Тема 7
Н А С Т О Я Щ А Т А И С Т И Н А
Думата "И с т и н а " е свещена дума. По своя произход и съдържание, тя рефлектира с Божеството и отразява Неговата същност и характер. Но в обикновената човешка реч, в нормалните човешки отношения, литература, философия и порядки, които в реалната си същност са далеч от идеята за Бога, тази категория се счита за относителна. Съвременният човек живее с относителни ценности и за него истината също е относителна. Бог обаче, н е е о т н о с и т е л е н . Той Сам се представя като вечен, неизменен и истинен: Йоан 14:6; Йоан 17:3,17; Яков 1:17.
Във веществен вид, ние притежаваме истината в лицето на Божието Слово - Библията, или Свещените Писания. От там черпим познанията си за абсолютната истина и критериите, които тя покрива. Това ни обогатява и въвежда в друга категория - свободата:
"Ще познаете истината и истината ще ви направи с в о б о д н и " Йоан 8:32
Но нашето разглеждане тук не е за истината въобще а е конкретизирано с прилагателното "настояща". Какво да разбираме под това? Ето поводът:
"Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в /настоящата/ истината, която сега държите." 2 Петр. 1:12.
Значението на двата вида превод на въпросната истина е едно и също и то визира откритата от Бога и Словото Му истина за дадения момент, или време. Да изясним този смисъл с примери.
Представете си, че в днешния плуралистичен 21 век видите един проповедник, който строи голям плавателен съд и предупреждава: Светът ще бъде заличен от потоп. Покайте се! Ще приемете ли това за истина? Виждам ви да се приближавате до съвременния "Ной" и да му казвате: Приятелю, в историята за потопа вярвам, но това е минало. Това не е истината за нашето време! . . .
Или друг "пророк" привлича вниманието ви. Той върви по улиците на вашия град и прогласява: "Още 40 дни и Ниневия ще бъде съсипана. . ." Като приближи до вас, няма ли да му кажете: Господине, Ниневия отдавна е съсипана, но не от Божия гняв, а от времето . . . Вашата вест е анахронизъм.
Може да срещнете още много такива "вестители" и то не измислени, а излезли от страниците на Божието Слово, например такъв, който ви кани да не се съпротивлявате на вавилонското нашествие и да не отивате в Египет, или пък вещае близкото падане на Ерусалим под властта на Рим, или ви кани да се кръстите с Йоановото кръщение и пр и пр. . . . Знам вашата реакция, защото тя е и моя: Въпреки, че историята признава тези събития, като факти, те не са Божията вест за нас днес.
Аналогично, ако друг, по-различен вестител на Божието Слово ви конфронтира с Откр. 6:12-17, на него вие сигурно ще кажете: Приемам за истина това, но то още не се е случило. То лежи някъде напред в бъдещето. А ако някой ви цитира Откр. 21:1-4, вашата забележка ще бъде: Де да беше това сега! Но то лежи още по далеч в бъдещето.
Истини има в миналото, истини има в бъдещето . . .Но ние живеем сега,в настоящето. Има ли истина, или истини за това време, в което живеем? Ако има, това би било "настояща истина" и тя трябва най-много да ни засяга, защото само СЕГА можем да направим нещо за каузата на истината. 2 Кор. 6:2; Евр. 3:12-15.
АКТУАЛНАТА БИБЛЕЙСКА ИСТИНА
Бих помолил читателя да благоволи да ме придружи още малко в започнатия уводен експеримент. Ами, ако някъде по територията на земното кълбо срещнете не друг, а Самия Христос? Възможно ли е? Той възкръсна, жив е и Сам каза: "Аз Съм с вас до свършека на света."Мат 28:20 Сега Го виждате в ослепително бяло облекло, с величествената Му благородна осанка и вид, а около Него пак събрано множество. Той протяга ръце за благослов и от тях излизат зари . Болни оздравяват, престъпници се покайват, множествата ликуват, стават чудеса . . . Какъв рядък шанс и за вас сега да получите отговор на вълнуващия ви въпрос за истината! Кой друг би могъл да ви даде желаният, актуален отговор за истината? Ще се включите ли в грандиозното, феноменално явление? Ще поставите ли въпроса за съвременната актуална и настояща истина в ръцете на един спорадичен "шанс", възникнал така внезапно пред вас? Ако сте библейски вярващ, не може да не знаете предупрежденията, дадени в Словото: Исая 8:20; Мат. 24:23-27. Решавате да не рискувате и обявявате видението за измамно. Тогава то изчезва пред вас, а уличния поток отново тече. Всеки бърза на някъде и търси своята лична "истина". И вие търсите . . . Но изгубихте Исус . . . Сега какво ?
Да, изгубихте Исус, защото от опит знаете: Няма да Го намерите в катедралите и църквите, няма да Го срещнете по улиците и площадите, няма да ви възроди чрез речите на реформаторите, философите, учените и теолозите, нито чрез благословията на висшето духовенство и свещени санове. Там може да има нещо от истинския Христос, но то е примесено с толкова човешки елементи, че става подправена истина. Христос не беше такъв. И ето че Той отново е загубен за вас. .Къде е онзи Господ и Бог Христос, Който има пълната настояща истина, нужна за душата днес и сам е пълната ИСТИНА? Да, Той ви е нужен, но къде може да се намери? Идват ви на ум мислите на Блез Паскал, записани при едно особено преживяване, които е носил до деня на смъртта си, зашито в дрехата му до сърцето си, като паметен "мемориал": "Огън! Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, а не Бог на философите и учените. Увереност! Радост! Сълзи на радост! Вечна радост срещу само един ден, изживян на земята. . . "
Велико преживяване! От него се нуждаете и вие. Може би сте го имали някога и затова още повече ви липсва сега. Но в душата онзи огън е угаснал. Там сега е хлад, празнота и мъчителен стон: "Къде си, огън, где си горене? . . ."
Не сте първият, който губи Исус. Изгубиха го и родителите Му Йосиф и Мария, когато беше на 12 години. И напразно Го търсиха цели три дни.. Как Го намериха? Когато отидоха най-после в х р а м а . Би трябвало да отидат най-първо там! Но още не знаеха къде да Го търсят. Ето думите Му в отговор на тяхната тревога Лука:2:42-49.
"Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Си? ст. 49.
Да се възползваме от тези и сега навременни думи на детето Исус. Какво ли иска да каже с това "дома на Моя Отец"? Накъде водят тези думи?
Исус може да ви намери всякъде, но вие можете да Го намерите само там, където траекторията на живота ви пресича Неговата богочовешка траектория, наречена спасителен план. И на нас днес, Той казва: Не знаете ли къде трябва да съм? Не знаете ли къде със сигурност и винаги ще ме намерите? И ви сочи НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ. Навред ще ви измъчват въпроси, въпроси, въпроси. Порой от въпроси. Но те всички намират своите отговори и своето място, когато влезете под Божия покров в СВЕТИЛИЩЕТО. Това е посланието на целия Псалм 73 и тази е изповедта на милиони, които са търсили истината на своето време и са я намерили.
ИСТИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ НА НАШИЯ СВЯТ
Нашият свят е в Хамлетовска ситуация. Той стои пред дилемата: "Да бъдеш или да не бъдеш" Някога, които мислеха така, бяха считани за крайни, ексцентрични и мизантропи. Днес, които не мислят така, трябва да се считат за същото и да са един анахронизъм. Те демонстрират отчужденост от реалния ход на събитията и остават сами в големия свят с неговите проблеми. А той гъмжи от проблеми и самият е един суперпроблем. Какво му е на нашия свят? Ако зададете този въпрос на всеки един от седем, осем, или деветте милиарда жители на планетата, ще получите множество различни и взаимно изключващи се отговори. Все пак има един отговор, който рядко бихте получили но който едновременно и включва и изключва всички други отговори. Той включва всички, защото обхваща всички проблеми на човечеството. Но той и изключва всички други отговори защото отговаря по същество и най-основно и пълно на всички въпроси за проблемите на човечеството. Коя е загадъчната тайна на човешкото битие, трагедии, страдания и нещастия? Каква е диагнозата на този боледуващ свят? Тя е една и в нея се съдържат всички проблеми - решени и нерешени. Знаете ли тази диагноза? Искате ли да я научите? Е добре, тя е проста и ясна:Нашият свят е загубил Исус Христос!
Със загубването на Исус Христос, той е загубил ключът към решението на своите проблеми. Не сте съгласни? Не сте убедени? Привеждате други много по-"реални" причини? Такива, които всички признават и изтъкват в момента? Да ги назовем:
Икономическа криза, бедност, глад.
Моля? Че това са последствия от загубата ви на Исус. Той можеше да нахрани гладните и от нищо да направи нещо. Той можеше да напълни лодките на рибарите до потъване с улов и дори да извади от устата на риба пари за да плати храмовия данък! При Него нямаше икономическа криза, а осигуряване на всички здрави нужди. И Той основаваше всичко на един свръхестествен принцип: Мат. 6:33; Йоан 6:27.
Да, икономически кризи има, но то е защото нямаме Исус. Намерете Исус и Той ще реши проблема ви!
Войни, вражди, конфликти, непримиримост и всякакви ексцесии.
При Исус ги нямаше. Той даде пример на човеколюбие, себеотрицателна служба, верност и благодарност. Плюс едно златно правило: Мат. 7:12. Да не би това правило да е най-краткото и най-евтиното решение на горните проблеми?
Природни бедствия, катаклизми, екологични проблеми, щети и разрушения.
Да, плащаме тежък кръвен данък на тези злини. Но Той имаше власт и над природните стихии и ако беше на кораба ви днес, не би допуснал стихиите да го потопят. Той би им заповядал да утихнат и те биха се подчинили. Марк 4:38-41.
Болести и израждане на човешката душевност: Комплекси, шизофрения, синдром на неудовлетвореност, тайнствен подтик към рушене и нихилизъм.
Христос и над това имаше власт. Вижте какво направи с един злокачествен рецидивист на психическото отклонение: Марк 5:1-18. Този човек се промени до неузнаваемост. Той не искаше нищо друго освен да остане с Исус и да бъде все с Него! Ако имахме Исус, това би могло да стане с всеки болен дух от най-малкия до най-големия. Но виновни сме си ние, защото предпочитаме да запазим свинете си и "гдаринеца "си!
Болестите и смъртта.
Тук Исус беше в стихията Си. Нямаше болест, която да се съпротиви на Великия Лекар. Дори и когато смъртта беше спечелила победа над живота, Той и от там успяваше да изтръгне пленника й и да го върне на близките му. Какво да говорим повече? . . .Всички проблеми на цялото човечество са само един проблем: Нямаме Исус! Загубили сме Исус, въпреки, че името Му се споменава в литературата и религията ни. . . . А-а-а! . . Почакайте! Може би има още едно възражение и то най-силното:
Дяволът, князът на този свят.
Да, щяхме да го забравим. Не стои ли той зад всички проблеми и злини? Разбира се, че стои. И това би трябвало да е първото ни възражение, защото е писано: "Горко на вас, които живеете на земята, понеже дяволът слезе сред вас твърде много разярен." . . .Откр. 12:12. Нашите проблеми не са причини, а следствия. Причината е интелигентна, личностна и свръхглобална, тя е космическа, демонинска и сатанинска! Имаме враг и сме във война. Ефес. 6:12.
И сега, нека уточним нашия статус: Имаме враг-човекоубиец, /Йоан 8:44/ голям, силен, вещ в злините и коварен, а н я м а м е И с у с ! Ако съставим едно уравнение от този статус, ще бъде ли уравнение? Коя от двете му части ще натежи повече - тази с врага, или другата без Исус? Няма ли да се получи едно безнадеждно тъждество? На какво да заложим в борбата и проблемите си? Врага ли трябва да премахнем първо, или да намерим Исус? Ако тръгнем да премахваме първо врага, може да стане така, че той нас да премахне. Но, ако намерим Исус? Тогава какво би се получило? Сега картината ще бъде съвсем друга. Исус вече е провел Своята борба със сатана и я е спечелил. Той го е победил. Между тях двамата, Той е силният, истинският фаворит и коронован победител. Вашият и моят успех ще зависи вече от това на коя страна сме. Ние просто избираме. Врагът зависи от този избор. Ако той не е в негова полза, той ще отстъпи, защото знае, че боят за него ще е загубен. Яков 4:7.
КОГО ХРИСТОС ПОСТАВИ ЗА СВОЙ ЗАМЕСТНИК?
Ако сме загубили персонално Исус Христос, как бихме могли отново да Го намерим? Посочил ли е Той някого като наш наставник? Когато напусна този свят и се възнесе при Своя Отец, Исус не посочи нито личност, нито човешка инстанция като Свой наместник. Но Той определено посочи Светия Дух: Йоан 14:16-18; 16:13,14. Св. Дух трябваше да бъде деятелят, който да продължи делото на Спасителя. Той трябваше да бъде свръзката между Него и Църквата. Само при това условие тя беше упълномощена да "връзва" и "развързва"за небето. Този завет остава в сила докато се изпълни обещанието Му да се завърне в слава и власт.
Дали тук не се крие и нашият шанс да възстановим прекъснатата връзка и намерим отново Исус? Духът, който единствен издирва Божиите тайни е автор и на библейските пророчества/ 2 Петр. 1:21; 1 Петр. 1:10,11./ Той разкрива тайната на Божието светилище и тълкува ролята на Христос в неговите служби. Евр. 9:8. Той стои зад удивителното пророчество в Дан. 8:14, според което след 2300 дни, равни на години, не някакво, кое да е светилище, а н е б е с н о т о , трябва да се очисти или приведе в ред. Това вече е истинско указание за статуса на Исус Христос и ролята Му в Небесното Светилище, защото Той е центъра на цялата му дейност
Може би се пораждат нови въпроси в процеса на това размишление. Добре, че ги има и нека ги има. Но за сега да стъпим на това, което вече знаем: Че има земно светилище и н е б е с н о С в е т и л и щ е . Едното е модел, копие, прототип на другото. Едното е за нуждите на Стария завет, а другото на Новия Завет. Едното е сянка, символ и е несъвършено, другото е оригинал, същност и борави със съвършени категории. Едното служи на евреите като богоизбран народ, дугото служи на човечеството като обект на Божия спасителен план. Едното се прелива в другото, както сянката се прелива в същността. Едното се развива в пространството, защото е предметно и веществено, другото се развива във времето, защото е живо, действено и борави със събития. Ролята на Христос като наш небесен първосвещеник трябва да бъде заложена в небесното светилище, защото то е командния център на вселенския конфликт. От там Христос продължава великата борба, която още не е завършена. Така че, нашето търсене на "изгубения" Христос трябва да започне и проължи чрез светилището. Към това ни насочват и пророческите думи, изречени от ангела: "Тогава светилището ще се очисти". Дан. 8:14. Не можем да приемем, че те са се отнасяли за земното светилище, защото то се е очиствало в периодичен цикъл всяка година. При това, когато ангелът нарежда на Даниил да запечата видението, му казва, че то се отнася за бъдещето, до далечни времена./ст. 26/. Ако въпросните 2300 денонощия се изтълкуват буквално, това би било твърде малко време, което ни оставя в старозаветните служби в земното светилище за което не си струва пророчески мащаб. Остава смислено само разбирането, че това са цели 2300 години или 23 века, след изтичането на които , небесното светилище, в което всичко е истинско и еднократно , ще бъде очистено.
И все пак, защо едно очистване на светилището е от такава важност при търсенето и откриванета на "изгубения" Христос? Защото това е денят на първосвещеника, най-подходящият момент , когато Бог, първосвещеникът и народът се събират заедно. Йом кипур, денят на юбилейното древно очистване е възловият момент в цялата служба. Там и тогава първосвещеникът можеше да бъде намерен с най-голяма сигурност. Този ден беше ден на съд пред Божието присъствие и въпрос на живот и смърт и за двете страни. Така е и за нас днес
Стигнали веднъж до небесното светилище, до неговото очистване и неговия първосвещеник - ходатаят на новия завет Исус Христос, нямаме повече нужда от образните символични служби и учения на сянковото богослуение. Пред нас е оригиналната Божия скиния и пълната истина в нейния съвършен блясък. От там ние черпим сведения за нашия велик Първосвещеник. И от Неговото свидетелство научаваме истината за това време в което живеем - НАСТОЯЩАТА ИСТИНА.
СВЕТИЛИЩЕТО - ЦЕНТЪР НА НАСТОЯЩАТА ИСТИНА
"Единствената врата, през която ще влезем в небесния Ханаан е СВЕТИЛИЩЕТО. Елън Уайт
Тази мисъл на Божията вестителка, в тясна връзка с оправданието чрез вяра и третата ангелска вест, ни препраща отново в светилището. И отново, логични и предвидими са реакциите на нашите колеги и братя протестанти: Как? Що за дързост! Вратата е Христос и само Той може да пропусне душата, дошла при Него чрез вяра! Умишлено не намесвам тук многобройното "християнство", което би посочило и "друга врата" през която може човек да мине и да се спаси. Да, известни са "Други врати", но това е езичество. Моето послание е адресирано до онези, които все още се считат християни и то не такива в кавички. Има ли все още християни като първите днес?
Слава Богу, Да, има ги! Има отделни личности или групи в различните християнски общества, изповедания и деноминации, които покриват критериите за истинско християнство, или поне много се доближават до категорията, която сам Христос нарича "избрани". Има ги и ще ги има до края. Но аз вече предугаждам възражението с което някой опонент ще ме посрещне: Може да ги има, но те никак не споделят възгледа за Светилището като "врата" към небето. Те дори не знаят много за него, ако въобще знаят нещо!
"Светилището" е специфично библейско учение, което е дадено на адвентистите, развито и разработено е от адвентистите и е включено в евангелската проповед на адвентистите. То е такава истина, която нарекохме "настояща" и съвременна, т.е. истина за времето в което ние живеем, истина, която не е била открита до идването на това време. Но СВЕТИЛИЩЕТО не е истина сама за себе си. То, от своя страна, е един център и източник на библейски откровения, и истини, предвидени от Провидението специално за това време. Те всички формират цялостната и пълна настояща истина. Слава Богу за това!
БИБЛЕЙСКИ АКТУАЛНО И ОБОСНОВАНО ЛИ Е УЧЕНИЕТО ЗА СЪДА?
Ако има доказателства, че преди завръщането на Христос ще има един общочовешки с ъ д и че този съд има връзка със небесното светилище, тогава пред нас стои доказателството, че всички трябва да минем през Светилището. И това би било трудно за възприемане от някои, но не трябва да очакваме от Библията само лесни неща, нали?
Първото, в което трябва да се убедим след като сме се съгласили, че Христос е вратата е че тя все пак води в светилището. Ще видим, че това е неизбежно. За целта нека спрем вниманието си на два библейски текста, в които са цитирани думи на Христос:
"И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и аз от него пред Отца Си, Който е на небесата." Мат. 10:32,33.
"И казвам ви: Всеки, който изповяда Мен пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели; но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен и той пред Божиите ангели. Лука 12:8,9.
Какво ви говорят тези думи? Не казват ли, че някога ще става дума за теб, за мен и за всеки пред Всемогъщия Бог и Неговите ангели? И какво ще последва от това? Най-важното - приемане или отхвърляне от небесното общество. Нашето отношение към Исус сред земното човешко общество, ще определи отношението на небесното общество към всеки от нас. Но това не е просто риторична метафора или словесен похват, а нещо съвсем друго. То е въвеждане в една висша форма на съдопроизводство! То е явяване на съд, заставане пред трибунал и получаване на присъда по всички правила на съдебното дело. Това е съдебен процес със свидетели, участващи страни и веществени доказателства, в които и "чаша студена вода" ще бъде взета под внимание /Марк 9:48/ Христос каза още, че и космите на главата ни са преброени, каза че за една непремерена, празна дума ще бъдем държани отговорни и нищо "скрито" не ще остане неоткрито. Да, това е истински СЪД и то много по-съвършен, непогрешим и неподатлив на корупция от нашите съдилища.
Апостолите прогласяваха този съд:
"Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, защото е назначил д е н , когато ще съди света справедливо, чрез Човека, Когото е определил, за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. Деян. 17:30,31.
Да, ще имам СЪД и той ще бъде публичен и той ще бъде "Христов" съд:. 2 Кор. 5:10; Рим. 14:10. Никой не може да избегне този съд или да го заобиколи: Евр. 9:27.
Нито ти и аз, любезни мой братко или сестро.
СЪДЪТ И СВЕТИЛИЩЕТО
Щом СЪДЪТ е тотално събитие за цялото човечество, колкото по тясна е връзката между него и светилището, толкова по-всеобщо и значимо ще бъде то и за човека. Минава ли ви мисълта, че този Христос, Който служи в Светилището е същият, който ще води съда? Да не би СЪДЪТ и СВТИЛИЩЕТО да имат нещо много общо помежду си? И още как! . . .СЪДЪТ е последното най-грандиозно събитие, което ще се извърши в небесното Светилище. От тук следва, че те са едно във друго и в голяма степен едно и също. Това идва в подкрепа на разбирането, че онези, които се стремят да са истински християни и са намерили Христос, като "врата" към вечния живот, неизбежно ще трябва да минат през Светилището, даже и ако не знаят нищо за него. Но ако все пак, знаем, още по-по добре, защото това носи благословения.
И така, нека доведем до завършек нашата основна идея за "Настоящата истина",Светилището и Съда. Както видяхме, Те и трите са основни учения на Библията и трите имат своя център в личността и службата на Първосвещеника на новия завет - Исус Христос.
В Амос 3:7 ни се казва, че " Господ Бог няма да направи нищо без да открие своята тайна на слугите Си пророците." Затова се чувстваме привлечени от пророк Даниил, който прави това от Божия страна за нас и ни открива Божиите тайни относно разглежданите въпроси.
Първият текст върху, който трябва да спрем отново вниманието си е споменатият вече : Дан. 8:14. "До 2300 денонощия, тогава светилището ще се очисти". Изразът "очистване на светилището", превеждан още като " довеждане " или "привеждане" на светилището в изправност, идва от древното еврейско земно светилище, което е било "очиствано " веднъж на всяка календарна година. Наредбата за това е била дадена от самия Бог чрез Мойсей. Процедурата е описана в Левит 16 глава. Левит 16:29,30. Тук в центъра на нашето внимание е денят на съда или денят на очистване на светилището от греховете на народа, юбилейният празник на еврейската религиозна система в седмия месец, десетия ден на годината. При най-голяма тържественост народът е присъствал на "очистването" с чувството, че стои пред Божия съд. В този ден първосвещеникът е влизал зад втората завеса в пресветото място, Светая Светих и е извършвал очистването с кръвта на жертвено животно, като е попръсквал с нея свода на ковчега, в който е бил Божия закон, десетте заповеди. Така, греховете, събирани в Светилището през цялата година, са били символично отнемани от там и изнасяни вън от стана. За да разберем как това има връзка с проучвания от нас въпрос, трябва да разглеждаме земното светилище като модел, образец или прототип и символ на небесното светилище. Така едното се проектира в другото, като аналогия без знак на равенство. Земното светилище съществува и функционира в пространството. Там не стават структурни промени. Всичко се повтаря еднотипно отново и отново всяка година, докато при смъртта на Божия Агнец на Голгота, една безплътна ръка не раздира завесата на храма /земното светилище/ и се изпълняват пророческите слова на Месия: " Домът ви се оставя пуст". Мат. 23:38,39.
В контрастна аналогия, небесното светилище съществува и функционира във времето. То регистрира и поражда промени в битието. Там е щабът на Божията армия във великата борба и нейният Главнокомандващ - Господ Исус Христос. Той е Първосвещеникът на небесното светилище . И както земното светилище имаше две отделения и две завеси, така и небесното Светилище, което функционира с промени настъпващи във времето, има два раздела във времето. На първия, или Светая, отговаря историческото време от възнесението на Исус до въпросното очистване" на светилището. На втория раздел, Светая Светих, отговаря времето от момента на влизане на Христос в небесната Светая Светих до края на благодатното време, когато всичко ще бъде решено и службата в Светилището ще бъде закрита.
КОГА ЗАПОЧВА "ОЧИСТВАНЕТО" НА НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ?
Това всеки нормално запознат и образован адвентист би обяснил. Тук няма да се впускаме в извеждане на азбучни стини, които отдавна са били открити и възприети от истинските поклонници. Все пак, не би било коректно да не споменем нищо за главните моменти на пророчеството, които довеждат до великото събитие в Небесното Светилище. Нека ги назовем:
Пророческият мащаб
Бог е определил за пророчествата с далечен падеж да се използва специфичен библейски мащаб, според който един ден /респ. денонощие/ е равен на една цяла календарна година. Левит 19:34; Езекил 4:6. Според тази пророческа мярка за време, 2300 денонощия са 2300 години или 23 исторически века.
Началният/стартов/ момент на пророчеството
Един такъв дълъг период от време трябва да има отправна точка или начало от което почва да тече. Намираме го в Дан. 9:25. Но тъй като този пряк отговор е включен в контекста на стихове 23-27 , където се намесват и други периоди и подразделения, необходимо е малко обяснение. Тук ангел Гавриил се явява отново на пророк Даниили и му представя част от 2300-та ден/години разчленено като 7 седмици, 62 седмици и 1 седмица, общо 70 седмици, равни на 490 години. Този подпериод, включен в общите 2300 години е трябвало да доведе изследвателите до Месия, Неговото разпятие и края на благодатното време за евреите три и половина години по-късно. За нашето проучване тук, най-същественото е че научаваме времето когато започват да текат 2300 реални години и включения към тях подпериод от 490 години.
И така, общият старт на периодите е посочен в ст. 25: "Знай прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради Ерусалим отново . . . " Заповед за съграждане на разрушения от вавилонците Ерусалим е издавана на три пъти от царете Кир, Дарий и Артаксеркс. Онази, която привежда в изпълнение това възстановяване е последната, на Артаксеркс Лонжиман. Тя е била издадена в годината 457 пр. Хр. и е исторически доказуема и проверима.
Краят на 2300-та денонощия
Поставен на правилното му изходно начало, този пророчески период няма къде другаде да ни изведе, освен в 1844 година сл. Хр. И тъй като заповедта е излязла през есента на 457 г. падежът е пак през есента на 1844 г. или 22 Октомври.
Какъв съд започва през 1844 г. в небесното светилище?
ИЗСЛЕДВАТЕЛНИЯТ СЪД. СЪД ИЛИ ПОКАНА ЗА СВАТБА?
Можете ли да си представите съд, в който подсъдимите ги няма, не се произнасят присъди, а вместо това се присъждат отличия и награди? Все още в отсъствието на "подсъдимите" се донасят царствени одежди и този съд завършва с раздаване покани за сватба. Странен съд нали? Но той съществува и неговият парадоксален финал е записан в Откр. 19:6-9
"И чух нещо като глас от огромно множество, като глас от много води и като глас от силни гръмове, които казваха:Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи /даде/ да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела /оправданието/ на светиите."
Изразът "позволи" или "даде"да се облече, подсказва че, облеклото на невестата не е нейно лично дело, а привилегия или право, което се присъжда и дава от някого. Понеже образните символични понятия като "жена", "дреха", "сватба", са много познати и означават съответно "църква", "правда" и "тържествено свързване в завет и пред олтар, венчавка", тук става дума за подобно действие между Христос и Неговата църква. Църквата, която се състои от покаяни и очистени грешници, бива официално реабилитирана и узаконява пред Вселената своя нов статус и правото да се свърже с Христос в един неразривен завет - ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ.
Кой е този момент и какъв е този процес, при който се съчетават, както функциите на един съд и реабилитация, така и на едно сватбено тържество?
При това този съд работи само с досиета и в отсъствието на "подсъдимите"! На този абсолютно задължителен въпрос може да ни отговори само Небесното Светилище, защото това е неговата предвечна тайна. Ето и картината, която ни въвежда в една зала, в един съд с пълен съдебен състав, но вместо самите подсъдими са представени техните досиета: Дан. 7:9,10. Този СЪД е известен като "изследователен", или квалификационен. Той разглежда делата на "избраните", които са умрели с вяра в Христос. Именно тук и сега става "изповядването", за което Исус говори. Тук и сега се потвърждава и признава официално избранничеството и принадлежността към Христовата Църква. Тук и сега се определят окончателно кои ще бъдат възкресени при явлението на Христос и спасени за вечен живот. Не са необходими много доказателства и доводи за да се убедим, че такова едно събитие е не само предсказано но и абсолютно необходимо за да може Христос да изповяда или да не изповяда някого. При това съдебно събитие, Тук Той все още има работа с г р я х, докато при второто Му пришествие всичко ще е предварително решено и Той "Няма да има работа с грях".Евр. 9:28. Тогава Той ще носи със Себе Си само присъдените награди на праведните: Откр. 22:12
Сега можем да си обясним защо СЪДЪТ в небесното светилище е добра новина. Той е задочен. Провежда се горе, докато "подсъдимите" не са още възкресени. Те са "спящи в пръстта". Целта на небесния съд не е за осъждане, а за пълна публична реабилитация при напълно развити обстоятелства, отношения и факти. В този съдебен процес, Исусовите "избрани" биват окончателно потвърдени като поданици на Божието царство и като членове на Неговата победоносна Църква, невестата на Агнето. Затова той има документалната стойност на " с в а т б а ".
За същия този с ъ д се отнася мотивировката на първата ангелска вест: " защото дойде часът на Неговия съд . . ." Този "с ъ д " започва в 1844 г. и още е в процес на действие.. Наближава моментът, когато той ще изчерпи досиетата на всички починали кандидати за спасение. Тогава, онези, които все още са живи, ще минат "на живо" през съда и ще бъдат запечатани, като "верни" приживе. Те ще минат през последната фаза на "великата борба" и живи ще посрещнат Христовото Пришествие. Всички последващи събития се осъществяват през 1000-годишното царство и са описани в Откр. гл. 20.
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА, ОТРАЗЕНА В ЦЪРКВАТА НА "ОСТАТЪКА"
Христовата църква е Негово представителство тук на земята. Исус каза:
"Също така, нека свети вашата светлина пред човеците за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата." Мат. 5:16.
Църквата на земята трябва да е отражение на църквата на небето, на нейния ред и законност. На небето вече няма кой да смущава реда и да обърква отношенията. Но тук на земята има един разярен враг, който мрази истината и преследва истинската църква. Пророческият Дух ясно казва, че ще дойде отстъпление сред църквата, наречена "християнска" и то дотолкова че " всеки, който ви убие ще мисли че принася служба на Бога." Йоан 16:2. Това говори, че инструментите на гонението няма да са атеисти, а представители на църквата. В пълен исторически план, предсказано е че отстъплението ще трае цели 1260 години, през които истината и светилището ще бъдат "потъпквани".Отк. 11:1,2. Дан. 7:25; . . . Под потъпкване на Светилището трябва да разбираме прекъсване на връзката между небето и земята и установяване в земната църква на антихристиянски дух и дейност. По силата и в изпълнение на това пророчество възникнаха гонения, забрани за притежаване и четене на Библията, инквизиция и Вартоломееви нощи и много милиони неконформирани християни изгубиха мъченически живота си. Земната църква омаловажаваше и заличаваше следите на това отстъпление, но в Небесното Светилище се държи точна сметка за него.
Трябваше да дойде време, когато Светилището горе отново да проговори и църквата долу да чуе гласа му. Исус каза: "Моите овци слушат Моя глас". Небесното Светилище започна да говори, когато изтекоха 1260-те години и Исус влезе от Светая в Светая Светих. До тогава реформацията бе постигнала много неща, но тя нямаше пълната настояща истина за най-последното време. Времето за това беше влизането на Христос в Светая Светих. От този момент, останалата вярна на пророческото ръководство църква, тук на земята, постепенно изравяше заровените в праха на миналото библейски истини и възстанови една стройна и цялостна библейски житейска истина, която е вярно отражение на събитията в небесното Светилище. Тя отразява небесното законодателство и е днешната библейски актуална НАСТОЯЩА ИСТИНА. Тази и с т и н а прониква във всички сфери на живота, като изгражда личността в тяло, душа и дух и възражда обществото в отношения, поклонение и подготовка за реализиране блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител, Исус Христос. Тит 2:13.
БОРБАТА ЗА НАСТОЯЩАТА ИСТИНА
Пълната истина не търпи полуистини и заблуди. Заблудите могат да съжителстват с други заблуди. Те могат да виреят дори и сред истини. Но истината не може да живее в съюз със полуистини и заблуди и пак да остане истина. Тя е една и си остава една - ИСТИНА! Галилей може да каже, че земята се върти и може да откаже, че тя се върти. Но и в двата случая земята се върти, продължава да се върти и ще продължава да го прави. Това е и с т и н а т а ! Когато изпраща Своите ученици с евангелската поръчка, Христос им дава истината, която трябва да проповядват. Той не им казва: Съюзявайте се с други вери, комбинирайте, интерпретирайте, заимствайте, съчинявайте, освежавайте и нагаждайте учението си към съвременните теории, школи и моди за да е по-атрактивно. Вмъквайте го като стимулант или релаксант към менюто на съвременния човек, примесвайте го с култури, учения и религии, обогатявайте го с ерудицията и опита на философи, мислители и теолози, обвийте го в мистика и научна фантастика. . . Христос каза: Аз съм истината! Вие сте Ми свидетели! Един свидетел в съда обещава под клетва да говори истината. Един благовестител на Царството е под още по-голяма клетва да проповядва Словото на истината и Бога на истината!
Църквата на истинския Христос е определена като имаща принципи и доктрина. Тя носи отговорност. И тази отговорност е съсредоточена в и с т и н а т а , която носи и в предаването на тази истина на човечеството. Истината, от своя страна, както видяхме няма практична сила без настоящата истина. Само настоящата истина е лостът, който може да направи евангелието действено и да придвижи личността и обществото в посока към небето. Но тъкмо тази настояща истина е която хората не обичат. Ако става дума за неща далеч в миналото, или се касае за събития напред в бъдещето, една евентуална " истина", по-може да бъде . Но когато става дума за "истина днес", тогава тя става "опасна". Опасна е защото разкрива, не търпи, пропъжда измами. А толкова много "добри" хора живеят от измами! Истината подкопава интересите им, разкрива плановете им, ограбва "имиджа" и печалбите им . . . Затова не я обичат и няма да ви обичат, ако я носите!
При Бога няма "плурализъм" и много гледни точки. Той казва: Аз Съм истината! Истината е категорична и абсолютна. Тя не може и да потвърждава и да отрича себе си. Това е основен закон залегнал в настоящата истина. Не може душата да бъде смъртна и безсмъртна - едното не е истина. Не може грехът понякога да е грях, а друг път да не е грях, едното е измама. Не може понякога да има закон, а друг път да няма закон. Или има, или няма. И не може Христос да е Спасител от едни грехове, а от други да не е. Той или е Спасител, или въобще не е. Не може спасението да е заслуга за добри дела и в същото време да бъде дар. Едното е невярно. Не може Бог и Сатана да са едно и също нещо, както животът и смъртта не са и никога няма да бъдат едно и също. А в наш личен план, приятелю мой, да бъдеш спасен или да бъдеш изгубен, са две различни неща, които не могат да разменят взаимно местата си. Само едно от тях ще бъде истината за всеки от нас и точно кое - това пак зависи от самите нас!
Вестта на трите ангели идва от Светилището и води към Светилището. Там е Исус. Не в празния гроб, не в отминалото време на невежество и потъпкване Светилището, а отвъд втората завеса в небесната Свеатая Светих! От там иде истината за това време и повикът даден отдавна чрез пророк Исая, но намерил д н е с своето истинско време:
"Стани свети, защото светлина дойде за теб и славата Господна те осия. Защото, ето тъмнина ще покрие земята и мрак племената, а над теб ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви." Исая 60:1,2.
"И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения. И ще те нарекат "поправител на развалините, възобновител на пътища за население." Исая 58:12.
Най-силното доказателство, че сме в ред с Бога е когато и с т и н а т а живее в нас и когато това става с е г а . Всички други доказателства може да убеждават, но не спасяват. Както в природата няма "перпетум мобиле", така и в човешкото сърце няма самостоятелна чудодейна сила, която да възражда, да усъвършенства и да претворява поквареното грешно естество в свято. Ако някъде има такъв феномен, той не е плод на човешкото усилие, а е д а р на божествената благодат. Яков 1:17.
Въплътената истина, вечната и вечно настоящата истина, Исус Христос каза:
"Ще познаете и с т и н а т а и истината ще ви направи свободни." Йоан 8:32
"Понеже аз живея и вие ще живеете" Йоан 14:19
Да приемем този живот за себе си и да го предадем някому около себе си - това е истината - НАСТОЯЩАТА ИСТИНА ДНЕС и на всички времена!
А м и н !