В НАЧАЛО БЕ СЛОВОТО…
Тема 6
(Йоан 1 : 1 – 3)
Ако някой иска да обясни произхода на Вселената без участието на Бог и творчество, би трябвало да направи горния текст да се чете:
В начало беше случайността и тя беше в себе си, и случайността бе бог…
Разликата е непреодолима.
„СЛОВОТО” звучи личностно, преднамерено, творчески. Говори за разум, план, цел…
„СЛУЧАЙНОСТТА” поставя Вселената, света и самите нас на хазартна основа. Нещо се е случило без някой да го е искал, планирал или направлявал. То е възникнало… и толкова. Не знаем КАК, не питаме ЗАЩО и не търсим смисъл в него. Доколкото битието е в интересите ни, ние му придаваме смисъл: създаваме закони, определяме ценности, защитаваме интереси, развиваме хуманизъм и цивилизация, възприемаме религии, изграждаме морални и етични норми, водим войни и сключваме мир. Но в генеалогията ни, в историята на нашия произход стои записано: случайност, безличен произход.
Това наше „рождено” свидетелство, този документ за самоличност става още по-неубедителен като се вземе под внимание следното обстоятелство: за да се „случи” нещо трябва да има среда, в която да се случи. Нужна е система от закони и сили, т.е. ВСЕЛЕНА или СВЯТ, подчинени на закони и закономерности. А такава, макар и ненаселена Вселена още по не би могла да се самосъздаде, защото няма изходна основа. Би трябвало да възникне „от нищо”, а това вече не е закономерност, а ЧУДО.
Днес на науката са известни четири основни сили, четири „фундаментални константи”, които правят познатата ни Вселена такава, каквато е: електромагнитни, гравитационни, силни взаимодействия и слаби взаимодействия. Цялото многообразие на природата, доколкото е известно на съвременната наука, се свежда до проявите на тези четири вида сили. От съотношението на тези сили зависят всичките свойства на заобикалящия ни свят.
Нито една от тях не би могла да се породи „случайно”, защото няма причина. А без причина няма следствие, няма създаване, няма случайност! Образно казано: Този, който е направил рамката, е трябвало или да чака в нея да се появи картината, или сам да направи картината. Еволюционната теория залага на самосъздалата се картина. Библейската вяра държи за авторство в картината. И не само посочва Автора, но представя и Неговия авторски знак, Неговия творчески подпис, поставен във времето:
Лука 3 : 23 – 38 „…Кайнан Еносов, Енос Ситов, Сит Адамов, а Адам Божий…”
Битие 2 : 1 – 3
Изход 20 : 8 – 11 „… в шест дни създаде Бог небето и земята… в седмия си почина и го благослови и освети…”
ЕДИН ПРОБЛЕМ, ЕДНО РЕШЕНИЕ
Една порочна практика на цялата съвременна философия е да приема от всички научни, философски и верски източници по нещо и така да изгражда култура, ерудиция и мироглед. Култура и ерудиция вероятно могат да се изграждат така, но мироглед – едва ли. Мирогледът трябва да е нещо определено ясно и водещо, вярата също. Но в една компилация, заимствала от всички философии, вери и облякла ги в научна терминология и факти, няма нищо ясно или водещо. То е по-скоро подвеждащо и неясно. Тази предварителна констатация е необходима при поставянето и разглеждането на такъв въпрос като произхода на човешкия род. Човешкият род съществува, това е факт, който не подлежи на доказване. Но как е дошъл в съществуване е спорна тема, по която мненията се различават. Не само различават, но и взаимно изключват. Защото не е за приемане, че една част от човечеството е пренесена на земята от Космоса, друга се е зародила през милионите години в световния океан и е еволюирала до настоящия човешки вид, а трета е била сътворена от Бог по Негов „образ и подобие”. Такава компилация е абсурдна, за която и да е космология.
Най-основните критерии, по които може да се разглежда въпросът за произхода на човечеството водят към разбирането за единния му произход. Това е един биологичен вид с общ характер и тип, или както Библията го определя, от „една кръв”.(Деяния 17 : 26)
Това очевидно сродство, означава ли родство? Нашата ДНК, образно казано, къде ще ни отведе: при общо начало и „родител” или при общо начало без родител? При всички случаи – при общо начало и то, както виждаме – единно.
Всички версии за произхода на нашия свят и самите нас, могат да се обединят около две главни: сътворение, изискващо творец, способен да го направи и самосъздаване, изискващо подходящи условия и природни закони, които да го развият.
Изправени сме пред алтернативен избор: КАРТИНА, сама влязла в самосъздала се рамка, или АВТОР, който е направил и рамката и картината!
И в двата случая се изисква вяра, но аз лично не бих бил доволен с една вяра, основана на случайността, предположението и хипотезата.
В древността „окачали” Земята на костенурки или слонове, обличали небето в митове и легенди. Съвременната научна мисъл, заставена от големите открития на новото време, тръгва по следите на големия взрив. Дори прави опити да го възпроизведе и контролира. Но с това само се доближава до учението на Библията, че „видимите неща са станали от невидимите”; че енергията се е превърнала в материя или накратко, че в началото е било СЛОВОТО.
Това отдавна е азбучна истина за вярващите в Божието Слово:
„Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му, цялото им множество”
„ Той рече и стана.”
Пс. 33: 6, 9.
Писаното Слово уточнява, че зад израза „СЛОВО” стои личност – второто лице на Божеството:
Колосяни 1: 16,17; Евреи 1: 2; Откр. 19: 11 – 13 „…и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово” .; ст. 16 „…Цар на царете и Господ на господарите...”
Не може да се сбърка с никой друг. Той е Един: Господ Исус Христос!
В тази основна истина намира обяснението си паметното изказване на Христос за съботата:
Марк 2: 27, 28 „… Син Човешки е Господар на съботата.” Обявявайки Себе Си за Господар на Божия почивен ден, Исус потвърждава, че Той е творил през първите шест творчески дни и Той си е починал в седмия. Той е благословил седмия ден на седмицата, осветил го е и го е дал на човечеството за почивка и освещение.
Йоан 8 : 58 – „…преди да се роди Аврам, Аз Съм!...”
ГРАДИНАТА – РОДИНАТА НА ГОВОРА
Бит. 2 : 8; Бит. 3 : 8 – Бог даде на човека дом – градина и го посещаваше привечер при вечерния ветрец. Кое е било най хубавото в рая? Всичко! Но над всичко срещата и разговорите със СЪЗДАТЕЛЯ.
Общението със Словото, блаженството на споделянето и радостта, красотата на звънливата човешка реч… Магията на Словото, обединяваща в едно всички дарби и свързваща личност с личност, вливаща живот в живот!...
Да, в началото бе СЛОВОТО и то продължаваше да бъде… слово през всичките времена: 3 Царе 19 : 11, 12 – „… вятър, трус, огън… накрая – тих и нежен глас.
Градината, родината на човешката реч, е първото училище, университет, академия на науките, храм, и светилище на човешкия род. Там бива научен и първият словесен урок с морално съдържание:
Бит. 2 : 16, 17
Поставена е била граница между добро и зло. Дадена е една заповед с емблематично значение. Непослушанието към нея би означавало непослушание към всичко друго. В тази контролна заповед е било заложено: признание, респект, послушание, любов и вярност към Божията воля. Тя остава валидна за всички времена, не по формата, а по своето съдържание:
Матей 22 : 37, 38.
Мат. 10 : 37 – „… който люби… някого… повече от МЕН, не е достоен за Мен.”
Още срещи с Божието Слово
Непосредствено след грехопадението е бил проведен първият следствен процес от Бога в градината, станала сега съдебна зала:
Бит. 3 : 17 – 19
Определено е било наказанието, според вината на всеки. За първи път бива разкрит спасителният план и прогласена евангелската вест за идването на ИЗКУПИТЕЛ – Спасител от греха:
Бит. 3 : 15
Заключение: Говорът не е продукт на еволюцията, а обратно: творението е продукт и резултат на говора – СЛОВОТО.
БОГ КАЗА : ГОВОРИ!
Разказва се, че когато Микеланджело завършил най-после великолепната статуя на Мойсей, Той извикал: Мойсей, говори! Тъй като погледът му не намирал повече възражение, обзет от възторг пред съвършеното произведение на своя гений, той ударил за последен път с чука статуята и възкликнал: Говори!...
Разбира се, прочутият флорентински ваятел не е могъл да изпита оная радост, която всяка майка изпитва при гласа на своята новородена рожба. Но когато Бог създаде човека, Той не направи безмълвна статуя, а едно живо, интелигентно същество. Още тогава Той му подари дарбата да говори, като с това го направи „по свое подобие”, защото Бог е СЛОВО. Бог каза: Адаме, говори!
Човек е говорещо същество – единствен на планетата от този род. Блез Паскал го нарече „мислеща тръстика” и достига до това определение като съпоставя човека с природата около него. Тази „тръстика” изразява мислите си чрез слово и е също говорещо същество. Иначе казано, човекът е човек, когато говори.
Говорът е не само дарба, но и потребност, наша насъщна нужда. Един по-съвременен пример за това са космонавтите. Когато астронавтиката си пробиваше път, изолираха космонавтите в специални камери, където бяха тренирани да могат да издържат на космическата самота. След много часове и дни така прекарани в „нищото” и небитието, те сещали неудържима потребност да изразят себе си, да чуят човешка реч… Започвали да рецитират, да пеят и да говорят, макар и сами, само и само да нарушат мъртвата тишина, да населят пространството около себе си с някакъв знак и вест от живота.
Известно е, че деца отвлечени от животни и отгледани от тях деградират, остават недоразвити, особено словесно за цял живот. Деца, които са лишени от словесен контакт от страна на гледащите ги, боледуват, забавят се в развитието си и дори умират. Това е потвърдено с много научни социологични експерименти. Въобще, човек деградира, изменя се и умира като пълноценен човек, когато е лишен от живата, смислена, насъщна и пропита с топлота човешка реч. Защо?
Бог създаде човека и каза: Говори! Говори за да станеш и останеш човек! Библейската мъдрост по този повод гласи:
„Човек намира наслаждение в отговора на устата си и дума, казана на място, колко е добра!”.
Детето научава говора от майката. Първата дума за него е „мама”. И тя му стига. В нея има всичко, което му трябва – храната, почивката, топлината и сладостта, ласката и любовта. „Мама” е първата дума от неговия речник. В нея е синтезиран целия му бъдещ живот и развитие. Там е радостта и благодарността, там е социалното чувство, там е пътя към света, общението с други себеподобни същества, което или ще ощастливи, или ще помрачи живота.
Първият човек, Адам не е имал това развитие. Той е сътворен АДАМ, т. е. човек, един завършен, развит, интелигентен, благороден и способен да говори вид. Той е открил света изведнъж, не чрез постепенно израстване, родил се е завършен. Коя ли е била първата ключова дума, с която е навлязъл в живота пред него? Думата без която не е могъл и не си е помислял, че може да живее? Сигурно думата „Бог”. Тя му е била най-близкото и най-познатото понятие. Не е имал досадния проблем да търси произхода си в хипотетични геологични ери и в по-висшестоящи млекопитаещи… Не е трябвало да се пита има ли Бог. Той всеки ден, всяка прохладна привечер е имал лична среща и разговор с Него. От онова едемско начало е минало много време. Развили сме дадената от Създателя дарба и имаме около 3000 езици и диалекти на земята. Прославяме ли днес с тази дарба Създателя? Води ли ни тя всеки ден на вълнуваща среща с Него? Доказва ли божествения ни произход? Нещо е станало с говора ни в този свят, заприличал на света преди потопа (Бит. 3 : 1). Той е деградирал. Загубило се е СЛОВОТО, останала е само речта, средството за комуникация … и то каква!...
Обаче, както по времето на Ной и потопа Бог намери един минимум от човешки материал, в който всичко не бе похабено, така и днес има един вид хора, които пазят заветите на „словото”, дадени в началото:
Малахия 3 : 16 – „Тогава боящите се от Бога говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му”.
ГОВОРЪТ И УСТРОЙСТВОТО НА МОЗЪКА свидетелстват за божествен творчески замисъл.
Въпросът за ГОВОРА при човека е неделим от въпроса за възникването на живота и произхода на човека. Както вече знаем, двете основни схващания по този предмет са СЪТВОРЕНИЕ или ЕВОЛЮЦИЯ. Те са взаимно изключващи се. Какво обяснение ни предлагат за появяване на говора при човека?
Според еволюционистите, говорът е една по-късно развита способност, която напредналият вече в своето развитие човек е придобил, развил и усъвършенствал. Той дълго е съществувал без него, но в процеса на еволюцията, езикът му е ставал все по-необходим и той го е развил.
Напротив, вярващите в библейския доклад хора приемат сътворението като началото на родовата линия на човешкия род, стигаща до божественото начало.
Коя е истината? Може ли някак този чудесен дар или способност – говорът сам да ни помогне при решаването на този труден въпрос? За нас не е без значение да знаем чии сме. Когато две майки еднакво претендирали пред цар Соломон, че едно малко дете е тяхно, той поискал нож и казал да се раздели детето и да се даде на всяка майка по една половина от него. Ножът бил доставен, но решението не дошло чрез ножа, а чрез словото. По думите и отношението на двете жени той разбрал коя е истинската майка. Доказателството било вътре в нея и тя го изразила навън чрез говора. За тогава това е било достатъчно и идеално, решаващо и гениално. Методите на кръвните проби и дактилоскопията не са били известни. Но днес? Имаме ли днес някакво вътрешно доказателство в самите нас, че Бог, а не случайността е в основата на битието ни? Да, има и то е самият ни говор, способността да говорим. Как така? – ще запита всеки. За да подкрепим това твърдение ще трябва да приведем някои факти, свързани с устройството на човешкия мозък и способността да се говори.
Двете полукълба на мозъка
През 1836 г. един малко известен тогава селски лекар Марк Дакс, излиза с необикновен доклад на заседание на медицинското общество в Монпелие, Франция. Този доклад бил неговото първо и единствено научно съобщение. Откритието му засяга един вид заболяване – афазия, при което болният загубва способността си да говори. Дакс забелязва, че при всички случаи на афазия бива засегната лявата страна на мозъка (лявото полукълбо).
Докладът му не направил впечатление и нямал успех сред аудиторията. Той бил скоро забравен. След една година Дакс умрял, без да подозира, че трудът му е изпреварил една от най-интересните и интензивно разработвани области на научните изследвания през втората половина на 20 век, изследванията върху различията във функциите на лявото и дясното полукълбо на мозъка. От по-пълното развитие на изследванията в тази насока по-късно е установено, че: центърът на говора е лявото полукълбо. То се занимава основно с тази дейност. Говорът е негова приоритетна задача. Всички други дейности са предмет на работата на дясното полукълбо. Или: левият мозък действа по логичен, аналитичен начин, а десният мозък работи по образен синтетичен начин.
ИЗВОДЪТ от това за нас е, че устройството на мозъка, отделящо половината от мозъчната маса за говора в отделно полукълбо говори, че анатомично човекът е планиран да бъде говорещо същество. Има център за говор. Възниква въпросът: КОЙ го е планирал? Ако кажем еволюцията, (т. е. случайността) изправяме се пред стария нерешен въпрос за яйцето и кокошката, само че в много по-близък и засягащ ни план. Тогава трябва да отговорим на въпроса кое е създала еволюцията по-напред: говора или мозъка, който го дирижира. И как е могла да предвиди връзката между тях? Алтернативата на това е: НЯКОЙ е имал СЛОВОТО в Себе Си и го е дал на едно Свое творение, с което е искал „да разговаря”. Дал му го е, като е определил анатомично и мястото му в мозъка. Той е дал и други способности, които са под същата условност:
Пс. 94 : 9, 10 „Който е направил окото, не вижда ли? И Който е създал ухото, не чува ли? Той е един и Същ: БОГ!
Пс. 139 : 14 „Ще те славя, защото страшно и чудно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това!”
СИЛАТА НА ЕЗИКА
„Живот и смърт има в силата на езика” – Пр. 18 : 21
„От всички способности, които сме получили от Бога, никоя не е тъй податлива за извършване на добро (или зло), както говорът.”
Притчи Христови, стр. 249 (стара)
„Езикът кости няма, но кости троши.” – народна пословица
Езоп, например, сервирал език, като най-доброто и най-лошото.
Правилно употребяван, говорът може да дарява щастие, да лекува, да спасява от смърт.
Притчи 15 : 23 „Човек има радост чрез ответа на устните си и дума на място, колко е добра.
Исая 50 : 4 „Господ ми даде обучен език, за да зная как да помогна с дума на уморения.”
„Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен,
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден!
Неправилно прилаган, говорът е негативна, рушителна сила, способна да отчуждава и да убива.
Яков 3 : 6 „И езикът, този цял свят от нечестие е огън…”
ст. 9 „С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие.”
Яков 4 : 11 „Не се одумвайте, братя…”
1 : 26 „Благочестие без обуздаване на езика е суетно.”
Яков 3 : 2 „… който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.”
Разговорът и събеседването
Шекспир за един добър разговор:
1. Да бъде приятен, без да бъде вулгарен;
2. Да бъде духовит, без да възбужда;
3. Да бъде свободен, без да е безобразен;
4. Да бъде мъдър, без да възгордява;
5. Да бъде нов, без да е фалшив.
„Този, който слуша с внимание, запитва по ясен начин, говори тихо, отговаря хладнокръвно и спокойно, престава да говори, когато няма какво да каже, притежава няколко от най-добрите условия за един разговор.”
Ловатер
Съвет на Шел: „Когато влизаш в разговор с някого, първото нещо, което трябва да вземеш под внимание е дали той иска да те слуша или ти да го слушаш.”
ГОВОРЪТ
Разговорът, любовта и семейството
Мислех да си спестя това заглавие да не би да изляза от нормите на сдържаност и благоприличие, в които съм бил възпитаван. Семейството е интимна тема. Но има една поговорка:
„Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват…”
На практика светът днес, в началото на 21 век, толкова е заминал нормите на целомъдрие и срам, толкова се е налудувал и лудува, че ако един щраус си зарови главата в пясъка, нищо няма да се промени.
Ще започна с едно нестандартно изказване на големия руски писател и класик -психолог -Ф. М. Достоевски: „Сексуалният акт е най-голямото отчуждение…”
Разбира се това не е вярно за условията, при които Бог е поставил семейството, но може да стане много вярно за условията, при които човеците са довели семейството. Лишена от своята законна основа, богатството на идеите, привързаността, душевното сродство и службата пред олтара на една велика цел, сексуалността е жалка самоцел, която може само да разочарова и да отчуждава.
Разводът, тъй реален и актуален в днешно време „без семейна обич” (2 Тим. 3 : 3), почти във всички случаи е провал, не на физическо, а на морално, идейно и психическо ниво. Липсата е не в условия, а в личности, които да са свързани личностно и да не могат да се заменят, като резервните части на една машина. Липсва чувството за уникалност, преливането един в друг, жаждата за общуване един с друг и то доминиращо изразена чрез даденото от Бога средство – говора.
Няма „семейна обич”, защото няма семейства, които поддържат почтителен, градивен, откровен, сладък и любезен разговор „в себе си.”
„Аз се ожених за жена си заради парите й, но ако сега трябва да избирам, бих избрал пак нея и бих я взел заради самата нея.”
Тези думи на Талейран показват, че има нещо, което не свършва, а започва с брака.
При един юрист, консултант по брачни въпроси, дошло едно лице, което търсело съвет по повод намерението си да встъпи в брак. Имало много показатели, по които трябвало да се избира бъдещият партньор: възраст, външен вид, образование, професия и материално състояние. Но опитният съветник пренебрегнал като приоритетни всички тях и се спрял на един неочакван въпрос: „Ще можеш ли да разговаряш с въпросното лице при всички обстоятелства? Ще върви ли и ще устои ли разговорът помежду ви?”
Двама, които имат винаги какво да си кажат, няма да стоят дълго далеч един от друг. И дори, когато това е наложително, те пак ще са „заедно”… в мислите, в чувствата, в трепетите на сърцето си. Ще бъдат в един „впряг”, ще гледат в една посока, ще имат една цел: първата любов, вечната любов!
А ако е нямало „първа любов”? Тогава все пак може да се създаде любов. Остава, все пак, шансът да се потърси и създаде, доколкото е възможно и доколкото й е оставено място, взаимна любов. Но при всички случаи, това начинание ще минава през разговора – честният, откровен, истински, дълбок, проникновен, чист и дружелюбен разговор.
- Говори, за да те видя! – казвал един древен сляп мъдрец. Нека не живеем „на тъмно”! И да не забравяме историята за 1001 нощ и Шехерезада.
Живот и смърт има в силата на езика!
А за да достигне до своето пълно съдържание темата за говора, трябва да премине от хоризонтално във вертикално измерение. Аз видях веднъж с очите си образа на това тайнство и го запомних за цял живот… за цял живот! И ако бих имал и друг живот, бих го пренесъл и върху него… Беше едно съвсем младо семейство още в началото на пътя. Видях ги как пренасят своя разговор от земята на небето. Бяха коленичили и се молеха прегърнати. По-възхитителна молитва не съм виждал! Те говореха не само помежду си, но и със своя небесен ТАТКО, от едно име, стигнали предварително до едно сърце !
Живот чрез с л о в о т о
В Своята първа схватка с княза на този свят, Божият Син, въплотеното с л о в о – Исус Христос, прогласи принципа чрез, който ще „съсипе делата на дявола” /1Йоан 3:8/:
Мат. 4:3,4 – „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко с л о в о,
Лука 4:3,4 - което излиза от Божиите уста”
Така и рамката и картината водят към Автора – Словото.То ни е дало живот, условия да го ползваме и то ще подържа живота ни в неговия висш смисъл. / /
„Като намерих Твоето слово, изядох го.”
Еремия 15:16
„И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, ходете по него.” Исая 30:21.
Голяма привилегия е че имаме писаното Божи е слово, Библията. То е едно чудо. Със съдържанието си, със оцеляването си, и с влиянието си върху човешките личност и отношения, показва, че е сила Божия за спасение на всеки който вярва.
Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми. Псалм 119:105.
Тези истини не могат да се опознаят само с четене и слушане. Те трябва да се опитат:
„Вкусете и вижте, че Господ е благ” Псалм 34:8.
МНОЗИНА намериха себе си и своя Бог в свещените страници на Божията книга.
МНОЗИНА изгубиха своята самота и скръб там.
МНОЗИНА прогледаха с нови очи, прозряха с нов разум и затрептяха с нова радост.
МНОЗИНА възкръснаха за нов живот.
МНОЗИНА изцеляха от болести на тялото и душата.
МНОЗИНА намериха пътя, истината и живота.
МНОЗИНА победиха греха в себе си и чрез вяра и постоянство в добри дела, търсят слава, почест и безсмъртие.
МНОЗИНА получиха прощение на греховете си и няма да дойдат на съд.
МНОЗИНА вписаха имената си в книгата на живота и станаха сънаследници с Христос в Неговото славно царство.
А моят читател? Преживя ли нещо с Божието Слово? Срещна ли НЯКОЙ, на Когото може да се довери? Готов ли е да Го последва?
„Днес, ако чуеш гласа Му, не ожесточавай сърцето си.”
Евреи 3:15.
„В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето с е г а е благоприятно време! Ето с е г а е спасителен ден!
2 Кор. 6:2
Не само с хляб ще живее човек, но с всяко СЛОВО
от Божиите уста.”
Да заживеем този ж и в о т !
А м и н !
(Йоан 1 : 1 – 3)
Ако някой иска да обясни произхода на Вселената без участието на Бог и творчество, би трябвало да направи горния текст да се чете:
В начало беше случайността и тя беше в себе си, и случайността бе бог…
Разликата е непреодолима.
„СЛОВОТО” звучи личностно, преднамерено, творчески. Говори за разум, план, цел…
„СЛУЧАЙНОСТТА” поставя Вселената, света и самите нас на хазартна основа. Нещо се е случило без някой да го е искал, планирал или направлявал. То е възникнало… и толкова. Не знаем КАК, не питаме ЗАЩО и не търсим смисъл в него. Доколкото битието е в интересите ни, ние му придаваме смисъл: създаваме закони, определяме ценности, защитаваме интереси, развиваме хуманизъм и цивилизация, възприемаме религии, изграждаме морални и етични норми, водим войни и сключваме мир. Но в генеалогията ни, в историята на нашия произход стои записано: случайност, безличен произход.
Това наше „рождено” свидетелство, този документ за самоличност става още по-неубедителен като се вземе под внимание следното обстоятелство: за да се „случи” нещо трябва да има среда, в която да се случи. Нужна е система от закони и сили, т.е. ВСЕЛЕНА или СВЯТ, подчинени на закони и закономерности. А такава, макар и ненаселена Вселена още по не би могла да се самосъздаде, защото няма изходна основа. Би трябвало да възникне „от нищо”, а това вече не е закономерност, а ЧУДО.
Днес на науката са известни четири основни сили, четири „фундаментални константи”, които правят познатата ни Вселена такава, каквато е: електромагнитни, гравитационни, силни взаимодействия и слаби взаимодействия. Цялото многообразие на природата, доколкото е известно на съвременната наука, се свежда до проявите на тези четири вида сили. От съотношението на тези сили зависят всичките свойства на заобикалящия ни свят.
Нито една от тях не би могла да се породи „случайно”, защото няма причина. А без причина няма следствие, няма създаване, няма случайност! Образно казано: Този, който е направил рамката, е трябвало или да чака в нея да се появи картината, или сам да направи картината. Еволюционната теория залага на самосъздалата се картина. Библейската вяра държи за авторство в картината. И не само посочва Автора, но представя и Неговия авторски знак, Неговия творчески подпис, поставен във времето:
Лука 3 : 23 – 38 „…Кайнан Еносов, Енос Ситов, Сит Адамов, а Адам Божий…”
Битие 2 : 1 – 3
Изход 20 : 8 – 11 „… в шест дни създаде Бог небето и земята… в седмия си почина и го благослови и освети…”
ЕДИН ПРОБЛЕМ, ЕДНО РЕШЕНИЕ
Една порочна практика на цялата съвременна философия е да приема от всички научни, философски и верски източници по нещо и така да изгражда култура, ерудиция и мироглед. Култура и ерудиция вероятно могат да се изграждат така, но мироглед – едва ли. Мирогледът трябва да е нещо определено ясно и водещо, вярата също. Но в една компилация, заимствала от всички философии, вери и облякла ги в научна терминология и факти, няма нищо ясно или водещо. То е по-скоро подвеждащо и неясно. Тази предварителна констатация е необходима при поставянето и разглеждането на такъв въпрос като произхода на човешкия род. Човешкият род съществува, това е факт, който не подлежи на доказване. Но как е дошъл в съществуване е спорна тема, по която мненията се различават. Не само различават, но и взаимно изключват. Защото не е за приемане, че една част от човечеството е пренесена на земята от Космоса, друга се е зародила през милионите години в световния океан и е еволюирала до настоящия човешки вид, а трета е била сътворена от Бог по Негов „образ и подобие”. Такава компилация е абсурдна, за която и да е космология.
Най-основните критерии, по които може да се разглежда въпросът за произхода на човечеството водят към разбирането за единния му произход. Това е един биологичен вид с общ характер и тип, или както Библията го определя, от „една кръв”.(Деяния 17 : 26)
Това очевидно сродство, означава ли родство? Нашата ДНК, образно казано, къде ще ни отведе: при общо начало и „родител” или при общо начало без родител? При всички случаи – при общо начало и то, както виждаме – единно.
Всички версии за произхода на нашия свят и самите нас, могат да се обединят около две главни: сътворение, изискващо творец, способен да го направи и самосъздаване, изискващо подходящи условия и природни закони, които да го развият.
Изправени сме пред алтернативен избор: КАРТИНА, сама влязла в самосъздала се рамка, или АВТОР, който е направил и рамката и картината!
И в двата случая се изисква вяра, но аз лично не бих бил доволен с една вяра, основана на случайността, предположението и хипотезата.
В древността „окачали” Земята на костенурки или слонове, обличали небето в митове и легенди. Съвременната научна мисъл, заставена от големите открития на новото време, тръгва по следите на големия взрив. Дори прави опити да го възпроизведе и контролира. Но с това само се доближава до учението на Библията, че „видимите неща са станали от невидимите”; че енергията се е превърнала в материя или накратко, че в началото е било СЛОВОТО.
Това отдавна е азбучна истина за вярващите в Божието Слово:
„Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му, цялото им множество”
„ Той рече и стана.”
Пс. 33: 6, 9.
Писаното Слово уточнява, че зад израза „СЛОВО” стои личност – второто лице на Божеството:
Колосяни 1: 16,17; Евреи 1: 2; Откр. 19: 11 – 13 „…и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово” .; ст. 16 „…Цар на царете и Господ на господарите...”
Не може да се сбърка с никой друг. Той е Един: Господ Исус Христос!
В тази основна истина намира обяснението си паметното изказване на Христос за съботата:
Марк 2: 27, 28 „… Син Човешки е Господар на съботата.” Обявявайки Себе Си за Господар на Божия почивен ден, Исус потвърждава, че Той е творил през първите шест творчески дни и Той си е починал в седмия. Той е благословил седмия ден на седмицата, осветил го е и го е дал на човечеството за почивка и освещение.
Йоан 8 : 58 – „…преди да се роди Аврам, Аз Съм!...”
ГРАДИНАТА – РОДИНАТА НА ГОВОРА
Бит. 2 : 8; Бит. 3 : 8 – Бог даде на човека дом – градина и го посещаваше привечер при вечерния ветрец. Кое е било най хубавото в рая? Всичко! Но над всичко срещата и разговорите със СЪЗДАТЕЛЯ.
Общението със Словото, блаженството на споделянето и радостта, красотата на звънливата човешка реч… Магията на Словото, обединяваща в едно всички дарби и свързваща личност с личност, вливаща живот в живот!...
Да, в началото бе СЛОВОТО и то продължаваше да бъде… слово през всичките времена: 3 Царе 19 : 11, 12 – „… вятър, трус, огън… накрая – тих и нежен глас.
Градината, родината на човешката реч, е първото училище, университет, академия на науките, храм, и светилище на човешкия род. Там бива научен и първият словесен урок с морално съдържание:
Бит. 2 : 16, 17
Поставена е била граница между добро и зло. Дадена е една заповед с емблематично значение. Непослушанието към нея би означавало непослушание към всичко друго. В тази контролна заповед е било заложено: признание, респект, послушание, любов и вярност към Божията воля. Тя остава валидна за всички времена, не по формата, а по своето съдържание:
Матей 22 : 37, 38.
Мат. 10 : 37 – „… който люби… някого… повече от МЕН, не е достоен за Мен.”
Още срещи с Божието Слово
Непосредствено след грехопадението е бил проведен първият следствен процес от Бога в градината, станала сега съдебна зала:
Бит. 3 : 17 – 19
Определено е било наказанието, според вината на всеки. За първи път бива разкрит спасителният план и прогласена евангелската вест за идването на ИЗКУПИТЕЛ – Спасител от греха:
Бит. 3 : 15
Заключение: Говорът не е продукт на еволюцията, а обратно: творението е продукт и резултат на говора – СЛОВОТО.
БОГ КАЗА : ГОВОРИ!
Разказва се, че когато Микеланджело завършил най-после великолепната статуя на Мойсей, Той извикал: Мойсей, говори! Тъй като погледът му не намирал повече възражение, обзет от възторг пред съвършеното произведение на своя гений, той ударил за последен път с чука статуята и възкликнал: Говори!...
Разбира се, прочутият флорентински ваятел не е могъл да изпита оная радост, която всяка майка изпитва при гласа на своята новородена рожба. Но когато Бог създаде човека, Той не направи безмълвна статуя, а едно живо, интелигентно същество. Още тогава Той му подари дарбата да говори, като с това го направи „по свое подобие”, защото Бог е СЛОВО. Бог каза: Адаме, говори!
Човек е говорещо същество – единствен на планетата от този род. Блез Паскал го нарече „мислеща тръстика” и достига до това определение като съпоставя човека с природата около него. Тази „тръстика” изразява мислите си чрез слово и е също говорещо същество. Иначе казано, човекът е човек, когато говори.
Говорът е не само дарба, но и потребност, наша насъщна нужда. Един по-съвременен пример за това са космонавтите. Когато астронавтиката си пробиваше път, изолираха космонавтите в специални камери, където бяха тренирани да могат да издържат на космическата самота. След много часове и дни така прекарани в „нищото” и небитието, те сещали неудържима потребност да изразят себе си, да чуят човешка реч… Започвали да рецитират, да пеят и да говорят, макар и сами, само и само да нарушат мъртвата тишина, да населят пространството около себе си с някакъв знак и вест от живота.
Известно е, че деца отвлечени от животни и отгледани от тях деградират, остават недоразвити, особено словесно за цял живот. Деца, които са лишени от словесен контакт от страна на гледащите ги, боледуват, забавят се в развитието си и дори умират. Това е потвърдено с много научни социологични експерименти. Въобще, човек деградира, изменя се и умира като пълноценен човек, когато е лишен от живата, смислена, насъщна и пропита с топлота човешка реч. Защо?
Бог създаде човека и каза: Говори! Говори за да станеш и останеш човек! Библейската мъдрост по този повод гласи:
„Човек намира наслаждение в отговора на устата си и дума, казана на място, колко е добра!”.
Детето научава говора от майката. Първата дума за него е „мама”. И тя му стига. В нея има всичко, което му трябва – храната, почивката, топлината и сладостта, ласката и любовта. „Мама” е първата дума от неговия речник. В нея е синтезиран целия му бъдещ живот и развитие. Там е радостта и благодарността, там е социалното чувство, там е пътя към света, общението с други себеподобни същества, което или ще ощастливи, или ще помрачи живота.
Първият човек, Адам не е имал това развитие. Той е сътворен АДАМ, т. е. човек, един завършен, развит, интелигентен, благороден и способен да говори вид. Той е открил света изведнъж, не чрез постепенно израстване, родил се е завършен. Коя ли е била първата ключова дума, с която е навлязъл в живота пред него? Думата без която не е могъл и не си е помислял, че може да живее? Сигурно думата „Бог”. Тя му е била най-близкото и най-познатото понятие. Не е имал досадния проблем да търси произхода си в хипотетични геологични ери и в по-висшестоящи млекопитаещи… Не е трябвало да се пита има ли Бог. Той всеки ден, всяка прохладна привечер е имал лична среща и разговор с Него. От онова едемско начало е минало много време. Развили сме дадената от Създателя дарба и имаме около 3000 езици и диалекти на земята. Прославяме ли днес с тази дарба Създателя? Води ли ни тя всеки ден на вълнуваща среща с Него? Доказва ли божествения ни произход? Нещо е станало с говора ни в този свят, заприличал на света преди потопа (Бит. 3 : 1). Той е деградирал. Загубило се е СЛОВОТО, останала е само речта, средството за комуникация … и то каква!...
Обаче, както по времето на Ной и потопа Бог намери един минимум от човешки материал, в който всичко не бе похабено, така и днес има един вид хора, които пазят заветите на „словото”, дадени в началото:
Малахия 3 : 16 – „Тогава боящите се от Бога говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му”.
ГОВОРЪТ И УСТРОЙСТВОТО НА МОЗЪКА свидетелстват за божествен творчески замисъл.
Въпросът за ГОВОРА при човека е неделим от въпроса за възникването на живота и произхода на човека. Както вече знаем, двете основни схващания по този предмет са СЪТВОРЕНИЕ или ЕВОЛЮЦИЯ. Те са взаимно изключващи се. Какво обяснение ни предлагат за появяване на говора при човека?
Според еволюционистите, говорът е една по-късно развита способност, която напредналият вече в своето развитие човек е придобил, развил и усъвършенствал. Той дълго е съществувал без него, но в процеса на еволюцията, езикът му е ставал все по-необходим и той го е развил.
Напротив, вярващите в библейския доклад хора приемат сътворението като началото на родовата линия на човешкия род, стигаща до божественото начало.
Коя е истината? Може ли някак този чудесен дар или способност – говорът сам да ни помогне при решаването на този труден въпрос? За нас не е без значение да знаем чии сме. Когато две майки еднакво претендирали пред цар Соломон, че едно малко дете е тяхно, той поискал нож и казал да се раздели детето и да се даде на всяка майка по една половина от него. Ножът бил доставен, но решението не дошло чрез ножа, а чрез словото. По думите и отношението на двете жени той разбрал коя е истинската майка. Доказателството било вътре в нея и тя го изразила навън чрез говора. За тогава това е било достатъчно и идеално, решаващо и гениално. Методите на кръвните проби и дактилоскопията не са били известни. Но днес? Имаме ли днес някакво вътрешно доказателство в самите нас, че Бог, а не случайността е в основата на битието ни? Да, има и то е самият ни говор, способността да говорим. Как така? – ще запита всеки. За да подкрепим това твърдение ще трябва да приведем някои факти, свързани с устройството на човешкия мозък и способността да се говори.
Двете полукълба на мозъка
През 1836 г. един малко известен тогава селски лекар Марк Дакс, излиза с необикновен доклад на заседание на медицинското общество в Монпелие, Франция. Този доклад бил неговото първо и единствено научно съобщение. Откритието му засяга един вид заболяване – афазия, при което болният загубва способността си да говори. Дакс забелязва, че при всички случаи на афазия бива засегната лявата страна на мозъка (лявото полукълбо).
Докладът му не направил впечатление и нямал успех сред аудиторията. Той бил скоро забравен. След една година Дакс умрял, без да подозира, че трудът му е изпреварил една от най-интересните и интензивно разработвани области на научните изследвания през втората половина на 20 век, изследванията върху различията във функциите на лявото и дясното полукълбо на мозъка. От по-пълното развитие на изследванията в тази насока по-късно е установено, че: центърът на говора е лявото полукълбо. То се занимава основно с тази дейност. Говорът е негова приоритетна задача. Всички други дейности са предмет на работата на дясното полукълбо. Или: левият мозък действа по логичен, аналитичен начин, а десният мозък работи по образен синтетичен начин.
ИЗВОДЪТ от това за нас е, че устройството на мозъка, отделящо половината от мозъчната маса за говора в отделно полукълбо говори, че анатомично човекът е планиран да бъде говорещо същество. Има център за говор. Възниква въпросът: КОЙ го е планирал? Ако кажем еволюцията, (т. е. случайността) изправяме се пред стария нерешен въпрос за яйцето и кокошката, само че в много по-близък и засягащ ни план. Тогава трябва да отговорим на въпроса кое е създала еволюцията по-напред: говора или мозъка, който го дирижира. И как е могла да предвиди връзката между тях? Алтернативата на това е: НЯКОЙ е имал СЛОВОТО в Себе Си и го е дал на едно Свое творение, с което е искал „да разговаря”. Дал му го е, като е определил анатомично и мястото му в мозъка. Той е дал и други способности, които са под същата условност:
Пс. 94 : 9, 10 „Който е направил окото, не вижда ли? И Който е създал ухото, не чува ли? Той е един и Същ: БОГ!
Пс. 139 : 14 „Ще те славя, защото страшно и чудно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това!”
СИЛАТА НА ЕЗИКА
„Живот и смърт има в силата на езика” – Пр. 18 : 21
„От всички способности, които сме получили от Бога, никоя не е тъй податлива за извършване на добро (или зло), както говорът.”
Притчи Христови, стр. 249 (стара)
„Езикът кости няма, но кости троши.” – народна пословица
Езоп, например, сервирал език, като най-доброто и най-лошото.
Правилно употребяван, говорът може да дарява щастие, да лекува, да спасява от смърт.
Притчи 15 : 23 „Човек има радост чрез ответа на устните си и дума на място, колко е добра.
Исая 50 : 4 „Господ ми даде обучен език, за да зная как да помогна с дума на уморения.”
„Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен,
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден!
Неправилно прилаган, говорът е негативна, рушителна сила, способна да отчуждава и да убива.
Яков 3 : 6 „И езикът, този цял свят от нечестие е огън…”
ст. 9 „С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие.”
Яков 4 : 11 „Не се одумвайте, братя…”
1 : 26 „Благочестие без обуздаване на езика е суетно.”
Яков 3 : 2 „… който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.”
Разговорът и събеседването
Шекспир за един добър разговор:
1. Да бъде приятен, без да бъде вулгарен;
2. Да бъде духовит, без да възбужда;
3. Да бъде свободен, без да е безобразен;
4. Да бъде мъдър, без да възгордява;
5. Да бъде нов, без да е фалшив.
„Този, който слуша с внимание, запитва по ясен начин, говори тихо, отговаря хладнокръвно и спокойно, престава да говори, когато няма какво да каже, притежава няколко от най-добрите условия за един разговор.”
Ловатер
Съвет на Шел: „Когато влизаш в разговор с някого, първото нещо, което трябва да вземеш под внимание е дали той иска да те слуша или ти да го слушаш.”
ГОВОРЪТ
Разговорът, любовта и семейството
Мислех да си спестя това заглавие да не би да изляза от нормите на сдържаност и благоприличие, в които съм бил възпитаван. Семейството е интимна тема. Но има една поговорка:
„Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват…”
На практика светът днес, в началото на 21 век, толкова е заминал нормите на целомъдрие и срам, толкова се е налудувал и лудува, че ако един щраус си зарови главата в пясъка, нищо няма да се промени.
Ще започна с едно нестандартно изказване на големия руски писател и класик -психолог -Ф. М. Достоевски: „Сексуалният акт е най-голямото отчуждение…”
Разбира се това не е вярно за условията, при които Бог е поставил семейството, но може да стане много вярно за условията, при които човеците са довели семейството. Лишена от своята законна основа, богатството на идеите, привързаността, душевното сродство и службата пред олтара на една велика цел, сексуалността е жалка самоцел, която може само да разочарова и да отчуждава.
Разводът, тъй реален и актуален в днешно време „без семейна обич” (2 Тим. 3 : 3), почти във всички случаи е провал, не на физическо, а на морално, идейно и психическо ниво. Липсата е не в условия, а в личности, които да са свързани личностно и да не могат да се заменят, като резервните части на една машина. Липсва чувството за уникалност, преливането един в друг, жаждата за общуване един с друг и то доминиращо изразена чрез даденото от Бога средство – говора.
Няма „семейна обич”, защото няма семейства, които поддържат почтителен, градивен, откровен, сладък и любезен разговор „в себе си.”
„Аз се ожених за жена си заради парите й, но ако сега трябва да избирам, бих избрал пак нея и бих я взел заради самата нея.”
Тези думи на Талейран показват, че има нещо, което не свършва, а започва с брака.
При един юрист, консултант по брачни въпроси, дошло едно лице, което търсело съвет по повод намерението си да встъпи в брак. Имало много показатели, по които трябвало да се избира бъдещият партньор: възраст, външен вид, образование, професия и материално състояние. Но опитният съветник пренебрегнал като приоритетни всички тях и се спрял на един неочакван въпрос: „Ще можеш ли да разговаряш с въпросното лице при всички обстоятелства? Ще върви ли и ще устои ли разговорът помежду ви?”
Двама, които имат винаги какво да си кажат, няма да стоят дълго далеч един от друг. И дори, когато това е наложително, те пак ще са „заедно”… в мислите, в чувствата, в трепетите на сърцето си. Ще бъдат в един „впряг”, ще гледат в една посока, ще имат една цел: първата любов, вечната любов!
А ако е нямало „първа любов”? Тогава все пак може да се създаде любов. Остава, все пак, шансът да се потърси и създаде, доколкото е възможно и доколкото й е оставено място, взаимна любов. Но при всички случаи, това начинание ще минава през разговора – честният, откровен, истински, дълбок, проникновен, чист и дружелюбен разговор.
- Говори, за да те видя! – казвал един древен сляп мъдрец. Нека не живеем „на тъмно”! И да не забравяме историята за 1001 нощ и Шехерезада.
Живот и смърт има в силата на езика!
А за да достигне до своето пълно съдържание темата за говора, трябва да премине от хоризонтално във вертикално измерение. Аз видях веднъж с очите си образа на това тайнство и го запомних за цял живот… за цял живот! И ако бих имал и друг живот, бих го пренесъл и върху него… Беше едно съвсем младо семейство още в началото на пътя. Видях ги как пренасят своя разговор от земята на небето. Бяха коленичили и се молеха прегърнати. По-възхитителна молитва не съм виждал! Те говореха не само помежду си, но и със своя небесен ТАТКО, от едно име, стигнали предварително до едно сърце !
Живот чрез с л о в о т о
В Своята първа схватка с княза на този свят, Божият Син, въплотеното с л о в о – Исус Христос, прогласи принципа чрез, който ще „съсипе делата на дявола” /1Йоан 3:8/:
Мат. 4:3,4 – „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко с л о в о,
Лука 4:3,4 - което излиза от Божиите уста”
Така и рамката и картината водят към Автора – Словото.То ни е дало живот, условия да го ползваме и то ще подържа живота ни в неговия висш смисъл. / /
„Като намерих Твоето слово, изядох го.”
Еремия 15:16
„И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, ходете по него.” Исая 30:21.
Голяма привилегия е че имаме писаното Божи е слово, Библията. То е едно чудо. Със съдържанието си, със оцеляването си, и с влиянието си върху човешките личност и отношения, показва, че е сила Божия за спасение на всеки който вярва.
Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми. Псалм 119:105.
Тези истини не могат да се опознаят само с четене и слушане. Те трябва да се опитат:
„Вкусете и вижте, че Господ е благ” Псалм 34:8.
МНОЗИНА намериха себе си и своя Бог в свещените страници на Божията книга.
МНОЗИНА изгубиха своята самота и скръб там.
МНОЗИНА прогледаха с нови очи, прозряха с нов разум и затрептяха с нова радост.
МНОЗИНА възкръснаха за нов живот.
МНОЗИНА изцеляха от болести на тялото и душата.
МНОЗИНА намериха пътя, истината и живота.
МНОЗИНА победиха греха в себе си и чрез вяра и постоянство в добри дела, търсят слава, почест и безсмъртие.
МНОЗИНА получиха прощение на греховете си и няма да дойдат на съд.
МНОЗИНА вписаха имената си в книгата на живота и станаха сънаследници с Христос в Неговото славно царство.
А моят читател? Преживя ли нещо с Божието Слово? Срещна ли НЯКОЙ, на Когото може да се довери? Готов ли е да Го последва?
„Днес, ако чуеш гласа Му, не ожесточавай сърцето си.”
Евреи 3:15.
„В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето с е г а е благоприятно време! Ето с е г а е спасителен ден!
2 Кор. 6:2
Не само с хляб ще живее човек, но с всяко СЛОВО
от Божиите уста.”
Да заживеем този ж и в о т !
А м и н !