М О Я Т А М О Л И Т В А
ТЕМА 18
„Молитвата ми нека възлезе преде Тебе, като тамян . . . „
Псалм 141:2
„Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в м о л и т в а постоянни” Рим. 12:12
„Голяма сила има усърдната молитва на праведния”
Яков 5:16
Аз исках да имам моя молитва, лично моя, само м о я ! Но такава молитва не е възможна в самото начало на живота, защото човек още не познава себе си. А как да се познава, като още няма опит, не се е сблъскал с действителността и собствените си реакции спрямо нея? Човек постоянно се променя и заедно с това се променят и мислите му, които обуславят молитвата, освен ако тя не е клише.
В по-напреднала възраст и в старост, молитвата, която е мисловен процес, може да бъде по-зряла, но може и да загубва свежестта си и силата на своето развитие,търсене. В младост, тя е стихийна, настойчива и гореща, пълна с оптимизъм и жизненост, но и винаги на ръба на риска и грешката.
КОГА човек е в най-доброто си време, за най-добрата си молитва, за истинската молитва на живота си? Отговорът е един: Тогава, когато е познал Бога, почувствал е нужда от Него и има какво да Му каже. Това може да стане във всяка възраст и много пъти през живота. Сборът от тези молитвени контакти през житейския път дава сумата на нашия молитвен живот или молитвата на живота ни. Тя отразява нашето отношение към Създателя в хода на нашия живот и развитие.
В процеса на собственото ни развитие се запознаваме с разни видове молитвени образци, молитви на други хора, и те също влияят върху начина ни на мислене и молене. Ще започна с молитвоподобни излияния, които въобще не считам за молитви. При цялото ми уважение към поетичния дар на Христо Ботев, не мога да приема молитвата му:
„О, мой боже, прави боже, не ти що си в небесата,
а ти що си в мене , боже, мен в сърцето и душата!
Ако това е молитва, така както е ограничена в себе си и в собствения свят, тя е по-скоро себепоклонение. За живия и истинския Бог, в нея не е оставено място.
От дете обичам поезията и затова съм запомнил някои кратки молитви, изразени поетично в стихове, например:
„Сложи ръка на мойте устни,
когато морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
Сложи ръка и запази ме,
да не надвие скръб безмерна
и в гняв и горест Твойто име
с похулни думи да зачерна!. . .
Димчо Дебелянов
Това е молитва, но и тя не е пълна, защото разкрива един смутен, огорчен и неуверен дух, който се страхува сам от себе си , да не би да сгреши още повече.
Много повече сладко преживяване и светлина има в молитвата на Михаил Юриевич Лермонтов:
„В минуту жизни трудную,
Тесниться л в серцем грусть,
одну молитву чудную
твержу я наизусть.
Йесть сила благодатная
в созвучий словь живих
и дишить непонятная
светая прелесть в них.
С души как бремя скотиться,
сомненье далеко
и вериться и плачется
и так легко, лего! . . .”
Като изключим правописните грешки, неизбежни при такова цитиране по памет, това стихотворение е един малък шедьовър и образец на кратка молитва.
В Псалмите намираме още по-конкретни примери не само на емоционално богати преживявания и размисли, но и на пряка връзка с небето, проектирана върху личността, молитвата и събитията в живота й.
„Както еленът пъхти за водните потоци, така душата и въздиша за Тебе, Боже . . . Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог!” Псалм 42:1,2.
„Копнее и даже премира душата ми за дворовете Господни; сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.” Псалм 84:2
„Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни. Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог . . .” стих 10.
Псалмите са молитви във вид на поезия и песен.И не само Псалмите. В Свещените Писания намираме живи и чудодейни молитви: Молитвата на пророк Йона из вътрешността на голямата риба; молитвата на Илия, с която заключи и отключи небесния дъжд; молитвата на Мойсей с вдигнати ръце при боя с амаличаните; молитвата на Анна, чрез която се сдоби с рожба; молитвата на Даниил, която три пъти дневно отправяше при отворени към Ерусалим прозорци, въпреки царската забрана . . .низ от изречени и чути молитви, които раздвижват Божията десница. Може би и в твоя живот има нещо такова, непознати ми приятелю? . .Или ще има, защото си струва повече от всичко, което би могъл да имаш без молитвата.
Молитвата е дишане за душата. Всичко, в което отсъства полъха на молитвата е обречено да повехне и да загине. Ако все още не знаем как да се молим, имаме образеца за молитва „Отче наш”, даден от самия Господ Исус, по молба на учениците Му. Намира се в Матей 6:9-13. Имаме и Неговата първосвещеническа молитва, записана в Йоан 17 глава. Това е молитва на Главата на Църквата и неин Първосвещеник, която в най-висша форма свързва трона на благодатта в небето с всеки един от нас, като обект на тази благодат. Тя е рапорт за завършено дело и за застъпничество за споделяне победата Му с всеки един от нас:
„Отче, искам където съм аз, да бъдат с Мен и тия, които Си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал.”
Йоан 17:24
В тези размисли за молитвата, поставих ударението върху „моята”, защото молитвата има стойност и е лична, преди да бъде каквато и да било друга. Тя преди всичко е отношение между две личности. Едната е ТОЙ –БОГ , а другата съм аз – Неговото чадо от плът и кръв и вероятно полепнала по него доста кал от калта на този свят. Но по-добре „ окалян молител”, отколкото „чист заместител.” Имам предвид традиционните форми на поклонение с ритуали,обреди, наемни молители, суеверия и комерсиални форми на поклонение за обща употреба. със заучени клишета.
Бог е Дух и иска истинските поклоници да Му се покланят с д у х и и с т и н а . Йоан 4:24
В Тибет молитвите се продават , написани на специални вятърни въртележки. Когато се въртят под действието на вятъра, те отправят написаните молитви към небето. Колкото повече се въртят, толкова по-голям е шансът да се сбъднат . . . Такива молитви са безлични, фантастични и най-вече комерсиални. Ползата от тях е колкото от този който ги движи – вятъра!
Като младеж бях започнал да си водя дневник. Записвах всичко на стенография и някои неща още стоят, въпреки че рядко ги преглеждам и трудно разчитам. Вече не ме вълнува онова, което някога ме е вълнувало, освен ако е вечно, ако е непреходно.
Дървото изгаря и остава пепел. Животът отминава и остава спомен. Молитвата в контекст с човешката изменчивост може да бъде изменчива, но все пак е м о л и т в а . И макар, че вече не си служа с нея, тя е моя или поне част от моята молитва. Истинска, зряла, авторска молитва имам записана едва около 70-годишната си възраст. Може би е трябвало да го направя доста по-рано, но пропуснал съм. Тази с която разполагам, прилагам накрая и се подписвам под нея.
МОЛИТВАТА Е В НАС И НИЕ СМЕ В НЕЯ
Човек не познава себе си, докато не започне да се моли. Устроени сме така, че да „излезем” от себе си. Устроени сме да общуваме. Но това общение не свършва с този свят. То иска с в е т о в е . . .и една вечност пред себе си.
Молитвата е в нас. Един учен, занимаващ се с човешката душевност искал да проникне по-дълбоко в тази материя. Той взел едно малко дете, без родители и семейство и го подложил на особен режим на развитие. Осигурявали му всичко потребно за живота, здравето и интелекта. Държали се с него добре и общували на нормално човешко ниво. Само в едно то било изолирано: никой никога не му споменавал за Бог, вяра или религия.Когато детето подраствало, то проявило странна наклонност: Всяка сутрин, при изгрев слънце, отивало в един ъгъл на градината, заставало с лице към изгрева и придобивало благоговейно изражение. Изпадало в настроение, което може да се охарактеризира като „молитвено”.
Слушал съм за една семейна двойка от врачанския край, която по свой начин откривала молитвата. В годините, когато религията се считаше за буржоазна отживелица у нас, за „опиум” и заблуда, те имали нужда от поклонение. Не знаели какво и как трябва да правят, но следвали вътрешния си подтик. Всяка сутрин провеждали свое семейно „богослужение” като пеели „Жив е той, жив е . . .” и рецитирали стихотворения. Това семейство, по-късно, било открито от по-просветени духовно хора, било въведено в библейското поклонение и станало член на местната църква.
Туземци са правили пътечки от своето жилище до молитвеното си място. Атеисти са отправяли молитви в трудни моменти и беда; космонавти са изпадали в екстаз пред гледките „от горе”. И са цитирали псалми. Велики вестители на Божиите истини са казвали, че дължат успеха си на една молеща се за тях църква. А един обяснил нагледно това, като въвел своите посетители в една изолирана стаичка, където имало един странен килим с две големи дупки на средата получени от коленете на молещия се. Този килим, някога нов, а сега протрит, е бил неговото свидетелство за „зрялост” в молитвения живот. Там била тайната на неговия голям успех. Колко ли коленичения за молитва са били необходими за да се пробие така здравия и някога нов килим! Бихте могли и вие да опитате.
„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и се помоли . . . И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.”Мат. 6:6
МОЛИТВАТА, това трансцендентно общение е общочовешко. Никоя цивилизация и култура , никое време не са лишени от него. В нашето най-ново съвремие този феномен резонира и с търсенето на извънземни цивилизации. След втората световна война когато светът се посъвзе от нея, в САЩ възникна едно ново течение сред учените – интерес към вселената и желание за съобщаване с евентуални разумни същества в нея. В САЩ, това начинание получи гласност под названието „проектът ОЗМА”. Идеята е била да се изпратят в космоса радиосигнали с такива всемирни константни величини, като скоростта на светлината, атомното тегло на водорода и др. В наши дни най-изтъкнатият представител на тази откривателска „космотреска” е видният астроном Карл Сейган.
Освобождавам вниманието ни от информация по стореното в тази насока – има книги за това. Абстрахирам се и от космическите полети и сензацията на последните десетилетия, НЛО, с многобройни факти все още неидентифицирани. Спирам се на един факт: Повече от 40 години вече з о в към в с е л е н а т а ! Десетилетия най-съвременни опити да се влезе в разумна връзка с космоса. Достатъчно по време очакване за отговор, ако ще има такъв. И какво? НИЩО! Вселената расте, откриват се галактика след галактика, но желаният отговор не идва.
Проблемите по земята растат и заглушават зова към космоса. Проектът на учените астрофизици е на път да се изостави. Небето не иска да знае за нас! Вселената ни обръща гръб и мълчи. Неизбежен е въпроса: Защо ние се интересуваме от нея, а тя от нас – н е ?
Като контрапункт на тази наша земно-небесна носталгия, една друга действителност се изправя в целия си ръст, но в обратна посока:
Безчет небесни цивилизации следят с върховен интерес събитията на малката, поставена под карантина планета, Земя. Те изпращат сигнали не от 40 години, а от векове и хилядилетия. Те чакат отговор по единственият възможен канал за съобщаване между две противоположни цивилизации, между свят и антисвят – каналът на трансцендентното. Жителите на светлината и безсмъртието се взират в този осъден, беден свят на тъмнина, грях и окаянство и се питат: Защо ние проявяваме върховен интерес към жителите на земята, а те към нас – н е ?
С вселената не може да се общува чрез космически кораби, радиосигнали и научни методи. Това би трябвало да ни е известно вече на нас човеците. За този вид общение има предвидено друго средство и то е на наше разположение, то е в самите нас – молитвата. Небето е напрегнало слух и затаило дъх за да чуе единствения спасителен сигнал – молитвата, подбудена от вяра!
От нашата планета се очаква само един сигнал, който може да отвори портите на небето - п о к а я н и е !
Хиляди непаднали светове съществуват в съвършена хармония и в неизразимо блаженство, защото са свободни да общуват и да се радват на любовта си. Един единствен свят е отлъчен от ангелския хор, живее в смут и умира от болестта, за която няма лек – г р е х а ! За един единствен свят е направено нещо,което не е сторено за никой друг – издействано му е лекарство, което го спасява и приобщава към световете на радостта. Един единствен свят обръща гръб на Бога, отблъсква любовта и се вкопчва още по-здраво за своя тиранин враг, мъчител и убиец – г р е х а !
Учудвай се, небе! Стъписай се вселена от поведението на този свят! И той твърди, че търсел връзка с теб, но никой не му отговарял!
„Нечестиво и прелюбодейно поколение, иска знамение. Но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. . . Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи,така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи . . .”
Как би се обърнал пратеникът на небето към нас днес, които се наричаме християни, а не следваме нито очакваме Христос?
Цялото небе очаква с затаен дъх някой да вдигне глава нагоре и да каже: Благодаря ти, Боже! Очаквам Те , Господи!”
Гласът на истинската молитва, която извира от сърцето и раздвижва Божията десница е сигналът, който вселената очаква да чуе. . .очаква го с копнеж и затаен дъх. За този глас има винаги „ефир”, той винаги е „он лайн”, за него няма неприемно време.”
„Казвам ви, че на небето има повече радост за един грешник, който се кае, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от покаяние” Лука 15:7
А бързината? Скоростта, с която пътува молитвата? Тя е смайваща. Личи от следните два примера:
„. . .когато ти почна да се молиш, заповедта излезе . . .”
Дан. 9:21-23
„Или мислите, че не мога да се примоля на Отца Си и Той би Ми изпратил още сега повече от 12 легиона ангели . . .”
И в двата случая имаме незабавен моментален отговор.
Друже, приятелю и съвременник мой, остави безнадеждните, бавни и технически безрезултатни опити за общуване с вселената.
Прибегни към м о л и т в а т а !
Небето очаква от теб само нея и ще я посрещне с радостта на ангелите!
Дерзай!
ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ НА МОЛИТВАТА
1. Молитвата е най-доброто лекарство за всички болести на душата.
Тя неутрализира стреса и изчиства негативните емоции. Когато си споделил товара си с най-великия Бременосец, твоят товар вече не тежи толкова.
„Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре.”
Псалм 55:22
„Призови Ме в скърбен ден и ще те избавя и ще Ме прославиш.” Псалм 50:15
„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. . . .” Матей 11:28-30
2. Целта и ролята на молитвата не са да променят Бога, а да променят нас и ни доведат в хармония с Него. Един владетел се готвел да обяви война на съседно нему царство. Засегнат дълбоко, той държал да спечели войната затова потърсил благословението на главния духовен представител в своята страна. Свещеникът се съгласил, но поискал от войнствено настроения монарх да коленичат заедно и той да произнесе, а владетелят да повтаря след него молитвата „Отче наш. . .” Когато стигнали до думите: „. . .и прости ми, както и аз прощавам . . .” монархът замълчал. После станал и казал: „Не мога! Няма да има война!”
Има ли в о й н а и приготовления за война в твоя живот, приятелю? Пламват ли конфликти в личния, семейния, обществения, душевния и деловия ти живот?
МОЛИТВАТА може да не ти помогне да спечелиш в о й н а т а , но може да направи така, че д а н я м а в о й н а !
Един навременен съвет:
„Не се моли за лесен живот. Моли се да станеш силен човек!
Не се моли за задача, която да отговаря на силите ти. Моли се за сила, която да използваш за разрешение на задачите си. Тогава изпълнението на твоите задачи не ще ти се види чудно. Сам ти ще бъдеш едно ч у д о ! Всеки ден ще се учудваш на себе си от пълнотата на живота си, която имаш чрез благодатта на Господ Исус Христос.”
3. МОЛИТВАТА ИЗТОЧНИК НА ВРЕМЕ
Когато имаме време за Бога, имаме време за всичко. Това звучи парадоксално в нашето шеметно бързащо и винаги недостигащо време . Не казваме ли най-често: „Нямам време”? Но проблемът не е във времето, а в нас. Лишили сме Бога от нашето в н и м а н и е и така сме лишили себе си от в р е м е .Напълно верни са думите на прочутият реформатор Мартин Лутер, казани в дни на най-големи борби и натовареност:
„Ако не се моля поне три часа на ден, дяволът побеждава.”
Мартин Лутер
Времето не ни стига, не защото няма време, а защото Дяволът побеждава. Не ни стига, защото дяволът ограбва времето ни и руши това, което градим. В молитвата „Отче наш” е залегнала фразата:
„ . . . избави ни от лукавия”. От гледната точка на нашето проучване, тази фраза казва: И опази времето ни от лукавия, дай ни време!
МОЛИТВАТА ПЛАНИРА И ОРГАНИЗИРА НАШИЯ ЖИВОТ, тя го довежда в хармония с плановете на Господаря на времето и живота и по такъв начин очиства от него излишното, претрупаното, забърканото, усложненото, погрешното, фалшивото, умствено и психично болното . . . най общо казано – г р е х о в н о т о . А не е ли точно това, което пречи, смущава и ни огорчава? Не е ли то, което обременява, разболява и покрусява със зловещата си сянка всичките 24 часа от денонощието, дадени ни от Бога да ги изживеем честито?
КОГАТО ИМАМЕ ВРЕМЕ ЗА БОГА, ИМАМЕ ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКО!
Да, молитвата ни зарежда с духовна енергия и способност за успех във всичко. Ако въведем чудото на молитвата в живота си, ще видим с изненада, че Бог не само отговоря на молитвите ни, но и че по най-важните въпроси на живота ни, Той вече е отговорил. Да, отговорил е преди още да Му поискаме:
„Преди да ме призоват те, Аз ще отговарям и докато говорят, Аз ще слушам.” Исая 65:24
МОЛИТЕ ЛИ СЕ ЗАЕДНО?
Колкото и незаменима да е личната, тайна и индивидуална молитва, тя не е всичко. Бог не е само мой Бог и аз не съм единственото Му чедо. Божето семейство е голямо и къде бихме почувствали това повече, отколкото в часа за поклонение и молитва?
Повечето хора и м а т семейства, но повечето семейства н я м а т семеен олтар и семейно богослужение. Не всички искат Бога у дома си, държат го вън, търсят Го само когато са в беда, опасност или болест или пък им се наложи да посетят църквата. А в главните браншове на живота си, предпочитат да се оправят без Него. Неудобно им е да Го имат навсякъде със себе си. А и не са ли прави? Семейството се оказва в много случаи неудобно за Божието присъствие. Защото, как ще се скараш с жена си, ако знаеш че Бог е там и ви гледа и слуша? Как ще излъжеш? Как ще изневеряваш? О, мъчен е такъв живот на пълна откритост и честност! Днес животът е друг и иска да владееш тънкостите му! . . .
Добре, така да бъде.Бог е изпъден от семейния ни живот – няма утринна молитва, няма общ прочит от Божието Слово, разискване, коментар . . . няма песен и молитва, взаимно споделяне по духовни въпроси, сърдечно сближение, опрощение и възвишена любов. Телевизорът запълва празнотата, компютърът консумира силите и вниманието ни, неизбежните съжителски форми се претупват рутинно и се оказва, че уж живеем в семейство, а сме пак сами! Всеки има свой свят и свои проблеми, с които живее. Общото между нас остава все по-малко и е главно в материалната част, докато и там не се загуби и ние започнем да се оглеждаме за нов „оазис”, нова връзка, ново „щастие” под нов покрив . . .
Но един глас, вътре, а и вън от нас заявява: Няма да намериш нищо ново вън от себе си, ако го нямаш вътре в себе си! Ако сърцето ти не стане извор, жаждата ти няма да се утоли от нищо. И никой няма да утоли жаждата си от теб, защото си пресъхнал като скала в пустиня. Ти имаш нужда от Божието чудо:
„. . . а ти удари канарата и ще потече вода от нея за да пият людете.” Изход 17:6
Мойсей удари канарата и от нея избликна вода.” Две, или три, или четири каменни статуи, колкото са членовете в едно семейство са си само две, три или четири безводни статуи. Те или лъхат хлад или излъчват палещ огън, когато слънцето ги нажежи. Но те нямат животворен извор. Там палми не растат, там птици не пеят, там псалми не звучат и молитви не се чуват. Там оазис не става, оазис, където някой морен пътник да се отбие и да възвърне изчерпаните си сили. Семейството не може да стане оазис случайно. То не може да се роди без НЕГО, извора на живата вода и на живота.
Семейство без вечен идеал е само споразумение за мирно съвместно съществуване и взаимен интерес, докато интересът не поиска нещо друго.
Семейство, основано на вяра, страх Божий и любов – Божия и човешка, станала едно, е съюз, сключен за в е ч н и в р е м е н а .
Семейството „ в Бога” е дом на м о л и т в а, о т д а д е н о с т един на друг и непрестанно подновяваща се л ю б о в .
Читателят с право би запитал: А къде е това семейство? Приобщавам се към него и питам и аз: Да, к ъ д е е това семейство?
Да кажем ли: Няма го! Е, може да го кажем, но и това би било предположение и хипотеза, както обратното. Някъде го няма, а някъде може да го има.Тогава, не е ли по-близо до истината, ако кажем, че понякога го няма, но понякога го има?
Когато Бог е създал семейството го е имало и определено е било по-добре от сега, когато го няма. Не се е работело за пари, но нищо не е липсвало. Нямало е радио и телефон, телевизия и компютри, но е могло да се придобиват научни знания от най-висока степен. Нямало е кино и спортни състезания, но не е било скучно, защото е могло да се общува пряко с извънземните цивилизации. Не е имало религиозни общества и църкви, но хората не са били невежи в теологията, защото са имали лични срещи със самия Бог, и то всеки ден! Щом семейството е могло да бъде щастливо в своя изпълнен с Божието присъствие кръг тогава, би могло и днес, сега. Но днес тази връзка е по-трудна, защото сме отвикнали. И защото „друг бог” е заел мястото на истинския в семейството.
А го е заел там, защото го е заел в с ъ р ц а т а н и :
„. . . тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си . . .”
Виж Езекил 14:2-5
СЕМЕЙСТВОТО е най-потърпевшата институция поради „идолите „ на нашето съвремие. Тези идоли са нашата „зависимост”, нашите „наркотици”. Копнее ли закоравял алкохолик за бистра студена водица? Копнее ли извратен ум за възвишена платоническа любов? Копнее ли разгорещения от спортна страст зрител за тих час на бдение и молитва?
Може би и вие така мислите, приятели - където всички, там и аз? Ами, добре. Тогава не се молете заедно. Дръжте молитвата си, ако въобще я имате , в мислите си, на подсъзнателно ниво, за по-критични моменти, когато ще ви потрябва. Тя сама ще ви потърси, вие не я търсете. Ако имате деца, не ги учете да се молят и не се молете заедно с тях, не е модерно, ще ги отделите от обществото! А че може скоро да се наложи да се молите за самите тях, това да не ви тревожи днес. . .оставете го за утрешния ден.Той ще се погрижи за себе си!
Верно, че молитвата не е на мода, но затова пък на мода са много други неща: отвличания, насилия,педофилии, детска и юношеска престъпност, морална и етична деградация, наркомании, семейна непривързаност и отчуждение, бягство от родителски авторитет и отговорност, антисоциално поведение, порочност, поквара и т.н. и т.н.
Такива неща ще „компенсират” липсата ви на сплотеност,общ семеен олтар, и истинска, непринудена обич и щастие!
А ако след всичко,все пак ви дойде желание за молитва, опитайте се да се помолите. Но за някои неща може вече да е к ъ с н о !
КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА?
Не е тайна, че семейството изживява безпрецедентна криза днес. Поставя се въпроса дали не е отживелица, дали въобще трябва да го има? Но нека бъдем открити и честни, истнският прицел не е в семейството, а в Автора на семейството, за Когото все повече се чудим, дали ни е необходим? Не зная на какво мнение сте вие драги приятели, но нека ми бъде позволено да заявя най-тържествено: Ако няма семейство, няма народ! Пресилено ли е казано? Произволно и безпочвено ли ви звучи? Всъщност това не са мои думи. То е сентенция , извлечена от думите на Онзи, Който създаде, благослови и утвърди семейството:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови и рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я . .
Битие 1:27,28
Този е произходът на народите – първото семейство. Първата клетка, от която са произлезли народите и на която се крепят е първото семейство, оригиналното семейство – Божият прототип и образец на човечеството. Ако се отнеме някак семейството, народите ще загубят своята идентичност и социално сцепление. Те ще се разпаднат, защото:
Как ще има чувство за народностна цялост, когато я няма основната клетка на обществото?
Как ще можем да уважаваме и зачитаме чуждите ценности, когато сме потъпкали и загубили своите?
Как ще можем да сътворим нещо велико и стойностно, когато сме унизили представата за човека в самите себе си?
Как ще можем да градим и очакваме щ а с т и е, когато сме изпъдили и прокудили л ю б о в т а ? Не любовта, която се храни с егоизъм,а любовта, която се засуква с майчиното мляко, която се окриля и възрастява с бащина грижа и ласки?
Как ще влезе родолюбието в нашите училища, институти и държавни дела,когато нямаме род,родина и родно огнище?
Как ще гради история такъв „безроден” народ и как това ще е история на човечеството?
Има ли човечество без човека и има ли човек без семейството?
КАК би изглеждал светът, свят без детски смях и олтар за детската душа?
Великият управител на древна Гърция,Темистокъл, обичал да казва: „Моето малко бебче, управлява света”. Запитан, как разбира това, той отговарял: Тайната е в моето семейство. Моето малко бебче управлява майка си; майка му управлява мен; аз управлявам Атина, а Атина управлява целия свят. Следователно, моето малко бебче управлява
СВЕТА!
Тежко и горко на онзи народ, държава или свят, който не познава това управление на малкия човек и не е под неговата власт. Тежко и горко на онова общество, което не въздига и не крепи неговия трон! Защото, ако не го управлява любовта, ще го управляват жестокостта и омразата:
„Тогава Ирод като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу . . .”
Матей 2:16
Ако не оставим да ни управлява „детето”, ще ни управлява Ирод, убиецът на младенците. Под неговия скиптър, страната ще се облече в траур и красотата в живота ни ще повехне.
НЯМА ЛИ го ДЕТЕТО, НЯМА СЕМЕЙСТВО!
Няма ли СЕМЕЙСТВО, НЯМА НАРОД, НЯМА ЩАСТИЕ, НЯМА БЪДЕЩЕ!
Някога Провидението избави малкото бебче със Своята намеса. Днес ТО отново е в опасност. „ИРОД” го атакува чрез семейството. Той е дошъл опасно близо до него, отвътре стените на неговата крепост – ДОМЪТ.
КОЙ ще го избави от ръката му?
МОЛИТВАТА е незаменимото средство дадено ни от Бога за това!
Нека облечем в нея всичко друго, което правим!
ВСЕОБЩОТО ПОКЛОНЕНИЕ
Личната и семейната молитви ни подготвят за голямото молитвено събрание – всеобщата молитва в Божия храм. Там личните ни проблеми и нужди трябва да са или уредени или подчинени на всеобщото чувство на съпричастност и принадлежност към Божието семейство. При този вид молитва, хвалим и величаем Бога, благодарим Му за Неговите дарове и проявяваме дух на обожание и посвещение. Така, ние се обогатяваме един други, защото душите ни проникват една в друга. Такова изживяване не може да се получи на никой друг вид среща. То е нещо като верижна реакция, която преминава през всички и ги свързва по особен неповторим начин. Като че ли ние ставаме инструменти, струни и клавиши чрез които Светият Дух твори дивната небесна симфония.
И този вид хвалебно молитвено събрание е отразено в Псалмите:
„Изливам душата си дълбоко в мен, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом.
Псалм 42:4
„Заедно се разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.” Псалм 55:14
„И аз ще благодаря много на Господа с устата си. Да сред множеството ще Го хваля.” Псалм 109:30
„Съберете людете, свикайте събранието, осветете старейшините, съберете младенците и сучещите; нека излезе младоженецът из спалнята си и невестата из стаята си. . „
Картината на всеобщото поклонение става грандиозна и импозантна, когато го прибавим към всемирното. В Откровение глава 4 е представена една сцена на всеобщо поклонение пред Всевишния. В нея участват човеци и ангели.
Като заключителни мисли можем да кажем, че всяко човешко същество с разум, чувство и воля има привилегията да участва в молитвеното поклонение на Божието семейство. Това е и наше морално задължение, което трябва да изпълняваме с висша радост.
Губи много онзи, който не е свикнал да се моли заедно със своите братя и сестри. Той се изолира и самоизключва от тържественото хвалебствие, което е участие в Божията радост. С това, сам подготвя последната фатална стъпка в живота си – да се приобщи към молитвеното събрание на изгубените, описано в Откровение 6:15-17.
Това молитвено събрание ще бъде проведено принудително в края на световната история. Но ще бъде чуто само от канарите.
ДНЕС Спасителят ни очаква заедно!
А п е л : „Елате да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател; защото Той е наш Бог и ние сме люде на пасбището Му и овци на ръката Му.”
А м и н !
М О Я Т А М О Л И Т В А
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че ме има! Считам, че Ти Си първата и основна причина за живота ми, че Ти Си морето, от което произлизат и в което се вливат всички потоци, ручейчета и реки на живота. ЦЕНЯ живота като най-висше благо и отдавам хвала и благодарност на Онзи, Който единствен може да го създаде, подържа,съхрани и развие. НАИСТИНА, като част от цялото, моят живот е нищожно малък и всичко в света и в Вселената би могло да си върви и без него. Но истина е и това, че за този живот Ти Си платил цена по-голяма от звездите и така Си му придал стойност с вечно значение. Това е отношение и то ме задължава, така както е задължило и Теб. Как мога да го пренебрегна, щом Ти държиш на него? Отхвърлянето му от моя страна би било загуба, съизмерима само с вечните перспективи, които Си заложил в него, като Си ме озарил със светлината на Твоята благодат.
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че Те има! Това е най-голямата истина до която съм достигал или бих могъл да достигна. Без нея всичките ми придобивки, стремежи, постижения и преживявания, биха загубили смисъл и биха се превърнали в знак, нанесен върху пясъка край брега на морето. Ти свързваш, сплотяваш, осмисляш и одухотворяваш света, който ми предлага неизброимите си тайни и неизчерпаеми блага. Когато мисля за ТЕБ, аз живея! . . .
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че Си Бог на точността, реда и закона, защото в това е истината и красотата. В това е и основата на правдата и справедливостта Ти. Благодаря Ти, че Си безпристрастен, че имаш една мярка и за големия и за малкия, мярка която прилагаш и към Себе Си и която е Твой атрибут, Твой съществен белег и характер. Ти не можеш да изкривиш или заобиколиш правото, защото би трябвало да се отречеш от Себе Си. И ако има някакво изключение, където правдата Ти не постига някого и не тържествува, то е едно единствено – когато трябва да възтържествува любовта Ти! Но и тогава, правдата Ти и Твоята законност са удовлетворени от авоарите на неизмеримата Ти благодат. Дори и тогава, Ти милваш в правда и съдиш в милост!
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че Си толкова близо, че може да Те почувства всяко искрено и честно сърце, че всяко дете може да се докосне до благосклонната Ти десница и да получи благословението Ти. Благодаря ти,Боже, че Си толкова превъзвишен, толкова недостижим и далечен, че и най-силните и славните на земята не могат да те засенчат! Благодаря Ти ,Боже, че дори и в тяхната сянка, светлината Ти сгрява душата, Ти сгряваш душата, ободряваш я и й придаваш радостно дръзновение!
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че ме разбираш, не само когато не срещам разбиране у себеподобните си, но и когато сам не се разбирам. Колко пъти, Ти Си продължил живота, който аз бих прекъснал и Си опазил пламъка, който аз бих угасил! Колко много са ония, които искаха да живеят, но умряха и колко пъти аз исках да умра, но още живея! И колкото повече живея, толкова повече се уверявам в Твоята добра и справедлива воля. Ти обичаш и когато наказваш и правиш човек да обича, това, което му пращаш.
БЛАГОДАРЯ ТИ,БОЖЕ, че си създал същества по Свой образ и подобие и си ми дал щастието и аз да общувам с тях! Ние съществуваме един за друг и в край – за Тебе! Благодаря ти и от тяхно име за вечния живот, който Си ни подарил, като си ни позволил да Те познаем.
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че ми позволи да служа и аз малко в този свят. Стига ми и този минимум, защото той не е количество, а качество. Аз вкусих чара на служенето пред олтара на любовта. Цялата дейност, труд, делова заетост и активност на света, не може да произведе преживяването на едно единствено, подбудено от свободната воля и движимо и проникнато от Твоя Дух, д е й с т в и е . Благодаря, Ти Боже, че сред суетните дела и прояви, които изобилваха през всичките дни на живота ми, има и безсмъртни такива! Когато подбираш това, което принадлежи на в е ч н о о с т т а , спомни Си и за Мен!
БЛАГОДАРЯ ТИ МОЙ БОЖЕ !
„Молитвата ми нека възлезе преде Тебе, като тамян . . . „
Псалм 141:2
„Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в м о л и т в а постоянни” Рим. 12:12
„Голяма сила има усърдната молитва на праведния”
Яков 5:16
Аз исках да имам моя молитва, лично моя, само м о я ! Но такава молитва не е възможна в самото начало на живота, защото човек още не познава себе си. А как да се познава, като още няма опит, не се е сблъскал с действителността и собствените си реакции спрямо нея? Човек постоянно се променя и заедно с това се променят и мислите му, които обуславят молитвата, освен ако тя не е клише.
В по-напреднала възраст и в старост, молитвата, която е мисловен процес, може да бъде по-зряла, но може и да загубва свежестта си и силата на своето развитие,търсене. В младост, тя е стихийна, настойчива и гореща, пълна с оптимизъм и жизненост, но и винаги на ръба на риска и грешката.
КОГА човек е в най-доброто си време, за най-добрата си молитва, за истинската молитва на живота си? Отговорът е един: Тогава, когато е познал Бога, почувствал е нужда от Него и има какво да Му каже. Това може да стане във всяка възраст и много пъти през живота. Сборът от тези молитвени контакти през житейския път дава сумата на нашия молитвен живот или молитвата на живота ни. Тя отразява нашето отношение към Създателя в хода на нашия живот и развитие.
В процеса на собственото ни развитие се запознаваме с разни видове молитвени образци, молитви на други хора, и те също влияят върху начина ни на мислене и молене. Ще започна с молитвоподобни излияния, които въобще не считам за молитви. При цялото ми уважение към поетичния дар на Христо Ботев, не мога да приема молитвата му:
„О, мой боже, прави боже, не ти що си в небесата,
а ти що си в мене , боже, мен в сърцето и душата!
Ако това е молитва, така както е ограничена в себе си и в собствения свят, тя е по-скоро себепоклонение. За живия и истинския Бог, в нея не е оставено място.
От дете обичам поезията и затова съм запомнил някои кратки молитви, изразени поетично в стихове, например:
„Сложи ръка на мойте устни,
когато морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
Сложи ръка и запази ме,
да не надвие скръб безмерна
и в гняв и горест Твойто име
с похулни думи да зачерна!. . .
Димчо Дебелянов
Това е молитва, но и тя не е пълна, защото разкрива един смутен, огорчен и неуверен дух, който се страхува сам от себе си , да не би да сгреши още повече.
Много повече сладко преживяване и светлина има в молитвата на Михаил Юриевич Лермонтов:
„В минуту жизни трудную,
Тесниться л в серцем грусть,
одну молитву чудную
твержу я наизусть.
Йесть сила благодатная
в созвучий словь живих
и дишить непонятная
светая прелесть в них.
С души как бремя скотиться,
сомненье далеко
и вериться и плачется
и так легко, лего! . . .”
Като изключим правописните грешки, неизбежни при такова цитиране по памет, това стихотворение е един малък шедьовър и образец на кратка молитва.
В Псалмите намираме още по-конкретни примери не само на емоционално богати преживявания и размисли, но и на пряка връзка с небето, проектирана върху личността, молитвата и събитията в живота й.
„Както еленът пъхти за водните потоци, така душата и въздиша за Тебе, Боже . . . Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог!” Псалм 42:1,2.
„Копнее и даже премира душата ми за дворовете Господни; сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.” Псалм 84:2
„Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни. Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог . . .” стих 10.
Псалмите са молитви във вид на поезия и песен.И не само Псалмите. В Свещените Писания намираме живи и чудодейни молитви: Молитвата на пророк Йона из вътрешността на голямата риба; молитвата на Илия, с която заключи и отключи небесния дъжд; молитвата на Мойсей с вдигнати ръце при боя с амаличаните; молитвата на Анна, чрез която се сдоби с рожба; молитвата на Даниил, която три пъти дневно отправяше при отворени към Ерусалим прозорци, въпреки царската забрана . . .низ от изречени и чути молитви, които раздвижват Божията десница. Може би и в твоя живот има нещо такова, непознати ми приятелю? . .Или ще има, защото си струва повече от всичко, което би могъл да имаш без молитвата.
Молитвата е дишане за душата. Всичко, в което отсъства полъха на молитвата е обречено да повехне и да загине. Ако все още не знаем как да се молим, имаме образеца за молитва „Отче наш”, даден от самия Господ Исус, по молба на учениците Му. Намира се в Матей 6:9-13. Имаме и Неговата първосвещеническа молитва, записана в Йоан 17 глава. Това е молитва на Главата на Църквата и неин Първосвещеник, която в най-висша форма свързва трона на благодатта в небето с всеки един от нас, като обект на тази благодат. Тя е рапорт за завършено дело и за застъпничество за споделяне победата Му с всеки един от нас:
„Отче, искам където съм аз, да бъдат с Мен и тия, които Си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал.”
Йоан 17:24
В тези размисли за молитвата, поставих ударението върху „моята”, защото молитвата има стойност и е лична, преди да бъде каквато и да било друга. Тя преди всичко е отношение между две личности. Едната е ТОЙ –БОГ , а другата съм аз – Неговото чадо от плът и кръв и вероятно полепнала по него доста кал от калта на този свят. Но по-добре „ окалян молител”, отколкото „чист заместител.” Имам предвид традиционните форми на поклонение с ритуали,обреди, наемни молители, суеверия и комерсиални форми на поклонение за обща употреба. със заучени клишета.
Бог е Дух и иска истинските поклоници да Му се покланят с д у х и и с т и н а . Йоан 4:24
В Тибет молитвите се продават , написани на специални вятърни въртележки. Когато се въртят под действието на вятъра, те отправят написаните молитви към небето. Колкото повече се въртят, толкова по-голям е шансът да се сбъднат . . . Такива молитви са безлични, фантастични и най-вече комерсиални. Ползата от тях е колкото от този който ги движи – вятъра!
Като младеж бях започнал да си водя дневник. Записвах всичко на стенография и някои неща още стоят, въпреки че рядко ги преглеждам и трудно разчитам. Вече не ме вълнува онова, което някога ме е вълнувало, освен ако е вечно, ако е непреходно.
Дървото изгаря и остава пепел. Животът отминава и остава спомен. Молитвата в контекст с човешката изменчивост може да бъде изменчива, но все пак е м о л и т в а . И макар, че вече не си служа с нея, тя е моя или поне част от моята молитва. Истинска, зряла, авторска молитва имам записана едва около 70-годишната си възраст. Може би е трябвало да го направя доста по-рано, но пропуснал съм. Тази с която разполагам, прилагам накрая и се подписвам под нея.
МОЛИТВАТА Е В НАС И НИЕ СМЕ В НЕЯ
Човек не познава себе си, докато не започне да се моли. Устроени сме така, че да „излезем” от себе си. Устроени сме да общуваме. Но това общение не свършва с този свят. То иска с в е т о в е . . .и една вечност пред себе си.
Молитвата е в нас. Един учен, занимаващ се с човешката душевност искал да проникне по-дълбоко в тази материя. Той взел едно малко дете, без родители и семейство и го подложил на особен режим на развитие. Осигурявали му всичко потребно за живота, здравето и интелекта. Държали се с него добре и общували на нормално човешко ниво. Само в едно то било изолирано: никой никога не му споменавал за Бог, вяра или религия.Когато детето подраствало, то проявило странна наклонност: Всяка сутрин, при изгрев слънце, отивало в един ъгъл на градината, заставало с лице към изгрева и придобивало благоговейно изражение. Изпадало в настроение, което може да се охарактеризира като „молитвено”.
Слушал съм за една семейна двойка от врачанския край, която по свой начин откривала молитвата. В годините, когато религията се считаше за буржоазна отживелица у нас, за „опиум” и заблуда, те имали нужда от поклонение. Не знаели какво и как трябва да правят, но следвали вътрешния си подтик. Всяка сутрин провеждали свое семейно „богослужение” като пеели „Жив е той, жив е . . .” и рецитирали стихотворения. Това семейство, по-късно, било открито от по-просветени духовно хора, било въведено в библейското поклонение и станало член на местната църква.
Туземци са правили пътечки от своето жилище до молитвеното си място. Атеисти са отправяли молитви в трудни моменти и беда; космонавти са изпадали в екстаз пред гледките „от горе”. И са цитирали псалми. Велики вестители на Божиите истини са казвали, че дължат успеха си на една молеща се за тях църква. А един обяснил нагледно това, като въвел своите посетители в една изолирана стаичка, където имало един странен килим с две големи дупки на средата получени от коленете на молещия се. Този килим, някога нов, а сега протрит, е бил неговото свидетелство за „зрялост” в молитвения живот. Там била тайната на неговия голям успех. Колко ли коленичения за молитва са били необходими за да се пробие така здравия и някога нов килим! Бихте могли и вие да опитате.
„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и се помоли . . . И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.”Мат. 6:6
МОЛИТВАТА, това трансцендентно общение е общочовешко. Никоя цивилизация и култура , никое време не са лишени от него. В нашето най-ново съвремие този феномен резонира и с търсенето на извънземни цивилизации. След втората световна война когато светът се посъвзе от нея, в САЩ възникна едно ново течение сред учените – интерес към вселената и желание за съобщаване с евентуални разумни същества в нея. В САЩ, това начинание получи гласност под названието „проектът ОЗМА”. Идеята е била да се изпратят в космоса радиосигнали с такива всемирни константни величини, като скоростта на светлината, атомното тегло на водорода и др. В наши дни най-изтъкнатият представител на тази откривателска „космотреска” е видният астроном Карл Сейган.
Освобождавам вниманието ни от информация по стореното в тази насока – има книги за това. Абстрахирам се и от космическите полети и сензацията на последните десетилетия, НЛО, с многобройни факти все още неидентифицирани. Спирам се на един факт: Повече от 40 години вече з о в към в с е л е н а т а ! Десетилетия най-съвременни опити да се влезе в разумна връзка с космоса. Достатъчно по време очакване за отговор, ако ще има такъв. И какво? НИЩО! Вселената расте, откриват се галактика след галактика, но желаният отговор не идва.
Проблемите по земята растат и заглушават зова към космоса. Проектът на учените астрофизици е на път да се изостави. Небето не иска да знае за нас! Вселената ни обръща гръб и мълчи. Неизбежен е въпроса: Защо ние се интересуваме от нея, а тя от нас – н е ?
Като контрапункт на тази наша земно-небесна носталгия, една друга действителност се изправя в целия си ръст, но в обратна посока:
Безчет небесни цивилизации следят с върховен интерес събитията на малката, поставена под карантина планета, Земя. Те изпращат сигнали не от 40 години, а от векове и хилядилетия. Те чакат отговор по единственият възможен канал за съобщаване между две противоположни цивилизации, между свят и антисвят – каналът на трансцендентното. Жителите на светлината и безсмъртието се взират в този осъден, беден свят на тъмнина, грях и окаянство и се питат: Защо ние проявяваме върховен интерес към жителите на земята, а те към нас – н е ?
С вселената не може да се общува чрез космически кораби, радиосигнали и научни методи. Това би трябвало да ни е известно вече на нас човеците. За този вид общение има предвидено друго средство и то е на наше разположение, то е в самите нас – молитвата. Небето е напрегнало слух и затаило дъх за да чуе единствения спасителен сигнал – молитвата, подбудена от вяра!
От нашата планета се очаква само един сигнал, който може да отвори портите на небето - п о к а я н и е !
Хиляди непаднали светове съществуват в съвършена хармония и в неизразимо блаженство, защото са свободни да общуват и да се радват на любовта си. Един единствен свят е отлъчен от ангелския хор, живее в смут и умира от болестта, за която няма лек – г р е х а ! За един единствен свят е направено нещо,което не е сторено за никой друг – издействано му е лекарство, което го спасява и приобщава към световете на радостта. Един единствен свят обръща гръб на Бога, отблъсква любовта и се вкопчва още по-здраво за своя тиранин враг, мъчител и убиец – г р е х а !
Учудвай се, небе! Стъписай се вселена от поведението на този свят! И той твърди, че търсел връзка с теб, но никой не му отговарял!
„Нечестиво и прелюбодейно поколение, иска знамение. Но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. . . Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи,така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи . . .”
Как би се обърнал пратеникът на небето към нас днес, които се наричаме християни, а не следваме нито очакваме Христос?
Цялото небе очаква с затаен дъх някой да вдигне глава нагоре и да каже: Благодаря ти, Боже! Очаквам Те , Господи!”
Гласът на истинската молитва, която извира от сърцето и раздвижва Божията десница е сигналът, който вселената очаква да чуе. . .очаква го с копнеж и затаен дъх. За този глас има винаги „ефир”, той винаги е „он лайн”, за него няма неприемно време.”
„Казвам ви, че на небето има повече радост за един грешник, който се кае, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от покаяние” Лука 15:7
А бързината? Скоростта, с която пътува молитвата? Тя е смайваща. Личи от следните два примера:
„. . .когато ти почна да се молиш, заповедта излезе . . .”
Дан. 9:21-23
„Или мислите, че не мога да се примоля на Отца Си и Той би Ми изпратил още сега повече от 12 легиона ангели . . .”
И в двата случая имаме незабавен моментален отговор.
Друже, приятелю и съвременник мой, остави безнадеждните, бавни и технически безрезултатни опити за общуване с вселената.
Прибегни към м о л и т в а т а !
Небето очаква от теб само нея и ще я посрещне с радостта на ангелите!
Дерзай!
ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ НА МОЛИТВАТА
1. Молитвата е най-доброто лекарство за всички болести на душата.
Тя неутрализира стреса и изчиства негативните емоции. Когато си споделил товара си с най-великия Бременосец, твоят товар вече не тежи толкова.
„Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре.”
Псалм 55:22
„Призови Ме в скърбен ден и ще те избавя и ще Ме прославиш.” Псалм 50:15
„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. . . .” Матей 11:28-30
2. Целта и ролята на молитвата не са да променят Бога, а да променят нас и ни доведат в хармония с Него. Един владетел се готвел да обяви война на съседно нему царство. Засегнат дълбоко, той държал да спечели войната затова потърсил благословението на главния духовен представител в своята страна. Свещеникът се съгласил, но поискал от войнствено настроения монарх да коленичат заедно и той да произнесе, а владетелят да повтаря след него молитвата „Отче наш. . .” Когато стигнали до думите: „. . .и прости ми, както и аз прощавам . . .” монархът замълчал. После станал и казал: „Не мога! Няма да има война!”
Има ли в о й н а и приготовления за война в твоя живот, приятелю? Пламват ли конфликти в личния, семейния, обществения, душевния и деловия ти живот?
МОЛИТВАТА може да не ти помогне да спечелиш в о й н а т а , но може да направи така, че д а н я м а в о й н а !
Един навременен съвет:
„Не се моли за лесен живот. Моли се да станеш силен човек!
Не се моли за задача, която да отговаря на силите ти. Моли се за сила, която да използваш за разрешение на задачите си. Тогава изпълнението на твоите задачи не ще ти се види чудно. Сам ти ще бъдеш едно ч у д о ! Всеки ден ще се учудваш на себе си от пълнотата на живота си, която имаш чрез благодатта на Господ Исус Христос.”
3. МОЛИТВАТА ИЗТОЧНИК НА ВРЕМЕ
Когато имаме време за Бога, имаме време за всичко. Това звучи парадоксално в нашето шеметно бързащо и винаги недостигащо време . Не казваме ли най-често: „Нямам време”? Но проблемът не е във времето, а в нас. Лишили сме Бога от нашето в н и м а н и е и така сме лишили себе си от в р е м е .Напълно верни са думите на прочутият реформатор Мартин Лутер, казани в дни на най-големи борби и натовареност:
„Ако не се моля поне три часа на ден, дяволът побеждава.”
Мартин Лутер
Времето не ни стига, не защото няма време, а защото Дяволът побеждава. Не ни стига, защото дяволът ограбва времето ни и руши това, което градим. В молитвата „Отче наш” е залегнала фразата:
„ . . . избави ни от лукавия”. От гледната точка на нашето проучване, тази фраза казва: И опази времето ни от лукавия, дай ни време!
МОЛИТВАТА ПЛАНИРА И ОРГАНИЗИРА НАШИЯ ЖИВОТ, тя го довежда в хармония с плановете на Господаря на времето и живота и по такъв начин очиства от него излишното, претрупаното, забърканото, усложненото, погрешното, фалшивото, умствено и психично болното . . . най общо казано – г р е х о в н о т о . А не е ли точно това, което пречи, смущава и ни огорчава? Не е ли то, което обременява, разболява и покрусява със зловещата си сянка всичките 24 часа от денонощието, дадени ни от Бога да ги изживеем честито?
КОГАТО ИМАМЕ ВРЕМЕ ЗА БОГА, ИМАМЕ ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКО!
Да, молитвата ни зарежда с духовна енергия и способност за успех във всичко. Ако въведем чудото на молитвата в живота си, ще видим с изненада, че Бог не само отговоря на молитвите ни, но и че по най-важните въпроси на живота ни, Той вече е отговорил. Да, отговорил е преди още да Му поискаме:
„Преди да ме призоват те, Аз ще отговарям и докато говорят, Аз ще слушам.” Исая 65:24
МОЛИТЕ ЛИ СЕ ЗАЕДНО?
Колкото и незаменима да е личната, тайна и индивидуална молитва, тя не е всичко. Бог не е само мой Бог и аз не съм единственото Му чедо. Божето семейство е голямо и къде бихме почувствали това повече, отколкото в часа за поклонение и молитва?
Повечето хора и м а т семейства, но повечето семейства н я м а т семеен олтар и семейно богослужение. Не всички искат Бога у дома си, държат го вън, търсят Го само когато са в беда, опасност или болест или пък им се наложи да посетят църквата. А в главните браншове на живота си, предпочитат да се оправят без Него. Неудобно им е да Го имат навсякъде със себе си. А и не са ли прави? Семейството се оказва в много случаи неудобно за Божието присъствие. Защото, как ще се скараш с жена си, ако знаеш че Бог е там и ви гледа и слуша? Как ще излъжеш? Как ще изневеряваш? О, мъчен е такъв живот на пълна откритост и честност! Днес животът е друг и иска да владееш тънкостите му! . . .
Добре, така да бъде.Бог е изпъден от семейния ни живот – няма утринна молитва, няма общ прочит от Божието Слово, разискване, коментар . . . няма песен и молитва, взаимно споделяне по духовни въпроси, сърдечно сближение, опрощение и възвишена любов. Телевизорът запълва празнотата, компютърът консумира силите и вниманието ни, неизбежните съжителски форми се претупват рутинно и се оказва, че уж живеем в семейство, а сме пак сами! Всеки има свой свят и свои проблеми, с които живее. Общото между нас остава все по-малко и е главно в материалната част, докато и там не се загуби и ние започнем да се оглеждаме за нов „оазис”, нова връзка, ново „щастие” под нов покрив . . .
Но един глас, вътре, а и вън от нас заявява: Няма да намериш нищо ново вън от себе си, ако го нямаш вътре в себе си! Ако сърцето ти не стане извор, жаждата ти няма да се утоли от нищо. И никой няма да утоли жаждата си от теб, защото си пресъхнал като скала в пустиня. Ти имаш нужда от Божието чудо:
„. . . а ти удари канарата и ще потече вода от нея за да пият людете.” Изход 17:6
Мойсей удари канарата и от нея избликна вода.” Две, или три, или четири каменни статуи, колкото са членовете в едно семейство са си само две, три или четири безводни статуи. Те или лъхат хлад или излъчват палещ огън, когато слънцето ги нажежи. Но те нямат животворен извор. Там палми не растат, там птици не пеят, там псалми не звучат и молитви не се чуват. Там оазис не става, оазис, където някой морен пътник да се отбие и да възвърне изчерпаните си сили. Семейството не може да стане оазис случайно. То не може да се роди без НЕГО, извора на живата вода и на живота.
Семейство без вечен идеал е само споразумение за мирно съвместно съществуване и взаимен интерес, докато интересът не поиска нещо друго.
Семейство, основано на вяра, страх Божий и любов – Божия и човешка, станала едно, е съюз, сключен за в е ч н и в р е м е н а .
Семейството „ в Бога” е дом на м о л и т в а, о т д а д е н о с т един на друг и непрестанно подновяваща се л ю б о в .
Читателят с право би запитал: А къде е това семейство? Приобщавам се към него и питам и аз: Да, к ъ д е е това семейство?
Да кажем ли: Няма го! Е, може да го кажем, но и това би било предположение и хипотеза, както обратното. Някъде го няма, а някъде може да го има.Тогава, не е ли по-близо до истината, ако кажем, че понякога го няма, но понякога го има?
Когато Бог е създал семейството го е имало и определено е било по-добре от сега, когато го няма. Не се е работело за пари, но нищо не е липсвало. Нямало е радио и телефон, телевизия и компютри, но е могло да се придобиват научни знания от най-висока степен. Нямало е кино и спортни състезания, но не е било скучно, защото е могло да се общува пряко с извънземните цивилизации. Не е имало религиозни общества и църкви, но хората не са били невежи в теологията, защото са имали лични срещи със самия Бог, и то всеки ден! Щом семейството е могло да бъде щастливо в своя изпълнен с Божието присъствие кръг тогава, би могло и днес, сега. Но днес тази връзка е по-трудна, защото сме отвикнали. И защото „друг бог” е заел мястото на истинския в семейството.
А го е заел там, защото го е заел в с ъ р ц а т а н и :
„. . . тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си . . .”
Виж Езекил 14:2-5
СЕМЕЙСТВОТО е най-потърпевшата институция поради „идолите „ на нашето съвремие. Тези идоли са нашата „зависимост”, нашите „наркотици”. Копнее ли закоравял алкохолик за бистра студена водица? Копнее ли извратен ум за възвишена платоническа любов? Копнее ли разгорещения от спортна страст зрител за тих час на бдение и молитва?
Може би и вие така мислите, приятели - където всички, там и аз? Ами, добре. Тогава не се молете заедно. Дръжте молитвата си, ако въобще я имате , в мислите си, на подсъзнателно ниво, за по-критични моменти, когато ще ви потрябва. Тя сама ще ви потърси, вие не я търсете. Ако имате деца, не ги учете да се молят и не се молете заедно с тях, не е модерно, ще ги отделите от обществото! А че може скоро да се наложи да се молите за самите тях, това да не ви тревожи днес. . .оставете го за утрешния ден.Той ще се погрижи за себе си!
Верно, че молитвата не е на мода, но затова пък на мода са много други неща: отвличания, насилия,педофилии, детска и юношеска престъпност, морална и етична деградация, наркомании, семейна непривързаност и отчуждение, бягство от родителски авторитет и отговорност, антисоциално поведение, порочност, поквара и т.н. и т.н.
Такива неща ще „компенсират” липсата ви на сплотеност,общ семеен олтар, и истинска, непринудена обич и щастие!
А ако след всичко,все пак ви дойде желание за молитва, опитайте се да се помолите. Но за някои неща може вече да е к ъ с н о !
КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА?
Не е тайна, че семейството изживява безпрецедентна криза днес. Поставя се въпроса дали не е отживелица, дали въобще трябва да го има? Но нека бъдем открити и честни, истнският прицел не е в семейството, а в Автора на семейството, за Когото все повече се чудим, дали ни е необходим? Не зная на какво мнение сте вие драги приятели, но нека ми бъде позволено да заявя най-тържествено: Ако няма семейство, няма народ! Пресилено ли е казано? Произволно и безпочвено ли ви звучи? Всъщност това не са мои думи. То е сентенция , извлечена от думите на Онзи, Който създаде, благослови и утвърди семейството:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови и рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я . .
Битие 1:27,28
Този е произходът на народите – първото семейство. Първата клетка, от която са произлезли народите и на която се крепят е първото семейство, оригиналното семейство – Божият прототип и образец на човечеството. Ако се отнеме някак семейството, народите ще загубят своята идентичност и социално сцепление. Те ще се разпаднат, защото:
Как ще има чувство за народностна цялост, когато я няма основната клетка на обществото?
Как ще можем да уважаваме и зачитаме чуждите ценности, когато сме потъпкали и загубили своите?
Как ще можем да сътворим нещо велико и стойностно, когато сме унизили представата за човека в самите себе си?
Как ще можем да градим и очакваме щ а с т и е, когато сме изпъдили и прокудили л ю б о в т а ? Не любовта, която се храни с егоизъм,а любовта, която се засуква с майчиното мляко, която се окриля и възрастява с бащина грижа и ласки?
Как ще влезе родолюбието в нашите училища, институти и държавни дела,когато нямаме род,родина и родно огнище?
Как ще гради история такъв „безроден” народ и как това ще е история на човечеството?
Има ли човечество без човека и има ли човек без семейството?
КАК би изглеждал светът, свят без детски смях и олтар за детската душа?
Великият управител на древна Гърция,Темистокъл, обичал да казва: „Моето малко бебче, управлява света”. Запитан, как разбира това, той отговарял: Тайната е в моето семейство. Моето малко бебче управлява майка си; майка му управлява мен; аз управлявам Атина, а Атина управлява целия свят. Следователно, моето малко бебче управлява
СВЕТА!
Тежко и горко на онзи народ, държава или свят, който не познава това управление на малкия човек и не е под неговата власт. Тежко и горко на онова общество, което не въздига и не крепи неговия трон! Защото, ако не го управлява любовта, ще го управляват жестокостта и омразата:
„Тогава Ирод като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу . . .”
Матей 2:16
Ако не оставим да ни управлява „детето”, ще ни управлява Ирод, убиецът на младенците. Под неговия скиптър, страната ще се облече в траур и красотата в живота ни ще повехне.
НЯМА ЛИ го ДЕТЕТО, НЯМА СЕМЕЙСТВО!
Няма ли СЕМЕЙСТВО, НЯМА НАРОД, НЯМА ЩАСТИЕ, НЯМА БЪДЕЩЕ!
Някога Провидението избави малкото бебче със Своята намеса. Днес ТО отново е в опасност. „ИРОД” го атакува чрез семейството. Той е дошъл опасно близо до него, отвътре стените на неговата крепост – ДОМЪТ.
КОЙ ще го избави от ръката му?
МОЛИТВАТА е незаменимото средство дадено ни от Бога за това!
Нека облечем в нея всичко друго, което правим!
ВСЕОБЩОТО ПОКЛОНЕНИЕ
Личната и семейната молитви ни подготвят за голямото молитвено събрание – всеобщата молитва в Божия храм. Там личните ни проблеми и нужди трябва да са или уредени или подчинени на всеобщото чувство на съпричастност и принадлежност към Божието семейство. При този вид молитва, хвалим и величаем Бога, благодарим Му за Неговите дарове и проявяваме дух на обожание и посвещение. Така, ние се обогатяваме един други, защото душите ни проникват една в друга. Такова изживяване не може да се получи на никой друг вид среща. То е нещо като верижна реакция, която преминава през всички и ги свързва по особен неповторим начин. Като че ли ние ставаме инструменти, струни и клавиши чрез които Светият Дух твори дивната небесна симфония.
И този вид хвалебно молитвено събрание е отразено в Псалмите:
„Изливам душата си дълбоко в мен, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом.
Псалм 42:4
„Заедно се разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.” Псалм 55:14
„И аз ще благодаря много на Господа с устата си. Да сред множеството ще Го хваля.” Псалм 109:30
„Съберете людете, свикайте събранието, осветете старейшините, съберете младенците и сучещите; нека излезе младоженецът из спалнята си и невестата из стаята си. . „
Картината на всеобщото поклонение става грандиозна и импозантна, когато го прибавим към всемирното. В Откровение глава 4 е представена една сцена на всеобщо поклонение пред Всевишния. В нея участват човеци и ангели.
Като заключителни мисли можем да кажем, че всяко човешко същество с разум, чувство и воля има привилегията да участва в молитвеното поклонение на Божието семейство. Това е и наше морално задължение, което трябва да изпълняваме с висша радост.
Губи много онзи, който не е свикнал да се моли заедно със своите братя и сестри. Той се изолира и самоизключва от тържественото хвалебствие, което е участие в Божията радост. С това, сам подготвя последната фатална стъпка в живота си – да се приобщи към молитвеното събрание на изгубените, описано в Откровение 6:15-17.
Това молитвено събрание ще бъде проведено принудително в края на световната история. Но ще бъде чуто само от канарите.
ДНЕС Спасителят ни очаква заедно!
А п е л : „Елате да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател; защото Той е наш Бог и ние сме люде на пасбището Му и овци на ръката Му.”
А м и н !
М О Я Т А М О Л И Т В А
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че ме има! Считам, че Ти Си първата и основна причина за живота ми, че Ти Си морето, от което произлизат и в което се вливат всички потоци, ручейчета и реки на живота. ЦЕНЯ живота като най-висше благо и отдавам хвала и благодарност на Онзи, Който единствен може да го създаде, подържа,съхрани и развие. НАИСТИНА, като част от цялото, моят живот е нищожно малък и всичко в света и в Вселената би могло да си върви и без него. Но истина е и това, че за този живот Ти Си платил цена по-голяма от звездите и така Си му придал стойност с вечно значение. Това е отношение и то ме задължава, така както е задължило и Теб. Как мога да го пренебрегна, щом Ти държиш на него? Отхвърлянето му от моя страна би било загуба, съизмерима само с вечните перспективи, които Си заложил в него, като Си ме озарил със светлината на Твоята благодат.
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че Те има! Това е най-голямата истина до която съм достигал или бих могъл да достигна. Без нея всичките ми придобивки, стремежи, постижения и преживявания, биха загубили смисъл и биха се превърнали в знак, нанесен върху пясъка край брега на морето. Ти свързваш, сплотяваш, осмисляш и одухотворяваш света, който ми предлага неизброимите си тайни и неизчерпаеми блага. Когато мисля за ТЕБ, аз живея! . . .
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че Си Бог на точността, реда и закона, защото в това е истината и красотата. В това е и основата на правдата и справедливостта Ти. Благодаря Ти, че Си безпристрастен, че имаш една мярка и за големия и за малкия, мярка която прилагаш и към Себе Си и която е Твой атрибут, Твой съществен белег и характер. Ти не можеш да изкривиш или заобиколиш правото, защото би трябвало да се отречеш от Себе Си. И ако има някакво изключение, където правдата Ти не постига някого и не тържествува, то е едно единствено – когато трябва да възтържествува любовта Ти! Но и тогава, правдата Ти и Твоята законност са удовлетворени от авоарите на неизмеримата Ти благодат. Дори и тогава, Ти милваш в правда и съдиш в милост!
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че Си толкова близо, че може да Те почувства всяко искрено и честно сърце, че всяко дете може да се докосне до благосклонната Ти десница и да получи благословението Ти. Благодаря ти,Боже, че Си толкова превъзвишен, толкова недостижим и далечен, че и най-силните и славните на земята не могат да те засенчат! Благодаря Ти ,Боже, че дори и в тяхната сянка, светлината Ти сгрява душата, Ти сгряваш душата, ободряваш я и й придаваш радостно дръзновение!
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че ме разбираш, не само когато не срещам разбиране у себеподобните си, но и когато сам не се разбирам. Колко пъти, Ти Си продължил живота, който аз бих прекъснал и Си опазил пламъка, който аз бих угасил! Колко много са ония, които искаха да живеят, но умряха и колко пъти аз исках да умра, но още живея! И колкото повече живея, толкова повече се уверявам в Твоята добра и справедлива воля. Ти обичаш и когато наказваш и правиш човек да обича, това, което му пращаш.
БЛАГОДАРЯ ТИ,БОЖЕ, че си създал същества по Свой образ и подобие и си ми дал щастието и аз да общувам с тях! Ние съществуваме един за друг и в край – за Тебе! Благодаря ти и от тяхно име за вечния живот, който Си ни подарил, като си ни позволил да Те познаем.
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, че ми позволи да служа и аз малко в този свят. Стига ми и този минимум, защото той не е количество, а качество. Аз вкусих чара на служенето пред олтара на любовта. Цялата дейност, труд, делова заетост и активност на света, не може да произведе преживяването на едно единствено, подбудено от свободната воля и движимо и проникнато от Твоя Дух, д е й с т в и е . Благодаря, Ти Боже, че сред суетните дела и прояви, които изобилваха през всичките дни на живота ми, има и безсмъртни такива! Когато подбираш това, което принадлежи на в е ч н о о с т т а , спомни Си и за Мен!
БЛАГОДАРЯ ТИ МОЙ БОЖЕ !