Втората ангелска вест
Тема 3
ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ И КРАЯТ
Мястото на тази тема би трябвало да бъде накрая, когато ще сме казали всичко или поне най-важното във връзка с трите ангели и тяхната общочовешка вест. Тя би трябвало да се постави тогава, когато се разглежда ултиматума за поклонението и образа на звяра . Не сме говорили още за „виното” , с което великата блудница опива народите , за кръвта на мъчениците, с която сама се опива, за разликата и приемствеността между средновековния мистичен „Вавилон”и съвременния, есхатологичен и апокалиптичен „Вавилон”.
Но събитията толкова бързат, и изпреварват описването им, че трябва да вдигнем поглед от историята и го насочим към бъдещето, което с единия крак вече е навлязло в настоящето. Скоро то ще бъде само настояще, за което ще трябва да сме били предварително подготвени. Трябва да знаем края още от сега, докато можем да променим нещо.
Ще видя ли завръщането на моя Господ с тез очи? Ще бъда ли свидетел на славното Му явление в това тяло? Ще Го посрещна ли жив? Какво още спира Христос да дойде? Това е най-интригуващата форма на о ч а к в а н е т о в личен план. Не са малко онези, които копняха да дочакат най-вълнуващата, бленувана и възнаграждаваща среща в живота си! Но уморени положиха своето оръжие и се оттеглиха в редиците на „блажените” в Христа. Откр. 14:13.
Очакването обаче продължава и то активно сред живите. Ако съм между тях, в пълния смисъл на тази дума, няма нищо по-важно, по- истинско, по-стойностно и по-предизвикателно от това ОЧАКВАНЕ. То е алфата и омегата на живота ми! Да мисля за него, да говоря за него, да работя за него и да се пренасям в него е най-смисления начин да реализирам краткото си време в този свят. Исус ще дойде и ще изненада целия свят. Аз искам повече да знам и повече да допринеса за това!
Под влиянието на тези съображения, най-важният глобален и общочовешки въпрос бива поставен в това четиво в най-личен и индивидуален план. Ще се опитаме да достигнем до неговото пълно лично звучене, като преминем през неговата пълна и всемирна интрига. Предстои ни разглеждане от четири различни гледни точки, които ще бъдат засегнати евентуално в четири отделни теми. Всички те насочват, повеждат и довеждат мисълта до една цел: СРЕЩАТА С ЖИВИЯ и ОЧАКВАН БОГ!Тези четири гледни токи са:
1.Всемирната проповед на Евангелието – начало и завършек.
2.Спорът между Христос и Сатана за ч о в е к а .
3.Единство и разделение.Съвременният „Вавилон”.
4.Подготовка и квалификация на Ц ъ р к в а т а за Божието Царство и
моята лична подготовка и квалификация за поданство в Божието Царство.
В това есе ще разгледаме точка 1 или:
ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ – НАЧАЛО И ЗАВЪРШЕК
„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът. Мат. 24:14
Всичко, което има начало, има и край. Само Бог е без начало и без край. Всичко, което е поставено във времето и пространството е ограничено. И всичко, което се заражда в мислите на живите същества, носи белега на ограничеността. То е обречено да се изменя, да бъде преходно и да завърши някога своето съществуване. „Панта рей”е сентенция от древността, оставаща в сила и днес.
Но „Благовестието” не е идея зародена в човешки, нито в свръхчовешки, нито в ангелски ум. То е идея на вечния Бог и носи отпечатъка на своя Създател. Тази идея „не от този свят” обаче е поставена да се развива във времето, в пространството и да изпълва несъвършените човешки умове. Така вечното навлиза във временното, изпълва го и го извежда вън от неговата затворена орбита. Това е спасението – преминаване от временното във вечното, от смърт в живот, който не свършва. Благовестието е средство за постигане на най-висшата цел, средство, което има начало и завършек. А залогът за постигане най-висшата цел – свързване с Бога и вечен живот с Него е очакването и завръщането на Исус тук на тази земя:
„. . .като очаквате блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос..Тит. 2:13
„Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци, ние сме най-много за съжаление. 1 Коринт. 15:19.
Благовестието е вечно като Бога. То е било винаги в Него, като скрит резерв и потенциал на Неговата природа. Но тази „тайна” не би била никога разкрита, ако не беше предизвикана. Предизвикателството на „Тайната на благочестието” е г р е х ъ т - тайната на беззаконието. Според първата тайна, трябваше да се яви „Син Човешки” за да „съсипе делата на дявола”. 1 Йоан. 3:8. Той сложи начало на това при първото Си идване, и ще го завърши при второто. Той трябва пак да дойде за да довърши делото Си.
За голямо съжаление, не всички християнски общества блаженстват в тази надежда, не всички я поддържат, не всички чакат Христос в свое време. Много християни очакват 1000- годишен мир на земята преди тези събития. Страхувам се, че има и такива, които изобщо не Го очакват, но все пак Го признават и зачитат по своему. Тачат името Му редом с много други имена. За мнозина очакването е загубило остротата си поради забавянията и разочарованията, които са преживени. И това им е достатъчно да мислят, че то няма да стане, поне в тяхно време или скоро.
Най-голямото разочарование в тази насока преживяха адвентистите в 1844 г. Исус не дойде и огорчението беше голямо. Би трябвало те да са първи в аргументацията на едно „проваляне „ на Христовото обещание. Но не е така. Адвентистите, поне истинските от тях, не само, че не изоставят очакването си, но още повече го изтъкват и се държат за него. Онези, които го сочат като причина да не чакат повече не са всъщност разочарованите, а неочакващите. Те се позовават на чуждо разочарование за да оправдаят своята позиция, която така щастливо е останала незасегната! Но на страната на очакващите са думите в Откр. 10:10,11:
„И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох. И в устата ми беше сладка като мед, но като я изядох, в корема ми се вгорчи.
Тогава ми каза: Трябва пак да пророкуваш за много народи и нации и езици и царе.”
Наистина, колко грандиозни и мащабни събития станаха след 1844 година! Едно свършване на човешката история през 19 век би осакатило цялата история и самия Божи план! Всички, които са на възраст над 30 години, могат да имат някакви спомени от „студената война”, ако не от горещата преди нея. Този период приключи фактически преди 24 години. Каква е зависимостта между събитията по света и Божия план за приключване благовестието ? Интегрална!
До пропукването на социалистическия блок, До перестройката в СССР, до падането на Берлинската стена, до установяване демокрацията в света, евангелската поръчка към света не можеше да се изпълни. Проповядването на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ , предшестващо края според Мат. 24:14 не можеше да се осъществи. Не можеше, по простата причина, че половината от нашия свят беше затворена за такива идеологически „диверсии”, а другата половина живееше под страх от трета световна война и се готвеше за нея. И въпреки, че и до тогава не малко християни очакваха идването на Исус, те не можеха да направят благовестието наистина глобално,тотално и адекватно на техническото и социално развитие на света и отношенията в него. Скептицизъм, световни амбиции и научен материализъм не създаваха благоприятна почва за отдаване внимание на Библейските предупреждения за края на света.
Наближава вече четвърт век, откакто вестта за Второто Пришествие и подготовката към него, може да се проповядва без предишните ограничения. Това става свободно, повсеместно, по целия свят чрез слово и печат, чрез медии и интернет. Бариерата между народите беше премахната, границите се отвориха и вестта от небето тръгна по несъществуващи дотогава пътища. За кратко време беше направено много: Евангелизаторски екипи посетиха страните зад бившата „желязна завеса”, предизвикаха революция в мисленето на съвременния човек, просветиха и кръстиха мнозина човеци, които живееха в духовна бедност и недостатъчност; издателства бълваха литература и нагледни материали за положението в света. Библията стана достъпна за всеки дом и всеки индивид, а мнозина имат и по няколко преводи за да ги сравняват и изследват. Днес никой не може да се оплаче от липса на просвета и светлина.
Но знаете ли какъв е проблемът сега? 1 Тим. 4:1.Благоприятната почва за житото се оказа благоприятна и за плевелите. Наизлязоха стари и нови учения от съмнителен характер, разсеяха вниманието завладяха чувствата и замъглиха разума. И най лошото: Християните като цяло, вече над два милиарда не очакват Исус да дойде сега, в тяхно време! Не отричат открито такава възможност, но я отнасят към бъдещи и неопределени времена, завоалират я в други разнопосочни учения, тълкувания и вери и практически я отричат! Те не вярват в предстоящото завръщане на Господа на тази земя и строят живота и плановете си върху това неверие. А това не е „основата”, върху която нещо построено ще устои.Тъжни но верни са думите на самия Христос: „Когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?” Лука 18:8.
Вярата, в най-пълния смисъл на тази дума е отношение към Божеството. Има разни видове вяра, но онази, която Бог приема за спасителна е отношението към Него като към Спасител:
„Повярвай и ще се спасиш ти и дома ти. Деяния 16:31.
Към въпроса:” Защо днешните християни не очакват неотложно завръщането на Христос?”, могат да се приведат следните причини и съответните отговори:
1.Христос се забави. Той не отговори нито на активно и непосредствено, нито на дългосрочно и забавено очакване. Не искаме повече разочарования!
Наистина, Той се забави . . . Но ако все пак дойде, фактът ще измести обстоятелството и тогава какво значение ще има едно забавяне? Знаците за едно такова близко явление не са толкова намалели, че да прибързваме да го обявяваме за осуетено. По-точно казано, след голямото разочарование, знаците за наближаващия край на всичко бележат растеж само нагоре.
2. Няма сигурни доказателства, че ще стане –само слухове, психози и възбудени духове.
Когато Исус завеща на Своите ученици о ч а к в а н е т о и те Го очакваха, доказателствата по-сигурни ли бяха? Когато християните хранеха лъвовете по амфитеатрите и горяха като факли по кръстове и стълбове, пришествието по-близко ли изглеждаше? Когато Хус, Йероним, Савонарола, Тиндейл, Латимър, Ридли и Кранмър отидоха на кладата, на по-достоверни аргументи ли разчитаха? А когато адвентистите пионери пробуждаха своите съвременници за „очакването”, техните аргументи по-силни ли бяха? Морето и океаните по-бурни ли бяха? Или космическите и природни сили бяха по-разклатени? Или пък ,обществото през 19 и 20 векове изживяваше кризи, които вече са отшумели? Няма ли вече недоволство, насилие, експлоатация и война по земята? Не казва ли вече никой: „Дойди, Господи”?
И не е ли станала навред самата религия камуфлажна – вид на благочестие, без сила?
О,не! Днес, повече от всякога е време да се очаква Господ! И които Го чакат – чакат Го! А другите стават аргумент против себе си, защото с поведението си,изпълняват пророчеството за края.
3. Твърде хубаво е за да бъде вярно! Ние в тоз живот не можем да се оправим, че към друг ли да гледаме? Дано сега и тук Бог ни помогне нещо!
Прав е Блез Паскал като казва от името на Бога: „Ти не би Ме търсил, ако не беше Ме намерил!” И пак от Негово име може да се добави: Ти не можеш да Ме чакаш, ако Ме нямаш в себе си всеки ден и час! Очакването е предизвикано от Христос и подържано пак от Него.
Присъствието на Христос в сърцето и живота е доказателство само в себе си. То е неразделна връзка с Христос, независимо от обстоятелствата.
„Ако ме люби някой, ще пази Словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби и ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.” Йоан 14:23
Ако Бог има жилището си в мен, няма как да не го зачете и да не го посети. А аз няма как да не знам за това. А като го знам, няма как да не го очаквам! Ето постановката на въпроса!
Изглежда Йов е бил по-близо до Христовото явление от много съвременни християни, защото е могъл да каже: Йов 19:25-27! Той е имал очакваща вяра.Да, когато Човешкият Син дойде на земята ще търси . . . в я р а !
И ще даде на всекиго според вярата му!
4. Нямам нужда да дойде, добре съм си в моя свят и не искам да идва!
СТИГАМЕ до същността на въпроса: Нашето съвременно християнство не очаква Исус да дойде, защото не Го иска.Свикнало е отдавна да живее без Него и Той му трябва само по празници или в извънредни случаи.Такъв „аргумент”съществува и той може да бъде похвален само заради искреността му, ако е приведен доблестно и открито. Най-практичната религия в този свят не е нова и нейният девиз винаги е бил, е и си остава: „ Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!” Исая 22:13. Но дали това е само черта на човешката природа и личен въпрос?
КОЙ не искаше Христос на времето Му?
Мат. 8:29; Лука 4:33, 34. Защо си дошъл преди време да ме мъчиш? Това са думи на човек, обзет от нечисти сили. Те явно изявяват нежелание да срещнат Христос, да общуват с Него и дори да са в Негово присъствие. Това не са изолирани случаи, а всенародно, колективно отношение на определена класа от юдеите: Цял един народ в лицето на своя представителен елит – свещеници, законници, равини и огромна човешка маса вика:
„Разпни Го! Разпни Го! Нямаме друг Цар освен кесаря. Искаме престъпника Варава, а не Този!” Йоан 19:15
„Не щем този да царува над нас!” Мат. 11:7-14
Тук стоим пред масово явление на масово обсебване от бесове. Същите, които издавиха свинете, сега влязоха в един народ – народът който прогласяваше очакването на Месия. И сега хвърляха него в бездната, като го учеха да иска смъртта на неговия истински ЦАР!
Паралелът с днешното време е потресаващ! От къде иде този дух на отчуждение и странене от идеята за Христовото завръщане? Кой се бои от такава евентуалност? Защо се избягва онова, което трябва да е в центъра на вниманието?
„Горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.” Откр. 12:12.
Онзи, който е най-много засегнат от предстоящото Христово идване е „онзи”, който не можа да спечели само Него за царството си и да има нещо „свое” в Него – „князът на този свят”.
А КОЙ приглася на дявола в неговото антихристиянство? Злият слуга, който казва: „Господарят ми ще се забави! Да уредя живота си, докато Го няма и да си поживея! И какво почва да прави той?
„Но ако онзи зъл слуга каже в сърцето си: Господарят ми се забави; и почне да бие съслужителите си и да яде и пие с пияниците, Господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае. И като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите. Там ще бъде плач и скърцане със зъби.” Мат. 24:48-51.
Скъпи в Господа сестри и братя!
Нека изпитваме себе си на какъв дух служим! Нека строим съдбата си на к а н а р а ! Нека оставим Божеството да изгради Своето жилище в нас! И нека така очакваме завръщането на Господа, че то да ни донесе радост и спасение! Исая 25:9. Амин!
„ХРИСТИЯНСТВО” ЗНАЧИ ОЧАКВАНЕ!
Християнството се зароди с идването на Христос. И то се поддържа с о ч а к в а н е т о на Исус Христос. Всичко друго не е християнство, а някакво негово подобие, двойник, заместител, или още по зле – отрицание и противодействие!
„Ако само в тоз живот се надяваме на Христос, то ние сме за съжаление повече от всички други човеци. 1 Кор. 15:19
„Който не люби Господ Исус Христос, да бъде проклет!
Маран Ата! Господ иде!” 1 Кор. 16:22
Интересът, самодоволството, двуличието, завистта, амбицията и гордостта, могат да се примирят с едно отложено очакване. Но не и л ю б о в т а ! Любовта не може да не чака, да не се надява, да не търпи, да не работи и да не копнее за своя обект. . . защото е ЛЮБОВ!
Ако не гори очакване в мен, какво гори? Най-голямото проклятие остава за онзи, който отблъсне любовта, защото Господ все пак иде! Маран Ата!
Антихристът е събирателен образ от всички времена. Но той е най-събран, изявен и концентриран в нашето време. Днес той е най-прикрит, маскиран, усъвършенстван . . . защото „има вид на благочестие” но няма силата на благочестието.И е най-удобният за сатана в спора му с Бога като княз на този свят, защото е лъжа, станала почти истина.
ХРИСТОС И АНТИХРИСТЪТ
ХРИСТОС знае кой е АНТИХРИСТЪТ. И АНТИХРИСТЪТ знае Кой е ХРИСТОС! Те се познават лично. Персонално, Христос и Сатана, от когото произтича всяка антихристиянска дейност, не се срещат за първи път. Знаем, че такива срещи периодично има и те поддържат регламента на ВЕЛИКАТА БОРБА. Такива срещи , князът на този свят и днес трябва да има с Бога, въпреки, че те не са обявени официално. Както винаги, така и днес, една такава среща в контекст с последното развитие на света е натоварена с огромен заряд и напрежение. Върху какво би паднала тежестта на вечния спор, започнал в небето и пренесен тук на тази земя, днес, в 21 век? Дали не върху предстоящото завръщане на Христос, като Победител и Цар? Несъмнено, това е най-актуалния етап във великата борба и конфликтна тема, еднакво важна и за двете страни. Аргументите на Божия противник днес би трябвало да са съсредоточени върху несъстоятелността на едно нежелано идване на Божия Син във сила, слава и величие.
Някога, в хода на вечния спор, Бог каза на Сатана:
• „Обърнал ли си внимание върху служителя Ми Йов? Той Ме представлява достойно и страни от злото. . . „ Днес Сатана казва на Бога:
• Обърнал ли Си внимание на онези, които носят Твоето име и те представляват пред света, че всъщност не са Твои поклонници? Те всъщност не Те следват и не Те очакват! Доволни са от своя статус тук на земята, намират тук своите интереси и реализират в земни инвестиции своя потенциал! Да, в надпреварите на света те не липсват и не са последни! . . .
• А тяхното верую?! О, то е доста различно от библейските канони! Те забравиха думите грях, вина, покаяние и с ъ д ! Те вярват, че Бог е любов и че той ще спаси всички, въпреки греховете им. Ще ги разочароваш ли? Тук аз Те представям по-добре от самия Тебе – давам им толеранс да грешат! Днес те са възприели да вярват повече в себе си и да разчитат на своите дарби и способности – ще им отнемеш ли тази вяра? Съвременното християнство е провъзгласило „освобождение от игото на закона”, ще им отнемеш ли свободата? Ще ги направиш ли нещастни и жалки, като им заявиш, че не са твои и не ги познаваш? Та те вече са направили своя избор! Всъщност те искат мен, а не Теб, Сине Божий! Моята етика и морал, моето царство, по-им допадат, защо ще идваш?! ..
Е, има и някои, които се опитват да живеят по Твоите принципи, но постигат ли го? Те са твърде малко! И казват, че Те очакват, но как го правят? Това ли е върховния интерес на живота им, който управлява техните сили, грижи и внимание? Виж ги колко са израснали, като идват да Ти се кланят всяка събота или неделя! Та те носят със себе си своята завист,егоизъм, морална нечистота, гордост и суетност; сребролюбие и любов към този свят! Нима с такива ще увенчаеш своето дело? На такива ли ще дадеш Своето царство, с такива ли ще попълниш празнотите, които ние оставихме горе? О, няма да е чест за каузата Ти,Свети Боже! Няма да е последователно, след като изгони нас за същите грехове,да приемеш тях със същите грехове! Но, ако все пак държиш да ги имаш,земи си ги, а на нас остави този свят, където ние сме болшинство и имаме повече право да бъдем у дома си. Наистина, няма защо да идваш, Господи! . . .
Духът на Антихриста работи упорито с цялото човечество за да го промени, да го направи по свой образ и подобие. Той му отнема времето, да не може да помисли за истинските си духовни нужди; отнема му вярата, като я насочва към заместители и заблуди; Отнема му критериите да разпознава добро и зло, като го учи да уповава на разума и чувствата си, а не на едно „Така казва Господ!” Той подменя неговата личност, неговият вроден инстинкт да търси Бога и го заменя със сурогати, дело на човешки усилия. Промива съзнанието му и произвежда от него фалшив дубликат на Божието оригинално дело. Той иска да направи света машина в която всеки човек да стане безличен детайл и да не може да иска друго, освен онова, за което е програмиран. Той, който някога толкова много ратуваше за с в о б о д а т а , сега отнема свободата на своите поданици и ги прави роби. Идеите застъпени в плановете за „нов ред” на света водят човечеството към болестта от която бе поразен Навуходоносор. Но сега това не е лукантропия, а демонизъм, колективна хипноза, обсебеност от тъмните сили на поднебесната, съсредоточаване в една централна власт и една воля , „тайната на беззаконието” над всичко и над всички. И ако това се случи масово на цялото човечество, тогава цялото човечество ще вика екзалтирано и в един глас: Иди си от нас нашественико от небето! Ние не Те искаме, защо идваш да ни мъчиш? . . Обаче почакайте, това ще го казват само на Него, а в същото време ще има вид, че Му служат, че Го зачитат и са в най-добри отношения с Него и че в светът владее най-после желаното от Него единство.
В същото време, от гробовете, от пожълтелите страници на историята, от пукнатините на скалите, от рововете и пещерите и от скромните домове на все още „очакващите”, от устните на все още непреклонилите коляно пред „друг бог”, достига друг вик, който Добрият Пастир чува и не може да пренебрегне: Дойди Господи!
Така, спорът между силите на доброто и злото навлиза в своя финален рунд, сюблимен момент. Ще го оставим ли да се развие без нас? Ще останем ли пасивни свидетели на борбата за най-ценното, което притежаваме – душата си? Ще замълчим ли, когато трябва да кажем с КОГО искаме да бъдем? Ще оставим ли друг да определи на чия страна сме?
Да не бъде! Ако все още ценим живота и вярваме в него, да не бъде!
Нека се намесим в „спора” на истината сега и го решим в своя полза, в полза на доброто, в полза на истината и правдата и в полза на онези, които о б и ч а м е !
„В любовта няма страх, но съвършената любов изгонва страха вън!”. . .
1 Йоан. 4:18
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ:
„Краят” е пред нас и ние сме пред края. Той не е просто събитие във времето, а фактор вътре в нас. Бог ще сложи край на човешката история , когато тя постигне крайния си смисъл и излъчи ИСТИНАТА, аргументираното на дело решение за изхода на ВЕЛИКАТА БОРБА. Борбата на духовните сили, съвместно с развитието на обществените отношения ще доведе до обособяване на два духовни центъра, до пълна поляризация на обединените в своите църкви християни. От едната страна ще бъде огромния световен лагер на „Вавилон”, с подкрепата на световните власти; от другата ще бъде „Остатъкът”, който ще избере да се покорява повече на Бога, отколкото на човеци и няма да приеме белега на световната религиозна система, определен от Библията , като „белегът на звяра.
Този процес на диференциране ще придобива все повече изразен вид, докато завърши делото на „запечатването”. Езекил 9:3-6; Откр. 7:2,3. Тогава човечеството ще бъде определено за или против Божия ултиматум. С това приключва благодатното време, отпуснато от Бога за определяне и спасение , на всеки жител на планетата и Божият неограничаван гняв се излива над света под формата на седем последни язви. Откр. Гл. 16.
Събитията, които днес нарастващо разтърсват планетата по вода и по суша, в космоса и в земните недра, в обществото и дълбоко в личността, са симптоми на времето, времето за което Исус каза: Матей 24:37-42.
Но истинският „край” няма да настъпи преди да се отправи „високият вик” на тройната ангелска вест, според Откр. 18:1-4.
Този зов, отправен към самия Вавилон е последната Божия покана към всички, които имат страх от Бога, въпреки че все още са във „Вавилон”. Тържественият призив, отправян от човеци, изпълнени с Божията вест, е придружен от изяви на Духа, като на Петдесятницата в апостолските времена. Съпровождат го знамения и чудеса, в „Духа и силата на Илия”. Това явление носи името „Късният Дъжд” и има за цел да извлече верните Божии чада от „Вавилон” и да ги приготви и запечата за близката среща с идващия в слава и величие Господ.
„Краят” е пред нас. Причината, която го предизвиква е вътре в нас. Бог очаква твоят и моят отговор за да определи дали сме достойни да живеем с Него и всички спасени в Неговото царство, или ще си останем само с този живот, който обичаме повече от вечния. Спасението е постижимо само чрез с п а с и т е л н а в я р а ! Имаш ли я?Искаш ли я? Придобий я!
„-Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие! Марк 9:24.
А м и н !
Тема 3
ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ И КРАЯТ
Мястото на тази тема би трябвало да бъде накрая, когато ще сме казали всичко или поне най-важното във връзка с трите ангели и тяхната общочовешка вест. Тя би трябвало да се постави тогава, когато се разглежда ултиматума за поклонението и образа на звяра . Не сме говорили още за „виното” , с което великата блудница опива народите , за кръвта на мъчениците, с която сама се опива, за разликата и приемствеността между средновековния мистичен „Вавилон”и съвременния, есхатологичен и апокалиптичен „Вавилон”.
Но събитията толкова бързат, и изпреварват описването им, че трябва да вдигнем поглед от историята и го насочим към бъдещето, което с единия крак вече е навлязло в настоящето. Скоро то ще бъде само настояще, за което ще трябва да сме били предварително подготвени. Трябва да знаем края още от сега, докато можем да променим нещо.
Ще видя ли завръщането на моя Господ с тез очи? Ще бъда ли свидетел на славното Му явление в това тяло? Ще Го посрещна ли жив? Какво още спира Христос да дойде? Това е най-интригуващата форма на о ч а к в а н е т о в личен план. Не са малко онези, които копняха да дочакат най-вълнуващата, бленувана и възнаграждаваща среща в живота си! Но уморени положиха своето оръжие и се оттеглиха в редиците на „блажените” в Христа. Откр. 14:13.
Очакването обаче продължава и то активно сред живите. Ако съм между тях, в пълния смисъл на тази дума, няма нищо по-важно, по- истинско, по-стойностно и по-предизвикателно от това ОЧАКВАНЕ. То е алфата и омегата на живота ми! Да мисля за него, да говоря за него, да работя за него и да се пренасям в него е най-смисления начин да реализирам краткото си време в този свят. Исус ще дойде и ще изненада целия свят. Аз искам повече да знам и повече да допринеса за това!
Под влиянието на тези съображения, най-важният глобален и общочовешки въпрос бива поставен в това четиво в най-личен и индивидуален план. Ще се опитаме да достигнем до неговото пълно лично звучене, като преминем през неговата пълна и всемирна интрига. Предстои ни разглеждане от четири различни гледни точки, които ще бъдат засегнати евентуално в четири отделни теми. Всички те насочват, повеждат и довеждат мисълта до една цел: СРЕЩАТА С ЖИВИЯ и ОЧАКВАН БОГ!Тези четири гледни токи са:
1.Всемирната проповед на Евангелието – начало и завършек.
2.Спорът между Христос и Сатана за ч о в е к а .
3.Единство и разделение.Съвременният „Вавилон”.
4.Подготовка и квалификация на Ц ъ р к в а т а за Божието Царство и
моята лична подготовка и квалификация за поданство в Божието Царство.
В това есе ще разгледаме точка 1 или:
ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ – НАЧАЛО И ЗАВЪРШЕК
„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът. Мат. 24:14
Всичко, което има начало, има и край. Само Бог е без начало и без край. Всичко, което е поставено във времето и пространството е ограничено. И всичко, което се заражда в мислите на живите същества, носи белега на ограничеността. То е обречено да се изменя, да бъде преходно и да завърши някога своето съществуване. „Панта рей”е сентенция от древността, оставаща в сила и днес.
Но „Благовестието” не е идея зародена в човешки, нито в свръхчовешки, нито в ангелски ум. То е идея на вечния Бог и носи отпечатъка на своя Създател. Тази идея „не от този свят” обаче е поставена да се развива във времето, в пространството и да изпълва несъвършените човешки умове. Така вечното навлиза във временното, изпълва го и го извежда вън от неговата затворена орбита. Това е спасението – преминаване от временното във вечното, от смърт в живот, който не свършва. Благовестието е средство за постигане на най-висшата цел, средство, което има начало и завършек. А залогът за постигане най-висшата цел – свързване с Бога и вечен живот с Него е очакването и завръщането на Исус тук на тази земя:
„. . .като очаквате блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос..Тит. 2:13
„Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци, ние сме най-много за съжаление. 1 Коринт. 15:19.
Благовестието е вечно като Бога. То е било винаги в Него, като скрит резерв и потенциал на Неговата природа. Но тази „тайна” не би била никога разкрита, ако не беше предизвикана. Предизвикателството на „Тайната на благочестието” е г р е х ъ т - тайната на беззаконието. Според първата тайна, трябваше да се яви „Син Човешки” за да „съсипе делата на дявола”. 1 Йоан. 3:8. Той сложи начало на това при първото Си идване, и ще го завърши при второто. Той трябва пак да дойде за да довърши делото Си.
За голямо съжаление, не всички християнски общества блаженстват в тази надежда, не всички я поддържат, не всички чакат Христос в свое време. Много християни очакват 1000- годишен мир на земята преди тези събития. Страхувам се, че има и такива, които изобщо не Го очакват, но все пак Го признават и зачитат по своему. Тачат името Му редом с много други имена. За мнозина очакването е загубило остротата си поради забавянията и разочарованията, които са преживени. И това им е достатъчно да мислят, че то няма да стане, поне в тяхно време или скоро.
Най-голямото разочарование в тази насока преживяха адвентистите в 1844 г. Исус не дойде и огорчението беше голямо. Би трябвало те да са първи в аргументацията на едно „проваляне „ на Христовото обещание. Но не е така. Адвентистите, поне истинските от тях, не само, че не изоставят очакването си, но още повече го изтъкват и се държат за него. Онези, които го сочат като причина да не чакат повече не са всъщност разочарованите, а неочакващите. Те се позовават на чуждо разочарование за да оправдаят своята позиция, която така щастливо е останала незасегната! Но на страната на очакващите са думите в Откр. 10:10,11:
„И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох. И в устата ми беше сладка като мед, но като я изядох, в корема ми се вгорчи.
Тогава ми каза: Трябва пак да пророкуваш за много народи и нации и езици и царе.”
Наистина, колко грандиозни и мащабни събития станаха след 1844 година! Едно свършване на човешката история през 19 век би осакатило цялата история и самия Божи план! Всички, които са на възраст над 30 години, могат да имат някакви спомени от „студената война”, ако не от горещата преди нея. Този период приключи фактически преди 24 години. Каква е зависимостта между събитията по света и Божия план за приключване благовестието ? Интегрална!
До пропукването на социалистическия блок, До перестройката в СССР, до падането на Берлинската стена, до установяване демокрацията в света, евангелската поръчка към света не можеше да се изпълни. Проповядването на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ , предшестващо края според Мат. 24:14 не можеше да се осъществи. Не можеше, по простата причина, че половината от нашия свят беше затворена за такива идеологически „диверсии”, а другата половина живееше под страх от трета световна война и се готвеше за нея. И въпреки, че и до тогава не малко християни очакваха идването на Исус, те не можеха да направят благовестието наистина глобално,тотално и адекватно на техническото и социално развитие на света и отношенията в него. Скептицизъм, световни амбиции и научен материализъм не създаваха благоприятна почва за отдаване внимание на Библейските предупреждения за края на света.
Наближава вече четвърт век, откакто вестта за Второто Пришествие и подготовката към него, може да се проповядва без предишните ограничения. Това става свободно, повсеместно, по целия свят чрез слово и печат, чрез медии и интернет. Бариерата между народите беше премахната, границите се отвориха и вестта от небето тръгна по несъществуващи дотогава пътища. За кратко време беше направено много: Евангелизаторски екипи посетиха страните зад бившата „желязна завеса”, предизвикаха революция в мисленето на съвременния човек, просветиха и кръстиха мнозина човеци, които живееха в духовна бедност и недостатъчност; издателства бълваха литература и нагледни материали за положението в света. Библията стана достъпна за всеки дом и всеки индивид, а мнозина имат и по няколко преводи за да ги сравняват и изследват. Днес никой не може да се оплаче от липса на просвета и светлина.
Но знаете ли какъв е проблемът сега? 1 Тим. 4:1.Благоприятната почва за житото се оказа благоприятна и за плевелите. Наизлязоха стари и нови учения от съмнителен характер, разсеяха вниманието завладяха чувствата и замъглиха разума. И най лошото: Християните като цяло, вече над два милиарда не очакват Исус да дойде сега, в тяхно време! Не отричат открито такава възможност, но я отнасят към бъдещи и неопределени времена, завоалират я в други разнопосочни учения, тълкувания и вери и практически я отричат! Те не вярват в предстоящото завръщане на Господа на тази земя и строят живота и плановете си върху това неверие. А това не е „основата”, върху която нещо построено ще устои.Тъжни но верни са думите на самия Христос: „Когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?” Лука 18:8.
Вярата, в най-пълния смисъл на тази дума е отношение към Божеството. Има разни видове вяра, но онази, която Бог приема за спасителна е отношението към Него като към Спасител:
„Повярвай и ще се спасиш ти и дома ти. Деяния 16:31.
Към въпроса:” Защо днешните християни не очакват неотложно завръщането на Христос?”, могат да се приведат следните причини и съответните отговори:
1.Христос се забави. Той не отговори нито на активно и непосредствено, нито на дългосрочно и забавено очакване. Не искаме повече разочарования!
Наистина, Той се забави . . . Но ако все пак дойде, фактът ще измести обстоятелството и тогава какво значение ще има едно забавяне? Знаците за едно такова близко явление не са толкова намалели, че да прибързваме да го обявяваме за осуетено. По-точно казано, след голямото разочарование, знаците за наближаващия край на всичко бележат растеж само нагоре.
2. Няма сигурни доказателства, че ще стане –само слухове, психози и възбудени духове.
Когато Исус завеща на Своите ученици о ч а к в а н е т о и те Го очакваха, доказателствата по-сигурни ли бяха? Когато християните хранеха лъвовете по амфитеатрите и горяха като факли по кръстове и стълбове, пришествието по-близко ли изглеждаше? Когато Хус, Йероним, Савонарола, Тиндейл, Латимър, Ридли и Кранмър отидоха на кладата, на по-достоверни аргументи ли разчитаха? А когато адвентистите пионери пробуждаха своите съвременници за „очакването”, техните аргументи по-силни ли бяха? Морето и океаните по-бурни ли бяха? Или космическите и природни сили бяха по-разклатени? Или пък ,обществото през 19 и 20 векове изживяваше кризи, които вече са отшумели? Няма ли вече недоволство, насилие, експлоатация и война по земята? Не казва ли вече никой: „Дойди, Господи”?
И не е ли станала навред самата религия камуфлажна – вид на благочестие, без сила?
О,не! Днес, повече от всякога е време да се очаква Господ! И които Го чакат – чакат Го! А другите стават аргумент против себе си, защото с поведението си,изпълняват пророчеството за края.
3. Твърде хубаво е за да бъде вярно! Ние в тоз живот не можем да се оправим, че към друг ли да гледаме? Дано сега и тук Бог ни помогне нещо!
Прав е Блез Паскал като казва от името на Бога: „Ти не би Ме търсил, ако не беше Ме намерил!” И пак от Негово име може да се добави: Ти не можеш да Ме чакаш, ако Ме нямаш в себе си всеки ден и час! Очакването е предизвикано от Христос и подържано пак от Него.
Присъствието на Христос в сърцето и живота е доказателство само в себе си. То е неразделна връзка с Христос, независимо от обстоятелствата.
„Ако ме люби някой, ще пази Словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби и ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.” Йоан 14:23
Ако Бог има жилището си в мен, няма как да не го зачете и да не го посети. А аз няма как да не знам за това. А като го знам, няма как да не го очаквам! Ето постановката на въпроса!
Изглежда Йов е бил по-близо до Христовото явление от много съвременни християни, защото е могъл да каже: Йов 19:25-27! Той е имал очакваща вяра.Да, когато Човешкият Син дойде на земята ще търси . . . в я р а !
И ще даде на всекиго според вярата му!
4. Нямам нужда да дойде, добре съм си в моя свят и не искам да идва!
СТИГАМЕ до същността на въпроса: Нашето съвременно християнство не очаква Исус да дойде, защото не Го иска.Свикнало е отдавна да живее без Него и Той му трябва само по празници или в извънредни случаи.Такъв „аргумент”съществува и той може да бъде похвален само заради искреността му, ако е приведен доблестно и открито. Най-практичната религия в този свят не е нова и нейният девиз винаги е бил, е и си остава: „ Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!” Исая 22:13. Но дали това е само черта на човешката природа и личен въпрос?
КОЙ не искаше Христос на времето Му?
Мат. 8:29; Лука 4:33, 34. Защо си дошъл преди време да ме мъчиш? Това са думи на човек, обзет от нечисти сили. Те явно изявяват нежелание да срещнат Христос, да общуват с Него и дори да са в Негово присъствие. Това не са изолирани случаи, а всенародно, колективно отношение на определена класа от юдеите: Цял един народ в лицето на своя представителен елит – свещеници, законници, равини и огромна човешка маса вика:
„Разпни Го! Разпни Го! Нямаме друг Цар освен кесаря. Искаме престъпника Варава, а не Този!” Йоан 19:15
„Не щем този да царува над нас!” Мат. 11:7-14
Тук стоим пред масово явление на масово обсебване от бесове. Същите, които издавиха свинете, сега влязоха в един народ – народът който прогласяваше очакването на Месия. И сега хвърляха него в бездната, като го учеха да иска смъртта на неговия истински ЦАР!
Паралелът с днешното време е потресаващ! От къде иде този дух на отчуждение и странене от идеята за Христовото завръщане? Кой се бои от такава евентуалност? Защо се избягва онова, което трябва да е в центъра на вниманието?
„Горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.” Откр. 12:12.
Онзи, който е най-много засегнат от предстоящото Христово идване е „онзи”, който не можа да спечели само Него за царството си и да има нещо „свое” в Него – „князът на този свят”.
А КОЙ приглася на дявола в неговото антихристиянство? Злият слуга, който казва: „Господарят ми ще се забави! Да уредя живота си, докато Го няма и да си поживея! И какво почва да прави той?
„Но ако онзи зъл слуга каже в сърцето си: Господарят ми се забави; и почне да бие съслужителите си и да яде и пие с пияниците, Господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае. И като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите. Там ще бъде плач и скърцане със зъби.” Мат. 24:48-51.
Скъпи в Господа сестри и братя!
Нека изпитваме себе си на какъв дух служим! Нека строим съдбата си на к а н а р а ! Нека оставим Божеството да изгради Своето жилище в нас! И нека така очакваме завръщането на Господа, че то да ни донесе радост и спасение! Исая 25:9. Амин!
„ХРИСТИЯНСТВО” ЗНАЧИ ОЧАКВАНЕ!
Християнството се зароди с идването на Христос. И то се поддържа с о ч а к в а н е т о на Исус Христос. Всичко друго не е християнство, а някакво негово подобие, двойник, заместител, или още по зле – отрицание и противодействие!
„Ако само в тоз живот се надяваме на Христос, то ние сме за съжаление повече от всички други човеци. 1 Кор. 15:19
„Който не люби Господ Исус Христос, да бъде проклет!
Маран Ата! Господ иде!” 1 Кор. 16:22
Интересът, самодоволството, двуличието, завистта, амбицията и гордостта, могат да се примирят с едно отложено очакване. Но не и л ю б о в т а ! Любовта не може да не чака, да не се надява, да не търпи, да не работи и да не копнее за своя обект. . . защото е ЛЮБОВ!
Ако не гори очакване в мен, какво гори? Най-голямото проклятие остава за онзи, който отблъсне любовта, защото Господ все пак иде! Маран Ата!
Антихристът е събирателен образ от всички времена. Но той е най-събран, изявен и концентриран в нашето време. Днес той е най-прикрит, маскиран, усъвършенстван . . . защото „има вид на благочестие” но няма силата на благочестието.И е най-удобният за сатана в спора му с Бога като княз на този свят, защото е лъжа, станала почти истина.
ХРИСТОС И АНТИХРИСТЪТ
ХРИСТОС знае кой е АНТИХРИСТЪТ. И АНТИХРИСТЪТ знае Кой е ХРИСТОС! Те се познават лично. Персонално, Христос и Сатана, от когото произтича всяка антихристиянска дейност, не се срещат за първи път. Знаем, че такива срещи периодично има и те поддържат регламента на ВЕЛИКАТА БОРБА. Такива срещи , князът на този свят и днес трябва да има с Бога, въпреки, че те не са обявени официално. Както винаги, така и днес, една такава среща в контекст с последното развитие на света е натоварена с огромен заряд и напрежение. Върху какво би паднала тежестта на вечния спор, започнал в небето и пренесен тук на тази земя, днес, в 21 век? Дали не върху предстоящото завръщане на Христос, като Победител и Цар? Несъмнено, това е най-актуалния етап във великата борба и конфликтна тема, еднакво важна и за двете страни. Аргументите на Божия противник днес би трябвало да са съсредоточени върху несъстоятелността на едно нежелано идване на Божия Син във сила, слава и величие.
Някога, в хода на вечния спор, Бог каза на Сатана:
• „Обърнал ли си внимание върху служителя Ми Йов? Той Ме представлява достойно и страни от злото. . . „ Днес Сатана казва на Бога:
• Обърнал ли Си внимание на онези, които носят Твоето име и те представляват пред света, че всъщност не са Твои поклонници? Те всъщност не Те следват и не Те очакват! Доволни са от своя статус тук на земята, намират тук своите интереси и реализират в земни инвестиции своя потенциал! Да, в надпреварите на света те не липсват и не са последни! . . .
• А тяхното верую?! О, то е доста различно от библейските канони! Те забравиха думите грях, вина, покаяние и с ъ д ! Те вярват, че Бог е любов и че той ще спаси всички, въпреки греховете им. Ще ги разочароваш ли? Тук аз Те представям по-добре от самия Тебе – давам им толеранс да грешат! Днес те са възприели да вярват повече в себе си и да разчитат на своите дарби и способности – ще им отнемеш ли тази вяра? Съвременното християнство е провъзгласило „освобождение от игото на закона”, ще им отнемеш ли свободата? Ще ги направиш ли нещастни и жалки, като им заявиш, че не са твои и не ги познаваш? Та те вече са направили своя избор! Всъщност те искат мен, а не Теб, Сине Божий! Моята етика и морал, моето царство, по-им допадат, защо ще идваш?! ..
Е, има и някои, които се опитват да живеят по Твоите принципи, но постигат ли го? Те са твърде малко! И казват, че Те очакват, но как го правят? Това ли е върховния интерес на живота им, който управлява техните сили, грижи и внимание? Виж ги колко са израснали, като идват да Ти се кланят всяка събота или неделя! Та те носят със себе си своята завист,егоизъм, морална нечистота, гордост и суетност; сребролюбие и любов към този свят! Нима с такива ще увенчаеш своето дело? На такива ли ще дадеш Своето царство, с такива ли ще попълниш празнотите, които ние оставихме горе? О, няма да е чест за каузата Ти,Свети Боже! Няма да е последователно, след като изгони нас за същите грехове,да приемеш тях със същите грехове! Но, ако все пак държиш да ги имаш,земи си ги, а на нас остави този свят, където ние сме болшинство и имаме повече право да бъдем у дома си. Наистина, няма защо да идваш, Господи! . . .
Духът на Антихриста работи упорито с цялото човечество за да го промени, да го направи по свой образ и подобие. Той му отнема времето, да не може да помисли за истинските си духовни нужди; отнема му вярата, като я насочва към заместители и заблуди; Отнема му критериите да разпознава добро и зло, като го учи да уповава на разума и чувствата си, а не на едно „Така казва Господ!” Той подменя неговата личност, неговият вроден инстинкт да търси Бога и го заменя със сурогати, дело на човешки усилия. Промива съзнанието му и произвежда от него фалшив дубликат на Божието оригинално дело. Той иска да направи света машина в която всеки човек да стане безличен детайл и да не може да иска друго, освен онова, за което е програмиран. Той, който някога толкова много ратуваше за с в о б о д а т а , сега отнема свободата на своите поданици и ги прави роби. Идеите застъпени в плановете за „нов ред” на света водят човечеството към болестта от която бе поразен Навуходоносор. Но сега това не е лукантропия, а демонизъм, колективна хипноза, обсебеност от тъмните сили на поднебесната, съсредоточаване в една централна власт и една воля , „тайната на беззаконието” над всичко и над всички. И ако това се случи масово на цялото човечество, тогава цялото човечество ще вика екзалтирано и в един глас: Иди си от нас нашественико от небето! Ние не Те искаме, защо идваш да ни мъчиш? . . Обаче почакайте, това ще го казват само на Него, а в същото време ще има вид, че Му служат, че Го зачитат и са в най-добри отношения с Него и че в светът владее най-после желаното от Него единство.
В същото време, от гробовете, от пожълтелите страници на историята, от пукнатините на скалите, от рововете и пещерите и от скромните домове на все още „очакващите”, от устните на все още непреклонилите коляно пред „друг бог”, достига друг вик, който Добрият Пастир чува и не може да пренебрегне: Дойди Господи!
Така, спорът между силите на доброто и злото навлиза в своя финален рунд, сюблимен момент. Ще го оставим ли да се развие без нас? Ще останем ли пасивни свидетели на борбата за най-ценното, което притежаваме – душата си? Ще замълчим ли, когато трябва да кажем с КОГО искаме да бъдем? Ще оставим ли друг да определи на чия страна сме?
Да не бъде! Ако все още ценим живота и вярваме в него, да не бъде!
Нека се намесим в „спора” на истината сега и го решим в своя полза, в полза на доброто, в полза на истината и правдата и в полза на онези, които о б и ч а м е !
„В любовта няма страх, но съвършената любов изгонва страха вън!”. . .
1 Йоан. 4:18
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ:
„Краят” е пред нас и ние сме пред края. Той не е просто събитие във времето, а фактор вътре в нас. Бог ще сложи край на човешката история , когато тя постигне крайния си смисъл и излъчи ИСТИНАТА, аргументираното на дело решение за изхода на ВЕЛИКАТА БОРБА. Борбата на духовните сили, съвместно с развитието на обществените отношения ще доведе до обособяване на два духовни центъра, до пълна поляризация на обединените в своите църкви християни. От едната страна ще бъде огромния световен лагер на „Вавилон”, с подкрепата на световните власти; от другата ще бъде „Остатъкът”, който ще избере да се покорява повече на Бога, отколкото на човеци и няма да приеме белега на световната религиозна система, определен от Библията , като „белегът на звяра.
Този процес на диференциране ще придобива все повече изразен вид, докато завърши делото на „запечатването”. Езекил 9:3-6; Откр. 7:2,3. Тогава човечеството ще бъде определено за или против Божия ултиматум. С това приключва благодатното време, отпуснато от Бога за определяне и спасение , на всеки жител на планетата и Божият неограничаван гняв се излива над света под формата на седем последни язви. Откр. Гл. 16.
Събитията, които днес нарастващо разтърсват планетата по вода и по суша, в космоса и в земните недра, в обществото и дълбоко в личността, са симптоми на времето, времето за което Исус каза: Матей 24:37-42.
Но истинският „край” няма да настъпи преди да се отправи „високият вик” на тройната ангелска вест, според Откр. 18:1-4.
Този зов, отправен към самия Вавилон е последната Божия покана към всички, които имат страх от Бога, въпреки че все още са във „Вавилон”. Тържественият призив, отправян от човеци, изпълнени с Божията вест, е придружен от изяви на Духа, като на Петдесятницата в апостолските времена. Съпровождат го знамения и чудеса, в „Духа и силата на Илия”. Това явление носи името „Късният Дъжд” и има за цел да извлече верните Божии чада от „Вавилон” и да ги приготви и запечата за близката среща с идващия в слава и величие Господ.
„Краят” е пред нас. Причината, която го предизвиква е вътре в нас. Бог очаква твоят и моят отговор за да определи дали сме достойни да живеем с Него и всички спасени в Неговото царство, или ще си останем само с този живот, който обичаме повече от вечния. Спасението е постижимо само чрез с п а с и т е л н а в я р а ! Имаш ли я?Искаш ли я? Придобий я!
„-Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие! Марк 9:24.
А м и н !