ЕДИН ЖИВОТ
Един живот – велик или нищожен, един живот – свещен или безбожен е все живот! Той носи свойта вест… Дали венчан с величие и чест и обкръжен в сияние и слава, или смълчан под жребий зъл, злочест и разпилян от вятър като плява, дори когато себе си отрича и тъне във забрава той е ЖИВОТ! И пак такъв остава. Един живот стреми се вътре в мен към вечното… макар и нероден, той чувства необятните простори и за живот в безсмъртие говори. Когато сенките ще отлетят и порти вечността ще ни разтвори да изцели, поправи, приласкае, Сам Бог в един завет на любовта творение с Творец ще съчетае. 26 август, събота, 2006 г. Сливен ЖАЛЪК? Жалък ли е слънчевият лъч, минал звезден път в далечината, но угасващ в сблъсък със земята. И дори това да е в калта, пак е светлина! Та нали в пръстта се ражда красотата, зрее жито и цъфтят цветята, и живот избликват вред полята, щом до тях достигне светлината. Жалкото е само в тъмнината! Жалък ли е твоят славен Бог, ако е във дреха на смирение, ако вместо в величав чертог Го откриеш в скръб или гонение? Та нали Христос бе плют, руган и с венец от тръни увенчан? Но нима да бъдеш унизен значи, че си паднал и сразен? Всеки връх е сам, велик, висок… И в немилост, Бог остава Бог! Жалък ли съм, щом съм с светлината? Щом със Бога пълня си душата? Може да изглежда и така, може да ме тъпчат със крака и надменно да ми се надсмиват – само още вяра в мене вливат!... Затвърждават моя идеал, че безсмислено не съм живял. Който е във Бога, той е жив, той пребъдва, зрее и е цял! София, 25.10.2005 г. ЖЕНА Творение на Бога, агент на Сатана, създадена за дружба сред райска самота; помощник и приятел, съпътник нежен, мил; превърната от злото във идол и кумир. Носител и творител на вечна доброта и спътник-изкусител – това си ти, ЖЕНА! И близка, и позната, гориш с негаснещ плам, и паднала, и свята оставаш траен храм; интригата, живеца на всеки карнавал, и люлката, и жреца за всеки идеал. Във образ ти двузначен – велика и позната, жена, кой вижда в теб душата? Ти с него си навред и той във теб – човека; услаждаш и горчиш душата му от века. И в кръшен детски смях, и в приказната булка, и в чашата със грях, и в дяволска цигулка; и в гениален план, в възторг или във срам, жена, не си ли там? Загадка и фантом, царица в своя дом. На детската душа пред светия олтар – щастливата звезда и извор на добро. И все пак „бумеранг” във своя тайнствен чар. Че всякоя „аферичка” неясна обагря се с ликът ти о, прекрасна; че никъде човекът не е сам – до него като сянка ти все бдиш – „Шерше ла фам!” Сливен, септември – октомври 2005 г. ЗАЩО? ЗАЩО тъй бързо дивото расте и буренът е пръв да заглушава? А правдата невръстно е дете и добродетелта все изостава? Защо с нечестност често се успява и пред лъжата кланя се светът, а истина посмъртно се възпява и следва тя на мъченица път? Защо грехът така ни съблазнява, че жертваме за него идеал? На светъл ангел се превъплъщава, а е паница леща или … кал! Аз знам, защото трябва да избирам, да бъда роб или на свобода и мисълта лукава да парирам, преди да стане в мене тя греда. Защото сме деца на светлината, родени сме под Божия закон, а Сатана изисква ни душата, за да я включи в своя мрачен трон. Стрелци, 17 юни 1997 г. ЗЛАТО В бездни по-дълбоки от земната гръд, в висини по-сяйни от звездния път, в сейфът на душата, в Светая Светих едно злато чака, скрило блясък тих… То не ръждавее, не се помрачава повече нараства, като се раздава, с времето добива по-голям карат, еднакво приляга на стар и на млад. То е скрита сила, извор на живот, кичеста градина, свела тежък плод то не се ограбва, нито се краде, но обогатява, ако се даде. Майка, братство, близост, трепет, длъжност, зов, имат едно име – името ЛЮБОВ. Боже, какво чудо, какъв дивен сън! Пречисти туй злато и в мене с огън! 12 август, 1996 г., Сливен ЗОВ Ела , царю, желан от вековете! Един народ очаква Те и бди! За Твоя ден копнеят световете. Очакват го небесните звезди! Ела, към Теб поглеждат времената! Земята ври, тресе се и гори! Вълнуват се отново племената, очакват Те и мъртвите дори! Къде да дойдеш? Пълна е земята. Пак няма място де да се родиш! И днес все тъй заети са сърцата, къде ли може да се подслониш? Кога да дойдеш? Денем? През нощта ли? И ден, и нощ все бързаме, градим!... Дарителю на времето, кога ли за Теб ще можем час да отделим?! Защо да дойдеш? Имаш небесата! Във земен трон не ще благоволиш… На суета тържище е душата. С гнева си свят ли ще я посетиш? Ний пеем Ти: „Осанна в висините!” И молим се прочувствено: „Ела!” Но пазим още идолите скрити, на Каин смъртоносната стрела… Защо не дойдеш Ти в космична слава с небесни ангели да победиш? О, знам защо Ти толкова се бавиш, защо отвън пред моя праг стоиш… Стоиш и чукаш със ръка ранена, забавил времената зарад мен; стоиш и чакаш – хляба Си със мене да споделиш в превалящия ден… |
ЖАЖДА ЗА ОБИЧ
Дъще моя, обич светла, извор мой, що в скръб родих, множества със теб наситих, но от тебе сам не пих… Друг заситих с свойта жажда; смях от вопли сътворих… И затуй, че ти се раждаш с никого не споделих! Гордост моя, знаме мое, с теб отново се родих! Ти расти, а аз ще тлея, свързан с теб в нетленен стих! 1990 г. ЖЕЛАНИЕ Искам във сън да заспя искам сън, в който да бдя и да съзирам брегът, чакан след дългия път. Сън за зелени поля, сън за гальовни лъчи, сън, бил сам сън във съня с будно сърце и очи. Чакам желания сън, искам аз пак да заспя и да сънувам, че съм в юнните дни, в младостта. Но не таз, в която живях, която сама се отрече; която мечтах, размечтах и в сън не приспива ме вече. Искам аз чудния сън на вечната доброта, искам възкресния сън и думите на Христа. Искам невидим растеж, тайнство всред земни недра, искам сърдечен гореж – изблик на жива вода! Искам да имам ръце пълни с добро и храна, здраве, творящи ръце и милост, и добрина. Искам живот неживян – обич наместо вражди, искам пленителен блян и рало в рохки бразди. ЗАЛОГ Залагам на живота в най-висшия облог, залагам на ЧОВЕКА на всички времена; на истинската вяра във истинския Бог, на жаждата за вечност и вечна красота. Не е без цел живота, не всичко – суета. И кръстът и Голгота са план от вечността. Залагам на живота, що победи смъртта, превърна мрака в ден и във благословение. Велика, славна вест прониква във пръстта, единствен епитаф признавам: ВЪЗКРЕСЕНИЕ! Ако изгубя дом, приятели и слава, и бродя непознат, и бъда нежелан, аз царския си род ще помня и тогава, и висшия живот, за който съм призван. Готов съм и да любя, и да съм неразбран, готов съм и да губя, и да остана сам. Научих се да страдам, да нося своя кръст, да ставам, като падам, да съм непобеден. Научих се да виждам във всичко Божий пръст. залагам на живота, на идващия ден! Залагам на живота пречистен, обновен, в който чрез смърт се влиза и чрез новорождение на новия човек от грях освободен, от Бога осветен, приготвен за хваление! Залагам на любов, на милост, на прощение, на дух за кръст готов и на дълготърпение. Залагам на живот със ново измерение, на неговия плод, що зрее вътре в мен; на неговата сила велика във смирение. Залагам на живота обилен и блажен! Залагам безвъзвратно – живот срещу живот без мнение обратно, без мост за отстъпление! Ако изгубиш Ти, със теб губя и аз, ако спечелиш – с теб празнувам възкресение! Но знам, не съм изгубил в такъв един залог и Бога недобюбил, не съм приел чужд бог. По-силна от смъртта, по сладка от живота намерих любовта във Твоята любов! Намерих радостта във твоята Голгота и с нея – вечността!... Залагам на живота! Сливен, май 2005 г. ЗАЩО Дойдох във този свят аз без да знам нито защо, ни що да диря там. Повлече ме голямата игра и ме облече в слава и във срам. Прилежно и безпътно я играх в копнежи нежни и във явен грях. Ту с дързост смела, ту обзет от страх и все напред …, но накъде вървях? Един въпрос гореше в мен: Защо? Защо е този свят, защо съм аз? Кой бе забъркал моето тесто, чия ли воля и чия ли власт? Запитах майка, с нея първи плод: Защо си дала на дете живот? Защо животът пак да продължи и като дълг нарастващ да тежи? Ответът майчин бе един: Любов! Аз следвах вложеният в мене зов; аз искам да живея, за да дам… И по-добър мотив от тоз не знам! Оставям всички мъдри философи и дидактични поетични строфи, религии с мистична светлина и науки безброй, освен ЕДНА – науката за вечния живот! На вярата спасителния плод, за истината, за „добрата част”, за Бог-Любов и Неговата власт. За Онзи, Който е от „Вечността”, но зарад мен роди се на света и най-великата борба води, и най-високата цена плати! Той стана моето непроменимо кредо и станах аз най-вярното Му чедо, познавам Го и Той познава мен – това спечелих и съм с туй блажен! Аз знам защо горя животът в мен – за Него бе, за Неговия ден! За мене да живея е Христос – сам отговор на вечния въпрос. Не само аз, и ти си, друже, с мен във таз съдба и с този шанс вграден – за вечност и за щастие роден. Помни и не изгубвай своя род, дори под кръст и увенчан с печал, не изоставяй Бог и идеал! Върви напред към вечния живот! ЗОВ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ Елате всички да се поклоним във Дух и истина и с тържество! Неръкотворен храм да съградим, да се родим със ново рождество! Елате във спасителния час! В деня Му благодатно осветен! И принесете с благодарствен глас хвалебен дар, в сърцето удвоен! Елате с радост да се поклоним пред този Бог любящ и вечно жив! Той бди във будност и когато спим, закриля ни всеблаг и милостив! Вземете принос – жертва на хвала! Елате дружно да благодарим на Царя наш, на вечната скала, Приятеля най-близък и любим! Сливен, август 1997 г. |