„ С В Е Т И Я ” Л И С Т Е ?
ТЕМА 16
Когато прочетат това заглавие, мнозина ще реагират различно. Някои, между които мисля да се причисля и аз, ще си кажат: Да бе, как не! С в е т и я ? Далеч съм от такава титла. Не съм съвършен или съвършена. За да бъдеш „светия”, трябва въобще да не си от този свят! И изобщо, има ли с в е т и и днес? Те са само по иконите и в миналото. . . .Други ще се усмихнат и ще кажат: Това не е сериозен въпрос. Подхожда за пиеса на Молиер или забавно шоу, но в живота няма практична стойност. Ходът на историята, реалния живот не се движат от с в е т и и , а от реални активни личности. Трети ще възразят: Аз въобще не съм религиозен и не се стремя към религиозен имидж. Важното е да си верен на себе си, на своето призвание и вътрешен глас и да си полезен за обществото. В това се състои истинският смисъл на живота.
Към която и група да се причислите, вие имате отношение към тази тема. Лошото е ако с думи или само с поведение заявите: Това не се яде, не се пие, от него не стават пари. . . не е за мен! Не зная колцина биха заели тази позиция, но е лошо за тях. То е отказ от правото да бъдеш личност и да правиш разлика между добро и зло, чисто и нечисто, истинско и фалшиво. А отказът от привилегията и отговорността да бъдеш личност е най-лошият начин на самоубийство. Вие сам си поставяте най-лошия епитаф: „Аз нямам за какво да живея и не искам да имам. Аз съм жив, но съм мъртъв.”
Ние с вас не сме такива. Не сме светии, но има неща, които са с в я т и за нас, зачитаме ги и търсим нещо, което да ни трогне, да ни въодушеви и ентусиазира; да ни грабне, да ни увлече и да изпълни живота ни. Да, не сме светии, но все пак не сме безразлични към онези, които чрез достоинство, доблест, себеотрицание, лични старания, себеизграждане и морална сила са постигнали ореола на „светец” или светия.
Разбира се, не виждаме мнозина такива около нас. Всички имат слабости. Като почнеш от държавници и политици, преминеш през духовенство и клир и стигнеш до последния човек, с когото споделяте клюките на деня. Е, има и добри хора между тях. . . но чак „светии”. . !
Мнозина посещават църквите, членуват в тях, правят дарения и развиват някаква дейност. . .Но това светии ли са ? Познавате по-отблизо някои от тях: и те умеят да се карат, и те имат своите малки или по-големи хитрости, и те пазят ревниво интересите си и „дърпат чергата” към себе си. . . А за миналото им, да не говорим – пълни са с „несвяти” неща! . . .
Изглежда, в библейските времена е било по-другояче. Тогава имало много „светии” в църквите. Да, забележително много! Ето само някои примери:
Рим. 1:7 „ До всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат с в е т и и .”
Рим. 12:13
Рим. 15:25
Рим. 16:15
Деяния 9:41; 26:10; „. . . и после повика с в е т и и т е и вдовиците…”
Ефес. 3:8 „ На мене, най-нищожния от всички с в е т и и се даде тази благодат. . .”
Евреи 13:24 „Поздравете всички ваши наставници и всичките с в е т и и . . .”
Колосяни 1:2 „До светите и верни братя в Христа, които са в Колоса . . .”
И още много, много други. . . .
Във всеки един от цитираните текстове си говори за „светии”, които са били живи хора и част от обществото на вярващите.
Това наистина ни впечатлява, но същевременно и изправя пред един нов въпрос: Кои са тези „светии”? Какви са те?
Повечето от тях са от езически градове, значи ЕЗИЧНИЦИ. Как тогава са светии? Става ясно, че това са повярвали езичници, приели християнството и станали „светии. Но може ли така да се става „светия”? А миналия им живот? А поклонението на идоли? А греховете им ? Така разпален интересът ни, не може да не ни подтикне да надзърнем малко в досиетата им. И, о небеса! . . Вижте какви са били тези праведни и „свети” хора:
1 Кор. 6:9-11 – прочетете целия списък, който ви представя много неочаквани характеристики:
„. . .неправедни, идолопоклонници, блудници, прелюбодейци,хомосексуалисти, крадци, сребролюбци, пияници, хулители, грабители . . . .Не го казвам аз, а вашата Библия, която вече, надявам се, имате. Апостол Павел пише на църковните членове в големия гръцки град Коринт, като им напомня тяхното минало. Без заобикалки и недомлъвки, тоя им казва: Вие бяхте такива! Да, любезни настоящи „светии” – Такива бяхте!
Следващата фраза обаче, реабилитира бившите грешници и ги облича в достоинството на с в е т и и : „. . .но измихте себе си от такива неща, но осветихте се, но оправдахте се в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.” /ст. 11/
В тази връзка, заслужава да се отбележи следната много впечатляваща случка от живота на великия реформатор Мартин Лутер. Той се укривал във Вартбургската кула и там превеждал Библията. Един ден, когато бил към края на работата си , пред него застанал като величествена фигура сам Сатана. Той държал в ръката си един дълъг списък с греховете на самия реформатор, извършени през живота му и щателно отбелязани от врага на душата. Сочейки ги, попитал „собственика” им, дали държи сметка за това, като се е наел да проповядва спасение чрез оправдание и да реформира църквата. Смутен на първо време, Божият човек се съвзел, грабнал мастилницата до себе си, запратил я със все сила към обвинителя и казал: Да, греховете са мои, но си забравил да пишеш, че тази сметка е вече уредена и дългът ми към Бога – платен. Той цитирал 1 Йоаново 1:7:
„. . и к р ъ в т а на Сина Му Исус Христос ни о ч и с т в а от в с е к и г р я х .”
Видението изчезнало, а петното от разбитата мастилница останало на стената в свидетелство на спечелената битка за оправдание и святост.
Същата битка имаме да водим и ние с теб, любезни, читателю и същата победа можем да спечелим и ТИ и Аз. Не е необходимо да посетим свети места и да извършим велики дела, да минат много години за да бъдем канонизирани като „светии”. Ние с м е с в е т и и , ако приемаме Исус Христос за свой Спасител. Да, Светии сме, ако се отказваме от своя минал грешен начин на живот и следваме Господния път с любов и послушание. Това e призвание. Ние сме призвани да бъдем СВЕТИИ.
СВЕЩЕНСТВО И СВЯТОСТ
Все пак, за да не прозвучи дръзко и самозвано обявяването ни за „светии”, трябва да отдадем заслуженото внимание на онези, които носят дрехата и сана на свети хор. Нима не те, повече от всички други могат да претендират за светийство и святост? Разбира се, но не поради дрехата и сана. Светостта е качество на характера, което се постига не чрез обличане в сан, свещеническа дреха, свещен пост и ерудиция, а чрез общуване със СВЕТИЯ , с главни букви и следване Неговата воля.
Никой не може да опровергае една кауза по-успешно от онзи, който я представлява с позицията и думите си, но я отрича с живота си. Това е особено вярно за свещените неща, където се изискват морал и страх Божий.
Не може да се заобиколи факта, че най.силните атаки против християнската вяра идват от провалите в живота на нейните представители – свещеници или апологети. Историята е пълна с такива, но моята тема не са те, а „светийството”, затова ще спомена само едно мое наблюдение.
Бяхме още младоженци, когато с жена ми предприехме, като сватбено пътешествие да си направим една голяма екскурзия през Рила, Пирин и Родопите. Бяхме стигнали до хижа Яворов. Отпочивахме на горния ред нари, преди да тръгнем за „кончето” и по-нататък. Долу двама души си говореха нещо. Заслушах се, защото ставаше дума за църквата и духовенството, а тогава такива разговори бяха рядкост. Предмет на темата беше лице от висшата йерархия на българската православна църква. Единият от събеседниците каза: Той беше много начетена и ерудирана личност, имаше висока култура и владееше разни езици. Говорителят сподели някои случки , подчертаващи достоинствата на йерарха , с най висок сан. Когато свърши, замълча малко и добави: „Но не беше християнин! Християнството го знаем какво е. Той не беше такъв.
Как да отминем тази хронична „болест” на светите хора? Тя обезсилва достоинствата им и събаря и доброто, което имат, отблъсква хората от религията, която представляват. И то не от „вчера”. Ето друг случай от древни времена – Илиевите синове /1 Царе 2:17/, свещеници, които отвращаваха народа от поклонението и жертвите. Не напразно е писано: „Поради вас се хули Божието име.” Рим. 2:4.
Не би било пресилено да се каже, че тези , които не живеят според изискванията на Божия морал, би било по-добре и да не го изповядват, защото му навреждат по най-коварен начин.Тази печална действителност ни довежда до въпроса за СВЕЩЕНСТВОТО – защо Бог го е учредил и какво намерение е имал с него?
Бог е наредил да има СВЕЩЕНИЦИ по една основна причина – ГРЕХЪТ. Грехът е поставил в действие СПАСИТЕЛНИЯТ ПЛАН. А спасителният план е бил възможен само чрез СПАСИТЕЛ. Знаем, че в целия Всемир има само Един, способен да олицетвори и изпълни тази роля – БОГ. Само Той е с в я т. Така, че свещенството е Божие представителство сред човеците, предвидено да представлява светия Бог и да съдейства на Неговите усилия за спасение от греха. Свещениците обаче, са човеци и то погрешими. Ако не стоят твърдо в ролята си на Божии представители, а се отделят от небесното ръководство, те изменят на своето призвание и може да се окаже, че рушат, това което са избрани да градят.Въпреки това, Бог не отменя свещенството. Има и достойни свещеници, чрез които Неговият план все пак се провежда.
Още от най-ранни патриархални времена, в известен смисъл свещеник на дома е бил главата на семейството. По-късно, с изчезване патриархалния облик на обществото и обособяване на нацията, свещениците стават социална класа с наследствени права.За първи път Библията споменава наличието на такъв свещеник, извън семейния кръг в Битие 14:18. Мелхиседек, Салимски , цар„свещеник на живия Бог”.
След оформяне на еврейската нация около 1500 години пр. Хр., Бог избира племето на Якововия син Леви и създава свещеническото съсловие.
Изх. 28:1 „. . .вземи Аарон и синовете му, за да Ми свещенодействат.” От тогава в Израил има свещеници, които подържат връзката с Бога и водят богослуженията.
Свещениците са призвани да бъдат свети, но човешкото им естество ги прави подвластни на грехове и отстъпления. Ето някои примери:
ААРОН, брат на Мойсей, родоначалник на свещениците в Израел. Под народния натиск се поддава и връща култа към Египетските божества, прави златното теле.
НАДАВ и АВИУД, негови синове, принасят „чужд огън”на олтара и умират там./Левит 10:1, 2/.
КОРЕЙ , ДАТАН и АВИРОН, повдигат свещенически бунт с претенции за святост. Загиват трагично, погълнати от земята под тях. Числа гл. 16/.
ИЛИЙ и синовете му /1Царе гл. 1-4/. Това е разказ за един добродушен, но мекушав баща и разпуснатите му и дръзки в злото синове.
ВАЛААМ /Числа гл. 22-24/ Това е Божий пророк, много известен на изток, но отдал се на сребролюбие, алчност и безнравственост.Завършва живота си трагично, убит с нож при превземането на Ханаан.
АННА и КАЙАФА, ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ИСУС и Го предават на разпятие. Изобщо, цялото духовенство в онова време подбужда народа и римската власт да разпънат Божия Син.
Когато Исус издъхва на кръста и завесата в храма се раздира от горе до долу, това е небесният знак, че престава ролята на свещениците като Божии представители в действащата богослужебна система. Но Божието изискване и повикът за святост остават, като повярвалите християни биват наречени „светии” и свещеници.
1 Петр. 1:16 „Бъдете свети, понеже аз Съм свят!”
1 Петр. 2:9 „Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби за да възвестява превъзходствата на Онзи, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.”
СВЕЩЕННОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ
От казаното до тук, става ясно, че прозвището „свят” или „светия”, отнесено за човеци, трябва да се разбира динамично, а не статично, т.е. светостта е работна форма на светите хора а не техен завършен портрет. Светостта или освещението е дело на ЦЯЛ ЖИВОТ.
„Праведният 7 пъти пада и става. . . „ Притчи 24:16
По смисъла на самия термин, „светият” човек е личност, която е направила такъв избор, който го отделя от „широкия път” на света и го води по „тесния път”, начертан от самия Човешки Син ИСУС ХРИСТОС. Той не е непогрешим, но знае що е грях, бори се против него и всячески съдейства на Божията благодат да го доведе до съвършенство. Той постоянно върви към него и го внедрява в себе си, защото постоянно има пред очи неговото въплъщение в живота и примера на СЪВЪРШЕННИЯ. 2 Кор. 3:18.
Чудесният извод от всичко, казано до тук е, че СВЕТИИТЕ са спасени грешници, които са се покаяли и са дошли при единствения ХОДАТАЙ. Той ги опрощава и приема като братя и сестри в небесното семейство. Успоредно с това, ги освобождава от заблудите на езичеството, навлезли в християнството, както се вижда по-нататък от статията, озаглавена „Кръстено езичество”.
Но какво да разбираме под „СВЕЩЕНОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ”. Дали само това, което вече бе споменато относно липсващото съответствие между думите и делата на изтъкнати представители на вярата, които поне теоретично имат заявени морални претенции? Да беше само то!. . .То в крайна сметка си остава за онзи, който го допуска и не би могло да повлияе на истинския поклонник във връзката му с Бога. Има обаче, нещо по-лошо и коварно от това, нещо, което застава между искрения поклонник и неговия Бог и ограбва душата, като привлича, отклонява вниманието върху себе си. Светото Писание го нарича „тайна”,”мерзост на запустението”, „човек на греха”. . . Ние го нарекохме „Свещено отстъпление”. Що е то? В какво се изразява и как се проявява?
Нека погледнем първо пророческия му профил, очертан чрез апостол Павел във 2 Сол. 2:1-10.
Първите симптоми на загадъчния феномен са разкривали своето настоящо присъствие и бъдещо развитие още тогава, по времето на апостолите в първия век. Какво се съдържа в посочения текст?
1. Предупреждение, спрямо нещо, което би разклатило вярата.
2.Нещо, което изглежда близко и се прикрива зад апостолските послания
3. Наречено е „ и з м а м а „
4. След тези първи симптоми трябва да дойде истинското отстъпление
5. Ще се яви емблематична личност, наречена „човек на греха”
6. Той е богопротивна сила, но не в атеистичен смисъл, а в това, че сам си приписва божествени достоинства и правомощия.
7. Подвизава се в Божия храм и приема обожествяване и поклонение
8. Това е „тайна”, наречена „беззаконие”, но развиваща се постепенно в исторически план.
9. Феноменът, макар с исторически измерения, се олицетворява персонално от личност, назована като „беззаконният”.
10. Тази пророческа емблематична личност, не само упражнява посегателство над Божиите права за поклонение, но същевременно води скрита или открита борба против онези, които искат да останат верни на истинския Бог – „Светиите на Всевишния”. Дан. 7:25.
Като кратък обобщаващ коментар можем да кажем, че тази тайнствена личностна и историческа сила напомня много на първородния грях, зародил се някога в небето и в сърцето на светлия, осеняващ херувим – Луцифер. Тя навсякъде запазва чертите на неговия дух и почерк: Себевъзвишение, иск за поклонение и нетърпимост към различните.
В контекста на разглежданата тема можем да открием чертите на този вид отстъпление в отношението към така наречените к а н о н и з и р а н и
С в е т и и. Да назовем три по-главни форми на този вид отстъпление:
1.ИЗПОВЕД ПРЕД СВЕЩЕНИК И ОПРОЩАВАНЕ ГРЕХОВЕ.
Единствен, Който може да прощава грехове е Бог. И Той не го прави произволно, а на основание изкупителната жертва на ХРИСТОС. Бог е платил предварително ц е н а т а и затова може да раздава прощение на тези, които Го приемат, които вярват в Него. На нас е дадена привилегията и задължението да участваме в това божествено начинание, като прощаваме на нашите длъжници и врагове. Но окончателното спасително и пълно прощение може да бъде дадено само от Бог. Духовните водачи, съвременици на Христос, знаеха това и веднага реагираха при един подобен случай:
Матей 9:2-7 - . . . . .
Тогава Исус се легитимира за Своята божественост:
Ст. 6 – „. . .стани, вдигни постелката и иди у дома си.”
Апостолите бяха опълномощени да продължат Неговото дело:
Йоан 20:21-23 - . . . .
Приели Светия Дух, те действаха от Негово име: лекуваха болни, възкресяваха мъртви, вършеха велики дела, отстраняваха чувството за вина и причината за страданията – Г Р Е Х А . Но те бяха посланици, представители на ОПРОСТИТЕЛЯ. Той действаше чрез тях и те можеха това докато Той беше в тях.
Тръгнала по пътя на отстъплението обаче, църквата загубва това очевидно представителство. Друга сила завладява нейната организация и заема мястото на главата на църквата, което е право само на Един –ХРИСТОС.
Разбираеми са последствията от това тотално отстъпление от евангелските истини. Грях не може да се очиства с грях. Изповедта на един човек, подобен нему, и очакването за прощение на греха от друг, който сам е подвластен на съгрешаване, не е по Божията воля. Историята е докладвала за големи злоупотреби с доверието, проявено в изповедните стаички. Бог не стои зад това дело. То не може да представи доказателство за своя божествен авторитет, както Исус направи, като излекува паралитика. Едно такова „п р о щ е н и е” е фалшификация. То е лъжливо лечение на душата. Пътят към истнското прощение е все още един: Матей 11:28.
Има само един х о д а т а й между Бог и човека – ИСУС ХРИСТОС. 1 Тим. 2:5. И достъпът до него е „тайната стаичка”/Мат. 6:5,6/, в която не човек, а Бог слуша.
ИСТИНСКА ИЗПОВЕД И ПРОЩЕНИЕ
Всеки грях спрямо човека е грях и спрямо Бога.
„. . .Отче, съгреших пред теб и пред небето . . .” Йоан 15:21.
„. . . на Самия Теб съгреших. . .” Псалм 51:4.
Давид допусна нечестие, извърши грях спрямо Бога. Той не отиде да се изповяда пред пророка. Но мислеше, че ще мине и без изповед пред Бога. Тогава Бог прати пророка при него, но не да научи вината му. Той я знаеше. Това е делото на Светия Дух, Той ни подтиква към покаяние. Когато се затваряме в себе си с греха си, ни праща някой вестител да събуди съвестта ни за да изповядаме греха си , да потърсим прошка и да се очистим. Много по-добре е, когато сами го направим без напомняне отвън: Лука 19:9.
ЗАКХЕЙ Е ПРИМЕР НА СПОНТАННО, НЕПРИНУДЕНО ПОКАЯНИЕ С ИЗПОВЕД.
Търсенето опрощение от човешко представителство понижава светостта на покаянието и е оскърбително за Бога. Много пъти го изражда и комерсиализира.
ИНДУЛГЕНЦИИТЕ са естественият резултат от такова изопачение на поклонението. Те са комерсиализиране на Божията благодат, търговия със свято нещо, т ъ р г о в и я с ч о в е ш к и д у ш и . То е ограбване на света от вечната Христова ж е р т в а и ограбване на д у ш а т а от най-съкровената й връзка с нейния Бог. В това несвето дело прозира сянкакта на „човека на греха”.
Историята на индулгенциите е колкото обширна, толкова и печална. Следният анекдот показва нагледно това: При един продавач на такива опростителни писма или индулгенции дошъл закоравял престъпник. Той попитал колко струва опрощението за убийство. Казали му. Платил високата цена и прибрал „опрощението”. После извадил кама, убил продавача на индулгенциите и го ограбил. Такова ли е делото на Светия Дух? И колко струва такова „опрощение”?
2. МОЛЕНЕ И ПОКЛОНЕНИЕ НА СВЕТИИ
Това също е отстъпление от вярата, предадена веднъж завинаги на светиите /Юда 3/. Тръгнала надолу по пътя на отпадъка, църквата загубва СВЕТИЯТ и въздига светиите. Но този култ няма одобрението нито на Бога, нито на самите светии. Павел и Варнава бяха светии от първа величина. Как гледаха на опитите за поклонение и обожание към самите тях? Деяния14:8-18.
„. . раздраха дрехите си, скочиха сред народа и едвам ги възпряха да не им принесат жертва.”
Те бяха потресени, че ги третират като богове. А бяха „светии” в най-оригинален смисъл.
Дори най-висши ангели не са допускали да им се поднася поклонение:
Откр. 19:10 – „ . . . поклони се Богу!”
Истинските „светии” са скромни, смирени хора и отдават слава на Бога, не на себе си. Светии ли сме? Светия ли си?
Добре би било и за нас днес да се вслушаме в съвета на Онзи, Който Единствен е Свят и в Чието име ние се освещаваме:
„Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме нищожни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.” Лука 17:10.
3.ИЗОБРАЖЕНИЯ, РЕЛИКВИ, ПОКЛОНЕНИЕ
„ Не си прави кумир или подобие на нещо, което можеш да видиш . . . . да не им се кланяш, нито да им служиш. . .” Изход 20:4-6.
Това е втората Божия заповед от д е к а л о г а. Тя ни предпазва от друг един култ, а именно култа към предмети, изображения, реликви, мощи и др. с каквито идолопоклонството е пълно.
Ако истински апостоли и светии не приемаха култа към себе си приживе, колко по-малко техните изображения заслужават това. Та те дори не са и автентични! Иконите са плод на наблюдение и творческо пресъздаване от страна на художника. Бог не се е явявал в конкретен образ при откриването си на древния Израел и не очаква да бъде търсен по този начин:
„.. . прочее, внимавайте добре на себе си, защото в деня когато Господ ви говори на Хорив, изсред огъня, вие н е в и д я х т е н и к а к ъ в о б р а з . . .”
Второзаконие 4:12, 15-19
Бог иска поклонение ”в дух и в истина”, а това значи чрез вяра и съответни дела.
Тъй като и самият аз рисувам, не мога за кажа, че съм против образите и изобразяването на природата. Много обичам картините, художествените предмети и въобще изобразителното изкуство. Някои образи дълбоко ме впечатляват. Но молитвите си отправям към Бога без да търся каквито и да е материални носители на „святост”.
Исус се е молил с повдигнати към небето очи; също и стълбовете на вярата от Библията, напр. в Деяния 7:55,56. Даниил е отварял прозореца си към Ерусалим три пъти дневно и се е молел. Той никога не е имал пред себе си изображение, създадено от човешка ръка и въображение. А молитвите му са имали по-голяма сила от много други. Той е наречен „любезен” и е бил считан за скъпоценен пред Бога. Посочен е като еталон на праведност наравно с Ной и Йов. Езекил 14:14. В неговия живот и пророческа дейност , образите имат само една главна роля – да дадат нагледна представа за пророческото развитие на историята под контрола на ПРОВИДЕНИЕТО. Такива неръкотворни образи изобилстват в неговите видения. Даниил гл. 2, гл. 3, гл.7 и пр…
Като млад проповедник бях изпратен в град Асеновград, където ръководех една малка група вярващи. Събирахме се в дома на една от членките на църквата. До нас, в съседния двор живееше една вече възрастна жена, вярваща с определено източноправославно убеждения. Поканвахме я неведнъж да посети и нашите събрания. Тя отклоняваше поканите ни с аргумента: А бе, какво да правя там. . .Вие сте един файтон хора! . . Долу горе толкова бяхме, дори и файтон нямахме. Но все пак мисля, че имахме нещо, което тя нямаше и не беше готова да приеме, ако не е вече прието от болшинството. . .
В нашата групичка там имаше и едно младо семейство, което се радваше на своята първа любов в Господа. Братът, глава на това семейство много искаше да има една картина с библейски сюжет и аз му нарисувах такава. Представляваше молитвата на Исус в Гетсиманската градина. Имаше всичко типично за този вид картини, включително сиянията и ореола. Той я хареса, взе я, благодари и си отиде. При една следваща среща ми каза: Знаеш ли, аз показах картината на съседката. Тя я разгледа и каза: „Хубаво, ама сега трябва да я занесеш попа да я освети.” Нямам сведение да е изпълнил тази препоръка. По скоро я е имал и ползвал така „еретическа”. . .Не знам. Но знам със сигурност, че ако някой има нужда да бъде „осветен”, то това сме ние, живите хора. Да, ние които се наричаме Божии чада, но често не се държим като такива. Бог признава за „свят” само един образ – Своя Собствен и желае да го види изобразен в ъ т р е в н а с :
„Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази Христос във вас . . . Гал. 4:19
И ВСЕ ПАК, СТАВАТ ЧУДЕСА . . .
Не без основание може да се възрази, че от предмети, изображения или мощи е била излъчвана чудотворна сила и са ставали чудеса. В самата Библия има такива случаи:
1. Случаят в 4 Царе 13:20,21 Докладвано е за възкресение на мъртвец, докоснал се до костите на пророк Елисей.
2. Случаят с м е д н а т а з м и я в пустинята.Числа 21:8,9.
3. Случаят със смъртта на Оза, докоснал се до ковчега на завета.
4. Изцеления станали при допир с дрехите на Павел. Деяния 19:11,12.
При тези и при много други случаи, Бог е използвал приносители на Неговата сила. Но те са били средства, а не цел. Той си е послужил с тях за да обърне вниманието на човеците към Себе Си. Исус със плюнка и кал отвори очите на един слепец, но на никого не е вменил в дълг да почита плюнката или калта, а пита излекувания по чудодеен начин: Ти вярваш ли в Божия Син? И му сочи източника на изцелителната сила:
„ И видял си Го и Този, Който говори с теб – ТОЙ Е!
Йоан 9:35-37
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ.
Въпросът, с който започнахме, не е забравен и с него трябва да завършим. Светия ли сте? Светия ли съм?Искам да подчертая, че званието „светия” е престижно и завидно почтено звание. То визира личността, преминала през огъня на Божието пречистващо влияние и придобила с в я т о с т като продукт на нов живот, ново мислене, нова идентичност и нова житейска опитност. То е най-висшето отличие, което може да се даде на смъртен човек и съдържа идеята за богоподобие.
„Бъдете свети, защото Аз Съм с в я т „
Но този божествен с а н се накърнява, когато се облича в материални носители, когато освещението се възлага на обреди, служби или търсене Божието присъствие в човешко посредничество. Когато човешка уста произнася опрощения, на които само Бог има власт, славата бива отнета от Бога и насочена към човека. Да не би това да е грях, по-голям от онзи който иска да заличи? В този дух, осветеният от Бога апостол бе казал: „Не искам вашето, но ВАС.” А то в дълбокия си смисъл декларира: Не искам да имате вид на святост, а да бъдете наистина с в я т и !”
Вместо да очакваме докосването до осветени предмети да ни прави свети, нека бъдем свети и тогава всичко до което се докоснем ще се освещава!
А м и н !
Когато прочетат това заглавие, мнозина ще реагират различно. Някои, между които мисля да се причисля и аз, ще си кажат: Да бе, как не! С в е т и я ? Далеч съм от такава титла. Не съм съвършен или съвършена. За да бъдеш „светия”, трябва въобще да не си от този свят! И изобщо, има ли с в е т и и днес? Те са само по иконите и в миналото. . . .Други ще се усмихнат и ще кажат: Това не е сериозен въпрос. Подхожда за пиеса на Молиер или забавно шоу, но в живота няма практична стойност. Ходът на историята, реалния живот не се движат от с в е т и и , а от реални активни личности. Трети ще възразят: Аз въобще не съм религиозен и не се стремя към религиозен имидж. Важното е да си верен на себе си, на своето призвание и вътрешен глас и да си полезен за обществото. В това се състои истинският смисъл на живота.
Към която и група да се причислите, вие имате отношение към тази тема. Лошото е ако с думи или само с поведение заявите: Това не се яде, не се пие, от него не стават пари. . . не е за мен! Не зная колцина биха заели тази позиция, но е лошо за тях. То е отказ от правото да бъдеш личност и да правиш разлика между добро и зло, чисто и нечисто, истинско и фалшиво. А отказът от привилегията и отговорността да бъдеш личност е най-лошият начин на самоубийство. Вие сам си поставяте най-лошия епитаф: „Аз нямам за какво да живея и не искам да имам. Аз съм жив, но съм мъртъв.”
Ние с вас не сме такива. Не сме светии, но има неща, които са с в я т и за нас, зачитаме ги и търсим нещо, което да ни трогне, да ни въодушеви и ентусиазира; да ни грабне, да ни увлече и да изпълни живота ни. Да, не сме светии, но все пак не сме безразлични към онези, които чрез достоинство, доблест, себеотрицание, лични старания, себеизграждане и морална сила са постигнали ореола на „светец” или светия.
Разбира се, не виждаме мнозина такива около нас. Всички имат слабости. Като почнеш от държавници и политици, преминеш през духовенство и клир и стигнеш до последния човек, с когото споделяте клюките на деня. Е, има и добри хора между тях. . . но чак „светии”. . !
Мнозина посещават църквите, членуват в тях, правят дарения и развиват някаква дейност. . .Но това светии ли са ? Познавате по-отблизо някои от тях: и те умеят да се карат, и те имат своите малки или по-големи хитрости, и те пазят ревниво интересите си и „дърпат чергата” към себе си. . . А за миналото им, да не говорим – пълни са с „несвяти” неща! . . .
Изглежда, в библейските времена е било по-другояче. Тогава имало много „светии” в църквите. Да, забележително много! Ето само някои примери:
Рим. 1:7 „ До всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат с в е т и и .”
Рим. 12:13
Рим. 15:25
Рим. 16:15
Деяния 9:41; 26:10; „. . . и после повика с в е т и и т е и вдовиците…”
Ефес. 3:8 „ На мене, най-нищожния от всички с в е т и и се даде тази благодат. . .”
Евреи 13:24 „Поздравете всички ваши наставници и всичките с в е т и и . . .”
Колосяни 1:2 „До светите и верни братя в Христа, които са в Колоса . . .”
И още много, много други. . . .
Във всеки един от цитираните текстове си говори за „светии”, които са били живи хора и част от обществото на вярващите.
Това наистина ни впечатлява, но същевременно и изправя пред един нов въпрос: Кои са тези „светии”? Какви са те?
Повечето от тях са от езически градове, значи ЕЗИЧНИЦИ. Как тогава са светии? Става ясно, че това са повярвали езичници, приели християнството и станали „светии. Но може ли така да се става „светия”? А миналия им живот? А поклонението на идоли? А греховете им ? Така разпален интересът ни, не може да не ни подтикне да надзърнем малко в досиетата им. И, о небеса! . . Вижте какви са били тези праведни и „свети” хора:
1 Кор. 6:9-11 – прочетете целия списък, който ви представя много неочаквани характеристики:
„. . .неправедни, идолопоклонници, блудници, прелюбодейци,хомосексуалисти, крадци, сребролюбци, пияници, хулители, грабители . . . .Не го казвам аз, а вашата Библия, която вече, надявам се, имате. Апостол Павел пише на църковните членове в големия гръцки град Коринт, като им напомня тяхното минало. Без заобикалки и недомлъвки, тоя им казва: Вие бяхте такива! Да, любезни настоящи „светии” – Такива бяхте!
Следващата фраза обаче, реабилитира бившите грешници и ги облича в достоинството на с в е т и и : „. . .но измихте себе си от такива неща, но осветихте се, но оправдахте се в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.” /ст. 11/
В тази връзка, заслужава да се отбележи следната много впечатляваща случка от живота на великия реформатор Мартин Лутер. Той се укривал във Вартбургската кула и там превеждал Библията. Един ден, когато бил към края на работата си , пред него застанал като величествена фигура сам Сатана. Той държал в ръката си един дълъг списък с греховете на самия реформатор, извършени през живота му и щателно отбелязани от врага на душата. Сочейки ги, попитал „собственика” им, дали държи сметка за това, като се е наел да проповядва спасение чрез оправдание и да реформира църквата. Смутен на първо време, Божият човек се съвзел, грабнал мастилницата до себе си, запратил я със все сила към обвинителя и казал: Да, греховете са мои, но си забравил да пишеш, че тази сметка е вече уредена и дългът ми към Бога – платен. Той цитирал 1 Йоаново 1:7:
„. . и к р ъ в т а на Сина Му Исус Христос ни о ч и с т в а от в с е к и г р я х .”
Видението изчезнало, а петното от разбитата мастилница останало на стената в свидетелство на спечелената битка за оправдание и святост.
Същата битка имаме да водим и ние с теб, любезни, читателю и същата победа можем да спечелим и ТИ и Аз. Не е необходимо да посетим свети места и да извършим велики дела, да минат много години за да бъдем канонизирани като „светии”. Ние с м е с в е т и и , ако приемаме Исус Христос за свой Спасител. Да, Светии сме, ако се отказваме от своя минал грешен начин на живот и следваме Господния път с любов и послушание. Това e призвание. Ние сме призвани да бъдем СВЕТИИ.
СВЕЩЕНСТВО И СВЯТОСТ
Все пак, за да не прозвучи дръзко и самозвано обявяването ни за „светии”, трябва да отдадем заслуженото внимание на онези, които носят дрехата и сана на свети хор. Нима не те, повече от всички други могат да претендират за светийство и святост? Разбира се, но не поради дрехата и сана. Светостта е качество на характера, което се постига не чрез обличане в сан, свещеническа дреха, свещен пост и ерудиция, а чрез общуване със СВЕТИЯ , с главни букви и следване Неговата воля.
Никой не може да опровергае една кауза по-успешно от онзи, който я представлява с позицията и думите си, но я отрича с живота си. Това е особено вярно за свещените неща, където се изискват морал и страх Божий.
Не може да се заобиколи факта, че най.силните атаки против християнската вяра идват от провалите в живота на нейните представители – свещеници или апологети. Историята е пълна с такива, но моята тема не са те, а „светийството”, затова ще спомена само едно мое наблюдение.
Бяхме още младоженци, когато с жена ми предприехме, като сватбено пътешествие да си направим една голяма екскурзия през Рила, Пирин и Родопите. Бяхме стигнали до хижа Яворов. Отпочивахме на горния ред нари, преди да тръгнем за „кончето” и по-нататък. Долу двама души си говореха нещо. Заслушах се, защото ставаше дума за църквата и духовенството, а тогава такива разговори бяха рядкост. Предмет на темата беше лице от висшата йерархия на българската православна църква. Единият от събеседниците каза: Той беше много начетена и ерудирана личност, имаше висока култура и владееше разни езици. Говорителят сподели някои случки , подчертаващи достоинствата на йерарха , с най висок сан. Когато свърши, замълча малко и добави: „Но не беше християнин! Християнството го знаем какво е. Той не беше такъв.
Как да отминем тази хронична „болест” на светите хора? Тя обезсилва достоинствата им и събаря и доброто, което имат, отблъсква хората от религията, която представляват. И то не от „вчера”. Ето друг случай от древни времена – Илиевите синове /1 Царе 2:17/, свещеници, които отвращаваха народа от поклонението и жертвите. Не напразно е писано: „Поради вас се хули Божието име.” Рим. 2:4.
Не би било пресилено да се каже, че тези , които не живеят според изискванията на Божия морал, би било по-добре и да не го изповядват, защото му навреждат по най-коварен начин.Тази печална действителност ни довежда до въпроса за СВЕЩЕНСТВОТО – защо Бог го е учредил и какво намерение е имал с него?
Бог е наредил да има СВЕЩЕНИЦИ по една основна причина – ГРЕХЪТ. Грехът е поставил в действие СПАСИТЕЛНИЯТ ПЛАН. А спасителният план е бил възможен само чрез СПАСИТЕЛ. Знаем, че в целия Всемир има само Един, способен да олицетвори и изпълни тази роля – БОГ. Само Той е с в я т. Така, че свещенството е Божие представителство сред човеците, предвидено да представлява светия Бог и да съдейства на Неговите усилия за спасение от греха. Свещениците обаче, са човеци и то погрешими. Ако не стоят твърдо в ролята си на Божии представители, а се отделят от небесното ръководство, те изменят на своето призвание и може да се окаже, че рушат, това което са избрани да градят.Въпреки това, Бог не отменя свещенството. Има и достойни свещеници, чрез които Неговият план все пак се провежда.
Още от най-ранни патриархални времена, в известен смисъл свещеник на дома е бил главата на семейството. По-късно, с изчезване патриархалния облик на обществото и обособяване на нацията, свещениците стават социална класа с наследствени права.За първи път Библията споменава наличието на такъв свещеник, извън семейния кръг в Битие 14:18. Мелхиседек, Салимски , цар„свещеник на живия Бог”.
След оформяне на еврейската нация около 1500 години пр. Хр., Бог избира племето на Якововия син Леви и създава свещеническото съсловие.
Изх. 28:1 „. . .вземи Аарон и синовете му, за да Ми свещенодействат.” От тогава в Израил има свещеници, които подържат връзката с Бога и водят богослуженията.
Свещениците са призвани да бъдат свети, но човешкото им естество ги прави подвластни на грехове и отстъпления. Ето някои примери:
ААРОН, брат на Мойсей, родоначалник на свещениците в Израел. Под народния натиск се поддава и връща култа към Египетските божества, прави златното теле.
НАДАВ и АВИУД, негови синове, принасят „чужд огън”на олтара и умират там./Левит 10:1, 2/.
КОРЕЙ , ДАТАН и АВИРОН, повдигат свещенически бунт с претенции за святост. Загиват трагично, погълнати от земята под тях. Числа гл. 16/.
ИЛИЙ и синовете му /1Царе гл. 1-4/. Това е разказ за един добродушен, но мекушав баща и разпуснатите му и дръзки в злото синове.
ВАЛААМ /Числа гл. 22-24/ Това е Божий пророк, много известен на изток, но отдал се на сребролюбие, алчност и безнравственост.Завършва живота си трагично, убит с нож при превземането на Ханаан.
АННА и КАЙАФА, ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ИСУС и Го предават на разпятие. Изобщо, цялото духовенство в онова време подбужда народа и римската власт да разпънат Божия Син.
Когато Исус издъхва на кръста и завесата в храма се раздира от горе до долу, това е небесният знак, че престава ролята на свещениците като Божии представители в действащата богослужебна система. Но Божието изискване и повикът за святост остават, като повярвалите християни биват наречени „светии” и свещеници.
1 Петр. 1:16 „Бъдете свети, понеже аз Съм свят!”
1 Петр. 2:9 „Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби за да възвестява превъзходствата на Онзи, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.”
СВЕЩЕННОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ
От казаното до тук, става ясно, че прозвището „свят” или „светия”, отнесено за човеци, трябва да се разбира динамично, а не статично, т.е. светостта е работна форма на светите хора а не техен завършен портрет. Светостта или освещението е дело на ЦЯЛ ЖИВОТ.
„Праведният 7 пъти пада и става. . . „ Притчи 24:16
По смисъла на самия термин, „светият” човек е личност, която е направила такъв избор, който го отделя от „широкия път” на света и го води по „тесния път”, начертан от самия Човешки Син ИСУС ХРИСТОС. Той не е непогрешим, но знае що е грях, бори се против него и всячески съдейства на Божията благодат да го доведе до съвършенство. Той постоянно върви към него и го внедрява в себе си, защото постоянно има пред очи неговото въплъщение в живота и примера на СЪВЪРШЕННИЯ. 2 Кор. 3:18.
Чудесният извод от всичко, казано до тук е, че СВЕТИИТЕ са спасени грешници, които са се покаяли и са дошли при единствения ХОДАТАЙ. Той ги опрощава и приема като братя и сестри в небесното семейство. Успоредно с това, ги освобождава от заблудите на езичеството, навлезли в християнството, както се вижда по-нататък от статията, озаглавена „Кръстено езичество”.
Но какво да разбираме под „СВЕЩЕНОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ”. Дали само това, което вече бе споменато относно липсващото съответствие между думите и делата на изтъкнати представители на вярата, които поне теоретично имат заявени морални претенции? Да беше само то!. . .То в крайна сметка си остава за онзи, който го допуска и не би могло да повлияе на истинския поклонник във връзката му с Бога. Има обаче, нещо по-лошо и коварно от това, нещо, което застава между искрения поклонник и неговия Бог и ограбва душата, като привлича, отклонява вниманието върху себе си. Светото Писание го нарича „тайна”,”мерзост на запустението”, „човек на греха”. . . Ние го нарекохме „Свещено отстъпление”. Що е то? В какво се изразява и как се проявява?
Нека погледнем първо пророческия му профил, очертан чрез апостол Павел във 2 Сол. 2:1-10.
Първите симптоми на загадъчния феномен са разкривали своето настоящо присъствие и бъдещо развитие още тогава, по времето на апостолите в първия век. Какво се съдържа в посочения текст?
1. Предупреждение, спрямо нещо, което би разклатило вярата.
2.Нещо, което изглежда близко и се прикрива зад апостолските послания
3. Наречено е „ и з м а м а „
4. След тези първи симптоми трябва да дойде истинското отстъпление
5. Ще се яви емблематична личност, наречена „човек на греха”
6. Той е богопротивна сила, но не в атеистичен смисъл, а в това, че сам си приписва божествени достоинства и правомощия.
7. Подвизава се в Божия храм и приема обожествяване и поклонение
8. Това е „тайна”, наречена „беззаконие”, но развиваща се постепенно в исторически план.
9. Феноменът, макар с исторически измерения, се олицетворява персонално от личност, назована като „беззаконният”.
10. Тази пророческа емблематична личност, не само упражнява посегателство над Божиите права за поклонение, но същевременно води скрита или открита борба против онези, които искат да останат верни на истинския Бог – „Светиите на Всевишния”. Дан. 7:25.
Като кратък обобщаващ коментар можем да кажем, че тази тайнствена личностна и историческа сила напомня много на първородния грях, зародил се някога в небето и в сърцето на светлия, осеняващ херувим – Луцифер. Тя навсякъде запазва чертите на неговия дух и почерк: Себевъзвишение, иск за поклонение и нетърпимост към различните.
В контекста на разглежданата тема можем да открием чертите на този вид отстъпление в отношението към така наречените к а н о н и з и р а н и
С в е т и и. Да назовем три по-главни форми на този вид отстъпление:
1.ИЗПОВЕД ПРЕД СВЕЩЕНИК И ОПРОЩАВАНЕ ГРЕХОВЕ.
Единствен, Който може да прощава грехове е Бог. И Той не го прави произволно, а на основание изкупителната жертва на ХРИСТОС. Бог е платил предварително ц е н а т а и затова може да раздава прощение на тези, които Го приемат, които вярват в Него. На нас е дадена привилегията и задължението да участваме в това божествено начинание, като прощаваме на нашите длъжници и врагове. Но окончателното спасително и пълно прощение може да бъде дадено само от Бог. Духовните водачи, съвременици на Христос, знаеха това и веднага реагираха при един подобен случай:
Матей 9:2-7 - . . . . .
Тогава Исус се легитимира за Своята божественост:
Ст. 6 – „. . .стани, вдигни постелката и иди у дома си.”
Апостолите бяха опълномощени да продължат Неговото дело:
Йоан 20:21-23 - . . . .
Приели Светия Дух, те действаха от Негово име: лекуваха болни, възкресяваха мъртви, вършеха велики дела, отстраняваха чувството за вина и причината за страданията – Г Р Е Х А . Но те бяха посланици, представители на ОПРОСТИТЕЛЯ. Той действаше чрез тях и те можеха това докато Той беше в тях.
Тръгнала по пътя на отстъплението обаче, църквата загубва това очевидно представителство. Друга сила завладява нейната организация и заема мястото на главата на църквата, което е право само на Един –ХРИСТОС.
Разбираеми са последствията от това тотално отстъпление от евангелските истини. Грях не може да се очиства с грях. Изповедта на един човек, подобен нему, и очакването за прощение на греха от друг, който сам е подвластен на съгрешаване, не е по Божията воля. Историята е докладвала за големи злоупотреби с доверието, проявено в изповедните стаички. Бог не стои зад това дело. То не може да представи доказателство за своя божествен авторитет, както Исус направи, като излекува паралитика. Едно такова „п р о щ е н и е” е фалшификация. То е лъжливо лечение на душата. Пътят към истнското прощение е все още един: Матей 11:28.
Има само един х о д а т а й между Бог и човека – ИСУС ХРИСТОС. 1 Тим. 2:5. И достъпът до него е „тайната стаичка”/Мат. 6:5,6/, в която не човек, а Бог слуша.
ИСТИНСКА ИЗПОВЕД И ПРОЩЕНИЕ
Всеки грях спрямо човека е грях и спрямо Бога.
„. . .Отче, съгреших пред теб и пред небето . . .” Йоан 15:21.
„. . . на Самия Теб съгреших. . .” Псалм 51:4.
Давид допусна нечестие, извърши грях спрямо Бога. Той не отиде да се изповяда пред пророка. Но мислеше, че ще мине и без изповед пред Бога. Тогава Бог прати пророка при него, но не да научи вината му. Той я знаеше. Това е делото на Светия Дух, Той ни подтиква към покаяние. Когато се затваряме в себе си с греха си, ни праща някой вестител да събуди съвестта ни за да изповядаме греха си , да потърсим прошка и да се очистим. Много по-добре е, когато сами го направим без напомняне отвън: Лука 19:9.
ЗАКХЕЙ Е ПРИМЕР НА СПОНТАННО, НЕПРИНУДЕНО ПОКАЯНИЕ С ИЗПОВЕД.
Търсенето опрощение от човешко представителство понижава светостта на покаянието и е оскърбително за Бога. Много пъти го изражда и комерсиализира.
ИНДУЛГЕНЦИИТЕ са естественият резултат от такова изопачение на поклонението. Те са комерсиализиране на Божията благодат, търговия със свято нещо, т ъ р г о в и я с ч о в е ш к и д у ш и . То е ограбване на света от вечната Христова ж е р т в а и ограбване на д у ш а т а от най-съкровената й връзка с нейния Бог. В това несвето дело прозира сянкакта на „човека на греха”.
Историята на индулгенциите е колкото обширна, толкова и печална. Следният анекдот показва нагледно това: При един продавач на такива опростителни писма или индулгенции дошъл закоравял престъпник. Той попитал колко струва опрощението за убийство. Казали му. Платил високата цена и прибрал „опрощението”. После извадил кама, убил продавача на индулгенциите и го ограбил. Такова ли е делото на Светия Дух? И колко струва такова „опрощение”?
2. МОЛЕНЕ И ПОКЛОНЕНИЕ НА СВЕТИИ
Това също е отстъпление от вярата, предадена веднъж завинаги на светиите /Юда 3/. Тръгнала надолу по пътя на отпадъка, църквата загубва СВЕТИЯТ и въздига светиите. Но този култ няма одобрението нито на Бога, нито на самите светии. Павел и Варнава бяха светии от първа величина. Как гледаха на опитите за поклонение и обожание към самите тях? Деяния14:8-18.
„. . раздраха дрехите си, скочиха сред народа и едвам ги възпряха да не им принесат жертва.”
Те бяха потресени, че ги третират като богове. А бяха „светии” в най-оригинален смисъл.
Дори най-висши ангели не са допускали да им се поднася поклонение:
Откр. 19:10 – „ . . . поклони се Богу!”
Истинските „светии” са скромни, смирени хора и отдават слава на Бога, не на себе си. Светии ли сме? Светия ли си?
Добре би било и за нас днес да се вслушаме в съвета на Онзи, Който Единствен е Свят и в Чието име ние се освещаваме:
„Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме нищожни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.” Лука 17:10.
3.ИЗОБРАЖЕНИЯ, РЕЛИКВИ, ПОКЛОНЕНИЕ
„ Не си прави кумир или подобие на нещо, което можеш да видиш . . . . да не им се кланяш, нито да им служиш. . .” Изход 20:4-6.
Това е втората Божия заповед от д е к а л о г а. Тя ни предпазва от друг един култ, а именно култа към предмети, изображения, реликви, мощи и др. с каквито идолопоклонството е пълно.
Ако истински апостоли и светии не приемаха култа към себе си приживе, колко по-малко техните изображения заслужават това. Та те дори не са и автентични! Иконите са плод на наблюдение и творческо пресъздаване от страна на художника. Бог не се е явявал в конкретен образ при откриването си на древния Израел и не очаква да бъде търсен по този начин:
„.. . прочее, внимавайте добре на себе си, защото в деня когато Господ ви говори на Хорив, изсред огъня, вие н е в и д я х т е н и к а к ъ в о б р а з . . .”
Второзаконие 4:12, 15-19
Бог иска поклонение ”в дух и в истина”, а това значи чрез вяра и съответни дела.
Тъй като и самият аз рисувам, не мога за кажа, че съм против образите и изобразяването на природата. Много обичам картините, художествените предмети и въобще изобразителното изкуство. Някои образи дълбоко ме впечатляват. Но молитвите си отправям към Бога без да търся каквито и да е материални носители на „святост”.
Исус се е молил с повдигнати към небето очи; също и стълбовете на вярата от Библията, напр. в Деяния 7:55,56. Даниил е отварял прозореца си към Ерусалим три пъти дневно и се е молел. Той никога не е имал пред себе си изображение, създадено от човешка ръка и въображение. А молитвите му са имали по-голяма сила от много други. Той е наречен „любезен” и е бил считан за скъпоценен пред Бога. Посочен е като еталон на праведност наравно с Ной и Йов. Езекил 14:14. В неговия живот и пророческа дейност , образите имат само една главна роля – да дадат нагледна представа за пророческото развитие на историята под контрола на ПРОВИДЕНИЕТО. Такива неръкотворни образи изобилстват в неговите видения. Даниил гл. 2, гл. 3, гл.7 и пр…
Като млад проповедник бях изпратен в град Асеновград, където ръководех една малка група вярващи. Събирахме се в дома на една от членките на църквата. До нас, в съседния двор живееше една вече възрастна жена, вярваща с определено източноправославно убеждения. Поканвахме я неведнъж да посети и нашите събрания. Тя отклоняваше поканите ни с аргумента: А бе, какво да правя там. . .Вие сте един файтон хора! . . Долу горе толкова бяхме, дори и файтон нямахме. Но все пак мисля, че имахме нещо, което тя нямаше и не беше готова да приеме, ако не е вече прието от болшинството. . .
В нашата групичка там имаше и едно младо семейство, което се радваше на своята първа любов в Господа. Братът, глава на това семейство много искаше да има една картина с библейски сюжет и аз му нарисувах такава. Представляваше молитвата на Исус в Гетсиманската градина. Имаше всичко типично за този вид картини, включително сиянията и ореола. Той я хареса, взе я, благодари и си отиде. При една следваща среща ми каза: Знаеш ли, аз показах картината на съседката. Тя я разгледа и каза: „Хубаво, ама сега трябва да я занесеш попа да я освети.” Нямам сведение да е изпълнил тази препоръка. По скоро я е имал и ползвал така „еретическа”. . .Не знам. Но знам със сигурност, че ако някой има нужда да бъде „осветен”, то това сме ние, живите хора. Да, ние които се наричаме Божии чада, но често не се държим като такива. Бог признава за „свят” само един образ – Своя Собствен и желае да го види изобразен в ъ т р е в н а с :
„Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази Христос във вас . . . Гал. 4:19
И ВСЕ ПАК, СТАВАТ ЧУДЕСА . . .
Не без основание може да се възрази, че от предмети, изображения или мощи е била излъчвана чудотворна сила и са ставали чудеса. В самата Библия има такива случаи:
1. Случаят в 4 Царе 13:20,21 Докладвано е за възкресение на мъртвец, докоснал се до костите на пророк Елисей.
2. Случаят с м е д н а т а з м и я в пустинята.Числа 21:8,9.
3. Случаят със смъртта на Оза, докоснал се до ковчега на завета.
4. Изцеления станали при допир с дрехите на Павел. Деяния 19:11,12.
При тези и при много други случаи, Бог е използвал приносители на Неговата сила. Но те са били средства, а не цел. Той си е послужил с тях за да обърне вниманието на човеците към Себе Си. Исус със плюнка и кал отвори очите на един слепец, но на никого не е вменил в дълг да почита плюнката или калта, а пита излекувания по чудодеен начин: Ти вярваш ли в Божия Син? И му сочи източника на изцелителната сила:
„ И видял си Го и Този, Който говори с теб – ТОЙ Е!
Йоан 9:35-37
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ.
Въпросът, с който започнахме, не е забравен и с него трябва да завършим. Светия ли сте? Светия ли съм?Искам да подчертая, че званието „светия” е престижно и завидно почтено звание. То визира личността, преминала през огъня на Божието пречистващо влияние и придобила с в я т о с т като продукт на нов живот, ново мислене, нова идентичност и нова житейска опитност. То е най-висшето отличие, което може да се даде на смъртен човек и съдържа идеята за богоподобие.
„Бъдете свети, защото Аз Съм с в я т „
Но този божествен с а н се накърнява, когато се облича в материални носители, когато освещението се възлага на обреди, служби или търсене Божието присъствие в човешко посредничество. Когато човешка уста произнася опрощения, на които само Бог има власт, славата бива отнета от Бога и насочена към човека. Да не би това да е грях, по-голям от онзи който иска да заличи? В този дух, осветеният от Бога апостол бе казал: „Не искам вашето, но ВАС.” А то в дълбокия си смисъл декларира: Не искам да имате вид на святост, а да бъдете наистина с в я т и !”
Вместо да очакваме докосването до осветени предмети да ни прави свети, нека бъдем свети и тогава всичко до което се докоснем ще се освещава!
А м и н !