Тема 6
ТРЕТАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ И ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ
"Третата ангелска вест е вестта за оправдание чрез вяра"
Елън Уайт
Изненадващо звучи това определение, защото в самата вест не се говори нищо за вяра, нито за оправдание. Вестта звучи ултимативно и вещае Божия гняв над онези, които не я приемат. Нека я чуем в собствения й текст:
" И друг, трети ангел ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му и ще бъде мъчен с огън и жупел /сяра/ пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове. И онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му." Откровение 14:9-11.
Посланието на тази най-впечатляваща вест е само по себе си едно страшно предупреждение, което вещае Божия гняв над онези, които биха дръзнали въпреки всичко да оскърбят Бога. Ако това не е вест на Божия гняв, тогава какво?
Но Божият гняв не е човешки гняв. И ако някой по човешки тръгне да прогласява Божия гняв, той ще създаде много конфликти, много разделения и настройки, защото ще види в "звяра" само папата, в "белега" само спорният почивен ден и във "виното на Божията ярост" - само греховете на другите, опустошителните природни и социални бедствия и техния необратим финал - огънят на пъкъла. Вестта ще стане за него повод за човешки гняв и той ще повтори отдавна правени грешки, като застане на Божието място и спекулира с Божието име. Така той ще се отдалечи от самата вест и ще се размине с нейното съдържание, също както някога пророк Йона се бе разминал със смисъла на собственото си послание- той очакваше гибел, а дойде спасение! Спомнете си колко разочарован остана горкия пророк! Беше смъртно оскърбен и наранен!
За да избегнем същия резултат в собствения си опит, добре ще направим да не тръгваме да проповядваме Третата Ангелска Вест на другите, преди да се е открила в пълнотата си на самите нас. Защото тя е вест първо до самите вестители, а после до всички човеци. Да, тази трета вест говори за Божия гняв, но Божият гняв говори за Божията любов и Божията правда. И никога Божият гняв не предшества Божията любов и Божията правда, а ги следва, когато са отхвърлени.
Трябва да погледнем към третата ангелска вест като към последен шанс да уредим отношенията си със светия Бог. Първо ние, АДВЕНТИСТИТЕ, които олицетворяваме третият ангел и неговата вест, като сме въведени в Божия план и мисионската Му поръчка, трябва да бъдем очистени и помазани " с дух и сила", за да предадем вестта си подобаващо. Божията служителка не случайно е свързала третата ангелска вест с оправданието чрез вяра. Само в Христос е началото, същността и завършека на човешките надежди.
Третата Ангелска Вест е призив към Църквата на остатъка за преориентация, преосмисляне и преоткриване на ЖИВИЯ ХРИСТОС, който постепенно е бил изгубен за човечеството. Не че името Христос е било изгубено за историята, традицията или теологията. То винаги е присъствало там, само че Неговото съдържание е било подменено с друго. Като бисер на дъното на океана, затворен в своята черупка, обвит и обрасъл с водорасли, Христос много малко или никак не е познат сред хората в Неговия пряк досег и благотворно, изцелително излъчване, в Неговото богочовешко влияние и блясък. Историята, традицията и религиозната практика познават един видоизменен, схоластичен и останал далеч от оригинала образ. Върху Него са работили много човешки умове и той с течение на времето е станал едностранчиво оформен по предимно само човешки или предимно само божествен начин. Така е останал непознат като това, което в действителност е и трябва да бъде: "Емануил, Бог с нас", Богочовекът, човешкият и Божий Син - Исус Христос, Господ, нашата правда. Лишена от това присъствие, човешката религия, християнската вяра и изобщо християнството е останало без Христос. А Той каза:
"Отделени от Мен, не можете да сторите нищо. . " Йоан 15:5
Това отделяне на християните от Христос, това загубване на "пребъдването" за което Той говори се дължи на естествената съпротива на силите на злото отвън и вътре в нас, на нашата податливост на греха, особено когато е добре облечен и привлекателен. Такъв отпадък е предвиден и предсказан не еднократно в светите Писания. Но там е предвиден и предсказан и един поврат, едно пробуждане и реформация, един духовен възход. Тройната Ангелска вест възвестява и отбелязва започването на този поврат и тя го свързва пряко с новото положение на възкръсналия и вечно живеещ Христос - влизането Му във второто отделение на Небесното Светилище. Това отделение носи още красивото название Светая Светих или пресвето място.
Там Христос започва друг вид служба, която се отразява на Неговите последователи, очакващите Го Адвентисти тук на земята. Те трябва да знаят това, което прави и да продължат да Го следват чрез вяра там където е. В това следване "чрез вяра" влиза освен интелектуалната информация за службата Му на Първосвещеник и застъпник в Светая Светих, още и едно съживяване на личната връзка с Христос и обличане в Неговата сила, както при апостолите.
Третата ангелска вест не може да бъде пълноценно и подобаващо прогласена от вестители, които не са преживели н о в о р о ж д е н и е . Те не познават вестта в себе си и затова не могат да запознаят други с нея. Тяхното положение досущ прилича на онези синове на Скева /Деян.19:13-17 /, които не само че не изгонили нечист дух, но и претърпели унизително поражение от него. Имаме нужда да пребъдваме в Христос и Той в нас. За това не е потребно да имаме някакво велико и рядко преживяване, а да се приближим до Христос така естествено и неусетно, както сме се отдалечили от Него. Трябва да мислим за Христос, трябва да Го наблюдаваме, да Го изучаваме, трябва да сравняваме живота си с Неговия. Трябва да Го оставим да живее Своя живот в нас. Трябва да страдаме с Него и да се радваме с Него, трябва да стигнем до там, че да можем да кажем:"Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен." Гал. 2:20. Тогава ще можем да покажем на другите вярата която спасява - вярата която е спасила нас и може да спаси и тях. Тогава ще познаваме оправданието чрез в я р а и ще бъдем способни да прогласяваме Третата Ангелска Вест.
Духът на Пророчеството ни дава една семпла и ефикасна рецепта за възвръщане изгубената ни духовна сила:
"Християните трябва да възпитават у себе си любов към размишлението и да имат дух на посвещение. Мнозина се отнасят с неохота към моментите на размишление, към изследването на Писанието и молитвата сякаш прекараното по този начин време е изгубено. Бих желала всички да видят тези неща в светлината на Божията воля за нас. Тогава бихме поставили Божието царство на първо място. Когато сърцето ни е в небесна атмосфера, това ще даде жизненост на всички наши обноски и ще влее живот във всички наши задължения. Ако възпитаваме ума си да се занимава с небесните неща, това ще внесе сила и живот във всяко наше начинание.
Нека всеки, който желае да бъде съучастник на божественото естество, да оцени факта, че е нужно да изостави всяка земна поквара и похот. Нужна е постоянна и упорита борба на душата срещу злите представи на съзнанието. Трябва твърдо да се съпротивляваме срещу изкушението да грешим в мисли или дела. Душата трябва да бъде опазена от всяко петно чрез вяра в Онзи, Който е способен да ни предпази от падение. Добре е да размишляваме върху Писанието, да мислим трезво и искрено върху нещата, свързани с вечното ни спасение. Безкрайната милост и любов на Исус и принесената в наше име жертва изискват най-сериозното ни и задълбочено размишление. Необходимо е да разсъждаваме върху характера на нашия скъп Изкупител и Ходатай и да се стремим да разбираме значението на спасителния план.. Да размишляваме върху Неговата мисия да спасява народа Си от греховете им. Когато постоянно мислим върху небесните теми, нашата вяра и любов ще се засилват. Молитвите ни ще бъдат все по-угодни пред Бога, защото ще бъдат все по-примесени с вяра и любов. Ще бъдат по-разумни и пламенни.
Когато по този начин запълва ума си, вярващият в Христос ще бъде способен да вади добри неща от съкровището на сърцето си."
Е. Уайт, "Божии синове и дъщери"
Тази рецепта е действала преди 2000 г. действа и сега. Нейният обобщен и лаконичен израз в Божието Слово гласи така:
"А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, като от Духа Господен." 2 Кор. 3:18
Както ухапаните от змии по времето на Мойсей поглеждали към медната змия и оздравявали, както Петър вървял по вълните като гледал Христос, така и ние като следваме с вяра Христос в небесното светилище приемаме силата нужна за това време и ставаме Негови свидетели с една актуална вест точно за това време. Така ставаме и победители в най-голямата от всички борби и съпричастни на наградата, несравнимо надминаваща всички награди. Зовът отправен към нас е:
"На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол." Откр. 3:21
Има ли друга по-достойна и по-желана гледка за нашите бленуващи очи и жадуващи сърца?
"Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята. И след като изтлее кожата ми, пак с плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и моитге очи ще гледат, но не като чужденец. За тази гледка се топят всичките ми вътрешности." Йов 19:25-27.
ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ
Вестта за оправдание чрез вяра ни води при Христос. А Христос ни води в Небесното Светилище, където, спотаена от предвечни времена, стои една велика тайна, най-голямата от всички т а й н и на битието. Нея ще призовем сега за разглеждане, под названието: "В е ч н и я т з а в е т ".
Както вече бе отбелязано, третата ангелска вест не е просто заплаха на един разгневен Бог, а много повече от това, е покана на един любящ Бог за спасение. Иначе казано, тя е покана за подновяване на един з а в е т, който е съществувал, бил е нарушен, но е останал неразрушим и очаква своето възстановяване в лицето на теб и мен. Зад този завет стои вечния Бог и той е В е ч е н з а в е т .
За вечния завет сме говорили вече в една от темите на този сайт, но сега това отново се налага с пълна сила, защото, ако има някакво най-общо и най-всеобхватно название на отношението между Бог и човек, то е "ЗАВЕТ". Какви асоциации предизвиква тази дума в съзнанието ви? За мен тя винаги е свързана с представата за "смърт". Тъй като "завет" в най-основен смисъл означава "завещание", от това следва, че волята на завещателя влиза в сила при неговата смърт. Така че при един завет трябва задължително да има смърт. Има ли такъв вечен завет с предвидена в него смърт?
Да, в свещените страници на Библията, през всичко казано там, прозира както един завет, така и една смърт. Ето няколко лъча от това прозрение:
"Като знаете, че не с тленни неща, злато или сребро сте изкупени от суетния живот предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше п р е д о п р е д е л е н преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас ..." 1 Петр. 1:18-20.
"Откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена..." Рим 16:25
" . . . тайната, която е била скрита за векове и поколения ..." Кол. 1:26,27
"Който ни е спасил и призовал . . . според благодатта дадена нам в Христос Исус преди вечните времена . . ." 2Ттим. 1:9
" ... тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в нашия Господ Исус Христос. Еф. 3:10,11
"В жертва и принос Ти нямаш благоволение . . .тогава рекох: Ето ида! В свитъка на книгата е предварително писано за Мене: Драго ми е Боже мой да изпълнявам волята Ти и законът Ти е дълбоко в сърцето ми." Пс. 40:6-8.
Вечният завет е съществувал преди да се появим ние хората и преди да бъде създадено всяко разумно творение. Когато Бог е решил да създаде себеподобни творения, Той е изработил и регламента на Своите отношения с тях: Те ще имат морална свобода да избират между добро и зло. Ще бъдат подчинени на закона на свободната воля и тяхната лоялност спрямо този закон ще им гарантира вечен живот. А какво ще стане, ако те злоупотребят с тази свобода и изберат злото? Това ще хвърли укор и обвинение против Бога. Тогава Бог ще разкрие Своята истинска същност и характер пред цялата вселена. Но за това ще са необходими допълнителни аргументи, неналични до започването на спора. Ще трябва да се създаде един вселенски съд със очевидци, свидетели и веществени доказателства. Това е станало възможно при появата на първата жертва на злото - човекът. Сега вече Бог е могъл да разкрие и неразкритата част от Себе Си. Той е имал обект върху когото да прояви най-върховното си качество - любовта, изявена чрез БЛАГОДАТ. Йоан 3:16. За подведените от изкусителя и паднали в грях Адам и Ева е била предвидена една изкупителна жертва, която ще легне в основата на вечния завет. Жертва значи смърт. Тази изкупителна смърт ще разпечата Божието завещание и ще приведе в действие Божият спасителен план за провиненото в грях творение.
Онези, които са запознати с бунта в небето под водителството на Луцифер, знаят, че така е започнала великата борба между Бог и Сатана. Полето на което се провежда тази борба днес е човешкото сърце и човечеството като цяло. Трябвало е, трябва и ще трябва да се избира между вечния завет на мир с Бога и бунта против завета и Завещателя. Най-кратко казано, всеки трябва да избира между Бог и Сатана. Но това не е така просто, защото бунтът има своите устои вътре в самите нас, а около нас е маскиран като величествено влияние и често като служба на Бога. Свещеният текст описва това с думите: "Сам Сатана се представя на светъл ангел " 2 Кор. 11:14. Пренесена от небето тук, на нашата земя, Великата Боба е съпътствала цялата история на човечеството. Развитието на вечния завет е протичало на земята при неблагоприятни условия, съпротива, падение и контраблагочестие. Целта на княза на този свят е била да заличи привилегиите на завета и да обвърже наследниците на обещанието със своето царство и своето поклонение. Затова той е трябвало да превземе службите, които олицетворяват завета и да ги замени с други свои форми.
САТАНА ПРОТИВ ЗАВЕТА
Човешката история започва с грехопадението в Едем. Веднага след това Бог постанови жертвите. Кръвната жертва е напомняла и говорела за Божията изкупителна жертва, за завета на Божието обещание, който като щафета трябва да бъде пренесен през цялата история и да доведе до изпълнение на Божието обещание да върне човека отново в Рая. Първата атака срещу този символ на завета е описана в Бит. 4:3-7. Каин принася жертва, която Бог не приема. Бог прави разграничение между добро и зло в поклонението /ст.7/. Приетата жертва на брат му Авел показва, че "доброто" в поклонението е жертвата да бъде кръвна, т. е. да има с м ъ р т . Опитът на Каин да заобиколи това изискване и го замести с производствен продукт, плод на неговата дейност е нарушение на завета и отказ от необходимостта да бъде възстановен. От тук нататък ще ставаме свидетели на все по-дръзки и все по-масови прояви на подмяна и фалшификация на установените от Бога символи на поклонение. Ето някои от тях:
· 1. Златният телец
Тази неизменна конфронтация между повелята на Божия завет и неговите фалшификации намира яркия си израз в събитията, описани в Изход гл. 32 Докато Мойсей е на планината и приема от Божията ръка скрижалите на завета, долу в лагера на израилтяните се разпалва поклонението пред златния телец, което е един рецидив на египетския култ към свещения бик Апис. Божият завет е заменен с мерзка езическа практика. Той е нарушен и отхвърлен. Мойсей дава нагледен израз на своето негодувание и върховно възмущение, от това като строшава плочите на завета. Божият завет не приема други форми на поклонение, освен една - закланото агне.
2. Валаам
Враждата на Сатана срещу вечния завет в лицето на Израил се открива ясно и в историята за пророк Валаам. Този пророк, моавец по народност е потърсен от моавския цар Валак, за да неутрализира нашествието на евреите в Ханаан. След много опити хем да задоволи Бога в пророческата си дейност, хем да спечели нещо от изгодната сделка с моавския цар, той е принуден да бъде само Божий инструмент, а не посредник в корумпирани отношения между Бога и човека, между съвестта и интереса. Въпреки личното си желание, той изрича пророчество, в което Вечният Завет доминира, а езическите народи отстъпват и изчезват:
"Виждам го, но не сега, гледам го, но не от близо, ще излезе звезда от Якова и ще се въздигне скиптър от Израиля. . . " Числа 24:17
3. Моавски култове против з а в е т а .
Пред самите граници на Ханаан, пред обетованата земя, където странстващия Израил би намерил по-добри условия да служи на Бога и да гради з а в е т а , той се натъква на обстоятелства, които за малко не провалят цялата му мисия. Вместо вражда, моавците предлагат сближение, културен и религиозен обмен и участие в езически обичаи със съпътстващия ги разгулен живот и разврат. Прекъсването на това отстъпление става с цената на 24 хиляди души човешки жертви. Числа 25 гл.
4. Съпротивата на евреите против Еремия.
По силата на Божието обещание и под Неговото ръководство, Израил се настанява в обетованата ханаанска земя. Но народът на завета, както виждаме, не живееше на висотата на този завет. Той се увличаше по показния блясък на околните народи и по пищните им тържества, по външните им, видими успехи и колоритна култура. Вместо да остане със своето теократично управление, той поиска да се управлява от цар. 1 Царе 8:5. В едно нещо, обаче, остана сплотен и монолитен - своята фанатична и сляпа привързаност към х р а м а. Същият този храм, който трябваше да ги сближава с техния Бог, неусетно стана идол, който измести живия Бог от съзнанието и поклонението им. По времето на пророк Еремия те вече не чуваха Божия глас, не разпознаваха истинските пророци от фалшивите и не възприемаха вестите, които им се изпращаха една след друга. Надвисналата над Юдея Вавилонска опасност не ги водеше до покаяние и послушание, а по-скоро чрез инстинкта за самосъхранение, до дръзки мечти и амбиции. В надвисналата опасност те разчитаха на своите собствени сили и търсеха военна помощ от други богопротивни народи, като напр. Египет. Кое одързостяваше до такава степен отстъпилия от завета Израил? Има една магическа дума, която ги екзалтираше до степен на самозаслепяване и безумие: ХРАМЪТ! Те изхождаха от предположението, че щом храмът на живия Бог е сред тях, задължително и Бог ще бъде на тяхна страна. Многократните опити за отрезвяване и полаганите усилия от страна на Божия пророк Еремия да се избегне катастрофата останаха напразно. Така, отстъпилия от Божия Завет народ отиде в плен на Вавилон за цели 70 години. Храмът, на който толкова много се уповаваха, беше разрушен, защото ръкотворните храмове имат значение за Бога само ако поклонниците са истински и самите те са един жив храм.
Храмът бе сринат, но заветът на Бога, Вечният Завет не загина. Бог продължи да подържа връзка с народа на Своя Завет чрез верни пророци като Еремия, Езекил и Данниил. Вестта, която им бе дадена гласеше: Ако бъдете верни на "завета", той пак ще бъде подновен и ще ви оживи. На пророк Даниил беше дадено едно пророческо предсказание, че вечният завет предстои да бъде потвърден и то от самия Началник на завета, който е Христос. Дан. 9:27. Така загубилият силата си поради греха, стар завет, щеше да се превърне в нов и жив завет, който истинските поклонници носят в сърцата си.
ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ ПОДНОВЕН
Един завет, потъпкван толкова пъти, показва, че не е годен да бъде "вечен". Не е годен по вина на една от страните - човека. Бог сам не може да подържа един завет. Заветът или трябва да бъде взаимен или е недействителен. Бог застава безрезервно зад тази дилема, равна на закон. Той обявява с накърнено достойнство и с цялата сила на факта: Нарушиха завета Ми! Но божественият завет не може да бъде унищожен дори от една неустойка. Той е създаден да бъде вечен и е вечен като Създателя си. Потъпкан? Да! Отхвърлен? Да! Омърсен и унизен? Да! . . . Но унищожен? Не! Никога! Това е инициатива на Божеството, мероприятие на Всемогъщия, завет на вечността! Защото заветът на Бога е завет на любовта. А тя е непобедима и безсмъртна. Тя е творческа сила, която може да създаде от мрака светлина, от пепелта огън и от смъртта - нов живот. Всичко може да е опорочено, но любовта - не! Тя още не е открила себе си и не е казала последната си дума, нито е изчерпана. Заветът е прекъснат от човека, но сега с проблема ще се заеме сам Бог, като включи в проблема и човека. Вселената ще види нещо невиждано и ново. Eдин завет пада но на неговото място ще бъде въздигнат друг по-истински и основан на по нерушими основи. Той наистина ще бъде взаимен и неотменимо вечен: Еремия 31:31-33.
"Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с израилевия дом и с юдовия дом н о в з а в е т ; не такъв завет, какъвто направих с бащите им в дните, когато ги хванах за ръка за да ги изведа из египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат мои люде."
Нов завет? Закони, написани на сърцето? Познание за Бога, което не се нуждае от преподаване и поучаване? Как е възможно това с човешкото сърце, което е "измамливо повече от всичко" и твърде болно и похабено? Това е Божията тайна, Негово оръжие, което ще върне човека в неговото достоинство, ще възстанови ЗАВЕТА и ще го направи ВЕЧЕН!
"И без противоречие, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, доказан бе чрез Духа, виден от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава." 1 Тим. 3:16
Обикновено текстът гласи "Този", вместо "Бог". Но Кой е този "Този" обясняват множество други текстове. Впрочем няма друг, Който да отговаря на приведените характеристики. Истината е само една: Бог стана човек. Бог поднови нарушения завет, като реабилитира човека и го примири със Себе Си. Той го включи в един нов завет на мир, и го подпечата с жертвата Си. Той е Автора на в е ч н и я з а в е т .
В този "нов" завет, позицията на доскорошния виновник, престъпник, нарушител на завета, става облагодетелствана, престижна и завидна. Той е почетна страна в един завет, който е утвърден завинаги като небесата.
Рим. 8:33-39.
Случило се е нещо, което е променило неговия пораженски статус. Кое? Смъртта на Завещателя. От възможен, но провален и декласиран наследник, той е станал действителен и законно утвърден наследник. Сега той не се сили да се оправдава, защото е оправдан. Не се мъчи да заслужи наследството, защото го притежава. Има статус и печат на Божието одобрение. Грешното му минало се прощава, настоящето му се освещава и бъдещето му се изяснява и осигурява. Той е счетен пред Бога праведен и няма оръжие, закон или власт която да му отнеме това звание. Рим. 8:1. Рим. 5:1.
Силата, чарът, превъзходната тайна и чародейна мощ на Новия Завет се нарича БОЖИЯ БЛАГОДАТ или ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА. Това е същността на "вечния завет". Според него, Бог ще се яви на поправителен изпит от името на проваления човек, като "Втори Адам". Ще приеме човешка плът и в нея ще докаже силата Си над греха. Ще го победи. Ще изработи оправданието, а човекът ще го приеме и усвои чрез в я р а. Каква великолепна платформа за спасение! Какъв невероятен шанс за падналата, осъдена човешка раса по силата на който не би трябвало да се загуби нито един човешки живот, в който има вяра и изповед на вяра в Исус Христос. Християнството, което днес е най-многочислената религия на света, би трябвало отдавна да въдвори Божието Царство на земята. Би трябвало отдавна да привлече и обърне другите религии към истинската вяра и истинския Бог. Би трябвало да има само един Бог и една вяра! Да, би трябвало . . .
А защо не е станало? Защо бяха толкова много братоубийствени войни при наличието на такава превъзходна светлина? Защо Христовото име завладя света, но Христовата любов не го промени? Защо християнството от ученичество в нозете на Учителя, стана религия с владици, свещеници, теолози и папи? Защо се загуби квасът на истината и силата на живата вяра? Защо любовта стана себелюбие? Защо потъмня блясъкът на истинското злато и пресъхна изворът на живата вода? Защо християнството се раздели на хиляди формации и фракции и защо съвременното "християнство" остана без Христос?
Отговорът е неудобен за съвременния християнин и се избягва . . .Той се премълчава, заобикаля, или директно отхвърля. Простичката истина се изменя, заглушава и погребва под една уж съвременна религия, уж критична и научна мисъл , под шума на високоговорители, сензации, разширени познания и чудеса. . . , Полемики, аргументи, доводи и доказателства я обграждат, тя се третира с модерна и постмодерна критика, "разширени познания и вещина", дори неприязън, вражда, гонение и нетърпимост или просто се прикрива под блясък на свещи, булото на мистика, наркозата на сензации,чудотворства, прожектори, музика, танци и шум на барабани! Внушава ни се, че такова нещо всъщност няма и въпросът е краен, тенденциозен, фанатичен . . . А дълбоко в себе си чувстваме, че Христос отново е върнат и поставен в гроба. Над Него остават само повяхващите ни цветя, които от време на време подновяваме. Но и в този нов гроб, старата истина е все пак жива. Тя пулсира и диша изпод смъртния саван с който са я завили. И когато Св. Дух намери пролука да озари и настрои съвестта, нейният ясен глас се чува, гласа на непроменимия и жив Бог: Нарушиха завета Ми! Отхвърлиха Мене, извора на живата вода и си изкопаха разпукнати щерни . . .Ер. 2:13
"Ерусалиме, Ерусалиме, колко пъти исках да ви събера под крилете си, но вие не искахте ! . . .
Мат. 23:37
Тъй че, онези, които се вписват под званието "християни" днес, са нарушили вечния завет. Те са се върнали при своите идоли и любими идолопоклоннически учения, забравили са цената с която са били купени и завета с който са били обвързани. Християнството днес е многолико и многобройно, но то няма завет на който да служи. То е в идейна безтегловност, като стадо, лишено от пастир, обречено на заблуждения, разпръскване и разграбване.
ЗАТОВА, Бог в милостта Си, му праща и третата ангелска вест, за да се спре и избави от гибел, преди да бъде много късно. Тази небесна вест има пълномощията и силата да запази наследството за наследника, като го върне към Исусовата вяра и възстанови ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ без, който душата е обречена, защото няма Бог и няма спасение!
НАСЛЕДСТВО С ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Ако гледаме на Новия Завет, като на наследство само с права без задължения, ще го опорочим. Ще трябва да влезем в нечестната роля да пратим Христос отново на кръста да умира за греховете ни, защото без задължения не може да не се живее в грях. Всички привилегии дадени чрез завета трябва не само да се приемат, но и да се опазят. Без това условие, което е равно на задължение и има силата на закон, става неизбежно връщането отново в робството на греха. Евр. 6:6; Евр. 10:26,27. Божията благодат е условна. Тя носи след себе си, едно условие и една заповед: Йоан 8:11 " И Аз не те осъждам, иди си и не съгрешавай повече!"
В разрез ли е това с Божията любов? Изменя ли Бог на любовта Си, когато твърди, че "заплатата на греха е смърт?" Ще се отрече ли от Себе Си, когато все пак ще трябва да унищожи греха и грешниците? Би направил така, ако се огъваше и нагаждаше по отстъпленията на творението Си. Би проявил малодушие и би отворил врата за вечни нещастия и бунтове във Вселената. Но Божията любов си остава л ю б о в , дори когато отнема правото на грешника да бъде вечен. Той ще му каже: Ти не прие и не последва Моята воля, тогава нека бъде твоята воля! И никой не бива да се сърди за своя избор.
Заветът, повелята на благодатта е двойно признание на греха т.е: Приемане на вината до прощението и поемане отговорността да не се греши повече след прощението. А кой ще ни покаже греха, ако не з а к о н ъ т ? Това е дело на закона. Така ние ставаме законни наследници на Божията благодат, когато възстановим в живота си правата на Божия закон. Законът е основа на реда, а Бог е Бог на реда - 1 Кор. 14:33. Щом Христос е трябвало да подчини Себе Си на дисциплина, ред и освещение то и ние трябва да го правим по Неговия пример: Йоан 17:19. Заради тях, Аз освещавам Себе Си. . и Евр. 5:5-10..
ОБОБЩЕНИЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Третата ангелска вест е призив и подтик към оправданието, което е в Христос. Тя ни води при Христос, а Христос ни води в Светая Светих на небесното светилище. Там е еталонът на Божията мярка за право. Той е неизменно един и същ и доста различен от този тук на земята. Ако последваме с вяра Христос там, където е сега, ще приемем и Неговата мярка за право и оправдание. Това ще открие пътя за Божието помазание със Светия Дух и приключване евангелската поръчка чрез изливането на "късния дъжд. "Божият завет, залегнал в спасителния план е вечен, но той е преминал през фази на нарушение по вина на греха и податливостта на човека към него. Основните две фази, през които е минало нарушението на ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ са : Стар завет и Нов завет. И в двете има нарушение и отстъпление, налагащи преосмисляне и подновяване на з а в е т а .
До Голгота, отношенията в завета са условни, работи се с условни стойности - символи, образи и сенки. Жертвени животни заместват истинската жертва на завета - Божият Агнец. Там участникът в завета приема условно оправдание и получава успокоение на съвестта си. Но това не го прави по-годен за изискванията на завета. Потенциално, той пак си остава нарушител на завета, защото казусът му не е уреден с центъра на оправданието и спасението. Смъртта на Божия Агнец на Голгота го облича в права, които сам не е могъл да си издейства. Той става наследник по обещание, праведен чрез вяра в Онзи, Който му придава Своята правда. Така Христос става: "наша правда". При подобаващото пребъдване в този завет, подбудата на живота става не добрите дела, а вярата и любовта към Бога. Тази любов към Спасителя е по-силна от любовта към греха. Грехът губи магическата си сила над него. Така,новороденото от Божия Дух сърце, "не съгрешава". Девизът на такъв един обновен живот е : "Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява". Фил. 4:13.
Ако християнството беше следвало Новия Завет в Христос Исус, не би имало повторно отстъпление.Светът отдавна би бил обърнат и въведен чрез новия завет на Христос във вечния завет на Бога - спасението. Но множество частично приели християнството хора, начело със своите водачи и с помощта на държавната власт, са се върнали отново в Стария завет, като са заменили истината в Христос със традиции, човешки учения и езически обичаи. Така ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ отново е бивал осуетяван поради доброволното невежество на официалното християнство. Въпреки големите проблясъци на Реформацията, истината не е била разкрита напълно докато Христос е бил в първото отделение на небесното светилище. Според пророчеството в Дан. 8:14, това време изтича в 1844 година и е отбелязано като "очистване на светилището". Тогава Христос влиза във второто отделение, Светая Светих и пълната светлина на "Вечното благовестие" огрява земята. Това дава повод за нов подход към новия завет чрез възвръщане към пълната истина в Христос.Такова е условието за възстановяване на ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ - приемане на пълната светлина и живеене според нея. Третата ангелска вест е вест за оправдание чрез вяра, единствения път за влизане във Божия завет и спасение. Онези, които ще отговорят на това условие няма да са болшинство. Те ще бъдат "остатък" "малко стадо" спрямо формалното и нереформирано християнство. Но те ще имат Божието одобрение и ще бъдат победители в края на ВЕЛИКАТА БОРБА.
Писано е:"На човеците е определено веднъж да умрат, а после настава с ъ д ! Евр. 9:27, 28.
Животът ни е еднократен дар с еднократен шанс - да го спечелим или да го загубим. Да го загубим можем по безброй начини. Да го спечелим е възможно само по един начин: Да възстановим ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ с ВЕЧНИЯ Бог! "Бог ни е дал вечен живот и тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот, който няма Божия Син, няма тоя живот." 1 Йоан 5:11,12.
Господи, въведи ме в твоя вечен завет и ми дай част с онези, които те чакат и за които ще дойдеш!
А м и н
ИЗВАДКИ ОТ ПИСАНИЯТА НА Е. УАЙТ:
Няколко души ми писаха, интересувайки се дали проблемът за оправдание чрез вяра е вестта на третия ангел. И аз отговорих: ‘Наистина това е вестта на третия ангел’” (“Избрани вести”, т.1).
“В своята велика милост Господ изпрати най-скъпоценната вест на народа Си чрез старейшините Уоганър и Джоунс. Целта на тази вест е да прибави повече значимост на разпнатия Спасител пред света жертвата за греховете на целия свят. Тя ни представя оправданието чрез вяра в нашата Крепост, тя приканва хората да получат Христовата правда, проявяваща се в послушание във всички Божи заповеди. Мнозина са изгубили Христос от погледа си. Техните очи трябва да бъдат насочени към божествения Му образ, към заслугите и непроменимата Му любов към земните чада. В ръцете Му е съсредоточена цялата мощ, той може да обдари с богати дарове хората, да остави безценния дар на собствената Си правда в безпомощните човешки ръце. Това е вестта, която Бог е наредил да бъде възвестена на света. Това е вестта на третия ангел, която с висок вик трябва да бъде прогласена и придружена с изливането на Светия Дух в богата мярка” (“Свидетелства към проповедниците”).
“Вестта за Христовата правда трябва да бъде прогласена от единия да другия край на земята, за да подготви Пътя за Господа. Делото на третия ангел е приключено чрез Божията слава” (“Свидетелства”, т.6).
“Последната вест на милост, дадена на света, е откровение на Божия характер, пълен с любов! Божиите чада трябва да изявят Неговата слава. В личния живот и характер те трябва да разкрият, какво е направила за тях Божията милост” (“Христови нагледни уроци”).
Вестта ще бъде изявена с голяма сила
“Когато третата ангелска власт премине във висок вик и заключителното дело бъде придружено с голяма сила и слава, тогава дял в тази слава ще вземе и Божия народ. Това е оживотворяващия и укрепващ силите им Късен дъжд, помагащ им да преминат през времето на изпитанията” (“Адвентен библейски коментар”, т.7).
“С приближаването на края, свидетелствата на Божиите служители ще стават все по-решителни и по-силни” (“Избрани вести”, т.3).
“Тази вест (Откр. 14:9-12) обхваща двете предхождащи вести. Тя е представена като изявена с висок вик. Това е силата на Светия Дух” (“Адвентен библейски коментар”, т.7).
“Когато вестта на третия ангел премине във висок вик, нейното възвестяване ще бъде придружено с голяма сила и слава. Лицата на Божиите чада ще блестят с небесна светлина” (“Свидетелства”, т.7).
“Сред тъмните сенки на последната велика земна криза Божията светлина ще проблесне най-ярко и песента на надежда и увереност ще се разнася с най-чиста и възвишена мелодия” (“Възпитание”).
“Както е в Откровение 18 глава, третата ангелска вест трябва да бъде възвестена с голяма сила от онези, които отправят последното предупреждение против звяра и неговия образ” (“Свидетелства”, т.8).
Подобно на движението през 1844 г.
“Силата, която раздвижи хората така силно през 1844 г., отново ще бъде изявена. Третата ангелска вест ще бъде възвестена не шепнешком, а с висок вик” (“Свидетелства”, т.5).
“Аз видях, че тази вест ще приключи със сила и слава, далеч надвишаващи среднощния вик” (“Опитности и видения”).
Подобно в деня на Петдесятницата
“С ревностен копнеж гледам напред към времето, когато събитията, станали в деня на Петдесятницата, ще бъдат повторени дори с по-голяма сила, отколкото тогава. Йоан казва: “Аз видях друг ангел, излизащ от небето и имащ голяма сила, и земята биде осветена от славата Му” (Откр. 18:1). Тогава, както и на Петдесятница, хората ще слушат истината, която им се говори, всеки на своя език” (“Адвентен библейски коментар”, т.6).
“В нощно видение пред очите ми преминаха различни сцени, показвайки голямо реформаторско движение сред божия народ. Мнозина хвалеха Бога. Болни биваха изцерявани и други чудеса се извършваха. Съществуваше молитвен дух, какъвто беше проявен във великия ден на Петдесятницата” (“Свидетелства”, т.9).
“Великото евангелско дело не ще привърши с по-малка изява на Божията сила, отколкото тогава, когато се отбелязваше неговото започване. Пророчествата, които се изпълниха при изливането на ранния дъжд, ще се изпълнят и при привършването на евангелското дело, когато бъде излят късният дъжд...
Божиите служители с радостни и блестящи от свято освещение лица ще бързат от място на място да проповядват небесната вест. Предупреждението ще бъде разнесено по цялата земя от устата на хиляди. Чудеса ще бъдат извършвани, болни изцелявани, знамения и чудеса ще съпровождат вярващите” (“Великата борба”).
Бог ще използва средства, които ще ни учудят
“В това последно дело Бог ще работи по начин, много по-различен от обичайния, по начин, противоположен на който и да е човешки план. Между нас ще има и такива, които винаги ще желаят да контролират Божието дело, дори да диктуват неговия ход, като тогава ще бъде поето от ангела, който се присъединява към третия ангел при разгласяването на вестта на света. Бог ще използва пътища и начини, с които ще покаже, че Той държи кормилото в собствените Си ръце. Работниците ще бъдат учудени от семплите средства, които Той ще използва, за да осъществи и усъвършенства делото Си на правда” (“Свидетелства към проповедниците”).
“Не си мислете, че ще бъде възможно да бъдат правени планове за бъдещето. Нека Бог бъде признат за сигурния във всички времена и при всички обстоятелства Кормчия. Той ще работи чрез подходящи методи и ще поддържа, умножава и съгражда Своя народ” (“Съвети към писатели и издатели”).
“Утешителят трябва да се изяви не по някакъв специфичен начин, който човек може да обозначи, но посредством Божия наредба в непредвидени случаи и с начини, които ще прославят името Му” (“Писания на Е. Вайт”).
“Той ще въздигне сред обикновените хора мъже и жени, за да вършат делото Му, както в миналото призова рибари за свои ученици. Скоро ще се наблюдава пробуждане, което ще удиви мнозина. Тези, които не осъзнават необходимостта от това, което трябва да бъде извършено, ще бъдат подминати, а небесните вестители ще работят с онези, които са наричани семпли хора, подготвяйки ги да разнесат вестта на много места” (“Публикувани ръкописи”, т.5).
Работници, подготвени от Светия Дух
“В последното тържествено дело ще бъдат включени и няколко велики мъже... В наши дни Бог ще извърши работа, която малцина очакват. Той ще въздигне и възвеличи сред нас онези, които са възпитани по-скоро чрез помазване от Светия Дух, отколкото от повърхностното обучение в научни институти. Тези факултети не трябва да бъдат отхвърляни или осъждани, те са установени от Бога, но могат да дадат само външна подготовка. Бог ще покаже, че не е зависим от смъртни и самомнителни учени хора” (“Свидетелства”, т.5).
“Светлината ще получат само тези, които ревностно я търсят и с радост приемат всеки лъч от Божественото просветление, излъчено от Святото Му Слово. Чрез тези души Бог ще разкрие светлината и силата, които ще озарят целия свят с Неговата слава” (“Свидетелства”, т.5).
“Дисциплина на труда, чистота на сърцето и мислите от това се нуждаем днес! То е по-скъпо от брилянтен талант, такт или познание. Обикновен ум, научен да се подчинява на ‘Така казва Господ’ е по-добре подготвен за Божието дело от онзи, който има способности, но не ги използва правилно” (“Ревю енд Херълд”, 27 ноември 1900 г.).
“Работниците ще бъдат подготвени по-добре чрез помазване от Светия Дух, отколкото от литературни университети. Мъже на вярата и молитвата ще бъдат насърчени да вървят напред със своята ревност, възвестявайки внушените им от Бога слова” (“Великата борба”).
Бог използва дори необразованите
“Онези, които приемат Христос като личен Спасител, ще устоят на изпитите и трудностите на последните дни. Укрепени с безрезервна вярност в Христос, дори необразованите ученици ще могат де се противопоставят на съмненията и въпросите, които неверниците могат да им отправят, които неверниците могат до им отправят, ще да изчервяват презрителните софисти празнословци.
Господ Исус Христос ще вложи в учениците Си слова на мъдрост. И техните противници не ще могат нито д им противоречат, нито да им се противопоставят. Тези, които не можеха с доказателства да надвият над сатанинските заблуди, ще носят утвърдително свидетелство, което ще смути (обърка) така наречените учени. Необразовани уста ще изричат истина с такава убедителна сила и мъдрост, което ще бъде последвано към връщане към истината. Хиляди ще бъдат обърнати от тяхното свидетелство.
Защо неукият ще има тази сила, която ученият няма!? Чрез вяра в Христос неукият е влязъл в атмосферата на чистотата, пълната истина, докато ученият се е отървал от нея. Бедният е Христов свидетел! Той не може да се позове на историята или на т. нар. висша наука, но той има събрани от Божието слово силни доказателства. Истината, която той говори под вдъхновение на Духа, е толкова чиста и забележителна, че носи със себе си толкова неоспорима мощ, на чието свидетелство не може да се противоречи” (“Публикувани ръкописи”, т.8).
Деца проповядват вестта
“Мнозина, дори и сред неполучилите образование, възвестяват Господните слова. От Светия Дух са подбудени деца, за да тръгнат и изявят небесната власт. Духът се излива върху всеки, който се поддаде на Неговото влияние и отхвърляйки всички човешки методи, обвързващи наредби и предпазни средства, те ще изявят вестта с могъществото на духовната сила” (“Евангелизъм”).
“Когато небесните същества видят, че хората не ще могат за още дълго да проповядват истината с простота, с която я изявяваше Исус, деца ще бъдат подбудени от Светия Дух, за да продължат възвестяването на истината за това време” (“Работа на юг”).
Службата на ангелите
“Небесни ангели спохождат човешките умове, подбуждайки ги да изследват Библията и нейните учения. Ще трябва да се извърши далеч по-велика работа от вършената досега, като нито част от нейната слава няма да е човешко притежание, защото ангели-служители работят в полза на небесните наследници на спасението ден и нощ” (“Съвети към писатели и издатели”).
“В нашия свят има много мъже подобно на Корнилий... Както Бог работи за Корнилий, така Той ще се намеси за тези истински войни... Те ще получат познание за Бога така, както и Корнилий получи чрез послушание на небесните ангели...” (Писмо 197, 1904 г.).
“Когато Божията сила се обедини с човешките усилия, делото ще се разрасне подобно на огън в стърнище. Бог ще използва средства, които човек не ще може да схване. Ангелите ще извършат работата, от извършването на която хората са можели да получат благословения, ако не бяха пренебрегнали Божиите призиви” (“Избрани вести”, т.1).
Проповядване по целия свят
“Ангелът, който при възвестяването на третата ангелска вест се присъедини към третия ангел, трябва да освети целия свят със славата си. Тук е предсказано дело от световен мащаб, съпроводено с необичайна мощ. Божиите служители с озарени от свято освещение лица, ще бързат от място на място, за да проповядват небесната вест. Предупреждението ще бъде разнесено по целия свят от хиляди уста” (“Великата борба”).
“Вестта на ангела, идващ след третия вестоносец, трябва да бъде разгласена по целия свят. Това ще бъде вест за жетва и цялата земя ще бъде осветена от Божията слава” (“Свидетелства”, т.6) (Писмо 86, 1900 г.).
“Когато бурята на гоненията връхлети..., тогава вестта на третия ангел ще прерасне във висок вик и цялата земя ще бъде осветена от Божията слава” (“Свидетелства”, т.6).
“Истината трябва да бъде проповядвана във всеки град на Америка. Предупредителната вест трябва да бъде прогласена във всяка страна” (“Бюлетин на Генералната конференция”).
“По времето на високия вик, чрез навременната намеса на великия Господ, църквата ще разпространи познанието за спасението така изобилно, че светлината ще навлезе във всеки град” (“Евангелизъм”).
“Кризата е точно пред нас. Сега чрез силата на Светия Дух трябва да възвестим истини за тези последни дни. Това ще стане не много преди всеки да е чул предупреждението и да е взел решението си. Тогава ще дойде краят” (“Свидетелства”, т.6).
К Р А Й
ТРЕТАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ И ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ
"Третата ангелска вест е вестта за оправдание чрез вяра"
Елън Уайт
Изненадващо звучи това определение, защото в самата вест не се говори нищо за вяра, нито за оправдание. Вестта звучи ултимативно и вещае Божия гняв над онези, които не я приемат. Нека я чуем в собствения й текст:
" И друг, трети ангел ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му и ще бъде мъчен с огън и жупел /сяра/ пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове. И онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му." Откровение 14:9-11.
Посланието на тази най-впечатляваща вест е само по себе си едно страшно предупреждение, което вещае Божия гняв над онези, които биха дръзнали въпреки всичко да оскърбят Бога. Ако това не е вест на Божия гняв, тогава какво?
Но Божият гняв не е човешки гняв. И ако някой по човешки тръгне да прогласява Божия гняв, той ще създаде много конфликти, много разделения и настройки, защото ще види в "звяра" само папата, в "белега" само спорният почивен ден и във "виното на Божията ярост" - само греховете на другите, опустошителните природни и социални бедствия и техния необратим финал - огънят на пъкъла. Вестта ще стане за него повод за човешки гняв и той ще повтори отдавна правени грешки, като застане на Божието място и спекулира с Божието име. Така той ще се отдалечи от самата вест и ще се размине с нейното съдържание, също както някога пророк Йона се бе разминал със смисъла на собственото си послание- той очакваше гибел, а дойде спасение! Спомнете си колко разочарован остана горкия пророк! Беше смъртно оскърбен и наранен!
За да избегнем същия резултат в собствения си опит, добре ще направим да не тръгваме да проповядваме Третата Ангелска Вест на другите, преди да се е открила в пълнотата си на самите нас. Защото тя е вест първо до самите вестители, а после до всички човеци. Да, тази трета вест говори за Божия гняв, но Божият гняв говори за Божията любов и Божията правда. И никога Божият гняв не предшества Божията любов и Божията правда, а ги следва, когато са отхвърлени.
Трябва да погледнем към третата ангелска вест като към последен шанс да уредим отношенията си със светия Бог. Първо ние, АДВЕНТИСТИТЕ, които олицетворяваме третият ангел и неговата вест, като сме въведени в Божия план и мисионската Му поръчка, трябва да бъдем очистени и помазани " с дух и сила", за да предадем вестта си подобаващо. Божията служителка не случайно е свързала третата ангелска вест с оправданието чрез вяра. Само в Христос е началото, същността и завършека на човешките надежди.
Третата Ангелска Вест е призив към Църквата на остатъка за преориентация, преосмисляне и преоткриване на ЖИВИЯ ХРИСТОС, който постепенно е бил изгубен за човечеството. Не че името Христос е било изгубено за историята, традицията или теологията. То винаги е присъствало там, само че Неговото съдържание е било подменено с друго. Като бисер на дъното на океана, затворен в своята черупка, обвит и обрасъл с водорасли, Христос много малко или никак не е познат сред хората в Неговия пряк досег и благотворно, изцелително излъчване, в Неговото богочовешко влияние и блясък. Историята, традицията и религиозната практика познават един видоизменен, схоластичен и останал далеч от оригинала образ. Върху Него са работили много човешки умове и той с течение на времето е станал едностранчиво оформен по предимно само човешки или предимно само божествен начин. Така е останал непознат като това, което в действителност е и трябва да бъде: "Емануил, Бог с нас", Богочовекът, човешкият и Божий Син - Исус Христос, Господ, нашата правда. Лишена от това присъствие, човешката религия, християнската вяра и изобщо християнството е останало без Христос. А Той каза:
"Отделени от Мен, не можете да сторите нищо. . " Йоан 15:5
Това отделяне на християните от Христос, това загубване на "пребъдването" за което Той говори се дължи на естествената съпротива на силите на злото отвън и вътре в нас, на нашата податливост на греха, особено когато е добре облечен и привлекателен. Такъв отпадък е предвиден и предсказан не еднократно в светите Писания. Но там е предвиден и предсказан и един поврат, едно пробуждане и реформация, един духовен възход. Тройната Ангелска вест възвестява и отбелязва започването на този поврат и тя го свързва пряко с новото положение на възкръсналия и вечно живеещ Христос - влизането Му във второто отделение на Небесното Светилище. Това отделение носи още красивото название Светая Светих или пресвето място.
Там Христос започва друг вид служба, която се отразява на Неговите последователи, очакващите Го Адвентисти тук на земята. Те трябва да знаят това, което прави и да продължат да Го следват чрез вяра там където е. В това следване "чрез вяра" влиза освен интелектуалната информация за службата Му на Първосвещеник и застъпник в Светая Светих, още и едно съживяване на личната връзка с Христос и обличане в Неговата сила, както при апостолите.
Третата ангелска вест не може да бъде пълноценно и подобаващо прогласена от вестители, които не са преживели н о в о р о ж д е н и е . Те не познават вестта в себе си и затова не могат да запознаят други с нея. Тяхното положение досущ прилича на онези синове на Скева /Деян.19:13-17 /, които не само че не изгонили нечист дух, но и претърпели унизително поражение от него. Имаме нужда да пребъдваме в Христос и Той в нас. За това не е потребно да имаме някакво велико и рядко преживяване, а да се приближим до Христос така естествено и неусетно, както сме се отдалечили от Него. Трябва да мислим за Христос, трябва да Го наблюдаваме, да Го изучаваме, трябва да сравняваме живота си с Неговия. Трябва да Го оставим да живее Своя живот в нас. Трябва да страдаме с Него и да се радваме с Него, трябва да стигнем до там, че да можем да кажем:"Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен." Гал. 2:20. Тогава ще можем да покажем на другите вярата която спасява - вярата която е спасила нас и може да спаси и тях. Тогава ще познаваме оправданието чрез в я р а и ще бъдем способни да прогласяваме Третата Ангелска Вест.
Духът на Пророчеството ни дава една семпла и ефикасна рецепта за възвръщане изгубената ни духовна сила:
"Християните трябва да възпитават у себе си любов към размишлението и да имат дух на посвещение. Мнозина се отнасят с неохота към моментите на размишление, към изследването на Писанието и молитвата сякаш прекараното по този начин време е изгубено. Бих желала всички да видят тези неща в светлината на Божията воля за нас. Тогава бихме поставили Божието царство на първо място. Когато сърцето ни е в небесна атмосфера, това ще даде жизненост на всички наши обноски и ще влее живот във всички наши задължения. Ако възпитаваме ума си да се занимава с небесните неща, това ще внесе сила и живот във всяко наше начинание.
Нека всеки, който желае да бъде съучастник на божественото естество, да оцени факта, че е нужно да изостави всяка земна поквара и похот. Нужна е постоянна и упорита борба на душата срещу злите представи на съзнанието. Трябва твърдо да се съпротивляваме срещу изкушението да грешим в мисли или дела. Душата трябва да бъде опазена от всяко петно чрез вяра в Онзи, Който е способен да ни предпази от падение. Добре е да размишляваме върху Писанието, да мислим трезво и искрено върху нещата, свързани с вечното ни спасение. Безкрайната милост и любов на Исус и принесената в наше име жертва изискват най-сериозното ни и задълбочено размишление. Необходимо е да разсъждаваме върху характера на нашия скъп Изкупител и Ходатай и да се стремим да разбираме значението на спасителния план.. Да размишляваме върху Неговата мисия да спасява народа Си от греховете им. Когато постоянно мислим върху небесните теми, нашата вяра и любов ще се засилват. Молитвите ни ще бъдат все по-угодни пред Бога, защото ще бъдат все по-примесени с вяра и любов. Ще бъдат по-разумни и пламенни.
Когато по този начин запълва ума си, вярващият в Христос ще бъде способен да вади добри неща от съкровището на сърцето си."
Е. Уайт, "Божии синове и дъщери"
Тази рецепта е действала преди 2000 г. действа и сега. Нейният обобщен и лаконичен израз в Божието Слово гласи така:
"А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, като от Духа Господен." 2 Кор. 3:18
Както ухапаните от змии по времето на Мойсей поглеждали към медната змия и оздравявали, както Петър вървял по вълните като гледал Христос, така и ние като следваме с вяра Христос в небесното светилище приемаме силата нужна за това време и ставаме Негови свидетели с една актуална вест точно за това време. Така ставаме и победители в най-голямата от всички борби и съпричастни на наградата, несравнимо надминаваща всички награди. Зовът отправен към нас е:
"На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол." Откр. 3:21
Има ли друга по-достойна и по-желана гледка за нашите бленуващи очи и жадуващи сърца?
"Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята. И след като изтлее кожата ми, пак с плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и моитге очи ще гледат, но не като чужденец. За тази гледка се топят всичките ми вътрешности." Йов 19:25-27.
ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ
Вестта за оправдание чрез вяра ни води при Христос. А Христос ни води в Небесното Светилище, където, спотаена от предвечни времена, стои една велика тайна, най-голямата от всички т а й н и на битието. Нея ще призовем сега за разглеждане, под названието: "В е ч н и я т з а в е т ".
Както вече бе отбелязано, третата ангелска вест не е просто заплаха на един разгневен Бог, а много повече от това, е покана на един любящ Бог за спасение. Иначе казано, тя е покана за подновяване на един з а в е т, който е съществувал, бил е нарушен, но е останал неразрушим и очаква своето възстановяване в лицето на теб и мен. Зад този завет стои вечния Бог и той е В е ч е н з а в е т .
За вечния завет сме говорили вече в една от темите на този сайт, но сега това отново се налага с пълна сила, защото, ако има някакво най-общо и най-всеобхватно название на отношението между Бог и човек, то е "ЗАВЕТ". Какви асоциации предизвиква тази дума в съзнанието ви? За мен тя винаги е свързана с представата за "смърт". Тъй като "завет" в най-основен смисъл означава "завещание", от това следва, че волята на завещателя влиза в сила при неговата смърт. Така че при един завет трябва задължително да има смърт. Има ли такъв вечен завет с предвидена в него смърт?
Да, в свещените страници на Библията, през всичко казано там, прозира както един завет, така и една смърт. Ето няколко лъча от това прозрение:
"Като знаете, че не с тленни неща, злато или сребро сте изкупени от суетния живот предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше п р е д о п р е д е л е н преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас ..." 1 Петр. 1:18-20.
"Откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена..." Рим 16:25
" . . . тайната, която е била скрита за векове и поколения ..." Кол. 1:26,27
"Който ни е спасил и призовал . . . според благодатта дадена нам в Христос Исус преди вечните времена . . ." 2Ттим. 1:9
" ... тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в нашия Господ Исус Христос. Еф. 3:10,11
"В жертва и принос Ти нямаш благоволение . . .тогава рекох: Ето ида! В свитъка на книгата е предварително писано за Мене: Драго ми е Боже мой да изпълнявам волята Ти и законът Ти е дълбоко в сърцето ми." Пс. 40:6-8.
Вечният завет е съществувал преди да се появим ние хората и преди да бъде създадено всяко разумно творение. Когато Бог е решил да създаде себеподобни творения, Той е изработил и регламента на Своите отношения с тях: Те ще имат морална свобода да избират между добро и зло. Ще бъдат подчинени на закона на свободната воля и тяхната лоялност спрямо този закон ще им гарантира вечен живот. А какво ще стане, ако те злоупотребят с тази свобода и изберат злото? Това ще хвърли укор и обвинение против Бога. Тогава Бог ще разкрие Своята истинска същност и характер пред цялата вселена. Но за това ще са необходими допълнителни аргументи, неналични до започването на спора. Ще трябва да се създаде един вселенски съд със очевидци, свидетели и веществени доказателства. Това е станало възможно при появата на първата жертва на злото - човекът. Сега вече Бог е могъл да разкрие и неразкритата част от Себе Си. Той е имал обект върху когото да прояви най-върховното си качество - любовта, изявена чрез БЛАГОДАТ. Йоан 3:16. За подведените от изкусителя и паднали в грях Адам и Ева е била предвидена една изкупителна жертва, която ще легне в основата на вечния завет. Жертва значи смърт. Тази изкупителна смърт ще разпечата Божието завещание и ще приведе в действие Божият спасителен план за провиненото в грях творение.
Онези, които са запознати с бунта в небето под водителството на Луцифер, знаят, че така е започнала великата борба между Бог и Сатана. Полето на което се провежда тази борба днес е човешкото сърце и човечеството като цяло. Трябвало е, трябва и ще трябва да се избира между вечния завет на мир с Бога и бунта против завета и Завещателя. Най-кратко казано, всеки трябва да избира между Бог и Сатана. Но това не е така просто, защото бунтът има своите устои вътре в самите нас, а около нас е маскиран като величествено влияние и често като служба на Бога. Свещеният текст описва това с думите: "Сам Сатана се представя на светъл ангел " 2 Кор. 11:14. Пренесена от небето тук, на нашата земя, Великата Боба е съпътствала цялата история на човечеството. Развитието на вечния завет е протичало на земята при неблагоприятни условия, съпротива, падение и контраблагочестие. Целта на княза на този свят е била да заличи привилегиите на завета и да обвърже наследниците на обещанието със своето царство и своето поклонение. Затова той е трябвало да превземе службите, които олицетворяват завета и да ги замени с други свои форми.
САТАНА ПРОТИВ ЗАВЕТА
Човешката история започва с грехопадението в Едем. Веднага след това Бог постанови жертвите. Кръвната жертва е напомняла и говорела за Божията изкупителна жертва, за завета на Божието обещание, който като щафета трябва да бъде пренесен през цялата история и да доведе до изпълнение на Божието обещание да върне човека отново в Рая. Първата атака срещу този символ на завета е описана в Бит. 4:3-7. Каин принася жертва, която Бог не приема. Бог прави разграничение между добро и зло в поклонението /ст.7/. Приетата жертва на брат му Авел показва, че "доброто" в поклонението е жертвата да бъде кръвна, т. е. да има с м ъ р т . Опитът на Каин да заобиколи това изискване и го замести с производствен продукт, плод на неговата дейност е нарушение на завета и отказ от необходимостта да бъде възстановен. От тук нататък ще ставаме свидетели на все по-дръзки и все по-масови прояви на подмяна и фалшификация на установените от Бога символи на поклонение. Ето някои от тях:
· 1. Златният телец
Тази неизменна конфронтация между повелята на Божия завет и неговите фалшификации намира яркия си израз в събитията, описани в Изход гл. 32 Докато Мойсей е на планината и приема от Божията ръка скрижалите на завета, долу в лагера на израилтяните се разпалва поклонението пред златния телец, което е един рецидив на египетския култ към свещения бик Апис. Божият завет е заменен с мерзка езическа практика. Той е нарушен и отхвърлен. Мойсей дава нагледен израз на своето негодувание и върховно възмущение, от това като строшава плочите на завета. Божият завет не приема други форми на поклонение, освен една - закланото агне.
2. Валаам
Враждата на Сатана срещу вечния завет в лицето на Израил се открива ясно и в историята за пророк Валаам. Този пророк, моавец по народност е потърсен от моавския цар Валак, за да неутрализира нашествието на евреите в Ханаан. След много опити хем да задоволи Бога в пророческата си дейност, хем да спечели нещо от изгодната сделка с моавския цар, той е принуден да бъде само Божий инструмент, а не посредник в корумпирани отношения между Бога и човека, между съвестта и интереса. Въпреки личното си желание, той изрича пророчество, в което Вечният Завет доминира, а езическите народи отстъпват и изчезват:
"Виждам го, но не сега, гледам го, но не от близо, ще излезе звезда от Якова и ще се въздигне скиптър от Израиля. . . " Числа 24:17
3. Моавски култове против з а в е т а .
Пред самите граници на Ханаан, пред обетованата земя, където странстващия Израил би намерил по-добри условия да служи на Бога и да гради з а в е т а , той се натъква на обстоятелства, които за малко не провалят цялата му мисия. Вместо вражда, моавците предлагат сближение, културен и религиозен обмен и участие в езически обичаи със съпътстващия ги разгулен живот и разврат. Прекъсването на това отстъпление става с цената на 24 хиляди души човешки жертви. Числа 25 гл.
4. Съпротивата на евреите против Еремия.
По силата на Божието обещание и под Неговото ръководство, Израил се настанява в обетованата ханаанска земя. Но народът на завета, както виждаме, не живееше на висотата на този завет. Той се увличаше по показния блясък на околните народи и по пищните им тържества, по външните им, видими успехи и колоритна култура. Вместо да остане със своето теократично управление, той поиска да се управлява от цар. 1 Царе 8:5. В едно нещо, обаче, остана сплотен и монолитен - своята фанатична и сляпа привързаност към х р а м а. Същият този храм, който трябваше да ги сближава с техния Бог, неусетно стана идол, който измести живия Бог от съзнанието и поклонението им. По времето на пророк Еремия те вече не чуваха Божия глас, не разпознаваха истинските пророци от фалшивите и не възприемаха вестите, които им се изпращаха една след друга. Надвисналата над Юдея Вавилонска опасност не ги водеше до покаяние и послушание, а по-скоро чрез инстинкта за самосъхранение, до дръзки мечти и амбиции. В надвисналата опасност те разчитаха на своите собствени сили и търсеха военна помощ от други богопротивни народи, като напр. Египет. Кое одързостяваше до такава степен отстъпилия от завета Израил? Има една магическа дума, която ги екзалтираше до степен на самозаслепяване и безумие: ХРАМЪТ! Те изхождаха от предположението, че щом храмът на живия Бог е сред тях, задължително и Бог ще бъде на тяхна страна. Многократните опити за отрезвяване и полаганите усилия от страна на Божия пророк Еремия да се избегне катастрофата останаха напразно. Така, отстъпилия от Божия Завет народ отиде в плен на Вавилон за цели 70 години. Храмът, на който толкова много се уповаваха, беше разрушен, защото ръкотворните храмове имат значение за Бога само ако поклонниците са истински и самите те са един жив храм.
Храмът бе сринат, но заветът на Бога, Вечният Завет не загина. Бог продължи да подържа връзка с народа на Своя Завет чрез верни пророци като Еремия, Езекил и Данниил. Вестта, която им бе дадена гласеше: Ако бъдете верни на "завета", той пак ще бъде подновен и ще ви оживи. На пророк Даниил беше дадено едно пророческо предсказание, че вечният завет предстои да бъде потвърден и то от самия Началник на завета, който е Христос. Дан. 9:27. Така загубилият силата си поради греха, стар завет, щеше да се превърне в нов и жив завет, който истинските поклонници носят в сърцата си.
ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ ПОДНОВЕН
Един завет, потъпкван толкова пъти, показва, че не е годен да бъде "вечен". Не е годен по вина на една от страните - човека. Бог сам не може да подържа един завет. Заветът или трябва да бъде взаимен или е недействителен. Бог застава безрезервно зад тази дилема, равна на закон. Той обявява с накърнено достойнство и с цялата сила на факта: Нарушиха завета Ми! Но божественият завет не може да бъде унищожен дори от една неустойка. Той е създаден да бъде вечен и е вечен като Създателя си. Потъпкан? Да! Отхвърлен? Да! Омърсен и унизен? Да! . . . Но унищожен? Не! Никога! Това е инициатива на Божеството, мероприятие на Всемогъщия, завет на вечността! Защото заветът на Бога е завет на любовта. А тя е непобедима и безсмъртна. Тя е творческа сила, която може да създаде от мрака светлина, от пепелта огън и от смъртта - нов живот. Всичко може да е опорочено, но любовта - не! Тя още не е открила себе си и не е казала последната си дума, нито е изчерпана. Заветът е прекъснат от човека, но сега с проблема ще се заеме сам Бог, като включи в проблема и човека. Вселената ще види нещо невиждано и ново. Eдин завет пада но на неговото място ще бъде въздигнат друг по-истински и основан на по нерушими основи. Той наистина ще бъде взаимен и неотменимо вечен: Еремия 31:31-33.
"Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с израилевия дом и с юдовия дом н о в з а в е т ; не такъв завет, какъвто направих с бащите им в дните, когато ги хванах за ръка за да ги изведа из египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат мои люде."
Нов завет? Закони, написани на сърцето? Познание за Бога, което не се нуждае от преподаване и поучаване? Как е възможно това с човешкото сърце, което е "измамливо повече от всичко" и твърде болно и похабено? Това е Божията тайна, Негово оръжие, което ще върне човека в неговото достоинство, ще възстанови ЗАВЕТА и ще го направи ВЕЧЕН!
"И без противоречие, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, доказан бе чрез Духа, виден от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава." 1 Тим. 3:16
Обикновено текстът гласи "Този", вместо "Бог". Но Кой е този "Този" обясняват множество други текстове. Впрочем няма друг, Който да отговаря на приведените характеристики. Истината е само една: Бог стана човек. Бог поднови нарушения завет, като реабилитира човека и го примири със Себе Си. Той го включи в един нов завет на мир, и го подпечата с жертвата Си. Той е Автора на в е ч н и я з а в е т .
В този "нов" завет, позицията на доскорошния виновник, престъпник, нарушител на завета, става облагодетелствана, престижна и завидна. Той е почетна страна в един завет, който е утвърден завинаги като небесата.
Рим. 8:33-39.
Случило се е нещо, което е променило неговия пораженски статус. Кое? Смъртта на Завещателя. От възможен, но провален и декласиран наследник, той е станал действителен и законно утвърден наследник. Сега той не се сили да се оправдава, защото е оправдан. Не се мъчи да заслужи наследството, защото го притежава. Има статус и печат на Божието одобрение. Грешното му минало се прощава, настоящето му се освещава и бъдещето му се изяснява и осигурява. Той е счетен пред Бога праведен и няма оръжие, закон или власт която да му отнеме това звание. Рим. 8:1. Рим. 5:1.
Силата, чарът, превъзходната тайна и чародейна мощ на Новия Завет се нарича БОЖИЯ БЛАГОДАТ или ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА. Това е същността на "вечния завет". Според него, Бог ще се яви на поправителен изпит от името на проваления човек, като "Втори Адам". Ще приеме човешка плът и в нея ще докаже силата Си над греха. Ще го победи. Ще изработи оправданието, а човекът ще го приеме и усвои чрез в я р а. Каква великолепна платформа за спасение! Какъв невероятен шанс за падналата, осъдена човешка раса по силата на който не би трябвало да се загуби нито един човешки живот, в който има вяра и изповед на вяра в Исус Христос. Християнството, което днес е най-многочислената религия на света, би трябвало отдавна да въдвори Божието Царство на земята. Би трябвало отдавна да привлече и обърне другите религии към истинската вяра и истинския Бог. Би трябвало да има само един Бог и една вяра! Да, би трябвало . . .
А защо не е станало? Защо бяха толкова много братоубийствени войни при наличието на такава превъзходна светлина? Защо Христовото име завладя света, но Христовата любов не го промени? Защо християнството от ученичество в нозете на Учителя, стана религия с владици, свещеници, теолози и папи? Защо се загуби квасът на истината и силата на живата вяра? Защо любовта стана себелюбие? Защо потъмня блясъкът на истинското злато и пресъхна изворът на живата вода? Защо християнството се раздели на хиляди формации и фракции и защо съвременното "християнство" остана без Христос?
Отговорът е неудобен за съвременния християнин и се избягва . . .Той се премълчава, заобикаля, или директно отхвърля. Простичката истина се изменя, заглушава и погребва под една уж съвременна религия, уж критична и научна мисъл , под шума на високоговорители, сензации, разширени познания и чудеса. . . , Полемики, аргументи, доводи и доказателства я обграждат, тя се третира с модерна и постмодерна критика, "разширени познания и вещина", дори неприязън, вражда, гонение и нетърпимост или просто се прикрива под блясък на свещи, булото на мистика, наркозата на сензации,чудотворства, прожектори, музика, танци и шум на барабани! Внушава ни се, че такова нещо всъщност няма и въпросът е краен, тенденциозен, фанатичен . . . А дълбоко в себе си чувстваме, че Христос отново е върнат и поставен в гроба. Над Него остават само повяхващите ни цветя, които от време на време подновяваме. Но и в този нов гроб, старата истина е все пак жива. Тя пулсира и диша изпод смъртния саван с който са я завили. И когато Св. Дух намери пролука да озари и настрои съвестта, нейният ясен глас се чува, гласа на непроменимия и жив Бог: Нарушиха завета Ми! Отхвърлиха Мене, извора на живата вода и си изкопаха разпукнати щерни . . .Ер. 2:13
"Ерусалиме, Ерусалиме, колко пъти исках да ви събера под крилете си, но вие не искахте ! . . .
Мат. 23:37
Тъй че, онези, които се вписват под званието "християни" днес, са нарушили вечния завет. Те са се върнали при своите идоли и любими идолопоклоннически учения, забравили са цената с която са били купени и завета с който са били обвързани. Християнството днес е многолико и многобройно, но то няма завет на който да служи. То е в идейна безтегловност, като стадо, лишено от пастир, обречено на заблуждения, разпръскване и разграбване.
ЗАТОВА, Бог в милостта Си, му праща и третата ангелска вест, за да се спре и избави от гибел, преди да бъде много късно. Тази небесна вест има пълномощията и силата да запази наследството за наследника, като го върне към Исусовата вяра и възстанови ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ без, който душата е обречена, защото няма Бог и няма спасение!
НАСЛЕДСТВО С ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Ако гледаме на Новия Завет, като на наследство само с права без задължения, ще го опорочим. Ще трябва да влезем в нечестната роля да пратим Христос отново на кръста да умира за греховете ни, защото без задължения не може да не се живее в грях. Всички привилегии дадени чрез завета трябва не само да се приемат, но и да се опазят. Без това условие, което е равно на задължение и има силата на закон, става неизбежно връщането отново в робството на греха. Евр. 6:6; Евр. 10:26,27. Божията благодат е условна. Тя носи след себе си, едно условие и една заповед: Йоан 8:11 " И Аз не те осъждам, иди си и не съгрешавай повече!"
В разрез ли е това с Божията любов? Изменя ли Бог на любовта Си, когато твърди, че "заплатата на греха е смърт?" Ще се отрече ли от Себе Си, когато все пак ще трябва да унищожи греха и грешниците? Би направил така, ако се огъваше и нагаждаше по отстъпленията на творението Си. Би проявил малодушие и би отворил врата за вечни нещастия и бунтове във Вселената. Но Божията любов си остава л ю б о в , дори когато отнема правото на грешника да бъде вечен. Той ще му каже: Ти не прие и не последва Моята воля, тогава нека бъде твоята воля! И никой не бива да се сърди за своя избор.
Заветът, повелята на благодатта е двойно признание на греха т.е: Приемане на вината до прощението и поемане отговорността да не се греши повече след прощението. А кой ще ни покаже греха, ако не з а к о н ъ т ? Това е дело на закона. Така ние ставаме законни наследници на Божията благодат, когато възстановим в живота си правата на Божия закон. Законът е основа на реда, а Бог е Бог на реда - 1 Кор. 14:33. Щом Христос е трябвало да подчини Себе Си на дисциплина, ред и освещение то и ние трябва да го правим по Неговия пример: Йоан 17:19. Заради тях, Аз освещавам Себе Си. . и Евр. 5:5-10..
ОБОБЩЕНИЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Третата ангелска вест е призив и подтик към оправданието, което е в Христос. Тя ни води при Христос, а Христос ни води в Светая Светих на небесното светилище. Там е еталонът на Божията мярка за право. Той е неизменно един и същ и доста различен от този тук на земята. Ако последваме с вяра Христос там, където е сега, ще приемем и Неговата мярка за право и оправдание. Това ще открие пътя за Божието помазание със Светия Дух и приключване евангелската поръчка чрез изливането на "късния дъжд. "Божият завет, залегнал в спасителния план е вечен, но той е преминал през фази на нарушение по вина на греха и податливостта на човека към него. Основните две фази, през които е минало нарушението на ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ са : Стар завет и Нов завет. И в двете има нарушение и отстъпление, налагащи преосмисляне и подновяване на з а в е т а .
До Голгота, отношенията в завета са условни, работи се с условни стойности - символи, образи и сенки. Жертвени животни заместват истинската жертва на завета - Божият Агнец. Там участникът в завета приема условно оправдание и получава успокоение на съвестта си. Но това не го прави по-годен за изискванията на завета. Потенциално, той пак си остава нарушител на завета, защото казусът му не е уреден с центъра на оправданието и спасението. Смъртта на Божия Агнец на Голгота го облича в права, които сам не е могъл да си издейства. Той става наследник по обещание, праведен чрез вяра в Онзи, Който му придава Своята правда. Така Христос става: "наша правда". При подобаващото пребъдване в този завет, подбудата на живота става не добрите дела, а вярата и любовта към Бога. Тази любов към Спасителя е по-силна от любовта към греха. Грехът губи магическата си сила над него. Така,новороденото от Божия Дух сърце, "не съгрешава". Девизът на такъв един обновен живот е : "Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява". Фил. 4:13.
Ако християнството беше следвало Новия Завет в Христос Исус, не би имало повторно отстъпление.Светът отдавна би бил обърнат и въведен чрез новия завет на Христос във вечния завет на Бога - спасението. Но множество частично приели християнството хора, начело със своите водачи и с помощта на държавната власт, са се върнали отново в Стария завет, като са заменили истината в Христос със традиции, човешки учения и езически обичаи. Така ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ отново е бивал осуетяван поради доброволното невежество на официалното християнство. Въпреки големите проблясъци на Реформацията, истината не е била разкрита напълно докато Христос е бил в първото отделение на небесното светилище. Според пророчеството в Дан. 8:14, това време изтича в 1844 година и е отбелязано като "очистване на светилището". Тогава Христос влиза във второто отделение, Светая Светих и пълната светлина на "Вечното благовестие" огрява земята. Това дава повод за нов подход към новия завет чрез възвръщане към пълната истина в Христос.Такова е условието за възстановяване на ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ - приемане на пълната светлина и живеене според нея. Третата ангелска вест е вест за оправдание чрез вяра, единствения път за влизане във Божия завет и спасение. Онези, които ще отговорят на това условие няма да са болшинство. Те ще бъдат "остатък" "малко стадо" спрямо формалното и нереформирано християнство. Но те ще имат Божието одобрение и ще бъдат победители в края на ВЕЛИКАТА БОРБА.
Писано е:"На човеците е определено веднъж да умрат, а после настава с ъ д ! Евр. 9:27, 28.
Животът ни е еднократен дар с еднократен шанс - да го спечелим или да го загубим. Да го загубим можем по безброй начини. Да го спечелим е възможно само по един начин: Да възстановим ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ с ВЕЧНИЯ Бог! "Бог ни е дал вечен живот и тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот, който няма Божия Син, няма тоя живот." 1 Йоан 5:11,12.
Господи, въведи ме в твоя вечен завет и ми дай част с онези, които те чакат и за които ще дойдеш!
А м и н
ИЗВАДКИ ОТ ПИСАНИЯТА НА Е. УАЙТ:
Няколко души ми писаха, интересувайки се дали проблемът за оправдание чрез вяра е вестта на третия ангел. И аз отговорих: ‘Наистина това е вестта на третия ангел’” (“Избрани вести”, т.1).
“В своята велика милост Господ изпрати най-скъпоценната вест на народа Си чрез старейшините Уоганър и Джоунс. Целта на тази вест е да прибави повече значимост на разпнатия Спасител пред света жертвата за греховете на целия свят. Тя ни представя оправданието чрез вяра в нашата Крепост, тя приканва хората да получат Христовата правда, проявяваща се в послушание във всички Божи заповеди. Мнозина са изгубили Христос от погледа си. Техните очи трябва да бъдат насочени към божествения Му образ, към заслугите и непроменимата Му любов към земните чада. В ръцете Му е съсредоточена цялата мощ, той може да обдари с богати дарове хората, да остави безценния дар на собствената Си правда в безпомощните човешки ръце. Това е вестта, която Бог е наредил да бъде възвестена на света. Това е вестта на третия ангел, която с висок вик трябва да бъде прогласена и придружена с изливането на Светия Дух в богата мярка” (“Свидетелства към проповедниците”).
“Вестта за Христовата правда трябва да бъде прогласена от единия да другия край на земята, за да подготви Пътя за Господа. Делото на третия ангел е приключено чрез Божията слава” (“Свидетелства”, т.6).
“Последната вест на милост, дадена на света, е откровение на Божия характер, пълен с любов! Божиите чада трябва да изявят Неговата слава. В личния живот и характер те трябва да разкрият, какво е направила за тях Божията милост” (“Христови нагледни уроци”).
Вестта ще бъде изявена с голяма сила
“Когато третата ангелска власт премине във висок вик и заключителното дело бъде придружено с голяма сила и слава, тогава дял в тази слава ще вземе и Божия народ. Това е оживотворяващия и укрепващ силите им Късен дъжд, помагащ им да преминат през времето на изпитанията” (“Адвентен библейски коментар”, т.7).
“С приближаването на края, свидетелствата на Божиите служители ще стават все по-решителни и по-силни” (“Избрани вести”, т.3).
“Тази вест (Откр. 14:9-12) обхваща двете предхождащи вести. Тя е представена като изявена с висок вик. Това е силата на Светия Дух” (“Адвентен библейски коментар”, т.7).
“Когато вестта на третия ангел премине във висок вик, нейното възвестяване ще бъде придружено с голяма сила и слава. Лицата на Божиите чада ще блестят с небесна светлина” (“Свидетелства”, т.7).
“Сред тъмните сенки на последната велика земна криза Божията светлина ще проблесне най-ярко и песента на надежда и увереност ще се разнася с най-чиста и възвишена мелодия” (“Възпитание”).
“Както е в Откровение 18 глава, третата ангелска вест трябва да бъде възвестена с голяма сила от онези, които отправят последното предупреждение против звяра и неговия образ” (“Свидетелства”, т.8).
Подобно на движението през 1844 г.
“Силата, която раздвижи хората така силно през 1844 г., отново ще бъде изявена. Третата ангелска вест ще бъде възвестена не шепнешком, а с висок вик” (“Свидетелства”, т.5).
“Аз видях, че тази вест ще приключи със сила и слава, далеч надвишаващи среднощния вик” (“Опитности и видения”).
Подобно в деня на Петдесятницата
“С ревностен копнеж гледам напред към времето, когато събитията, станали в деня на Петдесятницата, ще бъдат повторени дори с по-голяма сила, отколкото тогава. Йоан казва: “Аз видях друг ангел, излизащ от небето и имащ голяма сила, и земята биде осветена от славата Му” (Откр. 18:1). Тогава, както и на Петдесятница, хората ще слушат истината, която им се говори, всеки на своя език” (“Адвентен библейски коментар”, т.6).
“В нощно видение пред очите ми преминаха различни сцени, показвайки голямо реформаторско движение сред божия народ. Мнозина хвалеха Бога. Болни биваха изцерявани и други чудеса се извършваха. Съществуваше молитвен дух, какъвто беше проявен във великия ден на Петдесятницата” (“Свидетелства”, т.9).
“Великото евангелско дело не ще привърши с по-малка изява на Божията сила, отколкото тогава, когато се отбелязваше неговото започване. Пророчествата, които се изпълниха при изливането на ранния дъжд, ще се изпълнят и при привършването на евангелското дело, когато бъде излят късният дъжд...
Божиите служители с радостни и блестящи от свято освещение лица ще бързат от място на място да проповядват небесната вест. Предупреждението ще бъде разнесено по цялата земя от устата на хиляди. Чудеса ще бъдат извършвани, болни изцелявани, знамения и чудеса ще съпровождат вярващите” (“Великата борба”).
Бог ще използва средства, които ще ни учудят
“В това последно дело Бог ще работи по начин, много по-различен от обичайния, по начин, противоположен на който и да е човешки план. Между нас ще има и такива, които винаги ще желаят да контролират Божието дело, дори да диктуват неговия ход, като тогава ще бъде поето от ангела, който се присъединява към третия ангел при разгласяването на вестта на света. Бог ще използва пътища и начини, с които ще покаже, че Той държи кормилото в собствените Си ръце. Работниците ще бъдат учудени от семплите средства, които Той ще използва, за да осъществи и усъвършенства делото Си на правда” (“Свидетелства към проповедниците”).
“Не си мислете, че ще бъде възможно да бъдат правени планове за бъдещето. Нека Бог бъде признат за сигурния във всички времена и при всички обстоятелства Кормчия. Той ще работи чрез подходящи методи и ще поддържа, умножава и съгражда Своя народ” (“Съвети към писатели и издатели”).
“Утешителят трябва да се изяви не по някакъв специфичен начин, който човек може да обозначи, но посредством Божия наредба в непредвидени случаи и с начини, които ще прославят името Му” (“Писания на Е. Вайт”).
“Той ще въздигне сред обикновените хора мъже и жени, за да вършат делото Му, както в миналото призова рибари за свои ученици. Скоро ще се наблюдава пробуждане, което ще удиви мнозина. Тези, които не осъзнават необходимостта от това, което трябва да бъде извършено, ще бъдат подминати, а небесните вестители ще работят с онези, които са наричани семпли хора, подготвяйки ги да разнесат вестта на много места” (“Публикувани ръкописи”, т.5).
Работници, подготвени от Светия Дух
“В последното тържествено дело ще бъдат включени и няколко велики мъже... В наши дни Бог ще извърши работа, която малцина очакват. Той ще въздигне и възвеличи сред нас онези, които са възпитани по-скоро чрез помазване от Светия Дух, отколкото от повърхностното обучение в научни институти. Тези факултети не трябва да бъдат отхвърляни или осъждани, те са установени от Бога, но могат да дадат само външна подготовка. Бог ще покаже, че не е зависим от смъртни и самомнителни учени хора” (“Свидетелства”, т.5).
“Светлината ще получат само тези, които ревностно я търсят и с радост приемат всеки лъч от Божественото просветление, излъчено от Святото Му Слово. Чрез тези души Бог ще разкрие светлината и силата, които ще озарят целия свят с Неговата слава” (“Свидетелства”, т.5).
“Дисциплина на труда, чистота на сърцето и мислите от това се нуждаем днес! То е по-скъпо от брилянтен талант, такт или познание. Обикновен ум, научен да се подчинява на ‘Така казва Господ’ е по-добре подготвен за Божието дело от онзи, който има способности, но не ги използва правилно” (“Ревю енд Херълд”, 27 ноември 1900 г.).
“Работниците ще бъдат подготвени по-добре чрез помазване от Светия Дух, отколкото от литературни университети. Мъже на вярата и молитвата ще бъдат насърчени да вървят напред със своята ревност, възвестявайки внушените им от Бога слова” (“Великата борба”).
Бог използва дори необразованите
“Онези, които приемат Христос като личен Спасител, ще устоят на изпитите и трудностите на последните дни. Укрепени с безрезервна вярност в Христос, дори необразованите ученици ще могат де се противопоставят на съмненията и въпросите, които неверниците могат да им отправят, които неверниците могат до им отправят, ще да изчервяват презрителните софисти празнословци.
Господ Исус Христос ще вложи в учениците Си слова на мъдрост. И техните противници не ще могат нито д им противоречат, нито да им се противопоставят. Тези, които не можеха с доказателства да надвият над сатанинските заблуди, ще носят утвърдително свидетелство, което ще смути (обърка) така наречените учени. Необразовани уста ще изричат истина с такава убедителна сила и мъдрост, което ще бъде последвано към връщане към истината. Хиляди ще бъдат обърнати от тяхното свидетелство.
Защо неукият ще има тази сила, която ученият няма!? Чрез вяра в Христос неукият е влязъл в атмосферата на чистотата, пълната истина, докато ученият се е отървал от нея. Бедният е Христов свидетел! Той не може да се позове на историята или на т. нар. висша наука, но той има събрани от Божието слово силни доказателства. Истината, която той говори под вдъхновение на Духа, е толкова чиста и забележителна, че носи със себе си толкова неоспорима мощ, на чието свидетелство не може да се противоречи” (“Публикувани ръкописи”, т.8).
Деца проповядват вестта
“Мнозина, дори и сред неполучилите образование, възвестяват Господните слова. От Светия Дух са подбудени деца, за да тръгнат и изявят небесната власт. Духът се излива върху всеки, който се поддаде на Неговото влияние и отхвърляйки всички човешки методи, обвързващи наредби и предпазни средства, те ще изявят вестта с могъществото на духовната сила” (“Евангелизъм”).
“Когато небесните същества видят, че хората не ще могат за още дълго да проповядват истината с простота, с която я изявяваше Исус, деца ще бъдат подбудени от Светия Дух, за да продължат възвестяването на истината за това време” (“Работа на юг”).
Службата на ангелите
“Небесни ангели спохождат човешките умове, подбуждайки ги да изследват Библията и нейните учения. Ще трябва да се извърши далеч по-велика работа от вършената досега, като нито част от нейната слава няма да е човешко притежание, защото ангели-служители работят в полза на небесните наследници на спасението ден и нощ” (“Съвети към писатели и издатели”).
“В нашия свят има много мъже подобно на Корнилий... Както Бог работи за Корнилий, така Той ще се намеси за тези истински войни... Те ще получат познание за Бога така, както и Корнилий получи чрез послушание на небесните ангели...” (Писмо 197, 1904 г.).
“Когато Божията сила се обедини с човешките усилия, делото ще се разрасне подобно на огън в стърнище. Бог ще използва средства, които човек не ще може да схване. Ангелите ще извършат работата, от извършването на която хората са можели да получат благословения, ако не бяха пренебрегнали Божиите призиви” (“Избрани вести”, т.1).
Проповядване по целия свят
“Ангелът, който при възвестяването на третата ангелска вест се присъедини към третия ангел, трябва да освети целия свят със славата си. Тук е предсказано дело от световен мащаб, съпроводено с необичайна мощ. Божиите служители с озарени от свято освещение лица, ще бързат от място на място, за да проповядват небесната вест. Предупреждението ще бъде разнесено по целия свят от хиляди уста” (“Великата борба”).
“Вестта на ангела, идващ след третия вестоносец, трябва да бъде разгласена по целия свят. Това ще бъде вест за жетва и цялата земя ще бъде осветена от Божията слава” (“Свидетелства”, т.6) (Писмо 86, 1900 г.).
“Когато бурята на гоненията връхлети..., тогава вестта на третия ангел ще прерасне във висок вик и цялата земя ще бъде осветена от Божията слава” (“Свидетелства”, т.6).
“Истината трябва да бъде проповядвана във всеки град на Америка. Предупредителната вест трябва да бъде прогласена във всяка страна” (“Бюлетин на Генералната конференция”).
“По времето на високия вик, чрез навременната намеса на великия Господ, църквата ще разпространи познанието за спасението така изобилно, че светлината ще навлезе във всеки град” (“Евангелизъм”).
“Кризата е точно пред нас. Сега чрез силата на Светия Дух трябва да възвестим истини за тези последни дни. Това ще стане не много преди всеки да е чул предупреждението и да е взел решението си. Тогава ще дойде краят” (“Свидетелства”, т.6).
К Р А Й