Третата ангелска вест
Тема 1
Т Ъ Р П Е Н И Е Т О НА С В Е Т И И Т Е
Време е да насочим вниманието си и към третата ангелска вест от Откр.14:6-12. Но това не е така просто. Третата ангелска вест се различава от първите две по своята ултимативност. Това е страшна вест. В нея, тържественият общочовешки призив на първата и тревожната предупредителна декларация на втората ангелски вести прерастват в категоричен ултиматум. Небесната вест обявява, че е дошло време за последно предупреждение и окончателен избор. Божият гняв е надвиснал застрашително над цялата планета и не оставя място на никого за неутралитет. Никой не може повече нито да отлага, нито да променя Божиите условия. Личността и обществото са изправени пред дилема. От една страна, обединените сили на "Вавилон" изискват принудително поклонение и приемане определения знак за това. От друга страна Бог излиза от Своята толерантност и ненамеса и заявява ясно Своите претенции да бъде единственият Бог и обект на поклонение.
Кой може да устои?
Събитията по земята постоянно и все по-настойчиво напомнят, че историята е придобила пределно есхатологичен характер. Да, светът все още си стои, но нищо не е същото, като вчера и завчера. Природата не е същата, човекът и обществото не са същите, отношенията между човеците не са същите и моралните норми и вярата на личност и общество не са същите. Пророчествата, дадени в Исусовото "откровение", ни дават възможност да надникнем в това, което предстои и там се изобразява един апокалиптичен сценарий с необратими последствия:
"И видях, когато отвори шестия печат; и ето, стана голямо земетресение; слънцето почерня като козяк и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както когато смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля късните си смокини; небето изчезна като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се отместиха от местата си. И земните царе, големците и военачалниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещерите и в скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: "Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето, защото е дошъл великия ден на Неговия гняв и кой може да устои? " Откр. 6:12-17
Предвид на този неизбежен момент на крайна безизходица, Божието Провидение определя един достатъчно голям предварителен срок, в който вестта на трите ангели от Откр. 14:6-12 да може да обиколи света, да предупреди всички и да изведе Божиите деца от "Вавилон". Такива трябва да има, има и ще има. Вече знаем, че "Хълмът Сион" няма да бъде пуст и необитаем. Той ще бъде населен с победители призвани изсред к а л т а на този свят и станали съвършени чрез Божията благодат. В този етап от общото разглеждане на ангелските вести, ще допуснем една спомагателна инверсия и преди да се занимаем със същността на третата ангелска вест, ще се спрем на вътрешния облик на тези елитни Исусови представители, идващи от лагера на бунта и отстъплението и триумфиращи на хълма Сион. Коя е първата основна черта, отличаваща Божиите избраници от множеството претенденти за "венеца на живота"?
ТЪРПЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ
Когато трите ангели, един след друг представят своите вести, те предават своето делегирано послание и не прибавят нищо друго от себе си. Но след като третият ангел е предал своята вест, която сега временно и умишлено заобикаляме, той прибавя нещо необичайно, което не е нова вест, не е и част от предишните, а по-скоро е нещо като коментар върху току що казаното. Крайно интересно и любопитно е да се даде внимание на тази забележка, която вестителят на самата вест прави, като че ли вече към по-тесен кръг слушатели и някак полугласно, след като е свалил "мегафона". Да, той казва нещо поверително, което е отправено към някакъв по-тесен кръг от присъстващи и има пряка връска с трите вести.
Както вече бе споменато, засега ще оставим разглеждането на самата трета ангелска вест и ще се съсредоточим изцяло върху допълнението-коментар отразено в ст. 12. Тази многозначителна декларация е равна на изповед и откровение, защото тя отговаря на въпроса, който вълнува всички: КОЙ ще се окаже способен да се противопостави на силите на злото, да победи звяра и неговия образ и да триумфира на хълма Сион и пред Божия престол, заедно с АГНЕЦА.
Възхитително е да се гледат спасените пред Божия престол, нали? Но гласът от ст. 12 прави едно откровение и ни посочва как изглеждат тези елитни победители тук на земята, докато още са в редиците на борбата, в схватка с тъмните сили на поднебесната и всечовешкия "Вавилон". Какво е това, което ангелът знае, което небето високо цени, а динамичният 21 век не търси, не зачита и не забелязва? "Търпението на светиите"!
Търпението на светиите - какво да разбираме под това кодирано название? Има ли "свято" и "не свято" търпение? Може ли да се проследи същността на търпението далеч преди началото на човешката история, или то е исторически продукт, появил се с грехопадането при прекъсване нормалните отношения с Божеството? Търпението не се ли поражда, когато Бог дава първото пророчество в Бит. 3:15? То не е ли сянката на очакването, в което Бог въведе изгоненото от Рая семейство? И какъв смисъл би имало търпението в един свят без грях и без конфликти? Как би възникнало то в един свят, където нищо не се възпрепятства, нищо не се забавя или отлага, осуетява или губи?
Не бихме могли да разберем и обясним основно, изчерпателно и пълно същността на тази тайнствена черта от духовен порядък, ако я разглеждаме откъснато, изолирано и самостоятелно, без нейния първоизточник - сам Бог.
ТЪРПЕНИЕТО, АТРИБУТ НА БОЖЕСТВОТО
Когато полага основите на з а в е т а Си с еврейския народ, Бог заповядва на Мойсей да изсече от камък двете плочи на завета и се представя като:
"И Господ слезе в облака, застана там до него и провъзгласи името Си: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, д ъ л г о т ъ р п е л и в и многомилостив и истинен . . . " Изход 34:5,6.
Това Божие качество - ДЪЛГОТЪРПЕНИЕТО е залегнало навред в Св. Писание и Псалмите, напр. Пс. 86:15, и др.
След като е споменато като основна характерна черта на Бога, то не е нито придобито някога, нито пък отстранимо по някакъв начин. Трябва да приемем, че търпението е основна, личностна черта на Божия характер, Негов атрибут, който Го представлява винаги, през всички времена и обстоятелства, а даже и извън времето.
Красиво, елегантно казано, но предизвикващо въпроси. Как така "винаги" и дори "извън времето"? Що за качество е това, което съществува, действа и запазва същността си, дори когато няма грях, няма грешници и няма какво да се търпи, понася или изчаква? То търпение ли е или нещо друго? Въпросът е много сериозен, защото Бог е бил това, което казва в и н а г и ! А знаем, че не винаги е имало "нещо" или "някой" когото Бог да търпи в познатия ни смисъл. Мисълта се насочва към всепризнатия и неоспорим атрибут на Божеството - л ю б о в т а . Тя не се влияе от обстоятелства и от време. Да не би тайната на Божието дълготърпение да е в нея? Би било прекрасно, защото Божията любов е многолика и прониква навсякъде.
ЛЮБОВ ПОД ПРИКРИТИЕ
Както бялата светлина, преминала през призма се разлага на ярките основни цветове на спектъра, така и Божията любов, преминаваща през падението на човечеството в греха, се разлага на качества, които преди това не са били забележими и познати. Едно от тези свойствени за Божеството качества е т ъ р п е н и е т о , или Божието дълготърпение. Това непознато на човека и ангелите качество, става визитната картичка, с която Бог се представя на Мойсей. То е все същата вечна Божия любов, но проявена в криза, пречупена през нови обстоятелства, които цялата Вселена не е познавала. Съчувствие, милост, дълготърпение - кой е имал представа за тези ценности на духа, преди нуждата от спасение да ги открие? Любовта е която осмисля Божието търпение и дълготърпение. Тя е, която го подхранва, тя е която го усилва, тя е която го прави възхитително и спасяващо. Той заявява чрез пророка, Еремия 31:3:
"Възлюбих те с вечна л ю б о в ". И от там идват милостта, прощението, откупването и дълготърпението. Звучи божествено това: "Господ, Господ д ъ л г о т ъ р п е л и в !" Благодарение на неизменното Божие дълготърпение, ние стоим и имаме шанс за спасение.
"Поради милостите Господни ние не сме довършени, защото милосърдията Му не свършват. Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност." Плачът на Еремия3:22,23.
Обаче, всичкото Божие търпение и дълготърпение би загубило смисъла и очарованието си, ако не беше продиктувано от любовта. Бащата на блудния син чака ден след ден с търпение, не защото очаква да спечели нещо или да го видят хората, а защото обича! Бог жертва Сина Си не за да впечатли Вселената, а защото е възлюбил света и не иска той да погине. Христос идва на тази враждебна планета, не подбуден от някаква Своя висша амбиция, или защото е принуден да изпълни волята на Отец, а защото това е и Неговата воля, Неговата любов.
Върху тази премиса, святото търпение, или "търпението на светиите" не е нещо самоцелно и породено в личния им вътрешен свят, а все същата Божия любов, която живее в самите светии и ги "принуждава" да следват своя Господ в Неговия пример. Затова те могат да приемат и претърпяват всичко.
"Защото Христовата любов ни принуждава . . ." 2 Кор. 5:14
"Любовта всичко търпи" . . .1 Кор. 13:7
Нека не ви се види силно, но не всички "християни" познават Божията любов в нейните алтернативни форми. Един покоен вече дългогодишен служител и влиятелен пастор под Тройната Ангелска Вест, се произнесе веднъж в неофициален разговор така: "Божията справедливост и Божията любов разбирам, но Божието дълготърпение не мога да разбера! Дали само той мисли така? Когато дойдат "нетърпими" неща, когато нечестието и злото успяват, а боящите се от Бога носят тежък кръст и са обект на презрение и нападки, кой не подлага на съмнение справедливостта в Божието дълго търпение? Кой не се чувства като автора на Псалм 73, който казва: "Нозете ми почти се подхлъзнаха, напразно съм се трудил… безбожните са по-добре от мен, винаги благополучни . . .! Псалм 73:1-14.
Стрелите на съмнението се забиват по-дълбоко, когато нещата вървят, като че ли без Божия контрол. Напразно се трудя! Напразно се старая! Напразно търпя! Ето това е коварната мисъл, внушена от невидим враг, троянският кон, внесен отвътре защитните стени на душата. Ето червеят, който иска да прояде сигурността и доверието ни в Бога, червеят на съмнението, който прояжда търпението на мнозина и ги лишава от победа. Следва срив в устоите на самата личност: Бог не се интересува от мен! Той ме е оставил на произвола на враждебни зли сили, защо още да търпя? Врагът на душата знае какво иска да каже с тези внушения: Защо още да вярвам в любовта? Защо да търпя? Защо не потърся друго решение на проблемите си? Защо ми е това "търпение на светиите", когато ми носи само загуби? Така пита Исав, който бърза да задоволи глада си, така говори жената на Йов, която съветва зле страдащия си съпруг: "Похули Бога и умри!" Стига с твоето "търпение"! Така мисли Юда, когато взима тридесетте сребърника и с целувка предава своя Учител, разочарован от Неговата бавност, неефективност и "инертност". Така разсъждава съвременният формален и номинален "християнин". А Христос не мисли, не чувства и не действа така, а претърпява, устоява и побеждава! Той кани и нас да изтърпим, да устоим и да победим: Откр. 3:21.
Не е ли това покана да Го придружим на "хълма Сион"?
Йов, този образцов и всепризнат "светия", също показва Христовия начин на мислене. Той е светия и проявява търпението на светия: "Само доброто ли да приемем от Бога? Само когато ни благославя и дава ли да Го зачитаме?
Успоредно с него и друг светия прави своята свята декларация:
"Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите, Аз пак ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените и ще ме направи да ходя по височините си." Авакум 3:17-19.
Бог бива почетен от онези, които търпят и ги благославя:
"Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота." Откр.2:10.
ТЪРПЕНИЕТО ГРАДИ И УСЪВЪРШЕНСТВА ХАРАКТЕРА
СЪВЪРШЕНСТВО без твърдост, издръжливост и търпение н я м а ! А тези качества не се дават на готово. Те се придобиват чрез усилия, борба и победа. Затова Господ допуска изпитанията, които градят и оформят характера:
"Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам."Откр. 3:19.
Взимайки под внимание тази благотворна и градивна роля на изпитанията, апостол Яков най-тържествено призовава:
"Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели без никакъв недостатък." Яков 1:2-4.
Гледайки напред към възнаграждението на издръжливостта и търпението, той добавя:
"Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец ЖИВОТА, който Господ е обещал на ония, които Го любят." Яков 1:12.
ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ ВЪВ ТЪРПЕНИЕТО
Вечната Божия любов поражда "Спасителния план", а той добива израз във "Вечното благовестие". То пък изпълва и осмисля търпението, протича изцяло под знака на търпението. Вселената ще трябва да изчака и изтърпи великата борба, а светиите ще трябва да я проведат и устоят до край. За тази цел ще им е нужно необикновено т ъ р п е н и е в което има в я р а , л ю б о в и и з д ъ р ж л и в о с т .
Непадналата Вселена очаква да види "белега" на небесно поданство в падналата човешка раса, а падналата човешка раса очаква да види "търпението на светиите" за да приеме чрез него Вечното Благовестие. И трите ангелски вести са зов за откриване Бога в благата вест за Неговата вечна любов, скрита в Неговото дълготърпение.
Търпението е Божието тайнствено средство за поддържане връзката между Него и грешника. То съпътства изгнаниците от Едем в земята на проклятието и има за цел да ги окриля, утешава и отново да ги върне в изгубения Рай.
Божието дълго търпение е чакало предпотопния свят да се покае.1 Петр. 3:19,20.
Потопът би могъл да се размине и вестта на Ной да приеме друго съдържание, ако светът се бе покаял. Вавилонската кула би могла да стане храм на живия Бог, ако строителите й се бяха покаяли. Градът Вавилон би могъл да обедини всички народи около Вечното Благовестие, ако жителите му бяха се покаяли, така както направи Ниневия. Израел би станал признат Божий представителен народ, а Ерусалим столица на народите, ако бе приел вечното благовестие в лицето на своя Спасител и Бог - ХРИСТОС Ерем. 17:24,25. Светът от последните дни на нашето време има привилегията да чуе вестта за "Вечното благовестие" и поканата за "Търпението на светиите"! Но народът, който е натоварен със задачата да представи вестта на Божията любов чрез своето търпение, не винаги успява да изпълни тази задача. Той представя вестта си доктринално и пророчески вярно, но е оскъден в Божието дълго търпение, което е жива вяра и неотпадаща любов. Липсва му огънят на Духа. Той все още не може да посочи себе си и да каже: Ето, тук е търпението на светиите!"
Търпението е вградено в Евангелието. Христос не дава търпението като препоръка, а като заповед:
"Понеже си опазил Моята заповед да т ъ р п и ш, и Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. "Откр. 3:10,11.
Той го поставя като условие за спасение:
"С търпението си /твърдостта си/, придобийте душите си ." .Лука 21:19. Никой от наследниците на Божието царство не е освободен от това изискване. Любимият ученик на Исус, Йоан, изповядва съпричастие в търпението:
"Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в т ъ р п е н и е т о, които са чрез Исуса, бях на острова наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса Христа. Откр. 1:9.
ЗАЩО Бог държи толкова на търпението? Земните водачи не учат последователите си да понасят и търпят, а да реагират и влагат сила в постигане на каузата си. Най-отчаяният пример в това отношение е съвременния тероризъм. А Христос заяви пред Пилат: Моето царство не е от този свят. Ако бях земен цар, щях да наредя на поданиците си да се борят за Мене и да Ме защитават. Вместо това, пак Той каза на един от тях, който се опита да воюва със сила:"Прибери ножа в ножницата!"И поясни това Свое нестандартно поведение с един подразбиращ се контра въпрос: Ти ли ще ме защитаваш? Ако исках това, Аз още сега мога да поискам превъзходна помощ от 12 легиона небесни ангели, а само един от тях би бил достатъчен!... Но ние изпълняваме Божия план за спасение на света и не трябва да го променяме. Писаното за Мен трябва да се изпълни.
Писаното? Да, вижте какво е писано:
" . . . Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне водено на клане и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Исая 53:3-7.
Онзи, Който отнема греха на света, воюваше с т ъ р п е н и е. И учи нас на същото:
"С търпението си, придобийте душите си." Лука 21:19.
И наистина, дори още сега, тук на тази земя на неправда, насилия, загуби, скърби и преследвания, търпението е противоотровата на много душевни разстройства, стресове и отчаяние. Слушал съм от стари хора сентенцията: "Търпение - спасение". С претърпяване избягваме рисково поведение и осуетяваме непоправими грешки. Още от ранни години в съзнанието ми се е отпечатала Ботевата строфа:
"Отечество мило любя, негов завет пазя,
но себе си, брате губя тези глупци като мразя . . ."
Загубата от нетърпението, нетолерантността и омразата е очевидна. Тя е загуба на мира, радостта, вярата и любовта към човека. Девизът на т ъ р п е н и е т о е друг:
"Не се оставяй да те побеждава злото,
но ти побеждавай злото чрез доброто." Рим. 12:21. А ап. Яков добавя:
"Човешкият гняв не върши Божията воля." Яков 1:20
Чрез проява и упражняване на търпение, Божието царство се преселва в нас и ние в него. Душата бива запазена във временния живот и спасена за вечния.
КАКВО по-хубаво от това? Да, чудесно е! И все пак:
ТЪРПЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ НЕ Е "ТЪРПЕНИЕТО" НА ХЛАДКИТЕ
Без тази много навременна и критична забележка не бихме могли да избегнем подхлъзване и дори заблуждение в разглежданата тема. Да, търпението на светиите не е търпението на хладките и равнодушните, на безпринципните и безотговорните! Бог не е само Бог на личността и нейния вътрешен свят, а също така и на обществото и отношенията в него. Той не признава благочестието като самоцел, само за себе си и в себе си, а иска да го види като животворна връзка и сила в отношенията между Неговите творения. Първият нарушител от човешки произход на този закон е Каин. Той допуска поклонението му да стане такова - своеволно, безотговорно, независимо. И когато му е потърсена сметка за убийството на брат му Авел, той отговаря дръзко и безчинно: "Аз да не съм пазач /страж/ на брат си? С това казва: Не отговарям за него и не приемам да ми държат сметка за него. Всеки да отговаря за себе си! Бог обаче, не стои зад такава концепция. Това не е езикът на любовта и на него не може да се разговаря с Всевишния, Който е л ю б о в но и п р а в д а . С този език, Каин само си изпроси проклятие и всеки, който прави като него, ще го последва. Писано е:
"Бог поругаем не бива. Каквото посее човек, това ще пожъне." Гал. 6:7-10.
"Търпението на светиите" няма нищо общо с търпението и толерантността към греха. Този вид "търпение" е най-категорично осъдено от "Верния Свидетел", както сам Христос нарича Себе Си в обръщението Си към църквата, на която ние сме съвременници. За Църквата, включена в периода "Тиатир", Той казва:
"Но имам против теб това, че търпиш жената Йезавел, която учи и прелъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено." Откр. 2:20
В подобно "търпение" е обвинена и предходната Пергамска църква, за която се казва, че подържала и търпяла сред своите редове последователи на отпадналия пророк Валаам и Николаити. Изобщо, Навсякъде, Бог заявява Своето отношение на нетърпимост към греха и обявява Себе Си като "ревнив", непримирим, безкомпромисен с всичко, което е и се нарича ГРЯХ! Онова, обаче, което никак не трябва да пропуснем тук е, че Той не само държи отговорен извършителя на греха, но също така и цялото общество или църквата и нейните водители, които се отнасят търпимо и снизходително към греха. Един от най-красноречивите примери за това в свещената история е случаят с Ахан /Ис. Наавин гл. 7/ Нехайството на Ахан към тази Божия взискателност предизвиква Божия гняв и струва загуба първо за целия Израел, а после живота на самия Ахан и целия му род. Този случай красноречиво и недвусмислено показва отношението на Бога към греха.
Що е грях? Съвременният човек вече няма ясна представа за това. За него Бог е станал "фантом", размита идея, абстрактно понятие и грехът също е станал относително понятие, приспособено да пасва на един "фантом". Но Бог не е фантом и определението за греха съвсем не е относително. В Божия тълковен речник, грехът е "беззаконие", на което заплатата е с м ъ р т. 1 Йоан 3:4; Рим. 6:23.
Божият закон не е сборник от правила и забрани. В него присъства една съвършена личност, един идеален Авторитет, един ЖИВ БОГ! Преди да каже каквото и да е, Той представя Себе Си и очаква респект, признание и поклонение. Той призовава към уникално отношение:
"Аз Съм Йеова, твоят Бог… да нямаш други богове освен Мене! Изх. 20:2,3.
В качеството Си на жив и единствен Бог, Той изисква от Своя избран в древността народ , Израел, да Го почита чрез свети обреци и жертви. Божията святост обгръща тези посвещения, символични обреди и жертви и Божията чест бива заложена в тях. Такъв е случаят с превземането на град Ерихон, който пада не под ударите на стенобойни машини и масирани въоръжени атаки, а от пряката намеса на Божието присъствие. В памет и признание на това дело, Бог поставя под особена забрана всичко в превзетия град, което би могло да бъде гледано като корист или плячка. То бива обречено като жертва на Бога и трябва да бъде изгорено, като истинска жертва. С тази свята забрана, Бог изпитва отношението на народа Си към Неговата личност и воля. Там може да има много хубави неща, но те са посветени на Бога и не трябва да се пожелават.
Ахан извършва грях, като нарушава този обрек, харесва си някои хубави неща сред превзетия град и ги присвоява. Като мисли, че никой не го вижда и нищо не се знае, той ги скрива в изкоп, направен в собствения му шатър, заравя ги отгоре и зачаква времето, когато ще ги отрови за да ги ползва. Неговата тайна придобивка е била наистина атрактивна и съблазнителна: Една красива, с вкус изработена вавилонска дреха, една плоча чисто злато, тежка 50 сикли и двеста сикъла сребро. Кое от тях е за огъня? Но с това Ахан извършва г р я х , като нарушава ясно изразената Божия воля, не зачита Неговия авторитет и поставя своя над Божия. Така той е станал нарушител на първата Божия заповед, а с нея и на всички останали. Към всички, които крият престъпленията си и подържат непозволени желания е отправено предупреждението:
Г р е х ъ т т и щ е т е н а м е р и ! Числа 32:23.
Ако Бог е бил такъв тогава, сред едно плътско и не израснало общество, какъв ще бъде днес сред Своята църква, от която очаква да Го представи на света в своя зрял, усъвършенстван образ, без петно или бръчка?
Следният цитат ни уверява, че Йеова не е отстъпил от Себе Си и в Него няма промяна или сянка от промяна:
"Бог държи отговорен народа си, като цяло за греховете, които съществуват в някои единици между тях. Ако водачите на църквата небрежат внимателното издирване на греховете, предизвикващи Божието неодобрение върху цялото тяло, те стават отговорни за тези грехове." "Свидетелства", т. 3, стр 269.
"СВЕТИИ" НЕ ЗНАЧИ ДОБРОВОЛНИ МИШЕНИ НА НЕСВЯТИ ХОРА
И тази критична бележка към темата за "Търпението на светиите" не е за пренебрегване. Много актуална забележка от първа важност за всеки, който иска да представлява достойно своя Господ в един свят, който не винаги е достоен. Парадоксален е фактът, че в нашия свят достойнството бива осмивано от недостойнството, правдата - съдена от неправдата, нравствеността - укорявана от безнравствеността, истината - преследвана от лъжата и любовта - разменяна срещу удобството и суетата. А ако все пак някой иска да върви по пътя на неподкупност, верност към дълга и истината, той става неудобен за партньор или приятел и бива заобикалян, избягван и дори намразван.
Но дори и когато се окаже сам, такъв човек открива, че той не е сам, че той е с нещо много по-голямо от себе си и от света сред, който е станал нищожен. Той бива извисен на една висота, която не е познавал и съзнава, че вместо загуба е постигнал печалба, станал е член на някакво друго общество, което има по-светли идеали, по-възвишени критерии и по-вярна посока към истината. Той е намерил Пътя, Истината и Живота, а заедно с това и себе си. Християнинът, истинският християнин е поданик на Божието Царство и това нерядко го прави "персона нон грата" в заобикалящото го общество. Но неговата кауза е по-истинска защото той не служи на двама господари и няма двойствени стандарти и двоен морал. Той е приел един морал и един идеал - този на Единствения между човеците - Богочовека Исус Христос, Онзи, Който каза: "В света ще имате скръб . . ." и още: "Ако Мен мразеха и гониха и с вас ще постъпват така". Той каза и още нещо: "Горко ви, ако този свят ви хвали, величае и обича. Това значи, че сте станали като него и той ви има за свои..." Тогава не сте Мои.."
Да бъдеш Христов ученик и последовател е велико призвание, най-великото. Но това не е открито за всеки и много често Божието чадо е гледано и третирано като непълноценно човешко същество - презирано, осмивано, унизявано с ирония и сарказъм, ощетявано съзнателно и в крайна сметка - гонено и мразено.
КАК трябва да се държи наследникът на бъдещия по-добър свят, без зло и грях? Трябва ли да търпи заради самото търпение и да съдейства на онези, които виждат в него "мишена", като им доставя удоволствие и развлечение? Трябва ли да изразява мълчаливо съгласие с нечестните удари на ограничени, заблудени и покварени интелекти? Трябва ли да понася и насърчава удари, които може би биха били по-подходящи на друго място, но не там, където се стоварват? Има жестоки хора със садистични наклонности, които биха желали да се гаврят с нещо, което по никой друг начин не биха достигнали, освен чрез подлост и насилие. Трябва ли да задоволяваме такива наклонности, като оголим гърба си и кажем: Удряй? Не, това не само не трябва, но и нямаме право да го вършим. То не е само лична обида и оскърбление, но и обида и оскърбление за Онзи, Който вижда в нас Свой довереник и представител. Бог не винаги се намесва, когато някой постъпва зле с Неговите представители, но Той винаги е информиран и знае това, което става с тях. И е казал: "Който докача вас, докача зеницата на окото Ми" Захария 2:8. Който малтретира и най-малкото Божие чадо за задоволяване своето негативно чувство и ненавист, открива такава сметка пред Съдията на Вселената, която ще му се види много тежка за изплащане в деня на равносметката.
Като правило за едно цивилизовано и демократично общество, всеки човек има морална и религиозна свобода и е под защитата на закона, когато я упражнява законно. Репресии, насилия над съвестта и волята и гонения са акт на беззаконие и попадат под Божието определение за беззаконието, което е ГРЯХ.
Търпението на светиите не е в съгласие с беззаконието т.е. с ГРЕХА. То е протест против беззаконието или греха във всичките му форми. Може да изглежда, че онзи, който служи на Бога в дух и истина е беззащитен пред силите на злото, но който познава Бога, познава и невероятните му начини да защитава онези, които Му се боят. Има една много изразителна декларация в подкрепа на тази истина в Божието Слово:
"Страшно е да падне някой в ръцете на живия Бог!" Евр. 10:31.
Един от начините, чрез които Бог защитава правата на Своите възлюбени са
з а к о н и т е в обществото. Вижте как прибягва до тях и се възползва най-гоненият и малтретиран от апостолите, апостол Павел: Деяния 22:22-29.
Че не е схващал ролята си, като пасивна мишена, показва и отговорът му, когато бива ударен противозаконно и не по процедурите на разследването. Той потърсва правото си като римски гражданин: Деяния 23:1-5.
Да обобщим казаното до тук. Всеки, който приема и следва идеала на съвършенството в лицето на Христос, ще среща съпротива и гонение в този неидеален свят:
" Но и всички, които искат да живеят благочестиво в
Христос Исус, ще бъдат гонени. 2 Тимотей 3:12.
А това е така, не защото те са слаби, а напротив - защото са силни. Враждебното отношение, сарказмът, язвителните забележки, презрението, присмеха и подигравките, насочени към всеки верен на вярата и Бога си християнин, всичките те, и колкото още има от същата гама, всички те са с л а б о с т . Да, вътрешна морална и идейна слабост; последно, отчаяно средство на един слаб характер във слаба кауза. Това ни учи, че би трябвало да се отнасяме с разбиране и съчувствие към заблудените във чувствата и идеите си. Да се молим и работим за тях. И да се държим неотлъчно за източника на силата, който може да ги превърне от врагове във приятели. Но да не приемаме аргументите на тяхното заблуждение и да не ги правим свои.
ЧАКАЙ ГОСПОДА!
"Чакай Господа, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти. Да, чакай Господа!"
Псалм 27:14.
Истински а д в е н т и с т е онзи, който чака Господа не само в облаците, но в живота и в сърцето си. Такова очакване е всекидневно пребъдване, посвещение и развитие. Святото търпение въвежда Бога в личния живот на личността, в плановете, намеренията и преживяванията й. Такава опитност е реална и проверена в живота на светиите:
"Чаках с търпение Господа и Той се преклони към мене и послуша вика ми; и извади ме из гибелната яма, из тинята и калта; и постави на скала нозете ми та утвърди стъпките ми. И тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог . . ". Псалм 40:1-4.
Търпение и нетърпение - типичен белег, знак за принадлежност, критерий за светийство! Исав продава първородството си поради нетърпение. Авраам, Яков, Йов - получават обещанието, защото го очакват с вяра, постоянство и търпение. Яков заявява: "Твоето спасение чаках, Господи. Бит. 49:18. Небесната мъдрост ни учи:
"Облегни се на Господа и чакай Него. Не се дразни, когато някой успява в пътя си, като извършва подлости." Пс. 37:7.
Дори и при изпитания, нека примерът на Исая бъде и наш:
"А аз ще чакам Господа, Който крие лицето Си от Якововия дом и на Него ще се надявам." Исая 8:17. и Михей 7:7
Едно славно обещание е дадено на търпеливо очакващите:
"Но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят."
Исая 40:31.
ТЪРПЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ И ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ
Търпението е вградено в Божия спасителен план за всички времена. Но то е особено подчертано за църквата, която ще живее под тройната ангелска вест и ще я прогласява. "Тук е нужно търпението на светиите . . ." Откр. 14:12. Това "тук" визира времето на последната вест и последната генерация от Божията църква. Това "Тук" иска да каже : Повече от всеки друг път, повече от всички, които са го практикували. Защо? Причината е в решителната последна битка, в която сам Сатана, много разярен, /Откр. 12:12/ ще хвърли всичко и лично ще воюва против светиите. Могат да се набележат няколко момента, които ще изпитат търпението на светиите от последните дни.
1. Забавянето на Христовото явление.
Вестта за предстоящото завръщане на Божия Син на земята, хвърли в неописуем възторг изследователите на Библията през 19 век. Но от тогава мина доста време и мнозина трябваше да бъдат разочаровани. Как близо го чувстваха пионерите! Как бяха готови да оставят всичко и да посрещнат Господа в жива среща! Но колко горчива стана тази "сладка" вест, когато времето отмина и надеждата "увисна" без покритие! Какво искаше "търпението на светиите"? Авакум 2:1-3. Търпение: "Чакай го!" Чакай го, ако и да се бави! Тук търпението на неосветените започна да свършва. "Когато фактите говорят, боговете мълчат". И тук, "търпението на светиите" започна да израства. То преодоля кризата, придоби повече светлина и просвета, достигна до по-големи дълбочини и познания за Божията воля, получи "Духа на Пророчеството" и проникна в небесното светилище, позна Божия план, в който няма нито забавяне, нито избързване. Свитъкът трябва да се разгъне докрай и тогава ще се сбъдне всичко докрай!
Но без освещаващото влияние на "търпението на светиите", търпението на непосветените напълно ги отведе в друга посока. Те заживяха в друго време, подържаха формата на християнско богослужение и почитаха класическото благочестие, но гледаха Христовото идване на земята през обратната страна на бинокъла. То стана далечно и неясно за тях. Обви го мъгла - мъглата на модернизма, скептицизма и духовния формализъм на времето. Блажената надежда на Исусовите ученици изгуби влиянието си върху живота им, той стана приспособен към времето и все повече светски. Библията стана по-скоро реликва отколкото живо Божие Слово, с което човек трябва да се храни. Милионите и милиарди вече "християни" не чакат Господа да се завърне. Той като че ли не им липсва много. По-важно е да са устроени в живота и да им се говори за "Божията любов".Нали Бог е любов - Той ще оправи всичко и ще спаси всички.Колко заблудени са били старомодните християни да живеят в долината на мъките и скръбта! А ето че имало нещо по-добро! Една съвременна артистка изповяда преди повече от 40 - 50 години: "Аз не посещавам църквата, защото вярвам във второто пришествие, или свръхестественото зачатие, нито в сътворението и опрощението на греховете, а защото ме пленяват музиката, преживяванията и срещите с видни хора, с една дума - тази мистична магия. . . " Ще търпи ли такава "религия" нещо и ще страда ли заради някого? Очевидно не. Тя се е отрекла и от Христос и от търпението в Неговото име. 1 Кор. 15:19. На такива "вярващи" Бог казва: "Имаш вид че си жив, но си мъртъв!"И предупреждава верните:
"Тук е нужно т ъ р п е н и е т о на с в е т и и т е !"
2. Глобализацията и търпението на светиите.
В исторически план, Вечното Благовестие започва победния си ход с апостолите и довежда до водещата позиция на християнството в света. Но светът не става напълно християнски и не напуска много свои езически обичаи. Народите приемат християнството, но го практикуват не всякога по християнски. Създаденият официално стандартен модел на християнство работи ревностно за довеждане невежите във приетата християнска вяра. Но той същевременно и спъва християнското развитие, защото не позволява нещо друго и различно от установената практика. Така, християнството не може да израсне свободно и да достигне до своята оригинална същност. Онези, които си позволяват да четат и изучават Божието Слово самостоятелно, биват гледани като еретици, сектанти и отклонени от вярата, заблудени, врагове и конспиратори. Исус предсказа този факт, а историята го доказа.
Все пак, никога в миналото светът не е бил едно единно цяло и за преследваните и гонени Христови последователи оставаха в сила думите на техния Учител: "Ако ви изгонят от един град, отивайте в друг . . ." Днес обаче, светът бързо навлиза в едно състояние, което ще отнеме и тази препоръка за "светиите на Господа"- и то е глобализацията. Съвременният свят уверено върви към едно унифициране във всички области на живота: Управление, икономика, култура, граждански порядки, начин на мислене и начин на вярване или р е л и г и я . Това означава, че нашият свят, въпреки привидните непреодолими противоречия и особено на верска основа, в името на своето оцеляване, ще достигне до някакво съгласие и единство, което няма да има алтернатива и няма да толерира други форми на поклонение, освен една основна - приетата за господстваща и станала задължителна за цялото човечество. Това е залегнало в третата ангелска вест, която поставя ултиматум пред земните жители за приемане и следване само една от двете върховни враждуващи сили. Вижте само как категорично и безкомпромисно звучи гласът на третия ангел: Откр. 14:9-11.
Светиите на Всевишния, които носят тази вест и живеят под нейния зов, няма да могат да приемат налагането на знака или белега, който ще олицетворява отстъплението от волята на Твореца. Те ще предпочетат да останат верни в лицето на всеобща съпротива, лишения, загуби , отлъчване от обществени привилегии и права. За това, те ще имат нужда от специалната Божия подкрепа и сила. И точно в тази своя върховна опитност на борба, те ще развият до пълнота и съвършенство качеството, което им е нужно - търпението на светиите
3. Изпитът "отвътре".
Търпението на светиите, в условията на последните събития, ще бъде изпитано и от там, където не би трябвало - църквата и нейният вътрешен живот. Причината ще бъде отрицателното влияние на църковни членове и водители в Църквата, които не са допуснали Светият Дух да ги освети напълно. Ако е казал, че "врагове на човека ще бъдат домашните му", Христос не по-малко е предупредил, че отрицателно влияние и съпротива трябва да се очакват и вътре в църквата от неосветени членове - братя и сестри:
"При Своите Си дойде, но своите Му не Го приеха." Йоан1:11.
"Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си." Деян. 20:29,30.
"Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а и сега с плач ви казвам, се обхождат като в р а г о в е на Христовия кръст." Фил. 3:18.
Божият светия от последното време ще трябва да опази своето душевно равновесие и търпение в лицето на лицемерно братство, несправедливи нападки и клевети, сменящи се с привидно приятелство и притворно ласкателство. Той няма да бъде пощаден от целувката на Юда, но ще трябва да може да прави разлика между истинско и фалшиво, скъпоценно и нищожно и да не се отклони от своето призвание, като следва примера и търпението на своя Господ.
Този специфичен аспект на "търпението на светиите", отразен в Езекил гл. 8 и 9 и наречен там "въздишане и плач за мерзостите" сред Божия народ , /Езекил 9:4/ ще трябва да се прояви и в църквата на остатъка преди пресяването. Но както вече отбелязахме, той ще доведе до усъвършенстване на самите светии. Да чуем пак Яков:
"Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека има за резултат съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени без никакъв недостатък." Яков 1:2-4.
Да стоиш за Господа, когато други около теб не устояват, това е качество което трябва да се цени високо. Но и болка, която не всеки познава.
Търпението и кръстът в личен план
"Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека ме следва." Лука 9:23.
Не е оправдано да се откажеш от спасение и да го загубиш поради нерешени лични проблеми. Всеки, който е личност има и лични проблеми, но спасението струва повече от всички тях. Какво иска да каже Христос с думите: "Да вземе кръста си и да го носи всеки ден"?
1. Да приеме, че има кръст за всеки, както и за него.
2. Да живее и планира живота си със, а не без кръста. Отказът от кръста дисквалифицира всеки, тръгнал към един по-добър свят, по примера и учението на Христос. Този "кръст" може да е физическо увреждане, социално неравенство, душевни травми, или дори въпрос на предпочитание и вкус. Христос явно заяви на Своя протестиращ ученик: "Ако не те умия, нямаш дял с Мен". Доброволното приемане и носене на кръста е условие за общение и завет с Христос, условие за благословение и спасение. Тази истина е трябвало да научат и приемат и най-достойните служители на благовестието:
"А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи за да не се превъзнасям. За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен; и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.Затова намирам удоволствие в немощи, в укори и в лишения, в гонения и страхове заради Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен." 2 Кор. 12:7-10.
Кой от нас не е недоумявал защо трябва да носи бреме, което спъва едно пълноценно развитие в живота? Кой не вижда в живота си факти, които е могло да бъдат избегнати и сянката им да не тежи над настоящето? Но кои от нас в такъв случай казват: Благодарен съм и ще се радвам въпреки всичко?!...Кой прави от това причина за хвала и благодарност? Познато ли ни е "хваленето с кръста"? Врагът на душите ни работи за да създава кръстове и да утежнява съществуващите. Той поставя до тях своите оферти с алтернативни решения. Но той е враг на кръста, защото е враг на душата.Христос казва на всеки, когото обича и спасява: Вдигни кръста си и ме следвай!
И тук на помощ ни идва търпението. Още малко и "кръстът" сам ще ни напусне. Той ще остане в този свят, а ние ще влезем в място, приготвено за нас, където ни очаква Той, Победителят на света и Носителят на кръста.
Да се лишим ли от победата поради нетърпение? Да не бъде!
А м и н !
Тема 1
Т Ъ Р П Е Н И Е Т О НА С В Е Т И И Т Е
Време е да насочим вниманието си и към третата ангелска вест от Откр.14:6-12. Но това не е така просто. Третата ангелска вест се различава от първите две по своята ултимативност. Това е страшна вест. В нея, тържественият общочовешки призив на първата и тревожната предупредителна декларация на втората ангелски вести прерастват в категоричен ултиматум. Небесната вест обявява, че е дошло време за последно предупреждение и окончателен избор. Божият гняв е надвиснал застрашително над цялата планета и не оставя място на никого за неутралитет. Никой не може повече нито да отлага, нито да променя Божиите условия. Личността и обществото са изправени пред дилема. От една страна, обединените сили на "Вавилон" изискват принудително поклонение и приемане определения знак за това. От друга страна Бог излиза от Своята толерантност и ненамеса и заявява ясно Своите претенции да бъде единственият Бог и обект на поклонение.
Кой може да устои?
Събитията по земята постоянно и все по-настойчиво напомнят, че историята е придобила пределно есхатологичен характер. Да, светът все още си стои, но нищо не е същото, като вчера и завчера. Природата не е същата, човекът и обществото не са същите, отношенията между човеците не са същите и моралните норми и вярата на личност и общество не са същите. Пророчествата, дадени в Исусовото "откровение", ни дават възможност да надникнем в това, което предстои и там се изобразява един апокалиптичен сценарий с необратими последствия:
"И видях, когато отвори шестия печат; и ето, стана голямо земетресение; слънцето почерня като козяк и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както когато смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля късните си смокини; небето изчезна като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се отместиха от местата си. И земните царе, големците и военачалниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещерите и в скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: "Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето, защото е дошъл великия ден на Неговия гняв и кой може да устои? " Откр. 6:12-17
Предвид на този неизбежен момент на крайна безизходица, Божието Провидение определя един достатъчно голям предварителен срок, в който вестта на трите ангели от Откр. 14:6-12 да може да обиколи света, да предупреди всички и да изведе Божиите деца от "Вавилон". Такива трябва да има, има и ще има. Вече знаем, че "Хълмът Сион" няма да бъде пуст и необитаем. Той ще бъде населен с победители призвани изсред к а л т а на този свят и станали съвършени чрез Божията благодат. В този етап от общото разглеждане на ангелските вести, ще допуснем една спомагателна инверсия и преди да се занимаем със същността на третата ангелска вест, ще се спрем на вътрешния облик на тези елитни Исусови представители, идващи от лагера на бунта и отстъплението и триумфиращи на хълма Сион. Коя е първата основна черта, отличаваща Божиите избраници от множеството претенденти за "венеца на живота"?
ТЪРПЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ
Когато трите ангели, един след друг представят своите вести, те предават своето делегирано послание и не прибавят нищо друго от себе си. Но след като третият ангел е предал своята вест, която сега временно и умишлено заобикаляме, той прибавя нещо необичайно, което не е нова вест, не е и част от предишните, а по-скоро е нещо като коментар върху току що казаното. Крайно интересно и любопитно е да се даде внимание на тази забележка, която вестителят на самата вест прави, като че ли вече към по-тесен кръг слушатели и някак полугласно, след като е свалил "мегафона". Да, той казва нещо поверително, което е отправено към някакъв по-тесен кръг от присъстващи и има пряка връска с трите вести.
Както вече бе споменато, засега ще оставим разглеждането на самата трета ангелска вест и ще се съсредоточим изцяло върху допълнението-коментар отразено в ст. 12. Тази многозначителна декларация е равна на изповед и откровение, защото тя отговаря на въпроса, който вълнува всички: КОЙ ще се окаже способен да се противопостави на силите на злото, да победи звяра и неговия образ и да триумфира на хълма Сион и пред Божия престол, заедно с АГНЕЦА.
Възхитително е да се гледат спасените пред Божия престол, нали? Но гласът от ст. 12 прави едно откровение и ни посочва как изглеждат тези елитни победители тук на земята, докато още са в редиците на борбата, в схватка с тъмните сили на поднебесната и всечовешкия "Вавилон". Какво е това, което ангелът знае, което небето високо цени, а динамичният 21 век не търси, не зачита и не забелязва? "Търпението на светиите"!
Търпението на светиите - какво да разбираме под това кодирано название? Има ли "свято" и "не свято" търпение? Може ли да се проследи същността на търпението далеч преди началото на човешката история, или то е исторически продукт, появил се с грехопадането при прекъсване нормалните отношения с Божеството? Търпението не се ли поражда, когато Бог дава първото пророчество в Бит. 3:15? То не е ли сянката на очакването, в което Бог въведе изгоненото от Рая семейство? И какъв смисъл би имало търпението в един свят без грях и без конфликти? Как би възникнало то в един свят, където нищо не се възпрепятства, нищо не се забавя или отлага, осуетява или губи?
Не бихме могли да разберем и обясним основно, изчерпателно и пълно същността на тази тайнствена черта от духовен порядък, ако я разглеждаме откъснато, изолирано и самостоятелно, без нейния първоизточник - сам Бог.
ТЪРПЕНИЕТО, АТРИБУТ НА БОЖЕСТВОТО
Когато полага основите на з а в е т а Си с еврейския народ, Бог заповядва на Мойсей да изсече от камък двете плочи на завета и се представя като:
"И Господ слезе в облака, застана там до него и провъзгласи името Си: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, д ъ л г о т ъ р п е л и в и многомилостив и истинен . . . " Изход 34:5,6.
Това Божие качество - ДЪЛГОТЪРПЕНИЕТО е залегнало навред в Св. Писание и Псалмите, напр. Пс. 86:15, и др.
След като е споменато като основна характерна черта на Бога, то не е нито придобито някога, нито пък отстранимо по някакъв начин. Трябва да приемем, че търпението е основна, личностна черта на Божия характер, Негов атрибут, който Го представлява винаги, през всички времена и обстоятелства, а даже и извън времето.
Красиво, елегантно казано, но предизвикващо въпроси. Как така "винаги" и дори "извън времето"? Що за качество е това, което съществува, действа и запазва същността си, дори когато няма грях, няма грешници и няма какво да се търпи, понася или изчаква? То търпение ли е или нещо друго? Въпросът е много сериозен, защото Бог е бил това, което казва в и н а г и ! А знаем, че не винаги е имало "нещо" или "някой" когото Бог да търпи в познатия ни смисъл. Мисълта се насочва към всепризнатия и неоспорим атрибут на Божеството - л ю б о в т а . Тя не се влияе от обстоятелства и от време. Да не би тайната на Божието дълготърпение да е в нея? Би било прекрасно, защото Божията любов е многолика и прониква навсякъде.
ЛЮБОВ ПОД ПРИКРИТИЕ
Както бялата светлина, преминала през призма се разлага на ярките основни цветове на спектъра, така и Божията любов, преминаваща през падението на човечеството в греха, се разлага на качества, които преди това не са били забележими и познати. Едно от тези свойствени за Божеството качества е т ъ р п е н и е т о , или Божието дълготърпение. Това непознато на човека и ангелите качество, става визитната картичка, с която Бог се представя на Мойсей. То е все същата вечна Божия любов, но проявена в криза, пречупена през нови обстоятелства, които цялата Вселена не е познавала. Съчувствие, милост, дълготърпение - кой е имал представа за тези ценности на духа, преди нуждата от спасение да ги открие? Любовта е която осмисля Божието търпение и дълготърпение. Тя е, която го подхранва, тя е която го усилва, тя е която го прави възхитително и спасяващо. Той заявява чрез пророка, Еремия 31:3:
"Възлюбих те с вечна л ю б о в ". И от там идват милостта, прощението, откупването и дълготърпението. Звучи божествено това: "Господ, Господ д ъ л г о т ъ р п е л и в !" Благодарение на неизменното Божие дълготърпение, ние стоим и имаме шанс за спасение.
"Поради милостите Господни ние не сме довършени, защото милосърдията Му не свършват. Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност." Плачът на Еремия3:22,23.
Обаче, всичкото Божие търпение и дълготърпение би загубило смисъла и очарованието си, ако не беше продиктувано от любовта. Бащата на блудния син чака ден след ден с търпение, не защото очаква да спечели нещо или да го видят хората, а защото обича! Бог жертва Сина Си не за да впечатли Вселената, а защото е възлюбил света и не иска той да погине. Христос идва на тази враждебна планета, не подбуден от някаква Своя висша амбиция, или защото е принуден да изпълни волята на Отец, а защото това е и Неговата воля, Неговата любов.
Върху тази премиса, святото търпение, или "търпението на светиите" не е нещо самоцелно и породено в личния им вътрешен свят, а все същата Божия любов, която живее в самите светии и ги "принуждава" да следват своя Господ в Неговия пример. Затова те могат да приемат и претърпяват всичко.
"Защото Христовата любов ни принуждава . . ." 2 Кор. 5:14
"Любовта всичко търпи" . . .1 Кор. 13:7
Нека не ви се види силно, но не всички "християни" познават Божията любов в нейните алтернативни форми. Един покоен вече дългогодишен служител и влиятелен пастор под Тройната Ангелска Вест, се произнесе веднъж в неофициален разговор така: "Божията справедливост и Божията любов разбирам, но Божието дълготърпение не мога да разбера! Дали само той мисли така? Когато дойдат "нетърпими" неща, когато нечестието и злото успяват, а боящите се от Бога носят тежък кръст и са обект на презрение и нападки, кой не подлага на съмнение справедливостта в Божието дълго търпение? Кой не се чувства като автора на Псалм 73, който казва: "Нозете ми почти се подхлъзнаха, напразно съм се трудил… безбожните са по-добре от мен, винаги благополучни . . .! Псалм 73:1-14.
Стрелите на съмнението се забиват по-дълбоко, когато нещата вървят, като че ли без Божия контрол. Напразно се трудя! Напразно се старая! Напразно търпя! Ето това е коварната мисъл, внушена от невидим враг, троянският кон, внесен отвътре защитните стени на душата. Ето червеят, който иска да прояде сигурността и доверието ни в Бога, червеят на съмнението, който прояжда търпението на мнозина и ги лишава от победа. Следва срив в устоите на самата личност: Бог не се интересува от мен! Той ме е оставил на произвола на враждебни зли сили, защо още да търпя? Врагът на душата знае какво иска да каже с тези внушения: Защо още да вярвам в любовта? Защо да търпя? Защо не потърся друго решение на проблемите си? Защо ми е това "търпение на светиите", когато ми носи само загуби? Така пита Исав, който бърза да задоволи глада си, така говори жената на Йов, която съветва зле страдащия си съпруг: "Похули Бога и умри!" Стига с твоето "търпение"! Така мисли Юда, когато взима тридесетте сребърника и с целувка предава своя Учител, разочарован от Неговата бавност, неефективност и "инертност". Така разсъждава съвременният формален и номинален "християнин". А Христос не мисли, не чувства и не действа така, а претърпява, устоява и побеждава! Той кани и нас да изтърпим, да устоим и да победим: Откр. 3:21.
Не е ли това покана да Го придружим на "хълма Сион"?
Йов, този образцов и всепризнат "светия", също показва Христовия начин на мислене. Той е светия и проявява търпението на светия: "Само доброто ли да приемем от Бога? Само когато ни благославя и дава ли да Го зачитаме?
Успоредно с него и друг светия прави своята свята декларация:
"Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите, Аз пак ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените и ще ме направи да ходя по височините си." Авакум 3:17-19.
Бог бива почетен от онези, които търпят и ги благославя:
"Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота." Откр.2:10.
ТЪРПЕНИЕТО ГРАДИ И УСЪВЪРШЕНСТВА ХАРАКТЕРА
СЪВЪРШЕНСТВО без твърдост, издръжливост и търпение н я м а ! А тези качества не се дават на готово. Те се придобиват чрез усилия, борба и победа. Затова Господ допуска изпитанията, които градят и оформят характера:
"Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам."Откр. 3:19.
Взимайки под внимание тази благотворна и градивна роля на изпитанията, апостол Яков най-тържествено призовава:
"Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели без никакъв недостатък." Яков 1:2-4.
Гледайки напред към възнаграждението на издръжливостта и търпението, той добавя:
"Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец ЖИВОТА, който Господ е обещал на ония, които Го любят." Яков 1:12.
ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ ВЪВ ТЪРПЕНИЕТО
Вечната Божия любов поражда "Спасителния план", а той добива израз във "Вечното благовестие". То пък изпълва и осмисля търпението, протича изцяло под знака на търпението. Вселената ще трябва да изчака и изтърпи великата борба, а светиите ще трябва да я проведат и устоят до край. За тази цел ще им е нужно необикновено т ъ р п е н и е в което има в я р а , л ю б о в и и з д ъ р ж л и в о с т .
Непадналата Вселена очаква да види "белега" на небесно поданство в падналата човешка раса, а падналата човешка раса очаква да види "търпението на светиите" за да приеме чрез него Вечното Благовестие. И трите ангелски вести са зов за откриване Бога в благата вест за Неговата вечна любов, скрита в Неговото дълготърпение.
Търпението е Божието тайнствено средство за поддържане връзката между Него и грешника. То съпътства изгнаниците от Едем в земята на проклятието и има за цел да ги окриля, утешава и отново да ги върне в изгубения Рай.
Божието дълго търпение е чакало предпотопния свят да се покае.1 Петр. 3:19,20.
Потопът би могъл да се размине и вестта на Ной да приеме друго съдържание, ако светът се бе покаял. Вавилонската кула би могла да стане храм на живия Бог, ако строителите й се бяха покаяли. Градът Вавилон би могъл да обедини всички народи около Вечното Благовестие, ако жителите му бяха се покаяли, така както направи Ниневия. Израел би станал признат Божий представителен народ, а Ерусалим столица на народите, ако бе приел вечното благовестие в лицето на своя Спасител и Бог - ХРИСТОС Ерем. 17:24,25. Светът от последните дни на нашето време има привилегията да чуе вестта за "Вечното благовестие" и поканата за "Търпението на светиите"! Но народът, който е натоварен със задачата да представи вестта на Божията любов чрез своето търпение, не винаги успява да изпълни тази задача. Той представя вестта си доктринално и пророчески вярно, но е оскъден в Божието дълго търпение, което е жива вяра и неотпадаща любов. Липсва му огънят на Духа. Той все още не може да посочи себе си и да каже: Ето, тук е търпението на светиите!"
Търпението е вградено в Евангелието. Христос не дава търпението като препоръка, а като заповед:
"Понеже си опазил Моята заповед да т ъ р п и ш, и Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. "Откр. 3:10,11.
Той го поставя като условие за спасение:
"С търпението си /твърдостта си/, придобийте душите си ." .Лука 21:19. Никой от наследниците на Божието царство не е освободен от това изискване. Любимият ученик на Исус, Йоан, изповядва съпричастие в търпението:
"Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в т ъ р п е н и е т о, които са чрез Исуса, бях на острова наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса Христа. Откр. 1:9.
ЗАЩО Бог държи толкова на търпението? Земните водачи не учат последователите си да понасят и търпят, а да реагират и влагат сила в постигане на каузата си. Най-отчаяният пример в това отношение е съвременния тероризъм. А Христос заяви пред Пилат: Моето царство не е от този свят. Ако бях земен цар, щях да наредя на поданиците си да се борят за Мене и да Ме защитават. Вместо това, пак Той каза на един от тях, който се опита да воюва със сила:"Прибери ножа в ножницата!"И поясни това Свое нестандартно поведение с един подразбиращ се контра въпрос: Ти ли ще ме защитаваш? Ако исках това, Аз още сега мога да поискам превъзходна помощ от 12 легиона небесни ангели, а само един от тях би бил достатъчен!... Но ние изпълняваме Божия план за спасение на света и не трябва да го променяме. Писаното за Мен трябва да се изпълни.
Писаното? Да, вижте какво е писано:
" . . . Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне водено на клане и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Исая 53:3-7.
Онзи, Който отнема греха на света, воюваше с т ъ р п е н и е. И учи нас на същото:
"С търпението си, придобийте душите си." Лука 21:19.
И наистина, дори още сега, тук на тази земя на неправда, насилия, загуби, скърби и преследвания, търпението е противоотровата на много душевни разстройства, стресове и отчаяние. Слушал съм от стари хора сентенцията: "Търпение - спасение". С претърпяване избягваме рисково поведение и осуетяваме непоправими грешки. Още от ранни години в съзнанието ми се е отпечатала Ботевата строфа:
"Отечество мило любя, негов завет пазя,
но себе си, брате губя тези глупци като мразя . . ."
Загубата от нетърпението, нетолерантността и омразата е очевидна. Тя е загуба на мира, радостта, вярата и любовта към човека. Девизът на т ъ р п е н и е т о е друг:
"Не се оставяй да те побеждава злото,
но ти побеждавай злото чрез доброто." Рим. 12:21. А ап. Яков добавя:
"Човешкият гняв не върши Божията воля." Яков 1:20
Чрез проява и упражняване на търпение, Божието царство се преселва в нас и ние в него. Душата бива запазена във временния живот и спасена за вечния.
КАКВО по-хубаво от това? Да, чудесно е! И все пак:
ТЪРПЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ НЕ Е "ТЪРПЕНИЕТО" НА ХЛАДКИТЕ
Без тази много навременна и критична забележка не бихме могли да избегнем подхлъзване и дори заблуждение в разглежданата тема. Да, търпението на светиите не е търпението на хладките и равнодушните, на безпринципните и безотговорните! Бог не е само Бог на личността и нейния вътрешен свят, а също така и на обществото и отношенията в него. Той не признава благочестието като самоцел, само за себе си и в себе си, а иска да го види като животворна връзка и сила в отношенията между Неговите творения. Първият нарушител от човешки произход на този закон е Каин. Той допуска поклонението му да стане такова - своеволно, безотговорно, независимо. И когато му е потърсена сметка за убийството на брат му Авел, той отговаря дръзко и безчинно: "Аз да не съм пазач /страж/ на брат си? С това казва: Не отговарям за него и не приемам да ми държат сметка за него. Всеки да отговаря за себе си! Бог обаче, не стои зад такава концепция. Това не е езикът на любовта и на него не може да се разговаря с Всевишния, Който е л ю б о в но и п р а в д а . С този език, Каин само си изпроси проклятие и всеки, който прави като него, ще го последва. Писано е:
"Бог поругаем не бива. Каквото посее човек, това ще пожъне." Гал. 6:7-10.
"Търпението на светиите" няма нищо общо с търпението и толерантността към греха. Този вид "търпение" е най-категорично осъдено от "Верния Свидетел", както сам Христос нарича Себе Си в обръщението Си към църквата, на която ние сме съвременници. За Църквата, включена в периода "Тиатир", Той казва:
"Но имам против теб това, че търпиш жената Йезавел, която учи и прелъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено." Откр. 2:20
В подобно "търпение" е обвинена и предходната Пергамска църква, за която се казва, че подържала и търпяла сред своите редове последователи на отпадналия пророк Валаам и Николаити. Изобщо, Навсякъде, Бог заявява Своето отношение на нетърпимост към греха и обявява Себе Си като "ревнив", непримирим, безкомпромисен с всичко, което е и се нарича ГРЯХ! Онова, обаче, което никак не трябва да пропуснем тук е, че Той не само държи отговорен извършителя на греха, но също така и цялото общество или църквата и нейните водители, които се отнасят търпимо и снизходително към греха. Един от най-красноречивите примери за това в свещената история е случаят с Ахан /Ис. Наавин гл. 7/ Нехайството на Ахан към тази Божия взискателност предизвиква Божия гняв и струва загуба първо за целия Израел, а после живота на самия Ахан и целия му род. Този случай красноречиво и недвусмислено показва отношението на Бога към греха.
Що е грях? Съвременният човек вече няма ясна представа за това. За него Бог е станал "фантом", размита идея, абстрактно понятие и грехът също е станал относително понятие, приспособено да пасва на един "фантом". Но Бог не е фантом и определението за греха съвсем не е относително. В Божия тълковен речник, грехът е "беззаконие", на което заплатата е с м ъ р т. 1 Йоан 3:4; Рим. 6:23.
Божият закон не е сборник от правила и забрани. В него присъства една съвършена личност, един идеален Авторитет, един ЖИВ БОГ! Преди да каже каквото и да е, Той представя Себе Си и очаква респект, признание и поклонение. Той призовава към уникално отношение:
"Аз Съм Йеова, твоят Бог… да нямаш други богове освен Мене! Изх. 20:2,3.
В качеството Си на жив и единствен Бог, Той изисква от Своя избран в древността народ , Израел, да Го почита чрез свети обреци и жертви. Божията святост обгръща тези посвещения, символични обреди и жертви и Божията чест бива заложена в тях. Такъв е случаят с превземането на град Ерихон, който пада не под ударите на стенобойни машини и масирани въоръжени атаки, а от пряката намеса на Божието присъствие. В памет и признание на това дело, Бог поставя под особена забрана всичко в превзетия град, което би могло да бъде гледано като корист или плячка. То бива обречено като жертва на Бога и трябва да бъде изгорено, като истинска жертва. С тази свята забрана, Бог изпитва отношението на народа Си към Неговата личност и воля. Там може да има много хубави неща, но те са посветени на Бога и не трябва да се пожелават.
Ахан извършва грях, като нарушава този обрек, харесва си някои хубави неща сред превзетия град и ги присвоява. Като мисли, че никой не го вижда и нищо не се знае, той ги скрива в изкоп, направен в собствения му шатър, заравя ги отгоре и зачаква времето, когато ще ги отрови за да ги ползва. Неговата тайна придобивка е била наистина атрактивна и съблазнителна: Една красива, с вкус изработена вавилонска дреха, една плоча чисто злато, тежка 50 сикли и двеста сикъла сребро. Кое от тях е за огъня? Но с това Ахан извършва г р я х , като нарушава ясно изразената Божия воля, не зачита Неговия авторитет и поставя своя над Божия. Така той е станал нарушител на първата Божия заповед, а с нея и на всички останали. Към всички, които крият престъпленията си и подържат непозволени желания е отправено предупреждението:
Г р е х ъ т т и щ е т е н а м е р и ! Числа 32:23.
Ако Бог е бил такъв тогава, сред едно плътско и не израснало общество, какъв ще бъде днес сред Своята църква, от която очаква да Го представи на света в своя зрял, усъвършенстван образ, без петно или бръчка?
Следният цитат ни уверява, че Йеова не е отстъпил от Себе Си и в Него няма промяна или сянка от промяна:
"Бог държи отговорен народа си, като цяло за греховете, които съществуват в някои единици между тях. Ако водачите на църквата небрежат внимателното издирване на греховете, предизвикващи Божието неодобрение върху цялото тяло, те стават отговорни за тези грехове." "Свидетелства", т. 3, стр 269.
"СВЕТИИ" НЕ ЗНАЧИ ДОБРОВОЛНИ МИШЕНИ НА НЕСВЯТИ ХОРА
И тази критична бележка към темата за "Търпението на светиите" не е за пренебрегване. Много актуална забележка от първа важност за всеки, който иска да представлява достойно своя Господ в един свят, който не винаги е достоен. Парадоксален е фактът, че в нашия свят достойнството бива осмивано от недостойнството, правдата - съдена от неправдата, нравствеността - укорявана от безнравствеността, истината - преследвана от лъжата и любовта - разменяна срещу удобството и суетата. А ако все пак някой иска да върви по пътя на неподкупност, верност към дълга и истината, той става неудобен за партньор или приятел и бива заобикалян, избягван и дори намразван.
Но дори и когато се окаже сам, такъв човек открива, че той не е сам, че той е с нещо много по-голямо от себе си и от света сред, който е станал нищожен. Той бива извисен на една висота, която не е познавал и съзнава, че вместо загуба е постигнал печалба, станал е член на някакво друго общество, което има по-светли идеали, по-възвишени критерии и по-вярна посока към истината. Той е намерил Пътя, Истината и Живота, а заедно с това и себе си. Християнинът, истинският християнин е поданик на Божието Царство и това нерядко го прави "персона нон грата" в заобикалящото го общество. Но неговата кауза е по-истинска защото той не служи на двама господари и няма двойствени стандарти и двоен морал. Той е приел един морал и един идеал - този на Единствения между човеците - Богочовека Исус Христос, Онзи, Който каза: "В света ще имате скръб . . ." и още: "Ако Мен мразеха и гониха и с вас ще постъпват така". Той каза и още нещо: "Горко ви, ако този свят ви хвали, величае и обича. Това значи, че сте станали като него и той ви има за свои..." Тогава не сте Мои.."
Да бъдеш Христов ученик и последовател е велико призвание, най-великото. Но това не е открито за всеки и много често Божието чадо е гледано и третирано като непълноценно човешко същество - презирано, осмивано, унизявано с ирония и сарказъм, ощетявано съзнателно и в крайна сметка - гонено и мразено.
КАК трябва да се държи наследникът на бъдещия по-добър свят, без зло и грях? Трябва ли да търпи заради самото търпение и да съдейства на онези, които виждат в него "мишена", като им доставя удоволствие и развлечение? Трябва ли да изразява мълчаливо съгласие с нечестните удари на ограничени, заблудени и покварени интелекти? Трябва ли да понася и насърчава удари, които може би биха били по-подходящи на друго място, но не там, където се стоварват? Има жестоки хора със садистични наклонности, които биха желали да се гаврят с нещо, което по никой друг начин не биха достигнали, освен чрез подлост и насилие. Трябва ли да задоволяваме такива наклонности, като оголим гърба си и кажем: Удряй? Не, това не само не трябва, но и нямаме право да го вършим. То не е само лична обида и оскърбление, но и обида и оскърбление за Онзи, Който вижда в нас Свой довереник и представител. Бог не винаги се намесва, когато някой постъпва зле с Неговите представители, но Той винаги е информиран и знае това, което става с тях. И е казал: "Който докача вас, докача зеницата на окото Ми" Захария 2:8. Който малтретира и най-малкото Божие чадо за задоволяване своето негативно чувство и ненавист, открива такава сметка пред Съдията на Вселената, която ще му се види много тежка за изплащане в деня на равносметката.
Като правило за едно цивилизовано и демократично общество, всеки човек има морална и религиозна свобода и е под защитата на закона, когато я упражнява законно. Репресии, насилия над съвестта и волята и гонения са акт на беззаконие и попадат под Божието определение за беззаконието, което е ГРЯХ.
Търпението на светиите не е в съгласие с беззаконието т.е. с ГРЕХА. То е протест против беззаконието или греха във всичките му форми. Може да изглежда, че онзи, който служи на Бога в дух и истина е беззащитен пред силите на злото, но който познава Бога, познава и невероятните му начини да защитава онези, които Му се боят. Има една много изразителна декларация в подкрепа на тази истина в Божието Слово:
"Страшно е да падне някой в ръцете на живия Бог!" Евр. 10:31.
Един от начините, чрез които Бог защитава правата на Своите възлюбени са
з а к о н и т е в обществото. Вижте как прибягва до тях и се възползва най-гоненият и малтретиран от апостолите, апостол Павел: Деяния 22:22-29.
Че не е схващал ролята си, като пасивна мишена, показва и отговорът му, когато бива ударен противозаконно и не по процедурите на разследването. Той потърсва правото си като римски гражданин: Деяния 23:1-5.
Да обобщим казаното до тук. Всеки, който приема и следва идеала на съвършенството в лицето на Христос, ще среща съпротива и гонение в този неидеален свят:
" Но и всички, които искат да живеят благочестиво в
Христос Исус, ще бъдат гонени. 2 Тимотей 3:12.
А това е така, не защото те са слаби, а напротив - защото са силни. Враждебното отношение, сарказмът, язвителните забележки, презрението, присмеха и подигравките, насочени към всеки верен на вярата и Бога си християнин, всичките те, и колкото още има от същата гама, всички те са с л а б о с т . Да, вътрешна морална и идейна слабост; последно, отчаяно средство на един слаб характер във слаба кауза. Това ни учи, че би трябвало да се отнасяме с разбиране и съчувствие към заблудените във чувствата и идеите си. Да се молим и работим за тях. И да се държим неотлъчно за източника на силата, който може да ги превърне от врагове във приятели. Но да не приемаме аргументите на тяхното заблуждение и да не ги правим свои.
ЧАКАЙ ГОСПОДА!
"Чакай Господа, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти. Да, чакай Господа!"
Псалм 27:14.
Истински а д в е н т и с т е онзи, който чака Господа не само в облаците, но в живота и в сърцето си. Такова очакване е всекидневно пребъдване, посвещение и развитие. Святото търпение въвежда Бога в личния живот на личността, в плановете, намеренията и преживяванията й. Такава опитност е реална и проверена в живота на светиите:
"Чаках с търпение Господа и Той се преклони към мене и послуша вика ми; и извади ме из гибелната яма, из тинята и калта; и постави на скала нозете ми та утвърди стъпките ми. И тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог . . ". Псалм 40:1-4.
Търпение и нетърпение - типичен белег, знак за принадлежност, критерий за светийство! Исав продава първородството си поради нетърпение. Авраам, Яков, Йов - получават обещанието, защото го очакват с вяра, постоянство и търпение. Яков заявява: "Твоето спасение чаках, Господи. Бит. 49:18. Небесната мъдрост ни учи:
"Облегни се на Господа и чакай Него. Не се дразни, когато някой успява в пътя си, като извършва подлости." Пс. 37:7.
Дори и при изпитания, нека примерът на Исая бъде и наш:
"А аз ще чакам Господа, Който крие лицето Си от Якововия дом и на Него ще се надявам." Исая 8:17. и Михей 7:7
Едно славно обещание е дадено на търпеливо очакващите:
"Но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят."
Исая 40:31.
ТЪРПЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ И ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ
Търпението е вградено в Божия спасителен план за всички времена. Но то е особено подчертано за църквата, която ще живее под тройната ангелска вест и ще я прогласява. "Тук е нужно търпението на светиите . . ." Откр. 14:12. Това "тук" визира времето на последната вест и последната генерация от Божията църква. Това "Тук" иска да каже : Повече от всеки друг път, повече от всички, които са го практикували. Защо? Причината е в решителната последна битка, в която сам Сатана, много разярен, /Откр. 12:12/ ще хвърли всичко и лично ще воюва против светиите. Могат да се набележат няколко момента, които ще изпитат търпението на светиите от последните дни.
1. Забавянето на Христовото явление.
Вестта за предстоящото завръщане на Божия Син на земята, хвърли в неописуем възторг изследователите на Библията през 19 век. Но от тогава мина доста време и мнозина трябваше да бъдат разочаровани. Как близо го чувстваха пионерите! Как бяха готови да оставят всичко и да посрещнат Господа в жива среща! Но колко горчива стана тази "сладка" вест, когато времето отмина и надеждата "увисна" без покритие! Какво искаше "търпението на светиите"? Авакум 2:1-3. Търпение: "Чакай го!" Чакай го, ако и да се бави! Тук търпението на неосветените започна да свършва. "Когато фактите говорят, боговете мълчат". И тук, "търпението на светиите" започна да израства. То преодоля кризата, придоби повече светлина и просвета, достигна до по-големи дълбочини и познания за Божията воля, получи "Духа на Пророчеството" и проникна в небесното светилище, позна Божия план, в който няма нито забавяне, нито избързване. Свитъкът трябва да се разгъне докрай и тогава ще се сбъдне всичко докрай!
Но без освещаващото влияние на "търпението на светиите", търпението на непосветените напълно ги отведе в друга посока. Те заживяха в друго време, подържаха формата на християнско богослужение и почитаха класическото благочестие, но гледаха Христовото идване на земята през обратната страна на бинокъла. То стана далечно и неясно за тях. Обви го мъгла - мъглата на модернизма, скептицизма и духовния формализъм на времето. Блажената надежда на Исусовите ученици изгуби влиянието си върху живота им, той стана приспособен към времето и все повече светски. Библията стана по-скоро реликва отколкото живо Божие Слово, с което човек трябва да се храни. Милионите и милиарди вече "християни" не чакат Господа да се завърне. Той като че ли не им липсва много. По-важно е да са устроени в живота и да им се говори за "Божията любов".Нали Бог е любов - Той ще оправи всичко и ще спаси всички.Колко заблудени са били старомодните християни да живеят в долината на мъките и скръбта! А ето че имало нещо по-добро! Една съвременна артистка изповяда преди повече от 40 - 50 години: "Аз не посещавам църквата, защото вярвам във второто пришествие, или свръхестественото зачатие, нито в сътворението и опрощението на греховете, а защото ме пленяват музиката, преживяванията и срещите с видни хора, с една дума - тази мистична магия. . . " Ще търпи ли такава "религия" нещо и ще страда ли заради някого? Очевидно не. Тя се е отрекла и от Христос и от търпението в Неговото име. 1 Кор. 15:19. На такива "вярващи" Бог казва: "Имаш вид че си жив, но си мъртъв!"И предупреждава верните:
"Тук е нужно т ъ р п е н и е т о на с в е т и и т е !"
2. Глобализацията и търпението на светиите.
В исторически план, Вечното Благовестие започва победния си ход с апостолите и довежда до водещата позиция на християнството в света. Но светът не става напълно християнски и не напуска много свои езически обичаи. Народите приемат християнството, но го практикуват не всякога по християнски. Създаденият официално стандартен модел на християнство работи ревностно за довеждане невежите във приетата християнска вяра. Но той същевременно и спъва християнското развитие, защото не позволява нещо друго и различно от установената практика. Така, християнството не може да израсне свободно и да достигне до своята оригинална същност. Онези, които си позволяват да четат и изучават Божието Слово самостоятелно, биват гледани като еретици, сектанти и отклонени от вярата, заблудени, врагове и конспиратори. Исус предсказа този факт, а историята го доказа.
Все пак, никога в миналото светът не е бил едно единно цяло и за преследваните и гонени Христови последователи оставаха в сила думите на техния Учител: "Ако ви изгонят от един град, отивайте в друг . . ." Днес обаче, светът бързо навлиза в едно състояние, което ще отнеме и тази препоръка за "светиите на Господа"- и то е глобализацията. Съвременният свят уверено върви към едно унифициране във всички области на живота: Управление, икономика, култура, граждански порядки, начин на мислене и начин на вярване или р е л и г и я . Това означава, че нашият свят, въпреки привидните непреодолими противоречия и особено на верска основа, в името на своето оцеляване, ще достигне до някакво съгласие и единство, което няма да има алтернатива и няма да толерира други форми на поклонение, освен една основна - приетата за господстваща и станала задължителна за цялото човечество. Това е залегнало в третата ангелска вест, която поставя ултиматум пред земните жители за приемане и следване само една от двете върховни враждуващи сили. Вижте само как категорично и безкомпромисно звучи гласът на третия ангел: Откр. 14:9-11.
Светиите на Всевишния, които носят тази вест и живеят под нейния зов, няма да могат да приемат налагането на знака или белега, който ще олицетворява отстъплението от волята на Твореца. Те ще предпочетат да останат верни в лицето на всеобща съпротива, лишения, загуби , отлъчване от обществени привилегии и права. За това, те ще имат нужда от специалната Божия подкрепа и сила. И точно в тази своя върховна опитност на борба, те ще развият до пълнота и съвършенство качеството, което им е нужно - търпението на светиите
3. Изпитът "отвътре".
Търпението на светиите, в условията на последните събития, ще бъде изпитано и от там, където не би трябвало - църквата и нейният вътрешен живот. Причината ще бъде отрицателното влияние на църковни членове и водители в Църквата, които не са допуснали Светият Дух да ги освети напълно. Ако е казал, че "врагове на човека ще бъдат домашните му", Христос не по-малко е предупредил, че отрицателно влияние и съпротива трябва да се очакват и вътре в църквата от неосветени членове - братя и сестри:
"При Своите Си дойде, но своите Му не Го приеха." Йоан1:11.
"Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си." Деян. 20:29,30.
"Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а и сега с плач ви казвам, се обхождат като в р а г о в е на Христовия кръст." Фил. 3:18.
Божият светия от последното време ще трябва да опази своето душевно равновесие и търпение в лицето на лицемерно братство, несправедливи нападки и клевети, сменящи се с привидно приятелство и притворно ласкателство. Той няма да бъде пощаден от целувката на Юда, но ще трябва да може да прави разлика между истинско и фалшиво, скъпоценно и нищожно и да не се отклони от своето призвание, като следва примера и търпението на своя Господ.
Този специфичен аспект на "търпението на светиите", отразен в Езекил гл. 8 и 9 и наречен там "въздишане и плач за мерзостите" сред Божия народ , /Езекил 9:4/ ще трябва да се прояви и в църквата на остатъка преди пресяването. Но както вече отбелязахме, той ще доведе до усъвършенстване на самите светии. Да чуем пак Яков:
"Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека има за резултат съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени без никакъв недостатък." Яков 1:2-4.
Да стоиш за Господа, когато други около теб не устояват, това е качество което трябва да се цени високо. Но и болка, която не всеки познава.
Търпението и кръстът в личен план
"Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека ме следва." Лука 9:23.
Не е оправдано да се откажеш от спасение и да го загубиш поради нерешени лични проблеми. Всеки, който е личност има и лични проблеми, но спасението струва повече от всички тях. Какво иска да каже Христос с думите: "Да вземе кръста си и да го носи всеки ден"?
1. Да приеме, че има кръст за всеки, както и за него.
2. Да живее и планира живота си със, а не без кръста. Отказът от кръста дисквалифицира всеки, тръгнал към един по-добър свят, по примера и учението на Христос. Този "кръст" може да е физическо увреждане, социално неравенство, душевни травми, или дори въпрос на предпочитание и вкус. Христос явно заяви на Своя протестиращ ученик: "Ако не те умия, нямаш дял с Мен". Доброволното приемане и носене на кръста е условие за общение и завет с Христос, условие за благословение и спасение. Тази истина е трябвало да научат и приемат и най-достойните служители на благовестието:
"А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи за да не се превъзнасям. За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен; и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.Затова намирам удоволствие в немощи, в укори и в лишения, в гонения и страхове заради Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен." 2 Кор. 12:7-10.
Кой от нас не е недоумявал защо трябва да носи бреме, което спъва едно пълноценно развитие в живота? Кой не вижда в живота си факти, които е могло да бъдат избегнати и сянката им да не тежи над настоящето? Но кои от нас в такъв случай казват: Благодарен съм и ще се радвам въпреки всичко?!...Кой прави от това причина за хвала и благодарност? Познато ли ни е "хваленето с кръста"? Врагът на душите ни работи за да създава кръстове и да утежнява съществуващите. Той поставя до тях своите оферти с алтернативни решения. Но той е враг на кръста, защото е враг на душата.Христос казва на всеки, когото обича и спасява: Вдигни кръста си и ме следвай!
И тук на помощ ни идва търпението. Още малко и "кръстът" сам ще ни напусне. Той ще остане в този свят, а ние ще влезем в място, приготвено за нас, където ни очаква Той, Победителят на света и Носителят на кръста.
Да се лишим ли от победата поради нетърпение? Да не бъде!
А м и н !