Третата ангелска вест
Тема 10
ОСТАТЪКЪТ, ДЕВИЦИТЕ И ТРЕТАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ
Най-есхатологичната притча на Исус Христос, най-драматичната и актуална при това, е притчата за десетте девици - Матей 25:1-12. Тя е най-близо до онова, което ще преживее църквата в самото навечерие на Второто Пришествие. Можем да го изразим накратко така: Ще очакват Христос; Той ще се забави, те ще заспят и после ще се събудят; тогава ще разберат, че между тях има непреодолима разлика, която преди не е личала и не са забелязвали. Сега знакът за разумност или неразумност, за готовност или не готовност, за спасение или осъждане и вечна загуба, ще бъде съвсем ясен и един единствен: Резервното масло. Или го имаш, или го нямаш! Както е казал поетът, ще стане "безпощадно ясно, ч е животът е прошумолял и отминал." Разумните ще влязат с Младоженеца на сватбеното тържество, другите ще отидат посреднощ да търсят масло и ще останат вън във външната тъмнина, където са скръбта, плача и отчаянието.
Защо такъв контраст? Защо такава горчива изненада и разочарование? Защо такава закъсняла пробуда и непоправим пропуск? Явно, резервното масло е голям символ на нещо от най-голяма величина и висша степен, нещо съдбовно, какво ли?
Ако с ъпоставим тази съдбовна п р и т ч а и нейният символ - м а с л о т о , с другата най-съдбовна вест - т р е т а т а а н г е л с к а в е с т и нейният символ - б е л е г ъ т , какво ще се получи? Ще зазвучат ли в някаква връзка и ще проличи ли хармония? Да, логична връзка или хармония, макар и контрастна хармония? Още при самото съпоставяне, не може да се избегне чувството, че тази притча по своето въздействие и вътрешен резонанс, има много общо с най-страшната предупредителна вест, отправяна някога към човеците. Това е вест на последно предупреждение и изчерпан толеранс, вест с обявена присъда, това е третата ангелска вест Откр. 14:9-11
Можем ли да ги разглеждаме успоредно? Оправдано ли е съпоставянето им и по какво те съвпадат, въпреки очевидното различие в текста и начина на предаването им? Онова, което ги различава ли е повече, или онова което ги свързва? От моя гледна точка, общото между тях е не само повече, но всичко е общо и представя една и съща реална истина, макар и облечена в символи. И в двата случая, това е вест на Исус към Неговата църква в това последно време. И в двата случая, заложената в нея покана касае целия свят и всички вярващи. И в двата случая, небесната вест касае и мен лично, защото живея в това последно време. И в двата случая човеците се разделят на само две групи: Спасени и изгубени! Ако читателят намира, че може да се присъедини км тази аргументация, нека продължим заедно.
В притчата се говори за заспиване. Докато църквата е в предвиденото състояние на "заспиване", могат да се случат много неща. Напр. нещо такова е описаното в друга притча /Мат. 13:24-30/ намесване на враждебно настроен човек, който се възползвал от съня на собственика и засял в нивата му плевели. И в нашия случай, от нашето време, "нивата", разгледана от гледна точка на църквата, може да се намери "засята" с неидентифицирани чужди култури. Ако е имало чакане и заспиване, защо да няма и "засяване". Да разгледаме антисимвола в контекста на нашето съвремие. Има ли "забавяне" и "заспиване "? Определено, ДА, и то все още не отшумяло. Всички адвентисти от миналата генерация очакваха Исус да дойде до 2000-та година. Но това и сега не се случи. Един по един, старите пастири и старите адвентисти се прибраха в покоите си. По целия свят настана едно ново време, наречено д е м о к р а ц и я . В него, светът се опита да види светлината на нов изгряващ ден, но Бог вижда в него нещо друго и го нарича "нощ, тъмнина и мрак" Ис. 60:2 И Църквата не остана незасегната от промените в света, започнали преди два века и продължаващи и сега. Тя също прие демократичен облик. Тя не изповяда публично някакво преустройство или трансформиране, но на практика измени своя рязко отличаващ я профил и се отрече от своята уникална пророческа мисия.
Робърт Пирсън беше, може би, последният типично адвентен президент на Генералната Конференция. Той ни посети със съпругата си през 1977 г. в гр. Сливен, и аз мога да твърдя, че видях един неподправен адвентен пастор. Той изповядваше пионерски адвентизъм. Но самият той, признаваше, че по негово време в наши водещи среди и институти има навлизане на чужди влияния. Беше разтревожен от такива практики, навлезли в адвентни училища и институти, които подкопават цялостта и чистотата на адвентното общество. Ето някои негови думи из едно обръщение към състоялия се през 1973 г. годишен съвет на Генералната Конференция:
"В продължение на много месеци аз анализирах собствената си дейност на водач и администратор и стигнах до някои агонизиращи заключения, които искам да споделя с вас. Задавал съм си сам някои изпитващи душата въпроси и отговорите, които бях в състояние да им дам, никак не ме задоволиха. Искам и на вас да задам някои въпроси. Ние се занимаваме с насоките на развитието на нашето дело, с финансови въпроси, лични въпроси, както и с много други неща, образуващи механизма на църквата. Но, колко са нещата и въпросите, влизащи в дневния ред на нашите събрания, които се занимават специално с духовните нужди на църквата? Просто спрете и анализирайте дневния ред на вашите съвети през последните пет години. Колко време сте отделяли за разглеждане собствената си духовна връзка с Бога и с вашите съработници? Или - за отговаряне на въпросите: Защо сме тук? Къде отиваме? Колко време сте отделили за занимаване с целите и задачите на вашите отдели и институти? Колко време сте отделили за изучаване и изнамирали средства за променяне тъжната картина в много от нашите адвентни домове? Твърде много домове са в трудности, защото връзките на общение са сринати, и то не само от църковни членове, но и от Божии работници. Христовата любов е някак си отлетяла. Колко време сте прекарали на колене във вашите църковни съвети за изучаване на тези жизнено важни проблеми?
КОЛКО време е минало откак сте направили вярна преценка на духовното състояние на вашите учители? Наистина ли знаете какво и как преподават вашите учители? Ако не знаете, ще трябва да го научите. Това са ваши училища.
Знаете ли борбите, които стават в сърцата на вашите работници? Аз познавам от лична опитност - от писмата, които получавам, от личния ми контакт, от събранията с работниците и в църквата - че някои от нашите работници наистина преминават през травматични сърдечни борби.
Какво знаете за тях? Колко се молите с тях, колко ги насърчавате и се опитвате да им помогнете?
Посветили ли сте на вашите отстъпили от църквата също толкова време, колкото посвещавате на вашите кръщаеми? Днес получих последния статистически доклад. Сърцето ме заболя, когато забелязах в него твърде големия брой отстъпили. Числото на отстъпилите през последните години се равнява на броя на членовете на една от нашите най-големи дивизии.
Какво правим за подържане на високите образци в нашите църкви, канцеларии и институти?
Можем ли свободно да проповядваме старата адвентна вест във всяка от нашите църкви и да очакваме да ни поканят да дойдем пак. В много малко църкви тази вест е добре дошла в днешно време. Дали някои от нашите църкви не мислят, че те са надраснали такива проповеди? Че такива проповеди не са уместни днес? Ако е тъй - загрижени ли сте наистина за това?
Ами работата на вашите пастири? Къде пада ударението в тяхната работа? Те пастири ли са, или администратори?
Да се ръководят църквите на адвентистите от седмия ден днес, не е малко нещо. Много от тези хора са администратори на място. Но, братя, колко време им позволявате и ги насърчавате да отделят за молитва и посещения? Имат ли време те да подготвят вестта, която трябва да достигне сърцата на членовете ? Посещават ли те своите членове в домовете им, или само чакат в канцеларията да се отбие някой за да поиска съвета им? Ако те нямат време да пасат стадото, какво правите за да се опитате да промените това положение?
Дали вашите евангелисти довеждат хората в Божието царство, или просто ги вкарват в църквата? Дали правим от тях адвентисти от седмия ден, или само им проповядваме за любов и ги потапяме във водата, като се надяваме, че някога някой друг ще ги научи на вестта и някак си те ще станат истински адвентисти? Това е един крайно важен въпрос! . . "
Това беше доста отдавна. От тогава минаха няколко десетилетия. Мнозина си отидоха и мнозина нови дойдоха. Адвентизмът решително се промени. Без сътресения и революции, без световни форуми и "Вселенски събори", без реформаторски конфликти и обявяване на ново "верую", адвентизмът, който беше "хладък" изведнъж се "стопли" от нахлули в него течения и започна да вижда света около себе си, както го вижда героят от "Приказка за стълбата" на Смирненски. Сега вече Пришествието не е особено близо. Исус не чука толкова настойчиво на вратата. Елън Уайт не е чак толкова Божий пророк и авторитет по спорните въпроси, църковното членство не е чак толкова взискателно и отговорно призвание, Слабостите и греховете не са чак толкова противни пред Бога. По-голяма вина и прегрешение представлява изобличението им! Но що се отнася до "мисионската" дейност на църквата - тя работи на пълни обороти! И заслужено предизвиква адмирациите на Икуменическото движение!
Вън от Църквата се развива движение за сближение и обединяване на всички църкви. Но не върху доктрина и учение, не върху някоя основна истина на библията, а върху освобождаване от доктрини и учения, върху спонтанен изблик и всенародно увлечение. Гради се върху емоции и сантиментална религиозност, върху мистика и душевни възбуди и не без участието на интереси и политика.. А щом не е върху солидната основа на вечното Божие Слово, то е градеж на пясък. Онзи, който не се вълнува от този "пясъчен" строеж и не се присъединява към него, е считан за враг на мира и не християнин, вероятно еретик? Като че ли чуваме гласа на средновековието, дъхът на инквизицията, пращенето на кладите . . .
Вътре в църквата, това не буди тревога, не поражда въпроси и не предизвиква коментари, поне официално... Амвонът и службите са богато украсени, социално ориентирани и подчертано християнски. Но Тройната ангелска вест звучи "под сурдинка"повече като протоколно заглавие, отколкото като програма за действие. Ако някъде случайно се нададе вик: "Младоженецът иде! Ставайте да го посрещнете! - това ще прозвучи като фалшива тревога, защото точно сега никой вече не го очаква. Пришествието на Господ Исус Христос се отлага за неопределено далечни времена и това се отчита като актуализиране и осъвременяване на деноминацията. А всъщност си е с ъ н и отстъпление от дълга! Остава само едно: Пробудата. Но когато от светилника, който е в ръката на всеки се изиска да засвети с истинска с в е т л и н а, дали ще има в него масло за това?
СЕГА нека за момент прекъснем наблюдението на процеса през призмата на притчата и го продължим през призмата на третата ангелска вест. Нали приехме да ги съпоставим и проследим успоредно! При последната вест на последното време не се говори за светилници и резервно масло. Там няма заспиване и събуждане . . . Но там има страшен вик на предупреждение. Да не би това пак да е зов за пробуждане? Твърде вероятно е, защото резултатът е същият, както при притчата - разделяне между човеците на само две групи- за спасение или гибел, със или против Бога. Тук решаващият фактор не е наречен "масло", а "белег", "знак" или по своя смисъл - печат. Не можем да продължим без да анализираме символите на третата ангелска вест.
БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА И БОЖИЯТ ПЕЧАТ
Огромният заряд, заложен в третата ангелска вест е по своята същност, въпрос на ПОКЛОНЕНИЕ. Той се поставя в навечерието на Христовото завръщане, когато човешката история е на приключване и Великата Борба трябва да излъчи своя победител, Цар и Бог на поклонение. Настъпил е часът на истината. Всички форми на поклонение на всички времена са изконсумирани и изкристализирали в един последен тест на истината и един последен решаващ сблъсък. И от двете конфронтирани страни се изисква нераздвоено, безалтернативно и пълно поклонение, което е открито засвидетелствано пред целия свят и пред цялата вселена.
Монархът на този свят, Сатана, е решил да засвидетелства своята върховна власт и признание, като получи всеобщо и всемирно поклонение в лицето на своите водещи агенти. Това четем в Откр. 13:8.
" И ще му се поклонят всички земни жители . . . "
Но в числото на "всички" земни поклонници отсъства една друга група:
". . . всички, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне.
от създанието на света." И още: Откр. 13:16,17.
Преди да навлезем в същността и детайлите на това контестно и ангагонистично поклонение, нека се освободим от опасността да бъде разбирано фаталистично, като независимо и безусловно предопределение и предрешение. Тук Библията си служи с красивия, дори поетичен език на истината, като я разглежда още в началото с нейните крайни резултати и триумф. Но това не изключва условието, съпровождащо това "записване в книгата на живота", а то както знаем е: Вяра, верност, устояване до край". Бог е преднаписал у с л о в н о в книгата на живота онзи, който ще повярва, ще следва повелите на вярата си и ще потвърди вярата чрез делата си.
Предстои ни да минем по същество върху символите употребени в буквалния и разширения текст на Третата Ангелска Вест. Там всичко е символично, освен идеята за ПОКЛОНЕНИЕТО. Поклонението е реално и ще се изисква по реален начин. То е в центъра на вестта, затова да започнем с него.
Третата ангелска вест не говори пряко за поклонение към Бога и не призовава пряко към такова. Това е направила Първата ангелска вест, като е излязла с обръщение към земните жители:
"Убойте се от Бога . . . и поклонете се на Онзи, Който е направил небето и земята . . . "Откр. 14:7.
Тук поклонението е мотивирано с признанието на Бога, като Творец на целия свят. В това признание, неотнимаемо е заложена 4-та Божия заповед, като възпоменателен знак и печат на Божието дело. Третата вест приема този въпрос за предварително поставен и решен. Тя обаче, се спира конкретно върху онези поклонници, които още не са напълно просветени и определени относно налагащото им се поклонение от земните власти. Същевременно, им излага последствията на които се обричат поради Божия гняв. Ако се поклонят на богопротивната сила - з в я р а , ще бъдат врагове на Бога и ще понесат Неговия чист гняв.
ТЪЛКУВАНЕ НА СИМВОЛИТЕ
До преди едно недалечно минало, адвентната теология можеше да представи възловите символи на Великата Борба, без колебание и раздвоение в тълкуването. Можеше да бъде ясно назовано приложението им за конкретни исторически събития, личности и институции. Този вид тълкуване струваше трудът и изследванията на много изтъкнати, пишещи адвентисти.Но те винаги имаха своята подкрепа и опора във връзката с Духа на Пророчеството, където най-значителните пророчески образи и символи са конкретно назовани. Адвентната църква, като цяло стоеше зад Духа на Пророчеството и тя самата беше звено от пророческа верига.
ДНЕС, когато вече изминават 16 години от третото хилядолетие, ставаме свидетели на странни метаморфози сред водещите кръгове на Адвентното Общество. Колкото повече конюнктурата на събитията в света оправдава и доказва очакванията и предсказанията на адвентистите от седмия ден, толкова повече официалното представителство на тази църква става по колебливо и резервирано към собствената си доктрина. То сякаш, само не си вярва, а и забранява на другите да вярват и изповядват вярата си по начин различен от приетия от тях модел. . . Тук, в обсега на голяма пауза, се поражда голям въпрос: Какво е това? Може би дипломация? Или тактика и стратегия? Не бива да казвам "страх", защото страхливите са вън от Божието царство. А и как ще въвеждат други там?
Що се отнася до МЕН, аз нямам избор. Аз приех настоящата истина, такава каквато Бог я е дал и благословил. Израствах с нея и в нея. Падах и ставах, но в нея. Печелех или губех със нея. Грешах и се покайвах във нея. Радвах се и страдах със нея. Имах я до себе си и я споделях с други, доколкото имах възможност. И сега няма да направя изключение, а ще споделя адвентната доктрина, такава каквато е била,каквато трябва да бъде и каквато Духът на Пророчеството ни я е предал със свещеното завещание: "ДА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ"! В изпълнение на този завет, представям символите :
Змеят е Сатана, изявяващ се пряко в езически религии и атеизъм.
Звярът, с многобройните му и неподправими координати в библейските пророчества, е една форма на религиозно управление, която по име и вид е християнска но по съдържание и дейност е антихристиянска и богопротивна. Той е църква и царство, но църква която се управлява по свои закони и от свой "цар". Има претенцията да е представител на Бога на земята и да действа от Негово име, като прощава грехове, обвинява в грях и изземва функциите на Христос, като глава на църквата.
Според Откр 13:18 институцията "звяр" намира олицетворението си в човешко същество със символично число: 666. Това определено ни води къ римската католическа църква и нейният глава - папата.
Изчисленията към името, което отговаря на числото 666 са достъпни за всеки, който проявява интерес. Могат да бъдат проследени на три езика: Гръцки, латински и еврейски.
Белегът на звяра. Споменатата религиозна система е изработила своя имидж не само със своето водещо място в историята на християнската църква, но и чрез предсказаната й от пророчеството роля да посегне на Божия Закон и се опита да го промени. Дан.7:25. Католическата църква приема на себе си такава замислена промяна и се гордее и хвали с това, че е променила четвъртата заповед на декалога от събота в неделя. Продължението на тази дейност още не е приключило, защото налагането на промяната със закон отдавна е заложено в неделните закони които са готови и само чакат времето на активирането си. Духът на Пророчеството подържа това разбиране:
"Светлината, която ние сме получили относно третата ангелска вест, е истинската светлина. Белегът на звяра е тъкмо това, за каквото се обяснява. До сега още не всичко е разбрано относно този предмет, а и не ще бъде разбрано, докато свитъкът не се разтвори напълно; но едно много тържествено дело трябва да бъде извършено в нашия свят. Господната заповед към Неговите раби гласи:
"Извикай смело, не се щади, възвиси гласа си като тръба; и възвести на Моя народ престъпленията им и на Якововия дом техните грехове." Исая 58:1.
"Свидетелства за Църквата" 1928, стр. 106.
Образът на звяра. Откр. 13:11-17.
Този нов персонаж ни отвежда в американския континент и то в нашето време, когато там стават епохални събития и каноните на историята се променят. Най-впечатляващото събитие, посещението на папата в Щатите през Септември 2015 г. е брилянтно потвърждение и нагледна илюстрация на единодушието с което протестанти и католици ще вървят заедно от сега нататък. Според пророчеството към тях ще се прибави спиритизъм и те заедно ще оформят нещо ново до сега - образът на звяра. Така че, оставете папата малко намира. Той вече е преходна фигура, която ще предаде опита и духа си на друг. Но другият няма да е по-малко "папа" от него!
ОТНОВО В ПРИТЧАТА
В третата ангелска вест има нещо, което не е казано в притчата. И в притчата има нещо, което не е казано в третата ангелска вест. Но те така се допълват, че Божият народ да може добре да се огледа и прецени, дори да не е добре със зрението. За това му се предлага "колурий" Отк. 3:18. Дали колурият не би помогнал да проличи липсата на резервното масло в светилниците на неразумните?
Прекъснахме нашите разсъждения за "заспиването"в притчата с допускането, че по време на съня на девиците, разбирайте "църквата", нещо се е случило и тя е била допълнително "засявана" от някого. Да приемем ли, че е станало така? Докато църквата на "Остатъка" се е унасяла в сладка дрямка на изчакване и набиране опит, в стремеж да реализира себе си и като Божие представителство, и като престижно общество в този свят, тя неусетно е постигнала повече в последното, за сметка на първото. За да придобие права, привилегии и имидж, тя е пренебрегнала своята пророческа мисия и пълномощия и е заложила повече на социалния си статус и гражданска сигурност. Така се е утвърдила като граждански ориентирано общество, разновидност на световната общохристиянска система и е станала една религиозна корпорация. Мисията в нея е отстъпила на прагматизма и рутината. Може би някой би се възмутил, че това вече е прекалено тенденциозно изказване? Е, ако споменатите промени са станали неволно и неусетно, има още възможност да се оправят. Йоил казва: Йоил 1:14; 2:12-14. Понякога грешките могат да доведат до по-.голямо пречистване, сближение и повече сила "в Господа". Амин! Дай, Боже да бъде така! Но ако грешките ни станат стратегия на "лукавия раб" и удобна позиция да се служи на двама господари, тогава това не е "единство" в Господа и от него трябва да се бяга.
ИЗВОДИ ОТ СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ
Съвременните тенденции в религиозния живот на човечеството са сред нас и ние сме сред тях. Нека не отделяме тук време и място да ги обясняваме. Ще преминем направо към изводите, изводи, които се налагат и шокират, ако сме адвентисти:
Извод 1.
Църквата на Адвентистите от седмия ден няма никаква роля и бъдеще, ако се откаже от своята библейски пророческа мисия.
ДНЕС, когато лютерани, методисти, баптисти, презвитериани, петдесятници и пр. са готови да преразгледат своите протестантски позиции и ги изоставят в името на едно обединяващо всички единство, ЦАСД няма никакво основание да продължи да съществува, ако не държи на своята уникална мисия да бъде Божията църква в това последно време. Тя не е от най-многочислените, най-популярните, най-традиционните и най-богатите църкви. Нейният статус, за световните църковни тенденции, е "заварено положение". И тя също трябва да се претопи и да изчезне. Такава е програмата на Икуменическото движение, което готви една нова световна религия. И ако не бъде "себе си", ако не притежава нещо, което другите нямат, ако няма специална Божия вест и не е специално подържана от Бога, тя е приключила своята роля като църква на остатъка, ако въобще е имала такава. Би трябвало да изповяда заблуждението си и да се отрече от претенциите си също така публично, както ги е проповядвала. Най-малко, би трябвало честно и с достоинство да коригира своята доктрина и да обяви ново учение с нов статус. Трябва да обяви какво не вярва вече и кое изхвърля от досегашната си практика. Трябва да обясни защо все още е адвентна църква и какво очаква и кога го очаква. Може би за някои това ще прозвучи релаксиращо и те ще си кажат: Привет, нови времена! Честито братство без бремена и кръстове! Нямаме пряка вест от Бога, но "глас народен, глас Божий" Как по-рано не сме се сетили, че можело и така ами сме страдали и сме се лишавали, като законници, нещо което никой не ни е искал? Нашето ново време ни облагодетелства чудно, и ни постави всички в една рамка, като "чада на благодатта". В края на краищата, всички ще бъдем спасени, независимо какво сме правили или правим! Пък и има опростителни форми предлагани от авторитетно място, било със или без заплащане! . . .
Само че, привидните и приятните "истини" не са непременно истини. А пред Онзи, Който е истинен и ИСТИНА, имат стойност само реалните истини. Все още можем да се допитаме до Него и сверим възгледите и пътя си. Как?
"Обърнете се към закона и свидетелството. Ако не говорят според това СЛОВО наистина няма светлина в тях." Исая. 8:20.
НАРОД СЪС СПЕЦИАЛНА МИСИЯ
Докато Библията не знае нищо за икуменическото движение, тя познава един народ избран и повикан да възвестява волята и достоинствата на живия Бог:
"Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина." 1 Петр. 2:9. Да чуем и гласа на ДП върху това:
"Бог намеряваше да открива принципите на царството Си чрез Своя народ. Но за да може този да ги изявява в живота и характера си, Той желае да го отклони от светските привички, обичаи и начин на действия. Той се опитва да го доведе близо до себе Си, за да може да му открива волята Си. Това беше Неговото намерение при освобождаването на Израил от Египет. При горящата къпина Мойсей получи от Бога вестта за египетския цар: "Остави народа за да ми служи в пустинята". Изх. 7:16. Със мощна мишца и простряна ръка, Бог изведе еврейските множества от страната на робството. Чудесно бе спасението, което Той извърши за тях, а същевременно наказа с пълно унищожение техните приятели, които не искаха да бъдат послушни на Неговото Слово.
"Бог желаеше да отдели Своите чада от света и да ги подготви за да приемат Словото Му. От Египет , Той ги заведе на планината Синай, където им откри Своята слава. Тук нямаше нищо, което да привлича вниманието им, или да отклонява мислите им от Бога. Като гледаше обграждащите я високи планини, голямата тълпа можеше да познае собствената си нищожност пред Бога. При тия канари, които можеха да се поклатят само от силата на божествената воля, Бог се съобщаваше с човеците. И за да остане Неговото Слово завинаги ясно и разбрано в умовете им, Той извести сред гръмове и светкавици и със страшно величие закона, който беше дал в Едем и който беше отражение на Неговия характер, думи написани със Божия пръст на каменни плочи. По такъв начин, волята на безкрайния Бог беше открита на един народ, който бе призван да извести принципите на Неговото небесно владичество на всички народи, езици и наречия.
За същото дело днес, Той е призвал Своя народ, открил му е волята Си и изисква от него послушание. В последните дни на историята на тази земя ще говори същият глас, Който някога говори от Синай: "Да нямаш други богове освен Мен". Изх. 20:3. "Свидетелства за Църквата", 1928 г. Стр. 99,100.
Кое е мястото и ролята на Третата Ангелска Вест в мисията на този народ? Отново божественото вдъхновение е дало ясен отговор на този въпрос:
"Едно велико дело трябва да бъде извършено за да се известят на човеците спасителните истини на евангелието. Това е отреденото от Бога средство за да се спре нравственото падение. По такъв начин Той възобновява Своя образ в човека. Това е Неговото спасително средство против всеобщото унищожение. То е силата, която съединява човеците един с друг. Възвестяването на тези истини е делото на третата ангелска вест. Господ желае, щото проповядването на тази вест да бъде най-висшето и най-великото дело, което се извършва през това време в света."
Пак там, стр 101/1г
С неотклонна праволинейност, свидетелството продължава:
"Същото намерение, което Бог желаеше да изпълни с израиляните, като ги изведе из Египет, Той желае и днес да постигне чрез Своя народ. Светът трябва да получи една представа за Божия характер, когато гледа на проявяващата се в църквата доброта, милост, справедливост и божествена любов. Когато по такъв начин Божият закон бъде осветен в живота чрез примери, сам светът ще признае превъзходството на тия, които повече от всеки друг народ на земята обичат Господа, боят Му се и Му служат. Господ внимава върху всеки един от Своя народ; със всеки Той има Своите особени планове. Той желае щото всички, които следват Неговите свещени предписания, да бъдат особени хора и за тях се отнасят днес думите, които Мойсей написа чрез Светия Дух някога за стария Израил:
"Ти си един свят народ на твоя Бог. Теб е избрал Господ, твоят Бог за Негов собствен народ между всичките народи, които са на земята." Второз. 7:6.
Пак там, стр.102.
Хубаво! Много хубаво!! Превъзходно!!! Но "де я" тази църква, по която душите ни копнеят? Тя е в себе си. Тя е вътре в теб и мен, както класът е в семенцето и дъбът в желъда! Тя е във вярата, която носим - Исусовата вяра!Дори и практически да сме далеч от идеала, потенциално, Църквата носи своя заряд, тя чака обновление! Последното възражение на скептика-адвентист е: Добре де, кога е писано това? Не минаха ли повече от сто години, не изтече ли толкова вода! . . А ето, светът продължава да си съществува! Защо е тази "спешност" и защо да плашим хората? Нека се проповядва, но не така припряно и панически! За Бога един ден е като хиляда години! Той няма да изложи на гибел толкова много хора!. . . Уви! Колко е "съобразителен" лукавият раб! Колко му се иска да има още поне стотина години, че си има толкова много работи за свършване! . . И Авраам се пазареше с Бога, но неговите аргументи бяха по-благородни и по близки до Божиите. Нека добре си дадем сметка, за какво искаме о щ е в р е м е от Господа на този свят? ЗАЩО не бързаме да Го посрещнем! Защо още се бавим в Содом? Какво има там, което ни привлича и задържа? И можем ли все още да чуем думите на Исус: ПОМНЕТЕ ЛОТОВАТА ЖЕНА!
"Когато бурята на Божия гняв се разрази над света, за много души ще бъде една ужасна изненада да видят как тяхната къща бива завлечена, понеже е била построена на пясък Дано предупреждението да достигне до тях преди да е било много късно. Сега ние би трябвало да чувстваме отговорността да работим най-сериозно за да съобщаваме на другите истините, които Бог е дал за това време. Ние все още не се заемаме с това нещо достатъчно сериозно." Св.Ц. 1928 г. Стр. 105. .
Да, отдавна е писано. И за онези, които са го пропилели тогава и за тези, които ще го пропилеят сега, то ще бъде еднакво навременно. Една генерална репетиция не значи отлагане на представлението! И Ной трябваше да чака повече от сто години; Но това, което очакваше неговия свят, очаква и нашия днешен свят. И то с предупреждението за още по-голяма неочакваност!
"Божието сърце се вълнува; душите са скъпи в Неговите очи; Христос плака в смъртен страх за този свят; за него Той биде разпнат. Бог даде Своя единороден Син за да спаси грешниците и Той желае щото ние да любим нашите съчовеци, както Той ни е възлюбил.Той желае всички, които имат познанието на истината да я съобщават и на другите. Сега е времето, когато се дава последното предупреждение. . . Всички човеци трябва да бъдат разтърсени за да познаят важността на времето и близостта на деня, донасящ края на човешките изпитания. Трябва да се правят решителни усилия за да се представи убедително на народа вестта за това време. Третият ангел трябва да излезе с голяма сила. Нека никой не пренебрегва и не подценява това дело!
Свидетелства за Църквата,1928 г. Стр. 105.
.
КОЙ ще се заеме с това дело и ще го извърши? Православието ли, което с единия крак е в Стария Завет? Протестантизмът ли, който е още в небесната "Светая"и се кланя пред неидентифициран олтар? Или католицизмът, който има друга роля, дадена му от пророчеството? Няма друг, освен а д в е н т н и я т о с т а т ъ к - третият Илия. Притчата сочи неговото силно оръжие - резервното масло. Ангелската вест излага неговият отличителен з н а к , неговата мисия и програма - предупреждение към света за с п а с е н и е . Има неизбежна зависимост между двете. Който няма м а с л о т о няма да може да предаде вестта, макар и да държи светилник в ръката си.
Извод 2.
Двуполюсен модел в църквата на АСД. Защо "Илия" се бави?
Не само Младоженецът се бави. Някой, който трябва да мине преди Него, също се бави. Докато църквата е нараствала числено и "задрямвала" в качествено отношение, в нея са настъпвали неусетни "малки" количествени промени, които постепенно са се превърнали в качествени промени. Така тя се е оказала повторно "засята" с чуждо семе. В лагера на традиционното християнство, което не приема НАСТОЯЩАТА ИСТИНА, се е работило упорито и настойчиво за идейно проникване сред "остатъка". Неусетно се е създало едно "смесено" общество, което изповядва едно, а практикува друго. Тази вътрешна промяна не убягва от полезрението на ДП, който я посочва определено:
"Видях, че на много от избралите широкия път бяха написани думите: "Мъртъв за света. Краят на всичко е наближил. Бъдете готови!" Те изглеждаха както всички суетни хора около тях, с изключение на това, че сянка на тъга можеше да се забележи по лицата им. Разговорите им бяха също като разговорите на веселите и безразсъдните наоколо. От време на време, обаче, те посочваха с голямо задоволство написаното по дрехите си и призоваваха и други да облекат същите дрехи върху своите. Намираха се в широкия път, а изповядваха, че са от ходещите по тесния. Хората около тях им казваха: "Няма никаква разлика между вас и нас. И ние се обличаме, говорим и постъпваме по същия начин..."
Бог обича църквата Си, но в този вид, Му се повръща от нея! Тя се е обезличила и е обсебена от друг дух. Няма го вече девизът на апостол Йоан: "Не любете света". Няма го острото предупреждение против похотта на очите, похотта на плътта и гордостта на живота. Няма го повикът за чистота, себевладение, скромност и жертва. Няма го страхът от греха! . . Днешният християнин иска да изживее живота си, а не да го инвестира в отвъдни идеали. Той е първо поданик на този свят, а после участник и очакващ в Божието царство. Сега, не Словото, а той диктува условията. Затова "Илия" се бави. Той не може да влезе в ролята си, защото друг я е заел и я играе по друг начин.
Извод 3
Не ние ще водим Бога, а Той - нас.
Освен изложената причина на вътрешно "боледуване" в средите на "Третият Илия", той има неразрешен проблем и с икуменическата и юридическата конюнктура в света. Като корпоративна организация е зависим и подчинен на законите, които управляват тези институции. Това създава предпоставки да бъде с "вързани ръце"т. е. да не може да прави всичко, което би искал. Резултатът е, че и вестта му става "вързана". Съобразена с тези условности и приспособена към тях, тя изменя характера си и звучи приглушено, двузначно, неубедително. . . Но Божията вест не е подчинена на човешки контрол. Словото Божие " не се връзва". Бог не е ограничен в обсега на едно средство, което е използвал някога. Той има и други. Щом праща "Илия" с определено поръчение, Той има и начинът да го постигне. По подготвени в това отношение и подходящи за целта се оказват независимите адвентни евангелизаторски служения. Благодарение на широкото въвеждане на интернет в съвременните човешки комуникации, могат да бъдат споделяни мнения и слушани проповеди на вещи евангелизатори, без ограничения и цензура. Това дава възможност да се оглеждат нещата от повече страни и да се добие по пълна и вярна картина за истината. Мисля, че тази с в о б о д а, която за сега още не е ограничена е Божи дар за да се чуе всичко, а не само нещо, което е минало през филтър. Напълно се абстрахирам от лични отношения, емоции и настроения и разглеждам въпроса по същество. Отначало бях доста резервиран и с подозрение следях независимите предавания. Очаквах да видя неизбежните човешки интриги, интереси и конкуренции. Но сега не мисля така. Имам пълното убеждение, че това е ВЕСТТА, на Илия, която трябва да се проповядва. И необяснимата съпротива "отвътре" против нея ме убеждава още повече, че тя е истинска. В нея има доктринално автентична вярност, има библейска сила и звучност, има благодатното действие на Духа, способно да направи сърцето да "гори". Мога да кажа само: "Амин"!
Не ние ще водим Бога, а Бог трябва да води нас. От нас зависи само да бъдем "разумни" или "неразумни".Ако искаме да бъдем от "разумните", трябва да гледаме, да виждаме и да предвиждаме:
"Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред и страдат."Пр. 22:3; 27:12.
От страна на ДП отново имаме уверението, че пътят по който ще върви църквата не е широкият път на света, а тесният. Нека видим какво е представено на Е. Уайт:
"Докато бяхме в Батъл Криик през август 1868 г. сънувах, че съм с голяма група хора. Част от тях се приготвяха за път. Бяхме с тежко натоварени коли.Пътят се издигаше нагоре. От едната му страна имаше дълбока пропаст. От другата - висока, гладка бяла стена, като последната фина мазилка на стая.
Колкото повече пътувахме, толкова по-тесен и стръмен ставаше пътят. На места се стесняваше толкова, че изглеждаше невъзможно да продължим с натоварените коли. Тогава ги откачихме от конете, прехвърлихме част от багажа върху животните и така продължихме.
Пътувахме нататък, но пътят продължаваше все повече да се стеснява. Бяхме принудени да се притискаме плътно до стената, защото имаше опасност да паднем от тесния път долу в стръмната пропаст. Като правехме това обаче, багажът на конете се опираше в стената и ни караше да се накланяме към пропастта. Страхувахме се, че ще паднем и ще се разбием на парчета върху скалите. Тогава развързахме багажа от конете и той полетя в пропастта. Продължихме на коне, измъчвани от страх да не загубим равновесие, когато стигнем до тесните места и да не паднем. В такива моменти, една Ръка изглежда, вземаше поводите и ни прекарваше през теснините.
Когато пътят стана още по-тесен, решихме, че не можем повече да пътуваме безопасно на кон и оставихме конете. Тръгнахме пеш в колона по един. Всеки стъпваше в стъпките на предния . В този момент от чистата бяла стена се спускаха малки въженца. Жадно се вкопчвахме в тях, за да си помогнем в пазенето на равновесие. Докато пътувахме, и въженцата се движеха заедно с нас. Накрая пътят стана толкова тесен, че решихме за по-безопасно да стъпваме боси. Затова си свалихме обувките и изминахме известно разстояние без тях. Скоро разбрахме, че можем да вървим само без чорапи. Затова ги събухме и продължихме съвсем боси.
След това си спомнихме за онези, които не бяха свикнали на лишения и трудности. Къде бяха тези хора сега? Нямаше ги в групата. При всяка промяна някои изоставаха, а в групата оставаха и продължаваха пътуването само такива, които бяха приучили себе си да понасят трудности. Лишенията по пътя само усилваха желанието им да стигнат до края.
Опасността да паднем по пътя се увеличи. Притискахме се плътно до бялата стена, но въпреки това не можехме да стъпи свободно със нозете си върху пътеката, защото беше твърде тясна. Тогава се отпускахме с цялата си тежест на въженцето, като възкликвахме: "Имаме опора отгоре!" Същите думи бяха изговаряни от всеки в групата по тесния път.
Потрепервахме, като чувахме звуците на веселби и гуляи, които, като че достигаха до нас от бездната отдолу. Чувахме скверни клетви, вулгарни шеги и долни, неприлични песни. Чувахме военни танцови песни. Чувахме и инструментална музика и висок смях, примесен с проклятия, горък плач и скръбни ридания. Това ни изпълваше с още по-голямо желание да успеем да се задържим в тясната и трудна пътека. Повечето време се налагаше да висим с цялата си тежест на въженцата, които с напредването ни се увеличаваха по големина.
Забелязах, че красивата бяла стена е изцапана с кръв. Видът й ме изпълваше с чувство на съжаление. Но това беше само за момент, тъй като скоро прецених,че така трябва да бъде. Тези, които ни следват, ще знаят, че и други са минавали по тесния и
труден път преди тях и ще си направят заключението,че и те ще успеят. И когато от изранените им нозе потече кръв, няма да изпаднат в малодушие, защото виждайки кръвта по стената, ще знаят, че и други са претърпели същата болка.
Накрая стигнахме до широка пропаст, до която пътят ни свършваше. Сега вече нямаше нищо, което да води нозете ни, нищо върху което да стъпим.. Трябваше да разчитаме единствено на въжетата, които бяха увеличили големината си до размера на телата ни. За известно време бяхме в тревога и смущение. Питахме се един друг, шепнейки си със страх: "На какво се държи въжето?" Съпругът ми беше точно пред мен. Големи капки пот падаха от челото му, вените на врата и на слепоочието му бяха удвоили големината си, а от устните му се изтръгваха подтискани, мъчителни стонове. Пот се лееше и от моето лице и аз чувствах такава скръб и мъка, каквато не бях изпитвала никога преди. Предстоеше ми страшна борба. Ако пропаднехме тук, всички трудности, които бяхме издържали и преодолели по пътя, биха били напразни.
Пред нас от другата страна на пропастта се виждаше красиво поле със зелена трева, около шест инча висока. Не можех да видя слънцето, но светли, меки лъчи, , подобни на злато и сребро, огряваха това поле. Нищо, което бях виждала на тази земя, не можеше да се сравни по красота и слава със него. Но ще успеем ли да го достигнем? Това беше тревожният ни въпрос. Ако въжето се скъса, ще загинем.
Отново си шепнехме мъчителните думи:"На какво се държи въжето?"
За момент се поколебахме дали да рискуваме. След това възкликнахме: Единствената ни надежда е да разчитаме изцяло на въжето. На него сме разчитали през целия труден път. То няма да ние измени и сега." Все още се колебаехме и тревожехме. Тогава бяха изговорени думите: "Бог държи въжето. Не трябва да се боите." Тези думи бяха повторени от хората, които бяха след нас, придружени с уверението: "Той няма да ние измени и сега. До тук ни е довел благополучно."
Тогава съпругът ми се залюля над страшната бездна и стигна до красивото поле оттатък. Аз незабавно го последвах. И, о, какво чувство на облекчение и благодарност към Бога почувствахме! Чувах триумфиращи гласове да възхваляват Бога. Бях щастлива, напълно щастлива!
Събудих се и почувствах, че от безпокойството, което бях преживяла при преминаването на трудния път, всеки нерв на тялото ми беше опънат като струна. Този сън не се нуждае от коментар. Той ми направи такова впечатление, че вероятно всяка подробност от него ще остане ярка в съзнанието ми, докато съм жива."
Цитирано от "Съкровище в пръстен съд", стр. 242-246.
Любезни читателю, не казвай:"Това са мистични видения! Животът има и по-светла страна!" Не търси по "пряк" път към живота от този, който Христос измина. Няма по пряк път. Има само "път, който изглежда прав в очите ти, но води към смърт". Там ли искаш да отидеш? Знам, че не е лесно да се съгласиш и може да упорстваш:
Не потъна ли Титаник?
- Да, но животът продължава! . .
Не рухнаха ли кулите на търговския център в Ню-Йорк?
- Е, какво? - Животът продължава ...
Нямаше ли катастрофа в Чернобил?
-Все пак, животът продължава.
Не бяха ли смъртоносни 10-те най-големи ядрени катастрофи на новото време?
- Но въпреки тях, животът продължава!
Какво да кажем за зловещия витаещ навред тероризъм?
Онези, които останат ще продължат! . . Да, все още, за теб и мен животът може да продължава, но той все повече се скъсява. Не идва ли моментът, когато ще спре да продължава? И ще завърши като стихотворението на Радой Ралин: "И няма по-нататък" ?. . .
Приятелю, братко, сестро, бъди открит и честен поне пред себе си: В коя строфа от твоето житейско стихотворение се намираш? В началото? В средата? Или недалеч от онова: "Няма по-нататък"? Мислиш ли че ще можеш да останеш в желаните от теб редове, белязани с възторга и очарованието на Д-р Фауст: "Постой, поспри, о миг! Ти си тъй-прекрасен!" Но времето не чака никого. Няма да чака и теб. За Бога твоят живот вече е приключил! Затова чуй божия глас, отправен и към теб на разбираем човешки език и в благоприятно и удобно за теб време:
"В основните принципи на нашето дело не трябва да става никаква промяна. То трябва да остане тъй ясно и определено, както пророчеството го представя. Ние не бива да правим никакви съюзи със света, мислейки че по такъв начин ще можем да постигнем повече. Който се опитва да пречи на Делото в точките, които Бог е определил, не ще бъде угоден на Господа. Никоя точка от истината, която е направила Адвентистите от седмия ден това, което са, не бива да бъде умаловажена. Ние имаме старите гранични камъни на истината, опитността и дълга и трябва твърдо да защитаваме нашите принципи пред целия свят.
Нужно е да се събудят мъже, за да известят на всичките народи живите Божии слова. Мъже с различни способности и дарби трябва да заработят в хармония заедно за един общ успех. Те трябва да се съединят в делото за даване на Истината на народа, като всеки работник изпълнява своята особена задача." Св.Ц. 1928г. стр. 106.
"Мъжете" са се събудили и известяват на всички народи живите Божии слова. Ще се събудим ли и ние да подкрепим делото на Третия Ангел? Ще бъдем ли от онези "разумни", които се снабдиха с "резервно масло" още преди кризата да дойде? Ще станем ли "Третият Илия" в стихията на неговото призвание, готов да назове всичко и всеки с истинското му име? Небето очаква да излее силата на Духа върху онези, които я поискат.
А м и н !
Защо такъв контраст? Защо такава горчива изненада и разочарование? Защо такава закъсняла пробуда и непоправим пропуск? Явно, резервното масло е голям символ на нещо от най-голяма величина и висша степен, нещо съдбовно, какво ли?
Ако с ъпоставим тази съдбовна п р и т ч а и нейният символ - м а с л о т о , с другата най-съдбовна вест - т р е т а т а а н г е л с к а в е с т и нейният символ - б е л е г ъ т , какво ще се получи? Ще зазвучат ли в някаква връзка и ще проличи ли хармония? Да, логична връзка или хармония, макар и контрастна хармония? Още при самото съпоставяне, не може да се избегне чувството, че тази притча по своето въздействие и вътрешен резонанс, има много общо с най-страшната предупредителна вест, отправяна някога към човеците. Това е вест на последно предупреждение и изчерпан толеранс, вест с обявена присъда, това е третата ангелска вест Откр. 14:9-11
Можем ли да ги разглеждаме успоредно? Оправдано ли е съпоставянето им и по какво те съвпадат, въпреки очевидното различие в текста и начина на предаването им? Онова, което ги различава ли е повече, или онова което ги свързва? От моя гледна точка, общото между тях е не само повече, но всичко е общо и представя една и съща реална истина, макар и облечена в символи. И в двата случая, това е вест на Исус към Неговата църква в това последно време. И в двата случая, заложената в нея покана касае целия свят и всички вярващи. И в двата случая, небесната вест касае и мен лично, защото живея в това последно време. И в двата случая човеците се разделят на само две групи: Спасени и изгубени! Ако читателят намира, че може да се присъедини км тази аргументация, нека продължим заедно.
В притчата се говори за заспиване. Докато църквата е в предвиденото състояние на "заспиване", могат да се случат много неща. Напр. нещо такова е описаното в друга притча /Мат. 13:24-30/ намесване на враждебно настроен човек, който се възползвал от съня на собственика и засял в нивата му плевели. И в нашия случай, от нашето време, "нивата", разгледана от гледна точка на църквата, може да се намери "засята" с неидентифицирани чужди култури. Ако е имало чакане и заспиване, защо да няма и "засяване". Да разгледаме антисимвола в контекста на нашето съвремие. Има ли "забавяне" и "заспиване "? Определено, ДА, и то все още не отшумяло. Всички адвентисти от миналата генерация очакваха Исус да дойде до 2000-та година. Но това и сега не се случи. Един по един, старите пастири и старите адвентисти се прибраха в покоите си. По целия свят настана едно ново време, наречено д е м о к р а ц и я . В него, светът се опита да види светлината на нов изгряващ ден, но Бог вижда в него нещо друго и го нарича "нощ, тъмнина и мрак" Ис. 60:2 И Църквата не остана незасегната от промените в света, започнали преди два века и продължаващи и сега. Тя също прие демократичен облик. Тя не изповяда публично някакво преустройство или трансформиране, но на практика измени своя рязко отличаващ я профил и се отрече от своята уникална пророческа мисия.
Робърт Пирсън беше, може би, последният типично адвентен президент на Генералната Конференция. Той ни посети със съпругата си през 1977 г. в гр. Сливен, и аз мога да твърдя, че видях един неподправен адвентен пастор. Той изповядваше пионерски адвентизъм. Но самият той, признаваше, че по негово време в наши водещи среди и институти има навлизане на чужди влияния. Беше разтревожен от такива практики, навлезли в адвентни училища и институти, които подкопават цялостта и чистотата на адвентното общество. Ето някои негови думи из едно обръщение към състоялия се през 1973 г. годишен съвет на Генералната Конференция:
"В продължение на много месеци аз анализирах собствената си дейност на водач и администратор и стигнах до някои агонизиращи заключения, които искам да споделя с вас. Задавал съм си сам някои изпитващи душата въпроси и отговорите, които бях в състояние да им дам, никак не ме задоволиха. Искам и на вас да задам някои въпроси. Ние се занимаваме с насоките на развитието на нашето дело, с финансови въпроси, лични въпроси, както и с много други неща, образуващи механизма на църквата. Но, колко са нещата и въпросите, влизащи в дневния ред на нашите събрания, които се занимават специално с духовните нужди на църквата? Просто спрете и анализирайте дневния ред на вашите съвети през последните пет години. Колко време сте отделяли за разглеждане собствената си духовна връзка с Бога и с вашите съработници? Или - за отговаряне на въпросите: Защо сме тук? Къде отиваме? Колко време сте отделили за занимаване с целите и задачите на вашите отдели и институти? Колко време сте отделили за изучаване и изнамирали средства за променяне тъжната картина в много от нашите адвентни домове? Твърде много домове са в трудности, защото връзките на общение са сринати, и то не само от църковни членове, но и от Божии работници. Христовата любов е някак си отлетяла. Колко време сте прекарали на колене във вашите църковни съвети за изучаване на тези жизнено важни проблеми?
КОЛКО време е минало откак сте направили вярна преценка на духовното състояние на вашите учители? Наистина ли знаете какво и как преподават вашите учители? Ако не знаете, ще трябва да го научите. Това са ваши училища.
Знаете ли борбите, които стават в сърцата на вашите работници? Аз познавам от лична опитност - от писмата, които получавам, от личния ми контакт, от събранията с работниците и в църквата - че някои от нашите работници наистина преминават през травматични сърдечни борби.
Какво знаете за тях? Колко се молите с тях, колко ги насърчавате и се опитвате да им помогнете?
Посветили ли сте на вашите отстъпили от църквата също толкова време, колкото посвещавате на вашите кръщаеми? Днес получих последния статистически доклад. Сърцето ме заболя, когато забелязах в него твърде големия брой отстъпили. Числото на отстъпилите през последните години се равнява на броя на членовете на една от нашите най-големи дивизии.
Какво правим за подържане на високите образци в нашите църкви, канцеларии и институти?
Можем ли свободно да проповядваме старата адвентна вест във всяка от нашите църкви и да очакваме да ни поканят да дойдем пак. В много малко църкви тази вест е добре дошла в днешно време. Дали някои от нашите църкви не мислят, че те са надраснали такива проповеди? Че такива проповеди не са уместни днес? Ако е тъй - загрижени ли сте наистина за това?
Ами работата на вашите пастири? Къде пада ударението в тяхната работа? Те пастири ли са, или администратори?
Да се ръководят църквите на адвентистите от седмия ден днес, не е малко нещо. Много от тези хора са администратори на място. Но, братя, колко време им позволявате и ги насърчавате да отделят за молитва и посещения? Имат ли време те да подготвят вестта, която трябва да достигне сърцата на членовете ? Посещават ли те своите членове в домовете им, или само чакат в канцеларията да се отбие някой за да поиска съвета им? Ако те нямат време да пасат стадото, какво правите за да се опитате да промените това положение?
Дали вашите евангелисти довеждат хората в Божието царство, или просто ги вкарват в църквата? Дали правим от тях адвентисти от седмия ден, или само им проповядваме за любов и ги потапяме във водата, като се надяваме, че някога някой друг ще ги научи на вестта и някак си те ще станат истински адвентисти? Това е един крайно важен въпрос! . . "
Това беше доста отдавна. От тогава минаха няколко десетилетия. Мнозина си отидоха и мнозина нови дойдоха. Адвентизмът решително се промени. Без сътресения и революции, без световни форуми и "Вселенски събори", без реформаторски конфликти и обявяване на ново "верую", адвентизмът, който беше "хладък" изведнъж се "стопли" от нахлули в него течения и започна да вижда света около себе си, както го вижда героят от "Приказка за стълбата" на Смирненски. Сега вече Пришествието не е особено близо. Исус не чука толкова настойчиво на вратата. Елън Уайт не е чак толкова Божий пророк и авторитет по спорните въпроси, църковното членство не е чак толкова взискателно и отговорно призвание, Слабостите и греховете не са чак толкова противни пред Бога. По-голяма вина и прегрешение представлява изобличението им! Но що се отнася до "мисионската" дейност на църквата - тя работи на пълни обороти! И заслужено предизвиква адмирациите на Икуменическото движение!
Вън от Църквата се развива движение за сближение и обединяване на всички църкви. Но не върху доктрина и учение, не върху някоя основна истина на библията, а върху освобождаване от доктрини и учения, върху спонтанен изблик и всенародно увлечение. Гради се върху емоции и сантиментална религиозност, върху мистика и душевни възбуди и не без участието на интереси и политика.. А щом не е върху солидната основа на вечното Божие Слово, то е градеж на пясък. Онзи, който не се вълнува от този "пясъчен" строеж и не се присъединява към него, е считан за враг на мира и не християнин, вероятно еретик? Като че ли чуваме гласа на средновековието, дъхът на инквизицията, пращенето на кладите . . .
Вътре в църквата, това не буди тревога, не поражда въпроси и не предизвиква коментари, поне официално... Амвонът и службите са богато украсени, социално ориентирани и подчертано християнски. Но Тройната ангелска вест звучи "под сурдинка"повече като протоколно заглавие, отколкото като програма за действие. Ако някъде случайно се нададе вик: "Младоженецът иде! Ставайте да го посрещнете! - това ще прозвучи като фалшива тревога, защото точно сега никой вече не го очаква. Пришествието на Господ Исус Христос се отлага за неопределено далечни времена и това се отчита като актуализиране и осъвременяване на деноминацията. А всъщност си е с ъ н и отстъпление от дълга! Остава само едно: Пробудата. Но когато от светилника, който е в ръката на всеки се изиска да засвети с истинска с в е т л и н а, дали ще има в него масло за това?
СЕГА нека за момент прекъснем наблюдението на процеса през призмата на притчата и го продължим през призмата на третата ангелска вест. Нали приехме да ги съпоставим и проследим успоредно! При последната вест на последното време не се говори за светилници и резервно масло. Там няма заспиване и събуждане . . . Но там има страшен вик на предупреждение. Да не би това пак да е зов за пробуждане? Твърде вероятно е, защото резултатът е същият, както при притчата - разделяне между човеците на само две групи- за спасение или гибел, със или против Бога. Тук решаващият фактор не е наречен "масло", а "белег", "знак" или по своя смисъл - печат. Не можем да продължим без да анализираме символите на третата ангелска вест.
БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА И БОЖИЯТ ПЕЧАТ
Огромният заряд, заложен в третата ангелска вест е по своята същност, въпрос на ПОКЛОНЕНИЕ. Той се поставя в навечерието на Христовото завръщане, когато човешката история е на приключване и Великата Борба трябва да излъчи своя победител, Цар и Бог на поклонение. Настъпил е часът на истината. Всички форми на поклонение на всички времена са изконсумирани и изкристализирали в един последен тест на истината и един последен решаващ сблъсък. И от двете конфронтирани страни се изисква нераздвоено, безалтернативно и пълно поклонение, което е открито засвидетелствано пред целия свят и пред цялата вселена.
Монархът на този свят, Сатана, е решил да засвидетелства своята върховна власт и признание, като получи всеобщо и всемирно поклонение в лицето на своите водещи агенти. Това четем в Откр. 13:8.
" И ще му се поклонят всички земни жители . . . "
Но в числото на "всички" земни поклонници отсъства една друга група:
". . . всички, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне.
от създанието на света." И още: Откр. 13:16,17.
Преди да навлезем в същността и детайлите на това контестно и ангагонистично поклонение, нека се освободим от опасността да бъде разбирано фаталистично, като независимо и безусловно предопределение и предрешение. Тук Библията си служи с красивия, дори поетичен език на истината, като я разглежда още в началото с нейните крайни резултати и триумф. Но това не изключва условието, съпровождащо това "записване в книгата на живота", а то както знаем е: Вяра, верност, устояване до край". Бог е преднаписал у с л о в н о в книгата на живота онзи, който ще повярва, ще следва повелите на вярата си и ще потвърди вярата чрез делата си.
Предстои ни да минем по същество върху символите употребени в буквалния и разширения текст на Третата Ангелска Вест. Там всичко е символично, освен идеята за ПОКЛОНЕНИЕТО. Поклонението е реално и ще се изисква по реален начин. То е в центъра на вестта, затова да започнем с него.
Третата ангелска вест не говори пряко за поклонение към Бога и не призовава пряко към такова. Това е направила Първата ангелска вест, като е излязла с обръщение към земните жители:
"Убойте се от Бога . . . и поклонете се на Онзи, Който е направил небето и земята . . . "Откр. 14:7.
Тук поклонението е мотивирано с признанието на Бога, като Творец на целия свят. В това признание, неотнимаемо е заложена 4-та Божия заповед, като възпоменателен знак и печат на Божието дело. Третата вест приема този въпрос за предварително поставен и решен. Тя обаче, се спира конкретно върху онези поклонници, които още не са напълно просветени и определени относно налагащото им се поклонение от земните власти. Същевременно, им излага последствията на които се обричат поради Божия гняв. Ако се поклонят на богопротивната сила - з в я р а , ще бъдат врагове на Бога и ще понесат Неговия чист гняв.
ТЪЛКУВАНЕ НА СИМВОЛИТЕ
До преди едно недалечно минало, адвентната теология можеше да представи възловите символи на Великата Борба, без колебание и раздвоение в тълкуването. Можеше да бъде ясно назовано приложението им за конкретни исторически събития, личности и институции. Този вид тълкуване струваше трудът и изследванията на много изтъкнати, пишещи адвентисти.Но те винаги имаха своята подкрепа и опора във връзката с Духа на Пророчеството, където най-значителните пророчески образи и символи са конкретно назовани. Адвентната църква, като цяло стоеше зад Духа на Пророчеството и тя самата беше звено от пророческа верига.
ДНЕС, когато вече изминават 16 години от третото хилядолетие, ставаме свидетели на странни метаморфози сред водещите кръгове на Адвентното Общество. Колкото повече конюнктурата на събитията в света оправдава и доказва очакванията и предсказанията на адвентистите от седмия ден, толкова повече официалното представителство на тази църква става по колебливо и резервирано към собствената си доктрина. То сякаш, само не си вярва, а и забранява на другите да вярват и изповядват вярата си по начин различен от приетия от тях модел. . . Тук, в обсега на голяма пауза, се поражда голям въпрос: Какво е това? Може би дипломация? Или тактика и стратегия? Не бива да казвам "страх", защото страхливите са вън от Божието царство. А и как ще въвеждат други там?
Що се отнася до МЕН, аз нямам избор. Аз приех настоящата истина, такава каквато Бог я е дал и благословил. Израствах с нея и в нея. Падах и ставах, но в нея. Печелех или губех със нея. Грешах и се покайвах във нея. Радвах се и страдах със нея. Имах я до себе си и я споделях с други, доколкото имах възможност. И сега няма да направя изключение, а ще споделя адвентната доктрина, такава каквато е била,каквато трябва да бъде и каквато Духът на Пророчеството ни я е предал със свещеното завещание: "ДА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ"! В изпълнение на този завет, представям символите :
Змеят е Сатана, изявяващ се пряко в езически религии и атеизъм.
Звярът, с многобройните му и неподправими координати в библейските пророчества, е една форма на религиозно управление, която по име и вид е християнска но по съдържание и дейност е антихристиянска и богопротивна. Той е църква и царство, но църква която се управлява по свои закони и от свой "цар". Има претенцията да е представител на Бога на земята и да действа от Негово име, като прощава грехове, обвинява в грях и изземва функциите на Христос, като глава на църквата.
Според Откр 13:18 институцията "звяр" намира олицетворението си в човешко същество със символично число: 666. Това определено ни води къ римската католическа църква и нейният глава - папата.
Изчисленията към името, което отговаря на числото 666 са достъпни за всеки, който проявява интерес. Могат да бъдат проследени на три езика: Гръцки, латински и еврейски.
Белегът на звяра. Споменатата религиозна система е изработила своя имидж не само със своето водещо място в историята на християнската църква, но и чрез предсказаната й от пророчеството роля да посегне на Божия Закон и се опита да го промени. Дан.7:25. Католическата църква приема на себе си такава замислена промяна и се гордее и хвали с това, че е променила четвъртата заповед на декалога от събота в неделя. Продължението на тази дейност още не е приключило, защото налагането на промяната със закон отдавна е заложено в неделните закони които са готови и само чакат времето на активирането си. Духът на Пророчеството подържа това разбиране:
"Светлината, която ние сме получили относно третата ангелска вест, е истинската светлина. Белегът на звяра е тъкмо това, за каквото се обяснява. До сега още не всичко е разбрано относно този предмет, а и не ще бъде разбрано, докато свитъкът не се разтвори напълно; но едно много тържествено дело трябва да бъде извършено в нашия свят. Господната заповед към Неговите раби гласи:
"Извикай смело, не се щади, възвиси гласа си като тръба; и възвести на Моя народ престъпленията им и на Якововия дом техните грехове." Исая 58:1.
"Свидетелства за Църквата" 1928, стр. 106.
Образът на звяра. Откр. 13:11-17.
Този нов персонаж ни отвежда в американския континент и то в нашето време, когато там стават епохални събития и каноните на историята се променят. Най-впечатляващото събитие, посещението на папата в Щатите през Септември 2015 г. е брилянтно потвърждение и нагледна илюстрация на единодушието с което протестанти и католици ще вървят заедно от сега нататък. Според пророчеството към тях ще се прибави спиритизъм и те заедно ще оформят нещо ново до сега - образът на звяра. Така че, оставете папата малко намира. Той вече е преходна фигура, която ще предаде опита и духа си на друг. Но другият няма да е по-малко "папа" от него!
ОТНОВО В ПРИТЧАТА
В третата ангелска вест има нещо, което не е казано в притчата. И в притчата има нещо, което не е казано в третата ангелска вест. Но те така се допълват, че Божият народ да може добре да се огледа и прецени, дори да не е добре със зрението. За това му се предлага "колурий" Отк. 3:18. Дали колурият не би помогнал да проличи липсата на резервното масло в светилниците на неразумните?
Прекъснахме нашите разсъждения за "заспиването"в притчата с допускането, че по време на съня на девиците, разбирайте "църквата", нещо се е случило и тя е била допълнително "засявана" от някого. Да приемем ли, че е станало така? Докато църквата на "Остатъка" се е унасяла в сладка дрямка на изчакване и набиране опит, в стремеж да реализира себе си и като Божие представителство, и като престижно общество в този свят, тя неусетно е постигнала повече в последното, за сметка на първото. За да придобие права, привилегии и имидж, тя е пренебрегнала своята пророческа мисия и пълномощия и е заложила повече на социалния си статус и гражданска сигурност. Така се е утвърдила като граждански ориентирано общество, разновидност на световната общохристиянска система и е станала една религиозна корпорация. Мисията в нея е отстъпила на прагматизма и рутината. Може би някой би се възмутил, че това вече е прекалено тенденциозно изказване? Е, ако споменатите промени са станали неволно и неусетно, има още възможност да се оправят. Йоил казва: Йоил 1:14; 2:12-14. Понякога грешките могат да доведат до по-.голямо пречистване, сближение и повече сила "в Господа". Амин! Дай, Боже да бъде така! Но ако грешките ни станат стратегия на "лукавия раб" и удобна позиция да се служи на двама господари, тогава това не е "единство" в Господа и от него трябва да се бяга.
ИЗВОДИ ОТ СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ
Съвременните тенденции в религиозния живот на човечеството са сред нас и ние сме сред тях. Нека не отделяме тук време и място да ги обясняваме. Ще преминем направо към изводите, изводи, които се налагат и шокират, ако сме адвентисти:
Извод 1.
Църквата на Адвентистите от седмия ден няма никаква роля и бъдеще, ако се откаже от своята библейски пророческа мисия.
ДНЕС, когато лютерани, методисти, баптисти, презвитериани, петдесятници и пр. са готови да преразгледат своите протестантски позиции и ги изоставят в името на едно обединяващо всички единство, ЦАСД няма никакво основание да продължи да съществува, ако не държи на своята уникална мисия да бъде Божията църква в това последно време. Тя не е от най-многочислените, най-популярните, най-традиционните и най-богатите църкви. Нейният статус, за световните църковни тенденции, е "заварено положение". И тя също трябва да се претопи и да изчезне. Такава е програмата на Икуменическото движение, което готви една нова световна религия. И ако не бъде "себе си", ако не притежава нещо, което другите нямат, ако няма специална Божия вест и не е специално подържана от Бога, тя е приключила своята роля като църква на остатъка, ако въобще е имала такава. Би трябвало да изповяда заблуждението си и да се отрече от претенциите си също така публично, както ги е проповядвала. Най-малко, би трябвало честно и с достоинство да коригира своята доктрина и да обяви ново учение с нов статус. Трябва да обяви какво не вярва вече и кое изхвърля от досегашната си практика. Трябва да обясни защо все още е адвентна църква и какво очаква и кога го очаква. Може би за някои това ще прозвучи релаксиращо и те ще си кажат: Привет, нови времена! Честито братство без бремена и кръстове! Нямаме пряка вест от Бога, но "глас народен, глас Божий" Как по-рано не сме се сетили, че можело и така ами сме страдали и сме се лишавали, като законници, нещо което никой не ни е искал? Нашето ново време ни облагодетелства чудно, и ни постави всички в една рамка, като "чада на благодатта". В края на краищата, всички ще бъдем спасени, независимо какво сме правили или правим! Пък и има опростителни форми предлагани от авторитетно място, било със или без заплащане! . . .
Само че, привидните и приятните "истини" не са непременно истини. А пред Онзи, Който е истинен и ИСТИНА, имат стойност само реалните истини. Все още можем да се допитаме до Него и сверим възгледите и пътя си. Как?
"Обърнете се към закона и свидетелството. Ако не говорят според това СЛОВО наистина няма светлина в тях." Исая. 8:20.
НАРОД СЪС СПЕЦИАЛНА МИСИЯ
Докато Библията не знае нищо за икуменическото движение, тя познава един народ избран и повикан да възвестява волята и достоинствата на живия Бог:
"Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина." 1 Петр. 2:9. Да чуем и гласа на ДП върху това:
"Бог намеряваше да открива принципите на царството Си чрез Своя народ. Но за да може този да ги изявява в живота и характера си, Той желае да го отклони от светските привички, обичаи и начин на действия. Той се опитва да го доведе близо до себе Си, за да може да му открива волята Си. Това беше Неговото намерение при освобождаването на Израил от Египет. При горящата къпина Мойсей получи от Бога вестта за египетския цар: "Остави народа за да ми служи в пустинята". Изх. 7:16. Със мощна мишца и простряна ръка, Бог изведе еврейските множества от страната на робството. Чудесно бе спасението, което Той извърши за тях, а същевременно наказа с пълно унищожение техните приятели, които не искаха да бъдат послушни на Неговото Слово.
"Бог желаеше да отдели Своите чада от света и да ги подготви за да приемат Словото Му. От Египет , Той ги заведе на планината Синай, където им откри Своята слава. Тук нямаше нищо, което да привлича вниманието им, или да отклонява мислите им от Бога. Като гледаше обграждащите я високи планини, голямата тълпа можеше да познае собствената си нищожност пред Бога. При тия канари, които можеха да се поклатят само от силата на божествената воля, Бог се съобщаваше с човеците. И за да остане Неговото Слово завинаги ясно и разбрано в умовете им, Той извести сред гръмове и светкавици и със страшно величие закона, който беше дал в Едем и който беше отражение на Неговия характер, думи написани със Божия пръст на каменни плочи. По такъв начин, волята на безкрайния Бог беше открита на един народ, който бе призван да извести принципите на Неговото небесно владичество на всички народи, езици и наречия.
За същото дело днес, Той е призвал Своя народ, открил му е волята Си и изисква от него послушание. В последните дни на историята на тази земя ще говори същият глас, Който някога говори от Синай: "Да нямаш други богове освен Мен". Изх. 20:3. "Свидетелства за Църквата", 1928 г. Стр. 99,100.
Кое е мястото и ролята на Третата Ангелска Вест в мисията на този народ? Отново божественото вдъхновение е дало ясен отговор на този въпрос:
"Едно велико дело трябва да бъде извършено за да се известят на човеците спасителните истини на евангелието. Това е отреденото от Бога средство за да се спре нравственото падение. По такъв начин Той възобновява Своя образ в човека. Това е Неговото спасително средство против всеобщото унищожение. То е силата, която съединява човеците един с друг. Възвестяването на тези истини е делото на третата ангелска вест. Господ желае, щото проповядването на тази вест да бъде най-висшето и най-великото дело, което се извършва през това време в света."
Пак там, стр 101/1г
С неотклонна праволинейност, свидетелството продължава:
"Същото намерение, което Бог желаеше да изпълни с израиляните, като ги изведе из Египет, Той желае и днес да постигне чрез Своя народ. Светът трябва да получи една представа за Божия характер, когато гледа на проявяващата се в църквата доброта, милост, справедливост и божествена любов. Когато по такъв начин Божият закон бъде осветен в живота чрез примери, сам светът ще признае превъзходството на тия, които повече от всеки друг народ на земята обичат Господа, боят Му се и Му служат. Господ внимава върху всеки един от Своя народ; със всеки Той има Своите особени планове. Той желае щото всички, които следват Неговите свещени предписания, да бъдат особени хора и за тях се отнасят днес думите, които Мойсей написа чрез Светия Дух някога за стария Израил:
"Ти си един свят народ на твоя Бог. Теб е избрал Господ, твоят Бог за Негов собствен народ между всичките народи, които са на земята." Второз. 7:6.
Пак там, стр.102.
Хубаво! Много хубаво!! Превъзходно!!! Но "де я" тази църква, по която душите ни копнеят? Тя е в себе си. Тя е вътре в теб и мен, както класът е в семенцето и дъбът в желъда! Тя е във вярата, която носим - Исусовата вяра!Дори и практически да сме далеч от идеала, потенциално, Църквата носи своя заряд, тя чака обновление! Последното възражение на скептика-адвентист е: Добре де, кога е писано това? Не минаха ли повече от сто години, не изтече ли толкова вода! . . А ето, светът продължава да си съществува! Защо е тази "спешност" и защо да плашим хората? Нека се проповядва, но не така припряно и панически! За Бога един ден е като хиляда години! Той няма да изложи на гибел толкова много хора!. . . Уви! Колко е "съобразителен" лукавият раб! Колко му се иска да има още поне стотина години, че си има толкова много работи за свършване! . . И Авраам се пазареше с Бога, но неговите аргументи бяха по-благородни и по близки до Божиите. Нека добре си дадем сметка, за какво искаме о щ е в р е м е от Господа на този свят? ЗАЩО не бързаме да Го посрещнем! Защо още се бавим в Содом? Какво има там, което ни привлича и задържа? И можем ли все още да чуем думите на Исус: ПОМНЕТЕ ЛОТОВАТА ЖЕНА!
"Когато бурята на Божия гняв се разрази над света, за много души ще бъде една ужасна изненада да видят как тяхната къща бива завлечена, понеже е била построена на пясък Дано предупреждението да достигне до тях преди да е било много късно. Сега ние би трябвало да чувстваме отговорността да работим най-сериозно за да съобщаваме на другите истините, които Бог е дал за това време. Ние все още не се заемаме с това нещо достатъчно сериозно." Св.Ц. 1928 г. Стр. 105. .
Да, отдавна е писано. И за онези, които са го пропилели тогава и за тези, които ще го пропилеят сега, то ще бъде еднакво навременно. Една генерална репетиция не значи отлагане на представлението! И Ной трябваше да чака повече от сто години; Но това, което очакваше неговия свят, очаква и нашия днешен свят. И то с предупреждението за още по-голяма неочакваност!
"Божието сърце се вълнува; душите са скъпи в Неговите очи; Христос плака в смъртен страх за този свят; за него Той биде разпнат. Бог даде Своя единороден Син за да спаси грешниците и Той желае щото ние да любим нашите съчовеци, както Той ни е възлюбил.Той желае всички, които имат познанието на истината да я съобщават и на другите. Сега е времето, когато се дава последното предупреждение. . . Всички човеци трябва да бъдат разтърсени за да познаят важността на времето и близостта на деня, донасящ края на човешките изпитания. Трябва да се правят решителни усилия за да се представи убедително на народа вестта за това време. Третият ангел трябва да излезе с голяма сила. Нека никой не пренебрегва и не подценява това дело!
Свидетелства за Църквата,1928 г. Стр. 105.
.
КОЙ ще се заеме с това дело и ще го извърши? Православието ли, което с единия крак е в Стария Завет? Протестантизмът ли, който е още в небесната "Светая"и се кланя пред неидентифициран олтар? Или католицизмът, който има друга роля, дадена му от пророчеството? Няма друг, освен а д в е н т н и я т о с т а т ъ к - третият Илия. Притчата сочи неговото силно оръжие - резервното масло. Ангелската вест излага неговият отличителен з н а к , неговата мисия и програма - предупреждение към света за с п а с е н и е . Има неизбежна зависимост между двете. Който няма м а с л о т о няма да може да предаде вестта, макар и да държи светилник в ръката си.
Извод 2.
Двуполюсен модел в църквата на АСД. Защо "Илия" се бави?
Не само Младоженецът се бави. Някой, който трябва да мине преди Него, също се бави. Докато църквата е нараствала числено и "задрямвала" в качествено отношение, в нея са настъпвали неусетни "малки" количествени промени, които постепенно са се превърнали в качествени промени. Така тя се е оказала повторно "засята" с чуждо семе. В лагера на традиционното християнство, което не приема НАСТОЯЩАТА ИСТИНА, се е работило упорито и настойчиво за идейно проникване сред "остатъка". Неусетно се е създало едно "смесено" общество, което изповядва едно, а практикува друго. Тази вътрешна промяна не убягва от полезрението на ДП, който я посочва определено:
"Видях, че на много от избралите широкия път бяха написани думите: "Мъртъв за света. Краят на всичко е наближил. Бъдете готови!" Те изглеждаха както всички суетни хора около тях, с изключение на това, че сянка на тъга можеше да се забележи по лицата им. Разговорите им бяха също като разговорите на веселите и безразсъдните наоколо. От време на време, обаче, те посочваха с голямо задоволство написаното по дрехите си и призоваваха и други да облекат същите дрехи върху своите. Намираха се в широкия път, а изповядваха, че са от ходещите по тесния. Хората около тях им казваха: "Няма никаква разлика между вас и нас. И ние се обличаме, говорим и постъпваме по същия начин..."
Бог обича църквата Си, но в този вид, Му се повръща от нея! Тя се е обезличила и е обсебена от друг дух. Няма го вече девизът на апостол Йоан: "Не любете света". Няма го острото предупреждение против похотта на очите, похотта на плътта и гордостта на живота. Няма го повикът за чистота, себевладение, скромност и жертва. Няма го страхът от греха! . . Днешният християнин иска да изживее живота си, а не да го инвестира в отвъдни идеали. Той е първо поданик на този свят, а после участник и очакващ в Божието царство. Сега, не Словото, а той диктува условията. Затова "Илия" се бави. Той не може да влезе в ролята си, защото друг я е заел и я играе по друг начин.
Извод 3
Не ние ще водим Бога, а Той - нас.
Освен изложената причина на вътрешно "боледуване" в средите на "Третият Илия", той има неразрешен проблем и с икуменическата и юридическата конюнктура в света. Като корпоративна организация е зависим и подчинен на законите, които управляват тези институции. Това създава предпоставки да бъде с "вързани ръце"т. е. да не може да прави всичко, което би искал. Резултатът е, че и вестта му става "вързана". Съобразена с тези условности и приспособена към тях, тя изменя характера си и звучи приглушено, двузначно, неубедително. . . Но Божията вест не е подчинена на човешки контрол. Словото Божие " не се връзва". Бог не е ограничен в обсега на едно средство, което е използвал някога. Той има и други. Щом праща "Илия" с определено поръчение, Той има и начинът да го постигне. По подготвени в това отношение и подходящи за целта се оказват независимите адвентни евангелизаторски служения. Благодарение на широкото въвеждане на интернет в съвременните човешки комуникации, могат да бъдат споделяни мнения и слушани проповеди на вещи евангелизатори, без ограничения и цензура. Това дава възможност да се оглеждат нещата от повече страни и да се добие по пълна и вярна картина за истината. Мисля, че тази с в о б о д а, която за сега още не е ограничена е Божи дар за да се чуе всичко, а не само нещо, което е минало през филтър. Напълно се абстрахирам от лични отношения, емоции и настроения и разглеждам въпроса по същество. Отначало бях доста резервиран и с подозрение следях независимите предавания. Очаквах да видя неизбежните човешки интриги, интереси и конкуренции. Но сега не мисля така. Имам пълното убеждение, че това е ВЕСТТА, на Илия, която трябва да се проповядва. И необяснимата съпротива "отвътре" против нея ме убеждава още повече, че тя е истинска. В нея има доктринално автентична вярност, има библейска сила и звучност, има благодатното действие на Духа, способно да направи сърцето да "гори". Мога да кажа само: "Амин"!
Не ние ще водим Бога, а Бог трябва да води нас. От нас зависи само да бъдем "разумни" или "неразумни".Ако искаме да бъдем от "разумните", трябва да гледаме, да виждаме и да предвиждаме:
"Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред и страдат."Пр. 22:3; 27:12.
От страна на ДП отново имаме уверението, че пътят по който ще върви църквата не е широкият път на света, а тесният. Нека видим какво е представено на Е. Уайт:
"Докато бяхме в Батъл Криик през август 1868 г. сънувах, че съм с голяма група хора. Част от тях се приготвяха за път. Бяхме с тежко натоварени коли.Пътят се издигаше нагоре. От едната му страна имаше дълбока пропаст. От другата - висока, гладка бяла стена, като последната фина мазилка на стая.
Колкото повече пътувахме, толкова по-тесен и стръмен ставаше пътят. На места се стесняваше толкова, че изглеждаше невъзможно да продължим с натоварените коли. Тогава ги откачихме от конете, прехвърлихме част от багажа върху животните и така продължихме.
Пътувахме нататък, но пътят продължаваше все повече да се стеснява. Бяхме принудени да се притискаме плътно до стената, защото имаше опасност да паднем от тесния път долу в стръмната пропаст. Като правехме това обаче, багажът на конете се опираше в стената и ни караше да се накланяме към пропастта. Страхувахме се, че ще паднем и ще се разбием на парчета върху скалите. Тогава развързахме багажа от конете и той полетя в пропастта. Продължихме на коне, измъчвани от страх да не загубим равновесие, когато стигнем до тесните места и да не паднем. В такива моменти, една Ръка изглежда, вземаше поводите и ни прекарваше през теснините.
Когато пътят стана още по-тесен, решихме, че не можем повече да пътуваме безопасно на кон и оставихме конете. Тръгнахме пеш в колона по един. Всеки стъпваше в стъпките на предния . В този момент от чистата бяла стена се спускаха малки въженца. Жадно се вкопчвахме в тях, за да си помогнем в пазенето на равновесие. Докато пътувахме, и въженцата се движеха заедно с нас. Накрая пътят стана толкова тесен, че решихме за по-безопасно да стъпваме боси. Затова си свалихме обувките и изминахме известно разстояние без тях. Скоро разбрахме, че можем да вървим само без чорапи. Затова ги събухме и продължихме съвсем боси.
След това си спомнихме за онези, които не бяха свикнали на лишения и трудности. Къде бяха тези хора сега? Нямаше ги в групата. При всяка промяна някои изоставаха, а в групата оставаха и продължаваха пътуването само такива, които бяха приучили себе си да понасят трудности. Лишенията по пътя само усилваха желанието им да стигнат до края.
Опасността да паднем по пътя се увеличи. Притискахме се плътно до бялата стена, но въпреки това не можехме да стъпи свободно със нозете си върху пътеката, защото беше твърде тясна. Тогава се отпускахме с цялата си тежест на въженцето, като възкликвахме: "Имаме опора отгоре!" Същите думи бяха изговаряни от всеки в групата по тесния път.
Потрепервахме, като чувахме звуците на веселби и гуляи, които, като че достигаха до нас от бездната отдолу. Чувахме скверни клетви, вулгарни шеги и долни, неприлични песни. Чувахме военни танцови песни. Чувахме и инструментална музика и висок смях, примесен с проклятия, горък плач и скръбни ридания. Това ни изпълваше с още по-голямо желание да успеем да се задържим в тясната и трудна пътека. Повечето време се налагаше да висим с цялата си тежест на въженцата, които с напредването ни се увеличаваха по големина.
Забелязах, че красивата бяла стена е изцапана с кръв. Видът й ме изпълваше с чувство на съжаление. Но това беше само за момент, тъй като скоро прецених,че така трябва да бъде. Тези, които ни следват, ще знаят, че и други са минавали по тесния и
труден път преди тях и ще си направят заключението,че и те ще успеят. И когато от изранените им нозе потече кръв, няма да изпаднат в малодушие, защото виждайки кръвта по стената, ще знаят, че и други са претърпели същата болка.
Накрая стигнахме до широка пропаст, до която пътят ни свършваше. Сега вече нямаше нищо, което да води нозете ни, нищо върху което да стъпим.. Трябваше да разчитаме единствено на въжетата, които бяха увеличили големината си до размера на телата ни. За известно време бяхме в тревога и смущение. Питахме се един друг, шепнейки си със страх: "На какво се държи въжето?" Съпругът ми беше точно пред мен. Големи капки пот падаха от челото му, вените на врата и на слепоочието му бяха удвоили големината си, а от устните му се изтръгваха подтискани, мъчителни стонове. Пот се лееше и от моето лице и аз чувствах такава скръб и мъка, каквато не бях изпитвала никога преди. Предстоеше ми страшна борба. Ако пропаднехме тук, всички трудности, които бяхме издържали и преодолели по пътя, биха били напразни.
Пред нас от другата страна на пропастта се виждаше красиво поле със зелена трева, около шест инча висока. Не можех да видя слънцето, но светли, меки лъчи, , подобни на злато и сребро, огряваха това поле. Нищо, което бях виждала на тази земя, не можеше да се сравни по красота и слава със него. Но ще успеем ли да го достигнем? Това беше тревожният ни въпрос. Ако въжето се скъса, ще загинем.
Отново си шепнехме мъчителните думи:"На какво се държи въжето?"
За момент се поколебахме дали да рискуваме. След това възкликнахме: Единствената ни надежда е да разчитаме изцяло на въжето. На него сме разчитали през целия труден път. То няма да ние измени и сега." Все още се колебаехме и тревожехме. Тогава бяха изговорени думите: "Бог държи въжето. Не трябва да се боите." Тези думи бяха повторени от хората, които бяха след нас, придружени с уверението: "Той няма да ние измени и сега. До тук ни е довел благополучно."
Тогава съпругът ми се залюля над страшната бездна и стигна до красивото поле оттатък. Аз незабавно го последвах. И, о, какво чувство на облекчение и благодарност към Бога почувствахме! Чувах триумфиращи гласове да възхваляват Бога. Бях щастлива, напълно щастлива!
Събудих се и почувствах, че от безпокойството, което бях преживяла при преминаването на трудния път, всеки нерв на тялото ми беше опънат като струна. Този сън не се нуждае от коментар. Той ми направи такова впечатление, че вероятно всяка подробност от него ще остане ярка в съзнанието ми, докато съм жива."
Цитирано от "Съкровище в пръстен съд", стр. 242-246.
Любезни читателю, не казвай:"Това са мистични видения! Животът има и по-светла страна!" Не търси по "пряк" път към живота от този, който Христос измина. Няма по пряк път. Има само "път, който изглежда прав в очите ти, но води към смърт". Там ли искаш да отидеш? Знам, че не е лесно да се съгласиш и може да упорстваш:
Не потъна ли Титаник?
- Да, но животът продължава! . .
Не рухнаха ли кулите на търговския център в Ню-Йорк?
- Е, какво? - Животът продължава ...
Нямаше ли катастрофа в Чернобил?
-Все пак, животът продължава.
Не бяха ли смъртоносни 10-те най-големи ядрени катастрофи на новото време?
- Но въпреки тях, животът продължава!
Какво да кажем за зловещия витаещ навред тероризъм?
Онези, които останат ще продължат! . . Да, все още, за теб и мен животът може да продължава, но той все повече се скъсява. Не идва ли моментът, когато ще спре да продължава? И ще завърши като стихотворението на Радой Ралин: "И няма по-нататък" ?. . .
Приятелю, братко, сестро, бъди открит и честен поне пред себе си: В коя строфа от твоето житейско стихотворение се намираш? В началото? В средата? Или недалеч от онова: "Няма по-нататък"? Мислиш ли че ще можеш да останеш в желаните от теб редове, белязани с възторга и очарованието на Д-р Фауст: "Постой, поспри, о миг! Ти си тъй-прекрасен!" Но времето не чака никого. Няма да чака и теб. За Бога твоят живот вече е приключил! Затова чуй божия глас, отправен и към теб на разбираем човешки език и в благоприятно и удобно за теб време:
"В основните принципи на нашето дело не трябва да става никаква промяна. То трябва да остане тъй ясно и определено, както пророчеството го представя. Ние не бива да правим никакви съюзи със света, мислейки че по такъв начин ще можем да постигнем повече. Който се опитва да пречи на Делото в точките, които Бог е определил, не ще бъде угоден на Господа. Никоя точка от истината, която е направила Адвентистите от седмия ден това, което са, не бива да бъде умаловажена. Ние имаме старите гранични камъни на истината, опитността и дълга и трябва твърдо да защитаваме нашите принципи пред целия свят.
Нужно е да се събудят мъже, за да известят на всичките народи живите Божии слова. Мъже с различни способности и дарби трябва да заработят в хармония заедно за един общ успех. Те трябва да се съединят в делото за даване на Истината на народа, като всеки работник изпълнява своята особена задача." Св.Ц. 1928г. стр. 106.
"Мъжете" са се събудили и известяват на всички народи живите Божии слова. Ще се събудим ли и ние да подкрепим делото на Третия Ангел? Ще бъдем ли от онези "разумни", които се снабдиха с "резервно масло" още преди кризата да дойде? Ще станем ли "Третият Илия" в стихията на неговото призвание, готов да назове всичко и всеки с истинското му име? Небето очаква да излее силата на Духа върху онези, които я поискат.
А м и н !