Втората Ангелска Вест
Тема 10
К А Л И С Ъ В Ъ Р Ш Е Н С Т В О
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства - родено лицемерие,
нищожества придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази к а л ,
но, друже мой, за тебе ми е жал.
Уйлям Шекспир, „Сонети”
В този брилянтно емблематичен сонет, Шекспир е дал поетичен израз на това, което всички знаем и по свой начин изказваме или премълчаваме. - световният морален колапс, несъвършенството на живота и човешките отношения, м и р о в а т а с к р ъ б .
КОЙ не е преживявал огорчения и разочарования от негово величество ЧОВЕКА? КОЙ не е измамван, ограбван, обиждан и оскърбяван, насилван и малтретиран, било то реално или потенциално? Щом е на този свят, той е под знамето на несигурността, недостатъчността, непълнотата и несъвършенството. Той е в калта.
Четиристотин години преди нашето време, Шекспир вижда света в неговата голота и бедност, представя го в неговата суета и лъжовност. Две хиляди години преди нашето време, Йоан вижда същия свят в стремително падение. Той му е представен като "Великият Вавилон","майката" на гнусотиите по земята и свърталище на нечисти сили.Той вижда дори повече от това, което Шекспир може да види и се удивява на развитието на човешката история, смутен и зашеметен е от онова, което има да дойде след него. „Вавилон” с гордост носи своето надчелие: „в е л и к”. Той е велик в своето падение!
Но за разлика от всички, които гледат само със обикновени, плътски очи, пророкът от Патмос гледа и с помазани от Духа и просветени от небето очи. Той вижда една друга картина в пълен контраст с току що описаната.
"И видях, и ето : Агнето стоеше на хълма Сион и с Него 144 хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух беше като глас на арфисти, които свиреха с арфите си. И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи тази песен освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Те са онези, които следват Агнето където и да отива. Те са били изкупени измежду човеците, като първи плодове за Бога и за Агнето. И в устата им не се намери лъжа, те са непорочни." Откр. 14:1-3.
Стоим пред една картина от друг свят - свят на съвършенство. Кои са тези, които я оживяват? Свръх човеци? Ангели? Или извънземни същества, дошли от един фантастичен свят за да представят една абсурдна идея? О, не! Не и пак НЕ! Те са човеци, нормални човешки същества , като всеки от нас, като теб и мен. Те са жители на тази земя, която тъпчем всеки ден и в която има кал, кал, кал . . . Толкова много кал!
„Кал и съвършенство”, това е темата, която двама автори, драматургът Шекспир и заточеникът от остров Патмос, Йоан, ни предлагат за размисъл. И тя не ни е чужда, нито непозната. В душата и сърцето си ние я носим всеки ден, от рождение до гроб. Защото, макар да е направен от кал и да гази в кал, човекът е създаден за висш живот и с ъ в ъ р ш е н с т в о .
ХЪЛМЪТ СИОН. Като отправя погледа си над тази земя, където е „Вавилон”, несъвършенството и г р е х а, любимият ученик на Исус вижда плода на Божията любов и сила. Семена, които са никнали и расли в „калта”, са дали класове и жътва в света на съвършенството и прелестта. Свещеният текст не се въздържа да ги нарече „непорочни” или съвършени. Нека и ние вдигнем поглед от очевидния всечовешки декаданс, деградация и падение навред около и вътре в нас и го насочим към гледката, която възхитителното видение ни представя.
Какво представлява „Хълмът Сион”? За самото видение, това е сцената, на която се развива действието. Но тя не е нито „Карнеги Хол”, нито”Метрополитан опера”, нито пък стадионът „Маракана” в Бразилия, а Хълмът „Сион”. Кой и какъв е този хълм? Дадени са му множество от хубави по-хубави имена, но нека приемем онова, което най-много му приляга - ХЪЛМЪТ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО:
„От Сион, съвършенство на красотата, Господ е възсиял . . .Псалм. 50:2
Исторически, това име произлиза от стара евуска крепост, която цар Давид е завладял и основал там своя столичен град. Намира се в северозападната част на Ерусалим. Но както на небето има нов „Ерусалим”, който ще бъде обитаван от спасените през вечността, така и „Хълмът Сион” представлява Божия град на бъдещето. Неговата слава е неописуема, несравнима, непостижима . . . И там на тази превъзвишена сцена, крепост на съвършената красота и слава, стои като венец на Божия труд за човека и като украшение на Божия хълм-град, една впечатляваща група от 144 хиляди тържествуващи певци. Те носят на челата си името на Агнето и Неговия Отец. Каква импозантна гледка! Какъв ранг, какво величие!
Възниква въпросът:Кои са те? Никой, който е прочел Откровение 14:1 не е отминал без да си зададе този въпрос. И никой не му е отговорил изчерпателно и напълно. Но свещеният текст сам посочва някои черти на тези безукорни светии, по които можем да ги разпознаем..
1.Човеци, родени и живели на земята.
Първото нещо, което узнаваме за този славен състав от небесни певци е че те са човеци, родени и живели тук на земята, но извоювали победа и достигнали до съвършенство. Стих 3 ги определя, като „изкупени от земята”. Знаем, какво значи „изкупление”. Знаем, че това определение не може да се приложи за никоя не паднала цивилизация, ангели или други живи същества. То е възможно само тук на тази земя, където има грях и изкупление.
А щом са „изкупени от земята”, те са родени и живели тук на земята. Раснали са и са се развивали сред „калта” и нечестността на човешките отношения. По своето естество и статус, те са били осъдени като грешници, но по силата на Божието действие върху тях и във тях, са били оправдани и прославени като праведници. Те са станали с ъ в ъ р ш е н и .
Този висш ранг и върховен статус им е присъден и признат пред цялата Вселена. Той е видимо обявен чрез надписа на челата им, който изявява името на автора на тяхната невероятна опитност - Агнето и Неговия Отец.
2.Пеещи „нова” и позната само на тях песен.
Друго, което особено характеризира групата на 144-те хиляди, изкупени от земята е песента, която пеят. Тя е наречена „нова”. Нова, защото в нея няма нито една нотка от песните на този свят - пълни със скръб, въздишки, горест и тъга и същевременно - дръзки и агресивни, прославящи човешката гордост и себелюбие. Но „нова” и затова, защото в нейния подтекст звучи изминатия път под Божието ръководство и одържаната победа в Неговото име. Подобна песен изпя Израел при изхода от Египет: Изход 15:1-20. Но онзи „и з х о д „ беше все пак в материално пространствени измерения, а песента на певците от хълма Сион въвежда в абсолютното тържество на с п а с е н и е т о и в света на нещата, които не преминават.
Откр. 20:1-5; Откр. 22:3,4.
Отново нещо уникално спира вниманието ни: Песента, която пеят тези прославени личности, 144 хиляди на брой, е само тяхна. Никой друг не може да я научи и пее. Интересно , защо така? Тук отново се докосваме до тайната на спасението, която е едно лично тайнство, възможно само между душата и Бога. Личната опитност е уникален белег, нещо като ДНК на душата. Обаче и тук има нещо за отбелязване. Ако законът за отличителния „геном” на спасението е техен отличителен белег, той е специфичен и оригинален за всеки отделен индивид. Иначе казано. всеки има своята песен на спасение и я пее оригинално от своя лична отправна гледна точка. А при въпросната група от 144 хиляди има нещо общо в песента, което ги свързва и същевременно ги отделя от всяка друга група или песен. КОЙ е подтикът и коя е темата на песента им, които никой от другите спасение не споделя и не може да научи? За достигане до отговора на този въпрос, трябва да разгледаме уникалната група не само в пространството на великата борба, но и във в р е м е т о .
3. Те живеят и действат по ВРЕМЕТО НА ЗАПЕЧАТВАНЕТО. Напразно бихме се лутали да определим времето на тайнствената група, ако не ни помагаше още един текст, който визира съвсем същата група и хвърля повече светлина върху нейните хронологически координати. Да го разгледаме.
"След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър, по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изгрев слънце, у когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас на четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух броя на подпечатаните - сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилевите синове:
От юдовото племе - дванадесет хиляди подпечатани;от рувимовото племе - дванадесет хиляди; от гадовото племе - дванадесет хиляди; от асировото племе - дванадесет хиляди; о нефталимовото племе - дванадесет хиляди; от манасиевото племе - дванадесет хиляди; от симеоновото племе - дванадесет хиляди; от левиевото племе - дванадесет хиляди; от исахаровото племе - дванадесет хиляди; от завулоновото племе - дванадесет хиляди; от йосифовото племе - дванадесет хиляди; от вениаминовото племе - дванадесет хиляди подпечатани.
След това видях и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всяка нация и от всички племена народи и езици, стояха пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клонки в ръцете си . И викаха с висок глас казвайки: Спасение на нашия Бог, който седи на престола и на Агнето! Откр. 7:1-8
Тук се държи повече сметка за време. Четири ангели задържат ветровете /събитията/ по земята. Друг ангел им казва да не отпускат рушителните стихийни събития /ветровете/ по лицето на земята преди да бъдат подпечатани, или да получат Божия печат слугите на Бога. Когато това става, Йоан чува числото на техния брой - 144 хиляди, по 12 хиляди от 12-те израилеви племена. Възниква въпросът: Кое е това време? Логиката ни подсказва, че то не е преди времето на Йоан, защото едно пророчество не се дава за минали събития, а за бъдещи. То не е и наскоро след йоановите дни, защото до ден днешен тотално поражение и разруха на природните сили не са настъпвали. Обаче, то не е и много далеч в бъдещето, защото симптомите за разклащане небесните сили и повреди в природата, са налице. Изводът неизбежно води към разбирането, че става дума за финалните събития от човешката история, преди да се каже последното: „Свърши се”.Тези 144 хиляди са последното звено от носителите на многовековната щафета на „Вечното Благовестие”,които ще имат грижата и честта да предадат лично на самия Исус Христос себе си и плода на своя труд. Както последната фаза на Великата борба ще бъде уникална, така и участието на „подпечатаните” в нея ще бъде уникално.Те ще преживеят нещо, което никой преди тях не е преживял -ще воюват против змея, звяра и неговия образ и ще победят. Накрая, ще трябва да устоят без Ходатай когато Христос е напуснал служенето Си в небесната Светая Светих и на земята се излива Божия гняв във вид на последните седем язви /Откр. 15 гл./. Затова тяхната песен на спасение и победа ще носи нов отпечатък, различен от песните на спасените от всички времена. Тяхната особена роля в заключителния етап на борбата и душеспасението ги поставя в положението на уникална група, чиято опитност и песен никой не може да дублира.
4. ЗАЩО ОТ „12-ТЕ ПЛЕМЕНА НА ИЗРАЕЛ”? Прави впечатление причисляването на тази група към старозаветната родословна структура на 12-те сина на Яков или познатите ни 12 израилеви племена. Някои тълкуватели, изхождайки от буквалното звучене на текста, го прилагат за етнически евреи и съвременни юдеи. Но това е абсурдно, тъй като още по времето на Йоан племенната принадлежност е била вече заличена. А в наши дни тя е толкова дозаличена, че никой съвременник от еврейски произход не би могъл да докаже от кое племе е .Освен това, Божият спасителен план не се провежда вече по линията на плътския Израел, а на духовния. ЗАЩО тогава е запазена конструкцията на старозаветната племенност?
Числото 12 е Божията мярка за Неговия народ и Църква. То е в основата на 144 хиляди, защото е 12 по 12 хиляди. Племената бяха 12, но и апостолите бяха 12. Новият Ерусалим ще има 12 бисерни порти и през тях ще минават спасените, които 12 пъти през годината ще могат да ядат нови плодове от дървото на живота.Виждаме, че числото 12 запазва своята основна градивна функция и в новото битие. Ще има ли пак разпределение на спасените по модела на патриархалната племенна конструкция? Очевидно ДА, защото сам Исус го е потвърдил:
„Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще получим? А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на 12 престола да съдите дванадесетте израилеви племена.
Мат. 19:27,28.
„А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, така и Аз завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите 12-те израилеви племена.”
Лука 22:28-30.
Че групата от 144 хиляди трябва да се разбира в такъв пророчески символичен смисъл, подсказва и начинът на изброяване племената. При буквалния родословен списък на 12-те сина на Яков той е един, а при посочване племената при 144 хиляди, е по-друг. Нека отбележим само, че списъкът на 12-те сина на Яков започва с първородния - Рувим, а списъкът при 144 хиляди започва с Юда - родоначалникът на Христос. Има и други различия като напр. отсъствието на името Йосиф в патриархалния списък и респективно отсъствието на името Ефрем в пророческия списък. От това разбираме, че спасените ще запазят конфигурацията на 12-те племена, но тя няма да е по плътска и кръвна линия, а по духовна, като числото ще изразява повече апостолската същност на Божия Израел и типовете характери, както беше при апостолите.
Убеждаваме се, че в новото битие ще има ред, организация и йерархия, но Божието общество ще бъде основано на един принцип, който не само няма да разделя, но категорично ще сближава спасените. Там „по-големият” ще служи на „по малкия” и любовта ще бъде критерият за величие.
5. ПЪРВИТЕ ПЛОДОВЕ И ЖЕТВАТА Друга забележителна отличителна черта на 144 хиляди е че те са наречени „първи плодове” /В по-старите преводи „начатки” или „първоберки”/. В древния Израел, Бог беше дал закон и ред за постъпване с онези начални плодове на реколтата, с които започваше жетвата. Те се посвещаваха на Бога като благодарствен принос за получените благословения. Това е било съпроводено с радостни преживявания и празнично увеселение за обилните жетвени благословения, които следват.
Още по-близо до същността на израза "първи плодове" е законът за първородството в патриархалните времена и древния Израел. Първородният син е бил облечен в наследствени права и отговорности. Бил е считан за "начало на силата" и най-доброто в живота на всеки баща. Той е трябвало да го представлява между другите му деца, да го замества, когато го няма и да подържа от негово име духовния режим в семейството. Тази отговорност надхвърля битово-семейните задължения и го въвежда в ролята на един вид свещен ранг сред другите му братя и сестри. В Бит. 25:31-34 виждаме как Исав лекомислено преотстъпва или по-точно, "продава" първородството си за едно ястие. Той не го цени откъм духовната му страна, но когато го загубва, разбира, че е допуснал фатална грешка. Иска да си го възвърне със сълзи на очи, но вече е късно! Евр. 12:16, 17.
Изразът "първи плодове", в разглеждания текст се обогатява и прераства до представата за "първородни", както определено са наречени в Евр. 12:23:
"... пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание и при събранието на първородните, които са записани на небесата при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници" " Евр. 12:22, 23.
Характеристиката "п ъ р в о р о д н и" е ранг даден на светии от всички времена и изразява безукорното им устояване в тяхното призвание още тук на земята и отговорното им, жертвоготовно служене в името на Христос. Но в случая със 144 хиляди, тя касае такива в последната генерация, които ще завършат Божието дело на земята. Те са "първи", защото най-добре приемат своята роля и я изпълняват в най-решителния час на Великата борба - времето на запечатването и посрещане идващия Христос.
В пророческото видение за 144-те хиляди, това охарактеризира тази група като очакващи, които живи ще посрещнат идващия Христос. Те са „първи” в този смисъл, но и в смисъла на тяхната изключителна опитност и тяхната изключителна роля при изливането на късния дъжд и събиране плода от него. Светият Дух ще е употребил по особен начин тези хора при прогласяването на Тройната Ангелска Вест и извличането на множество души от „Вавилон”. Те са Божии „първи плодове” от една голяма жетва.
НЕИЗБРОИМОТО МНОЖЕСТВО В БЕЛИ ДРЕХИ След като представя гледката със 144 хиляди, Йоан продължава своя доклад, като описва друга картина, която изобразява несметното множество на спасените от всички народи и всички времена.
Откр. 7:9-17.
Наистина, между тези две групи спасени, които разглеждаме до сега , има много общи черти, което довежда някои тълкуватели до разбирането, че става дума за една и съща група, представена от различни гледни точки. Обаче, в интерес на истината, не може да се отрече и факта, че има разлики по основни показатели. Да обърнем внимание и на тях:
1. Начинът на споменаване. След като Йоан е чул броя на подпечатаните 144 хиляди в Откр. гл. 7, продължава да докладва с думите: „След това видях голямо множество, което никой не може да изброи от всяка нация и от всички племена, народи и езици . . . „ Много странен подход би било това за определяне ония, които току що са представени като 144 хиляди, дори и ако числото е символично. Определеното и неопределеното не са свързани задължително със знак за равенство.Вярно е, че в почти фантастичния начин по който виденията ни говорят,не можем да изискваме логиката на реалните събития и фактите, но не е за пренебрегване и факта, че 144 хиляди не могат да бъдат отнесени към всички народи, езици и времена на миналото. Те са „първите плодове”, а не цялата жетва. Като „главни изтръгнати из огън”, те са извлечени от земните жители изпод заплахата на последните разрушителни събития по земята. Всички те са съвременници от финалната фаза на човешката история, когато се извършва последното "запечатване." „Неизброимото голямо множество” напротив, е комплектовано от всички народи, езици племена, а това предполага и времена, защото, днес вече не съществуват всички народи, езици и племена.
2.Девственици, неосквернени с жени. Тази характеристика на 144-те хиляди не се среща при голямото множество. Тук езикът трябва задължително да се приеме символично. Бог създаде семейството и нито жената осквернява мъжа, нито обратно, когато не става въпрос за грях. Евр. 13:4. Като символ, "жена" означава „църква”. И от тази гледна точка, двете групи се различават. През целия исторически път на Божията „Църква” тук на земята, тя е преминавала през преливащи се форми на съществуване, без да е имала винаги пълната светлина и единното учение на завършена и официално изявена формация. Цялата история на реформацията е постепенно търсене и изобразяване на лика на обществото, което Бог приема за Свое. И почти винаги Бог го е приемал според това, което има, а не според това, което няма. 2 Кор. 8:12. Но в случаят на 144-те хиляди няма да бъде така. Призивът на „Верния Свидетел”ще обособи под Тройната Ангелска Вест, църквата на „ о с т а т ъ к а „, която пази Божиите заповеди и има вярата на Исус. Тя ще се отличава ясно от църквите, които ще се наричат „християнски”, но ще съставляват „Великия Вавилон” и ще станат свърталище на нечисти сили и отстъпление. Елитната група на хълма Сион ще представлява този изкристализирал облик на Църквата, доведена в последно време до своя окончателен вид. 144 хиляди ще бъдат, вероятно, нейните помазани от Бога представители и служители, които не са допуснали раздвоение и заразата на отстъплението да поквари нито учението, нито поведението им. И то, забележете, в едно време на тотално отстъпление и пълно "вавилонско" обкръжение, когато законите и всички ще бъдат против тях, а те ще стоят като абсурдно и обречено общество. С това те придобиват правото да бъдат окачествени като „непорочни” и девствени, неосквернени чрез контакти с отстъплението. В най-последното време това ще изисква в я р а , р е ш и т е л н о с т , т ъ р п е н и е, и з д ъ р ж л и в о с т и в е р н о с т , каквито само едно завършено и помазано от горе християнство може да предложи.
В този ред на мисли биха могли да се потърсят още отличителни белези между 144-те хиляди и неизброимото множество, както вече бе споменато в онази непозната на всички други песен, в забележката за техния език, в който няма „лъжа” и т.н. Но и само една да е разликата, щом я има, длъжни сме да й отдадем внимание. Може би имаме въпроси като: Числото 144 хиляди буквално ли е или символично? Ако е буквално, толкова ли са всички, които ще дочакат и посрещнат Исус живи? Сигурно ще има различаващи се мнения. В разнообразието истината се обогатява. Но все пак истината е една и ще я научим напълно, когато Бог я открие напълно. А ние, нека бъдем като ангелите, които желаят „да надникнат” във Божиите велики тайни и премъдрост.
Да надникнем не значи да опознаем напълно, но е нещо повече от липса на интерес по въпросите.
ГВАРДИЯТА НА ИСУС ХРИСТОС В ст. 4 има нещо, което до сега не сме споменали, но то ни говори много:
„. . . те са онези, които следват Агнето, където и да отиде . . .”
Такива думи не са казани за голямото „неизброимо множество”. За него е употребен друг израз:
„Седящият на престола, ще разпростре скинията Си върху тях...”
Дали и в това не трябва да видим две групи, които по различен начин са в тясна връзка с Бога и Му служат? Множеството е посочено като жива основа върху която се разпростира Божията скиния, т. е . неговото присъствие, управление, авторитет и власт. Да, има нужда и Всевишния да положи авторитета си на нещо повече от самия творчески факт. Той беше оспорен и Бог беше обвинен в автократизъм, в самовластие. Великата борба започна и завършва под този знак. Сатана не е променил своето мнение, че Бог все пак е диктатор. Основата на Божието управление е разклатена. Съмнението е впръскано в умовете и душите. Отчуждението подържа своя горчив вкус. Всичко това не е добра основа за”скинията” на Всемогъщия през вечността. Затова сега Той я разпростира на друга, нова основа, която нищо не може да разклати. Тази основа е едно неизброимо множество от спасени, които показват какъв е Бог и на какво се крепи Неговия престол. Бог е любов, но и правда.Той показа любовта Си на Голгота и правдата Си пак там. Той не се отдръпна от цената на спасението. Сега Неговата вечна слава идва от тази основа, по-добра дори от съвършените ангели! Бог е избрал да крепи властта и авторитета си през вечността върху една жива основа от безкрайно щастливи и честити човеци! Важното за теб и мен е да бъдем сред тях.
А другата група, за която е казано: „Те са които следват Агнето, където и да отиде”? Тук вече символизмът свършва.Нещата са казани с непоклатима, неизменна, вечна реалистичност.Някой ще придружава Божия Агнец, Царя на славата, навсякъде, където и да отиде. Някой ще осенява Неговото присъствие, така както някога херувим осеняваше присъствието на Божеството. Някой ще Го следва неотлъчно, като „сянка”. Някой ще Го придружава така, като че ли винаги е бил с Него, като че ли за това е създаден, като че ли не може да бъде никак другояче! Някой ще пее песен, която само той знае и която сам той създава и тя извира от него. Някой ще бъде на хълма Сион с уникален надпис на челото, в най-престижния форум, в най-представителния хор на вселената. Някой ще бъде с ъ в ъ р ш е н . И той ще бъде в гвардията на Исус Христос!
Някой, който е бил в калта! . . . Някой, който се е лутал в безпътица, Някой, който е пял враждебните песни на този свят, ще пее песента на спасението! Някой, който е бил последен ще стане пръв! Някой, който не е бил потърсен, ще бъде търсен и желан . Някой, който е изгубил този свят, ще намери свят недостъпен дори за мечтите си! Някой, който е предпочел да следва Агнеца под кръста и трънения венец, ще о следваГо следва в царството на славата Му, като Негов неизменен спътник и приятел! Някой, който не е бил нужен на силните и богатите в този свят, ще бъде нужен на Величието на небето! И ще Го придружава, където и да отиде! Някой, който е положил в Него любовта си още тук в царството на греха, ще я има винаги в себе си и в царството на славата!
АГНЕЦЪТ не иска да бъде САМ! Той остави безчислени светове и съвършени ангели, за да дойде тук, в к а л т а ! Съвършенството дойде в к а л т а , за да й придаде Своето достоинство и съвършенство. Някой е бил спасен и сам е станал душеспасител. Някой е мразил враговете си, но е бил победен от л ю б о в т а и ги е направил звезди в короната си!
Някой е разменил несъвършения си живот срещу самото с ъ в ъ р ш е н с т в о и е заживял нов, съвършен живот! Христос е станал неговото АЗ и неговият ЖИВОТ! Христос е бил нахранен, облечен и превързан от него, намерил е Своя дом в него, открил е Своето Аз в него. Някой така се е свързал с Него, че ще Го следва "където и да отиде"
„ Понеже той положи в Мене любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя на високо, защото позна ИМЕТО МИ.” Псалм 91:14.
ИСУС ще има Своята ГВАРДИЯ, която ще Го придружава и през нескончаемата вечност ще Го представлява пред постоянно подновяващите се жители на вселената. Неговата превъзходна радост ще се предава на безчислени нови светове и ще се отразява от онези, които Го следват навсякъде.
Те ще бъдат Неговите живи свидетели, останали с Него, когато целият свят Го отхвърля! Те са Неговият ореол и венец от живи звезди, които Го придружават навсякъде.където и да отиде. Каква висша привилегия и чест! И тя все още се предлага на някого тук, в света на к а л т а !
МАТЕРИЯТА И ДУХЪТ Ние отидохме на хълма СИОН, не защото можем да дадем изчерпателен отговор на това, което виждаме там, а защото там намираме съвършенството, което липсва в делата и отношенията на реалния живот. По такъв начин обаче, противопоставихме двете абсолютни категории - МАТЕРИЯТА и ДУХА. Това противопоставяне е очевидно и е подкрепено от самия Христос. Той каза:
„Духът е който дава живот, плътта нищо не ползва” Йоан 6:63
„Духът е бодър, а плътта - немощна” Мат. 26:41
Гледката на хълма СИОН обаче, носи и едно друго послание. Тя говори, че м а т е р и я и д у х по същество не са противопоставени, а антагонизмът им е изкуствено създаден. Причината за това е ГРЕХЪТ. Поради греха, тялото боледува, остарява и умира. Поради греха, земята не дава силата си. Поради греха има престъпност, войни, разделения. Поради греха човек трябва цял живот да се бори с материята и накрая да бъде победен от нея.
Но в Божията ръка, ДУХ и МАТЕРИЯ са едно и също нещо, което служи на една и съща цел - изява и прослава на Твореца. Материята е продукт на духа.
„Той рече и стана . . . „ Псалм. 33:9 Материята е продължение на Божията мисъл, която прави видими невидимите неща у Него. Как ще разберем, че Бог е любов?Чрез любовта, която влага в сърцата ни.Как ще знаем, че обича красивото? Чрез красотата, която е вложил обилно в Природата. Как ще се убедим, че Бог е правда? Чрез закона за сеитба и жетва, чрез възпроизвеждане живота „по вида му” и закона за наследствеността. Кой измисли гените? И Кой е авторът на живата клетка? Кой създаде майчиния инстинкт и Кой научи неразумните творения да постъпват разумно? Материята носи в себе си и н ф о р м а ц и я, която не се самосъздава, а се д а в а ! КОЙ е онзи, Който я е дал?
„Всяко дадено добро и всеки съвършен д а р е от горе и слиза от
Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна”
Яков 1:17
В Божието присъствие, антагонизмът между материя и дух изчезва и двата антипода заработват единно в една посока. В Христовите ръце един хляб става много хлябове. Една лепта става несметно съкровище. Делва с вода става делва пълна с вино, а морските вълни под Неговите нозе утихват в пътека, постлана за Господаря на стихиите. Дори к а л т а, образувана от Неговата плюнка има лечебната сила да отваря очите на слепите. А това, което можеше Той, би могъл и човекът. Ако не беше грехът, материята би изпълнявала желанията му и в нейно лице той би имал не враг, а помощник. Материята стана враг на човека, когато той злоупотреби с нея.Какъв диалектически извод и какъв трансцендентен потенциал в "к а л т а " !
За нас Бог постави изпита в материята. За не падналите небесни ангели, изпитът е бил в духа, защото „тайната на беззаконието” е в духовното пространство, а ангелите са духовни същества. Но за Адам и Ева изкушението беше свързано с материално действие. Жаждата за духовно прозрение беше обвързана с едно материално действие. И чрез това действие-тест бе загубена властта над материята. От свободен владетел, човекът стана подчинен слуга. Материята започна да си иска, това което беше дала и животът се превърна в дълг, който се изплаща напълно при смъртта.
„Пръст си и в пръстта ще се върнеш” Бит.3:19
„И се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.".Екл. 12:7
БОГ, СЪВЪРШЕНСТВОТО И КАЛТА Ако ви бъде зададен въпросът: „Бог съвършен ли е ?”, какво бихте отговорили? Ние хората сме толкова различни, че може и тук да се получат разни отговори. Но мисля, че болшинството от отговорите, дадени сериозно, смислено и отговорно, биха били положителни. Аз лично бих отговорил: Че кой друг, ако не Бог може да бъде съвършен? И така си е, нашата вяра, основана на Св. Писания и Исусовите думи, ни учи така. Мат. 5:48. Да, Бог е съвършен и съвършенството е само в Него. Но представете си, че ви се зададе и втори въпрос: Може ли съвършеното да се усъвършенства? Мисълта ни отново отива към Бога и тъй, като сме приели и знаем, че Той е съвършен, отговорът ни би трябвало да е отрицателен: Не. Нещо което е съвършено, няма нужда и не може да бъде усъвършенствано повече. В противен случай, то не би било съвършено. Аз споделям такъв отговор, съгласен съм, че Бог не се нуждае от развитие, подобрение и усъвършенстване. В Него е абсолютната пълнота. Всичко в настоящето, в миналото и в бъдещето е едновременно в Него. Абсолютното знание е в Него и в Него няма промяна или „сянка от промяна” Яков 1:17.Той е великият „АЗ СЪМ”. Този израз казва: ЕДИНСТВЕНИЯТ, СЪВЪРШЕНИЯТ, ВЕЧНИЯТ. Добре, че Го има и край на мнения, съмнения и доказателства!
Добре, но извинете ме, аз все пак имам един проблем, който не искам да решавам сам без вашето участие и съдействие. Бихте ли ми обяснили Евр. 2:10 в светлината на всичко, казано до тук? Текстът казва, че било уместно Христос, авторът на спасението ни да бъде усъвършенстван чрез с т р а д а н и я . Проблемът възниква от това, че ако Той не е бил съвършен, не би бил годен и подходящ за изкупителна жертва, за спасението на целия свят. А ако е бил съвършен, как може да бъде още усъвършенстван? Текстът определено твърди,че Той е бил усъвършенстван чрез страданията, които е трябвало да претърпи. И така: Бил ли е Христос съвършен преди това, или не?
Моля, помислете изчерпателно върху въпроса. А докато вие мислите, аз искам отново да погледна към хълма Сион, Божия хълм на съвършенството, красотата и славата. Гледката е чудна, невероятна, непостижима! Павел, апостолът с най-много видения и откровения, загатва за нея в Евр. 12:22,23. Йоан я допълва с цифри, които назовава и с квалификационни отличия, които описва. Би ли могъл някой от нас да добави още нещо? Бих ли могъл аз да й придам още релефност от моя гледна точка? Разбира се, моето "гледане" е умозрително и няма документална стойност, но може би все пак, би имало логична стойност. Например, вглеждайки се в представените ни групи на усъвършенствани светии, аз не мога да забележа един човек, който лично е бил поканен да бъде "съвършен". Но него го няма доколкото мога да видя. Мястото му е заето от друг, но него го няма. Някой отсъства от хора на спасените. Някой не пее песента на победата. Някой е бил предвиден да бъде между с ъ в ъ р ш е н и т е , но е останал в к а л т а. И този "някой" можете да видите с помощта на вашата Библия. Сцената е в древния Ерусалим преди 2000 години. Там заобиколени от любопитно множество един равин и един добре облечен и възпитан младеж разговарят.За какво? За вечния живот и съвършенството - въпросът, който оставихме за разрешение относно Христос, но който стои за разрешение и пред всеки от нас. Как се е развил и как е приключил разговора между двамата събеседници, можете да научите с помощта на вашата Библия: Матей 19:16-22.
Уви! Колко жалко за онзи буден и благороден млад човек. От колко много свои и наши съвременници той е по-добър! Колко по-близо е бил до съвършенството от всички нас, които се възхищаваме и стремим към него. Колко по-близо е бил и до хълма Сион! Сам Исус му го е посочил и го е поканил! Но той няма да следва агнето, където и да отиде, защото му се видяло трудно да Го последва, когато Го срещнал по улиците на Ерусалим. Не му стигнали сили да се отлепи от "калта" и да погледне нагоре към хълма Сион! Или, може би неговата "кал" не е била толкова кална? Безусловно да, но все пак тя си остава "кал" и препятствие да се изкачи на хълма Сион, достатъчна причина да не може да следва Агнеца в Неговото вечно царство. Какъв фатален ход! Какъв съдбоносен пропуск!
Забележка: Тук читателят навярно би възразил: Онзи млад човек не живее в последните дни на "запечатване", когато се формира групата от 144 хиляди. Да, така е. Но, драги ми събеседнико, аз не работя с преки откровения и документална сигурност. А и разстоянието между "хълма Сион" и "Божията скиния", не е толкова голямо, колкото може да го вижда нашето въображение. По същество, може да се окаже, че няма разстояние между тях. И за онези, които са спасени, действително НЯМА!
Приятели и мои събеседници, макар и в не пряк диалог, не съм забравил за въпроса, върху който трябваше да мислим: "Бил ли е Христос съвършен, или не?" Но докато дойде моментът да отговорим заедно и на него, в моя възбуден ум стават разни процеси и аз като че ли на свой ред съм склонен да виждам картини и се пренасям в далечни и близки времена. Ето напр. натрапва ми се следната картина: Намирам се на някаква оживена улица, но не в древния Ерусалим, а в съвременно устроен град през 21 век. По многолюдната улица кипи живот. Всякакви возила се разминават и изпреварват, както става днес. Виждат се множество магазини, реклами и светлини. По средата на голям булевард върви някакво протестно шествие с оратори, лозунги и плакати. То пропагандира своята идея с нагледни израни средства и скандирания . Срещу него се задава друго шествие, което противопоставя своя платформа и иска внимание и изслушване. Двете шествия се срещат. Завързват се конфронтации и схватки. Възниква бъркотия и смут. Сред множеството, вниманието ми е привлечено от един демонстрант, който изглежда силно възбуден и съпричастен към събитията. В ръцете си той носи голям плакат, на който с едри букви е написано:" Елате на хълма Сион и посетете Новия Ерусалим!" Когато въпросният субект приближава и мога по-добре да го разгледам, забелязвам, че той целият е опръскан с кал, ръцете и лицето му също са оплескани с кал. Сред множеството, той среща свои познати здрависва се с тях и братски прегръща някои, по които остават същите следи, както по него. Проследявайки движението му сред тълпата, мога да прочета името на булевардната улица, по която се движи. С ясни, отчетливи букви тя е отбелязана на една стена: Улица "Кална". Крайно заинтересован от всичко и особено от странната особа, която все повече привлича вниманието ми, решавам да се приближа още към нея и я разгледам по-обстойно. Като се приближавам все повече и повече, събитията и действащите лица започват да изчезват от полезрението ми , докато накрая пред мен остава само той - човекът с окаляния образ. Той ме гледа и аз го гледам, като все още не мога да разпозная чертите му, изменени и заличени от стичащите се по лицето му мътни струйки. Тогава за да наруша неловкото мълчание, протягам ръка като за поздрав или запознанство. Непознатият отвръща на жеста и ръцете ни се докосват... Каква студена ръка! О, не! Това не е ръка, а гладко, ледено стъкло... Взирам се напред и осъзнавам с ужас: Пред мене има само голямо и безпощадно обективно о г л е д а л о !
Тук ще спра и няма да продължа този разказ . . . Предоставям го на вас. Ако имате в дома си голямо и не лицемерно огледало, способно не да ви ласкае, а да ви представи изцяло вашия истински лик, застанете пред него, когато никой не ви гледа и гледайте и слушайте . . . Разказът е там!
А сега да продължим с поставения въпрос:
Бил ли е Христос съвършен или не?
Отговорът на този въпрос е заложен в Божия спасителен план, който е съществувал преди създанието на света но е бил запазен в тайна, докато се е наложило да бъде разкрит и изпълнен тук на земята. Ето някои текстове за съществуването на такъв план, в който център и изпълнител е бил второто лице на Божеството - Синът, или Господ Исус Христос:
"А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона." Гал. 4:4;
"В жертва и принос Ти нямаш благоволение; отворил си уши в мене; всеизгаряне и принос за грях ти не си поискал. Тогава рекох: Ето идвам. В свитъка на книгата е отнапред писано за мен: Драго ми е Боже мой да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми. " Пс.40:6-8
Тази Божия " т а й н а " е отразена и потвърдена в Библията:
"Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в края на времената за вас. 1 Петр. 1:20
"Според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена" Рим. 16:25
". . . сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии. Колос. 1:26
" Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. 1 Кор. 2:6-8
"Тайната" съдържа Божия план за изкуплението. Само Н я к о й с ранг на Бог т.е. с ъ в ъ р ш е н , може да го изпълни. От тук разбираме, че Христос, който идва да го изпълни е съвършен. Но тогава как да разбираме, че Христос, бидейки съвършен, е трябвало да се "усъвършенства" чрез страдания? Отговорът е в р о л я т а, която Бог не е имал като съвършен и Бог, преди да се яви в плът, въпреки, че винаги е носил потенциално тази роля в Себе, като скрит застъпник и спасител от греха. Но до самото грехопадение, Той не е изпълнявал тази роля. Борбата Му с греха до тук е била от позицията на Бог. Сега тя става от позицията на Изкупител, представител на човешкия род. И тук е новото, "усъвършенстването", което ще Го квалифицира, като "способен да помага на грешните и да ги спасява". Когато "тайната" започва да се разкрива в тази си неразкрита част, тя пренася конфликта от небето на земята и предизвиква "страданията". Христос се сблъска със съпротивата на Княза на този свят и неговите изпълнителни оръдия Той бива намразен, гонен, подложен на изпитания и най-после убит. "Тайната" излиза от своето предвечно убежище и влиза в историята, става ф а к т . Божият Син се обогатява с опита на пострадал, който може да разбира пострадалите, да им помага и да ги спасява, въпреки, че сам не е извършил грях. Той е бил третиран като грешник и познава състоянието на изолация, отхвърленост от Бога, вина и осъждане.Квалифицирал се е като х о д а т а й и застъпник за виновните, облякъл се е в правомощията на пълноценен, с ъ в ъ р ш е н застъпник и Изкупител, станал е точно това което ни трябва:
"Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Който няма нужда като ония първосвещеници да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят СИНА, Който е у с ъ в ъ р ш е н с т в а н завинаги."
Евр. 7:26-28.
ГРЪНЧАРЯТ И ГЛИНАТА
Христос не само става Изкупител от греха, но и инициатор на едно ново състояние в статуса на грешния човек - освещението.
" И така, ако някой е в Христос, той е н о в о създание; старото премина, ето всичко стана н о в о." 2 Кор. 5:17.
Както вече бе отбелязано, в Божията ръка всичко се променя. Болните стават здрави, мъртвите оживяват, гладните се нахранват и враговете стават близки приятели. Какво може да стане от теб и мен, ако сме в Божията ръка? Това е най-практичната страна на въпроса, който разглеждаме.Казано с езика на следваната от нас тема, това означава, че ние преминаваме от КАЛ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО. Ето една илюстрация на това преобразяване, дадена ни в Свещените Писания: Еремия 18:1-6.
Еремия можел да наблюдава пряко борбата между инертната маса глина и творческото въздействие върху нея чрез ръцете на грънчаря. Урокът бил много нагледен и поучителен за пророка. Той е поучителен и за нас. В ръцете на Твореца, инертната, безформена маса се превръща в красив и полезен съд. Калта добива качество, тя приема форма и се изпълва с духовно съдържание.
КАКВО може да направи Бог от теб и мен, ако се предадем в ръцете Му? Това искат да ни кажат 144-те хиляди, изкупени от земята и първоразрядници на Бога и Агнето. Те също са били по човешката си природа КАЛ. Те също са били грешници и може би по-големи от теб и мен. Те също са били изкупени от същия Изкупител, който е изкупил теб и мен. Те също са могли да не бъдат на хълма Сион. Но са избрали да се предадат в ръцете на Грънчаря и ето какво е станало от тях! Те нямат имена. Те са съвършени и безименни. Може би още не са определени, защото часът им да се явят на сцената не е дошъл. Но той идва. Четирите ангели все още задържат стихийните земни ветрове заради тях, за да получат печата на живия Бог на челата си. Дали това не засяга и теб и мен някак и не иска да ни подтикне към нещо?
НАРОДЕ МОЙ, НАПУСНИ К А Л Т А !
Шекспир загатва за напускане световната "к а л " чрез напускане самия живот. Бог призовава към същото чрез "излизане от Вавилон". 2 Кор. 6:17, 18. Отк. 18:4.
Шекспир обсъжда възможността да се освободи от злото, като му отнеме средата в която се развива - ж и в о т а. Бог зове човека да дойде при Него така както си е жив, за да бъде претворен от Създателя и да получи ново битие. В начало, Бог взе пръст от земята и вложи в нея божествено жизнено дихание.Пръстта придоби Божи образ и човекът се облече в съвършенство. Той имаше свобода да избира. Но грехът злоупотреби със свободата, която Божият образ дава и съблече човека гол, отне неговата невинност и чистота.Днес, Бог се притича на помощ, като предлага п р е с ъ з д а в а н е , едно ново творчество, което се извършва чрез вяра и предаване глината в ръцете на Грънчаря.
"Защото ще ви взема отсред народите и ще ви събера от всичките страни и ще ви доведа в земята ви. И ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното сърце от плътта ви ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите наредбите Ми и да ги вършите. Езекил 36:24-27
В тези крайни времена, тази покана е центрирана върху излизането от "Вавилон". Пред погледа на Всевишния, светът стремително върви към предречената глобална "вавилонизация". Там няма свобода на личността и избор.Няма "страх Божий", няма морална сигурност и спасение от греха. Там е "калта" и там следва да падне ударът на Божия гняв.
Но там има скъпи човешки души, които Бог нарича "Народе Мой, деца Мои!" Исус е казал веднъж завинаги: "Моите овци слушат Моя глас." Че има такива, показва гледката на хълма Сион. Там всички са "изкупени", всички са минали през земята на сенките, скръбта и греха, но са победили неговата гравитация и са се облекли в съвършенството на Христовата правда, станали са "с ъ в ъ р ш е н и "
Всеки, който гледа към Новия Ерусалим и хълма Сион, трябва да излезе от "Вавилон" и да се отправи към града, който сам Бог е създал, а не човек. Още Авраам очакваше този град и всички, които са негови потомци чрез вяра, ще имат същата цел.
"С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исак и Яков, сънаследниците с него на същото обещание, защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог." Евр.11:8-10
Бог се обръща към всички, които са готови да послушат Неговия бащински спасителен зов, като ги нарича: "Народе Мой, деца Мои . . . "
Как ще отговорим? Кое ни привлича повече: Калта на този свят, или хълма Сион? Коя ще бъде песента на живота ни - старата песен на греха, или новата песен на съвършенството?
"Никой, който е турил ръка на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство" Лука 9:62
Нека завършим с пределно категоричен цитат от Духа на Пророчеството:
"Сега Христос още един път се явява пред Своите неприятели. Високо над града върху основа от блестящо злато се издига величествен и възвишен престол. На него седи Божият Син, а наоколо са поданиците на царството Му. Език не може да опише мощта и величието на Христос. Славата на вечния Баща обкръжава Сина. Блясъкът на присъствието Му изпълва Божия град и преминава отвъд портите, заливайки цялата земя със сиянието си..
Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на Сатана, но изтръгнати като главни из огън, са последвали своя Спасител , с дълбоко,горещо посвещение. До тях са развилите съвършени християнски характери сред лъжа и неверие, тези, които са почитали Божия закон когато целия християнски свят го е обявявал за невалиден и милионите от всички векове, убити мъченически заради вярата си. Непосредствено зад тях е " голямо множество, което никой не можеше да изброи от всеки народ и от всичките племена люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си./Откр. 7:9. Борбата им е свършена, победата - спечелена. Извоювали са надбягването и са получили наградата. Палмовата клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха - знак на непорочната Христова правда, станала сега тяхна."
"Великата Борба" стр. 405/2,3. Обърнахте ли внимание кои са най-близо до Христовия престол? Онези, които са били най-дълбоко в КАЛТА!
Зова Христа и вярвам в Него скрит,
че е Спасител мой и на света,
че в вечното Си Слово е разкрит,
във вярата, мира и л ю б о в т а !
Аз вярвам в този свят Богочовек,
в победата Му кръстна над смъртта,
и в славата на бъдещия век,
и в вечния живот и в радостта,
и в близката присъда над греха,
и в скритото във изпита блаженство,
и в образа на Бога сред калта,
и в вечното нетленно съвършенство...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Да споделя със тебе бих желал
таз в я р а , друже, Бог що ми е дал.
"А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразени в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух." 2 Кор. 3:18.
Гледай само напред, само нагоре и се облечи в ХРИСТОВОТО СЪВЪРШЕНСТВО, ЗА ДА БЪДЕШ И ТИ НА ХЪЛМА СИОН!
"На онзи, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол!"
Откр. 3:21
А м и н !
Тема 10
К А Л И С Ъ В Ъ Р Ш Е Н С Т В О
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства - родено лицемерие,
нищожества придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази к а л ,
но, друже мой, за тебе ми е жал.
Уйлям Шекспир, „Сонети”
В този брилянтно емблематичен сонет, Шекспир е дал поетичен израз на това, което всички знаем и по свой начин изказваме или премълчаваме. - световният морален колапс, несъвършенството на живота и човешките отношения, м и р о в а т а с к р ъ б .
КОЙ не е преживявал огорчения и разочарования от негово величество ЧОВЕКА? КОЙ не е измамван, ограбван, обиждан и оскърбяван, насилван и малтретиран, било то реално или потенциално? Щом е на този свят, той е под знамето на несигурността, недостатъчността, непълнотата и несъвършенството. Той е в калта.
Четиристотин години преди нашето време, Шекспир вижда света в неговата голота и бедност, представя го в неговата суета и лъжовност. Две хиляди години преди нашето време, Йоан вижда същия свят в стремително падение. Той му е представен като "Великият Вавилон","майката" на гнусотиите по земята и свърталище на нечисти сили.Той вижда дори повече от това, което Шекспир може да види и се удивява на развитието на човешката история, смутен и зашеметен е от онова, което има да дойде след него. „Вавилон” с гордост носи своето надчелие: „в е л и к”. Той е велик в своето падение!
Но за разлика от всички, които гледат само със обикновени, плътски очи, пророкът от Патмос гледа и с помазани от Духа и просветени от небето очи. Той вижда една друга картина в пълен контраст с току що описаната.
"И видях, и ето : Агнето стоеше на хълма Сион и с Него 144 хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух беше като глас на арфисти, които свиреха с арфите си. И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи тази песен освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Те са онези, които следват Агнето където и да отива. Те са били изкупени измежду човеците, като първи плодове за Бога и за Агнето. И в устата им не се намери лъжа, те са непорочни." Откр. 14:1-3.
Стоим пред една картина от друг свят - свят на съвършенство. Кои са тези, които я оживяват? Свръх човеци? Ангели? Или извънземни същества, дошли от един фантастичен свят за да представят една абсурдна идея? О, не! Не и пак НЕ! Те са човеци, нормални човешки същества , като всеки от нас, като теб и мен. Те са жители на тази земя, която тъпчем всеки ден и в която има кал, кал, кал . . . Толкова много кал!
„Кал и съвършенство”, това е темата, която двама автори, драматургът Шекспир и заточеникът от остров Патмос, Йоан, ни предлагат за размисъл. И тя не ни е чужда, нито непозната. В душата и сърцето си ние я носим всеки ден, от рождение до гроб. Защото, макар да е направен от кал и да гази в кал, човекът е създаден за висш живот и с ъ в ъ р ш е н с т в о .
ХЪЛМЪТ СИОН. Като отправя погледа си над тази земя, където е „Вавилон”, несъвършенството и г р е х а, любимият ученик на Исус вижда плода на Божията любов и сила. Семена, които са никнали и расли в „калта”, са дали класове и жътва в света на съвършенството и прелестта. Свещеният текст не се въздържа да ги нарече „непорочни” или съвършени. Нека и ние вдигнем поглед от очевидния всечовешки декаданс, деградация и падение навред около и вътре в нас и го насочим към гледката, която възхитителното видение ни представя.
Какво представлява „Хълмът Сион”? За самото видение, това е сцената, на която се развива действието. Но тя не е нито „Карнеги Хол”, нито”Метрополитан опера”, нито пък стадионът „Маракана” в Бразилия, а Хълмът „Сион”. Кой и какъв е този хълм? Дадени са му множество от хубави по-хубави имена, но нека приемем онова, което най-много му приляга - ХЪЛМЪТ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО:
„От Сион, съвършенство на красотата, Господ е възсиял . . .Псалм. 50:2
Исторически, това име произлиза от стара евуска крепост, която цар Давид е завладял и основал там своя столичен град. Намира се в северозападната част на Ерусалим. Но както на небето има нов „Ерусалим”, който ще бъде обитаван от спасените през вечността, така и „Хълмът Сион” представлява Божия град на бъдещето. Неговата слава е неописуема, несравнима, непостижима . . . И там на тази превъзвишена сцена, крепост на съвършената красота и слава, стои като венец на Божия труд за човека и като украшение на Божия хълм-град, една впечатляваща група от 144 хиляди тържествуващи певци. Те носят на челата си името на Агнето и Неговия Отец. Каква импозантна гледка! Какъв ранг, какво величие!
Възниква въпросът:Кои са те? Никой, който е прочел Откровение 14:1 не е отминал без да си зададе този въпрос. И никой не му е отговорил изчерпателно и напълно. Но свещеният текст сам посочва някои черти на тези безукорни светии, по които можем да ги разпознаем..
1.Човеци, родени и живели на земята.
Първото нещо, което узнаваме за този славен състав от небесни певци е че те са човеци, родени и живели тук на земята, но извоювали победа и достигнали до съвършенство. Стих 3 ги определя, като „изкупени от земята”. Знаем, какво значи „изкупление”. Знаем, че това определение не може да се приложи за никоя не паднала цивилизация, ангели или други живи същества. То е възможно само тук на тази земя, където има грях и изкупление.
А щом са „изкупени от земята”, те са родени и живели тук на земята. Раснали са и са се развивали сред „калта” и нечестността на човешките отношения. По своето естество и статус, те са били осъдени като грешници, но по силата на Божието действие върху тях и във тях, са били оправдани и прославени като праведници. Те са станали с ъ в ъ р ш е н и .
Този висш ранг и върховен статус им е присъден и признат пред цялата Вселена. Той е видимо обявен чрез надписа на челата им, който изявява името на автора на тяхната невероятна опитност - Агнето и Неговия Отец.
2.Пеещи „нова” и позната само на тях песен.
Друго, което особено характеризира групата на 144-те хиляди, изкупени от земята е песента, която пеят. Тя е наречена „нова”. Нова, защото в нея няма нито една нотка от песните на този свят - пълни със скръб, въздишки, горест и тъга и същевременно - дръзки и агресивни, прославящи човешката гордост и себелюбие. Но „нова” и затова, защото в нейния подтекст звучи изминатия път под Божието ръководство и одържаната победа в Неговото име. Подобна песен изпя Израел при изхода от Египет: Изход 15:1-20. Но онзи „и з х о д „ беше все пак в материално пространствени измерения, а песента на певците от хълма Сион въвежда в абсолютното тържество на с п а с е н и е т о и в света на нещата, които не преминават.
Откр. 20:1-5; Откр. 22:3,4.
Отново нещо уникално спира вниманието ни: Песента, която пеят тези прославени личности, 144 хиляди на брой, е само тяхна. Никой друг не може да я научи и пее. Интересно , защо така? Тук отново се докосваме до тайната на спасението, която е едно лично тайнство, възможно само между душата и Бога. Личната опитност е уникален белег, нещо като ДНК на душата. Обаче и тук има нещо за отбелязване. Ако законът за отличителния „геном” на спасението е техен отличителен белег, той е специфичен и оригинален за всеки отделен индивид. Иначе казано. всеки има своята песен на спасение и я пее оригинално от своя лична отправна гледна точка. А при въпросната група от 144 хиляди има нещо общо в песента, което ги свързва и същевременно ги отделя от всяка друга група или песен. КОЙ е подтикът и коя е темата на песента им, които никой от другите спасение не споделя и не може да научи? За достигане до отговора на този въпрос, трябва да разгледаме уникалната група не само в пространството на великата борба, но и във в р е м е т о .
3. Те живеят и действат по ВРЕМЕТО НА ЗАПЕЧАТВАНЕТО. Напразно бихме се лутали да определим времето на тайнствената група, ако не ни помагаше още един текст, който визира съвсем същата група и хвърля повече светлина върху нейните хронологически координати. Да го разгледаме.
"След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър, по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изгрев слънце, у когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас на четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух броя на подпечатаните - сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилевите синове:
От юдовото племе - дванадесет хиляди подпечатани;от рувимовото племе - дванадесет хиляди; от гадовото племе - дванадесет хиляди; от асировото племе - дванадесет хиляди; о нефталимовото племе - дванадесет хиляди; от манасиевото племе - дванадесет хиляди; от симеоновото племе - дванадесет хиляди; от левиевото племе - дванадесет хиляди; от исахаровото племе - дванадесет хиляди; от завулоновото племе - дванадесет хиляди; от йосифовото племе - дванадесет хиляди; от вениаминовото племе - дванадесет хиляди подпечатани.
След това видях и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всяка нация и от всички племена народи и езици, стояха пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клонки в ръцете си . И викаха с висок глас казвайки: Спасение на нашия Бог, който седи на престола и на Агнето! Откр. 7:1-8
Тук се държи повече сметка за време. Четири ангели задържат ветровете /събитията/ по земята. Друг ангел им казва да не отпускат рушителните стихийни събития /ветровете/ по лицето на земята преди да бъдат подпечатани, или да получат Божия печат слугите на Бога. Когато това става, Йоан чува числото на техния брой - 144 хиляди, по 12 хиляди от 12-те израилеви племена. Възниква въпросът: Кое е това време? Логиката ни подсказва, че то не е преди времето на Йоан, защото едно пророчество не се дава за минали събития, а за бъдещи. То не е и наскоро след йоановите дни, защото до ден днешен тотално поражение и разруха на природните сили не са настъпвали. Обаче, то не е и много далеч в бъдещето, защото симптомите за разклащане небесните сили и повреди в природата, са налице. Изводът неизбежно води към разбирането, че става дума за финалните събития от човешката история, преди да се каже последното: „Свърши се”.Тези 144 хиляди са последното звено от носителите на многовековната щафета на „Вечното Благовестие”,които ще имат грижата и честта да предадат лично на самия Исус Христос себе си и плода на своя труд. Както последната фаза на Великата борба ще бъде уникална, така и участието на „подпечатаните” в нея ще бъде уникално.Те ще преживеят нещо, което никой преди тях не е преживял -ще воюват против змея, звяра и неговия образ и ще победят. Накрая, ще трябва да устоят без Ходатай когато Христос е напуснал служенето Си в небесната Светая Светих и на земята се излива Божия гняв във вид на последните седем язви /Откр. 15 гл./. Затова тяхната песен на спасение и победа ще носи нов отпечатък, различен от песните на спасените от всички времена. Тяхната особена роля в заключителния етап на борбата и душеспасението ги поставя в положението на уникална група, чиято опитност и песен никой не може да дублира.
4. ЗАЩО ОТ „12-ТЕ ПЛЕМЕНА НА ИЗРАЕЛ”? Прави впечатление причисляването на тази група към старозаветната родословна структура на 12-те сина на Яков или познатите ни 12 израилеви племена. Някои тълкуватели, изхождайки от буквалното звучене на текста, го прилагат за етнически евреи и съвременни юдеи. Но това е абсурдно, тъй като още по времето на Йоан племенната принадлежност е била вече заличена. А в наши дни тя е толкова дозаличена, че никой съвременник от еврейски произход не би могъл да докаже от кое племе е .Освен това, Божият спасителен план не се провежда вече по линията на плътския Израел, а на духовния. ЗАЩО тогава е запазена конструкцията на старозаветната племенност?
Числото 12 е Божията мярка за Неговия народ и Църква. То е в основата на 144 хиляди, защото е 12 по 12 хиляди. Племената бяха 12, но и апостолите бяха 12. Новият Ерусалим ще има 12 бисерни порти и през тях ще минават спасените, които 12 пъти през годината ще могат да ядат нови плодове от дървото на живота.Виждаме, че числото 12 запазва своята основна градивна функция и в новото битие. Ще има ли пак разпределение на спасените по модела на патриархалната племенна конструкция? Очевидно ДА, защото сам Исус го е потвърдил:
„Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще получим? А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на 12 престола да съдите дванадесетте израилеви племена.
Мат. 19:27,28.
„А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, така и Аз завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите 12-те израилеви племена.”
Лука 22:28-30.
Че групата от 144 хиляди трябва да се разбира в такъв пророчески символичен смисъл, подсказва и начинът на изброяване племената. При буквалния родословен списък на 12-те сина на Яков той е един, а при посочване племената при 144 хиляди, е по-друг. Нека отбележим само, че списъкът на 12-те сина на Яков започва с първородния - Рувим, а списъкът при 144 хиляди започва с Юда - родоначалникът на Христос. Има и други различия като напр. отсъствието на името Йосиф в патриархалния списък и респективно отсъствието на името Ефрем в пророческия списък. От това разбираме, че спасените ще запазят конфигурацията на 12-те племена, но тя няма да е по плътска и кръвна линия, а по духовна, като числото ще изразява повече апостолската същност на Божия Израел и типовете характери, както беше при апостолите.
Убеждаваме се, че в новото битие ще има ред, организация и йерархия, но Божието общество ще бъде основано на един принцип, който не само няма да разделя, но категорично ще сближава спасените. Там „по-големият” ще служи на „по малкия” и любовта ще бъде критерият за величие.
5. ПЪРВИТЕ ПЛОДОВЕ И ЖЕТВАТА Друга забележителна отличителна черта на 144 хиляди е че те са наречени „първи плодове” /В по-старите преводи „начатки” или „първоберки”/. В древния Израел, Бог беше дал закон и ред за постъпване с онези начални плодове на реколтата, с които започваше жетвата. Те се посвещаваха на Бога като благодарствен принос за получените благословения. Това е било съпроводено с радостни преживявания и празнично увеселение за обилните жетвени благословения, които следват.
Още по-близо до същността на израза "първи плодове" е законът за първородството в патриархалните времена и древния Израел. Първородният син е бил облечен в наследствени права и отговорности. Бил е считан за "начало на силата" и най-доброто в живота на всеки баща. Той е трябвало да го представлява между другите му деца, да го замества, когато го няма и да подържа от негово име духовния режим в семейството. Тази отговорност надхвърля битово-семейните задължения и го въвежда в ролята на един вид свещен ранг сред другите му братя и сестри. В Бит. 25:31-34 виждаме как Исав лекомислено преотстъпва или по-точно, "продава" първородството си за едно ястие. Той не го цени откъм духовната му страна, но когато го загубва, разбира, че е допуснал фатална грешка. Иска да си го възвърне със сълзи на очи, но вече е късно! Евр. 12:16, 17.
Изразът "първи плодове", в разглеждания текст се обогатява и прераства до представата за "първородни", както определено са наречени в Евр. 12:23:
"... пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание и при събранието на първородните, които са записани на небесата при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници" " Евр. 12:22, 23.
Характеристиката "п ъ р в о р о д н и" е ранг даден на светии от всички времена и изразява безукорното им устояване в тяхното призвание още тук на земята и отговорното им, жертвоготовно служене в името на Христос. Но в случая със 144 хиляди, тя касае такива в последната генерация, които ще завършат Божието дело на земята. Те са "първи", защото най-добре приемат своята роля и я изпълняват в най-решителния час на Великата борба - времето на запечатването и посрещане идващия Христос.
В пророческото видение за 144-те хиляди, това охарактеризира тази група като очакващи, които живи ще посрещнат идващия Христос. Те са „първи” в този смисъл, но и в смисъла на тяхната изключителна опитност и тяхната изключителна роля при изливането на късния дъжд и събиране плода от него. Светият Дух ще е употребил по особен начин тези хора при прогласяването на Тройната Ангелска Вест и извличането на множество души от „Вавилон”. Те са Божии „първи плодове” от една голяма жетва.
НЕИЗБРОИМОТО МНОЖЕСТВО В БЕЛИ ДРЕХИ След като представя гледката със 144 хиляди, Йоан продължава своя доклад, като описва друга картина, която изобразява несметното множество на спасените от всички народи и всички времена.
Откр. 7:9-17.
Наистина, между тези две групи спасени, които разглеждаме до сега , има много общи черти, което довежда някои тълкуватели до разбирането, че става дума за една и съща група, представена от различни гледни точки. Обаче, в интерес на истината, не може да се отрече и факта, че има разлики по основни показатели. Да обърнем внимание и на тях:
1. Начинът на споменаване. След като Йоан е чул броя на подпечатаните 144 хиляди в Откр. гл. 7, продължава да докладва с думите: „След това видях голямо множество, което никой не може да изброи от всяка нация и от всички племена, народи и езици . . . „ Много странен подход би било това за определяне ония, които току що са представени като 144 хиляди, дори и ако числото е символично. Определеното и неопределеното не са свързани задължително със знак за равенство.Вярно е, че в почти фантастичния начин по който виденията ни говорят,не можем да изискваме логиката на реалните събития и фактите, но не е за пренебрегване и факта, че 144 хиляди не могат да бъдат отнесени към всички народи, езици и времена на миналото. Те са „първите плодове”, а не цялата жетва. Като „главни изтръгнати из огън”, те са извлечени от земните жители изпод заплахата на последните разрушителни събития по земята. Всички те са съвременници от финалната фаза на човешката история, когато се извършва последното "запечатване." „Неизброимото голямо множество” напротив, е комплектовано от всички народи, езици племена, а това предполага и времена, защото, днес вече не съществуват всички народи, езици и племена.
2.Девственици, неосквернени с жени. Тази характеристика на 144-те хиляди не се среща при голямото множество. Тук езикът трябва задължително да се приеме символично. Бог създаде семейството и нито жената осквернява мъжа, нито обратно, когато не става въпрос за грях. Евр. 13:4. Като символ, "жена" означава „църква”. И от тази гледна точка, двете групи се различават. През целия исторически път на Божията „Църква” тук на земята, тя е преминавала през преливащи се форми на съществуване, без да е имала винаги пълната светлина и единното учение на завършена и официално изявена формация. Цялата история на реформацията е постепенно търсене и изобразяване на лика на обществото, което Бог приема за Свое. И почти винаги Бог го е приемал според това, което има, а не според това, което няма. 2 Кор. 8:12. Но в случаят на 144-те хиляди няма да бъде така. Призивът на „Верния Свидетел”ще обособи под Тройната Ангелска Вест, църквата на „ о с т а т ъ к а „, която пази Божиите заповеди и има вярата на Исус. Тя ще се отличава ясно от църквите, които ще се наричат „християнски”, но ще съставляват „Великия Вавилон” и ще станат свърталище на нечисти сили и отстъпление. Елитната група на хълма Сион ще представлява този изкристализирал облик на Църквата, доведена в последно време до своя окончателен вид. 144 хиляди ще бъдат, вероятно, нейните помазани от Бога представители и служители, които не са допуснали раздвоение и заразата на отстъплението да поквари нито учението, нито поведението им. И то, забележете, в едно време на тотално отстъпление и пълно "вавилонско" обкръжение, когато законите и всички ще бъдат против тях, а те ще стоят като абсурдно и обречено общество. С това те придобиват правото да бъдат окачествени като „непорочни” и девствени, неосквернени чрез контакти с отстъплението. В най-последното време това ще изисква в я р а , р е ш и т е л н о с т , т ъ р п е н и е, и з д ъ р ж л и в о с т и в е р н о с т , каквито само едно завършено и помазано от горе християнство може да предложи.
В този ред на мисли биха могли да се потърсят още отличителни белези между 144-те хиляди и неизброимото множество, както вече бе споменато в онази непозната на всички други песен, в забележката за техния език, в който няма „лъжа” и т.н. Но и само една да е разликата, щом я има, длъжни сме да й отдадем внимание. Може би имаме въпроси като: Числото 144 хиляди буквално ли е или символично? Ако е буквално, толкова ли са всички, които ще дочакат и посрещнат Исус живи? Сигурно ще има различаващи се мнения. В разнообразието истината се обогатява. Но все пак истината е една и ще я научим напълно, когато Бог я открие напълно. А ние, нека бъдем като ангелите, които желаят „да надникнат” във Божиите велики тайни и премъдрост.
Да надникнем не значи да опознаем напълно, но е нещо повече от липса на интерес по въпросите.
ГВАРДИЯТА НА ИСУС ХРИСТОС В ст. 4 има нещо, което до сега не сме споменали, но то ни говори много:
„. . . те са онези, които следват Агнето, където и да отиде . . .”
Такива думи не са казани за голямото „неизброимо множество”. За него е употребен друг израз:
„Седящият на престола, ще разпростре скинията Си върху тях...”
Дали и в това не трябва да видим две групи, които по различен начин са в тясна връзка с Бога и Му служат? Множеството е посочено като жива основа върху която се разпростира Божията скиния, т. е . неговото присъствие, управление, авторитет и власт. Да, има нужда и Всевишния да положи авторитета си на нещо повече от самия творчески факт. Той беше оспорен и Бог беше обвинен в автократизъм, в самовластие. Великата борба започна и завършва под този знак. Сатана не е променил своето мнение, че Бог все пак е диктатор. Основата на Божието управление е разклатена. Съмнението е впръскано в умовете и душите. Отчуждението подържа своя горчив вкус. Всичко това не е добра основа за”скинията” на Всемогъщия през вечността. Затова сега Той я разпростира на друга, нова основа, която нищо не може да разклати. Тази основа е едно неизброимо множество от спасени, които показват какъв е Бог и на какво се крепи Неговия престол. Бог е любов, но и правда.Той показа любовта Си на Голгота и правдата Си пак там. Той не се отдръпна от цената на спасението. Сега Неговата вечна слава идва от тази основа, по-добра дори от съвършените ангели! Бог е избрал да крепи властта и авторитета си през вечността върху една жива основа от безкрайно щастливи и честити човеци! Важното за теб и мен е да бъдем сред тях.
А другата група, за която е казано: „Те са които следват Агнето, където и да отиде”? Тук вече символизмът свършва.Нещата са казани с непоклатима, неизменна, вечна реалистичност.Някой ще придружава Божия Агнец, Царя на славата, навсякъде, където и да отиде. Някой ще осенява Неговото присъствие, така както някога херувим осеняваше присъствието на Божеството. Някой ще Го следва неотлъчно, като „сянка”. Някой ще Го придружава така, като че ли винаги е бил с Него, като че ли за това е създаден, като че ли не може да бъде никак другояче! Някой ще пее песен, която само той знае и която сам той създава и тя извира от него. Някой ще бъде на хълма Сион с уникален надпис на челото, в най-престижния форум, в най-представителния хор на вселената. Някой ще бъде с ъ в ъ р ш е н . И той ще бъде в гвардията на Исус Христос!
Някой, който е бил в калта! . . . Някой, който се е лутал в безпътица, Някой, който е пял враждебните песни на този свят, ще пее песента на спасението! Някой, който е бил последен ще стане пръв! Някой, който не е бил потърсен, ще бъде търсен и желан . Някой, който е изгубил този свят, ще намери свят недостъпен дори за мечтите си! Някой, който е предпочел да следва Агнеца под кръста и трънения венец, ще о следваГо следва в царството на славата Му, като Негов неизменен спътник и приятел! Някой, който не е бил нужен на силните и богатите в този свят, ще бъде нужен на Величието на небето! И ще Го придружава, където и да отиде! Някой, който е положил в Него любовта си още тук в царството на греха, ще я има винаги в себе си и в царството на славата!
АГНЕЦЪТ не иска да бъде САМ! Той остави безчислени светове и съвършени ангели, за да дойде тук, в к а л т а ! Съвършенството дойде в к а л т а , за да й придаде Своето достоинство и съвършенство. Някой е бил спасен и сам е станал душеспасител. Някой е мразил враговете си, но е бил победен от л ю б о в т а и ги е направил звезди в короната си!
Някой е разменил несъвършения си живот срещу самото с ъ в ъ р ш е н с т в о и е заживял нов, съвършен живот! Христос е станал неговото АЗ и неговият ЖИВОТ! Христос е бил нахранен, облечен и превързан от него, намерил е Своя дом в него, открил е Своето Аз в него. Някой така се е свързал с Него, че ще Го следва "където и да отиде"
„ Понеже той положи в Мене любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя на високо, защото позна ИМЕТО МИ.” Псалм 91:14.
ИСУС ще има Своята ГВАРДИЯ, която ще Го придружава и през нескончаемата вечност ще Го представлява пред постоянно подновяващите се жители на вселената. Неговата превъзходна радост ще се предава на безчислени нови светове и ще се отразява от онези, които Го следват навсякъде.
Те ще бъдат Неговите живи свидетели, останали с Него, когато целият свят Го отхвърля! Те са Неговият ореол и венец от живи звезди, които Го придружават навсякъде.където и да отиде. Каква висша привилегия и чест! И тя все още се предлага на някого тук, в света на к а л т а !
МАТЕРИЯТА И ДУХЪТ Ние отидохме на хълма СИОН, не защото можем да дадем изчерпателен отговор на това, което виждаме там, а защото там намираме съвършенството, което липсва в делата и отношенията на реалния живот. По такъв начин обаче, противопоставихме двете абсолютни категории - МАТЕРИЯТА и ДУХА. Това противопоставяне е очевидно и е подкрепено от самия Христос. Той каза:
„Духът е който дава живот, плътта нищо не ползва” Йоан 6:63
„Духът е бодър, а плътта - немощна” Мат. 26:41
Гледката на хълма СИОН обаче, носи и едно друго послание. Тя говори, че м а т е р и я и д у х по същество не са противопоставени, а антагонизмът им е изкуствено създаден. Причината за това е ГРЕХЪТ. Поради греха, тялото боледува, остарява и умира. Поради греха, земята не дава силата си. Поради греха има престъпност, войни, разделения. Поради греха човек трябва цял живот да се бори с материята и накрая да бъде победен от нея.
Но в Божията ръка, ДУХ и МАТЕРИЯ са едно и също нещо, което служи на една и съща цел - изява и прослава на Твореца. Материята е продукт на духа.
„Той рече и стана . . . „ Псалм. 33:9 Материята е продължение на Божията мисъл, която прави видими невидимите неща у Него. Как ще разберем, че Бог е любов?Чрез любовта, която влага в сърцата ни.Как ще знаем, че обича красивото? Чрез красотата, която е вложил обилно в Природата. Как ще се убедим, че Бог е правда? Чрез закона за сеитба и жетва, чрез възпроизвеждане живота „по вида му” и закона за наследствеността. Кой измисли гените? И Кой е авторът на живата клетка? Кой създаде майчиния инстинкт и Кой научи неразумните творения да постъпват разумно? Материята носи в себе си и н ф о р м а ц и я, която не се самосъздава, а се д а в а ! КОЙ е онзи, Който я е дал?
„Всяко дадено добро и всеки съвършен д а р е от горе и слиза от
Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна”
Яков 1:17
В Божието присъствие, антагонизмът между материя и дух изчезва и двата антипода заработват единно в една посока. В Христовите ръце един хляб става много хлябове. Една лепта става несметно съкровище. Делва с вода става делва пълна с вино, а морските вълни под Неговите нозе утихват в пътека, постлана за Господаря на стихиите. Дори к а л т а, образувана от Неговата плюнка има лечебната сила да отваря очите на слепите. А това, което можеше Той, би могъл и човекът. Ако не беше грехът, материята би изпълнявала желанията му и в нейно лице той би имал не враг, а помощник. Материята стана враг на човека, когато той злоупотреби с нея.Какъв диалектически извод и какъв трансцендентен потенциал в "к а л т а " !
За нас Бог постави изпита в материята. За не падналите небесни ангели, изпитът е бил в духа, защото „тайната на беззаконието” е в духовното пространство, а ангелите са духовни същества. Но за Адам и Ева изкушението беше свързано с материално действие. Жаждата за духовно прозрение беше обвързана с едно материално действие. И чрез това действие-тест бе загубена властта над материята. От свободен владетел, човекът стана подчинен слуга. Материята започна да си иска, това което беше дала и животът се превърна в дълг, който се изплаща напълно при смъртта.
„Пръст си и в пръстта ще се върнеш” Бит.3:19
„И се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.".Екл. 12:7
БОГ, СЪВЪРШЕНСТВОТО И КАЛТА Ако ви бъде зададен въпросът: „Бог съвършен ли е ?”, какво бихте отговорили? Ние хората сме толкова различни, че може и тук да се получат разни отговори. Но мисля, че болшинството от отговорите, дадени сериозно, смислено и отговорно, биха били положителни. Аз лично бих отговорил: Че кой друг, ако не Бог може да бъде съвършен? И така си е, нашата вяра, основана на Св. Писания и Исусовите думи, ни учи така. Мат. 5:48. Да, Бог е съвършен и съвършенството е само в Него. Но представете си, че ви се зададе и втори въпрос: Може ли съвършеното да се усъвършенства? Мисълта ни отново отива към Бога и тъй, като сме приели и знаем, че Той е съвършен, отговорът ни би трябвало да е отрицателен: Не. Нещо което е съвършено, няма нужда и не може да бъде усъвършенствано повече. В противен случай, то не би било съвършено. Аз споделям такъв отговор, съгласен съм, че Бог не се нуждае от развитие, подобрение и усъвършенстване. В Него е абсолютната пълнота. Всичко в настоящето, в миналото и в бъдещето е едновременно в Него. Абсолютното знание е в Него и в Него няма промяна или „сянка от промяна” Яков 1:17.Той е великият „АЗ СЪМ”. Този израз казва: ЕДИНСТВЕНИЯТ, СЪВЪРШЕНИЯТ, ВЕЧНИЯТ. Добре, че Го има и край на мнения, съмнения и доказателства!
Добре, но извинете ме, аз все пак имам един проблем, който не искам да решавам сам без вашето участие и съдействие. Бихте ли ми обяснили Евр. 2:10 в светлината на всичко, казано до тук? Текстът казва, че било уместно Христос, авторът на спасението ни да бъде усъвършенстван чрез с т р а д а н и я . Проблемът възниква от това, че ако Той не е бил съвършен, не би бил годен и подходящ за изкупителна жертва, за спасението на целия свят. А ако е бил съвършен, как може да бъде още усъвършенстван? Текстът определено твърди,че Той е бил усъвършенстван чрез страданията, които е трябвало да претърпи. И така: Бил ли е Христос съвършен преди това, или не?
Моля, помислете изчерпателно върху въпроса. А докато вие мислите, аз искам отново да погледна към хълма Сион, Божия хълм на съвършенството, красотата и славата. Гледката е чудна, невероятна, непостижима! Павел, апостолът с най-много видения и откровения, загатва за нея в Евр. 12:22,23. Йоан я допълва с цифри, които назовава и с квалификационни отличия, които описва. Би ли могъл някой от нас да добави още нещо? Бих ли могъл аз да й придам още релефност от моя гледна точка? Разбира се, моето "гледане" е умозрително и няма документална стойност, но може би все пак, би имало логична стойност. Например, вглеждайки се в представените ни групи на усъвършенствани светии, аз не мога да забележа един човек, който лично е бил поканен да бъде "съвършен". Но него го няма доколкото мога да видя. Мястото му е заето от друг, но него го няма. Някой отсъства от хора на спасените. Някой не пее песента на победата. Някой е бил предвиден да бъде между с ъ в ъ р ш е н и т е , но е останал в к а л т а. И този "някой" можете да видите с помощта на вашата Библия. Сцената е в древния Ерусалим преди 2000 години. Там заобиколени от любопитно множество един равин и един добре облечен и възпитан младеж разговарят.За какво? За вечния живот и съвършенството - въпросът, който оставихме за разрешение относно Христос, но който стои за разрешение и пред всеки от нас. Как се е развил и как е приключил разговора между двамата събеседници, можете да научите с помощта на вашата Библия: Матей 19:16-22.
Уви! Колко жалко за онзи буден и благороден млад човек. От колко много свои и наши съвременници той е по-добър! Колко по-близо е бил до съвършенството от всички нас, които се възхищаваме и стремим към него. Колко по-близо е бил и до хълма Сион! Сам Исус му го е посочил и го е поканил! Но той няма да следва агнето, където и да отиде, защото му се видяло трудно да Го последва, когато Го срещнал по улиците на Ерусалим. Не му стигнали сили да се отлепи от "калта" и да погледне нагоре към хълма Сион! Или, може би неговата "кал" не е била толкова кална? Безусловно да, но все пак тя си остава "кал" и препятствие да се изкачи на хълма Сион, достатъчна причина да не може да следва Агнеца в Неговото вечно царство. Какъв фатален ход! Какъв съдбоносен пропуск!
Забележка: Тук читателят навярно би възразил: Онзи млад човек не живее в последните дни на "запечатване", когато се формира групата от 144 хиляди. Да, така е. Но, драги ми събеседнико, аз не работя с преки откровения и документална сигурност. А и разстоянието между "хълма Сион" и "Божията скиния", не е толкова голямо, колкото може да го вижда нашето въображение. По същество, може да се окаже, че няма разстояние между тях. И за онези, които са спасени, действително НЯМА!
Приятели и мои събеседници, макар и в не пряк диалог, не съм забравил за въпроса, върху който трябваше да мислим: "Бил ли е Христос съвършен, или не?" Но докато дойде моментът да отговорим заедно и на него, в моя възбуден ум стават разни процеси и аз като че ли на свой ред съм склонен да виждам картини и се пренасям в далечни и близки времена. Ето напр. натрапва ми се следната картина: Намирам се на някаква оживена улица, но не в древния Ерусалим, а в съвременно устроен град през 21 век. По многолюдната улица кипи живот. Всякакви возила се разминават и изпреварват, както става днес. Виждат се множество магазини, реклами и светлини. По средата на голям булевард върви някакво протестно шествие с оратори, лозунги и плакати. То пропагандира своята идея с нагледни израни средства и скандирания . Срещу него се задава друго шествие, което противопоставя своя платформа и иска внимание и изслушване. Двете шествия се срещат. Завързват се конфронтации и схватки. Възниква бъркотия и смут. Сред множеството, вниманието ми е привлечено от един демонстрант, който изглежда силно възбуден и съпричастен към събитията. В ръцете си той носи голям плакат, на който с едри букви е написано:" Елате на хълма Сион и посетете Новия Ерусалим!" Когато въпросният субект приближава и мога по-добре да го разгледам, забелязвам, че той целият е опръскан с кал, ръцете и лицето му също са оплескани с кал. Сред множеството, той среща свои познати здрависва се с тях и братски прегръща някои, по които остават същите следи, както по него. Проследявайки движението му сред тълпата, мога да прочета името на булевардната улица, по която се движи. С ясни, отчетливи букви тя е отбелязана на една стена: Улица "Кална". Крайно заинтересован от всичко и особено от странната особа, която все повече привлича вниманието ми, решавам да се приближа още към нея и я разгледам по-обстойно. Като се приближавам все повече и повече, събитията и действащите лица започват да изчезват от полезрението ми , докато накрая пред мен остава само той - човекът с окаляния образ. Той ме гледа и аз го гледам, като все още не мога да разпозная чертите му, изменени и заличени от стичащите се по лицето му мътни струйки. Тогава за да наруша неловкото мълчание, протягам ръка като за поздрав или запознанство. Непознатият отвръща на жеста и ръцете ни се докосват... Каква студена ръка! О, не! Това не е ръка, а гладко, ледено стъкло... Взирам се напред и осъзнавам с ужас: Пред мене има само голямо и безпощадно обективно о г л е д а л о !
Тук ще спра и няма да продължа този разказ . . . Предоставям го на вас. Ако имате в дома си голямо и не лицемерно огледало, способно не да ви ласкае, а да ви представи изцяло вашия истински лик, застанете пред него, когато никой не ви гледа и гледайте и слушайте . . . Разказът е там!
А сега да продължим с поставения въпрос:
Бил ли е Христос съвършен или не?
Отговорът на този въпрос е заложен в Божия спасителен план, който е съществувал преди създанието на света но е бил запазен в тайна, докато се е наложило да бъде разкрит и изпълнен тук на земята. Ето някои текстове за съществуването на такъв план, в който център и изпълнител е бил второто лице на Божеството - Синът, или Господ Исус Христос:
"А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона." Гал. 4:4;
"В жертва и принос Ти нямаш благоволение; отворил си уши в мене; всеизгаряне и принос за грях ти не си поискал. Тогава рекох: Ето идвам. В свитъка на книгата е отнапред писано за мен: Драго ми е Боже мой да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми. " Пс.40:6-8
Тази Божия " т а й н а " е отразена и потвърдена в Библията:
"Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в края на времената за вас. 1 Петр. 1:20
"Според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена" Рим. 16:25
". . . сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии. Колос. 1:26
" Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. 1 Кор. 2:6-8
"Тайната" съдържа Божия план за изкуплението. Само Н я к о й с ранг на Бог т.е. с ъ в ъ р ш е н , може да го изпълни. От тук разбираме, че Христос, който идва да го изпълни е съвършен. Но тогава как да разбираме, че Христос, бидейки съвършен, е трябвало да се "усъвършенства" чрез страдания? Отговорът е в р о л я т а, която Бог не е имал като съвършен и Бог, преди да се яви в плът, въпреки, че винаги е носил потенциално тази роля в Себе, като скрит застъпник и спасител от греха. Но до самото грехопадение, Той не е изпълнявал тази роля. Борбата Му с греха до тук е била от позицията на Бог. Сега тя става от позицията на Изкупител, представител на човешкия род. И тук е новото, "усъвършенстването", което ще Го квалифицира, като "способен да помага на грешните и да ги спасява". Когато "тайната" започва да се разкрива в тази си неразкрита част, тя пренася конфликта от небето на земята и предизвиква "страданията". Христос се сблъска със съпротивата на Княза на този свят и неговите изпълнителни оръдия Той бива намразен, гонен, подложен на изпитания и най-после убит. "Тайната" излиза от своето предвечно убежище и влиза в историята, става ф а к т . Божият Син се обогатява с опита на пострадал, който може да разбира пострадалите, да им помага и да ги спасява, въпреки, че сам не е извършил грях. Той е бил третиран като грешник и познава състоянието на изолация, отхвърленост от Бога, вина и осъждане.Квалифицирал се е като х о д а т а й и застъпник за виновните, облякъл се е в правомощията на пълноценен, с ъ в ъ р ш е н застъпник и Изкупител, станал е точно това което ни трябва:
"Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Който няма нужда като ония първосвещеници да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят СИНА, Който е у с ъ в ъ р ш е н с т в а н завинаги."
Евр. 7:26-28.
ГРЪНЧАРЯТ И ГЛИНАТА
Христос не само става Изкупител от греха, но и инициатор на едно ново състояние в статуса на грешния човек - освещението.
" И така, ако някой е в Христос, той е н о в о създание; старото премина, ето всичко стана н о в о." 2 Кор. 5:17.
Както вече бе отбелязано, в Божията ръка всичко се променя. Болните стават здрави, мъртвите оживяват, гладните се нахранват и враговете стават близки приятели. Какво може да стане от теб и мен, ако сме в Божията ръка? Това е най-практичната страна на въпроса, който разглеждаме.Казано с езика на следваната от нас тема, това означава, че ние преминаваме от КАЛ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО. Ето една илюстрация на това преобразяване, дадена ни в Свещените Писания: Еремия 18:1-6.
Еремия можел да наблюдава пряко борбата между инертната маса глина и творческото въздействие върху нея чрез ръцете на грънчаря. Урокът бил много нагледен и поучителен за пророка. Той е поучителен и за нас. В ръцете на Твореца, инертната, безформена маса се превръща в красив и полезен съд. Калта добива качество, тя приема форма и се изпълва с духовно съдържание.
КАКВО може да направи Бог от теб и мен, ако се предадем в ръцете Му? Това искат да ни кажат 144-те хиляди, изкупени от земята и първоразрядници на Бога и Агнето. Те също са били по човешката си природа КАЛ. Те също са били грешници и може би по-големи от теб и мен. Те също са били изкупени от същия Изкупител, който е изкупил теб и мен. Те също са могли да не бъдат на хълма Сион. Но са избрали да се предадат в ръцете на Грънчаря и ето какво е станало от тях! Те нямат имена. Те са съвършени и безименни. Може би още не са определени, защото часът им да се явят на сцената не е дошъл. Но той идва. Четирите ангели все още задържат стихийните земни ветрове заради тях, за да получат печата на живия Бог на челата си. Дали това не засяга и теб и мен някак и не иска да ни подтикне към нещо?
НАРОДЕ МОЙ, НАПУСНИ К А Л Т А !
Шекспир загатва за напускане световната "к а л " чрез напускане самия живот. Бог призовава към същото чрез "излизане от Вавилон". 2 Кор. 6:17, 18. Отк. 18:4.
Шекспир обсъжда възможността да се освободи от злото, като му отнеме средата в която се развива - ж и в о т а. Бог зове човека да дойде при Него така както си е жив, за да бъде претворен от Създателя и да получи ново битие. В начало, Бог взе пръст от земята и вложи в нея божествено жизнено дихание.Пръстта придоби Божи образ и човекът се облече в съвършенство. Той имаше свобода да избира. Но грехът злоупотреби със свободата, която Божият образ дава и съблече човека гол, отне неговата невинност и чистота.Днес, Бог се притича на помощ, като предлага п р е с ъ з д а в а н е , едно ново творчество, което се извършва чрез вяра и предаване глината в ръцете на Грънчаря.
"Защото ще ви взема отсред народите и ще ви събера от всичките страни и ще ви доведа в земята ви. И ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното сърце от плътта ви ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите наредбите Ми и да ги вършите. Езекил 36:24-27
В тези крайни времена, тази покана е центрирана върху излизането от "Вавилон". Пред погледа на Всевишния, светът стремително върви към предречената глобална "вавилонизация". Там няма свобода на личността и избор.Няма "страх Божий", няма морална сигурност и спасение от греха. Там е "калта" и там следва да падне ударът на Божия гняв.
Но там има скъпи човешки души, които Бог нарича "Народе Мой, деца Мои!" Исус е казал веднъж завинаги: "Моите овци слушат Моя глас." Че има такива, показва гледката на хълма Сион. Там всички са "изкупени", всички са минали през земята на сенките, скръбта и греха, но са победили неговата гравитация и са се облекли в съвършенството на Христовата правда, станали са "с ъ в ъ р ш е н и "
Всеки, който гледа към Новия Ерусалим и хълма Сион, трябва да излезе от "Вавилон" и да се отправи към града, който сам Бог е създал, а не човек. Още Авраам очакваше този град и всички, които са негови потомци чрез вяра, ще имат същата цел.
"С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исак и Яков, сънаследниците с него на същото обещание, защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог." Евр.11:8-10
Бог се обръща към всички, които са готови да послушат Неговия бащински спасителен зов, като ги нарича: "Народе Мой, деца Мои . . . "
Как ще отговорим? Кое ни привлича повече: Калта на този свят, или хълма Сион? Коя ще бъде песента на живота ни - старата песен на греха, или новата песен на съвършенството?
"Никой, който е турил ръка на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство" Лука 9:62
Нека завършим с пределно категоричен цитат от Духа на Пророчеството:
"Сега Христос още един път се явява пред Своите неприятели. Високо над града върху основа от блестящо злато се издига величествен и възвишен престол. На него седи Божият Син, а наоколо са поданиците на царството Му. Език не може да опише мощта и величието на Христос. Славата на вечния Баща обкръжава Сина. Блясъкът на присъствието Му изпълва Божия град и преминава отвъд портите, заливайки цялата земя със сиянието си..
Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на Сатана, но изтръгнати като главни из огън, са последвали своя Спасител , с дълбоко,горещо посвещение. До тях са развилите съвършени християнски характери сред лъжа и неверие, тези, които са почитали Божия закон когато целия християнски свят го е обявявал за невалиден и милионите от всички векове, убити мъченически заради вярата си. Непосредствено зад тях е " голямо множество, което никой не можеше да изброи от всеки народ и от всичките племена люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си./Откр. 7:9. Борбата им е свършена, победата - спечелена. Извоювали са надбягването и са получили наградата. Палмовата клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха - знак на непорочната Христова правда, станала сега тяхна."
"Великата Борба" стр. 405/2,3. Обърнахте ли внимание кои са най-близо до Христовия престол? Онези, които са били най-дълбоко в КАЛТА!
Зова Христа и вярвам в Него скрит,
че е Спасител мой и на света,
че в вечното Си Слово е разкрит,
във вярата, мира и л ю б о в т а !
Аз вярвам в този свят Богочовек,
в победата Му кръстна над смъртта,
и в славата на бъдещия век,
и в вечния живот и в радостта,
и в близката присъда над греха,
и в скритото във изпита блаженство,
и в образа на Бога сред калта,
и в вечното нетленно съвършенство...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Да споделя със тебе бих желал
таз в я р а , друже, Бог що ми е дал.
"А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразени в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух." 2 Кор. 3:18.
Гледай само напред, само нагоре и се облечи в ХРИСТОВОТО СЪВЪРШЕНСТВО, ЗА ДА БЪДЕШ И ТИ НА ХЪЛМА СИОН!
"На онзи, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол!"
Откр. 3:21
А м и н !