ЗАЩО ТЪРСИТЕ ЖИВИЯ МЕЖДУ МЪРТВИТЕ?
Темата е предстартова към „Втората ангелска вест.”
Лука 24:5
Четиринадесетият „Великден” от 21-то столетие приближава с бързи стъпки. Той идва, облечен в големите промени и значимите събития,които се развиха по света през последния четвърт век. Човечеството навлезе в едно състояние, което се характеризира като „демокрация”. И въпреки, че старите конфликти, проблеми и разделения остават неизчистени в него, относителната свобода на движение, икономическата дейност и контакти, направиха нашия свят нещо по-различно от света на втората световна война и последвалата я студена война.
Като християни, чиято вяра се гради върху Библията и Духа на Пророчеството, ние сме повече впечатлени от развитието на събитията в религиозния свят. Там също има промени, в които трябва да открием евентуалното осезаемо присъствие или отсъствие на главата на църквата – ХРИСТОС.
БУМ НА РЕЛИГИИ И РЕЛИГИОЗНОСТ
Очакването на материалистичния атеизъм за постепенно и естествено „отмиране” на религията не се сбъдна. Най-демонстративно и безапелационно, последното четвъртвековие опроверга прогнозите на атеистичната наука и ни въведе в една повсеместна фиеста на религии, вярвания и култове. Дори по нашите, доста консервативни в това отношение земи, премина изявата на много нови и стари вери: Бахайска вяра, последователи на Кришна, Будизъм, Хиндуизъм, Ню-Ейдж, Свидетели на Йехова, Мормони . . . И на този колоритен фон ярко се откроява възраждането в световен мащаб на Исляма. Какво става? Светът ли става по-добър, по-вярващ и по-богобоязлив? Или злото, което го владее и очевидно не го е напуснало, приема камуфлажен вид за да може да действа по-необезпокоявано ? Да не би старата, и позната истина да се явява в съвременна одежда?
„И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. Така, че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата.
2 Кор. 11:14, 15
Категоричната позиция на Библията е че има „Един Бог, една вяра, едно кръщение” и една глава на Църквата – ХРИСТОС.
„Има едно тяло и един Дух , както и бяхте призвани към една надежда на вашето звание; един Господ, една вяра, едно кръщение и един Бог и Отец на всички…” Ефесяни 4:4-6
„Той е главата на тялото т.е. на Църквата.” Колос. 1:18
Всичко, което е вън от това трябва да се приема като останки от древния Вавилон и като заемки от новозаветния мистичен Вавилон. Онзи, който търси Бога, трябва да Го търси чрез и във Христос, защото:
„В Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството” Колос. 2:9
„Няма под небето друго име, дадено между човеците чрез, което трябва да се спасим.” Деяния 4:12
„Аз съм пътя, истината и живота” Йоан 14:6
ДРЕВЕН ВЪПРОС С АКТУАЛНО ЗВУЧЕНЕ
Въпросът на ангелите, рано сутринта в първия ден на седмицата, застава със същата сила и правдивост ДНЕС пред множествата, които търсят живия Христос и живия Бог, но Го търсят под различни знамена, пред различни олтари и при различни имена на Църквата, която трябва да бъде само е д н а и Н е г о в а !
КАК да се ориентираме в многообразието от гласове, наименования, учения, вярвания и религиозни практики за изразяване чувствата надеждите и очакванията на духовно будни хора, които явно имат еднакви потребности и биха желали да са в една кошара и при един Пастир?
Неотдавна, в петък вечер, слушахме със съпругата ми радио „Светлина” от Калгари, Канада. След обичайната тема, изнесена от пастор Веселин Дончев, имаше въпроси към говорителя. Между тях имаше един, който по смисъл звучеше така: Навсякъде, където се събират хора около Христос, има светлина. Има благословение и радост, има вяра и добри плодове на вярата. Защо да ограничаваме това добро влияние на Христовото присъствие само върху едно предаване или върху една форма на християнско поклонение?
Бях сънен, защото тези предавания стават малко късно за нас и не си спомням дали зададеният въпрос получи изчерпателен отговор. Но този въпрос дори и да не беше зададен тогава, витае в духовното пространство и пита съвременните християни: Защо вашият Христос не ви събере под един скиптър и защо не ви направи едно стадо и един пастир? Да, нескромно е да казваш: Само тук е истината! Само аз имам светлината! Но от друга страна, очевидно е че ИСТИНАТА може да бъде само една и истинската светлина – само нейна!
Въпросът за и с т и н а т а и истинската връзка с Христос не е нов.. Неговият отговор като че ли се съдържа във въпроса на ангелите от празния гроб: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук.” Лука 24:5
Да анализираме случая. Тези жени бяха обединени от една грижа, едно чувство една вяра и любов към покойния. Те бяха живели и още живееха в чудесната светлина на Неговите думи и завет. Какво им липсваше там на самия гроб? Какво бе решително за тях ако го знаеха, а те не го знаеха? Липсваше им знанието за една нова истина, която не съществуваше вчера, завчера и до преди малко. Само час или два преди това беше станало нещо, което едновременно и променяше и утвърждаваше всичко станало до тук.
„А като се мина съботата, на първия ден на седмицата, на разсъмване, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, премести камъка и седна на него. Видът му беше като светкавица а облеклото му – бяло като сняг. От страх пред него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви. А ангелът проговори като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. Няма Го тук, защото възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.” Матей 28:1-6
Тази случка ни дава пример как да виждаме и тълкуваме фактите през всички времена. Вярно е, че Исус е същият вчера, днес и завинаги – Евр. 13:8. Но същевременно, вярно е, че Исус Христос не е винаги на едно и също място, не прави винаги едно и също нещо и не може да бъде намерен винаги по един и същи начин. Не каза ли сам Той, че мнозина, които ще Го потърсят в ден, който не е благоприятен за тях, няма да Го намерят? Матей 7:21-23
Това, че мнозина вярват в Исус Христос, общуват, молят се пеят в Неговото име, не значи още, че са напълно наясно в отношенията си с Него.. Тъй както някои ученици някога били кръстени с Йоановото кръщение, но като получили пълната светлина, се кръстили и в името на Исус Христос.
ЗАЩО ТЪРСИТЕ ЖИВИЯ МЕЖДУ МЪРТВИТЕ?
Може ли това някак да има връзка с нашия въпрос? Да, и още как! Възкресението на Човешкия Син и Божия Син, стана въпреки волята и старанията на силите на мрака. Ако зависеше от тях, Исус би останал завинаги в гроба. И вместо вестта: „Няма Го тук, възкръсна, днес ние бихме се „радвали” на друга вест: Да, Той почива в гроба, убит от юдеи и римляни, защото дръзна да проповядва вечен живот; защото се опълчи против водачите на църквата.
Смъртта на Христос беше жертвена победа, а възкресението Му – триумфална победа. Неговият предисторически противник не можеше да приеме това. За него беше вече невъзможно да Го върне отново в гроба, но той реши поне да постави Неговото влияние там, така че на практика Той да е пак като мъртъв. Познава ли историята такова развитие?
„А на двамата Си свидетели ще дам да пророкуват 1260 дни,
Облечени във вретище.” Откр. 11:3
Тук не става дума за човеци-свидетели или пророци. 1260 години са твърде голям период от време, дори и за дълголетниците – патриарси. А за кого? Следните думи могат да ни помогнат:
„Глас на един, който казва: Провъзгласи! И се отговори: Какво да провъзглася? Всяко създание е като трева и цялата му красота -като полския цвят. Тревата изсъхна, цветът й окапа, защото диханието Господно подухна върху него.Наистина народът е трева.
Тревата изсъхна, цветът й окапа, но СЛОВОТО на нашия Бог ще трае до века.”
Исая 40:6-8.
Словата на нашия Бог, изложени в Свещените Писания, респективно в Стария и Нов завети са упълномощени да говорят от Негово име през всички времена, до края на историята.Като съществуващи обаче във веществен вид, като писменост, те са били изложени на посегателство и преследване до пълно инкриминиране през дълги векове. Тук са представени, като свидетелстващи, облечени във „вретище”, т. е. в траур и то близо 13 века.Защо? Какво жалеят? Кого оплакват? Кой е умрял? Да, наистина, ЗАЩО? Христовите „свидетели” които стоят винаги пред Бога, би трябвало да дават своето свидетелство с радост и веселие, защото техният Господ е ж и в . Не беше ли най-радостната вест, която небето им повери, че Той вече не е между мъртвите, а възкръсна? Не заяви ли сам Той тази истина с думите си в Откр.1:17,18:
„И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи върху мен дясната си ръка и каза: Не се бой, аз съм Първият и Последният, и ЖИВИЯТ! Бях мъртъв, но ето, живея за вечни векове!”
Защо тогава те „свидетелстват”, като че ли оплакват мъртвец, облечени в траур? Отговорът може да бъде само един и той е вседостатъчен: Защото техният Господ е ограбен от Своето завоевание от всемирен порядък – победата на Голгота и достоинството Му да приема лично грешници , като прощава греховете им. Пророчеството казва:
„И от един от тях излезе един малък рог, който порасна изключително много на юг, на изток и към славната земя. И той се възвеличи до небесното войнство и свали на земята част от войнството и от звездите и ги стъпка. Възвеличи се дори до Началника на войнството и отне от Него постоянната /всегдашната,вечната/жертва;”
Тринадесет века Божият свят град е тъпкан от езичниците, а делото на Христос е иззето от Неговите „наместници” и представители, направили църквата свое владение.Връзката между Христос - главата и Неговото тяло – църквата е узурпирана. (Фактически Христос е третиран като мъртъв и недостъпен за душите. Те нямат жива връзка с Него и не Го познават, защото могат да се обърнат към Него само чрез посредници. Нямат писаното Божие Слово което може да им Го открие. Онова, което им се представя всъщност не е Той. Религията на християните е станала от общение с „ЖИВИЯ”, поклонение на един мъртвец! Мистичният Вавилон, присвоил си властта на Христос, владее чрез нея човешките души.
Както вече знаем, ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ /Откр. 14:6-12/, слага край на този медиумичен „транс”, получен от ”виното на Вавилон” и призовава земните жители да се пробудят и да намерят изгубения Христос. Това става, като насочат погледа си към НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ. Вестта апелира към всички земни жители да се убоят от Бога, да Го прославят като Творец и Изкупител и да Го последват чрез вяра и послушание там, където Той действително е.
Така, в края на времената, когато изтича предсказания в пророчествата дълъг период на о т с т ъ п л е н и е става нещо, което извежда Христос от положението на „отнет”за църквата и Го прави видим и достъпен за човешките души. Кое е това така значимо и така съдбоносно нещо? Къде става? То може да бъде забелязано само с поглед отправен нагоре към НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ.
Докато земното светилище на Бога е потъпквано и неговата панацея, вечната и вседостатъчна жертва на Божия Агнец е отнета, „Живият” е изпъден от храма Си и собствения Му дом е запустен духовно дотолкова, че е станал един повторен „гроб”за Него.
Но в края на предсказания дълъг период от 2300 години, небесата приемат Царя на славата и Го коронясват за Цар на царете и Господ на Господарите. Те още Го венчават с Неговата възлюбена невеста, на която се присъжда вечно съжителство с нейния възлюбен в Божието царство. Това става със започване съда на небето в края на пророческите 2300 дни-години, или в 1844 година.
„Вестта” казва с други думи: Погледнете нагоре и вижте вашия новозаветен Първосвещеник, как влиза в „Светая свветих” на небесното светилище. Тя апелира, иначе казано: Последвайте вашия любим Учител и Господ там, където е и пребъдвайте в Него чрез вяра и послушание!
И трите ангелски вести са вести от Исус Христос към Неговите ученици, последователи, християни. Те са еднакво отправени към целия човешки род, но не всички еднакво ги приемат, защото не всички са еднакво „Негови”. Тук е същината на въпроса, който поставихме – въпроса за намиране Христовата радост, светлина, общение и поклонение по един свободен и необвързващ начин. Да, възможно е всеки да намира Христос според своята потребност, но е още по-добре и Той да ни намира според Своята потребност. Ако Исус е сега в небесното светилище и върши там нещо за нас, сигурно ще иска ние да знаем това и да съучастваме в него! Нека си припомним, че когато в земното светилище настъпеше „деня на съда”, цялото внимание на целия народ беше съсредоточено само на едно място – службата на Първосвещеника в пресвятото място. Сега случаят е още по тържествен и съдбоносен!
„Аз съм добрият Пастир и познавам Моите и Моите познават Мен.”
„Моите овци слушат гласа Ми и аз ги познавам и те Ме следват.”
Йоан 10:14,27.
ВЕЛИКАТА ПЛАТФОРМА НА АНГЕЛСКАТА ВЕСТ
Може ли човек да обича някого и да не иска да е с него? Може ли да се бракосъчетае сам със себе си? Може ли да вярва в един тайнствен Бог, а да не иска да приеме една ясна вест от Него? Такова ще се окаже положението ни като християни, ако не съумеем да открием къде се намира нашият Господ сега и не Го последваме в службата Му в с в е т и л и щ е т о . Защото онова, което има да ни каже нашият Спасител и Съдия, може да ни го каже само от позицията Си на Застъпник пред Божия съд в небесното светилище.
Няколкото есета, които посветихме на първата ангелска вест ни убеждават в нейната боговдъхновеност, добронамереност и навременност. Една малка планета, която е само капка в океана на вселената е заангажирала вниманието на безчислени светове и цивилизации. На нея ще се развие развръзката на най-великата драма във всемира – спорът за правдивостта на Бога и същността на Неговия характер. Нищожно малката планета З е м я е изгубената овца, която небесния Пастир идва да потърси и спаси. Там Той бива отхвърлен и убит, но също там бива приет и възкръсва от мъртвите. Там името Му се възвисява до небето, но между тези, които Го изповядват и величаят има мнозина, които са „мъртви в грехове и престъпления”. Цели общества са „варосани гробници”, които не могат да предложат друго от Него, освен мистика, пиетизъм и суеверни компилации, кръжащи около един гроб. Те не Го търсят като „жив”, не Го следват като”жив” и не Го очакват пак като „жив”. Те могат да ни заведат до гроба Му, но по-нататък не са способни да Го проследят и ни Го покажат. Небесните вестители, ангелите, които „ЖИВИЯТ” изпраща с една последна общочовешка вест,питат и нас днес:
ЗАЩО търсите ЖИВИЯ между МЪРТВИТЕ? И са готови да Го посочат на всеки, който истински иска да се срещне с Него.
ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ВАВИЛОН
В Своето божествено предузнание и пророческа осведоменост, Главата на Църквата ни е предупредил, че в края на световната история ще настъпи пълно отстъпление от истинската вяра и ще се ширят „бесовски учения” под прикритието на божествени откровения:
„А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения.” 1 Тим.4:1
„И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и не разбраха, докато дойде потопа и завлече всички - така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.” Мат. 24:37-39.
„ Когато дойде Човешкият Син , ще намери ли вяра на земята? Лука 18:8
В откровение11:7,8 отново се срещаме с „двамата свидетели” на живия Христос. Тук те не само са преследвани, но и стават жертва на „звяра, който възлиза от бездната”, като труповете им лежат за известно време по улицата на „големия град, който духовно се нарича
С о д о м и Е г и п е т .” Изпълнението на тези пророчески думи подхожда най-много за френската революция, когато Библията беше отречена като Божие Слово, а на нейно място беше въздигнат в култ р а з у м ъ т . Содом и Египет са в случая символични имена, които, изразявайки упадъчния морал на Содом и жестокостта на Египет, представляват борбата против вярата и истината чрез езически или атеистични агенти.
Както става ясно от текста, този успех на враговете на истината, т. е. на Христос, е краткотраен. Умъртвените Христови „свидетели”оживяват отново и биват облечени в още по-голяма почит
и власт от преди./Стихове 11,12/.
По-коварният и опасен враг на истината в Христос обаче, се появява под едно друго символично име – „В а в и л о н „ . Под това име не се води пряка, открита война против
Христос, изявен в Неговото Слово, а се развива едно тайно, бавно асимилиране на фалшиви учения и практики. Толерира се едно недопустимо смесване на истини със заблуди, така че незабележимо истината да загуби чистотата и силата си. Този по-коварен враг на истината и истинската църква във великата борба между Христос и Сатана носи звучното и наситено с историческо съдържание име: ВАВИЛОН!
Следващата тема, с която започва излагането на „Втората Ангелска Вест”в тази рубрика, ще има за цел да представи Вавилон такъв, какъвто се изявява на историческата сцена от началото на човешката история. Тук ние само ще погледнем към него като сложна не само религиозна, но и политико-социална система, която касае всички живеещи в нашето съвремие човеци и се стреми да подчини всички духовни и културни интереси на своята империя.
ХРИСТОС, ХРИСТИЯНСТВОТО И ВАВИЛОН
Докато в големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, Господ е повторно разпнат, във Вавилон Той е привидно почитан, но фактически понижен, изместен и отстранен. Функциите Му биват иззети от заместници. Въздигат се в култ светии между които майката на Исус, Мария, става главният представител и посредник към който трябва да се обръща паството. Различни светии стават покровители на отделни сектори от обществения живот и природата, също както в древното езичество е имало богове в съответните сфери на живота – природните сили, плодородието, любовта, войната, и т.н. Исус Христос остава едно име, което се споменава с благоговение, изобразява се по икони и скулптури, занича от олтарите на храмове и параклиси и изпълва разказите и празненствата около Рождество Христово и Великден, но вече не Го питат за нищо, а всичко се поема от Неговите пълновластни заместници и представители на земята. Решаващият фактор в същност става ц ъ р к в а т а , нейната иерархия и управление чрез папството и вселенските събори. В такава обстановка и обкръжение за „живия Господ” остава всичко друго, но не и да бъде ж и в ! Той не може дори да се застъпи за милионите си опитващи се да бъдат верни последователи през вековете. Те биват обявени за „еретици” и гинат в немилост по клади, Вартоломееви нощи, предадени на инквизицията и отлъчени от обществото и близките си. Също като в стария завет, дори повече:
„Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Евр. 11:38
Земните представители на Божия Син вече не Го и чакат да дойде. Няма смисъл, тъй като душите на умрелите сами отиват при Него – нали са безсмъртни! И започва една търговия със свещени неща и реликви, една фалшификация с опрощение и откупване на грехове, едно изземване функции и прерогативи на Божия Агнец от грешни човеци под егидата на „човека на греха”/2 Сол. 2:3,4/. Вече няма кой да направи бич и да изгони търговците от храма!
Провидението, в Своята пълнота на знание и пророческа безпогрешност, допуска и предизвестява това богохулно поведение, като му определя срока или времетраенето – 1260 години /Даниил 7:25/. Този немалък период от време е необходим за да се развие характерът на предсказаното отстъпление и наблюдателите от непадналите светове да могат да се убедят в непоправимостта на греха и без сянка от резерва да могат да кажат накрая, когато Божията присъда влезе в сила:
„И чух ангела на водите да казва: „Праведен Си Ти, Пресвети, който си и който си бил, затова, че си отсъдил така; понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това. И чух друг глас от олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.”Откровение 16:5-7.
ГОСПОД, КОГОТО ВИЕ ТЪРСИТЕ, ЩЕ СЕ ЯВИ НЕОЧАКВАНО В ХРАМА СИ.
Малахия 3:1-3
Думите на пророк Малахия трябва да се отнесат първо за първото идване на Исус Христос. Явяването на Месия сред народ, който Го очакваше, стана „неочаквано”. Христос не дойде по начина, по който Го очакваха – не задоволи очакванията, гордостта и политическите амбиции на еврейската нация начело с нейните водители – свещеници, равини,законоучители и политици. Ако беше дошъл според техните разбирания и желания, Той щеше да се превърне в национален герой, освободител, , пророк , зилот и всичко друго, но не и „Син Човешки.Ролята Му щеше да се изчерпи с еврейската нация , като след всичко и Той щеше да има някъде гроб, от който не би трябвало да има възкресение. Спасени и праведни трябваше да бъдат само евреите, а всички други народи би трябвало да си останат вън, без надежда, мъртви в грехове и престъпления и обречени на унищожение или в най-добрия случай, на по-низше служене, като прозелити. Царството Божие би било постигано чрез лични усилия и добри дела, а знаем какво би било такова „Божие Царство”,знаем го от Стария Завет!
Христос не се възползва от теологичните школи и йерархични предимства на Своето време. Той беше подготвен от Своя Отец, чрез ръководството на Светия Дух и се изяви в завършен вид, така че небето можеше да заяви при кръщението Му: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение . . ” Той живееше и работеше с хората навред, но мисията и връзката Му с храма бе подчертана още на 12 години и остана непрекъсната, докогато заяви с огорчение: Исках да ви събера, но не пожелахте. Сега домът ви остава пуст.”Мат. 23:37,38 и Лука 19:41-44.
След тази тъжна декларация, Исус изгони търговците от храма, но и това не промени присъдата над него. Той беше вече обречен, вътрешно запустял и отхвърлен. От тогава , Исус никога вече не се връща в този храм. Небесата Го приемат в небесния храм, където започва Своята новозаветна служба, в познатата от земното светилище последователност: Като водител на вечното благовестие във времената до съда и като застъпник за спасяемите по време на съда във второто отделение на небесното светилище.Именно тази роля и тази служба на „живия Христос” е Неговото днешно неочаквано явяване в храма Му, който е на небето.
ИСТИНСКИЯТ „ВЕЛИК ДЕН” И ПОСЛАНИЕТО НА „ЖИВИЯ”
В навечерието на светлия, жизнерадостния, пролетния християнски празник Възкресение Христово или Великден, светът ще отброи 14-ят юбилей от 21то столетие на това събитие. Множество души и сърца с прояснени лица ще запалят свещица и ще си разменят поздрава: Христос воскресе – истина воскресе!”. . . Ще се отслужат служби, ще се сложат трапези, а после шеметния бяг на времето ще грабне отново всички в своята колесница и ще понесе всички напред. На къде? Никой не знае. Живеем в непредсказуеми времена сред, които като единствен ориентир стоят думите на Исус: Аз пак ще ви видя. Отивам да ви приготвя място. Понеже аз живея, и вие ще живеете! Йоан 14:1-4,19.
Да, всичко е в зависимост от това „Понеже аз живея и вие ще живеете”. В ранната утрин на възкресението двамата небесни пратеника не оставиха място за съмнение, че Той е жив: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук, възкръсна. Спомнете си какво ви говореше в Галилея! Лука 24:5,6.
ДНЕС планетата земя пак е мястото където някои ще потърсят своя Господ с искрена вяра с обременени от болка сърца и ще поискат да дадат своята дан в знак на признателност. Ах, планетата земя! Тя, която за 2000 години е станала история на греха, музей на мечтите за възраждане и гроб на вярата в истината и доброто! Да, планетата Земя, обвита в дима на труд, интриги и война, където човечеството за пореден път се готви да отпразнува „Възкресението”, където Христос е толкова желан и нужен, и толкова непознат!
Над същата тази земя, която е и наш дом, отеква една вест, която не е от този свят. Вест, изпратена от живия, възкръснал Господ и поверена на ангели, които я предават: Защо търсите ЖИВИЯ между мъртвите? Няма Го тук . . . спомнете си какво ви е обещал. . „
Вестта на тримата ангели от последните дни на човешката история, обръща вниманието ни към делото на Исус Христос в небесното светилище. Нейното послание е ехо и продължение на думите на онези ангели. Тя ни пита още: Защо погребвате отново „Живия” в трапези, ритуали и поверия? Защо Го заключвате в човешки творби, легенди и спомени? Защо правите силата на възкресението Му празник за угаждане на плътта и манифест на безсилието да се вярва ? Защо не Го очаквате и не гледате нагоре, както ви завеща?
Към това се прибавят и думите на пророк Малахия: „Господ, Когото вие търсите, ще се яви неочаквано в храма Си.” Не Го търсете другаде. Няма да Го намерите в традицията, нито в обещанията на държавници, политици , духовници и учени. Няма да Го намерите нито във вашите малки или големи групи за поклонение, ако те не са наистина в Неговото име. Няма да Го намерите и в себе си, защото сърцето е измамливо повече от всичко.
Да, Той каза: „Където двама или трима са събрани в Моето име и Аз съм там между тях” Но това духовно и мистично присъствие трябва да прерасне в истинско очакване и жива среща с ВЕЧНО ЖИВИЯ! Той не иска само да бдим пред „гроба”и да споделяме чувства. Той, ЖИВИЯТ иска д и а л о г , разговор с онези, които Го обичат и като Го обичат, Го очакват, и като Го очакват, слушат Неговия глас и Го следват!
Приятелю, ще оставиш ли и този Великден да мине за теб традиционно и без истинска среща с Онзи, Който „живее вечно и има ключовете на смъртта и гроба? Ще задоволиш ли стомаха, самочувствието, суеверието и номиналната си религиозна привързаност, но не и душата и съвестта си? И най-вече - Онзи, Който умря и възкръсна за теб ? Той влезе в най-святото място – в самото С в е т и л и щ е ! И не само влезе, но внесе там и твоето име, за да реши твоята съдба веднъж завинаги.
ДНЕС Той те предизвестява, кани и очаква да се явиш в Неговия „офис” за да ти връчи дипломата за завършено висше образование по спасение и вечен живот!
ДНЕС Той те очаква за да хвърли греховете ти в морските дълбини и те обяви „праведен” пред Всемира, като да не си никога грешил!
Днес Той те чака за да впише неизличимо името ти в книгата на живота!
ДНЕС Той иска да те обяви като „победител” и Негов наследник!
„На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Моя Отец на Неговия престол. Откр. 3:21
Ще кажеш ли: Нямам време за това?
ВЕЛИКДЕН, ХРИСТОС И ЗАКОНЪТ
Храмът в Ерусалим вече не съществува. Гробът на Христос няма какво повече да ни каже. Остава храмът на небето, там където Той отиде и където все още пребивава. Има ли какво да ни каже онзи храм? Да видим:
„И отвори се Божият храм, който е на небето /Откр. 11:9/. За да се отвори, значи е бил затворен. Бил е затворен дълго време, защото в това време са станали събитията с „двамата свидетели”, гневът на народите и е започнал съдът на небето.
КАКВО ни разкрива гледката на отворения храм? Съпроводена с гръмове, светкавици, трус и гласове, гледката, която отвореният храм представя е ковчегът на Божия завет. Сравняваме небесния храм със светилището в древния Израел и забелязваме, че там има едно и също нещо – ковчегът на Божия завет с десетте заповеди. Не виждаме олтар, светилник или трапеза, а само ковчега на Божия завет. Това показва, че се намираме във второто отделение на небесното светилище или”пресвятото място”/Светая Светих/ - там където е Христос по време на съда в небето.
КАКВО правят двете скрижали там, където е Божието присъствие и се отслужва заключителната, върховно важна част от Спасителния План? Вглеждаме се по-внимателно и отговорът идва все по-близо и все по-ясно пред нас: Но, това са двамата свидетели! Същото Божие Слово в синтезиран вид, което беше преследвано на земята, а след това въздигнато до висините на небето, есенцията на Божия закон, написана собственоръчно от Него!
Присъствието на Божия закон в небесния храм по време на съда е факт с огромно значение. То отговаря на въпроса: Валиден ли е Божият закон от Синай все още в най-последните дни от човешката история? Отговаря още на въпроси като: Христос освободил ли ни е от задължението да съблюдаваме закона? Благодатта и спасението чрез вяра изключват ли верност към Божиите заповеди? Грехът, грях ли е още или собствената ни съвест стои над него? Отговорът на тези въпроси и изводите от тях са зашеметяващи: Христос никога не е освобождавал никого от признаване правото на закона. Той само е помогнал на бедния грешник да плати един непосилен дълг. И след като е изплатил дълга му пред закона му казва: Никой вече не може да те осъди и Аз не те осъждам! Иди си и не съгрешавай повече!Йоан 8:11.
Голгота е триумф на Божията правда ! Ако Божият закон можеше да остарява и да се изменя, Бог би приел молбата на Своя Син: ”Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша!” Щом Бог не е могъл да промени взискателността на Своя закон в полза на възлюбения Си Син, няма да я промени и за теб и за мен. Той, наистина ни предлага прощение и спасение, но ни казва още: Повече не съгрешавай! Това значи, че законът остава в сила,защото без закон няма грях!
Мнозина избягват тази среща с Христос – срещата, в която става дума за греховете им. Те искат да празнуват един В е л и к д е н само с възкресение, но без разпятие. Божият Великден обаче е предшестван от разпятие и ден на упокоение, което е отразено чрез присъствието на Божия закон в службата на небесния Първосвещеник.
ВЕЛИКИЯТ ДЕН НА ГОСПОДА И ДЕЛОТО НА ТРЕТИЯТ „ИЛИЯ”
„Ето, Аз изпращам вестителя Си, който ще устрои пътя пред Мене. И Господ, Когото търсите, внезапно ще дойде в храма Си. Да, Ангелът на завета, Когото желаете, ето идва, казва Господ на войнствата.
Но кой може да издържи деня на идването Му?
И кой ще устои, когато Той се яви? Малахия 3:1,2
Ако думите на пророк Малахия тук, се отнасят само за първото идване на Христос, тогава те са изпълнили ролята си и повече нямат нищо общо с храма, защото той отдавна не съществува и няма дори намек, че ще бъде възстановен като духовен център на Израел. Исус потвърди, че мисията на Израел ще бъде възложена на „други земеделци”, които ще вършат Божието дело. Матей 21:33-41. „Вестителят”, който устройваше пътя на Исус тогава беше Йоан Кръстител, наречен символично „Илия”.Но първото идване на Христос /Месията, Помазаникът/ не изчерпва темата на Малахия, защото той говори за друг „ в е с т и т е л”, или друг „Илия”, който ще бъде изпратен непосредствено преди да дойде великият и страшен ден на Господа:
„Ето, Аз ви изпращам пророк Илия , преди да дойде
великият и страшен ден на Господа.Малахия 4:5
Работата на този „Илия”, трети по ред, е да приготви пътя на Господа преди Неговото второ идване тук на земята. Този ден, все още в бъдещето,е наистина „страшен”, защото пред него смели и горди човеци ще бъдат сломени и ще се молят на канарите да паднат и да ги скрият от Божия гняв . Откр. 6:16,17.
В какво се състои работата на „вестителя”, който приготвя пътя на идващия Господ и Неговия велик и страшен ден? Кой е този вестител? Ще познаем „вестителя” по неговата вест. Пророк Малахия посочва два характерни признака, по които той ще се отличава от всичко друго около него, така че вестта му ще звучи оригинално и божествено.
Първо. Той ще носи една изненадваща вест, че Господ е дошъл в „храма Си” – че Той не е в миналото, не е в историята, не е в многото Си образи или заместници и не е между мъртвите, където все още Го търсят някои, а е дошъл неочаквано и е в храма Си. Този „храм” не е тук на земята, а горе на небето.
Но това е вестта на „първия ангел”, както видяхме! То е вестта на „втория ангел”, както ще видим. И е още вестта на „третия ангел”, както няма да избегнем да се убедим.
Значи, „вестителят” на Господа от последното време, който е наречен още „Илия” ще проповядва тройната ангелска вест!
„Грандиозна вест! Стряскаща и изненадваща вест! Тържествена и велика вест! Истинският Бог е в истинския храм! Млъкни пред Него и се поклони цяла земьо! Псалм 46:10.
Поклони се с истинско поклонение в дух и истина!
Радвай се , малко стадо! Ликувай верен остатък! Извикай силно, вестителю на Господа, Негов верен народ, който пазиш Божиите заповеди и държиш свидетелството за Исус! Бъди Божият верен вестител и свидетел на живия Бог, както беше пророк Илия на времето си!
Сега в нас се разгаря истинско желание да надникнем в онзи ХРАМ , горе на небето и да видим това което върши нашият велик Първосвещеник.Ние чуваме „звънчетата” по Неговата дреха, виждаме ги в събитията, които устремно връхлитат планетата и издъно разтърсват живота ни. Чувстваме ги в трепета и вълнението, които ни обземат, когато Той ни заговори! Сърцата ни горят с живия огън, който излиза от устата на Господа! Господ е в светия Си храм! Дерзайте!
Второ. Той ще върши делото на „Илия”,вътре в семейството:
„Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден на Господа. И той ще обърне сърцата на бащите към синовете и сърцата на синовете към бащите им, за да не дойда и поразя земята с проклятие. Малахия 4:5,6.
Апостол Павел нарече съпружеската връзка „велика тайна”/Ефес.5:32/. Той облече в нея връзката между Христос и Църквата. Семейството и до сега, някак напомня за Божието авторство в стремежа на човека към щастие. Затова Сатана е полагал толкова старания да видоизмени отношенията между мъжа и жената в семейството, само и само да не напомнят някак за Създателя и автора на взаимната любов - градивната любов, творческата любов, несебелюбивата любов и реализираната по свой образ и подобие любов в едно богобоязливо потомство.
Ролята на Божия „вестител” от последните дни засяга основната клетка на обществото и то не толкова в романтичните отношения между мъжа и жената, а в практичните и съдбовни отношения между родителите и децата. Обществото не губи толкова от драмата между Ромео и Жулиета, колкото от конфликта между родители и деца, станали „еничери” - между Саул и Йонатан, Давид и Авесалом и хилядите, милионите отчуждени помежду си родители и деца. Че това е големият проблем и на нашето време в навечерието на приближаващия Великден, може да се убедите от това, което става до вас, от живите истории в съдебните зали и от черните хроники на деня. Писано е:
„Ще се разделят баща против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.”Лука 12:53
Против това статукво небето изпраща един трети „Илия”, който да обърне сърцата на бащите към децата им и сърцата на децата към техните бащи, да не би съществуващото вече проклятие да стане пълно и необратимо.
КОЙ ще каже „Амин” от дъното на душата си и ще приветства делото на Илия?
КОЙ ще го подкрепи в своите лични отношения в собственото си семейство?
КОЙ пръв ще подаде ръка вместо пръв да хвърли камък? КОЙ ? . . .
МОЯТ ОТГОВОР – МОЕТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Нека да завършим с това, с което започнахме, въпросът : „Защо търсите живия между мъртвите?”От казаното до тук виждаме, че само названието „християнин” или „християнско” не е достатъчен знак, за действителна връзка с Живия Христос. То може да е съпроводено с приятни преживявания, внушителни изяви, тържествени декларации и блестящи обществени прояви и събития, в които все пак живият Христос да отсъства и те да си останат мъртви.
На една катедрала в град Любек имало надпис: Християнино . . ./Ако този надпис не се намери, трябва да бъде изпуснат/.Бележка моя П.Х./
Още по категорични са думите на самия Исус, записани в Мат. 8:21,22 и Лука 9:59,60:
„А на друг каза: Следвай Ме! А той отговори: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. Но Исус му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство!”
Това говори ли ми нещо?
КОГАТО едно съвременно общество изменя устоите на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, като го нагажда към временните изисквания на деня;
КОГАТО едно „християнство” разпъва заедно с Христос и Неговия закон, така че обезсмисля жертвата Му;
КОГАТО едно „християнство” не иска да има доктрини и търси единство, като ги премахва;
КОГАТО една църква не чака вече своя Господ тук на земята, отлага идването Му за далечни времена и не изработва спасението си със „страх и трепет”;
КОГАТО една „невеста” не чувства вече болезнено липсата на своя съпруг, а се задоволява с посредничеството на „заместници” . . .
ТОГАВА, тя е готова да го приеме за м ъ р т ъ в ! И всички, които постъпват така със своя Господ, търсят „живия” между мъртвите и празнуват Неговото погребение!
И ти ли, друже мой?
Наближава Великден. Мнозина ще почетат това събитие и ще го отпразнуват. А как - изборът е голям, като света !. . . Но виж и това:
„А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. Затова както Моят Отец завеща ц а р с т в о на Мен, и Аз завещавам на вас – да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена.” Лука 22:28-30.
Направил ли е някой вече своя избор избор?
„Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба заради Христос. А освен това, всичко считам като загуба, заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, заради Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос . . . и да позная Него и силата на НЕГОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ!” Филип. 3/7,8,10.
Да, Някой е направил вече своя избор!
А ти, друже мой?
Пожелавам ти да избереш „ЖИВИЯ” и да отпразнуваш с Него Великден!
И те поздравявам с поздрава на вярата: ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!
НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА!
А М И Н !
Лука 24:5
Четиринадесетият „Великден” от 21-то столетие приближава с бързи стъпки. Той идва, облечен в големите промени и значимите събития,които се развиха по света през последния четвърт век. Човечеството навлезе в едно състояние, което се характеризира като „демокрация”. И въпреки, че старите конфликти, проблеми и разделения остават неизчистени в него, относителната свобода на движение, икономическата дейност и контакти, направиха нашия свят нещо по-различно от света на втората световна война и последвалата я студена война.
Като християни, чиято вяра се гради върху Библията и Духа на Пророчеството, ние сме повече впечатлени от развитието на събитията в религиозния свят. Там също има промени, в които трябва да открием евентуалното осезаемо присъствие или отсъствие на главата на църквата – ХРИСТОС.
БУМ НА РЕЛИГИИ И РЕЛИГИОЗНОСТ
Очакването на материалистичния атеизъм за постепенно и естествено „отмиране” на религията не се сбъдна. Най-демонстративно и безапелационно, последното четвъртвековие опроверга прогнозите на атеистичната наука и ни въведе в една повсеместна фиеста на религии, вярвания и култове. Дори по нашите, доста консервативни в това отношение земи, премина изявата на много нови и стари вери: Бахайска вяра, последователи на Кришна, Будизъм, Хиндуизъм, Ню-Ейдж, Свидетели на Йехова, Мормони . . . И на този колоритен фон ярко се откроява възраждането в световен мащаб на Исляма. Какво става? Светът ли става по-добър, по-вярващ и по-богобоязлив? Или злото, което го владее и очевидно не го е напуснало, приема камуфлажен вид за да може да действа по-необезпокоявано ? Да не би старата, и позната истина да се явява в съвременна одежда?
„И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. Така, че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата.
2 Кор. 11:14, 15
Категоричната позиция на Библията е че има „Един Бог, една вяра, едно кръщение” и една глава на Църквата – ХРИСТОС.
„Има едно тяло и един Дух , както и бяхте призвани към една надежда на вашето звание; един Господ, една вяра, едно кръщение и един Бог и Отец на всички…” Ефесяни 4:4-6
„Той е главата на тялото т.е. на Църквата.” Колос. 1:18
Всичко, което е вън от това трябва да се приема като останки от древния Вавилон и като заемки от новозаветния мистичен Вавилон. Онзи, който търси Бога, трябва да Го търси чрез и във Христос, защото:
„В Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството” Колос. 2:9
„Няма под небето друго име, дадено между човеците чрез, което трябва да се спасим.” Деяния 4:12
„Аз съм пътя, истината и живота” Йоан 14:6
ДРЕВЕН ВЪПРОС С АКТУАЛНО ЗВУЧЕНЕ
Въпросът на ангелите, рано сутринта в първия ден на седмицата, застава със същата сила и правдивост ДНЕС пред множествата, които търсят живия Христос и живия Бог, но Го търсят под различни знамена, пред различни олтари и при различни имена на Църквата, която трябва да бъде само е д н а и Н е г о в а !
КАК да се ориентираме в многообразието от гласове, наименования, учения, вярвания и религиозни практики за изразяване чувствата надеждите и очакванията на духовно будни хора, които явно имат еднакви потребности и биха желали да са в една кошара и при един Пастир?
Неотдавна, в петък вечер, слушахме със съпругата ми радио „Светлина” от Калгари, Канада. След обичайната тема, изнесена от пастор Веселин Дончев, имаше въпроси към говорителя. Между тях имаше един, който по смисъл звучеше така: Навсякъде, където се събират хора около Христос, има светлина. Има благословение и радост, има вяра и добри плодове на вярата. Защо да ограничаваме това добро влияние на Христовото присъствие само върху едно предаване или върху една форма на християнско поклонение?
Бях сънен, защото тези предавания стават малко късно за нас и не си спомням дали зададеният въпрос получи изчерпателен отговор. Но този въпрос дори и да не беше зададен тогава, витае в духовното пространство и пита съвременните християни: Защо вашият Христос не ви събере под един скиптър и защо не ви направи едно стадо и един пастир? Да, нескромно е да казваш: Само тук е истината! Само аз имам светлината! Но от друга страна, очевидно е че ИСТИНАТА може да бъде само една и истинската светлина – само нейна!
Въпросът за и с т и н а т а и истинската връзка с Христос не е нов.. Неговият отговор като че ли се съдържа във въпроса на ангелите от празния гроб: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук.” Лука 24:5
Да анализираме случая. Тези жени бяха обединени от една грижа, едно чувство една вяра и любов към покойния. Те бяха живели и още живееха в чудесната светлина на Неговите думи и завет. Какво им липсваше там на самия гроб? Какво бе решително за тях ако го знаеха, а те не го знаеха? Липсваше им знанието за една нова истина, която не съществуваше вчера, завчера и до преди малко. Само час или два преди това беше станало нещо, което едновременно и променяше и утвърждаваше всичко станало до тук.
„А като се мина съботата, на първия ден на седмицата, на разсъмване, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, премести камъка и седна на него. Видът му беше като светкавица а облеклото му – бяло като сняг. От страх пред него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви. А ангелът проговори като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. Няма Го тук, защото възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.” Матей 28:1-6
Тази случка ни дава пример как да виждаме и тълкуваме фактите през всички времена. Вярно е, че Исус е същият вчера, днес и завинаги – Евр. 13:8. Но същевременно, вярно е, че Исус Христос не е винаги на едно и също място, не прави винаги едно и също нещо и не може да бъде намерен винаги по един и същи начин. Не каза ли сам Той, че мнозина, които ще Го потърсят в ден, който не е благоприятен за тях, няма да Го намерят? Матей 7:21-23
Това, че мнозина вярват в Исус Христос, общуват, молят се пеят в Неговото име, не значи още, че са напълно наясно в отношенията си с Него.. Тъй както някои ученици някога били кръстени с Йоановото кръщение, но като получили пълната светлина, се кръстили и в името на Исус Христос.
ЗАЩО ТЪРСИТЕ ЖИВИЯ МЕЖДУ МЪРТВИТЕ?
Може ли това някак да има връзка с нашия въпрос? Да, и още как! Възкресението на Човешкия Син и Божия Син, стана въпреки волята и старанията на силите на мрака. Ако зависеше от тях, Исус би останал завинаги в гроба. И вместо вестта: „Няма Го тук, възкръсна, днес ние бихме се „радвали” на друга вест: Да, Той почива в гроба, убит от юдеи и римляни, защото дръзна да проповядва вечен живот; защото се опълчи против водачите на църквата.
Смъртта на Христос беше жертвена победа, а възкресението Му – триумфална победа. Неговият предисторически противник не можеше да приеме това. За него беше вече невъзможно да Го върне отново в гроба, но той реши поне да постави Неговото влияние там, така че на практика Той да е пак като мъртъв. Познава ли историята такова развитие?
„А на двамата Си свидетели ще дам да пророкуват 1260 дни,
Облечени във вретище.” Откр. 11:3
Тук не става дума за човеци-свидетели или пророци. 1260 години са твърде голям период от време, дори и за дълголетниците – патриарси. А за кого? Следните думи могат да ни помогнат:
„Глас на един, който казва: Провъзгласи! И се отговори: Какво да провъзглася? Всяко създание е като трева и цялата му красота -като полския цвят. Тревата изсъхна, цветът й окапа, защото диханието Господно подухна върху него.Наистина народът е трева.
Тревата изсъхна, цветът й окапа, но СЛОВОТО на нашия Бог ще трае до века.”
Исая 40:6-8.
Словата на нашия Бог, изложени в Свещените Писания, респективно в Стария и Нов завети са упълномощени да говорят от Негово име през всички времена, до края на историята.Като съществуващи обаче във веществен вид, като писменост, те са били изложени на посегателство и преследване до пълно инкриминиране през дълги векове. Тук са представени, като свидетелстващи, облечени във „вретище”, т. е. в траур и то близо 13 века.Защо? Какво жалеят? Кого оплакват? Кой е умрял? Да, наистина, ЗАЩО? Христовите „свидетели” които стоят винаги пред Бога, би трябвало да дават своето свидетелство с радост и веселие, защото техният Господ е ж и в . Не беше ли най-радостната вест, която небето им повери, че Той вече не е между мъртвите, а възкръсна? Не заяви ли сам Той тази истина с думите си в Откр.1:17,18:
„И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи върху мен дясната си ръка и каза: Не се бой, аз съм Първият и Последният, и ЖИВИЯТ! Бях мъртъв, но ето, живея за вечни векове!”
Защо тогава те „свидетелстват”, като че ли оплакват мъртвец, облечени в траур? Отговорът може да бъде само един и той е вседостатъчен: Защото техният Господ е ограбен от Своето завоевание от всемирен порядък – победата на Голгота и достоинството Му да приема лично грешници , като прощава греховете им. Пророчеството казва:
„И от един от тях излезе един малък рог, който порасна изключително много на юг, на изток и към славната земя. И той се възвеличи до небесното войнство и свали на земята част от войнството и от звездите и ги стъпка. Възвеличи се дори до Началника на войнството и отне от Него постоянната /всегдашната,вечната/жертва;”
Тринадесет века Божият свят град е тъпкан от езичниците, а делото на Христос е иззето от Неговите „наместници” и представители, направили църквата свое владение.Връзката между Христос - главата и Неговото тяло – църквата е узурпирана. (Фактически Христос е третиран като мъртъв и недостъпен за душите. Те нямат жива връзка с Него и не Го познават, защото могат да се обърнат към Него само чрез посредници. Нямат писаното Божие Слово което може да им Го открие. Онова, което им се представя всъщност не е Той. Религията на християните е станала от общение с „ЖИВИЯ”, поклонение на един мъртвец! Мистичният Вавилон, присвоил си властта на Христос, владее чрез нея човешките души.
Както вече знаем, ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ /Откр. 14:6-12/, слага край на този медиумичен „транс”, получен от ”виното на Вавилон” и призовава земните жители да се пробудят и да намерят изгубения Христос. Това става, като насочат погледа си към НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ. Вестта апелира към всички земни жители да се убоят от Бога, да Го прославят като Творец и Изкупител и да Го последват чрез вяра и послушание там, където Той действително е.
Така, в края на времената, когато изтича предсказания в пророчествата дълъг период на о т с т ъ п л е н и е става нещо, което извежда Христос от положението на „отнет”за църквата и Го прави видим и достъпен за човешките души. Кое е това така значимо и така съдбоносно нещо? Къде става? То може да бъде забелязано само с поглед отправен нагоре към НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ.
Докато земното светилище на Бога е потъпквано и неговата панацея, вечната и вседостатъчна жертва на Божия Агнец е отнета, „Живият” е изпъден от храма Си и собствения Му дом е запустен духовно дотолкова, че е станал един повторен „гроб”за Него.
Но в края на предсказания дълъг период от 2300 години, небесата приемат Царя на славата и Го коронясват за Цар на царете и Господ на Господарите. Те още Го венчават с Неговата възлюбена невеста, на която се присъжда вечно съжителство с нейния възлюбен в Божието царство. Това става със започване съда на небето в края на пророческите 2300 дни-години, или в 1844 година.
„Вестта” казва с други думи: Погледнете нагоре и вижте вашия новозаветен Първосвещеник, как влиза в „Светая свветих” на небесното светилище. Тя апелира, иначе казано: Последвайте вашия любим Учител и Господ там, където е и пребъдвайте в Него чрез вяра и послушание!
И трите ангелски вести са вести от Исус Христос към Неговите ученици, последователи, християни. Те са еднакво отправени към целия човешки род, но не всички еднакво ги приемат, защото не всички са еднакво „Негови”. Тук е същината на въпроса, който поставихме – въпроса за намиране Христовата радост, светлина, общение и поклонение по един свободен и необвързващ начин. Да, възможно е всеки да намира Христос според своята потребност, но е още по-добре и Той да ни намира според Своята потребност. Ако Исус е сега в небесното светилище и върши там нещо за нас, сигурно ще иска ние да знаем това и да съучастваме в него! Нека си припомним, че когато в земното светилище настъпеше „деня на съда”, цялото внимание на целия народ беше съсредоточено само на едно място – службата на Първосвещеника в пресвятото място. Сега случаят е още по тържествен и съдбоносен!
„Аз съм добрият Пастир и познавам Моите и Моите познават Мен.”
„Моите овци слушат гласа Ми и аз ги познавам и те Ме следват.”
Йоан 10:14,27.
ВЕЛИКАТА ПЛАТФОРМА НА АНГЕЛСКАТА ВЕСТ
Може ли човек да обича някого и да не иска да е с него? Може ли да се бракосъчетае сам със себе си? Може ли да вярва в един тайнствен Бог, а да не иска да приеме една ясна вест от Него? Такова ще се окаже положението ни като християни, ако не съумеем да открием къде се намира нашият Господ сега и не Го последваме в службата Му в с в е т и л и щ е т о . Защото онова, което има да ни каже нашият Спасител и Съдия, може да ни го каже само от позицията Си на Застъпник пред Божия съд в небесното светилище.
Няколкото есета, които посветихме на първата ангелска вест ни убеждават в нейната боговдъхновеност, добронамереност и навременност. Една малка планета, която е само капка в океана на вселената е заангажирала вниманието на безчислени светове и цивилизации. На нея ще се развие развръзката на най-великата драма във всемира – спорът за правдивостта на Бога и същността на Неговия характер. Нищожно малката планета З е м я е изгубената овца, която небесния Пастир идва да потърси и спаси. Там Той бива отхвърлен и убит, но също там бива приет и възкръсва от мъртвите. Там името Му се възвисява до небето, но между тези, които Го изповядват и величаят има мнозина, които са „мъртви в грехове и престъпления”. Цели общества са „варосани гробници”, които не могат да предложат друго от Него, освен мистика, пиетизъм и суеверни компилации, кръжащи около един гроб. Те не Го търсят като „жив”, не Го следват като”жив” и не Го очакват пак като „жив”. Те могат да ни заведат до гроба Му, но по-нататък не са способни да Го проследят и ни Го покажат. Небесните вестители, ангелите, които „ЖИВИЯТ” изпраща с една последна общочовешка вест,питат и нас днес:
ЗАЩО търсите ЖИВИЯ между МЪРТВИТЕ? И са готови да Го посочат на всеки, който истински иска да се срещне с Него.
ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ВАВИЛОН
В Своето божествено предузнание и пророческа осведоменост, Главата на Църквата ни е предупредил, че в края на световната история ще настъпи пълно отстъпление от истинската вяра и ще се ширят „бесовски учения” под прикритието на божествени откровения:
„А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения.” 1 Тим.4:1
„И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и не разбраха, докато дойде потопа и завлече всички - така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.” Мат. 24:37-39.
„ Когато дойде Човешкият Син , ще намери ли вяра на земята? Лука 18:8
В откровение11:7,8 отново се срещаме с „двамата свидетели” на живия Христос. Тук те не само са преследвани, но и стават жертва на „звяра, който възлиза от бездната”, като труповете им лежат за известно време по улицата на „големия град, който духовно се нарича
С о д о м и Е г и п е т .” Изпълнението на тези пророчески думи подхожда най-много за френската революция, когато Библията беше отречена като Божие Слово, а на нейно място беше въздигнат в култ р а з у м ъ т . Содом и Египет са в случая символични имена, които, изразявайки упадъчния морал на Содом и жестокостта на Египет, представляват борбата против вярата и истината чрез езически или атеистични агенти.
Както става ясно от текста, този успех на враговете на истината, т. е. на Христос, е краткотраен. Умъртвените Христови „свидетели”оживяват отново и биват облечени в още по-голяма почит
и власт от преди./Стихове 11,12/.
По-коварният и опасен враг на истината в Христос обаче, се появява под едно друго символично име – „В а в и л о н „ . Под това име не се води пряка, открита война против
Христос, изявен в Неговото Слово, а се развива едно тайно, бавно асимилиране на фалшиви учения и практики. Толерира се едно недопустимо смесване на истини със заблуди, така че незабележимо истината да загуби чистотата и силата си. Този по-коварен враг на истината и истинската църква във великата борба между Христос и Сатана носи звучното и наситено с историческо съдържание име: ВАВИЛОН!
Следващата тема, с която започва излагането на „Втората Ангелска Вест”в тази рубрика, ще има за цел да представи Вавилон такъв, какъвто се изявява на историческата сцена от началото на човешката история. Тук ние само ще погледнем към него като сложна не само религиозна, но и политико-социална система, която касае всички живеещи в нашето съвремие човеци и се стреми да подчини всички духовни и културни интереси на своята империя.
ХРИСТОС, ХРИСТИЯНСТВОТО И ВАВИЛОН
Докато в големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, Господ е повторно разпнат, във Вавилон Той е привидно почитан, но фактически понижен, изместен и отстранен. Функциите Му биват иззети от заместници. Въздигат се в култ светии между които майката на Исус, Мария, става главният представител и посредник към който трябва да се обръща паството. Различни светии стават покровители на отделни сектори от обществения живот и природата, също както в древното езичество е имало богове в съответните сфери на живота – природните сили, плодородието, любовта, войната, и т.н. Исус Христос остава едно име, което се споменава с благоговение, изобразява се по икони и скулптури, занича от олтарите на храмове и параклиси и изпълва разказите и празненствата около Рождество Христово и Великден, но вече не Го питат за нищо, а всичко се поема от Неговите пълновластни заместници и представители на земята. Решаващият фактор в същност става ц ъ р к в а т а , нейната иерархия и управление чрез папството и вселенските събори. В такава обстановка и обкръжение за „живия Господ” остава всичко друго, но не и да бъде ж и в ! Той не може дори да се застъпи за милионите си опитващи се да бъдат верни последователи през вековете. Те биват обявени за „еретици” и гинат в немилост по клади, Вартоломееви нощи, предадени на инквизицията и отлъчени от обществото и близките си. Също като в стария завет, дори повече:
„Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Евр. 11:38
Земните представители на Божия Син вече не Го и чакат да дойде. Няма смисъл, тъй като душите на умрелите сами отиват при Него – нали са безсмъртни! И започва една търговия със свещени неща и реликви, една фалшификация с опрощение и откупване на грехове, едно изземване функции и прерогативи на Божия Агнец от грешни човеци под егидата на „човека на греха”/2 Сол. 2:3,4/. Вече няма кой да направи бич и да изгони търговците от храма!
Провидението, в Своята пълнота на знание и пророческа безпогрешност, допуска и предизвестява това богохулно поведение, като му определя срока или времетраенето – 1260 години /Даниил 7:25/. Този немалък период от време е необходим за да се развие характерът на предсказаното отстъпление и наблюдателите от непадналите светове да могат да се убедят в непоправимостта на греха и без сянка от резерва да могат да кажат накрая, когато Божията присъда влезе в сила:
„И чух ангела на водите да казва: „Праведен Си Ти, Пресвети, който си и който си бил, затова, че си отсъдил така; понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това. И чух друг глас от олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.”Откровение 16:5-7.
ГОСПОД, КОГОТО ВИЕ ТЪРСИТЕ, ЩЕ СЕ ЯВИ НЕОЧАКВАНО В ХРАМА СИ.
Малахия 3:1-3
Думите на пророк Малахия трябва да се отнесат първо за първото идване на Исус Христос. Явяването на Месия сред народ, който Го очакваше, стана „неочаквано”. Христос не дойде по начина, по който Го очакваха – не задоволи очакванията, гордостта и политическите амбиции на еврейската нация начело с нейните водители – свещеници, равини,законоучители и политици. Ако беше дошъл според техните разбирания и желания, Той щеше да се превърне в национален герой, освободител, , пророк , зилот и всичко друго, но не и „Син Човешки.Ролята Му щеше да се изчерпи с еврейската нация , като след всичко и Той щеше да има някъде гроб, от който не би трябвало да има възкресение. Спасени и праведни трябваше да бъдат само евреите, а всички други народи би трябвало да си останат вън, без надежда, мъртви в грехове и престъпления и обречени на унищожение или в най-добрия случай, на по-низше служене, като прозелити. Царството Божие би било постигано чрез лични усилия и добри дела, а знаем какво би било такова „Божие Царство”,знаем го от Стария Завет!
Христос не се възползва от теологичните школи и йерархични предимства на Своето време. Той беше подготвен от Своя Отец, чрез ръководството на Светия Дух и се изяви в завършен вид, така че небето можеше да заяви при кръщението Му: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение . . ” Той живееше и работеше с хората навред, но мисията и връзката Му с храма бе подчертана още на 12 години и остана непрекъсната, докогато заяви с огорчение: Исках да ви събера, но не пожелахте. Сега домът ви остава пуст.”Мат. 23:37,38 и Лука 19:41-44.
След тази тъжна декларация, Исус изгони търговците от храма, но и това не промени присъдата над него. Той беше вече обречен, вътрешно запустял и отхвърлен. От тогава , Исус никога вече не се връща в този храм. Небесата Го приемат в небесния храм, където започва Своята новозаветна служба, в познатата от земното светилище последователност: Като водител на вечното благовестие във времената до съда и като застъпник за спасяемите по време на съда във второто отделение на небесното светилище.Именно тази роля и тази служба на „живия Христос” е Неговото днешно неочаквано явяване в храма Му, който е на небето.
ИСТИНСКИЯТ „ВЕЛИК ДЕН” И ПОСЛАНИЕТО НА „ЖИВИЯ”
В навечерието на светлия, жизнерадостния, пролетния християнски празник Възкресение Христово или Великден, светът ще отброи 14-ят юбилей от 21то столетие на това събитие. Множество души и сърца с прояснени лица ще запалят свещица и ще си разменят поздрава: Христос воскресе – истина воскресе!”. . . Ще се отслужат служби, ще се сложат трапези, а после шеметния бяг на времето ще грабне отново всички в своята колесница и ще понесе всички напред. На къде? Никой не знае. Живеем в непредсказуеми времена сред, които като единствен ориентир стоят думите на Исус: Аз пак ще ви видя. Отивам да ви приготвя място. Понеже аз живея, и вие ще живеете! Йоан 14:1-4,19.
Да, всичко е в зависимост от това „Понеже аз живея и вие ще живеете”. В ранната утрин на възкресението двамата небесни пратеника не оставиха място за съмнение, че Той е жив: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук, възкръсна. Спомнете си какво ви говореше в Галилея! Лука 24:5,6.
ДНЕС планетата земя пак е мястото където някои ще потърсят своя Господ с искрена вяра с обременени от болка сърца и ще поискат да дадат своята дан в знак на признателност. Ах, планетата земя! Тя, която за 2000 години е станала история на греха, музей на мечтите за възраждане и гроб на вярата в истината и доброто! Да, планетата Земя, обвита в дима на труд, интриги и война, където човечеството за пореден път се готви да отпразнува „Възкресението”, където Христос е толкова желан и нужен, и толкова непознат!
Над същата тази земя, която е и наш дом, отеква една вест, която не е от този свят. Вест, изпратена от живия, възкръснал Господ и поверена на ангели, които я предават: Защо търсите ЖИВИЯ между мъртвите? Няма Го тук . . . спомнете си какво ви е обещал. . „
Вестта на тримата ангели от последните дни на човешката история, обръща вниманието ни към делото на Исус Христос в небесното светилище. Нейното послание е ехо и продължение на думите на онези ангели. Тя ни пита още: Защо погребвате отново „Живия” в трапези, ритуали и поверия? Защо Го заключвате в човешки творби, легенди и спомени? Защо правите силата на възкресението Му празник за угаждане на плътта и манифест на безсилието да се вярва ? Защо не Го очаквате и не гледате нагоре, както ви завеща?
Към това се прибавят и думите на пророк Малахия: „Господ, Когото вие търсите, ще се яви неочаквано в храма Си.” Не Го търсете другаде. Няма да Го намерите в традицията, нито в обещанията на държавници, политици , духовници и учени. Няма да Го намерите нито във вашите малки или големи групи за поклонение, ако те не са наистина в Неговото име. Няма да Го намерите и в себе си, защото сърцето е измамливо повече от всичко.
Да, Той каза: „Където двама или трима са събрани в Моето име и Аз съм там между тях” Но това духовно и мистично присъствие трябва да прерасне в истинско очакване и жива среща с ВЕЧНО ЖИВИЯ! Той не иска само да бдим пред „гроба”и да споделяме чувства. Той, ЖИВИЯТ иска д и а л о г , разговор с онези, които Го обичат и като Го обичат, Го очакват, и като Го очакват, слушат Неговия глас и Го следват!
Приятелю, ще оставиш ли и този Великден да мине за теб традиционно и без истинска среща с Онзи, Който „живее вечно и има ключовете на смъртта и гроба? Ще задоволиш ли стомаха, самочувствието, суеверието и номиналната си религиозна привързаност, но не и душата и съвестта си? И най-вече - Онзи, Който умря и възкръсна за теб ? Той влезе в най-святото място – в самото С в е т и л и щ е ! И не само влезе, но внесе там и твоето име, за да реши твоята съдба веднъж завинаги.
ДНЕС Той те предизвестява, кани и очаква да се явиш в Неговия „офис” за да ти връчи дипломата за завършено висше образование по спасение и вечен живот!
ДНЕС Той те очаква за да хвърли греховете ти в морските дълбини и те обяви „праведен” пред Всемира, като да не си никога грешил!
Днес Той те чака за да впише неизличимо името ти в книгата на живота!
ДНЕС Той иска да те обяви като „победител” и Негов наследник!
„На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Моя Отец на Неговия престол. Откр. 3:21
Ще кажеш ли: Нямам време за това?
ВЕЛИКДЕН, ХРИСТОС И ЗАКОНЪТ
Храмът в Ерусалим вече не съществува. Гробът на Христос няма какво повече да ни каже. Остава храмът на небето, там където Той отиде и където все още пребивава. Има ли какво да ни каже онзи храм? Да видим:
„И отвори се Божият храм, който е на небето /Откр. 11:9/. За да се отвори, значи е бил затворен. Бил е затворен дълго време, защото в това време са станали събитията с „двамата свидетели”, гневът на народите и е започнал съдът на небето.
КАКВО ни разкрива гледката на отворения храм? Съпроводена с гръмове, светкавици, трус и гласове, гледката, която отвореният храм представя е ковчегът на Божия завет. Сравняваме небесния храм със светилището в древния Израел и забелязваме, че там има едно и също нещо – ковчегът на Божия завет с десетте заповеди. Не виждаме олтар, светилник или трапеза, а само ковчега на Божия завет. Това показва, че се намираме във второто отделение на небесното светилище или”пресвятото място”/Светая Светих/ - там където е Христос по време на съда в небето.
КАКВО правят двете скрижали там, където е Божието присъствие и се отслужва заключителната, върховно важна част от Спасителния План? Вглеждаме се по-внимателно и отговорът идва все по-близо и все по-ясно пред нас: Но, това са двамата свидетели! Същото Божие Слово в синтезиран вид, което беше преследвано на земята, а след това въздигнато до висините на небето, есенцията на Божия закон, написана собственоръчно от Него!
Присъствието на Божия закон в небесния храм по време на съда е факт с огромно значение. То отговаря на въпроса: Валиден ли е Божият закон от Синай все още в най-последните дни от човешката история? Отговаря още на въпроси като: Христос освободил ли ни е от задължението да съблюдаваме закона? Благодатта и спасението чрез вяра изключват ли верност към Божиите заповеди? Грехът, грях ли е още или собствената ни съвест стои над него? Отговорът на тези въпроси и изводите от тях са зашеметяващи: Христос никога не е освобождавал никого от признаване правото на закона. Той само е помогнал на бедния грешник да плати един непосилен дълг. И след като е изплатил дълга му пред закона му казва: Никой вече не може да те осъди и Аз не те осъждам! Иди си и не съгрешавай повече!Йоан 8:11.
Голгота е триумф на Божията правда ! Ако Божият закон можеше да остарява и да се изменя, Бог би приел молбата на Своя Син: ”Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша!” Щом Бог не е могъл да промени взискателността на Своя закон в полза на възлюбения Си Син, няма да я промени и за теб и за мен. Той, наистина ни предлага прощение и спасение, но ни казва още: Повече не съгрешавай! Това значи, че законът остава в сила,защото без закон няма грях!
Мнозина избягват тази среща с Христос – срещата, в която става дума за греховете им. Те искат да празнуват един В е л и к д е н само с възкресение, но без разпятие. Божият Великден обаче е предшестван от разпятие и ден на упокоение, което е отразено чрез присъствието на Божия закон в службата на небесния Първосвещеник.
ВЕЛИКИЯТ ДЕН НА ГОСПОДА И ДЕЛОТО НА ТРЕТИЯТ „ИЛИЯ”
„Ето, Аз изпращам вестителя Си, който ще устрои пътя пред Мене. И Господ, Когото търсите, внезапно ще дойде в храма Си. Да, Ангелът на завета, Когото желаете, ето идва, казва Господ на войнствата.
Но кой може да издържи деня на идването Му?
И кой ще устои, когато Той се яви? Малахия 3:1,2
Ако думите на пророк Малахия тук, се отнасят само за първото идване на Христос, тогава те са изпълнили ролята си и повече нямат нищо общо с храма, защото той отдавна не съществува и няма дори намек, че ще бъде възстановен като духовен център на Израел. Исус потвърди, че мисията на Израел ще бъде възложена на „други земеделци”, които ще вършат Божието дело. Матей 21:33-41. „Вестителят”, който устройваше пътя на Исус тогава беше Йоан Кръстител, наречен символично „Илия”.Но първото идване на Христос /Месията, Помазаникът/ не изчерпва темата на Малахия, защото той говори за друг „ в е с т и т е л”, или друг „Илия”, който ще бъде изпратен непосредствено преди да дойде великият и страшен ден на Господа:
„Ето, Аз ви изпращам пророк Илия , преди да дойде
великият и страшен ден на Господа.Малахия 4:5
Работата на този „Илия”, трети по ред, е да приготви пътя на Господа преди Неговото второ идване тук на земята. Този ден, все още в бъдещето,е наистина „страшен”, защото пред него смели и горди човеци ще бъдат сломени и ще се молят на канарите да паднат и да ги скрият от Божия гняв . Откр. 6:16,17.
В какво се състои работата на „вестителя”, който приготвя пътя на идващия Господ и Неговия велик и страшен ден? Кой е този вестител? Ще познаем „вестителя” по неговата вест. Пророк Малахия посочва два характерни признака, по които той ще се отличава от всичко друго около него, така че вестта му ще звучи оригинално и божествено.
Първо. Той ще носи една изненадваща вест, че Господ е дошъл в „храма Си” – че Той не е в миналото, не е в историята, не е в многото Си образи или заместници и не е между мъртвите, където все още Го търсят някои, а е дошъл неочаквано и е в храма Си. Този „храм” не е тук на земята, а горе на небето.
Но това е вестта на „първия ангел”, както видяхме! То е вестта на „втория ангел”, както ще видим. И е още вестта на „третия ангел”, както няма да избегнем да се убедим.
Значи, „вестителят” на Господа от последното време, който е наречен още „Илия” ще проповядва тройната ангелска вест!
„Грандиозна вест! Стряскаща и изненадваща вест! Тържествена и велика вест! Истинският Бог е в истинския храм! Млъкни пред Него и се поклони цяла земьо! Псалм 46:10.
Поклони се с истинско поклонение в дух и истина!
Радвай се , малко стадо! Ликувай верен остатък! Извикай силно, вестителю на Господа, Негов верен народ, който пазиш Божиите заповеди и държиш свидетелството за Исус! Бъди Божият верен вестител и свидетел на живия Бог, както беше пророк Илия на времето си!
Сега в нас се разгаря истинско желание да надникнем в онзи ХРАМ , горе на небето и да видим това което върши нашият велик Първосвещеник.Ние чуваме „звънчетата” по Неговата дреха, виждаме ги в събитията, които устремно връхлитат планетата и издъно разтърсват живота ни. Чувстваме ги в трепета и вълнението, които ни обземат, когато Той ни заговори! Сърцата ни горят с живия огън, който излиза от устата на Господа! Господ е в светия Си храм! Дерзайте!
Второ. Той ще върши делото на „Илия”,вътре в семейството:
„Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден на Господа. И той ще обърне сърцата на бащите към синовете и сърцата на синовете към бащите им, за да не дойда и поразя земята с проклятие. Малахия 4:5,6.
Апостол Павел нарече съпружеската връзка „велика тайна”/Ефес.5:32/. Той облече в нея връзката между Христос и Църквата. Семейството и до сега, някак напомня за Божието авторство в стремежа на човека към щастие. Затова Сатана е полагал толкова старания да видоизмени отношенията между мъжа и жената в семейството, само и само да не напомнят някак за Създателя и автора на взаимната любов - градивната любов, творческата любов, несебелюбивата любов и реализираната по свой образ и подобие любов в едно богобоязливо потомство.
Ролята на Божия „вестител” от последните дни засяга основната клетка на обществото и то не толкова в романтичните отношения между мъжа и жената, а в практичните и съдбовни отношения между родителите и децата. Обществото не губи толкова от драмата между Ромео и Жулиета, колкото от конфликта между родители и деца, станали „еничери” - между Саул и Йонатан, Давид и Авесалом и хилядите, милионите отчуждени помежду си родители и деца. Че това е големият проблем и на нашето време в навечерието на приближаващия Великден, може да се убедите от това, което става до вас, от живите истории в съдебните зали и от черните хроники на деня. Писано е:
„Ще се разделят баща против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.”Лука 12:53
Против това статукво небето изпраща един трети „Илия”, който да обърне сърцата на бащите към децата им и сърцата на децата към техните бащи, да не би съществуващото вече проклятие да стане пълно и необратимо.
КОЙ ще каже „Амин” от дъното на душата си и ще приветства делото на Илия?
КОЙ ще го подкрепи в своите лични отношения в собственото си семейство?
КОЙ пръв ще подаде ръка вместо пръв да хвърли камък? КОЙ ? . . .
МОЯТ ОТГОВОР – МОЕТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Нека да завършим с това, с което започнахме, въпросът : „Защо търсите живия между мъртвите?”От казаното до тук виждаме, че само названието „християнин” или „християнско” не е достатъчен знак, за действителна връзка с Живия Христос. То може да е съпроводено с приятни преживявания, внушителни изяви, тържествени декларации и блестящи обществени прояви и събития, в които все пак живият Христос да отсъства и те да си останат мъртви.
На една катедрала в град Любек имало надпис: Християнино . . ./Ако този надпис не се намери, трябва да бъде изпуснат/.Бележка моя П.Х./
Още по категорични са думите на самия Исус, записани в Мат. 8:21,22 и Лука 9:59,60:
„А на друг каза: Следвай Ме! А той отговори: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. Но Исус му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство!”
Това говори ли ми нещо?
КОГАТО едно съвременно общество изменя устоите на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, като го нагажда към временните изисквания на деня;
КОГАТО едно „християнство” разпъва заедно с Христос и Неговия закон, така че обезсмисля жертвата Му;
КОГАТО едно „християнство” не иска да има доктрини и търси единство, като ги премахва;
КОГАТО една църква не чака вече своя Господ тук на земята, отлага идването Му за далечни времена и не изработва спасението си със „страх и трепет”;
КОГАТО една „невеста” не чувства вече болезнено липсата на своя съпруг, а се задоволява с посредничеството на „заместници” . . .
ТОГАВА, тя е готова да го приеме за м ъ р т ъ в ! И всички, които постъпват така със своя Господ, търсят „живия” между мъртвите и празнуват Неговото погребение!
И ти ли, друже мой?
Наближава Великден. Мнозина ще почетат това събитие и ще го отпразнуват. А как - изборът е голям, като света !. . . Но виж и това:
„А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. Затова както Моят Отец завеща ц а р с т в о на Мен, и Аз завещавам на вас – да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена.” Лука 22:28-30.
Направил ли е някой вече своя избор избор?
„Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба заради Христос. А освен това, всичко считам като загуба, заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, заради Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос . . . и да позная Него и силата на НЕГОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ!” Филип. 3/7,8,10.
Да, Някой е направил вече своя избор!
А ти, друже мой?
Пожелавам ти да избереш „ЖИВИЯ” и да отпразнуваш с Него Великден!
И те поздравявам с поздрава на вярата: ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!
НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА!
А М И Н !