Истински поклонници
Тема 12
,,Бог е Дух и истинските поклонници трябва в Дух и истина да Му се покланят.”
(Йоан4:24)
,,Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им.”
(Откровение 22:4)
С това заглавие продължаваме миналата тема ,,Боже мой, и аз съм Твой”. От цитираните стихове се вижда, че решението да бъдем Божии трябва да се изрази в една истинска религия истинско поклонение – това ще ни изведе в позицията да станем напълно Негови и да гледаме лицето Му.
Над челото на първосвещеника в Стария завет имаше надпис: Свят Гос-поду”. На челото на спасените за вечен живот ще стои неизличимо името на Бога. Какъв по-очевиден белег, че носителят му е приет от Царя на Не-бето и Той е ,,НЕГОВ”?
,,Да направиш и плочица от чисто злато,на която да изрежеш, както се изрязва печат,” Свет Господу”. Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде; така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа.”
(Изход 28:36-38)
Тайнството на поклонението
Най-висшата форма на мислене е любовта. Най-висшата форма на лю-
бов е любовта, която дава. Най-достойният отклик на такава любов е лю-
бовта към дарителя, а не към дара. Има ли нещо, което можем да придо-
бием и да обичаме и в него да не прозира дара на Създателя? Животът ни, здравето ни, докато го имаме, способността ни да възприемаме красота-
та и щастието, милите ни близки, които ни избавят от депресията и само-
тата… Кое не е плод на доброто начало, положено от Него и не ни задъл-
жава към Него? Но дарът не е самият дарител. Ние виждаме дара, обаче ДАРИТЕЛЯТ остава скрит.
Ако дарът е толкова хубав и стойностен, че заслужава обич, Дарителят по-малко ли я заслужава? Ако дарът може да предизвика възторг и при-
вързаност, отдаване и посвещение, труд, усилие и борба, любов и само-
жертва, Дарителят какво може?
Поклонението е лична среща с Висшестоящ Дарител. То може да протече на две нива: поклонение чрез прошения и дарове и поклонение в пряко, лично общение – в Дух и истина. Поклонението чрез прошения и даване е посредствено, не пряко оригинално. Присъства бариерата на неравнопоставеност. Там поклонникът е все още зависима, виновна страна, която търси реабилитация, наемник, който полага усилия и се стреми да угоди на своя Господар…
Поклонението ,,в дух и истина” е необременено от чувство за непълноценност. То е синовно и в Свободата на любовта. И то най-пълната и съвършена любов, каквато е тя в самия си извор.
Блаженството на поклонението
Блаженството е нещо повече от щастие. В него има пълно щастие плюс сигурност, перспектива, надминати очаквания, победа, удовлетворение и поклонение. Без последното, няма истинско блаженство.
Поклонението в Дух и истина е Божествено съпричастие. Личността дошла в присъствието на Бога, преживява нещо, което никога не би преживяла без Него.Тя става едно с Божеството. Бог е в нея и тя в Бога. Това е което Той завещава на нас, Неговите по-малки братя и сестри, неговите ,,приятели”.
,,И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение. Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си обикнал тях както си обикнал Мене. Отче,желая където съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал; за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме обикнал преди създаването на света. Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме пратил. И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях, и Аз в тях.” (Йоан 17:20-26)
Това поклонение в Дух и истина отразяват думите в Деяния 2:4-7:
,,И те всички се изпълниха със Светия Дух, и започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, една навалица се събра; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?”
То е предшествано от изливането на Светия Дух на петдесятница. Това поклонение не може да се породи в поклонника. То слиза от друг свят, където е неговият постоянен дом. И цели да заведе истинския поклонник пак там – в дома на блаженството.
,, След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; защото са истинни и праведни Неговите присъди; понеже Той осъди великата блудница, която с блудството си е донесла разложение на земята, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги. И втори път казаха: Алилуя! И димът от нея се издига до вечни векове. И двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя! А от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от голямо множество и като глас от много води, и като глас от силни гръмотевици, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила. И на нея й бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите.И ми каза: Напиши: Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца. И ми казва: Тези думи са истинни Божии думи.”
(Откровение19:1-9)
Кои са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето?
,, те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни.”
Верни в какво?
Триизмерна верност и телесният Храм
Не всички, които се кланят на истинския Бог, ще бъдат намерени ,,верни”.
,, Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.”
(Матей 7:21-23)
Мярката за обвинение в неверност е една – Божият закон. Те са вършили беззаконие.
Това налага да се върнем отново при ,,закона” и да го проучим в неговата пълнозначност. Законите, на които е подчинено нашето съществуване са физически и нефизически, т.е. морални, етични, социални, граждански и др. Всички закони са Божии дори и гражданските, доколкото не противоречат на Божията воля.
,, Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.”
(Римляни 13:1,2)
,, И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.”
(Деяния 4:18-20)
От това следва, че и физическите закони, от които зависи нашето здраве, благополучие, трезва мисъл, работоспособност и ползотворност и добри отношения са Божии и изискват зачитане и съблюдаване като такива. Пренебрегването им ни въвежда в провинение и грях. Нека направим това вълнуващо откритие, или просто си го припомним, че Бог гледа на тялото ни като на Храм, в който иска да обитава. И самият този факт ни задължава да го включим в грижата си за верност.
Телесният Храм
Човек не е просто биологичен вид. Той е богоподобно същество на биологична основа. Тази му направа би го извела в още по-пълно съвършенство и безсмъртие ако не бе паднал в грях. Грехът не дойде чрез тялото. Той проникна през ума и чувствата, но се реализира чрез тялото:
,, И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.”
(Битие 3:6)
Апетитът, вкусът, физиологичните, наклонности и страсти и днес съществуват във всяка личност и са предмет на култивиране, управление, възпитание и облагородяване от страна на нашата образователна и духовно-възпитателна система.
Не можем да очакваме да бъдем приети от Бога и да Му служим като ,,негови”, ако го правим с ,,разделено сърце” т.е. непълноценно, само с ума или чувствата си, но без дисциплината и постоянството на тялото. Бог никога няма да приеме такава осакатена жертва, която е и лицемерие и измама и двуличие, в крайна сметка и идолопоклонство.
В такова състояние никога не може да кажем: ,,И аз съм Твой”, защото няма да е вярно.
Бог ще приеме само такъв поклонник и такава жертва, в която е включено тялото и телесния живот:
,, И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служене.”
(Римляни 12:1
Познай себе си
Зовът за принадлежност към Божеството ни задължава да обърнем очи към себе си и да осъзнаем отговорността към своята направа.
Но само със самонаблюдение, експериментиране, себеанализ и психоанализа не ще можем да вникнем напълно в своята същност. Това може да стане единствено в контекст с познанието за Твореца, чието творение сме.
,, Каинан - на Енос; Енос - на Сит; Сит - на Адам; Адам - на Бога.”
(Лука 3:38)
Бог ни е създал за Себе Си. Никога няма да намерим себе си напълно, ако го правим извън Него.
Когато е излязъл от ръката на Твореца, човекът е излязъл като триизмерно същество – тяло, душа, дух. И само като такъв той може да се върне към Него и да бъде отново ,,Негов”.
Първата грижа на истинския поклонник, който търси нещо повече от естествен биологичен кръговрат, който търси ,,слава, почест и безсмъртие” (Римляни 2:6,7) е да възстанови и запази своя телесен храм, в който ще срещне своя Бог и ще бъде ,,Негов”.
,, Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.”
(1Коринтяни 6:19,20)
С цел по-добро проникване в темата и усвояване на заложените в нея стойности, ще се спрем на някои по-категорични отговорности, които носим в качеството си на Храм на живия Бог.
Храна и хранене
Религия и храна – има ли нещо общо между тези две неща? Под вниманието ни попадат два текста:
,, Защото Божието царство не е ядене и пиене
, а правда, мир и радост в Святия Дух.”
(Римляни 14:17)
,, И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо,
всичко вършете за Божията слава.”
(1Коринтяни 10:31)
Без да е център на религията, храненето има отношение към прославяне и обезславяне на Бога. А ще ви прозвучи ли силно, ако кажа, че храненето е вид богослужение? Ако нашето тяло е храм на Светия Дух, то трябва да бъде подържано в изправност, за Онзи, Който живее в Него и Го освещава. Според най-новите научни изследвания, храната е информация. Тя подсказва на тялото, гените, как да управляват процесите в тялото. А гените отправят сигнали към организма какво да прави с постъпилата в организма храна, дали да я трупа и до колко да разгражда храната в сложната му обмяна – метаболизма.
Не са ли подходящи и тук думите на Исус, когато изгони търговците от Храма:
,, Писано е: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом"
, а вие го правите разбойнически вертеп.”
(Матей 21:13)
Римските сенатори и големци обичали да празнуват, да се веселят и да ядат и да пият. И понеже един стомах не им стигал, отивали настрана, предизвиквали повръщане, връщали се на трапезата и продължавали да пируват. Как мислите, имало ли е място за Светия Дух в такъв ,,храм”? Не е имало и нужда, цезарите сами се обявявали за богове и изисквали поклонение. Не са били първите, нито единствените, защото така е писано:
,, чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща.”
(Филипяни 3:19)
И това може да е ,,религия”, но тя е плътска, скверна, богохулна. Нейният носител е идолопоклонник. Затова не трябва да превръщаме апетита в ,,бог”, а трябва да каним Бога на трапезата си и ,,да Го прославяме с телата и душите си, които са ,,Божии”. (1Коринтяни 6:20)
Подбор и умереност в храненето са признак за зачитане на Бога в телесния Храм. Библията докладва за идеалната храна, която е била определена за човека при създаването му:
,, Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.”
(Битие 1:29)
Растителна храна: Зърнени храни и плодове (ядки и зеленчуци). Отсъства месото, като храна. По-късно, след потопа, Бог включва в диетата на човека и месото, но само на определен вид чисти животни. Това разграничение остава в сила и днес, с една забележка: Поради екологични замърсявания и комерсиални злоупотреби, животните са носители на много нови болести. Това внася допълнителен риск в консумацията на месото им.
Всеки, който иска да поднесе себе си като ,,жива жертва” на Бога и да бъде ,,Негов”, трябва да се въздържа от храни, питиета и други практики, които деградират, отслабват и разболяват телесния Храм. Между тях на видно място са: тютюн, алкохол, наркотици. При това, дори и добрите и полезни храни и питиета, трябва да са подчинени на принципа на умереност и въздържание, защото ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем. За нас, жителите на планетата Земя в последните времена, преди края на човешката история са в сила предупредителните думи на Спасителя:
,, Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от
преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден
да ви постигне внезапно като примка;”
(Лука 21:34)
Към това имаме и един ,,черен” списък на онези, които няма да наследят Божието царство:
,, Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.”
(1Коринтяни 6:9,10)
Дано не сме в този списък!
Труд, почивка и развлечения
Кое е по-близо до хляба от труда? Трудът е имал винаги първостепенна роля в живота на човека. Не при превръщане на маймуната в човек, а в изграждане на човека като личност и в поддържане на живота.
Трудът не е продукт на еволюция и на еволюиращи животински видове, или изобретение на човешки гений, а промисъл и дар от Бога. Създавайки първия човек, Бог е предвидил развитието му и поддържането му чрез труд.
,, И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина,
за да я обработва и да я пази.”
(Битие 2:15)
Този Божествен план остава в сила за вечни времена.
,, Защото и когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако някой не иска да работи, той не бива и да яде. Понеже слушаме как някои постъпвали нередно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господ Исус Христос да работят тихо и да ядат своя си хляб.”
(2Солунци 3:10-12)
Благословението на труда е очевидно. Той е вълшебник, който претворява света около нас и самите нас. Трудът и творчеството носят обогатяване и удовлетворение. Сам Бог работи и е дал на нас да споделим Неговата дейност:
,, А Исус им отговори: Отец Ми работи досега - и Аз работя.”
(Йоан 5:17)
Но трудът може да се превърне в самоцел, наказание и дори проклятие, да ни стане враг ако забравим, че сме ,,Божии”, ако се отдадем на алчност, амбиции и самоцелен работохолизъм.
Трудът трябва да съпровожда общението с нашия Бог и пребъдването в Него, а не да ги измества. Иначе ставаме идолопоклонници.
,, А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й да ми помогне. Но Господ й отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.”
(Лука 10:40-42)
Тук е описан случая, при който Исус гостува в дома на двете сестри – Марта и Мария. Докато Марта се грижела да сложи всичко в дома си в ред, Мария прекъснала този труд, седнала до Исус и Го слушала като говори за Небесното Царство. Исус я похвалил с думите: ,,Мария избра добрата част”.
Наблюдавайки Своите съвременици как прекаляват и са погълнати от труд само за осигуряване на земния живот, Исус казва:
,, Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.”
(Йоан 6:27)
Трудът е част от истинската религия. В чудесната притча за талантите (Матей 25:14-30) ни се внушава, че за всичко, което имаме и сме един ден ще даваме отчет, за своето стопанисване и разработка. Неверният настойник на Божиите дарби ще загуби това, което е имал, ако се е отнесъл небрежно към него и не е разработил поверените му таланти. Ленивите и неверните няма да имат дял в радостта на Божието царство:
,, Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.”
(1Коринтяни 6:9,10)
Почивка и развлечения
Труд и почивка се редуват в естествен ритъм, тъй както в природата се редуват ден и нощ. Всеки труд уморява и изисква възстановяване на силите. Преумората подкопава здравето и нанася необратими щети на организма. Успоредно с разхода на физическа енергия, системното напрежение води до разход и на психическа енергия. Което пък може да се изрази в депресии и душевни разстройства. Затова нужно е не само физическа почивка, но и вътрешно зареждане с психическа енергия.
Докладвано е, че сам Исус се е обърнал веднъж към Своите ученици с молба за почивка:
,, А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.”
(Марк 6:31)
Тази грижа на Създателя е залегнала и в четвъртата Божия заповед, където виждаме, че в ритъма на седмичния цикъл един ден е отреден за възстановяване на външните и вътрешни сили. ,,Божията почивка” е наредба, която заслужава по-дълбоко вникване в нея и прилагане от всеки, който носи званието ,,Човек”, защото:
,, И им каза: Съботата е направена за човека,
а не човекът за съботата;”
(Марк 2:27)
С това трябва да се занимаем в отделно проучване, но сега да продължим с почивката при веки труд изобщо.
Съвременния човек е богато информиран относно начините за възстановяване на силите и културния отдих. Има и много специални места за удовлетворяване на тази насъщна човешка потребност. Липсва обаче едно. Липсва просветата и предупреждението за опасността, която крие свободното време, когато сме незаети или почиващи. Като правило, всяка почивка е различна и има полезен ефект когато е смяна на едни активно действащи мозъчни или мускулни центрове с други, отпочинали. Значи почивката не е непременно бездействие както при съня, а преминаване от един вид дейност в друг.
Може ли времето за почивка да бъде опасно за ,,Божия човек”? Оказва се, че може, ако той забрави, че е ,,Божии човек” и започне да постъпва както всички около него.
Цар Давид извърши най-големия си грях по време на почивка, когато се чувстваше сигурен и неотговорен. Затова Исус е дал предупреждението: ,,Бъдни бъдете”. Когато ние почиваме или спим, има един, който нито почива, нито спи, а работи…работи, за да ни въвежда в грях и да погуби душата ни:
,, Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.”
(1Петрово 5:8)
Изкушението е враг на душата, който чука на вратата ,,non stop”.
Онзи, от Когото и за Когото е душата ни отправя умолително послание:
, , Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти,
които воюват против душата;”
(1Петрово 2:11)
Това е призив за чиста идентичност: Не можете да служите на двама Господари. Не можете да бъдете и Божии и на страната на Неговия противник.
Ако сме ,,Божии”, ако сме с претенция за истинско поклонение, ние сме участници във великата борба на истината против греха. Там няма отпуск, даже и по време на почивка.
,, Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии”
(Ефесяни 6:12-18)
Борба не срещу кръв и плът, духовна борба. Борбата на истинския поклонник не е човешка, но тя се води с човешки средства и в човешко състояние, в плът и кръв. Като ,,Божии”, не само по име, но и по стойност и в действителност, би трябвало да имаме обучени възприятия и да подбираме всичко, засягащо нашата социална дейност, развлечения, средства за релаксация, вкусове, наклонности и увлечения.
Следният ръководен принцип ще ни помогне да избираме безопасно, зрелища, четива, компании и приятели, развлечения.
,, Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте.”
(Филипяни 4:8)
Ако съм поданик на Божието Царство, това не може да се скрие. То ще личи по начина, по който подбирам приятелите си и обществото:
,, Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.”
(Псалм 1:1-3)
,, Не се заблуждавайте. "Лошите другари покваряват
добрите нрави."
(1Коринтяни 15:33)
Истинското приятелство, наречено образно ,,една душа в две тела” не може да се създаде по външни признаци и показатели: местоживеене, делови и културни контакти, общи идейни интереси, кръвни връзки или дори брак. Истинското приятелство е сродство на две души, сливане на два мирогледа, кланяне пред един олтар и служене на един идеал. Истинското приятелство е тайнство. Велико тайнство и дар от Бога.
,, Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.”
(Притчи 17:17)
,, Човек, който има много приятели, намира в това погубването си;
но има приятел, който се държи по-близко и от брат.”
(Притчи 18:24)
Да се лишим ли от него в семейството – основната клетка на обществото? Да съжителстваме ли без да живеем? Да живеем ли без да сме ,,едно”? Да ставаме ли ,,едно” само в едно нещо, а в много други неща да сме всеки за себе си? Да бъдем ли ,,сами” заедно, да бъде ли връзката ни постоянна борба и доброволно избрано наказание? Да бъде ли примерът на семейния ни живот (ако в него има и деца) пример съдействащ за обезверяването и утрешният им провал? Да не бъде!
Как да си избираме подходящ семеен партньор?
Ако сме ,,Божии”, добре е да потърсим ,,Божии” човек. Не че религиозният признак ще ви гарантира всичко. Критериите са много: здраве, характер, външен вид, социално положение, образование, обкръжение и прочее. Но всички тях вие ще си ги включите, по необходимост. Онова, което може би ще пропуснете е дали впрягът ви, какъвто е семейството, ще гледа и върви в една посока, дали ще живеете в един или в два свята. Две птици летят по-добре, когато и двете летят заедно. Но когато едната трябва да носи другата, може и двете да паднат.
Ако в едно семейство и двамата са ,,Божии” по-лесно ще принадлежат един на друг; по-лесно ще се съгласяват, по-лесно ще се обичат и по-лесно ще си прощават; по-лесно ще се възпламеняват за общи цели и по-лесно ще ги постигат; по-лесно ще се примиряват в неудачите и несполуките; по-лесно ще посрещат загубите и ще понасят ударите на съдбата, която не щади никого в този свят! А не значи ли това, че по-лесно ще живеят в един свят, в който това е най-трудното нещо! Иначе как? Ще устоят ли заедно?
,, Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?”
(Амос 3:3)
Заключителни думи
Истинското поклонение е една жизнено важна тема, защото без поклонение няма блаженство, а без истина няма спасение. В света около нас има твърде много неистински неща – фалшификати, заместители, сурогати. За съжаление и религията е пълна с тях. Там те дори са по-трудно различими и опасни защото:
,, Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел;”
(2КОринтяни 11:13,14)
Сатана също претендира за поклонение и предлага облаги:
,, Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.”
(Матей 4:8,9)
,, На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.”
(Лука 4:6,7)
Но неговите облаги са само от този свят.
Нека бъдем открити и честни пред себе си, Няма ли нещо неистинско в нас? Не се ли кланяме не там където трябва и не така, както трябва? Не носим ли в сърцето си идоли? Религията, която носим и изповядваме пред другите, задоволява ли ни истински? И ако си мислим,че ни задоволява, и задоволява другите, задоволява ли и Бога? Ще я признае ли когато дойде да съди света?
Нека не оставяме тези въпроси за тогава. Нека си отговорим сега!
,, Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?”
(2Коринтяни 13:5)
Нека СЕГА изпитаме себе си дали сме истински поклонници и в истинското поклонение, защото ,,Бог е Дух и истинските поклонници ще Му се покланят в Дух и истина.”
И само ТЕ ,,ще гледат лицето Му и името Му ще бъде на челата им”
Амин!
,,Бог е Дух и истинските поклонници трябва в Дух и истина да Му се покланят.”
(Йоан4:24)
,,Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им.”
(Откровение 22:4)
С това заглавие продължаваме миналата тема ,,Боже мой, и аз съм Твой”. От цитираните стихове се вижда, че решението да бъдем Божии трябва да се изрази в една истинска религия истинско поклонение – това ще ни изведе в позицията да станем напълно Негови и да гледаме лицето Му.
Над челото на първосвещеника в Стария завет имаше надпис: Свят Гос-поду”. На челото на спасените за вечен живот ще стои неизличимо името на Бога. Какъв по-очевиден белег, че носителят му е приет от Царя на Не-бето и Той е ,,НЕГОВ”?
,,Да направиш и плочица от чисто злато,на която да изрежеш, както се изрязва печат,” Свет Господу”. Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде; така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа.”
(Изход 28:36-38)
Тайнството на поклонението
Най-висшата форма на мислене е любовта. Най-висшата форма на лю-
бов е любовта, която дава. Най-достойният отклик на такава любов е лю-
бовта към дарителя, а не към дара. Има ли нещо, което можем да придо-
бием и да обичаме и в него да не прозира дара на Създателя? Животът ни, здравето ни, докато го имаме, способността ни да възприемаме красота-
та и щастието, милите ни близки, които ни избавят от депресията и само-
тата… Кое не е плод на доброто начало, положено от Него и не ни задъл-
жава към Него? Но дарът не е самият дарител. Ние виждаме дара, обаче ДАРИТЕЛЯТ остава скрит.
Ако дарът е толкова хубав и стойностен, че заслужава обич, Дарителят по-малко ли я заслужава? Ако дарът може да предизвика възторг и при-
вързаност, отдаване и посвещение, труд, усилие и борба, любов и само-
жертва, Дарителят какво може?
Поклонението е лична среща с Висшестоящ Дарител. То може да протече на две нива: поклонение чрез прошения и дарове и поклонение в пряко, лично общение – в Дух и истина. Поклонението чрез прошения и даване е посредствено, не пряко оригинално. Присъства бариерата на неравнопоставеност. Там поклонникът е все още зависима, виновна страна, която търси реабилитация, наемник, който полага усилия и се стреми да угоди на своя Господар…
Поклонението ,,в дух и истина” е необременено от чувство за непълноценност. То е синовно и в Свободата на любовта. И то най-пълната и съвършена любов, каквато е тя в самия си извор.
Блаженството на поклонението
Блаженството е нещо повече от щастие. В него има пълно щастие плюс сигурност, перспектива, надминати очаквания, победа, удовлетворение и поклонение. Без последното, няма истинско блаженство.
Поклонението в Дух и истина е Божествено съпричастие. Личността дошла в присъствието на Бога, преживява нещо, което никога не би преживяла без Него.Тя става едно с Божеството. Бог е в нея и тя в Бога. Това е което Той завещава на нас, Неговите по-малки братя и сестри, неговите ,,приятели”.
,,И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение. Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си обикнал тях както си обикнал Мене. Отче,желая където съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал; за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме обикнал преди създаването на света. Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме пратил. И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях, и Аз в тях.” (Йоан 17:20-26)
Това поклонение в Дух и истина отразяват думите в Деяния 2:4-7:
,,И те всички се изпълниха със Светия Дух, и започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, една навалица се събра; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?”
То е предшествано от изливането на Светия Дух на петдесятница. Това поклонение не може да се породи в поклонника. То слиза от друг свят, където е неговият постоянен дом. И цели да заведе истинския поклонник пак там – в дома на блаженството.
,, След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; защото са истинни и праведни Неговите присъди; понеже Той осъди великата блудница, която с блудството си е донесла разложение на земята, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги. И втори път казаха: Алилуя! И димът от нея се издига до вечни векове. И двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя! А от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от голямо множество и като глас от много води, и като глас от силни гръмотевици, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила. И на нея й бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите.И ми каза: Напиши: Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца. И ми казва: Тези думи са истинни Божии думи.”
(Откровение19:1-9)
Кои са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето?
,, те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни.”
Верни в какво?
Триизмерна верност и телесният Храм
Не всички, които се кланят на истинския Бог, ще бъдат намерени ,,верни”.
,, Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.”
(Матей 7:21-23)
Мярката за обвинение в неверност е една – Божият закон. Те са вършили беззаконие.
Това налага да се върнем отново при ,,закона” и да го проучим в неговата пълнозначност. Законите, на които е подчинено нашето съществуване са физически и нефизически, т.е. морални, етични, социални, граждански и др. Всички закони са Божии дори и гражданските, доколкото не противоречат на Божията воля.
,, Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.”
(Римляни 13:1,2)
,, И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.”
(Деяния 4:18-20)
От това следва, че и физическите закони, от които зависи нашето здраве, благополучие, трезва мисъл, работоспособност и ползотворност и добри отношения са Божии и изискват зачитане и съблюдаване като такива. Пренебрегването им ни въвежда в провинение и грях. Нека направим това вълнуващо откритие, или просто си го припомним, че Бог гледа на тялото ни като на Храм, в който иска да обитава. И самият този факт ни задължава да го включим в грижата си за верност.
Телесният Храм
Човек не е просто биологичен вид. Той е богоподобно същество на биологична основа. Тази му направа би го извела в още по-пълно съвършенство и безсмъртие ако не бе паднал в грях. Грехът не дойде чрез тялото. Той проникна през ума и чувствата, но се реализира чрез тялото:
,, И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.”
(Битие 3:6)
Апетитът, вкусът, физиологичните, наклонности и страсти и днес съществуват във всяка личност и са предмет на култивиране, управление, възпитание и облагородяване от страна на нашата образователна и духовно-възпитателна система.
Не можем да очакваме да бъдем приети от Бога и да Му служим като ,,негови”, ако го правим с ,,разделено сърце” т.е. непълноценно, само с ума или чувствата си, но без дисциплината и постоянството на тялото. Бог никога няма да приеме такава осакатена жертва, която е и лицемерие и измама и двуличие, в крайна сметка и идолопоклонство.
В такова състояние никога не може да кажем: ,,И аз съм Твой”, защото няма да е вярно.
Бог ще приеме само такъв поклонник и такава жертва, в която е включено тялото и телесния живот:
,, И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служене.”
(Римляни 12:1
Познай себе си
Зовът за принадлежност към Божеството ни задължава да обърнем очи към себе си и да осъзнаем отговорността към своята направа.
Но само със самонаблюдение, експериментиране, себеанализ и психоанализа не ще можем да вникнем напълно в своята същност. Това може да стане единствено в контекст с познанието за Твореца, чието творение сме.
,, Каинан - на Енос; Енос - на Сит; Сит - на Адам; Адам - на Бога.”
(Лука 3:38)
Бог ни е създал за Себе Си. Никога няма да намерим себе си напълно, ако го правим извън Него.
Когато е излязъл от ръката на Твореца, човекът е излязъл като триизмерно същество – тяло, душа, дух. И само като такъв той може да се върне към Него и да бъде отново ,,Негов”.
Първата грижа на истинския поклонник, който търси нещо повече от естествен биологичен кръговрат, който търси ,,слава, почест и безсмъртие” (Римляни 2:6,7) е да възстанови и запази своя телесен храм, в който ще срещне своя Бог и ще бъде ,,Негов”.
,, Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.”
(1Коринтяни 6:19,20)
С цел по-добро проникване в темата и усвояване на заложените в нея стойности, ще се спрем на някои по-категорични отговорности, които носим в качеството си на Храм на живия Бог.
Храна и хранене
Религия и храна – има ли нещо общо между тези две неща? Под вниманието ни попадат два текста:
,, Защото Божието царство не е ядене и пиене
, а правда, мир и радост в Святия Дух.”
(Римляни 14:17)
,, И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо,
всичко вършете за Божията слава.”
(1Коринтяни 10:31)
Без да е център на религията, храненето има отношение към прославяне и обезславяне на Бога. А ще ви прозвучи ли силно, ако кажа, че храненето е вид богослужение? Ако нашето тяло е храм на Светия Дух, то трябва да бъде подържано в изправност, за Онзи, Който живее в Него и Го освещава. Според най-новите научни изследвания, храната е информация. Тя подсказва на тялото, гените, как да управляват процесите в тялото. А гените отправят сигнали към организма какво да прави с постъпилата в организма храна, дали да я трупа и до колко да разгражда храната в сложната му обмяна – метаболизма.
Не са ли подходящи и тук думите на Исус, когато изгони търговците от Храма:
,, Писано е: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом"
, а вие го правите разбойнически вертеп.”
(Матей 21:13)
Римските сенатори и големци обичали да празнуват, да се веселят и да ядат и да пият. И понеже един стомах не им стигал, отивали настрана, предизвиквали повръщане, връщали се на трапезата и продължавали да пируват. Как мислите, имало ли е място за Светия Дух в такъв ,,храм”? Не е имало и нужда, цезарите сами се обявявали за богове и изисквали поклонение. Не са били първите, нито единствените, защото така е писано:
,, чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща.”
(Филипяни 3:19)
И това може да е ,,религия”, но тя е плътска, скверна, богохулна. Нейният носител е идолопоклонник. Затова не трябва да превръщаме апетита в ,,бог”, а трябва да каним Бога на трапезата си и ,,да Го прославяме с телата и душите си, които са ,,Божии”. (1Коринтяни 6:20)
Подбор и умереност в храненето са признак за зачитане на Бога в телесния Храм. Библията докладва за идеалната храна, която е била определена за човека при създаването му:
,, Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.”
(Битие 1:29)
Растителна храна: Зърнени храни и плодове (ядки и зеленчуци). Отсъства месото, като храна. По-късно, след потопа, Бог включва в диетата на човека и месото, но само на определен вид чисти животни. Това разграничение остава в сила и днес, с една забележка: Поради екологични замърсявания и комерсиални злоупотреби, животните са носители на много нови болести. Това внася допълнителен риск в консумацията на месото им.
Всеки, който иска да поднесе себе си като ,,жива жертва” на Бога и да бъде ,,Негов”, трябва да се въздържа от храни, питиета и други практики, които деградират, отслабват и разболяват телесния Храм. Между тях на видно място са: тютюн, алкохол, наркотици. При това, дори и добрите и полезни храни и питиета, трябва да са подчинени на принципа на умереност и въздържание, защото ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем. За нас, жителите на планетата Земя в последните времена, преди края на човешката история са в сила предупредителните думи на Спасителя:
,, Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от
преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден
да ви постигне внезапно като примка;”
(Лука 21:34)
Към това имаме и един ,,черен” списък на онези, които няма да наследят Божието царство:
,, Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.”
(1Коринтяни 6:9,10)
Дано не сме в този списък!
Труд, почивка и развлечения
Кое е по-близо до хляба от труда? Трудът е имал винаги първостепенна роля в живота на човека. Не при превръщане на маймуната в човек, а в изграждане на човека като личност и в поддържане на живота.
Трудът не е продукт на еволюция и на еволюиращи животински видове, или изобретение на човешки гений, а промисъл и дар от Бога. Създавайки първия човек, Бог е предвидил развитието му и поддържането му чрез труд.
,, И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина,
за да я обработва и да я пази.”
(Битие 2:15)
Този Божествен план остава в сила за вечни времена.
,, Защото и когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако някой не иска да работи, той не бива и да яде. Понеже слушаме как някои постъпвали нередно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господ Исус Христос да работят тихо и да ядат своя си хляб.”
(2Солунци 3:10-12)
Благословението на труда е очевидно. Той е вълшебник, който претворява света около нас и самите нас. Трудът и творчеството носят обогатяване и удовлетворение. Сам Бог работи и е дал на нас да споделим Неговата дейност:
,, А Исус им отговори: Отец Ми работи досега - и Аз работя.”
(Йоан 5:17)
Но трудът може да се превърне в самоцел, наказание и дори проклятие, да ни стане враг ако забравим, че сме ,,Божии”, ако се отдадем на алчност, амбиции и самоцелен работохолизъм.
Трудът трябва да съпровожда общението с нашия Бог и пребъдването в Него, а не да ги измества. Иначе ставаме идолопоклонници.
,, А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й да ми помогне. Но Господ й отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.”
(Лука 10:40-42)
Тук е описан случая, при който Исус гостува в дома на двете сестри – Марта и Мария. Докато Марта се грижела да сложи всичко в дома си в ред, Мария прекъснала този труд, седнала до Исус и Го слушала като говори за Небесното Царство. Исус я похвалил с думите: ,,Мария избра добрата част”.
Наблюдавайки Своите съвременици как прекаляват и са погълнати от труд само за осигуряване на земния живот, Исус казва:
,, Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.”
(Йоан 6:27)
Трудът е част от истинската религия. В чудесната притча за талантите (Матей 25:14-30) ни се внушава, че за всичко, което имаме и сме един ден ще даваме отчет, за своето стопанисване и разработка. Неверният настойник на Божиите дарби ще загуби това, което е имал, ако се е отнесъл небрежно към него и не е разработил поверените му таланти. Ленивите и неверните няма да имат дял в радостта на Божието царство:
,, Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.”
(1Коринтяни 6:9,10)
Почивка и развлечения
Труд и почивка се редуват в естествен ритъм, тъй както в природата се редуват ден и нощ. Всеки труд уморява и изисква възстановяване на силите. Преумората подкопава здравето и нанася необратими щети на организма. Успоредно с разхода на физическа енергия, системното напрежение води до разход и на психическа енергия. Което пък може да се изрази в депресии и душевни разстройства. Затова нужно е не само физическа почивка, но и вътрешно зареждане с психическа енергия.
Докладвано е, че сам Исус се е обърнал веднъж към Своите ученици с молба за почивка:
,, А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.”
(Марк 6:31)
Тази грижа на Създателя е залегнала и в четвъртата Божия заповед, където виждаме, че в ритъма на седмичния цикъл един ден е отреден за възстановяване на външните и вътрешни сили. ,,Божията почивка” е наредба, която заслужава по-дълбоко вникване в нея и прилагане от всеки, който носи званието ,,Човек”, защото:
,, И им каза: Съботата е направена за човека,
а не човекът за съботата;”
(Марк 2:27)
С това трябва да се занимаем в отделно проучване, но сега да продължим с почивката при веки труд изобщо.
Съвременния човек е богато информиран относно начините за възстановяване на силите и културния отдих. Има и много специални места за удовлетворяване на тази насъщна човешка потребност. Липсва обаче едно. Липсва просветата и предупреждението за опасността, която крие свободното време, когато сме незаети или почиващи. Като правило, всяка почивка е различна и има полезен ефект когато е смяна на едни активно действащи мозъчни или мускулни центрове с други, отпочинали. Значи почивката не е непременно бездействие както при съня, а преминаване от един вид дейност в друг.
Може ли времето за почивка да бъде опасно за ,,Божия човек”? Оказва се, че може, ако той забрави, че е ,,Божии човек” и започне да постъпва както всички около него.
Цар Давид извърши най-големия си грях по време на почивка, когато се чувстваше сигурен и неотговорен. Затова Исус е дал предупреждението: ,,Бъдни бъдете”. Когато ние почиваме или спим, има един, който нито почива, нито спи, а работи…работи, за да ни въвежда в грях и да погуби душата ни:
,, Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.”
(1Петрово 5:8)
Изкушението е враг на душата, който чука на вратата ,,non stop”.
Онзи, от Когото и за Когото е душата ни отправя умолително послание:
, , Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти,
които воюват против душата;”
(1Петрово 2:11)
Това е призив за чиста идентичност: Не можете да служите на двама Господари. Не можете да бъдете и Божии и на страната на Неговия противник.
Ако сме ,,Божии”, ако сме с претенция за истинско поклонение, ние сме участници във великата борба на истината против греха. Там няма отпуск, даже и по време на почивка.
,, Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии”
(Ефесяни 6:12-18)
Борба не срещу кръв и плът, духовна борба. Борбата на истинския поклонник не е човешка, но тя се води с човешки средства и в човешко състояние, в плът и кръв. Като ,,Божии”, не само по име, но и по стойност и в действителност, би трябвало да имаме обучени възприятия и да подбираме всичко, засягащо нашата социална дейност, развлечения, средства за релаксация, вкусове, наклонности и увлечения.
Следният ръководен принцип ще ни помогне да избираме безопасно, зрелища, четива, компании и приятели, развлечения.
,, Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте.”
(Филипяни 4:8)
Ако съм поданик на Божието Царство, това не може да се скрие. То ще личи по начина, по който подбирам приятелите си и обществото:
,, Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.”
(Псалм 1:1-3)
,, Не се заблуждавайте. "Лошите другари покваряват
добрите нрави."
(1Коринтяни 15:33)
Истинското приятелство, наречено образно ,,една душа в две тела” не може да се създаде по външни признаци и показатели: местоживеене, делови и културни контакти, общи идейни интереси, кръвни връзки или дори брак. Истинското приятелство е сродство на две души, сливане на два мирогледа, кланяне пред един олтар и служене на един идеал. Истинското приятелство е тайнство. Велико тайнство и дар от Бога.
,, Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.”
(Притчи 17:17)
,, Човек, който има много приятели, намира в това погубването си;
но има приятел, който се държи по-близко и от брат.”
(Притчи 18:24)
Да се лишим ли от него в семейството – основната клетка на обществото? Да съжителстваме ли без да живеем? Да живеем ли без да сме ,,едно”? Да ставаме ли ,,едно” само в едно нещо, а в много други неща да сме всеки за себе си? Да бъдем ли ,,сами” заедно, да бъде ли връзката ни постоянна борба и доброволно избрано наказание? Да бъде ли примерът на семейния ни живот (ако в него има и деца) пример съдействащ за обезверяването и утрешният им провал? Да не бъде!
Как да си избираме подходящ семеен партньор?
Ако сме ,,Божии”, добре е да потърсим ,,Божии” човек. Не че религиозният признак ще ви гарантира всичко. Критериите са много: здраве, характер, външен вид, социално положение, образование, обкръжение и прочее. Но всички тях вие ще си ги включите, по необходимост. Онова, което може би ще пропуснете е дали впрягът ви, какъвто е семейството, ще гледа и върви в една посока, дали ще живеете в един или в два свята. Две птици летят по-добре, когато и двете летят заедно. Но когато едната трябва да носи другата, може и двете да паднат.
Ако в едно семейство и двамата са ,,Божии” по-лесно ще принадлежат един на друг; по-лесно ще се съгласяват, по-лесно ще се обичат и по-лесно ще си прощават; по-лесно ще се възпламеняват за общи цели и по-лесно ще ги постигат; по-лесно ще се примиряват в неудачите и несполуките; по-лесно ще посрещат загубите и ще понасят ударите на съдбата, която не щади никого в този свят! А не значи ли това, че по-лесно ще живеят в един свят, в който това е най-трудното нещо! Иначе как? Ще устоят ли заедно?
,, Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?”
(Амос 3:3)
Заключителни думи
Истинското поклонение е една жизнено важна тема, защото без поклонение няма блаженство, а без истина няма спасение. В света около нас има твърде много неистински неща – фалшификати, заместители, сурогати. За съжаление и религията е пълна с тях. Там те дори са по-трудно различими и опасни защото:
,, Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел;”
(2КОринтяни 11:13,14)
Сатана също претендира за поклонение и предлага облаги:
,, Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.”
(Матей 4:8,9)
,, На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.”
(Лука 4:6,7)
Но неговите облаги са само от този свят.
Нека бъдем открити и честни пред себе си, Няма ли нещо неистинско в нас? Не се ли кланяме не там където трябва и не така, както трябва? Не носим ли в сърцето си идоли? Религията, която носим и изповядваме пред другите, задоволява ли ни истински? И ако си мислим,че ни задоволява, и задоволява другите, задоволява ли и Бога? Ще я признае ли когато дойде да съди света?
Нека не оставяме тези въпроси за тогава. Нека си отговорим сега!
,, Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?”
(2Коринтяни 13:5)
Нека СЕГА изпитаме себе си дали сме истински поклонници и в истинското поклонение, защото ,,Бог е Дух и истинските поклонници ще Му се покланят в Дух и истина.”
И само ТЕ ,,ще гледат лицето Му и името Му ще бъде на челата им”
Амин!