Втората ангелска вест
Тема 7
НАРОДЕ МОЙ, ИЗЛЕЗ ОТ В А В И Л О Н !
Това заглавие се основава на един библейски текст, който бележи кулминацията на евангелската поръчка в поредицата, която разглеждаме -ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.
В него е заложено едно условие, без което каквото и да кажем и каквото и да помислим, ще бъде само умозрение и добро красиво пожелание. Кое е това условие? Нека не го отминем без нужното внимание, защото, който не е на ясно по него, ще гради строеж във въздуха, а това е по-лошо дори от строеж върху "пясъка", за който Исус говори в Матей глава 7.
Кое е това условие, от което зависи дали градим истински строеж или гледаме комикс? Условието е в заглавието. Това заглавие ви пита: Вярвате ли, че има Бог и че Той има хора, човеци, личности, народ, които нарича "МОИ"?
Не можем да продължим по-нататък, не можем дори да започнем, ако не сме отговорили положително на този кардинален въпрос. На помощ пак ще повикаме Божието Слово, защото:
"Вярата идва от слушане, а слушането - от Божието Слово. Рим. 10:17.
Божиите следи са навред около нас и тези следи ни водят при Него - Твореца, великия "АЗ СЪМ". Той има ли такива, които счита и нарича "Мои"? ДА! Избраничеството е потвърдена доктрина в Свещените Писания. Да я проследим в редица текстове:
"И сега, ако усърдно ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, вие ще бъдете мое собствено притежание от всички народи, защото Моя е цялата земя." Изход 19:5
"И ми бъдете свети; защото аз, ГОСПОД, Съм свят и ви отделих от народите, за да бъдете мои." Левит 20:26.
"Понеже ти си свят народ на Господа своя Бог. ГОСПОД, твоят Бог те избра за да бъдеш Негов Собствен народ, измежду всичките народи, които са по лицето на земята." Господ положи любовта Си на вас и ви избра, не защото сте по-многобройни от всеки друг народ - тъй като вие сте най-малобройни от всичките народи." Второзаконие 7:6,7.
"И сега така казва Господ, Създателят ти якове и Творецът ти, Израилю: Не бой се, защото те изкупих, призовах те по име, ти си Мой." Исая 43:1
Този пример на избраничество продължава и в Новозаветните времена, по силата на един особен вид приемственост, която заменя плътския Израел с духовен:
" Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв . . . а юдеин е този, който е вътрешно такъв . . . по дух . . . " Рим. 2:28,29.
Христос потвърждава избраничеството чрез обръщение към Своите ученици: "Не избрах ли аз вас? . . И ги нарича: "Моите овци", "Моите приятели", Моята църква" . . . Той простира това избраничество далеч напред чак до Своето завръщане, като го вгражда в евангелската поръчка: Идете, правете още Мои ученици и ги кръщавайте за Моята Църква и за Моето царство. Мат. 28:18-20.
Тази нова духовна близост Христос постави високо над всяка земна и роднинска връзка, като каза:
" . . . Коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си
рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка." Мат. 12:47-50.
Доколко тя е обвързваща и лична, личи от контраотношението, което декларира към онези, които не признава за Свои: "Не ви познавам." Христос има Своя църква, Свой народ. И дали този народ е в Египет, в Ханаан или във Вавилон, той си остава Негов народ който нарича с притежателното местоимение "МОЙ" В Н.З.този Негов избран народ става още по-"Негов", защото връзката, която го свързва с Божеството е определено по-духовна и основана на по-съвършен
з а в е т . Този народ е "Негов", защото е купен със скъпоценната кръв на Божия Агнец Исус Христос. 1 Петр. 1:18,19.
ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ има за цел да обедини "остатъка" и да го представи на идващия Христос, като Негова избрана "невеста", като "църква славна, чиста, без петно или бръчка. Ефес. 5:27. Това очевидно не може да стане само с актове на сближение и обединение, с административни и корпоративни мерки, чрез коалиране и световен икуменизъм. Това е дело на Духа, Който запечатва личността за спасение и свързва запечатаните в едно тяло, наречено "Църква".
Делото на "запечатването" е най-сигурният критерий, по който можем да разпознаем Божията църква днес. А тя и днес стои така, както е стояла винаги:
"Но твърдата основа, положена от Бога стои, имайки този печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата!" 2 Тим. 2:19.
Съвсем ясно е, че които пеят, молят се, вършат велики и добри дела, но не отстъпват от неправдата, още не са "Негови". Те не са готови за "запечатване", т. е. за спасение и допускане в онази страна, където "няма да влезе нищо н е ч и с т о !"Откр. 21:27. Затова, струва си да отделим повече внимание на делото на запечатването, което е истинското кръщение с Духа, а не говоренето езици, изпадането в транс, екстатична възбуда и харизматична еуфория.
ЗАПЕЧАТВАНЕТО - ИСТИНСКОТО КРЪЩЕНИЕ СЪС СВЕТИЯ ДУХ
Нека започна доста по-отдалеч. Първото ми работно място по разпределение като млад проповедник беше град Асеновград. Там се задомих, там се родиха две от децата ни и там прекарахме хубави времена в подножието на могъщия родопски масив и прохладната река Чая. Но там се сплиташе и един много колоритен верско-деноминационен възел; гореше един "свещен" огън, в който тлееха неугасващите въпроси на вярата в Бога и борбата между истината и заблудата. Стара крепост на православието още от древни времена, този град правеше впечатление с многобройните си параклиси, накацали живописно по околните стръмнини и немалкото си църкви. Но бяха атеистични времена и обществото гледаше на всичко като паметници на културата и туристически обекти и атракции. Самите свещеници, обслужващи религиозните обекти бяха свикнали със статуса си. Те бяха дружелюбни, общителни личности, но да влязат в ролята си на будители на народа и реформатори, много не им се удаваше. Живееха като всички граждани на републиката, а расото им напомняше, че са професионалисти. Най-общо казано не бяха благовестители и душеспасители.
На този социално идеен фон, се бореха за оцеляване няколко евангелски, протестантски църковни общности. Те хем се стараеха да се обединяват чрез най-голямата Конгрешанска църква, хем се събираха и по групи по домовете и така пазеха своята традиция и своята идентичност от заличаване. Беше пъстро общество от конгрешани методисти, баптисти, петдесятници и други свободомислящи, привлечени от трансцедентното. Обслужването им от духовно лице беше някак нестандартно, защото властите се месеха във вътрешните работи на църквите и това влияеше на разпределението на свещенослужителите по работни места. Някои популярни и успешни евангелски пастори бяха пращани в по-глухи населени места, за да доизкарат служенето и живота си, с намален радиус на влияние. Така в Асеновград официално назначен беше пастор Георги Сивриев, в Поповица - пастор Зяпков и т. н. Моето назначение като проповедник на адвентната църква съвпадна с този исторически момент и аз, Пейчо Харбов, син на добре известният от старата генерация запасен капитан и пастор Диню Пеев Харбов , трябваше да развивам дейност и да проповядвам ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.
Моята роля при тази обществено идейна и актуално материалистическа конюнктура изглеждаше най-битата карта, защото нямах подкрепата нито на гражданската власт, нито на православното гражданство, нито пък на протестантското братство, което по традиция трябваше да бъде пазено от кваса на адвентизма. Ние самите бяхме една шепа под знамето на "вестта" и се събирахме в дома на една от членките на църквицата ни. При тези условия, време имаше много, а поле за публична изява - почти никакво и аз започнах да го търся и си го създавам по разни начини. Свързах се с разни дейци в областта на изкуството и участвах в изложби и кръжоци по изобразително изкуство. Това все пак беше една интелектуална дейност в интелектуална среда. Без да искам, станах известен като един от групата на художниците. Дори шефът на милицията, чиято канцелария се виждаше пряко от прозореца на жилището ни, ми каза след осем години прекарани там: Ние те гледаме всеки ден и мислим, че си някакъв чертожник. Ако бяхме знаели, че се занимаваш с религиозна пропаганда, нямаше да останеш дълго тук.
Но аз познавах всички от евангелската църква, посещавали сме ги със съпругата ми и сме провеждали немалко творчески разговори. С някои станахме много близки и споделяхме мнения за нашата специфична вест, която евангелските общества нямат. Веднъж един улегнал, утвърден във вярата и искрен член на баптисткото крило ми каза:
- Добре, бе Пейчо, да излезем от Вавилон, това звучи добре, има много неща за оправяне сред всички нас . . . Да излезем . . . но къде да отидем ?" Моят отговор, който не си спомням точно, би трябвало да е готов и аз сигурно съм го дал, както повелява дълга ми, защото си спомням и други негови думи: "Неведнъж съм говорил с нашите хора и съм им предлагал: Хайде да приемем с ъ б о т а т а ! Тя е по-библейска от неделята. Те обаче ми отговориха: Трябва първо да питаме "бордовете", т.е. управителните централи на деноминациите им в САЩ. Той говореше с известно огорчение за тази реплика, която отправя въпроса за решение не до съвестта и Библията, а до традиционните мнения, изработени от човеци. Не беше доволен от такава мотивировка, но не можа и да направи нещо повече без подкрепата на съидейниците си. Ние се преместихме от там и загубихме връзка с него. Научихме само, че е заминал в друг град да служи на баптистката църква там.
"Къде да отидем?" Този въпрос изглежда, че става все по-лесен с течение на времето, защото в църковните общества действа едно брожение за все по-голямо унифициране и премахване различията между отделните деноминации. Надигат се гласове,че няма нужда от доктрини, няма нужда от спорове, няма нужда от "разделения", а е потребно "единство", и то ще дойде просто като премахнем преградите. Уважаемият д-р Жан Нусбом, за когото споменах вече веднъж-два пъти, разказваше любопитен случай, станал преди не по-малко от 50 години. При пастора на една евангелска църква дошла интелигентна дама, с желанието да бъде приета като членка в тази църква. Пасторът обаче отклонил нейната молба с думите: Не е необходимо. Стой си там където си, скоро всички ще бъдем "едно"! Да, бавно но сигурно, с всеки изминат ден и година ставаме "едно", но в какво? В отклонението си от Библията, в отстъплението си от истината, в оприличаването си на света, в загубване на вярата си, в размиване на образа си на избран и "отделен" Божий народ, в забравяне дълга и мисията си на Божии свидетели . . . И нямаме нужда от предупреждения и "излизане от Вавилон", защото "Вавилон" или не съществува, или той е хубаво място, където всеки може да намери себе си!
Но една ангелска вест звучи вече повече от век и половина и не се съобразява с водещите тенденции. НЕЙНИЯ ПОВИК НА ПРАВДИВОСТ И МОЩ НАРАСТВА В "КРЕСЧЕНДО",ПОДКРЕПЯНО ОТ , БЕДСТВИЯТА, КАТАКЛИЗМИТЕ, ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ, ДЕВАЛВАЦИЯТА НА ЦЕННОСТИТЕ И ПРЯКОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОРОЧЕСТВАТА ПРЕД НАС. В СЪВРЕМЕНИЯ СВЯТ ТЯ ВИЖДА НЕ "ТРИУМФ" НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, А "АГОНИЯ"! Нейното съдържание е стряскащо:
"Падна, падна великият Вавилон , който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване. Откр. 14:8.И отново в края на времето повтаря с още по-голяма сила:
"Падна, падна Вавилон, великата блудница и стана жилище на демони, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица. Защото всички народи пиха от виното на гнева на нейното блудстване; и земните царе блудстваха с нея; и земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.
И чух друг глас от небето, който казваше: ИЗЛЕЗ ОТ НЕЯ НАРОДЕ МОЙ, ЗА ДА НЕ УЧАСТВАШ В ГРЕХОВЕТЕ Й И ДА НЕ СПОДЕЛИШ ЯЗВИТЕ Й; ЗАЩОТО ГРЕХОВЕТЕ Й СТИГНАХА ДО НЕБЕТО И БОГ СИ СПОМНИ НЕЙНИТЕ БЕЗЗАКОНИЯ." Откр. 18:4,5.
Тази всесветска вест поставя всички жители на планетата пред избор и решение.Много критично деликатен момент! Пълен контраст във виждането, разбирането, преценките! Звучи като дилема, като ултиматум, като заплаха и предупреждение! И не оставя място за компромис и примирение! ИЗЛЕЗТЕ, ИЗЛЕЗТЕ ЛЮДЕ МОИ ! ИЗЛЕЗТЕ, ЗАЩОТО СТЕ МОИ!
Последната дума има Бог. Той решава кое е добро и кое е право. Той призовава. Той спасява и Той ще съди.Когато Бог говори, Неговите овци слушат Неговия глас: ИЗЛЕЗТЕ, ЛЮДЕ МОИ! ИЗЛЕЗТЕ ОТ ВАВИЛОН!
КАКВО ВКЛЮЧВА "ИЗЛИЗАНЕТО"
"КЪДЕ ДА ОТИДЕМ?" Когато за пръв път трябваше да отговарям на този въпрос, аз мислех за църковната принадлежност, за теоретичното запознаване с истината и приемане на по-добрата светлина. Моята задача би изглеждала перфектно изпълнена още тогава, ако тези скъпи за Бога сестри и братя бяха приели тройната ангелска вест на дело, бяха се кръстили, като адвентисти и живи или мъртви бяха останали в църквата. Тогава мислех така, но днес това вече не ме задоволява и не ми е достатъчно. Защото да се присъединиш към Църквата на Адвентистите, това още не значи да си излязъл от Вавилон. Не е и отговор на добрият въпрос: "Къде да отидем?" Въпросът наистина е добър, защото спасението не е само да си смениш името и мястото. Много повече от това, то е да смениш мислите, чувствата , навиците, целите и отношенията си. То значи ти самия вече да си друг, нов човек, за да може Бог да удари Своя печат върху теб и да те обяви за "СВОЙ". В подкрепа на това, звучи и малко трагикомичното предупреждение на Павел:
"Понеже в тоя дом и стенем, като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи!" 2 Кор. 5:2,3.
Предупреждението е против едно фиктивно, външно обличане с истината, такова "излизане", което не се зачита, не води до истинско духовно класиране и признати резултати. Ето една проста житейска илюстрация: Двама пияни искали да прекосят с лодка дълбока вода. Влезли в лодката и цяла нощ гребали с веслата. На сутринта с изненада открили, че са пак там на същото място, откъдето "тръгнали". Причината? Били забравили да отвържат въжето, което държало лодката за брега.
Отвържи себе си от въжетата на "Вавилон" и ще го напуснеш! Не греби напразно!
Излизането от "Вавилон" се съпровожда от външни видими белези, но се измерва с вътрешни невидими процеси и промени. Исус каза на Никодим: "Вятърът духа гдето ще; чуваш шума му, но не знаеш от где иде и къде отива. Така е с всеки, който се е родил от Духа."
Решителният симптом за ново рождение в Христос е плодът на Духа, който съпровожда живота на новородения:
" А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание; против такива неща н я м а з а к о н !" Гал. 5:22,23.
Не е излязъл от "Вавилон" онзи, който:
Поставя временните си интереси над вечните;
Не върши това, което знае и не иска да знае това, което трябва и може да знае.
Не иска да остави заблужденията си, когато се убеди, че са заблуждения;
Не просвещава, възпитава и освещава любовта си пред олтара на Вечната любов;
Не гледа на греха така както Бог гледа: като поражение, болест и заблуждение;
Не се бори с всички сили да победи злото в себе си;
Не расте в благодатта и не се стреми към съвършенство.
Също така, не е излязъл от "Вавилон"всеки, който гледа назад към Содом като Лотовата жена и жали за онова, което Бог е обрекъл на унищожение.
"Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад,
не е годен за Божието царство. Лука 9:62
ЗАПЕЧАТВАНЕТО: Езекил 9:4-6; Откровение 7:1-4.
Тези два текста, заедно с притчата за "Сватбарската дреха" в Мат. 22 :10-14 , говорят за нещо, което ще определи кой ще се спаси и кой не. То е наречено: Белязване, запечатване или обличане в дреха на годност за сватбено тържество. "Мнозина, наричащи се Христови последователи и деятели в Христовото име, ще се окажат лишени от това нещо и няма да бъдат приети между спасените. Така ни учи СЛОВОТО - и живото и писаното Слово: Мат. 7:22,23. Предвид тази опасност, призивът към всички нас е :
"Изпитвайте себе си, дали сте във в я р а т а !" 2 Кор. 13:5
"Излизането" от "Вавилон" трябва да бъде не само ентусиазирано увлечение, а действително последване Христос. В живота на личността трябва да се изобрази не само Неговия символ - кръста, или теорията на учението Му и познанията върху него, но и най-важното - Неговия божествен характер. Ние трябва да станем "Негови", неразривно Негови! Това претворяване на цялостната ни личност в начин на мислене, чувства, подбуди и постъпки, това сближаване с "Превъзходния" и "Съвършения", само по себе си е движение . То е движение, което отделя от "Вавилон" и поставя душата в Божието царство на благодатта, което пък е гаранция за приемането й в идващото Царство на Славата.
ЗАПЕЧАТВАНЕТО е тайно дело, с явни последици. В пълнота то е известно само на Бога и крие много изненади за нас. Но за отбелязване е че онези които са удостоени с него, най-малко се считат достойни за това. Нека завършим тези мисли с внушенията на Духа от Божието Слово:
"И не оскърбявайте светия Божий Дух, в Когото сте з а п е ч а т а н и за деня на изкуплението. Всяко огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас.
А бивайте един към друг благи, милосърдни, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.". Ефесяни 4:30-32
Апостол Яков добавя:
"Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: Да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света." Яков 1:27.
С А Щ - ПАРАДОКСАЛНИЯТ ОБРАЗ НА БИБЛЕЙСКОТО ПРОРОЧЕСТВО
Ако не се чудите, че е станало,чудете се, че е предсказано преди да стане!
Божието Слово, Библията, дели нещата на добри и зли и ги назовава с истинското им име. Но тя има един пророчески образ, който обединява и доброто и злото, съчетава белезите на кротостта на а г н е т о със хищната жестокост и коварството на з в я р а . Не трябва да отминем с незаинтересованост този необикновено противоположен пророчески символ, още повече, че той се появява и оживява на историческата сцена в наши дни. Да, оживява! Излиза от пророчеството и влиза в историята, като в собствен дом, където отдавна му е било приготвено място!
Неговото пророческо "убежище", в което е прекарал почти две хилядолетия е малко - само осем стиха от тринадесетата глава на книгата "Откровение". Но неговото антисимволично изявление и актуално въплъщение, в което се изобразява днес е огромно и с глобален обхват. То изпълва обема на цели три века до сега и продължава да расте в настъпилия 21-ви. Пред погледа на целия свят се развива една безподобна пророческа метаморфоза, която е съизмерима само с тайната на беззаконието и превръщането на най-светлия херувим в Дявол и Сатана.
Да застанем пред пророческото "зрънце", заключено в тези само осем стиха / Откр. 13:11-18/и да разгледаме "генома" на този уникален пророчески феномен.
ПРЕД НОВИЯ СВЯТ
Денят е 6-ти Септември, 1620 година . от английското пристанище Саутхямптън се готви да отплува кораб. С издути платна и триумфален вид, той напуска порта и се отправя в открито море. Какво е това? Изследователско пътешествие ли, или акция с научна цел? Рутинен пътнически курс до близкия бряг на Европа? Пътуване с търговска цел или военна акция с десантна мисия? Не, нито едно от тези. На могъщия корпус се чете името: " Мay Flower", което значи "Майско цвете". О, това е емблематичният кораб "Мей Флауър", който ще открие за Европа новия път към новия свят - Америка. Той носи на борда си 102 души пътници, а те носят в сърцата си всичко светло, вълнуващо и хубаво, което човешкото сърце може да очаква, но и всичко, мрачно, потискащо и убиващо, което пак това сърце може да преживее! Това е прелюдия към неизвестното със всичката му повратна мощ, със всичките му шансове и рискове. То е съдбовно пътуване на пионери на една нова ера, в нови пространства и нови измерения. Като първа лястовичка на една нова пролет, то вещае ново начало за един стар свят с остарели отношения. Тази "първа лястовичка" ще бъде последвана от много други, ще я последват цели ята от преселници, които ще тръгнат в поход на обновление и ще се заселят с вяра в една нова земя, чиста от техните стари проблеми и свободна от всичките им стари страхове. Уморените жители на Европа, носителите на непосилните данъци и тегоби, бременосците на постоянните войни и мишените на вечните религиозни гонения, прелистват книгата на историята и отварят нова страница, чиста от сълзи и кръв! Тези, които не са имали у дома си МИР нито за тялото, нито за душата, ще го потърсят другаде . . . Представата им вече чертае една обетована земя. Те виждат като оазис сред пустиня една свободна демократична държава без Цар и една неопетнена църква без Папа.
Историята поема тази човешка мечта, това пророческо "зрънце" дава му образ във времето и го гради пред очите на целия свят, като пионерско преселение, колония след колония до оформянето и израстването на най-забележителната държава в американския континент и в света. Новото, борещо се за оцеляване и бавно превръщащо се в държава общество,минава през трудности, борби, опасни стълкновения, рискове и драматични кризи, но то има една морална сила на своя страна - то е носител на прогреса и идеализма на човечеството. Историята го вижда най първо като малцинствено приключение, като поход на ентусиасти, като колония на Великобритания, а постепенно като самостоятелен народ, обединен в демократична република с разделение на властите и средна класа. Пророчеството го вижда, като невинно начало - агне,с едвам наболи рогца, символ на разделение на властите и невинност, кротост, миролюбие. Самата конституция на нововъзникналата християнска държава обещава нещо повече от това, което светът е видял досега - обещава велика нация идваща за велики дела.
За историята минават 100, а после още 100 години. За пророческото "зърно" скътано в онези само осем стиха времето, като че ли не тече. Но то отбелязва промените с пророческа лаконичност: "говореше като змей". През изминалите и изминаващи години в образа на кроткото агне е настъпила промяна и то постепенно се е превърнало в змей. За историята текат бавните години на пионерите на американската държава - първите заселници, борбите с местното население, борбата за независимост . . . Пророчеството гледа напред и вижда целта - израстването на една световна супер сила, която ще се роди на американския континент и ще претендира,че е еталон на човешката свобода, на религиозната свобода, пазител на демокрацията и цивилизацията в света.
Историята води кораба на новата нация през опасните води на сложно развитие: Първите военни конфликти и жертви, индустриалния подем, златната треска по дивия запад, робовладелчеството и войната между севера и юга , голямата депресия между двете световни войни, от които САЩ излизат по-силни и по-богати. . . Пророчеството пропуска тези хронологични събития. То загатва само, че в характера и отношенията на този нов звяр, излязъл "от земята", ще настъпят промени. Той ще запази агнешкия си образ, като исторически знак и спомен, но ще измени своята същност и характер до неузнаваемост - "говореше като змей". Тъй като това "говорене" става "в присъствието на звяра",или "пред звяра", то подсказва едно сближение на разрастващата се американска държава с католицизма от стария континент.
Най-новата история на САЩ недвусмислено потвърждава това. Налице е един непрекъснат и методичен католически"кръстоносен поход" към Щатите. Католицизмът вече не е гледан като враг и заплаха, а като доброжелател , добре приет гост и "свой". Будни държавници още от времето на Томас Джеферсън, Бениамин Франклин, Джеймс Монро, отправят предупреждения срещу скритата опасност от маскирано йезуитско нашествие в Америка. За съжаление, лични и други държавни интереси надделяват над духовните. Постепенно сенатът се католицизира , водещите държавници участват в тайни общества и съюзи, парите съсредоточават властта в едно малцинство, което започва да има огромна власт,заличава постепенно средната класа, отстранява представителната власт и неусетно , но сигурно подготвя НОВ СВЕТОВЕН РЕД за цялото човечество. Пророчеството пак лаконично отбелязва това движение с думите: И мамеше земните жители чрез знамения и лъжливи чудеса . . . Окончателният решаващ тласък към изменение на Конституцията на САЩ и въвеждане хегемонията на "подобието на звяра"ще дойде под влиянието на нечисти свръхестествени сили, вършещи знамения и чудеса, т.е. навлизането на модерния спиритуализъм в практиката, религията и отношенията на хората. Това ще доведе до създаване и оживяване на крайната форма на последователната метаморфоза - ОБРАЗЪТ НА ЗВЯРА.
От тук нататък пророчеството говори, а историята чака да се сбъдне казаното от него. Много ли ще чака? Дано да е достатъчно, за да можем да се приготвим, както АЗ, така и ТИ и всеки, който иска да се кланя само на истинския Бог! И то с истинско поклонение, без примеси и отстъпление - в безсмъртие и слава!
Но междувременно, тук на земята, в днешна Америка наистина става нещо, учудващо!
И ако не се чудите за това, което става,
чудете се поне че е предсказано много преди да стане!
"ПОРТРЕТЪТ НА ДОРИАН ГРЕЙ" И "ПОРТРЕТЪТ" НА ПРОТЕСТАНТСКА АМЕРИКА
ОНЕЗИ, които харесват Оскар Уайлд, като писател, могат да извлекат голяма полза от връзката между известния му роман и това за което говорим. Дориан Грей е млад, забележително красив човек, който се радва на живота. Привлечен от отличните му качества като сюжет, негов приятел, художник му прави портрет-шедьовър и Дориан го окача на стената в стаята си. Възхищението му е голямо, но то прераства в странно желание, което по странни обстоятелства се сбъдва. Това странно желание на младия човек е да си разменят ролите с портрета - той да остарява, а оригиналът да остава вечно млад. Историята продължава при така разменени роли. Отдал се на бурен, необуздан живот, младият мъж вижда как портретът започва да вехне. Той все повече се обсипва със знаците на разруха, износване и деградация. Косите оредяват и падат, излъчвания доскоро чар се скрива зад бръчки и тъмни сенки, цялостният израз на лицето става студен и отблъскващ , а погледът издава престъпен начин на живот. Истинският виновник обаче, остава млад и свеж до края. Край, все пак има, защото дори и в романите авторите не могат да избегнат смъртта. Времето на Дориан Грей е свършило и една сутрин го намират мъртъв, паднал по очи под своя необикновен портрет. Само, че сега, природният закон отново е влязъл в силата си и логиката и справедливостта му са възстановени. Под портрета лежи трупът на преждевременно състарен и обезобразен човек, а над него сияе жизнерадостен образ на щастлив младеж в разцвета на силите и красотата си.
НЕ Е ЛИ ТЪЖНА тази история? Не е ли мъчително тъжно да я четем за такъв народ като САЩ? За една такава велика нация като потомците на онези имигранти, които водени от една и съща цел прекосиха океана за да основат една демократична държава без цар и една чиста църква без папа, да се радват на свободата, както Бог я е дал и да осигурят за децата си едно щастливо детство и бъдеще? Не е ли шокиращо това, че носителите на цялото духовно наследство на Реформацията, които имаха един цял континент за да го реализират и неограничен исторически мандат да го покажат на света , се отдадоха на друго? Да, на всичко друго, но не и на онова, за което бяха дошли. И при тях падането не стана изведнъж. Защото свещеният "квас"с който дойдоха дълго искаше да ги запази от бавната ръжда на света и от всепроникващата поквара на злото. Те имаха своите славни времена и своите велики светила, своя сияен образ на християнска нация, която е въздигната за да отразява красотата на истината. В самата им конституция бе залегнала Божията мисъл за свобода, честен труд, вярност и страх от Бога. Те полагаха своята клетва за вярност над Библията и учеха децата си да зачитат заветите на бащите им и да виждат в своята родина въплъщение на своите идеали. Но те не извървяха пътя до край. Когато имаха вече своя великолепен исторически и нравствено етичен портрет, своя имидж, своето признато водителство,помислиха, че са постигнали целта си. Поставиха този портрет да виси на видно място, а самите те заживяха противно на неговия образ - отдадоха се на онова от което бяха страдали и за което бяха гонени - гордост, кариеризъм, алчност и мегалистични амбиции. Станаха робовладелческа страна, създадоха класи и етническа нетърпимост, въздигнаха в култ богатството, славата и себезадоволяването. Възхвалиха суетата: Холивуд и цялата филмова индустрия работеше неуморно за да създава образи, които се харесват на плътския човек, но подкопават устоите на верността, реда и морала. Семейството олекна, честността падна, критериите се изродиха. Богатството развращаваше големите, тайни общества приобщаваха силните, Америка стана задкулисна държава с двойствен образ. Тя един след друг убиваше президентите си и нагласяваше политиката си по невидим сценарий. Най-после се отрече от елементарното приличие и морал и отпусна необузданите извратени страсти, разреши гей-браковете и провъзгласи свободата на личността да живее както иска, без да държи сметка за благоприличие и страх от Бога. В същото време влезе в ролята на международен жандарм и регулировчик на отношенията между народите. Така кроткото агънце се превърна в "звяр", чийто разтърсващ глас ечи по лицето на земята и чиято армада присъства навсякъде, по света, където възникнат конфликти.
И ДНЕС, в навлизащия стремително 21-ви век пред лицето на целия свят и на всички наблюдаващи го светове е изправена една "двойна" Америка: На витрината на историята, в литературата и изкуството, в музеите и учебниците по история, в мемоарите на залязващите вече звезди и спомените на всички големи имена, сияе образът на една младост и жизненост, една нация във възход и перспективност, един народ "чудо", дошъл да промени света и представите ни за него. А долу, на земята, там където стъпват нозете, където се сее и жъне и където истината се познава "по плодовете и делата" лежи една друга "Америка", коренно различна от тази на портрета. Две Америки, два образа, два несходни типа, парадоксално свързани в една нация и в едно име: От една страна, Америка на пионерите, на пуританите, на Библията и свободата и от друга страна - Америка на колониализма, на капитализма и империализма, на заговорите и тайните планове. От една страна, Америка на велики личности, като Джордж Уошингтън, Томас Джеферсън, Бенжамен Франклин, Абрахам Линкълн, Томас алва Едисон, Мартин Лутер Кинг. . . Хариет Бичер Стоу, и плеада великани на благовестието . . От другата страна Америка на Ку Клукс Клан, на Уол Стрийт, на ЦРУ и ястребите, Америка на масоните и тамплиерите, на милиардерите и йезуитите . . Два образа, два антипода : Америка на пророческото "агне", на преследваните"потомци на жената" и Америка на преследващата сила на бъдещето - "образа на звяра" ! КОЙ е истинският й образ ? КОЙ от тях е съвременният "Вавилон"?
"СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ БЪДАТ ПЪРВИТЕ, КОИТО ЩЕ ПРОСТРАТ РЪЦЕ НАД ПРОПАСТТА ЗА ДА СТРАБЧАТ РЪКАТА НА СПИРИТИЗМА; ЩЕ СЕ ПРОТЕГНАТ НАД БЕЗДНАТА ЗА ДА СЕ ХВАНАТ ЗА РИМСКАТА МОЩ....".Великата Борба" стр. 361.
НАРОДЕ МОЙ, ИЗЛЕЗ ОТ ТАМ! . .
Вестта за излизане от "Вавилон" е в е с т за довеждане себе си в хармония с живия Бог и в общение с всички, които правят това. Това о б щ е с т в о е голямо. То е ц а р с т в о - ЦАРСТВО НА ЗВАНИ, ИЗБРАНИ И ВЕРНИ.
Греховете на "Вавилон" са причината да го напуснем - не симпатията или антипатията към личности.
Да излезеш от "Вавилон" значи да се издигнеш над един свят, който принизява човешкото достойнство и оскърбява Божия образ в човека.
Да не искаш и да не можеш да различаваш греха, това също е ГРЯХ.
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО
Скъпи мой, съвременико, имаш ли проблеми със себе си и света? Вървиш ли по път, който няма изход и задаваш ли въпроси, които нямат отговор? Имаш ли време да мислиш за живота и вечното в него? Искаш ли нещо, което ти убягва цял живот? И бягаш ли цял живот от нещо, което искаш? Вярваш ли в нещо, което не постигаш? Чувстваш ли вярата си все по-далечна, а загубата - все по-близка и реална? Надяваш ли се на "чудо" в живота си? Повече очарован ли си или повече разочарован? Чувстваш ли се с а м о т е н ? КАКВО ти липсва най-много, или може би КОЙ?
Разгледай следният случай и виж има ли нещо и за тебе там: 3 Царе 19:1-18.
Пророк Илия бил голяма личност пред Бога, но изпаднал в депресия поради враждебни фактори в живота си. Уморил се да воюва със злото и поискал да умре. Бог не го насърчил, като премахнал злото около него. Той му посочил 7000 души, които устоявали в борби и проблеми като неговите. 7000 сподвижници, 7000 съратници, 7000 съдби като неговата! 7000 души в един глас казвали: "Не си сам! И ние сме с теб! И така било. Никой, никога в нищо не е сам. Самотата, това е религия на Дявола. "Разделяй и владей" това е стратегията на онзи който мрази човека и търси погубването му. Бог на и с т и н а т а , д о б р о т о и л ю б о в т а има друга стратегия: Обичай и живей! И онези, които се подвизават под нейното знаме са много пъти повече от 7000!
ОТНОВО ПРЕД ПОРТРЕТА
Идеята на Оскар Уайлд отразява човешката жажда за живот и "капанът на злото" в който тя се превръща в п а д е н и е и п р и с ъ д а, защото има закон за сеитба и жътва. Бог, чиито мисли са несравнимо по-високо от нашите, има друга идея, несравнимо по-велика от тази на знаменития писател. Идеята на истинския и жив Бог претворява изцяло нашата парадигма, като заменя греха с новорождение, а смъртта с възкресение. В резултат, картината пред която застава всеки един от нас при рождението си и довършва при смъртта си, не е вече един изящен портрет на стената и един безжизнен труп под него. Тя е изненадващо различна и смайващо по-чудна. Там реалността надминава бляна и постигнатото - мечтата. В Божията рамка стои Божията картина. Там ние пак сме грешници и виновни, но нашата вина е загрозила един друг л и к и е повредила един друг о б р а з, образа на ОНЗИ, Който се е натоварил с нашите беззакония и е умрял вместо нас. В замяна на това, ние сме се облекли в Неговата слава и сме се сдобили с Неговата праведност. Наследили сме Неговата титла и Неговото имущество с всичките им права и неизчерпаеми дивиденти:
" Око не е видяло, ухо не е чуло и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." 1 Кор. 2:9
Да отправим поглед към онази "картина" и да не го снемаме от нея!
Там и най-дръзката мечта избледнява пред блясъка на обновлението и славата на безсмъртието. Там ни очаква "чудото" на живота ни - ЧУДОТО НА СПАСЕНИЕТО.
Там умореният и обезсърчен "Илия", който пожелава да умре, се претворява в ИЛИЯ, грабнат от огнена колесница и заведен в Царството на вечен живот и Вечна красота!
Там, на олтар, който никога няма да се събори, гори огън, който никога няма да угасне.
ТАМ, над победения "последен враг" стои неизличимо последният всепобеждаващ въпрос:
"О, смърте, къде ти е жилото? О, гробе, къде ти е победата?" Рим. 15:55.
И ТАМ е Самият ТОЙ, Който ни кани в един по-добър свят от този, с думите:
НАРОДЕ МОЙ, ИЗЛЕЗ ОТ "ВАВИЛОН!"
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
"И Духът и невестата казват: Ела! И който чуе нека каже:Ела!
И който е жаден нека дойде! И който иска, нека вземе даром от водата на живота.
Откр. 22:17.
А м и н и А м и н !
Тема 7
НАРОДЕ МОЙ, ИЗЛЕЗ ОТ В А В И Л О Н !
Това заглавие се основава на един библейски текст, който бележи кулминацията на евангелската поръчка в поредицата, която разглеждаме -ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.
В него е заложено едно условие, без което каквото и да кажем и каквото и да помислим, ще бъде само умозрение и добро красиво пожелание. Кое е това условие? Нека не го отминем без нужното внимание, защото, който не е на ясно по него, ще гради строеж във въздуха, а това е по-лошо дори от строеж върху "пясъка", за който Исус говори в Матей глава 7.
Кое е това условие, от което зависи дали градим истински строеж или гледаме комикс? Условието е в заглавието. Това заглавие ви пита: Вярвате ли, че има Бог и че Той има хора, човеци, личности, народ, които нарича "МОИ"?
Не можем да продължим по-нататък, не можем дори да започнем, ако не сме отговорили положително на този кардинален въпрос. На помощ пак ще повикаме Божието Слово, защото:
"Вярата идва от слушане, а слушането - от Божието Слово. Рим. 10:17.
Божиите следи са навред около нас и тези следи ни водят при Него - Твореца, великия "АЗ СЪМ". Той има ли такива, които счита и нарича "Мои"? ДА! Избраничеството е потвърдена доктрина в Свещените Писания. Да я проследим в редица текстове:
"И сега, ако усърдно ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, вие ще бъдете мое собствено притежание от всички народи, защото Моя е цялата земя." Изход 19:5
"И ми бъдете свети; защото аз, ГОСПОД, Съм свят и ви отделих от народите, за да бъдете мои." Левит 20:26.
"Понеже ти си свят народ на Господа своя Бог. ГОСПОД, твоят Бог те избра за да бъдеш Негов Собствен народ, измежду всичките народи, които са по лицето на земята." Господ положи любовта Си на вас и ви избра, не защото сте по-многобройни от всеки друг народ - тъй като вие сте най-малобройни от всичките народи." Второзаконие 7:6,7.
"И сега така казва Господ, Създателят ти якове и Творецът ти, Израилю: Не бой се, защото те изкупих, призовах те по име, ти си Мой." Исая 43:1
Този пример на избраничество продължава и в Новозаветните времена, по силата на един особен вид приемственост, която заменя плътския Израел с духовен:
" Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв . . . а юдеин е този, който е вътрешно такъв . . . по дух . . . " Рим. 2:28,29.
Христос потвърждава избраничеството чрез обръщение към Своите ученици: "Не избрах ли аз вас? . . И ги нарича: "Моите овци", "Моите приятели", Моята църква" . . . Той простира това избраничество далеч напред чак до Своето завръщане, като го вгражда в евангелската поръчка: Идете, правете още Мои ученици и ги кръщавайте за Моята Църква и за Моето царство. Мат. 28:18-20.
Тази нова духовна близост Христос постави високо над всяка земна и роднинска връзка, като каза:
" . . . Коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си
рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка." Мат. 12:47-50.
Доколко тя е обвързваща и лична, личи от контраотношението, което декларира към онези, които не признава за Свои: "Не ви познавам." Христос има Своя църква, Свой народ. И дали този народ е в Египет, в Ханаан или във Вавилон, той си остава Негов народ който нарича с притежателното местоимение "МОЙ" В Н.З.този Негов избран народ става още по-"Негов", защото връзката, която го свързва с Божеството е определено по-духовна и основана на по-съвършен
з а в е т . Този народ е "Негов", защото е купен със скъпоценната кръв на Божия Агнец Исус Христос. 1 Петр. 1:18,19.
ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ има за цел да обедини "остатъка" и да го представи на идващия Христос, като Негова избрана "невеста", като "църква славна, чиста, без петно или бръчка. Ефес. 5:27. Това очевидно не може да стане само с актове на сближение и обединение, с административни и корпоративни мерки, чрез коалиране и световен икуменизъм. Това е дело на Духа, Който запечатва личността за спасение и свързва запечатаните в едно тяло, наречено "Църква".
Делото на "запечатването" е най-сигурният критерий, по който можем да разпознаем Божията църква днес. А тя и днес стои така, както е стояла винаги:
"Но твърдата основа, положена от Бога стои, имайки този печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата!" 2 Тим. 2:19.
Съвсем ясно е, че които пеят, молят се, вършат велики и добри дела, но не отстъпват от неправдата, още не са "Негови". Те не са готови за "запечатване", т. е. за спасение и допускане в онази страна, където "няма да влезе нищо н е ч и с т о !"Откр. 21:27. Затова, струва си да отделим повече внимание на делото на запечатването, което е истинското кръщение с Духа, а не говоренето езици, изпадането в транс, екстатична възбуда и харизматична еуфория.
ЗАПЕЧАТВАНЕТО - ИСТИНСКОТО КРЪЩЕНИЕ СЪС СВЕТИЯ ДУХ
Нека започна доста по-отдалеч. Първото ми работно място по разпределение като млад проповедник беше град Асеновград. Там се задомих, там се родиха две от децата ни и там прекарахме хубави времена в подножието на могъщия родопски масив и прохладната река Чая. Но там се сплиташе и един много колоритен верско-деноминационен възел; гореше един "свещен" огън, в който тлееха неугасващите въпроси на вярата в Бога и борбата между истината и заблудата. Стара крепост на православието още от древни времена, този град правеше впечатление с многобройните си параклиси, накацали живописно по околните стръмнини и немалкото си църкви. Но бяха атеистични времена и обществото гледаше на всичко като паметници на културата и туристически обекти и атракции. Самите свещеници, обслужващи религиозните обекти бяха свикнали със статуса си. Те бяха дружелюбни, общителни личности, но да влязат в ролята си на будители на народа и реформатори, много не им се удаваше. Живееха като всички граждани на републиката, а расото им напомняше, че са професионалисти. Най-общо казано не бяха благовестители и душеспасители.
На този социално идеен фон, се бореха за оцеляване няколко евангелски, протестантски църковни общности. Те хем се стараеха да се обединяват чрез най-голямата Конгрешанска църква, хем се събираха и по групи по домовете и така пазеха своята традиция и своята идентичност от заличаване. Беше пъстро общество от конгрешани методисти, баптисти, петдесятници и други свободомислящи, привлечени от трансцедентното. Обслужването им от духовно лице беше някак нестандартно, защото властите се месеха във вътрешните работи на църквите и това влияеше на разпределението на свещенослужителите по работни места. Някои популярни и успешни евангелски пастори бяха пращани в по-глухи населени места, за да доизкарат служенето и живота си, с намален радиус на влияние. Така в Асеновград официално назначен беше пастор Георги Сивриев, в Поповица - пастор Зяпков и т. н. Моето назначение като проповедник на адвентната църква съвпадна с този исторически момент и аз, Пейчо Харбов, син на добре известният от старата генерация запасен капитан и пастор Диню Пеев Харбов , трябваше да развивам дейност и да проповядвам ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.
Моята роля при тази обществено идейна и актуално материалистическа конюнктура изглеждаше най-битата карта, защото нямах подкрепата нито на гражданската власт, нито на православното гражданство, нито пък на протестантското братство, което по традиция трябваше да бъде пазено от кваса на адвентизма. Ние самите бяхме една шепа под знамето на "вестта" и се събирахме в дома на една от членките на църквицата ни. При тези условия, време имаше много, а поле за публична изява - почти никакво и аз започнах да го търся и си го създавам по разни начини. Свързах се с разни дейци в областта на изкуството и участвах в изложби и кръжоци по изобразително изкуство. Това все пак беше една интелектуална дейност в интелектуална среда. Без да искам, станах известен като един от групата на художниците. Дори шефът на милицията, чиято канцелария се виждаше пряко от прозореца на жилището ни, ми каза след осем години прекарани там: Ние те гледаме всеки ден и мислим, че си някакъв чертожник. Ако бяхме знаели, че се занимаваш с религиозна пропаганда, нямаше да останеш дълго тук.
Но аз познавах всички от евангелската църква, посещавали сме ги със съпругата ми и сме провеждали немалко творчески разговори. С някои станахме много близки и споделяхме мнения за нашата специфична вест, която евангелските общества нямат. Веднъж един улегнал, утвърден във вярата и искрен член на баптисткото крило ми каза:
- Добре, бе Пейчо, да излезем от Вавилон, това звучи добре, има много неща за оправяне сред всички нас . . . Да излезем . . . но къде да отидем ?" Моят отговор, който не си спомням точно, би трябвало да е готов и аз сигурно съм го дал, както повелява дълга ми, защото си спомням и други негови думи: "Неведнъж съм говорил с нашите хора и съм им предлагал: Хайде да приемем с ъ б о т а т а ! Тя е по-библейска от неделята. Те обаче ми отговориха: Трябва първо да питаме "бордовете", т.е. управителните централи на деноминациите им в САЩ. Той говореше с известно огорчение за тази реплика, която отправя въпроса за решение не до съвестта и Библията, а до традиционните мнения, изработени от човеци. Не беше доволен от такава мотивировка, но не можа и да направи нещо повече без подкрепата на съидейниците си. Ние се преместихме от там и загубихме връзка с него. Научихме само, че е заминал в друг град да служи на баптистката църква там.
"Къде да отидем?" Този въпрос изглежда, че става все по-лесен с течение на времето, защото в църковните общества действа едно брожение за все по-голямо унифициране и премахване различията между отделните деноминации. Надигат се гласове,че няма нужда от доктрини, няма нужда от спорове, няма нужда от "разделения", а е потребно "единство", и то ще дойде просто като премахнем преградите. Уважаемият д-р Жан Нусбом, за когото споменах вече веднъж-два пъти, разказваше любопитен случай, станал преди не по-малко от 50 години. При пастора на една евангелска църква дошла интелигентна дама, с желанието да бъде приета като членка в тази църква. Пасторът обаче отклонил нейната молба с думите: Не е необходимо. Стой си там където си, скоро всички ще бъдем "едно"! Да, бавно но сигурно, с всеки изминат ден и година ставаме "едно", но в какво? В отклонението си от Библията, в отстъплението си от истината, в оприличаването си на света, в загубване на вярата си, в размиване на образа си на избран и "отделен" Божий народ, в забравяне дълга и мисията си на Божии свидетели . . . И нямаме нужда от предупреждения и "излизане от Вавилон", защото "Вавилон" или не съществува, или той е хубаво място, където всеки може да намери себе си!
Но една ангелска вест звучи вече повече от век и половина и не се съобразява с водещите тенденции. НЕЙНИЯ ПОВИК НА ПРАВДИВОСТ И МОЩ НАРАСТВА В "КРЕСЧЕНДО",ПОДКРЕПЯНО ОТ , БЕДСТВИЯТА, КАТАКЛИЗМИТЕ, ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ, ДЕВАЛВАЦИЯТА НА ЦЕННОСТИТЕ И ПРЯКОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОРОЧЕСТВАТА ПРЕД НАС. В СЪВРЕМЕНИЯ СВЯТ ТЯ ВИЖДА НЕ "ТРИУМФ" НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, А "АГОНИЯ"! Нейното съдържание е стряскащо:
"Падна, падна великият Вавилон , който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване. Откр. 14:8.И отново в края на времето повтаря с още по-голяма сила:
"Падна, падна Вавилон, великата блудница и стана жилище на демони, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица. Защото всички народи пиха от виното на гнева на нейното блудстване; и земните царе блудстваха с нея; и земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.
И чух друг глас от небето, който казваше: ИЗЛЕЗ ОТ НЕЯ НАРОДЕ МОЙ, ЗА ДА НЕ УЧАСТВАШ В ГРЕХОВЕТЕ Й И ДА НЕ СПОДЕЛИШ ЯЗВИТЕ Й; ЗАЩОТО ГРЕХОВЕТЕ Й СТИГНАХА ДО НЕБЕТО И БОГ СИ СПОМНИ НЕЙНИТЕ БЕЗЗАКОНИЯ." Откр. 18:4,5.
Тази всесветска вест поставя всички жители на планетата пред избор и решение.Много критично деликатен момент! Пълен контраст във виждането, разбирането, преценките! Звучи като дилема, като ултиматум, като заплаха и предупреждение! И не оставя място за компромис и примирение! ИЗЛЕЗТЕ, ИЗЛЕЗТЕ ЛЮДЕ МОИ ! ИЗЛЕЗТЕ, ЗАЩОТО СТЕ МОИ!
Последната дума има Бог. Той решава кое е добро и кое е право. Той призовава. Той спасява и Той ще съди.Когато Бог говори, Неговите овци слушат Неговия глас: ИЗЛЕЗТЕ, ЛЮДЕ МОИ! ИЗЛЕЗТЕ ОТ ВАВИЛОН!
КАКВО ВКЛЮЧВА "ИЗЛИЗАНЕТО"
"КЪДЕ ДА ОТИДЕМ?" Когато за пръв път трябваше да отговарям на този въпрос, аз мислех за църковната принадлежност, за теоретичното запознаване с истината и приемане на по-добрата светлина. Моята задача би изглеждала перфектно изпълнена още тогава, ако тези скъпи за Бога сестри и братя бяха приели тройната ангелска вест на дело, бяха се кръстили, като адвентисти и живи или мъртви бяха останали в църквата. Тогава мислех така, но днес това вече не ме задоволява и не ми е достатъчно. Защото да се присъединиш към Църквата на Адвентистите, това още не значи да си излязъл от Вавилон. Не е и отговор на добрият въпрос: "Къде да отидем?" Въпросът наистина е добър, защото спасението не е само да си смениш името и мястото. Много повече от това, то е да смениш мислите, чувствата , навиците, целите и отношенията си. То значи ти самия вече да си друг, нов човек, за да може Бог да удари Своя печат върху теб и да те обяви за "СВОЙ". В подкрепа на това, звучи и малко трагикомичното предупреждение на Павел:
"Понеже в тоя дом и стенем, като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи!" 2 Кор. 5:2,3.
Предупреждението е против едно фиктивно, външно обличане с истината, такова "излизане", което не се зачита, не води до истинско духовно класиране и признати резултати. Ето една проста житейска илюстрация: Двама пияни искали да прекосят с лодка дълбока вода. Влезли в лодката и цяла нощ гребали с веслата. На сутринта с изненада открили, че са пак там на същото място, откъдето "тръгнали". Причината? Били забравили да отвържат въжето, което държало лодката за брега.
Отвържи себе си от въжетата на "Вавилон" и ще го напуснеш! Не греби напразно!
Излизането от "Вавилон" се съпровожда от външни видими белези, но се измерва с вътрешни невидими процеси и промени. Исус каза на Никодим: "Вятърът духа гдето ще; чуваш шума му, но не знаеш от где иде и къде отива. Така е с всеки, който се е родил от Духа."
Решителният симптом за ново рождение в Христос е плодът на Духа, който съпровожда живота на новородения:
" А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание; против такива неща н я м а з а к о н !" Гал. 5:22,23.
Не е излязъл от "Вавилон" онзи, който:
Поставя временните си интереси над вечните;
Не върши това, което знае и не иска да знае това, което трябва и може да знае.
Не иска да остави заблужденията си, когато се убеди, че са заблуждения;
Не просвещава, възпитава и освещава любовта си пред олтара на Вечната любов;
Не гледа на греха така както Бог гледа: като поражение, болест и заблуждение;
Не се бори с всички сили да победи злото в себе си;
Не расте в благодатта и не се стреми към съвършенство.
Също така, не е излязъл от "Вавилон"всеки, който гледа назад към Содом като Лотовата жена и жали за онова, което Бог е обрекъл на унищожение.
"Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад,
не е годен за Божието царство. Лука 9:62
ЗАПЕЧАТВАНЕТО: Езекил 9:4-6; Откровение 7:1-4.
Тези два текста, заедно с притчата за "Сватбарската дреха" в Мат. 22 :10-14 , говорят за нещо, което ще определи кой ще се спаси и кой не. То е наречено: Белязване, запечатване или обличане в дреха на годност за сватбено тържество. "Мнозина, наричащи се Христови последователи и деятели в Христовото име, ще се окажат лишени от това нещо и няма да бъдат приети между спасените. Така ни учи СЛОВОТО - и живото и писаното Слово: Мат. 7:22,23. Предвид тази опасност, призивът към всички нас е :
"Изпитвайте себе си, дали сте във в я р а т а !" 2 Кор. 13:5
"Излизането" от "Вавилон" трябва да бъде не само ентусиазирано увлечение, а действително последване Христос. В живота на личността трябва да се изобрази не само Неговия символ - кръста, или теорията на учението Му и познанията върху него, но и най-важното - Неговия божествен характер. Ние трябва да станем "Негови", неразривно Негови! Това претворяване на цялостната ни личност в начин на мислене, чувства, подбуди и постъпки, това сближаване с "Превъзходния" и "Съвършения", само по себе си е движение . То е движение, което отделя от "Вавилон" и поставя душата в Божието царство на благодатта, което пък е гаранция за приемането й в идващото Царство на Славата.
ЗАПЕЧАТВАНЕТО е тайно дело, с явни последици. В пълнота то е известно само на Бога и крие много изненади за нас. Но за отбелязване е че онези които са удостоени с него, най-малко се считат достойни за това. Нека завършим тези мисли с внушенията на Духа от Божието Слово:
"И не оскърбявайте светия Божий Дух, в Когото сте з а п е ч а т а н и за деня на изкуплението. Всяко огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас.
А бивайте един към друг благи, милосърдни, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.". Ефесяни 4:30-32
Апостол Яков добавя:
"Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: Да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света." Яков 1:27.
С А Щ - ПАРАДОКСАЛНИЯТ ОБРАЗ НА БИБЛЕЙСКОТО ПРОРОЧЕСТВО
Ако не се чудите, че е станало,чудете се, че е предсказано преди да стане!
Божието Слово, Библията, дели нещата на добри и зли и ги назовава с истинското им име. Но тя има един пророчески образ, който обединява и доброто и злото, съчетава белезите на кротостта на а г н е т о със хищната жестокост и коварството на з в я р а . Не трябва да отминем с незаинтересованост този необикновено противоположен пророчески символ, още повече, че той се появява и оживява на историческата сцена в наши дни. Да, оживява! Излиза от пророчеството и влиза в историята, като в собствен дом, където отдавна му е било приготвено място!
Неговото пророческо "убежище", в което е прекарал почти две хилядолетия е малко - само осем стиха от тринадесетата глава на книгата "Откровение". Но неговото антисимволично изявление и актуално въплъщение, в което се изобразява днес е огромно и с глобален обхват. То изпълва обема на цели три века до сега и продължава да расте в настъпилия 21-ви. Пред погледа на целия свят се развива една безподобна пророческа метаморфоза, която е съизмерима само с тайната на беззаконието и превръщането на най-светлия херувим в Дявол и Сатана.
Да застанем пред пророческото "зрънце", заключено в тези само осем стиха / Откр. 13:11-18/и да разгледаме "генома" на този уникален пророчески феномен.
ПРЕД НОВИЯ СВЯТ
Денят е 6-ти Септември, 1620 година . от английското пристанище Саутхямптън се готви да отплува кораб. С издути платна и триумфален вид, той напуска порта и се отправя в открито море. Какво е това? Изследователско пътешествие ли, или акция с научна цел? Рутинен пътнически курс до близкия бряг на Европа? Пътуване с търговска цел или военна акция с десантна мисия? Не, нито едно от тези. На могъщия корпус се чете името: " Мay Flower", което значи "Майско цвете". О, това е емблематичният кораб "Мей Флауър", който ще открие за Европа новия път към новия свят - Америка. Той носи на борда си 102 души пътници, а те носят в сърцата си всичко светло, вълнуващо и хубаво, което човешкото сърце може да очаква, но и всичко, мрачно, потискащо и убиващо, което пак това сърце може да преживее! Това е прелюдия към неизвестното със всичката му повратна мощ, със всичките му шансове и рискове. То е съдбовно пътуване на пионери на една нова ера, в нови пространства и нови измерения. Като първа лястовичка на една нова пролет, то вещае ново начало за един стар свят с остарели отношения. Тази "първа лястовичка" ще бъде последвана от много други, ще я последват цели ята от преселници, които ще тръгнат в поход на обновление и ще се заселят с вяра в една нова земя, чиста от техните стари проблеми и свободна от всичките им стари страхове. Уморените жители на Европа, носителите на непосилните данъци и тегоби, бременосците на постоянните войни и мишените на вечните религиозни гонения, прелистват книгата на историята и отварят нова страница, чиста от сълзи и кръв! Тези, които не са имали у дома си МИР нито за тялото, нито за душата, ще го потърсят другаде . . . Представата им вече чертае една обетована земя. Те виждат като оазис сред пустиня една свободна демократична държава без Цар и една неопетнена църква без Папа.
Историята поема тази човешка мечта, това пророческо "зрънце" дава му образ във времето и го гради пред очите на целия свят, като пионерско преселение, колония след колония до оформянето и израстването на най-забележителната държава в американския континент и в света. Новото, борещо се за оцеляване и бавно превръщащо се в държава общество,минава през трудности, борби, опасни стълкновения, рискове и драматични кризи, но то има една морална сила на своя страна - то е носител на прогреса и идеализма на човечеството. Историята го вижда най първо като малцинствено приключение, като поход на ентусиасти, като колония на Великобритания, а постепенно като самостоятелен народ, обединен в демократична република с разделение на властите и средна класа. Пророчеството го вижда, като невинно начало - агне,с едвам наболи рогца, символ на разделение на властите и невинност, кротост, миролюбие. Самата конституция на нововъзникналата християнска държава обещава нещо повече от това, което светът е видял досега - обещава велика нация идваща за велики дела.
За историята минават 100, а после още 100 години. За пророческото "зърно" скътано в онези само осем стиха времето, като че ли не тече. Но то отбелязва промените с пророческа лаконичност: "говореше като змей". През изминалите и изминаващи години в образа на кроткото агне е настъпила промяна и то постепенно се е превърнало в змей. За историята текат бавните години на пионерите на американската държава - първите заселници, борбите с местното население, борбата за независимост . . . Пророчеството гледа напред и вижда целта - израстването на една световна супер сила, която ще се роди на американския континент и ще претендира,че е еталон на човешката свобода, на религиозната свобода, пазител на демокрацията и цивилизацията в света.
Историята води кораба на новата нация през опасните води на сложно развитие: Първите военни конфликти и жертви, индустриалния подем, златната треска по дивия запад, робовладелчеството и войната между севера и юга , голямата депресия между двете световни войни, от които САЩ излизат по-силни и по-богати. . . Пророчеството пропуска тези хронологични събития. То загатва само, че в характера и отношенията на този нов звяр, излязъл "от земята", ще настъпят промени. Той ще запази агнешкия си образ, като исторически знак и спомен, но ще измени своята същност и характер до неузнаваемост - "говореше като змей". Тъй като това "говорене" става "в присъствието на звяра",или "пред звяра", то подсказва едно сближение на разрастващата се американска държава с католицизма от стария континент.
Най-новата история на САЩ недвусмислено потвърждава това. Налице е един непрекъснат и методичен католически"кръстоносен поход" към Щатите. Католицизмът вече не е гледан като враг и заплаха, а като доброжелател , добре приет гост и "свой". Будни държавници още от времето на Томас Джеферсън, Бениамин Франклин, Джеймс Монро, отправят предупреждения срещу скритата опасност от маскирано йезуитско нашествие в Америка. За съжаление, лични и други държавни интереси надделяват над духовните. Постепенно сенатът се католицизира , водещите държавници участват в тайни общества и съюзи, парите съсредоточават властта в едно малцинство, което започва да има огромна власт,заличава постепенно средната класа, отстранява представителната власт и неусетно , но сигурно подготвя НОВ СВЕТОВЕН РЕД за цялото човечество. Пророчеството пак лаконично отбелязва това движение с думите: И мамеше земните жители чрез знамения и лъжливи чудеса . . . Окончателният решаващ тласък към изменение на Конституцията на САЩ и въвеждане хегемонията на "подобието на звяра"ще дойде под влиянието на нечисти свръхестествени сили, вършещи знамения и чудеса, т.е. навлизането на модерния спиритуализъм в практиката, религията и отношенията на хората. Това ще доведе до създаване и оживяване на крайната форма на последователната метаморфоза - ОБРАЗЪТ НА ЗВЯРА.
От тук нататък пророчеството говори, а историята чака да се сбъдне казаното от него. Много ли ще чака? Дано да е достатъчно, за да можем да се приготвим, както АЗ, така и ТИ и всеки, който иска да се кланя само на истинския Бог! И то с истинско поклонение, без примеси и отстъпление - в безсмъртие и слава!
Но междувременно, тук на земята, в днешна Америка наистина става нещо, учудващо!
И ако не се чудите за това, което става,
чудете се поне че е предсказано много преди да стане!
"ПОРТРЕТЪТ НА ДОРИАН ГРЕЙ" И "ПОРТРЕТЪТ" НА ПРОТЕСТАНТСКА АМЕРИКА
ОНЕЗИ, които харесват Оскар Уайлд, като писател, могат да извлекат голяма полза от връзката между известния му роман и това за което говорим. Дориан Грей е млад, забележително красив човек, който се радва на живота. Привлечен от отличните му качества като сюжет, негов приятел, художник му прави портрет-шедьовър и Дориан го окача на стената в стаята си. Възхищението му е голямо, но то прераства в странно желание, което по странни обстоятелства се сбъдва. Това странно желание на младия човек е да си разменят ролите с портрета - той да остарява, а оригиналът да остава вечно млад. Историята продължава при така разменени роли. Отдал се на бурен, необуздан живот, младият мъж вижда как портретът започва да вехне. Той все повече се обсипва със знаците на разруха, износване и деградация. Косите оредяват и падат, излъчвания доскоро чар се скрива зад бръчки и тъмни сенки, цялостният израз на лицето става студен и отблъскващ , а погледът издава престъпен начин на живот. Истинският виновник обаче, остава млад и свеж до края. Край, все пак има, защото дори и в романите авторите не могат да избегнат смъртта. Времето на Дориан Грей е свършило и една сутрин го намират мъртъв, паднал по очи под своя необикновен портрет. Само, че сега, природният закон отново е влязъл в силата си и логиката и справедливостта му са възстановени. Под портрета лежи трупът на преждевременно състарен и обезобразен човек, а над него сияе жизнерадостен образ на щастлив младеж в разцвета на силите и красотата си.
НЕ Е ЛИ ТЪЖНА тази история? Не е ли мъчително тъжно да я четем за такъв народ като САЩ? За една такава велика нация като потомците на онези имигранти, които водени от една и съща цел прекосиха океана за да основат една демократична държава без цар и една чиста църква без папа, да се радват на свободата, както Бог я е дал и да осигурят за децата си едно щастливо детство и бъдеще? Не е ли шокиращо това, че носителите на цялото духовно наследство на Реформацията, които имаха един цял континент за да го реализират и неограничен исторически мандат да го покажат на света , се отдадоха на друго? Да, на всичко друго, но не и на онова, за което бяха дошли. И при тях падането не стана изведнъж. Защото свещеният "квас"с който дойдоха дълго искаше да ги запази от бавната ръжда на света и от всепроникващата поквара на злото. Те имаха своите славни времена и своите велики светила, своя сияен образ на християнска нация, която е въздигната за да отразява красотата на истината. В самата им конституция бе залегнала Божията мисъл за свобода, честен труд, вярност и страх от Бога. Те полагаха своята клетва за вярност над Библията и учеха децата си да зачитат заветите на бащите им и да виждат в своята родина въплъщение на своите идеали. Но те не извървяха пътя до край. Когато имаха вече своя великолепен исторически и нравствено етичен портрет, своя имидж, своето признато водителство,помислиха, че са постигнали целта си. Поставиха този портрет да виси на видно място, а самите те заживяха противно на неговия образ - отдадоха се на онова от което бяха страдали и за което бяха гонени - гордост, кариеризъм, алчност и мегалистични амбиции. Станаха робовладелческа страна, създадоха класи и етническа нетърпимост, въздигнаха в култ богатството, славата и себезадоволяването. Възхвалиха суетата: Холивуд и цялата филмова индустрия работеше неуморно за да създава образи, които се харесват на плътския човек, но подкопават устоите на верността, реда и морала. Семейството олекна, честността падна, критериите се изродиха. Богатството развращаваше големите, тайни общества приобщаваха силните, Америка стана задкулисна държава с двойствен образ. Тя един след друг убиваше президентите си и нагласяваше политиката си по невидим сценарий. Най-после се отрече от елементарното приличие и морал и отпусна необузданите извратени страсти, разреши гей-браковете и провъзгласи свободата на личността да живее както иска, без да държи сметка за благоприличие и страх от Бога. В същото време влезе в ролята на международен жандарм и регулировчик на отношенията между народите. Така кроткото агънце се превърна в "звяр", чийто разтърсващ глас ечи по лицето на земята и чиято армада присъства навсякъде, по света, където възникнат конфликти.
И ДНЕС, в навлизащия стремително 21-ви век пред лицето на целия свят и на всички наблюдаващи го светове е изправена една "двойна" Америка: На витрината на историята, в литературата и изкуството, в музеите и учебниците по история, в мемоарите на залязващите вече звезди и спомените на всички големи имена, сияе образът на една младост и жизненост, една нация във възход и перспективност, един народ "чудо", дошъл да промени света и представите ни за него. А долу, на земята, там където стъпват нозете, където се сее и жъне и където истината се познава "по плодовете и делата" лежи една друга "Америка", коренно различна от тази на портрета. Две Америки, два образа, два несходни типа, парадоксално свързани в една нация и в едно име: От една страна, Америка на пионерите, на пуританите, на Библията и свободата и от друга страна - Америка на колониализма, на капитализма и империализма, на заговорите и тайните планове. От една страна, Америка на велики личности, като Джордж Уошингтън, Томас Джеферсън, Бенжамен Франклин, Абрахам Линкълн, Томас алва Едисон, Мартин Лутер Кинг. . . Хариет Бичер Стоу, и плеада великани на благовестието . . От другата страна Америка на Ку Клукс Клан, на Уол Стрийт, на ЦРУ и ястребите, Америка на масоните и тамплиерите, на милиардерите и йезуитите . . Два образа, два антипода : Америка на пророческото "агне", на преследваните"потомци на жената" и Америка на преследващата сила на бъдещето - "образа на звяра" ! КОЙ е истинският й образ ? КОЙ от тях е съвременният "Вавилон"?
"СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ БЪДАТ ПЪРВИТЕ, КОИТО ЩЕ ПРОСТРАТ РЪЦЕ НАД ПРОПАСТТА ЗА ДА СТРАБЧАТ РЪКАТА НА СПИРИТИЗМА; ЩЕ СЕ ПРОТЕГНАТ НАД БЕЗДНАТА ЗА ДА СЕ ХВАНАТ ЗА РИМСКАТА МОЩ....".Великата Борба" стр. 361.
НАРОДЕ МОЙ, ИЗЛЕЗ ОТ ТАМ! . .
Вестта за излизане от "Вавилон" е в е с т за довеждане себе си в хармония с живия Бог и в общение с всички, които правят това. Това о б щ е с т в о е голямо. То е ц а р с т в о - ЦАРСТВО НА ЗВАНИ, ИЗБРАНИ И ВЕРНИ.
Греховете на "Вавилон" са причината да го напуснем - не симпатията или антипатията към личности.
Да излезеш от "Вавилон" значи да се издигнеш над един свят, който принизява човешкото достойнство и оскърбява Божия образ в човека.
Да не искаш и да не можеш да различаваш греха, това също е ГРЯХ.
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО
Скъпи мой, съвременико, имаш ли проблеми със себе си и света? Вървиш ли по път, който няма изход и задаваш ли въпроси, които нямат отговор? Имаш ли време да мислиш за живота и вечното в него? Искаш ли нещо, което ти убягва цял живот? И бягаш ли цял живот от нещо, което искаш? Вярваш ли в нещо, което не постигаш? Чувстваш ли вярата си все по-далечна, а загубата - все по-близка и реална? Надяваш ли се на "чудо" в живота си? Повече очарован ли си или повече разочарован? Чувстваш ли се с а м о т е н ? КАКВО ти липсва най-много, или може би КОЙ?
Разгледай следният случай и виж има ли нещо и за тебе там: 3 Царе 19:1-18.
Пророк Илия бил голяма личност пред Бога, но изпаднал в депресия поради враждебни фактори в живота си. Уморил се да воюва със злото и поискал да умре. Бог не го насърчил, като премахнал злото около него. Той му посочил 7000 души, които устоявали в борби и проблеми като неговите. 7000 сподвижници, 7000 съратници, 7000 съдби като неговата! 7000 души в един глас казвали: "Не си сам! И ние сме с теб! И така било. Никой, никога в нищо не е сам. Самотата, това е религия на Дявола. "Разделяй и владей" това е стратегията на онзи който мрази човека и търси погубването му. Бог на и с т и н а т а , д о б р о т о и л ю б о в т а има друга стратегия: Обичай и живей! И онези, които се подвизават под нейното знаме са много пъти повече от 7000!
ОТНОВО ПРЕД ПОРТРЕТА
Идеята на Оскар Уайлд отразява човешката жажда за живот и "капанът на злото" в който тя се превръща в п а д е н и е и п р и с ъ д а, защото има закон за сеитба и жътва. Бог, чиито мисли са несравнимо по-високо от нашите, има друга идея, несравнимо по-велика от тази на знаменития писател. Идеята на истинския и жив Бог претворява изцяло нашата парадигма, като заменя греха с новорождение, а смъртта с възкресение. В резултат, картината пред която застава всеки един от нас при рождението си и довършва при смъртта си, не е вече един изящен портрет на стената и един безжизнен труп под него. Тя е изненадващо различна и смайващо по-чудна. Там реалността надминава бляна и постигнатото - мечтата. В Божията рамка стои Божията картина. Там ние пак сме грешници и виновни, но нашата вина е загрозила един друг л и к и е повредила един друг о б р а з, образа на ОНЗИ, Който се е натоварил с нашите беззакония и е умрял вместо нас. В замяна на това, ние сме се облекли в Неговата слава и сме се сдобили с Неговата праведност. Наследили сме Неговата титла и Неговото имущество с всичките им права и неизчерпаеми дивиденти:
" Око не е видяло, ухо не е чуло и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." 1 Кор. 2:9
Да отправим поглед към онази "картина" и да не го снемаме от нея!
Там и най-дръзката мечта избледнява пред блясъка на обновлението и славата на безсмъртието. Там ни очаква "чудото" на живота ни - ЧУДОТО НА СПАСЕНИЕТО.
Там умореният и обезсърчен "Илия", който пожелава да умре, се претворява в ИЛИЯ, грабнат от огнена колесница и заведен в Царството на вечен живот и Вечна красота!
Там, на олтар, който никога няма да се събори, гори огън, който никога няма да угасне.
ТАМ, над победения "последен враг" стои неизличимо последният всепобеждаващ въпрос:
"О, смърте, къде ти е жилото? О, гробе, къде ти е победата?" Рим. 15:55.
И ТАМ е Самият ТОЙ, Който ни кани в един по-добър свят от този, с думите:
НАРОДЕ МОЙ, ИЗЛЕЗ ОТ "ВАВИЛОН!"
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
"И Духът и невестата казват: Ела! И който чуе нека каже:Ела!
И който е жаден нека дойде! И който иска, нека вземе даром от водата на живота.
Откр. 22:17.
А м и н и А м и н !