ЕЛАТЕ ДА СЕ ВЪРНЕМ ПРИ БОГА! (Осия 6:1)
ТЕМА №5
,,…Ще стана да отида при баща си!...”
Лука 15:18 ст.
10-те велики световни теми:
1. Човекът и природата
2. Човекът и обществото
3. Човекът и майчинството
4. Човекът и любовта
5. Човекът, войната и мира
6. Човекът, труда и почивката
7. Човекът и фантастичното
8. Човекът и смъртта
9. Човекът и Божеството
10. Човекът
Днес ще се съсредоточим върху №9 Човекът и Божеството. През всички времена, няма етап от човешката история, който да не е свързан с отношение към култ, поклонение и божество.
Древногръцкият историк Плутарх е отразил постоянното присъствие на идеята за Бога в живота на човечеството по следния начин:
„Може да обиколите света. Ще намерите градове без крепостни стени, без владетели, без училища и благоустройство, без театри и места за развлечение… Но няма да намерите нито едно селище или паланка без място за п о к л о н е н и е !”
,,Бог съществува от Самия Себе Си – от вечността във вечността.
Същество най-съвършено и най-блажено.
По Своята същност – духовен и единен;
По лице – Троен;
По воля – свят, справедлив, милостив, правдив;
По могъщество – най-велик;
По доброта – най-добър;
По мъдрост – неизмерим;
Светлина недостъпна и при все това – всичко, навсякъде и никъде.
На всички предмети, които наричаме ,,Свят” е като Творец, Управител и пазител.”
(Ян Амос Коменски – Чешки педагог в книгата ,,Сетивният свят в картини”)
Като контраст на този основен факт за Божеството, залегнало в историята, бита и творчеството на човечеството, се явява и друг – равен по големина и противоположен по действие: На лице е едно усилие у човечеството да се отдалечи и ако е възможно да се освободи от Бога!
От строежа на Вавилонската кула – преди повече от 4 000 години, до богоотрицанието на Фридрих Нитше, Волтер, Ингерсол и съвременният материализъм и атеизъм, тази тенденция се е изявявала в две главни насоки:
1. Идолопоклонство, суеверие и фетишизъм
2. Атеизъм – пълно отрицание на Божеството.
Между тях е духовният отпадък сред християните, който води до една от споменатите форми.
Веднага обаче трябва да се отбележи, че тенденцията никога не е ставала всеобщо правило и закон. Налице е една контра тенденция, която възвръща и възстановява позициите на Бога сред света и народите.
Призивът на Старозаветния пророк е повик към едно такова възвръщане: ,,Елате да се върнем…!”
В този призив, който стана и заглавие на това есе, се съдържат подтекстово идеите за:
I. Същността и характера на Божеството
II. Същността и характера на човека
III. Отношението между тях и регламента или начинът, по който възвръщането е възможно.
І Същността и характера на Божеството
Основен текст: Йоан 4:23,24 ст.: ,, 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.”
Каквото е небето за птицата, това е и Бог за душата – простор да лети и да се развива.
Какво губи човек без Бога?
Един млад човек сключил облог с Дявола, да не произнася никога името на Бога, срещу което да получи големи облаги.
Забогатял, имал щастливо семейство и се чувствал блажен с него в разкошното си имение. Един ден бил така щастлив, че не можел да задържа в себе си преливащите чувства. Почувствал нужда да ги сподели с някого, да изкаже благодарност, да отдаде почит и благодарение на някого. Но мисълта му не достигала до такава личност. Търсел я, но не я намирал. Тя му подсказвала за Себе Си, но избягвала и се губела при всеки опит да бъде достигната.
Младият човек изпаднал в депресия. Чувството, че най-важното нещо в живота му го няма, го разстройвало и потискало. Той не знаел кой е, на кого дължи своето щастие и за какво живее. Голямото му щастие се превърнало в голямо нещастие и тревога.
Изгубвайки връзката с Божеството, човек изгубва себе си – поддава се на манипулации, заблуди и самоубийство. Обезценява се и се ,,продава за нищо”…
Идеята за Бога градира човека, придава му слава, достойнство и чест..
ІІ Същността и характера на човека
Ако е продукт на случайност и еволюция, човекът не би трябвало да бъде съден за нищо. Няма по-голям морал от естествения подбор, който го е довел до тук. Няма причина да не продължава и по-нататък.
Ако човек е Божие творение, той е отговорен пред Бога. Ще дава сметка и отчет пред своя Създател.
Следните няколко стиха ни сочат верния отговор:
,, Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}*, И със слава и чест си го увенчал.Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,” (Пс.8:4-8 ст.)
,, Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.” (Йов 14:1 ст.)
,, Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл.7:24 ст.)
,, Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери ч о в е к - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя град.» (Еремия 5:1ст.)
,, Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси,
Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува; Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.” (Исая 59:1,2 ст.)
Изводът: Венец на творението, интелигентно същество, носещо Божии образ и подобие, но деградирало, изгубило своя висш сан и станало подвластно на смут, злощастия и грях. Безпомощен в своето падение и отстъпление, човекът има нужда от помощ, от СПАСИТЕЛ.
,, Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.” Лука 19:10 ст.
,,…Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.» 1Тим.1:15 ст.
,, също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.” Матей 20:28 ст.
,, На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” Йоан 1:29 ст.
,, И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.}* човеците, чрез което трябва да се спасим.” Деяния 4:12 ст.
Регламентът на спасението е откуп, замяна.
,, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,» 1Петрово 1:18-20 ст.
,, Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:” Йоан 3:16 ст.
Бог е предвидил и осъществил връщането. Той е изработил ПЛАН, чрез който да спаси човешкия род. Той е двупосочен, взаимен. От една страна (Божията) заместническата смърт, жертвата на Исус Христос и от друга (човешката) вярата и доброволното връщане на грешника.
,,…Ще стана да ида (ще се върна) при баща си…” (Лука 15:18 ст.)
Повикът към всички времена и всички хора е един: ЕЛАТЕ ДА СЕ ВЪРНЕМ!”
Безбожници и скептици върнали се при Бога
1. Хайнрих Хайне
В едно от стихотворенията си, поетът оставя един млад мъж, който стои в нощните часове край морето, да задава въпроса:
,,О,разрешете ми загадката на живота, мъчително прастарата гатанка, върху която вече не малко глави се блъскаха; глави в шапки с йероглифи, глави в тюрбани и черни барети, глави с перуки и хиляди други бедни, потящи се човешки глави!..
Кажете ми, какво означава човекът?Откъде е дошъл, накъде отива?
Малко хора знаят, че Хайне чете Библията по време на тежко боледуване и успява да намери пътя към вярата в Бога. Той сам пише върху това:
,,Да, аз се върнах при Бога, като блудния син след като дълго време пасях свинете на Хегелианците. Дали това беше беднотията, която ме тикаше назад? Вероятно една не толкова жалка причина. Тъгата по небесната родина ме нападна и ме прогони през гори и урви, по главозамайващите планински пътеки на диалектиката.По моят път срещнах бога на атеистите, не можах да го използвам…Това бедно, илюзорно същество, втъкано в този свят е безсилно…Когато човек копнее за един Бог, Който е в състояние да помага – а това е най-същественото – човек трябва да приеме също и Неговата личност, Неговата отделеност от света и Неговите свети качества, Неговата всеблагост, всемъдрост, всепредвидливост.”
2. Фридрих Нитше
Философът, който възвестяваше смъртта на Бога, понякога не можеше да се освободи от впечатлението, че стои пред тази невидима личност:
,,Негов съм аз, ако и да остана и до последния си час в тълпата от престъпници. Негов съм, ако и да чувствам примката, която ме тегли надолу в борбата.
Аз желая да те познавам, Непознати, Ти, който пипаш дълбоко в моята душа. Ти, Който преброждаш моят живот като буря, Ти, неразбираеми мой сродник!
Аз искам да Те познавам, да Ти служа!”
3. Волфганг Берхарт (поет)
В своята покъртителна драма ,,Вън пред вратата”, Берхарт представя Бога като старец, като Богът в който повече не вярва. Завръщащият се в родината Бекман Го обвинява:
,,Ах, Ти си стар Боже, Ти не си модерен, не можеш да проумяваш нашите дълги списъци за умрели и тревоги. Ние не Те познаваме вече така добре. Ти Си един любим Бог от книгите с приказки. Днес ние се нуждаем от един нов, знаеш ли какъв? Един Бог за нашите тревоги и беди. Да, един съвсем нов бог.”
Берхарт умира през 1947 г. в една Болница в Базел, когато бил едва на 26 години. Малко преди смъртта си, той бил посетен от един известен литературен критик – историк, които му беше донесъл забавни книги. Но поетът ги отхвърлил, вземайки една книга от масата до своето легло. ,,Сега аз чета само това!” Тази книга била Библията.” Дали Волфганг Берхарт беше изпитал, че този ,,нов Бог” е истинският Бог - За нашите страхове и нужди”?
Освен чудни опитности с Бога, има и примери за ужасяваща изоставеност от Бога. Дали не защото Творецът на Всемира е бил смятан за старец, Който евтино може да бъде залъган?...
4. Ген Тъни
Известният ирландски писател и сатирик Джордж Бърнард Шоу, дълги години кореспондирал с една игуменка. В едно от тези писма, той разказва за Ген Тъни, на времето световен шампион по бокс – тежка категория. Тъни бил изоставил своята вяра, след като се качил на ринга и станал професионален боксьор. Преуспял в живота и по-късно се оженил за една богата жена. Шоу пише:
,,Младоженците отпътуваха към Европа и в края пристигнаха на един малък остров в адриатическо море където аз се запознах с тях и завързах приятелство. Тъни ми разказа какво му се бе случило току що. Неговата съпруга получила внезапно сложно възпаление на сляпото черво с едно извънредно рядко явление, което много малко хирурзи познават. Само операция можеше да я спаси, но на острова имаше само един стар, неспособен за това лекар. Жената имаше само десет часа живот. Ген, безпомощен и отчаян, можеше само да наблюдава как тя умира. Само едно му оставаше: отново да повярва и да се моли. И той се молеше…
На следващата сутрин, на острова пристигна най-известния немски хирург, откривателя на точно тези сложни възпаления на сляпото черво. Около 10 часа сутринта, животът на госпожа Тъни беше вече вън от опасност. Днес тя е здрава майка на четири деца.
Скептиците виждат в общи линии само едно съвпадение и нищо друго. Но едно единствено съвпадение е вече твърде невероятно. Молитвата, пристигането на хирурга, неговите специални знания върху тази рядка болест – всичко това трудно може да се обясни със съвпадение. Аз не бих повярвал в историята ако някой чужденец ми я разказваше, че е станала в Китай.
Но така както стоят нещата, аз не се съмнявам в тях, защото само потвърждават – поне за мен – стойността, която отдавам инстинктивно на нашите молитви!..Не ме забравяйте за в бъдеще!...”
Бог е близо в страдание и болка. Ако човек съществува безгрижно, той не пита сериозно за Бога. Едва в бедствени изпитания чувства, че неговият живот не е автоматичен процес, който тече от само себе си. В такива часове говори Бог.
Хердер писа: ,,На всеки човек веднъж в живота трябва меч да прониже душата, иначе той не познава Висшата Сила.”
А Фридрих фон Боделшвинг допълва: ,,В най-големите дълбочини на нашата неволя стои Бог и ни чака.”
Фр. Шилер, в прочутото си произведение ,,Ода на радостта” пише:
,,Бъдете прегърнати милиони!
Тази целувка за цялата земя!
Братя, за нас в звездното небе
непременно живее един любещ Баща.
Припадате ли пред Него, милиони?
О, свят, чуваш ли Твореца?
Търси Го над звездното небе!
Над звездите Той трябва да живее!
Съществува една носталгия, тъга по Бога, един копнеж на създанието към Неговия Създател – независимо дали човек признава това, или не. Тази тъга по дома намира израз в търсенето на съвършенството и щастието в борбата за истината и правдата, в жаждата за убежище и чистота.
Радостта е у Бога. Елате да се върнем при Бога!
Истинското завръщане при Бога
Завръщането при Бога не е моментно разчувстване, или формално приемане на едно верую. То е дълбок обрат в мисленето и начина на живот. Нарича се ПОКАЯНИЕ.
,, Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.” (Деяния 2:37,38 ст.)
Покаянието започва с мисълта и чувствата, но преминава през волята и прониква в живота, действията, навиците и постъпките.
В своята алегорична поема ,,Паля Руук” Томас Муур недвусмислено трасира единственият възможен път за връщане в изгубеният Рай:
,,Един ангел бил изгонен от Рая и жадувал да се върне отново там. Казано му било, че може да се завърне, само ако донесе пред небесните врати дар, който е най-скъп за Бога. Но къде да го намери и какъв да бъде той? Всемогъщият има скъпоценни съкровища, далеч по-големи от нищожните земни представи… Тогава, това трябва да е нещо от духовно естество.
Като минавал покрай едно бойно поле, ангелът спрял до един умиращ войник. Взел една капка кръв от сърцето на героя и я занесъл на председателстващият ангел.
- Радушен е нашият прием към смелите! – бил тържественият отговор – Но храбростта, не ще отвори небесните врати!
Следващото място, където изгнаникът отишъл да търси ,,най-скъпото” било Египет. Там в една бедна стая, изоставен от всички, лежал млад човек умиращ от чума. Неговата предана годеница, оставила сигурността на бащиния дом, дошла при леглото на болния и търпеливо, с любов му прислужвала, докато накрая и тя се заразила от ужасната болест. Когато той издъхнал в нейните ръце, ангелът взел последната целувка на тази верна девойка. Скъпоценен знак на чистота,пожертвователна любов, но уви!...Не бил този дарът, искан от Бога.
Уморен, ангелът продължил да пътува надлъж и нашир. Така достигнал до един храм в Сирия. Звукът на камбаната призовавал към вечерна молитва. Едно младо, хубаво момиче, коленичило и отправило към Бога своята сърдечна молитва. Близо до него, в полумрака стоял и го наблюдавал един лош, окаян човек. Противни влияния се борели в душата му. Изведнъж, спомняйки си за своето особено чисто и невинно детство, той избухнал в плач на пробуда и сърдечно съкрушение… Ангелът взел една от онези блестящи сълзи и… Небесните врати били широко отворени пред него… Дарът, най-скъпият дар пред Бога, бил ,,благословените сълзи на истинското сърдечно покаяние.”
Ето и един Библейски пример: Лука 19:1-9 ст.: ,, След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града. И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине. Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. И той побърза да слезе, и прие Го с радост. И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.”
Закхей бил бирник. Мразен от всички Евреи, понеже работел за Римляните и събирал техните данъци от собствения си народ. За да печели и за себе си, той няколкократно повишавал сумата и разликата прибирал за себе си.
Но когато Исус влязъл в дома му и Закхей слушал Неговите поучения, в сърцето му настъпила промяна. Той осъзнал грешката си и обърнал посоката на своя живот на 1800. Не само, че върнал парите на ограбените от него хора, но и ги компенсирал като умножил сумата по четири.
Във 2Коринтяни 6:14-18 ст. апостол Павел пише: ,, Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде". Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери",казва всемогъщият Господ.»
Християнинът не трябва да се изолира от хората в света и да живее само в ,,свой свят”, но да общува така, че да може да влияе на другите за добро. Или както някъде сполучливо е казано:
,,Християнинът трябва да се обърне два пъти в живота си: веднъж като дойде при Христос, носейки греховете си и втори път като се върне в света носейки своето оправдание и Христос в себе си.”
Религиозната писателка Елън Уайт пише писмо до своя син по случай неговият 19-ти рожден ден:
,, Мили синко, пиша ти това писмо по случай деветнадесетия ти рожден ден. Голямо удоволствие би било да дойдеш при нас за няколко седмици както в миналото. Ти ще ни напуснеш, но нашите молитви ще те придружават.
Днес отминава още една година от твоя живот. Ще бъдеш ли доволен, ако това стане незабелязано за тебе? Напредна ли в Божествения живот? Порасна ли в духовността? Разпъна ли личното си Аз с неговите прищевки и страсти? Засили ли се интересът ти към изучаване на Божието слово? Спечели ли решителна победа над собствените си чувства и воля? Какъв е резултатът от изминалата година, която принадлежи на вечността и никога повече няма да се върне?
Сега, когато навлизаш в една нова година от живота си, вземи сериозно решение да вървиш стремително напред и нагоре, да живееш по-благородно и по-съвършено, отколкото досега. Постави си за цел да не следваш собствените си интереси и удоволствия, а да служиш за напредъка на Божието дело. Избягвай да се поставяш в обстоятелства, при които постоянно да се нуждаеш от помощ и другите да внимават как да те удържат в тесния път. Трябва да бъдеш силен, за да влияеш свято върху другите. Мястото ти е там, където сърцето ти се чувства задължено да прави добро, да утешава наскърбените, да подкрепя безпомощните и да дава свидетелство за Христос, когато има случай за това. Прославяй Бога във всичко, винаги и навсякъде. Доказвай вярата си при всички обстоятелства в живота. Имай мотив за всичко, което предприемаш.
Не си преживял спасяващата сила на Бога така, както би могъл, защото не си си поставил за главна цел в живота да прославиш Христос. Нека всяко обмислено от тебе намерение, всяка предприета работа и всяко удоволствие, на което се радваш, да служат за прослава на Бога! Смисълът на живота ти да може да се изрази с думите: "О, Боже, Твой съм, за да живея, да действам и да страдам за Тебе."
Мнозина се наричат последователи на Христос, но всъщност в центъра на техните действия и упование стои Сатана. По какво можеш да познаеш на кого принадлежиш? Кой притежава сърцето ти? За какво обичаш да говориш? На кого посвещаваш най-интимните си чувства и най-добрите си сили? Ако си на страната на Бога, мислите ти ще Го придружават навсякъде и Той ще бъде центъра на твоите намерения и действия. Приятелството със света ще ти бъде чуждо. Ще Му посветиш всичко, което притежаваш. Ще се стремиш да бъдеш подобен на Него, да вдишваш Неговата атмосфера, да изпълняваш Неговата воля и да вършиш всичко, угодно Нему.
Трябва да водиш толкова решителен живот, че никой да не се съмнява в тебе. Ако ти липсва решителност, не е възможно да влияеш на света около тебе. Решенията ти може да са добри и верни, но те ще останат без резултат, ако не издигнеш Бога за своя сила и не вървиш с нестихващ копнеж напред към целта. Задачата ти е да Му посветиш цялото си сърце и да добиеш дълбок християнски опит в живота си. Следвай образцовия живот на Спасителя!
Ти не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона. Или си изцяло на страната на Бога, или на страната на враговете Му. "Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява" (Матей 12:30). Религиозният живот на някои хора приключва безславно, тъй като те се клатушкат насам-натам и не могат да се определят в коя посока да тръгнат. Често пъти са убедени и почти готови да посветят всичко на Бога, но загубят ли веднъж тази готовност, се връщат отново назад. По този начин съвестта им изтлява и става безразлична към действията на Божия дух, Който ни предпазва и убеждава, но се оттегля огорчен, когато не бъде зачетен. Бог не е за подигравка. Той ни показва ясно светлината и ако ние пропуснем да я следваме, тя се оттегля.
Не се заблуждавай! Бог не е за подигравка! Само истинската, изобилстваща с духовен опит набожност може да те приготви за небето, да те дари с чист и благороден характер и да те направи годен да влезеш в присъствието на Бога, Който живее в непристъпна светлина (1Тимотей 6:16). Ако не се придобие на земята, небесният характер няма да се придобие никога. Затова започни веднага! Не вярвай, че ще дойде време, когато ще имаш възможност да постигнеш сериозна и истинска набожност. Всеки изминат ден те отдалечава от Бога. Приготви се за вечността с усърдие, непроявявано досега. Възпитавай се така, че да копнееш за Божието слово, за молитвените събрания, за освежаващите часове на разговор с Бога. Води угоден на Бога живот, живот, изпълнен с копнеж да участваш горе с небесния хор в небесните обиталища.
Започни новата година от живота си с нов живот. Записващият ангел ще прелисти нова страница в небесните книги. Какво ще бъде записано срещу името ти? Ще се оскверни ли небесният доклад с неуважение към Бога и с неизпълнени обещания? Бог да те пази от това! Дано бъде отбелязано онова, от което няма да се срамуваш, когато то бъде открито пред изпитващия поглед на ангели и хора.”
Време е да преминем към обобщение и заключение. Дори темата за ,,вечността” трябва да се съобразява с изискванията на времето. НО в никакъв случай не трябва да намали звученето на казаното до тук. Вечният живот не е абстракция и фантазия, а реалната, наи-плодотворната тема пред нас. ,,Каква полза ако спечели човек целя свят, а живота си изгуби…” Три елемента на нашата личност водят до познаване и постигане на най-върховната ценност: През ума прониква светлината. В сърцето се зарежда любовта. Чрез постоянни и неуморни усилия на волята се постига победа над греха, равна на ВЕЧЕН ЖИВОТ.
Днес очите на човечеството, повече от всякога са обърнати нагоре към необятната Вселена. Какво чакаме от там? Какво ни тласка натам?
,,Земята е люлката на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка.” (Циолковски)
Колко вярно! Още щом отвори очи, всеки нов член на планетата вижда безмерния небосвод над себе си и чува дишането на Вселената. Сам по себе си твърде малък, той е вече така устроен, че да ,,излезе” от своя малък свят и се устреми към по-голямото, към необятното.
Елате да се върнем при Бога! Елате да се върнем при нашите мили близки, носейки Христос в себе си!
А м и н !
,,…Ще стана да отида при баща си!...”
Лука 15:18 ст.
10-те велики световни теми:
1. Човекът и природата
2. Човекът и обществото
3. Човекът и майчинството
4. Човекът и любовта
5. Човекът, войната и мира
6. Човекът, труда и почивката
7. Човекът и фантастичното
8. Човекът и смъртта
9. Човекът и Божеството
10. Човекът
Днес ще се съсредоточим върху №9 Човекът и Божеството. През всички времена, няма етап от човешката история, който да не е свързан с отношение към култ, поклонение и божество.
Древногръцкият историк Плутарх е отразил постоянното присъствие на идеята за Бога в живота на човечеството по следния начин:
„Може да обиколите света. Ще намерите градове без крепостни стени, без владетели, без училища и благоустройство, без театри и места за развлечение… Но няма да намерите нито едно селище или паланка без място за п о к л о н е н и е !”
,,Бог съществува от Самия Себе Си – от вечността във вечността.
Същество най-съвършено и най-блажено.
По Своята същност – духовен и единен;
По лице – Троен;
По воля – свят, справедлив, милостив, правдив;
По могъщество – най-велик;
По доброта – най-добър;
По мъдрост – неизмерим;
Светлина недостъпна и при все това – всичко, навсякъде и никъде.
На всички предмети, които наричаме ,,Свят” е като Творец, Управител и пазител.”
(Ян Амос Коменски – Чешки педагог в книгата ,,Сетивният свят в картини”)
Като контраст на този основен факт за Божеството, залегнало в историята, бита и творчеството на човечеството, се явява и друг – равен по големина и противоположен по действие: На лице е едно усилие у човечеството да се отдалечи и ако е възможно да се освободи от Бога!
От строежа на Вавилонската кула – преди повече от 4 000 години, до богоотрицанието на Фридрих Нитше, Волтер, Ингерсол и съвременният материализъм и атеизъм, тази тенденция се е изявявала в две главни насоки:
1. Идолопоклонство, суеверие и фетишизъм
2. Атеизъм – пълно отрицание на Божеството.
Между тях е духовният отпадък сред християните, който води до една от споменатите форми.
Веднага обаче трябва да се отбележи, че тенденцията никога не е ставала всеобщо правило и закон. Налице е една контра тенденция, която възвръща и възстановява позициите на Бога сред света и народите.
Призивът на Старозаветния пророк е повик към едно такова възвръщане: ,,Елате да се върнем…!”
В този призив, който стана и заглавие на това есе, се съдържат подтекстово идеите за:
I. Същността и характера на Божеството
II. Същността и характера на човека
III. Отношението между тях и регламента или начинът, по който възвръщането е възможно.
І Същността и характера на Божеството
Основен текст: Йоан 4:23,24 ст.: ,, 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.”
Каквото е небето за птицата, това е и Бог за душата – простор да лети и да се развива.
Какво губи човек без Бога?
Един млад човек сключил облог с Дявола, да не произнася никога името на Бога, срещу което да получи големи облаги.
Забогатял, имал щастливо семейство и се чувствал блажен с него в разкошното си имение. Един ден бил така щастлив, че не можел да задържа в себе си преливащите чувства. Почувствал нужда да ги сподели с някого, да изкаже благодарност, да отдаде почит и благодарение на някого. Но мисълта му не достигала до такава личност. Търсел я, но не я намирал. Тя му подсказвала за Себе Си, но избягвала и се губела при всеки опит да бъде достигната.
Младият човек изпаднал в депресия. Чувството, че най-важното нещо в живота му го няма, го разстройвало и потискало. Той не знаел кой е, на кого дължи своето щастие и за какво живее. Голямото му щастие се превърнало в голямо нещастие и тревога.
Изгубвайки връзката с Божеството, човек изгубва себе си – поддава се на манипулации, заблуди и самоубийство. Обезценява се и се ,,продава за нищо”…
Идеята за Бога градира човека, придава му слава, достойнство и чест..
ІІ Същността и характера на човека
Ако е продукт на случайност и еволюция, човекът не би трябвало да бъде съден за нищо. Няма по-голям морал от естествения подбор, който го е довел до тук. Няма причина да не продължава и по-нататък.
Ако човек е Божие творение, той е отговорен пред Бога. Ще дава сметка и отчет пред своя Създател.
Следните няколко стиха ни сочат верния отговор:
,, Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}*, И със слава и чест си го увенчал.Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,” (Пс.8:4-8 ст.)
,, Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.” (Йов 14:1 ст.)
,, Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл.7:24 ст.)
,, Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери ч о в е к - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя град.» (Еремия 5:1ст.)
,, Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси,
Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува; Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.” (Исая 59:1,2 ст.)
Изводът: Венец на творението, интелигентно същество, носещо Божии образ и подобие, но деградирало, изгубило своя висш сан и станало подвластно на смут, злощастия и грях. Безпомощен в своето падение и отстъпление, човекът има нужда от помощ, от СПАСИТЕЛ.
,, Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.” Лука 19:10 ст.
,,…Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.» 1Тим.1:15 ст.
,, също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.” Матей 20:28 ст.
,, На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” Йоан 1:29 ст.
,, И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.}* човеците, чрез което трябва да се спасим.” Деяния 4:12 ст.
Регламентът на спасението е откуп, замяна.
,, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,» 1Петрово 1:18-20 ст.
,, Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:” Йоан 3:16 ст.
Бог е предвидил и осъществил връщането. Той е изработил ПЛАН, чрез който да спаси човешкия род. Той е двупосочен, взаимен. От една страна (Божията) заместническата смърт, жертвата на Исус Христос и от друга (човешката) вярата и доброволното връщане на грешника.
,,…Ще стана да ида (ще се върна) при баща си…” (Лука 15:18 ст.)
Повикът към всички времена и всички хора е един: ЕЛАТЕ ДА СЕ ВЪРНЕМ!”
Безбожници и скептици върнали се при Бога
1. Хайнрих Хайне
В едно от стихотворенията си, поетът оставя един млад мъж, който стои в нощните часове край морето, да задава въпроса:
,,О,разрешете ми загадката на живота, мъчително прастарата гатанка, върху която вече не малко глави се блъскаха; глави в шапки с йероглифи, глави в тюрбани и черни барети, глави с перуки и хиляди други бедни, потящи се човешки глави!..
Кажете ми, какво означава човекът?Откъде е дошъл, накъде отива?
Малко хора знаят, че Хайне чете Библията по време на тежко боледуване и успява да намери пътя към вярата в Бога. Той сам пише върху това:
,,Да, аз се върнах при Бога, като блудния син след като дълго време пасях свинете на Хегелианците. Дали това беше беднотията, която ме тикаше назад? Вероятно една не толкова жалка причина. Тъгата по небесната родина ме нападна и ме прогони през гори и урви, по главозамайващите планински пътеки на диалектиката.По моят път срещнах бога на атеистите, не можах да го използвам…Това бедно, илюзорно същество, втъкано в този свят е безсилно…Когато човек копнее за един Бог, Който е в състояние да помага – а това е най-същественото – човек трябва да приеме също и Неговата личност, Неговата отделеност от света и Неговите свети качества, Неговата всеблагост, всемъдрост, всепредвидливост.”
2. Фридрих Нитше
Философът, който възвестяваше смъртта на Бога, понякога не можеше да се освободи от впечатлението, че стои пред тази невидима личност:
,,Негов съм аз, ако и да остана и до последния си час в тълпата от престъпници. Негов съм, ако и да чувствам примката, която ме тегли надолу в борбата.
Аз желая да те познавам, Непознати, Ти, който пипаш дълбоко в моята душа. Ти, Който преброждаш моят живот като буря, Ти, неразбираеми мой сродник!
Аз искам да Те познавам, да Ти служа!”
3. Волфганг Берхарт (поет)
В своята покъртителна драма ,,Вън пред вратата”, Берхарт представя Бога като старец, като Богът в който повече не вярва. Завръщащият се в родината Бекман Го обвинява:
,,Ах, Ти си стар Боже, Ти не си модерен, не можеш да проумяваш нашите дълги списъци за умрели и тревоги. Ние не Те познаваме вече така добре. Ти Си един любим Бог от книгите с приказки. Днес ние се нуждаем от един нов, знаеш ли какъв? Един Бог за нашите тревоги и беди. Да, един съвсем нов бог.”
Берхарт умира през 1947 г. в една Болница в Базел, когато бил едва на 26 години. Малко преди смъртта си, той бил посетен от един известен литературен критик – историк, които му беше донесъл забавни книги. Но поетът ги отхвърлил, вземайки една книга от масата до своето легло. ,,Сега аз чета само това!” Тази книга била Библията.” Дали Волфганг Берхарт беше изпитал, че този ,,нов Бог” е истинският Бог - За нашите страхове и нужди”?
Освен чудни опитности с Бога, има и примери за ужасяваща изоставеност от Бога. Дали не защото Творецът на Всемира е бил смятан за старец, Който евтино може да бъде залъган?...
4. Ген Тъни
Известният ирландски писател и сатирик Джордж Бърнард Шоу, дълги години кореспондирал с една игуменка. В едно от тези писма, той разказва за Ген Тъни, на времето световен шампион по бокс – тежка категория. Тъни бил изоставил своята вяра, след като се качил на ринга и станал професионален боксьор. Преуспял в живота и по-късно се оженил за една богата жена. Шоу пише:
,,Младоженците отпътуваха към Европа и в края пристигнаха на един малък остров в адриатическо море където аз се запознах с тях и завързах приятелство. Тъни ми разказа какво му се бе случило току що. Неговата съпруга получила внезапно сложно възпаление на сляпото черво с едно извънредно рядко явление, което много малко хирурзи познават. Само операция можеше да я спаси, но на острова имаше само един стар, неспособен за това лекар. Жената имаше само десет часа живот. Ген, безпомощен и отчаян, можеше само да наблюдава как тя умира. Само едно му оставаше: отново да повярва и да се моли. И той се молеше…
На следващата сутрин, на острова пристигна най-известния немски хирург, откривателя на точно тези сложни възпаления на сляпото черво. Около 10 часа сутринта, животът на госпожа Тъни беше вече вън от опасност. Днес тя е здрава майка на четири деца.
Скептиците виждат в общи линии само едно съвпадение и нищо друго. Но едно единствено съвпадение е вече твърде невероятно. Молитвата, пристигането на хирурга, неговите специални знания върху тази рядка болест – всичко това трудно може да се обясни със съвпадение. Аз не бих повярвал в историята ако някой чужденец ми я разказваше, че е станала в Китай.
Но така както стоят нещата, аз не се съмнявам в тях, защото само потвърждават – поне за мен – стойността, която отдавам инстинктивно на нашите молитви!..Не ме забравяйте за в бъдеще!...”
Бог е близо в страдание и болка. Ако човек съществува безгрижно, той не пита сериозно за Бога. Едва в бедствени изпитания чувства, че неговият живот не е автоматичен процес, който тече от само себе си. В такива часове говори Бог.
Хердер писа: ,,На всеки човек веднъж в живота трябва меч да прониже душата, иначе той не познава Висшата Сила.”
А Фридрих фон Боделшвинг допълва: ,,В най-големите дълбочини на нашата неволя стои Бог и ни чака.”
Фр. Шилер, в прочутото си произведение ,,Ода на радостта” пише:
,,Бъдете прегърнати милиони!
Тази целувка за цялата земя!
Братя, за нас в звездното небе
непременно живее един любещ Баща.
Припадате ли пред Него, милиони?
О, свят, чуваш ли Твореца?
Търси Го над звездното небе!
Над звездите Той трябва да живее!
Съществува една носталгия, тъга по Бога, един копнеж на създанието към Неговия Създател – независимо дали човек признава това, или не. Тази тъга по дома намира израз в търсенето на съвършенството и щастието в борбата за истината и правдата, в жаждата за убежище и чистота.
Радостта е у Бога. Елате да се върнем при Бога!
Истинското завръщане при Бога
Завръщането при Бога не е моментно разчувстване, или формално приемане на едно верую. То е дълбок обрат в мисленето и начина на живот. Нарича се ПОКАЯНИЕ.
,, Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.” (Деяния 2:37,38 ст.)
Покаянието започва с мисълта и чувствата, но преминава през волята и прониква в живота, действията, навиците и постъпките.
В своята алегорична поема ,,Паля Руук” Томас Муур недвусмислено трасира единственият възможен път за връщане в изгубеният Рай:
,,Един ангел бил изгонен от Рая и жадувал да се върне отново там. Казано му било, че може да се завърне, само ако донесе пред небесните врати дар, който е най-скъп за Бога. Но къде да го намери и какъв да бъде той? Всемогъщият има скъпоценни съкровища, далеч по-големи от нищожните земни представи… Тогава, това трябва да е нещо от духовно естество.
Като минавал покрай едно бойно поле, ангелът спрял до един умиращ войник. Взел една капка кръв от сърцето на героя и я занесъл на председателстващият ангел.
- Радушен е нашият прием към смелите! – бил тържественият отговор – Но храбростта, не ще отвори небесните врати!
Следващото място, където изгнаникът отишъл да търси ,,най-скъпото” било Египет. Там в една бедна стая, изоставен от всички, лежал млад човек умиращ от чума. Неговата предана годеница, оставила сигурността на бащиния дом, дошла при леглото на болния и търпеливо, с любов му прислужвала, докато накрая и тя се заразила от ужасната болест. Когато той издъхнал в нейните ръце, ангелът взел последната целувка на тази верна девойка. Скъпоценен знак на чистота,пожертвователна любов, но уви!...Не бил този дарът, искан от Бога.
Уморен, ангелът продължил да пътува надлъж и нашир. Така достигнал до един храм в Сирия. Звукът на камбаната призовавал към вечерна молитва. Едно младо, хубаво момиче, коленичило и отправило към Бога своята сърдечна молитва. Близо до него, в полумрака стоял и го наблюдавал един лош, окаян човек. Противни влияния се борели в душата му. Изведнъж, спомняйки си за своето особено чисто и невинно детство, той избухнал в плач на пробуда и сърдечно съкрушение… Ангелът взел една от онези блестящи сълзи и… Небесните врати били широко отворени пред него… Дарът, най-скъпият дар пред Бога, бил ,,благословените сълзи на истинското сърдечно покаяние.”
Ето и един Библейски пример: Лука 19:1-9 ст.: ,, След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града. И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине. Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. И той побърза да слезе, и прие Го с радост. И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.”
Закхей бил бирник. Мразен от всички Евреи, понеже работел за Римляните и събирал техните данъци от собствения си народ. За да печели и за себе си, той няколкократно повишавал сумата и разликата прибирал за себе си.
Но когато Исус влязъл в дома му и Закхей слушал Неговите поучения, в сърцето му настъпила промяна. Той осъзнал грешката си и обърнал посоката на своя живот на 1800. Не само, че върнал парите на ограбените от него хора, но и ги компенсирал като умножил сумата по четири.
Във 2Коринтяни 6:14-18 ст. апостол Павел пише: ,, Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде". Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери",казва всемогъщият Господ.»
Християнинът не трябва да се изолира от хората в света и да живее само в ,,свой свят”, но да общува така, че да може да влияе на другите за добро. Или както някъде сполучливо е казано:
,,Християнинът трябва да се обърне два пъти в живота си: веднъж като дойде при Христос, носейки греховете си и втори път като се върне в света носейки своето оправдание и Христос в себе си.”
Религиозната писателка Елън Уайт пише писмо до своя син по случай неговият 19-ти рожден ден:
,, Мили синко, пиша ти това писмо по случай деветнадесетия ти рожден ден. Голямо удоволствие би било да дойдеш при нас за няколко седмици както в миналото. Ти ще ни напуснеш, но нашите молитви ще те придружават.
Днес отминава още една година от твоя живот. Ще бъдеш ли доволен, ако това стане незабелязано за тебе? Напредна ли в Божествения живот? Порасна ли в духовността? Разпъна ли личното си Аз с неговите прищевки и страсти? Засили ли се интересът ти към изучаване на Божието слово? Спечели ли решителна победа над собствените си чувства и воля? Какъв е резултатът от изминалата година, която принадлежи на вечността и никога повече няма да се върне?
Сега, когато навлизаш в една нова година от живота си, вземи сериозно решение да вървиш стремително напред и нагоре, да живееш по-благородно и по-съвършено, отколкото досега. Постави си за цел да не следваш собствените си интереси и удоволствия, а да служиш за напредъка на Божието дело. Избягвай да се поставяш в обстоятелства, при които постоянно да се нуждаеш от помощ и другите да внимават как да те удържат в тесния път. Трябва да бъдеш силен, за да влияеш свято върху другите. Мястото ти е там, където сърцето ти се чувства задължено да прави добро, да утешава наскърбените, да подкрепя безпомощните и да дава свидетелство за Христос, когато има случай за това. Прославяй Бога във всичко, винаги и навсякъде. Доказвай вярата си при всички обстоятелства в живота. Имай мотив за всичко, което предприемаш.
Не си преживял спасяващата сила на Бога така, както би могъл, защото не си си поставил за главна цел в живота да прославиш Христос. Нека всяко обмислено от тебе намерение, всяка предприета работа и всяко удоволствие, на което се радваш, да служат за прослава на Бога! Смисълът на живота ти да може да се изрази с думите: "О, Боже, Твой съм, за да живея, да действам и да страдам за Тебе."
Мнозина се наричат последователи на Христос, но всъщност в центъра на техните действия и упование стои Сатана. По какво можеш да познаеш на кого принадлежиш? Кой притежава сърцето ти? За какво обичаш да говориш? На кого посвещаваш най-интимните си чувства и най-добрите си сили? Ако си на страната на Бога, мислите ти ще Го придружават навсякъде и Той ще бъде центъра на твоите намерения и действия. Приятелството със света ще ти бъде чуждо. Ще Му посветиш всичко, което притежаваш. Ще се стремиш да бъдеш подобен на Него, да вдишваш Неговата атмосфера, да изпълняваш Неговата воля и да вършиш всичко, угодно Нему.
Трябва да водиш толкова решителен живот, че никой да не се съмнява в тебе. Ако ти липсва решителност, не е възможно да влияеш на света около тебе. Решенията ти може да са добри и верни, но те ще останат без резултат, ако не издигнеш Бога за своя сила и не вървиш с нестихващ копнеж напред към целта. Задачата ти е да Му посветиш цялото си сърце и да добиеш дълбок християнски опит в живота си. Следвай образцовия живот на Спасителя!
Ти не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона. Или си изцяло на страната на Бога, или на страната на враговете Му. "Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява" (Матей 12:30). Религиозният живот на някои хора приключва безславно, тъй като те се клатушкат насам-натам и не могат да се определят в коя посока да тръгнат. Често пъти са убедени и почти готови да посветят всичко на Бога, но загубят ли веднъж тази готовност, се връщат отново назад. По този начин съвестта им изтлява и става безразлична към действията на Божия дух, Който ни предпазва и убеждава, но се оттегля огорчен, когато не бъде зачетен. Бог не е за подигравка. Той ни показва ясно светлината и ако ние пропуснем да я следваме, тя се оттегля.
Не се заблуждавай! Бог не е за подигравка! Само истинската, изобилстваща с духовен опит набожност може да те приготви за небето, да те дари с чист и благороден характер и да те направи годен да влезеш в присъствието на Бога, Който живее в непристъпна светлина (1Тимотей 6:16). Ако не се придобие на земята, небесният характер няма да се придобие никога. Затова започни веднага! Не вярвай, че ще дойде време, когато ще имаш възможност да постигнеш сериозна и истинска набожност. Всеки изминат ден те отдалечава от Бога. Приготви се за вечността с усърдие, непроявявано досега. Възпитавай се така, че да копнееш за Божието слово, за молитвените събрания, за освежаващите часове на разговор с Бога. Води угоден на Бога живот, живот, изпълнен с копнеж да участваш горе с небесния хор в небесните обиталища.
Започни новата година от живота си с нов живот. Записващият ангел ще прелисти нова страница в небесните книги. Какво ще бъде записано срещу името ти? Ще се оскверни ли небесният доклад с неуважение към Бога и с неизпълнени обещания? Бог да те пази от това! Дано бъде отбелязано онова, от което няма да се срамуваш, когато то бъде открито пред изпитващия поглед на ангели и хора.”
Време е да преминем към обобщение и заключение. Дори темата за ,,вечността” трябва да се съобразява с изискванията на времето. НО в никакъв случай не трябва да намали звученето на казаното до тук. Вечният живот не е абстракция и фантазия, а реалната, наи-плодотворната тема пред нас. ,,Каква полза ако спечели човек целя свят, а живота си изгуби…” Три елемента на нашата личност водят до познаване и постигане на най-върховната ценност: През ума прониква светлината. В сърцето се зарежда любовта. Чрез постоянни и неуморни усилия на волята се постига победа над греха, равна на ВЕЧЕН ЖИВОТ.
Днес очите на човечеството, повече от всякога са обърнати нагоре към необятната Вселена. Какво чакаме от там? Какво ни тласка натам?
,,Земята е люлката на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка.” (Циолковски)
Колко вярно! Още щом отвори очи, всеки нов член на планетата вижда безмерния небосвод над себе си и чува дишането на Вселената. Сам по себе си твърде малък, той е вече така устроен, че да ,,излезе” от своя малък свят и се устреми към по-голямото, към необятното.
Елате да се върнем при Бога! Елате да се върнем при нашите мили близки, носейки Христос в себе си!
А м и н !