Тема 4
ГОСПОДИ, КОЙ ЩЕ ОБИТАВА В ТВОЯТА СКИНИЯ? Псалм 15.
Ако можем да сбием и съкратим този псалм в само една дума, едно условие, кое би било то? То би било ключ, шифър, парола за спасение. Това е не само редакционно трудна задача, но и практически трудно постижима.
"Парола " това е тайна дума, шифър, код, който въвежда, дава достъп към нещо.
СПАСЕНИЕ пък, това е категорична дума, означаваща избавяне от опасност, беда, загуба и смърт. Пълният си смисъл и съдържание тя намира в Библията, защото там спасението е с измерения на ВЕЧЕН ЖИВОТ и ВЕЧНО ЩАСТИЕ.
Една п а р о л а може да има произволен вид, но тя може да бъде и квинтесенция на нещо, изразяваща по най-лаконичен начин неговото съдържание. Напр. някога пруският крал Фредерик попитал висш духовник: Можеш ли да ми дадеш максимално кратко доказателство, че Бог от Библията съществува? Отговорът бил пряк и лаконичен: "Евреите , Ваше Величество!"
Но ако има нещо по-голямо от историята на евреите, това е собствената ни съдба и собственото ни спасение или гибел. Ако някой ходи на църква, вярва в Бог, учи се на добро и зло, участва в програми и евангелизации, пее и се моли, а не се интересува от
с п а с е н и е т о си, той върши една безсмислена и празна работа. Защото Павел, най- категорично заявява: "Ако само в този живот се надяваме на Христос, ние сме най-много за съжаление."1 Кор. 15:19. А още преди него, сам Христос заяви: Мат. 16:26. Такава "вяра" остава без "Блажена надежда", без велик завършек и е дърво без плод, годно само за огъня. Но ако все пак спасение има и блажената надежда е вярна, такъв човек постъпва глупаво и се самозаблуждава, защото работи на една нива, а после не търси плода си.
Това е голяма тема! Но дали е възможно и тя да бъде обхваната само от един символ и да се сведе само до една дума? Има ли спасението "Парола"?
Като направление за проникване в този основен въпрос може да ни послужи една истинска случка, описана пак в Библията , Божието Слово: Съдии 12:6.
Това е времето на съдиите в Израел, когато Ефтай воюва против амонците, а племето Ефрем застава против него. Галаадците, предвождани от Ефтай завардват бродовете на Йордан и не пропускат ефремските бежанци. Но за да разберат произхода им, определят една ключова дума, по чието произношение познават дали човекът е ефремец или не. Така, животът на всеки един е зависел само от една дума: "Шиболет". Тогава 42 хиляди души от племето Ефрем са загубили живота си заради една дума.
Но какво е човешкият живот , изгубен за този свят пред същия живот, изгубен за вечността! И дали няма такава дума, по която Бог ще реши за теб и мен г о д е н ли съм да прекрача прага на Неговия по-добър, истински свят? Не се поправям за израза "годен", защото спасението, вечният живот изискват годност. Вярно е,че спасението не е по заслуги, а по благодат, но Царството Божие изисква не само достъп до него , а и годност за него: Който няма тази годност не само че би развалил живота и отношенията там, но и сам не би бил щастлив: 26:10.Исая
КОЯ Е БОЖИЯТА КЛЮЧОВА ДУМА?
Продължаваме да мислим селективно: Коя е истинската дума, която отговаря на въпроса , поставен в Пс. 15:1
"Господи, КОЙ ще обитава в Твоята скиния,
КОЙ ще живее в святата Ти планина"
Там тя прозира, включена в много други думи, но не и като самостоятелна парола. И ние бихме могли да предложим такава дума, но коя? Нека опитаме някои, може би
Любов? Звучи атрактивно. Нали Бог е любов? Но скоро ще трябва да се откажем от божествената дума любов, защото тук на земята тя е много манипулирана, често с подменено и опорочено съдържание. Хората влагат собствените си чувства в нея, но знаем колко постоянни и истински са човешките чувства. Спомнете си любовта на Давидовия син Амнон към сестра му Тамар и колко лесно и бързо се превърна в омраза! Спомнете си емоционалната декларация на Петър и как не му попречи да се отрече явно от Исус! Спомнете си за "любовта" която звучи в ефира, а съпътства най-горчиви разочарования и прикрива най-долни престъпления! Дори в собствения ви живот тя може би съществува не като чест и слава , а като белег на слабост. Едва ли това ще иска да види Бог в Своето славно царство на истинска любов! Отпишете тази дума от списъка, не защото е лоша, а защото вие неправилно ще я произнесете и това може да ви струва живота както при ефремците. Да потърсим друга по-подходяща дума, но коя? Може би
Вяра? Вярата е точна дума, но когато е на точно място. А кое е точното място? Само едно: Личността на Спасителя Исус Христос. Сигурни ли сте че тя ще отиде там, като я назовете? Заговорете с някого за вяра и ще видите къде ще ви заведе този термин - при някаква традиция, или предание, при някакво преживяване, при някой светец, философ или теолог. . . Но без своя източник Христос, тя ще бъде мъртва. И тук вашата желана дума ще бъде погрешно употребена, а знаете какво означава това за вас! Не забравяйте, че и бесовете имат вяра, но това не ги прави поданици на Божието царство.
Има и други думи, с които можете да си опитате късмета, напр.
Благотворителност и щедрост. Не възнаграждава ли Бог добродетелните, щедрите и благотворителните? Да, възнаграждава ги. Но само за това не ги въвежда в царството Си. Защото има мнозина щедри и благотворителни, които са като самаряните - Държат и доброто и злото в себе си. За самаряните като етнос е казано :
"Бояха се от Господа, но и на идолите си служеха . . ." 4 Цар. 17:41
Според Божията мярка злото неутрализира доброто и го анулира:
"Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, а той се уповае на правдата си и върши беззаконие, всичките му праведни дела няма да се спомнят, но зарад беззаконието си, което е извършил, той ще умре." Езекил 33:13.
И ТАКА, нашето търсене до тук не се увенчава с успех. Можем да опитаме с още много ключови думи за да открием качество, свойство, добродетел или състояние на тялото, духа и душата, което да отразява и да изразява степен на годност за един по-висш живот отвътре портите на Божия град. Нещо, което не се подправя, не се заменя и не се изменя. Нещо, което е истинско във себе си и вън от себе си. Но, уви, кой може да представи такова нещо в нашия променлив и относителен свят? Ако държим за истинско нещо, не може да не вземем под внимание един брилянтен сонет от творчество на Шекспир:
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства - родено лицемерие,
нищожества придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази к а л ,
но, друже мой, за тебе ми е жал.
Уйлям Шекспир, „Сонети”
Коя от изложените тук думи би подхождала като п а р о л а за в ход в Божието присъствие? Коя духовна ценност няма отровен двойник? Кое от богатствата на човешката душа не е в к а л т а ?
А ние търсим панацеята на съвършенството сред калта на 21 век, която е по-дълбока от всичката кал на историята. Дръзко ли е това определение? Чак толкова зле ли стои нашето време? Чуйте непогрешимата декларация направо от небето:
"Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото д я в о л ъ т слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време." Откр. 12:12.
Не е ли горко, че:
При този напредък на техниката има глад, бедност, мизерия?
Богатствата на света са съсредоточени в ръцете на нищожен брой човеци?
Има бедствия, катастрофи, катаклизми, които опустошават цветущи градове и взимат хиляди жертви?
Не е ли горко, че се възраждат езически религии, а съвременните "християни"се стремят да им подражават с поведението си, музиката си, облеклото си и "свободата" си?
Има тероризъм, измами, насилия и фанатично рушене на общочовешки ценности, под знака на справедливост и свещен дълг?
Хората не само нямат време да "живеят", но и не знаят как да го правят?
Не е ли горко, че Христос е разпокъсан на вече 3-4 хиляди общности и групи, които не се схождат една с друга?
И не е ли още по "г о р к о ", че целият този "Вавилон" се готви да влезе в "един кюп" при един Нов Световен Ред и да се погаври с молитвата на Исус за единство?!
Не е ли горко, че Исус още не може да дойде и изпълни обещанието Си, и няма ли това връзка с онази дума, която и ние търсим?
КОГА, най-после, бисерните порти на Божия град ще се отворят и ще приемат поданиците на Божието царство. Кога ще се сбъдне "блажената надежда"?
Да се върнем отново на Псалм 15:
"Господи, КОЙ ще обитава в Твоята скиния? . . . целият Псалм 15.
Ако трябва да заместим характеристиките в този псалм само с една дума, коя би била тя? Би била пълна със съдържание и равна на п а р о л а за спасение.
Нека се опитаме още да се доближим до тази съкровена и чародейна дума, която се явява ключът способен да отвори или да затвори небесните двери пред всеки, който я носи.
ЛЕГЕНДАТА ЗА ИЗГОНЕНИЯ АНГЕЛ
Ние не вярваме в легенди и фантастични разкази, но като видим модел за разкриване невидими истини, не ги изключваме, както и Исус направи с притчата за богаташа и бедния Лазар.Според тази легенда или притча, един ангел бил изгонен от небето като наказание за някакво провинение. Той трябвало да бъде изгнаник тук на земята , докато не открие и не донесе пред затворената небесна порта, нещо от този свят, което да има истинска стойност пред Бога. Дълго обикалял изгоненият ангел земните царства и разглеждал тяхната слава и богатства. Но, уви! Нищо от това не можело да направи впечатление там, откъдето идвал. Небето имало много повече от това. Тогава той решил да търси в друга посока, в сферата на духовните, етични и морални стойности. Отишъл на едно бойно поле, където се сражавали две армии. Вниманието му било привлечено от един доблестен, храбър млад войн, който, след като извършил величави подвизи, накрая пролял кръвта си за своята родина. Ангелът взел една капка от тази кръв и я занесъл пред небесните порти. От там дошъл отговор: Достойна и почтена е смъртта на героите, но това не може да отвори небесните порти.
Отново заскитал ангелът в търсене на тайнственото нещо, което може да отвори вратите на Божия град. Така, една привечер бил в далечен Египет. В малка порутена къщичка станал свидетел на трогателна сцена. Младеж, в разцвета на силите си умирал болен от чума. До него, любимата му годеница му прислужвала. Тя пренебрегнала всички предпазни мерки за себе си и с риск да се зарази, останала с него до последния му час. Когато младият човек издъхнал, девойката го целунала и вложила в таз целувка всичката си любов. Затрогнат, ангелът взел тази целувка и я представил пред стражите на небесния вход. Отговорът, който дошъл отвътре бил: Признателност и поклон пред самопожертвувателната любов, но и тя самата не може да отвори небесните порти. Дълбоко огорчен в себе си и губещ надежда, изгнаникът от небето отново полетял през планини и долини към неизвестната, но тъй желана находка. В търсене на истинската ценност, която Бог ще приеме, той попаднал в един многолюден храм в Сирия. Хиляди богомолци се стичали и показвали своята вяра. Ангелът разглеждал богомолците поотделно. Под един от молитвените сводове вниманието му било привлечено от впечатляваща гледка. Младо, хубаво момиче, в чисто бяла дреха било коленичило и изливало душата си в гореща молитва. То било олицетворение на чистота. Недалеч, в полумрака ангелът забелязал друга фигура -мръсен, напуснат и с недобър поглед скитник. Той гледал към молещото се момиче и в него се развивало нещо като вътрешна борба. Изведнъж, избухнал в ридания, разтърсван от някакво преживяване , а от очите му рукнали несдържани сълзи. Ангелът взел една от тези сълзи и я занесъл пред входа зад който нямал достъп. Тогава, о чудо! Тежките, непреодолими небесни двери изведнъж с лекота се разтворили и отвътре се разнесъл приветственият хора на ангели. С неописуема радост изгнаникът чул: Добре дошъл отново при нас! Да, това е дарът, който Бог най-много цени: Чистото сърдечно покаяние.
Не е ли една сълза само бистра солена водичка? Всяка лаборатория би определила нейния състав и той би бил един и същ. Да оставим ли тогава сълзата да падне в калта и да стане кал? И да го направим, тя няма да стане кал и няма да остане в калта, защото не може да се слива с нея. В небесната лаборатория знаят това, затова ще дойдат, ще я вземат и ще я подложат на друг анализ и тя пак ще отваря небесните порти за всеки, който я има.
ДО ТУК беше притчата. Действащите лица в една притча може да не са действителни, но действащите закони и взаимоотношения в нея са истински. ИМА НЕЩО тук на тази грешна земя, което е висша ценност пред Бога и то може да трогне Божието сърце и да отваря вратите на Божия дом. Време е да го назовем: Това е сърдечната чистота.
Исус заяви в едно от блаженствата:
"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Мат. 5:8.
НИЩО, което е ч и с т о няма да остане вън от Божия град и нищо, което е нечисто, няма да влезе там. Откр. 21:27.
ДУМАТА "ЧИСТОТА", КАТО КАТЕГОРИЯ
Тази дума по силата на своята същност е защитена от девалвацията на думите, от корупцията и манипулацията на която са изложени. "Любов"-та може да бъде егоистична и дори извратена, "вяра"-та може да бъде непросветена, суеверна и фанатична, "Мъдростта" може да бъде лукава, дори "бесовска". Истината дори може да бъде направена да служи на лъжата. Но чистотата си е ЧИСТОТА И чистите и нечистите знаят това!
ЧИСТОТА! Без нея не би имало нито красота, нито светлина, нито щастие и радост, нито вяра , надежда и любов, защото ЧИСТОТАТА е основният атрибут на СЪВЪРШЕНСТВОТО. Тя прави всичко да е, това което е.
Има една малка книжка от Джордж Вандеман, озаглавена "Направлява ли някой? Там има много стойностни примери и сентенции. Искам да цитирам нещо макар и малко:
"Днес ние сме обхванати от един водовъртеж на промени. Изглежда, че нищо вече не е сигурно. Всяко нещо, за което мислехме, че е "вързано", сега изглежда, да се изплъзва. Бурните преврати на последните няколко изминали десетилетия са изтласкали солидните основания на миналото. Образците на живота, които някога познавахме, са заличени - или променени до неузнаваемост. Старите стандарти на моралност са оспорвани - и в голяма степен изоставени. Хиляди са изхвърлили като негодна цялата идея за истината.
И все пак, във физическия свят ние виждаме една утешаваща стабилност. Компасът още показва север. Денят още следва нощта. В звездите, които кръжат над нас има една небесна сигурност, на която можем да разчитаме. Има една възвръщаща сигурността постоянност в центъра на всичко това!
Лойд Дъглас, автор на "Тогата", обичал да посещава един стар учител по цигулка, чиято домашна мъдрост действала освежително. Той го намерил една сутрин в малката стоя, където преподавал и казал във вид на поздрав: "Е, какви са добрите новини за днес?"
Старият човек свалил своята цигулка и пристъпил към един ударен камертон, окачен на една сребърна струна. Той го ударил с едно малко подплатено чукче и казал: "Ето добрата новина за днес! Това , приятелю мой, е ЛА. То беше "ла" през целия вчерашен ден, ще бъде "ла" през целия ден и утре, и идната седмица и в продължение на още хиляда години! Сопраното от торния етаж пее фалшиво, тенорът от съседната врата понижава високите си тонове, а пианото в хола е разстроено. Шум, навред около мен шум; но това, приятелю мой, е "ла"!" Дж. Вандеман, "Направлява ли някой? "
Ако в природата и природните закони съвършенството значи "чистота", в царството на духа и отношенията с Бога тази истина е в стихията си. Решителният критерий, който ще определи приемането, или отхвърлянето ви от Съдията на цялата вселена е чистотата и отношението ви към нея. Бог иска да можем да правим разлика между ч и с т о и н е ч и с т о , между добро и зло, както Той прави. И колко хубаво е изразено това в следните думи на Псалм 18:26:
"Към чистия чист ще се явиш, а към развратния, противен ще се покажеш."
Навярно в мислите ни, като контрапункт, вече се оформя възражение и антитеза на казаното до тук. Как така "чисти"? Разбойникът на кръста "чист" ли беше, като цял живот е бил разбойник? Закхей чист ли беше, като е трупал богатство по нечестен начин? Мария Магдалина чиста ли беше, като са живеели седем бяса в нея? И тълпите от грешници, които следваха Исус, все "чисти" ли бяха? За каква чистота може да се говори в грешния човек, като той е тъй далеч от нея? Не твърди ли Писанието противното?
"Защото всички станахме като човек нечист и всичката ни правда
е като омърсена дреха. Ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятъра." Исая 64:4.
"Няма праведен нито един!" Рим. 3:10
НЕ бихме могли да отговорим на този въпрос, ако не съпоставим
ЧОВЕШКАТА НЕЧИСТОТА И БОЖИЕТО ЧУДО.
Патриархът Йов в Йов 14:4 пита: "Кой може да извади чисто от нечисто? И сам си отговаря: НИКОЙ! Светият Дух обаче дава друг отговор. Той казва: Аз мога да го правя. Нека се върнем на притчата за изгонения ангел. Той три пъти се бе опитал да си възвърне статуса в небето, като занесе нещо от този свят. Два пъти занесе неща, които бяха пределно чисти. Веднъж занесе нещо, което не беше до там чисто. Кое му отвори затворените небесни двери? Това съмнително чисто нещо - сълзата на един престъпник.
Тук ние стоим пред Божието чудо. Бог казва чрез пророк Езекил: 36:24-27.
Ще ви взема , откъде? Изсред народите, т.е. от калта и ще поръся чиста вода... и ще ви очистя. . . Какво е капката вода в калта? Кал. Тя не може по никакъв начин сама да се очисти.Но върху нея пада слънчев лъч и слънчевият лъч казва на капката:"Ела при мен!
И той извършва чудо с нея - превръща я във водни пари, издига я нагоре към небето и я прави там чисто бял облак, а после снежинка, която прави върховете да блестят. Къде е калта? Къде е нечистотата?
" Ако са греховете ви като пурпур, ще станат бели като сняг; ако са алени като червено, ще станат като бяла вълна." Исая 1:18.
Това е Божие чудо - чудото на чистотата, която прониква в калта и сътворява от там чистота. Божията чистота не е човешка. Тя прониква в сърцето и го прави ново.
"И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко /отзивчиво/ сърце." Езекил 36:26.
ЦЪРКВА ЧИСТА БЕЗ ПЕТНО ИЛИ БРЪЧКА
"За да я представи на Себе църква славна, без петно или ли бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна." Ефес. 5:27
В тези пред финални дни на човешката история, Бог праща не един , а ТРИ АНГЕЛИ да обиколят цялата земя и да отделят онова, което е ценно пред Него. Бог не се вълнува от съкровищата на този свят, нито от неговата слава, величие и мощ. Има само едно нещо, което привлича вниманието и представлява върховен интерес за Онзи, Който каза: "Даде Ми се всяка власт на небето и земята" - Неговата Църква! Нея Той носи като печат на сърцето Си и като белези на ръцете и нозете Си. Неговата с кръв изкупена Църква - плодът на Неговия труд, на Неговата любов и жертва!
"Ще види плод от труда на душата Си и ще се насити . . ." Исая 53:11
Но тази ЦЪРКВА още не е тържествуваща. Тя е воюваща. И срещу нея е насочил цялото си внимание "князът на този свят". Той я вижда на своя територия и иска да я направи с в о я т е р и т о р и я . Той не може да я премахне със средствата на силата, защото тя е защитена от превъзхождащи небесни сили. Гледа я като непревземаема крепост сред неговото царство, която не може да победи в открита борба, защото тя има един Генерал, Който винаги е сразявал силите на мрака. Мат. 16:18.
ВРАГЪТ ВЪВ ЦЪРКВАТА
Да, той знае, че не може да я премахне, но все още може нещо срещу нея. Какво? Да влезе в нея и да я омърси. Сатана м о ж е да влиза в Църквата! Той може да влиза, да излиза, да пее и се моли и да влияе на църковните членове. Той може да бъде "приятел" с проповедника. Може да сътрудничи в съставяне на проповедите му и да прокарва свои идеи. Той може да влияе така, както нечистото влияе върху чистото. Как по-точно? Като развали чистотата му, като го омърси. Спомнете си само как той влезе в Петър и колко беше убедителен! Мат. 16:21-23. Разпозна ли го Исус, макар и скрит зад Неговия ученик?
"Махни се отпред Мен, Сатано; ти си ми съблазън! Защото не мислиш по божествен начин, а по човешки!
ВРАГЪТ на Бога и на нашите души действа днес по реципрочен начин. Той въдворява своето присъствие в някой, който е на отговорен пост и има влияние, но не бди толкова за душата си и за душите на другите и казва на Исус: "Махни се от мен, Помазанико Божий, Ти не мислиш като мен и като тези поклонници в църквата. Те искат мен повече от Теб! Аз ще водя църквата по нов, по-усъвършенстван и актуален начин. Стига вече старомодна религия и стига вече угризения, страх от грехове, морална нечистота и чувства за вина! Стига този "тесен път" с неговия кръст и усъвършенстване чрез страдания! Стига този култ към библейско благочестие и това очакване на Божието царство! Животът може да бъде много хубав на земята за онзи, който ми се поклони. Днес аз съм по-популярен и по-желан от Тебе, Господи. И давам по-голяма свобода. Твоята църква не ти остана вярна, тя стана моя!
Навярно това ви се струва пресилено. Навярно точно такава редакция не сте срещали в никоя книга и не сте чули от никой автор. Но тя съществува и не е написана с изречения и думи, а с действия и факти.
Пресилено ли е, че сътворението, грехопадението, божественото зачатие, възкресението и близкото очакване на Христос като Съдия се изхвърлиха от вероучението на почти всички църкви?
Пресилено ли е, че и църквата, която претендира че е стълб на вярата и крепост на истината, проявява странна толерантност и пази тайнствено мълчание по отношение поведението на свои членове и начинът им на живот?
Пресилено ли е претъпяването остротата на Тройната ангелска Вест и беглото й споменаване като в протокол или в поменник , колкото да се каже, че не е забравена, а обстойното и нашироко застъпване на факти и случки, които не изобличават греха и не подбуждат към пробуждане и реформация?
Пресилена ли е студенината и неприязънта към онези, които се придържат към старите, изпитани жалони на вярата?
Пресилено ли е явното нахлуване на светски дух и небиблейски практики в богослуженията и социалната дейност на Божията църква?
Променили ли са се вече Божиите критерии за добро и зло и невалидни ли са утвърдените в цялата Библия стандарти за благоприличие и благочестие, че мистици, хомосексуалисти, свободомислящи и любители на извращения все повече намират прием в църквата и искат почит като примери за подражание?
С ПРАВО може да се запита: Църквата, която е стълб на вярата и крепост на истината, църквата, която представлява Божието присъствие на земята, и прокламира Божията благодатна спасителна вест към света, църквата, която трябва да представи и да покаже Божията воля на земята, същата тази църква може ли да ни каже днес какво е чисто и нечисто? И може ли да го покаже с примера си?
С ПРАВО може да се запита: Изпълнява ли тази църква задачата, завещана й чрез пророка:
"Извикай силно, /с цяло гърло/ не се щади! Издигни гласа си като тръба, та изяви на людете Ми беззаконието им и на Якововия дом - греховете им..! Ис. 58:1.
И С ПРАВО може да се запита: В настоящето си състояние, способна ли е тази църква да изпълни пророческата си мисия, за която е призвана:
"Стани свети, защото дойде светлината ти
и славата Господна те осия." Исая 60:1
Ако не, тогава тя е "светлина под шиник" и "обезсоляла сол."
Чуйте навременни думи от Божията избрана вестителка. Цитатът е от по-старо издание на "Свидетелства", том 3, но не е остарял:
"Бог желае народът Му да се научи, че непослушанието и грехът са много оскърбителни за Него и не трябва да се гледа леко на тях. Той ни показва, че когато сред народа Му има грях, трябва да се вземат решителни мерки за отстраняването на този грях сред тях, за да не почива негодуванието Му над всички. Но ако греховете на народа биват отминавани от ония, които са на отговорни постове, Неговото негодувание ще бъде над тях, и целият Божи народ, като едно тяло ще бъде държан отговорен за тези грехове. Чрез постъпките си с народа от древността, Господ показва колко е необходимо църквата да бъде чистена от злото. Един грешник може да хвърля тъмнина, която е в състояние да пропъди Божията виделина от цялото събрание. Когато народът съзнае, че тъмнина го напада, но не знае причината за това, той трябва да потърси Бога усърдно с голямо смирение и себеснишение, докато се открият и премахнат неправдите, които оскърбяват Неговия Дух . . . Ако всред Божия народ има неправди и ако Божиите служители ги отминават с равнодушие, те всъщност подкрепят и оправдават грешника и са еднакво виновни, защото са отговорни за греховете на виновните. Във видение ми бяха показани много случаи, при които е било навлечено Божието негодувание поради небрежността от страна на Неговите служители да се справят с греховете и неправдите между тях. Тези, които са извинявали тези неправди са били считани от народа за много мили и любезни, чисто и просто поради туй, че са отбягвали да изпълнят някоя ясна библейска длъжност. Задачата не е била никак приятна за техните чувства, затова са я избегнали."
"Свидетелства "т.3, стр. 265-266
БЪДЕТЕ ЧИСТИ !
Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? На кого ще се даде наградата на ВЕЧНИЯ ЖИВОТ? на ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ!
" Търсете мир с всички и онова освещение без което никой няма да види Бога." Евр. 12:14
Небесните двери, били тъй дълго затворени за изгнаниците от Едемската градина, скоро ще трябва да се разтворят и да пропуснат онези, които с вяра и "постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие." Те са онези, които са "очистили душите си чрез послушание на истината" 1 Петр. 1:22.
Те са онези, които стоят като непорочни, чисти и безукорни Божии чада сред опако и извратено поколение, които блестят като светлина на света.
Никакво фалшиво средство или изобретение няма да може да отвори бисерните небесни порти пред кандидатите за вечен живот. Никаква всесилна и чародейна дума няма да може да замести изискването на Всевишния Бог: ПЪЛНА СЪРДЕЧНА ЧИСТОТА! ЧИСТОТА, ПОЛУЧЕНА ЧРЕЗ ВЯРА И СЛЕДВАНЕ ХРИСТОС.
"Нищо нечисто няма да влезе там . . . " Откр. 21:27.
ИМА само една БЛАЖЕНА НАДЕЖДА /Тит 2:13/."И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист." 1 Йоан 3:1-3. Тази надежда се реализира още сега в с ъ р ц е т о, а после отвътре портите на Божия град. Входната в и з а за това блаженство носи един печат: чистота!
Блажени чистите по сърце! Когато намери сърцето чисто, според неговата мярка и възможности, Исус ще напише на него Своето чисто и свято име. И то ще стане Негов дом завинаги.
Нека копнежът и молбата ни да бъде:
"Сърце чисто сътвори в мене, Боже!"
А м и н !
ГОСПОДИ, КОЙ ЩЕ ОБИТАВА В ТВОЯТА СКИНИЯ? Псалм 15.
Ако можем да сбием и съкратим този псалм в само една дума, едно условие, кое би било то? То би било ключ, шифър, парола за спасение. Това е не само редакционно трудна задача, но и практически трудно постижима.
"Парола " това е тайна дума, шифър, код, който въвежда, дава достъп към нещо.
СПАСЕНИЕ пък, това е категорична дума, означаваща избавяне от опасност, беда, загуба и смърт. Пълният си смисъл и съдържание тя намира в Библията, защото там спасението е с измерения на ВЕЧЕН ЖИВОТ и ВЕЧНО ЩАСТИЕ.
Една п а р о л а може да има произволен вид, но тя може да бъде и квинтесенция на нещо, изразяваща по най-лаконичен начин неговото съдържание. Напр. някога пруският крал Фредерик попитал висш духовник: Можеш ли да ми дадеш максимално кратко доказателство, че Бог от Библията съществува? Отговорът бил пряк и лаконичен: "Евреите , Ваше Величество!"
Но ако има нещо по-голямо от историята на евреите, това е собствената ни съдба и собственото ни спасение или гибел. Ако някой ходи на църква, вярва в Бог, учи се на добро и зло, участва в програми и евангелизации, пее и се моли, а не се интересува от
с п а с е н и е т о си, той върши една безсмислена и празна работа. Защото Павел, най- категорично заявява: "Ако само в този живот се надяваме на Христос, ние сме най-много за съжаление."1 Кор. 15:19. А още преди него, сам Христос заяви: Мат. 16:26. Такава "вяра" остава без "Блажена надежда", без велик завършек и е дърво без плод, годно само за огъня. Но ако все пак спасение има и блажената надежда е вярна, такъв човек постъпва глупаво и се самозаблуждава, защото работи на една нива, а после не търси плода си.
Това е голяма тема! Но дали е възможно и тя да бъде обхваната само от един символ и да се сведе само до една дума? Има ли спасението "Парола"?
Като направление за проникване в този основен въпрос може да ни послужи една истинска случка, описана пак в Библията , Божието Слово: Съдии 12:6.
Това е времето на съдиите в Израел, когато Ефтай воюва против амонците, а племето Ефрем застава против него. Галаадците, предвождани от Ефтай завардват бродовете на Йордан и не пропускат ефремските бежанци. Но за да разберат произхода им, определят една ключова дума, по чието произношение познават дали човекът е ефремец или не. Така, животът на всеки един е зависел само от една дума: "Шиболет". Тогава 42 хиляди души от племето Ефрем са загубили живота си заради една дума.
Но какво е човешкият живот , изгубен за този свят пред същия живот, изгубен за вечността! И дали няма такава дума, по която Бог ще реши за теб и мен г о д е н ли съм да прекрача прага на Неговия по-добър, истински свят? Не се поправям за израза "годен", защото спасението, вечният живот изискват годност. Вярно е,че спасението не е по заслуги, а по благодат, но Царството Божие изисква не само достъп до него , а и годност за него: Който няма тази годност не само че би развалил живота и отношенията там, но и сам не би бил щастлив: 26:10.Исая
КОЯ Е БОЖИЯТА КЛЮЧОВА ДУМА?
Продължаваме да мислим селективно: Коя е истинската дума, която отговаря на въпроса , поставен в Пс. 15:1
"Господи, КОЙ ще обитава в Твоята скиния,
КОЙ ще живее в святата Ти планина"
Там тя прозира, включена в много други думи, но не и като самостоятелна парола. И ние бихме могли да предложим такава дума, но коя? Нека опитаме някои, може би
Любов? Звучи атрактивно. Нали Бог е любов? Но скоро ще трябва да се откажем от божествената дума любов, защото тук на земята тя е много манипулирана, често с подменено и опорочено съдържание. Хората влагат собствените си чувства в нея, но знаем колко постоянни и истински са човешките чувства. Спомнете си любовта на Давидовия син Амнон към сестра му Тамар и колко лесно и бързо се превърна в омраза! Спомнете си емоционалната декларация на Петър и как не му попречи да се отрече явно от Исус! Спомнете си за "любовта" която звучи в ефира, а съпътства най-горчиви разочарования и прикрива най-долни престъпления! Дори в собствения ви живот тя може би съществува не като чест и слава , а като белег на слабост. Едва ли това ще иска да види Бог в Своето славно царство на истинска любов! Отпишете тази дума от списъка, не защото е лоша, а защото вие неправилно ще я произнесете и това може да ви струва живота както при ефремците. Да потърсим друга по-подходяща дума, но коя? Може би
Вяра? Вярата е точна дума, но когато е на точно място. А кое е точното място? Само едно: Личността на Спасителя Исус Христос. Сигурни ли сте че тя ще отиде там, като я назовете? Заговорете с някого за вяра и ще видите къде ще ви заведе този термин - при някаква традиция, или предание, при някакво преживяване, при някой светец, философ или теолог. . . Но без своя източник Христос, тя ще бъде мъртва. И тук вашата желана дума ще бъде погрешно употребена, а знаете какво означава това за вас! Не забравяйте, че и бесовете имат вяра, но това не ги прави поданици на Божието царство.
Има и други думи, с които можете да си опитате късмета, напр.
Благотворителност и щедрост. Не възнаграждава ли Бог добродетелните, щедрите и благотворителните? Да, възнаграждава ги. Но само за това не ги въвежда в царството Си. Защото има мнозина щедри и благотворителни, които са като самаряните - Държат и доброто и злото в себе си. За самаряните като етнос е казано :
"Бояха се от Господа, но и на идолите си служеха . . ." 4 Цар. 17:41
Според Божията мярка злото неутрализира доброто и го анулира:
"Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, а той се уповае на правдата си и върши беззаконие, всичките му праведни дела няма да се спомнят, но зарад беззаконието си, което е извършил, той ще умре." Езекил 33:13.
И ТАКА, нашето търсене до тук не се увенчава с успех. Можем да опитаме с още много ключови думи за да открием качество, свойство, добродетел или състояние на тялото, духа и душата, което да отразява и да изразява степен на годност за един по-висш живот отвътре портите на Божия град. Нещо, което не се подправя, не се заменя и не се изменя. Нещо, което е истинско във себе си и вън от себе си. Но, уви, кой може да представи такова нещо в нашия променлив и относителен свят? Ако държим за истинско нещо, не може да не вземем под внимание един брилянтен сонет от творчество на Шекспир:
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства - родено лицемерие,
нищожества придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази к а л ,
но, друже мой, за тебе ми е жал.
Уйлям Шекспир, „Сонети”
Коя от изложените тук думи би подхождала като п а р о л а за в ход в Божието присъствие? Коя духовна ценност няма отровен двойник? Кое от богатствата на човешката душа не е в к а л т а ?
А ние търсим панацеята на съвършенството сред калта на 21 век, която е по-дълбока от всичката кал на историята. Дръзко ли е това определение? Чак толкова зле ли стои нашето време? Чуйте непогрешимата декларация направо от небето:
"Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото д я в о л ъ т слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време." Откр. 12:12.
Не е ли горко, че:
При този напредък на техниката има глад, бедност, мизерия?
Богатствата на света са съсредоточени в ръцете на нищожен брой човеци?
Има бедствия, катастрофи, катаклизми, които опустошават цветущи градове и взимат хиляди жертви?
Не е ли горко, че се възраждат езически религии, а съвременните "християни"се стремят да им подражават с поведението си, музиката си, облеклото си и "свободата" си?
Има тероризъм, измами, насилия и фанатично рушене на общочовешки ценности, под знака на справедливост и свещен дълг?
Хората не само нямат време да "живеят", но и не знаят как да го правят?
Не е ли горко, че Христос е разпокъсан на вече 3-4 хиляди общности и групи, които не се схождат една с друга?
И не е ли още по "г о р к о ", че целият този "Вавилон" се готви да влезе в "един кюп" при един Нов Световен Ред и да се погаври с молитвата на Исус за единство?!
Не е ли горко, че Исус още не може да дойде и изпълни обещанието Си, и няма ли това връзка с онази дума, която и ние търсим?
КОГА, най-после, бисерните порти на Божия град ще се отворят и ще приемат поданиците на Божието царство. Кога ще се сбъдне "блажената надежда"?
Да се върнем отново на Псалм 15:
"Господи, КОЙ ще обитава в Твоята скиния? . . . целият Псалм 15.
Ако трябва да заместим характеристиките в този псалм само с една дума, коя би била тя? Би била пълна със съдържание и равна на п а р о л а за спасение.
Нека се опитаме още да се доближим до тази съкровена и чародейна дума, която се явява ключът способен да отвори или да затвори небесните двери пред всеки, който я носи.
ЛЕГЕНДАТА ЗА ИЗГОНЕНИЯ АНГЕЛ
Ние не вярваме в легенди и фантастични разкази, но като видим модел за разкриване невидими истини, не ги изключваме, както и Исус направи с притчата за богаташа и бедния Лазар.Според тази легенда или притча, един ангел бил изгонен от небето като наказание за някакво провинение. Той трябвало да бъде изгнаник тук на земята , докато не открие и не донесе пред затворената небесна порта, нещо от този свят, което да има истинска стойност пред Бога. Дълго обикалял изгоненият ангел земните царства и разглеждал тяхната слава и богатства. Но, уви! Нищо от това не можело да направи впечатление там, откъдето идвал. Небето имало много повече от това. Тогава той решил да търси в друга посока, в сферата на духовните, етични и морални стойности. Отишъл на едно бойно поле, където се сражавали две армии. Вниманието му било привлечено от един доблестен, храбър млад войн, който, след като извършил величави подвизи, накрая пролял кръвта си за своята родина. Ангелът взел една капка от тази кръв и я занесъл пред небесните порти. От там дошъл отговор: Достойна и почтена е смъртта на героите, но това не може да отвори небесните порти.
Отново заскитал ангелът в търсене на тайнственото нещо, което може да отвори вратите на Божия град. Така, една привечер бил в далечен Египет. В малка порутена къщичка станал свидетел на трогателна сцена. Младеж, в разцвета на силите си умирал болен от чума. До него, любимата му годеница му прислужвала. Тя пренебрегнала всички предпазни мерки за себе си и с риск да се зарази, останала с него до последния му час. Когато младият човек издъхнал, девойката го целунала и вложила в таз целувка всичката си любов. Затрогнат, ангелът взел тази целувка и я представил пред стражите на небесния вход. Отговорът, който дошъл отвътре бил: Признателност и поклон пред самопожертвувателната любов, но и тя самата не може да отвори небесните порти. Дълбоко огорчен в себе си и губещ надежда, изгнаникът от небето отново полетял през планини и долини към неизвестната, но тъй желана находка. В търсене на истинската ценност, която Бог ще приеме, той попаднал в един многолюден храм в Сирия. Хиляди богомолци се стичали и показвали своята вяра. Ангелът разглеждал богомолците поотделно. Под един от молитвените сводове вниманието му било привлечено от впечатляваща гледка. Младо, хубаво момиче, в чисто бяла дреха било коленичило и изливало душата си в гореща молитва. То било олицетворение на чистота. Недалеч, в полумрака ангелът забелязал друга фигура -мръсен, напуснат и с недобър поглед скитник. Той гледал към молещото се момиче и в него се развивало нещо като вътрешна борба. Изведнъж, избухнал в ридания, разтърсван от някакво преживяване , а от очите му рукнали несдържани сълзи. Ангелът взел една от тези сълзи и я занесъл пред входа зад който нямал достъп. Тогава, о чудо! Тежките, непреодолими небесни двери изведнъж с лекота се разтворили и отвътре се разнесъл приветственият хора на ангели. С неописуема радост изгнаникът чул: Добре дошъл отново при нас! Да, това е дарът, който Бог най-много цени: Чистото сърдечно покаяние.
Не е ли една сълза само бистра солена водичка? Всяка лаборатория би определила нейния състав и той би бил един и същ. Да оставим ли тогава сълзата да падне в калта и да стане кал? И да го направим, тя няма да стане кал и няма да остане в калта, защото не може да се слива с нея. В небесната лаборатория знаят това, затова ще дойдат, ще я вземат и ще я подложат на друг анализ и тя пак ще отваря небесните порти за всеки, който я има.
ДО ТУК беше притчата. Действащите лица в една притча може да не са действителни, но действащите закони и взаимоотношения в нея са истински. ИМА НЕЩО тук на тази грешна земя, което е висша ценност пред Бога и то може да трогне Божието сърце и да отваря вратите на Божия дом. Време е да го назовем: Това е сърдечната чистота.
Исус заяви в едно от блаженствата:
"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Мат. 5:8.
НИЩО, което е ч и с т о няма да остане вън от Божия град и нищо, което е нечисто, няма да влезе там. Откр. 21:27.
ДУМАТА "ЧИСТОТА", КАТО КАТЕГОРИЯ
Тази дума по силата на своята същност е защитена от девалвацията на думите, от корупцията и манипулацията на която са изложени. "Любов"-та може да бъде егоистична и дори извратена, "вяра"-та може да бъде непросветена, суеверна и фанатична, "Мъдростта" може да бъде лукава, дори "бесовска". Истината дори може да бъде направена да служи на лъжата. Но чистотата си е ЧИСТОТА И чистите и нечистите знаят това!
ЧИСТОТА! Без нея не би имало нито красота, нито светлина, нито щастие и радост, нито вяра , надежда и любов, защото ЧИСТОТАТА е основният атрибут на СЪВЪРШЕНСТВОТО. Тя прави всичко да е, това което е.
Има една малка книжка от Джордж Вандеман, озаглавена "Направлява ли някой? Там има много стойностни примери и сентенции. Искам да цитирам нещо макар и малко:
"Днес ние сме обхванати от един водовъртеж на промени. Изглежда, че нищо вече не е сигурно. Всяко нещо, за което мислехме, че е "вързано", сега изглежда, да се изплъзва. Бурните преврати на последните няколко изминали десетилетия са изтласкали солидните основания на миналото. Образците на живота, които някога познавахме, са заличени - или променени до неузнаваемост. Старите стандарти на моралност са оспорвани - и в голяма степен изоставени. Хиляди са изхвърлили като негодна цялата идея за истината.
И все пак, във физическия свят ние виждаме една утешаваща стабилност. Компасът още показва север. Денят още следва нощта. В звездите, които кръжат над нас има една небесна сигурност, на която можем да разчитаме. Има една възвръщаща сигурността постоянност в центъра на всичко това!
Лойд Дъглас, автор на "Тогата", обичал да посещава един стар учител по цигулка, чиято домашна мъдрост действала освежително. Той го намерил една сутрин в малката стоя, където преподавал и казал във вид на поздрав: "Е, какви са добрите новини за днес?"
Старият човек свалил своята цигулка и пристъпил към един ударен камертон, окачен на една сребърна струна. Той го ударил с едно малко подплатено чукче и казал: "Ето добрата новина за днес! Това , приятелю мой, е ЛА. То беше "ла" през целия вчерашен ден, ще бъде "ла" през целия ден и утре, и идната седмица и в продължение на още хиляда години! Сопраното от торния етаж пее фалшиво, тенорът от съседната врата понижава високите си тонове, а пианото в хола е разстроено. Шум, навред около мен шум; но това, приятелю мой, е "ла"!" Дж. Вандеман, "Направлява ли някой? "
Ако в природата и природните закони съвършенството значи "чистота", в царството на духа и отношенията с Бога тази истина е в стихията си. Решителният критерий, който ще определи приемането, или отхвърлянето ви от Съдията на цялата вселена е чистотата и отношението ви към нея. Бог иска да можем да правим разлика между ч и с т о и н е ч и с т о , между добро и зло, както Той прави. И колко хубаво е изразено това в следните думи на Псалм 18:26:
"Към чистия чист ще се явиш, а към развратния, противен ще се покажеш."
Навярно в мислите ни, като контрапункт, вече се оформя възражение и антитеза на казаното до тук. Как така "чисти"? Разбойникът на кръста "чист" ли беше, като цял живот е бил разбойник? Закхей чист ли беше, като е трупал богатство по нечестен начин? Мария Магдалина чиста ли беше, като са живеели седем бяса в нея? И тълпите от грешници, които следваха Исус, все "чисти" ли бяха? За каква чистота може да се говори в грешния човек, като той е тъй далеч от нея? Не твърди ли Писанието противното?
"Защото всички станахме като човек нечист и всичката ни правда
е като омърсена дреха. Ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятъра." Исая 64:4.
"Няма праведен нито един!" Рим. 3:10
НЕ бихме могли да отговорим на този въпрос, ако не съпоставим
ЧОВЕШКАТА НЕЧИСТОТА И БОЖИЕТО ЧУДО.
Патриархът Йов в Йов 14:4 пита: "Кой може да извади чисто от нечисто? И сам си отговаря: НИКОЙ! Светият Дух обаче дава друг отговор. Той казва: Аз мога да го правя. Нека се върнем на притчата за изгонения ангел. Той три пъти се бе опитал да си възвърне статуса в небето, като занесе нещо от този свят. Два пъти занесе неща, които бяха пределно чисти. Веднъж занесе нещо, което не беше до там чисто. Кое му отвори затворените небесни двери? Това съмнително чисто нещо - сълзата на един престъпник.
Тук ние стоим пред Божието чудо. Бог казва чрез пророк Езекил: 36:24-27.
Ще ви взема , откъде? Изсред народите, т.е. от калта и ще поръся чиста вода... и ще ви очистя. . . Какво е капката вода в калта? Кал. Тя не може по никакъв начин сама да се очисти.Но върху нея пада слънчев лъч и слънчевият лъч казва на капката:"Ела при мен!
И той извършва чудо с нея - превръща я във водни пари, издига я нагоре към небето и я прави там чисто бял облак, а после снежинка, която прави върховете да блестят. Къде е калта? Къде е нечистотата?
" Ако са греховете ви като пурпур, ще станат бели като сняг; ако са алени като червено, ще станат като бяла вълна." Исая 1:18.
Това е Божие чудо - чудото на чистотата, която прониква в калта и сътворява от там чистота. Божията чистота не е човешка. Тя прониква в сърцето и го прави ново.
"И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко /отзивчиво/ сърце." Езекил 36:26.
ЦЪРКВА ЧИСТА БЕЗ ПЕТНО ИЛИ БРЪЧКА
"За да я представи на Себе църква славна, без петно или ли бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна." Ефес. 5:27
В тези пред финални дни на човешката история, Бог праща не един , а ТРИ АНГЕЛИ да обиколят цялата земя и да отделят онова, което е ценно пред Него. Бог не се вълнува от съкровищата на този свят, нито от неговата слава, величие и мощ. Има само едно нещо, което привлича вниманието и представлява върховен интерес за Онзи, Който каза: "Даде Ми се всяка власт на небето и земята" - Неговата Църква! Нея Той носи като печат на сърцето Си и като белези на ръцете и нозете Си. Неговата с кръв изкупена Църква - плодът на Неговия труд, на Неговата любов и жертва!
"Ще види плод от труда на душата Си и ще се насити . . ." Исая 53:11
Но тази ЦЪРКВА още не е тържествуваща. Тя е воюваща. И срещу нея е насочил цялото си внимание "князът на този свят". Той я вижда на своя територия и иска да я направи с в о я т е р и т о р и я . Той не може да я премахне със средствата на силата, защото тя е защитена от превъзхождащи небесни сили. Гледа я като непревземаема крепост сред неговото царство, която не може да победи в открита борба, защото тя има един Генерал, Който винаги е сразявал силите на мрака. Мат. 16:18.
ВРАГЪТ ВЪВ ЦЪРКВАТА
Да, той знае, че не може да я премахне, но все още може нещо срещу нея. Какво? Да влезе в нея и да я омърси. Сатана м о ж е да влиза в Църквата! Той може да влиза, да излиза, да пее и се моли и да влияе на църковните членове. Той може да бъде "приятел" с проповедника. Може да сътрудничи в съставяне на проповедите му и да прокарва свои идеи. Той може да влияе така, както нечистото влияе върху чистото. Как по-точно? Като развали чистотата му, като го омърси. Спомнете си само как той влезе в Петър и колко беше убедителен! Мат. 16:21-23. Разпозна ли го Исус, макар и скрит зад Неговия ученик?
"Махни се отпред Мен, Сатано; ти си ми съблазън! Защото не мислиш по божествен начин, а по човешки!
ВРАГЪТ на Бога и на нашите души действа днес по реципрочен начин. Той въдворява своето присъствие в някой, който е на отговорен пост и има влияние, но не бди толкова за душата си и за душите на другите и казва на Исус: "Махни се от мен, Помазанико Божий, Ти не мислиш като мен и като тези поклонници в църквата. Те искат мен повече от Теб! Аз ще водя църквата по нов, по-усъвършенстван и актуален начин. Стига вече старомодна религия и стига вече угризения, страх от грехове, морална нечистота и чувства за вина! Стига този "тесен път" с неговия кръст и усъвършенстване чрез страдания! Стига този култ към библейско благочестие и това очакване на Божието царство! Животът може да бъде много хубав на земята за онзи, който ми се поклони. Днес аз съм по-популярен и по-желан от Тебе, Господи. И давам по-голяма свобода. Твоята църква не ти остана вярна, тя стана моя!
Навярно това ви се струва пресилено. Навярно точно такава редакция не сте срещали в никоя книга и не сте чули от никой автор. Но тя съществува и не е написана с изречения и думи, а с действия и факти.
Пресилено ли е, че сътворението, грехопадението, божественото зачатие, възкресението и близкото очакване на Христос като Съдия се изхвърлиха от вероучението на почти всички църкви?
Пресилено ли е, че и църквата, която претендира че е стълб на вярата и крепост на истината, проявява странна толерантност и пази тайнствено мълчание по отношение поведението на свои членове и начинът им на живот?
Пресилено ли е претъпяването остротата на Тройната ангелска Вест и беглото й споменаване като в протокол или в поменник , колкото да се каже, че не е забравена, а обстойното и нашироко застъпване на факти и случки, които не изобличават греха и не подбуждат към пробуждане и реформация?
Пресилена ли е студенината и неприязънта към онези, които се придържат към старите, изпитани жалони на вярата?
Пресилено ли е явното нахлуване на светски дух и небиблейски практики в богослуженията и социалната дейност на Божията църква?
Променили ли са се вече Божиите критерии за добро и зло и невалидни ли са утвърдените в цялата Библия стандарти за благоприличие и благочестие, че мистици, хомосексуалисти, свободомислящи и любители на извращения все повече намират прием в църквата и искат почит като примери за подражание?
С ПРАВО може да се запита: Църквата, която е стълб на вярата и крепост на истината, църквата, която представлява Божието присъствие на земята, и прокламира Божията благодатна спасителна вест към света, църквата, която трябва да представи и да покаже Божията воля на земята, същата тази църква може ли да ни каже днес какво е чисто и нечисто? И може ли да го покаже с примера си?
С ПРАВО може да се запита: Изпълнява ли тази църква задачата, завещана й чрез пророка:
"Извикай силно, /с цяло гърло/ не се щади! Издигни гласа си като тръба, та изяви на людете Ми беззаконието им и на Якововия дом - греховете им..! Ис. 58:1.
И С ПРАВО може да се запита: В настоящето си състояние, способна ли е тази църква да изпълни пророческата си мисия, за която е призвана:
"Стани свети, защото дойде светлината ти
и славата Господна те осия." Исая 60:1
Ако не, тогава тя е "светлина под шиник" и "обезсоляла сол."
Чуйте навременни думи от Божията избрана вестителка. Цитатът е от по-старо издание на "Свидетелства", том 3, но не е остарял:
"Бог желае народът Му да се научи, че непослушанието и грехът са много оскърбителни за Него и не трябва да се гледа леко на тях. Той ни показва, че когато сред народа Му има грях, трябва да се вземат решителни мерки за отстраняването на този грях сред тях, за да не почива негодуванието Му над всички. Но ако греховете на народа биват отминавани от ония, които са на отговорни постове, Неговото негодувание ще бъде над тях, и целият Божи народ, като едно тяло ще бъде държан отговорен за тези грехове. Чрез постъпките си с народа от древността, Господ показва колко е необходимо църквата да бъде чистена от злото. Един грешник може да хвърля тъмнина, която е в състояние да пропъди Божията виделина от цялото събрание. Когато народът съзнае, че тъмнина го напада, но не знае причината за това, той трябва да потърси Бога усърдно с голямо смирение и себеснишение, докато се открият и премахнат неправдите, които оскърбяват Неговия Дух . . . Ако всред Божия народ има неправди и ако Божиите служители ги отминават с равнодушие, те всъщност подкрепят и оправдават грешника и са еднакво виновни, защото са отговорни за греховете на виновните. Във видение ми бяха показани много случаи, при които е било навлечено Божието негодувание поради небрежността от страна на Неговите служители да се справят с греховете и неправдите между тях. Тези, които са извинявали тези неправди са били считани от народа за много мили и любезни, чисто и просто поради туй, че са отбягвали да изпълнят някоя ясна библейска длъжност. Задачата не е била никак приятна за техните чувства, затова са я избегнали."
"Свидетелства "т.3, стр. 265-266
БЪДЕТЕ ЧИСТИ !
Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? На кого ще се даде наградата на ВЕЧНИЯ ЖИВОТ? на ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ!
" Търсете мир с всички и онова освещение без което никой няма да види Бога." Евр. 12:14
Небесните двери, били тъй дълго затворени за изгнаниците от Едемската градина, скоро ще трябва да се разтворят и да пропуснат онези, които с вяра и "постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие." Те са онези, които са "очистили душите си чрез послушание на истината" 1 Петр. 1:22.
Те са онези, които стоят като непорочни, чисти и безукорни Божии чада сред опако и извратено поколение, които блестят като светлина на света.
Никакво фалшиво средство или изобретение няма да може да отвори бисерните небесни порти пред кандидатите за вечен живот. Никаква всесилна и чародейна дума няма да може да замести изискването на Всевишния Бог: ПЪЛНА СЪРДЕЧНА ЧИСТОТА! ЧИСТОТА, ПОЛУЧЕНА ЧРЕЗ ВЯРА И СЛЕДВАНЕ ХРИСТОС.
"Нищо нечисто няма да влезе там . . . " Откр. 21:27.
ИМА само една БЛАЖЕНА НАДЕЖДА /Тит 2:13/."И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист." 1 Йоан 3:1-3. Тази надежда се реализира още сега в с ъ р ц е т о, а после отвътре портите на Божия град. Входната в и з а за това блаженство носи един печат: чистота!
Блажени чистите по сърце! Когато намери сърцето чисто, според неговата мярка и възможности, Исус ще напише на него Своето чисто и свято име. И то ще стане Негов дом завинаги.
Нека копнежът и молбата ни да бъде:
"Сърце чисто сътвори в мене, Боже!"
А м и н !