Втората ангелска вест
Тема 5
Е Д И Н С Т В О И Р А З Д Е Л Е Н И Е
Спорът за човека рефлектира върху човешките отношения. Те не могат да бъдат независими и вън от цялото. А "цялото" е едно, само едно, като истината и Бога. Цялото е в единството на Божеството. Разделението е феномен, който може да се появи само при наличието на цялото. Въпросът за единството и разделението е разновидност на най-великата идея във Вселената - Божията спасяваща любов.
Църквата, като носител на най-великата идея е поле за изява на единството и разделението. Като живо продължение и аналогичен образ на великата борба,тя е носител на великата идея и нейната сянка, на тезата и антитезата.
"Да бъдат всички едно; както Ти Отче си в Мене и Аз във Тебе, тъй и те да бъдат в нас, за да повярва светът, че Ти Си ме пратил." Йоан 17:21
"Защото е нужно да има и разделение между вас, за да се яви кои са
одобрените /достойните/ помежду ви." 1 Кор. 11:19.
НАЙ-ВЕЛИКАТА ИДЕЯ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Ако имаше обявена Нобелова награда за най-велика идея, призът би останал за всички времена на Евангелието. Божията спасяваща любов е не само най-великата идея на този свят, но и сюблимната, върховна идея на целия всемир. Нещо по-голямо не е създавано и не може да се създаде, защото Бог вече веднъж така е изявил Себе Си, че не би искал да се повтори. Няма по-голяма сила от любовта и няма по-голяма любов от онази която доброволно служи и се жертва. Не съществува и друго средство да се победи грехът. Благодатта, жертвата, благовестието - това е шедьовърът на всички времена, за всички светове, и за всяко сърце.
Как вижда Христос Собствената Си роля в спасителния план и какво върховно желание предявява за Своята Църква?
"И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти Отче Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, аз я дадох на тях"; за да бъдат едно, както и Ниe сме едно; Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти Си Ме пратил и Си възлюбил тях, както Си възлюбил и Мене."Йоан 17:20 -23.
Единството е атрибут на Божеството. Бог не познава разделение в Себе Си. Разделението е в тайната на беззаконието, в греха.
Заветът на Христос към Неговата църква е : Единство и мисиониране - проповядване и душеспасение чрез благовестие и общение. За отбелязване е че Той не прати Своите свидетели да евангелизират света, преди да ги доведе до единство в "горницата". Проблемът на християнството в 21-то столетие е че то тръгна да се обединява, без да има единството, за което Христос се моли. Дръзко и самонадеяно водителите на църквите заявиха: Ние всички сме еднакви. Няма нужда да се спечелваме един друг за каузи, да спорим по доктрини и да се делим по учения. Достатъчно е да изповядваме, че сме вярващи и ние ставаме едно в Христос. Дори няма нужда да сме непременно християни. Бог е един и дали ще Го наречем Аллах, Кришна, Яхве или Христос, то е все едно. Бог ни приема такива, каквито сме. Той ще спаси всички накрая, защо да има различни религии и църкви? Но това е "единство", колкото Христос и Сатана са едно. Няма по-лош начин да се отрече единството в Христос, защото така се заличава разликата между истината и заблудата, доброто и злото, чистото и нечистото и вследствие на всичко това - между Христос и Антихриста. И ако това може да заблуди множества екзалтирани, недобросъвестни, лековерни и всъщност неверни "християни", то няма да подведе Онзи, Който не греши. Той просто ще им каже във великия ден на равносметката:
- Не ви познавам. Идете си от Мен, вие които обичате и вършите беззаконие! Мат.7:22,23.
Бог не е за подигравка - каквото посее човек, това ще пожъне. Галатяни 6:7,8.
Представата ни за Божеството е недостатъчна. Ние сме започнали да Го сравняваме със себе си, да Го виждаме през нашите мисли и чувства, да Му приписваме нашите вкусове и съображения, да съдим за Него според нашите склонности и предпочитания . . . Но Бог не е човек и не се изменя. Той е свят и ни учи да казваме: "Да се свети името Ти". Как ще освещаваме това име, ако го носим недостойно, ако го вплитаме във връзки, с които то не се свързва и ако го петним с явни и тайни грехове?
Винаги ми е правила впечатление третата Божия заповед. Възприемал съм я повече като изискване за почтителност при произнасяне Божието име. Но тя е много повече от това: Може да произнасям с почтителност и респект Божието име, а да го петня и охулвам с действията, постъпките, отношенията и мислите, чувствата и представите си. Може да безчестя Бога с упоритостта и оглушките, които си правя спрямо изобличенията на Светия Дух, отправени чрез съвестта или някой друг. Може да се крия зад лицемерна почтителност, когато не изпълнявам дълга си и се противопоставям на Светия Дух. Може да смесвам в мислите, чувствата и отношенията си с хората, свято и не свято, а това е късо съединение. Така Бог прекъсва връзката си с мен. Аз, увлечен не забелязвам, че друг дух заема опразненото място и почва да ме води от "Божие" име. Аз веднага не схващам разликата, но след време виждам, че съм бил воден от чужд, измамлив, прелъстителен дух.
Това се случва не само в личен план, но и в глобален, всечовешки мащаб:
"И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които като вършат знамения,отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. Откр. 16:13,14.
Тези нечисти духове отиват не само при водещите фигури на този свят и ги спечелват за една кауза, която не е Божия, но и при теб и при мен. Ако тази кауза беше само "не Божия" и не се представяше за Божия, по-малко хора биха я последвали и опасността от нея би била по-малка. Но Сатана се представя като светъл ангел. Сам Бог му позволява да мами, защото ние сме му позволили да се присъединява към нашите служби и богослужения, общения, развлечения и навици. Той има място в живота ни, повече отколкото си мислим. И затова тъй често провеждаме неговите мисли, като че ли са наши. Когато ги приемем и задържим в себе си, те стават наши. А от това следва, че заменяме един дух с друг:
"Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина във вас живее Божия дух. Но ако някой няма Христовия дух, той не е Негов. Рим. 8:9.
Ако застанем под тази мярка,КОЙ от нас ще се окаже Негов и кой - не?
Кои ще бъдат "е д н о " и кои не?
"Едно" могат да бъдат помежду си само онези, които са "едно" с Него. А "едно" с Него се става не чрез завършване семинария и теологичен колеж, не чрез постъпване на свещена служба или длъжност и обличане в свещенически сан, а чрез приемането Му като Господ и Спасител от греха.
"А на онези, които Го приеха даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот но от Бога." Йоан 1:12,13
"Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него."Йоан 14:23.
Единството с Христос е описано от самия Него като жива органична връзка, наречена "пребъдване": Йоан 15:1-10.
Най-великата идея във вселената е Божията спасителна любов, наречена още "благодат" или "блага вест, т.е. Евангелие.
Най-изявеният плод и най-славната манифестация на Божията благодат е единството , единството в Христос!
БЛАЖЕНСТВОТО НА ЕДИНСТВОТО
"Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие!
Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му; угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заръчал благословението, - живота до века.
Псалм 133.
Тази малка "Песен на възкачванията" е поетичен апотеоз на братството, единодушието и мира в отношенията. О, каква мечта! Какво блаженство, какъв блян! О, какъв полъх от вечността! Каква красота от небето, каква хармония на душите, еликсир на сладостта! Съзвучие от сърдечни трепети, отлежала и дълбока радост! Тя излъчва сигурност сред промени, увереност в беззвездна нощ! Носи ухание на възвърнат живот, тръпка на възродена младост, и дихание на неумираща любов! . . . Преживяване, изпълващо всичко, съзоряване огряващо всичко, устояване, побеждаващо всичко! Колко е хубаво да живеят човешките същества в царството на мир, разбиране и единомислие! Толкова е хубаво, че ги прави да се чувстват б о г о в е !
Сега знаем, какво губим, когато го нямаме и колко сме бедни, като не го постигаме! Най-голямата бедност е бедността на душата и най-страшната загуба е отчуждението на душите! На всеки от нас е даден само по един живот. Ние можем да го умножим толкова пъти, колкото са онези, с които сме в единодушие! Да бъдат всички едно! Единство в Христос или празник на самотата - това е дилемата, която определя съдбата
"И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха. Деяния 2:44-47.
Не е просто порив на фантазията, а исторически документиран факт!
Р А З Д Е Л Е Н И Е Т О
А разделението? Най-изявеният плод и най-славната манифестация на Божията благодат е е д и н с т в о то.
От това следва, че най-голямата злоупотреба с Божията благодат е лъжеединството, което няма Христовия Дух:
"Имащи вид на благочестие, но от с и л а т а М у отречени. От такива стой настрана!" 2 Тим. 3:5.
Колкото възвеличава единството в Христос, толкова Светото Писание предупреждава против неговия най-опасен двойник - единството без Христос!
Сам Христос най-тържествено обявява пред Пилат, че не е в съюз със никоя политическа или религиозна сила, защото Неговата мисия и Неговото царство не са от този свят. Йоан 18:36.
Пак под Божие вдъхновение и внушение, Исая осъжда човешките съюзи, като метод за провеждане Божието спасително дело:
"Защото така ми говори Господ със силна ръка и научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза: Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз ида не се боите от това, от което те се боят, нито да се плашите." Исая 8:11,12.
В горния текст е изложена една опасност, която стои пред Божиите представители в този свят през всички времена, а именно: Непозволено сближение и съюзяване с хора, които не изповядват и не следват истината. Словото е много категорично и силно, когато става дума за такива контакти:
"Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиара? Или какво съучастие има вярващия с невярващия ? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя сред тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат люде."
"Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "и не се допирайте до нечисто";
"И Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщия Господ. 2 Коринтяни 6:14-18.
Христовото е д и н с т в о не е в съюзите и контактите, а в д у х а :
"Духът е който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са." Йоан 6:63.
Спохожда ли ви мисълта, че това може да са "крайни", "сектантски", фундаменталистични разсъждения, които не подхождат на представата ни за благия и човеколюбив Христос? Странно ли ви е, че този Христос е различен от иконата пред която се кланяете? Библейски и действителен ли е Христос, Който нарича едни "свои", а други "чужди и непознати"? Йоан 10:14;
Не, Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Ние сме , които се променяме. Ние сме, които Го променяме в представите си . Ние сме, които трябва отново да Го намерим и се върнем при Него.
Той е Който говори за "овци" и "кози". Той е, Който приема едни, а се отрича от други.Мат. 7:21-23.
Той е Който предрича "раздяла" и то по най-категоричен начин. Лука 17:34-36. Мат. 24:40.
Той е Който поставя изискването за върховна и пълна принадлежност над всичките ви общения и привързаности, защото само Той има власт над тях и над вас. Той е великият "АЗ СЪМ!"
Не се лъжете, тези ръце, които бяха прободени на кръста, са същите, които направиха бич и изгониха търговците от храма! Тази уста, която произнесе Планинската проповед е същата, която произнесе присъдата над безплодната религия на фарисеите, заклеймявайки ги с "Горко вам!" Словото, което възкреси Лазар е същото, което ще убие "беззаконния" в деня на Неговото явление! 2 Сол. 2:8.
Бог не търпи "смесени" отношения. Той ясно заявява, че те дори са Му по-противни, защото смесват чистото с нечистото и святото със скверното: Исая 1:11-17.
Верността към Бога не се доказва само с красноречие и доброжелателство. Тя иска решителност и жертва. Любов, изявена в решителност и жертва ни е свързала с Христос и само тя може да ни въведе и задържи в единство с Него. А единството в Него ще се прояви в единство помежду ни.
ЕДИН ДУХ, ЕДНА ЧАША, ЕДНО ОБЩЕНИЕ
В своето първо послание към коринтяните, глава 10, апостол Павел засяга разглеждания от нас въпрос. Той си служи с "чашата", като символ на духа и общението между вярващите.
"Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. 1 Кор. 10:21.
Чашата, която Господ Исус завеща в нощта на раздялата, въвежда в едно общение. Чашата, която този свят предлага и бесовете освещават, въвежда в друг вид общение. Няма трета "чаша" която да примирява тези два диаметрално противоположни и непримирими символи. Те са р а з д е л е н и необратимо и остават непримирими вчера, днес и завинаги!
Да се спрем на 1 Кор. 10:22. Тук думата, която изразява Божията непримиримост с всеки заместител на и с т и н а т а е "ревност.". Ревността не е гняв, не е омраза, не е любов, нито отмъщение . . . Тя е с р и в на ценностите, които душата е градила, пазила и споделяла. . . Болка от неочаквано предателство, съизмеримо само с величината на заложените стойности. Ревността е любов, поставена на кръстопът да избира между две възможности: Дали да остане вярна на себе си или да се измени и отрече от себе си . "Не можете да пиете и двете чаши!" Колко хубаво и вярно е казано! Господната чаша и бесовската чаша!
И понеже чашата е символ на общение, апостолът казва: Не можете да общувате и с Бога и с бесовете. Не можете да бъдете "едно" и с Бога и с демоните, имате право само на едно "единство".
А преди той да го каже, Авторът на заветната връзка и Господарят на Единството с Бога заяви:
"Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия,а ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да слугувате и на Бога и на мамона!" Матей 6:24
ОПИТИ ЗА "ДВОЙНА" ПРИНАДЛЕЖНОСТ, ОТРЕЧЕНИ И НАКАЗАНИ
1. Илиевите синове - 1 Царе 2:12-17, 22-25.
Фрапиращ случай на злоупотреба с оказано доверие в сферите на висш свещенически сан. Синов
ете на първосвещеника Илий, опорочават свещеническата служба, като постъпват по най-недостоен начин и отвращават народа от Божията служба. Наказанието не закъснява. В боя с филистимците, ковчегът бива пленен, а Офний и Финеес биват убити. Самият първосвещеник Илий , след като е предупреден за инертното си и мекушаво поведение, умира при получаване на новината.
"Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда. Римляни 1:18.
РАЗДЕЛЕНИЕТО В НАС И МЕЖДУ НАС
Щом сме родени под знака на греха, ние носим разделението в себе си като наша потенциална черта. Само Исус беше напълно свободен от това. При цялата Си приравненост с човешката природа, Той не познаваше вкуса на р а з д е л е н и е т о и не изпадна под властта на съмнението. Или? . . . Може би само в последния Си час, когато натоварен с греха на целия свят Се почувства изоставен от Отец, разделен от Бога и Божието единство. Точно това съкруши сърцето Му и Го уби.
Както грехът носи р а з д е л е н и е , така вярата в Христос придава съзидание и цялост на личността. В нея ние можем отново да изпитаме чувството на единение и близост с Бога.
А разделението в ЦЪРКВАТА?
"Защото е нужно да има и разделение между вас, за да се яви кои са
одобрените /достойните/ помежду ви." 1 Кор. 11:19.
Аз съм израснал в семейството на свещенослужител и още от детските си години помня, как неволно ставах свидетел на спорни въпроси възникващи в църквата и пораждащи различия и раздвоения в мненията. Такива винаги е имало и ще има във всяка църква. Имало ги е още в апостолската църква. Но в моя детски ум, тези проблеми изглеждаха лесни и несъществени, защото аз си казвах: Може този или онзи да не знае или да не е прав, но Господ нали знае - Той ще ни даде верния отговор. Аз пораснах и остарях, но нито веднъж не станах свидетел на отговор, който идва от "горе"и няма нищо общо с човешко участие, според моите представи и очаквания. Някои спорни въпроси от онова време намираха решение с течение на самото време. Други биваха условно решавани с оставащо място за евентуално ново и по-добро решение. Обаче имаше, а и възникваха такива, които още чакат решение и вероятно ще чакат докато не седне големият всемирен съд и не открие всичко с кристална, абсолютна яснота.
Според думите на апостола, р а з д е л е н и е т о при всичката си негативност, има това положително свойство, че помага да се търси истината и да се направи разлика между добро и зло, между право и неправо, между истина и заблуда. В унисон с това е внушението:
"Изпитвайте всичко, дръжте доброто . . . " 1 Сол. 5:21
Творческите разногласия имат и този актив, че довеждат до себеизпитване, израстване и сближение между участващите страни. Единството, постигнато след преодоляно разделение е по-мъдро, по-зряло и по-силно. Разделението е в нашата липса на мъдрост, незрялост, неосветеност и в крайна сметка, в нашия егоизъм, гордост и себелюбие.
Единството с Христос възстановява единството помежду ни.!
РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ЦЪРКВИТЕ
Римляните имали един всемогъщ девиз: "Divido et tempera!" , "Разделяй и владей!" Но той само е заимстван от другаде. Истинският му автор е онзи, който пръв изрази съмнение и внесе разделение във вселената. Множеството църковни формации, деноминации и изповедания, религии и култове са плод на една винаги настояща и основна причина - отклонението от истината, отделяне от Христос. Ако познавахме истината в Христос, бихме станали свободни от многоликата измама. Тук не мога да не спомена думите на Онзи, Който основа църквата и е нейният жив Бог и глава за всички времена. Тези думи тежат повече от всички вселенски събори, конференции и авторитети през всички времена:
"Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са ония, които ги намират." Матей 7:13,14.
Христос се обърна към Своята Църква:
"Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството! Лука 12:32.
Когато реалността ни предлага внушителни цифри и болшинства от мнения, нека си спомним заветната първосвещеническа молитва на Божия Син , че Той се моли не да сме много, а да сме "едно". Колко много са църквите постигнали съгласие помежду си - не това трябва да е критерият ни за следване, а гласа на Добрия Пастир, Който зове Своите и казва:
"Моите овце слушат гласа Ми и аз ги познавам и те Ме следват." Йоан 10:27
А на всички други пак Той казва: "Вие затова не вярвате, защото не сте от Моите овци." Йоан 10:26.
В А В И Л О Н - Е Д И Н С Т В О П Р О Т И В Б О Г А
Предсказано е че в нашето последно време ще станем свидетели на едно въплъщение на идеите на отстъплението в идеята за единство, завещана от самия Христос. Представящ се за "светъл ангел", / 2 Кор. 11:14/, Сатана ще иска да обедини всички църкви под егидата на едно всесветско и всеобхватно движение за мир и единство между всички изповедания. То ще има атрактивността на сближаваща и миротворна сила, чаровна божествена мисия , ще има подкрепата на водещите авторитети в духовния живот на народите, благоволението на земните началства и власти и пленителната привлекателност на едно дългоочаквано съживление, едно навременно свръхестествено откровение . . . Но ще бъде измамата на всички времена, която ще цели да заблуди "ако е възможно дори и избраните." Матей 24:24.
КАК да разпознаем фалшивото "единство" от истинското? Кои са главните белези, които ще отличават Божието дело от Не-Божието? Те са същите, които небето ни е дало веднъж завинаги. Те са така неизменни както и самия Христос. Те са в Словото Му. Йоан 5:39; Исая 8:20.
1. Божието Слово -Библията е защитното средство на вярата.
"Като намерих Твоето Слово, изядох го и Твоите думи ми бяха радост и веселие на сърцето."Еремия 15:16.
Христос не цитира автори, теолози и авторитети. Той имаше Словото, Сам беше "Словото"и воюваше чрез Словото: Писано е, писано е, писано е! И днес когато защитаваме нашата вяра и истината, ние нямаме п-силно оръжие от "Писано е!", т.е. Словото. И нека никой не мъдрува повече от писаното Слово, защото отива в друг лагер, включва се в друго "Единство" и влиза в диалог с изкусителя!
2. Божият закон е вечен, като самия Бог
Вторият критичен белег или знак, по който можем да идентифицираме един глас, или обединени гласове на едно общество, звучащи и призоваващи към " единство" , това е отношението към Божия закон. Освободете мисълта си, от прелъстителната и невярна идея, че Божият закон "остарява", умира или се заменя с нещо друго. Ако някога изглежда така, това се отнася до спомагателните форми или функции, които законът е приемал, за да може да се доближи грешният, неосветен човек до светия безгрешен Бог. Но след всяко такова спомагателно доближаване, законът отново е заемал недосегаемото си място в Божието присъствие и от там е казвал на подпомогнатия грешник: Спазвай ме! Зачитай ме в живота си! Не съгрешавай повече! Чрез благодатта Си Христос подпомага грешника да застане отново на достойна, независима и избирателна позиция. Той го реабилитира, но реабилитирането никога не включва и не е с цел р е ц и д и в и з ъ м !
Единството с Христос е единство и съгласие с Неговия закон:
"Драго Ми е Боже мой, да изпълнявам волята Ти и законът Ти е сред сърцето ми!"
Псалм 40:8
3. Не "буквата", а д у х ъ т ! 2 Кор. 3:6.
Критериите за чисто и нечисто, добро и зло, позволено и полезно или осъдително и вредно , не се извличат от безкраен списък с препоръки и забрани, а чрез пребъдване на Истинската Лоза и нормално отношение със Светия Дух. Който е воден от Светия Дух, той има обучени чувства и възпитан вкус за да преценява нещата от Божия гледна точка. Божията любов го възпитава и води:
"Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада." 1 Коринт. 13:4-8.
Любовта внася селективност във всичките ни възприятия:
"Най-после, братя, всичко що е истинно,що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте!" Филип. 4:8.
4. Изпитвайте д у х о в е т е !
Всяка лъжа, измама, невярно свидетелство - са знак, че зад тях стои не Бог, а прелъстителен дух от царството на сенките.
Всяко призоваване на мъртви или позоваване на живи, които общуват със света на "отвъдното"и не се подчиняват на ръководството на Божието Слово, е признак, че сме в присъствието и под влиянието на големия измамник. Всяко общение, сближение и, обединение с такива източници е "съюз против Бога" и единство с измамата. Съвременният "Вавилон"е точно това: Обединение на историческото отстъпление с модерното, съвременно отстъпление, достигащо до своя възможен предел. Този "Вавилон" не е монархия, не е държава, не е църква, макар да включва всички църкви. . . Той е и м п е р и я на смесици и бъркотия, на истини и заблуди, на падение и отстъпление от Живия Бог. "Вавилон" е триумфираща коалиция на тъмните сили на поднебесната, завладели едно отделило се от Бога човечество и навлезли, проникнали във всичко, което някога е било пазено като свято, чисто и стълб на истината.
Божията вест към всички, които все още са там, но са Божии по дух и сърце ечи със пълна сила:
"Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош."
И след тази диагноза за състоянието на "Вавилон", следва призивът към онези, които все още са там във Вавилон, но мястото им не е там:
ИЗЛЕЗТЕ ОТ НЕЯ , ЛЮДЕ МОИ ЗА ДА НЕ УЧАСТВАТЕ В ГРЕХОВЕТЕ Й И ДА НЕ СПОДЕЛЯТЕ ЯЗВИТЕ Й, ЗАЩОТО ГРЕХОВЕТЕ Й СТИГНАХА ДОРИ ДО НЕБЕТО И БОГ СИ СПОМНИ НЕЙНИТЕ НЕПРАВДИ! Откровение 18:4.
След тази най-тържествена покана, оставането във Вавилон е равнозначно на съгласие и сливане с него. А то е равностойно на отказ от СПАСЕНИЕ и приемане Божия гняв върху себе си. В цялата Библия няма по-страшна предупредителна вест от тази, която е дадена на нашето време! И в цялата история няма по-съдбоносна покана към човечеството като цяло. Да оставим ли гласа на Добрия Пастир без последствие? Да затворим ли вратата, зад която стои и очаква Онзи, Който има за нас нещо по добро от осъждение и гняв? Да нещо много по-добро от това което имаме и можем да имаме? ДА НЕ БЪДЕ!
ИЗЛЕЗТЕ ОТ НЕЯ , ЛЮДЕ МОИ, НАРОДЕ МОЙ!
А М И Н !
Тема 5
Е Д И Н С Т В О И Р А З Д Е Л Е Н И Е
Спорът за човека рефлектира върху човешките отношения. Те не могат да бъдат независими и вън от цялото. А "цялото" е едно, само едно, като истината и Бога. Цялото е в единството на Божеството. Разделението е феномен, който може да се появи само при наличието на цялото. Въпросът за единството и разделението е разновидност на най-великата идея във Вселената - Божията спасяваща любов.
Църквата, като носител на най-великата идея е поле за изява на единството и разделението. Като живо продължение и аналогичен образ на великата борба,тя е носител на великата идея и нейната сянка, на тезата и антитезата.
"Да бъдат всички едно; както Ти Отче си в Мене и Аз във Тебе, тъй и те да бъдат в нас, за да повярва светът, че Ти Си ме пратил." Йоан 17:21
"Защото е нужно да има и разделение между вас, за да се яви кои са
одобрените /достойните/ помежду ви." 1 Кор. 11:19.
НАЙ-ВЕЛИКАТА ИДЕЯ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Ако имаше обявена Нобелова награда за най-велика идея, призът би останал за всички времена на Евангелието. Божията спасяваща любов е не само най-великата идея на този свят, но и сюблимната, върховна идея на целия всемир. Нещо по-голямо не е създавано и не може да се създаде, защото Бог вече веднъж така е изявил Себе Си, че не би искал да се повтори. Няма по-голяма сила от любовта и няма по-голяма любов от онази която доброволно служи и се жертва. Не съществува и друго средство да се победи грехът. Благодатта, жертвата, благовестието - това е шедьовърът на всички времена, за всички светове, и за всяко сърце.
Как вижда Христос Собствената Си роля в спасителния план и какво върховно желание предявява за Своята Църква?
"И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти Отче Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, аз я дадох на тях"; за да бъдат едно, както и Ниe сме едно; Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти Си Ме пратил и Си възлюбил тях, както Си възлюбил и Мене."Йоан 17:20 -23.
Единството е атрибут на Божеството. Бог не познава разделение в Себе Си. Разделението е в тайната на беззаконието, в греха.
Заветът на Христос към Неговата църква е : Единство и мисиониране - проповядване и душеспасение чрез благовестие и общение. За отбелязване е че Той не прати Своите свидетели да евангелизират света, преди да ги доведе до единство в "горницата". Проблемът на християнството в 21-то столетие е че то тръгна да се обединява, без да има единството, за което Христос се моли. Дръзко и самонадеяно водителите на църквите заявиха: Ние всички сме еднакви. Няма нужда да се спечелваме един друг за каузи, да спорим по доктрини и да се делим по учения. Достатъчно е да изповядваме, че сме вярващи и ние ставаме едно в Христос. Дори няма нужда да сме непременно християни. Бог е един и дали ще Го наречем Аллах, Кришна, Яхве или Христос, то е все едно. Бог ни приема такива, каквито сме. Той ще спаси всички накрая, защо да има различни религии и църкви? Но това е "единство", колкото Христос и Сатана са едно. Няма по-лош начин да се отрече единството в Христос, защото така се заличава разликата между истината и заблудата, доброто и злото, чистото и нечистото и вследствие на всичко това - между Христос и Антихриста. И ако това може да заблуди множества екзалтирани, недобросъвестни, лековерни и всъщност неверни "християни", то няма да подведе Онзи, Който не греши. Той просто ще им каже във великия ден на равносметката:
- Не ви познавам. Идете си от Мен, вие които обичате и вършите беззаконие! Мат.7:22,23.
Бог не е за подигравка - каквото посее човек, това ще пожъне. Галатяни 6:7,8.
Представата ни за Божеството е недостатъчна. Ние сме започнали да Го сравняваме със себе си, да Го виждаме през нашите мисли и чувства, да Му приписваме нашите вкусове и съображения, да съдим за Него според нашите склонности и предпочитания . . . Но Бог не е човек и не се изменя. Той е свят и ни учи да казваме: "Да се свети името Ти". Как ще освещаваме това име, ако го носим недостойно, ако го вплитаме във връзки, с които то не се свързва и ако го петним с явни и тайни грехове?
Винаги ми е правила впечатление третата Божия заповед. Възприемал съм я повече като изискване за почтителност при произнасяне Божието име. Но тя е много повече от това: Може да произнасям с почтителност и респект Божието име, а да го петня и охулвам с действията, постъпките, отношенията и мислите, чувствата и представите си. Може да безчестя Бога с упоритостта и оглушките, които си правя спрямо изобличенията на Светия Дух, отправени чрез съвестта или някой друг. Може да се крия зад лицемерна почтителност, когато не изпълнявам дълга си и се противопоставям на Светия Дух. Може да смесвам в мислите, чувствата и отношенията си с хората, свято и не свято, а това е късо съединение. Така Бог прекъсва връзката си с мен. Аз, увлечен не забелязвам, че друг дух заема опразненото място и почва да ме води от "Божие" име. Аз веднага не схващам разликата, но след време виждам, че съм бил воден от чужд, измамлив, прелъстителен дух.
Това се случва не само в личен план, но и в глобален, всечовешки мащаб:
"И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които като вършат знамения,отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. Откр. 16:13,14.
Тези нечисти духове отиват не само при водещите фигури на този свят и ги спечелват за една кауза, която не е Божия, но и при теб и при мен. Ако тази кауза беше само "не Божия" и не се представяше за Божия, по-малко хора биха я последвали и опасността от нея би била по-малка. Но Сатана се представя като светъл ангел. Сам Бог му позволява да мами, защото ние сме му позволили да се присъединява към нашите служби и богослужения, общения, развлечения и навици. Той има място в живота ни, повече отколкото си мислим. И затова тъй често провеждаме неговите мисли, като че ли са наши. Когато ги приемем и задържим в себе си, те стават наши. А от това следва, че заменяме един дух с друг:
"Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина във вас живее Божия дух. Но ако някой няма Христовия дух, той не е Негов. Рим. 8:9.
Ако застанем под тази мярка,КОЙ от нас ще се окаже Негов и кой - не?
Кои ще бъдат "е д н о " и кои не?
"Едно" могат да бъдат помежду си само онези, които са "едно" с Него. А "едно" с Него се става не чрез завършване семинария и теологичен колеж, не чрез постъпване на свещена служба или длъжност и обличане в свещенически сан, а чрез приемането Му като Господ и Спасител от греха.
"А на онези, които Го приеха даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот но от Бога." Йоан 1:12,13
"Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него."Йоан 14:23.
Единството с Христос е описано от самия Него като жива органична връзка, наречена "пребъдване": Йоан 15:1-10.
Най-великата идея във вселената е Божията спасителна любов, наречена още "благодат" или "блага вест, т.е. Евангелие.
Най-изявеният плод и най-славната манифестация на Божията благодат е единството , единството в Христос!
БЛАЖЕНСТВОТО НА ЕДИНСТВОТО
"Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие!
Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му; угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заръчал благословението, - живота до века.
Псалм 133.
Тази малка "Песен на възкачванията" е поетичен апотеоз на братството, единодушието и мира в отношенията. О, каква мечта! Какво блаженство, какъв блян! О, какъв полъх от вечността! Каква красота от небето, каква хармония на душите, еликсир на сладостта! Съзвучие от сърдечни трепети, отлежала и дълбока радост! Тя излъчва сигурност сред промени, увереност в беззвездна нощ! Носи ухание на възвърнат живот, тръпка на възродена младост, и дихание на неумираща любов! . . . Преживяване, изпълващо всичко, съзоряване огряващо всичко, устояване, побеждаващо всичко! Колко е хубаво да живеят човешките същества в царството на мир, разбиране и единомислие! Толкова е хубаво, че ги прави да се чувстват б о г о в е !
Сега знаем, какво губим, когато го нямаме и колко сме бедни, като не го постигаме! Най-голямата бедност е бедността на душата и най-страшната загуба е отчуждението на душите! На всеки от нас е даден само по един живот. Ние можем да го умножим толкова пъти, колкото са онези, с които сме в единодушие! Да бъдат всички едно! Единство в Христос или празник на самотата - това е дилемата, която определя съдбата
"И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха. Деяния 2:44-47.
Не е просто порив на фантазията, а исторически документиран факт!
Р А З Д Е Л Е Н И Е Т О
А разделението? Най-изявеният плод и най-славната манифестация на Божията благодат е е д и н с т в о то.
От това следва, че най-голямата злоупотреба с Божията благодат е лъжеединството, което няма Христовия Дух:
"Имащи вид на благочестие, но от с и л а т а М у отречени. От такива стой настрана!" 2 Тим. 3:5.
Колкото възвеличава единството в Христос, толкова Светото Писание предупреждава против неговия най-опасен двойник - единството без Христос!
Сам Христос най-тържествено обявява пред Пилат, че не е в съюз със никоя политическа или религиозна сила, защото Неговата мисия и Неговото царство не са от този свят. Йоан 18:36.
Пак под Божие вдъхновение и внушение, Исая осъжда човешките съюзи, като метод за провеждане Божието спасително дело:
"Защото така ми говори Господ със силна ръка и научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза: Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз ида не се боите от това, от което те се боят, нито да се плашите." Исая 8:11,12.
В горния текст е изложена една опасност, която стои пред Божиите представители в този свят през всички времена, а именно: Непозволено сближение и съюзяване с хора, които не изповядват и не следват истината. Словото е много категорично и силно, когато става дума за такива контакти:
"Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиара? Или какво съучастие има вярващия с невярващия ? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя сред тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат люде."
"Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "и не се допирайте до нечисто";
"И Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщия Господ. 2 Коринтяни 6:14-18.
Христовото е д и н с т в о не е в съюзите и контактите, а в д у х а :
"Духът е който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са." Йоан 6:63.
Спохожда ли ви мисълта, че това може да са "крайни", "сектантски", фундаменталистични разсъждения, които не подхождат на представата ни за благия и човеколюбив Христос? Странно ли ви е, че този Христос е различен от иконата пред която се кланяете? Библейски и действителен ли е Христос, Който нарича едни "свои", а други "чужди и непознати"? Йоан 10:14;
Не, Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Ние сме , които се променяме. Ние сме, които Го променяме в представите си . Ние сме, които трябва отново да Го намерим и се върнем при Него.
Той е Който говори за "овци" и "кози". Той е, Който приема едни, а се отрича от други.Мат. 7:21-23.
Той е Който предрича "раздяла" и то по най-категоричен начин. Лука 17:34-36. Мат. 24:40.
Той е Който поставя изискването за върховна и пълна принадлежност над всичките ви общения и привързаности, защото само Той има власт над тях и над вас. Той е великият "АЗ СЪМ!"
Не се лъжете, тези ръце, които бяха прободени на кръста, са същите, които направиха бич и изгониха търговците от храма! Тази уста, която произнесе Планинската проповед е същата, която произнесе присъдата над безплодната религия на фарисеите, заклеймявайки ги с "Горко вам!" Словото, което възкреси Лазар е същото, което ще убие "беззаконния" в деня на Неговото явление! 2 Сол. 2:8.
Бог не търпи "смесени" отношения. Той ясно заявява, че те дори са Му по-противни, защото смесват чистото с нечистото и святото със скверното: Исая 1:11-17.
Верността към Бога не се доказва само с красноречие и доброжелателство. Тя иска решителност и жертва. Любов, изявена в решителност и жертва ни е свързала с Христос и само тя може да ни въведе и задържи в единство с Него. А единството в Него ще се прояви в единство помежду ни.
ЕДИН ДУХ, ЕДНА ЧАША, ЕДНО ОБЩЕНИЕ
В своето първо послание към коринтяните, глава 10, апостол Павел засяга разглеждания от нас въпрос. Той си служи с "чашата", като символ на духа и общението между вярващите.
"Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. 1 Кор. 10:21.
Чашата, която Господ Исус завеща в нощта на раздялата, въвежда в едно общение. Чашата, която този свят предлага и бесовете освещават, въвежда в друг вид общение. Няма трета "чаша" която да примирява тези два диаметрално противоположни и непримирими символи. Те са р а з д е л е н и необратимо и остават непримирими вчера, днес и завинаги!
Да се спрем на 1 Кор. 10:22. Тук думата, която изразява Божията непримиримост с всеки заместител на и с т и н а т а е "ревност.". Ревността не е гняв, не е омраза, не е любов, нито отмъщение . . . Тя е с р и в на ценностите, които душата е градила, пазила и споделяла. . . Болка от неочаквано предателство, съизмеримо само с величината на заложените стойности. Ревността е любов, поставена на кръстопът да избира между две възможности: Дали да остане вярна на себе си или да се измени и отрече от себе си . "Не можете да пиете и двете чаши!" Колко хубаво и вярно е казано! Господната чаша и бесовската чаша!
И понеже чашата е символ на общение, апостолът казва: Не можете да общувате и с Бога и с бесовете. Не можете да бъдете "едно" и с Бога и с демоните, имате право само на едно "единство".
А преди той да го каже, Авторът на заветната връзка и Господарят на Единството с Бога заяви:
"Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия,а ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да слугувате и на Бога и на мамона!" Матей 6:24
ОПИТИ ЗА "ДВОЙНА" ПРИНАДЛЕЖНОСТ, ОТРЕЧЕНИ И НАКАЗАНИ
1. Илиевите синове - 1 Царе 2:12-17, 22-25.
Фрапиращ случай на злоупотреба с оказано доверие в сферите на висш свещенически сан. Синов
ете на първосвещеника Илий, опорочават свещеническата служба, като постъпват по най-недостоен начин и отвращават народа от Божията служба. Наказанието не закъснява. В боя с филистимците, ковчегът бива пленен, а Офний и Финеес биват убити. Самият първосвещеник Илий , след като е предупреден за инертното си и мекушаво поведение, умира при получаване на новината.
"Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда. Римляни 1:18.
РАЗДЕЛЕНИЕТО В НАС И МЕЖДУ НАС
Щом сме родени под знака на греха, ние носим разделението в себе си като наша потенциална черта. Само Исус беше напълно свободен от това. При цялата Си приравненост с човешката природа, Той не познаваше вкуса на р а з д е л е н и е т о и не изпадна под властта на съмнението. Или? . . . Може би само в последния Си час, когато натоварен с греха на целия свят Се почувства изоставен от Отец, разделен от Бога и Божието единство. Точно това съкруши сърцето Му и Го уби.
Както грехът носи р а з д е л е н и е , така вярата в Христос придава съзидание и цялост на личността. В нея ние можем отново да изпитаме чувството на единение и близост с Бога.
А разделението в ЦЪРКВАТА?
"Защото е нужно да има и разделение между вас, за да се яви кои са
одобрените /достойните/ помежду ви." 1 Кор. 11:19.
Аз съм израснал в семейството на свещенослужител и още от детските си години помня, как неволно ставах свидетел на спорни въпроси възникващи в църквата и пораждащи различия и раздвоения в мненията. Такива винаги е имало и ще има във всяка църква. Имало ги е още в апостолската църква. Но в моя детски ум, тези проблеми изглеждаха лесни и несъществени, защото аз си казвах: Може този или онзи да не знае или да не е прав, но Господ нали знае - Той ще ни даде верния отговор. Аз пораснах и остарях, но нито веднъж не станах свидетел на отговор, който идва от "горе"и няма нищо общо с човешко участие, според моите представи и очаквания. Някои спорни въпроси от онова време намираха решение с течение на самото време. Други биваха условно решавани с оставащо място за евентуално ново и по-добро решение. Обаче имаше, а и възникваха такива, които още чакат решение и вероятно ще чакат докато не седне големият всемирен съд и не открие всичко с кристална, абсолютна яснота.
Според думите на апостола, р а з д е л е н и е т о при всичката си негативност, има това положително свойство, че помага да се търси истината и да се направи разлика между добро и зло, между право и неправо, между истина и заблуда. В унисон с това е внушението:
"Изпитвайте всичко, дръжте доброто . . . " 1 Сол. 5:21
Творческите разногласия имат и този актив, че довеждат до себеизпитване, израстване и сближение между участващите страни. Единството, постигнато след преодоляно разделение е по-мъдро, по-зряло и по-силно. Разделението е в нашата липса на мъдрост, незрялост, неосветеност и в крайна сметка, в нашия егоизъм, гордост и себелюбие.
Единството с Христос възстановява единството помежду ни.!
РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ЦЪРКВИТЕ
Римляните имали един всемогъщ девиз: "Divido et tempera!" , "Разделяй и владей!" Но той само е заимстван от другаде. Истинският му автор е онзи, който пръв изрази съмнение и внесе разделение във вселената. Множеството църковни формации, деноминации и изповедания, религии и култове са плод на една винаги настояща и основна причина - отклонението от истината, отделяне от Христос. Ако познавахме истината в Христос, бихме станали свободни от многоликата измама. Тук не мога да не спомена думите на Онзи, Който основа църквата и е нейният жив Бог и глава за всички времена. Тези думи тежат повече от всички вселенски събори, конференции и авторитети през всички времена:
"Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са ония, които ги намират." Матей 7:13,14.
Христос се обърна към Своята Църква:
"Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството! Лука 12:32.
Когато реалността ни предлага внушителни цифри и болшинства от мнения, нека си спомним заветната първосвещеническа молитва на Божия Син , че Той се моли не да сме много, а да сме "едно". Колко много са църквите постигнали съгласие помежду си - не това трябва да е критерият ни за следване, а гласа на Добрия Пастир, Който зове Своите и казва:
"Моите овце слушат гласа Ми и аз ги познавам и те Ме следват." Йоан 10:27
А на всички други пак Той казва: "Вие затова не вярвате, защото не сте от Моите овци." Йоан 10:26.
В А В И Л О Н - Е Д И Н С Т В О П Р О Т И В Б О Г А
Предсказано е че в нашето последно време ще станем свидетели на едно въплъщение на идеите на отстъплението в идеята за единство, завещана от самия Христос. Представящ се за "светъл ангел", / 2 Кор. 11:14/, Сатана ще иска да обедини всички църкви под егидата на едно всесветско и всеобхватно движение за мир и единство между всички изповедания. То ще има атрактивността на сближаваща и миротворна сила, чаровна божествена мисия , ще има подкрепата на водещите авторитети в духовния живот на народите, благоволението на земните началства и власти и пленителната привлекателност на едно дългоочаквано съживление, едно навременно свръхестествено откровение . . . Но ще бъде измамата на всички времена, която ще цели да заблуди "ако е възможно дори и избраните." Матей 24:24.
КАК да разпознаем фалшивото "единство" от истинското? Кои са главните белези, които ще отличават Божието дело от Не-Божието? Те са същите, които небето ни е дало веднъж завинаги. Те са така неизменни както и самия Христос. Те са в Словото Му. Йоан 5:39; Исая 8:20.
1. Божието Слово -Библията е защитното средство на вярата.
"Като намерих Твоето Слово, изядох го и Твоите думи ми бяха радост и веселие на сърцето."Еремия 15:16.
Христос не цитира автори, теолози и авторитети. Той имаше Словото, Сам беше "Словото"и воюваше чрез Словото: Писано е, писано е, писано е! И днес когато защитаваме нашата вяра и истината, ние нямаме п-силно оръжие от "Писано е!", т.е. Словото. И нека никой не мъдрува повече от писаното Слово, защото отива в друг лагер, включва се в друго "Единство" и влиза в диалог с изкусителя!
2. Божият закон е вечен, като самия Бог
Вторият критичен белег или знак, по който можем да идентифицираме един глас, или обединени гласове на едно общество, звучащи и призоваващи към " единство" , това е отношението към Божия закон. Освободете мисълта си, от прелъстителната и невярна идея, че Божият закон "остарява", умира или се заменя с нещо друго. Ако някога изглежда така, това се отнася до спомагателните форми или функции, които законът е приемал, за да може да се доближи грешният, неосветен човек до светия безгрешен Бог. Но след всяко такова спомагателно доближаване, законът отново е заемал недосегаемото си място в Божието присъствие и от там е казвал на подпомогнатия грешник: Спазвай ме! Зачитай ме в живота си! Не съгрешавай повече! Чрез благодатта Си Христос подпомага грешника да застане отново на достойна, независима и избирателна позиция. Той го реабилитира, но реабилитирането никога не включва и не е с цел р е ц и д и в и з ъ м !
Единството с Христос е единство и съгласие с Неговия закон:
"Драго Ми е Боже мой, да изпълнявам волята Ти и законът Ти е сред сърцето ми!"
Псалм 40:8
3. Не "буквата", а д у х ъ т ! 2 Кор. 3:6.
Критериите за чисто и нечисто, добро и зло, позволено и полезно или осъдително и вредно , не се извличат от безкраен списък с препоръки и забрани, а чрез пребъдване на Истинската Лоза и нормално отношение със Светия Дух. Който е воден от Светия Дух, той има обучени чувства и възпитан вкус за да преценява нещата от Божия гледна точка. Божията любов го възпитава и води:
"Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада." 1 Коринт. 13:4-8.
Любовта внася селективност във всичките ни възприятия:
"Най-после, братя, всичко що е истинно,що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте!" Филип. 4:8.
4. Изпитвайте д у х о в е т е !
Всяка лъжа, измама, невярно свидетелство - са знак, че зад тях стои не Бог, а прелъстителен дух от царството на сенките.
Всяко призоваване на мъртви или позоваване на живи, които общуват със света на "отвъдното"и не се подчиняват на ръководството на Божието Слово, е признак, че сме в присъствието и под влиянието на големия измамник. Всяко общение, сближение и, обединение с такива източници е "съюз против Бога" и единство с измамата. Съвременният "Вавилон"е точно това: Обединение на историческото отстъпление с модерното, съвременно отстъпление, достигащо до своя възможен предел. Този "Вавилон" не е монархия, не е държава, не е църква, макар да включва всички църкви. . . Той е и м п е р и я на смесици и бъркотия, на истини и заблуди, на падение и отстъпление от Живия Бог. "Вавилон" е триумфираща коалиция на тъмните сили на поднебесната, завладели едно отделило се от Бога човечество и навлезли, проникнали във всичко, което някога е било пазено като свято, чисто и стълб на истината.
Божията вест към всички, които все още са там, но са Божии по дух и сърце ечи със пълна сила:
"Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош."
И след тази диагноза за състоянието на "Вавилон", следва призивът към онези, които все още са там във Вавилон, но мястото им не е там:
ИЗЛЕЗТЕ ОТ НЕЯ , ЛЮДЕ МОИ ЗА ДА НЕ УЧАСТВАТЕ В ГРЕХОВЕТЕ Й И ДА НЕ СПОДЕЛЯТЕ ЯЗВИТЕ Й, ЗАЩОТО ГРЕХОВЕТЕ Й СТИГНАХА ДОРИ ДО НЕБЕТО И БОГ СИ СПОМНИ НЕЙНИТЕ НЕПРАВДИ! Откровение 18:4.
След тази най-тържествена покана, оставането във Вавилон е равнозначно на съгласие и сливане с него. А то е равностойно на отказ от СПАСЕНИЕ и приемане Божия гняв върху себе си. В цялата Библия няма по-страшна предупредителна вест от тази, която е дадена на нашето време! И в цялата история няма по-съдбоносна покана към човечеството като цяло. Да оставим ли гласа на Добрия Пастир без последствие? Да затворим ли вратата, зад която стои и очаква Онзи, Който има за нас нещо по добро от осъждение и гняв? Да нещо много по-добро от това което имаме и можем да имаме? ДА НЕ БЪДЕ!
ИЗЛЕЗТЕ ОТ НЕЯ , ЛЮДЕ МОИ, НАРОДЕ МОЙ!
А М И Н !