БОЖИЕТО ТРИЕДИНСТВО И ВЕЛИКАТА БОРБА
ОСНОВЕН ЗАКОН НА СЪТВОРЕНИЕТО
Тема 9
За разлика от езическите религии, където има много божества и всяко от тях е специализирано и отговорно за отделни прояви или сили в битието, ЖИВИЯТ БОГ Е ЕДИН. Той е единният и истинен Бог на Библията. Но Той е сложна личност, Която се изявява в три отделни ЛИЦА. Без да можем да обясним задоволително това преливане на една личност в три и на три личности в една, приемаме го с доверие и благодарност, както приемаме и още много други неща, които за сега никак не можем да обясним.
ТРИЛИЧИЕТО на Божеството е определено подчертано в Свещеното Писание, Библията. Нека го открием първо при кръщението на Исус в реката Йордан:
Мат. 3:13-17 ; Мат. 28:19.
Трима отделни представители на Божеството присъстват на този забележителен обред:
Ст.17 – гласът, идещ от небето;
Ст. 15,16 – Светият Дух, слизащ като гълъб
И самият Исус, Който бива кръстен от Йоан и излиза от водата.
Тази истина прозира още в следните текстове:
Колос. 1:15-17 „. . . в НЕГО, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, в с и ч к о чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.”
Евреи 1:1-3 „Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, Който бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на неговото Същество и държейки всичко чрез Своето могъщо с л о в о , след като извърши /самолично/ очищение на греховете, седна отдясно на величието на високо. И стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил е по-горно от тяхното.”
Йоан 1:1-3 „В начало бе СЛОВОТО; И Словото беше у Бога и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало.”
Откр. 19:13 „ . . . и беше облечен в дреха попръскана с кръв; и името Му беше: БОЖИЕТО СЛОВО.”
РАЗШИРЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ФАКТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА БОЖИЕТО ТРИЛИЧИЕ
1.БОГ Е ЛЮБОВ. Това Негово най-синтезирано и неотнимаемо качество е изявено навред към творенията Му. Но Бог не е станал „любов”, когато са се появили първите Му творения. Той е и е бил такъв в Себе С и, преди да ги създаде. Как? В Своята множественост. Еврейското име на Бога „ е л о х и м „ е в мн. число. В своята множественост, божественият триъгълник на любовта съществува от предвечни времена самобитно в себе си, защото е едновременно и субект и обект. Исус потвърди това с думите:
„Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.”
Йоан 3:35
„Защото Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.” Йоан 5:20
„А Утешителят, Светия Дух, Когото Отец ще изпрати в мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал.” Йоан 14:26.
2 БОГ Е ПРАВДА
Вярата ни в един Бог, Който е едноличен владетел не може да не бъде обременена от подозрението за автократизъм, абсолютизъм и произвол. Триличието свидетелства за парламентарна личност, която е самокритична – обсъжда своите действия и ги приема и прилага чрез съгласие.
3.БОГ Е И СЪДИЯ И ЗАЩИТНИК И ЖЕРТВА
Триличният модел на Божеството придобива изключителна важност и значение при проблема за греха, при който се ражда ВЕЛИКАТА БОРБА. Спасителният план не би могъл да бъде осъществен от едноличен Бог. Там, както е известно има инициатор и арбитър /Бог Отец/, изпълнител и жертва /Синът, Исус Христос/ и продължител и завършител/Светият Дух/. Делото на спасение докрай ще се провежда под този троен знак: „…в името на Отца, Сина и Светия Дух…
”Мат. 28:19.
Триличието на Божеството придава пълнота на познанието и общението ни с Него. То придава триизмерна мощ и слава на приемането Бога в сърцето.
„Исус в отговор му рече:”Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и НИЕ ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.” Йоан 14:23
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века, ДУХЪТ НА ИСТИНАТА, Когото светът не може да приеме защото Го не вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде.”Йоан 14:16,17.
Отец, Синът и Духът в нас – това е залогът за всичко, което Бог има и иска да ни даде. Нека и ние Му отвърнем по подобен начин.
Божественият триъгълник намира своя аналогична проекция в параметрите на СПАСИТЕЛНИЯ ПЛАН , където се открояват три основни категории:
1. ЗАКОН И СВОБОДА
2. ГРЯХ И ВИНА
3. БЛАГОДАТ И СПАСЕНИЕ. Да ги разгледаме поотделно:
1. ЗАКОН И СВОБОДА
„Бог е Бог на реда.” 1 Кор. 14:33
„…където е Господният Дух, там е свобода.” 2 Кор. 3:17
„Законът Господен е съвършен.” Псалм 19:7
„Закон и свобода” – велика тема, но с различно звучене, в зависимост от позицията , от която я разглеждаме, както би било напр. от положението на затворник или от положението на свободен човек. Ние днес не сме в позиция на свобода, в каквато е бил Универсът преди появата на греха и грехопадението. Но дори и в условията на видоизменени отношения, връзката между закон и свобода не губи своето значение, а остава в сила.
Не можем да си представим космоса без законите, които го управляват. Той целият е внедрен в закон и законът е в него. Природните закони остават същите, както Бог ги е постановил, макар и природата да не е същата. Сътворяването на Вселената, към което библейският доклад ни води, предполага и творческа власт над природните закони, не само в ползването но и в създаването им. Това в Йов 28:12 и 28:26 е наречено „мъдрост”. За същото се говори в Псалм 33:6-9 – „Той каза и стана, Той заповяда и затвърди се.” Ст.9
Природният закон всява респект, но там няма свобода за избор. Той дава представа за мъдростта, силата, величието на Твореца, но не разкрива същността на Неговата личност, не говори за Неговия характер. Не казва достатъчно и за л ю б о в т а - Неговата същност и върховен атрибут. В своята оригинална версия, разглежданата тема е могла да се изяви и развие напълно само в отношенията между Създателя – Баща и Неговите създания – деца.
Отношенията между разумни същества и между тях и техния Създател, също са подчинени на закони. Но при тези закони има право на избор. Живото, интелигентно същество има морална свобода да направлява своето поведение, своите чувства и желания, своята верност и поклонение. В този смисъл, отношенията между Творец и творения са условни. Условието е доброволно служене във верност и от любов. Личността има свободата да се съобразява с Божия замисъл, вложен при сътворението или да се отклони и да излезе от неговия ред.
ОСНОВЕН ЗАКОН НА СЪТВОРЕНИЕТО
Бог е създал Себеподобни същества, защото е бил движен от подтика да изяви Своята любов и благост върху някога, да радва и направи щастлив някого и Сам да се радва и бъде щастлив чрез някого. Отклонението от този закон и неговото статукво би било злоупотреба с него . Изменението на отношението Бог, като Творец и ангел или човек, като творение, би било посегателство върху всемирния ред и е трябвало да се санкционира и прекъсне. Такава злоупотреба с дължимите към Създателя верноподанство, почит и обожание, се нарича ГРЯХ. Той води към падение и смърт:
„Заплатата на греха е смърт.” Рим. 6:23
Дали това ни се вижда жестоко? А не е ли още по-жестоко да живееш в грях един нещастен живот, който създава нещастие и на другите? Да няма никакъв ред, законност, сигурност? Не, не е жестоко, а справедливо и дори милостиво.
СЕГА нека преди да преминем към нарушението на закона и отражението на това нарушение върху свободата, да хвърлим поглед върху идеалното отношение между тях, когато законът е зачетен и свободата – ненакърнена. Как ли е изглеждал животът преди да има грях и вина? Прекият, непосредствен отговор трябва да бъде: фантастично! Пленяващо! Завладяващо и неотразимо! Не ни е дадено да контактуваме с другите, непаднали в грях светове, но все пак,можем да имаме малка представа. Спомнете си случката в Мат. 17:1-5, когато Исус се преобрази пред погледите на учениците Си. Завесата, която скрива невидимото, се отдръпна за малко и пред смаяни човешки очи се откри един по-добър свят. Какво се случи? Учениците бяха очаровани. Те не искаха да се върнат долу в низината, а пожелаха да останат там на планината, заедно с Мойсей, Илия и Исус. Какъв ли е бил онзи разговор, за който се докладва? Сигурно не като нашите разговори тук!
Грехът прави нашата планета мрачна. Грехът носи насилията,престъпленията, жестокостите. Грехът предизвиква раздорите, конфликтите, войните и тероризма. Грехът руши семейството и семейната обич… създава крайно бедните и крайно богатите. Грехът отравя въздуха, водата и земята. Грехът обезверява хората и въвежда фалшиви вярвания. Грехът създава нещастието, меланхолията, депресията и отчаянието. Грехът уморява, разболява и убива душата. И неговият БАЩА и пръв покровител е „князът на този свят” – ДЯВОЛА. Исус ясно посочи неговата родствена връзка с всички, които съгрешават:
„Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината.” Йоан 8:44.
Неговите „бащински” претенции към човечеството в това най-ново и последно време са особено силни:
„Затова веселете се небеса и вие които живеете в тях. Но горко на вас, з е м я и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава
м а л к о в р е м е.
Откр. 12:12
Да, животът във вселената преди идването на греха и след изпъждането му от там, е бил по-хубав от възможното да си представим. Всичкото „горко” е дошло тук, на нашата земя. И все пак, как е изглеждал животът там където няма грях? Освен сигурност, свобода, творчество, радост и щастие, там е властвал законът на небето – л ю б о в т а . Но не просто емоционалната и сантиментална любов, а любовта на действието, принципа и служенето. Това означава всеки да служи на всички и всички да служат на всеки.Тези взаимоотношения са гарантирали такова доволство за всеки, че ВЕЧНОСТТА не е изглеждала голяма. Всеки е бил пределно щастлив, защото е чувствал, че другите живеят и работят за него. И всеки е бил щастлив, защото е можел да живее и работи за другите. Животът е Бил толкова хубав, че е увличал и поглъщал изцяло всека една отделна личност. Той е бил в е ч е н , но е протичал като един единствен хубав ден, в който не се мръква и никой не мисли за нощ.И този вечен вселенски ден би могъл да си остане единствен и вечен, ако не беше дошъл факторът, който внася смущение – Г р е х ъ т ! Но, за жалост, дошъл и така започнала драмата на вселената.
2.Г Р Я Х И В И Н А
„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие.”
1 Йоан. 3:4
Преди да разгледаме фактите, довели до появата на греха, нека споменем „полето” в което той витаел като т а й н а н а б е з з а к о н и е т о и криел своята неидентифицирана, ирационална и злокобна същност. Колкото и парадоксално и изненадващо да звучи, това е била с в о б о д а т а !
БОГ е свободен. Той има физическата свобода да прави зло, но морално не е свободен да се възползва от това. Мисълта за злото се осуетява още в неговите мисъл, чувство и воля.
„. . . Бог н е с е и з к у ш а в а о т з л о”
Яков 1:13
Бог винаги остава верен на Себе Си и на Своята същност – л ю б о в т а.
Тази Своя лична свобода, Той подарява и на Своето творение, носещо Неговото подобие и печат. Това е свободата при която не „не можеш”, а „не искаш” да вършиш „ злото.” Не си възпрепятстван от нищо и никого да „поискаш”, освен от СЕБЕ СИ!
ЗАЩО да има такава свобода? Такъв риск? Такава опасност за всички? Защото без нея ще се изгуби и доброто. Нищо вече няма да има морална стойност, етично съдържание, нравствен ореол, възвишеност и достоинство. Няма да има и обожание, и поклонение и преклонение пред Божеството. Не Би имало и БОГ, защото Той е съвършен само в свободата Си. Обидно би било да мислим за Бога без с в о б о д а т а М у. Обидно е и за нас да се мислим и да съществуваме без с в о б о д а т а с и !
СВОБОДАТА, която Бог е дал на всеки ангел, жител на друг свят или човеко същество, му позволява да бъде л и ч н о с т , да гради красиви отношения и характер и да проявява и получава л ю б о в . Ако искаме да напишем нещо, ни е нужен чист, бял лист. Този бял лист е с в о б о д а т а. А от написаното ще се определи, дали тя е употребена правилно или е злоупотребена.
Грехът е беззаконие, Той е злоупотреба с най-висшия основен закон на сътворението. Нека пак си го припомним с помощта на познатите ни словесни категории: Доверие, верност в привилегии и задължения, взаимна обич един към друг и върховна любов към Създателя Бог.
ГРЕХЪТ е посегателство против свободата. Той въвежда в зависимо и подчинено положение. Не е необходимост, а ирационална, потенциална вероятност, наречена още: „ТАЙНА НА БЕЗЗАКОНИЕТО”.
Грехът е злоупотреба с доверието, изневяра на Божието родство, отказ от синовност, агресия и бунт против свободата, себелюбие вместо ЛЮБОВ! Той е „тайна” защото няма разумна причина и оправдание. НО. . . това е свободата! Тя е и отговорност, тя е и риск, тя е и право на избор, дори и да е най-лошия. Бог я има и я дава и на нас. Каква чест! И каква отговорност!
В своята вътрешна същност, грехът не е действие, а състояние, състояние на душевен ценностен дисбаланс. Той е изместване на вниманието и центъра на привързаност от обекта върху субекта т.е. върху себе с и . Той е деградирало поклонение и обожание, насочено вместо към Твореца, към творението или себе си. Той е култ, който измества законния и естествен култ към Създателя – Бог и го замества с фалшив и противоестествен. В основата на това лежи претенция за равнобожественост.
СЕГА, когато вече имаме тази критерийна рамка,можем да поставим фактите в нея и да получим картината на първородния грях . Пред нас се изобразява ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО, в нейното непредсказуемо зачатие и злощастно развитие , или
О Р И Г И Н А Л Н А Т А П О Я В А Н А З Л О Т О
„Ти бе съвършен в постъпките си от деня когато бе създаден
догдето се намери беззаконие в теб.” Езекиил 28:15
Следните два текста загатват за драмата, която се е развила на небето в предисторически времена, още преди създаването на човека:
Исая 14:12-14
Езекиил 28:12-15
Под прозвищата „син на зората”, „тирски цар”, „печат на съвършенство” и „осеняващ херувим” е представен най-висшият ангел – херувим, който е имал най-високо положение, превъзходни дарби и позиции в обществото на ВСЕЛЕНАТА. На основание на това свое върховно положение в света на висшите ангели, той се е поддал на тайната на беззаконието и е извършил ГРЯХ. Грехът му е бил точно в това, че вниманието му се е прехвърлило от обожание на Твореца Бог, към появилото се в него желание за самообожествяване и приемане поклонение. Това е разпалило в него г о р д о с т , довело е духа му до раздвоение, съмнение и вътрешна поквара и той вече не можел да се радва с предишната радост на своето високо положение. Започнал да всява собственото си раздвоение съмнение и огорчение и в другите небесни ангели. Така увлякъл една голяма част от тях в бунта си против Бога. Когато дълго зреещото и умело прикривано отстъпление назряло достатъчно много, толерирането му станало невъзможно. На небето избухнала ПЪРВАТА ВОЙНА.
„И стана в о й н а на небесата: Излязоха Михаил и Неговите ангели да воюват против з м е я ; и змеят воюва, заедно със своите ангели. Обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, онази старовременна змия, която се нарича ДЯВОЛ И САТАНА, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.”
Тази първа в о й н а е първият тур от ВЕЛИКАТА БОРБА между Христос и Сатана. Тя все още продължава, но вече е близо до своя край.
Така, сред една вселена, създадена от божествен гений, основана с мъдрост, изградена върху доверие и подържана чрез справедливост и любов, за първи път е пролазила сянката на съмнението, проникнало недоверието и се сложило началото на разделение и отчуждение. Над всемира се е спуснал м р а к , настъпила е нощ на греха, която вече е имала своите пленници и своята плячка – осеняващия херувим и неговите последователи – една трета от небесните ангели. С това се е сложило началото на онази „външна тъмнина” и „мрак”, за които се говори в Новия Завет /Мат. 8:12; 22:13; 25:30/. Това не е толкова място, колкото състояние. Бог е светлина и животът в Неговото присъствие е живот в светлината, Радостта и мира, общението и любовта, доверието и признанието и самото участие в перспективите на един безграничен и щастлив живот е образно казано пълна дневна с в е т л и н а . Отделянето от тази среда и заживяването в един друг свят с обратни стойности, сигурно е съпроводено с най-дълбоки сътресения за личността. Омразата, завистта, недоволството, гневът и отчаяната амбиция са движещи сили, които доразвиват „тайната на беззаконието”. Нейният ефект върху личността е деградивен. Личността се видоизменя, развива отрицателни характерни черти със същата сила, с която е била надарена в доброто. От сияен и достоен за любов висш херувим, падналият ангел е станал САТАНА . От тогава нататък той е станал монархът на тъмнината, „князът на този свят”. Той е бил в тъмнината и тъмнината е била в него. Този духовен м р а к се сгъстява прогресивно до края на времето.
Бунтът на небето е приключил с изгонване на бунтовниците от небесното управление. Това е била последната мярка след един продължителен диалог в опит за помирение и възстановяване потъпкания авторитет на божественото управление. Бунтовната група не е приела да зачете върховния авторитет на Създателя, да признае своята грешка и да се подчини по доброволен начин на изискванията на Неговия Закон. Бунтовниците са решили, че могат сами да бъдат закон за себе си и могат сами да отговарят за постъпките си. Какво крие тази произволна независима линия е ставало все по ясно по-късно и става особено ясно ДНЕС , когато ставаме свидетели на падението и злото, които разкъсват света.
„Има път, който изглежда прав, но води към смърт” Притчи 14:12. . . . .”
В онова далечно предисторическо начало, грехът все още е бил обвит в ореол на тайнственост и величие. Трябвало е да мине много време и „на живо” да се изяви неговата същност. Затова, Бог не е предприел крайни мерки спрямо провинението, но му е дал възможност да се развие и докаже или опровергае само себе си. Сатана и неговите ангели, макар и снети от високите си постове са имали широки възможности да контактуват с непаднали светове и ангели и да се опитват да ги спечелят за каузата си. Първият тур от великата борба бил вече приключил. Имало е два лагера и те са били ясно разграничени. Но спорът е бил само теоретично решен. Трябвало е да може да се наблюдава и „на живо”, на практика, за да може да се разкрие напълно същността на греха. Случай за това се е създал наскоро при създаването на един нов вид цивилизация – ч о в е к а . Врагът несполучил досега чрез фронтални атаки, направил опит да превземе целта с хитрост, чрез изкушение. И както знаем успял. / Бит. 3:1-11…./ Сега вече Бог е можел да пусне в действие Своята „тайна”, СПАСИТЕЛНИЯТ ПЛАН ЗА ИЗКУПЛЕНИЕ НА СВЕТА.
Така, ВЕЛИКАТА БОРБА между Христос и Сатана била пренесена от небето на земята. Нашата планета Земя, с цялото си развиващо се население, станала с ц е н а , на която борбата трябвало да продължи до пълния й завършек. Събитията се развивали вече само тук, на Земята. Всички други непаднали светове и ангели можели да наблюдават хода на събитията, като зрители, без да взимат пряко участие в тях:
„Станахме з р е л и щ е на ангели и на човеци. . . ” 1 Кор. 4:9.
Изключение правят само онези ангели, които са наречени „служебни духове” и са изпращани да подпомагат верните Божии чада в борбата им за спасение. /Евр. 1:13,14.
Постепенно човечеството се умножило и развило до настоящия си вид. Издигали се цивилизации, империи и култури, но всичко протичало под знака на първото грехопадение, под знака на ГРЕХА. Няма време, ера , век или ден и миг от човешката история, които да са свободни от присъствието на греха. Няма следа от човечество, което да не познава злото, войната, смъртта. Гробниците, най-богатия източник за археологията са живите свидетели за това.
Заразата на г р е х а , пренесена на нашата планета от небето, се оказва необратим отсамосебеси си процес. Колкото повече се развиват наука, култура, цивилизация, толкова повече расте зловещото присъствие на греха. Двете световни войни, международния тероризъм, безкрайните регионални, етнически , религиозни и лични конфликти,ежедневния стрес, напрежение и страхове с които живее съвременния човек са ж и в и я т с в и д е т е л за това!
КОЙ би могъл да спаси света? Това е предмет на следващата тема: 3.БЛАГОДАТ И С П А С Е Н И Е, в която ще бъде изложена Божията „т а й н а за спасение от греха.
СЪПРИЧАСТИЕ ИЛИ ОТКАЗ? ПОБЕДА ИЛИ ПОРАЖЕНИЕ?
Всеки нормално мислещ жител на планетата ще разбере, че ВЕЛИКАТА БОРБА го засяга. Тя не е някъде далеч, а близо до него, навред около него и най-вече – вътре в него. Той сам е бойно поле, на което се водят сражения. Затова, човече, помни: Ти и твоето щастие имате ВРАГ!
„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви ДЯВОЛА като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” 1 Петр. 5:8.
Най-опасен е скритият враг. А ако е скрит вътре във вас? Как бихте се борили с такъв враг?
„Нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” Ефес. 6:12.
Великата борба е предизвикателство към всеки жител на планетата. Той е активно намесен в нея, независимо дали съзнава това, или не. НИКОЙ не може да остане неутрален. В нея всеки може да избира, но никой не може да НЕ ИЗБИРА! КОГАТО ПРЕНЕБРЕГВАМЕ НАШИЯ ДЪЛГ, ПРИТЪПЯВАМЕ НАШАТА ОТГОВОРНОСТ, ЗАГЛУШАВАМЕ НАШАТА СЪВЕТ, ОТБЛЪСКВАМЕ ПОКАНАТА НА БОЖИЯ ДУХ, ние и з б и р а м е ! Избираме на чия страна ще бъдем във великата борба.
„Който не е с Мен, против Мен е и който не събира с мен, разпилява. . .” Мат. 12:20.
„Никой не може да служи на двама господари…” Мат. 6:24.
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва . . .Лука 9:23.
Тежко ли е такова учение? Мрачна ли е перспективата му? Изглежда ли губещо и обречено? Попитайте една от най-впечатляващите фигури във великата борба – МОЙСЕЙ. Той също трябваше да избира на чия страна да застане. И направи своя избор за БОГА! Не за „боговете” на Египет, а за ЖИВИЯ БОГ.
„С вяра Мойсей като стана на възраст, се отрече да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укора за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда. С вяра напусна Египет без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда невидимия.” Евр. 11:24-27.
Той избра живия бог и живият Бог направи Своя избор за него. Бог възкреси Мойсей веднага след смъртта му , взе го при Себе Си на небето и го въведе в слава, почест и безсмъртие за винаги. Той се яви на Христос, когато се преобрази и го укрепи в предстоящата Му борба. Историята на Мойсей е славна!
ПРИЯТЕЛЮ МОЙ, днес е нашият ред да избираме. С вяра ли го правим или без вяра? „Без вяра не е възможно да се угоди на Бога”/Евр. 1:6/ Без вяра човек става враг на Бога и враг на себе си . Той се отказва от борбата и избира поражението – ДА НЕ БЪДЕ!
„На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както Аз победих и седнах с отца Си на Неговия престол” Откр. 3:21.
А м и н !
За разлика от езическите религии, където има много божества и всяко от тях е специализирано и отговорно за отделни прояви или сили в битието, ЖИВИЯТ БОГ Е ЕДИН. Той е единният и истинен Бог на Библията. Но Той е сложна личност, Която се изявява в три отделни ЛИЦА. Без да можем да обясним задоволително това преливане на една личност в три и на три личности в една, приемаме го с доверие и благодарност, както приемаме и още много други неща, които за сега никак не можем да обясним.
ТРИЛИЧИЕТО на Божеството е определено подчертано в Свещеното Писание, Библията. Нека го открием първо при кръщението на Исус в реката Йордан:
Мат. 3:13-17 ; Мат. 28:19.
Трима отделни представители на Божеството присъстват на този забележителен обред:
Ст.17 – гласът, идещ от небето;
Ст. 15,16 – Светият Дух, слизащ като гълъб
И самият Исус, Който бива кръстен от Йоан и излиза от водата.
Тази истина прозира още в следните текстове:
Колос. 1:15-17 „. . . в НЕГО, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, в с и ч к о чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.”
Евреи 1:1-3 „Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, Който бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на неговото Същество и държейки всичко чрез Своето могъщо с л о в о , след като извърши /самолично/ очищение на греховете, седна отдясно на величието на високо. И стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил е по-горно от тяхното.”
Йоан 1:1-3 „В начало бе СЛОВОТО; И Словото беше у Бога и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало.”
Откр. 19:13 „ . . . и беше облечен в дреха попръскана с кръв; и името Му беше: БОЖИЕТО СЛОВО.”
РАЗШИРЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ФАКТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА БОЖИЕТО ТРИЛИЧИЕ
1.БОГ Е ЛЮБОВ. Това Негово най-синтезирано и неотнимаемо качество е изявено навред към творенията Му. Но Бог не е станал „любов”, когато са се появили първите Му творения. Той е и е бил такъв в Себе С и, преди да ги създаде. Как? В Своята множественост. Еврейското име на Бога „ е л о х и м „ е в мн. число. В своята множественост, божественият триъгълник на любовта съществува от предвечни времена самобитно в себе си, защото е едновременно и субект и обект. Исус потвърди това с думите:
„Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.”
Йоан 3:35
„Защото Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.” Йоан 5:20
„А Утешителят, Светия Дух, Когото Отец ще изпрати в мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал.” Йоан 14:26.
2 БОГ Е ПРАВДА
Вярата ни в един Бог, Който е едноличен владетел не може да не бъде обременена от подозрението за автократизъм, абсолютизъм и произвол. Триличието свидетелства за парламентарна личност, която е самокритична – обсъжда своите действия и ги приема и прилага чрез съгласие.
3.БОГ Е И СЪДИЯ И ЗАЩИТНИК И ЖЕРТВА
Триличният модел на Божеството придобива изключителна важност и значение при проблема за греха, при който се ражда ВЕЛИКАТА БОРБА. Спасителният план не би могъл да бъде осъществен от едноличен Бог. Там, както е известно има инициатор и арбитър /Бог Отец/, изпълнител и жертва /Синът, Исус Христос/ и продължител и завършител/Светият Дух/. Делото на спасение докрай ще се провежда под този троен знак: „…в името на Отца, Сина и Светия Дух…
”Мат. 28:19.
Триличието на Божеството придава пълнота на познанието и общението ни с Него. То придава триизмерна мощ и слава на приемането Бога в сърцето.
„Исус в отговор му рече:”Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и НИЕ ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.” Йоан 14:23
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века, ДУХЪТ НА ИСТИНАТА, Когото светът не може да приеме защото Го не вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде.”Йоан 14:16,17.
Отец, Синът и Духът в нас – това е залогът за всичко, което Бог има и иска да ни даде. Нека и ние Му отвърнем по подобен начин.
Божественият триъгълник намира своя аналогична проекция в параметрите на СПАСИТЕЛНИЯ ПЛАН , където се открояват три основни категории:
1. ЗАКОН И СВОБОДА
2. ГРЯХ И ВИНА
3. БЛАГОДАТ И СПАСЕНИЕ. Да ги разгледаме поотделно:
1. ЗАКОН И СВОБОДА
„Бог е Бог на реда.” 1 Кор. 14:33
„…където е Господният Дух, там е свобода.” 2 Кор. 3:17
„Законът Господен е съвършен.” Псалм 19:7
„Закон и свобода” – велика тема, но с различно звучене, в зависимост от позицията , от която я разглеждаме, както би било напр. от положението на затворник или от положението на свободен човек. Ние днес не сме в позиция на свобода, в каквато е бил Универсът преди появата на греха и грехопадението. Но дори и в условията на видоизменени отношения, връзката между закон и свобода не губи своето значение, а остава в сила.
Не можем да си представим космоса без законите, които го управляват. Той целият е внедрен в закон и законът е в него. Природните закони остават същите, както Бог ги е постановил, макар и природата да не е същата. Сътворяването на Вселената, към което библейският доклад ни води, предполага и творческа власт над природните закони, не само в ползването но и в създаването им. Това в Йов 28:12 и 28:26 е наречено „мъдрост”. За същото се говори в Псалм 33:6-9 – „Той каза и стана, Той заповяда и затвърди се.” Ст.9
Природният закон всява респект, но там няма свобода за избор. Той дава представа за мъдростта, силата, величието на Твореца, но не разкрива същността на Неговата личност, не говори за Неговия характер. Не казва достатъчно и за л ю б о в т а - Неговата същност и върховен атрибут. В своята оригинална версия, разглежданата тема е могла да се изяви и развие напълно само в отношенията между Създателя – Баща и Неговите създания – деца.
Отношенията между разумни същества и между тях и техния Създател, също са подчинени на закони. Но при тези закони има право на избор. Живото, интелигентно същество има морална свобода да направлява своето поведение, своите чувства и желания, своята верност и поклонение. В този смисъл, отношенията между Творец и творения са условни. Условието е доброволно служене във верност и от любов. Личността има свободата да се съобразява с Божия замисъл, вложен при сътворението или да се отклони и да излезе от неговия ред.
ОСНОВЕН ЗАКОН НА СЪТВОРЕНИЕТО
Бог е създал Себеподобни същества, защото е бил движен от подтика да изяви Своята любов и благост върху някога, да радва и направи щастлив някого и Сам да се радва и бъде щастлив чрез някого. Отклонението от този закон и неговото статукво би било злоупотреба с него . Изменението на отношението Бог, като Творец и ангел или човек, като творение, би било посегателство върху всемирния ред и е трябвало да се санкционира и прекъсне. Такава злоупотреба с дължимите към Създателя верноподанство, почит и обожание, се нарича ГРЯХ. Той води към падение и смърт:
„Заплатата на греха е смърт.” Рим. 6:23
Дали това ни се вижда жестоко? А не е ли още по-жестоко да живееш в грях един нещастен живот, който създава нещастие и на другите? Да няма никакъв ред, законност, сигурност? Не, не е жестоко, а справедливо и дори милостиво.
СЕГА нека преди да преминем към нарушението на закона и отражението на това нарушение върху свободата, да хвърлим поглед върху идеалното отношение между тях, когато законът е зачетен и свободата – ненакърнена. Как ли е изглеждал животът преди да има грях и вина? Прекият, непосредствен отговор трябва да бъде: фантастично! Пленяващо! Завладяващо и неотразимо! Не ни е дадено да контактуваме с другите, непаднали в грях светове, но все пак,можем да имаме малка представа. Спомнете си случката в Мат. 17:1-5, когато Исус се преобрази пред погледите на учениците Си. Завесата, която скрива невидимото, се отдръпна за малко и пред смаяни човешки очи се откри един по-добър свят. Какво се случи? Учениците бяха очаровани. Те не искаха да се върнат долу в низината, а пожелаха да останат там на планината, заедно с Мойсей, Илия и Исус. Какъв ли е бил онзи разговор, за който се докладва? Сигурно не като нашите разговори тук!
Грехът прави нашата планета мрачна. Грехът носи насилията,престъпленията, жестокостите. Грехът предизвиква раздорите, конфликтите, войните и тероризма. Грехът руши семейството и семейната обич… създава крайно бедните и крайно богатите. Грехът отравя въздуха, водата и земята. Грехът обезверява хората и въвежда фалшиви вярвания. Грехът създава нещастието, меланхолията, депресията и отчаянието. Грехът уморява, разболява и убива душата. И неговият БАЩА и пръв покровител е „князът на този свят” – ДЯВОЛА. Исус ясно посочи неговата родствена връзка с всички, които съгрешават:
„Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината.” Йоан 8:44.
Неговите „бащински” претенции към човечеството в това най-ново и последно време са особено силни:
„Затова веселете се небеса и вие които живеете в тях. Но горко на вас, з е м я и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава
м а л к о в р е м е.
Откр. 12:12
Да, животът във вселената преди идването на греха и след изпъждането му от там, е бил по-хубав от възможното да си представим. Всичкото „горко” е дошло тук, на нашата земя. И все пак, как е изглеждал животът там където няма грях? Освен сигурност, свобода, творчество, радост и щастие, там е властвал законът на небето – л ю б о в т а . Но не просто емоционалната и сантиментална любов, а любовта на действието, принципа и служенето. Това означава всеки да служи на всички и всички да служат на всеки.Тези взаимоотношения са гарантирали такова доволство за всеки, че ВЕЧНОСТТА не е изглеждала голяма. Всеки е бил пределно щастлив, защото е чувствал, че другите живеят и работят за него. И всеки е бил щастлив, защото е можел да живее и работи за другите. Животът е Бил толкова хубав, че е увличал и поглъщал изцяло всека една отделна личност. Той е бил в е ч е н , но е протичал като един единствен хубав ден, в който не се мръква и никой не мисли за нощ.И този вечен вселенски ден би могъл да си остане единствен и вечен, ако не беше дошъл факторът, който внася смущение – Г р е х ъ т ! Но, за жалост, дошъл и така започнала драмата на вселената.
2.Г Р Я Х И В И Н А
„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие.”
1 Йоан. 3:4
Преди да разгледаме фактите, довели до появата на греха, нека споменем „полето” в което той витаел като т а й н а н а б е з з а к о н и е т о и криел своята неидентифицирана, ирационална и злокобна същност. Колкото и парадоксално и изненадващо да звучи, това е била с в о б о д а т а !
БОГ е свободен. Той има физическата свобода да прави зло, но морално не е свободен да се възползва от това. Мисълта за злото се осуетява още в неговите мисъл, чувство и воля.
„. . . Бог н е с е и з к у ш а в а о т з л о”
Яков 1:13
Бог винаги остава верен на Себе Си и на Своята същност – л ю б о в т а.
Тази Своя лична свобода, Той подарява и на Своето творение, носещо Неговото подобие и печат. Това е свободата при която не „не можеш”, а „не искаш” да вършиш „ злото.” Не си възпрепятстван от нищо и никого да „поискаш”, освен от СЕБЕ СИ!
ЗАЩО да има такава свобода? Такъв риск? Такава опасност за всички? Защото без нея ще се изгуби и доброто. Нищо вече няма да има морална стойност, етично съдържание, нравствен ореол, възвишеност и достоинство. Няма да има и обожание, и поклонение и преклонение пред Божеството. Не Би имало и БОГ, защото Той е съвършен само в свободата Си. Обидно би било да мислим за Бога без с в о б о д а т а М у. Обидно е и за нас да се мислим и да съществуваме без с в о б о д а т а с и !
СВОБОДАТА, която Бог е дал на всеки ангел, жител на друг свят или човеко същество, му позволява да бъде л и ч н о с т , да гради красиви отношения и характер и да проявява и получава л ю б о в . Ако искаме да напишем нещо, ни е нужен чист, бял лист. Този бял лист е с в о б о д а т а. А от написаното ще се определи, дали тя е употребена правилно или е злоупотребена.
Грехът е беззаконие, Той е злоупотреба с най-висшия основен закон на сътворението. Нека пак си го припомним с помощта на познатите ни словесни категории: Доверие, верност в привилегии и задължения, взаимна обич един към друг и върховна любов към Създателя Бог.
ГРЕХЪТ е посегателство против свободата. Той въвежда в зависимо и подчинено положение. Не е необходимост, а ирационална, потенциална вероятност, наречена още: „ТАЙНА НА БЕЗЗАКОНИЕТО”.
Грехът е злоупотреба с доверието, изневяра на Божието родство, отказ от синовност, агресия и бунт против свободата, себелюбие вместо ЛЮБОВ! Той е „тайна” защото няма разумна причина и оправдание. НО. . . това е свободата! Тя е и отговорност, тя е и риск, тя е и право на избор, дори и да е най-лошия. Бог я има и я дава и на нас. Каква чест! И каква отговорност!
В своята вътрешна същност, грехът не е действие, а състояние, състояние на душевен ценностен дисбаланс. Той е изместване на вниманието и центъра на привързаност от обекта върху субекта т.е. върху себе с и . Той е деградирало поклонение и обожание, насочено вместо към Твореца, към творението или себе си. Той е култ, който измества законния и естествен култ към Създателя – Бог и го замества с фалшив и противоестествен. В основата на това лежи претенция за равнобожественост.
СЕГА, когато вече имаме тази критерийна рамка,можем да поставим фактите в нея и да получим картината на първородния грях . Пред нас се изобразява ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО, в нейното непредсказуемо зачатие и злощастно развитие , или
О Р И Г И Н А Л Н А Т А П О Я В А Н А З Л О Т О
„Ти бе съвършен в постъпките си от деня когато бе създаден
догдето се намери беззаконие в теб.” Езекиил 28:15
Следните два текста загатват за драмата, която се е развила на небето в предисторически времена, още преди създаването на човека:
Исая 14:12-14
Езекиил 28:12-15
Под прозвищата „син на зората”, „тирски цар”, „печат на съвършенство” и „осеняващ херувим” е представен най-висшият ангел – херувим, който е имал най-високо положение, превъзходни дарби и позиции в обществото на ВСЕЛЕНАТА. На основание на това свое върховно положение в света на висшите ангели, той се е поддал на тайната на беззаконието и е извършил ГРЯХ. Грехът му е бил точно в това, че вниманието му се е прехвърлило от обожание на Твореца Бог, към появилото се в него желание за самообожествяване и приемане поклонение. Това е разпалило в него г о р д о с т , довело е духа му до раздвоение, съмнение и вътрешна поквара и той вече не можел да се радва с предишната радост на своето високо положение. Започнал да всява собственото си раздвоение съмнение и огорчение и в другите небесни ангели. Така увлякъл една голяма част от тях в бунта си против Бога. Когато дълго зреещото и умело прикривано отстъпление назряло достатъчно много, толерирането му станало невъзможно. На небето избухнала ПЪРВАТА ВОЙНА.
„И стана в о й н а на небесата: Излязоха Михаил и Неговите ангели да воюват против з м е я ; и змеят воюва, заедно със своите ангели. Обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, онази старовременна змия, която се нарича ДЯВОЛ И САТАНА, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.”
Тази първа в о й н а е първият тур от ВЕЛИКАТА БОРБА между Христос и Сатана. Тя все още продължава, но вече е близо до своя край.
Така, сред една вселена, създадена от божествен гений, основана с мъдрост, изградена върху доверие и подържана чрез справедливост и любов, за първи път е пролазила сянката на съмнението, проникнало недоверието и се сложило началото на разделение и отчуждение. Над всемира се е спуснал м р а к , настъпила е нощ на греха, която вече е имала своите пленници и своята плячка – осеняващия херувим и неговите последователи – една трета от небесните ангели. С това се е сложило началото на онази „външна тъмнина” и „мрак”, за които се говори в Новия Завет /Мат. 8:12; 22:13; 25:30/. Това не е толкова място, колкото състояние. Бог е светлина и животът в Неговото присъствие е живот в светлината, Радостта и мира, общението и любовта, доверието и признанието и самото участие в перспективите на един безграничен и щастлив живот е образно казано пълна дневна с в е т л и н а . Отделянето от тази среда и заживяването в един друг свят с обратни стойности, сигурно е съпроводено с най-дълбоки сътресения за личността. Омразата, завистта, недоволството, гневът и отчаяната амбиция са движещи сили, които доразвиват „тайната на беззаконието”. Нейният ефект върху личността е деградивен. Личността се видоизменя, развива отрицателни характерни черти със същата сила, с която е била надарена в доброто. От сияен и достоен за любов висш херувим, падналият ангел е станал САТАНА . От тогава нататък той е станал монархът на тъмнината, „князът на този свят”. Той е бил в тъмнината и тъмнината е била в него. Този духовен м р а к се сгъстява прогресивно до края на времето.
Бунтът на небето е приключил с изгонване на бунтовниците от небесното управление. Това е била последната мярка след един продължителен диалог в опит за помирение и възстановяване потъпкания авторитет на божественото управление. Бунтовната група не е приела да зачете върховния авторитет на Създателя, да признае своята грешка и да се подчини по доброволен начин на изискванията на Неговия Закон. Бунтовниците са решили, че могат сами да бъдат закон за себе си и могат сами да отговарят за постъпките си. Какво крие тази произволна независима линия е ставало все по ясно по-късно и става особено ясно ДНЕС , когато ставаме свидетели на падението и злото, които разкъсват света.
„Има път, който изглежда прав, но води към смърт” Притчи 14:12. . . . .”
В онова далечно предисторическо начало, грехът все още е бил обвит в ореол на тайнственост и величие. Трябвало е да мине много време и „на живо” да се изяви неговата същност. Затова, Бог не е предприел крайни мерки спрямо провинението, но му е дал възможност да се развие и докаже или опровергае само себе си. Сатана и неговите ангели, макар и снети от високите си постове са имали широки възможности да контактуват с непаднали светове и ангели и да се опитват да ги спечелят за каузата си. Първият тур от великата борба бил вече приключил. Имало е два лагера и те са били ясно разграничени. Но спорът е бил само теоретично решен. Трябвало е да може да се наблюдава и „на живо”, на практика, за да може да се разкрие напълно същността на греха. Случай за това се е създал наскоро при създаването на един нов вид цивилизация – ч о в е к а . Врагът несполучил досега чрез фронтални атаки, направил опит да превземе целта с хитрост, чрез изкушение. И както знаем успял. / Бит. 3:1-11…./ Сега вече Бог е можел да пусне в действие Своята „тайна”, СПАСИТЕЛНИЯТ ПЛАН ЗА ИЗКУПЛЕНИЕ НА СВЕТА.
Така, ВЕЛИКАТА БОРБА между Христос и Сатана била пренесена от небето на земята. Нашата планета Земя, с цялото си развиващо се население, станала с ц е н а , на която борбата трябвало да продължи до пълния й завършек. Събитията се развивали вече само тук, на Земята. Всички други непаднали светове и ангели можели да наблюдават хода на събитията, като зрители, без да взимат пряко участие в тях:
„Станахме з р е л и щ е на ангели и на човеци. . . ” 1 Кор. 4:9.
Изключение правят само онези ангели, които са наречени „служебни духове” и са изпращани да подпомагат верните Божии чада в борбата им за спасение. /Евр. 1:13,14.
Постепенно човечеството се умножило и развило до настоящия си вид. Издигали се цивилизации, империи и култури, но всичко протичало под знака на първото грехопадение, под знака на ГРЕХА. Няма време, ера , век или ден и миг от човешката история, които да са свободни от присъствието на греха. Няма следа от човечество, което да не познава злото, войната, смъртта. Гробниците, най-богатия източник за археологията са живите свидетели за това.
Заразата на г р е х а , пренесена на нашата планета от небето, се оказва необратим отсамосебеси си процес. Колкото повече се развиват наука, култура, цивилизация, толкова повече расте зловещото присъствие на греха. Двете световни войни, международния тероризъм, безкрайните регионални, етнически , религиозни и лични конфликти,ежедневния стрес, напрежение и страхове с които живее съвременния човек са ж и в и я т с в и д е т е л за това!
КОЙ би могъл да спаси света? Това е предмет на следващата тема: 3.БЛАГОДАТ И С П А С Е Н И Е, в която ще бъде изложена Божията „т а й н а за спасение от греха.
СЪПРИЧАСТИЕ ИЛИ ОТКАЗ? ПОБЕДА ИЛИ ПОРАЖЕНИЕ?
Всеки нормално мислещ жител на планетата ще разбере, че ВЕЛИКАТА БОРБА го засяга. Тя не е някъде далеч, а близо до него, навред около него и най-вече – вътре в него. Той сам е бойно поле, на което се водят сражения. Затова, човече, помни: Ти и твоето щастие имате ВРАГ!
„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви ДЯВОЛА като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” 1 Петр. 5:8.
Най-опасен е скритият враг. А ако е скрит вътре във вас? Как бихте се борили с такъв враг?
„Нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” Ефес. 6:12.
Великата борба е предизвикателство към всеки жител на планетата. Той е активно намесен в нея, независимо дали съзнава това, или не. НИКОЙ не може да остане неутрален. В нея всеки може да избира, но никой не може да НЕ ИЗБИРА! КОГАТО ПРЕНЕБРЕГВАМЕ НАШИЯ ДЪЛГ, ПРИТЪПЯВАМЕ НАШАТА ОТГОВОРНОСТ, ЗАГЛУШАВАМЕ НАШАТА СЪВЕТ, ОТБЛЪСКВАМЕ ПОКАНАТА НА БОЖИЯ ДУХ, ние и з б и р а м е ! Избираме на чия страна ще бъдем във великата борба.
„Който не е с Мен, против Мен е и който не събира с мен, разпилява. . .” Мат. 12:20.
„Никой не може да служи на двама господари…” Мат. 6:24.
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва . . .Лука 9:23.
Тежко ли е такова учение? Мрачна ли е перспективата му? Изглежда ли губещо и обречено? Попитайте една от най-впечатляващите фигури във великата борба – МОЙСЕЙ. Той също трябваше да избира на чия страна да застане. И направи своя избор за БОГА! Не за „боговете” на Египет, а за ЖИВИЯ БОГ.
„С вяра Мойсей като стана на възраст, се отрече да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укора за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда. С вяра напусна Египет без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда невидимия.” Евр. 11:24-27.
Той избра живия бог и живият Бог направи Своя избор за него. Бог възкреси Мойсей веднага след смъртта му , взе го при Себе Си на небето и го въведе в слава, почест и безсмъртие за винаги. Той се яви на Христос, когато се преобрази и го укрепи в предстоящата Му борба. Историята на Мойсей е славна!
ПРИЯТЕЛЮ МОЙ, днес е нашият ред да избираме. С вяра ли го правим или без вяра? „Без вяра не е възможно да се угоди на Бога”/Евр. 1:6/ Без вяра човек става враг на Бога и враг на себе си . Той се отказва от борбата и избира поражението – ДА НЕ БЪДЕ!
„На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както Аз победих и седнах с отца Си на Неговия престол” Откр. 3:21.
А м и н !