ГОНЕНИЕ
/2 Тимотей 3:12/ Ако си тръгнал с вяра, вдъхновен, да следваш истината и доброто, по стъпките на Господа блажен решен без отдих да воюваш с злото… Ако си дал сърцето си на Бога, привлечен от неземна красота и повече от този свят в тревога възлюбил си мира и светостта… Ако със милост пълно е сърце ти, към ближния у теб любов гори и във дела превръщат я ръцете - добри дела навсякъде твориш… Ако очакваш идващия ден на среща с Господаря на Всемира и тоз копнеж е с жертва подплатен и със любов, която не умира… Тогава си готов за тази чест гонение, която се нарича и със която винаги и днес дарява Онзи, Който ни обича! Сливен, 28 юни 1997 г. ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ... Да се завърнеш!... – трепетни слова! Блян на поета, негова мечта! За странника измъчен – озарение… Да се завърнеш с химн на радостта, о, то е празник! То е възкресение! Да се завърнеш – не от дълъг път и не от странствания по светът, а в себе си – по дух да се завърнеш! Пред вечния сърдечен кръстопът – забравен идеал пак да прегърнеш!... Да се завърнеш в неизпълнен дълг, бил вместо брат за ближния си – вълк, и дезертьор в великата борба! Да се завърнеш пак при своя кръст и чакаща, несвършена творба!... Да се завърнеш в някое сърце с копнеж и тиха радост на лице, където болката отдавна вика и любовта с разтворени ръце очаква те и скромна и велика!... Да се завърнеш… променен и твърд, да се завърнеш – във живот от смърт, от робство в грехове и престъпления, впил поглед жаден във брега отвъд, обзет от странно, прелестно видение!... Да се завърнеш на напуснат трон и без да търсиш почит и поклон, да съградиш занемарен олтар и под сияещия небосклон сам себе си да принесеш във дар! Да се завърнеш! – О, върховен миг! Така изстрадан и така велик!... Божествен час, небесно откровение!... Чак в небесата да отекне вик на тържество, на радост и хваление! Април – май 1998 г. ДОКАТО Докато още греят звездите, слънцето пръска щедри лъчи… Преди да свърши мощ във гърдите, мрак да обвие жадни очи. Стори, каквото можеш да сториш – дело на милост, думи добри… Думи, които с любов изговориш огън са, който вечно гори… Догдето още Господ те чака – тъй благосклонен, тъй търпелив, денят все още надвива мрака, макар и късен… грее красив! Сей във браздата истина свята! Всаждай надежда в бедни души! Жетва ще жънеш – щедра, богата и благодарност ще те теши… Сливен, 27.09.1997 г. |
ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
С вълнение припомням прощалната вечеря и пълната й същност не мога да измеря. Тя уж е скрита, тайна, а всякъде прониква, навред известна, знайна, възторг и в мен извиква. Във този ден тържествен, от бреме разтоварен, на повика Божествен откликвам благодарен. Припомням си смъртта Ти във символа чудесен, със нов живот богат съм и пея нова песен. Обичам тази среща от Тебе завещана, обичам я горещо и чакам я желана. Тя винаги душата със вечното дарява и ближният във нея по-ближен сякаш става. Исусе, Ти пребъдваш в сърцата незабравен, мечти човешки сбъдваш, извикваш подвиг славен. Деца на Бога правиш от грешниците клети, във братство примиряваш дори и враговете. Неверни Те отричат, ранят Те с нови рани, но Твоята трапеза душите още храни! И Твоята заръка и Твоят завет верен са лек за всяка мъка, за кръста тежък, черен. Исусе, нямам песен, с която да възпея великата Ти жертва, дари ме Ти със нея! Исусе, нямам обич да срещна любовта Ти, длъжник съм! Колко много небето в Теб ми прати! Сливен, март 1997 г. ДИАЛОГОПОДОБНО Аз знам, бездруго с жалост ще ми кажеш: живеем в трудни, смутни времена… Поезия ли? Що не се откажеш? Та тя не е ни стока, ни храна. Проблемът днес е как да оцелееш в студената, в горещата война и в битката житейска да успееш да устоиш с несвити знамена… Но ти не питаш с мъдрост тоз път, друже нима със теб ще свърши мъдростта? Нима за корист истината ще ти служи? За тържище – човешката душа? Недей ми казва, че си мъртъв вече, или по-зле – без цел и идеал… Животът сам е дар и цел, човече и Господ пътя в него ти е дал. И храмът Му и той не е далече, във тебе е, все още оцелял… Върни се в себе си и призови, човече Създателя, що образ ти е дал! 20 август, 1996 г., Речица ДОБРИЯТ САМАРЯНИН Сам на пътя, бит, оставен твоят брат ранен лежи; чака „ближен” той да мине, чака брат да го сп От левит и от свещеник помощ чакаш? – Забрави! Бог ще прати самарянин, в който милостта гори. Милостта не търси време, не търгува със пари. По-угодна е на Бога и от жертвата дори. От левит и от свещеник помощ търсиш? – Не търси! Искай своя самарянин, ти за него се моли! Милост искам, милост искам!... Глас от древността ечи; над съда тя тържествува, грей с Божествени лъчи. На левит и на свещеник се надяваш? – Престани! Сам ти Бога оскърбяваш – Той не следва хитрини. Краят иде, краят иде, съд над себе си стори, не търси доброто в други, в себе си го сътвори! От левит и от свещеник помощ не очаквай ти; сам добрият самарянин в този свят жесток бъди! Сливен, 1 – 4 октомври 2003 г. |