ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО
Първата ангелска вест
Тема 6
Във всяка човешка дейност, била тя физическа или мисловна, т в о р ч е с т в о т о е най-силния момент, най-висшата степен на активност и най-възвишената форма на изява. Творецът е свързан със своето творение по един така естествен и уникален начин, че нищо не може да го замени или промени, без с това да извърши насилие над творческото тайнство и да се провини в нелоялно посегателство. Едно такова провинение би било от най-злокачествен вид, защото засяга честта и достойнството на твореца, като ограбва признателността и любовта, които го свързват с неговото творение.
Майчинството е един такъв вид творчество от първа величина. Майката, която ражда своето с любов очаквано дете, създава една връзка, която не би могла да се създаде по какъвто и да е друг начин. И ако не беше грехът, който е опорочил всяко добро нещо на света, всяка майка щеше да бъде светица, а родителството – с в е щ е н о д е й с т в и е . Това, което свързва майката и нейното дете не може да го създаде нито мислител и писател, нито учен или педагог, камо ли политик и държавник! То е „нещо само в себе си”и следва един закон, зад който стои великия Творец – Бог.
В аналогичен план, всяко дело на човешкия гений е висша творческа изява. И тя създава отношения и връзки, които са уникални и свързват творческата личност с предмета, обекта или каузата на нейното творчество по неповторим, личен начин.
Не можете да разделите Бетовен , Моцарт, или Вагнер от тяхната музика; Галилей, Коперник и Кеплер – от тяхното присъствие в астрономията; Айнщайн – от теорията за относителността и Лутер от - от реформацията. Не можете да разделите себе си от онова, което и в съня ви не ви напуска и ангажира всичките ви сили и внимание – делото на живота ви! Не можете да имате мир и покой, докато този огън гори и творческият процес не ви е довел до своя желан завършек . Но когато този ден настъпи, вие влизате в едно ново състояние на духа - в удовлетворение от завършеното дело, в триумфа на постигнатата цел, в радостта на спечелената победа, или казано с терминологията на това изложение – в ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО!
Ако сте преживели това, знайте, че Бог ви прави съпричастни на Своята творческа мощ и на своята божествена почивка – ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО.
„И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер и стана утро: ден шести.Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно воинство. И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил. Бит. 1:31-2:1-3.
„Съботата е направена за човека” Марк2:27
Онази първа с ъ б о т а в Едем е неповяхващият венец, увенчаващ делото на Твореца , Негов авторски знак, поставен във времето и оставащ валиден за всички времена. Тази Своя почивка Той дава на човека като знак на един в е ч е н з а в е т. Съботата е била предвидена да облагодетелства по един най-висш начин човека в р а я като му дарява общение с неговия Бог, неговия ближен и останалото творение. Тя остава с него, когато е принуден да напусне рая, съпровожда го в странстванията му по прокълнатата земя и ще го доведе отново до вратите на обновения свят.
Чували сме неведнъж възражения от хора, които не могат да почувстват напълно същността и смисъла на вечния живот: Какво ще правим там през цялата вечност? И най-хубавото да е, накрая ще ни омръзне и пак ще изпаднем в досада и скука! . . Наистина странна тревога! И то от кого? От хора, които нямат и един единствен ден изживян без стреса, тревогите, бремето и угрозите на този свят! Омръзва им онова, което не познават, а не искат да се разделят с това, което всеки ден ги терзае по някакъв начин и им отнема живота. Тези, застраховащи се от опасността за много дълъг живот реалисти, всъщност нямат и един ден, в който да почувстват какво е вечността и какво е да живееш в нея! В своя богат и колоритен живот, те нямат и един ден, който да им принадлежи истински. Денят в едемската градина, която Бог създаде, е бил без тревога и болка, без бързане и напрежение, бе опасности и заплаха, без мисъл за край и смърт, без отречени желания и непостигнати мечти . . . Един ден, който има всичко в себе си, сякаш няма да свърши и не искате да свърши, защото той всъщност няма край, няма недостатък! Имате ли един такъв ден в живота си? Ден, който се развива от хубав към по-хубав, още по-хубав, неспирно хубав и разпалва жаждата ви за живот в едно космическо горене, в един божествен устрем към нови и нови върхове, към съвършенство! Това е ВЕЧНОСТТА! Тя не мисли за утре. Тя живее днес и живее пълно. За нея винаги е „Днес”.
Съботата е този емблематичен ден-вечност, създаден от Твореца и подарен на човека, за да му напомня за вечността и да го доведе при нея, ако се загуби. Съдържанието на думата „събота”на еврейски език има смисъл на почивка, мир, благословение.
Като чете тези редове, читателят може да си помисли: Наивни мечти и представи! Религиозен сантиментализъм! Сектантски екстремизъм! Съботянство – винаги пристрастно и тесногръдо! Жалко за другите хубави неща, които се смесват с него!
Ако моят читател е достатъчно благороден за да не си го помисли и съответно възпитан, да не го каже на глас,нека знае, че и да си го помисли и да го изкаже – няма да ме изненада. Аз сам съм си го помислял и изказвал неведнъж. Син на проповедник, който е оставил доходна работа и приел да служи на кауза при три пъти намалена заплата, аз от дете съм въведен да вървя по неговите стъпки. Възпитан в лоялност към четвъртата заповед, съм носил товара на социална нестандартност, лишения и недоимък още от най-ранна възраст, в ученически години, военна служба, борба за образование,за работа и реализация в обществото. Пределно ясно ми е какво неудобство и какъв източник на смущения може да бъде съблюдаването и освещаването на седмия ден от седмицата – събота!Познанството и дружбата ми с колегата, мъченик за вярата, Кирил Шемков, чийто живот в най-добрата си част мина по лагерите, само обогати моята лична представа. При такива условия, съботата става най-тежкия ден! . . . Но от скромния си опит знам, че това не отслабва духовно личността, а напротив – усилва я! Пак същия Шемков казваше: „В събота ме караха да работя, насилваха ме всячески, биеха ме . . . но аз се чувствах почетен и празнувах! Ставах по-силен и от мен се насърчаваха други по-малодушни.
Съботата не е фанатична прищявка. Тя е знак на принадлежност към един завет, символ и белег на едно п р и с ъ с т в и е, което е осезаемо и остава неизменно, както в безгрешния р а й , така и в лагерите на смъртта!
„Може ли майка да забрави сучещото си дете и да не се смили над рожбата на утробата си? Но те ако и да забравят, Аз пак няма да те забравя!” Ето на дланите Си съм те врязал . . .”Исая 49:15
Ние сме създадени за това „присъствие” и то ще ни липсва, докато не откликнем на неговия призив и не влезем в Неговото упокоение – ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО!
„Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко. Матей 11:28-30
„Съботата е направена за ч о в е к а „ Марк 2:27
От астрономична гледна точка, съботата е ден като всички други, но духовно тя носи незаменими благословения. В посланието към евреите, гл. 3 и 4 е отправена специална покана да влезем в Божието упокоение или почивка,като е подчертан неуспеха на Израел да се възползва от своя шанс на своето време. Въпросът не е нито еврейски, нито български, нито на кой да е друг народ. Бог е Бог на всички народи и Неговата почивка е една за всички народи. В нея се влиза чрез вяра и послушание. Въпросът, който остава нерешен тук е: Със съботата, или без съботата?Как иска Бог да влезем в Неговата почивка: Като пазители на Божията заповед, или като нейни нарушители?
В споменатите глави /3 и 4/ от посланието към евреите, се разглежда поведението на Израел, когато е бил на път за Ханаан. То било непристойно. Те не били готови за високото си призвание, проявявали неверие, малодушие, непокорство, невъздържание . . .Бог искал да ги въведе в страна, която ще им осигури отдих, свобода и успокоение от тежкото робство и дългото странстване из пустинята. Но искал те да влязат в обетованата земя, като народ на ЗАВЕТА и като пазители на Неговите заповеди. Затова, още преди Синай им напомнил, че вече не са в Египет и трябва да освещават Божията с ъ б о т а : Изход 16:22,23. Така Израел трябваше да влезе в Ханаан, като пазител на Божия почивен ден, който малко по-късно влезе в закона от Синай, като четвърта заповед.Тъй като обещанието за влизане в Неговата почивка, остава в сила и за нас днес, Бог ни запознава с потъпканата и забравена заповед за седмия ден, за да влезем в небесния Ханаан, като пазители на Божите заповеди, а не там да се учим да ги пазим.
Отдавна ми е известно, че има хора, които няма да се съгласят с това твърдение. Те винаги са били несъгласни с него и възможно е никога да не се съгласят. Но също така е възможно и да променят мнението си, да преоценят нещата и да се съгласят. Техният отговор на поканата да се освещава седмия ден - с ъ б о т а, по същество е: „Ние искаме да почитаме четвъртата Божия заповед, но християнската събота сега е в н е д е л я , защото Христос е възкръснал в първия ден на седмицата. Цял свят така прави!
Ако читателят се приобщава към това мнение за практиката на „цял свят”, той обезателно трябва да го съобрази и с един текст от Библията, който го информира за „целия свят” така:
„Ние знаем, че сме от Бога, а целият свят лежи в л у к а в и я .” 1 Йоан. 5:19
Ако този текст ви се вижда твърде краен и стои изолиран и самотен в представите ви, може да го сравните с още един:
„Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него. Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота –не е от Отца а е от света. И светът преминава и неговите похоти, но който върши Божията воля, пребъдва до века.”1 Йоан. 2:15-17
А ако сте решили, че и тук апостол Йоан се престарава и изразява свое по-крайно мнение, ще припишете ли същото и на неговия Господ, надявам се и ваш Господ?
„Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е от тук.” Йоан 18:36
„Ако светът ви мрази, знайте че преди вас Мен е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; но понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света,затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха и вас ще гонят; ако са опазили Моето слово ще пазят и вашето.”Йоан 15:18-20
Да се заменя деня на Божието упокоение с друг ден – това е п о с е г а т е л с т в о. Дори и да е направено с добри намерения, то пак е „Каинова жертва”. Каин принесе в жертва на олтара си земеделски продукти не с лоши подбуди,но Бог не прие жертвата му, защото тя омаловажаваше Божията жертва. Заменяне на Божията почивка с друг почивен ден е омаловажаване на Божието у п о к о е н и е , на Божието творческо дело, на Божието изкупително дело, защото: „Човешкият Син е господар на съботата и е направил съботата за човека.” Да се отнеме Божието упокоение от сърцето и поклонението на поклонника, това е злоупотреба, посегателство и грях,като грехът на принасяне „чужд огън” на Божия олтар.То е непослушание, а непослушанието Бог приравнява с чародейство:
„И Самуил каза: Господ наслаждава ли се на всеизгарянията и жертвите, както на послушанието на Божия глас? Ето послушанието е по-добро от жертвата и покорството – от тлъстина на овни. Защото непокорството е като греха на чародейството /окултизма/ и упорството като безбожие и идолопоклонство. . . „1 Царе 15:22,23.
ТРИКРАТНО ПОТВЪРДЕНОТО „УПОКОЕНИЕ”
В СПАСИТЕЛНИЯ ПЛАН, който е най-грандиозната идея във Вселената, идея в действие, Господарят на вселената, Бог три пъти казва „Свърши се!”И три пъти последва това с акт на почивка или упокоение. Първият път- когато сътворява, устройва и онаселява нашата планета земя. Втори път – когато издъхва на Голгота и спечелва битката за човека, става негов Изкупител и законен представител пред небето. И третият път – когато свършва изследвателният съд и благодатното време и обновената земя придобива своите обитатели не само като потенциални и вероятни поданици, а като законно утвърдени синове и дъщери, наследници на Божието царство. Когато Бог казва нещо три пъти, Той иска то да се запомни завинаги. Затова ще се спрем по-обстойно на споменатия ключов текст от посланието към евреите, който третира въпроса за Божията „п о ч и в к а” Точките върху, които ще размислим са:
1.От какво си е „починал” Бог и какво следва от това?
2.Грехопадането и надеждата за възстановяване.
3.Съботата – знак на освещение.
4.Провалът на Израел да влезе в Божието упокоение.
5.Второто „Свърши се!”. Благодатното време за Израел.
6.Обещанието за Божията почивка остава. Как да влезем в нея?
7.Нов свят за нови хора. Господната „събота” – от Едем в Новия Ерусалим!
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
1. ОТ КАКВО СИ Е ПОЧИНАЛ БОГ И КАКВО СЛЕДВА ОТ ТОВА? Бит.2:2; Евр. 4:4
Някои още тук, в първите страници на Библията, напускат позицията на светото Писание. Те не могат да си позволят да са чак толкова „наивни”, че да приемат доклада за сътворението буквално. Днес, в 21 век, това не върви. То разделя от реалния свят и въвежда в мистика и схоластика. Изхвърлят писанията на Мойсей от канона, доколкото не са съобразени с тяхната парадигма и продължават да си бъдат„вярващи”. Вярващи в какво? Във всичко, което не иска много вяра; всичко, което могат да си обяснят, да разберат, да видят и да чуят, да пипнат или сами да извършат, всичко, което всъщност не ги засяга много лично и не им струва кой знай колко. . . Браво на тях! На тях въобще нужен ли им е Бог? Или пък техният Бог е толкова слаб, че има нужда някой да му построи света, а той само да седне и да почне да управлява ! . . Щом са си избрали такъв „бог”, не е чудно ако скоро сами седнат на „седалището Мойсеево” и почнат да управляват братята си по вяра. . . Но това не е ново. Така правили и книжници и фарисеи, за които Христос каза:Не постъпвайте по техния пример.Матей 23:2,3,13.
Крайно конфузен е и въпросът: Ако не вярват в Божието творческо дело, как ще вярват в Неговата почивка? А ако не вярват в Неговата почивка, как ще влязат в Неговото упокоение?
От какво си е починал Бог тогава? Тези „вярващи”, но не чак до там . . . са длъжни да приемат едно „ново евангелие”, което е социално конформирано и пригодено да „пасва” на съвременните течения, учения и вери. Това рефлектира върху целия облик на богослужението и го прави най-малко „съмнително” – четеш един пасаж от Библията, цитираш някои събития от текущия живот, пускаш на високи децибели джазирани църковни химни или съвсем дяволска музика, изпадаш в екстаз или транс и . . . „хвалиш” Бога! Това може да е някакво „евангелие”, но то не е в е ч н о т о е в а н г е л и е, евангелието на Христос и апостолите!
Затова, онези който не са доволни от такова „благовестие”, се оглеждат, поглежда не само встрани, но и нагоре, където виждат нещо по-добро: Трите силни ангели, които летят посред небето и прогласяват последната вест към човечеството. Те чуват първият от тях да казва със силен глас: Убойте се от Бога. Поклонете се на Бога! Влезте в Неговата почивка на спасението и съвършенството! Не каза ли сам Христос: Моите овци слушат Моя глас”?
2. ГРЕХОПАДАНЕТО И НАДЕЖДАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Приели веднъж Бога като Творец, приемаме и сътворението. Приели сътворението в шест дни, приемаме и почивката в седмия. Приели всичко това, приемаме и грехопадението в Едем и наказанието на изпъждане от него. Загубата на Едем дава повод да се говори за едно връщане при Бога, основано върху първото пророчество:
„Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.”Битие 3:15
В греха няма мир, няма почивка. Божията почивка, в която човекът е бил включен още от първата събота и която е била взаимна за известно време при райските условия, е била загубена. Творението не е било вече „много добро”. Бог не е бил удовлетворен, почетен и прославен. Човекът е бил лишен от прякото Божие присъствие и е навлязъл в тревогата на беззаконието и изгнанието. Мирът, благословението и блаженството, включени в понятието „упокоение”са били отнети . Личността и обществото са били обзети от хаоса на беззаконието:
„А нечестивите са като развълнувано море, което не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.”
Няма м и р за нечестивите, казва моят Бог.” Исая 57:20,21
Но Бог не е бил изненадан и неподготвен, когато се е появил греха.Свободата е свобода само когато има избор и може да се върши и зло.Бог е осигурил този избор на всяко свое разумно творение. Но в Своята предвечна промисъл, Той е имал изготвен СПАСИТЕЛЕН ПЛАН, с който да посрещне евентуалната поява на греха. В този план, противоотровата на греха е била ж е р т в а . Бог е имал таен план за изкупление на вината, не на умишления нарушител, а на подведените от него нарушители. Откупът е бил най-големият възможен такъв –Божият Агнец. Примирение, т.е. възстановяване на изгубеното равновесие и мир е било възможно само чрез жертва от страна на самия Бог.Христос е представен като пожертван или отреден за жертва преди създанието на света. Спестяваме цитирането на тези текстове и обобщаваме чудното решение на проблема за греха по божествен начин с Псалм Псалм 85:10:
„Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха.”
„Всеизгаряне и принос за грях Ти не Си поискал. Тогава рекох: Ето, ида; в свитъка на книгата е отнапред писано за Мене. Драго ми е Боже мой да изпълнявам волята Ти и законът ти е дълбоко в сърцето Ми.” Псалм 40:6,7.
В разгара на земната Си мисия, Христос заяви: „Човешкият Син дойде да даде живота си откуп за мнозина.”Мат. 20:28
Човек става съзнателен и активен участник в Божия Спасителен План чрез жертвите още от патриархалните времена. Те са началото на наредбата за светилището, което се появява в пълен вид при Мойсей и израилевия народ. Принесъл своята жертва, грешникът е намирал прощение и мир и така по един вътрешен път е чувствал примирението с Бога или Божието упокоение. В новозаветното време кръвните жертви са заменени с личното покаяние, което се позовава на принесената вече от Бога истинска жертва:
„И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога.”2 Кор. 5:20,21.
3. СЪБОТАТА, ЗНАК НА ОСВЕЩЕНИЕ
От времето на Авраам, 2000 години преди новата ера,започва преходът от патриархалното общество към националното, т.е. етнически и политически обособеният народ, който Бог избира за Свой представител сред околните езически народи. Авраам е наречен „евреин”/Бит. 14:13/ и неговото потомство приема това име, с което остава в историята и до днес. Именно те, евреите , получават с ъ б о т а т а, като белег и знак на завета си с Йеова, по силата на който получават освещение и ще могат да се върнат в загубеното „Упокоение”.
Историята на Адамовото потомство след грехопадането е само родословно документирана. Почти няма подробности за практиката, бита и поклонението на човеците. Все пак,подразбира се, че в света, тръгнал по пътя на идолопоклонството е имало хора, с които Бог е можел да работи и да ги счита Свои поклонници. В Битие 6:2 това разделение на обществото по признака „Божий” и „човешки”е ясно посочено.В Битие 5:24 се казва, че Енох е „ходил по Бога”300 години и Бог го е взел, т.е. не е у мрял, а е взет жив.Това подчертаване на живота му като живот „по Бога”се откроява доста контрастно на фона на общата практика, която явно не е била такава. В Битие 6:8,9 виждаме, че Ной намира благоволение пред Бога, ходи по Бога и е признат за праведен.После идва потопа, а после Авраам бива повикан от Ур Халдейски, за да стане родоначалник на Божия народ.
Тогава, Божият план за спасение на целия свят влиза официално в действие чрез учредяване еврейската нация. Историята на Яков и 12-те му сина е наситена с патриархална интрига, битова романтика и разбира се, много груб житейски реализъм. Патриархът Яков обобщава тези факти с думите:”Малко и зли бяха годините на живота ми, не стигнаха до тези на бащите ми. . . ” Бит 47:9
Истинската история на Израел започва с извеждането му от египетско робство и въвеждането в обетованата земя – Ханаан. Целта на Йеова е била да има в лицето на този народ едно Свое представителство и един Свой мисиониращ свидетел сред общото отстъпление от живия Бог.
На фона на вече дълбоко вкоренилия се култ към слънцето,в езическите народи, Йеова дава като отличителен знак и белег на принадлежност към з а в е т а н а о б е щ а н и е т о, Своя почивен ден – с ъ б о т а т а н а с е д м и я д е н :
„И така, израилевите синове да пазят с ъ б о т а т а, като я празнуват в поколенията си по в е ч е н з а в е т . Това е знак между Мен и израилевите синове завинаги, защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.”Изход 31:16,17.
Основният главен мотив за това е с ъ т в о р е н и е т о . Бог предявява авторско право над небето и земята. В съгласие с това, Той не счита съботата тясно еврейска, национална, родозащитаваща, напротив, Бог е Бог на всички народи и целта Му е да ги приобщи към Своето упокоение в едно поклонение:
„А чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не си казва: Господ съвсем ще ме отдели от народа си! И скопецът да не каже: Аз съм сухо дърво! Защото така казва Господ за скопците, които пазят съботите Ми и избират това, в което благоволя и здраво държат завета Ми. На тях ще дам в дома Си и вътре в стените Си място и име по-добро от синове и дъщери. На тях ще дам вечно име, което няма да се изличи. И чужденците, които се прилепват към Господа за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови слуги; всички, които пазят съботата да не я осквернят и здраво държат завета Ми, ще ги доведа в светия си хълм и ще ги зарадвам в Своя молитвен дом. . . ” Исая 56:3-7.
Не може да се каже по-ясно, че с ъ б о т а т а не е еврейска, а Божия.Той я има като едно първо благословение при въвеждане и на всички други народи в Неговото упокоение.Така съботата остава „за човека”, а човек за Бога.
4. ПРОВАЛЪТ НА ИЗРАЕЛ ДА ВЛЕЗЕ В БОЖИЯТА ПОЧИВКА
На времето си, пруският крал Фредерик се обърнал към висш духовник с молба да му даде лаконичен отговор по въпроса за боговдъхновената автентичност на Библията и пророчествата. Отговорът бил максимално лаконичен и точен:”Евреите, Ваше Величество!” Евреите са чудото на историята. Потомци на скитащ номад – Авраам, на малък и незначителен патриархален род – Исаак, Яков и 12-те му сина; чужди на царствата и традициите преди тях; обречени на изчезване в сянката на царства като: Асирия, Вавилон, Египет, а по-късно и Рим, те стават забележително царство, оставят култура, която надживява тези колоси и над техните развалини и прах, имат все още актуално присъствие в политическия и културен живот на света. Евреите дадоха на света най-перспективната, най-прогресивната и хуманна и най-общочовешка религия – християнството. Дадоха и нейния основател Богочовекът Исус Христос.
Това е било възможно само с изключителната и пряка намеса на Провидението. Бог създаде този народ „от нищо”.Мотивът, който доминира над всичко е бил Божията любов. Бог е търсил обект и проводник за Своята вечна любов към човечеството:
„Господ положи любовта Си на вас и ви избра, не защото сте по-многобройни от всеки друг народ – защото вие сте най-малобройни от всички народи – а заради любовта на Господа към вас и понеже Той спази клетвата,с която се закле на бащите ви, затова Господ ви изведе с мощна ръка и ви изкупи от дома на робството , от ръката на фараона, египетския цар.Второзаконие 7:7,8.
„Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина, възлюбих те с вечна любов и те привлякох с милост.Еремия 31:3
В неразделно единство с тази подбуда, л ю б о в т а , Бог работи за да ги направи свое представителство на земята, показен народ, образец, който да представлява достойно своя Бог. Какво още е могъл да направи и не го е направил? На този не само риторичен въпрос, сам Бог е отговорил с една образна притча:
„Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето му. Възлюбеният ми
имаше лозе на много тлъст хълм. Окопа го, очисти го от камъните и го насади с избрана лоза. Построи сред него кула, изкопа в него лин и очакваше да роди грозде, но то роди киселици. И сега, ерусалимски жители и юдейски мъже, съдете моля между Мене и лозето Ми! Какво още можеше да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо очаквах да роди грозде, а то роди киселици? И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: Ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано. И ще го запустя – няма да бъде подрязано , нито прекопано и ще обрасне с тръни и бодили. Ще заповядам и на облаците да не валят дъжд над него.Защото лозето на Господа на воинствата е Израилевия дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда,но ето писък. Исая 5:1-7.
В центъра на тези разклатени и вещаещи зло отношения между Бог и народа Му,е бил въпроса за пазенето и освещаването на с ъ б о т а т а. В Еремия гл. 17 той е поставен като последна преграда пред разрива, окончателното оттегляне на Божията закрила и предаването им във вавилонско робство:
„Грехът на Юда е записан с желязна писалка, с диамантно острие; начертан е на плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците ви. Както за своите синове си спомнят за своите жертвеници и за ашерите си при зелените дървета, по високите хълмове. . . . . И ако наистина Ме послушате, заявява Господ, да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден и да освещавате съботния ден за да не вършите в него никаква работа, тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на престолаа на Давид, возени на колесници и яздещи на коне, те и първенците им юдовите мъже и палестинските жители; и този град ще се населява завинаги. . . Но ако не ме послушате да освещавате съботния ден и да не носите товар и да влизате през Ерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му и ще пояде ерусалимските дворци и няма да угасне.”
Знаем как завършват тези обтегнати отношения и тази мъчително крепяща се с постоянни усилия връзка – с изгнание за седемдесет години във Вавилон! Няма как да се каже по-определено и по-недвусмислено, че Израел се е провалил в мисията си!
Но самото съблюдаване на съботата не е всичко, което се е очаквало от Божия народ. То не е всичко, което би го въвело в Божията почивка. То има значение и стойност само в съпровод с главната роля, с мисията на Израел да бъде Божий представител и инструмент за достигане останалата част от човечеството. Духът на това избраничество е вложен в думите: „Милост искам, а не жертва и познаване на Бога – повече от всеизгаряния.”Осия 6:6
Такава роля не би могла да се постигне само със забрани, и изпълнение на предписания. Тя иска ОГЪН ОТ БОЖИЕТО СЪРЦЕ, мисъл от Неговата мисъл и чувство от Неговото чувство. Тук Израел като цяло не достига своето призвание. Вместо да стане водещ пример за околните народи, той залита по тях и започва да им подражава. Заимства техните обичаи и ритуали и копнее да бъде като тях. Справка: Златното теле, желанието да имат цар, въвеждане култа на Ваал и гонението на собствените си пророци, говорещи от името на Йеова! . . Затова, пророк Исая, който също става жертва на тези гонения при общото отстъпление, е дал една глава в своята книга, която е блестяща и с неувяхваща актуалност. Тя е и обобщение на еврейския проблем, и рентгенова снимка на вътрешното му състояние, и диагноза и животоспасяващо лекарство, и програмна реч за мисията му и апел за възкресение и нов живот!. . . Нека я проучваме задълбочено за себе си в друго време, а тук ще споменем само заключителния пасаж, който излиза от рамката на юдеизма и апелира към Божия духовен Израел днес:
„И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат: поправител на развалините, възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден.
И наречеш съботата наслада,света на Господа, почитаема. И Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие и не говориш своите си думи. Тогава ще се наслаждаваш в Господа и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Якова; защото устата Господни изговориха това. Исая 58:12-14.
6. БЛАГОДАТНОТО ВРЕМЕ ЗА ИЗРАЕЛ. ВТОРОТО „СВЪРШИ СЕ”.
Силно противоречивият облик на еврейския народ, обединяващ както високи привилегии и дарования, така и падения и слабости и особеното дълго търпение на Йеова към него, може да намери своето обяснение най-вече в неговата месианска роля. Тази истина, изразена с езика на метафората звучи така: Старозаветната църква, Израел, е бременна. Тя носи в утробата си Онзи, който осмисля великата борба, спасителния план и всеки отделен човешки живот. Тя носи Онзи, Когото вековете с желание очакват за да им даде СПАСЕНИЕ, т.е. връщане у дома при Бога, пристана на душата и източника на ИСТИНСКАТА и СЪВЪРШЕНА ПОЧИВКА. Казано с езика на апокалиптичното пророчество пък, „жената” трябва да роди мъжкото Дете, което има да управлява със железен скиптър всичките народи.” Тук жената е и новозаветната църква, но нейната „бременност” започва много по-рано, още със старозаветната, която носи пророчествата за Месия. Поради тази високо отговорна мисия, Божието дълго търпение я чака цели 15 века. Въпреки отстъплението в Израел и несполуката му да излъчи Месия, като своя очакван и желан Цар, той е изобличаван и наказван, но подържан и не отхвърлен. И все пак изпълнява мисията си, макар и не доброволно и с любов, но по принуждение.
Идването на Христос, „когато се изпълни времето”/Гал. 4:4/ е последният шанс за израилевия народ да влезе в истинската си роля – носител на Месия. Той има всички предпоставки и пълномощия за това. Дори в онзи, като че ли вече необратим момент, когато Исус е предаден на Пилат за разпятие, Провидението им предлага неочакван и нестандартен шанс. И то чрез езичника, окупатора, враждебния римлянин – Пилат. Той внезапно е обзет от порив на справедливост: „Не намирам никаква вина в този човек, ще Го пусна!” И ако се бяха възползвали от този шанс, можеха да поправят греха на много поколения! Но от устата, служили тъй дълго на ожесточението можа да се изтръгне само един вик: „Разпни Го! Разпни Го! Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни”! Сега,спомнете си думите на онзи духовник: „Евреите, Ваше Величество!” Тази клетва над себе си, заорана в историята, е свидетел за всички времена, че Бог чува, вижда и помни!
ВТОРОТО „СВЪРШИ СЕ!”
Проследявайки историята на „Божията почивка” и нейното отношение към нас, достигаме до втория върховен момент в Божията творческа дейност за човека. След сътворението следва изкуплението. То също е творчески акт от най-висш порядък. Като „Втори Адам”, Христос се зае със задача дори по-трудна от самото сътворение – да примири човека с Бога, да плати дълга му и да му издейства завръщане в Божето присъствие. И въпреки, че това струваше живота на Божия Син, Той обяви успешния завършек на делото Си, като прогласи от кръста: „СВЪРШИ СЕ!”. През „раздраната завеса” на Христовото тяло бе открит нов и жив път за грешника към изгубения рай. Амнистията, обявяваща СПАСЕНИЕ за човешкия род, бе подписана с кръвта на Божия Агнец. Нямаше какво да се прибави или отнеме от Божието изкупително дело. То беше с ъ в ъ р ш е н о. Тогава Той,чрез Когото и за Когото е всичко, отново влезе в „почивката” на завършеното дело: Лука 23:50-56.
Докато Христос почиваше в новия гроб на Йосиф от Ариматея, Неговите ученици съучастваха в съботната почивка, „според заповедта”.Стих 36. Явно, Божията”събота” не е била прикована на кръста, както някои се мъчат да повярват!
С този акт на отхвърляне истинския Месия, израилевият народ абдикира от своята месианска мисия. Но пророческите думи за Него стоят записани и чакат изпълнението си:
„Ще Го види всяко око и онези, които Го прободоха” Откр. 1:7
„Но отсега нататък човешкият Син ще седи отдясно на Божията слава”Лука 22:69
С това практически се изчерпва месианската роля на Израил.Както гласи присъдата, вложена в притчата за неверните лозари /Лука 12:1-9/ „лозето” трябваше да бъде отнето от тях и дадено на други земеделци. Но благодатното време за Израил да намери лично спасение, все още не беше изтекло напълно. Според пророчеството в Даниил 9:24, оставаха още три и половина години, в което време „вечното благовестие” не се проповядваше на езичниците, а само на юдеите. В това време се утвърди юдейската християнска църква, създадена от Христос и Неговите ученици.След изтичане на този срок и убийството на дякон Стефан/Деяния 7 гл./апостолите бяха изпълнили дълга си към своя народ и се обърнаха с благовестието към езичниците. Тук главен деятел и избран инструмент в Божията ръка стана Савел от Тарс, или „апостолът на езичниците” – Павел.
След изтичането на определените за евреския народ 70 седмици /в 34 г. сл.Хр./, Израел просъществува още три и половина десетилетия като държава. Но как? Не в разкаяние за греха си, не в изследване на пророчествата и себеизпитване, не в преоценка на поведението си и покаяние пред Провидението. . . А как? В мечти за политическа свобода и възход ,в национална мегаломания и експанзия, в копнежи по блясъка на Давидовото и Соломоновото царство, в организиране въстания и бунтове против Рим и в дръзкото очакване на някой нов „месия”. Така изтече и последното благодатно време, в което все още можеха да се радват на дом, родина и привилегията да посещават в събота службите в храма. Но поканата за влизане в „Неговото упокоение”вече не беше тяхна мисия. Новата християнска църква беше поела щафетата и сега , чрез нея Христовият Дух канеше душите и ги прибавяше към Христовото тяло. Деяния 2:46,47.
В 70-та година Сл.Хр. се изпълни предсказанието на самия Христос в Мат. 24:15-20. Насърчени от собствената си гордост и ревност, евреите вдигат въстание, което бива жестоко потушено. Йосиф Флавий докладва, че Голгота е бил осеян с кръстове на разпнати юдейски първенци и водачи.Галилейското езеро е почервеняло от кръвта на опитващите се да избягат. Еврейската държава е била разорена. Оковани във вериги, евреите са били натоварени на галери и откарани като роби в северна Африка и Египет. Така за тях започва пророческия кошмар от Втор. 28:15-68.
Но закрилата над малкото християнско общество , вслушало се в съвета на Исус да бяга от Ерусалим, когато го види обиколен от воиски, е очевидна. След като е обсадил града, Тит неочаквано вдига обсадата и оставя града свободен. Тогава разумните се възползват и намират спасение в градчето Пела. След това обсадата отново е върната и градът и храма биват разрушени.
7. ОБЕЩАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНАТА ПОЧИВКА ОСТАВА. КАК ВЛИЗАМЕ В НЕЯ?
„Следователно за Божия народ остава една съботна почивка.” Евр. 4:9.
Авторът на посланието към евреите недвусмислено заявява, че Божията почивка остава като цел за постигане от Божия народ. Това касае пряко всички нас, затова сме длъжни да си изясним въпроса напълно.
След плътския Израел, на историческата сцена се появи нов, духовен Израел. Този нов Божий народ не е вече национален,а интернационален – без изисквания за народност, гражданство, положение в обществото или пол. Единственото изискване към него е за поклонение „в дух и истина”. Йоан 4:24. Първата апостолска църква е пример за такова поклонение. Деяния 2:42-47.
Това обаче, както знаем, е последвано от дългите векове на отстъпление. Истината бива замъглена от традиции и езически заемки.Отнемането на Библията, Божието Слово от народа въвежда в невежество и духовен мрак. Човешки учения заместват истината и човешки изисквания и воли заместват Божията воля. Затова и църквата не може да изпълни своята мисия със силата на истината. Едва в края на тъмните векове, реформацията се заема с трудното дело за разчистване пътя на душата към Бога, но не завършва своето дело докрай. Тя постепенно започва да губи завоюваните позиции и да се връща към отстъплението.Днес сме свидетели на един тотален униформизъм между католици и протестанти. Децата на протестантизма, който роди реформацията, са в позиция на извиняващи се пред светия престол, че бащите им са били много крайни и дръзки! . .Но на небето стават промени, които не може да не се отразят и на земята.
Влизането на небесния ПЪРВОСВЕЩЕНИК във второто отделение на небесното СВЕТЛИЩЕ , отприщва пълната светлина за отношенията между небесната ЦЪРКВА и земната.Първата ангелска вест призовава всички земни жители към един Бог, една вяра и едно кръщение.Ефес. 4:5.Тя прогласява поканата за възвръщане към вярата в Исус и пазене Неговите заповеди, като условие и начин за влизане в Неговата почивка. Откр.14:12.Тройната ангелска вест поканва всички, които обичат Бога да отстъпят от неправдата, да застанат определено на Божия страна и да Го прославят, като признаят творческите Му права, изкупителната му жертва и чрез вяра и послушание, влязат в Неговата почивка.
Тук ударението пада върху промяната, която Светия Дух извършва в личността за да я приведе в състояние на годност за наследяване вечен живот и общение с Бога. Преживяването на простения и реабилитиран грешник е преживяване на душевно изцеление и неописуем възторг, на пълен мир, радост и божествена любов. Това е „влизането” в Божията почивка. Като израз на възстановени отношения със Създателя, то е съпроводено от „послушание към Божиите заповеди и освещаване на седмия ден, по примера оставен от Създателя:
„Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от своите Си.”Евреи 4:10
Уважаеми ,читателю, задаваш ли си вече въпроса: Кога ще се каже за трети път: „СВЪРШИ СЕ”? Когато делото на Светия Дух в теб и мен бъде завършено, когато съдът се произнесе окончателно, кои са Божии и кои не, тогава Бог ще каже за трети път „СВЪРШИ СЕ”. Тогава ще се „повдигне Михаил” Дан. 12:1 и ще дойде да вземе Своите избрани и ще ги въведе в своето вечно присъствие в ЦАРСТВОТО НА СЛАВАТА!
Какво ни задължава тгова?
„И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.”Евр. 4:1
8. НОВ СВЯТ ЗА НОВИ ХОРА.ГОСПОДНАТА „СЪБОТА” – ОТ ЕДЕМ, В НОВИЯ ЕРУСАЛИМ!
Не беше твърде отдавна.Компютъра навлизаше в живота и дейността на хората.Очаровани от новите възможности и притиснати от старите и вечни проблеми, група учени задали на компютъра въпрос: Как да се спасим от бедите и злините, които тормозят човечеството? „Чудото” на века не се колебало много. То дало кратък, ясен и категоричен отговор: „Премахнете хората!” Да вярваме ли че това е единственият начин да се премахне злото от света? А какво мисли Бог по въпроса?
„Може ли етиопец да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.
Еремия 13:23
Да, изглежда, че и Бог е на същото мнение. Затова ще унищожи света, както недвусмислено е заявил в Словото Си.Огненото „езеро” е неотменимия край за нашия свят. Но защо този край още се бави? Какво чака Бог щом не вярва, че можем да се променим и станем по-добри? Бог не вярва, че можем да се променим и да станем добри, но Той вярва нещо, което иска и ние да повярваме-че Той може да ни промени и направи добри. На компютър не му е „дошло на ума” това, затова е дал такава резолюция. Бедният компютър! Той очевидно е безнадеждно слаб в духовните работи! И все пак, по същество, решението му е правилно – злото е в хората! Тогава, какво трябва да се промени, че да не ни е страх да приложим съвета му? Злото видяхме, че не можем да променим, но отношението си към злото – защо не? Тогава директивата пред нас би могла да бъде: Премахнете неверието в хората! Дайте на хората в я р а , ИСТИНСКА ВЯРА!
А това вече е напълно възможно:
„И така,в я р а т а е от слушане, а слушането – от Христовото Слово.” Рим. 10:17.
Това, което може да промени отношението ни се намира в Божието Слово. Защото,
„Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.” Евр. 4:12
Не ви ли подсказва нещо това? Че ни е нужно н о в о б и т и е и н о в о с ъ з н а н и е ! Че ни е нужен нов свят, в който да живеят нови хора! Какво общо има това с вярата?
„Исус му каза:Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Марк 9:23
Да, да и пак ДА! Злото е победимо само чрез силата на вярата.Бог е готов вече с новия свят. Но ние не сме готови за новия свят. Неговите обитатели, трябва да имат н о в о с ъ з н а н и е и да са чисти от стария квас на греха.
Тогава нека се помолим с молитвата на онзи баща: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!” И още, с молитвата на един много популярен грешник, който повярва в промяната на човешкото сърце и я постигна:
”Сърце чисто сътвори в мене, Боже
и дух постоянен обновявай вътре в мен” Псалм 51:10
Читателю, на път ли си вече към онази по-добра страна? Корабът ти носен ли е от попътния вятър на по-добри мисли? Долавяш ли че се променяш? Това е знак, че си навлязъл в едно н о в о състояние – БОЖИЯТА ПОЧИВКА! Не я лишавай от онова, с което тя е неделима - ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ, вложен неотменимо в Неговия СВЯТ ДЕН. Всяка седмица Той те чака, тъй както ще те чака през необятната ВЕЧНОСТ, ДА ГЛЕДАШ ЛИЦЕТО Му, ДА СЛУШАШ ГЛАСА Му и ДА ЧУВАШ СЪРЦЕТО МУ, КАК ТУПТИ – ЗА ТЕБ!
„Защото, както новото небе и новата земя, които аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ”Ис.66:23
Ако моят читател р е ш и да дари на душата си ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО, и повярва, че Бог я приготвя за него, Той ще го въведе в нея !
А м и н !
Тема 6
Във всяка човешка дейност, била тя физическа или мисловна, т в о р ч е с т в о т о е най-силния момент, най-висшата степен на активност и най-възвишената форма на изява. Творецът е свързан със своето творение по един така естествен и уникален начин, че нищо не може да го замени или промени, без с това да извърши насилие над творческото тайнство и да се провини в нелоялно посегателство. Едно такова провинение би било от най-злокачествен вид, защото засяга честта и достойнството на твореца, като ограбва признателността и любовта, които го свързват с неговото творение.
Майчинството е един такъв вид творчество от първа величина. Майката, която ражда своето с любов очаквано дете, създава една връзка, която не би могла да се създаде по какъвто и да е друг начин. И ако не беше грехът, който е опорочил всяко добро нещо на света, всяка майка щеше да бъде светица, а родителството – с в е щ е н о д е й с т в и е . Това, което свързва майката и нейното дете не може да го създаде нито мислител и писател, нито учен или педагог, камо ли политик и държавник! То е „нещо само в себе си”и следва един закон, зад който стои великия Творец – Бог.
В аналогичен план, всяко дело на човешкия гений е висша творческа изява. И тя създава отношения и връзки, които са уникални и свързват творческата личност с предмета, обекта или каузата на нейното творчество по неповторим, личен начин.
Не можете да разделите Бетовен , Моцарт, или Вагнер от тяхната музика; Галилей, Коперник и Кеплер – от тяхното присъствие в астрономията; Айнщайн – от теорията за относителността и Лутер от - от реформацията. Не можете да разделите себе си от онова, което и в съня ви не ви напуска и ангажира всичките ви сили и внимание – делото на живота ви! Не можете да имате мир и покой, докато този огън гори и творческият процес не ви е довел до своя желан завършек . Но когато този ден настъпи, вие влизате в едно ново състояние на духа - в удовлетворение от завършеното дело, в триумфа на постигнатата цел, в радостта на спечелената победа, или казано с терминологията на това изложение – в ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО!
Ако сте преживели това, знайте, че Бог ви прави съпричастни на Своята творческа мощ и на своята божествена почивка – ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО.
„И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер и стана утро: ден шести.Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно воинство. И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил. Бит. 1:31-2:1-3.
„Съботата е направена за човека” Марк2:27
Онази първа с ъ б о т а в Едем е неповяхващият венец, увенчаващ делото на Твореца , Негов авторски знак, поставен във времето и оставащ валиден за всички времена. Тази Своя почивка Той дава на човека като знак на един в е ч е н з а в е т. Съботата е била предвидена да облагодетелства по един най-висш начин човека в р а я като му дарява общение с неговия Бог, неговия ближен и останалото творение. Тя остава с него, когато е принуден да напусне рая, съпровожда го в странстванията му по прокълнатата земя и ще го доведе отново до вратите на обновения свят.
Чували сме неведнъж възражения от хора, които не могат да почувстват напълно същността и смисъла на вечния живот: Какво ще правим там през цялата вечност? И най-хубавото да е, накрая ще ни омръзне и пак ще изпаднем в досада и скука! . . Наистина странна тревога! И то от кого? От хора, които нямат и един единствен ден изживян без стреса, тревогите, бремето и угрозите на този свят! Омръзва им онова, което не познават, а не искат да се разделят с това, което всеки ден ги терзае по някакъв начин и им отнема живота. Тези, застраховащи се от опасността за много дълъг живот реалисти, всъщност нямат и един ден, в който да почувстват какво е вечността и какво е да живееш в нея! В своя богат и колоритен живот, те нямат и един ден, който да им принадлежи истински. Денят в едемската градина, която Бог създаде, е бил без тревога и болка, без бързане и напрежение, бе опасности и заплаха, без мисъл за край и смърт, без отречени желания и непостигнати мечти . . . Един ден, който има всичко в себе си, сякаш няма да свърши и не искате да свърши, защото той всъщност няма край, няма недостатък! Имате ли един такъв ден в живота си? Ден, който се развива от хубав към по-хубав, още по-хубав, неспирно хубав и разпалва жаждата ви за живот в едно космическо горене, в един божествен устрем към нови и нови върхове, към съвършенство! Това е ВЕЧНОСТТА! Тя не мисли за утре. Тя живее днес и живее пълно. За нея винаги е „Днес”.
Съботата е този емблематичен ден-вечност, създаден от Твореца и подарен на човека, за да му напомня за вечността и да го доведе при нея, ако се загуби. Съдържанието на думата „събота”на еврейски език има смисъл на почивка, мир, благословение.
Като чете тези редове, читателят може да си помисли: Наивни мечти и представи! Религиозен сантиментализъм! Сектантски екстремизъм! Съботянство – винаги пристрастно и тесногръдо! Жалко за другите хубави неща, които се смесват с него!
Ако моят читател е достатъчно благороден за да не си го помисли и съответно възпитан, да не го каже на глас,нека знае, че и да си го помисли и да го изкаже – няма да ме изненада. Аз сам съм си го помислял и изказвал неведнъж. Син на проповедник, който е оставил доходна работа и приел да служи на кауза при три пъти намалена заплата, аз от дете съм въведен да вървя по неговите стъпки. Възпитан в лоялност към четвъртата заповед, съм носил товара на социална нестандартност, лишения и недоимък още от най-ранна възраст, в ученически години, военна служба, борба за образование,за работа и реализация в обществото. Пределно ясно ми е какво неудобство и какъв източник на смущения може да бъде съблюдаването и освещаването на седмия ден от седмицата – събота!Познанството и дружбата ми с колегата, мъченик за вярата, Кирил Шемков, чийто живот в най-добрата си част мина по лагерите, само обогати моята лична представа. При такива условия, съботата става най-тежкия ден! . . . Но от скромния си опит знам, че това не отслабва духовно личността, а напротив – усилва я! Пак същия Шемков казваше: „В събота ме караха да работя, насилваха ме всячески, биеха ме . . . но аз се чувствах почетен и празнувах! Ставах по-силен и от мен се насърчаваха други по-малодушни.
Съботата не е фанатична прищявка. Тя е знак на принадлежност към един завет, символ и белег на едно п р и с ъ с т в и е, което е осезаемо и остава неизменно, както в безгрешния р а й , така и в лагерите на смъртта!
„Може ли майка да забрави сучещото си дете и да не се смили над рожбата на утробата си? Но те ако и да забравят, Аз пак няма да те забравя!” Ето на дланите Си съм те врязал . . .”Исая 49:15
Ние сме създадени за това „присъствие” и то ще ни липсва, докато не откликнем на неговия призив и не влезем в Неговото упокоение – ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО!
„Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко. Матей 11:28-30
„Съботата е направена за ч о в е к а „ Марк 2:27
От астрономична гледна точка, съботата е ден като всички други, но духовно тя носи незаменими благословения. В посланието към евреите, гл. 3 и 4 е отправена специална покана да влезем в Божието упокоение или почивка,като е подчертан неуспеха на Израел да се възползва от своя шанс на своето време. Въпросът не е нито еврейски, нито български, нито на кой да е друг народ. Бог е Бог на всички народи и Неговата почивка е една за всички народи. В нея се влиза чрез вяра и послушание. Въпросът, който остава нерешен тук е: Със съботата, или без съботата?Как иска Бог да влезем в Неговата почивка: Като пазители на Божията заповед, или като нейни нарушители?
В споменатите глави /3 и 4/ от посланието към евреите, се разглежда поведението на Израел, когато е бил на път за Ханаан. То било непристойно. Те не били готови за високото си призвание, проявявали неверие, малодушие, непокорство, невъздържание . . .Бог искал да ги въведе в страна, която ще им осигури отдих, свобода и успокоение от тежкото робство и дългото странстване из пустинята. Но искал те да влязат в обетованата земя, като народ на ЗАВЕТА и като пазители на Неговите заповеди. Затова, още преди Синай им напомнил, че вече не са в Египет и трябва да освещават Божията с ъ б о т а : Изход 16:22,23. Така Израел трябваше да влезе в Ханаан, като пазител на Божия почивен ден, който малко по-късно влезе в закона от Синай, като четвърта заповед.Тъй като обещанието за влизане в Неговата почивка, остава в сила и за нас днес, Бог ни запознава с потъпканата и забравена заповед за седмия ден, за да влезем в небесния Ханаан, като пазители на Божите заповеди, а не там да се учим да ги пазим.
Отдавна ми е известно, че има хора, които няма да се съгласят с това твърдение. Те винаги са били несъгласни с него и възможно е никога да не се съгласят. Но също така е възможно и да променят мнението си, да преоценят нещата и да се съгласят. Техният отговор на поканата да се освещава седмия ден - с ъ б о т а, по същество е: „Ние искаме да почитаме четвъртата Божия заповед, но християнската събота сега е в н е д е л я , защото Христос е възкръснал в първия ден на седмицата. Цял свят така прави!
Ако читателят се приобщава към това мнение за практиката на „цял свят”, той обезателно трябва да го съобрази и с един текст от Библията, който го информира за „целия свят” така:
„Ние знаем, че сме от Бога, а целият свят лежи в л у к а в и я .” 1 Йоан. 5:19
Ако този текст ви се вижда твърде краен и стои изолиран и самотен в представите ви, може да го сравните с още един:
„Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него. Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота –не е от Отца а е от света. И светът преминава и неговите похоти, но който върши Божията воля, пребъдва до века.”1 Йоан. 2:15-17
А ако сте решили, че и тук апостол Йоан се престарава и изразява свое по-крайно мнение, ще припишете ли същото и на неговия Господ, надявам се и ваш Господ?
„Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е от тук.” Йоан 18:36
„Ако светът ви мрази, знайте че преди вас Мен е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; но понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света,затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха и вас ще гонят; ако са опазили Моето слово ще пазят и вашето.”Йоан 15:18-20
Да се заменя деня на Божието упокоение с друг ден – това е п о с е г а т е л с т в о. Дори и да е направено с добри намерения, то пак е „Каинова жертва”. Каин принесе в жертва на олтара си земеделски продукти не с лоши подбуди,но Бог не прие жертвата му, защото тя омаловажаваше Божията жертва. Заменяне на Божията почивка с друг почивен ден е омаловажаване на Божието у п о к о е н и е , на Божието творческо дело, на Божието изкупително дело, защото: „Човешкият Син е господар на съботата и е направил съботата за човека.” Да се отнеме Божието упокоение от сърцето и поклонението на поклонника, това е злоупотреба, посегателство и грях,като грехът на принасяне „чужд огън” на Божия олтар.То е непослушание, а непослушанието Бог приравнява с чародейство:
„И Самуил каза: Господ наслаждава ли се на всеизгарянията и жертвите, както на послушанието на Божия глас? Ето послушанието е по-добро от жертвата и покорството – от тлъстина на овни. Защото непокорството е като греха на чародейството /окултизма/ и упорството като безбожие и идолопоклонство. . . „1 Царе 15:22,23.
ТРИКРАТНО ПОТВЪРДЕНОТО „УПОКОЕНИЕ”
В СПАСИТЕЛНИЯ ПЛАН, който е най-грандиозната идея във Вселената, идея в действие, Господарят на вселената, Бог три пъти казва „Свърши се!”И три пъти последва това с акт на почивка или упокоение. Първият път- когато сътворява, устройва и онаселява нашата планета земя. Втори път – когато издъхва на Голгота и спечелва битката за човека, става негов Изкупител и законен представител пред небето. И третият път – когато свършва изследвателният съд и благодатното време и обновената земя придобива своите обитатели не само като потенциални и вероятни поданици, а като законно утвърдени синове и дъщери, наследници на Божието царство. Когато Бог казва нещо три пъти, Той иска то да се запомни завинаги. Затова ще се спрем по-обстойно на споменатия ключов текст от посланието към евреите, който третира въпроса за Божията „п о ч и в к а” Точките върху, които ще размислим са:
1.От какво си е „починал” Бог и какво следва от това?
2.Грехопадането и надеждата за възстановяване.
3.Съботата – знак на освещение.
4.Провалът на Израел да влезе в Божието упокоение.
5.Второто „Свърши се!”. Благодатното време за Израел.
6.Обещанието за Божията почивка остава. Как да влезем в нея?
7.Нов свят за нови хора. Господната „събота” – от Едем в Новия Ерусалим!
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
1. ОТ КАКВО СИ Е ПОЧИНАЛ БОГ И КАКВО СЛЕДВА ОТ ТОВА? Бит.2:2; Евр. 4:4
Някои още тук, в първите страници на Библията, напускат позицията на светото Писание. Те не могат да си позволят да са чак толкова „наивни”, че да приемат доклада за сътворението буквално. Днес, в 21 век, това не върви. То разделя от реалния свят и въвежда в мистика и схоластика. Изхвърлят писанията на Мойсей от канона, доколкото не са съобразени с тяхната парадигма и продължават да си бъдат„вярващи”. Вярващи в какво? Във всичко, което не иска много вяра; всичко, което могат да си обяснят, да разберат, да видят и да чуят, да пипнат или сами да извършат, всичко, което всъщност не ги засяга много лично и не им струва кой знай колко. . . Браво на тях! На тях въобще нужен ли им е Бог? Или пък техният Бог е толкова слаб, че има нужда някой да му построи света, а той само да седне и да почне да управлява ! . . Щом са си избрали такъв „бог”, не е чудно ако скоро сами седнат на „седалището Мойсеево” и почнат да управляват братята си по вяра. . . Но това не е ново. Така правили и книжници и фарисеи, за които Христос каза:Не постъпвайте по техния пример.Матей 23:2,3,13.
Крайно конфузен е и въпросът: Ако не вярват в Божието творческо дело, как ще вярват в Неговата почивка? А ако не вярват в Неговата почивка, как ще влязат в Неговото упокоение?
От какво си е починал Бог тогава? Тези „вярващи”, но не чак до там . . . са длъжни да приемат едно „ново евангелие”, което е социално конформирано и пригодено да „пасва” на съвременните течения, учения и вери. Това рефлектира върху целия облик на богослужението и го прави най-малко „съмнително” – четеш един пасаж от Библията, цитираш някои събития от текущия живот, пускаш на високи децибели джазирани църковни химни или съвсем дяволска музика, изпадаш в екстаз или транс и . . . „хвалиш” Бога! Това може да е някакво „евангелие”, но то не е в е ч н о т о е в а н г е л и е, евангелието на Христос и апостолите!
Затова, онези който не са доволни от такова „благовестие”, се оглеждат, поглежда не само встрани, но и нагоре, където виждат нещо по-добро: Трите силни ангели, които летят посред небето и прогласяват последната вест към човечеството. Те чуват първият от тях да казва със силен глас: Убойте се от Бога. Поклонете се на Бога! Влезте в Неговата почивка на спасението и съвършенството! Не каза ли сам Христос: Моите овци слушат Моя глас”?
2. ГРЕХОПАДАНЕТО И НАДЕЖДАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Приели веднъж Бога като Творец, приемаме и сътворението. Приели сътворението в шест дни, приемаме и почивката в седмия. Приели всичко това, приемаме и грехопадението в Едем и наказанието на изпъждане от него. Загубата на Едем дава повод да се говори за едно връщане при Бога, основано върху първото пророчество:
„Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.”Битие 3:15
В греха няма мир, няма почивка. Божията почивка, в която човекът е бил включен още от първата събота и която е била взаимна за известно време при райските условия, е била загубена. Творението не е било вече „много добро”. Бог не е бил удовлетворен, почетен и прославен. Човекът е бил лишен от прякото Божие присъствие и е навлязъл в тревогата на беззаконието и изгнанието. Мирът, благословението и блаженството, включени в понятието „упокоение”са били отнети . Личността и обществото са били обзети от хаоса на беззаконието:
„А нечестивите са като развълнувано море, което не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.”
Няма м и р за нечестивите, казва моят Бог.” Исая 57:20,21
Но Бог не е бил изненадан и неподготвен, когато се е появил греха.Свободата е свобода само когато има избор и може да се върши и зло.Бог е осигурил този избор на всяко свое разумно творение. Но в Своята предвечна промисъл, Той е имал изготвен СПАСИТЕЛЕН ПЛАН, с който да посрещне евентуалната поява на греха. В този план, противоотровата на греха е била ж е р т в а . Бог е имал таен план за изкупление на вината, не на умишления нарушител, а на подведените от него нарушители. Откупът е бил най-големият възможен такъв –Божият Агнец. Примирение, т.е. възстановяване на изгубеното равновесие и мир е било възможно само чрез жертва от страна на самия Бог.Христос е представен като пожертван или отреден за жертва преди създанието на света. Спестяваме цитирането на тези текстове и обобщаваме чудното решение на проблема за греха по божествен начин с Псалм Псалм 85:10:
„Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха.”
„Всеизгаряне и принос за грях Ти не Си поискал. Тогава рекох: Ето, ида; в свитъка на книгата е отнапред писано за Мене. Драго ми е Боже мой да изпълнявам волята Ти и законът ти е дълбоко в сърцето Ми.” Псалм 40:6,7.
В разгара на земната Си мисия, Христос заяви: „Човешкият Син дойде да даде живота си откуп за мнозина.”Мат. 20:28
Човек става съзнателен и активен участник в Божия Спасителен План чрез жертвите още от патриархалните времена. Те са началото на наредбата за светилището, което се появява в пълен вид при Мойсей и израилевия народ. Принесъл своята жертва, грешникът е намирал прощение и мир и така по един вътрешен път е чувствал примирението с Бога или Божието упокоение. В новозаветното време кръвните жертви са заменени с личното покаяние, което се позовава на принесената вече от Бога истинска жертва:
„И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога.”2 Кор. 5:20,21.
3. СЪБОТАТА, ЗНАК НА ОСВЕЩЕНИЕ
От времето на Авраам, 2000 години преди новата ера,започва преходът от патриархалното общество към националното, т.е. етнически и политически обособеният народ, който Бог избира за Свой представител сред околните езически народи. Авраам е наречен „евреин”/Бит. 14:13/ и неговото потомство приема това име, с което остава в историята и до днес. Именно те, евреите , получават с ъ б о т а т а, като белег и знак на завета си с Йеова, по силата на който получават освещение и ще могат да се върнат в загубеното „Упокоение”.
Историята на Адамовото потомство след грехопадането е само родословно документирана. Почти няма подробности за практиката, бита и поклонението на човеците. Все пак,подразбира се, че в света, тръгнал по пътя на идолопоклонството е имало хора, с които Бог е можел да работи и да ги счита Свои поклонници. В Битие 6:2 това разделение на обществото по признака „Божий” и „човешки”е ясно посочено.В Битие 5:24 се казва, че Енох е „ходил по Бога”300 години и Бог го е взел, т.е. не е у мрял, а е взет жив.Това подчертаване на живота му като живот „по Бога”се откроява доста контрастно на фона на общата практика, която явно не е била такава. В Битие 6:8,9 виждаме, че Ной намира благоволение пред Бога, ходи по Бога и е признат за праведен.После идва потопа, а после Авраам бива повикан от Ур Халдейски, за да стане родоначалник на Божия народ.
Тогава, Божият план за спасение на целия свят влиза официално в действие чрез учредяване еврейската нация. Историята на Яков и 12-те му сина е наситена с патриархална интрига, битова романтика и разбира се, много груб житейски реализъм. Патриархът Яков обобщава тези факти с думите:”Малко и зли бяха годините на живота ми, не стигнаха до тези на бащите ми. . . ” Бит 47:9
Истинската история на Израел започва с извеждането му от египетско робство и въвеждането в обетованата земя – Ханаан. Целта на Йеова е била да има в лицето на този народ едно Свое представителство и един Свой мисиониращ свидетел сред общото отстъпление от живия Бог.
На фона на вече дълбоко вкоренилия се култ към слънцето,в езическите народи, Йеова дава като отличителен знак и белег на принадлежност към з а в е т а н а о б е щ а н и е т о, Своя почивен ден – с ъ б о т а т а н а с е д м и я д е н :
„И така, израилевите синове да пазят с ъ б о т а т а, като я празнуват в поколенията си по в е ч е н з а в е т . Това е знак между Мен и израилевите синове завинаги, защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.”Изход 31:16,17.
Основният главен мотив за това е с ъ т в о р е н и е т о . Бог предявява авторско право над небето и земята. В съгласие с това, Той не счита съботата тясно еврейска, национална, родозащитаваща, напротив, Бог е Бог на всички народи и целта Му е да ги приобщи към Своето упокоение в едно поклонение:
„А чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не си казва: Господ съвсем ще ме отдели от народа си! И скопецът да не каже: Аз съм сухо дърво! Защото така казва Господ за скопците, които пазят съботите Ми и избират това, в което благоволя и здраво държат завета Ми. На тях ще дам в дома Си и вътре в стените Си място и име по-добро от синове и дъщери. На тях ще дам вечно име, което няма да се изличи. И чужденците, които се прилепват към Господа за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови слуги; всички, които пазят съботата да не я осквернят и здраво държат завета Ми, ще ги доведа в светия си хълм и ще ги зарадвам в Своя молитвен дом. . . ” Исая 56:3-7.
Не може да се каже по-ясно, че с ъ б о т а т а не е еврейска, а Божия.Той я има като едно първо благословение при въвеждане и на всички други народи в Неговото упокоение.Така съботата остава „за човека”, а човек за Бога.
4. ПРОВАЛЪТ НА ИЗРАЕЛ ДА ВЛЕЗЕ В БОЖИЯТА ПОЧИВКА
На времето си, пруският крал Фредерик се обърнал към висш духовник с молба да му даде лаконичен отговор по въпроса за боговдъхновената автентичност на Библията и пророчествата. Отговорът бил максимално лаконичен и точен:”Евреите, Ваше Величество!” Евреите са чудото на историята. Потомци на скитащ номад – Авраам, на малък и незначителен патриархален род – Исаак, Яков и 12-те му сина; чужди на царствата и традициите преди тях; обречени на изчезване в сянката на царства като: Асирия, Вавилон, Египет, а по-късно и Рим, те стават забележително царство, оставят култура, която надживява тези колоси и над техните развалини и прах, имат все още актуално присъствие в политическия и културен живот на света. Евреите дадоха на света най-перспективната, най-прогресивната и хуманна и най-общочовешка религия – християнството. Дадоха и нейния основател Богочовекът Исус Христос.
Това е било възможно само с изключителната и пряка намеса на Провидението. Бог създаде този народ „от нищо”.Мотивът, който доминира над всичко е бил Божията любов. Бог е търсил обект и проводник за Своята вечна любов към човечеството:
„Господ положи любовта Си на вас и ви избра, не защото сте по-многобройни от всеки друг народ – защото вие сте най-малобройни от всички народи – а заради любовта на Господа към вас и понеже Той спази клетвата,с която се закле на бащите ви, затова Господ ви изведе с мощна ръка и ви изкупи от дома на робството , от ръката на фараона, египетския цар.Второзаконие 7:7,8.
„Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина, възлюбих те с вечна любов и те привлякох с милост.Еремия 31:3
В неразделно единство с тази подбуда, л ю б о в т а , Бог работи за да ги направи свое представителство на земята, показен народ, образец, който да представлява достойно своя Бог. Какво още е могъл да направи и не го е направил? На този не само риторичен въпрос, сам Бог е отговорил с една образна притча:
„Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето му. Възлюбеният ми
имаше лозе на много тлъст хълм. Окопа го, очисти го от камъните и го насади с избрана лоза. Построи сред него кула, изкопа в него лин и очакваше да роди грозде, но то роди киселици. И сега, ерусалимски жители и юдейски мъже, съдете моля между Мене и лозето Ми! Какво още можеше да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо очаквах да роди грозде, а то роди киселици? И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: Ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано. И ще го запустя – няма да бъде подрязано , нито прекопано и ще обрасне с тръни и бодили. Ще заповядам и на облаците да не валят дъжд над него.Защото лозето на Господа на воинствата е Израилевия дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда,но ето писък. Исая 5:1-7.
В центъра на тези разклатени и вещаещи зло отношения между Бог и народа Му,е бил въпроса за пазенето и освещаването на с ъ б о т а т а. В Еремия гл. 17 той е поставен като последна преграда пред разрива, окончателното оттегляне на Божията закрила и предаването им във вавилонско робство:
„Грехът на Юда е записан с желязна писалка, с диамантно острие; начертан е на плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците ви. Както за своите синове си спомнят за своите жертвеници и за ашерите си при зелените дървета, по високите хълмове. . . . . И ако наистина Ме послушате, заявява Господ, да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден и да освещавате съботния ден за да не вършите в него никаква работа, тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на престолаа на Давид, возени на колесници и яздещи на коне, те и първенците им юдовите мъже и палестинските жители; и този град ще се населява завинаги. . . Но ако не ме послушате да освещавате съботния ден и да не носите товар и да влизате през Ерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му и ще пояде ерусалимските дворци и няма да угасне.”
Знаем как завършват тези обтегнати отношения и тази мъчително крепяща се с постоянни усилия връзка – с изгнание за седемдесет години във Вавилон! Няма как да се каже по-определено и по-недвусмислено, че Израел се е провалил в мисията си!
Но самото съблюдаване на съботата не е всичко, което се е очаквало от Божия народ. То не е всичко, което би го въвело в Божията почивка. То има значение и стойност само в съпровод с главната роля, с мисията на Израел да бъде Божий представител и инструмент за достигане останалата част от човечеството. Духът на това избраничество е вложен в думите: „Милост искам, а не жертва и познаване на Бога – повече от всеизгаряния.”Осия 6:6
Такава роля не би могла да се постигне само със забрани, и изпълнение на предписания. Тя иска ОГЪН ОТ БОЖИЕТО СЪРЦЕ, мисъл от Неговата мисъл и чувство от Неговото чувство. Тук Израел като цяло не достига своето призвание. Вместо да стане водещ пример за околните народи, той залита по тях и започва да им подражава. Заимства техните обичаи и ритуали и копнее да бъде като тях. Справка: Златното теле, желанието да имат цар, въвеждане култа на Ваал и гонението на собствените си пророци, говорещи от името на Йеова! . . Затова, пророк Исая, който също става жертва на тези гонения при общото отстъпление, е дал една глава в своята книга, която е блестяща и с неувяхваща актуалност. Тя е и обобщение на еврейския проблем, и рентгенова снимка на вътрешното му състояние, и диагноза и животоспасяващо лекарство, и програмна реч за мисията му и апел за възкресение и нов живот!. . . Нека я проучваме задълбочено за себе си в друго време, а тук ще споменем само заключителния пасаж, който излиза от рамката на юдеизма и апелира към Божия духовен Израел днес:
„И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат: поправител на развалините, възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден.
И наречеш съботата наслада,света на Господа, почитаема. И Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие и не говориш своите си думи. Тогава ще се наслаждаваш в Господа и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Якова; защото устата Господни изговориха това. Исая 58:12-14.
6. БЛАГОДАТНОТО ВРЕМЕ ЗА ИЗРАЕЛ. ВТОРОТО „СВЪРШИ СЕ”.
Силно противоречивият облик на еврейския народ, обединяващ както високи привилегии и дарования, така и падения и слабости и особеното дълго търпение на Йеова към него, може да намери своето обяснение най-вече в неговата месианска роля. Тази истина, изразена с езика на метафората звучи така: Старозаветната църква, Израел, е бременна. Тя носи в утробата си Онзи, който осмисля великата борба, спасителния план и всеки отделен човешки живот. Тя носи Онзи, Когото вековете с желание очакват за да им даде СПАСЕНИЕ, т.е. връщане у дома при Бога, пристана на душата и източника на ИСТИНСКАТА и СЪВЪРШЕНА ПОЧИВКА. Казано с езика на апокалиптичното пророчество пък, „жената” трябва да роди мъжкото Дете, което има да управлява със железен скиптър всичките народи.” Тук жената е и новозаветната църква, но нейната „бременност” започва много по-рано, още със старозаветната, която носи пророчествата за Месия. Поради тази високо отговорна мисия, Божието дълго търпение я чака цели 15 века. Въпреки отстъплението в Израел и несполуката му да излъчи Месия, като своя очакван и желан Цар, той е изобличаван и наказван, но подържан и не отхвърлен. И все пак изпълнява мисията си, макар и не доброволно и с любов, но по принуждение.
Идването на Христос, „когато се изпълни времето”/Гал. 4:4/ е последният шанс за израилевия народ да влезе в истинската си роля – носител на Месия. Той има всички предпоставки и пълномощия за това. Дори в онзи, като че ли вече необратим момент, когато Исус е предаден на Пилат за разпятие, Провидението им предлага неочакван и нестандартен шанс. И то чрез езичника, окупатора, враждебния римлянин – Пилат. Той внезапно е обзет от порив на справедливост: „Не намирам никаква вина в този човек, ще Го пусна!” И ако се бяха възползвали от този шанс, можеха да поправят греха на много поколения! Но от устата, служили тъй дълго на ожесточението можа да се изтръгне само един вик: „Разпни Го! Разпни Го! Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни”! Сега,спомнете си думите на онзи духовник: „Евреите, Ваше Величество!” Тази клетва над себе си, заорана в историята, е свидетел за всички времена, че Бог чува, вижда и помни!
ВТОРОТО „СВЪРШИ СЕ!”
Проследявайки историята на „Божията почивка” и нейното отношение към нас, достигаме до втория върховен момент в Божията творческа дейност за човека. След сътворението следва изкуплението. То също е творчески акт от най-висш порядък. Като „Втори Адам”, Христос се зае със задача дори по-трудна от самото сътворение – да примири човека с Бога, да плати дълга му и да му издейства завръщане в Божето присъствие. И въпреки, че това струваше живота на Божия Син, Той обяви успешния завършек на делото Си, като прогласи от кръста: „СВЪРШИ СЕ!”. През „раздраната завеса” на Христовото тяло бе открит нов и жив път за грешника към изгубения рай. Амнистията, обявяваща СПАСЕНИЕ за човешкия род, бе подписана с кръвта на Божия Агнец. Нямаше какво да се прибави или отнеме от Божието изкупително дело. То беше с ъ в ъ р ш е н о. Тогава Той,чрез Когото и за Когото е всичко, отново влезе в „почивката” на завършеното дело: Лука 23:50-56.
Докато Христос почиваше в новия гроб на Йосиф от Ариматея, Неговите ученици съучастваха в съботната почивка, „според заповедта”.Стих 36. Явно, Божията”събота” не е била прикована на кръста, както някои се мъчат да повярват!
С този акт на отхвърляне истинския Месия, израилевият народ абдикира от своята месианска мисия. Но пророческите думи за Него стоят записани и чакат изпълнението си:
„Ще Го види всяко око и онези, които Го прободоха” Откр. 1:7
„Но отсега нататък човешкият Син ще седи отдясно на Божията слава”Лука 22:69
С това практически се изчерпва месианската роля на Израил.Както гласи присъдата, вложена в притчата за неверните лозари /Лука 12:1-9/ „лозето” трябваше да бъде отнето от тях и дадено на други земеделци. Но благодатното време за Израил да намери лично спасение, все още не беше изтекло напълно. Според пророчеството в Даниил 9:24, оставаха още три и половина години, в което време „вечното благовестие” не се проповядваше на езичниците, а само на юдеите. В това време се утвърди юдейската християнска църква, създадена от Христос и Неговите ученици.След изтичане на този срок и убийството на дякон Стефан/Деяния 7 гл./апостолите бяха изпълнили дълга си към своя народ и се обърнаха с благовестието към езичниците. Тук главен деятел и избран инструмент в Божията ръка стана Савел от Тарс, или „апостолът на езичниците” – Павел.
След изтичането на определените за евреския народ 70 седмици /в 34 г. сл.Хр./, Израел просъществува още три и половина десетилетия като държава. Но как? Не в разкаяние за греха си, не в изследване на пророчествата и себеизпитване, не в преоценка на поведението си и покаяние пред Провидението. . . А как? В мечти за политическа свобода и възход ,в национална мегаломания и експанзия, в копнежи по блясъка на Давидовото и Соломоновото царство, в организиране въстания и бунтове против Рим и в дръзкото очакване на някой нов „месия”. Така изтече и последното благодатно време, в което все още можеха да се радват на дом, родина и привилегията да посещават в събота службите в храма. Но поканата за влизане в „Неговото упокоение”вече не беше тяхна мисия. Новата християнска църква беше поела щафетата и сега , чрез нея Христовият Дух канеше душите и ги прибавяше към Христовото тяло. Деяния 2:46,47.
В 70-та година Сл.Хр. се изпълни предсказанието на самия Христос в Мат. 24:15-20. Насърчени от собствената си гордост и ревност, евреите вдигат въстание, което бива жестоко потушено. Йосиф Флавий докладва, че Голгота е бил осеян с кръстове на разпнати юдейски първенци и водачи.Галилейското езеро е почервеняло от кръвта на опитващите се да избягат. Еврейската държава е била разорена. Оковани във вериги, евреите са били натоварени на галери и откарани като роби в северна Африка и Египет. Така за тях започва пророческия кошмар от Втор. 28:15-68.
Но закрилата над малкото християнско общество , вслушало се в съвета на Исус да бяга от Ерусалим, когато го види обиколен от воиски, е очевидна. След като е обсадил града, Тит неочаквано вдига обсадата и оставя града свободен. Тогава разумните се възползват и намират спасение в градчето Пела. След това обсадата отново е върната и градът и храма биват разрушени.
7. ОБЕЩАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНАТА ПОЧИВКА ОСТАВА. КАК ВЛИЗАМЕ В НЕЯ?
„Следователно за Божия народ остава една съботна почивка.” Евр. 4:9.
Авторът на посланието към евреите недвусмислено заявява, че Божията почивка остава като цел за постигане от Божия народ. Това касае пряко всички нас, затова сме длъжни да си изясним въпроса напълно.
След плътския Израел, на историческата сцена се появи нов, духовен Израел. Този нов Божий народ не е вече национален,а интернационален – без изисквания за народност, гражданство, положение в обществото или пол. Единственото изискване към него е за поклонение „в дух и истина”. Йоан 4:24. Първата апостолска църква е пример за такова поклонение. Деяния 2:42-47.
Това обаче, както знаем, е последвано от дългите векове на отстъпление. Истината бива замъглена от традиции и езически заемки.Отнемането на Библията, Божието Слово от народа въвежда в невежество и духовен мрак. Човешки учения заместват истината и човешки изисквания и воли заместват Божията воля. Затова и църквата не може да изпълни своята мисия със силата на истината. Едва в края на тъмните векове, реформацията се заема с трудното дело за разчистване пътя на душата към Бога, но не завършва своето дело докрай. Тя постепенно започва да губи завоюваните позиции и да се връща към отстъплението.Днес сме свидетели на един тотален униформизъм между католици и протестанти. Децата на протестантизма, който роди реформацията, са в позиция на извиняващи се пред светия престол, че бащите им са били много крайни и дръзки! . .Но на небето стават промени, които не може да не се отразят и на земята.
Влизането на небесния ПЪРВОСВЕЩЕНИК във второто отделение на небесното СВЕТЛИЩЕ , отприщва пълната светлина за отношенията между небесната ЦЪРКВА и земната.Първата ангелска вест призовава всички земни жители към един Бог, една вяра и едно кръщение.Ефес. 4:5.Тя прогласява поканата за възвръщане към вярата в Исус и пазене Неговите заповеди, като условие и начин за влизане в Неговата почивка. Откр.14:12.Тройната ангелска вест поканва всички, които обичат Бога да отстъпят от неправдата, да застанат определено на Божия страна и да Го прославят, като признаят творческите Му права, изкупителната му жертва и чрез вяра и послушание, влязат в Неговата почивка.
Тук ударението пада върху промяната, която Светия Дух извършва в личността за да я приведе в състояние на годност за наследяване вечен живот и общение с Бога. Преживяването на простения и реабилитиран грешник е преживяване на душевно изцеление и неописуем възторг, на пълен мир, радост и божествена любов. Това е „влизането” в Божията почивка. Като израз на възстановени отношения със Създателя, то е съпроводено от „послушание към Божиите заповеди и освещаване на седмия ден, по примера оставен от Създателя:
„Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от своите Си.”Евреи 4:10
Уважаеми ,читателю, задаваш ли си вече въпроса: Кога ще се каже за трети път: „СВЪРШИ СЕ”? Когато делото на Светия Дух в теб и мен бъде завършено, когато съдът се произнесе окончателно, кои са Божии и кои не, тогава Бог ще каже за трети път „СВЪРШИ СЕ”. Тогава ще се „повдигне Михаил” Дан. 12:1 и ще дойде да вземе Своите избрани и ще ги въведе в своето вечно присъствие в ЦАРСТВОТО НА СЛАВАТА!
Какво ни задължава тгова?
„И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.”Евр. 4:1
8. НОВ СВЯТ ЗА НОВИ ХОРА.ГОСПОДНАТА „СЪБОТА” – ОТ ЕДЕМ, В НОВИЯ ЕРУСАЛИМ!
Не беше твърде отдавна.Компютъра навлизаше в живота и дейността на хората.Очаровани от новите възможности и притиснати от старите и вечни проблеми, група учени задали на компютъра въпрос: Как да се спасим от бедите и злините, които тормозят човечеството? „Чудото” на века не се колебало много. То дало кратък, ясен и категоричен отговор: „Премахнете хората!” Да вярваме ли че това е единственият начин да се премахне злото от света? А какво мисли Бог по въпроса?
„Може ли етиопец да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.
Еремия 13:23
Да, изглежда, че и Бог е на същото мнение. Затова ще унищожи света, както недвусмислено е заявил в Словото Си.Огненото „езеро” е неотменимия край за нашия свят. Но защо този край още се бави? Какво чака Бог щом не вярва, че можем да се променим и станем по-добри? Бог не вярва, че можем да се променим и да станем добри, но Той вярва нещо, което иска и ние да повярваме-че Той може да ни промени и направи добри. На компютър не му е „дошло на ума” това, затова е дал такава резолюция. Бедният компютър! Той очевидно е безнадеждно слаб в духовните работи! И все пак, по същество, решението му е правилно – злото е в хората! Тогава, какво трябва да се промени, че да не ни е страх да приложим съвета му? Злото видяхме, че не можем да променим, но отношението си към злото – защо не? Тогава директивата пред нас би могла да бъде: Премахнете неверието в хората! Дайте на хората в я р а , ИСТИНСКА ВЯРА!
А това вече е напълно възможно:
„И така,в я р а т а е от слушане, а слушането – от Христовото Слово.” Рим. 10:17.
Това, което може да промени отношението ни се намира в Божието Слово. Защото,
„Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.” Евр. 4:12
Не ви ли подсказва нещо това? Че ни е нужно н о в о б и т и е и н о в о с ъ з н а н и е ! Че ни е нужен нов свят, в който да живеят нови хора! Какво общо има това с вярата?
„Исус му каза:Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Марк 9:23
Да, да и пак ДА! Злото е победимо само чрез силата на вярата.Бог е готов вече с новия свят. Но ние не сме готови за новия свят. Неговите обитатели, трябва да имат н о в о с ъ з н а н и е и да са чисти от стария квас на греха.
Тогава нека се помолим с молитвата на онзи баща: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!” И още, с молитвата на един много популярен грешник, който повярва в промяната на човешкото сърце и я постигна:
”Сърце чисто сътвори в мене, Боже
и дух постоянен обновявай вътре в мен” Псалм 51:10
Читателю, на път ли си вече към онази по-добра страна? Корабът ти носен ли е от попътния вятър на по-добри мисли? Долавяш ли че се променяш? Това е знак, че си навлязъл в едно н о в о състояние – БОЖИЯТА ПОЧИВКА! Не я лишавай от онова, с което тя е неделима - ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ, вложен неотменимо в Неговия СВЯТ ДЕН. Всяка седмица Той те чака, тъй както ще те чака през необятната ВЕЧНОСТ, ДА ГЛЕДАШ ЛИЦЕТО Му, ДА СЛУШАШ ГЛАСА Му и ДА ЧУВАШ СЪРЦЕТО МУ, КАК ТУПТИ – ЗА ТЕБ!
„Защото, както новото небе и новата земя, които аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ”Ис.66:23
Ако моят читател р е ш и да дари на душата си ПОЧИВКАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО, и повярва, че Бог я приготвя за него, Той ще го въведе в нея !
А м и н !