Втората ангелска вест
Тема 4
СПОРЪТ ЗА ЧОВЕКА
Двадесет и първият век сме! Мнозина не очакваха, че ще има двадесет и първи век. Други просто не го дочакаха, оттеглиха се на покой и оставиха живите да движат събитията. Трети преминаха "Рубикон", навлязоха в третото хилядолетие и с изненада констатират, че животът не става по-хубав; хората не са по-щастливи и бъдещето не изглежда по-сигурно. Да, двадесет и първият век сме и точно ние, жителите на планетата в този динамичен век, нямаме право да бъдем невежи. И не сме! Знаем за устройството на вселената, знаем за природата и живота, за растителните и биологични видове, за историята и обществото. Самите ни знания ни водят към себеизпитване и себепознание. Защото, въпреки всичките ни постижения, технически средства, цивилизация, въпреки йерархичното предимство, което имаме в природата, ние все още не сме наясно КАКВО Е ЧОВЕКЪТ, как трябва да се отнасяме към него, какво да искаме от него и какво му дължим.
"Море, вълни, стихия, вечност, дълбоки бездни, безконечност, кажете ми що е човек! Защо той мре, защо се ражда?
Коя е висшата му цел? Дали в задгробния предел,
или в борбите на живота, или на страстите в хомота?
Защо е той безсилен роб от люлката до самий гроб,
проклет за битка непрестайна?
Морето рече: Тайна! Тайна! . . .
"Ековете"
Ив. Вазов
Ако можехме да отговорим на този въпрос истински и пълно, не бихме воювали против себе си. Няма биологичен вид, който да воюва против себе си така безпощадно и да се самоизтребва така безразсъдно, като човека! Дори хищници и свирепи животни, проявяват агресия към други видове но към своите са по-миролюбиво настроени. Човекът е изключение, той не може да живее в мир със себе си. Има разум, но не го използва по най-добрия начин спрямо ближните си. Има познания по история, а повтаря едни и същи грешки; познава хуманизма и великите идеали на ренесанса, но постъпва антихуманно, нецивилизовано и варварски.
Проблемът на проблемите за човечеството днес е само един: ЧОВЕКЪТ! Ако човекът беше ч о в е к , животът на планетата би бил приказен. Щастието само би дошло и би кацнало на всяко рамо, във всеки дом. В търсене на този "човек", който би променил облика на живота и отношенията, би ни върнал изгубената идентичност и би ни дал удовлетворението да бъдем хора, да живеем сред хора и да получаваме и даряваме щастие, ще си послужим с три нагледни примери, три картини, които на три нива и от три различни гледни точки ни представят идеята за човека.
Първо ниво. Човекът като продукт на еволюция.
Картина 1. Две човекоподобни маймуни разглеждат дълбокомислено един човешки череп и коментират: Дали този произлиза от нас, или ние от него?
Първата гледна точка е възможността всички биологични видове, включително и човекът да са продукт на самозараждане и усъвършенстване чрез еволюция. Еволюционната теория има много поддръжници, които са готови да спорят и да доказват, че не сме нищо друго освен усъвършенствани примати. Ако приемем, че са прави тогава ще трябва да чакаме, еволюционнинят процес да продължи делото си и да създаде още по-съвършени форми - може би ангели и богове? . . Защо не?Процесът, който е довел от неживата природа до живата и от първичната жива до по-висшите форми на биологичните видове и човека, щом не е програмиран, няма защо да спира делото си, а трябва да продължи и да създаде нови, още по-съвършени форми. Който вярва, че от амебата и орангутана е станало човек, трябва да вярва, че все някога от човека ще стане ангел или бог. Така логиката на фактите, все пак ни извежда в един свят, в който сега само можем да вярваме. А понеже времето е еднакво неизмеримо в бъдещето, както и в миналото, това, което ще стане, вече е станало. Затова разумният скептик еволюционист ще трябва да се примири с мисълта че не сме върха на еволюцията, а има и по-висш живот от порядъка на ангели и Бог. Онова обаче, което не е в негова полза е факта, че достига до целта по един околен и умозрителен път, когато има , много по-изпитан и убедителен, много по-пряк такъв!
"Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите
с цялото си сърце." Еремия 29:13
СПОРЪТ ЗА ЧОВЕКА ЗАПОЧВА
Тъй като всеки голям и задълбочен съдебен спор се провежда с помощта на свидетели, ще трябва да призовем такива и от двете спорещи страни:
"Бог има спор с жителите на земята . . . " Осия 4:1
"Нека се съберат заедно всичките народи и нека се струпат племената! Кой от тях може да изяви това и да ни извести какво е било отначало? Нека доведат свидетелите си и да се оправдаят, за да чуят хората и да кажат: Истина е! Вие сте Мои свидетели, заявява Господ, и служителят Ми, Когото избрах - за да ме познаете и да повярвате в Мен и да разберете, че . . . .Исая 43:9,10
Еволюцията има своите "свидетели"за човешкия произход, които призовава от земните пластове, където са били заровени и са лежали неопределено число години. Нека зачетем нейните аргументи и се срещнем с някои от тях.
1. Явайският "човек". Пръв холандският лекар Д-р Евгени Дюбоа изкопал в периода 1891-1893 г. на о-в Ява останки от някакво човекоподобно същество /част от череп, част от долна челюст, горна бедрена кост и един зъб/. Нарекли го Pitecantropus erectus
Възръстта му се изчислява на около един милион години.
2. Пилтдаунски човек - открит в Англия през 1926 г. Находката представлява няколко кости, част от човешки череп, една челюстна кост и един кучешки зъб плюс силното въображение на привържениците на хипотезата за липсващи звена. Този "свидетел" или претендент за "човек" има нужда и от силната подкрепа на нашето въображение, за да заеме мястото си на представител на човешкия род.
3. Други претенденти за родословното дърво на човешкия род. Появиха се имена като "Кроманьонски човек", "Неандерталски човек" . . . и този списък расте и се попълва с все нови имена. Вестник "Орбита"от 6 Февр. 1968 г. ни дава други данни: През 1959 г. Мери Лики открива "жизантропа", примат, заобиколен от обработени гладки камъни, което е анахронизъм за този вид маймуна. По вулканичния пласт около него му е била определена възрастта от 1, 750, 000 години. По-подробни разкопки в тази област довели до откриване на по-развита човекоподобна маймуна, чието дело били камъните. Оформила се групата "Хомо хабилис", живяла преди 2 милиона години. Те имали мозък 800 кубически сантиметра. Най-старото човекоподобно изкопаемо за сега се счита това от Афар, с номер AL - 288-1. Нарекли го обикновено Люси. Този симпатичен наш предшественик бил на възраст 2,700,000 години.
Ако желаете, ще намерите още много такива "свидетели". Жалко, че вече ги няма! Но щеше да бъде още по-жалко ако ги имаше и трябваше да се държим роднински с тях. Не всеки би издържал! . . И тогава щяха да са пак толкова убедителни". Накратко, това е тезата на еволюционизма: Не Бог е създал живота и човека на планетата преди броени хилядолетия, а той съществува много преди това и няма създател.
Ето "свидетелите" против правото на Бога да бъде наш Творец, Баща и Спасител. Те идат прегърбени от недрата на земята . . . Разхвърляните им скелетни части се сглобяват, липсващите се възпроизвеждат, очистват ги от праха, слепват ги, обличат ги в научни хипотези и теории и ги водят като "свидетели" против сътворението на Библията.
Има само едно нещо, което придава тежест на тези озъбени и тайнствени "свидетели" - тяхната възраст. Те се представят като дошли от много далечни епохи в предисторията на човечеството. Тук няма де се спираме върху техниката на радиоактивното датиране и нейните силни и слаби страни, които все пак съществуват.
Да оставим това на археолозите, които също има много да учат и много да коригират в своите цифрови изчисления. Ще призовем само още един свидетел от подземното царство, защото и той има да ни каже нещо. Става дума за вкаменелост на една жаба, с определена възраст 40 милиона години. Данните са от в. "Орбита", 6 Февр. 1988 г.
Тази жаба е намерена от доминикански миньор, вкаменена в парче кехлибар, с прозрачна кожа през която се вижда скелета. Учени я искали, но откривателят поискал за нея 25 хиляди долара и сделката се проточила. Една подробност спира вниманието: устата на жабата била отворена.Дали не в опит да възрази срещу рекордната стойност за една жаба, или рекордната възраст, пак за една жаба, не е известно. Но ние, които приемаме критично фактите, все пак си задаваме въпроса: Защо тази прадревна жаба, която предшества целия еволюционен процес, си е останала такава, каквито са и днешните жаби?
МЕЖДУЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Нека сега преминем към второто ниво на изследване и проследим развитието на с п о р а за ч о в е к а . Напускаме спекулативната почва на палеонтология и изкопаеми и навлизаме в развитите човешки отношения.
Картина 2. .3 Царе 3:16-27.
И тук е поставен спор за разрешаване - спорът за един човек. В този спор между две майки, един цар трябва да реши, коя е истинската майка на едно бебе. И двете претендират с еднаква настойчивост, че детето е тяхно. Всяка твърди, че това е нейното собствено дете. Царят е цар Соломон, а двете жени са две самотни майки, които живеели заедно, докато дошла бедата. Едното бебе починало докато другата майка спяла. Тогава майката на мъртвото дете разменила децата и сложила живото бебе при себе си. На сутринта онеправданата майка открила измамата. Възникнал спор и случаят стигнал до царя. Днес този случай достига до нас и ни кани да вземем участие в един спор, където са заложени нравствено етичните ценности на човека. Това е много по-близо до човека от вкаменени останки!
Да отнемеш човек, да го отнемеш от родната му майка, по такъв нечестен начин - това е престъпление. Разбира се, случва се едно бебе да бъде отгледано и от друг, освен биологичната му майка и това пак да е добре за него. Но важен е начинът по който се сдобиваш с едно човешко същество. Той може да бъде човечен и нечовечен, почтен и непочтен, справедлив и несправедлив. Когато питаме за човека и търсим неговия истински образ, трябва да държим сметка за неговия вътрешен образ, за подбудите от които действа и целите, които си поставя.
"Човек, това звучи гордо!" Максим Горки
"Човек за човека е вълк" Латинска поговорка
Към коя категория трябва да се отнесе съвременния човек? До какво е по-близо?
Не ме изненадва, че доживях до 21 в. а повече ме изненадва, че всички недъзи на човечеството, които многократно са осъждани и отричани, доживяха да влязат в 21 в. и се чувстват комфортно там. До кога званието "човек" ще носи така двузначно съдържание, ще олицетворява доброто и злото? Докога Хамлетовия въпрос, "Да бъдеш или да не бъдеш"ще чака еднозначен отговор? Докога Аз и Ти ще бъдем модел ту на Христос, ту на Юда? Докога ще боледуваме от "лукантропиа" . . . Кога ще намерим истинския си образ?
"А в края на дните, аз Навуходоносор повдигнах очите си към н е б е с а т а и разумът ми се възвърна . . . Дан. 4:3,4
Въпросът за човека няма никога да намери задоволителен отговор, с търсения само от човешка гледна точка. Цивилизация, култура, етика, хуманизъм, прогрес, възпитание и усъвършенстване няма никога да дадат завършения образ на човека, защото те всички са в едно общо хоризонтално измерение, а той съществува и в друго - вертикално измерение. Когато погледнем "нагоре", ние намираме "себе си" и намираме "Човека" Онзи, Който единствен е достоен да носи това звание и да ни представлява пред един
универс без грях. Затова ще преминем и към третата гледна точка на изследване спорът за човека, където също има свидетели.
"Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота.
Защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме и ви възвестяваме вечния живот, който беше в Отца и се яви на нас - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас за да имате и ви общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос."
1 Йоан. 1:1-3
"Защото ви предадох преди всичко, това което и аз приех - че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията и че се яви на Кифа, после и на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков а след това на всичките апостоли; а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг. Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква." 1 Кор. 15:3-9.
Картина 3.
" И ми показа първосвещеника Иисус, стоящ пред Ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му за да му се възпротиви. И Господ каза на Сатана: Господ да те смъмри, Сатана! Да, да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли той главня, изтръгната от огън? А Иисус беше облечен в мръсни /оплескани/ дрехи, като стоеше пред ангела. И проговори и каза на стоящите пред него: Съблечете от него мръсните дрехи! А на него каза: Ето, отнех от теб беззаконието ти и ще те облека в празнични одежди. И каза: Нека сложат чиста митра на главата му. И сложиха чиста митра на главата му и го облякоха в дрехи, а ангелът Господен стоеше до него. И ангелът Господен засвидетелства на Иисус и каза: Така казва Господ на войнствата: Ако ходиш в Моите пътища и ако пазиш заповедите Ми, тогава също ще съдиш дома Ми и също ще пазиш дворовете Ми и ще ти дам достъп между стоящите тук. Захария 3:1-7.
Тази многовпечатляваща картина разкрива същината на проблема. Някой е загубил достойнството на сана си, изпаднал е в немилост, търси спасение и помощ. В лицето на този първосвещеник Иисус син Йоседеков, е представен целия Божий народ и в още по-общ план - цялото човечество. Човекът е паднало богоподобие и не може сам да се възстанови. Необходима и оказана му е свръхестествена помощ.
Спорът за човека намира пълния си ръст в спора между Христос и Сатана, започнал в небето и пренесен тук на земята.В този с п о р е заложен пълният потенциал на Великата Борба и намира пълният си отговор проблелемът за греха и спасението от греха.
СПОРЪТ ЗА ЧОВЕКА ВЪВ ВЕЛИКАТА БОРБА
Загубил прекия спор със Създателя си в небето, Луцифер пренася своята теза върху човека, където вече има значителен успех. Създаден по "Божий образ", човекът вече не е това което беше.Князът на този свят работи за оформяне света по свой образец. В човека той вижда аргумент да критикува Създателя. Книгата Йов ни разкрива един епизод от тайнствения задкулисен спор: Йов 1:6-11.
Бог спира вниманието на сатана върху Йов. Йов блести сред общото ниво на човечеството,което е падение и деградация. Но дори и така да е, това е изключение, изолиран случай на фона на всеобщото падение на човешкия род. При едно още по-задълбочено изпитване праведността на Йов, се вижда, че и той може да изгуби равновесие. Голямата несправедливост, показана към него и смазващия го физически и душевен товар, пропукват бронята на неговото благочестие , той започва да говори с огорчение и песимизъм, на ръба на отчаянието и бунта. В този случай, Йов чия кауза подкрепя - тази на Бога или тази на сатана? Въпреки, че хвърля много светлина върху решаващия спор, той не го решава. Спорът ще се реши от Христос. Йов просто показва повече богоподобие по характер, става пример и на други за благочестие, но оставя място и на Сатана да спори за човека.
Запомнете: Сатана иска да отдели човека от Бога, защото силата на човека е във връзката му с Бога.
В краткото послание на апостол Юда ставаме свидетели на друг епизод от спора за човека. Юда 9.
Спорът тук е за Мойсей - може ли той да бъде възкресен и взет при Бога на небето, или понеже съгреши, трябва да остане в плен на смъртта и гроба. И тук спорът не може да бъде решен само по достойнствата на Мойсей. Да, той беше повече от другите, но все пак не беше свободен от греха и вината. А грехът си е грях, независимо от смекчаващите вината обстоятелства, заплатата е все една и съща - смърт.
Спорът за човека намира решение само и единствено в лицето на Човешкия Син, Богочовекът Исус Христос. Той единствен може да застане чист и силен пред всяко обвинение и да устои на всяка критика и изпит.
" Кой от вас Ме обвинява в грях?" Йоан 8:46
За да бъде възстановен като член на Божието семейство, човек трябва да дойде при Христос чрез вяра и Го наеме, като свой защитник чрез изповед и покаяние.
"Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си . . . Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости."1 Йоан 1:8,9.
Ако не е убеден в граха си, човек няма да потърси Христос като Спасител. А в такъв случай, като какъв ще Го потърси? Ето тук е проблемът на съвременния християнин. Той е поучаван да изхвърли Божя закон от поклонението си. Но с това е изхвърлил и мярката с която мери добро и зло, правда и грях. За него вече няма грях, а има само обстоятелства, при които се тълкува кое е право или не. В повечето случаи тези обстоятелства са субективни - неговата съвест или ценностна система. Той счита, че Бог не иска друго от него. Но така си остава в своето жалко състояние на виновен.
И понеже, такова "християнство" има присъствие навсякъде в човешките отношения по света, затова и светът ни жъне такава горчива жетва на върха на прогрес и цивилизация в 21 век! Затова толкова стари източни религии, които са само "лунна светлина"в сравнение със слънчевия блясък на Христос и Евангелието, се възраждат, израстват и конкурират и м е т о , което трябва да е едно и достатъчно за всички човеци!
АТАКА ВЪРХУ БОЖИЯ ОБРАЗ В ЧОВЕКА.
Борбата за претворяване вътрешния образ на човека е един дългосрочен процес, който включва много генерации, онаследяване и придобиване на качества, според условията на живота.Създаденият по образ и подобие на Бога човек има вградена в него "имунна система", която да алармира и осведомява личността за проникващия в нея враг. Този страж е съвестта. На Каин е казано:
". . . грехът лежи при вратата, но ти ще владееш над него." Бит. 4:6,7
Дори и когато върши грях, човек може да знае това от гласа на собствената си съвест. Рим. 2: 14,15 . Но съвестта сама по себе си не е достатъчна да бъде критерий за правото и доброто. Тя е податлива на подвеждане, корупция, поквара, както и на прегаряне или атрофия.Както компасът без полюса не може да покаже посоките, така и съвестта без вечния "полюс" на истината не може да бъде безпогрешен водач. В морала на съвременния човек се наблюдава точно този процес - видоизменяне на критериите за добро и зло, за истина и неистина.
Защо става така? Понеже върху съзнанието, битието мислите и чувствата на съвременния човек работят мощни фактори за превземане личността, като крепост на Бога. Работят и за превръщането й в крепост на обстоятелствата, интересите, инстинктът за самосъхранение и силите на злото:
"И поради умножаване на беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее."Мат. 24:12
Характерно за човеците от "последните " времена е че ще нарушават първата и най-голяма заповед - да обичат Бога, а ще обичат повече собствените си наслади."2 Тим.3:1-5
"Битието определя съзнанието" Контролирайки условията в битието, Сатана добива контрол върху съзнанието на хората. "Глас народен - глас Божий!".Така, това не е просто един вербален спор, а един творчески идеен спор, развиващ се в плът, действие и характер.Исус го обобщава с думите :
"Симоне, Симоне , сатана искаше да ви отсее всички, като жито; но Аз
се молих за теб, да не отслабне твоята вяра."Лука 22:31,32.
Тази невидима, но реална борба, става видима и реална в събитията, от съдебния процес на Исус пред Пилат. Там тълпата, обзета от демонински духове скърца със зъби и предпочита един закоравял престъпник, пред невинния и чист Христос.
"Разпни Го! Не щем Този да царува над нас!"
Христос понася това отношение като представител и застъпник за човешкия род. Той става централен обект на спора. Ако не беше в качеството и ролята на такъв, не би имал проблеми, вече Му бяха предложени слава, почест и царство!
НАШЕТО ЛИЧНО УЧАСТИЕ В СПОРА
Ние не сме присъствали на съдебния процес на Христос. Само четем и слушаме за онова събитие и то ни разтърсва. А какво ще бъде когато спорът ще се води пряко върху нас и ние ще бъдем в центъра на онази бясна кампания на омраза, обвинение и стръв за погубване? Това предстои защото е писано:
"Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус." Откр. 12:17.
Тази война на змея всеки може да почувства в себе си, ако е решил да живее "благочестиво в Христа Исуса". Той ще се почувства обкръжен от обстоятелства, които го принуждават да огъва съвестта си и да се нагажда, за да оцелява и успява. Той ще трябва сам да взема решения и да произвежда доказателства в полза или против неговото призвание да бъде "странник и пришелец" тук и да очаква по-добра родина. Ако имахме уред с който да измерваме степента на Божия образ в човека, бихме се изненадали , че той е в обратна пропорция спрямо развитието на интелекта и знанията, на културата и цивилизацията.Забележително, но нелогично!
Цивилизацията, културата, ПРОГРЕСЪТ, науката и изкуството не са доближили човека до Бога. И днес, овчарите от Витлеем са по-близо до Божията "тайна" от великия цар Ирод и титулованите богослови и духовници.Но така е писано, че ще стане, защото светът, който ще посрещне живия идващ Цар на вековете и княз на Мира - Христос, трябва да Го загуби съвсем и пак да не Го познае, когато дойде. Парадокс на парадоксите, казан някога и останал в сила до днес: "Между Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха!" Йоан 1:11.
ТОТАЛНО ОБЕЗБОЖВАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
"Когато Син Човешки дойде, ще намери ли вяра на земята?" Той ще намери много вери, но не и вярата, която е предал веднъж завинаги на светиите".Юда 3.
С най-общи думи трябва да кажем: Светът навлиза в последната си фаза на деградивно духовно развитие, като личната връзка на душата с Бога се заменя със колективно представителство. Личността губи своята пряка връзка със Създателя и лична отговорност за сметка на делегирано представителство на опълномощени лица и институции.Съвестта излиза вън от закона, а човешки закони стават съвест. Една невидима сила иска да обедини света под един скиптър, под една власт. И това не става чрез средствата на завоевания и армии, а чрез невидимия и скрит процес на ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА. Това феноменално явление се очертава вече ясно пред очите ни под названието "Нов световен ред".
Новият световен ред ще отнеме най-свещеното право на личността - да координира и подчинява съвестта си пряко на Божията воля. Такова действие ще изглежда абсурдно и ще се посреща с присмех, ненавист и нетърпимост. Инстанциите ще бъдат така устроени, че да не се намери никъде защита за онзи, който дръзва да не се преклони пред общия култ. Той ще трябва да остане сам, осъден от обществото и напуснат от приятели и близки. Тогава "Спорът за човека"между княза на този свят и княз Емануил, ще стигне своя връх и кулминация и ще се проведе на живот и смърт, включвайки всички средства на борбата.
Това ще въведе верния "остатък"в последната най-голяма кризисна фаза, наречена "Борбата на Яков", или: "Якововата скръб":
"Горко, защото велик е онзи ден, не е имало подобен на него. Това е времето на голямата скръб на Яков, но ще бъде избавен от нея."Ерем. 30:7.
Тогава, най-големият изпит за всяка душа ще бъде не гонението отвън, а съмнението отвътре: Дали съм готов пред Бога? Верните ще устоят и ще излязат от огъня на изпитанието като злато, пречистено и блестящо. Те ще бъдат п о б е д и т е л и над змея, звяра и неговия образ.
"А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство, като не възлюбиха живота си дори до смърт." Откр 12:11.
Тяхното живо лично свидетелство ще определи тяхното място и тяхната участ в СПОРА ЗА ЧОВЕКА.
За да може Бог да реши за теб в часа на великия спор, реши за Него ти с е г а!
"Всеки, който изповяда Мен пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели. Но ако се отрече някой от Мен пред човеците, ще бъде отречен и той пред Божиите ангели. Лука 12:8,9.
"Господи, Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!"Лука 23:42.
А м и н !
Тема 4
СПОРЪТ ЗА ЧОВЕКА
Двадесет и първият век сме! Мнозина не очакваха, че ще има двадесет и първи век. Други просто не го дочакаха, оттеглиха се на покой и оставиха живите да движат събитията. Трети преминаха "Рубикон", навлязоха в третото хилядолетие и с изненада констатират, че животът не става по-хубав; хората не са по-щастливи и бъдещето не изглежда по-сигурно. Да, двадесет и първият век сме и точно ние, жителите на планетата в този динамичен век, нямаме право да бъдем невежи. И не сме! Знаем за устройството на вселената, знаем за природата и живота, за растителните и биологични видове, за историята и обществото. Самите ни знания ни водят към себеизпитване и себепознание. Защото, въпреки всичките ни постижения, технически средства, цивилизация, въпреки йерархичното предимство, което имаме в природата, ние все още не сме наясно КАКВО Е ЧОВЕКЪТ, как трябва да се отнасяме към него, какво да искаме от него и какво му дължим.
"Море, вълни, стихия, вечност, дълбоки бездни, безконечност, кажете ми що е човек! Защо той мре, защо се ражда?
Коя е висшата му цел? Дали в задгробния предел,
или в борбите на живота, или на страстите в хомота?
Защо е той безсилен роб от люлката до самий гроб,
проклет за битка непрестайна?
Морето рече: Тайна! Тайна! . . .
"Ековете"
Ив. Вазов
Ако можехме да отговорим на този въпрос истински и пълно, не бихме воювали против себе си. Няма биологичен вид, който да воюва против себе си така безпощадно и да се самоизтребва така безразсъдно, като човека! Дори хищници и свирепи животни, проявяват агресия към други видове но към своите са по-миролюбиво настроени. Човекът е изключение, той не може да живее в мир със себе си. Има разум, но не го използва по най-добрия начин спрямо ближните си. Има познания по история, а повтаря едни и същи грешки; познава хуманизма и великите идеали на ренесанса, но постъпва антихуманно, нецивилизовано и варварски.
Проблемът на проблемите за човечеството днес е само един: ЧОВЕКЪТ! Ако човекът беше ч о в е к , животът на планетата би бил приказен. Щастието само би дошло и би кацнало на всяко рамо, във всеки дом. В търсене на този "човек", който би променил облика на живота и отношенията, би ни върнал изгубената идентичност и би ни дал удовлетворението да бъдем хора, да живеем сред хора и да получаваме и даряваме щастие, ще си послужим с три нагледни примери, три картини, които на три нива и от три различни гледни точки ни представят идеята за човека.
Първо ниво. Човекът като продукт на еволюция.
Картина 1. Две човекоподобни маймуни разглеждат дълбокомислено един човешки череп и коментират: Дали този произлиза от нас, или ние от него?
Първата гледна точка е възможността всички биологични видове, включително и човекът да са продукт на самозараждане и усъвършенстване чрез еволюция. Еволюционната теория има много поддръжници, които са готови да спорят и да доказват, че не сме нищо друго освен усъвършенствани примати. Ако приемем, че са прави тогава ще трябва да чакаме, еволюционнинят процес да продължи делото си и да създаде още по-съвършени форми - може би ангели и богове? . . Защо не?Процесът, който е довел от неживата природа до живата и от първичната жива до по-висшите форми на биологичните видове и човека, щом не е програмиран, няма защо да спира делото си, а трябва да продължи и да създаде нови, още по-съвършени форми. Който вярва, че от амебата и орангутана е станало човек, трябва да вярва, че все някога от човека ще стане ангел или бог. Така логиката на фактите, все пак ни извежда в един свят, в който сега само можем да вярваме. А понеже времето е еднакво неизмеримо в бъдещето, както и в миналото, това, което ще стане, вече е станало. Затова разумният скептик еволюционист ще трябва да се примири с мисълта че не сме върха на еволюцията, а има и по-висш живот от порядъка на ангели и Бог. Онова обаче, което не е в негова полза е факта, че достига до целта по един околен и умозрителен път, когато има , много по-изпитан и убедителен, много по-пряк такъв!
"Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите
с цялото си сърце." Еремия 29:13
СПОРЪТ ЗА ЧОВЕКА ЗАПОЧВА
Тъй като всеки голям и задълбочен съдебен спор се провежда с помощта на свидетели, ще трябва да призовем такива и от двете спорещи страни:
"Бог има спор с жителите на земята . . . " Осия 4:1
"Нека се съберат заедно всичките народи и нека се струпат племената! Кой от тях може да изяви това и да ни извести какво е било отначало? Нека доведат свидетелите си и да се оправдаят, за да чуят хората и да кажат: Истина е! Вие сте Мои свидетели, заявява Господ, и служителят Ми, Когото избрах - за да ме познаете и да повярвате в Мен и да разберете, че . . . .Исая 43:9,10
Еволюцията има своите "свидетели"за човешкия произход, които призовава от земните пластове, където са били заровени и са лежали неопределено число години. Нека зачетем нейните аргументи и се срещнем с някои от тях.
1. Явайският "човек". Пръв холандският лекар Д-р Евгени Дюбоа изкопал в периода 1891-1893 г. на о-в Ява останки от някакво човекоподобно същество /част от череп, част от долна челюст, горна бедрена кост и един зъб/. Нарекли го Pitecantropus erectus
Възръстта му се изчислява на около един милион години.
2. Пилтдаунски човек - открит в Англия през 1926 г. Находката представлява няколко кости, част от човешки череп, една челюстна кост и един кучешки зъб плюс силното въображение на привържениците на хипотезата за липсващи звена. Този "свидетел" или претендент за "човек" има нужда и от силната подкрепа на нашето въображение, за да заеме мястото си на представител на човешкия род.
3. Други претенденти за родословното дърво на човешкия род. Появиха се имена като "Кроманьонски човек", "Неандерталски човек" . . . и този списък расте и се попълва с все нови имена. Вестник "Орбита"от 6 Февр. 1968 г. ни дава други данни: През 1959 г. Мери Лики открива "жизантропа", примат, заобиколен от обработени гладки камъни, което е анахронизъм за този вид маймуна. По вулканичния пласт около него му е била определена възрастта от 1, 750, 000 години. По-подробни разкопки в тази област довели до откриване на по-развита човекоподобна маймуна, чието дело били камъните. Оформила се групата "Хомо хабилис", живяла преди 2 милиона години. Те имали мозък 800 кубически сантиметра. Най-старото човекоподобно изкопаемо за сега се счита това от Афар, с номер AL - 288-1. Нарекли го обикновено Люси. Този симпатичен наш предшественик бил на възраст 2,700,000 години.
Ако желаете, ще намерите още много такива "свидетели". Жалко, че вече ги няма! Но щеше да бъде още по-жалко ако ги имаше и трябваше да се държим роднински с тях. Не всеки би издържал! . . И тогава щяха да са пак толкова убедителни". Накратко, това е тезата на еволюционизма: Не Бог е създал живота и човека на планетата преди броени хилядолетия, а той съществува много преди това и няма създател.
Ето "свидетелите" против правото на Бога да бъде наш Творец, Баща и Спасител. Те идат прегърбени от недрата на земята . . . Разхвърляните им скелетни части се сглобяват, липсващите се възпроизвеждат, очистват ги от праха, слепват ги, обличат ги в научни хипотези и теории и ги водят като "свидетели" против сътворението на Библията.
Има само едно нещо, което придава тежест на тези озъбени и тайнствени "свидетели" - тяхната възраст. Те се представят като дошли от много далечни епохи в предисторията на човечеството. Тук няма де се спираме върху техниката на радиоактивното датиране и нейните силни и слаби страни, които все пак съществуват.
Да оставим това на археолозите, които също има много да учат и много да коригират в своите цифрови изчисления. Ще призовем само още един свидетел от подземното царство, защото и той има да ни каже нещо. Става дума за вкаменелост на една жаба, с определена възраст 40 милиона години. Данните са от в. "Орбита", 6 Февр. 1988 г.
Тази жаба е намерена от доминикански миньор, вкаменена в парче кехлибар, с прозрачна кожа през която се вижда скелета. Учени я искали, но откривателят поискал за нея 25 хиляди долара и сделката се проточила. Една подробност спира вниманието: устата на жабата била отворена.Дали не в опит да възрази срещу рекордната стойност за една жаба, или рекордната възраст, пак за една жаба, не е известно. Но ние, които приемаме критично фактите, все пак си задаваме въпроса: Защо тази прадревна жаба, която предшества целия еволюционен процес, си е останала такава, каквито са и днешните жаби?
МЕЖДУЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Нека сега преминем към второто ниво на изследване и проследим развитието на с п о р а за ч о в е к а . Напускаме спекулативната почва на палеонтология и изкопаеми и навлизаме в развитите човешки отношения.
Картина 2. .3 Царе 3:16-27.
И тук е поставен спор за разрешаване - спорът за един човек. В този спор между две майки, един цар трябва да реши, коя е истинската майка на едно бебе. И двете претендират с еднаква настойчивост, че детето е тяхно. Всяка твърди, че това е нейното собствено дете. Царят е цар Соломон, а двете жени са две самотни майки, които живеели заедно, докато дошла бедата. Едното бебе починало докато другата майка спяла. Тогава майката на мъртвото дете разменила децата и сложила живото бебе при себе си. На сутринта онеправданата майка открила измамата. Възникнал спор и случаят стигнал до царя. Днес този случай достига до нас и ни кани да вземем участие в един спор, където са заложени нравствено етичните ценности на човека. Това е много по-близо до човека от вкаменени останки!
Да отнемеш човек, да го отнемеш от родната му майка, по такъв нечестен начин - това е престъпление. Разбира се, случва се едно бебе да бъде отгледано и от друг, освен биологичната му майка и това пак да е добре за него. Но важен е начинът по който се сдобиваш с едно човешко същество. Той може да бъде човечен и нечовечен, почтен и непочтен, справедлив и несправедлив. Когато питаме за човека и търсим неговия истински образ, трябва да държим сметка за неговия вътрешен образ, за подбудите от които действа и целите, които си поставя.
"Човек, това звучи гордо!" Максим Горки
"Човек за човека е вълк" Латинска поговорка
Към коя категория трябва да се отнесе съвременния човек? До какво е по-близо?
Не ме изненадва, че доживях до 21 в. а повече ме изненадва, че всички недъзи на човечеството, които многократно са осъждани и отричани, доживяха да влязат в 21 в. и се чувстват комфортно там. До кога званието "човек" ще носи така двузначно съдържание, ще олицетворява доброто и злото? Докога Хамлетовия въпрос, "Да бъдеш или да не бъдеш"ще чака еднозначен отговор? Докога Аз и Ти ще бъдем модел ту на Христос, ту на Юда? Докога ще боледуваме от "лукантропиа" . . . Кога ще намерим истинския си образ?
"А в края на дните, аз Навуходоносор повдигнах очите си към н е б е с а т а и разумът ми се възвърна . . . Дан. 4:3,4
Въпросът за човека няма никога да намери задоволителен отговор, с търсения само от човешка гледна точка. Цивилизация, култура, етика, хуманизъм, прогрес, възпитание и усъвършенстване няма никога да дадат завършения образ на човека, защото те всички са в едно общо хоризонтално измерение, а той съществува и в друго - вертикално измерение. Когато погледнем "нагоре", ние намираме "себе си" и намираме "Човека" Онзи, Който единствен е достоен да носи това звание и да ни представлява пред един
универс без грях. Затова ще преминем и към третата гледна точка на изследване спорът за човека, където също има свидетели.
"Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота.
Защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме и ви възвестяваме вечния живот, който беше в Отца и се яви на нас - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас за да имате и ви общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос."
1 Йоан. 1:1-3
"Защото ви предадох преди всичко, това което и аз приех - че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията и че се яви на Кифа, после и на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков а след това на всичките апостоли; а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг. Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква." 1 Кор. 15:3-9.
Картина 3.
" И ми показа първосвещеника Иисус, стоящ пред Ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му за да му се възпротиви. И Господ каза на Сатана: Господ да те смъмри, Сатана! Да, да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли той главня, изтръгната от огън? А Иисус беше облечен в мръсни /оплескани/ дрехи, като стоеше пред ангела. И проговори и каза на стоящите пред него: Съблечете от него мръсните дрехи! А на него каза: Ето, отнех от теб беззаконието ти и ще те облека в празнични одежди. И каза: Нека сложат чиста митра на главата му. И сложиха чиста митра на главата му и го облякоха в дрехи, а ангелът Господен стоеше до него. И ангелът Господен засвидетелства на Иисус и каза: Така казва Господ на войнствата: Ако ходиш в Моите пътища и ако пазиш заповедите Ми, тогава също ще съдиш дома Ми и също ще пазиш дворовете Ми и ще ти дам достъп между стоящите тук. Захария 3:1-7.
Тази многовпечатляваща картина разкрива същината на проблема. Някой е загубил достойнството на сана си, изпаднал е в немилост, търси спасение и помощ. В лицето на този първосвещеник Иисус син Йоседеков, е представен целия Божий народ и в още по-общ план - цялото човечество. Човекът е паднало богоподобие и не може сам да се възстанови. Необходима и оказана му е свръхестествена помощ.
Спорът за човека намира пълния си ръст в спора между Христос и Сатана, започнал в небето и пренесен тук на земята.В този с п о р е заложен пълният потенциал на Великата Борба и намира пълният си отговор проблелемът за греха и спасението от греха.
СПОРЪТ ЗА ЧОВЕКА ВЪВ ВЕЛИКАТА БОРБА
Загубил прекия спор със Създателя си в небето, Луцифер пренася своята теза върху човека, където вече има значителен успех. Създаден по "Божий образ", човекът вече не е това което беше.Князът на този свят работи за оформяне света по свой образец. В човека той вижда аргумент да критикува Създателя. Книгата Йов ни разкрива един епизод от тайнствения задкулисен спор: Йов 1:6-11.
Бог спира вниманието на сатана върху Йов. Йов блести сред общото ниво на човечеството,което е падение и деградация. Но дори и така да е, това е изключение, изолиран случай на фона на всеобщото падение на човешкия род. При едно още по-задълбочено изпитване праведността на Йов, се вижда, че и той може да изгуби равновесие. Голямата несправедливост, показана към него и смазващия го физически и душевен товар, пропукват бронята на неговото благочестие , той започва да говори с огорчение и песимизъм, на ръба на отчаянието и бунта. В този случай, Йов чия кауза подкрепя - тази на Бога или тази на сатана? Въпреки, че хвърля много светлина върху решаващия спор, той не го решава. Спорът ще се реши от Христос. Йов просто показва повече богоподобие по характер, става пример и на други за благочестие, но оставя място и на Сатана да спори за човека.
Запомнете: Сатана иска да отдели човека от Бога, защото силата на човека е във връзката му с Бога.
В краткото послание на апостол Юда ставаме свидетели на друг епизод от спора за човека. Юда 9.
Спорът тук е за Мойсей - може ли той да бъде възкресен и взет при Бога на небето, или понеже съгреши, трябва да остане в плен на смъртта и гроба. И тук спорът не може да бъде решен само по достойнствата на Мойсей. Да, той беше повече от другите, но все пак не беше свободен от греха и вината. А грехът си е грях, независимо от смекчаващите вината обстоятелства, заплатата е все една и съща - смърт.
Спорът за човека намира решение само и единствено в лицето на Човешкия Син, Богочовекът Исус Христос. Той единствен може да застане чист и силен пред всяко обвинение и да устои на всяка критика и изпит.
" Кой от вас Ме обвинява в грях?" Йоан 8:46
За да бъде възстановен като член на Божието семейство, човек трябва да дойде при Христос чрез вяра и Го наеме, като свой защитник чрез изповед и покаяние.
"Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си . . . Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости."1 Йоан 1:8,9.
Ако не е убеден в граха си, човек няма да потърси Христос като Спасител. А в такъв случай, като какъв ще Го потърси? Ето тук е проблемът на съвременния християнин. Той е поучаван да изхвърли Божя закон от поклонението си. Но с това е изхвърлил и мярката с която мери добро и зло, правда и грях. За него вече няма грях, а има само обстоятелства, при които се тълкува кое е право или не. В повечето случаи тези обстоятелства са субективни - неговата съвест или ценностна система. Той счита, че Бог не иска друго от него. Но така си остава в своето жалко състояние на виновен.
И понеже, такова "християнство" има присъствие навсякъде в човешките отношения по света, затова и светът ни жъне такава горчива жетва на върха на прогрес и цивилизация в 21 век! Затова толкова стари източни религии, които са само "лунна светлина"в сравнение със слънчевия блясък на Христос и Евангелието, се възраждат, израстват и конкурират и м е т о , което трябва да е едно и достатъчно за всички човеци!
АТАКА ВЪРХУ БОЖИЯ ОБРАЗ В ЧОВЕКА.
Борбата за претворяване вътрешния образ на човека е един дългосрочен процес, който включва много генерации, онаследяване и придобиване на качества, според условията на живота.Създаденият по образ и подобие на Бога човек има вградена в него "имунна система", която да алармира и осведомява личността за проникващия в нея враг. Този страж е съвестта. На Каин е казано:
". . . грехът лежи при вратата, но ти ще владееш над него." Бит. 4:6,7
Дори и когато върши грях, човек може да знае това от гласа на собствената си съвест. Рим. 2: 14,15 . Но съвестта сама по себе си не е достатъчна да бъде критерий за правото и доброто. Тя е податлива на подвеждане, корупция, поквара, както и на прегаряне или атрофия.Както компасът без полюса не може да покаже посоките, така и съвестта без вечния "полюс" на истината не може да бъде безпогрешен водач. В морала на съвременния човек се наблюдава точно този процес - видоизменяне на критериите за добро и зло, за истина и неистина.
Защо става така? Понеже върху съзнанието, битието мислите и чувствата на съвременния човек работят мощни фактори за превземане личността, като крепост на Бога. Работят и за превръщането й в крепост на обстоятелствата, интересите, инстинктът за самосъхранение и силите на злото:
"И поради умножаване на беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее."Мат. 24:12
Характерно за човеците от "последните " времена е че ще нарушават първата и най-голяма заповед - да обичат Бога, а ще обичат повече собствените си наслади."2 Тим.3:1-5
"Битието определя съзнанието" Контролирайки условията в битието, Сатана добива контрол върху съзнанието на хората. "Глас народен - глас Божий!".Така, това не е просто един вербален спор, а един творчески идеен спор, развиващ се в плът, действие и характер.Исус го обобщава с думите :
"Симоне, Симоне , сатана искаше да ви отсее всички, като жито; но Аз
се молих за теб, да не отслабне твоята вяра."Лука 22:31,32.
Тази невидима, но реална борба, става видима и реална в събитията, от съдебния процес на Исус пред Пилат. Там тълпата, обзета от демонински духове скърца със зъби и предпочита един закоравял престъпник, пред невинния и чист Христос.
"Разпни Го! Не щем Този да царува над нас!"
Христос понася това отношение като представител и застъпник за човешкия род. Той става централен обект на спора. Ако не беше в качеството и ролята на такъв, не би имал проблеми, вече Му бяха предложени слава, почест и царство!
НАШЕТО ЛИЧНО УЧАСТИЕ В СПОРА
Ние не сме присъствали на съдебния процес на Христос. Само четем и слушаме за онова събитие и то ни разтърсва. А какво ще бъде когато спорът ще се води пряко върху нас и ние ще бъдем в центъра на онази бясна кампания на омраза, обвинение и стръв за погубване? Това предстои защото е писано:
"Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус." Откр. 12:17.
Тази война на змея всеки може да почувства в себе си, ако е решил да живее "благочестиво в Христа Исуса". Той ще се почувства обкръжен от обстоятелства, които го принуждават да огъва съвестта си и да се нагажда, за да оцелява и успява. Той ще трябва сам да взема решения и да произвежда доказателства в полза или против неговото призвание да бъде "странник и пришелец" тук и да очаква по-добра родина. Ако имахме уред с който да измерваме степента на Божия образ в човека, бихме се изненадали , че той е в обратна пропорция спрямо развитието на интелекта и знанията, на културата и цивилизацията.Забележително, но нелогично!
Цивилизацията, културата, ПРОГРЕСЪТ, науката и изкуството не са доближили човека до Бога. И днес, овчарите от Витлеем са по-близо до Божията "тайна" от великия цар Ирод и титулованите богослови и духовници.Но така е писано, че ще стане, защото светът, който ще посрещне живия идващ Цар на вековете и княз на Мира - Христос, трябва да Го загуби съвсем и пак да не Го познае, когато дойде. Парадокс на парадоксите, казан някога и останал в сила до днес: "Между Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха!" Йоан 1:11.
ТОТАЛНО ОБЕЗБОЖВАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
"Когато Син Човешки дойде, ще намери ли вяра на земята?" Той ще намери много вери, но не и вярата, която е предал веднъж завинаги на светиите".Юда 3.
С най-общи думи трябва да кажем: Светът навлиза в последната си фаза на деградивно духовно развитие, като личната връзка на душата с Бога се заменя със колективно представителство. Личността губи своята пряка връзка със Създателя и лична отговорност за сметка на делегирано представителство на опълномощени лица и институции.Съвестта излиза вън от закона, а човешки закони стават съвест. Една невидима сила иска да обедини света под един скиптър, под една власт. И това не става чрез средствата на завоевания и армии, а чрез невидимия и скрит процес на ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА. Това феноменално явление се очертава вече ясно пред очите ни под названието "Нов световен ред".
Новият световен ред ще отнеме най-свещеното право на личността - да координира и подчинява съвестта си пряко на Божията воля. Такова действие ще изглежда абсурдно и ще се посреща с присмех, ненавист и нетърпимост. Инстанциите ще бъдат така устроени, че да не се намери никъде защита за онзи, който дръзва да не се преклони пред общия култ. Той ще трябва да остане сам, осъден от обществото и напуснат от приятели и близки. Тогава "Спорът за човека"между княза на този свят и княз Емануил, ще стигне своя връх и кулминация и ще се проведе на живот и смърт, включвайки всички средства на борбата.
Това ще въведе верния "остатък"в последната най-голяма кризисна фаза, наречена "Борбата на Яков", или: "Якововата скръб":
"Горко, защото велик е онзи ден, не е имало подобен на него. Това е времето на голямата скръб на Яков, но ще бъде избавен от нея."Ерем. 30:7.
Тогава, най-големият изпит за всяка душа ще бъде не гонението отвън, а съмнението отвътре: Дали съм готов пред Бога? Верните ще устоят и ще излязат от огъня на изпитанието като злато, пречистено и блестящо. Те ще бъдат п о б е д и т е л и над змея, звяра и неговия образ.
"А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство, като не възлюбиха живота си дори до смърт." Откр 12:11.
Тяхното живо лично свидетелство ще определи тяхното място и тяхната участ в СПОРА ЗА ЧОВЕКА.
За да може Бог да реши за теб в часа на великия спор, реши за Него ти с е г а!
"Всеки, който изповяда Мен пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели. Но ако се отрече някой от Мен пред човеците, ще бъде отречен и той пред Божиите ангели. Лука 12:8,9.
"Господи, Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!"Лука 23:42.
А м и н !