Тема 5
ВЕЛИКАТА БОРБА, СВЕТИЛИЩЕТО И АДВЕНТИЗМЪТ
Навярно отдавна сме се убедили, че в този свят нещо не е наред. Има красота, ред хармония, но има и ръжда, която ги хваща и вражда, която ги разваля. Как да примирим това противоречие? Божието Слово ни помага, като ни разкрива, че има една ВЕЛИКА БОРБА, която се води отвън и вътре в нас. Нашите лични проблеми са отражение и продължение на тази титанична и наджитейска борба. Божественото откровение казва: Откр. 12: 7, 12.
Християнство, което не вижда тази борба и не я поставя в основата на своето учение е осакатено християнство. То дори не е християнство, защото отрича думите на Христос и самия Христос като страна в борбата. Но такъв възглед може да е много полезен на онзи, който би искал да скрие присъствието и участието си в борбата.
Да, борба има. В това ни убеждават всички наши нерешени проблеми, конфликти и противоречия. Ние ги знаем и не се съмняваме в тях, но има ли ключ за пълното им решение? Пак Божието Слово ни помага, като го посочва:Пс. 73:16,17.
СВЕТИЛИЩЕТО
Има един център, където Бог присъства и откъдето отговаря на питанията ни. Ако не беше СВЕТИЛИЩЕТО щяхме да изповядваме каквато си искаме религия и нямаше да знаем кое е правото. Бог се открива в Светилището Си.
"И да Ми направят СВЕТИЛИЩЕ за да обитавам между тях." Изх. 25:8
АДВЕНТИЗМЪТ е финалният етап във ВЕЛИКАТА БОРБА, с който приключва земната история и Църквата среща Победителя от борбата - Цар на царете и Господ на господарите - Господ Исус Христос. Тя споделя неговата победа и приема Неговата награда. Като последен етап от великата борба, Адвентизмът черпи своето право да съществува от библейските пророчества. Неговата легитимация и основна вест е ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.Той е "третият Илия". Неговата богоизбраност и мисия са установени трайно в учението за небесното Светилище. Откровенията, които Даниил и Йоан получават са светлина от Светилището и неговият славен център -възкръсналият и вечно живеещ Господ Исус Христос.
"Аз съм Алфа и Омега, начало и край, първият и последният " Откр. 1:8.
Като народ на Библията, Божието писано слово, имаме привилегията да носим първата буква на азбуката в началото на името си: "Адвентисти". Нека се възползваме от тази двойна връзка и съвпадение за да утвърдим връзката на великата "Алфа" със народа - църква, наречен "Адвентисти" и си изясним значението и съдържанието на нашето име. Какво означава да бъдеш "Адвентист"? Да, трябва да означава нещо. Може би вече го знаем, или бихме искали да го научим? Но не е ли вече закъсняло такова желание? Светът вече не се интересува от сектантство, деноминации и религиозни разграничения, а от космополитизъм,екуменизъм и тотално обединение на изповеданията и верите в една обща, всесветска цялост. Това би трябвало да ни касае по някакъв начин. Не иска ли и Бог децата Му по цялата земя да заживеят братски и под едно име? Не е ли казал сам Бог:
"Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища"Исая 45:22?
Да, иска! Винаги е искал, не само сега, но още тогава, когато каза:
"Ерусалиме, Ерусалиме, колко пъти исках да ви събера. . . " Мат. 23:37
Сам Христос е искал . . . защо не е станало? Не искахте! Самите те не са искали!
Понякога не знаем какво искаме и какво не искаме. Пренесете се мислено на съдебния процес пред Пилат. Римлянинът се обръща към народа на живия Бог с едно предложение. Той е езичник, не знае пророчествата, но те чакат Месия и знаят много за Него. Те са "очакващите", "адвентистите" на своето време. Обаче, как Го чакат? Пилат гледа обвиняемия, Когото са му довели за присъда. Той не му прилича на злодей. Напротив, уравновесен, мирен човек, печелещ симпатии. По-скоро, тази непредсказуема тълпа там долу е потенциална опасност за реда. С нея вече е имал опит и тя отново е готова да избухне. . . Но подсъдимият е Той -Исус от Назарет. Съвестта на Пилат се опитва да проговори: Не намирам вина в този човек. Не искате ли да ви пусна вашия Цар? Днес е ден на амнистия и можете да си идете с мир и с вашия цар!
Eрусалиме, Ерусалиме ! . . . много пъти не си искал и сега пак не искаш! Разпни Го! Не щем този да царува над нас! Да от тълпата долу идва зловещия отговор: Разпни Го! Разпни Го! Има ли това нещо общо с мен, адвентиста? Какво значи да си "адвентист" на практика? Вече поставихме този въпрос, без да му отговорим. Сега обаче, трябва да го направим.Да си адвентист значи д а и с к а ш И с у с а ! Да си готов да Го приемеш, ако е дошъл и да Го обичаш и да Го чакаш, ако се забави. Той е "Алфата". Адвентизмът е неин продукт, неин пълномощник и пратеник, нейно послание и продължение. Както Йоан Кръстител на своето време се легитимираше с думите от Исая: Аз съм гласът, който вика в пустинята, един глас, предсказан преди векове и дошъл на времето си. Така адвентната формация сред църквите се легитимира, като изпълнение на пророческо слово дошло на времето си и изпълняващо мисията си да прогласява Тройната Ангелска Вест и да приготви църквата за среща с Христос.
АДВЕНТИЗМЪТ може да бъде разбран и приеман само в контекст с Великата Борба на всемира. Без това основно учение няма адвентизъм, няма, учение за грях и няма благовестие. Какво благовестие, ако няма изкупление? И какво "изкупление", ако няма вина и грях? Голямата пълнота на истината за Бога и спасението иде от това, че в хода на историята и предисторията до него "Алфата" на битието застава един дублиращ образ, един прикрит антипод и претендент за върховенство и поклонение. Той е оригиналният "Антихрист", родоначалникът и генераторът на историческия "антихрист". За него знаем това: Исая 14:12-14.
Желанието му привлича вниманието: Възвишение, слава, власт: "Ще седна на планината на събранието в крайния север, ще възвиша престола си над Божиите звезди..." Ст.13. Той не е кой да е- има престол, но иска повече. Той иска обожаване и поклонение.
Свален от всемирната сцена, този претендент за "бог" поставя своя престол там, където е свален - на земята.
"Зная къде живееш, там където е престолът на Сатана." Откр. 2.13.
Монархът на този престол не признава друга власт в този свят, той казва:
"Цялата власт и слава на земните царства са предадени на мен и аз ги давам на когото си искам." Лука 4:6.
Затова дойде Христос - за да "съсипе" делата на дявола. Той основа Своята църква на пророческите думи: "Портите на ада няма да й надвият". Мат. 16:18.
Божият враг запази своя конспиративен план и спрямо Църквата. Възползвайки се от своето господстващо положени в този свят, той атакува църквата не само отвън, но си постави за цел да я превземе и отвътре. Неговият интерес към църквата е върховен, до толкова, че той е успял да я манипулира и представлява. Това вмешателство във вътрешния живот на църквата започва още по времето на апостолите:
Пример 1. Мат. 16:21-23.
Пример 2. Деян. 20:29130. Свирепите вълци бяха вече сред стадото.
Пример 3. 2 Сол. 2:3,4.
Съвремени потвърждения на вмешателството. Може би някой си мисли, че с развитието на атеизма, напредъка на цивилизацията и демократичните тенденции, всемирното възраждане на религиите по света, интересът на дявола към църквата е поспаднал? Нищо подобно. Дяволът не се притеснява че има 1001 църкви, които са под негов контрол. Той се страхува от една църква, която няма да е под негов контрол. Тя е опасна! Аргументите в полза на това са много, но нека спомена и едно мое преживяване . Беше към края на 1983 г. Като проповедник трябваше да бъда преместен от Сливен в Кюстендил. Но се позабавих с това. Майка ми беше сама и изживяваше последните си дни в София. Семейството ми беше в жилището ни там и не можеше да се премести, багажът ни беше още в Сливен . . .Аз продължавах да си върша работата в Сливен и прескачах до София. Един ден получих призовка да се явя в 6-то Р.У на МВР Причината? Ще отида ли в Кюстендил? Лицето с което разговарях беше от Д.С. Не ме изненада въпроса, а инстанцията... Една светска организация проявяваше интерес към проповядване на Евангелието, държеше да си заема работното място. Много мои колеги ги връщаха, когато бъдат пратени някъде, а мен ме "улесняваха" да развивам дейност! Когато малко по-късно отидох да се регистрирам в адресното бюро в Кюстендил, отначало ми отказаха, но като видяха, че съм софийски жител, веднага ме приеха. Ами да, защото иначе трябваше да отида в София. Е, това е просто безобидна шега в сравнение с веждесъщите примери на вмешателство на светските власти в църковния живот. Някой се интересува много от Църквата по свой начин, Кой ли?
Днес в съвременната обществена конюнктура, настанаха неочаквани промени в живота на църквите и самите вярващи, което задължава към съсредоточаване, обмисляне и обяснение. Пътят към това обяснение намирам пак в СВЕТИЛИЩЕТО и отношението към него. Нека споделя, това което ме е вълнувало, вълнува и ще продължи да ме вълнува занапред, докато ВЕЛИКАТА БОРБА не разкрие напълно и последните си тайни.
СВЕТИЛИЩЕТО И ПОСЛЕДНАТА БОРБА
Още от най-ранните ми младежки години и служене като проповедник, вниманието ми е било привличано от едно особено видение на с. Вайт. Не го разбирах. Мъчех се да го приложа за църквата тогава, но не се получаваше. След като минаха не малко години, това видение избледня. После минаха още по-нови времена, станаха нови събития и аз напълно го забравих. Но когато събитията още напреднаха и съвременните форми на поклонение навлязоха не само в официалните църкви, но и в самата Адвентна Църква, неразбраното и "неуместно" видение изведнъж изплува със сила в съзнанието ми.
Понеже си пазя като реликва някои стари книги от времето и дейността на баща ми, ще го цитирам пред вас в неговия автентичен вид от книгата "Опитности и Видения" ЕГВ. Мисля, че на английски е издадено като "Ранни Писания", стр. 54-56. Но в моята "Опитности и видения на стр. 39 и 40 е казано:
"Аз видях един трон, на който седяха Отец и Синът. Разглеждах Исусовия вид и се възхищавах от Неговия мил образ. Образа на Отец не можах да видя, защото един облак от блестяща светлина го скриваше. Попитах Исус дали и Отец има образ, като Него. Той каза, че е така, но аз не мога да Го видя, защото, ако бих видяла славата на Неговата личност, бих умряла. Пред трона видях две групи - адвентния народ, Божията църква и света. Едната група беше преклонена в дълбоко умиление пред трона, а другата стоеше безучастна и нехайна Тези, които бяха преклонени пред трона, поднасяха молитвите си на Исуса и гледаха само на Него. Тогава Той поглеждаше към Своя Отец и се виждаше, че се моли за тях. Една светлина излезе от Отец към Сина и от Него мина на молещата се група. После видях една особено силна светлина, която излизаше от Отец да идва над Сина и от Него да се излива върху народа пред трона. Но само малцина приеха тази голяма светлина. Мнозина излизаха от нейния кръг и я отблъскваха. Други бяха безгрижни и не й обръщаха внимание, така че тя ги остави. Все пак, някои, които я уважиха, отидоха и се поклониха заедно с малката молеща се група. Всички в тази група получиха светлината, радваха й се и лицата им отразяваха нейната слава.
Аз видях, как Отец стана от трона, отиде с една огнена колесница в СВЕТАЯ СВЕТИХ зад завесата и там седна. Тогава Исус стана от трона и повечето от онези, които бяха преклонени пред Него, станаха с Него. Не видях нито един лъч светлина да се излее над безгрижното множество, когато Той стана. Те се намираха в пълна тъмнина. Онези, които се бяха изправили с Исуса, отправиха погледите си към Него, когато напусна трона и измина известно разстояние. Тогава Той повдигна десницата Си и ние Го чухме да казва с мил глас:"Почакайте тука. Аз ще отида при Отца Си за да получа царството. Пазете дрехите си чисти, Аз скоро ще се завърна от сватбата и ще ви взема при Себе Си." Тогава там където беше Исус дойде една облачна колесница с огнени колела и обкръжена с ангели. Той влезе в колесницата и бе отнесен в Светая Светих, където седеше Отец. Тогава видях Исуса, великия Първосвещеник, застанал пред Отец. По ръба на дрехата Му имаше размесени звънчета и нарове. Ония, които се бяха повдигнали с Исуса, Го виждаха чрез вярата в Светая Светих и се молеха: "Отче, дай ни от Твоя Дух!" Тогава Исус им вдъхна Светия Дух. В този дъх имаше светлина, сила, много любов и мир.
Обърнах се към групата, която още лежеше пред трона. Тя не знаеше, че Исус я бе оставил. Изглеждаше, че Сатана беше пред трона и се опитваше да води Божието дело. Аз ги видях да поглеждат към трона и да се молят: "Отче, дай ни Духа Си!" Тогава Сатана им вдъхна едно несвето влияние. В него имаше светлина и много сила, но не и сладка любов, радост и мир. Делото на Сатана беше да измами и излъже Божиите чада."
За съвременния човек ,който е жив свидетел на развиващите се пророчества това е едно откровение, обясняващо в дълбочина и изчерпателно загадъчните сътресения, колебания и промени в религиозния свят. Фокусът на този странен развой на християнството като цяло и респективно адвентната църква, като имаща специално предназначение и вест е един - СВЕТИЛИЩЕТО.
Краят на 2300 денонощия е разделно време. То дели две различни служения, които Христос има в небесното светилище. Когато Той преминава от едното към другото служене, на небето и на земята стават неща, които са необратими. Някои човеци следят тези промени и се съобразяват с тях. Други не проявяват интерес, отхвърлят отправените им вести и се ожесточават. Нека се опитаме да вземем отношение към промените, които влизането на Исус в Св. Светих налага в начина ни на поклонение.
Времето до пълното изтичане на периода от 2300 дни-години /Дан. 8:14/е време в което истината е била потъпквана и опитът да се възстанови чрез реформатори и реформации е имал частичен успех. Въпреки голямата светлина, която реформаторите хвърлят, те нямат пълна яснота по основните учения на Библията и делото им е незавършено. Така Лутер не знае, че трябва да освещава съботния ден. Уесли, Спърджън и всички по-нови евангелизатори не са на ясно, че възкресението няма да става за живи души, които са в рай или ад, а за мъртви, които спят в гробовете си. Всички протестантски проповедници и евангелизатори /включително и съвременните/ не знаят, /въпреки, че го четат в Библиите си/, че на небето има "храм", или "Светилище" и че там се съхраняват непокътнати по съдържание всичките десет Божии заповеди, дадени някога на Мойсей. Как тези неща станаха известни на църквата, наречена "Адвентна" и кой й ги откри? Онзи, Който влезе в пресвятото отделение на небесното светилище, когато се изпълни времето и Който даде пророческия дух на църквата на остатъка. Светлината иде от храма на небето или "Светилището".Отк. 11:19.
Божият храм на земята е осквернен и истината - потъпкана, но Божият храм горе е оригинално чист. Той съдържа 10-те заповеди непроменени, той съдържа съда на мъртвите след 2300 символични дни-години, а не на живите. Дан. 7:9,10. Там е и единствения Ходатай на Новия завет, Който сега влиза в Своята роля на застъпник, не на неродени още светии или грешници, не и на възкресени нечестивци или праведници, а на "спящи" в земната пръст /Дан. 12:2/, кандидати за спасение, които са завършили жизнения си път, но трябва да бъдат официално реабилитирани и класирани, като годни за вечен живот. Тук на земята, светлината расте до пълнота и разделя поклонниците на две групи - едните пред олтара в Св. Свтих, а другите вън, в миналото, в историята пред олтар, който по начало е бил Божий, но който сега е зает от друг "бог".
Ако можехме като общество и църква да бъдем сигурни, че сме всички "в Св. Светих" и се радваме на истинско поклонение, би трябвало да сме блажени. Но, ако някой се е повлиял от чужд пример, и ако този някой не е един, а мнозина, тогава какво би се получило? Смяна на олтара и поклонението, връщане назад в "Светая"при образите и символите, а от там и още по-назад - в двора при жертвите и кръвопролитията и религията на "спасението чрез собствени дела". А от тук не е далеч и "двора на езичниците" и тяхното поклонение. В него пак има много блясък, сила и харизма. И те се радват, че са почетени от Бога, но от кого са почетени? Нека изключим доктриналните спорове. Боговдъхновеното слово сочи една съществена и непреодолима разлика: "Там нямаше небесната радост, сладостта на любовта и мира на Божието присъствие."
АДВЕНТИСТИ ли сме? Искаме ли истинския Исус, или само Неговото име и Неговите дарове? Последвали ли сме Исус отвъд завесата, влезли ли сме чрез вяра в пълноценното и актуално служене на Божия Син в пресветото място? Това е същността на "адвентизма". Това е неговото предназначение. Тази е неговата уникална вест. И в това се състои неговата оригиналност и незаменимост.
Но това е и дистанциране от традиционните християнски практики и официални църковни системи! Нещо повече, то е реформа на изцеление и съзидание: Ис. 58:12.
ИКУМЕНИЗМЪТ. Съвременното икуменическо движение което иска да обедини всички църкви и религиозни вярвания под една платформа, един скиптър и под знамето на общочовешко поклоничество, води началото си още от началото на 20 век. Тогава то се заражда, като начинание на добра воля, което иска да сближи вярващите хора и да ги обдари с общение, което сами не могат да постигнат. Но това само по себе си добро желание на добри хора си остава само спорадично добро желание, докато не идва събитието, което полага началото на едно тайнствено и странно сближение между вярващи от различни формации. Това става през 1967 г. в университета Дюкейн, северна Америка по следния начин: Неголяма група католически вярващи, решили да прекарат уикенда в съвместно богослужение с друга приятелска група, членуваща в петдесятната църква. По време на службата, кръстените от "духа" петдесятници придали на своите католически приятели същия дар на сила, която ги владеела. Така, кръстени в "един дух", те сложили началото на едно единство, в което нямало доктринални или верски разлики, а само воденето от една неидентифицирана духовна сила. На тази основа се разраства и развива все повече съвременното икуменическо движение, което възлиза на стотици милиони човеци и се стреми към пълно завладяване на всички изповедания. Забележителното при това знаменателно събрание, което предшества много по-големи и решителни срещи е, че една тайнствена сила, пренебрегвайки установени деноминационни и църковно доктринални различия, основани на библейски критерии, простира своята благословия върху всички и ги обдарява със дара си. Това слага началото на едно ново виждане, че не са важни различията, а общите неща в отношенията между вярващите.Така това движение расте, набира привърженици и в момента е нараснало до възможния си максимален предел. Какво лошо в това? Стига разделения и вражди! . . .Можем ли и ние като адвентисти да участваме в това общорелигиозно дело? На пръв поглед, защо не? Изглежда, че ще се решат много въпроси. Но фактически те няма да се решат, защото ние бихме загубили идентичността си като "адвентисти".
В съвременното икуменическо движение не се държи много на разликата между благочестие и нечестие. Там платформата е повече социална и целта оправдава средствата. Там църквата отваря вратите си за морално неочистени хора и ги приема с пороците им, като облича голотата им с Божията благодат без покаяние и изпит върху вярата и поведението им. Там има място за гей-бракове, лесбийство и педофилия, порно прояви, рок-музика, "благородни" прелюбодейства и всичко останало, което разпъва Христос повторно. Евр. 6:6; Евр. 10:26-29. Там не се говори много за греха и той не се преследва. Там не звучат актуално и не се цитират думите на апостола: 1 Кор. 6:9,10. Към всичките тези симптоми и факти можем да имаме само един въпрос: От кой о л т а р черпи вдъхновението си това движение? И да дадем съответно само един отговор: Не от олтара в Св.Светих, а от този който е вън, където се кланят отказалите да последват Исус в Светилището и където Неговото място бе заето от друг.
СЕБЕИЗПИТВАНЕ В СВЕТЛИНАТА НА СВЕТИЛИЩЕТО
Йоан казва в Йоан 3:19:
"А ето що е осъждението: Светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече тъмнината, защото делата им бяха зли. " Аналогично, влизането на Исус в пресветото място на небесното светилище е едно идване на светлината в нашето модерно и постмодерно време в края на 2300 денонощия или години. От там струи голямата светлина, оповестена като "настояща истина" за това време. Тя не е само просвещаваща, но и изпитваща светлина. Нейната мисия е да привлече всички, които търсят спасение и оправдание чрез вяра. Но не всеки я обиква и приема, както извън адвентната църква, така и вътре в нея. Защо ли? Това е личен и себеизпитващ въпрос. Може би имате някакво мнение по него?
Вестителите на тройната ангелска вест не могат да отправят своята вест за излизане от Вавилон с подобаващата й сила, защото те самите са свързани някак с Вавилон. Като нагледен пример може да ни послужи пленът на евреите в древния Вавилон. Отначало насила заведени, те привикват с живота там, устройват се и си създават благоприятни условия за живот. Напускането на Вавилон би нарушило мира и спокойствието им там. Обстоятелствата са ги принудили да променят мисленето си, патриотичното си чувство, а най-вече - съзнанието си за мисия и богоизбраничество. Те са станали натурализирани еврейски емигранти във Вавилон.
Подобно, днешната позиция на Божия адвентен народ сред световната общественост го кара да се съобразява с нея и да приема част от културата й, като стимул за по-добър идеен обмен и възможност за влияние. Разбира се, това се отразява на цялостното мислене и от праволинейно и принципно, то става "обстоятелствено".
"КАПАНЪТ" НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНОТО МИСЛЕНЕ
"Битието определя съзнанието" тази максима на материалистическата философия е абсолютен природен и социален закон, ако съзнанието няма връзка с някакъв свръхестествен източник. Но ако човек се възползва от правото си да общува с някаква висша, или свръхестествена разумна сила, тогава този закон за "битието" става "капан" в който субектът сам се поставя. Той може да избира и ако избере "капана", да му е честито доброволното робство! В него можеш да си живееш и умреш дори добре!
Словото ясно ни учи да не се уповаваме само на собствения си разум /Пр.3:7/, а да се съобразяваме с ръководството от горе и се изпълваме с "Христовия ум".1 Кор. 2:16. Фил. 2:5. Да, освен "битието" на този свят и неговата мъдрост, има и духовно, Христово мислене. Когато го следваме и постъпваме принципно, откриваме ново "измерение" в което не липсва нищо нужно за живота и благочестието, а напротив - има изобилен живот, какъвто другаде няма. Но . . . и пак НО . . .Какво ни пречи да живеем в свободата, която Бог ни предлага а предпочитаме да си останем в "КАПАНА"? Може би навикът? Или маловерието? Или страха? Или примамката в капана, която още не е изядена? При всички случаи - обстоятелственото мислене! Обстооятелственото мислене търси, изобретява и намира компромисни решения, при които принципът се заобикаля. Бог казва: Падна Вавилон! Но аз мисля, че още не е паднал. Бог казва:Излезте от Вавилон, но аз мисля, че още не е дошло времето за това. Така, аз показвам, че мисля "обстоятелствено", като Лотовата жена, хем бяга, хем гледа назад. Свидно й е да се раздели с "капана".
Бог обича Своя народ, но го вижда много "в капана". Той се е заел с много неща и трябва да ги свърши. Бог е чакал толкова, нека почака още малко! И той се залавя да свърши спешните и неотложни неща. Бойната тръба се прибира в калъфката си, а вместо нея зазвучават весели песни и танци. Напомня ли ви нещо това? Цялата Изход 32 глава говори за него. Мойсей и Исус Навин слизат от планината, където са имали среща с Бог. Исус Навин казва: Чувам нещо, в стана има тревога, боен вик звучи. . . Мойсей се ослушва, годините не му пречат, чува и вижда като орел и какво чува той? Братко мой, това не е боен вик, а глас на радост, песни и веселба. Слава Богу! Да побързаме и видим какъв е поводът. Побързаха и видяха. . . Какво видяха? Четете си по-често тази 32 глава! Може да ви помогне да се избавите от капана!
Днес също сме свидетели на едно забавяне. Исус можеше да дойде по-рано но се забави. А животът си продължава. И богослуженията и очакването, също. Само че, те са станали доста "обстоятелствени". Днес обстоятелствената религия ползва предадените й завети и духовни техники, но не знае откъде черпи своето вдъхновение. Тя иска и получава едно свръхестествено влияние, в което има много светлина и блясък, много ефект и много теология . . . но няма сладката братска обич, радостта в Господа и блаженството на Неговия МИР!
А това е за което гладуват и жадуват душите ни. Това е което липсва в отношенията ни, това е което и Бог иска да види в народа Си за да дойде по-скоро и го вземе при Себе Си. Будни ли сме за тези истини? Искаме ли да се събудим, ако сънят за вавилонско благополучие ни люлее в люлката си? Има ли значение за теб и мен кой стои пред олтара, на който се кланяме, или по-важното е да се кланяме? . . Един глас, по-голям и по-силен от шума пред вааловите капища повелява:
"Сине човешки, Аз те поставих страж на израилевия дом; чуй прочее словото из устата и предупреди ги от моя страна. Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш за да го предупредиш да се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му." Езекил 33:7.
Ако стражът заспи, той е безполезен и ако вестителят замълчи, той става виновен Заспиването или доброволното укриване предупредителната вест, е равно на предателство и измяна. Пред Божието предизвикателство, отправено към всички нас, Адвентистите, нека си зададем един личен въпрос: Доволен ли съм от себе си? Има ли животът ми сила да бъде пример на предупреждение и спасение за другите? Какво е влиянието ми върху моите близки и какво "писмо" съм за по-далечните - ясно и разбираемо или замъглено и изтрито? В капана на дявола ли съм и до кога мисля да стоя там?
БУДНИ И ВЕРНИ
АКО някой е "в Христос", като Алфа и основа на Божието откровение, той е последвал Христос "зад завесата". Ако Го е последвал като Първосвещеник и идващ Цар на новия завет, той е буден, защото чува шума от движението на небесния Първосвещеник в небесното светилище и звъна на звънчетата по дрехата Му, които са събитията по земята. Тогава, той е блажен, защото вижда и чува нещо, което други преди него не са виждали и чували. Блажен е защото знае онова, което мнозина около него не знаят. Но той не трябва да се радва самоцелно на блаженството си. Исус казва: "Това като знаете, блажени сте а к о г о п р а в и т е ! Да правиш това, което Бог ти е открил се нарича ВЕРНОСТ, или още ПОСЛУШАНИЕ.
"Не законослушателите, а законоизпълнителите ще бъдат оправдани".Рим. 2:13.
Бог ни е дал една вяра и една вест, в която има и з п ъ л н е н и е, а не само песни и молитви, думи и внушения. Откр. 22:10-14. подпечатва с вечен печат тази истина.
ЗАЩО Исус се бави още? За да узреят напълно и доброто и злото. И най-силният знак, че Го любим и очакваме е кое?
"Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" Йоан 14:15.
Това е белегът на "остатъка", на онези, които имат Исусовото влияние в себе си и се радват с Божията радост, с Неговия МИР и сладка ЛЮБОВ в сърцата си. Един духовен мислител сполучливо е казал:"
Ако Божието царство не е в теб, ти никога няма да влезеш в него". Ангелус.
Адвентист ли си? Адвентистка ли си? Готов ли си да останеш такъв до край?
ДНЕС навред по света се шири един призив да не се делим повече на групи, деноминации и църковни формации. Да се обединим, да станем едно. Но този призив не идва от малката група, която вече е направила своя избор с Христос в небесното светилище, а от голямата, която стои пред един овакантен трон и общува с един незаконен водител. В този зов има много сила, много ерудиция и теология, много ефект и показен блясък, много атракция и убедителност, много подкупваща любезност и въздействие. Но там н я м а чистата истина на чистия Христос. Няма Неговата непокварена радост, Неговата непримиримост към греха, Неговата истинска любов и сладък мир.
Да приемем ли една антибиблейски модифицирана религия ? Да направим ли компромис в името на едно общочовешко увлечение? И под натиска на събития и обстоятелства, да зачеркнем ли онова, което ни завеща сам Христос и Неговите апостоли и за което работеха, страдаха и умираха реформаторите ? Да се отречем ли от вярата, предадена "веднъж завинаги" на светиите? Да бъдем ли адвентисти само по име, а отречени от Неговата сила? Д а н е б ъ д е !
Други преди нас са били поставяни на същия изпит и са го взели успешно. Навременни са думите на патриарха на реформацията Мартин Лутер. Обвиняван, че подкопава и руши единството в църквата, той отговорил :
"Не е толкова осъдително да се пожертва единството за да се запази и с т и н а т а, отколкото да се запази единството, а да се пожертва истината." Мартин Лутер
КОЙ ще каже "Амин" на тези думи?
Един "Адвентизъм", който се кланя на един Христос само от първото отделение на Светилището е анахронизъм. Един адвентизъм, който прогласява само елементарните или само социалните истини на християнството и търпи битуването на греха в средите си, е и з м а м н и к . Той скоро ще изгуби и елементарните истини на християнството и ще остане без Христос, а само с греха. Така, изгубил съдържанието си, той ще изгуби и формата, защото форма без съдържание е капан и то доброволен Исус приема всеки, който дойде при Него. Той обича всички хора, дори и онези, които не Го познават и не Го обичат. Но Исус е "в р а т а т а" , през която трябва да мине всеки, който желае и търси спасение. Не e достатъчно да "знаем" вратата и да сме близо до нея. Трябва да "минем" през нея и да влезем в дома. Йоан 10:9
Веднъж един възхитен книжник, удовлетворен от пълния и изчерпателен отговор, който Исус даде на въпроса Му, не можа да сдържи възторга и възхищението си: "Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг освен Него; и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила и да люби ближния си като себе си - това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви." Как прие Исус неговата хвалебствена декларация? Той му каза:
"Не си далеч от Божието царство" Марк 12:34
И ДНЕС, има мнозина, които не са далеч, но ще останат вън от Божието Царство, ако не минат през вратата и не намерят Христос там, където се намира сега и служи за тях - в пресветото място на Небесното Светилище.
Истинският Адвентизъм ни помага да постигнем това.
А м и н !
ВЕЛИКАТА БОРБА, СВЕТИЛИЩЕТО И АДВЕНТИЗМЪТ
Навярно отдавна сме се убедили, че в този свят нещо не е наред. Има красота, ред хармония, но има и ръжда, която ги хваща и вражда, която ги разваля. Как да примирим това противоречие? Божието Слово ни помага, като ни разкрива, че има една ВЕЛИКА БОРБА, която се води отвън и вътре в нас. Нашите лични проблеми са отражение и продължение на тази титанична и наджитейска борба. Божественото откровение казва: Откр. 12: 7, 12.
Християнство, което не вижда тази борба и не я поставя в основата на своето учение е осакатено християнство. То дори не е християнство, защото отрича думите на Христос и самия Христос като страна в борбата. Но такъв възглед може да е много полезен на онзи, който би искал да скрие присъствието и участието си в борбата.
Да, борба има. В това ни убеждават всички наши нерешени проблеми, конфликти и противоречия. Ние ги знаем и не се съмняваме в тях, но има ли ключ за пълното им решение? Пак Божието Слово ни помага, като го посочва:Пс. 73:16,17.
СВЕТИЛИЩЕТО
Има един център, където Бог присъства и откъдето отговаря на питанията ни. Ако не беше СВЕТИЛИЩЕТО щяхме да изповядваме каквато си искаме религия и нямаше да знаем кое е правото. Бог се открива в Светилището Си.
"И да Ми направят СВЕТИЛИЩЕ за да обитавам между тях." Изх. 25:8
АДВЕНТИЗМЪТ е финалният етап във ВЕЛИКАТА БОРБА, с който приключва земната история и Църквата среща Победителя от борбата - Цар на царете и Господ на господарите - Господ Исус Христос. Тя споделя неговата победа и приема Неговата награда. Като последен етап от великата борба, Адвентизмът черпи своето право да съществува от библейските пророчества. Неговата легитимация и основна вест е ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.Той е "третият Илия". Неговата богоизбраност и мисия са установени трайно в учението за небесното Светилище. Откровенията, които Даниил и Йоан получават са светлина от Светилището и неговият славен център -възкръсналият и вечно живеещ Господ Исус Христос.
"Аз съм Алфа и Омега, начало и край, първият и последният " Откр. 1:8.
Като народ на Библията, Божието писано слово, имаме привилегията да носим първата буква на азбуката в началото на името си: "Адвентисти". Нека се възползваме от тази двойна връзка и съвпадение за да утвърдим връзката на великата "Алфа" със народа - църква, наречен "Адвентисти" и си изясним значението и съдържанието на нашето име. Какво означава да бъдеш "Адвентист"? Да, трябва да означава нещо. Може би вече го знаем, или бихме искали да го научим? Но не е ли вече закъсняло такова желание? Светът вече не се интересува от сектантство, деноминации и религиозни разграничения, а от космополитизъм,екуменизъм и тотално обединение на изповеданията и верите в една обща, всесветска цялост. Това би трябвало да ни касае по някакъв начин. Не иска ли и Бог децата Му по цялата земя да заживеят братски и под едно име? Не е ли казал сам Бог:
"Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища"Исая 45:22?
Да, иска! Винаги е искал, не само сега, но още тогава, когато каза:
"Ерусалиме, Ерусалиме, колко пъти исках да ви събера. . . " Мат. 23:37
Сам Христос е искал . . . защо не е станало? Не искахте! Самите те не са искали!
Понякога не знаем какво искаме и какво не искаме. Пренесете се мислено на съдебния процес пред Пилат. Римлянинът се обръща към народа на живия Бог с едно предложение. Той е езичник, не знае пророчествата, но те чакат Месия и знаят много за Него. Те са "очакващите", "адвентистите" на своето време. Обаче, как Го чакат? Пилат гледа обвиняемия, Когото са му довели за присъда. Той не му прилича на злодей. Напротив, уравновесен, мирен човек, печелещ симпатии. По-скоро, тази непредсказуема тълпа там долу е потенциална опасност за реда. С нея вече е имал опит и тя отново е готова да избухне. . . Но подсъдимият е Той -Исус от Назарет. Съвестта на Пилат се опитва да проговори: Не намирам вина в този човек. Не искате ли да ви пусна вашия Цар? Днес е ден на амнистия и можете да си идете с мир и с вашия цар!
Eрусалиме, Ерусалиме ! . . . много пъти не си искал и сега пак не искаш! Разпни Го! Не щем този да царува над нас! Да от тълпата долу идва зловещия отговор: Разпни Го! Разпни Го! Има ли това нещо общо с мен, адвентиста? Какво значи да си "адвентист" на практика? Вече поставихме този въпрос, без да му отговорим. Сега обаче, трябва да го направим.Да си адвентист значи д а и с к а ш И с у с а ! Да си готов да Го приемеш, ако е дошъл и да Го обичаш и да Го чакаш, ако се забави. Той е "Алфата". Адвентизмът е неин продукт, неин пълномощник и пратеник, нейно послание и продължение. Както Йоан Кръстител на своето време се легитимираше с думите от Исая: Аз съм гласът, който вика в пустинята, един глас, предсказан преди векове и дошъл на времето си. Така адвентната формация сред църквите се легитимира, като изпълнение на пророческо слово дошло на времето си и изпълняващо мисията си да прогласява Тройната Ангелска Вест и да приготви църквата за среща с Христос.
АДВЕНТИЗМЪТ може да бъде разбран и приеман само в контекст с Великата Борба на всемира. Без това основно учение няма адвентизъм, няма, учение за грях и няма благовестие. Какво благовестие, ако няма изкупление? И какво "изкупление", ако няма вина и грях? Голямата пълнота на истината за Бога и спасението иде от това, че в хода на историята и предисторията до него "Алфата" на битието застава един дублиращ образ, един прикрит антипод и претендент за върховенство и поклонение. Той е оригиналният "Антихрист", родоначалникът и генераторът на историческия "антихрист". За него знаем това: Исая 14:12-14.
Желанието му привлича вниманието: Възвишение, слава, власт: "Ще седна на планината на събранието в крайния север, ще възвиша престола си над Божиите звезди..." Ст.13. Той не е кой да е- има престол, но иска повече. Той иска обожаване и поклонение.
Свален от всемирната сцена, този претендент за "бог" поставя своя престол там, където е свален - на земята.
"Зная къде живееш, там където е престолът на Сатана." Откр. 2.13.
Монархът на този престол не признава друга власт в този свят, той казва:
"Цялата власт и слава на земните царства са предадени на мен и аз ги давам на когото си искам." Лука 4:6.
Затова дойде Христос - за да "съсипе" делата на дявола. Той основа Своята църква на пророческите думи: "Портите на ада няма да й надвият". Мат. 16:18.
Божият враг запази своя конспиративен план и спрямо Църквата. Възползвайки се от своето господстващо положени в този свят, той атакува църквата не само отвън, но си постави за цел да я превземе и отвътре. Неговият интерес към църквата е върховен, до толкова, че той е успял да я манипулира и представлява. Това вмешателство във вътрешния живот на църквата започва още по времето на апостолите:
Пример 1. Мат. 16:21-23.
Пример 2. Деян. 20:29130. Свирепите вълци бяха вече сред стадото.
Пример 3. 2 Сол. 2:3,4.
Съвремени потвърждения на вмешателството. Може би някой си мисли, че с развитието на атеизма, напредъка на цивилизацията и демократичните тенденции, всемирното възраждане на религиите по света, интересът на дявола към църквата е поспаднал? Нищо подобно. Дяволът не се притеснява че има 1001 църкви, които са под негов контрол. Той се страхува от една църква, която няма да е под негов контрол. Тя е опасна! Аргументите в полза на това са много, но нека спомена и едно мое преживяване . Беше към края на 1983 г. Като проповедник трябваше да бъда преместен от Сливен в Кюстендил. Но се позабавих с това. Майка ми беше сама и изживяваше последните си дни в София. Семейството ми беше в жилището ни там и не можеше да се премести, багажът ни беше още в Сливен . . .Аз продължавах да си върша работата в Сливен и прескачах до София. Един ден получих призовка да се явя в 6-то Р.У на МВР Причината? Ще отида ли в Кюстендил? Лицето с което разговарях беше от Д.С. Не ме изненада въпроса, а инстанцията... Една светска организация проявяваше интерес към проповядване на Евангелието, държеше да си заема работното място. Много мои колеги ги връщаха, когато бъдат пратени някъде, а мен ме "улесняваха" да развивам дейност! Когато малко по-късно отидох да се регистрирам в адресното бюро в Кюстендил, отначало ми отказаха, но като видяха, че съм софийски жител, веднага ме приеха. Ами да, защото иначе трябваше да отида в София. Е, това е просто безобидна шега в сравнение с веждесъщите примери на вмешателство на светските власти в църковния живот. Някой се интересува много от Църквата по свой начин, Кой ли?
Днес в съвременната обществена конюнктура, настанаха неочаквани промени в живота на църквите и самите вярващи, което задължава към съсредоточаване, обмисляне и обяснение. Пътят към това обяснение намирам пак в СВЕТИЛИЩЕТО и отношението към него. Нека споделя, това което ме е вълнувало, вълнува и ще продължи да ме вълнува занапред, докато ВЕЛИКАТА БОРБА не разкрие напълно и последните си тайни.
СВЕТИЛИЩЕТО И ПОСЛЕДНАТА БОРБА
Още от най-ранните ми младежки години и служене като проповедник, вниманието ми е било привличано от едно особено видение на с. Вайт. Не го разбирах. Мъчех се да го приложа за църквата тогава, но не се получаваше. След като минаха не малко години, това видение избледня. После минаха още по-нови времена, станаха нови събития и аз напълно го забравих. Но когато събитията още напреднаха и съвременните форми на поклонение навлязоха не само в официалните църкви, но и в самата Адвентна Църква, неразбраното и "неуместно" видение изведнъж изплува със сила в съзнанието ми.
Понеже си пазя като реликва някои стари книги от времето и дейността на баща ми, ще го цитирам пред вас в неговия автентичен вид от книгата "Опитности и Видения" ЕГВ. Мисля, че на английски е издадено като "Ранни Писания", стр. 54-56. Но в моята "Опитности и видения на стр. 39 и 40 е казано:
"Аз видях един трон, на който седяха Отец и Синът. Разглеждах Исусовия вид и се възхищавах от Неговия мил образ. Образа на Отец не можах да видя, защото един облак от блестяща светлина го скриваше. Попитах Исус дали и Отец има образ, като Него. Той каза, че е така, но аз не мога да Го видя, защото, ако бих видяла славата на Неговата личност, бих умряла. Пред трона видях две групи - адвентния народ, Божията църква и света. Едната група беше преклонена в дълбоко умиление пред трона, а другата стоеше безучастна и нехайна Тези, които бяха преклонени пред трона, поднасяха молитвите си на Исуса и гледаха само на Него. Тогава Той поглеждаше към Своя Отец и се виждаше, че се моли за тях. Една светлина излезе от Отец към Сина и от Него мина на молещата се група. После видях една особено силна светлина, която излизаше от Отец да идва над Сина и от Него да се излива върху народа пред трона. Но само малцина приеха тази голяма светлина. Мнозина излизаха от нейния кръг и я отблъскваха. Други бяха безгрижни и не й обръщаха внимание, така че тя ги остави. Все пак, някои, които я уважиха, отидоха и се поклониха заедно с малката молеща се група. Всички в тази група получиха светлината, радваха й се и лицата им отразяваха нейната слава.
Аз видях, как Отец стана от трона, отиде с една огнена колесница в СВЕТАЯ СВЕТИХ зад завесата и там седна. Тогава Исус стана от трона и повечето от онези, които бяха преклонени пред Него, станаха с Него. Не видях нито един лъч светлина да се излее над безгрижното множество, когато Той стана. Те се намираха в пълна тъмнина. Онези, които се бяха изправили с Исуса, отправиха погледите си към Него, когато напусна трона и измина известно разстояние. Тогава Той повдигна десницата Си и ние Го чухме да казва с мил глас:"Почакайте тука. Аз ще отида при Отца Си за да получа царството. Пазете дрехите си чисти, Аз скоро ще се завърна от сватбата и ще ви взема при Себе Си." Тогава там където беше Исус дойде една облачна колесница с огнени колела и обкръжена с ангели. Той влезе в колесницата и бе отнесен в Светая Светих, където седеше Отец. Тогава видях Исуса, великия Първосвещеник, застанал пред Отец. По ръба на дрехата Му имаше размесени звънчета и нарове. Ония, които се бяха повдигнали с Исуса, Го виждаха чрез вярата в Светая Светих и се молеха: "Отче, дай ни от Твоя Дух!" Тогава Исус им вдъхна Светия Дух. В този дъх имаше светлина, сила, много любов и мир.
Обърнах се към групата, която още лежеше пред трона. Тя не знаеше, че Исус я бе оставил. Изглеждаше, че Сатана беше пред трона и се опитваше да води Божието дело. Аз ги видях да поглеждат към трона и да се молят: "Отче, дай ни Духа Си!" Тогава Сатана им вдъхна едно несвето влияние. В него имаше светлина и много сила, но не и сладка любов, радост и мир. Делото на Сатана беше да измами и излъже Божиите чада."
За съвременния човек ,който е жив свидетел на развиващите се пророчества това е едно откровение, обясняващо в дълбочина и изчерпателно загадъчните сътресения, колебания и промени в религиозния свят. Фокусът на този странен развой на християнството като цяло и респективно адвентната църква, като имаща специално предназначение и вест е един - СВЕТИЛИЩЕТО.
Краят на 2300 денонощия е разделно време. То дели две различни служения, които Христос има в небесното светилище. Когато Той преминава от едното към другото служене, на небето и на земята стават неща, които са необратими. Някои човеци следят тези промени и се съобразяват с тях. Други не проявяват интерес, отхвърлят отправените им вести и се ожесточават. Нека се опитаме да вземем отношение към промените, които влизането на Исус в Св. Светих налага в начина ни на поклонение.
Времето до пълното изтичане на периода от 2300 дни-години /Дан. 8:14/е време в което истината е била потъпквана и опитът да се възстанови чрез реформатори и реформации е имал частичен успех. Въпреки голямата светлина, която реформаторите хвърлят, те нямат пълна яснота по основните учения на Библията и делото им е незавършено. Така Лутер не знае, че трябва да освещава съботния ден. Уесли, Спърджън и всички по-нови евангелизатори не са на ясно, че възкресението няма да става за живи души, които са в рай или ад, а за мъртви, които спят в гробовете си. Всички протестантски проповедници и евангелизатори /включително и съвременните/ не знаят, /въпреки, че го четат в Библиите си/, че на небето има "храм", или "Светилище" и че там се съхраняват непокътнати по съдържание всичките десет Божии заповеди, дадени някога на Мойсей. Как тези неща станаха известни на църквата, наречена "Адвентна" и кой й ги откри? Онзи, Който влезе в пресвятото отделение на небесното светилище, когато се изпълни времето и Който даде пророческия дух на църквата на остатъка. Светлината иде от храма на небето или "Светилището".Отк. 11:19.
Божият храм на земята е осквернен и истината - потъпкана, но Божият храм горе е оригинално чист. Той съдържа 10-те заповеди непроменени, той съдържа съда на мъртвите след 2300 символични дни-години, а не на живите. Дан. 7:9,10. Там е и единствения Ходатай на Новия завет, Който сега влиза в Своята роля на застъпник, не на неродени още светии или грешници, не и на възкресени нечестивци или праведници, а на "спящи" в земната пръст /Дан. 12:2/, кандидати за спасение, които са завършили жизнения си път, но трябва да бъдат официално реабилитирани и класирани, като годни за вечен живот. Тук на земята, светлината расте до пълнота и разделя поклонниците на две групи - едните пред олтара в Св. Свтих, а другите вън, в миналото, в историята пред олтар, който по начало е бил Божий, но който сега е зает от друг "бог".
Ако можехме като общество и църква да бъдем сигурни, че сме всички "в Св. Светих" и се радваме на истинско поклонение, би трябвало да сме блажени. Но, ако някой се е повлиял от чужд пример, и ако този някой не е един, а мнозина, тогава какво би се получило? Смяна на олтара и поклонението, връщане назад в "Светая"при образите и символите, а от там и още по-назад - в двора при жертвите и кръвопролитията и религията на "спасението чрез собствени дела". А от тук не е далеч и "двора на езичниците" и тяхното поклонение. В него пак има много блясък, сила и харизма. И те се радват, че са почетени от Бога, но от кого са почетени? Нека изключим доктриналните спорове. Боговдъхновеното слово сочи една съществена и непреодолима разлика: "Там нямаше небесната радост, сладостта на любовта и мира на Божието присъствие."
АДВЕНТИСТИ ли сме? Искаме ли истинския Исус, или само Неговото име и Неговите дарове? Последвали ли сме Исус отвъд завесата, влезли ли сме чрез вяра в пълноценното и актуално служене на Божия Син в пресветото място? Това е същността на "адвентизма". Това е неговото предназначение. Тази е неговата уникална вест. И в това се състои неговата оригиналност и незаменимост.
Но това е и дистанциране от традиционните християнски практики и официални църковни системи! Нещо повече, то е реформа на изцеление и съзидание: Ис. 58:12.
ИКУМЕНИЗМЪТ. Съвременното икуменическо движение което иска да обедини всички църкви и религиозни вярвания под една платформа, един скиптър и под знамето на общочовешко поклоничество, води началото си още от началото на 20 век. Тогава то се заражда, като начинание на добра воля, което иска да сближи вярващите хора и да ги обдари с общение, което сами не могат да постигнат. Но това само по себе си добро желание на добри хора си остава само спорадично добро желание, докато не идва събитието, което полага началото на едно тайнствено и странно сближение между вярващи от различни формации. Това става през 1967 г. в университета Дюкейн, северна Америка по следния начин: Неголяма група католически вярващи, решили да прекарат уикенда в съвместно богослужение с друга приятелска група, членуваща в петдесятната църква. По време на службата, кръстените от "духа" петдесятници придали на своите католически приятели същия дар на сила, която ги владеела. Така, кръстени в "един дух", те сложили началото на едно единство, в което нямало доктринални или верски разлики, а само воденето от една неидентифицирана духовна сила. На тази основа се разраства и развива все повече съвременното икуменическо движение, което възлиза на стотици милиони човеци и се стреми към пълно завладяване на всички изповедания. Забележителното при това знаменателно събрание, което предшества много по-големи и решителни срещи е, че една тайнствена сила, пренебрегвайки установени деноминационни и църковно доктринални различия, основани на библейски критерии, простира своята благословия върху всички и ги обдарява със дара си. Това слага началото на едно ново виждане, че не са важни различията, а общите неща в отношенията между вярващите.Така това движение расте, набира привърженици и в момента е нараснало до възможния си максимален предел. Какво лошо в това? Стига разделения и вражди! . . .Можем ли и ние като адвентисти да участваме в това общорелигиозно дело? На пръв поглед, защо не? Изглежда, че ще се решат много въпроси. Но фактически те няма да се решат, защото ние бихме загубили идентичността си като "адвентисти".
В съвременното икуменическо движение не се държи много на разликата между благочестие и нечестие. Там платформата е повече социална и целта оправдава средствата. Там църквата отваря вратите си за морално неочистени хора и ги приема с пороците им, като облича голотата им с Божията благодат без покаяние и изпит върху вярата и поведението им. Там има място за гей-бракове, лесбийство и педофилия, порно прояви, рок-музика, "благородни" прелюбодейства и всичко останало, което разпъва Христос повторно. Евр. 6:6; Евр. 10:26-29. Там не се говори много за греха и той не се преследва. Там не звучат актуално и не се цитират думите на апостола: 1 Кор. 6:9,10. Към всичките тези симптоми и факти можем да имаме само един въпрос: От кой о л т а р черпи вдъхновението си това движение? И да дадем съответно само един отговор: Не от олтара в Св.Светих, а от този който е вън, където се кланят отказалите да последват Исус в Светилището и където Неговото място бе заето от друг.
СЕБЕИЗПИТВАНЕ В СВЕТЛИНАТА НА СВЕТИЛИЩЕТО
Йоан казва в Йоан 3:19:
"А ето що е осъждението: Светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече тъмнината, защото делата им бяха зли. " Аналогично, влизането на Исус в пресветото място на небесното светилище е едно идване на светлината в нашето модерно и постмодерно време в края на 2300 денонощия или години. От там струи голямата светлина, оповестена като "настояща истина" за това време. Тя не е само просвещаваща, но и изпитваща светлина. Нейната мисия е да привлече всички, които търсят спасение и оправдание чрез вяра. Но не всеки я обиква и приема, както извън адвентната църква, така и вътре в нея. Защо ли? Това е личен и себеизпитващ въпрос. Може би имате някакво мнение по него?
Вестителите на тройната ангелска вест не могат да отправят своята вест за излизане от Вавилон с подобаващата й сила, защото те самите са свързани някак с Вавилон. Като нагледен пример може да ни послужи пленът на евреите в древния Вавилон. Отначало насила заведени, те привикват с живота там, устройват се и си създават благоприятни условия за живот. Напускането на Вавилон би нарушило мира и спокойствието им там. Обстоятелствата са ги принудили да променят мисленето си, патриотичното си чувство, а най-вече - съзнанието си за мисия и богоизбраничество. Те са станали натурализирани еврейски емигранти във Вавилон.
Подобно, днешната позиция на Божия адвентен народ сред световната общественост го кара да се съобразява с нея и да приема част от културата й, като стимул за по-добър идеен обмен и възможност за влияние. Разбира се, това се отразява на цялостното мислене и от праволинейно и принципно, то става "обстоятелствено".
"КАПАНЪТ" НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНОТО МИСЛЕНЕ
"Битието определя съзнанието" тази максима на материалистическата философия е абсолютен природен и социален закон, ако съзнанието няма връзка с някакъв свръхестествен източник. Но ако човек се възползва от правото си да общува с някаква висша, или свръхестествена разумна сила, тогава този закон за "битието" става "капан" в който субектът сам се поставя. Той може да избира и ако избере "капана", да му е честито доброволното робство! В него можеш да си живееш и умреш дори добре!
Словото ясно ни учи да не се уповаваме само на собствения си разум /Пр.3:7/, а да се съобразяваме с ръководството от горе и се изпълваме с "Христовия ум".1 Кор. 2:16. Фил. 2:5. Да, освен "битието" на този свят и неговата мъдрост, има и духовно, Христово мислене. Когато го следваме и постъпваме принципно, откриваме ново "измерение" в което не липсва нищо нужно за живота и благочестието, а напротив - има изобилен живот, какъвто другаде няма. Но . . . и пак НО . . .Какво ни пречи да живеем в свободата, която Бог ни предлага а предпочитаме да си останем в "КАПАНА"? Може би навикът? Или маловерието? Или страха? Или примамката в капана, която още не е изядена? При всички случаи - обстоятелственото мислене! Обстооятелственото мислене търси, изобретява и намира компромисни решения, при които принципът се заобикаля. Бог казва: Падна Вавилон! Но аз мисля, че още не е паднал. Бог казва:Излезте от Вавилон, но аз мисля, че още не е дошло времето за това. Така, аз показвам, че мисля "обстоятелствено", като Лотовата жена, хем бяга, хем гледа назад. Свидно й е да се раздели с "капана".
Бог обича Своя народ, но го вижда много "в капана". Той се е заел с много неща и трябва да ги свърши. Бог е чакал толкова, нека почака още малко! И той се залавя да свърши спешните и неотложни неща. Бойната тръба се прибира в калъфката си, а вместо нея зазвучават весели песни и танци. Напомня ли ви нещо това? Цялата Изход 32 глава говори за него. Мойсей и Исус Навин слизат от планината, където са имали среща с Бог. Исус Навин казва: Чувам нещо, в стана има тревога, боен вик звучи. . . Мойсей се ослушва, годините не му пречат, чува и вижда като орел и какво чува той? Братко мой, това не е боен вик, а глас на радост, песни и веселба. Слава Богу! Да побързаме и видим какъв е поводът. Побързаха и видяха. . . Какво видяха? Четете си по-често тази 32 глава! Може да ви помогне да се избавите от капана!
Днес също сме свидетели на едно забавяне. Исус можеше да дойде по-рано но се забави. А животът си продължава. И богослуженията и очакването, също. Само че, те са станали доста "обстоятелствени". Днес обстоятелствената религия ползва предадените й завети и духовни техники, но не знае откъде черпи своето вдъхновение. Тя иска и получава едно свръхестествено влияние, в което има много светлина и блясък, много ефект и много теология . . . но няма сладката братска обич, радостта в Господа и блаженството на Неговия МИР!
А това е за което гладуват и жадуват душите ни. Това е което липсва в отношенията ни, това е което и Бог иска да види в народа Си за да дойде по-скоро и го вземе при Себе Си. Будни ли сме за тези истини? Искаме ли да се събудим, ако сънят за вавилонско благополучие ни люлее в люлката си? Има ли значение за теб и мен кой стои пред олтара, на който се кланяме, или по-важното е да се кланяме? . . Един глас, по-голям и по-силен от шума пред вааловите капища повелява:
"Сине човешки, Аз те поставих страж на израилевия дом; чуй прочее словото из устата и предупреди ги от моя страна. Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш за да го предупредиш да се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му." Езекил 33:7.
Ако стражът заспи, той е безполезен и ако вестителят замълчи, той става виновен Заспиването или доброволното укриване предупредителната вест, е равно на предателство и измяна. Пред Божието предизвикателство, отправено към всички нас, Адвентистите, нека си зададем един личен въпрос: Доволен ли съм от себе си? Има ли животът ми сила да бъде пример на предупреждение и спасение за другите? Какво е влиянието ми върху моите близки и какво "писмо" съм за по-далечните - ясно и разбираемо или замъглено и изтрито? В капана на дявола ли съм и до кога мисля да стоя там?
БУДНИ И ВЕРНИ
АКО някой е "в Христос", като Алфа и основа на Божието откровение, той е последвал Христос "зад завесата". Ако Го е последвал като Първосвещеник и идващ Цар на новия завет, той е буден, защото чува шума от движението на небесния Първосвещеник в небесното светилище и звъна на звънчетата по дрехата Му, които са събитията по земята. Тогава, той е блажен, защото вижда и чува нещо, което други преди него не са виждали и чували. Блажен е защото знае онова, което мнозина около него не знаят. Но той не трябва да се радва самоцелно на блаженството си. Исус казва: "Това като знаете, блажени сте а к о г о п р а в и т е ! Да правиш това, което Бог ти е открил се нарича ВЕРНОСТ, или още ПОСЛУШАНИЕ.
"Не законослушателите, а законоизпълнителите ще бъдат оправдани".Рим. 2:13.
Бог ни е дал една вяра и една вест, в която има и з п ъ л н е н и е, а не само песни и молитви, думи и внушения. Откр. 22:10-14. подпечатва с вечен печат тази истина.
ЗАЩО Исус се бави още? За да узреят напълно и доброто и злото. И най-силният знак, че Го любим и очакваме е кое?
"Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" Йоан 14:15.
Това е белегът на "остатъка", на онези, които имат Исусовото влияние в себе си и се радват с Божията радост, с Неговия МИР и сладка ЛЮБОВ в сърцата си. Един духовен мислител сполучливо е казал:"
Ако Божието царство не е в теб, ти никога няма да влезеш в него". Ангелус.
Адвентист ли си? Адвентистка ли си? Готов ли си да останеш такъв до край?
ДНЕС навред по света се шири един призив да не се делим повече на групи, деноминации и църковни формации. Да се обединим, да станем едно. Но този призив не идва от малката група, която вече е направила своя избор с Христос в небесното светилище, а от голямата, която стои пред един овакантен трон и общува с един незаконен водител. В този зов има много сила, много ерудиция и теология, много ефект и показен блясък, много атракция и убедителност, много подкупваща любезност и въздействие. Но там н я м а чистата истина на чистия Христос. Няма Неговата непокварена радост, Неговата непримиримост към греха, Неговата истинска любов и сладък мир.
Да приемем ли една антибиблейски модифицирана религия ? Да направим ли компромис в името на едно общочовешко увлечение? И под натиска на събития и обстоятелства, да зачеркнем ли онова, което ни завеща сам Христос и Неговите апостоли и за което работеха, страдаха и умираха реформаторите ? Да се отречем ли от вярата, предадена "веднъж завинаги" на светиите? Да бъдем ли адвентисти само по име, а отречени от Неговата сила? Д а н е б ъ д е !
Други преди нас са били поставяни на същия изпит и са го взели успешно. Навременни са думите на патриарха на реформацията Мартин Лутер. Обвиняван, че подкопава и руши единството в църквата, той отговорил :
"Не е толкова осъдително да се пожертва единството за да се запази и с т и н а т а, отколкото да се запази единството, а да се пожертва истината." Мартин Лутер
КОЙ ще каже "Амин" на тези думи?
Един "Адвентизъм", който се кланя на един Христос само от първото отделение на Светилището е анахронизъм. Един адвентизъм, който прогласява само елементарните или само социалните истини на християнството и търпи битуването на греха в средите си, е и з м а м н и к . Той скоро ще изгуби и елементарните истини на християнството и ще остане без Христос, а само с греха. Така, изгубил съдържанието си, той ще изгуби и формата, защото форма без съдържание е капан и то доброволен Исус приема всеки, който дойде при Него. Той обича всички хора, дори и онези, които не Го познават и не Го обичат. Но Исус е "в р а т а т а" , през която трябва да мине всеки, който желае и търси спасение. Не e достатъчно да "знаем" вратата и да сме близо до нея. Трябва да "минем" през нея и да влезем в дома. Йоан 10:9
Веднъж един възхитен книжник, удовлетворен от пълния и изчерпателен отговор, който Исус даде на въпроса Му, не можа да сдържи възторга и възхищението си: "Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг освен Него; и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила и да люби ближния си като себе си - това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви." Как прие Исус неговата хвалебствена декларация? Той му каза:
"Не си далеч от Божието царство" Марк 12:34
И ДНЕС, има мнозина, които не са далеч, но ще останат вън от Божието Царство, ако не минат през вратата и не намерят Христос там, където се намира сега и служи за тях - в пресветото място на Небесното Светилище.
Истинският Адвентизъм ни помага да постигнем това.
А м и н !