Б Л А Г О Д А Т И С П А С Е Н И Е
Тема 10
„Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос.”
Тит 2:11-13
Срещу тайната на беззаконието се разкрива и противопоставя друга тайна – ТАЙНАТА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО. Тя е Божият отговор на появата на г р е х а :
„И без противоречие, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, доказан бе чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света,възнесе се в слава.” 1 Тим. 3:16
Това е Божието оръжие, чрез което ще победи врага:
„Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.” 1 Йоан. 3:8
Претенцията на Сатана, че Божият закон е непосилно и ненужно бреме за ангели и човеци, е опровергана от живота на Божия Син във плът, но без г р я х .
„. . .КОЙ от вас ме обвинява в грях? Йоан 8:46.
Темата за БОЖИЯТА БЛАГОДАТ, от своя страна съдържа три главни момента:
1. СИЛАТА НА ГРЕХА
2. О Т К У П Ъ Т
3. ОТВЕТЪТ – СВИДЕТЕЛСТВО И СЛУЖЕНЕ.
Да ги разгледаме поотделно:
С И Л А Т А Н А Г Р Е Х А
„Жилото на смъртта е г р е х ъ т , а силата на греха е з а к о н а „ 1 Кор. 15:56.
З а к о н ъ т е в основата на проблема за греха. В миналата тема, под заглавието „Закон и свобода”, загатнахме за закона като морална категория. Една населена вселена може да съществува и да бъде добро място за живеене, само ако се управлява от з а к о н и р е д ,които са задължителни за всички. Това условие е толкова жизнено важно за благополучието и сигурността на всемира, че излизането от него води до смърт:
„Заплатата на греха е с м ъ р т „ Рим 6:23.
ЗАКОНЪТ е съществувал и преди идването на греха. Иначе, въобще не би могло да се появи грях. Но той не е бил изложен в писмена форма. Не е бил детайлизиран в наредби и забрани а е съществувал като вложен водещ принцип.Изразявал се е в любов и верност един към друг и поклонение само на Единния и Истинен Бог. След идването на греха тук на земята, Бог дава и разкрива Своя морален закон, като го формулира в 10 заповеди. И макар той да е „твърде широк” /Пс. 119:98/ пригоден за нуждите на човека е изложен в синтезиран вид в известните десет заповеди: Изх. 20:1-17; Втор. 5: 6-21.
ЗАКОНЪТ ОТ СИНАЙ – ПЛОЧИТЕ НА ЗАВЕТА
Често се задава въпроса: Кой е писал Библията? Писали са я човеци, водени от Божия Дух:
2 Тим 3:16 – Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.”
2 Петр. 1:20, 21 – „ И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е частно обяснение на пророка относно Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух. Това правило има само едно единствено изключение :ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ. Те са написани лично от самия Бог на две каменни плочи и връчени на Мойсей.
Десетте Божии заповеди, според Изход гл. 20, гласят , по същество:
1.Аз Съм Йеова твоят Бог, …. Да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир или каквото и да е подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ твоя Бог, съм Бог ревнив . . .”
3.Не вземай /изговаряй/ напразно името на Господа, твоя Бог. . . „
4.Помни с ъ б о т н и я д е н за да го освещаваш . . . „
5.Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоя Бог.
6.Не убивай.
7.Не прелюбодействай.
8.Не кради.
9.Не лъжесвидетелствай /Не лъжи/.
10.Не пожелавай, нищо,което е на ближния ти /къща, жена, имот…./”
и каквото и да е , което не е твое.”
Тези две каменни плочи с написаните на тях заповеди, т.е. д е к а л о г ъ т са се съхранявали в светилището на Израил в един ковчег, наречен „ковчег на завета.” В по-късни времена, по времето на Христос, Той ги обобщава в две главни заповеди: Да обичаш Бога и да обичаш ближния си. Мат. 22:36-40. Тогава Той дава и златното правило за човешките отношения:
„ И тъй, във всяко нещо, както желаете да постъпват човеците с вас, така постъпвайте и вие с тях.” Мат. 7:12.
Трябва накратко да се отбележи, че този закон все още е в сила и е божествената мярка за разпознаване и определяне на г р е х а .
Рим. 7:7 - „ Небих познал, че пожеланието е грях, ако законът не казваше: Не пожелавай”и Мат. 19:16-19 – „. . .ако искаш да влезеш в живота, пази з а п о в е д и т е . Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай, не прелюбодействай, не кради, нелъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си и обичай ближния си като себе си.”
Христос не дойде да разруши или измени закона, а да го утвърди и изпълни /Мат. 5:17/. На всеки грешник, когото опрощава, Той казва: Йоан 8:11
„ И аз не те осъждам. Иди си и не съгрешавай повече. . .”
Христос не само не отменя закона, но го и разширява и прави по-чувствителен с прямо греха.
„Чули сте,че е било казано: Непрелюбодействай”. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Мат. 5:27,28.
„ Чули сте, че е било казано на старовременните:”Не убивай”; и който убие, излага се на съд” А пък Аз в казвам, че всеки, който се гневи на брата си/без причина/ излага се на съд; и който рече на брата си :Рака, излага се на синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.
Мат 5:43 – 48 . . . „Чули сте, че е било казано: обичай ближния си, а мрази неприятеля си . Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят. За да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада; не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.”
Христос обобщава това разширение на изискванията на закона с думите:
„Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство!”Мат. 5:20.
Така, чрез слово и пример, Исус внася Божията воля в сърцето,а заедно с нея и – Божия закон:
„Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам волята Ти и законът ти е всред сърцето ми.”Псал. 40:8.
ГРЕХЪТ БЕЗ МАСКА
Да се върнем отново към измамната сила на греха. Тя е реална сила за нас – и още как! Врагът успял във втория тур на великата борба. Той измамил човека и добил власт над него и земята, станал „Князът на този свят”. Сега вече, имало не само определен брой ангели в опозиция на Божието управление, но и един нов свят с неограничени регенеративни способности, който можел да расте. Желаният от Луцифер конкурентен свят съществувал реално. Може би тук щяло да стане нещо, за което всемирът нямал представа до тогава? Да, станало, но по много неочакван и трагичен начин:
„И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи при вратата и се стреми към теб; но ти трябва да го владееш. А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авел и го уби.
Първото непознато и ново нещо, което непадналите светове видели било как брат пада, повален от братска ръка и как първото човешко семейство извършва погребение. Техният първороден син убил своя по-малък брат. Наистина светът се обогатил с нещо ново! Вместо очакваните висше познание, възход и богоподобие, проявила се една ужасна гибелна сила. ГРЕХЪТ донесъл смърт, покрил земята с тръни, донесъл гнева, завистта, омразата, отчуждението и нещастието, защото . . . .
ГРЕХЪТ Е РОБСТВО
Грехът не е случайност или нещастен случай. Веднъж допуснат, той става з а в и с и м о с т ! Най-ужасната и злокачествена зависимост, по-лоша от наркоманията или която и да е друга зависимост. Неговата жизнена основа се корени в нарушената връзка с Бога. Каин придобива враждебно отношение към брат си,след като установява, че Бог не приема жертвата му. Съвестта му е събудена, смущава го, чувства се пренебрегнат и отхвърлен. Като ответна реакция на този негативен душевен синдром, той дава изблик на гнева си и извършва убийство.
НИКОЙ не може да избяга от себе си , от мислите и чувствата си. Но пълната си власт ГРЕХЪТ разкрива в о б с е б в а н е т о . Там картината на робството е пълна:
Марк 5:1-15
Познато ли ви е това състояние? Да искате едно, а да правите друго. Да мислите едно, а да изговаряте друго? Да обичате едно, а да се прегръщате с друго? Да се прощавате тържествено с някой грях и го изпращате през главния вход, а той да се връща тихомълком през задна вратичка, пак у дома си ? Не отразяват ли такива случаи следните думи:
Рим. 7:21-23
Това не е само личен проблем, а общочовешки, защото:
Рим. 3:23 – „В с и ч к и с ъ г р е ш и х а и лишени са от славата Божия
И пак общочовешки е логичният въпрос:
„Окаян аз човек, КОЙ ще ме избави . . .?” Рим. 7:24
Единственият възможен положителен отговор на този общочовешки въпрос на всички времена ни води в лоното на Божията БЛАГОДАТ:
„Благодаря Богу, и м а и з б а в л е н и е „ ст. 25
„. . .а с Неговата БЛАГОСТ /БЛАГОДАТ/ СЕ ОПРАВДАВАТ ДАРОМ. . .ЧРЕЗ ИЗКУПЛЕНИЕТО В ХРИСТА ИСУСА.” Рим. 3:24
ДА, Божията б л а г о с т или б л а г о д а т е спасителна за всички човеци. Но тя не е произволна, а закономерна величина. Тя е ц е н а, която Бог трябва да плати за да може да прощава и да спасява. Тя е „ОТКУП”! и ТОЗИ „ОТКУП” е възможно най-високата цена във вселената – ж и в о т ъ т н а с а м и я БОГ.
О Т К У П Ъ Т
„ . . .Ни един от тях не може никак да изкупи брата си. . .нито да даде Богу откуп за него. Защото толкова скъп е откупът на душата им.”
Псал. 49:7,8
„Човешкият Син не дойде да Му служат, а да послужи и да даде живота Си ОТКУП за мнозина.” Мат.20:28”
„Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.” 1 Кор. 6:20
„С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.” Рим. 7:23
В историята на църквата са известни така наречените и н д у л г е н ц и и /опростителни писма/, които осигурявали опрощение на грехове срещу заплащане по специален ценоразпис. Имало тарифа, по която всеки грях, голям или малък, можел да се отнеме от съвестта на виновния, стига да е платежоспособен. Пред Бога, такива сделки не само не са валидни, но са и светотатствени и мерзки, защото свеждат отношението на душата с нейния Бог до търговия, като заобикалят предвидения от Него път за спасение. Те са гавра с Христовата кръв.
Сега нека се върнем отново на първото жертвоприношение, описано в Библията:
Бит. 4:3
Едната жертва била кръвна, другата – не. Бог приел кръвната жертва. Огънят паднал от небето и я запалил. На другия олтар имало земеделски продукти, плодове. Те стояли. . .стояли. . .и чакали небесната мълния но нямало и знак за такова нещо. Знаем какво става и с най-хубавите зрели плодове, когато престоят дълго време на слънцето в горещ летен ден – повяхват, вкисват се. . . Същото ставало и в душата на Каин: Горчевина. . .горчевина. . .горчевина. . . Отровно чувство на разочарование, наранена гордост, съсипани очаквания. . Коварен, предателски удар и то не от вън и от враг, а от къде?
От олтара! От молитвата и поклонението! Непознати дотогава чувства обземат Каин. И Бог ли е против него? Че с какво този негов по-малък брат е по-добър от него? Не го ли познава, това педантично овчарче, с което израснаха заедно и което води всеки ден овци и агнета на паша, а сега е заклало едно от тях за да му се подиграва. С това ли е успял да угоди на Бога? Че неговият труд по-малък ли е ? Старанието му не заслужава ли повече внимание? Нима в неговата жертва няма повече старание, прецизност и вкус? Не е ли тя дори по-чиста и не сложи ли той на олтара най-доброто, което имаше?
НЕ! Някой не си е на мястото. . . но той ще започне от там, където ръката му стига, затова: Пази се нахално момче!!! „ОГЪНЯТ” пада, но не от небето и удря,но не там където трябва – върху олтара, а върху поклонника, когото Бог е приел.
- О, Боже, не си прав! Но щом искаш кръвна жертва, ето ти моята кръвна жертва! А колкото до огъня, аз го имам в себе си. Да, истински ОГЪН, който гори вътре в мен! . .
Ах, този огън! – огънят на човешкия гняв, ярост, омраза и завист, огорчение и фалшива ревност. . .Колко невинна кръв е пролял той! Колко достойна радост е отнел! Колко поклонение и молитви е похабил! ЗАЩО е допуснато да става така? Защо сме изложени на този риск, на това безумно недоразумение? Защото не може другояче! Спасението иска кръв, а не плодове и цветя – кръвта на Божия Агнец, свят и пречист, без недостатък и грях. И докато дойде времето на Неговото явление, предшестваше ГО кръвта на едно невинно животно, най-доброто от стадото.
И днес, както през всички времена, има два вида религия, два различни начина за търсене оправдание и спасение. Единият е чрез собствени лични усилия в хуманизъм и добри дела, а другият - чрез приемане достоинствата и заслугите на един СПАСИТЕЛ. Жертвата на Каин е опит за самоспасение чрез лични заслуги и усилия. Тя оставя поклонника в греха.
„Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Толкова можете да правите добро, вие,които сте се научили да правите зло.”
Еремия13:23
„Грехът лежи при вратата, но ти трябва да го владееш!”
Битие 4:6,7
Жертвата на Авел сочи на Един, Който може да освободи всеки човек от греха му.
„Ако СИНЪТ ви освободи, ще бъдете наистина свободни.”
Йоан 8:36
Той е Божият Син.
Божият Агнец Христос.
Божият ОТКУП за греховете ни.
ЕДНО СЪРЦЕ – ДВА ОЛТАРА
„. . . тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си. . .”
Езекил 14:3
Умолявам читателя да не чете това само като история, отнасяща се за другите. Ако той има сърце, сигурно в него има и и д о л и . Има ги във всяко сърце. И най-често са толкова желани и покровителствани, че са облечени в ореол на святост и недосегаемост. Първото, което трябва да направи човек за да се сближи с Бога е да пожелае очистване на СЪРЦЕТО СИ.
„Сърце чисто сътвори в мене Боже и дух постоянен обновявай вътре в мене.”
Псалм 51:10
ОЧИСТВАНЕТО на сърцето носи общото название П О К А Я Н И Е .
До него довеждат следните четири стъпки:
1. Убеждение в съществуването на един свят Бог, Който може и иска да издейства СПАСЕНИЕ.
2. Убеждение в собствената вина и ГРЯХ
3. ИЗПОВЕД на греха пред Бога и ощетения ближен
4. ВЯРА и оправдание чрез вяра.
Да се спрем накратко върху всяка една отделна стъпка.
1.Убеждението в съществуването на един Бог и Неговата святост и съвършенство, както и в Неговата благосклонност и разположение към грешника идва чрез четене, слушане, размисъл и Неговото пряко лично въздействие върху ДУШАТА. Да приемем, че вече сме направили тази стъпка.
2. Убеждение в собствената ВИНА, ГРЯХ и греховност. Светият Дух произвежда това убеждение посредством съвестта и просветляването й чрез запознаване с Божията воля, изложена най-пълно в Неговото Слово.
„и Той/Светият Дух/ когато дойде, ще обвини света за ГРЯХ,
за ПРАВДА, и за СЪДБА.”
Йоан 16:8
„…СКРЪБТА ПО БОГА докарва спасително ПОКАЯНИЕ.”
2 Кор. 7:10,11.
Това е хубава СКРЪБ. Тя показва, че ДУШАТА не е вече доволна от своя доброволен затвор на ГРЕХА и търси СВОБОДАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ В ХРИСТОС.”
3.ИЗПОВЕД. Убеждението за вина и грях не трябва да се таи дълбоко само в мислите и чувствата ни. То трябва да излезе от нас и да се възложи на ОНЗИ , Който носи греха на света. Това носи облекчение, РАДОСТ и МИР.
„Признах греха си и Ти отне престъплението ми.” Псалм 32:5.
„Който изповяда греха си и го остави, ще бъде помилван.” Пр. 28:13
ВНИАНИЕ! Тук дебне една опасна грешка. Възможно е да направим изповед и потърсим прощение не там където трябва. Трябва да се съобразим със следното:
„Защото има само един Бог и един Ходатай между Бога и човеците –
Ч о в е к ъ т ХРИСТОС ИСУС.” 1 Тим. 2:5.
Обръщането към с в е т и и , свети авторитети и богоизбрани личности с цел опрощаване на грехове, е ГРЯХ. Има САМО ЕДИН ХОДАТАЙ, Който може да се застъпи за душата и да отнеме греха й – Исус Христос.
Но когато имаме неуредени лични отношения с някого, ние трябва да го потърсим и се опитаме да уредим отношенията си. В такива случаи не е грешка да изповядаме греха си на ощетеното от нас лице и да му поискаме да ни прости.
„Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.”Яков 5:16.
„И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.”
4.ВЯРА И ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА
„. . .а праведният чрез вяра ще живее..” Рим. 1:17.
От казаното до тук разбираме, че Бог е промислил за спасението ни преди ние да го осъзнаем и потърсим. Той е осигурил спасението ни, като е дал ОТКУП който погасява греховния ни дълг и ни реабилитира. За нас остава да оценим този благ дар и да го приемем с благодарност.
Значи ли това, че всички човеци ще се спасят? Съвсем не. Онези, които ще се спасят са по-малко от другите, които няма да се спасят. Защо? Коя е причината? Сам Христос дава отговора в притча, която съдържа максимум предупреждение:
МАТ. 22:1-14 – Притчата за сватбарската дреха.
Отворете вашата Библия и прочетете въпросната притча. Без Библията няма да можете да го направите. Тя ще ви трябва не само в този случай. Поставете си за цел да се сдобиете с Божието Слово и Го имайте при себе си винаги – НОН СТОП!
Обърнахте ли внимание какви хора поканил Царят на сватбата на Сина Си? Както му е редът, избрани и почтени хора.. Очаквал престижно провеждане на сватбеното тържество. Но какво станало? Поканените не се отзовали, а пренебрегнали поканата. Намерили си работа и повод да откажат. Обидно! Крайно неприятно за владетеля. Но той не се подал на обезсърчение. Изпратил слугите си да отидат по улици и площади и да поканят най-случайни хора – непознати, незабележителни, неподходящи. . .И все пак .. тържеството се провело, трапезата била споделена и сватбата станала. Идеята, вложена тук е, че в общочовешки исторически план, поканата за спасение на Царя-Бог, много пъти бива пренебрегвана и се отхвърля. Заети с грижите и успехите на своите дела, хората, които се намират в привилегировано положение, се отдръпват и не приемат поканата. Тогава организаторът – Бог, се обръща към други, които нямат същото положение на влияние и власт в обществото, но все пак откликват и се отзовават на поканата:
„Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща, за да посрами силите. . . . ”
1 Кор. 1:26-29
Колко обещаващи, надарени и перспективни личности има и около нас, които биха могли да погледнат малко по-далеч от своите временни, лични интереси и малко по-високо от своите преходни традиционни идеали. И със своята надареност и способности биха могли да видят много по-добре и по-пълно истината. А тя, неведнъж „почти” ги е убеждавала. Но онова, което ги възпира е ЦЕНАТА! Това ще им струва нещо, а те не са готови да го имат на такава цена И вместо да пожертват по-малоценното, за по-стойностното, правят обратното жертват вечното и стойностното за да си осигурят по-малоценното и временното. Отказват се да почетат Царя на Царете и да споделят радостта Му.
Не всички са такива. Предполагам, че и ние с вас не сме от тях, любезни читателю.Твърде далеч сме от дързостта да се откажем от осмисляне живота си и спасение. Но за нас има друг изпит който ако не вземем ще се окажем в положение дори по-лошо от откритата вражда против Бога. Този контролен тест е изложен в последната част на притчата. Нека му обърнем нужното внимание. За какво става дума? За сватбарската дреха. В стих 11 се казва, че когато тържествената трапеза по случай сватбата, била готова и заета, Царят влязъл да прегледа гостите. И какво забелязал? Един нестандартен гост, който бил заел място на трапезата, без да облече, предвидената за случая дреха. Всички други били облечени с дадената им сватбарска дреха. Само той присъствал, но в своето всекидневно облекло. Небрежие ? Нежелание и непочтителност? Каквато и да е била подбудата, тя е противопоставяла този гост на общия ред и на волята на Царя. Сега да се опитаме да прозрем какво е това, което ни засяга тук. И понеже не става дума само за една сватба, а за спасението на душата,представено чрез сватбеното тържество, нека мислено пренесем себе си в оня момент и се видим насядали на онази трапеза. Как бихме изглеждали? Със или без сватбарска дреха? Как ще ни прецени Стопанинът на сватбеното тържество?Нека бъдем сигурни само в едно: Критерият няма да бъде нашият социален статус или образователен ценз; не и нашите заслуги, успехи, постижения и авоари, а с а м о е д н о : СВАТБАРСКАТА ДРЕХА, дали я имаме на себе си.
СВАТБАРСКАТА ДРЕХА
Коя е тази тъй значима, съдбоносна дреха? Кое може да е толкова важно, че да въведе личността в света на Божието благоволение и радост или да я изключи от него? То трябва да е нещо духовно, от морален порядък. Какво разбира Божието Слово под термина „дреха”?
„. . .всичката ни ПРАВДА е като омърсена дреха.” Исая 64:6
„И небесните воиски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него.”
Откр. 19:14
„. . . в и с о н ъ т е правдата на светиите.”
Откр. 19:8
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Мат. 5:8
„ДРЕХАТА” е символ на моралния статус на личността. Олицетворява нейния характер. Тя трябва да бъде ч и с т а ! Нечистотата е символ на греха, който няма да бъде допуснат в новото битие:
„Нищо нечисто няма да влезе там.” Откр. 21:27.
Такава „чиста” дреха, никой от нас няма. Тя се дава от ЦАРЯ, Който ни е поканил. Това е Неговата ПРАВДА която Той ни вменява, когато повярваме в Него и потърсим спасението си там.Обличането с тази ПРАВДА е велико, вълнуващо преживяване. И то е задължително.
„Ще се развеселя премного в Господа. . .защото Той ме облече в одежди на спасение, загърна ме с мантия на ПРАВДА. . .”Исая 61:10
Към това „обличане” води Авеловата жертва. Пред онзи олтар, символ на Голгота, ние събличаме нашата стара, омърсена дреха и се обличаме в Христос.”
„И да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога, в правда и святост на истината.”Ефес. 4:24.
„Понеже, всички вие, които сте се кръстили в Христа,
с Христос сте сее облекли.” Гал. 3:27
Да, чудесно е да се облечеш в нова, чиста дреха, след като си бил в омърсена и нечиста. Но при едно условие: Че не я обличаш върху старите, нечисти дрехи и тяло. Това, което следва от тази забележка е, че ВМЕНЕНАТА ПРАВДА трябва да се развива и превърне в ПРИДОБИТА ПРАВДА. Да се „облечеш” в Христос, значи да почнеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш като Него, а не само да носиш кръстче, образ или символ за Него. Все едно, че Той живее в теб. Как може да стане такава промяна в нас?
„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава се преобразяваме в същия образ от слава в слава, като от Духа Господен.”
2 Кор. 3:18
Сам Исус, ни говори за това, като ни представя „тайнството” на пребъдването:
„Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.. Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото отделно от Мене не можете да сторите нищо.”
Йоан 15:4,5
„Ако е някой в Христа, той е н о в о с ъ з д а н и е ; старото премина, ето всичко стана ново.” 2 Кор. 5:17
Тази „новост” трябва да се прояви още сега, тук на тази земя, в това тяло и в неговата сила и немощ. Но тя е духовна. Без нея нямаме право на пълното обновление, защото:
„Ако се покаже милост към нечестивия, той пак няма да се научи на ПРАВДА.
Даже в земята на правдата, ще постъпва неправедно.”
Исая 26:10
Ако Царят допусне гости без сватбарска дреха на угощението, те ще провалят тържеството и ще заразят и другите гости.Затова, там, в Неговото царство и на Неговата трапеза няма да влезе н и щ о н е ч и с т о.
О Т В Е Т Ъ Т - ХВАЛЕНИЕ, БЛАГОДАРНОСТ, СВИДЕТЕЛСТВО
Божието дело на спасение е уникално във всемира. То разкрива същността на Божеството до съвършенство. БОГ Е ЛЮБОВ, но и ПРАВДА. В него, не само ние намираме своя Бог, но и Бог намира Себе Си, Своето пълно удовлетворение. В лицето на Исус Христос, второто лице на Божеството, Бог от СЪДИЯ става СПАСИТЕЛ от греха и смъртта. Той намира отново „изгубените”, тези, които Му принадлежат по силата на сътворението, сега стават Негови и по силата на изкуплението. Неговото удовлетворение и радост са върховни:
„. . .затова Бог Те помаза с миро /елей/ на радост
повече от твоите съучастници.” Псалм 45:7.
„. . .ще види плодове от труда на душата Си и ще се насити.” Исая 53:11
Делото на БЛАГОДАТ и СПАСЕНИЕ ще отеква през безкрайните векове на в е ч н о с т т а, отразявано не от скали и чукари, а от живи трептящи човешки ДУШИ и СЪРЦА. Името на живота през желаната вечност ще бъде: ХВАЛА, БЛАГОДАРНОСТ и ЛЮБОВ.
„Седем пъти на ден Те хваля за Твоите праведни съдби.”Псалм 119:164.
„За да Ти пее хвала душата ми и да не млъква. Господи , Боже мой, до века ще те хваля. Псалм 30:12.
„Алилуя! Хвали Господа, душо моя. Ще хваля Господа докато съм жив. Ще пея хваление на моя Бог, догдето съществувам.Псалм 146:1,2.
„ И от престола излезе глас, който казваше:Хвалете нашия Бог всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашия Бог, Всемогъщият царува! Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила” Откр. 19:5-7.
„Възпейте славата на Неговото име, като Го хвалите, хвалете Го славно!”
Псалм 66:2
ХВАЛА, БЛАГОДАРНОСТ, И ЛЮБОВ са името на живота за всеки, който е спасен и сега в тоз обременен свят, станал долина на смъртна сянка. Но в условията на борба с греха и неговите последствия, те придобиват звучене, като един общ акорд: СВИДЕТЕЛСТВО:
„Ще ми бъдете свидетели до края на земята.” Деян. 1:8
„.. .Говорете думите на тоя живот.” Деян. 5:20
Славословете, величайте, разказвайте и препредавайте вестта за СПАСИТЕЛНАТА БЛАГОДАТ!
Бъдете неин пръв плод и неин предвестник в един свят, който очаква зората на НОВИЯ ЖИВОТ!
„Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва м и р ! Който благовества добро, който проповядва с п а с е н и е ! Който казва на Сион: Твоят Бог царува!” Исая 52:7.
„И Духът и невестата казват : Е л а ! И който чуе нека каже: Е л а! И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на ЖИВОТА!
А м и н !
„Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос.”
Тит 2:11-13
Срещу тайната на беззаконието се разкрива и противопоставя друга тайна – ТАЙНАТА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО. Тя е Божият отговор на появата на г р е х а :
„И без противоречие, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, доказан бе чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света,възнесе се в слава.” 1 Тим. 3:16
Това е Божието оръжие, чрез което ще победи врага:
„Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.” 1 Йоан. 3:8
Претенцията на Сатана, че Божият закон е непосилно и ненужно бреме за ангели и човеци, е опровергана от живота на Божия Син във плът, но без г р я х .
„. . .КОЙ от вас ме обвинява в грях? Йоан 8:46.
Темата за БОЖИЯТА БЛАГОДАТ, от своя страна съдържа три главни момента:
1. СИЛАТА НА ГРЕХА
2. О Т К У П Ъ Т
3. ОТВЕТЪТ – СВИДЕТЕЛСТВО И СЛУЖЕНЕ.
Да ги разгледаме поотделно:
С И Л А Т А Н А Г Р Е Х А
„Жилото на смъртта е г р е х ъ т , а силата на греха е з а к о н а „ 1 Кор. 15:56.
З а к о н ъ т е в основата на проблема за греха. В миналата тема, под заглавието „Закон и свобода”, загатнахме за закона като морална категория. Една населена вселена може да съществува и да бъде добро място за живеене, само ако се управлява от з а к о н и р е д ,които са задължителни за всички. Това условие е толкова жизнено важно за благополучието и сигурността на всемира, че излизането от него води до смърт:
„Заплатата на греха е с м ъ р т „ Рим 6:23.
ЗАКОНЪТ е съществувал и преди идването на греха. Иначе, въобще не би могло да се появи грях. Но той не е бил изложен в писмена форма. Не е бил детайлизиран в наредби и забрани а е съществувал като вложен водещ принцип.Изразявал се е в любов и верност един към друг и поклонение само на Единния и Истинен Бог. След идването на греха тук на земята, Бог дава и разкрива Своя морален закон, като го формулира в 10 заповеди. И макар той да е „твърде широк” /Пс. 119:98/ пригоден за нуждите на човека е изложен в синтезиран вид в известните десет заповеди: Изх. 20:1-17; Втор. 5: 6-21.
ЗАКОНЪТ ОТ СИНАЙ – ПЛОЧИТЕ НА ЗАВЕТА
Често се задава въпроса: Кой е писал Библията? Писали са я човеци, водени от Божия Дух:
2 Тим 3:16 – Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.”
2 Петр. 1:20, 21 – „ И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е частно обяснение на пророка относно Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух. Това правило има само едно единствено изключение :ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ. Те са написани лично от самия Бог на две каменни плочи и връчени на Мойсей.
Десетте Божии заповеди, според Изход гл. 20, гласят , по същество:
1.Аз Съм Йеова твоят Бог, …. Да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир или каквото и да е подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ твоя Бог, съм Бог ревнив . . .”
3.Не вземай /изговаряй/ напразно името на Господа, твоя Бог. . . „
4.Помни с ъ б о т н и я д е н за да го освещаваш . . . „
5.Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоя Бог.
6.Не убивай.
7.Не прелюбодействай.
8.Не кради.
9.Не лъжесвидетелствай /Не лъжи/.
10.Не пожелавай, нищо,което е на ближния ти /къща, жена, имот…./”
и каквото и да е , което не е твое.”
Тези две каменни плочи с написаните на тях заповеди, т.е. д е к а л о г ъ т са се съхранявали в светилището на Израил в един ковчег, наречен „ковчег на завета.” В по-късни времена, по времето на Христос, Той ги обобщава в две главни заповеди: Да обичаш Бога и да обичаш ближния си. Мат. 22:36-40. Тогава Той дава и златното правило за човешките отношения:
„ И тъй, във всяко нещо, както желаете да постъпват човеците с вас, така постъпвайте и вие с тях.” Мат. 7:12.
Трябва накратко да се отбележи, че този закон все още е в сила и е божествената мярка за разпознаване и определяне на г р е х а .
Рим. 7:7 - „ Небих познал, че пожеланието е грях, ако законът не казваше: Не пожелавай”и Мат. 19:16-19 – „. . .ако искаш да влезеш в живота, пази з а п о в е д и т е . Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай, не прелюбодействай, не кради, нелъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си и обичай ближния си като себе си.”
Христос не дойде да разруши или измени закона, а да го утвърди и изпълни /Мат. 5:17/. На всеки грешник, когото опрощава, Той казва: Йоан 8:11
„ И аз не те осъждам. Иди си и не съгрешавай повече. . .”
Христос не само не отменя закона, но го и разширява и прави по-чувствителен с прямо греха.
„Чули сте,че е било казано: Непрелюбодействай”. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Мат. 5:27,28.
„ Чули сте, че е било казано на старовременните:”Не убивай”; и който убие, излага се на съд” А пък Аз в казвам, че всеки, който се гневи на брата си/без причина/ излага се на съд; и който рече на брата си :Рака, излага се на синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.
Мат 5:43 – 48 . . . „Чули сте, че е било казано: обичай ближния си, а мрази неприятеля си . Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят. За да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада; не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.”
Христос обобщава това разширение на изискванията на закона с думите:
„Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство!”Мат. 5:20.
Така, чрез слово и пример, Исус внася Божията воля в сърцето,а заедно с нея и – Божия закон:
„Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам волята Ти и законът ти е всред сърцето ми.”Псал. 40:8.
ГРЕХЪТ БЕЗ МАСКА
Да се върнем отново към измамната сила на греха. Тя е реална сила за нас – и още как! Врагът успял във втория тур на великата борба. Той измамил човека и добил власт над него и земята, станал „Князът на този свят”. Сега вече, имало не само определен брой ангели в опозиция на Божието управление, но и един нов свят с неограничени регенеративни способности, който можел да расте. Желаният от Луцифер конкурентен свят съществувал реално. Може би тук щяло да стане нещо, за което всемирът нямал представа до тогава? Да, станало, но по много неочакван и трагичен начин:
„И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи при вратата и се стреми към теб; но ти трябва да го владееш. А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авел и го уби.
Първото непознато и ново нещо, което непадналите светове видели било как брат пада, повален от братска ръка и как първото човешко семейство извършва погребение. Техният първороден син убил своя по-малък брат. Наистина светът се обогатил с нещо ново! Вместо очакваните висше познание, възход и богоподобие, проявила се една ужасна гибелна сила. ГРЕХЪТ донесъл смърт, покрил земята с тръни, донесъл гнева, завистта, омразата, отчуждението и нещастието, защото . . . .
ГРЕХЪТ Е РОБСТВО
Грехът не е случайност или нещастен случай. Веднъж допуснат, той става з а в и с и м о с т ! Най-ужасната и злокачествена зависимост, по-лоша от наркоманията или която и да е друга зависимост. Неговата жизнена основа се корени в нарушената връзка с Бога. Каин придобива враждебно отношение към брат си,след като установява, че Бог не приема жертвата му. Съвестта му е събудена, смущава го, чувства се пренебрегнат и отхвърлен. Като ответна реакция на този негативен душевен синдром, той дава изблик на гнева си и извършва убийство.
НИКОЙ не може да избяга от себе си , от мислите и чувствата си. Но пълната си власт ГРЕХЪТ разкрива в о б с е б в а н е т о . Там картината на робството е пълна:
Марк 5:1-15
Познато ли ви е това състояние? Да искате едно, а да правите друго. Да мислите едно, а да изговаряте друго? Да обичате едно, а да се прегръщате с друго? Да се прощавате тържествено с някой грях и го изпращате през главния вход, а той да се връща тихомълком през задна вратичка, пак у дома си ? Не отразяват ли такива случаи следните думи:
Рим. 7:21-23
Това не е само личен проблем, а общочовешки, защото:
Рим. 3:23 – „В с и ч к и с ъ г р е ш и х а и лишени са от славата Божия
И пак общочовешки е логичният въпрос:
„Окаян аз човек, КОЙ ще ме избави . . .?” Рим. 7:24
Единственият възможен положителен отговор на този общочовешки въпрос на всички времена ни води в лоното на Божията БЛАГОДАТ:
„Благодаря Богу, и м а и з б а в л е н и е „ ст. 25
„. . .а с Неговата БЛАГОСТ /БЛАГОДАТ/ СЕ ОПРАВДАВАТ ДАРОМ. . .ЧРЕЗ ИЗКУПЛЕНИЕТО В ХРИСТА ИСУСА.” Рим. 3:24
ДА, Божията б л а г о с т или б л а г о д а т е спасителна за всички човеци. Но тя не е произволна, а закономерна величина. Тя е ц е н а, която Бог трябва да плати за да може да прощава и да спасява. Тя е „ОТКУП”! и ТОЗИ „ОТКУП” е възможно най-високата цена във вселената – ж и в о т ъ т н а с а м и я БОГ.
О Т К У П Ъ Т
„ . . .Ни един от тях не може никак да изкупи брата си. . .нито да даде Богу откуп за него. Защото толкова скъп е откупът на душата им.”
Псал. 49:7,8
„Човешкият Син не дойде да Му служат, а да послужи и да даде живота Си ОТКУП за мнозина.” Мат.20:28”
„Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.” 1 Кор. 6:20
„С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.” Рим. 7:23
В историята на църквата са известни така наречените и н д у л г е н ц и и /опростителни писма/, които осигурявали опрощение на грехове срещу заплащане по специален ценоразпис. Имало тарифа, по която всеки грях, голям или малък, можел да се отнеме от съвестта на виновния, стига да е платежоспособен. Пред Бога, такива сделки не само не са валидни, но са и светотатствени и мерзки, защото свеждат отношението на душата с нейния Бог до търговия, като заобикалят предвидения от Него път за спасение. Те са гавра с Христовата кръв.
Сега нека се върнем отново на първото жертвоприношение, описано в Библията:
Бит. 4:3
Едната жертва била кръвна, другата – не. Бог приел кръвната жертва. Огънят паднал от небето и я запалил. На другия олтар имало земеделски продукти, плодове. Те стояли. . .стояли. . .и чакали небесната мълния но нямало и знак за такова нещо. Знаем какво става и с най-хубавите зрели плодове, когато престоят дълго време на слънцето в горещ летен ден – повяхват, вкисват се. . . Същото ставало и в душата на Каин: Горчевина. . .горчевина. . .горчевина. . . Отровно чувство на разочарование, наранена гордост, съсипани очаквания. . Коварен, предателски удар и то не от вън и от враг, а от къде?
От олтара! От молитвата и поклонението! Непознати дотогава чувства обземат Каин. И Бог ли е против него? Че с какво този негов по-малък брат е по-добър от него? Не го ли познава, това педантично овчарче, с което израснаха заедно и което води всеки ден овци и агнета на паша, а сега е заклало едно от тях за да му се подиграва. С това ли е успял да угоди на Бога? Че неговият труд по-малък ли е ? Старанието му не заслужава ли повече внимание? Нима в неговата жертва няма повече старание, прецизност и вкус? Не е ли тя дори по-чиста и не сложи ли той на олтара най-доброто, което имаше?
НЕ! Някой не си е на мястото. . . но той ще започне от там, където ръката му стига, затова: Пази се нахално момче!!! „ОГЪНЯТ” пада, но не от небето и удря,но не там където трябва – върху олтара, а върху поклонника, когото Бог е приел.
- О, Боже, не си прав! Но щом искаш кръвна жертва, ето ти моята кръвна жертва! А колкото до огъня, аз го имам в себе си. Да, истински ОГЪН, който гори вътре в мен! . .
Ах, този огън! – огънят на човешкия гняв, ярост, омраза и завист, огорчение и фалшива ревност. . .Колко невинна кръв е пролял той! Колко достойна радост е отнел! Колко поклонение и молитви е похабил! ЗАЩО е допуснато да става така? Защо сме изложени на този риск, на това безумно недоразумение? Защото не може другояче! Спасението иска кръв, а не плодове и цветя – кръвта на Божия Агнец, свят и пречист, без недостатък и грях. И докато дойде времето на Неговото явление, предшестваше ГО кръвта на едно невинно животно, най-доброто от стадото.
И днес, както през всички времена, има два вида религия, два различни начина за търсене оправдание и спасение. Единият е чрез собствени лични усилия в хуманизъм и добри дела, а другият - чрез приемане достоинствата и заслугите на един СПАСИТЕЛ. Жертвата на Каин е опит за самоспасение чрез лични заслуги и усилия. Тя оставя поклонника в греха.
„Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Толкова можете да правите добро, вие,които сте се научили да правите зло.”
Еремия13:23
„Грехът лежи при вратата, но ти трябва да го владееш!”
Битие 4:6,7
Жертвата на Авел сочи на Един, Който може да освободи всеки човек от греха му.
„Ако СИНЪТ ви освободи, ще бъдете наистина свободни.”
Йоан 8:36
Той е Божият Син.
Божият Агнец Христос.
Божият ОТКУП за греховете ни.
ЕДНО СЪРЦЕ – ДВА ОЛТАРА
„. . . тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си. . .”
Езекил 14:3
Умолявам читателя да не чете това само като история, отнасяща се за другите. Ако той има сърце, сигурно в него има и и д о л и . Има ги във всяко сърце. И най-често са толкова желани и покровителствани, че са облечени в ореол на святост и недосегаемост. Първото, което трябва да направи човек за да се сближи с Бога е да пожелае очистване на СЪРЦЕТО СИ.
„Сърце чисто сътвори в мене Боже и дух постоянен обновявай вътре в мене.”
Псалм 51:10
ОЧИСТВАНЕТО на сърцето носи общото название П О К А Я Н И Е .
До него довеждат следните четири стъпки:
1. Убеждение в съществуването на един свят Бог, Който може и иска да издейства СПАСЕНИЕ.
2. Убеждение в собствената вина и ГРЯХ
3. ИЗПОВЕД на греха пред Бога и ощетения ближен
4. ВЯРА и оправдание чрез вяра.
Да се спрем накратко върху всяка една отделна стъпка.
1.Убеждението в съществуването на един Бог и Неговата святост и съвършенство, както и в Неговата благосклонност и разположение към грешника идва чрез четене, слушане, размисъл и Неговото пряко лично въздействие върху ДУШАТА. Да приемем, че вече сме направили тази стъпка.
2. Убеждение в собствената ВИНА, ГРЯХ и греховност. Светият Дух произвежда това убеждение посредством съвестта и просветляването й чрез запознаване с Божията воля, изложена най-пълно в Неговото Слово.
„и Той/Светият Дух/ когато дойде, ще обвини света за ГРЯХ,
за ПРАВДА, и за СЪДБА.”
Йоан 16:8
„…СКРЪБТА ПО БОГА докарва спасително ПОКАЯНИЕ.”
2 Кор. 7:10,11.
Това е хубава СКРЪБ. Тя показва, че ДУШАТА не е вече доволна от своя доброволен затвор на ГРЕХА и търси СВОБОДАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ В ХРИСТОС.”
3.ИЗПОВЕД. Убеждението за вина и грях не трябва да се таи дълбоко само в мислите и чувствата ни. То трябва да излезе от нас и да се възложи на ОНЗИ , Който носи греха на света. Това носи облекчение, РАДОСТ и МИР.
„Признах греха си и Ти отне престъплението ми.” Псалм 32:5.
„Който изповяда греха си и го остави, ще бъде помилван.” Пр. 28:13
ВНИАНИЕ! Тук дебне една опасна грешка. Възможно е да направим изповед и потърсим прощение не там където трябва. Трябва да се съобразим със следното:
„Защото има само един Бог и един Ходатай между Бога и човеците –
Ч о в е к ъ т ХРИСТОС ИСУС.” 1 Тим. 2:5.
Обръщането към с в е т и и , свети авторитети и богоизбрани личности с цел опрощаване на грехове, е ГРЯХ. Има САМО ЕДИН ХОДАТАЙ, Който може да се застъпи за душата и да отнеме греха й – Исус Христос.
Но когато имаме неуредени лични отношения с някого, ние трябва да го потърсим и се опитаме да уредим отношенията си. В такива случаи не е грешка да изповядаме греха си на ощетеното от нас лице и да му поискаме да ни прости.
„Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.”Яков 5:16.
„И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.”
4.ВЯРА И ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА
„. . .а праведният чрез вяра ще живее..” Рим. 1:17.
От казаното до тук разбираме, че Бог е промислил за спасението ни преди ние да го осъзнаем и потърсим. Той е осигурил спасението ни, като е дал ОТКУП който погасява греховния ни дълг и ни реабилитира. За нас остава да оценим този благ дар и да го приемем с благодарност.
Значи ли това, че всички човеци ще се спасят? Съвсем не. Онези, които ще се спасят са по-малко от другите, които няма да се спасят. Защо? Коя е причината? Сам Христос дава отговора в притча, която съдържа максимум предупреждение:
МАТ. 22:1-14 – Притчата за сватбарската дреха.
Отворете вашата Библия и прочетете въпросната притча. Без Библията няма да можете да го направите. Тя ще ви трябва не само в този случай. Поставете си за цел да се сдобиете с Божието Слово и Го имайте при себе си винаги – НОН СТОП!
Обърнахте ли внимание какви хора поканил Царят на сватбата на Сина Си? Както му е редът, избрани и почтени хора.. Очаквал престижно провеждане на сватбеното тържество. Но какво станало? Поканените не се отзовали, а пренебрегнали поканата. Намерили си работа и повод да откажат. Обидно! Крайно неприятно за владетеля. Но той не се подал на обезсърчение. Изпратил слугите си да отидат по улици и площади и да поканят най-случайни хора – непознати, незабележителни, неподходящи. . .И все пак .. тържеството се провело, трапезата била споделена и сватбата станала. Идеята, вложена тук е, че в общочовешки исторически план, поканата за спасение на Царя-Бог, много пъти бива пренебрегвана и се отхвърля. Заети с грижите и успехите на своите дела, хората, които се намират в привилегировано положение, се отдръпват и не приемат поканата. Тогава организаторът – Бог, се обръща към други, които нямат същото положение на влияние и власт в обществото, но все пак откликват и се отзовават на поканата:
„Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща, за да посрами силите. . . . ”
1 Кор. 1:26-29
Колко обещаващи, надарени и перспективни личности има и около нас, които биха могли да погледнат малко по-далеч от своите временни, лични интереси и малко по-високо от своите преходни традиционни идеали. И със своята надареност и способности биха могли да видят много по-добре и по-пълно истината. А тя, неведнъж „почти” ги е убеждавала. Но онова, което ги възпира е ЦЕНАТА! Това ще им струва нещо, а те не са готови да го имат на такава цена И вместо да пожертват по-малоценното, за по-стойностното, правят обратното жертват вечното и стойностното за да си осигурят по-малоценното и временното. Отказват се да почетат Царя на Царете и да споделят радостта Му.
Не всички са такива. Предполагам, че и ние с вас не сме от тях, любезни читателю.Твърде далеч сме от дързостта да се откажем от осмисляне живота си и спасение. Но за нас има друг изпит който ако не вземем ще се окажем в положение дори по-лошо от откритата вражда против Бога. Този контролен тест е изложен в последната част на притчата. Нека му обърнем нужното внимание. За какво става дума? За сватбарската дреха. В стих 11 се казва, че когато тържествената трапеза по случай сватбата, била готова и заета, Царят влязъл да прегледа гостите. И какво забелязал? Един нестандартен гост, който бил заел място на трапезата, без да облече, предвидената за случая дреха. Всички други били облечени с дадената им сватбарска дреха. Само той присъствал, но в своето всекидневно облекло. Небрежие ? Нежелание и непочтителност? Каквато и да е била подбудата, тя е противопоставяла този гост на общия ред и на волята на Царя. Сега да се опитаме да прозрем какво е това, което ни засяга тук. И понеже не става дума само за една сватба, а за спасението на душата,представено чрез сватбеното тържество, нека мислено пренесем себе си в оня момент и се видим насядали на онази трапеза. Как бихме изглеждали? Със или без сватбарска дреха? Как ще ни прецени Стопанинът на сватбеното тържество?Нека бъдем сигурни само в едно: Критерият няма да бъде нашият социален статус или образователен ценз; не и нашите заслуги, успехи, постижения и авоари, а с а м о е д н о : СВАТБАРСКАТА ДРЕХА, дали я имаме на себе си.
СВАТБАРСКАТА ДРЕХА
Коя е тази тъй значима, съдбоносна дреха? Кое може да е толкова важно, че да въведе личността в света на Божието благоволение и радост или да я изключи от него? То трябва да е нещо духовно, от морален порядък. Какво разбира Божието Слово под термина „дреха”?
„. . .всичката ни ПРАВДА е като омърсена дреха.” Исая 64:6
„И небесните воиски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него.”
Откр. 19:14
„. . . в и с о н ъ т е правдата на светиите.”
Откр. 19:8
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Мат. 5:8
„ДРЕХАТА” е символ на моралния статус на личността. Олицетворява нейния характер. Тя трябва да бъде ч и с т а ! Нечистотата е символ на греха, който няма да бъде допуснат в новото битие:
„Нищо нечисто няма да влезе там.” Откр. 21:27.
Такава „чиста” дреха, никой от нас няма. Тя се дава от ЦАРЯ, Който ни е поканил. Това е Неговата ПРАВДА която Той ни вменява, когато повярваме в Него и потърсим спасението си там.Обличането с тази ПРАВДА е велико, вълнуващо преживяване. И то е задължително.
„Ще се развеселя премного в Господа. . .защото Той ме облече в одежди на спасение, загърна ме с мантия на ПРАВДА. . .”Исая 61:10
Към това „обличане” води Авеловата жертва. Пред онзи олтар, символ на Голгота, ние събличаме нашата стара, омърсена дреха и се обличаме в Христос.”
„И да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога, в правда и святост на истината.”Ефес. 4:24.
„Понеже, всички вие, които сте се кръстили в Христа,
с Христос сте сее облекли.” Гал. 3:27
Да, чудесно е да се облечеш в нова, чиста дреха, след като си бил в омърсена и нечиста. Но при едно условие: Че не я обличаш върху старите, нечисти дрехи и тяло. Това, което следва от тази забележка е, че ВМЕНЕНАТА ПРАВДА трябва да се развива и превърне в ПРИДОБИТА ПРАВДА. Да се „облечеш” в Христос, значи да почнеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш като Него, а не само да носиш кръстче, образ или символ за Него. Все едно, че Той живее в теб. Как може да стане такава промяна в нас?
„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава се преобразяваме в същия образ от слава в слава, като от Духа Господен.”
2 Кор. 3:18
Сам Исус, ни говори за това, като ни представя „тайнството” на пребъдването:
„Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.. Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото отделно от Мене не можете да сторите нищо.”
Йоан 15:4,5
„Ако е някой в Христа, той е н о в о с ъ з д а н и е ; старото премина, ето всичко стана ново.” 2 Кор. 5:17
Тази „новост” трябва да се прояви още сега, тук на тази земя, в това тяло и в неговата сила и немощ. Но тя е духовна. Без нея нямаме право на пълното обновление, защото:
„Ако се покаже милост към нечестивия, той пак няма да се научи на ПРАВДА.
Даже в земята на правдата, ще постъпва неправедно.”
Исая 26:10
Ако Царят допусне гости без сватбарска дреха на угощението, те ще провалят тържеството и ще заразят и другите гости.Затова, там, в Неговото царство и на Неговата трапеза няма да влезе н и щ о н е ч и с т о.
О Т В Е Т Ъ Т - ХВАЛЕНИЕ, БЛАГОДАРНОСТ, СВИДЕТЕЛСТВО
Божието дело на спасение е уникално във всемира. То разкрива същността на Божеството до съвършенство. БОГ Е ЛЮБОВ, но и ПРАВДА. В него, не само ние намираме своя Бог, но и Бог намира Себе Си, Своето пълно удовлетворение. В лицето на Исус Христос, второто лице на Божеството, Бог от СЪДИЯ става СПАСИТЕЛ от греха и смъртта. Той намира отново „изгубените”, тези, които Му принадлежат по силата на сътворението, сега стават Негови и по силата на изкуплението. Неговото удовлетворение и радост са върховни:
„. . .затова Бог Те помаза с миро /елей/ на радост
повече от твоите съучастници.” Псалм 45:7.
„. . .ще види плодове от труда на душата Си и ще се насити.” Исая 53:11
Делото на БЛАГОДАТ и СПАСЕНИЕ ще отеква през безкрайните векове на в е ч н о с т т а, отразявано не от скали и чукари, а от живи трептящи човешки ДУШИ и СЪРЦА. Името на живота през желаната вечност ще бъде: ХВАЛА, БЛАГОДАРНОСТ и ЛЮБОВ.
„Седем пъти на ден Те хваля за Твоите праведни съдби.”Псалм 119:164.
„За да Ти пее хвала душата ми и да не млъква. Господи , Боже мой, до века ще те хваля. Псалм 30:12.
„Алилуя! Хвали Господа, душо моя. Ще хваля Господа докато съм жив. Ще пея хваление на моя Бог, догдето съществувам.Псалм 146:1,2.
„ И от престола излезе глас, който казваше:Хвалете нашия Бог всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашия Бог, Всемогъщият царува! Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила” Откр. 19:5-7.
„Възпейте славата на Неговото име, като Го хвалите, хвалете Го славно!”
Псалм 66:2
ХВАЛА, БЛАГОДАРНОСТ, И ЛЮБОВ са името на живота за всеки, който е спасен и сега в тоз обременен свят, станал долина на смъртна сянка. Но в условията на борба с греха и неговите последствия, те придобиват звучене, като един общ акорд: СВИДЕТЕЛСТВО:
„Ще ми бъдете свидетели до края на земята.” Деян. 1:8
„.. .Говорете думите на тоя живот.” Деян. 5:20
Славословете, величайте, разказвайте и препредавайте вестта за СПАСИТЕЛНАТА БЛАГОДАТ!
Бъдете неин пръв плод и неин предвестник в един свят, който очаква зората на НОВИЯ ЖИВОТ!
„Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва м и р ! Който благовества добро, който проповядва с п а с е н и е ! Който казва на Сион: Твоят Бог царува!” Исая 52:7.
„И Духът и невестата казват : Е л а ! И който чуе нека каже: Е л а! И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на ЖИВОТА!
А м и н !