АЗ СЪМ!...
Прозрения Аз съм и днес! Аз съществувам! Мен ме има! Душата ми се радва за това и е щастлива. Не съм по върховете но ги виждам; не съм сред богатите, но съм богат. Моето богатство е у мен… Аз имам извора, ще имам и реката. Тя може да не се вижда, но я има. Аз чувствам водите й, познавам вълните й - сладки и приятни, страшни и дълбоки… Не търсете тази река на картата - там я няма! Но пак я има. Тя тече дълбоко под земята. Тя шуми и бучи вътре в мен. Аз съм и ще бъда, защото така иска великият Аз Съм! Аз Му дължа и Той ще ме изчака, докато изплатя дълга си. Дългът на любовта е неизплатим! Той се изплаща само с любов и благодарност и за него няма срок. Той се изплаща вечно! София, 1993 - 1994 г. АНТИСАМОТА Самота, къде е твоят връх? Къде си ти във свойта пълнота? Ти червей си във всяка красота и дебнеш като сянка в радостта. Вървиш до мен през всичките ми дни, отстъпваш в дни на привиден възторг, превръщаш се в доброжелател мил, очакваш търпеливо, кротко в мен тъй сигурна във своя идващ ден!... Присъстваш в нерешения въпрос за Космоса, съдбата, битието; обгръщаш кръста заедно с Христос, гнездиш се тайно някъде в сърцето. Разделяш близки, всяваш вред смущение, където минеш никне отчуждение… О, самота, мистерия, фантом, от где си, где е твоят вечен дом? Знам, знам те, плод на горестна утроба! Познавам твоя мрачен произход и родството ти сатанинско с гроба, и бягството от вечния живот…! Аз знам, ти си родена със греха, от рая още рожба на падение, във теб витае спотаен страха, самата ти си Богоотчуждение! О, самота, ти болест на душата във сетната си фаза – смъртен враг, неизличима гибелна проказа, мъчител мой чрез всеки спомен драг! Като тъга безлична и неясна или във образ ярко изразен, ти винаги си с себе си съгласна! Ти винаги си сянка вътре в мен! Знам где е твоят връх о, самота. Голгота тайната ти е разкрила – там ти блестиш във свойта пълнота и проявяваш висшата си сила… Там ти ликуваш с демонски възторг дори и Божеството разделила!… …………………………………... Но там остава смъртното ти жило! От кръста блика антисамота и вест достига сладка, жива, мила, че ти си прикована, самота! И по-добре, че там докрай си преживяна и смъртната ти яд е станала балсам за всяка самота, и противоотрова, чрез кръста на Христос, където Той бе сам! Днес тази самота с небето ме сближава и с много като мен жадуващи сърца. Тя антисамота в душата ми създава и тайнствено във мен вселява вечността. Сливен, 1 юни 2005 г. БОГ Боже, Ти Си скрит в чудната дъга, във класа превит, в моята тъга… Ти живееш в мен, в моя тих копнеж по живот блажен и безкрай растеж!... Боже, Ти Си скрит в звездни небеса; взирам се упит в твойте чудеса. Слушам звездна реч в нощни висоти бездна отдалеч ми за Теб шепти. Боже, Ти Си жив, знам добре това; вес ден съм щастлив с Твоите слова. Те градят във мен образ непознат; крепна всеки ден с Твойта благодат. Боже мой, открит в скритите неща колко съм честит, че Си мой Баща! Твоят бащин зов е с безброй лица! Твоята любов е в безброй сърца! Стрелци, 26 юли 1997 г. БОЖИЯТ ЗАКОН Законът Ти възлюбих съвършен, наслада моя стана всеки ден. От ранна утрин чак до мрак и в нощ чета във него Божията мощ. Погледна ли към звездни небеса разказват ми те Твойте чудеса. Вестят без глас, без звук, мълвят без стон: Велик, велик е Божият закон! В закона Ти лицето Ти видях и с вечността във него аз се слях Ти си мой Бог, безсмъртен и един, какво блаженство, аз пък съм Твой син! Законът Ти е сила нова в мен, градяща храма в бунта разрушен, твори той в мен Божествения лик и прави ме законът Ти велик! Законът Ти е Твоят вечен трон! Ти Сам Си Бог, защото Си закон! Вдъхни и в мене пламенна любов и изпълни и мене с дух Христов! 27 юли, 1996 г., Речица БЪДИ “ЕДИН”!
МНОЗИНА в онзи свят на грях живяха, когато Ной ковчега сам строеше, мнозината ядяха и пияха, кога ЕДИН за правдата стоеше! Мнозина бяха в Бога уверени, когато Хус към кладата вървеше… Мнозина… - от огъня озарени, кога ЕДИН гореше! И пак „Един” от многото пристъпи, ръка на брат в опасност да протегне, приятел верен, скътал чувства скъпи, рискувал сам смъртта да не избегне. В Ерусалим мнозина кротко спяха в оная нощ пред празниците свети… Във Гетсимания четирма бдяха, а трима бяха вече в сън обзети!... ЕДИН в борбата с ада буден бдеше! ЕДИН в молитва падна и тъжеше… ЕДИН, Единствен Сам „изтъпка жлеба” – ИСУС! – Един за мене и за тебе! Мнозина днес пътуват към погибел, в удобства и разкоши – дваж умрели! Мнозина без надеждица се лутат, дни светли не видели!... Бъди „един” – различен и несходен! Бъди кат звука, стреснал тишините, единствен лъч през мрачната пролука! Върви, макар и сам в пътя Господен, спаси от смърт душите! Сливен, 1980 г. |
АКО
Ако нямаше бряг, нямаше да има крайбрежие, нямаше да има къде рибарят да свие своята хижа, поетът да види своята поема и художникът да намери сюжета си. Без бряг не би имало ни отдих, ни пристан, ни ЦЕЛ!... Ако нямаше срок, не би имало мярка във времето. Не би имало нито пролет, нито есен, нито начало, нито край; Не би имало нито детски смях, ни слово на мъдрец. Не бихме познавали радостта на очакването и блаженството на спомените. Време без мярка е море без бряг. Ако нямаше ЗАКОН, не би имало нито познание, нито отговорност; не биха съществували нито красота, нито ред. Ученият би бил невеж, общественият живот – произвол. Бащина ласка и синовна признателност не биха се породили. Животът би бил море без бряг и сеитба без жътва; всеки от нас би бил един прокълнат Сизиф… Ако Бог не беше ме потърсил аз нямаше да го намеря. Ако не беше ме възлюбил, не бих познавал любовта. Край мен тече реката – аз вярвам в извора, макар да не съм го видял. В мен цъфти един цвят – аз вярвам в пролетта, макар да не е още дошла! Чувам ехото и познавам гласа на великия „Аз Съм”! Той дойде при нас, но не бе от този свят… Премина космическия океан и застана на един земен бряг, за да поучава. Направи лодката свой амвон, а брегът бе осеян със слушатели. Той даде стойност на времето като каза, че трябва да работим, да бдим и да Го очакваме!... Той каза, че в природата и в духовния свят един е законодателят и един е неговият закон, по който ще бъдем или осъдени, или оправдани – ЛЮБОВТА! Ако имаме любовта, имаме и Него, имаме вечния живот! София, таванската стая на „Солунска” 10 31.07.2005 г. БЕЗ ТЕБ (размишление върху самоубийството) В света ще грее слънце и без теб, ще идва пролет, ще цъфтят липите; от песента на славей гласовит – повярвай ми, не ще са скудни дните. И няма да прекъсне детски хор на утринната свежест химна вечен, и синият безкраен кръгозор пак ще блести и хубав и далечен. Земята ще върви по своя път и да си прах, и да си жив по нея, и ще тупти огромната й гръд под вечерните ласки на повея. И никой може би не ще във упрек към теб да хвърли гневна, ядна реч и никой може би не ще заплаче, че теб те няма, теб те няма веч. ……………………………………. Но някой може би все пак ще хвърли за свойта мъка ядна, гневна реч и пламъкът и буен вред ще пърли, и ще разяжда като остър меч. И някой може би все пак ще плаче, пронизан от жестока, скръбна реч и победен, към гибел ще закрачи от истина и порив свят далеч. И ако теб те няма, онзи лъч, що грейнал би от твойта обич верна, не ще погали ничие сърце и на д света нощта ще зей по-черна… 1961 г. БОЖИЯТ ДАР Изпрати Бог на този свят живота човешки род с живот да обдари, отмяна да намери сред хомота, да е щастлив и да благодари. Дойде той като младенец прекрасен, човешки род с възторг го поздрави и възхитен от погледа му ясен, забрави за Дарителя. Уви! И прати Бог да потече обилно млеко и мед – същински Ханаан!... Отвърнаха със грехове по-силно и този дар остана неразбран. Друг пратеник изпрати – мъдростта – дано родът човешки се поучи от грешките досадни, глупостта и пътя най-подир добър да случи. Човеците осмяха този дар и дръзко безразсъдността избраха тъй както и преди, по навик стар в безумието си със стръв вървяха. А най-подир изпрати им смъртта заплатата на първороден грях прекъсна делото им, радостта и взе най-свидното измежду тях. Тогаз родът човешки поропта: Къде е Бог? Защо цари смъртта? Елате да ядем и да пием, защото утре всички ще умрем! Но прати Бог един последен ДАР до този свят на грях и смърт обречен. Яви се като Пастир и Овчар да им покаже пътя жив и вечен. И всички дарове като събра изпрати ги в лицето на Христос донесъл вест спасителна, добра, и жив над бездната сам станал мост. И този ДАР до днес светът разделя „осанна” и „разпни го” се редят, но вярата във Него определя съдбата и спасителния път. Сливен, 2 август 1997 г. БОЛЕСТТА НА СВЕТА
Светът е стар, преситен е светът от древното повтаряне на дните, от хищния, неутолим ламтеж, от страстите свирепи кат вълните. Светът е станал доброволно сляп за правдата, за греховете скрити, които като свой насъщен хляб приема, а са язви ядовити! Светът е глух, не чува той от шум гласа на мъдростта във тишината, на суета предал и чест, и ум, отрича се от истината свята. Светът е болен, вехне уморен, макар във устрем и във надпревара – той носи знака на умиращ ден, той плаща дан на своята немара. Светът, светът… в „лукавия” лежи, пиян от гордост, непокаян град! Блажен е който може да реши: „Не съм от този свят!” Приморско, 31 август, 1967 г. |