В Я Р А
Тема 2
Второто измерение на пълноценния живот е в я р а т а .
,,Колкото повече остарявам,
толкова повече се обръщам към вярата . . .”
„,Вярата е продължение на разума”
Чарлз Чаплин
Там където разумът спира, ограничен в знанията си, там започва вярата и ни въвежда в непознатото.
,,С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.”
(Евреи 11:3)
Вярвате ли,че съществувате? Вярвате ли, че имате родители? Вярвате ли, че утре слънцето ще изгрее отново? Вярвате ли, че семето, което посявате ще поникне? Вярвате ли, че детето ще порасне, после ще остарее, после ще умре? Вярвате ли, че искате да живеете и да сте щастливи?
Вярвате ли, че обичате? Вярвате ли, че любовта, която имате днес ще ви трябва и утре? Вярвате ли, че другите хора имат мисли и чувства като вас?..
Вярвате ли, че вярвате? И вярно ли е това, в което вярвате?
Вярата е жизнена необходимост, в живота ни. Без нея не можем да на-
правим нито крачка. Не можем да приемем нито глътка вода, да поемем нито глътка въздух… Тя присъства във всичко, което правим, говорим, мис-
лим или чувстваме:
Тръгваме на път – вярваме, че ще пристигнем… Пускаме писмо – вярваме че ще се получи. Скачаме във водата – вярваме, че ще изплуваме. Чукаме на вратата – вярваме, че ще ни чуят и отворят. Уговаряме се да работим – вярваме, че ще ни заплатят. Вяра, вяра, вяра. Навсякъде – вяра! Светът е изпълнен с нея! Но каква е тази вяра? Тя е основана на опита и сигурността на природните закони. Тя постоянно се потвърждава от опита и ни помага да живеем в триизмерния свят.
Това обаче не е всичко за вярата. То отговаря на първото ниво на позна-
ние, което разгледахме в предишното есе за истината.
Този вид вяра ни помага да се ориентираме в материалния свят, да се трудим, да работим, да творим, да се възпроизвеждаме и да оцеляваме. Но тя не знае нищо за по-висшия смисъл на живота. Не ни казва нищо за душевните стойности, за целите, за идеалите и за законите на човешките отношения. Това е казано на следващото, по-високо второ ниво, или:
Вярата в личността на човека и идеалите
Човекът е личност, а личността е стойност, качество – Богоподобие. Всич-
ки закони в природата не могат да се сравнят с една мисъл и всички мисли в света не могат да достигнат нивото на трепета, вълнението и вдъхновението – усетът за любовта. Само в личността те стават едно – закон,мисъл и чувство. Лич-
ността е завършена форма на живот, но само между личностите може да се създаде завършено отношение.
,,Човекът е възел от отношения.”
,,Единственият, истински разкош това са човешките отношения”
(Екзюпери)
Едно е да вярваш в изправността и качествата на една машина, друго е да вярваш в предаността и верността на един човек.
Едно е да работиш за една фирма или да се състезаваш за един отбор, друго е да служиш на една кауза и да живееш за един идеал. Орбитата на това личностно ниво е друга. Тя е морална. Тази ,,вяра” е по-висша и воде-
ща. Без нея никой човек не може да достигне до пълнотата на званието ЧОВЕК.
,,Човек, това звучи гордо!”
(Максим Горки)
Доверието е синтезиран израз на този вид вяра.Отсъствието му накърнява
удовлетворението от живота:
,,Скиталец беден по светът , аз не намерих никой път душа, душа си да излея…”
(,,Ековете” Иван Вазов)
Загубата на вярата, или част от нея, причинява погром и разруха в лич-ността.
,,Но ето, да кажем, вий вземете-колко
пшеничено зърно от моята вяра.
Бих ревнал тогава, бих ревнал от болка
като ранена в сърцето пантера.
Какво ще остане от мене тогава?
Миг след грабежа ще бъда разнищен!
А още по-ясно, и още по-право
миг след грабежа
ще бъда аз НИЩО!”
(,,Вяра” Никола Вапцаров)
,,Ако си изгубил пари, изгубил си нещо. Ако си изгубил приятел, изгубил си много. Ако си изгубил вяра, изгубил си всичко.”
(Из ,,Мъдростта на вековете”)
Вселената може да не знае за теб. Слънцето може да следва своя ход. Зе-
мята може да редува ден и нощ. Пролетта може да идва и птичките да пе-
ят. Природата може да цъфти и да ликува. Светът може да изглежда лъскав и хубав и детския смях да го оглася.
Но…някъде, някой изгубва вяра в смисъла на живота… Престава да работи за него. Спира, прощава се с всичко. Посяга към едно от хиляди-
те средства, които убиват, насочва го към себе си и напуска живота.
Защо? Изгубил е вярата си… вярата, че има за какво да живее…, че може още да живее…, че ТРЯБВА още да живее.
Без подтик, без стимул, без вяра, животът сам не може да продължи.
Дори да не е мъртъв биологически, човек е ,,мъртъв” в себе си, за семей-
ството си, за обществото, когато е обезверен, без вяра.
,,Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци”
Исус Христос
Личната и социална човешка вяра е сателитна
Вярата прониква навсякъде и гради човешките отношения, подържа кау-
зите и извисява идеалите, но на това второ ниво не може да победи смъртта и да въведе в безсмъртието. На това второ ниво на познание тя си остава сателитна категория. Нейното дело кръжи около един център, изви-
сява високо над него, но в края на краищата връща всичко в изходното на-чало и го приземява.
Тази ,,вяра” не може да спаси света и да въведе в един свят без недъзи и без грях. Тя оставя човечеството подвластно на неумолимия закон на тле-
нието и преходността:
,,Пръст си и в пръстта ще се върнеш”(Битие 3:19)
Цивилизация, култура, наука, изкуство, велики дела и творчески постиже-
ния, литература, поезия, музика, педагогика, нравственост, хуманизъм… Всичко…! Цялото човечество с всичката му история е една гатанка във Все-
лената. Какъв е висшият смисъл на това? От къде започва? Къде трябва да свърши? Цялата човешка съдба вика: Дайте ми ВЯРА! Дайте ми вяра но ис-
тинска! Искам вяра в ИСТИНАТА!
Този вик е вик на душата. Тя иска да знае в КОГО да вярва, защото в ,,как-
во” вече не й стига.
Отговорът на този вик е в третото ниво на познание – БОГОПОЗНАНИЕТО.
Вяра, която води във вечен живот
,,А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.”
(Йоан 17:3)
Този, трети вид вяра е нещо различно. Тя е лично отношение и лична връзка с живия Бог – ИСТИНАТА . Истината е цел, вярата средство за пости-
гане ИСТИНАТА - ЦЕЛТА.
Вярата е божествен инстинкт в човека, даден на всеки от нас. Няма човек без вяра. Има хора с погрешна вяра. Има разни ,,вери”, или по- точно – за-
местители на вярата. Има суеверия, поверия, лековерия, измами и заблу-
ди… но те могат да покажат само едно – че има оригинална, истинска вяра:
,,Вярата, предадена веднъж за винаги на светиите”
(Юда 3 стих)
Истинската вяра е пътят, по който можем да се върнем обратно в изгубе-
ния рай, при нашият истински Създател и Бог.
Не би могло да има вяра, ако нямаше истина. Не би могло да има истина, ако нямаше Бог. Не би трябвало да има хуманни учения, възпитателни ак-
ции и институти, организации за етично възпитание и човешка правда, ре-
лигиозни учения и вери, ако ролята им е само временно да лекуват недъзи и да защитават интереси.
Не би трябвало да се страда за идеали, добродетели, достойнство, чове-
колюбие и красота ако няма победа над смъртта, надежда за възкресение. Само за един украсен гроб ли да се трудим?!
Не би могло да има безсмъртие, ако няма Бог. Само Бог има безсмъртие:
,,Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна
светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види;…”
(1Тимотей 6:16)
За това най-голямото безумие, в което човек може да се провини е да от-
рече своята единствена надежда за безсмъртие:
,,Безумният рече в сърцето си: Няма Бог….”
(Псалм 14:1)
Обратно, приемането на Бог и отдалечаването от злото е начало на МЪ-
ДРОСТТА:
,,И каза на човека: Ето, Страх от Господа, това е мъдрост, И
отдалечаване от злото, това е разум.”
(Йов 28:28)
,,Страх от Господа е начало на мъдростта; но безумният презира мъдростта и поуката.”
(Притчи 1:7)
Убеждаваме се, че:
Индивидът, личността има нужда от вяра;
Социалният живот и идеалите изискват вяра;
Трудът и творчеството изискват вяра;
Любовта и щастието изискват вяра;
И Бог изисква вяра:
,,А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.”
(Евреи 11:6)
Вярата не е намерила себе си докато служи само на временните ни и не висши интереси. Тя е предназначена да ни доведе до Онзи, в Който и ние ще намерим себе си.
Вяра – Божествен инстинкт! Неоценима дарба! Ако я пренебрегнем, по-хабим или злоупотребим – ощетяваме душата си, самоосакатяваме се, ли-
шаваме се от висшето си предназначение, и се обричаме на смърт, преди да сме живели. В неверието няма блаженство. Исус каза на Своя ученик:
,,Тома, ти ме видя и повярва. Блажен, който вярва без да е видял”
(Йоан 20:29)
Вяра и спасение
Смисълът на вярата е даден в Библията:
,,Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
(Йоан 3:16)
,,…всеки, който вярва…” Няма друг път за спасение. Няма друго средство за връщане при Бога и единение с Него:
,,И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците,чрез което трябва да се спасим.”
(Деяния на апостолите 4:12)
В спасителната вяра заляга идеята за заместничество и изкупление. Чрез нея праведният, непорочен Божи Агнец заема мястото на виновния греш-
ник, а виновният грешник бива оправдан и реабилитиран с правата на Не-
порочния Изкупител.
Какво включва истинската и жива вяра?
1 Познание, просвета чрез Божието Слово
,,И така, вярването е от слушане,а слушането – от Христовото слово.”
(Римляни 10:17)
2 Покаяние, съгласие и послушание на Божията воля
,,А Петър им каза: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.”
(Деяния на апостолите 2:38)
3. Дела на нов живот – жива вяра
,,Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.”
(Яков 2:20,26)
,,Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате”
(Йоан 13:17)
4. Ходене по вълните – лична опитност с Христос
,,И Петър в отговор му каза: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. А Той каза: Ела. И Петър слезе от ладията и вървеше по водата да отиде при Исус.”
(Матей 14:28,29)
Чрез вяра християнинът може да прави неща, които сам не би могъл да стори.
,,За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя.”
(Филипяни 4:13)
5 Победа над съмнение и падение
Съмнението е винаги до вярата.То е готово да атакува душата и да я съ-
бори. Но може да бъде победено по примера на Христос:
,,Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: ,,На Господа твоя Бог да се покланяш, и само на Него да служиш.”
(Матей 4:10)
Една много насърчителна вест е, че дори и да падне, праведният пак се изправя:
,,Защото праведният ако седем пъти пада, пак става.Докато нечестивите се препъват в злото.”
(Притчи 24:16)
Ето каква трябва да бъде молитвата на праведния:
,,Веднага бащата на детето извика казвайки: Вярвам,(Господи)! Помогни на моето неверие.”
(Марк 9:24)
Истинската, жива вяра, води до вселяване на личността на Христос в на-
шата личност и обличане на нашата личност в Неговата личност:
,,Исус в отговор му каза: Ако ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го обикне, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.”
(Йоан 14:23)
,,Съразпнах се Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме обикна и предаде Себе Си за мене.”
(Галатяни 2:20)
6 Ходене с вяра
,,(защото с вярване ходим, а не с виждане)”
(2Коринтяни 5:7)
,,И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе”
(Битие 5:24)
,,Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”
(Яков 2:17)
Бихме ли могли и не да кажем заедно с Блез Паскал:
,,Вечна радост срещу само един ден на устояване в увереност тук на Земята; срещу само един ден на отказ от съмнението в нашия живот?”
Това би бил денят на най-голямата ни победа!
,,На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.”
(Откровение 3:21)
,,Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра.”
(1Йоаново 5:4)
Превъзходството на вярата
Някога, един лекар подържал кореспондентна връзка с двама свои па-
циенти. Единият бил тежък случай, без надежда. Написал му подходящо писмо, като го подготвил за неизбежния край. Другият случай бил по-лек и обещавал бързо възстановяване. Написал съответно окуражително писмо на болния и му вдъхнал надежда. Но после в бързината, без да съзнава разменил пликовете с адресите. Резултатът бил неочакван. Тежко болният като прочел насърчителното послание бил обзет от порив и жажда за жи-
вот. Съвзел се от болестта си и оздравял.
По-леко болният получавайки вест, че е в края на живота си, изпаднал в депресия, занемарил лечението си, влошил се и скоро починал.
Мисълта, която носиш всеки ден в себе си, или те спасява, или те убива!
Ето някои от най-основните приноси на вярата за благото на личността и обществото:
1 Вярата защитава от най-коварните удари на съдбата, като: злощастия, беди, душевни сътресения, съмнение, изневяра, самота…
2 Вярата придава смисъл на живота и окриля творческите сили, подържа самочувствието и усилва жизнеността на личността.
3 Вярата крепи обществото и връзките между хората в обществото. Тя стимулира морала, селекционира стойностното и градира личността в об-
ществото. Сближава хората и твори мира между тях.
4 Вярата е основен залог за успех във всяко нещо. Дори недостойните каузи имат нужда от вяра. Това води до извода, че трябва да се търси най-добрата, най-стойностната и само истинската вяра. Тоест вярата трябва да бъде просветена и проверена.
5 Вярата е източник на висша радост. Това е в пълна сила за спасителната вяра, вярата в Бога – Истината. Всяка радост в този свят е нетрайна, уязви-
ма, неустойчива в превратностите на живота и може лесно да се загуби. Радостта, произтичаща от вярата в Бога не е подвластна на промените. Тя надвишава чувствата и преживяванията на този свят и въвежда душата в по-добрия сват на истината, чистотата и безсмъртната слава. Поставя стро-
ежа на живота ни на канара и го осигурява за вечността:
,,И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;”
(Матей 7:24)
Мемориал на Паскал
Блез Паскал е преживял тази радост, отразил я е в паметна бележка с ла-
конични изрази и я е носил до сърцето си,зашита в дрехата му през всички дни до деня на смъртта си. Ето краткият, огнен текст:
,,Огън! Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, а не Бог на философите и учените. Увереност! Радост! Сълзи на радост!...Вечна радост срещу само един ден, изживян на земята…”
Бихме ли могли и ние да кажем: ,,Вечна радост срещу само един ден на устояване в увереност тук на земята. Срещу само един ден отказ от съмнението в нашия живот?!”
Това би бил денят на най-голямата победа.
Нужна ви е вяра
Един съвременен психиатър твърди, че 90% от случаите, които тои има, не са за него. Това не са болни, а хора, които имат нужда от духовна ориентация, хора без цел и висш стремеж в живота.
Животът без цел, най-често загубва смисъл. Преди последната световна война, в Европа са ставали годишно близо 120 000 самоубийства. Днес те са далеч над десет милиона за целия свят.
Дъщерята на един милионер се самоубила и оставила бележка: ,,Всичко опитах. Да опитам и това!” Друг самоубиец написал: ,,Умирам, защото ня-
ма защо да живея!”
Имате ли смущения в живота си? Бяга ли от вас сънят Ви през нощта, а ми
ра през деня? Страдате ли от страдание, за което няма установена диагно-
за, специализирана лечебна институция и квалифициран лечител? Ставате ли странни сами на себе си и чужди сами на себе си? Боли ли ви без да имате болно място, тежи ли ви, без да носите видим товар и измъчва ли ви загуба, която не се измерва с човешки мерки и която не може да определите? Запявате ли песен, която не можете да довършите и започвате ли работа, която оставяте несвършена?
,,Свършвате” ли нещата преди да му е дошло времето и мястото? Плаче-
те ли със сухи очи и смеете ли се през сълзи със заключена уста без никой да го разбира? Когато сте ,,заедно” с някого чувствате ли се самотни? И в прегръдките на самотата, как си представяте щастието? Би ли могъл някой да бъде вашият лекар?
Никой? Не, НЯКОЙ!!! Великият Лекар!
Известният виенски лекар Карл Юнг, веднъж е казал:
,,Съвременния човек, заменяйки вярата си в Бога с материално осигуряване, с общо благосъстояние и хуманизъм, разбира и чувства, че е попаднал в безизходица.”
А на един загрижен и обезпокоен свой пациент казва: ,,Вие боледувате от недостиг на вяра в Бога и бъдещия живот!
– Но докторе – възкликнал изненадания пациент – и Вие ли мислите, че християнското учение е правилно?
Докторът отговорил:
- Това нека да Ви каже Библията! Аз съм лекар, а не свещеник. Единстве-
ното нещо, което бих могъл да Ви кажа, е че ще оздравеете ако обновите вярата си. Ако не направите това, вие сте изгубен!”
Близо две хиляди години преди Юнг, Исус беше казал:
,,Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си, и научете се от Мене; защото Съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.”
(Матей 11:28-30)
,,А Исус в отговор им каза: ИМАЙТЕ ВЯРА В БОГА !”
Марк 11:22
Второто измерение на пълноценния живот е в я р а т а .
,,Колкото повече остарявам,
толкова повече се обръщам към вярата . . .”
„,Вярата е продължение на разума”
Чарлз Чаплин
Там където разумът спира, ограничен в знанията си, там започва вярата и ни въвежда в непознатото.
,,С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.”
(Евреи 11:3)
Вярвате ли,че съществувате? Вярвате ли, че имате родители? Вярвате ли, че утре слънцето ще изгрее отново? Вярвате ли, че семето, което посявате ще поникне? Вярвате ли, че детето ще порасне, после ще остарее, после ще умре? Вярвате ли, че искате да живеете и да сте щастливи?
Вярвате ли, че обичате? Вярвате ли, че любовта, която имате днес ще ви трябва и утре? Вярвате ли, че другите хора имат мисли и чувства като вас?..
Вярвате ли, че вярвате? И вярно ли е това, в което вярвате?
Вярата е жизнена необходимост, в живота ни. Без нея не можем да на-
правим нито крачка. Не можем да приемем нито глътка вода, да поемем нито глътка въздух… Тя присъства във всичко, което правим, говорим, мис-
лим или чувстваме:
Тръгваме на път – вярваме, че ще пристигнем… Пускаме писмо – вярваме че ще се получи. Скачаме във водата – вярваме, че ще изплуваме. Чукаме на вратата – вярваме, че ще ни чуят и отворят. Уговаряме се да работим – вярваме, че ще ни заплатят. Вяра, вяра, вяра. Навсякъде – вяра! Светът е изпълнен с нея! Но каква е тази вяра? Тя е основана на опита и сигурността на природните закони. Тя постоянно се потвърждава от опита и ни помага да живеем в триизмерния свят.
Това обаче не е всичко за вярата. То отговаря на първото ниво на позна-
ние, което разгледахме в предишното есе за истината.
Този вид вяра ни помага да се ориентираме в материалния свят, да се трудим, да работим, да творим, да се възпроизвеждаме и да оцеляваме. Но тя не знае нищо за по-висшия смисъл на живота. Не ни казва нищо за душевните стойности, за целите, за идеалите и за законите на човешките отношения. Това е казано на следващото, по-високо второ ниво, или:
Вярата в личността на човека и идеалите
Човекът е личност, а личността е стойност, качество – Богоподобие. Всич-
ки закони в природата не могат да се сравнят с една мисъл и всички мисли в света не могат да достигнат нивото на трепета, вълнението и вдъхновението – усетът за любовта. Само в личността те стават едно – закон,мисъл и чувство. Лич-
ността е завършена форма на живот, но само между личностите може да се създаде завършено отношение.
,,Човекът е възел от отношения.”
,,Единственият, истински разкош това са човешките отношения”
(Екзюпери)
Едно е да вярваш в изправността и качествата на една машина, друго е да вярваш в предаността и верността на един човек.
Едно е да работиш за една фирма или да се състезаваш за един отбор, друго е да служиш на една кауза и да живееш за един идеал. Орбитата на това личностно ниво е друга. Тя е морална. Тази ,,вяра” е по-висша и воде-
ща. Без нея никой човек не може да достигне до пълнотата на званието ЧОВЕК.
,,Човек, това звучи гордо!”
(Максим Горки)
Доверието е синтезиран израз на този вид вяра.Отсъствието му накърнява
удовлетворението от живота:
,,Скиталец беден по светът , аз не намерих никой път душа, душа си да излея…”
(,,Ековете” Иван Вазов)
Загубата на вярата, или част от нея, причинява погром и разруха в лич-ността.
,,Но ето, да кажем, вий вземете-колко
пшеничено зърно от моята вяра.
Бих ревнал тогава, бих ревнал от болка
като ранена в сърцето пантера.
Какво ще остане от мене тогава?
Миг след грабежа ще бъда разнищен!
А още по-ясно, и още по-право
миг след грабежа
ще бъда аз НИЩО!”
(,,Вяра” Никола Вапцаров)
,,Ако си изгубил пари, изгубил си нещо. Ако си изгубил приятел, изгубил си много. Ако си изгубил вяра, изгубил си всичко.”
(Из ,,Мъдростта на вековете”)
Вселената може да не знае за теб. Слънцето може да следва своя ход. Зе-
мята може да редува ден и нощ. Пролетта може да идва и птичките да пе-
ят. Природата може да цъфти и да ликува. Светът може да изглежда лъскав и хубав и детския смях да го оглася.
Но…някъде, някой изгубва вяра в смисъла на живота… Престава да работи за него. Спира, прощава се с всичко. Посяга към едно от хиляди-
те средства, които убиват, насочва го към себе си и напуска живота.
Защо? Изгубил е вярата си… вярата, че има за какво да живее…, че може още да живее…, че ТРЯБВА още да живее.
Без подтик, без стимул, без вяра, животът сам не може да продължи.
Дори да не е мъртъв биологически, човек е ,,мъртъв” в себе си, за семей-
ството си, за обществото, когато е обезверен, без вяра.
,,Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци”
Исус Христос
Личната и социална човешка вяра е сателитна
Вярата прониква навсякъде и гради човешките отношения, подържа кау-
зите и извисява идеалите, но на това второ ниво не може да победи смъртта и да въведе в безсмъртието. На това второ ниво на познание тя си остава сателитна категория. Нейното дело кръжи около един център, изви-
сява високо над него, но в края на краищата връща всичко в изходното на-чало и го приземява.
Тази ,,вяра” не може да спаси света и да въведе в един свят без недъзи и без грях. Тя оставя човечеството подвластно на неумолимия закон на тле-
нието и преходността:
,,Пръст си и в пръстта ще се върнеш”(Битие 3:19)
Цивилизация, култура, наука, изкуство, велики дела и творчески постиже-
ния, литература, поезия, музика, педагогика, нравственост, хуманизъм… Всичко…! Цялото човечество с всичката му история е една гатанка във Все-
лената. Какъв е висшият смисъл на това? От къде започва? Къде трябва да свърши? Цялата човешка съдба вика: Дайте ми ВЯРА! Дайте ми вяра но ис-
тинска! Искам вяра в ИСТИНАТА!
Този вик е вик на душата. Тя иска да знае в КОГО да вярва, защото в ,,как-
во” вече не й стига.
Отговорът на този вик е в третото ниво на познание – БОГОПОЗНАНИЕТО.
Вяра, която води във вечен живот
,,А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.”
(Йоан 17:3)
Този, трети вид вяра е нещо различно. Тя е лично отношение и лична връзка с живия Бог – ИСТИНАТА . Истината е цел, вярата средство за пости-
гане ИСТИНАТА - ЦЕЛТА.
Вярата е божествен инстинкт в човека, даден на всеки от нас. Няма човек без вяра. Има хора с погрешна вяра. Има разни ,,вери”, или по- точно – за-
местители на вярата. Има суеверия, поверия, лековерия, измами и заблу-
ди… но те могат да покажат само едно – че има оригинална, истинска вяра:
,,Вярата, предадена веднъж за винаги на светиите”
(Юда 3 стих)
Истинската вяра е пътят, по който можем да се върнем обратно в изгубе-
ния рай, при нашият истински Създател и Бог.
Не би могло да има вяра, ако нямаше истина. Не би могло да има истина, ако нямаше Бог. Не би трябвало да има хуманни учения, възпитателни ак-
ции и институти, организации за етично възпитание и човешка правда, ре-
лигиозни учения и вери, ако ролята им е само временно да лекуват недъзи и да защитават интереси.
Не би трябвало да се страда за идеали, добродетели, достойнство, чове-
колюбие и красота ако няма победа над смъртта, надежда за възкресение. Само за един украсен гроб ли да се трудим?!
Не би могло да има безсмъртие, ако няма Бог. Само Бог има безсмъртие:
,,Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна
светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види;…”
(1Тимотей 6:16)
За това най-голямото безумие, в което човек може да се провини е да от-
рече своята единствена надежда за безсмъртие:
,,Безумният рече в сърцето си: Няма Бог….”
(Псалм 14:1)
Обратно, приемането на Бог и отдалечаването от злото е начало на МЪ-
ДРОСТТА:
,,И каза на човека: Ето, Страх от Господа, това е мъдрост, И
отдалечаване от злото, това е разум.”
(Йов 28:28)
,,Страх от Господа е начало на мъдростта; но безумният презира мъдростта и поуката.”
(Притчи 1:7)
Убеждаваме се, че:
Индивидът, личността има нужда от вяра;
Социалният живот и идеалите изискват вяра;
Трудът и творчеството изискват вяра;
Любовта и щастието изискват вяра;
И Бог изисква вяра:
,,А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.”
(Евреи 11:6)
Вярата не е намерила себе си докато служи само на временните ни и не висши интереси. Тя е предназначена да ни доведе до Онзи, в Който и ние ще намерим себе си.
Вяра – Божествен инстинкт! Неоценима дарба! Ако я пренебрегнем, по-хабим или злоупотребим – ощетяваме душата си, самоосакатяваме се, ли-
шаваме се от висшето си предназначение, и се обричаме на смърт, преди да сме живели. В неверието няма блаженство. Исус каза на Своя ученик:
,,Тома, ти ме видя и повярва. Блажен, който вярва без да е видял”
(Йоан 20:29)
Вяра и спасение
Смисълът на вярата е даден в Библията:
,,Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
(Йоан 3:16)
,,…всеки, който вярва…” Няма друг път за спасение. Няма друго средство за връщане при Бога и единение с Него:
,,И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците,чрез което трябва да се спасим.”
(Деяния на апостолите 4:12)
В спасителната вяра заляга идеята за заместничество и изкупление. Чрез нея праведният, непорочен Божи Агнец заема мястото на виновния греш-
ник, а виновният грешник бива оправдан и реабилитиран с правата на Не-
порочния Изкупител.
Какво включва истинската и жива вяра?
1 Познание, просвета чрез Божието Слово
,,И така, вярването е от слушане,а слушането – от Христовото слово.”
(Римляни 10:17)
2 Покаяние, съгласие и послушание на Божията воля
,,А Петър им каза: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.”
(Деяния на апостолите 2:38)
3. Дела на нов живот – жива вяра
,,Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.”
(Яков 2:20,26)
,,Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате”
(Йоан 13:17)
4. Ходене по вълните – лична опитност с Христос
,,И Петър в отговор му каза: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. А Той каза: Ела. И Петър слезе от ладията и вървеше по водата да отиде при Исус.”
(Матей 14:28,29)
Чрез вяра християнинът може да прави неща, които сам не би могъл да стори.
,,За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя.”
(Филипяни 4:13)
5 Победа над съмнение и падение
Съмнението е винаги до вярата.То е готово да атакува душата и да я съ-
бори. Но може да бъде победено по примера на Христос:
,,Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: ,,На Господа твоя Бог да се покланяш, и само на Него да служиш.”
(Матей 4:10)
Една много насърчителна вест е, че дори и да падне, праведният пак се изправя:
,,Защото праведният ако седем пъти пада, пак става.Докато нечестивите се препъват в злото.”
(Притчи 24:16)
Ето каква трябва да бъде молитвата на праведния:
,,Веднага бащата на детето извика казвайки: Вярвам,(Господи)! Помогни на моето неверие.”
(Марк 9:24)
Истинската, жива вяра, води до вселяване на личността на Христос в на-
шата личност и обличане на нашата личност в Неговата личност:
,,Исус в отговор му каза: Ако ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го обикне, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.”
(Йоан 14:23)
,,Съразпнах се Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме обикна и предаде Себе Си за мене.”
(Галатяни 2:20)
6 Ходене с вяра
,,(защото с вярване ходим, а не с виждане)”
(2Коринтяни 5:7)
,,И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе”
(Битие 5:24)
,,Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”
(Яков 2:17)
Бихме ли могли и не да кажем заедно с Блез Паскал:
,,Вечна радост срещу само един ден на устояване в увереност тук на Земята; срещу само един ден на отказ от съмнението в нашия живот?”
Това би бил денят на най-голямата ни победа!
,,На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.”
(Откровение 3:21)
,,Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра.”
(1Йоаново 5:4)
Превъзходството на вярата
Някога, един лекар подържал кореспондентна връзка с двама свои па-
циенти. Единият бил тежък случай, без надежда. Написал му подходящо писмо, като го подготвил за неизбежния край. Другият случай бил по-лек и обещавал бързо възстановяване. Написал съответно окуражително писмо на болния и му вдъхнал надежда. Но после в бързината, без да съзнава разменил пликовете с адресите. Резултатът бил неочакван. Тежко болният като прочел насърчителното послание бил обзет от порив и жажда за жи-
вот. Съвзел се от болестта си и оздравял.
По-леко болният получавайки вест, че е в края на живота си, изпаднал в депресия, занемарил лечението си, влошил се и скоро починал.
Мисълта, която носиш всеки ден в себе си, или те спасява, или те убива!
Ето някои от най-основните приноси на вярата за благото на личността и обществото:
1 Вярата защитава от най-коварните удари на съдбата, като: злощастия, беди, душевни сътресения, съмнение, изневяра, самота…
2 Вярата придава смисъл на живота и окриля творческите сили, подържа самочувствието и усилва жизнеността на личността.
3 Вярата крепи обществото и връзките между хората в обществото. Тя стимулира морала, селекционира стойностното и градира личността в об-
ществото. Сближава хората и твори мира между тях.
4 Вярата е основен залог за успех във всяко нещо. Дори недостойните каузи имат нужда от вяра. Това води до извода, че трябва да се търси най-добрата, най-стойностната и само истинската вяра. Тоест вярата трябва да бъде просветена и проверена.
5 Вярата е източник на висша радост. Това е в пълна сила за спасителната вяра, вярата в Бога – Истината. Всяка радост в този свят е нетрайна, уязви-
ма, неустойчива в превратностите на живота и може лесно да се загуби. Радостта, произтичаща от вярата в Бога не е подвластна на промените. Тя надвишава чувствата и преживяванията на този свят и въвежда душата в по-добрия сват на истината, чистотата и безсмъртната слава. Поставя стро-
ежа на живота ни на канара и го осигурява за вечността:
,,И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;”
(Матей 7:24)
Мемориал на Паскал
Блез Паскал е преживял тази радост, отразил я е в паметна бележка с ла-
конични изрази и я е носил до сърцето си,зашита в дрехата му през всички дни до деня на смъртта си. Ето краткият, огнен текст:
,,Огън! Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, а не Бог на философите и учените. Увереност! Радост! Сълзи на радост!...Вечна радост срещу само един ден, изживян на земята…”
Бихме ли могли и ние да кажем: ,,Вечна радост срещу само един ден на устояване в увереност тук на земята. Срещу само един ден отказ от съмнението в нашия живот?!”
Това би бил денят на най-голямата победа.
Нужна ви е вяра
Един съвременен психиатър твърди, че 90% от случаите, които тои има, не са за него. Това не са болни, а хора, които имат нужда от духовна ориентация, хора без цел и висш стремеж в живота.
Животът без цел, най-често загубва смисъл. Преди последната световна война, в Европа са ставали годишно близо 120 000 самоубийства. Днес те са далеч над десет милиона за целия свят.
Дъщерята на един милионер се самоубила и оставила бележка: ,,Всичко опитах. Да опитам и това!” Друг самоубиец написал: ,,Умирам, защото ня-
ма защо да живея!”
Имате ли смущения в живота си? Бяга ли от вас сънят Ви през нощта, а ми
ра през деня? Страдате ли от страдание, за което няма установена диагно-
за, специализирана лечебна институция и квалифициран лечител? Ставате ли странни сами на себе си и чужди сами на себе си? Боли ли ви без да имате болно място, тежи ли ви, без да носите видим товар и измъчва ли ви загуба, която не се измерва с човешки мерки и която не може да определите? Запявате ли песен, която не можете да довършите и започвате ли работа, която оставяте несвършена?
,,Свършвате” ли нещата преди да му е дошло времето и мястото? Плаче-
те ли със сухи очи и смеете ли се през сълзи със заключена уста без никой да го разбира? Когато сте ,,заедно” с някого чувствате ли се самотни? И в прегръдките на самотата, как си представяте щастието? Би ли могъл някой да бъде вашият лекар?
Никой? Не, НЯКОЙ!!! Великият Лекар!
Известният виенски лекар Карл Юнг, веднъж е казал:
,,Съвременния човек, заменяйки вярата си в Бога с материално осигуряване, с общо благосъстояние и хуманизъм, разбира и чувства, че е попаднал в безизходица.”
А на един загрижен и обезпокоен свой пациент казва: ,,Вие боледувате от недостиг на вяра в Бога и бъдещия живот!
– Но докторе – възкликнал изненадания пациент – и Вие ли мислите, че християнското учение е правилно?
Докторът отговорил:
- Това нека да Ви каже Библията! Аз съм лекар, а не свещеник. Единстве-
ното нещо, което бих могъл да Ви кажа, е че ще оздравеете ако обновите вярата си. Ако не направите това, вие сте изгубен!”
Близо две хиляди години преди Юнг, Исус беше казал:
,,Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си, и научете се от Мене; защото Съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.”
(Матей 11:28-30)
,,А Исус в отговор им каза: ИМАЙТЕ ВЯРА В БОГА !”
Марк 11:22