ХОДАТАЙСТВЕНАТА МОЛИТВА
Тема 19
„И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си.
И Господ даде на Йов двойно, колкото имаше по-напред.”
Йов 42:10
Някой много сполучливо е забелязал: „Човек трябва да се обърне два пъти в живота си: веднъж како излезе от света и дойде при Христос и втори път, като вземе Христос със себе си и се върне в света.”
Създадени сме един за друг. Семейството, училището, бизнеса и социалния живот ни свързват по един начин, молитвата – по друг. По - осезаеми и реални изглеждат първите връзки, но молитвата е най-възвишената, най-пространна и перспективна форма на общение. Тя е израз на близост, каквато материалният свят не може да създаде. Когато Исус казва на Петър: „Аз се молих за теб”, Той му дава повече, отколкото когато нахрани гладните, когато улови много риба или когато ходеше по вълните.
Всяка молитва е зов към небето, но ходатайствената молитва е с предимство пред всяка друга молитва. Тя сама по себе си, е свидетелство за зрялост и атестат на доверие за онзи, който я отправя. Бог чува ехото на Собствения Си глас и усеща трепета на Собственото Си сърце в такава молитва. Той благоволи в такава молитва и в такъв просител.
Който се моли с усърдие за другите, се моли по Божията воля и бива приет и послушан:
„ И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.” 1 Йоаново 5:14
Грехът премахва застъпничеството за ближния и прави молитвата себична, егоистична и езическа , като жертвата на Каин. Нека не се изолираме в молитвите си, като в свят, който е създаден само за нас. Нека молитвите ни не са затворени само в нас и онези, които обичаме. Нека не се молим, като онова дете, което казало: „Господи, благослови нашето семейство: татко, майка, малкото ми братче, мен и никой друг! . . И не като онзи фарисей, описан в Лука 18:9-14.
Грехът премахва застъпничеството за ближния и прави молитвата безжизнена, безсилна и чужда на Бога. Божият Дух изпълва сърцето и насочва молитвата към Божията воля за нас – л ю б о в т а . Неделима част от любовта към ближния е молитвата за ближния:
„И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете; голяма сила има усърдната молитва на праведния.”
Яков 5:16
ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НЕДОСТОЙНИТЕ
Патриархът Йов е бил праведен човек. Това казва Бог в началото на библейската история и това потвърждава самия му живот, изложен съвсем документално:
„Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. . . ” Йов 2:3
Самият Йов, в дните на злостраданието си, си спомня дните на благополучието и не намира в тях нещо, за което да се срамува или упреква: Прочетете Йов глава 31.
Той декларира спонтанно, че външният израз на добродетелта му е в пълно съгласие и единство с неговото вътрешно чувство и мислене. Като прочетете от Книгата Йов глава 31, се запитайте: Познавам ли някого с такава характеристика? Намирам ли я в себе си? Имам ли я ?
Йов глава 31 е апология и изповед на един светия, който не намира в себе си причина за това, което му се случва. Колко силно и чисто звучи неговото: „. . .Ако съм . . .” Как доблестно и всеотдайно, без бягство от риск и без застраховка срещу загуба залага всичко, което има и сам той е , на картата на своята чиста съвест и неподкупна правда! Там, на голата пръст и разстланата пепел, той стои като цар на своя трон, като светия в своя ореол на ненакърнено достоинство. Какъв образ! Какъв дух в плът и кръв! „Няма подобен нему на земята” е оценката на Бог и цялото небе.
И все пак, и м а някой, който не мисли така – клеветникът! Той е там, неотклонно ден и нощ до соята набелязана жертва и върши своето коварно дело – всява с ъ м н е н и е в Божията справедливост. Възползвал се от тежкото състояние на Божия човек, той му внушава мисли и чувства, непознати досега. Предизвиква думи, които , макар и чужди на неговата природа, стават негови в огорчението и безизходицата. Под различни форми и поводи, Йов като че ли иска да каже едно: Боже, не Си прав! Не съм очаквал това от Теб!
Думите, този последен отдушник в скръбта, загубват първия си респект и сдържаност. Те тръгват по обикновения път на човешките думи, а той не е пътя на светостта.
„От онова, което препълва сърцето, говорят устата.”
Матей 12:34
Сърцето на Йов е препълнено с горчевина и мъка. Какво друго може да каже? Бог го е приел, но той не знае. Бог отдавна иска да го освободи, но той не знае това. Не знае, че не заради Бога е в тоз огън, а заради к л е в е т н и к а . Бог не го освобождава, не защото не чува воплите му, а защото иска да смълчи клеветника. Как? Като даде на Своя образцов служител още един тест:
„И Господ преобърна плена на Йова, когато той с е п о м о л и за приятелите си.” Йов 42:10
Йов трябва да покаже още нещо пред наблюдаващата го Вселена и пред клеветника. Той трябва да влезе в ролята на застъпник и да се помоли за своите приятели. Какви „приятели”? Приятели само за добри дни, но „окаяни утешители” и „пресъхнали потоци” в зноя на злощастието. Тук е кулминацията на тази драма. Сатана обвинява Йов, когато е правдив и верен, Йов се застъпва за приятелите си, когато са в грешка и неверни. Кой е по-горе? Обвиненията на клеветника се връщат върху самия него. Той е поразен от собственото си оръжие. Неговите „аргументи” рухват пред застъпничеството на Йов. Той няма повече аргументи. И тези, които има, се обръщат против него. Той е разобличен, като злонамерен и клеветник, всяващ интриги и омраза, отделящ човека от Бога.
Няма истинско оръжие против доброто и то, доброто, показано към онзи, който е постъпил зле с теб. Това е позицията, която издига потърпевшия и жертвата над клеветника. Това е „върхът”, на който той не може вече да я достигне:
„Но великодушният намисля великодушие и на великодушие
ще се утвърждава той.” Исая 32:8
Затова Бог допуска Йов да бъде унизен до пръстта и пепелта, за да бъде издигнат до небесата и Бога, далеч над своя враг и клеветник. Затова Бог работи и с нас, като ни превежда през изпитания и трудности; за да ни усъвършенства, да ни издигне над самите нас и нашето „АЗ” до Самия Себе си – великия АЗ СЪМ!
„Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам . . .”
Откр. 3:19
Молете се за другите!
Молете се за ония, които обичате!
Молете се и за враговете си!
Молете се с ходатайствената молитва, тя ви прави чада на вашия небесен Отец!
ЗАСТЪПНИЧЕСТВОТО НА АВРААМ
„Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него, някои без да знаят, са приели и нагостили ангели.” Евреи 13:2
„ И тъй, Авраам се помоли на Бога и Бог изцели Авимелеха и жена му и слугите му и те раждаха деца.” Битие 20:17
Духът на застъпничество за живота на другите е ярко демонстриран в живота на патриарха Авраам. И за кого, мислите, се застъпва той? Звучи като приказка, но това са прословутите с беззаконието си градове Содом и Гомор. Авраам търси в тях хипотетични, вероятно съществуващи „праведници” за да отклони Съдията на цялата земя от справедливия Му гняв и присъдата над тези градове. Да се върнем 4000 години назад и проследим тези събития.
Сцената, която се разкрива пред погледа ни е патриархално идилична. Авраам е разпънал своята шатра под сянката на Мамвриевите дъбове, седнал е под нея в горещината на дългия летен ден и в някакъв унес мисли. За какво ли? Идилията, която като че ли на пръв поглед виждаме се изменя и приема чертите на носталгия, на меланхолия и скръб. Защото наоколо не се чува детски смях, не играят деца и не се чувства щастлива майчина грижа, както в истинска идилия. Авраам е сам. Не само на видимата сцена край вековните дъбове, но и в душата си.Той отдавна носи своя тежък товар в себе си и с всяка изминала година, този товар става все по-тежък. Да, той е вече на прага на столетието в своята възраст, а все още няма син. Не приемен, или от друга жена, а свой собствен биологичен наследник от неговата законна съпруга Сара. Има ли право да очаква това? Да. Преди почти 25 години БОГ му се бе явил и обещал: Ще имаш голямо потомство, ще те направя родоначалник на много народи. . . Винаги е носил това обещание в себе си и го е очаквал, но. . . когато „фактите говорят, боговете мълчат”. Той самият е около сто годишен, а жена му на около 90, не могат вече да имат деца! Ето защо, невидима, но реална тeжест се е настанила дълбоко в душата му и го притиска дори в този ведър, ясен слънчев ден и в спокойния му дом край мамвриевите дъбове.
Изведнъж се сепва.Очите му го карат да напусне своя вътрешен свят и да се върне в реалността на момента. Там пред себе си вижда да стоят три фигури. Трима пътници, непознати и неочаквани стоят пред неговия шатър и гледат към него. Това му е достатъчно. Ако някой е на път и гледа към неговия дом, той трябва да бъде поканен и стане негов гост:
Бит. 18:2,3 „И като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне,
поклони се до земята и рече: „Господарю мой, ако съм придобил
твоето благоволение, не отминавай слугата си.”Бъдете мои гости!
Днес едва ли ще срещнем някъде такава любезност и гостоприемство! Може би, присторено и то ако има някакъв интерес или скрит подтекст. Но при Авраам всичко е оригинално чисто.
Непознатите пътници приемат поканата и споделят гостоприемството на домакина. В процеса на общуване и сътрапезничество Аврам разбира, Кого е приютил – двама Божии ангели и Самия Господ. Този „Господ”, Който някога, преди много години му бе обещал потомство „като пясъка край морето”. Ето, сега Той Самия е тук, говори с него и му казва: „Аврааме, времето дойде. Догодина пак ще се срещнем, но при различни обстоятелства – ти ще бъдеш БАЩА! Да, баща на онзи, когото чакаш и баща на много народи след него.
Това е велик ден в живота на Божия приятел Авраам. Той ликува – богат, велик, щастлив . . . Тогава научава нещо, което го кара да потръпне:
„И Господ рече: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя . . .И рече ГОСПОД: Понеже викът на Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е твърде тежък, ще слеза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до мене; и ако не, ще узная.”
Бит. 18:17-21
Викът на Содом и Гомор е силен. Той стига в Божиите уши и иска възмездие. Съдбата на това разпътно и безбожно място изглежда почти решена. Содом, Гомор и цялата местност около тях ще бъдат унищожени с огън.
О г ъ н ! Авраам познава огъня. Той много пъти е бил полезен в неговите ръце. Не живя ли той на път, като преселник? Не смени ли много пъти мястото на шатъра си ? И първото нещо, което правеше, пристигайки на ново място бе да построи олтар на Господа! После поставяше жертвата на олтара, и чакаше огъня да падне от небето. Но огънят на Божията благодат и милост е едно, а огънят на Божия гняв – съвсем друго нещо. Той е огън, който пояжда. Сега той идва като оръжие на гнева за да се излее над живи хора, градове и села.
С огъня не може да се преговаря, но с Господаря на огъня – може би! . .Авраам влиза в ролята на посредник, ходатай, застъпник: Битие 18:23:
„. . . ще погубиш ли праведния с нечестивия?” . . .Далеч от Тебе такова нещо, Боже на справедливостта!
Трогателна е борбата на Авраам с Бога. Тя е нещо, което Сам Бог желае да чуе, затова го оставя да се развие. И приема условието:
- Може там да има 50 праведници . . .
- Може да има 45 . . .
- Може да са само 40 . . .
- Може да се окажат 30 . . .
- Ами ако има само 20 ? . . .
- Изтърпи ме , моля те , само и този път . . . Може да са само десет?
Чудесен Авраам! Чудесна борба с Бога за спасение на човеци. Той се е одързостил да се застъпва пред Господаря на цялата земя, движим от божествени подбуди и затова Бог
„н е м о ж е” да му откаже. Бог отстъпва пред човека, защото човекът е взел Божието оръжие и Го принуждава чрез него.
„Искайте и ще ви се даде!”
Матей 7:7
Но „искайте” правилно: Не за себе си и не за да „иждивявате в сластите си” /Яков 4:3/.
Между хилядите в онези градове и онзи „свят”, станал пословичен с греховете и падението си няма дори 10 души, които да спрат Божия гняв! От там излизат всичко 4 души, а до Сигор стигат само трима и то със съмнителна праведност. От четвъртия е останал само споменът и поуката. Същият Господ, който говори тогава с Авраам, казва векове по-късно и на нас: Помнете Лотовата жена!
МОЛИТВАТА НА МОЙСЕЙ
„Блажен си ти, Израилю; кой е подобен на теб , народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ и меч за твоето въздигане?” Второзаконие 33:29
Няма друг народ, така почетен от Бога и извисен, като еврейския. Затова, няма друг народ така паднал от висотата си , като него. Един и същ народ носи два противоположни облика, споделя две враждуващи съдби. В Изход глава 20, той е на върха на своето призвание – „свят народ от царе и свещеници”/Изх. 19:6/ И КОЙ го нарича така? Сам Бог.
Бог е събрал този уникален народ в подножието на една планина и от нейния връх прогласява кодекса за богочовешките отношения, който има вечни измерения. Каква привилегия! Кой народ е имал някога такова призвание и такава мисия – да представлява Бога на Вселената тук на тази земя?
Какво доверие! Какви пълномощия! Каква чест!
И само 40-50 дни след това, той е красноречив образец на най-висшето падение. Декорът и сценарият на пиесата се сменят и пред погледа на смаяния наблюдател се разиграва друга драма: Едно златно теле се извисява на полето, а около него „светият „ народ, разсъблечен, полугол танцува, гуляе, весели се и богохулства:
„Той/Аарон/ направи леяно теле; а те рекоха: Тия са боговете ти , о Израилю, които те изведоха из египетската земя. После людете седнаха да ядат и да пият и станаха да играят. ” Изход 32:6,4.
Шокиращо! Вероломно! Позорно! Не толкова за вас и за мен, а за Онзи, Който ги изведе из дома на робството със силна ръка, със знамения и чудеса, с много грижовност, доверие и божествена любов . . . Онзи, Който им планираше бъдещето, Който виждаше в тях Свои представители и положи името и честта Си в техни ръце.
„Тогава Господ каза на Мойсея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел от египетската земя. Скоро се отклониха от пътя в който съм им заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се , пожертваха му и рекоха: „Тия са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха из египетската земя.” Изход 32:7
После Господ прави предложение на Мойсей в този смисъл: Искаш ли ти да станеш велик народ? Тях ще премахна, а теб ще направя Мой народ. КОЙ не би казал „Амин” на такава оферта? Не и Мойсей. Чуйте неговия отговор: Стихове 11-13.
„Тогава Мойсей се помоли на Йеова, своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Възвърни се от разпаления Си гняв и разкай се за това зло, което възнамеряваш против людете Си .Спомни Си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които си Се клел в Себе и, като Си им казал: Ще размножа потомството ви, както небесните звезди и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги.”
За какво мисли Мойсей? Не за себе си, а за Бога, за Неговото име и чест пред езическите народи. Какво ще кажат египтяните? Как ще изглеждаш Ти, Боже пред техните богове и в техните очи? И Мойсей се застъпва за своя народ, този, който иска да го убие с камъни, този който се кланя пред златното теле и този, който иска да се върне в Египет!
СЕГА Мойсей прави предложение на Бога:
„Уви, тия люде сториха голям грях . . но сега ако искаш, прости греха им, но ако не, моля Ти се, заличи и мен от книгата, която Си написал.”
Позната ли ви е такава молитва? Произнасяло ли я е сърцето ви за някой скъп и мил? А за някой враг?
Ако нямаш нещо, за което си готов да се жертваш и умреш,
ти нямаш и това, за което си струва да живееш!
Ходатайствената молитва е мярка за висшите ценности на душата. Развивайте ги в себе си.
Молете се като Мойсей!
ВЕЛИКИЯТ ХОДАТАЙ
„Праведният Ми Служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него . . . и ще ходатайства за престъпниците.”
Исая 53:11,12.
„Един е БОГ и един е Ходатаят между Бога и човеците –
човекът Христос Исус.” 1 Тимот. 2:5
ИСУС ХРИСТОС е великият Ходатай на всички времена. Той е инициаторът и пръв изпълнител на тази божествена идея във В с е м и р а .
Идеята за изкупление и заместничество е била Божия тайна от предвечни времена. Тя е била открита и задвижена с появата на греха във Вселената. Тя е в основата на Божия спасителен план. Противоотрова на греха е изкуплението. Исус Христос е изкупителният Божи Агнец, Който взема греховете на света./Йоан 1:29/. Той ходатайства за престъпниците” /Ис. 53:12./
По отношение определяне вечната участ на всеки отделен човек, Божият Син, Исус Христос е Единственият пълновластен Ходатай. Само Той може да се застъпи за душата, да я оправдае и да я спаси:
„Защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.” Деяния 4:12.
ЕДНО ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ ЗА ЗАСТЪПНИЧЕСТВО И ОПРАВДАНИЕ
„Захария 3:1-8
Този свещеник Исус, облечен в жалки омърсени дрехи не е Исус Христос, а един старо-заветен първосвещеник със същото име. Той е представен така, понеже, като представител на народа е носител на греховете им. Тук а н г е л ъ т представлява Христовото застъпничество и реабилитацията на грешниците. Под застъпничеството на ВЕЛИКИЯ ХОДАТАЙ, картината се променя. Представителят и носител на народните грехове се очиства, бива облечен в нови чисти дрехи и получава слава и почест. Той е приет, като реабилитиран и оправдан чрез застъпничеството на ВЕЛИКИЯ ХОДАТАЙ. Това е повод за велика радост:
„Ще се развеселя премного в Господа; душата ми ще се зарадва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на с п а с е н и е , загърна ме с мантия на
п р а в д а, като младоженец украсен, подобно на първосвещеник с венец и като невеста, накитена с украшенията си.” Исая 61:10
ХОДАТАЙСТВЕНАТА МОЛИТВА НА ХРИСТОС – Йоан глава 17
Исус Христос е наречен „Велик Първосвещеник”и „Посредник на Новия Завет”
Евреи 8:1 и 12:24.
Неговото посредничество е планирано от предвечни, предисторически времена, но влиза в сила, след като Той се квалифицира за тази си мисия тук на земята. После, Той се възнася в Своя дом на небето и там продължава посредническото Си дело.
Между тези два дяла на Неговото служене – з е м н о т о и н е б е с н о т о /Евреи 5:7-9/, стои заветната първосвещеническа молитва на Божия Син, записана в евангелието на Йоан глава 17
Тя е програмна, отчетна и ходатайствена молитва за Неговите последователи чак до края на историята. Основни, най-важни моменти в нея са:
1. Ст. 1-3 Уточняване Неговата идентичност на Син Божий и Дарител на вечен живот.
2. Ст.4 и ст. 6-8 Рапорт и отчет за завършена мисия и изпълнен дълг на земята.
3. Ст.5 Молба за изявяване Божията слава в контекст със славата Му, която е имал преди създаването на света.
4. Ст. 9-19 Молба за Неговите последователи. Те са приели Неговите думи и Той се моли с особена застъпническа настойчивост да бъдат опазени в името Божие и осветени в истината./Ст. 20/.
5. Ходатайствената молитва не е ограничена върху живите тогава ученици. Тя обхваща всички техни приемници в бъдещето.
6. Ст. 21-23 Молба за единство
7. Ст. 24 Желание, изразено в молба да бъдат там, където е и Той.
Тази образцова ходатайствена молитва, в навечерието на Голгота е пример за всички нас и залог, че ще бъдем приети и чути. Ако вървим по Неговите стъпки, и ние ще бъдем там, където е Той. Нека по-често отваряме тази молитва и се молим в нейния дух.
А м и н !
ДА ТРЪГНЕМ ПО ВЪЛНИТЕ! . . .
Веднъж Петър, ученикът на Исус, изявил странно желание - да ходи по водата, като по сухо. Как му е дошла такава идея? КАТО ГЛЕДАЛ, че Исус го прави. Ето случая:
„Мат. 14:25-29”
Петър, не само че пожелал да ходи по водите на Галилейското езеро, но се оказало, че може да го прави. Той вървял по развълнуваното море.
Ако съсредоточим вниманието си върху поведението на Исус, ще видим, че Той не върви по отъпканите пътища на света, а по Свой Собствен път сред развълнуваното житейско море . Има ли някой, който желае да Го последва? Да Го последва в това, в което Той е най-различен от духа и порядките на този свят? Безспорно, това е загрижеността и застъпничеството за недостойните и неравноправните в обществото, за неблагодарните и злите:
„Син човешки дойде да потърси и спаси погиналото.” Лука 19:10 .”
Той „. . . ходатайства за престъпниците. . .” Исая 53:12.
БИХМЕ ЛИ могли да вървим по такъв път? Той не е традиционен и не обещава много печалба или лаври. Но е божествен и сигурен път в бурното житейско море, където се разбиват и потъват множество човешки плавателни съдове. Да станеш приемник на Исусовия дух на застъпничество, значи да тръгнеш към човешкото сърце по пътя на Бога. Само така можеш да накараш някой и той да тръгне, ката гледа твоя пример.
Защото:
1. Можеш ли да мразиш човека, за когото се молиш?
2. Можеш ли да мамиш някого, за когото се застъпваш?
3. Можеш ли да забравиш някого, когото всеки ден споменаваш?
4. Можеш ли да ощетиш някого, когато гориш от желание да го обогатиш?
5. Можеш ли да останеш студен към някого, за когото горещо работиш?
6. Можеш ли умишлено да оскърбиш някого, който всеки ден израства в очите ти?
7. М о ж е л и никой да не пожелае да тръгне с теб по вълните, като гледа как ти го правиш? Мисля, че Не м о ж е !
Примерът на Исус ни учи:
ДА ТРЪГНЕМ И ДА ВЪРВИМ КЪМ НЕГО ПО В Ъ Л Н И Т Е !
А м и н !
„И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си.
И Господ даде на Йов двойно, колкото имаше по-напред.”
Йов 42:10
Някой много сполучливо е забелязал: „Човек трябва да се обърне два пъти в живота си: веднъж како излезе от света и дойде при Христос и втори път, като вземе Христос със себе си и се върне в света.”
Създадени сме един за друг. Семейството, училището, бизнеса и социалния живот ни свързват по един начин, молитвата – по друг. По - осезаеми и реални изглеждат първите връзки, но молитвата е най-възвишената, най-пространна и перспективна форма на общение. Тя е израз на близост, каквато материалният свят не може да създаде. Когато Исус казва на Петър: „Аз се молих за теб”, Той му дава повече, отколкото когато нахрани гладните, когато улови много риба или когато ходеше по вълните.
Всяка молитва е зов към небето, но ходатайствената молитва е с предимство пред всяка друга молитва. Тя сама по себе си, е свидетелство за зрялост и атестат на доверие за онзи, който я отправя. Бог чува ехото на Собствения Си глас и усеща трепета на Собственото Си сърце в такава молитва. Той благоволи в такава молитва и в такъв просител.
Който се моли с усърдие за другите, се моли по Божията воля и бива приет и послушан:
„ И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.” 1 Йоаново 5:14
Грехът премахва застъпничеството за ближния и прави молитвата себична, егоистична и езическа , като жертвата на Каин. Нека не се изолираме в молитвите си, като в свят, който е създаден само за нас. Нека молитвите ни не са затворени само в нас и онези, които обичаме. Нека не се молим, като онова дете, което казало: „Господи, благослови нашето семейство: татко, майка, малкото ми братче, мен и никой друг! . . И не като онзи фарисей, описан в Лука 18:9-14.
Грехът премахва застъпничеството за ближния и прави молитвата безжизнена, безсилна и чужда на Бога. Божият Дух изпълва сърцето и насочва молитвата към Божията воля за нас – л ю б о в т а . Неделима част от любовта към ближния е молитвата за ближния:
„И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете; голяма сила има усърдната молитва на праведния.”
Яков 5:16
ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НЕДОСТОЙНИТЕ
Патриархът Йов е бил праведен човек. Това казва Бог в началото на библейската история и това потвърждава самия му живот, изложен съвсем документално:
„Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. . . ” Йов 2:3
Самият Йов, в дните на злостраданието си, си спомня дните на благополучието и не намира в тях нещо, за което да се срамува или упреква: Прочетете Йов глава 31.
Той декларира спонтанно, че външният израз на добродетелта му е в пълно съгласие и единство с неговото вътрешно чувство и мислене. Като прочетете от Книгата Йов глава 31, се запитайте: Познавам ли някого с такава характеристика? Намирам ли я в себе си? Имам ли я ?
Йов глава 31 е апология и изповед на един светия, който не намира в себе си причина за това, което му се случва. Колко силно и чисто звучи неговото: „. . .Ако съм . . .” Как доблестно и всеотдайно, без бягство от риск и без застраховка срещу загуба залага всичко, което има и сам той е , на картата на своята чиста съвест и неподкупна правда! Там, на голата пръст и разстланата пепел, той стои като цар на своя трон, като светия в своя ореол на ненакърнено достоинство. Какъв образ! Какъв дух в плът и кръв! „Няма подобен нему на земята” е оценката на Бог и цялото небе.
И все пак, и м а някой, който не мисли така – клеветникът! Той е там, неотклонно ден и нощ до соята набелязана жертва и върши своето коварно дело – всява с ъ м н е н и е в Божията справедливост. Възползвал се от тежкото състояние на Божия човек, той му внушава мисли и чувства, непознати досега. Предизвиква думи, които , макар и чужди на неговата природа, стават негови в огорчението и безизходицата. Под различни форми и поводи, Йов като че ли иска да каже едно: Боже, не Си прав! Не съм очаквал това от Теб!
Думите, този последен отдушник в скръбта, загубват първия си респект и сдържаност. Те тръгват по обикновения път на човешките думи, а той не е пътя на светостта.
„От онова, което препълва сърцето, говорят устата.”
Матей 12:34
Сърцето на Йов е препълнено с горчевина и мъка. Какво друго може да каже? Бог го е приел, но той не знае. Бог отдавна иска да го освободи, но той не знае това. Не знае, че не заради Бога е в тоз огън, а заради к л е в е т н и к а . Бог не го освобождава, не защото не чува воплите му, а защото иска да смълчи клеветника. Как? Като даде на Своя образцов служител още един тест:
„И Господ преобърна плена на Йова, когато той с е п о м о л и за приятелите си.” Йов 42:10
Йов трябва да покаже още нещо пред наблюдаващата го Вселена и пред клеветника. Той трябва да влезе в ролята на застъпник и да се помоли за своите приятели. Какви „приятели”? Приятели само за добри дни, но „окаяни утешители” и „пресъхнали потоци” в зноя на злощастието. Тук е кулминацията на тази драма. Сатана обвинява Йов, когато е правдив и верен, Йов се застъпва за приятелите си, когато са в грешка и неверни. Кой е по-горе? Обвиненията на клеветника се връщат върху самия него. Той е поразен от собственото си оръжие. Неговите „аргументи” рухват пред застъпничеството на Йов. Той няма повече аргументи. И тези, които има, се обръщат против него. Той е разобличен, като злонамерен и клеветник, всяващ интриги и омраза, отделящ човека от Бога.
Няма истинско оръжие против доброто и то, доброто, показано към онзи, който е постъпил зле с теб. Това е позицията, която издига потърпевшия и жертвата над клеветника. Това е „върхът”, на който той не може вече да я достигне:
„Но великодушният намисля великодушие и на великодушие
ще се утвърждава той.” Исая 32:8
Затова Бог допуска Йов да бъде унизен до пръстта и пепелта, за да бъде издигнат до небесата и Бога, далеч над своя враг и клеветник. Затова Бог работи и с нас, като ни превежда през изпитания и трудности; за да ни усъвършенства, да ни издигне над самите нас и нашето „АЗ” до Самия Себе си – великия АЗ СЪМ!
„Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам . . .”
Откр. 3:19
Молете се за другите!
Молете се за ония, които обичате!
Молете се и за враговете си!
Молете се с ходатайствената молитва, тя ви прави чада на вашия небесен Отец!
ЗАСТЪПНИЧЕСТВОТО НА АВРААМ
„Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него, някои без да знаят, са приели и нагостили ангели.” Евреи 13:2
„ И тъй, Авраам се помоли на Бога и Бог изцели Авимелеха и жена му и слугите му и те раждаха деца.” Битие 20:17
Духът на застъпничество за живота на другите е ярко демонстриран в живота на патриарха Авраам. И за кого, мислите, се застъпва той? Звучи като приказка, но това са прословутите с беззаконието си градове Содом и Гомор. Авраам търси в тях хипотетични, вероятно съществуващи „праведници” за да отклони Съдията на цялата земя от справедливия Му гняв и присъдата над тези градове. Да се върнем 4000 години назад и проследим тези събития.
Сцената, която се разкрива пред погледа ни е патриархално идилична. Авраам е разпънал своята шатра под сянката на Мамвриевите дъбове, седнал е под нея в горещината на дългия летен ден и в някакъв унес мисли. За какво ли? Идилията, която като че ли на пръв поглед виждаме се изменя и приема чертите на носталгия, на меланхолия и скръб. Защото наоколо не се чува детски смях, не играят деца и не се чувства щастлива майчина грижа, както в истинска идилия. Авраам е сам. Не само на видимата сцена край вековните дъбове, но и в душата си.Той отдавна носи своя тежък товар в себе си и с всяка изминала година, този товар става все по-тежък. Да, той е вече на прага на столетието в своята възраст, а все още няма син. Не приемен, или от друга жена, а свой собствен биологичен наследник от неговата законна съпруга Сара. Има ли право да очаква това? Да. Преди почти 25 години БОГ му се бе явил и обещал: Ще имаш голямо потомство, ще те направя родоначалник на много народи. . . Винаги е носил това обещание в себе си и го е очаквал, но. . . когато „фактите говорят, боговете мълчат”. Той самият е около сто годишен, а жена му на около 90, не могат вече да имат деца! Ето защо, невидима, но реална тeжест се е настанила дълбоко в душата му и го притиска дори в този ведър, ясен слънчев ден и в спокойния му дом край мамвриевите дъбове.
Изведнъж се сепва.Очите му го карат да напусне своя вътрешен свят и да се върне в реалността на момента. Там пред себе си вижда да стоят три фигури. Трима пътници, непознати и неочаквани стоят пред неговия шатър и гледат към него. Това му е достатъчно. Ако някой е на път и гледа към неговия дом, той трябва да бъде поканен и стане негов гост:
Бит. 18:2,3 „И като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне,
поклони се до земята и рече: „Господарю мой, ако съм придобил
твоето благоволение, не отминавай слугата си.”Бъдете мои гости!
Днес едва ли ще срещнем някъде такава любезност и гостоприемство! Може би, присторено и то ако има някакъв интерес или скрит подтекст. Но при Авраам всичко е оригинално чисто.
Непознатите пътници приемат поканата и споделят гостоприемството на домакина. В процеса на общуване и сътрапезничество Аврам разбира, Кого е приютил – двама Божии ангели и Самия Господ. Този „Господ”, Който някога, преди много години му бе обещал потомство „като пясъка край морето”. Ето, сега Той Самия е тук, говори с него и му казва: „Аврааме, времето дойде. Догодина пак ще се срещнем, но при различни обстоятелства – ти ще бъдеш БАЩА! Да, баща на онзи, когото чакаш и баща на много народи след него.
Това е велик ден в живота на Божия приятел Авраам. Той ликува – богат, велик, щастлив . . . Тогава научава нещо, което го кара да потръпне:
„И Господ рече: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя . . .И рече ГОСПОД: Понеже викът на Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е твърде тежък, ще слеза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до мене; и ако не, ще узная.”
Бит. 18:17-21
Викът на Содом и Гомор е силен. Той стига в Божиите уши и иска възмездие. Съдбата на това разпътно и безбожно място изглежда почти решена. Содом, Гомор и цялата местност около тях ще бъдат унищожени с огън.
О г ъ н ! Авраам познава огъня. Той много пъти е бил полезен в неговите ръце. Не живя ли той на път, като преселник? Не смени ли много пъти мястото на шатъра си ? И първото нещо, което правеше, пристигайки на ново място бе да построи олтар на Господа! После поставяше жертвата на олтара, и чакаше огъня да падне от небето. Но огънят на Божията благодат и милост е едно, а огънят на Божия гняв – съвсем друго нещо. Той е огън, който пояжда. Сега той идва като оръжие на гнева за да се излее над живи хора, градове и села.
С огъня не може да се преговаря, но с Господаря на огъня – може би! . .Авраам влиза в ролята на посредник, ходатай, застъпник: Битие 18:23:
„. . . ще погубиш ли праведния с нечестивия?” . . .Далеч от Тебе такова нещо, Боже на справедливостта!
Трогателна е борбата на Авраам с Бога. Тя е нещо, което Сам Бог желае да чуе, затова го оставя да се развие. И приема условието:
- Може там да има 50 праведници . . .
- Може да има 45 . . .
- Може да са само 40 . . .
- Може да се окажат 30 . . .
- Ами ако има само 20 ? . . .
- Изтърпи ме , моля те , само и този път . . . Може да са само десет?
Чудесен Авраам! Чудесна борба с Бога за спасение на човеци. Той се е одързостил да се застъпва пред Господаря на цялата земя, движим от божествени подбуди и затова Бог
„н е м о ж е” да му откаже. Бог отстъпва пред човека, защото човекът е взел Божието оръжие и Го принуждава чрез него.
„Искайте и ще ви се даде!”
Матей 7:7
Но „искайте” правилно: Не за себе си и не за да „иждивявате в сластите си” /Яков 4:3/.
Между хилядите в онези градове и онзи „свят”, станал пословичен с греховете и падението си няма дори 10 души, които да спрат Божия гняв! От там излизат всичко 4 души, а до Сигор стигат само трима и то със съмнителна праведност. От четвъртия е останал само споменът и поуката. Същият Господ, който говори тогава с Авраам, казва векове по-късно и на нас: Помнете Лотовата жена!
МОЛИТВАТА НА МОЙСЕЙ
„Блажен си ти, Израилю; кой е подобен на теб , народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ и меч за твоето въздигане?” Второзаконие 33:29
Няма друг народ, така почетен от Бога и извисен, като еврейския. Затова, няма друг народ така паднал от висотата си , като него. Един и същ народ носи два противоположни облика, споделя две враждуващи съдби. В Изход глава 20, той е на върха на своето призвание – „свят народ от царе и свещеници”/Изх. 19:6/ И КОЙ го нарича така? Сам Бог.
Бог е събрал този уникален народ в подножието на една планина и от нейния връх прогласява кодекса за богочовешките отношения, който има вечни измерения. Каква привилегия! Кой народ е имал някога такова призвание и такава мисия – да представлява Бога на Вселената тук на тази земя?
Какво доверие! Какви пълномощия! Каква чест!
И само 40-50 дни след това, той е красноречив образец на най-висшето падение. Декорът и сценарият на пиесата се сменят и пред погледа на смаяния наблюдател се разиграва друга драма: Едно златно теле се извисява на полето, а около него „светият „ народ, разсъблечен, полугол танцува, гуляе, весели се и богохулства:
„Той/Аарон/ направи леяно теле; а те рекоха: Тия са боговете ти , о Израилю, които те изведоха из египетската земя. После людете седнаха да ядат и да пият и станаха да играят. ” Изход 32:6,4.
Шокиращо! Вероломно! Позорно! Не толкова за вас и за мен, а за Онзи, Който ги изведе из дома на робството със силна ръка, със знамения и чудеса, с много грижовност, доверие и божествена любов . . . Онзи, Който им планираше бъдещето, Който виждаше в тях Свои представители и положи името и честта Си в техни ръце.
„Тогава Господ каза на Мойсея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел от египетската земя. Скоро се отклониха от пътя в който съм им заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се , пожертваха му и рекоха: „Тия са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха из египетската земя.” Изход 32:7
После Господ прави предложение на Мойсей в този смисъл: Искаш ли ти да станеш велик народ? Тях ще премахна, а теб ще направя Мой народ. КОЙ не би казал „Амин” на такава оферта? Не и Мойсей. Чуйте неговия отговор: Стихове 11-13.
„Тогава Мойсей се помоли на Йеова, своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Възвърни се от разпаления Си гняв и разкай се за това зло, което възнамеряваш против людете Си .Спомни Си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които си Се клел в Себе и, като Си им казал: Ще размножа потомството ви, както небесните звезди и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги.”
За какво мисли Мойсей? Не за себе си, а за Бога, за Неговото име и чест пред езическите народи. Какво ще кажат египтяните? Как ще изглеждаш Ти, Боже пред техните богове и в техните очи? И Мойсей се застъпва за своя народ, този, който иска да го убие с камъни, този който се кланя пред златното теле и този, който иска да се върне в Египет!
СЕГА Мойсей прави предложение на Бога:
„Уви, тия люде сториха голям грях . . но сега ако искаш, прости греха им, но ако не, моля Ти се, заличи и мен от книгата, която Си написал.”
Позната ли ви е такава молитва? Произнасяло ли я е сърцето ви за някой скъп и мил? А за някой враг?
Ако нямаш нещо, за което си готов да се жертваш и умреш,
ти нямаш и това, за което си струва да живееш!
Ходатайствената молитва е мярка за висшите ценности на душата. Развивайте ги в себе си.
Молете се като Мойсей!
ВЕЛИКИЯТ ХОДАТАЙ
„Праведният Ми Служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него . . . и ще ходатайства за престъпниците.”
Исая 53:11,12.
„Един е БОГ и един е Ходатаят между Бога и човеците –
човекът Христос Исус.” 1 Тимот. 2:5
ИСУС ХРИСТОС е великият Ходатай на всички времена. Той е инициаторът и пръв изпълнител на тази божествена идея във В с е м и р а .
Идеята за изкупление и заместничество е била Божия тайна от предвечни времена. Тя е била открита и задвижена с появата на греха във Вселената. Тя е в основата на Божия спасителен план. Противоотрова на греха е изкуплението. Исус Христос е изкупителният Божи Агнец, Който взема греховете на света./Йоан 1:29/. Той ходатайства за престъпниците” /Ис. 53:12./
По отношение определяне вечната участ на всеки отделен човек, Божият Син, Исус Христос е Единственият пълновластен Ходатай. Само Той може да се застъпи за душата, да я оправдае и да я спаси:
„Защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.” Деяния 4:12.
ЕДНО ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ ЗА ЗАСТЪПНИЧЕСТВО И ОПРАВДАНИЕ
„Захария 3:1-8
Този свещеник Исус, облечен в жалки омърсени дрехи не е Исус Христос, а един старо-заветен първосвещеник със същото име. Той е представен така, понеже, като представител на народа е носител на греховете им. Тук а н г е л ъ т представлява Христовото застъпничество и реабилитацията на грешниците. Под застъпничеството на ВЕЛИКИЯ ХОДАТАЙ, картината се променя. Представителят и носител на народните грехове се очиства, бива облечен в нови чисти дрехи и получава слава и почест. Той е приет, като реабилитиран и оправдан чрез застъпничеството на ВЕЛИКИЯ ХОДАТАЙ. Това е повод за велика радост:
„Ще се развеселя премного в Господа; душата ми ще се зарадва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на с п а с е н и е , загърна ме с мантия на
п р а в д а, като младоженец украсен, подобно на първосвещеник с венец и като невеста, накитена с украшенията си.” Исая 61:10
ХОДАТАЙСТВЕНАТА МОЛИТВА НА ХРИСТОС – Йоан глава 17
Исус Христос е наречен „Велик Първосвещеник”и „Посредник на Новия Завет”
Евреи 8:1 и 12:24.
Неговото посредничество е планирано от предвечни, предисторически времена, но влиза в сила, след като Той се квалифицира за тази си мисия тук на земята. После, Той се възнася в Своя дом на небето и там продължава посредническото Си дело.
Между тези два дяла на Неговото служене – з е м н о т о и н е б е с н о т о /Евреи 5:7-9/, стои заветната първосвещеническа молитва на Божия Син, записана в евангелието на Йоан глава 17
Тя е програмна, отчетна и ходатайствена молитва за Неговите последователи чак до края на историята. Основни, най-важни моменти в нея са:
1. Ст. 1-3 Уточняване Неговата идентичност на Син Божий и Дарител на вечен живот.
2. Ст.4 и ст. 6-8 Рапорт и отчет за завършена мисия и изпълнен дълг на земята.
3. Ст.5 Молба за изявяване Божията слава в контекст със славата Му, която е имал преди създаването на света.
4. Ст. 9-19 Молба за Неговите последователи. Те са приели Неговите думи и Той се моли с особена застъпническа настойчивост да бъдат опазени в името Божие и осветени в истината./Ст. 20/.
5. Ходатайствената молитва не е ограничена върху живите тогава ученици. Тя обхваща всички техни приемници в бъдещето.
6. Ст. 21-23 Молба за единство
7. Ст. 24 Желание, изразено в молба да бъдат там, където е и Той.
Тази образцова ходатайствена молитва, в навечерието на Голгота е пример за всички нас и залог, че ще бъдем приети и чути. Ако вървим по Неговите стъпки, и ние ще бъдем там, където е Той. Нека по-често отваряме тази молитва и се молим в нейния дух.
А м и н !
ДА ТРЪГНЕМ ПО ВЪЛНИТЕ! . . .
Веднъж Петър, ученикът на Исус, изявил странно желание - да ходи по водата, като по сухо. Как му е дошла такава идея? КАТО ГЛЕДАЛ, че Исус го прави. Ето случая:
„Мат. 14:25-29”
Петър, не само че пожелал да ходи по водите на Галилейското езеро, но се оказало, че може да го прави. Той вървял по развълнуваното море.
Ако съсредоточим вниманието си върху поведението на Исус, ще видим, че Той не върви по отъпканите пътища на света, а по Свой Собствен път сред развълнуваното житейско море . Има ли някой, който желае да Го последва? Да Го последва в това, в което Той е най-различен от духа и порядките на този свят? Безспорно, това е загрижеността и застъпничеството за недостойните и неравноправните в обществото, за неблагодарните и злите:
„Син човешки дойде да потърси и спаси погиналото.” Лука 19:10 .”
Той „. . . ходатайства за престъпниците. . .” Исая 53:12.
БИХМЕ ЛИ могли да вървим по такъв път? Той не е традиционен и не обещава много печалба или лаври. Но е божествен и сигурен път в бурното житейско море, където се разбиват и потъват множество човешки плавателни съдове. Да станеш приемник на Исусовия дух на застъпничество, значи да тръгнеш към човешкото сърце по пътя на Бога. Само така можеш да накараш някой и той да тръгне, ката гледа твоя пример.
Защото:
1. Можеш ли да мразиш човека, за когото се молиш?
2. Можеш ли да мамиш някого, за когото се застъпваш?
3. Можеш ли да забравиш някого, когото всеки ден споменаваш?
4. Можеш ли да ощетиш някого, когато гориш от желание да го обогатиш?
5. Можеш ли да останеш студен към някого, за когото горещо работиш?
6. Можеш ли умишлено да оскърбиш някого, който всеки ден израства в очите ти?
7. М о ж е л и никой да не пожелае да тръгне с теб по вълните, като гледа как ти го правиш? Мисля, че Не м о ж е !
Примерът на Исус ни учи:
ДА ТРЪГНЕМ И ДА ВЪРВИМ КЪМ НЕГО ПО В Ъ Л Н И Т Е !
А м и н !