Първата Ангелска Вест
Тема 4
П Р Е Д И З В И К А Т Е Л С Т В О Т О Н А С Ъ Д А
Получавали ли сте призовка с текст: „Явете се в съда . . . ” Приятна ли е ? Очаквате ли я с нетърпение? Пращате ли някой да ви замести, защото имате много работа? Или отлагате за по-удобно време? Но защо питам? . . . Било като ищец, или като ответник, или просто като свидетел, всеки е минавал през съд и съдилище. А дори и никога да не е участвал в съдебен процес, пак има безброй начини да се запознае с провеждането на такава процедура по чисто информативен път – живеем в цивилизовано време!
Но по-основния въпрос, който ще си поставим не е процедурен, а принципен. Ще се запитаме не как процедира съдът при различни случаи и казуси, а КАКВО Е СЪД и защо трябва да има съд, съдене и подсъдими? Представете си, че получите най-официално призовка за важно съдебно дело, както му е реда: „Явете се в съда на. . . във връзка с . . . ” Взимате съобщението,разглеждате го и си казвате: Това сега не ме интересува! Съдът не е нито магазин да си напазаруваш, нито нива, в която можеш да сееш, нито пък бюро, предлагащо работа, квартира или транспортни услуги. Да, това наистина не ме интересува! . . .Смачквате листчето, което ви създава безпокойство и го хвърляте. . .
Ако постъпите така и оставите случая без последствие, вие влизате в нарушение на един основен закон на обществото – човешките отношения.
СЪДЪ Т е дял и част от закона за отношението между разумни живи същества. Този закон, писан или неписан, е в сила навсякъде където има някаква връзка между поне две живи разумни същества. Ако трябва да дефинираме този закон, или най-малко да го представим в съществените му характерни черти, не може да не споменем следните:
1. В човешките отношения съществуват взаимни права и задължения, поставени на основа на зачитане тези права и задължения и от двете страни.
2. В човешките отношения съществува лична отговорност за спазване горните условия, осведоменост и съгласие за санкции или последствия, произтичащи от злоупотреба с оказаното доверие или неспазване условията, гарантиращи взаимния паритет.
НАПРАЗНО бихме търсили прототипа или предпоставките за такъв закон в е в о л ю ц и о н и я процес, или в историческия развой на обществото. Ако такъв закон би възникнал от само себе си, той би бил условен, относителен и лесно променим според изискването на условията. Тогава не би трябвало да се говори за съвест и за Провидение, а дори и за морал. Не би имало и съд над себе си, което по същество е приемане на арбитър вън от себе си или най-малко влизане в ролята на такъв арбитър. Но това би могло да се счита и за патологичен случай, защото „гласът на съвестта” предполага отговорност пред висш арбитър, а такъв арбитър няма.
ЗАКОНЪТ ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА води началото си от Създателя и е част от творческия процес.
„И Господ Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината, можеш свободно да ядеш. Но от дървото за познаване добро и зло, от него да не ядеш, защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш.” Бит 2:16,17.
„Съдът” е заложен в думите:”Ако ядеш, ще умреш” Той обхваща закона за взаимоотношенията двустранно, в правата и задълженията му, като съдържа и присъдата. Но тук едно посягане към забраненото дърво не е просто акт на материално ощетяване, а много повече – акт на морално оскърбяване.В него прозира и битува незачитане на волята на Създателя. А това е достатъчен признак и аргумент, че могат да се очакват и други нарушения.
И така, винаги когато си служим с думата „съд”като израз на взаимоотношения, трябва да я разбираме в пълния й смисъл и съдържание: Не само в хоризонтално, но и във вертикално отношение, не само в материално но и в морално измерение. Съдът урежда отношения, засягащи не само притежания и собственост, но също така и самия притежател и собственик, неговата личност, авторитет и чест. Дори и когато няма никакви материални щети, може да станем виновни пред „съда”поради некоректен жест, двусмислено изказване и изразено желание за злотворство. Затова Исус ни съветва: „Думите ви да бъдат „Да” или „Не”, повече от това е от „лукавия”.
„А пък Аз ви казвам, че всеки който се гневи на брат си /без причина/ ще бъде виновен пред съда . . . Мат.5:22
Сега вече може да употребим и типично библейската дума „грях”. Съдът е разправа с греха. В най-основния си и оригинален смисъл, съдът е отношение между Създателя и творението. „”Съд”е религиозна дума. В нея присъства идеята за признание и зачитане Божието право. В гражданските съдебни отношения, това съдържание най-често е изпуснато. Тъкмо за това обаче,и издаваните там присъди са толкова променливи, търпящи възражение и обратими.
Настоящата тема, която е самото сърце на първата ангелска вест, има за цел да ни срещне с Божия съд:
„ И видях друг ангел да лети посред небето, който имаше вечното евангелие за да го благовести на земните жители и на всяка нация, племе, език и народ. И каза със силен глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото дойде часът на Неговия съд.”Отк. 14:6,7. Следва и апела за поклонение на Създателя на небето , земята, морето и водните извори.
Такава общочовешка вест и такъв сензационен, стряскащ и мобилизиращ призив, може да дойде само, ако човечеството е било продължително време в пренебрегване, потъпкване на мисълта за Божия съд и е отвикнало от нея. Има ли такова време? Да, на тези условия отговаря най-много „новото време”, след средните векове,и Реформацията. Защото,средните векове не забравяха за Божия съд, макар и да го представяха изопачено и невярно. Реформаторите от 16 в. и насетне, имаха респект към Божия съд. Църквата ревниво бранеше учението за съда и закона като единствен изявител на греха, въпреки появата на рационалистични течения, социални идеи, френски материализъм, висша критика и научен материализъм и атеизъм.
Протестантските църкви след реформацията и техните блестящи представители говореха с върховен респект за „съда”, това основно учение на Библията.
Постепенно обаче, в Църквата се промъква коварната „ерес”, че Бог в любовта Си ще спаси всички човеци и съд няма да има.Благодатта ще измести изискванията на закона, или както гласи една популярна протестантска песен:
„Ний сме свободни веч от закона – славна сполука в кръвта Христова!”
И като сме „свободни” от присъдата на закона, защото сме изкупени, почваме да мислим, че сме „свободни ” и да го нарушаваме и незачитаме! Срещу това извращение на учението за благодатта, позорено от учението за беззаконното спасение и напълно обезсмисляно от „религията без доктрини”, силният глас от небето обявява:Дойде часът на Неговия съд!”
Този „съд” идва да възстанови потъпканите чест и авторитет на Бога и да потвърди непроменимостта на Неговия з а к о н .
СЪДЪТ В БИБЛИЯТА
Доктрината за СЪДА е основно учение на Библията от край до край т.е. от думите в Едем при първото провинение до думите в Откровение при последния съд:
„Но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” Бит. 2:17.
„Защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо, чрез Човека, Когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.Деян. 17:31
„И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори:”За сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.”
Деян. 24:25
„И морето и земята предадоха мъртвите си и те бяха съдени според делата си.”
Отк. 20:13
„Ето, идвам скоро и Моята награда е с Мен и ще отплатя на всекиго според делата му.” Отк. 22:12
Съдът е потвърден като неотменимо събитие за всеки човек, и за всички времена:
„И тъй, като е определено на човеците веднъж да умрат,а после настава съд…”
Евр. 9:27
От казаното до тук става ясно, че: Съд ще има за всеки човек, живял на земята. И още: Съдът ще се произнесе окончателно след като лицето е завършило земния си път. Според тази общо библейска доктрина,съдът трябва да е в края на световната история, логично на изискванията за жизнени доклади или досиета. Създаденото не библейско учение за „чистилището” или „пургаторията” противоречи на истината за съда. То подържа „пречистване” и реабилитация след смъртта, но е категорично отхвърлено от Библията с думите:
„Който върши неправда, нека върши още неправда и който е нечист, нека стане още по- нечист; а праведният нека върши още правда; и светият нека още се освещава.”Отк.22:11
С тези думи завършва благодатното време, което означава, че повече не се дава възможност за спасение и не се отправят призиви за покаяние.
ПЪРВАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ съдържа вестта за съда, но тя не е присъда, нито заплаха, нито дори повод за смущение и неудобство.Тя е радостна вест. Не че няма тържествено предупреждение в нея, но то е подчинено на една висша привилегия, на един уникален шанс да се влезе във връзка с Бога.Тя отваря врати, които на земята никой не може да отвори – вратите на небесното светилище и портите на Божия град, бисерните порти на новия Ерусалим! Да, доминиращия тон в цялата първа ангелска вест е привилегията да пристъпим пред престола на благодатта и да се поклоним в дух и истина:
„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.” Евреи 4:16
„Бог е Дух и истинските поклонници трябва в дух и истина да Му се покланят”
Йоан 4:24
Съвременният човек обаче, е изгубил радостта и възторга на това поклонение. Неговите представи са натежали от бремето на този свят. Неговата религия е станала традиционна, умозрителна,социална,обвързана с неговата анемична вяра. Той не познава Бога! Нито силата Му! Нито характера Му! Нито любовта Му, която е и правда! Защото не познава Божието Слово и не гради живота си върху него:
„Заблуждавате се, защото не познавате Писанията”Мат. 22:29
Тъжни са думите в Йоан 1:11 „Между своите Си дойде, но своите му не Го приеха”
Днес , Исус „идва” отново при нас чрез вестта Си, по която би трябвало да Го познаем и приемем.И белегът за нейната истинност е вестта за СЪДА! Съдът, който реабилитира престъпника, оправдава грешника, увенчава светията и присъжда „виза” за небето. Защото това не е съдът на гнева и осъждението, а съдът, който оправдава и подпечатва спасението! Да се разминеш с този съд е равносилно да се обречеш на другия, където няма да има нито милост, нито защита, нито надежда. То е да избереш „външната тъмнина,” където ще бъде „плач и скърцане със зъби.” Мат. 8:12.
Няма ли противоречие в това?От една страна пратената от Бога вест е благодатен шанс за земните жители. Тя е покана за спасение, амнистия за грешниците и апел за извисяване поклонението ни до „истинско поклонение”в дух и истина”, желано и прието от самия Господ Бог. От друга страна, Тройната Ангелска Вест, като цяло е предупреждение и страшна заплаха за всеки, който би избрал друго поклонение освен това на Живия Бог, Творецът и Създателят на всичко. При всички случаи, тук има място и за двете; за съд и присъда и за избор и решение на земния жител, човека.Как да се примирят тези две противоположни характеристики събрани в една обща вест?
Наистина, как?
Да си припомним как достигнахме до времето на тройната ангелска вест. Това стана с помощта на Дан. 8:14, пророческото видение за 2300 денонощия. То ни изведе в есента на 1844 г. когато светилището трябваше да се „очисти”.Кое е общото между това пророчество и първата ангелска вест? „С ъ д ъ т ”. Този съд, който се провежда в края на времената, както ще видим, е едновременно и предупредителна покана и съд с окончателни присъди.
За да можем да разрешим това привидно противоречие на вестта, ще трябва да постъпим като автора на Псалм 73, Асаф. Той бил в голямо смущение, неувереност и съмнение по повод съществуването и справедливостта на Божия съд. Като съпоставял действителната картина на живота с изискванията на Божията правда, се обезсърчавал и почти бил готов да каже: Няма правда тук на земята, а и Бог от небето не прави нищо да я подкрепи и да я има!
Но все пак намерил изход от тази криза, Как?
„Тогава размислих да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми, докато влязох в Божието Светилище и разбрах . . .” Псалм 73:16,17.
Ето как излязъл Асаф от своето затруднение - Като влязъл в Божието светилище.
Да направим и ние така!Първата ангелска вест е призив от Божието Светилище към всички нас.
СВЕТИЛИЩЕТО - ОРИГИНАЛ И КОПИЕ
Като избран от Бога народ – теокрация, евреите получават заповед за построяване скинията или Старозаветното Светилище.Изх.25:8. Това не става чрез конкурс между архитекти, а по план, спуснат лично от Бог и провеждан от Мойсей. Мойсей е повикан на планината Синай и там му бива показан моделът на светилището. След това Бог му казва:”Внимавай да направиш всичко, според оригинала, който ти бе показан на планината!”
Ние не сме виждали небесния оригинал, но имаме изчерпателни сведения за направата на земното му подобие или отражение и по него можем да научим доста за първообраза.
НАПРАВА - В правоъгълно пространство, наречено „двор” е поместена сглобяема, преносима постройка, покрита отвън с кожи. Самата постройка, вътрешно обзаведена и с много впечатляващ, уютен вид и естетично оформление се разделя от голяма завеса на две части: свято място и пресвято място. И в двете отделения има свещени, обредни предмети, като най-впечатляващо във второто отделение, пресвятото място е присъствието на ковчега на завета с 10-те Божии заповеди. Над капака на ковчега, целия от злато, наречен омилостивилище, има два златни херувима, благоговейно застанали един срещу друг в поклон.Там се явява „шекината” или Божията слава.
СЛУЖБИТЕ В СВЕТИЛИЩЕТО
Всекидневната служба. В двора и първото отделение службата е била всекидневна. В двора са се принасяли жертвите, довеждани пред жертвения олтар от поклонника, търсещ опрощение,който полагал ръце върху жертвеното животно и изповядвал греха си. След това той трябвало сам да заколи животното. По нататък служенето се поемало от свещеника, който взимал малко от пролятата кръв и поръсвал с нея върху кадилния олтар пред завесата.
Юбилейната годишна служба. Тя се извършвала само веднъж в годината и включвала и второто отделение – пресвятото място. Именно тук, в юбилейната годишна служба е идеята за
СЪДА. Провеждала се в десетия ден на седмия месец , Тишри от еврейската лунна или духовна година . Този ден е носел общото названието „Йом Кипур””и е бил време за всенародно ритуално очистване и съд”, придружен с тържествено себеизпитване и анализ.
Процедурен вид на празника. Десет дни преди настъпването му , тръби известяват, че той идва. Целият народ е в подготвителна настройка, изразяваща се в духовно и физическо очистване, уреждане отношенията и изповядване грехове. В самия ден на омилостивението
/Йом Кипур/ всички, в тържествена готовност, вътрешно и външно, са събрани около скинията, където се извършва юбилейната годишна служба.Това е най-тържествения ден за старозаветния Израел, ден на себеизпитване, съд и уреждане отношенията с Бога. Тогава, първосвещеникът, облечен в пълнотата на славното си служебно облекло, на което има окачени звънчета, влиза от светая в светая светих. Там, с кадилница, тамян и кръв от жертвеното животно, извършва символично омилостивение за греховете на народа, натрупани през цялата година в светилището. После взимайки символично тези грехове от там, ги изнася вън от Светилището и така то бива очистено. Такъв е бил денят на великия всенароден с ъ д , когато всяка душа, включително и самия първосвещеник се явяват пред Бога за да бъдат приети и признати за чисти. В случай на небрежно отношение към светостта на службата и неготовност за явяване в присъствието на светия Бог, неизправната личност, включително и самия първосвещеник , са били поразявани със смърт.
С ПОГЛЕД КЪМ ОРИГИНАЛА – НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ
Нещата в земното светилище са показни, образни и символични, но в небесния оригинал те са реални и истински. Интересуват ни истинските, защото сянковата служба в скинията и храма приключи, когато завесата се раздра при смъртта на Исус.
Виж Мат.27:50,51; Марк 15:37-39; Лука 23:44-46.
И тъй, КАКВО е НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ? То е един център, от който Бог държи връзка с нашата земя, целия населен свят и ръководи спасителния план във Великата борба. Можем да го оприличим на едно министерство на външните работи, или по-точно казано – на „земните работи.”Бог има такива връзки с всички светове, но те са под по-друг режим, защото там няма грях. „Земните работи” изискват специално, отделно министерство, защото планетата земя и човекът са в уникално положение спрямо населената част на Универса, с който сме в нарушени дипломатически отношения, изолация и война: Отк. 12:12.
КАКВО Е „ОЧИСТВАНЕ” НА НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ?
Най-важното, което сега ни интересува е какво означава „очистване на небесното светилище?Първите адвентисти са си позволили да го определят, но са сбъркали.Няма да повтаряме грешката им.Не е необходимо ние да гадаем, защото е показано много ясно от Онзи, Който управлява небесното светилище. КАКВО се е случило тогава, през 1844 г. когато изтичат предсказаните в пророчеството 2300 дни-години?
То е показано на пророк Даниил предврително и е записано в Дан. 7:9,10 и 13
Пророческото видение му разкрива, че тогава Христос влиза в небесната „Светая Светих” и слага началото на една много специална служба:
„Гледах в нощните видения и ето, с небесните облаци идеше Един, като Човешки Син. Той стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него.” Дан. 7:13.
Този небесен „съд”, в което се убеждаваме и още ще се убедим, започва през 1844 г. Той не е крайният „страшен съд” над безбожните, а се нарича „ИЗСЛЕДВАТЕЛЕН СЪД” и отбелязва влизането на Христос в пресвятото място, „светая светих” на небето. Христос влиза там като Първосвещеник, квалифициран духовен Съдия и застъпник на всички праведни мъртви, които ще наследят спасение, защото са записани в Книгата на Живота. Под Неговото застъпничество,”съдът”, разполагащ с пълните им досиета, взима окончателното решение за тяхната участ.Тук Христос упражнява напълно властта, дадена Му след възкресението.
„Даде Ми се всяка власт на небето и земята . . . „Мат. 28:18
ИЗСЛЕДВАТЕЛНИЯТ СЪД
За да определим същността на изследвателния съд, трябва да отговорим на няколко предварителни въпроси:
1.Защо трябва да има такъв съд?
2.Кое е времето, в което протича съдът?
3.Кое е мястото, където се провежда той?
4. Кое е предизвикателството на изследвателния съд към нас?
1. ЗАЩО трябва да има такъв СЪД?
Такъв предварителен „съд” има, както виждаме в Библията. Той е оправдан и наложителен поради няколко основни причини:
1. Спасението не е произволно решение на Бога, а закономерно дело, подчинено на условията на Спасителния План. Трябва открито да се представи пред целия Всемир спазването на тези условия.
2. Такъв съд трябва да има и той трябва да започне не с онези, които погиват, а които се спасяват. 1 Петр. 4:17. Христос умря за всички, които Го приемат чрез вяра и ще дойде пак за тях да ги вземе при Себе Си. Но кои са те? Това ще уточни този върховен съд в пълен състав. Стопанинът на „сватбената вечеря” трябва да провери дали всички присъстващи са съобразени с условието за „сватбарската дреха”.
3. Самото записване в Книгата на Живота не е гаранция за спасение. Когато повярва и се кръсти, човек бива приет като Божие чадо и записан в Книгата на Живота, като потенциален „спасен”. Но той трябва да извърви до край”пътя” и да „опази вярата”. 2 Тим. 4:7, 8 Трябва да „устои до край”Марк 13:13.Не всички устояват до край. Някои отпадат от вярата и залюбват отново света, от който са излезли, какъвто е случаят с Димас. 2Тим. 4:10. Такива личности са се отрекли от завета си с Господа и имената им биват зачеркнати от Книгата на Живота, като наследници на Божието Царство. Миналите им вяра и добри дела няма да ги ползват. Езекил 33:13.
4. Като обобщение на всичко, става ясно че един такъв съд в края на времето и преди Второто Пришествие на Исус Христос е абсолютно необходим за да определи спасяемите преди великия ден на Господното явление. Когато Божият Син се яви на облаците, Той не идва да решава кой ще се спаси, а да награди спасените, с поред делата им.
„Ето, идвам скоро и наградата Ми е с Мен, да отплатя на всеки според каквито са делата му.”Отк. 22:12.
Световната история вече е навлязла в последната си фаза.Второто пришествие на Исус е предстоящо и трябва да се уточнят имената на спасените не само за Бога, но и за цялата Вселена, която наблюдава и живо участва във Великата Борба.
Във времето, когато тече Изследвателния Съд световната „жетва „ е почти на приключване и позволява уточняване списъка на спасените. В по-ранни времена те още не са били родени и съдът не е бил възможен.
5. Съдът е нагледен урок за целия Всемир. Той идва да информира не Създателя за правотата на каузата Му, а непадналите светове и самите спасени. В такъв смисъл, сам Бог е поставен на „съдебно разследване”, за да бъде „оправдан”:
„На Теб, само на Теб съгреших и извърших това, което е зло в очите Ти – за да бъдеш оправдан, когато говориш и безукорен, когато съдиш.” Пс.51:4
Личности, които са се радвали на истината и са били записани в Книгата на Живота, но не са устояли докрай и са напуснали „завета си с Христос”,трябва да бъдат изключени от числото на спасените, защото” :
„Ако се покаже милост към нечестивия , той пак няма да се научи на правда; даже в земята на правотата ще постъпва неправедно . . .” Исая 26:10.
СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ, които провеждат съда са : Старият по дни - Бог Отец, „Човешкият Син” - Исус Христос, съдебните заседатели - докладващите ангели на кандидатите за спасение. Присъстващи още: Неизброимо число наблюдатели от непадналите светове.
2.ВРЕМЕТО
В желанието си да уточним времето, в което протича този „съд” от Дан. 7:9,10, ние сме улеснени от самия контекст, който е една впечатляваща визуална алегория за хода на историята от времето на Даниил до средата на 19 век. Даниил започва с историческа точност:”В първата година на вавилонския цар Валтасар , аз, Даниил, видях сън. . . „ После обяснява, че е записал видението, посочва неговите встъпителни думи и веднага преминава към сцените, с един много впечатляващ, и художествено въздействащ увод:
” и ето, четирите небесни ветрища се спуснаха върху голямото море. . . ”Дан. 7:2
Тук и ние заедно с него навлизаме в света на образните видения и символи, с които Бог неведнъж Си е служил за да представи непознатите и невидими неща, чрез по-познати и видими.
„Четирите небесни ветрища”,,, голямото море”, са символи представящи образно историческата сцена и мащабни събития, които произтичат на нея. Зверовете, които излизат един след друг из водата, са в най-едър план казано, империи в историческа последователност. Това видение е паралелно на онези от Дан. Гл. 2 и Дан. Гл 8 и визира четирите най-забележителни империи, развили се и действали във въпросното време, което ни интересува: Вавилон, Мидо-персия, Гърция и Рим. Видението обръща внимание и на един малък рог, който израства от роговете на четвъртия звяр и се държи странно, надменно, дори агресивно и богохулно. Ако читателят е поне малко запознат с тези пророчества, ще знае, че четвъртият звяр, римската империя ,се изявява в две фази: езическа и християнска, но не апостолски християнска, а папски-християнска. Малкият, интелигентен и дързък „рог”е един вид злокачествено „християнство” което си служи с Христовото име, но действа с методите и похватите на АНТИХРИСТ! Отговаря по характер на Христовото предсказание:
„ Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие,ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан 16:2
Съдът, който ни интересува, идва хронологично след пълното развитие на тези пророчески очертани ориентири,включително и малкия рог, което ни извежда непосредствено преди откриването на съда. Текстуално това е казано така:
„Гледах, докато се положиха престоли и Старият по дни седна . . . „ ст. 9.
Никакво прекъсване, никакво отклонение от сцената със зверовете и „рога”, просто: ”гледах” . .
Така ще „гледаме” и ние Ще гледаме империите, ще гледаме Рим, ще гледаме приемане на християнството от Рим, ще гледаме как Рим строи катедрали, води войни и изпраща кръстоносни походи, променя „времена и закони”, пали клади и провежда „Вартоломееви нощи”, издава присъди и наказания за притежаване и четене на Библията . . . Създава ордени на Йезуити ,установява инквизиция и подклажда контрареформация . . . Ще „гледаме” докато „съдът”седне и започне своята работа!
„Но съдът ще седне и владичеството ще му се отнеме . . . „Дан. 7:26
СЕГА не е ли малко по-ясно кога започва СЪДЪТ? Минаха споменатите събития, мина „смъртната рана на звяра” и оздравя . . . Съдът започна на точното време в 1844 г. и още продължава. И ще продължава, докато бъде решен и последният случай. Тогава ще се каже последното: „ Свърши се! Съдът няма повече работа. „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; а праведният нека върши и занапред правда и светият нека бъде и занапред свят.” Tutos finitos!Всичко е свършено!
Отк. 22:11.
В Даниил глава 8, историята се повтаря чрез паралелно видение: овен, козел, бележит рог и малък рог. Там е поставен въпросът: До кога ще траят тези събития и е отговорено: „До 2300 денонощия”т.е. до започването на „съда! Получаваме недвусмислен отговор. Това изявление и стихове 17 и 26 категорично обявяват, че видението се отнася до „последното време” и че до тогава има още „много време”.
ТАКА „съдът” от видението е определено насрочен за последното време, или както вече го отбелязахме – от средата на 19 в. до края на благодатното време и Христовото пришествие.Но днес , /2013 г./и „многото” време е минало и остава още само „малко време”!
МОЖЕ БИ, точно толкова, КОЛКОТО НИ Е ПОТРЕБНО, ЧИТАТЕЛЮ!
3. МЯСТОТО
Следващият ни въпрос е: Къде е мястото, където се провежда „СЪДА”? Отговорът е само един: На небето. В небесното Светилище.В тези късни времена от човешката история, на земята няма такова мероприятие. Напразно някои го търсиха и очакваха тук. Те трябваше да променят посоката си на гледане и да видят това, което небето им показваше: Исус, облечен във всяка власт на небето и земята да влиза в своите правомощия на Първосвещеник и Съдия, а потенциално и като бъдещ Цар на земята.
На н е б е т о ! Това потвърждава още една черта на въпросния „съд”- той е задочен, провежда се по досиета! Самите разследвани, или ответници, не присъстват там. Те са представени чрез своите досиета, докладвани в споменатите книги. Дан. 7:10. Човек може да забрави много подробности от собствения си живот, но в Божията регистрация на всяка отделна личност, нищо не се губи. Исус каза, че дори и космите на главите ни са всички преброени.Мат. 10:30. Лука 12:7. Това предпоставя едно много по-щателно и достоверно съдопроизводство от това, което имаме на земята. Един такъв „съд” не може да бъде подведен или манипулиран. Той е абсолютно обективен, защото е Божий съд!
Разбира се, въпросните „книги” не са от хартия, като познатите ни книги от нашите библиотеки. О, не! . . . Това са съвършени записи, не само на факти, но и на конюнктурата при която и подбудите с които правим нещо. Тези идеални и точни записи се осъществяват чрез посредничеството на неотлъчно придружаващите ни ангели. За тях е писано на много места и сам Исус потвърди службата им, дори и при малките деца. Мат. 18:10.
В обобщение на тази точка, може да кажем, че всеки един завършен жизнен път, всяко едно досие на личност, живяла тук на земята, е автентичен материал, документация, взета „на живо”във времето от самия живот. В нея е отразен всеки факт и всяка черта на личността, така точно, като че ли тя самата присъства жива там. По такива факти и документи се провежда и ще бъде проведен до край Изследвателният Съд от Дан. 7:10. Когато Исус дойде, няма да се занимава със съд и съдебни подробности, а с копнежа на сърцето Си, неговата възлюбена и прекрасна невеста, прославената Църква. Всичко друго е минало преди това!
А СЕГА, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО!
Читателю, здравей! Ако сме успели до тук да вървим заедно, знам, че в теб се надига един нов въпрос, пред който другите изглеждат някак далечни, дори абстрактни. И очаквам да ми го зададеш . . . Но не знам дали ще го направиш. . . На твое място, аз бих попитал така: Добре, праведните мъртви биват съдени по книгите –досиета. Неправедните мъртви спят в гробовете си и чакат другия, страшния съд със второто възкресение и втората смърт, описани в откровение, гл. 20. Ами, КЪДЕ СЪМ АЗ ? Къде са всички, които като мен са живи сега? Бог, само Бог на мъртвите ли е ? А какво ще прави с живите ? Ще ги чака да умрат ли?
Ето, това е въпросът и там е п р е д и з в и к а т е л с т в о т о !
Да, Бог не е Бог на мъртвите! За Него всички са живи, но не всички са с п а с е н и ! Затова каза веднъж на някого: „Остави мъртвите да погребват мъртъвците си, а ти е л а и върви след Мен!
Всъщност му каза: Ела, при благовестието ! Последвай благовестието! Стани благовестител! РАЗНАСЯЙ ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ! Мат. 8:22
КОГАТО каже на някого: „Следвай Мë”, Исус му казва: Приеми най-сладката вест на света! Прегърни благовестието! Опознай благовестието! Обикни благовестието!Въдвори благовестието в себе си!
И разнеси ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НАВРЕД ПО СВЕТА!
„И видях друг а н г е л да лети сред небето, който имаше в е ч н о т о б л а г о в е с т и е за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе и език и народ . . ” Откровение 14:6.
На КОГО? На КОГО, друже, приятелю или враже, НА КОГО? На м ъ р т в и т е ? На отдавна живелите или още неродените? . . .Не! На живите! На теб, който, която или които сте живи, но нямате вечното благовестие и имената ви не са в книгата на живота!
ЧИТАТЕЛЮ, имаш ли вечното евангелие? Имаш ли радостта на спасението? Имаш ли безсмъртието в Христос? Имаш ли в е ч н и я ж и в о т ?
„Който има Сина, има тоя живот,Който няма Сина, няма тоя живот.” 1 Йоан. 5:2
„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в ж и в о т !”
Йоан 5:24
ВЕЧНО БЛАГОВЕСТИЕ! . . .
ЧИТАТЕЛЮ,чувстваш ли предизвикателството? Съдът вече е свършил по-голямата част от работата си с досиетата на мъртвите и един ден ще премине и към живите. Ще решава техния казус „на живо”, в действие, приживе. Няма да ги чака да умрат, а ще иска да види дали така приживе са готови за „запечатване”. Исус ще иска да дойде не само за „мъртви” но и за „живи”! Живи, които така са го обикнали и приели, че Той може да види Себе си в тях.Живи, които не само в добри дни и благополучие, не само сред добри хора и почтена среда но и сред ужасите на този бунтовен свят и неговото нечестие, са запазили душите си цели и досиетата си чисти! Живи, които така са живели, че животът им иска, в е ч н о с т , така са приели в е ч н о т о б л а г о в е с т и е ,че то е станало в тях в е ч е н ж и в о т ! И Царят на в е ч н о с т а е станал приживе техен Цар, Цар на сърцето и живота им! Той ги иска и ще ги изиска, не само от гробовете, но и от редиците на живите по земята!
А теб и мен ще изиска ли? Ти и аз, какво общо имаме с това?
За нас остава предизвикателството! Да решим най-важния въпрос . Да направим най-силния си ход! Да се приготвим за с ъ д а , съда в който друг ще плати греховете ни, а на нас ще завещае царство и корона!
Ето, това, наистина е п р е д и з в и к а т е л с т в о !
„Амин, дойди, Господи Исусе!
Молитва: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!”
Лука 23:42
Сливен, 16 .09.2013 г.
А м и н !
Тема 4
П Р Е Д И З В И К А Т Е Л С Т В О Т О Н А С Ъ Д А
Получавали ли сте призовка с текст: „Явете се в съда . . . ” Приятна ли е ? Очаквате ли я с нетърпение? Пращате ли някой да ви замести, защото имате много работа? Или отлагате за по-удобно време? Но защо питам? . . . Било като ищец, или като ответник, или просто като свидетел, всеки е минавал през съд и съдилище. А дори и никога да не е участвал в съдебен процес, пак има безброй начини да се запознае с провеждането на такава процедура по чисто информативен път – живеем в цивилизовано време!
Но по-основния въпрос, който ще си поставим не е процедурен, а принципен. Ще се запитаме не как процедира съдът при различни случаи и казуси, а КАКВО Е СЪД и защо трябва да има съд, съдене и подсъдими? Представете си, че получите най-официално призовка за важно съдебно дело, както му е реда: „Явете се в съда на. . . във връзка с . . . ” Взимате съобщението,разглеждате го и си казвате: Това сега не ме интересува! Съдът не е нито магазин да си напазаруваш, нито нива, в която можеш да сееш, нито пък бюро, предлагащо работа, квартира или транспортни услуги. Да, това наистина не ме интересува! . . .Смачквате листчето, което ви създава безпокойство и го хвърляте. . .
Ако постъпите така и оставите случая без последствие, вие влизате в нарушение на един основен закон на обществото – човешките отношения.
СЪДЪ Т е дял и част от закона за отношението между разумни живи същества. Този закон, писан или неписан, е в сила навсякъде където има някаква връзка между поне две живи разумни същества. Ако трябва да дефинираме този закон, или най-малко да го представим в съществените му характерни черти, не може да не споменем следните:
1. В човешките отношения съществуват взаимни права и задължения, поставени на основа на зачитане тези права и задължения и от двете страни.
2. В човешките отношения съществува лична отговорност за спазване горните условия, осведоменост и съгласие за санкции или последствия, произтичащи от злоупотреба с оказаното доверие или неспазване условията, гарантиращи взаимния паритет.
НАПРАЗНО бихме търсили прототипа или предпоставките за такъв закон в е в о л ю ц и о н и я процес, или в историческия развой на обществото. Ако такъв закон би възникнал от само себе си, той би бил условен, относителен и лесно променим според изискването на условията. Тогава не би трябвало да се говори за съвест и за Провидение, а дори и за морал. Не би имало и съд над себе си, което по същество е приемане на арбитър вън от себе си или най-малко влизане в ролята на такъв арбитър. Но това би могло да се счита и за патологичен случай, защото „гласът на съвестта” предполага отговорност пред висш арбитър, а такъв арбитър няма.
ЗАКОНЪТ ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА води началото си от Създателя и е част от творческия процес.
„И Господ Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината, можеш свободно да ядеш. Но от дървото за познаване добро и зло, от него да не ядеш, защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш.” Бит 2:16,17.
„Съдът” е заложен в думите:”Ако ядеш, ще умреш” Той обхваща закона за взаимоотношенията двустранно, в правата и задълженията му, като съдържа и присъдата. Но тук едно посягане към забраненото дърво не е просто акт на материално ощетяване, а много повече – акт на морално оскърбяване.В него прозира и битува незачитане на волята на Създателя. А това е достатъчен признак и аргумент, че могат да се очакват и други нарушения.
И така, винаги когато си служим с думата „съд”като израз на взаимоотношения, трябва да я разбираме в пълния й смисъл и съдържание: Не само в хоризонтално, но и във вертикално отношение, не само в материално но и в морално измерение. Съдът урежда отношения, засягащи не само притежания и собственост, но също така и самия притежател и собственик, неговата личност, авторитет и чест. Дори и когато няма никакви материални щети, може да станем виновни пред „съда”поради некоректен жест, двусмислено изказване и изразено желание за злотворство. Затова Исус ни съветва: „Думите ви да бъдат „Да” или „Не”, повече от това е от „лукавия”.
„А пък Аз ви казвам, че всеки който се гневи на брат си /без причина/ ще бъде виновен пред съда . . . Мат.5:22
Сега вече може да употребим и типично библейската дума „грях”. Съдът е разправа с греха. В най-основния си и оригинален смисъл, съдът е отношение между Създателя и творението. „”Съд”е религиозна дума. В нея присъства идеята за признание и зачитане Божието право. В гражданските съдебни отношения, това съдържание най-често е изпуснато. Тъкмо за това обаче,и издаваните там присъди са толкова променливи, търпящи възражение и обратими.
Настоящата тема, която е самото сърце на първата ангелска вест, има за цел да ни срещне с Божия съд:
„ И видях друг ангел да лети посред небето, който имаше вечното евангелие за да го благовести на земните жители и на всяка нация, племе, език и народ. И каза със силен глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото дойде часът на Неговия съд.”Отк. 14:6,7. Следва и апела за поклонение на Създателя на небето , земята, морето и водните извори.
Такава общочовешка вест и такъв сензационен, стряскащ и мобилизиращ призив, може да дойде само, ако човечеството е било продължително време в пренебрегване, потъпкване на мисълта за Божия съд и е отвикнало от нея. Има ли такова време? Да, на тези условия отговаря най-много „новото време”, след средните векове,и Реформацията. Защото,средните векове не забравяха за Божия съд, макар и да го представяха изопачено и невярно. Реформаторите от 16 в. и насетне, имаха респект към Божия съд. Църквата ревниво бранеше учението за съда и закона като единствен изявител на греха, въпреки появата на рационалистични течения, социални идеи, френски материализъм, висша критика и научен материализъм и атеизъм.
Протестантските църкви след реформацията и техните блестящи представители говореха с върховен респект за „съда”, това основно учение на Библията.
Постепенно обаче, в Църквата се промъква коварната „ерес”, че Бог в любовта Си ще спаси всички човеци и съд няма да има.Благодатта ще измести изискванията на закона, или както гласи една популярна протестантска песен:
„Ний сме свободни веч от закона – славна сполука в кръвта Христова!”
И като сме „свободни” от присъдата на закона, защото сме изкупени, почваме да мислим, че сме „свободни ” и да го нарушаваме и незачитаме! Срещу това извращение на учението за благодатта, позорено от учението за беззаконното спасение и напълно обезсмисляно от „религията без доктрини”, силният глас от небето обявява:Дойде часът на Неговия съд!”
Този „съд” идва да възстанови потъпканите чест и авторитет на Бога и да потвърди непроменимостта на Неговия з а к о н .
СЪДЪТ В БИБЛИЯТА
Доктрината за СЪДА е основно учение на Библията от край до край т.е. от думите в Едем при първото провинение до думите в Откровение при последния съд:
„Но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” Бит. 2:17.
„Защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо, чрез Човека, Когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.Деян. 17:31
„И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори:”За сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.”
Деян. 24:25
„И морето и земята предадоха мъртвите си и те бяха съдени според делата си.”
Отк. 20:13
„Ето, идвам скоро и Моята награда е с Мен и ще отплатя на всекиго според делата му.” Отк. 22:12
Съдът е потвърден като неотменимо събитие за всеки човек, и за всички времена:
„И тъй, като е определено на човеците веднъж да умрат,а после настава съд…”
Евр. 9:27
От казаното до тук става ясно, че: Съд ще има за всеки човек, живял на земята. И още: Съдът ще се произнесе окончателно след като лицето е завършило земния си път. Според тази общо библейска доктрина,съдът трябва да е в края на световната история, логично на изискванията за жизнени доклади или досиета. Създаденото не библейско учение за „чистилището” или „пургаторията” противоречи на истината за съда. То подържа „пречистване” и реабилитация след смъртта, но е категорично отхвърлено от Библията с думите:
„Който върши неправда, нека върши още неправда и който е нечист, нека стане още по- нечист; а праведният нека върши още правда; и светият нека още се освещава.”Отк.22:11
С тези думи завършва благодатното време, което означава, че повече не се дава възможност за спасение и не се отправят призиви за покаяние.
ПЪРВАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ съдържа вестта за съда, но тя не е присъда, нито заплаха, нито дори повод за смущение и неудобство.Тя е радостна вест. Не че няма тържествено предупреждение в нея, но то е подчинено на една висша привилегия, на един уникален шанс да се влезе във връзка с Бога.Тя отваря врати, които на земята никой не може да отвори – вратите на небесното светилище и портите на Божия град, бисерните порти на новия Ерусалим! Да, доминиращия тон в цялата първа ангелска вест е привилегията да пристъпим пред престола на благодатта и да се поклоним в дух и истина:
„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.” Евреи 4:16
„Бог е Дух и истинските поклонници трябва в дух и истина да Му се покланят”
Йоан 4:24
Съвременният човек обаче, е изгубил радостта и възторга на това поклонение. Неговите представи са натежали от бремето на този свят. Неговата религия е станала традиционна, умозрителна,социална,обвързана с неговата анемична вяра. Той не познава Бога! Нито силата Му! Нито характера Му! Нито любовта Му, която е и правда! Защото не познава Божието Слово и не гради живота си върху него:
„Заблуждавате се, защото не познавате Писанията”Мат. 22:29
Тъжни са думите в Йоан 1:11 „Между своите Си дойде, но своите му не Го приеха”
Днес , Исус „идва” отново при нас чрез вестта Си, по която би трябвало да Го познаем и приемем.И белегът за нейната истинност е вестта за СЪДА! Съдът, който реабилитира престъпника, оправдава грешника, увенчава светията и присъжда „виза” за небето. Защото това не е съдът на гнева и осъждението, а съдът, който оправдава и подпечатва спасението! Да се разминеш с този съд е равносилно да се обречеш на другия, където няма да има нито милост, нито защита, нито надежда. То е да избереш „външната тъмнина,” където ще бъде „плач и скърцане със зъби.” Мат. 8:12.
Няма ли противоречие в това?От една страна пратената от Бога вест е благодатен шанс за земните жители. Тя е покана за спасение, амнистия за грешниците и апел за извисяване поклонението ни до „истинско поклонение”в дух и истина”, желано и прието от самия Господ Бог. От друга страна, Тройната Ангелска Вест, като цяло е предупреждение и страшна заплаха за всеки, който би избрал друго поклонение освен това на Живия Бог, Творецът и Създателят на всичко. При всички случаи, тук има място и за двете; за съд и присъда и за избор и решение на земния жител, човека.Как да се примирят тези две противоположни характеристики събрани в една обща вест?
Наистина, как?
Да си припомним как достигнахме до времето на тройната ангелска вест. Това стана с помощта на Дан. 8:14, пророческото видение за 2300 денонощия. То ни изведе в есента на 1844 г. когато светилището трябваше да се „очисти”.Кое е общото между това пророчество и първата ангелска вест? „С ъ д ъ т ”. Този съд, който се провежда в края на времената, както ще видим, е едновременно и предупредителна покана и съд с окончателни присъди.
За да можем да разрешим това привидно противоречие на вестта, ще трябва да постъпим като автора на Псалм 73, Асаф. Той бил в голямо смущение, неувереност и съмнение по повод съществуването и справедливостта на Божия съд. Като съпоставял действителната картина на живота с изискванията на Божията правда, се обезсърчавал и почти бил готов да каже: Няма правда тук на земята, а и Бог от небето не прави нищо да я подкрепи и да я има!
Но все пак намерил изход от тази криза, Как?
„Тогава размислих да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми, докато влязох в Божието Светилище и разбрах . . .” Псалм 73:16,17.
Ето как излязъл Асаф от своето затруднение - Като влязъл в Божието светилище.
Да направим и ние така!Първата ангелска вест е призив от Божието Светилище към всички нас.
СВЕТИЛИЩЕТО - ОРИГИНАЛ И КОПИЕ
Като избран от Бога народ – теокрация, евреите получават заповед за построяване скинията или Старозаветното Светилище.Изх.25:8. Това не става чрез конкурс между архитекти, а по план, спуснат лично от Бог и провеждан от Мойсей. Мойсей е повикан на планината Синай и там му бива показан моделът на светилището. След това Бог му казва:”Внимавай да направиш всичко, според оригинала, който ти бе показан на планината!”
Ние не сме виждали небесния оригинал, но имаме изчерпателни сведения за направата на земното му подобие или отражение и по него можем да научим доста за първообраза.
НАПРАВА - В правоъгълно пространство, наречено „двор” е поместена сглобяема, преносима постройка, покрита отвън с кожи. Самата постройка, вътрешно обзаведена и с много впечатляващ, уютен вид и естетично оформление се разделя от голяма завеса на две части: свято място и пресвято място. И в двете отделения има свещени, обредни предмети, като най-впечатляващо във второто отделение, пресвятото място е присъствието на ковчега на завета с 10-те Божии заповеди. Над капака на ковчега, целия от злато, наречен омилостивилище, има два златни херувима, благоговейно застанали един срещу друг в поклон.Там се явява „шекината” или Божията слава.
СЛУЖБИТЕ В СВЕТИЛИЩЕТО
Всекидневната служба. В двора и първото отделение службата е била всекидневна. В двора са се принасяли жертвите, довеждани пред жертвения олтар от поклонника, търсещ опрощение,който полагал ръце върху жертвеното животно и изповядвал греха си. След това той трябвало сам да заколи животното. По нататък служенето се поемало от свещеника, който взимал малко от пролятата кръв и поръсвал с нея върху кадилния олтар пред завесата.
Юбилейната годишна служба. Тя се извършвала само веднъж в годината и включвала и второто отделение – пресвятото място. Именно тук, в юбилейната годишна служба е идеята за
СЪДА. Провеждала се в десетия ден на седмия месец , Тишри от еврейската лунна или духовна година . Този ден е носел общото названието „Йом Кипур””и е бил време за всенародно ритуално очистване и съд”, придружен с тържествено себеизпитване и анализ.
Процедурен вид на празника. Десет дни преди настъпването му , тръби известяват, че той идва. Целият народ е в подготвителна настройка, изразяваща се в духовно и физическо очистване, уреждане отношенията и изповядване грехове. В самия ден на омилостивението
/Йом Кипур/ всички, в тържествена готовност, вътрешно и външно, са събрани около скинията, където се извършва юбилейната годишна служба.Това е най-тържествения ден за старозаветния Израел, ден на себеизпитване, съд и уреждане отношенията с Бога. Тогава, първосвещеникът, облечен в пълнотата на славното си служебно облекло, на което има окачени звънчета, влиза от светая в светая светих. Там, с кадилница, тамян и кръв от жертвеното животно, извършва символично омилостивение за греховете на народа, натрупани през цялата година в светилището. После взимайки символично тези грехове от там, ги изнася вън от Светилището и така то бива очистено. Такъв е бил денят на великия всенароден с ъ д , когато всяка душа, включително и самия първосвещеник се явяват пред Бога за да бъдат приети и признати за чисти. В случай на небрежно отношение към светостта на службата и неготовност за явяване в присъствието на светия Бог, неизправната личност, включително и самия първосвещеник , са били поразявани със смърт.
С ПОГЛЕД КЪМ ОРИГИНАЛА – НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ
Нещата в земното светилище са показни, образни и символични, но в небесния оригинал те са реални и истински. Интересуват ни истинските, защото сянковата служба в скинията и храма приключи, когато завесата се раздра при смъртта на Исус.
Виж Мат.27:50,51; Марк 15:37-39; Лука 23:44-46.
И тъй, КАКВО е НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ? То е един център, от който Бог държи връзка с нашата земя, целия населен свят и ръководи спасителния план във Великата борба. Можем да го оприличим на едно министерство на външните работи, или по-точно казано – на „земните работи.”Бог има такива връзки с всички светове, но те са под по-друг режим, защото там няма грях. „Земните работи” изискват специално, отделно министерство, защото планетата земя и човекът са в уникално положение спрямо населената част на Универса, с който сме в нарушени дипломатически отношения, изолация и война: Отк. 12:12.
КАКВО Е „ОЧИСТВАНЕ” НА НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ?
Най-важното, което сега ни интересува е какво означава „очистване на небесното светилище?Първите адвентисти са си позволили да го определят, но са сбъркали.Няма да повтаряме грешката им.Не е необходимо ние да гадаем, защото е показано много ясно от Онзи, Който управлява небесното светилище. КАКВО се е случило тогава, през 1844 г. когато изтичат предсказаните в пророчеството 2300 дни-години?
То е показано на пророк Даниил предврително и е записано в Дан. 7:9,10 и 13
Пророческото видение му разкрива, че тогава Христос влиза в небесната „Светая Светих” и слага началото на една много специална служба:
„Гледах в нощните видения и ето, с небесните облаци идеше Един, като Човешки Син. Той стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него.” Дан. 7:13.
Този небесен „съд”, в което се убеждаваме и още ще се убедим, започва през 1844 г. Той не е крайният „страшен съд” над безбожните, а се нарича „ИЗСЛЕДВАТЕЛЕН СЪД” и отбелязва влизането на Христос в пресвятото място, „светая светих” на небето. Христос влиза там като Първосвещеник, квалифициран духовен Съдия и застъпник на всички праведни мъртви, които ще наследят спасение, защото са записани в Книгата на Живота. Под Неговото застъпничество,”съдът”, разполагащ с пълните им досиета, взима окончателното решение за тяхната участ.Тук Христос упражнява напълно властта, дадена Му след възкресението.
„Даде Ми се всяка власт на небето и земята . . . „Мат. 28:18
ИЗСЛЕДВАТЕЛНИЯТ СЪД
За да определим същността на изследвателния съд, трябва да отговорим на няколко предварителни въпроси:
1.Защо трябва да има такъв съд?
2.Кое е времето, в което протича съдът?
3.Кое е мястото, където се провежда той?
4. Кое е предизвикателството на изследвателния съд към нас?
1. ЗАЩО трябва да има такъв СЪД?
Такъв предварителен „съд” има, както виждаме в Библията. Той е оправдан и наложителен поради няколко основни причини:
1. Спасението не е произволно решение на Бога, а закономерно дело, подчинено на условията на Спасителния План. Трябва открито да се представи пред целия Всемир спазването на тези условия.
2. Такъв съд трябва да има и той трябва да започне не с онези, които погиват, а които се спасяват. 1 Петр. 4:17. Христос умря за всички, които Го приемат чрез вяра и ще дойде пак за тях да ги вземе при Себе Си. Но кои са те? Това ще уточни този върховен съд в пълен състав. Стопанинът на „сватбената вечеря” трябва да провери дали всички присъстващи са съобразени с условието за „сватбарската дреха”.
3. Самото записване в Книгата на Живота не е гаранция за спасение. Когато повярва и се кръсти, човек бива приет като Божие чадо и записан в Книгата на Живота, като потенциален „спасен”. Но той трябва да извърви до край”пътя” и да „опази вярата”. 2 Тим. 4:7, 8 Трябва да „устои до край”Марк 13:13.Не всички устояват до край. Някои отпадат от вярата и залюбват отново света, от който са излезли, какъвто е случаят с Димас. 2Тим. 4:10. Такива личности са се отрекли от завета си с Господа и имената им биват зачеркнати от Книгата на Живота, като наследници на Божието Царство. Миналите им вяра и добри дела няма да ги ползват. Езекил 33:13.
4. Като обобщение на всичко, става ясно че един такъв съд в края на времето и преди Второто Пришествие на Исус Христос е абсолютно необходим за да определи спасяемите преди великия ден на Господното явление. Когато Божият Син се яви на облаците, Той не идва да решава кой ще се спаси, а да награди спасените, с поред делата им.
„Ето, идвам скоро и наградата Ми е с Мен, да отплатя на всеки според каквито са делата му.”Отк. 22:12.
Световната история вече е навлязла в последната си фаза.Второто пришествие на Исус е предстоящо и трябва да се уточнят имената на спасените не само за Бога, но и за цялата Вселена, която наблюдава и живо участва във Великата Борба.
Във времето, когато тече Изследвателния Съд световната „жетва „ е почти на приключване и позволява уточняване списъка на спасените. В по-ранни времена те още не са били родени и съдът не е бил възможен.
5. Съдът е нагледен урок за целия Всемир. Той идва да информира не Създателя за правотата на каузата Му, а непадналите светове и самите спасени. В такъв смисъл, сам Бог е поставен на „съдебно разследване”, за да бъде „оправдан”:
„На Теб, само на Теб съгреших и извърших това, което е зло в очите Ти – за да бъдеш оправдан, когато говориш и безукорен, когато съдиш.” Пс.51:4
Личности, които са се радвали на истината и са били записани в Книгата на Живота, но не са устояли докрай и са напуснали „завета си с Христос”,трябва да бъдат изключени от числото на спасените, защото” :
„Ако се покаже милост към нечестивия , той пак няма да се научи на правда; даже в земята на правотата ще постъпва неправедно . . .” Исая 26:10.
СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ, които провеждат съда са : Старият по дни - Бог Отец, „Човешкият Син” - Исус Христос, съдебните заседатели - докладващите ангели на кандидатите за спасение. Присъстващи още: Неизброимо число наблюдатели от непадналите светове.
2.ВРЕМЕТО
В желанието си да уточним времето, в което протича този „съд” от Дан. 7:9,10, ние сме улеснени от самия контекст, който е една впечатляваща визуална алегория за хода на историята от времето на Даниил до средата на 19 век. Даниил започва с историческа точност:”В първата година на вавилонския цар Валтасар , аз, Даниил, видях сън. . . „ После обяснява, че е записал видението, посочва неговите встъпителни думи и веднага преминава към сцените, с един много впечатляващ, и художествено въздействащ увод:
” и ето, четирите небесни ветрища се спуснаха върху голямото море. . . ”Дан. 7:2
Тук и ние заедно с него навлизаме в света на образните видения и символи, с които Бог неведнъж Си е служил за да представи непознатите и невидими неща, чрез по-познати и видими.
„Четирите небесни ветрища”,,, голямото море”, са символи представящи образно историческата сцена и мащабни събития, които произтичат на нея. Зверовете, които излизат един след друг из водата, са в най-едър план казано, империи в историческа последователност. Това видение е паралелно на онези от Дан. Гл. 2 и Дан. Гл 8 и визира четирите най-забележителни империи, развили се и действали във въпросното време, което ни интересува: Вавилон, Мидо-персия, Гърция и Рим. Видението обръща внимание и на един малък рог, който израства от роговете на четвъртия звяр и се държи странно, надменно, дори агресивно и богохулно. Ако читателят е поне малко запознат с тези пророчества, ще знае, че четвъртият звяр, римската империя ,се изявява в две фази: езическа и християнска, но не апостолски християнска, а папски-християнска. Малкият, интелигентен и дързък „рог”е един вид злокачествено „християнство” което си служи с Христовото име, но действа с методите и похватите на АНТИХРИСТ! Отговаря по характер на Христовото предсказание:
„ Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие,ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан 16:2
Съдът, който ни интересува, идва хронологично след пълното развитие на тези пророчески очертани ориентири,включително и малкия рог, което ни извежда непосредствено преди откриването на съда. Текстуално това е казано така:
„Гледах, докато се положиха престоли и Старият по дни седна . . . „ ст. 9.
Никакво прекъсване, никакво отклонение от сцената със зверовете и „рога”, просто: ”гледах” . .
Така ще „гледаме” и ние Ще гледаме империите, ще гледаме Рим, ще гледаме приемане на християнството от Рим, ще гледаме как Рим строи катедрали, води войни и изпраща кръстоносни походи, променя „времена и закони”, пали клади и провежда „Вартоломееви нощи”, издава присъди и наказания за притежаване и четене на Библията . . . Създава ордени на Йезуити ,установява инквизиция и подклажда контрареформация . . . Ще „гледаме” докато „съдът”седне и започне своята работа!
„Но съдът ще седне и владичеството ще му се отнеме . . . „Дан. 7:26
СЕГА не е ли малко по-ясно кога започва СЪДЪТ? Минаха споменатите събития, мина „смъртната рана на звяра” и оздравя . . . Съдът започна на точното време в 1844 г. и още продължава. И ще продължава, докато бъде решен и последният случай. Тогава ще се каже последното: „ Свърши се! Съдът няма повече работа. „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; а праведният нека върши и занапред правда и светият нека бъде и занапред свят.” Tutos finitos!Всичко е свършено!
Отк. 22:11.
В Даниил глава 8, историята се повтаря чрез паралелно видение: овен, козел, бележит рог и малък рог. Там е поставен въпросът: До кога ще траят тези събития и е отговорено: „До 2300 денонощия”т.е. до започването на „съда! Получаваме недвусмислен отговор. Това изявление и стихове 17 и 26 категорично обявяват, че видението се отнася до „последното време” и че до тогава има още „много време”.
ТАКА „съдът” от видението е определено насрочен за последното време, или както вече го отбелязахме – от средата на 19 в. до края на благодатното време и Христовото пришествие.Но днес , /2013 г./и „многото” време е минало и остава още само „малко време”!
МОЖЕ БИ, точно толкова, КОЛКОТО НИ Е ПОТРЕБНО, ЧИТАТЕЛЮ!
3. МЯСТОТО
Следващият ни въпрос е: Къде е мястото, където се провежда „СЪДА”? Отговорът е само един: На небето. В небесното Светилище.В тези късни времена от човешката история, на земята няма такова мероприятие. Напразно някои го търсиха и очакваха тук. Те трябваше да променят посоката си на гледане и да видят това, което небето им показваше: Исус, облечен във всяка власт на небето и земята да влиза в своите правомощия на Първосвещеник и Съдия, а потенциално и като бъдещ Цар на земята.
На н е б е т о ! Това потвърждава още една черта на въпросния „съд”- той е задочен, провежда се по досиета! Самите разследвани, или ответници, не присъстват там. Те са представени чрез своите досиета, докладвани в споменатите книги. Дан. 7:10. Човек може да забрави много подробности от собствения си живот, но в Божията регистрация на всяка отделна личност, нищо не се губи. Исус каза, че дори и космите на главите ни са всички преброени.Мат. 10:30. Лука 12:7. Това предпоставя едно много по-щателно и достоверно съдопроизводство от това, което имаме на земята. Един такъв „съд” не може да бъде подведен или манипулиран. Той е абсолютно обективен, защото е Божий съд!
Разбира се, въпросните „книги” не са от хартия, като познатите ни книги от нашите библиотеки. О, не! . . . Това са съвършени записи, не само на факти, но и на конюнктурата при която и подбудите с които правим нещо. Тези идеални и точни записи се осъществяват чрез посредничеството на неотлъчно придружаващите ни ангели. За тях е писано на много места и сам Исус потвърди службата им, дори и при малките деца. Мат. 18:10.
В обобщение на тази точка, може да кажем, че всеки един завършен жизнен път, всяко едно досие на личност, живяла тук на земята, е автентичен материал, документация, взета „на живо”във времето от самия живот. В нея е отразен всеки факт и всяка черта на личността, така точно, като че ли тя самата присъства жива там. По такива факти и документи се провежда и ще бъде проведен до край Изследвателният Съд от Дан. 7:10. Когато Исус дойде, няма да се занимава със съд и съдебни подробности, а с копнежа на сърцето Си, неговата възлюбена и прекрасна невеста, прославената Църква. Всичко друго е минало преди това!
А СЕГА, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО!
Читателю, здравей! Ако сме успели до тук да вървим заедно, знам, че в теб се надига един нов въпрос, пред който другите изглеждат някак далечни, дори абстрактни. И очаквам да ми го зададеш . . . Но не знам дали ще го направиш. . . На твое място, аз бих попитал така: Добре, праведните мъртви биват съдени по книгите –досиета. Неправедните мъртви спят в гробовете си и чакат другия, страшния съд със второто възкресение и втората смърт, описани в откровение, гл. 20. Ами, КЪДЕ СЪМ АЗ ? Къде са всички, които като мен са живи сега? Бог, само Бог на мъртвите ли е ? А какво ще прави с живите ? Ще ги чака да умрат ли?
Ето, това е въпросът и там е п р е д и з в и к а т е л с т в о т о !
Да, Бог не е Бог на мъртвите! За Него всички са живи, но не всички са с п а с е н и ! Затова каза веднъж на някого: „Остави мъртвите да погребват мъртъвците си, а ти е л а и върви след Мен!
Всъщност му каза: Ела, при благовестието ! Последвай благовестието! Стани благовестител! РАЗНАСЯЙ ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ! Мат. 8:22
КОГАТО каже на някого: „Следвай Мë”, Исус му казва: Приеми най-сладката вест на света! Прегърни благовестието! Опознай благовестието! Обикни благовестието!Въдвори благовестието в себе си!
И разнеси ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НАВРЕД ПО СВЕТА!
„И видях друг а н г е л да лети сред небето, който имаше в е ч н о т о б л а г о в е с т и е за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе и език и народ . . ” Откровение 14:6.
На КОГО? На КОГО, друже, приятелю или враже, НА КОГО? На м ъ р т в и т е ? На отдавна живелите или още неродените? . . .Не! На живите! На теб, който, която или които сте живи, но нямате вечното благовестие и имената ви не са в книгата на живота!
ЧИТАТЕЛЮ, имаш ли вечното евангелие? Имаш ли радостта на спасението? Имаш ли безсмъртието в Христос? Имаш ли в е ч н и я ж и в о т ?
„Който има Сина, има тоя живот,Който няма Сина, няма тоя живот.” 1 Йоан. 5:2
„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в ж и в о т !”
Йоан 5:24
ВЕЧНО БЛАГОВЕСТИЕ! . . .
ЧИТАТЕЛЮ,чувстваш ли предизвикателството? Съдът вече е свършил по-голямата част от работата си с досиетата на мъртвите и един ден ще премине и към живите. Ще решава техния казус „на живо”, в действие, приживе. Няма да ги чака да умрат, а ще иска да види дали така приживе са готови за „запечатване”. Исус ще иска да дойде не само за „мъртви” но и за „живи”! Живи, които така са го обикнали и приели, че Той може да види Себе си в тях.Живи, които не само в добри дни и благополучие, не само сред добри хора и почтена среда но и сред ужасите на този бунтовен свят и неговото нечестие, са запазили душите си цели и досиетата си чисти! Живи, които така са живели, че животът им иска, в е ч н о с т , така са приели в е ч н о т о б л а г о в е с т и е ,че то е станало в тях в е ч е н ж и в о т ! И Царят на в е ч н о с т а е станал приживе техен Цар, Цар на сърцето и живота им! Той ги иска и ще ги изиска, не само от гробовете, но и от редиците на живите по земята!
А теб и мен ще изиска ли? Ти и аз, какво общо имаме с това?
За нас остава предизвикателството! Да решим най-важния въпрос . Да направим най-силния си ход! Да се приготвим за с ъ д а , съда в който друг ще плати греховете ни, а на нас ще завещае царство и корона!
Ето, това, наистина е п р е д и з в и к а т е л с т в о !
„Амин, дойди, Господи Исусе!
Молитва: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!”
Лука 23:42
Сливен, 16 .09.2013 г.
А м и н !