Тема 8 Р А З У М Н И Т Е ЩЕ СИЯЯТ КАТО З В Е З Д И Т Е . . .
"Разумните ще сияят като светлостта на простора и онези, които обръщат мнозина в правда - като звездите за вечни времена!" Дан. 12:3.
ХОРАТА се делят по различни признаци: езикови, расови, културни, икономически и образователни, професионални, етични, религиозни и чисто лични.
БОГ ги дели по отношение вечните им интереси на две групи:
РАЗУМНИ И НЕРАЗУМНИ.
В Своите поучения Исус често използва тази квалификация: Разумният /мъдър/ строител, разумният, макар и неверен домоуправител , разумните и неразумни девици. Прилагателното"разумен" може да се тълкува в различен смисъл, но смисълът, който Христос подбира, като най-съществен и решаващ е отношението към вечността и вечните неща. Преуспяващите само в този живот, а не търсещи Бог и спасение, Той нарича "безумни":
"Безумният каза в сърцето си: Няма Бог!"Пс. 14:1.
Богаташът в притчата дори е наречен "глупец".
" А Бог му каза: Глупецо, тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Лука 12:20.
Затова, като основен водещ текст поставяме Дан. 12:3. Бог вижда бъдещето. Той живее в него и онези, които кани да излязат от "Вавилон", всъщност ги кани при Себе Си, при непристъпната виделина, в която живее, за да живеят и те в светлината и да я излъчват през вечността.
ПОЗВОЛЕТЕ МИ, преди да навляза в темата да направя едно мое ретроспективно наблюдение, което не е само мое, а всеобщо и общочовешко. С течение на годините човек се изменя. Някои неща, които някога са му правили впечатление, привличали са го и са му доставяли радост, губят обаятелната си мощ; други заемат мястото им, така че човек заживява нов живот, докато и това не отстъпи мястото на нещо още "по-ново".
Тази особеност на човешкото съзнание да има свой център и фокус, свой прицел, своя "звезда", която да следва и свой "олтар" пред който да се вълнува, да служи и да се покланя е в основата на конфликта между възрастите. Има ли такъв конфликт? Този необявен и неписан закон, този дисонанс, антагонизъм и постоянно възникващ конфликтен огън е щафета, която поколенията си предават едно на друго. Младите стават стари . . . но старите не могат да станат млади. Мъдростта и разумът са облекли това природно противоречие в красива и мъдра пословица: "Да би младото знаело и да би старото могло . . . чудо би станало!"Безумието и самолюбието са извлекли от това своето"кредо" на непримиримост, гордост и суета: "Хвали старо, живей с младо." Старите гледат с недоверие на дръзката самоувереност и липса на опит у младежта: "Зелено още, лудо младо!" казват те. Младите се бият в гърдите и надуват мускулите си . Те презират белите коси, многото спечелени битки и натрупан опит от ветераните. Изкуфял си вече, старче! Не ме поучавай, ами ако можеш, дай малко пари! За какво става стар човек, освен да седи край огъня и да се грее!
Нека да кажа и моето мнение. Понеже вече минах през всички възрасти и мога да сравнявам техните силни и слаби страни, техните глупости и просветления, искам да дам резолюцията на моя опит:
Няма нищо ново под слънцето, което да ме впечатли, изненада или прекрои по нов начин. Това, което човек може да пожелае, преживее и постигне е минало през везната на моята преценка и е намерено, ако не винаги "леко", то винаги и изцяло подвластно на общите закономерности на живота. Казано с езика на втория закон на термодинамиката, то е в една затворена система, която нито приема, нито дава нещо ново, не извежда някъде "навън", а е обречено да се развива без право на избор и по неумолимата сила на е н т р о п и я т а .
Какво ми остава на мен, който съм в същата тази затворена система? Това искам да споделя с вас. Три неща ме впечатляват, които не мога да поставя в рамката на цялата горепосочена система, три неща не са от нея и нейното влияние.
1. Долавям "друга" светлина и чувам "други" гласове, когато някой търси истината и Бога, не косвено гонейки други неща, а директно чрез въпросите на душата. Неговото неспокойствие, неговото вълнение и неговото измъчване от жажда за истината са и мои. Аз ги разбирам. Но те не са от тази затворена система, в която живеем! Те са един п р о з о р е ц к ъ м д р у г с в я т !
2. Когато след много години на физическа или каквато да било "раздяла" срещна някого, за когото знам, че обича Бога, намеря го все така предаден в своята вяра и жив, пораснал в своята опитност и извисен и напреднал в своята л ю б о в , "очакващ", бдящ и верен на своя Бог, нещо издълбоко ме трогва. Изпитвам свещено чувство на благодарност, близост, трепет и върховна радост.
И това не се вмества в системата на "Вселена без Бог".И то сочи друга система!
3. Третото нещо, не от тази затворена в себе си система на фактите без външна причина, е в самия м е н . Аз го нося в себе си, но не съм го създал аз и не го е създала тази система на битието, която си позволява да съществува без първопричината - Бог, само защото не Го вижда . Тя ме е облякла в тяло, хранила ме е, учила ме е, възпитавала ме е и ме е подготвяла как да се справям със задачите на този живот. Но не ми е дала нещо повече, защото го няма. А в мен го има! Душата ми е "бременна" с едно познание и едно очакване, които не са мой продукт. Аз нося в себе си един живот, който е продължение на друг живот и който винаги ме кара да търся "о р и г и н а л а ". Готов съм да се съмнявам повече в себе си, и собственото си съществуване, отколкото в него и неговото съществуване. Аз съм сянката, той е същността. Същността може без сянката, но сянката е немислима без същността. Аз самия все повече ставам аргумент за "другия" живот, който прониква в моя и го усвоява. Аз не само все още, но и в с е
п о в е ч е имам своята в я р а , н а д е ж д а и любов. Толкова много неща минаха през мен и оставиха или не оставиха своите следи, а мисълта за Бога и Неговото присъствие е жива, контролираща и всекидневна. Съмнения? Да появяват се, но дотолкова, че да ме връщат отново при вярата в Онзи, Който каза: "Аз съм пътя, истината и живота."
След това тактическо отклонение, в което споделям мои лични наблюдения, изводи и заключения, преминавам към същността на темата. Днес ще отделим специално време и внимание за една от Христовите притчи, която стана много навременна и актуална под Тройната Ангелска Вест и адвентното "очакване". Това е притчата за десетте девици, записана в Мат. 25:1-13. Нейната актуалност достига върхова степен особено за нас, които навлязохме в 21 век и повече от всички преди нас имаме реални шансове да посрещнем Христовото идване живи, дано и "разумни" . . .
ЗАБАВЯНЕТО . . .
Интригата и напрежението в притчата започват с въвеждането на един нов фактор - з а б а в я н е т о . Ако младоженецът не беше закъснял, нямаше ли да има неразумни очакващи? Те пак щяха да са това, което са, но нямаше да им проличи. Мат. глави 24 и 25 са свързани една с друга тематично. За какво говори Исус , преди да разкаже притчата? За края на времето, за добрия и верен слуга и за злия и неверен служител. И в това Той явно противопоставя "разумните" на "неразумните". Но в реалното течение на ежедневните събития не всичко е така прозрачно, както в тези показателни стихове. Някои не злоупотребяват така явно, не бият съслужителите си демонстративно, и на вид са много порядъчни и изправни , чакат Младоженеца и подържат светилниците си в добро състояние. Но все пак, са "неразумни" защото не са се заредили с резервно масло. И това не проличава по време на дългото чакане, а когато то свърши . . . когато Младоженецът наистина иде!
Ако сравним тези злочести момичета -сватбарки със "злия слуга" от по-горе, те са далеч по невинни и далеч по-онеправдани. Е, свършило им горивото т.е. маслото! Ако младоженецът не беше се забавил толкова, всичко щеше да е наред. Та те не са очаквали от него такова нещо! Нали поне Той е точен във всичко! А те са изпълнили своя дълг и са били готови за сватбата.
Да те са били готови за сватбата, но не и за и з п и т а преди сватбата! Преди сватбата има изпит и той е върху "очакващите", върху техния светилник и върху горивото в него.
"...Тук е нужно търпението на светиите, тук са тези, които пазят Божиите заповеди и имат вярата в Исуса."
Заедно с вярата и послушанието е поставено още нещо - т ъ р п е н и е т о .Това качество е било нужно през всички времена, но е неотменимо нужно за края на времето. С божествена проницателност и пророческа далновидност е пропит следният пасаж:
"Предстоящото време на скръб и мъка ще изисква една вяра, която да издържа на умора , изтощение, забавяне /протакане/ и глад; вяра, която няма да се разклати, макар да бъде тежко изпитана."
Познат цитат: "Великата Борба" 380/3.Да го отминем и преминем към сватбата!
Съжалявам, но за някои сватба няма да има! Цитатът не казва "карай към сватбата", а нещо друго:
"Благодатното време се дава на всички, за да се приготвят за това време."
Кой се чувства приготвен за него? Откога се готвим? Колко още трябва за да сме готови?
Притчата свършва и оставя "неразумните" вън. Техният шанс е пропилян, вратата е затворена. Тяхното "очакване" приключва по най-злополучен начин. Те чуват глас, който отрича връзка и познанство с тях. По лоша присъда от тази няма. Сега те са там, където е злият слуга, който бие и измъчва верните, там където са всички врагове на Бога, всички неверни, нечисти и недостойни за сватбата на Агнеца, начело със Сатана и неговите ангели. И те са там, защото са били неразумни!
Какво значи това "в ъ н "? Исус го нарича "външната тъмнина", там където ще бъде плач и скърцане със зъби." "Външната тъмнина" това е страшен, мрачен, безнадежден израз. Понякога отсенки от този мрачен комплекс навлизат в теб и мен и правят душата да се чувства самотна, пуста , нещастна. Понякога "външната тъмнина" хвърля сянката си над теб и мен и ни побиват тръпки. Понякога минаваме през долината на мрачната сянка и копнеем по-скоро да излезем от нея в света на ласкавата виделина. Тогава забравяме за мрачната сянка. . . Но "вън" след като вратата се затвори, означава завинаги "вън". А там е нощ, нощ и само нощ! Горките девойки - зазидани живи във "външната тъмнина", само защото светилниците им угасвали!... И не просто защото угасвали от вятъра, а защото нямали вече масло, резервно масло, никакво масло!
"Вие сте светлината на света! Вие сте светилник, поставен да гори, не да гасне! Вие сте призвани да бъдете разумни, не безумни!! Грях ли е да загубиш светлината си? Може ли хем да я имаш, хем да я нямаш?
Една стара история докладва за едно голямо корабокрушение и то в близост до брега. Била бурна нощ. Кораб искал да се добере до пританището, но нямало никаква видимост. Трябвало да има ФАР, който да ориентира бедстващите, но такъв нямало. Корабът загубил курса, ударил се в подводни скали и потънал.Случаят бил разследван и пазачът на фара - подведен под отговорност. Защо фарът не светел в онази нощ? Отговорното лице за светлината на фара заявило: Фарът светеше, аз лично го подържах запален. Били направени отново проучвания и се установило следното. Фарът наистина е бил запален и в пълна изправност. Но бурният вятър през онази нощ докарал облаци малки мушици. Те полепнали гъсто върху стъклата на фара и не допуснали нито лъч светлина да излезе навън. Светлината била скрита от тях и в мрака загинали хора! . . .
Тези малки "мушици" и днес блокират светлината на Божиите представители. Те "светят", но светлината им не стига до там, където трябва.
"Ако светлината в теб е тъмнина, то колко ли голяма ще е т ъ м н и н а т а ?
Мат. 6:23.
Нека се запитаме: До къде достига моята светлина? Спасява ли или погубва някого?
ДА СИ БЕЗ БОГА, А ДА НЕ ЗНАЕШ ТОВА . . .
Самсон е голямо име сред Божиите избраници. Той избави Израел от филистимците много пъти и извърши велики дела. Беше "назорей", посветен на Бога човек, с когото Духът работеше мощно. Но вследствие на своята самоувереност и своенравие позволи на една жена - филистимка, да научи тайната на силата му, и бяха остригани седемте плитки на косата му. Тогава силата на Божия Дух се оттегли от него. Но той "не знаеше" и помисли че може да продължи играта както преди. Играта продължи, обаче под друг сценарий. Самсон беше заловен от филистимците и принуден да върти един воденичен камък за тях. Има ли това нещо общо с "неразумните" пет девици? Могли ли са те да з н а я т , че нямат м а с л о , че са н е р а з у м н и ?
Виждаме, че "разумни" и "неразумни" чакат заедно. Въпросът за резервното масло още не е възникнал и петте не знаят, че им липсва. А другите пет? Знаят ли, че го имат? Да, знаят, защото не са го взели случайно, а съзнателно.Но в момента то просто не им е нужно и те са забравили за него. Разликата между двете групи е съществувала потенциално през цялото време, но по нищо не е личало, че я има. Те всички са били "очакващи", били са поканени заедно да послужат и са го правили "в един екип" и при равни условия. Но з а б а в я н е т о проникнало като клин между тях и ги разделило на две групи, две фатални групи - "разумни" и "неразумни".
КАКВО не е наред с онези членове на Църквата, които олицетворяват неразумните сред Божия народ д н е с ? Най-същественото е че те н я м а т резервно масло, но не з н а я т т о в а ! Те се чувстват добре в църквата.Тя им осигурява среда и приятели, доставя им приятни преживявания, предлага им прием и реализация в общество, което, все пак е престижно общество! Това ги ласкае и удовлетворява. От друга страна, обществото вече не е много консервативно , че да им е неудобно за някои постъпки и черти в характера. Те просто намират "себе си" там и проповедите, уроците, дискусиите, програмите и музиката са "сладка песен" за слуха им, желана картина за очите им и наркотик за съвестта и душите им. Те се чувстват сигурни. А и светилникът в ръката им гори и "свети", няма нищо тревожно, всичко върви от добре към по-добре. При тези обстоятелства, дори и темата за "Сватбата и Младоженеца" може да отстъпи пред други "по-актуални" и по-вълнуващи теми.
Но все пак, в притчата има "Младоженец", Който трябва да дойде, тъй както и във Вечното Благовестие има Христос, Който трябва да дойде , да осмисли чакането и да даде награда на всеки според каквито са били делата му. Откр. 22:12. Времето върви,свитъкът се разгъва, кризата се задава отначало като далечен тътен и нарастващ тъмен облак, който бързо обзема целия хоризонт и вещае съдбовна развръзка.
Това закъсняло и станало банално вече "идване" е което обърква нещата, а може би ги поставя на място. Световната конюнктура се променя. Много "светилници" примигват и почват да гаснат. Много блестящи "звезди", които са предизвиквали възхищение, сега потъмняват и любими, уверени гласове замлъкват. Незаменима с нищо липса, непълнота, жизнена недостатъчност засенчва "светилището" на неразумните и ги кара да се обърнат за помощ, за попълване на недостига. Те виждат, че около тях има светилници , които горят по-уверено и силно и се обръщат с молба:
- Дайте ни от вашето гориво, вие имате достатъчно, а нашето привършва!
Това, което преди не знаеха, сега те със сигурност вече знаят - нямат резервно масло!
ИДЕТЕ И СИ КУПЕТЕ!
Като че ли "неразумните очакващи" не са оставени без шанс в притчата. Те отиват да си "купят" масло и пак се връщат, вече "готови". Хлопат и чакат да им отворят вратата. Вместо това . . каква страшна изненада! Нямаме хора вън! Идете си!
Как може да се обясни такова отношение?
"Резервното масло " не е обикновена стока. То е с запазено авторско право -
п а т е н т на Светия Дух.. Никой не може да даде на друг от него, защото е продукт, който се изработва вътре в сърцето при отношенията му с Бога. Нещо "ултра" лично! То не може и да се "купи" от продавачите, защото те предлагат сурогати, фалшива, неоригинална стока - "ментета". Има само Един, Който предлага истинското резервно масло и Той казва: "Купи си от Мен!"Откр. 3:18.
И двете групи, и разумните и неразумните знаят това. То е прогласено още с адвентното пробуждане, с вестите на трите ангели, с вестта за оправдание чрез вяра и зова за вярност в Божиите неща. И двете групи са чували тези вести с изобличения и покани, но на някои са изглеждали несериозни и крайни. Сега чуват в отговор на своята молба: Идете при продавачите и си купете! Единственият Който има скъпоценното масло и може да им го даде, вече не го предлага. Той е затворил вратата на благодатта./Лука 13:23-30/. Остават "продавачите", търговците, каквито винаги има около храма и светите неща. Но, уви! Тяхната стока не свети с истинска светлина и не се допуска на сватбеното тържество на Божия Агнец! Чуват само това: Не ви познавам!
ЖАЛКО, УКРАСЕНИ СВЕТИЛНИЦИ, КОИТО ДЪЛГО СА СВЕТИЛИ В ОЧАКВАНЕ, УГАСВАТ ВЪВ ВЪНШНАТА ТЪМНИНА! ПОРАДИ НЕРАЗУМНИ ПРИТЕЖАТЕЛИ!
Онова, което ще накара Христос да се завърне на тази земя, не са пълните християнски храмове, а пълните сърца на християни, които имат своя Господ в тях. Имат от Неговото р е з е р в н о м а с л о !
Когато Христос види Своя образ, отразен в църквата Му , ще дойде да я вземе, като Свое Собствено притежание.
ОЩЕ ЗА РЕЗЕРВНОТО МАСЛО
Невралгичният пункт на тази притча е безсъмнено РЕЗЕРВНОТО МАСЛО. Загатнахме вече за неговата връзка с разумността на очакващите. И все пак, ЩО Е ТО? Безспорно, нещо свързано със Светия Дух, защото "маслото" е най-изявеният символ наДуха /Захария 4:1-6; Деян. 2:1-4 и др./ Светият Дух, Онзи, за Когото Исус каза: Той ще продължи Моето дело; Той ще ви осигури Моето присъствие; Той ще вземе от Моето и ще ви даде; Той ще бъде с вас навсякъде и във вас ще бъде. Светият Дух, едно от трите лица на Божеството, Онзи, Който просвещава, изобличава, наставлява и новоражда, пречиства, като огън и запечатва за вечен живот, Духът на Истината!
Какво всъщност знаем ние за Него? Знаем, че можем да Го имаме в себе си, да се изпълваме с Него, да Го почитаме или оскърбяваме , да се молим чрез Него и да действаме чрез Него и по Неговата воля. . .
НО можем ли да се з а п а с я в а м е с Него? Аз приемам делото на Светия Дух. Той може да ме употреби в някоя от Своите цели, може да ме просвети, да ме напъти, да ме вдъхнови и да ме подтикне към действие; може да ми действа подсъзнателно, да събужда чувство за вина и грях в мен или да провокира благородни чувства и ме призовава към чистота и святост. . . Може да ми внуши мисионска поръчка и да води кораба ми с попътен вятър към нейното изпълнение...
НО КАК да взема това влияние и да го складирам някъде за бъдещи нужди?
Духът може да ми даде някаква д а р б а , да ме направи Свой инструмент и аз да започна да пея, да говоря езици, да лекувам болести и дори да пророкувам ! . . .
НО КАК да взема това "присъствие", да го сложа в някакъв съд и да си служа с него у т р е , в д р у г и д е н и винаги когато потрябва? А резервното м а с л о е такова нещо - то е в теб в и н а г и , колкото и да се забави Младоженецът!
АЗ дълго стоях като унесен пред този нерешен въпрос. КОЙ може да обясни Светия Дух? И тогава Светият Дух ми посочи един стих. Не беше нов за мен, както няма да е нов и за вас. Но в него имаше ново откровение за връзката между Светия Дух и р е з е р в н о т о м а с л о . Гал. 5:22,23.
Изведнъж, отговорът израсна пред мен в целия си ръст - величествен, правдив и пълен с "благодат и истина". Светият Дух оставя Своето присъствие в мен чрез личната опитност на живота ми, в която е работил с мен, въздействалми е , променял ме е и еоформял моя характер. Той предизвиква "плод" във мен, който става моя същност и винаги мога да го имам на мое разположение. Той ми е придал Своите качества, които е изградил и вградил в моя характер - така Той ме е заредил с нещо, което не е временно и не се изчерпва, а има потенциал, енергия и огън в себе си - р е з е р в н о м а с л о . Това мое резервно масло е лично мое и аз не мога да го преотстъпвам на никой друг.
Напълно разбираемо е че никакъв друг източник не може да произведе този продукт, а също така, че не може да го произведе на никое друго място освен в самия мен, в моето сърце. Същевременно, това, което Духът е произвел в мен и моето сърце, аз не мога да заема, подаря или преотстъпя на друг.
"И ако Ной, Даниил и Йов бяха в онази земя,- жив съм Аз, заявява Господ Бог - нямаше да могат да избавят нито син нито дъщеря. Чрез своята правда те щяха да избавят само своите собствени души."Езекил 14:19,20.
"Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на безбожния ще бъде за него." Езекил 18:20. Отговорността пред Бога е лична.
Едно от най-упойващите учения във "виното на Вавилон" е търговията със заслугите на светиите. Твърди се, че като светии, те имат в излишък добродетели и заслуги, които могат да преотстъпват на лишените от такива, но разбира се, обикновено това не става безвъзмездно , а срещу някакво заплащане. Тази църковна версия няма Божията подкрепа и одобрение. Единственият, Който може да вменява и преотстъпва правда е Бог. И затова Бог никога не праща никого при "продавачите", а кани всекиго: "Ела при Мен, купи си от Мен!"Откр. 3:18. Този съвет се отправя сега, докато още е благодатно време и пропуснатото все още може да се набави. Сега е времето на "Ранния дъжд", без който никоя няма да получи "късния".
Всеки се измерва лично от Бога - има или няма резервно масло. Това е лична опитност на всеки един от нас. А когато тази опитност е недостатъчна, как ще се процедира? В християнската практика има много злоупотреба с делото на Светия Дух. Формалното християнство или непълното християнство, което се задоволява с религиозни "ефекти", като настроения, чувства, симпатии, трогвания и сълзи, възхищения и възторзи, моменти на снизхождение и великодушие, но не станали собствени черти на личността т.е. х а р а к т е р , ще се отчетат като липса на резервно масло.
Любезни мои читатели или слушатели,
Ако вече не сме толкова уверени, че имаме спасителното р е з е р в н о м а с л о , нека си поставим и следния въпрос:
КАК ДА СИ НАБАВИМ РЕЗЕРВНОТО МАСЛО?
Няма по-навременен, по-неотложен и по-съдбоносен за цялата църква въпрос от този, както и няма по-верен, по назрял и спасителен отговор от думите на Христос:
"Аз съм лозата, вие сте пръчките.Пребъдвайте в Мен! Отделени от Мен не можете да сторите нищо."Йоан 15:5.
Органичната свързаност на лозовата пръчка с лозата е идеален модел за представяне жизнената връзка на личността, на душата, с нейния Господ Исус Христос. Ден и нощ, в буря и спокойствие , в пек и мраз, в дъжд и суша , пръчката пребъдва на лозата и така живее, расте и дава своя плод. Аналогичният процес в духовен план е даден също образно в следният цитат:
"Понесените с търпение изпитания, получените с благодарност благословения, посрещнатите храбро изкушения, проявените: кротост, любезност, милост и извираща от сърцето любов - това са с л ъ н ч е в и т е л ъ ч и , които осветляват характера в противовес на тъмнината на себелюбивото сърце, в което никога не е гряла светлината на живота." "Мисли върху Блаженствата", стр. 49.
Посочените тук "слънчеви лъчи" не са от нашето астрономическо слънце, а от Слънцето на Правдата, нашия жив и единствен Бог. И тук имаме един идеален паралелизъм между физически и духовен процес. Без слънчева светлина нашият организъм не може да живее и се развива нормално. Храната ни е синтезирана слънчева енергия, топлината ни е трансформирана слънчева енергия, облеклото ни е вградена слънчева енергия. Нашият организъм не може да синтезира витамин Д без помощта на слънчева енергия, а той гради костите. Подобно, за живота на духовния човек е нужна енергия от СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА . Неговите животворни лъчи, някои от които бяха споменати, градят духовния човек, неговия характер и естествено го зареждат с НЕГОВОТО РЕЗЕРВНО МАСЛО.
"Пребъдвайте в Мен. Без Мен нищо не можете да сторите.!"
Ще проличи ли в обществото около нас, ако имаме "резервно масло"? ЗА неразумните - НЕ, но за разумните - ДА. Резервното масло не свети само на притежателя си, то облагодетелства света.
"Библейската религия трябва да освещава всекидневния живот., да се изявява чрез всяка търговска сделка и във всички наши социални отношения . . .
Практическата набожност е която издига словото на истината.Последователният живот, светият говор, непоклатимата праведност, дейният благодетелен дух, благочестивият пример, това са средствата чрез които се придава светлина на света." Животът на Исус, стр. 241.
Като обобщение на тези велики идеи и внушения, можем да кажем, че процесът на зареждането ни с резервно масло не е някакво самоцелно и навън насочено старание, а нашето пълно
ИЗРАСТВАНЕ В ХРИСТОС.
"За да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение чрез човешката заблуда, в лукавство по измамителни хитрости; но действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в НЕГО , Който е главата, ХРИСТОС." Ефес. 4:14,15.
"Но растете в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос 2 Петр. 3:18;
"Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение." 1 Петр. 2:2.
За да израснем в Христос, да се квалифицираме за по-добрите отношения и по-добрата среда на бъдещото общество на спасените, Бог ни дава специално благодатно време" СЕГА. Наречено е време на "Ранен дъжд", защото предшества "късния дъжд" и позволява на р а з у м н и т е да се заредят с р е з е р в н о м а с л о . Те вграждат чрез вяра и съответни дела божествените черти в своя характер. Те "изработват" спасението си със страх и трепет. Глаголът "изработват" тук не е в противоречие с дара и учението за благодатта. Това "изработване" е продължение на благодатта, превръщането й от
незаслужен д а р и милост в заслужено д о с т о и н с т в о и г о д н о с т . Благодатта възстановява правото ни да станем отново "звезди" на небосклона. " "Изработването" ни зарежда с годност да светим, да излъчваме, да бъдем истински сияйни звезди!. . . Кой ще снеме такава з в е з д а от необятните простори? Тя има вечен блясък и ще го излъчва в е ч н о !
В такава насока трябва да търсим желаното "резервно масло". Ние не можем сами да изработим в себе си този уникален продукт без Христос. И Христос не може да го изработи сам и вън от нас. Резервното масло е взаимно дело. То позволява на Христос да проникне в нас и да живее чрез нас.
"Съразпнах се с Христос и вече не аз живея, а Той в мен . . ." Гал. 2:20.
НЕРАЗУМНИТЕ не се възползват от благодатното време и предоставения им "ранен дъжд". Те остават недорасли християни. Гроздето е чудесен плод, но докато е зелено е кисело. И малкото пиленце е красиво създание, но ако остане в черупката си се превръща в "запъртък". Така е и недораслият християнин. По-добре би било въобще да не е взимал Божието име, отколкото да го петни.
"Поради вас се хули Божието име!" Рим. 2:24.
Всички, които ще претендират за достъп до "сватбата на младоженеца", но ще останат "вън", са расли, но недорасли християни. Под недорасли трябва да разбираме: Такива с недостатъци в характера, не победени любими грехове, не оставени лоши навици, непостигнати норми на вярата и благочестието. Може да са били богати с добри желания, но добрите желания не правят "ръста" на християнина и не са светлина на "звезда." А "късният дъжд", който възвестява превъзходството на Божието Царство над този свят, ще иска "светещи звезди!"
КОЙ ЩЕ УСТОИ?
" Разумните ще сияят със светлостта на простора и онези, които обръщат мнозина в правда - като звездите до вечни векове.!"
Резервното масло е синтез от целия изминат път на личността, в който тя е изработила своето "досие"и е извлякла от него своя характер.. Всяка победа и всяко поражение фигурират там. Всеки пропуск за оформяне характера, всеки не взет изпит за вярност, всеки скрит, замълчан, толериран грях, става потенциално поражение. От друга страна, всяка духовна победа, всяко развито благородно качество, всяка надвита слабост или порок в името на дружбата с Христос, всеки вграден в светилището на душата лъч от Слънцето на Правдата, стават новия облик на личността и гарантират притежанието й на скъпоценното р е з е р в н о м а с л о . Една развита добродетел не е достатъчна за придобиване вход в Божието Царство, но един неизкорнен грях и една любима и подържана слабост, могат да провалят един живот и да го превърнат от "звезда" във пепел.
ИМАШ ЛИ проблеми със своето "досие"? Насърчи се от един, който също имаше:
"Господи, КОЙ ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее на святата Ти планина? Онзи, който ходи непорочно и върши правда и говори истина от сърцето си; не клевети с езика си, нито прави зло на приятеля си, нито хвърля позор върху ближния си . В очите му подлецът е презрян, но почита онези, които се боят от Господа. Ако се е заклел в своя вреда, не се отмята; не дава парите си с лихва, нито приема подкуп против невинния . КОЙТО прави това, няма да се поклати ДО ВЕКА!" Псалм 15.
"Изпитай ме, Боже и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми! Виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!" Пс. 139:23,24.
ЕДНО ГОЛЯМО "ДНЕС"! Една знатна дама попадала под ударите на закона в своя частен живот. Тя била посъветвана от доброжелатели да наеме известен силен юрист в своя защита. Но обстоятелствата се стекли така, че не обърнала сериозно внимание на случая.Когато нещата ставали все по-сериозни и обвиненията я притискали, тя най-после склонила да потърси неговата помощ. Юристът я посрещнал любезно и след като я изслушал, казал:
-Мадам, до вчера бях свободен и можех да се заема със случая ви, но днес вече не мога, защото съм назначен да бъда ваш съдия и обвинител.
КОЛКО прилича това на м о я и т в о я случай! Има Един, Който днес казва:
Купи си от Мен, това, което ти е нужно за да станеш з в е з д а със вечен блясък! Утре Той ще каже: Иди си от Мен! Не те познавам! "Днес" е едно толкова голямо "ДНЕС"! В него е цялото ни бъдеще с една вечна смърт или един вечен живот.! В него е изборът: и решението, което н и к о й не може да вземе без нас. - жива звезда, с вечен блясък, или мъртва звезда с вечна загуба!
"Затова, както казва Светият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си!" Евр. 3:7,8.
"Защото: "В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах"; Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!"
2 Кор. 6:2
ДНЕС е твоят шанс да бъдеш между вечните ЗВЕЗДИ!
"Разумните ще сияят със светлостта на простора и онези, които обръщат мнозина в правда - като звездите от векове на векове!