Б И Т К А Т А З А Д У Ш А Т А
„ През нощта, на леглото си, потърсих онзи, когото душата ми обича;
потърсих го, но не го намерих . . . „ Песен на Песните 3:1
Песен на песните е апотеоз на любовта, химн на голямата, чистата, красивата, пълната любов. Да вярваме ли че я има? В живота като че ли фактите искат да опровергаят такава вяра. Всъщност, ние знаем, че в реалния живот не е така. Далеч, далеч не е така! Тогава защо да я споменаваме? Може би някога, когато Бог е създал човека и я е вложил в него я е имало . . . Но тогава всичко е било друго. Днес светът, самия човек и душата му са похабени. Много добре знаем, че светът не е идеален. Мислим прагматично, преследваме реални и материални ценности , а душата си веселим, когато имаме другото. Но и то не винаги ни задоволява. Защото дори и 30-те сребърника да са в ръката ни, пак понякога искаме да ги хвърлим на земята, да ги стъпчем и да си върнем „душата”, душата и нейната голяма любов.
Страшен текст! Без душа няма любов. Без любов няма душа! Душата е смутена, когато липсва любовта. Любовта е смутена, когато липсва душата.
Тогава какво значи това: „. . . не го намерих”? Къде е проблемът, някъде вън от нас или вътре в самите нас?
Мисля си за онова малко момченце, което се загубило на един панаир.То хвърлило в тревога не само своите родители но и цялата охрана на панаира. Започнало щателно търсене. Намерили го спокойно да си играе на една купчина пясък.На разтревожените служители дало спокоен отговор: Аз не съм се загубил. Родителите ми се загубиха.
Ние никога не сме се „загубили”.Само че онова, което ни липсва и което душата ни обича, не винаги може да се намери!
Всъщност, какво е душата?
Душата е Божие творение: „И Бог каза: Да създадем човека по наш образ и по наше подобие”. Битие 1:26.
„И Господ Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа.” Битие 2:7.
Битие 2:18 ни представя една „жива душа”, но с а м о т н а !
Как приема Адам своята партньорка? Ст. 23: „тази е кост от костта ми и плът от плътта ми”.
Казва ли: Душа от душата ми? Не. Адам признава само себеподобната направа. Душите още не са готови за пълноценен взаимен живот. Той се появява постепенно чрез общуване и опознаване. Нужен е обмен на идеи и инвестиция на чувства един в друг. Любовта е нещо общо, което може да се появи, но не може да просъществува само в единия.
Душата, преди да стане част от някого е Божия по сътворение и изкупление. 1 Кор. 6:20.
Нейната връзка с Божеството е основна и първична, вложена в самата нея. Грехът накърнява тази връзка и видоизменя душата и връзката й с другите себеподобни. Прави я идолопоклонник.Когато стане такава, душата се изменя. Доколкото губи Бога, душата губи и себе си. Тя бива завладяна от чувство на странна несигурност, самотност и страх.
Битие 4:8-14 – Каин коментира присъдата си: Наказанието ми е много голямо, ще бъда беглец по земята и изпъден от Божието присъствие! Той получава дом, семейство, защита . . . но това не може да компенсира загубата във неговата душа - оттеглянето на Бога от вътрешния му живот. Той носи бремето на натоварена с вина душа. Дали само той? . . .
ДНЕС обществото е развито и многочислено. Има много социална дейност, реклами, емоции и всестранен душевен живот. Но няма много дълбоки душевни връзки. Затова няма много семейна обич и човеколюбие. Нашето време бележи връх в развитието на човечеството в научно техническо отношение. Историята не познава толкова развити минали цивилизации. Но историята ни докладва за съществуването на хора, каквито днес все по-малко се срещат и дори са на изчезване – велики хора. Велики в какво? В човечност. Велики по душа, в която Бог има Своя олтар, който дими и не угасва. Точно в това човечеството не върви напред, а изостава и деградира. То губи човешкия си образ и запустява душевно. Що е човешки образ? Природно погледнато, няма човешки образ. Природата не ни дава еталон за следване, пример на истински човек. Тя създава „живата душа” по Божий образец, но не по Божий образ. И този човешки /сериен модел/ се развива така, че става „Хомо хоминес лупус ест”- Човек за човека е вълк! Природата не може да създаде истинския човешки образ, защото тя не е творец-създател, а само творец-изпълнител. Образът на истинския човек се създава от Бога чрез действието на Светия Дух, чрез присъствието и обитаването на Бога в душата:
„Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.” Йоан 14:23
Времето в което живеем е време на пропъждане Бога от живота на човеците. Божият Дух се оттегля от Земята. Раждат се все повече душевно ощетени деца, наследствено обременени деца, подхвърлени и необичани деца. По лицето на земята живеят все повече деца жертви на насилие, деца без нравствена ориентация, душевна култура, мироглед . . . Те все повече нямат образци за следване, уважение и обич. И това изгражда страшната им бедност.
А успоредно с това, зачестяват все повече случаи на човешки отказ от нормално човешко мислене. Все повече човешкият живот няма стойност – масови убийства, безсмислени убийства и самоубийства, престъпност, жестокости и античовешки прояви – тотален протест, насочен срещу . . . себе си! Колко много човешки души биха могли днес да се присъединят към уводният текст:
„Потърсих онзи, когото обича душата ми, но не го намерих! . . .”
В периода между 1975 и 1980 г. бях пастор на нашата църква в гр. Сливен. Тогава присъствах на една среща на гостуващия писател Николай Хайтов с гражданството. Беше много добре организирана, имаше участия на изтъкнати личности и средношколци, които адмирираха бележития български писател. Накрая той сам взе думата и отговаряше на въпроси. Един от тези въпроси касаеше бъдещето развитие на културата в България, каква насока ще вземе и какъв облик ще приеме бъдещето ни общество. Онова, което най-много ме впечатли в неговото изказване беше това, че той постави акцента не върху политиката, науката, икономиката или друго развитие на страната, а върху личното душевно такова, върху това какъв вид човек ще живее и твори в родината ни, каква ще бъде неговата етика, морал, душевност. . . Още тогава, докато социализмът се считаше за единствен носител на прогреса и морала, той си позволи да загатне за неговата слабост и неговата неизличима смъртна болест – опустяването, загубата на човешката душа.
Ако за този несъвършен свят, какъвто е нашият, е важно, решаващо какъв ЧОВЕК живее и твори в него, какво ще е за съвършения, който всички вярващи очакват да бъде тяхна родина? Писано е: „Нищо нечисто няма да влезе там” Откр. 21:27.
Чиста ли е душата ми? Търси ли душевна красота ? Търси ли истината, мира, любовта? Онези, които обича имат ли ги и стремят ли се към тях?
„ . . потърсих онзи, когото обича душата ми . . . ”
Ако не можеш да го намериш в себе си, мислиш ли че ще го намериш другаде?
Ако нямаш свой идеал, мислиш ли че чуждия ще те заплени?
Ако душата ти не е жадна, мислиш ли че някой ще я засити?
Ако си изгубил душата си, мислиш ли че друга душа може да я замести?
И би ли търсил нещо, ако не си го вече намерил?
„Ти не би ме търсил, ако не беше Ме намерил” Блез Паскал, „Мисли”
Най-голямата загуба започва от сърцето. Там е съкровището, което не трябва да се губи:
„От всичко що пазиш, най-много пази сърцето си,
защото от него са изворите на живота”. Притчи 4:23.
Когато изгубиш нещо в сърцето си, то е изгубено за теб навсякъде. Не ще го намериш другаде, докато не го намериш в сърцето си!Има пропуск, който е фатален:
Исав потърси първородството си – но не го намери!
Самсон потърси силата си, но не я намери!
Юда потърси душата си, но не я намери, защото бе продадена!
Израил потърси Йеова в храма му, но не го намери – беше вече пуст!
Предпотопните жители, с които е сравнено нашето поколение ,
потърсиха спасението си , но не го намериха. Вратата беше затворена.
Какво още има да търсят хората, без да могат да го намерят?
„Ето, идат дни, заявява Господ Бог, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словото на Господа. Ще се скитат от море до море и от север до изток; ще обикалят да търсят Словото на Господа, но няма да го намерят.”Амос 8:11,12.
А КАКВО ще потърсим аз и ти в надвисналата последна криза? Ще го намерим ли?
Душата ни изповядва, че обича Исус, живее с вяра, пее и се моли . . . но ще Го намери ли когато Го потърси? Ако не можем да го намерим сега, как ще Го намерим тогава? Исус стои пред сърдечната врата и хлопа с е г а ! Иска среща с е г а. Иска да отворим с е г а!
НАМЕРИЛ ЛИ СИ ОНЗИ, Който е създал д у ш а т а ти и й е приготвил място за Себе Си ? Благословил ли е душата ти с благословението, което се дава само лично? Борил ли си се с Бога до победа? Има ли душата ти Онзи, Когото казва че обича и Когото не може да загуби, дори в съня си?
„Аз спях, но сърцето ми бе будно . . . „ Пес. На песните 5:2
Така ли е или пък: Аз бях буден, но сърцето ми спеше? Как да изпитаме и познаем сърцето си?
„Сърцето е измамливо повече от всичко. Кой може да го познае?” Ерем. 17:9
„Изпитай ме , Боже и познай сърцето ми. Виж дали има в мен оскърбителен път; и води ме по вечния път.” Пс. 139:23,24.
Думите на Христос: „Каква полза, ако човек спечели целия свят, а изгуби живота си /Мат. 16:26/ имат вечен обхват, но са стъпили на много конкретно място в тоз реален и земен свят – душата. Преди да изгуби нацяло живота си, човек ощетява и губи душата си.
ПАЗИ ДУШАТА СИ!
„Само внимавай на себе си и пази добре ДУШАТА СИ, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели и да не би да се изгубят от сърцето ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си.” през всичките дни на живота си.” Втор. 4:9.
Бележитата съветска /руска/ артистка Адриана Будевска, казва в едно интервю: „Аз пазех душата си!” Тя разказва какви мъчения е изживяла на сцената веднъж, когато е трябвало да играе несвойствена на душата й роля.”Изпотявах се, имах чувството, че стоя гола пред публиката и всички погледи са вперени в мен.”
Ако една артистка може в своя „не свой” живот да пази душата си, как стои въпроса с нас, които трябва да застанем с тази душа пред небесното „жури”? Ще може ли изобщо да ни заведе там нашата душа? Ще устои ли на критериите за богоподобие и съвършенство? Ще я признае ли живия Бог за свой „храм” или ще довърши това което ние вече сме разрушили?Въпросът е решаващ. Затова Бог е отправил предупреждението:”Пази душата си!
МЪРШАВИ ДУШИ
Сега е момента да спрем вниманието си върху следния текст:
„ . . . Но се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна ; и Той им даде това което искаха; прати обаче мършавост на душите им.” Пс. 106:14, 15.
Мислих доста върху тази декларация, опитах се да си представя „мършавата” душа и знаете ли какво си представих? Недоволен, неблагодарен и роптаещ човек. Дребно мислещ човек , който се задоволява с личното си благополучие и не се вълнува от велики идеи.Такъв е бил Израил, когато излязъл от Египет. Там той пъшкал под робството, но не се отказвал от котлите с месото и пикантните ястия. Постепенно те измествали потребностите на душата: Копнежът за свобода, чистота, вяра, идеализъм, радост и щастие чрез по-висш живот и се отлагали във вид на плътски емоции, задоволяване на апетити и низши преживявания. Така, наложеното отвън робство ставало вътрешно – на д у х а и душата линеела, измършавявала. Резултатът от това бил фатален: те станали негодни за свободата и обетованата земя, към която Бог ги водел- Ханаан. Трябвало да измрат в пустинята и да направят място на други след тях. Ето някои живи моменти от живата им и тъжна история:
Изх.14:10-22;
Тук е представен самият момент на изхода из Египет. Евреите са натоварили всичко. С жените, децата и добитъка си те напускат Египет завинаги. Парализирани от ефекта на десетте страшни язви, египтяните ги оставят да тръгнат. Но скоро съжаляват за постъпката си, впрягат своите бойни колесници и се впускат да ги преследват. Настигат ги и биват забелязани когато са в опасна близост. Тогава бегълците роби се уплашват. Те отправят укор към Мойсей и роптаят: „Нямаше ли гробища в Египет, та тук трябва да измрем?!” Те признават че са предпочитали да бъдат роби и да работят, само и само да е сигурен живота им. Тогава за първи път чуват думи, които не са слушали през целия си робски живот: „Не се бойте! Стойте и гледайте спасението на Господа! Тези египтяни няма да ги видите повече през живота си.” Тогава следва чудната история, каквато нито един народ на земята няма. Морето им отваря път, те преминават по сухо и стигат отвъдния бряг. Египтяните тръгват по същия път, но той не е за тях. Водите се връщат и ги погребват.
Изх. 15:1-11 - Стъпил на отвъдния бряг, Израил пее песен на победа и хвалебствие, на благодарност към Бога. Но само след три дни, всичко е забравено и те роптаят за вода– ст. 22-24. Месец и половина по-късно /Изх. 16:1-3 и 17:1-3/ това се повтаря и с все по-голяма сила. А пред самия Ханаан, пред самата цел, са готови да се върнат и да убият Мойсей с камъни . Числа 14:1-4, 10. Вярата им е стопена. Изчезнала е! Казват: „Дали е с нас Господ или не – ние не знаем!” Изх. 17:7.
Основателни ли бяха тези страхове и ропот? Умря ли някой от глад? От жажда? От болест? Облеклото и обувките им не се износиха. Колко време? Четиридесет години! Втор. 8:4.
А колко време бе необходимо да се измине целия път? Само 11 дни! Втор.1:2.
Има не само привидно или случайно сходство между онзи Израил от Стария Завет и народът, който Бог извежда от „духовния Египет” в тези последни дни: Най-същественото е:
1. Израел се боеше от Бога, Създателя на всичко и пазеше заповедите Му, отхвърляйки идолите . Пс. 115:1- 9; . Под това знаме стои и неговия духовен приемник и аналог , духовният Израил в последното време. Знамето на неговата идентичност е вестта от Откр. 14:6-14. Той зове света към поклонение на Твореца, живия и истински Бог.
2. Израил пя песен на победа при изхода си от Египет. И духовният Израил ще я пее.
Откр. 15:2,3,4.
Но духовният Израел е войнстваща църква, която още не е стигнала на спасителния бряг.Той трябва да измине докрай своя път през „пустинята”и да опази ДУШАТА си за да постигне победата. Той трябва да намери любовта първо вътре в себе си, преди да я намери като постигнат блян в един по-добър свят.
Опитността на древния Израил е пример и предупреждение за съвременния:
„А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които са дошли последните времена. Затова, който мисли че стои, нека внимава да не падне.” 1 Кор. 10:6-12.
БОРБА ЗА СЪВЪРШЕНСТВО.
„Който не расте в благодатта и не се стреми към това да постигне най-висшето стъпало на божественото съвършенство, сигурно ще бъде победен.”
Е Г В , Свидетелство за Църквата, стр. 86, 1928 г.
„Бог ми показа, че е дал на народа си горчиво питие , за да го пречисти и освети. То е горчиво, но те могат да го направят още по-горчиво чрез роптания, оплаквания и недоволство. Ако го посрещат така, те ще трябва да го получат отново и отново, докато то или окаже желаното въздействие върху сърцето им, или нечистото им и неосветено сърце си остане такова. Аз видях, че горчивото питие може да бъде подсладено чрез търпение, издръжливост и молитва, че то ще окаже желаното действие върху сърцата на ония, които го приемат по такъв начин и че тъй Бог ще бъде почетен и прославен. Не е малко нещо да бъдеш християнин и приет и одобрен от Бога. Господ ми е показал някои, които изповядват настоящата истина, но чийто живот не хармонира с изповядването им. Техният статус на благочестие е твърде низък и те са далеч от библейската святост. . . Ние не можем да се забавляваме, да живеем и да постъпваме като света, да вкусваме от неговите удоволствия и да му угаждаме, а след това да очакваме да царуваме с Христос.”Опитности и видения”, стр.32.
„Не гладко море очаквам аз по пътя към небето, а страдания, борби, изпити .. . болки и скръб… „Живот и дела” ЕГВ
Това не е деморализираща вест, а напротив – зов към съвършенство! НЕКА говорът на сърцето ни бъде: „Благославяй Господа , душо моя, и всичко в мен да благославя святото Му име. Благославяй Господа , душо моя и не забравяй всичките Му благодеяния.” Псалм 103:1,2.
В света имате скръб, но дерзайте, Аз победих света!” Йоан 6:33
ИЗПИТЪТ НА ДУШАТА
Веднъж тръгнала към съвършенството и голямата любов, душата не може да се установи никъде освен при Първоизточника – Твореца,Създателя и Изкупителя. Любовта към Христос е белег за духовна зрялост. Исус не може да бъде обичан, без да бъде познаван и разбиран. А да се познава Христос, значи да имаш общо с Него, сродство по дух, божествени черти т.е. да си „Негов”. Само тогава душата би могла да каже: „Онзи, Когото душата ми обича”.Нещо по-малко от това би останало в архивите на езическата поезия и романтика, която е просто недовършена симфония, на която липсва най-главното – ОНЗИ, Който е достоен за обичта на душата.
Изпитвал ли си великото чувство да си със Христос? С онзи, Който каза: Даде ми се всяка власт на небето и земята? С Онзи, Който слезе от небето за да те потърси в този мрачен свят? С онзи, Който даде ръцете Си да ги прободат за твоята вина и с Чиито рани ти си бил излекуван? Онзи Който каза: Имам място приготвено за теб; ще дойда и ще те взема при Себе Си? И ако си порасъл до там – с Онзи, Когото душата ти обича?
А изпитвал ли си мизерното чувство да Го загубиш? Жалкото усещане, че душата някак не е същата . . . че е станала „мършава”, бедна, празна? За древния Израил се казва, че не можал да влезе в Божията почивка поради какво? Неверие! Да не би неверието да има нещо общо с душевния недоимък, за който говорим? Да не би неверието да е другото име на бедността на душата?
„Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли в я р а на земята ? Лука 18:8.
ДНЕС Бог отново води един духовен Израил, който очаква да влезе в един духовен Ханаан. И днес Сатана отново полага усилия да осуети Божия план и да попречи на Израил да се спаси. Прицелът на неговата стратегия отново е душата – да я обсеби! Той иска да подмени нейните идеали, копнежи и ценности и да ги превърне от духовни в плътски; душата да забрави от Кого е, за къде е тръгнала, да бъде погълната от житейски грижи, да бъде обременена , да бъде измамена, да мисли че е добре, че е богата, а да е оскъдна и мършава. Стадо мършави души – в това иска да превърне врагът църквата. А стадо мършави души не е далеч от стадо мъртви души!
Да се върнем пак върху древния Израил . Не можаха да влязат – защо? Пътят беше дълъг? Нямаше добри пътища?Ханаанците бяха силни? Или земята беше малка, нямаше място за всички? Не, не влязоха поради н е в е р и е . Евр. 3:19.
Чували ли сте някой да казва, а знам, че и вие сте го казвали за някого: „Не е в Църквата, не е християнин или адвентист, но е по-добър от тях! Как отговаряте на такава забележка? Особено, когато е вярна? А много пъти е вярна!
Има обаятелни хора вън от нас. Има и такива от които може да се срамуваме сред нас, които някога те карат да искаш да потънеш в земята . Ако не е вярата в Исус да ни крепи, ние бихме се разпаднали. Не бихме останали заедно. Но как отговаряте, когато някой ви припомни това, което сами знаете: В Църквата има много лицемери. Защо да съм там?
Моите адмирации към добрите хора вън от Божията Църква. Моето уважение, признание и искрена симпатия към тях! В много случаи те имат черти на достоинство, които аз нямам. Аз не съм в Църквата поради заслуги, а поради недоимък.Тук Бог ми дава нещо, което нямам.
Но сега ще ви запитам нещо, което никак не оспорва техните достоинства пред обществото: КОЙ от тези добри, достойни и обаятелни хора може да заяви: Аз нямам грях! Кой от вас ще ме обвини и ще ми посочи един единствен грях? Кой би могъл да заяви това без да направи още един и то по-голям грях? Защото пред Бога няма безгрешни хора /Рим. 3:23/.
НЯМА праведен нито един! Да, добрият,примерният, истинският човек, когото привеждаме като пример, е добър само за този свят и за неговите критерии . С всичката си доброта, чест и достоинство, той не може да прескочи проклятието , легнало върху всеки грешник. Не може да не боледува, да не остарява и най-после да не умре. Всеки побеляващ косъм, всяка бръчка на лицето му казват: Ти си грешник и ще умреш като такъв.А смъртта е заплата на греха, най-сигурното доказателство за греха! Може ли той да каже: Кой ще ме обвини в грях? Може да е ваш фаворит, идол, любимец . . . но да каже това и да е верно – не би могъл!
Той не може . . . но ти, който или която, или вие които вярвате в Христос – м о ж е т е !
Ти който или която си „окаян, беден” и с много, много недостатъци, м о ж е ш, защото си ги възложил на Божия Агнец, а Той м о ж е ! Той може да те представлява по-добре от най-добрите застъпници в този свят, защото:
„Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак греховете ти”Ис.44:22.
„Не вижда беззаконие в Яков и не забелязва престъпление в Израел” Числа 23:21.
Да,даже ти, най-големият грешник можеш, защото твоето досие не се представя от теб, а от твоя велик застъпник – Христос! Твоят казус не се защитава от теб, а от Христос. А Той може! Казал го е и пак ще го каже, и винаги може да го каже! Ще го каже пред съда в твоя полза. Ще докаже , че в Него ти си „ново създание” и имаш право на нов живот.Душата, която съзнава,преживява и ползва това не е мършава. Тя е жизнена и излъчва красота!
Душата, която надей се на Мен,
Живот ще добие пресвят и блажен.
Аз ней покровител, защитник ще Съм,
На силите адски не ще я предам!
И ако все пак, може би вашата съвест или някой друг се осмели да ви напада и обвинява, моля, моля, има още:
„ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, КОЙ ще бъде против нас? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е Който ги оправдава! Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Исус е Който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който се застъпва за нас. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли и ли страх, или гонение или глад, или голота, или беда, или меч ?” Рим. 8:31-35.
Позволете да запитам сега Кой от добрите, достойни и прехвалени личности на света може да се мери все още с вас? С цялата си чест и слава, той е бита карта,аутсайдер и кауза пердута. Без Христос, той е напълно изгубен!
Да, душата, която съзнава, притежава, и ползва това не е „мършава” Тя е жизнена и излъчва живот!
ДУШАТА И ЛЮБОВТА
Без душа, няма любов. И без любов няма душа.Но са правени опити и се правят, да се живее като че ли ги има. Някои търсят „голяма” любов, но не изграждат голяма душа. И ако мислят, че са я намерили, затварят я в дребна душа и тя залинява и умира. Каквато душата, такава и любовта. Мършава душа – мършава любов. Бедна душа – бедна любов. Алчна душа – алчна любов. Самолюбива душа – егоистична любов. А тази последната е вид себелюбие и се подхранва от личния интерес:
Исаак обичаше Исав, защото „ядеше от лова му”. Ревека обичаше Яков, защото беше по-привързан към дома. Една лъжлива майка взе бебето на истинската, защото обичаше себе си повече от онова малко беззащитно същество. Цар Ахав обичаше своите Ваалови пророци, защото го ласкаеха с думите си. Но истинския Божи пророк не се радваше на любовта му. Юдеите избраха Варава пред Исус, защото обичаха себе си и интересите си повече от Бога. Каква е непогрешимата божествена диагноза за нас, земните жители от последното време?Какво обичаме?
„И това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, небоголюбиви, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога.”Ще имат вид на благочестие, но от силата Му ще са отречени.”
2 Тим. 3:1-5.
Звучат ли ви тези черти неактуално и несъвремено? Далеч ли са от човешката душа днес?
А от вашата душа?
Много църкви отдавна са станали туристически атракции, музеи на изкуството, исторически паметници и забележителности. За да се привлекат повече „богомолци”, те биват превръщани в места за увеселение, изблик на неосветени емоции и евтина религия, в която няма „страх Божий”. Казано с думите на Исус:
„Понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
”Мат. 24:12.
Исус свързва тази деградация в ценностите и чувствата на човешката душа с отклонението от Божия закон. Беззаконието е нарастнало, изпълнило е душата и е изпъдило любовта от нея.
Това се отразява и в отношенията между хората. Онези, които не се поддават на общия морален срив, биват „намразени”:
„Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето си; а понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света, светът ви намрази.”
Той, Първоизтоникът, Авторът и въплъщението на л ю б о в т а , я приема само в контекста на Божия закон:
„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”. Йоан 14:15
Дал е недвусмислено предупреждение, че ще държи на това:: Мат. 7:21-23
Апостол Петър се отрече в момент на объркване и страх, но после три пъти се врече отново и преосмисли постъпката си. Три пъти прие реабилитацията на своето апостолско и пастирско звание. Три пъти обнови душата си чрез любовта. И тази любов беше по-истинска от първата. Тя беше голямата любов. Не! Най-голямата любов!
А как е твоята душа? Вече би ли могла да посочи „Онзи, Когото обича”? Колко друга е и колко същата, с която се отричаше от Него, предаваше Го, безчестеше и дори разпъваше повторно?
„Ако някой е в Христос, той е ново създание, старото премина , ето, всичко стана н о в о ”. 2 Кор. 5:17.
И твоята душа ли ? Готов ли си да застанеш под знамето на огнените слова :
„Понеже той положи в Мен любовта си, затова ще го избавя, ще го поставя на високо, защото позна името Ми.”Псалм 91:14.
Да върнем любовта на душата и душата на любовта!
СЕГА ТИ СИ НА ХОД !
Битката за душата навлиза в своята решителна финална фаза. Целта е най-висшата – СПАСЕНИЕТО, а залогът – най-големият – Съдбата. Съдбата не на тялото или притежанията, а на самия притежател – ДУШАТА.
Битката за душата е във ДУШАТА! Там е бойното поле, там е арената, където ще има победен
и победител, губещ и печеливш.
„Защото нашата борба не е срещу кръв и плът,а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места.” Ефес. 6:12
Душата е обект на спор между двамата вечни съперници, водещи най-великата БОРБА във Вселената. И двамата имат своите претенции и аргументи за притежаването й. Единият я е сътворил, другият я е спечелил за каузата си. Единият я е откупил с най-високата цена, давана някога в битието. Другият я е владял най-дълго, работил е в нея най-много, вложил е в нея повече свои капитали , придал й е повече свои черти и я счита повече своя собственост. Той е готов да я грабне и отнесе със себе си. Първият държи „бич” в ръката Си и е готов да очисти този „храм”, като изгони търговците от него и изхвърли стоката им. Вторият показва царствата на този свят, разкрива славата им и дава всичко само срещу един поклон! Те са готови да действат, но не могат сами. Има „жури”, което решава кой да завладее напълно душата. В журито е цялата власт да реши спора. А „журито” е Негово Величество ”АЗ”, Нейно Величество „ЛИЧНОСТТА” или Нейно Величество” ДУШАТА”.
В твой личен план, приятелю, това си ТИ! Хищният, коварен враг на душата счита, че има пълното право да бъдеш негов, защото най-много е живял в теб, най-много е работил с теб, най-много те познава като свой сътрудник и агент и има най-много свои бази в теб.
Твоят небесен Благодетел държи документ, подписан с кръв, който потвърждава твоята реабилитация и узаконява завръщането ти в небесната родина и Божието семейство. Врагът на душата ти е нетърпелив. Той не чака покана, а бърза да влезе на всяка цена, там където е било жилището му . . .Ето той протяга ръка и като че ли вече успява . . .
Но сега, ТИ СИ НА Х О Д !
К р а й