Втората ангелска вест
ВАВИЛОН – ДРЕВЕН, МИСТИЧЕН, И СЪВРЕМЕНЕН
Тема 1 ДРЕВНИЯТ ВАВИЛОН
Времето, когато втората ангелска вест трябва да прозвучи в силата си е средата на 19 в. Тя ангажира едно име, което по това време има вече над 4000 – годишна история – ВАВИЛОН. Как е възможно нещо толкова древно и „износено” в историята, да има актуално значение, че да бъде вест за съвременния човек? Терминологията, която библейският пророчески език използва е символична. А в такъв смисъл древността не само, че не е недостатък, а е и преимущество, тъй като старите неща са по-познати, отлежали във времето и проверени. Те с по-голяма сигурност могат да ни обрисуват характера на идващите и непознати неща. Те способстват за по-добро осветляване на идващите събития, които още лежат в бъдещето и все още не могат да бъдат ясно различени сред хаоса и бързината на развиващите се пред нас събития. Тъй като сме сред самите тях, нужна ни е пророческа дистанция за да можем да ги обхванем.
И тъй, нека оставим първият от трите „а н г е л и „ да лети високо над земята, откъдето прогласява със силен глас своята навременна вест. Той няма да престане докато не се изчерпи благодатното време за света, защото това е последната вест, която небето отправя. Но сега, вниманието ни бива привлечено от друго впечатляващо и славно небесно явление – един, втори ангел, се присъединява към първия и също отправя вест към цялото човечество:
„И един друг ангел, втори, следваше подир него и казваше: „Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване.” Откровение 14:8
Това е втората ангелска вест. Тя ни среща с едно име, което вече споменахме – ВАВИЛОН. И тъй като е много старо и известно, длъжни сме да започнем с познатото и постепенно да преминем към непознатото. Вавилон е име,което присъства в историческия контекст на Божия народ през всички времена. Ние ще разделим този контекст на три части за по-добро изследване и проникване в неговата същност. Тези три части, както вече е обявено в общото заглавие най-горе, са: ВАВИЛОН - ДРЕВЕН, МИСТИЧЕН И СЪВРЕМЕНЕН или АКТУАЛЕН.
Настоящата тема ще има за цел да ни представи прототипа на втората ангелска вест, или:
ИСТОРЧЕСКИЯТ ДРЕВЕН ВАВИЛОН
Името „Вавилон” ни отвежда назад в миналото чак до най-старото писмено и природно документирано събитие - п о т о п а. То не е документирано от очевидци, но е оставило неопровержими следи по лицето на цялата земя, както и в някои устни и писмени предания на народите. От всички тях, най-ясен и категоричен е библейският разказ за потопа. Битие гл. 6-9.
Авторът на библейския разказ, Мойсей, също не е очевидец, но като автор на петокнижието /първите пет книги на Библията/, той е могъл да ползва божественото откровение, както и всички други автори на светите Писания са го правили. Знаем, че Бог е подържал особена близост с Мойсей, като му е давал откровения и напътствия. Той говори не само за миналото но и за бъдещето , като предсказва отстъпленията сред Израел. Загатва и за идването на истинския Божи пророк, или Месия:
„Господ, твоят Бог ще ти издигне отсред тебе, от братята ти, пророк като мен – него слушайте.”Втор. 18:15, 16
. За Мойсей четем още:
„Ако има пророк между вас, Аз Господ, ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. Но слугата Ми Мойсей не е така. Той е верен в целия Ми дом.; с него говоря лице в лице, ясно и не със загадки; и той гледа образа на Господа. . .Числа 12:6-8
Особеното избраничество на Мойсей е потвърдено и от следните думи:
„И от тогава вече не се издигна в Израел пророк като Мойсей, когото Господ да познава лице в лице.” Втор. 34:10
Ще се възползваме от библейския разказ, за да изясним произхода и значението на думата „Вавилон”. Както е известно от библейския разказ, п о т о п а преживяват само осем души – Ной, жена му, тримата му сина и трите м у снахи. Те оцеляват в специален плавателен съд, който сами си построяват под Божието напътствие. А после? . .
СВЕТЪТ, КОЙТО СЪЗДАДЕ „ ВАВИЛОН”
Светът след потопа трябва да се разглежда д и а л е к т и ч е с к и , под знака на великата борба, започнала още в небето. Тя е пренесена тук на земята и довежда до потопа, но не прекъсва с него. Как така тази борба продължава, след като всички нечестиви човеци са били издавени? Нали Ной и тези с него бяха праведни? Вместо пряк отговор, позволете ми тук да си послужа с един пример от политиката на Европа след първата световна война: След края на първата световна война Обществото на Народите било свикано на сесия да обсъди пасивите от войната и перспективите на развитие след нея. Събранието излязло с резолюция: „Никога вече война!” В края думата взел английския министър председател Дейвид Лойд Джордж. Изказването му било кратко и скептично: „Аз се съмнявам в успеха на тази резолюция – казал той – защото в списъците на убитите през тази световна война, никъде не видях името на Дявола.”
Да, Дяволът не е загинал и при потопа; и през първата и през втората световни войни. Освен това, не е загинала и неговата сеитба в наследствеността и характерите на оцелелите. Те са били „праведни”, но колкото да се спасят от водата. За създаване на един нов свят без грях е било нужно нещо друго. И то е било възможно само чрез победата на Голгота и моето и твоето участие за довършване борбата до край.
Светът, който създаде Вавилон е бил един обременен от стари предпотопни комплекси свят, силно податлив и пряко изложен на нови демонични влияния. Тази наследствена тенденция проличава още в първите декларации, направени след потопа:
„Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.” Бит. 11:4.
Елате, да градим! Да се обединим! Да се запазим и утвърдим! Да станем известни и независими, когато светът расте и се развива! Елате, да създадем „Рай на земята”, „Порта към небето” и път към Космоса! . . . Впечатляващо! Програма, достойна за ООН и всяка велика сила в нашия 21-ви век!
А в сянката на тези дръзки начинания се прокрадва тайно неизказаният въпрос: Как така,мечтите и плановете на човешкия род не са се променили след толкова много векове и хилядолетия? Като че ли един ум ги гради и една воля ги провежда! Има ли такъв „ум” и такава воля?
Ако се съди по цитираното по-долу – определено Да! Има! И не само че има, но за съучастник към тази програма е бил поканен дори сам Господ Исус Христос:
„Тогава дяволът Го заведе на една висока планина и като му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза: На Тебе ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам. И така, ако ми се поклониш всичко ще бъде Твое. „Лука 4:5-7”
Сигурно и следпотопните хора са били поканени и са щели да съградят своя представителен център за хубав живот на земята, борба против небето и поклонение на Княза на този свят, ако . . . Ако какво? Ако не беше се намесил Бог!
РАЗБЪРКВАНЕТО НА ЕЗИЦИТЕ
И до ден днешен произходът на говора и езиците сред народите си остава една тайна. Теориите и хипотезите, в които вземаше участие някога дори и Сталин, могат да се разделят на две групи по един единствен признак – измислени и докладвани. Измислените са много, докладваната е само една – тази от Битие 11:1,6-8.
Божият план след потопа е останал същият както и преди това: Разселване по цялата земя,създаване на човечество и провеждане план за спасение сред него. Той не е бил променян и остава същият до сега. Божият план останал, но и Вавилон останал редом с него.
Като пръв основател и владетел на древния град Вавилон е посочен Нимрод. Кой е Нимрод? От Битие 10:8-11 научаваме, че този основател и пръв владетел на град Вавилон е бил внук на Ноевия син Хам. Какво го е направило така изтъкнат и влиятелен? Защо е бил „силен ловец” пред Господа? Това ни навежда на мисълта за гигантите, които са населявали земята още преди потопа. Бит. 6:4. Ръстът на човеците след потопа рязко се е снижил, но вероятно Нимрод е бил един рецидив на онази великанска раса
Имало ли е наистина такива „великани”? До не много отдавна те бяха само в списъка на митовете и легендите. Археологията не познаваше човешки скелети с размер над нормалните. Но в последно време науката се обогати с нещо, което не може да се отмине: обогати се с веществени доказателства за реалността и автентичността на „големите” човеци от древността. Днес, скелетите на гигантите излизат от земните пластове и недвусмислено показват своите колосални размери – 3 до 4 метра височина! Ако още не сте ги виждали, потърсете и се наслаждавайте на документалните снимки доказващи гитантизма на предшествениците на Нимрод.
КУЛТЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО РОЖБА НА В А В И Л О Н
От многобожната религия на Вавилон произлиза и повсеместния култ към Слънцето, срещан във всички народи. Дирите му водят пак назад към Нимрод. Неговата история на места се размива в легендата, но все пак е повече история отколкото легенда. Личните качества и успехи на Нимрод го издигнали в онова езическо общество до легенда и започнали да му се покланят като на бог. Неговата жена, Семирамида, била забележително красива, опасно амбициозна и коварна. Сред едно суеверно общество, тази двойка била възхвалявана като Слънцето и Луната, облечени в човешки образ. Нимрод умрял при неизяснени условия и оставил на Семирамида голямо царство. А да задържи властта и славата си над него, тя разпространила и втълпила идеята, че Нимрод се е възнесъл към Слънцето и от там бдял над своя народ, ръководел го и го обграждал с благословения. Той щял да изгрява всяка сутрин като благодетел на земята, а нощем щял да отива в подземното царство за да се бори с демони и зли духове. Когато битката била много жестока , небето ставало алено червено. Всяка сутрин хората трябвало да принасят дарове пред изгряващото слънце и да му се покланят като на свой защитник и водител. От тогава било решено първият ден на седмицата да бъде ден за поклонение на бога –слънце и дори до днес това е останало в названието на първия седмичен ден, който на много езици се нарича „ден на слънцето”.
Постепенно този култ към слънцето се разраствал и бил обогатен с жестоки служби и човешки жертвоприношения. Мъже, жени и деца били принасяни в жертва на бога-слънце.
Срещу тази дива и жестока практика е застанал само Един – живият Бог и Творец на човека и я е осъдил сред Своя избран народ, Израел:
„Внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред тебе и да не разпитваш за боговете им като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така. . . Защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън
за боговете си.”Втор. 12: 30,31.
Небесната мистична интрига се заплела още повече, когато един ден Семирамида се оказала бременна. Със своя авторитет и влияние тя успяла да внуши сред вавилонската общественост, че бащата е Нимрод , наследникът, който очаква е дете на Слънцето, а самата тя е „божия майка”.
На 25 декември се родил Тамуз, детето на бога-слънце. Тази дата станала годишен празник за цялото царство. От там нататък, Тамуз следва легендарната история на баща си , като дори я надминал. Той влязъл в митично единение с богинята на плодородието Ищар. Наричали я още „богиня майка” и „царица на небето”.
Но и Тамуз внезапно починал, разкъсан от глиган. По фантастичните пътища на легендата,Тамуз бил възвеличен като нов бог на слънцето и бил въведен обичаят „оплакване на Тамуз”. Евреите също са били заразени от тази практика при вавилонското робство, за което Бог ги изобличава чрез пророк Езекил:
„И ми каза: Ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат. И ме заведе до входа на портата на Господния дом, която е на север и ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.” Езекил 8:13,14.
Всичките тези култови вярвания водели до пищни тържества и приключвали с разпуснати оргии и човешки жертви. Бог ги осъжда, като непростим грях за Израел:
„А ти не се моли за този народ, и не издигай вик на защита за тях и не се застъпвай пред Мене, защото няма да те послушам.
Не виждаш ли какво вършат те в юдовите градове и по ерусалимските улици? Синовете събират дърва, и бащите кладат огъня, а жените месят тестото да правят пити на небесната царица и да правят възлияния на други богове, за да Ме оскърбяват! Еремия 7:16-18.
Може би ще ни е неприятно да научим, че всъщност всеки религиозен празник, честван от християнството днес, има своя произход в езичеството стотици години преди Христос. Но древната история го доказва без съмнение. Рожденият ден на „сина на слънцето” –Тамуз, станал признат рожден ден на детето Христос. Времето на жалеене за Тамуз станало великденски пости. Питките, посветени на небесната царица станали колачета, а езическите ритуали за плодородие, посветени на Ищар, влезли в празнуването на Великден. /Впрочем датата на вълнуващия Великденски празник се определя всяка година от циклите на Луната. Празнува се винаги в първата неделя след първото пълнолуние на пролетното равноденствие./
В християнската култура били включени дори по-малките езически празници, или „свети дни”. Вярвало се е, че през есента, сезона на упадъка- духовете на мъртвите се тълпят наблизо. Хората се бояли, че ако не отправят молитви към тях и ако не им дадат подходяща храна и подслон, ще останат и ще ги спохождат, носейки им нещастие. С други думи трябвало да бъдат изиграни и неутрализирани по някакъв начин. От това днес ни е останал Денят на всички светии /Задушница/; а вечерта преди този ден е наречена „Навечерие на вси светии”или по-кратко „Хелолуйн”.
Денят Св.Валентин е остатък от Луперкалия, един ритуал за очистване в ранната пролет и т.н. и т. н. Но да спрем до тук. Може би повече неща ще научим, когато от древния, исторически Вавилон преминем към неговия пророчески приемник, антипод и аналог –МИСТИЧНИЯ ВАВИЛОН.
Изглеждат ли ни тези колоритни, и шокиращи подробности далеч забравени в миналото ? Може би изглеждат такива. . . Но втората ангелска вест ни напомня, че превъплъщенията на Вавилон достигат до нас и до края на времето. Вавилон живее, цъфти и днес и иска своята дан от „души човешки”. Откр. 18:13
ГОСТИ ОТ В А В И Л О Н
Библията се интересува от Вавилон, доколкото това има връзка с Божия народ и неговата роля в провеждане спасителния план за човеците. В близките векове след строежа на вавилонската кула такъв народ още няма и затова Свещените Писания мълчат за дълго. През това време Вавилон става столица на Вавилония, една държава, която включва някои от най-старите градове на земята: Шумер, Акад, Нипур, Ур . . . Територията на тази най-древна държава, заключена между реките Тигър и Ефрат е известна още като земята Сенаар, Халдея или в по-ново време – „Плодородният полумесец”.
Към началото на второто хилядолетие библейският разказ отново ни връща към тези места и докладва как Бог е повикал един „вавилонец”,призовал го е да излезе от родината си – Халдея /Вавилония/, да отиде в далечния Ханаан и там да основе една нова нация – еврейската.
„И Господ каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа!
Ще те направя голям народ и ще те благословя и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение. . . .”Бит. 12:1-4.
Така вниманието на божествения обектив се премества заедно с Аврам на запад към Палестина. Там ни се докладва историята на патриарсите, развитието на еврейската нация под водителството на Мойсей, Изхода от Египет и връщането отново в обетованата ханаанска земя след продължителното египетско робство.Израел става царство и когато кулминацията на величието по времето на Давид и Соломон постепенно отминава, на сцената отново се появява Вавилон. Сега той вече много активно се намесва в живота на еврейския народ и държава.
Ще спрем вниманието си на цар Езекия, който е съвременник на пророк Исая и царува около 700 години пр. Христа. Историята на неговия живот съдържа ценни поуки за всички които и в наше време обичат Бога и търсят истината. Записана е в 4 Царе 18-20 и Ис. 38 и 39 гл.
Както се вижда от приведените текстове, пред утвърдения вече Божий народ и неговия монарх цар Езекия, внезапно се открива рядък шанс да запознаят представителите на езическото вавилонско общество с живия Бог. Как осъществява царят този шанс? Може би трябва да питаме: Как го проваля? . . Езекия показва всичко в дома си, но не и Онзи, Който му подари още 15 години живот за да може да се радва на своите притежания. Той беше осъден от Провидението и му се каза, че всичките му богатства ще отидат, заедно със наследниците му във Вавилон, като плячка на вавилонците.
ГОСТИ от Вавилон са идвали и по-късно, когато една странна звезда на небето доведе „мъдреци” от Вавилон. Те носеха дарове и поклон за току-що родилия се Цар във Витлеем. И пак, нито цар, нито водачи и свещеници, нито народ, разбраха и ги посрещнаха подобаващо. Израел се оказа негостоприемен за гостите от Вавилон. Но Бог има Свои чада и във Вавилон, които очакват някой да ги забележи, да ги приеме и приюти.
Дали Втората ангелска Вест не иска да напомни това? Дали и днес няма такива „израиляни”, които посрещат „вавилонци” и ги отпращат такива каквито са дошли? Показват им своето богатство, но не и живия Бог? Приемат даровете им, но не са загрижени за вярата и душите им? Дали не трябва да се поразмърдат малко и им направят място при себе си, ако въобще самите те са на мястото си?
Откр. 18:1-4! Това е вестта на съвремените „израиляни”! Ако те млъкнат, друг ще проговори! Но няма да е полезно за тях!
Кого ли има предвид Исая, като казва:
„ Стражите му са слепи, всички нямат знание. Всички са неми кучета, които не могат да лаят . Сънуват, лежат, обичат дрямката.
А кучетата са лакоми, не знаят насищане. И те са овчари, които са неспособни да разсъждават, всички са се отбили в своя собствен път, всеки за изгодата си, всички до един.”Ис. 56:10-12?
Дано не МЕН или ТЕБ, приятелю в истината и верността и любовта!
„НА ГОСТИ”ВЪВ ВАВИЛОН
Кой не е връщал визитата на гост? И кавичките не са нужни! Но тук те просто са задължителни, защото не става дума за обикновено гостуване, а за принудително такова, с вериги на ръцете или нозете и обезателно „под строй”. Става дума за отвеждането на Израел във вавилонски плен през 587 г. пр. Хр. Изпълнява се предсказанието на пророк Еремия не много отдавна:
„Защото така казва Господ:. . . и ще предам целия Юда в ръката на вавилонския цар и той ще ги отведе като пленници във Вавилон и ще ги убие с меч. И ще предам цялото богатство на този град, цялата му печалба и всичките му скъпоценности и всичките съкровища на юдовите царе ще предам в ръката на враговете им и те ще ги разграбят и ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.” Еремия 20:4,5.
Причината за такава унизителна съдба е представена в Еремия 19:3-5, 13. Можем да я назовем само с един израз: о т с т ъ п л е н и е и и д о л о п о к л о н с т в о !
А самочувствието на отиващите във Вавилон пленници е изразено най-красноречиво във високо емоционалният и патетичен Псалм 137. Композиторът Джузепе Верди е изградил върху този авто-документ великолепната хорова продукция: „Хорът на пленените евреи”.
„При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. На върбите сред него окачихме арфите си. Защото там, тези, които ни плениха поискаха от нас думи на песен и които ни притесняваха - веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! Как да пеем Господната песен в чужда земя? Ако те забравя , Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си! Да се залепи езика ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!” Псалм 137:1-6
Така, елитът на юдейската нация и една голяма част от народа са били изселени и принудително заселени в пределите на вавилонското царство. С това не само се е изпълнило пророчеството на Еремия за 70-годишното робство, но и уводът към още по-мащабното пророчество на Мойсей: Втор. 28:25, 32, 33, 47, 48, от което може да цитираме само края:
„Понеже не си служил на Господа,своя Бог, с радост и веселие на сърцето поради изобилието на всичко, затова ще слугуваш на враговете си, които Господ ще изпрати против теб, в глад и жажда, в голота и в лишение от всичко.”
НО! . . Тук трябва да отвори една голяма скоба и да кажем, че Бог и в тези тежки дни на гнева Си, остава верен на Себе Си и провежда Своя план. Това, което Езекия пропусна да направи при крайно благоприятни условия, пленниците във Вавилон трябваше да направят при крайно неблагоприятни условия. Те трябваше да свидетелстват за своя жив и единствен Бог пред езическия Вавилон и гордия му цар. И свидетелството беше дадено. С риск за живота си, Даниил и неговите трима сънародници поправиха вината на цялата нация, като изявиха един Бог, Който стои несравнимо по-високо от божествата, на които Вавилон се кланяше.
Събитията в Даниил 2 и 3 глави довеждат Навуходоносор до преклонение пред непознатия за него небесен Бог. Но тъй като е най-великият монарх на времето си и царството му е езическо, гордостта отново го завладява и той възвръща самочувствието си . От това следва една още по-впечатляваща среща с Всевишния, която той вече не може да отмине: Дан. 4:30-33. Над него се изрича присъда от небето, че ще изгуби разсъдъка си, от който е толкова очарован и ще придобие съзнание на животно, като дори ще пасе трева. Царят става „животно”, т. е. придобива животинско самосъзнание, явление, което е познато в медицината като „лукантропия”. Той живее така в продължение на цели седем години. Според собствената му изповед възвръщането му „на себе си” става така:.
„А в края на дните, аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна. И аз благослових Всевишния и възхвалих и прославих Вечно Живия, чието владичество е вечно владичество, чието царство е от поколение в поколение. . . .
Сега аз, Навуходоносор, възхвалявам и величая и прославям небесния Цар чиито дела всички са истинни и чиито пътища са справедливи и Който може да смири ходещите горделиво.”
Дан. 4:33-37.”
Това вече е минало и е дало своето полезно влияние. Но ние не предъвкваме просто свещената история, а стъпваме на нея за да посрещнем предизвикателството на съвремието в което живеем. Предизвикателството е огромно, дори по-решаващо от онова на древния Вавилон. И ние живеем сред един „Вавилон”, сред който Бог ни е поставил свидетели за името Му и носители на една вест, от която Вавилон се нуждае. Имаме отговорност към света, в който живеем. Бог залага на нас!
Онзи, който знае истината, има истината и обича истината, обича и хората, които живеят по земята, както и Бог ги обича. Той не може да мълчи за това, което му е поверено. Като пророк Еремия, той се чувства подбуден и заставен да говори, не просто от свое, а от Божие име:
„Но кажа ли: Няма да споменавам за него и няма да говоря вече в Негово име, то става в сърцето ми като горящ огън, затворен в костите ми; изтощавам се да задържам словото и не мога.” Еремия 20:9.
КОЙ е готов днес да отиде във „Вавилон” доброволно? Да отиде като вестител на Живия Бог, а не като окован пленник и роб?
КОЙ е готов за доверието да бъде Божий представител?
КОЙ може да предаде н е б е с н а т а в е с т , не само като осъдителна, но и като
С п а с и т е л н а ?
„Сине човешки, Аз те поставих страж на израилевия дом. Когато казвам на безаконика, че ще умре поради греха си, а ти не го предупредиш . . . от теб ще изискам кръвта му!” Езекил 33:7, 8.
ВАВИЛОН днес, не е просто заровено в пясъка на времето име, туристическа атракция, или музеен експонат.Той е ОТГОВОРНОСТ! Отговорност на последното време. Тази отговорност прераства от хуманно и доброжелателско отношение във съдбовен и клетвен дълг - вестта на последното време – вестта за напускане на Вавилон:
„Излезте от нея, народе Мой, за да не участвате в греховете й
И да не споделите язвите й. Откр.18:4
„Заклевам се в живота си казва Господ Йеова, Аз не благоволя в смъртта на нечестивия; но да се върне нечестивия от пътя си и да ж и в е е !
Върнете се, върнете се от лошите си пътища,
Защо да умрете, доме израилев?”
Езекил 33:11.
ПАДАНЕТО НА ДРЕВНИЯ ВАВИЛОН
Възникнал като реакция срещу Божиите съдби и устремен нагоре, като порта за достигане небето със собствени усилия, Вавилон просъществува цели две хилядолетия. В това време достига до ненадминат възход и величие, особено по времето на цар Навуходоносор Втори /605 – 562- г./ Това е времето на „Великия Вавилон, славната хвала на халдеите/ . . . Вавилон на на зигуратите, крилатите бикове и висящите градини, Портата на Ищар и Пътят на свещените процесии . . . . Това е венецът на културата и просветата на древността, на науката и култовете, на силата, блясъка и мисълта. Вавилонските астрономи и астролози са познавали небето над главите си и са се гордеели с архитектурата и величието на града си. А най-много се е гордеел царят - Навуходоносор. На всяка тухла, излизаща от пещите и взиждана в сграда, храм или паметник , се четял надписът: „Аз, Навуходоносор построих този град!”
Градът е бил практически непревзимаем. Обграден бил с двойни крепостни стени, а на места – тройни, по които могли да препускат и се разминават бойни колесници.Стените били обградени с дълбоки ровове, пълни с вода. Освен това, отвътре стените си градът притежавал богато землище с най-плодородна почва, където едно посято зърно могло да произведе 200.Със своите стратегически запаси, Вавилон можел да издържи и 20 години обсада, в което време да произведе едно ново поколение защитници.
В лицето на тези обективни факти, пророците Исая и Еремия дръзват да предскажат близкото падане на Вавилон. Исая 13 и 20 гл. и Еремия 50-52. Те посочват врага му – Мидо-персия и посочват дори посоката на атаката – от север. От север на юг течала река ЕФрат и пресичала целия град, минавайки под крепостните стени, защитени с метални решетки по самото корито на реката. И точно тя станала ахилесовата пета на великия град Вавилон. Дарий отбил течението на реката далеч преди града и по времето на карнавална нощ и всенародно празненство, воиските му проникнали по пресушеното речно корито в града изненадали стражата и го превзели.Вавилон паднал!
Този, до тук исторически разказ обаче, е предшестван от едно впечатляващо събитие, станало отвътре стените на града. За него докладва пророк Даниил в гл. 5 на едноименната книга:
ВАЛТАСАРОВИЯТ ПИР
Валтасар е внук на Навуходоносор II. Той несъмнено знае за срещите на дядо си с Живия Бог, но - всяко чудо за три дни! Животът продължава, чудеса повече не стават и гордостта завладява и новия цар.Той е имал вече десет години успешно управление, докато баща му Набонид е във военни походи на изток. Тогава свиква всичките си големци и устройва пищно, показно пиршество. Той пирува и величае своите златни, сребърни, каменни и дървени божества. Величае ги, кланя им се и богохулства. В разгара на оргията му идва мисълта да унижи Бога на евреите, Който все още е имал някакъв авторитет, запазен в съзнанието на по-възрастните.Заповядва да донесат свещените съдове от Ерусалимския храм, които някога Навуходоносор бе пленил и занесъл във Вавилон.Пирът продължава още по-разпалено с тези съдове, участвали някога в службата на еврейския Бог Йехова . . .
Тогава съдбата проговаря.Смразяващо кръвта явление прекъсва безумния пир и приковава всички погледи високо на стената. Там се вижда как безплътна огнена ръка пише с огнени букви на стената някакво странно съобщение. Веселбата прекъсва.Пирът свършва. Само огнените букви не изчезват, а все по ярко горят на стената: „Мене, Мене, Текел, Упарсин!”и вещаят нещо тревожно, тайнствено и съдбовно. Никой от присъстващите не могъл да разтълкува посланието, затова потърсили пак възрастния вече пророк Даниил, който и тук, за последен път оказал помощ на последния вавилонски цар, като разчел написаното:
„Претеглен си на везните и си намерен лек. Царството се отнема от теб
и се дава на мидяните и персите.”Дан.5:6-8.
Страхотна присъда! Страхотно произнесена! И страхотно изпълнена! Докато огнените слова говорят отвътре стените на Вавилон,фактите проговарят отвън. Воиските на врага навлизат в нищо неподозиращия град и потвърждават произнесената присъда!
„В същата нощ Валтасар, царят на халдейците беше убит” Дан.5:30.
Огнени букви предвещали края на вавилонското царство. Има ли огнени букви, които говорят нещо на съвремения човек, който „пирува” във съвременния Вавилон? Има! Тройната ангелска вест гори пред погледите на милиони християни, и вещае края на световната история.Тя обявява, че истинския Бог е небесният Бог и призовава земните жители към истинско поклонение. Тя обявява, че Вавилон е паднал и пред теб и мен стои правото на избор. Правото и дългът – защото можем да избираме, но не можем да не избираме!
Да обобщим и завършим тези мисли: Пророческият Дух на Христос, чрез Когото идват всички истински пророчества през всички времена, е използвал името и падането на древния Вавилон, като емблема и първообраз, като жив пример за да обозначи падането на духовния Вавилон.
Символичният „Велик Вавилон”се разраства по лицето на земята през цялата християнска ера, но достига своя пълен завършек и апогей в самия край на историческото време, т.е. последните две столетия. Той израства не в земите заключени между реките Тигър и Ефрат, а в територията на духовното пространство, заключено между двете най-мощни течения на християнството – католицизмът и протестантството. Там е „плодородната почва”на „мистичния Вавилон” на средновековието и неговия съвременен „образ”по времето на Тройната Ангелска Вест . Вестта за неговото „падане” идва във време на неговия видим разцвет. Но Онзи, Който не греши и не се изкушава от зло, е преценил степента на падението му и заедно с вестта за падането на Вавилон е отправил и поканата:” Излезте от там, народе Мой!”Откр. 18:1-4.
Доколко това се отнася до теб и до мен?
Доколкото сме „Негови”!
К р а й
ВАВИЛОН – ДРЕВЕН, МИСТИЧЕН, И СЪВРЕМЕНЕН
Тема 1 ДРЕВНИЯТ ВАВИЛОН
Времето, когато втората ангелска вест трябва да прозвучи в силата си е средата на 19 в. Тя ангажира едно име, което по това време има вече над 4000 – годишна история – ВАВИЛОН. Как е възможно нещо толкова древно и „износено” в историята, да има актуално значение, че да бъде вест за съвременния човек? Терминологията, която библейският пророчески език използва е символична. А в такъв смисъл древността не само, че не е недостатък, а е и преимущество, тъй като старите неща са по-познати, отлежали във времето и проверени. Те с по-голяма сигурност могат да ни обрисуват характера на идващите и непознати неща. Те способстват за по-добро осветляване на идващите събития, които още лежат в бъдещето и все още не могат да бъдат ясно различени сред хаоса и бързината на развиващите се пред нас събития. Тъй като сме сред самите тях, нужна ни е пророческа дистанция за да можем да ги обхванем.
И тъй, нека оставим първият от трите „а н г е л и „ да лети високо над земята, откъдето прогласява със силен глас своята навременна вест. Той няма да престане докато не се изчерпи благодатното време за света, защото това е последната вест, която небето отправя. Но сега, вниманието ни бива привлечено от друго впечатляващо и славно небесно явление – един, втори ангел, се присъединява към първия и също отправя вест към цялото човечество:
„И един друг ангел, втори, следваше подир него и казваше: „Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване.” Откровение 14:8
Това е втората ангелска вест. Тя ни среща с едно име, което вече споменахме – ВАВИЛОН. И тъй като е много старо и известно, длъжни сме да започнем с познатото и постепенно да преминем към непознатото. Вавилон е име,което присъства в историческия контекст на Божия народ през всички времена. Ние ще разделим този контекст на три части за по-добро изследване и проникване в неговата същност. Тези три части, както вече е обявено в общото заглавие най-горе, са: ВАВИЛОН - ДРЕВЕН, МИСТИЧЕН И СЪВРЕМЕНЕН или АКТУАЛЕН.
Настоящата тема ще има за цел да ни представи прототипа на втората ангелска вест, или:
ИСТОРЧЕСКИЯТ ДРЕВЕН ВАВИЛОН
Името „Вавилон” ни отвежда назад в миналото чак до най-старото писмено и природно документирано събитие - п о т о п а. То не е документирано от очевидци, но е оставило неопровержими следи по лицето на цялата земя, както и в някои устни и писмени предания на народите. От всички тях, най-ясен и категоричен е библейският разказ за потопа. Битие гл. 6-9.
Авторът на библейския разказ, Мойсей, също не е очевидец, но като автор на петокнижието /първите пет книги на Библията/, той е могъл да ползва божественото откровение, както и всички други автори на светите Писания са го правили. Знаем, че Бог е подържал особена близост с Мойсей, като му е давал откровения и напътствия. Той говори не само за миналото но и за бъдещето , като предсказва отстъпленията сред Израел. Загатва и за идването на истинския Божи пророк, или Месия:
„Господ, твоят Бог ще ти издигне отсред тебе, от братята ти, пророк като мен – него слушайте.”Втор. 18:15, 16
. За Мойсей четем още:
„Ако има пророк между вас, Аз Господ, ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. Но слугата Ми Мойсей не е така. Той е верен в целия Ми дом.; с него говоря лице в лице, ясно и не със загадки; и той гледа образа на Господа. . .Числа 12:6-8
Особеното избраничество на Мойсей е потвърдено и от следните думи:
„И от тогава вече не се издигна в Израел пророк като Мойсей, когото Господ да познава лице в лице.” Втор. 34:10
Ще се възползваме от библейския разказ, за да изясним произхода и значението на думата „Вавилон”. Както е известно от библейския разказ, п о т о п а преживяват само осем души – Ной, жена му, тримата му сина и трите м у снахи. Те оцеляват в специален плавателен съд, който сами си построяват под Божието напътствие. А после? . .
СВЕТЪТ, КОЙТО СЪЗДАДЕ „ ВАВИЛОН”
Светът след потопа трябва да се разглежда д и а л е к т и ч е с к и , под знака на великата борба, започнала още в небето. Тя е пренесена тук на земята и довежда до потопа, но не прекъсва с него. Как така тази борба продължава, след като всички нечестиви човеци са били издавени? Нали Ной и тези с него бяха праведни? Вместо пряк отговор, позволете ми тук да си послужа с един пример от политиката на Европа след първата световна война: След края на първата световна война Обществото на Народите било свикано на сесия да обсъди пасивите от войната и перспективите на развитие след нея. Събранието излязло с резолюция: „Никога вече война!” В края думата взел английския министър председател Дейвид Лойд Джордж. Изказването му било кратко и скептично: „Аз се съмнявам в успеха на тази резолюция – казал той – защото в списъците на убитите през тази световна война, никъде не видях името на Дявола.”
Да, Дяволът не е загинал и при потопа; и през първата и през втората световни войни. Освен това, не е загинала и неговата сеитба в наследствеността и характерите на оцелелите. Те са били „праведни”, но колкото да се спасят от водата. За създаване на един нов свят без грях е било нужно нещо друго. И то е било възможно само чрез победата на Голгота и моето и твоето участие за довършване борбата до край.
Светът, който създаде Вавилон е бил един обременен от стари предпотопни комплекси свят, силно податлив и пряко изложен на нови демонични влияния. Тази наследствена тенденция проличава още в първите декларации, направени след потопа:
„Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.” Бит. 11:4.
Елате, да градим! Да се обединим! Да се запазим и утвърдим! Да станем известни и независими, когато светът расте и се развива! Елате, да създадем „Рай на земята”, „Порта към небето” и път към Космоса! . . . Впечатляващо! Програма, достойна за ООН и всяка велика сила в нашия 21-ви век!
А в сянката на тези дръзки начинания се прокрадва тайно неизказаният въпрос: Как така,мечтите и плановете на човешкия род не са се променили след толкова много векове и хилядолетия? Като че ли един ум ги гради и една воля ги провежда! Има ли такъв „ум” и такава воля?
Ако се съди по цитираното по-долу – определено Да! Има! И не само че има, но за съучастник към тази програма е бил поканен дори сам Господ Исус Христос:
„Тогава дяволът Го заведе на една висока планина и като му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза: На Тебе ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам. И така, ако ми се поклониш всичко ще бъде Твое. „Лука 4:5-7”
Сигурно и следпотопните хора са били поканени и са щели да съградят своя представителен център за хубав живот на земята, борба против небето и поклонение на Княза на този свят, ако . . . Ако какво? Ако не беше се намесил Бог!
РАЗБЪРКВАНЕТО НА ЕЗИЦИТЕ
И до ден днешен произходът на говора и езиците сред народите си остава една тайна. Теориите и хипотезите, в които вземаше участие някога дори и Сталин, могат да се разделят на две групи по един единствен признак – измислени и докладвани. Измислените са много, докладваната е само една – тази от Битие 11:1,6-8.
Божият план след потопа е останал същият както и преди това: Разселване по цялата земя,създаване на човечество и провеждане план за спасение сред него. Той не е бил променян и остава същият до сега. Божият план останал, но и Вавилон останал редом с него.
Като пръв основател и владетел на древния град Вавилон е посочен Нимрод. Кой е Нимрод? От Битие 10:8-11 научаваме, че този основател и пръв владетел на град Вавилон е бил внук на Ноевия син Хам. Какво го е направило така изтъкнат и влиятелен? Защо е бил „силен ловец” пред Господа? Това ни навежда на мисълта за гигантите, които са населявали земята още преди потопа. Бит. 6:4. Ръстът на човеците след потопа рязко се е снижил, но вероятно Нимрод е бил един рецидив на онази великанска раса
Имало ли е наистина такива „великани”? До не много отдавна те бяха само в списъка на митовете и легендите. Археологията не познаваше човешки скелети с размер над нормалните. Но в последно време науката се обогати с нещо, което не може да се отмине: обогати се с веществени доказателства за реалността и автентичността на „големите” човеци от древността. Днес, скелетите на гигантите излизат от земните пластове и недвусмислено показват своите колосални размери – 3 до 4 метра височина! Ако още не сте ги виждали, потърсете и се наслаждавайте на документалните снимки доказващи гитантизма на предшествениците на Нимрод.
КУЛТЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО РОЖБА НА В А В И Л О Н
От многобожната религия на Вавилон произлиза и повсеместния култ към Слънцето, срещан във всички народи. Дирите му водят пак назад към Нимрод. Неговата история на места се размива в легендата, но все пак е повече история отколкото легенда. Личните качества и успехи на Нимрод го издигнали в онова езическо общество до легенда и започнали да му се покланят като на бог. Неговата жена, Семирамида, била забележително красива, опасно амбициозна и коварна. Сред едно суеверно общество, тази двойка била възхвалявана като Слънцето и Луната, облечени в човешки образ. Нимрод умрял при неизяснени условия и оставил на Семирамида голямо царство. А да задържи властта и славата си над него, тя разпространила и втълпила идеята, че Нимрод се е възнесъл към Слънцето и от там бдял над своя народ, ръководел го и го обграждал с благословения. Той щял да изгрява всяка сутрин като благодетел на земята, а нощем щял да отива в подземното царство за да се бори с демони и зли духове. Когато битката била много жестока , небето ставало алено червено. Всяка сутрин хората трябвало да принасят дарове пред изгряващото слънце и да му се покланят като на свой защитник и водител. От тогава било решено първият ден на седмицата да бъде ден за поклонение на бога –слънце и дори до днес това е останало в названието на първия седмичен ден, който на много езици се нарича „ден на слънцето”.
Постепенно този култ към слънцето се разраствал и бил обогатен с жестоки служби и човешки жертвоприношения. Мъже, жени и деца били принасяни в жертва на бога-слънце.
Срещу тази дива и жестока практика е застанал само Един – живият Бог и Творец на човека и я е осъдил сред Своя избран народ, Израел:
„Внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред тебе и да не разпитваш за боговете им като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така. . . Защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън
за боговете си.”Втор. 12: 30,31.
Небесната мистична интрига се заплела още повече, когато един ден Семирамида се оказала бременна. Със своя авторитет и влияние тя успяла да внуши сред вавилонската общественост, че бащата е Нимрод , наследникът, който очаква е дете на Слънцето, а самата тя е „божия майка”.
На 25 декември се родил Тамуз, детето на бога-слънце. Тази дата станала годишен празник за цялото царство. От там нататък, Тамуз следва легендарната история на баща си , като дори я надминал. Той влязъл в митично единение с богинята на плодородието Ищар. Наричали я още „богиня майка” и „царица на небето”.
Но и Тамуз внезапно починал, разкъсан от глиган. По фантастичните пътища на легендата,Тамуз бил възвеличен като нов бог на слънцето и бил въведен обичаят „оплакване на Тамуз”. Евреите също са били заразени от тази практика при вавилонското робство, за което Бог ги изобличава чрез пророк Езекил:
„И ми каза: Ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат. И ме заведе до входа на портата на Господния дом, която е на север и ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.” Езекил 8:13,14.
Всичките тези култови вярвания водели до пищни тържества и приключвали с разпуснати оргии и човешки жертви. Бог ги осъжда, като непростим грях за Израел:
„А ти не се моли за този народ, и не издигай вик на защита за тях и не се застъпвай пред Мене, защото няма да те послушам.
Не виждаш ли какво вършат те в юдовите градове и по ерусалимските улици? Синовете събират дърва, и бащите кладат огъня, а жените месят тестото да правят пити на небесната царица и да правят възлияния на други богове, за да Ме оскърбяват! Еремия 7:16-18.
Може би ще ни е неприятно да научим, че всъщност всеки религиозен празник, честван от християнството днес, има своя произход в езичеството стотици години преди Христос. Но древната история го доказва без съмнение. Рожденият ден на „сина на слънцето” –Тамуз, станал признат рожден ден на детето Христос. Времето на жалеене за Тамуз станало великденски пости. Питките, посветени на небесната царица станали колачета, а езическите ритуали за плодородие, посветени на Ищар, влезли в празнуването на Великден. /Впрочем датата на вълнуващия Великденски празник се определя всяка година от циклите на Луната. Празнува се винаги в първата неделя след първото пълнолуние на пролетното равноденствие./
В християнската култура били включени дори по-малките езически празници, или „свети дни”. Вярвало се е, че през есента, сезона на упадъка- духовете на мъртвите се тълпят наблизо. Хората се бояли, че ако не отправят молитви към тях и ако не им дадат подходяща храна и подслон, ще останат и ще ги спохождат, носейки им нещастие. С други думи трябвало да бъдат изиграни и неутрализирани по някакъв начин. От това днес ни е останал Денят на всички светии /Задушница/; а вечерта преди този ден е наречена „Навечерие на вси светии”или по-кратко „Хелолуйн”.
Денят Св.Валентин е остатък от Луперкалия, един ритуал за очистване в ранната пролет и т.н. и т. н. Но да спрем до тук. Може би повече неща ще научим, когато от древния, исторически Вавилон преминем към неговия пророчески приемник, антипод и аналог –МИСТИЧНИЯ ВАВИЛОН.
Изглеждат ли ни тези колоритни, и шокиращи подробности далеч забравени в миналото ? Може би изглеждат такива. . . Но втората ангелска вест ни напомня, че превъплъщенията на Вавилон достигат до нас и до края на времето. Вавилон живее, цъфти и днес и иска своята дан от „души човешки”. Откр. 18:13
ГОСТИ ОТ В А В И Л О Н
Библията се интересува от Вавилон, доколкото това има връзка с Божия народ и неговата роля в провеждане спасителния план за човеците. В близките векове след строежа на вавилонската кула такъв народ още няма и затова Свещените Писания мълчат за дълго. През това време Вавилон става столица на Вавилония, една държава, която включва някои от най-старите градове на земята: Шумер, Акад, Нипур, Ур . . . Територията на тази най-древна държава, заключена между реките Тигър и Ефрат е известна още като земята Сенаар, Халдея или в по-ново време – „Плодородният полумесец”.
Към началото на второто хилядолетие библейският разказ отново ни връща към тези места и докладва как Бог е повикал един „вавилонец”,призовал го е да излезе от родината си – Халдея /Вавилония/, да отиде в далечния Ханаан и там да основе една нова нация – еврейската.
„И Господ каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа!
Ще те направя голям народ и ще те благословя и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение. . . .”Бит. 12:1-4.
Така вниманието на божествения обектив се премества заедно с Аврам на запад към Палестина. Там ни се докладва историята на патриарсите, развитието на еврейската нация под водителството на Мойсей, Изхода от Египет и връщането отново в обетованата ханаанска земя след продължителното египетско робство.Израел става царство и когато кулминацията на величието по времето на Давид и Соломон постепенно отминава, на сцената отново се появява Вавилон. Сега той вече много активно се намесва в живота на еврейския народ и държава.
Ще спрем вниманието си на цар Езекия, който е съвременник на пророк Исая и царува около 700 години пр. Христа. Историята на неговия живот съдържа ценни поуки за всички които и в наше време обичат Бога и търсят истината. Записана е в 4 Царе 18-20 и Ис. 38 и 39 гл.
Както се вижда от приведените текстове, пред утвърдения вече Божий народ и неговия монарх цар Езекия, внезапно се открива рядък шанс да запознаят представителите на езическото вавилонско общество с живия Бог. Как осъществява царят този шанс? Може би трябва да питаме: Как го проваля? . . Езекия показва всичко в дома си, но не и Онзи, Който му подари още 15 години живот за да може да се радва на своите притежания. Той беше осъден от Провидението и му се каза, че всичките му богатства ще отидат, заедно със наследниците му във Вавилон, като плячка на вавилонците.
ГОСТИ от Вавилон са идвали и по-късно, когато една странна звезда на небето доведе „мъдреци” от Вавилон. Те носеха дарове и поклон за току-що родилия се Цар във Витлеем. И пак, нито цар, нито водачи и свещеници, нито народ, разбраха и ги посрещнаха подобаващо. Израел се оказа негостоприемен за гостите от Вавилон. Но Бог има Свои чада и във Вавилон, които очакват някой да ги забележи, да ги приеме и приюти.
Дали Втората ангелска Вест не иска да напомни това? Дали и днес няма такива „израиляни”, които посрещат „вавилонци” и ги отпращат такива каквито са дошли? Показват им своето богатство, но не и живия Бог? Приемат даровете им, но не са загрижени за вярата и душите им? Дали не трябва да се поразмърдат малко и им направят място при себе си, ако въобще самите те са на мястото си?
Откр. 18:1-4! Това е вестта на съвремените „израиляни”! Ако те млъкнат, друг ще проговори! Но няма да е полезно за тях!
Кого ли има предвид Исая, като казва:
„ Стражите му са слепи, всички нямат знание. Всички са неми кучета, които не могат да лаят . Сънуват, лежат, обичат дрямката.
А кучетата са лакоми, не знаят насищане. И те са овчари, които са неспособни да разсъждават, всички са се отбили в своя собствен път, всеки за изгодата си, всички до един.”Ис. 56:10-12?
Дано не МЕН или ТЕБ, приятелю в истината и верността и любовта!
„НА ГОСТИ”ВЪВ ВАВИЛОН
Кой не е връщал визитата на гост? И кавичките не са нужни! Но тук те просто са задължителни, защото не става дума за обикновено гостуване, а за принудително такова, с вериги на ръцете или нозете и обезателно „под строй”. Става дума за отвеждането на Израел във вавилонски плен през 587 г. пр. Хр. Изпълнява се предсказанието на пророк Еремия не много отдавна:
„Защото така казва Господ:. . . и ще предам целия Юда в ръката на вавилонския цар и той ще ги отведе като пленници във Вавилон и ще ги убие с меч. И ще предам цялото богатство на този град, цялата му печалба и всичките му скъпоценности и всичките съкровища на юдовите царе ще предам в ръката на враговете им и те ще ги разграбят и ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.” Еремия 20:4,5.
Причината за такава унизителна съдба е представена в Еремия 19:3-5, 13. Можем да я назовем само с един израз: о т с т ъ п л е н и е и и д о л о п о к л о н с т в о !
А самочувствието на отиващите във Вавилон пленници е изразено най-красноречиво във високо емоционалният и патетичен Псалм 137. Композиторът Джузепе Верди е изградил върху този авто-документ великолепната хорова продукция: „Хорът на пленените евреи”.
„При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. На върбите сред него окачихме арфите си. Защото там, тези, които ни плениха поискаха от нас думи на песен и които ни притесняваха - веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! Как да пеем Господната песен в чужда земя? Ако те забравя , Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си! Да се залепи езика ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!” Псалм 137:1-6
Така, елитът на юдейската нация и една голяма част от народа са били изселени и принудително заселени в пределите на вавилонското царство. С това не само се е изпълнило пророчеството на Еремия за 70-годишното робство, но и уводът към още по-мащабното пророчество на Мойсей: Втор. 28:25, 32, 33, 47, 48, от което може да цитираме само края:
„Понеже не си служил на Господа,своя Бог, с радост и веселие на сърцето поради изобилието на всичко, затова ще слугуваш на враговете си, които Господ ще изпрати против теб, в глад и жажда, в голота и в лишение от всичко.”
НО! . . Тук трябва да отвори една голяма скоба и да кажем, че Бог и в тези тежки дни на гнева Си, остава верен на Себе Си и провежда Своя план. Това, което Езекия пропусна да направи при крайно благоприятни условия, пленниците във Вавилон трябваше да направят при крайно неблагоприятни условия. Те трябваше да свидетелстват за своя жив и единствен Бог пред езическия Вавилон и гордия му цар. И свидетелството беше дадено. С риск за живота си, Даниил и неговите трима сънародници поправиха вината на цялата нация, като изявиха един Бог, Който стои несравнимо по-високо от божествата, на които Вавилон се кланяше.
Събитията в Даниил 2 и 3 глави довеждат Навуходоносор до преклонение пред непознатия за него небесен Бог. Но тъй като е най-великият монарх на времето си и царството му е езическо, гордостта отново го завладява и той възвръща самочувствието си . От това следва една още по-впечатляваща среща с Всевишния, която той вече не може да отмине: Дан. 4:30-33. Над него се изрича присъда от небето, че ще изгуби разсъдъка си, от който е толкова очарован и ще придобие съзнание на животно, като дори ще пасе трева. Царят става „животно”, т. е. придобива животинско самосъзнание, явление, което е познато в медицината като „лукантропия”. Той живее така в продължение на цели седем години. Според собствената му изповед възвръщането му „на себе си” става така:.
„А в края на дните, аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна. И аз благослових Всевишния и възхвалих и прославих Вечно Живия, чието владичество е вечно владичество, чието царство е от поколение в поколение. . . .
Сега аз, Навуходоносор, възхвалявам и величая и прославям небесния Цар чиито дела всички са истинни и чиито пътища са справедливи и Който може да смири ходещите горделиво.”
Дан. 4:33-37.”
Това вече е минало и е дало своето полезно влияние. Но ние не предъвкваме просто свещената история, а стъпваме на нея за да посрещнем предизвикателството на съвремието в което живеем. Предизвикателството е огромно, дори по-решаващо от онова на древния Вавилон. И ние живеем сред един „Вавилон”, сред който Бог ни е поставил свидетели за името Му и носители на една вест, от която Вавилон се нуждае. Имаме отговорност към света, в който живеем. Бог залага на нас!
Онзи, който знае истината, има истината и обича истината, обича и хората, които живеят по земята, както и Бог ги обича. Той не може да мълчи за това, което му е поверено. Като пророк Еремия, той се чувства подбуден и заставен да говори, не просто от свое, а от Божие име:
„Но кажа ли: Няма да споменавам за него и няма да говоря вече в Негово име, то става в сърцето ми като горящ огън, затворен в костите ми; изтощавам се да задържам словото и не мога.” Еремия 20:9.
КОЙ е готов днес да отиде във „Вавилон” доброволно? Да отиде като вестител на Живия Бог, а не като окован пленник и роб?
КОЙ е готов за доверието да бъде Божий представител?
КОЙ може да предаде н е б е с н а т а в е с т , не само като осъдителна, но и като
С п а с и т е л н а ?
„Сине човешки, Аз те поставих страж на израилевия дом. Когато казвам на безаконика, че ще умре поради греха си, а ти не го предупредиш . . . от теб ще изискам кръвта му!” Езекил 33:7, 8.
ВАВИЛОН днес, не е просто заровено в пясъка на времето име, туристическа атракция, или музеен експонат.Той е ОТГОВОРНОСТ! Отговорност на последното време. Тази отговорност прераства от хуманно и доброжелателско отношение във съдбовен и клетвен дълг - вестта на последното време – вестта за напускане на Вавилон:
„Излезте от нея, народе Мой, за да не участвате в греховете й
И да не споделите язвите й. Откр.18:4
„Заклевам се в живота си казва Господ Йеова, Аз не благоволя в смъртта на нечестивия; но да се върне нечестивия от пътя си и да ж и в е е !
Върнете се, върнете се от лошите си пътища,
Защо да умрете, доме израилев?”
Езекил 33:11.
ПАДАНЕТО НА ДРЕВНИЯ ВАВИЛОН
Възникнал като реакция срещу Божиите съдби и устремен нагоре, като порта за достигане небето със собствени усилия, Вавилон просъществува цели две хилядолетия. В това време достига до ненадминат възход и величие, особено по времето на цар Навуходоносор Втори /605 – 562- г./ Това е времето на „Великия Вавилон, славната хвала на халдеите/ . . . Вавилон на на зигуратите, крилатите бикове и висящите градини, Портата на Ищар и Пътят на свещените процесии . . . . Това е венецът на културата и просветата на древността, на науката и култовете, на силата, блясъка и мисълта. Вавилонските астрономи и астролози са познавали небето над главите си и са се гордеели с архитектурата и величието на града си. А най-много се е гордеел царят - Навуходоносор. На всяка тухла, излизаща от пещите и взиждана в сграда, храм или паметник , се четял надписът: „Аз, Навуходоносор построих този град!”
Градът е бил практически непревзимаем. Обграден бил с двойни крепостни стени, а на места – тройни, по които могли да препускат и се разминават бойни колесници.Стените били обградени с дълбоки ровове, пълни с вода. Освен това, отвътре стените си градът притежавал богато землище с най-плодородна почва, където едно посято зърно могло да произведе 200.Със своите стратегически запаси, Вавилон можел да издържи и 20 години обсада, в което време да произведе едно ново поколение защитници.
В лицето на тези обективни факти, пророците Исая и Еремия дръзват да предскажат близкото падане на Вавилон. Исая 13 и 20 гл. и Еремия 50-52. Те посочват врага му – Мидо-персия и посочват дори посоката на атаката – от север. От север на юг течала река ЕФрат и пресичала целия град, минавайки под крепостните стени, защитени с метални решетки по самото корито на реката. И точно тя станала ахилесовата пета на великия град Вавилон. Дарий отбил течението на реката далеч преди града и по времето на карнавална нощ и всенародно празненство, воиските му проникнали по пресушеното речно корито в града изненадали стражата и го превзели.Вавилон паднал!
Този, до тук исторически разказ обаче, е предшестван от едно впечатляващо събитие, станало отвътре стените на града. За него докладва пророк Даниил в гл. 5 на едноименната книга:
ВАЛТАСАРОВИЯТ ПИР
Валтасар е внук на Навуходоносор II. Той несъмнено знае за срещите на дядо си с Живия Бог, но - всяко чудо за три дни! Животът продължава, чудеса повече не стават и гордостта завладява и новия цар.Той е имал вече десет години успешно управление, докато баща му Набонид е във военни походи на изток. Тогава свиква всичките си големци и устройва пищно, показно пиршество. Той пирува и величае своите златни, сребърни, каменни и дървени божества. Величае ги, кланя им се и богохулства. В разгара на оргията му идва мисълта да унижи Бога на евреите, Който все още е имал някакъв авторитет, запазен в съзнанието на по-възрастните.Заповядва да донесат свещените съдове от Ерусалимския храм, които някога Навуходоносор бе пленил и занесъл във Вавилон.Пирът продължава още по-разпалено с тези съдове, участвали някога в службата на еврейския Бог Йехова . . .
Тогава съдбата проговаря.Смразяващо кръвта явление прекъсва безумния пир и приковава всички погледи високо на стената. Там се вижда как безплътна огнена ръка пише с огнени букви на стената някакво странно съобщение. Веселбата прекъсва.Пирът свършва. Само огнените букви не изчезват, а все по ярко горят на стената: „Мене, Мене, Текел, Упарсин!”и вещаят нещо тревожно, тайнствено и съдбовно. Никой от присъстващите не могъл да разтълкува посланието, затова потърсили пак възрастния вече пророк Даниил, който и тук, за последен път оказал помощ на последния вавилонски цар, като разчел написаното:
„Претеглен си на везните и си намерен лек. Царството се отнема от теб
и се дава на мидяните и персите.”Дан.5:6-8.
Страхотна присъда! Страхотно произнесена! И страхотно изпълнена! Докато огнените слова говорят отвътре стените на Вавилон,фактите проговарят отвън. Воиските на врага навлизат в нищо неподозиращия град и потвърждават произнесената присъда!
„В същата нощ Валтасар, царят на халдейците беше убит” Дан.5:30.
Огнени букви предвещали края на вавилонското царство. Има ли огнени букви, които говорят нещо на съвремения човек, който „пирува” във съвременния Вавилон? Има! Тройната ангелска вест гори пред погледите на милиони християни, и вещае края на световната история.Тя обявява, че истинския Бог е небесният Бог и призовава земните жители към истинско поклонение. Тя обявява, че Вавилон е паднал и пред теб и мен стои правото на избор. Правото и дългът – защото можем да избираме, но не можем да не избираме!
Да обобщим и завършим тези мисли: Пророческият Дух на Христос, чрез Когото идват всички истински пророчества през всички времена, е използвал името и падането на древния Вавилон, като емблема и първообраз, като жив пример за да обозначи падането на духовния Вавилон.
Символичният „Велик Вавилон”се разраства по лицето на земята през цялата християнска ера, но достига своя пълен завършек и апогей в самия край на историческото време, т.е. последните две столетия. Той израства не в земите заключени между реките Тигър и Ефрат, а в територията на духовното пространство, заключено между двете най-мощни течения на християнството – католицизмът и протестантството. Там е „плодородната почва”на „мистичния Вавилон” на средновековието и неговия съвременен „образ”по времето на Тройната Ангелска Вест . Вестта за неговото „падане” идва във време на неговия видим разцвет. Но Онзи, Който не греши и не се изкушава от зло, е преценил степента на падението му и заедно с вестта за падането на Вавилон е отправил и поканата:” Излезте от там, народе Мой!”Откр. 18:1-4.
Доколко това се отнася до теб и до мен?
Доколкото сме „Негови”!
К р а й