E Д И Н Б О Г З А Т Е Б !
Тема 7.
„Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води
Ме завежда. Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти Си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми. Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен.”
Псалм 23
На един доста нетрадиционен конкурс, горният Псалм трябвало да бъде рецитиран от двама души – един изтъкнат артист, майстор на словото и един дългогодишен духовен пастир – проповедник на Божието слово.Пръв излязъл пред многолюдната зала артистът – рецитатор. С присъщите си умение, дикция, интонация и чувство, той направил блестящо изпълнение. След като свършил, залата гръмнала от нестихващи ръкопляскания. Когато тишината била въдворена, на подиума се качил пастирът. Притиснат от товара на своите години, той бавно заел определеното място пред катедрата, тъй както го бил правил цял живот. И казал псалма, тъй както го бил правил цял живот. Та неговият живот бил изпълнен с тоз псалм! Когато свършил, в залата не се чуло нито едно ръкопляскане, нито една овация, или аплодисмент. Царяла мъртва тишина.Само в много очи блестели сълзи и се стичали по бузите. Когато първото впечатление преминало, артистът се качил на подиума и поздравил пастира с думите: Аз познавах псалма, но вие познавахте ПАСТИРА!
Читателю, здравей! Може би, още в началото, прочитайки заглавието си казваш: Хайде-е-е! Почна се! Така си и мислех, че зад всичко се крие агитация и пропаганда! Ако си помислил така, благодаря ти!Правиш ми чест, защото аз не обичам да агитирам, нито да ме агитират. Това е може би, най-слабото ми място. Ако съм успял да упражня и най-малък „натиск” над теб, това ме ласкае. То значи да ми признаеш нещо, което нямам…Благодаря! Ще го задържа, ще си премълча и ще му се порадвам известно време, защото най-сладките преживявания са фантастичните,илюзорните, мечтите. Защо да не си взема малко отпуск от действителността и се почувствам в роля, която не е моя?
-Хитрец! – ще си кажеш пак. Че не е ли било това работата ти цял живот?..
- Моля те да ме изслушаш. Не ме смесвай с онзи пастир в началото. Той е друго нещо, а аз – съвсем друго. Чуй ме… Още в началото на моята служба като проповедник в София, стажувах при един добър и духовен пастир. Той беше такъв, като онзи, но аз бях далеч от него. Част от задълженията ми беше да посещавам някои семейства и малки групи .В един дом имаше една възрастна жена, обездвижена, с напредваща парализа. Тя разбираше, че си отива и искаше да се хване за нещо, което й бе убегнало в младостта и здравето. Членовете на семейството й я уважаваха много и правеха всичко възможно да облекчат състоянието й. Аз трябваше да изнеса поредица от часове върху библейските истини и да запозная госпожата с основите на вярата и надеждата, така както са представени в Библията.Там обаче, идваха да слушат и някои съседи и самите близки на болната. След една от малкото срещи, които имах там, тъй като работното ми място скоро беше сменено и трябваше да отпътувам,една млада и жизнена жена /дъщеря или снаха на болната, не помня/ ми каза: Тази материя докосва нещо в мен. Чувствам, че и аз имам някаква потребност, липсва ми нещо, но не зная дали бихте могъл да ми го дадете…Наскоро се задомих и бях преместен на работа в провинцията. Предадох грижата за тези хора на друг колега и връзката ни прекъсна. Не зная какво стана.Улисах се в новите условия на живота си – бях младоженец, имах голям район за обслужване из който пътувахме, родиха ни се деца и съвсем загубих връзка с ония хора. Какво стана с тях не зная. Но знам едно със сигурност- Аз не можах да отговоря на духовната потребност на онази жена. И как да й дам това, което и на мен липсваше, което нямах?
АЗ НЯМАХ МОЙ БОГ! Известни познания имах. Божието слово беше в ръцете ми, то беше и на езика ми, интерес в слушателите имаше и словоизраз не ми липсваше. Но да дам на жадното за Бога сърце неговия копнеж, да му поднеса водата на живота, да му открия неговия Бог и да го вложа в сърцето му – аз не можех, защото и самия аз бях в същото състояние. Дали онази жена не почувства това, когато ми каза: „……. Не знам дали можете…” А аз нямах смелостта да й кажа: Не, не мога!
От тогава са минали повече от 47 години. Аз не срещнах Бога лице с лице; не получих свръхестествени откровения; не извърших чудеса и чудотворни изцеления; не нахраних хиляди гладни и не ходих нито веднъж по вълните като Исус. Но ако ме запитате: имаш ли своя Бог- Ще ви кажа: ДА! От всичко, което все още имам, това е най-сигурното и най-значимото. Аз може да се смалявам, но моят Бог расте, расте вътре в мен. Аз все повече се изпълвам с чувството за Неговото присъствие, все повече Го виждам в моята съдба, все повече Го откривам в моя живот, все повече Го чувам в моята песен и все повече Го разбирам в моите преживявания – злополучия или успехи, печалби или загуби. Той прави да умирам за да живея; да страдам за да се радвам; да губя за да печеля. Какъв чуден Бог! Мислите, че това е мое субективно внушение ли? Не, чудното е , че това е действителност и че тя е и моя.
„Блажен си , Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.Мат. 16:17.
„Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени ония, които без да видят са повярвали. Йоан 20:26-29.
Аз не видях и не извърших чудеса, но получих блаженството, за което говори Исус. И то ми стига. Тома видя своя Господ и извика „Господ мой и Бог мой!” Аз не съм Го видял, но заявявам: Господ мой и Бог мой!
Любезни ,читателю, кое предпочиташ, да видиш живия Бог за да повярваш, или да Го имаш в себе си и да си блажен? Кое ще те сближи повече с Него? И по кое ще те познае, когато скоро дойде в тройна слава?
Прости ми, че ще си послужа малко с подтик и внушение, но онзи стар дълг отпреди 47 години, още ми тежи.
Имай СВОЯ БОГ! Имай Го не само на устните, но в с е б е с и , в с ъ р ц е т о и живота си! Бъди блажен!
„Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.”
Йоан 14:23
НАМЕРИ И ИЗБЕРИ СВОЯ БОГ
Както е тръгнало, няма да мога лесно да се отърва от императивите, а ти, читателю от мен. Това пак заприлича на агитация, но тя не е моя. Ще си послужа само с един пример, който лежи далеч назад в историята, когато едно голямо общество, цял един народ, е трябвало да намира и избира своя Бог. Има два такива забележителни моменти в историята на древния Израел: Първият е по времето на Исус Навин, около 1400 години преди Христа Ис. Навин24:1:.
„Изберете днес кому искате да служите- на боговете ли на които служиха бащите ви….. Но аз и моят дом ще служим Господу”
Другият случай е векове по-късно, когато идолопоклонството е застрашавало отново еврейския народ и пророк Илия се е борил против него- 3 Царе 18:21:
„ Тогава Илия дойде при всичките люде, та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Ако Йеова е Бог, следвайте Го; или ако Ваал е бог, следвайте него…”
Пред тази дилема е бил изправен древният израилев народ по времето на пророк Илия.Тогава,под силното влияние на съседна Финикия било въведено поклонението на Ваал. Кланяли се на два бога – на Йеова и на Ваал.Не им пречело да се молят и на двамата. Ваал не бил много засегнат от това, но Йехова не приемал такова съвместно поклонение. Той изпратил Своя представител пророк Илия да свика една богоизпитваща среща на планината Кармил. Там народът присъствал на един недвусмислен тест относно това, кой е истинския Бог и на кого трябва да се служи. Резултатът бил респектиращ и народът единодушно решил: Йехова, Той е Бог! 3 Царе 18 глава.
В А А Л Д Н Е С
Изминали са много години и векове от онази решаваща среща на планината Кармил. Сменили са се много поколения и родове. Светът се е променил и хората са заживели по нов начин. Обаче, старите проблеми не са отминали и спорът между Йеова и Ваал не е приключил. Днес той застава пред нашите съзнание и съвест с нова сила и иска отговор на въпроса: КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ БОГ?
Онзи Ваал вече не е актуален претендент за обожание от страна на човечеството. Той отдавна е в историята и в музеите. Но съвременното човечество, като цяло, все още не е намерило своя „един Бог”, на Който да се покланя по единен начин .Всъщност, много интелигентни и влиятелни хора не Го търсят персонално, а по-скоро по един абстрактен и рационален начин, като една с и л а , като едно виртуално присъствие, като един „непознат Бог”, както древните гърци Го нарекли.Деян. 17:23.Запазили са Му място в сърцето си, почитат Го като светиня, дори черпят вдъхновение от Него, но толкова! Той няма конкретни измерения, черти и изяви за тях – нито физически, нито духовни. Не знаят как да общуват с него, не търсят начини да го намерят и опознаят; не очакват и Той да ги потърси и да поиска нещо от тях. Оставят на случая да им предложи нещо повече, ако има такова. Такива хора, може и да са „религиозни”, но са безбожници - те нямат БОГ.
Те нямат Бога, но ако са интелигентни, надарени и достатъчно развити морално, имат място за Бога в себе си, защото самото им устройство като личности е едно богоподобие. Те самите са едно светилище, един „храм”, който добива смисъл само във висшата служба на свещенодействието и поклонението. Те имат разум, имат чувство, имат съвест /доколкото не е похабена/, имат и душевни и духовни ценности; имат и „място” за нещо повече, но по липса на знание за това „повече”, запълват мястото му със сурогати. Поставят на трона в сърцето си ”божества”, които са им по-познати и по-близки. Нека наречем тези заместители на истинския Бог, „Ваал”, съвременният В а а л. В такъв случай, той не е реална личност, а з а м е с т и т е л .Този заместител, заел мястото на един истински пълноценен, жив и всемогъщ Бог, може да е всичко, което ме представлява като личност: моят мироглед, моите идеи в социално и личностно отношение, моите интереси наклонности , предпочитания и практики, моето хоби, социални аспирации и статус, моите увлечения,зависимости, страсти и слабости.Когато ме изпълнят до краен предел и не оставят място за Бога, те стават мой „бог”, моя доминираща движеща висша сила в живота ми. Бихме могли да формулираме това още така : Всяка доминираща, водеща сила в живота на личността /и обществото/ която ни владее и контролира физически, умствено или душевно и духовно, се превръща в „божество”, т.е.заема мястото на Бога. Поклонението пред нея става чрез отдаване вниманието, интересите, силите, средствата и чувствата ни другаде, а не пред олтара на истинския Бог.” Друго божество” е всяка кауза, идея или идеал, дейност, развитие и изява, които изместват истинския Бог от законното Му място в сърцето и живота на личността.
Докато живият Бог, Йеова, и днес е същият /Евр. 13:8/, Ваал е с много нови лица. Ще ги засегнем от четири главни гледни точки.
ЧЕТИРИТЕ ЛИЦА НА СЪВРЕМЕННИЯ ВААЛ
Да хвърлим поглед към четири най-популярни образи, в които се представя съвременният „Ваал”. Те засягат:
1. Произхода на Вселената и еволюционната теория.
2. Цивилизацията, социалния прогрес и благоденствието
3. Личният свят на човека,живот, творчество, щастие и слава
4. Традиционната религия, култове и поклонение
1.Произходът на Вселената и еволюционната теория
Произходът… началото… това е най-логичната отправна позиция по въпросите за отношението между човека и Божеството. Правилно решен, този въпрос не оставя място за много теории, хипотези и вярвания, които пълнят главите на много хора днес.Колкото всички сме съгласни, че Вселената, светът, съществуват, толкова непримирими и различни са разбиранията КАК всичко това е дошло в съществувание. Никой не може да го докаже или покаже. Тръгва се с аргументи и се продължава с в я р а . Спомнете си сентенцията на Чарлз Чаплин:
„Вярата е продължение на разума”
Това не е научен труд, а есе, което цели да насочи мисленето ни към правилното отношение между човек и Бог. Но и ако беше научен труд и ако съдържаше цялата информация, налична в знанията и опита на човечеството, пак щяхме да стигнем до в я р а. Пак нямаше да знаем всичко и би трябвало да направим своя избор по критерий , който е личен, а не механичен, само обективен или задължителен. Защо това е така, сега нямаме свободата да определим, но имаме думите на Исус, които ни помагат:
„Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”
Йоан 8:32
Обаче, тъй като не всички приемат „истината” на Библията, а не могат и да отрекат явно съществуващия свят, те трябва да си послужат с някаква „вяра”, там където свършват опита и знанията им.
Най-популярната и съвременно звучаща космогонна теория е тази за големия взрив. Както вече бе отбелязано веднъж, тя не отдалечава, а доближава науката до библейската истина за сътворението. А за произхода и развитието на живота има хипотези, от които най-възприета и ползвана е теорията на Дарвин за еволюцията и произхода на животинските видове. За нея ще кажем няколко думи, не толкова поради научната й достоверност, отколкото от уважение към личността на самия Чарлз Дарвин. Както бе споменато, като основоположник на идеята за възможен произход на човека от маймуните и по-низши видове организми, се счита английският естественик Чарлз Дарвин. Своите наблюдения, идеи и заключения, той е изложил в книгата си „За произхода на видовете”. Наблюдавайки съществуващата конструктивна връзка и преливност във формите на отделните животни, той достигнал до идеята, че е възможно, те така да са се видоизменяли с течение на времето, че едни форми да са произлизали от други. Той обаче не е бил невярващ човек и не е отричал Създателя. Считал е просто, че делото на Създателя е продължило само да се усъвършенства.Разказва се, че веднъж, когато имал видни посетители, те били накарани от иконома му да почакат, защото „той се моли”.
Истинският „Ваал” се създава по-късно, когато материализъм и атеизъм се съюзяват, стъпват на теорията на Дарвин и създават от нея едно „верую” на атеизма. Тази теория за самостоятелното зараждане на живота ползва и научни факти, но самата тя не е чисто научна, защото не е честна и безпристрастна. В нея има явно премълчавани слабости и прозира отношението на ”някой”, който е познат не само на човечеството но и на целия всемир, далеч преди Дарвин. Това е едно от лицата на съвременния „Ваал”. Това е новата „вяра”, заместител на „вярата, предадена веднъж завинаги на светиите”според Послание на Юда стих 3.
АРГУМЕНТ ИЛИ ИЗМАМА ?
Еволюционният процес, ако въобще съществува, е длъжник на всички ни. Той има да доказва себе си в много слаби и недоказани пунктове: липсващи звена, предпоставки за възникване органи и системи, които нямат някакъв прецедент за копиране, тенденциите в природата към деградация, а не към усъвършенстване, уязвимостта на един организъм докато премине в друг,неизбежните несполучливи варианти, докато се стигне до коректната форма. Напр. защо няма кучета или коне с по три крака и птици с по пет крила? Би трябвало да бъде пълно със такива „експериментални модели” на природата. Напротив, тя открай време работи като по план и създава всичко „според вида му.” Да не би другото да е плод на човешкото въображение?Или на недобросъвестност? Следният анекдот навежда към такива мисли: Студенти по биология от класа на Дарвин, решили да се пошегуват с новата за тях еволюционна теория. Те взели части от различни редки насекоми и сглобили един „нов”, непознат на науката „ вид”. Показали го на естественика и поискали да им каже какъв точно е този вид бръмбар, разбира се мъртъв . Дарвин го разгледал внимателно и попитал:
- Did it hum when you caught it? Бръмчеше ли когато го хванахте?
- Yes, it did hum. Да бръмчеше.
- Then it must be a humbug. Тогава, той трябва да е „измамник. „
Тук има известна игра на думи. От hum-бръмча и bug-бръмбар, буболечка , лесно става humbug-измамник.
И от палеонтологичните находки лесно стават измамници, стига да има кой да ги сглобява . Да, еволюцията май има нужда от още „еволюция” за да стъпи на краката си и да не бъде „измамник”. Но това е неин проблем и нейна грижа.Ние имаме един завършен свят и само Един Единствен претендент за авторство – Творецът БОГ!
ИСК ЗА ЛЕГИТИМНОСТ
Еволюционният процес се дисквалифицира още в самото начало, ако не може да обясни едно странно обстоятелство: защо всички истински исторически данни за човешкия род са само отпреди около 6000 години? Те изобилват в рамките на тоз период, като археологически находки: писмени паметници, сказания, легенди, исторически факти, произведения на изкуството и бита, руини, останки от строежи …. И т.н. От тези достигащи до нас източници знаем за древните култури, народи и градове: Египет, Вавилон, Асирия, Урарту, Шумер, Акад и т.н…. Всички те са в познатата ни и добре документирана история, която съвпада с историята представена ни в Библията. Но веднага преди този познат ни исторически период, сведенията изведнъж свършват и учените минават на фосили, седименти, части от скелети и кости и разни съмнителни спекулативни „доказателства” за евентуална еволюция.Тези доказателства се датират много условно и често търпят корекции от порядъка на стотици хиляди години. В същото време, не може да бъде посочен нито един факт, събитие, царство или личност, които са предшествали познатата ни история. Дори няколко века или хилядолетия преди това! ЗАЩО? Би трябвало да имаме множество исторически доказателства от времето преди това, описано в Библията. Би трябвало патриарсите от Битие да знаят за предшественнците си, поне най-близките преди тях, тъй като човешкият живот тогава е бил много по-продължителен и достигал до почти хиляда години. Би трябвало да ги споменават, отразяват в своите спомени, разкази и други следи, които са оставили. Нищо подобно! Аврам, Исаак и Яков не знаят нищо за други народи и събития дори сто години преди библейския доклад, където са корените на родословното им дърво. Разказът за сътворението и първия човек Адам, им е бил познат почти на „семейни”начала, защото Адам е бил още жив, когато се е появило седмото поколение след него в лицето на Матусал. По онова време едно твърдение че има човечество преди Адам би било абсурдно, никой не би го приел като нормално и затова го няма. Така, още тук, в най-простата историческа справка, еволюционният процес се явява хипотетичен, недоказуем и недостоверен. Той е фантом и с това съвременния еволюционен „Ваал” е нелегитимен.
Г а в а о н с к и я т с и н д р о м
Вместо да представи убедителни доказателства, или поне някакви следи за народи, живели непосредствено преди тези които знаем, съвременният „Ваал” изважда от земните пластове едва крепящи се останки от кости, вкаменелости и мъчно-разпознаваеми части от организми. Именува ги: неандерталски човек , кроманьонски човек, явайски и пилтдаунски човек и какъвто и да е друг човек. После ги датира /дори и да е радиоактивно/ със съмнителна възраст, която при нужда коригира с по няколко стотин хиляди години и с този архаичен арсенал доказва себе си. По липса на нещо по-добро, това се приема като достатъчно, но твърде много напомня историята на „гаваонците”, записана в Стария Завет, Исус Навин 9:3-16. При Исус Навин и израелските старейшини дошли от „много далеч” едни изтощени, окъсани хора, извадили мухлясал хляб и овехтели мехове с вино… И с тази „ неоспорима древност”, сключили един много съвременен и навременен договор – опазили си живота.
Да, тази хитрост в миналото,вече добре забравена, може да се ползва с успех и днес. Но тя не прави измамата истина. И не дава легитимност.
Прирастът на земното население е друг зрителен ъгъл, от който достигаме до същите заключения.От осемте души преживели потопа е могло да се развие днешното население на света. И за 16-те века преди това, се стига спокойно до първата човешка двойка, сътворена от Бога.Но къде е „светът” преди Адам? Ако го имаше, нашият свят отдавна би бил пренаселен.
Еволюционизмът е една теория, която се крепи на много хипотези, най-главната от които е че н я м а Бог. Но и самата тя не може да бъде „богът”, който да Го замести. Днес ние отново сме изправени пред дилемата „Йеова или Ваал”И фактите, не са в полза на „Ваал”.
2.Пр о г р е с ъ т , ц и в и л и з а ц и я т а, благоденствието.
Научно-техническият прогрес на човечеството, развитието на цивилизацията, очакванията за благоденствие, са друг мощен фактор в отклоняване вниманието подир съвременния Ваал .Може ли този фактор, този култ към неща, които сами по себе си са добри, да бъде път на спасение за човечеството? Може ли да бъде „бог” и „религия „ на съвременния човек? Да видим.
С в е т ъ т т ъ р с и с п а с е н и е
„Спасението” е вечна човешка тема. Тя придобива различни звучения и измерения в различните времена. В своята хилядолетна история, човешкият род е бивал изправян пред всякакви опасности и заплахи: Кръвопролитни войни и вражди; смъртоносни болести и морове; страшни природни бедствия и катаклизми; робовладелчество и диктатура, расови и други дискриминации и икономическо неравенство; тъмни векове на невежество, схоластика и фанатизъм, религиозни гонения и нетърпимости. Уморено и отегчено, то е очаквало своето време на пълен въ зход,всестранен разцвет и благоденствие – един съвършен свят, без недостатъците и несъвършенствата на познатия. Редица социални мечтатели и реформатори като например: Платон, ”За държавата”, Монахът бунтовник Кампанела „Слънчево царство”, Томас Моор”Утопия” и др. създават свой модел на такъв един свят. Ренесансът отваря широка врата към тази въжделена мечта на човечеството. Стартът, даден в областта на наука, хуманизъм и изкуство, очаква от по-новото време да прибави, научно-техническия прогрес към започналото зазоряване.- Като че ли вече се задава ерата на благоденствието, златният ден на човечеството – просвета, култура и духовен възход.Светът би могъл да си позволи да очаква своето желано време на нов живот. През втората половина на 19 в. и началото на 20 в. това време като че ли било дошло. Науката бурно се развивала. Учените правели откритие след откритие и подобрявали бита, транспорта, съобщенията с непознати до тогава улеснения и удобства.С парната машина, електричеството, радиото и телефона, с двигателите с вътрешно горене , автомобила, флота, въздухоплаване, човекът ставал пълен господар не само на земята, но и на водата и въздуха. Към това се прибавили и откритията в областта на радиоактивността и вече прозирали необятните перспективи на ядрената енергия и енергетика, извеждани теоретично чрез трудовете на Айнщайн. За много оптимистично и мечтателски настроени умове, идвало онова отдавна ожидано време, когато машините ще отменят човека в тежкия му труд, а той, освободен, оборудван и въоръжен, ще може да се отдаде на по-висши занимания – творчество в наука, изкуство и уреждане на един по-щастлив живот.
Научно-техническият прогрес обаче, не се оказа истински верен приятел, а коварен съюзник, който обърна оръжието срещу онзи, който го бе създал. Първата и втората световни войни станаха възможни именно поради високото развитие на техниката.
След разгрома на хитлерофашизма, оставил дълбоки рани в тялото и душата на измамения жител на планетата изгря нова надежда. Появи се слънцето на социалната революция. Социалистическите идеи за равенство, справедливост, мир и максимално увеличение на материалните блага, завладяха една голяма част от света.
Бях в детско-юношеските си години, когато тази вълна заливаше и нашата страна. Новият революционен строй прекрояваше обществения живот, изпълваше мислите и идеите и вещаеше „сияйните върхове” на социалистическото благоденствие. Още звучи в ушите ми припева на една масова песен, която отразяваше същността на тази „нова вяра”:
„Гърмете могъщи юзини,
Люлейте се буйни жита!~
Настъпват чудесни години
На труд, на подем, красота!. . .
Трогателно! С детинска доверчивост пеехме и вярвахме. . . Докато този мираж избледня, разложи се пред нас и трябваше да бъде погребан. Днес, в началото на двадесет и първото столетие, живеем в реципрочната стойност на цитираното четиристишие.
Не само, че социализъм, наука и техника, образование, възпитание и религия не донесоха спасение на нашата цивилизация, но 21-ят век влезе с още по-остри, заплетени и застрашителни проблеми: Екологични, етнически, социални и политически, икономически и здравни. И като връх на този тревожен конгломерат се роди световният тероризъм!
Има ли място въпросът за с п а с е н и е т о ? Той не е вече личен, нито групов, нито национален или континентален въпрос, а всеобщ, глобален въпрос на цялото човечество,въпрос номер едно на планетата! Нашият свят показва симптоми на крайна фаза на неизлечимо заболяване . Той спешно се нуждае от първа помощ и спасение. Но има едно много особено обстоятелство. „Пациентът”, натрупал толкова много диагнози, истории на заболяването и злополучен опит , сам не е убеден в състоянието си. Той се държи двузначно, като ту проявява признаци на тежко, безнадеждно боледуване, ту пък изявява претенции за пълноценност, добро здраве и невмешателство в личния му живот… Може би, е станало най-лошото – нашият свят е изгубил своята идентичност. Човечеството не знае кое всъщност е то,откъде произлиза, на какъв ред трябва да се подчинява и какъв закон трябва да го управлява. В това си състояние, то не е способно да определи каква цел трябва да преследва и ако е в беда как трябва да се спасява.
Оцеляване и с п а с е н и е не са едно и също. Първото е приложимо за всеки биологичен вид и може да се постигне по пътя на неговото историческо развитие. Второто е над-биологично и касае всяка завършена личност, която има свобода на мисълта и волята и упражнява правото си да търси своето начало в едно сродно и още по-висше измерение. КОЙ КАК поставя въпроса за спасението, проличава от това КОЙ КАК подхожда към него.
Читателят сам може да прецени на какъв култ или на какво „божество” би поверил живота, сигурността и спасението си. СПАСЕНИЕТО, а не просто „оцеляването”!
3. Л и ч н и я т с в я т на човека – живот и щ а с т и е ,
т в о р ч е с т в о и с л а в а .
„Хляб и зрелища”, тази прочута латинска максима отразява общочовешкия нагон на всички времена за силни усещания и преживявания.Когато варварското нашествие вече разкъсвало великата римска империя, някои мислели само за едно - да не престанат зрелищата. Били готови да загубят войната, но не и да се лишат от зрелищата по арените. Този дял от човешката психика, апостол Йоан е окачествил с думите: похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота” 1 Йоан. 2:16-……В този свят на алчност, гордост и мегаломания, всеки се стреми да има един олтар или олтарче, пред които да се „кланя”. Библията го нарича още „богът на този свят”.
Когато човек заживее устремно и се включи всеотдайно в световната надпревара, борба за надмощие, творческа изява и слава, той въвежда в себе си един култ и един безмилостно взискателен „Ваал”. Но ако животът премине само така, „горивото” изгаря, времето свършва и в края личността се чувства ощетена от нещо. Душата остава лишена от „водата на живота”, бива измамена и ограбена. Нещо подобно се е случило в живота на великият композитор Джакомо Пучини. Един негов биограф пише:
„Вечер сяда пред голямото си радио. Върти копчетата: Бохеми… Бътерфлай…. Тоска…. Манон Леско…… навсякъде по света. Забележително! Неговата музика грабва милиони сърца….. Неговата любов шества. Горд ли е? Щастлив ли е? На един лист хартия пише, а може би сам не знае какво: Изкачих се на върха, но не намерих убежище в голата и пуста висота на славата. Заведи ме, о Провидение при толкова лесно изчезващата светлина, в тихата долна на спокойствието, където със златна мъдрост мога да видя жътвата на зрелия живот…..”Следното стихотворение потвърждава това състояние:
Останал без другари, потънах в самота
И музиката даже, не радва ме сега
Напредва с тихи стъпки блажения покой
Честит ще ме направи най-сетне вече той.
Животът ми е мъка и станах аз страхлив,
А все твърдят за мене, че много съм щастлив!
Големите успехи, ликуване, любов,
навеки отлетяха, за края съм готов.
Тук всичко става нищо. Животът си тече,
Несетно отминава, към гроба ме влече.
Победата те следва, догде си още млад –
От нищо се не плашиш, душевно си богат.. . .
Аз влача се прегърбен, тежи ми старостта,
Пред мене зее бездна и дебне ме смъртта.
Джакомо Пучини
Творческият гений, опиянението пред прекрасното и съвършеното, любими занимания и привързаности, таланти, „звезди”и идоли пред които се прекланяме, могат ли те да заемат мястото на „бог” в сърцето ни? Да, могат, но само в наша вреда. Могат да го заемат, ако им позволим, но не могат да го изпълнят. Жалки величия, блесващи като метеори на небосвода и потъващи в мрака на забвението, те сами не могат да защитят себе си. Затова имат нужда от екзалтацията на обожанието и славата. Но останат ли сами, се свиват в конвулсия на безсилие и повтарят : Суета, суета, суета!
ДНЕС толкова много хора живеят със стадионите; вълнуват се по стадионите; работят и воюват по стадионите; дори умират по стадионите. Но БОГ НЕ Е НА СТАДИОНИТЕ.
Толкова много хора посещават концертни зали,естради, шоута и места за развлечение. НО БОГ НЕ Е В МЕСТАТА ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ.
Толкова много хора имат своите любимци, залагат на тях и печелят или губят с тях. НО БОГ НЕ Е В ТЕХНИТЕ ЛЮБИМЦИ.
Толкова много хора имат нужда един от друг,сближават се под различни форми или създават семейства, но БОГ НЕ Е В ТЕХНИТЕ СБЛИЖЕНИЯ И ДОРИ СЕМЕЙСТВА.
Не са малко и онези, които се затварят в себе си , в свой личен свят на отчуждение или някаква дейност. НО БОГ НЕ ПРОНИКВА И НЕ ПОСЕЩАВА ТЕХНИЯ „СВЯТ”.
ВСИЧКИ си създават свой „бог”и живеят със свой „бог”. Но знаят, че нещо там липсва и затова пазят едно незапълнено място за
„н е п о з н а т и я Б о г ”
А Този „непознат” Бог иска повече от всичко да стане познат на мен и теб!
НЯКОЙ се е помолил с безсмъртна молитва,която насочва към истинската посока за намиране Бога - истинският Бог, Онзи Когото единствено можем да наречем: МОЯТ БОГ:
„Господи, помогни ми да помня, че зад всяка усмивка се крие сълза; във всяка прегръдка – самотност; във всяко приятелство – разстояние; и зад всички форми на светлината –мрак ; че без ТЕБ и Твоята л ю б о в, съществуват само сълзата, самотата, разстоянието и мрака.”
Изкуството не е Бог. Красотата не е Бог.Властта и славата не са Бог.Възторгът и опиянението не са най-висшето морално удовлетворение. Същността е само в едно – л ю б о в т а!
БОГ е ЛЮБОВ!
4.Езическите религии и християнското м н о г о л и ч и е
МОЖЕ ЛИ съвременният „Ваал” да се яви с религиозно лице? Разбира се. Та той исторически и оригинално си е религия. Но тъй като Б о г - и с т и н а е само един, то и религията трябва да е само една. Затова: Религия, култ или учение, които нямат един празен гроб, един възкръснал Господ, един Спасител от греха и силата да възстановява Божия образ в човека, като го освещава, не са истински.Те могат да бъдат относително полезни, като спомагателни учения. Обаче в тях няма в е ч е н ж и в о т .
„Един Бог, една вяра, едно кръщение” Ефес.4:5,6.
Но какво да кажем за многоличието в самото християнство? Няма друго учение, което да е подразделено на толкова много църковни фракции. Да не би и „Ваал” да е станал християнин?
Истинската религия е била официална народна религия само при теокрацията на древния Божий народ евреите. След като Месия беше отхвърлен и разпнат от собствения Му народ, основаната от Него християнска църква не е вече общонародна, държавна и официална. Нейната автентичност се определя не от позициите й в държавата и обществото, а от верността й към заветите на Христос, изявени в Божието Слово – Библията. По силата на това обстоятелство се е получавал парадоксът християни да бъдат гонени от християни, измъчвани от тях и дори убивани:
„Ще ви отлъчат от синагогите; даже иде час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан 16:2.
Такъв е случаят с онази женица, която се почувствала подбудена да допринесе за изгарянето на Ян Хус, като еретик, прибавяйки малко съчки към кладата му. Той я забелязал и казал: O, sancta simplicitas! О, свещена простота!С невежествени подбуди няма да угодим на Бога, дори и когато изглеждат „свещени”.
Още приживе, Божият Син изобличи фалша в съществуващата религиозна система:
„Лицемери, добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им отстои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”
Мат. 15:7-9
След демократичните промени в края на 20-я век и нашата страна се отвори за посещение от страна на много гостуващи евангелизатори, които разясняваха библейските учения. В един град се провеждаше такава евангелизация.При госта-проповедник от друга страна, дойдоха представители на местни националистически организации и му поставиха въпрос:
-Защо сте дошли? Ние си имаме християнство. Отдавна сме го приели и го знаем.Идете в Африка, или на друго място, където хората не знаят и имат повече нужда.
Най-добрият възможен отговор на такъв един провокационен въпрос беше:
„Идете по целия свят и научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал…”
Мат.28:19,20.
Ако някой се чувства „научен”, няма защо да се дразни, а сам трябва да учи неуките. Ако пък има още какво да научи, няма защо да го възпрепятства. Официалният юдеизъм по времето на Христос, Го посрещаше със същия въпрос: Защо си тук? Ние си имаме всичко . . . . Но се заблуждаваха. И Той им го каза:
„Заблуждавате се, тъй като не познавате Писанията.”
Мат. 22:29
Точно в тези „Писания” ние днес четем:
„И това евангелие на царството ще се проповядва по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.”
Мат. 24:14
Слабото място на една утвърдена държавна църква е в нейната „държавност”. Истинското християнство трябва да е свободно от политически, национални и партийни обвързаности. Исус каза: „Моето царство не е от този свят.” Принципът на разделение между църква и държава е божествен. Сам Христос потвърди неговата валидност с думите „Отдайте Божието Богу и кесаревото на кесаря.”Марк12:1
Една традиционна, номинална религиозност не способства за опознаване живия Бог и приемането Му като личен Бог, защото:
1.Не черпи своите учения от единствения автентичен и боговдъхновен източник - Божието Слово, а си служи с много предания, поверия, странични учения и езически заемки.
2. Въвежда човешко посредничество по въпросите на съвестта и вярата, респективно изповядването и опрощаване грехове пред свещеник и ходатайството на майката на Исус - Мария.
3. Не просвещава достатъчно народа по въпросите на вярата и спасението. Така, личната отговорност пред Бога и грижата на душата за спасение чрез вяра, благочестие, придобиване опрощение и освещение се възлага върху човеци, а това е грях. Един е Ходатаят между Бога и човеците – Исус Христос.” 1 Тим 2:5.
4. Традиционните и официални религии са лесно податливи на манипулации, политически, национални и други давления, защото са зависими от светската власт и имат общи интереси.
5. Във истинската вяра се влиза чрез опознаване истината и кръщение, което е доброволен акт на съгласие и „завет” с Бога. В традиционната вяра се влиза по силата на рождението, националната принадлежност и без тест за библейска обученост и готовност.
6. Предсказаното” отстъпление” в редиците на християнската църква /2 Сол.2:3/ е намерило своето изпълнение в исторически план и ще го запази до края на времето. Съвременният „Ваал”ще запази характера си, дори и когато е приел християнски вид и е „покръстен”.
ЧИТАТЕЛЮ, На какъв „бог” ще се довериш? За кого ще отвориш сърцето си? Към КОГО ще се обърнеш с думите: ГОСПОД МОЙ И БОГ МОЙ!?
Твоят Бог, истински твой и жив Бог ти казва:
„ Аз Съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мен!
Изх.20:3
„Защото така казва Всевишният и превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е „Светият”: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да оживявам сърцето на съкрушилите се. Исая 57:15.
„Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда, като младоженец украсен, подобно на първосвещеник с венец и като невеста, накитена с украшенията си” Исая 61:10.
Нека спонтанният ответ на сърцето ми бъде:
Г О С П О Д М О Й И Б О Г М О Й !
А м и н !
„Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води
Ме завежда. Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти Си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми. Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен.”
Псалм 23
На един доста нетрадиционен конкурс, горният Псалм трябвало да бъде рецитиран от двама души – един изтъкнат артист, майстор на словото и един дългогодишен духовен пастир – проповедник на Божието слово.Пръв излязъл пред многолюдната зала артистът – рецитатор. С присъщите си умение, дикция, интонация и чувство, той направил блестящо изпълнение. След като свършил, залата гръмнала от нестихващи ръкопляскания. Когато тишината била въдворена, на подиума се качил пастирът. Притиснат от товара на своите години, той бавно заел определеното място пред катедрата, тъй както го бил правил цял живот. И казал псалма, тъй както го бил правил цял живот. Та неговият живот бил изпълнен с тоз псалм! Когато свършил, в залата не се чуло нито едно ръкопляскане, нито една овация, или аплодисмент. Царяла мъртва тишина.Само в много очи блестели сълзи и се стичали по бузите. Когато първото впечатление преминало, артистът се качил на подиума и поздравил пастира с думите: Аз познавах псалма, но вие познавахте ПАСТИРА!
Читателю, здравей! Може би, още в началото, прочитайки заглавието си казваш: Хайде-е-е! Почна се! Така си и мислех, че зад всичко се крие агитация и пропаганда! Ако си помислил така, благодаря ти!Правиш ми чест, защото аз не обичам да агитирам, нито да ме агитират. Това е може би, най-слабото ми място. Ако съм успял да упражня и най-малък „натиск” над теб, това ме ласкае. То значи да ми признаеш нещо, което нямам…Благодаря! Ще го задържа, ще си премълча и ще му се порадвам известно време, защото най-сладките преживявания са фантастичните,илюзорните, мечтите. Защо да не си взема малко отпуск от действителността и се почувствам в роля, която не е моя?
-Хитрец! – ще си кажеш пак. Че не е ли било това работата ти цял живот?..
- Моля те да ме изслушаш. Не ме смесвай с онзи пастир в началото. Той е друго нещо, а аз – съвсем друго. Чуй ме… Още в началото на моята служба като проповедник в София, стажувах при един добър и духовен пастир. Той беше такъв, като онзи, но аз бях далеч от него. Част от задълженията ми беше да посещавам някои семейства и малки групи .В един дом имаше една възрастна жена, обездвижена, с напредваща парализа. Тя разбираше, че си отива и искаше да се хване за нещо, което й бе убегнало в младостта и здравето. Членовете на семейството й я уважаваха много и правеха всичко възможно да облекчат състоянието й. Аз трябваше да изнеса поредица от часове върху библейските истини и да запозная госпожата с основите на вярата и надеждата, така както са представени в Библията.Там обаче, идваха да слушат и някои съседи и самите близки на болната. След една от малкото срещи, които имах там, тъй като работното ми място скоро беше сменено и трябваше да отпътувам,една млада и жизнена жена /дъщеря или снаха на болната, не помня/ ми каза: Тази материя докосва нещо в мен. Чувствам, че и аз имам някаква потребност, липсва ми нещо, но не зная дали бихте могъл да ми го дадете…Наскоро се задомих и бях преместен на работа в провинцията. Предадох грижата за тези хора на друг колега и връзката ни прекъсна. Не зная какво стана.Улисах се в новите условия на живота си – бях младоженец, имах голям район за обслужване из който пътувахме, родиха ни се деца и съвсем загубих връзка с ония хора. Какво стана с тях не зная. Но знам едно със сигурност- Аз не можах да отговоря на духовната потребност на онази жена. И как да й дам това, което и на мен липсваше, което нямах?
АЗ НЯМАХ МОЙ БОГ! Известни познания имах. Божието слово беше в ръцете ми, то беше и на езика ми, интерес в слушателите имаше и словоизраз не ми липсваше. Но да дам на жадното за Бога сърце неговия копнеж, да му поднеса водата на живота, да му открия неговия Бог и да го вложа в сърцето му – аз не можех, защото и самия аз бях в същото състояние. Дали онази жена не почувства това, когато ми каза: „……. Не знам дали можете…” А аз нямах смелостта да й кажа: Не, не мога!
От тогава са минали повече от 47 години. Аз не срещнах Бога лице с лице; не получих свръхестествени откровения; не извърших чудеса и чудотворни изцеления; не нахраних хиляди гладни и не ходих нито веднъж по вълните като Исус. Но ако ме запитате: имаш ли своя Бог- Ще ви кажа: ДА! От всичко, което все още имам, това е най-сигурното и най-значимото. Аз може да се смалявам, но моят Бог расте, расте вътре в мен. Аз все повече се изпълвам с чувството за Неговото присъствие, все повече Го виждам в моята съдба, все повече Го откривам в моя живот, все повече Го чувам в моята песен и все повече Го разбирам в моите преживявания – злополучия или успехи, печалби или загуби. Той прави да умирам за да живея; да страдам за да се радвам; да губя за да печеля. Какъв чуден Бог! Мислите, че това е мое субективно внушение ли? Не, чудното е , че това е действителност и че тя е и моя.
„Блажен си , Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.Мат. 16:17.
„Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени ония, които без да видят са повярвали. Йоан 20:26-29.
Аз не видях и не извърших чудеса, но получих блаженството, за което говори Исус. И то ми стига. Тома видя своя Господ и извика „Господ мой и Бог мой!” Аз не съм Го видял, но заявявам: Господ мой и Бог мой!
Любезни ,читателю, кое предпочиташ, да видиш живия Бог за да повярваш, или да Го имаш в себе си и да си блажен? Кое ще те сближи повече с Него? И по кое ще те познае, когато скоро дойде в тройна слава?
Прости ми, че ще си послужа малко с подтик и внушение, но онзи стар дълг отпреди 47 години, още ми тежи.
Имай СВОЯ БОГ! Имай Го не само на устните, но в с е б е с и , в с ъ р ц е т о и живота си! Бъди блажен!
„Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.”
Йоан 14:23
НАМЕРИ И ИЗБЕРИ СВОЯ БОГ
Както е тръгнало, няма да мога лесно да се отърва от императивите, а ти, читателю от мен. Това пак заприлича на агитация, но тя не е моя. Ще си послужа само с един пример, който лежи далеч назад в историята, когато едно голямо общество, цял един народ, е трябвало да намира и избира своя Бог. Има два такива забележителни моменти в историята на древния Израел: Първият е по времето на Исус Навин, около 1400 години преди Христа Ис. Навин24:1:.
„Изберете днес кому искате да служите- на боговете ли на които служиха бащите ви….. Но аз и моят дом ще служим Господу”
Другият случай е векове по-късно, когато идолопоклонството е застрашавало отново еврейския народ и пророк Илия се е борил против него- 3 Царе 18:21:
„ Тогава Илия дойде при всичките люде, та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Ако Йеова е Бог, следвайте Го; или ако Ваал е бог, следвайте него…”
Пред тази дилема е бил изправен древният израилев народ по времето на пророк Илия.Тогава,под силното влияние на съседна Финикия било въведено поклонението на Ваал. Кланяли се на два бога – на Йеова и на Ваал.Не им пречело да се молят и на двамата. Ваал не бил много засегнат от това, но Йехова не приемал такова съвместно поклонение. Той изпратил Своя представител пророк Илия да свика една богоизпитваща среща на планината Кармил. Там народът присъствал на един недвусмислен тест относно това, кой е истинския Бог и на кого трябва да се служи. Резултатът бил респектиращ и народът единодушно решил: Йехова, Той е Бог! 3 Царе 18 глава.
В А А Л Д Н Е С
Изминали са много години и векове от онази решаваща среща на планината Кармил. Сменили са се много поколения и родове. Светът се е променил и хората са заживели по нов начин. Обаче, старите проблеми не са отминали и спорът между Йеова и Ваал не е приключил. Днес той застава пред нашите съзнание и съвест с нова сила и иска отговор на въпроса: КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ БОГ?
Онзи Ваал вече не е актуален претендент за обожание от страна на човечеството. Той отдавна е в историята и в музеите. Но съвременното човечество, като цяло, все още не е намерило своя „един Бог”, на Който да се покланя по единен начин .Всъщност, много интелигентни и влиятелни хора не Го търсят персонално, а по-скоро по един абстрактен и рационален начин, като една с и л а , като едно виртуално присъствие, като един „непознат Бог”, както древните гърци Го нарекли.Деян. 17:23.Запазили са Му място в сърцето си, почитат Го като светиня, дори черпят вдъхновение от Него, но толкова! Той няма конкретни измерения, черти и изяви за тях – нито физически, нито духовни. Не знаят как да общуват с него, не търсят начини да го намерят и опознаят; не очакват и Той да ги потърси и да поиска нещо от тях. Оставят на случая да им предложи нещо повече, ако има такова. Такива хора, може и да са „религиозни”, но са безбожници - те нямат БОГ.
Те нямат Бога, но ако са интелигентни, надарени и достатъчно развити морално, имат място за Бога в себе си, защото самото им устройство като личности е едно богоподобие. Те самите са едно светилище, един „храм”, който добива смисъл само във висшата служба на свещенодействието и поклонението. Те имат разум, имат чувство, имат съвест /доколкото не е похабена/, имат и душевни и духовни ценности; имат и „място” за нещо повече, но по липса на знание за това „повече”, запълват мястото му със сурогати. Поставят на трона в сърцето си ”божества”, които са им по-познати и по-близки. Нека наречем тези заместители на истинския Бог, „Ваал”, съвременният В а а л. В такъв случай, той не е реална личност, а з а м е с т и т е л .Този заместител, заел мястото на един истински пълноценен, жив и всемогъщ Бог, може да е всичко, което ме представлява като личност: моят мироглед, моите идеи в социално и личностно отношение, моите интереси наклонности , предпочитания и практики, моето хоби, социални аспирации и статус, моите увлечения,зависимости, страсти и слабости.Когато ме изпълнят до краен предел и не оставят място за Бога, те стават мой „бог”, моя доминираща движеща висша сила в живота ми. Бихме могли да формулираме това още така : Всяка доминираща, водеща сила в живота на личността /и обществото/ която ни владее и контролира физически, умствено или душевно и духовно, се превръща в „божество”, т.е.заема мястото на Бога. Поклонението пред нея става чрез отдаване вниманието, интересите, силите, средствата и чувствата ни другаде, а не пред олтара на истинския Бог.” Друго божество” е всяка кауза, идея или идеал, дейност, развитие и изява, които изместват истинския Бог от законното Му място в сърцето и живота на личността.
Докато живият Бог, Йеова, и днес е същият /Евр. 13:8/, Ваал е с много нови лица. Ще ги засегнем от четири главни гледни точки.
ЧЕТИРИТЕ ЛИЦА НА СЪВРЕМЕННИЯ ВААЛ
Да хвърлим поглед към четири най-популярни образи, в които се представя съвременният „Ваал”. Те засягат:
1. Произхода на Вселената и еволюционната теория.
2. Цивилизацията, социалния прогрес и благоденствието
3. Личният свят на човека,живот, творчество, щастие и слава
4. Традиционната религия, култове и поклонение
1.Произходът на Вселената и еволюционната теория
Произходът… началото… това е най-логичната отправна позиция по въпросите за отношението между човека и Божеството. Правилно решен, този въпрос не оставя място за много теории, хипотези и вярвания, които пълнят главите на много хора днес.Колкото всички сме съгласни, че Вселената, светът, съществуват, толкова непримирими и различни са разбиранията КАК всичко това е дошло в съществувание. Никой не може да го докаже или покаже. Тръгва се с аргументи и се продължава с в я р а . Спомнете си сентенцията на Чарлз Чаплин:
„Вярата е продължение на разума”
Това не е научен труд, а есе, което цели да насочи мисленето ни към правилното отношение между човек и Бог. Но и ако беше научен труд и ако съдържаше цялата информация, налична в знанията и опита на човечеството, пак щяхме да стигнем до в я р а. Пак нямаше да знаем всичко и би трябвало да направим своя избор по критерий , който е личен, а не механичен, само обективен или задължителен. Защо това е така, сега нямаме свободата да определим, но имаме думите на Исус, които ни помагат:
„Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”
Йоан 8:32
Обаче, тъй като не всички приемат „истината” на Библията, а не могат и да отрекат явно съществуващия свят, те трябва да си послужат с някаква „вяра”, там където свършват опита и знанията им.
Най-популярната и съвременно звучаща космогонна теория е тази за големия взрив. Както вече бе отбелязано веднъж, тя не отдалечава, а доближава науката до библейската истина за сътворението. А за произхода и развитието на живота има хипотези, от които най-възприета и ползвана е теорията на Дарвин за еволюцията и произхода на животинските видове. За нея ще кажем няколко думи, не толкова поради научната й достоверност, отколкото от уважение към личността на самия Чарлз Дарвин. Както бе споменато, като основоположник на идеята за възможен произход на човека от маймуните и по-низши видове организми, се счита английският естественик Чарлз Дарвин. Своите наблюдения, идеи и заключения, той е изложил в книгата си „За произхода на видовете”. Наблюдавайки съществуващата конструктивна връзка и преливност във формите на отделните животни, той достигнал до идеята, че е възможно, те така да са се видоизменяли с течение на времето, че едни форми да са произлизали от други. Той обаче не е бил невярващ човек и не е отричал Създателя. Считал е просто, че делото на Създателя е продължило само да се усъвършенства.Разказва се, че веднъж, когато имал видни посетители, те били накарани от иконома му да почакат, защото „той се моли”.
Истинският „Ваал” се създава по-късно, когато материализъм и атеизъм се съюзяват, стъпват на теорията на Дарвин и създават от нея едно „верую” на атеизма. Тази теория за самостоятелното зараждане на живота ползва и научни факти, но самата тя не е чисто научна, защото не е честна и безпристрастна. В нея има явно премълчавани слабости и прозира отношението на ”някой”, който е познат не само на човечеството но и на целия всемир, далеч преди Дарвин. Това е едно от лицата на съвременния „Ваал”. Това е новата „вяра”, заместител на „вярата, предадена веднъж завинаги на светиите”според Послание на Юда стих 3.
АРГУМЕНТ ИЛИ ИЗМАМА ?
Еволюционният процес, ако въобще съществува, е длъжник на всички ни. Той има да доказва себе си в много слаби и недоказани пунктове: липсващи звена, предпоставки за възникване органи и системи, които нямат някакъв прецедент за копиране, тенденциите в природата към деградация, а не към усъвършенстване, уязвимостта на един организъм докато премине в друг,неизбежните несполучливи варианти, докато се стигне до коректната форма. Напр. защо няма кучета или коне с по три крака и птици с по пет крила? Би трябвало да бъде пълно със такива „експериментални модели” на природата. Напротив, тя открай време работи като по план и създава всичко „според вида му.” Да не би другото да е плод на човешкото въображение?Или на недобросъвестност? Следният анекдот навежда към такива мисли: Студенти по биология от класа на Дарвин, решили да се пошегуват с новата за тях еволюционна теория. Те взели части от различни редки насекоми и сглобили един „нов”, непознат на науката „ вид”. Показали го на естественика и поискали да им каже какъв точно е този вид бръмбар, разбира се мъртъв . Дарвин го разгледал внимателно и попитал:
- Did it hum when you caught it? Бръмчеше ли когато го хванахте?
- Yes, it did hum. Да бръмчеше.
- Then it must be a humbug. Тогава, той трябва да е „измамник. „
Тук има известна игра на думи. От hum-бръмча и bug-бръмбар, буболечка , лесно става humbug-измамник.
И от палеонтологичните находки лесно стават измамници, стига да има кой да ги сглобява . Да, еволюцията май има нужда от още „еволюция” за да стъпи на краката си и да не бъде „измамник”. Но това е неин проблем и нейна грижа.Ние имаме един завършен свят и само Един Единствен претендент за авторство – Творецът БОГ!
ИСК ЗА ЛЕГИТИМНОСТ
Еволюционният процес се дисквалифицира още в самото начало, ако не може да обясни едно странно обстоятелство: защо всички истински исторически данни за човешкия род са само отпреди около 6000 години? Те изобилват в рамките на тоз период, като археологически находки: писмени паметници, сказания, легенди, исторически факти, произведения на изкуството и бита, руини, останки от строежи …. И т.н. От тези достигащи до нас източници знаем за древните култури, народи и градове: Египет, Вавилон, Асирия, Урарту, Шумер, Акад и т.н…. Всички те са в познатата ни и добре документирана история, която съвпада с историята представена ни в Библията. Но веднага преди този познат ни исторически период, сведенията изведнъж свършват и учените минават на фосили, седименти, части от скелети и кости и разни съмнителни спекулативни „доказателства” за евентуална еволюция.Тези доказателства се датират много условно и често търпят корекции от порядъка на стотици хиляди години. В същото време, не може да бъде посочен нито един факт, събитие, царство или личност, които са предшествали познатата ни история. Дори няколко века или хилядолетия преди това! ЗАЩО? Би трябвало да имаме множество исторически доказателства от времето преди това, описано в Библията. Би трябвало патриарсите от Битие да знаят за предшественнците си, поне най-близките преди тях, тъй като човешкият живот тогава е бил много по-продължителен и достигал до почти хиляда години. Би трябвало да ги споменават, отразяват в своите спомени, разкази и други следи, които са оставили. Нищо подобно! Аврам, Исаак и Яков не знаят нищо за други народи и събития дори сто години преди библейския доклад, където са корените на родословното им дърво. Разказът за сътворението и първия човек Адам, им е бил познат почти на „семейни”начала, защото Адам е бил още жив, когато се е появило седмото поколение след него в лицето на Матусал. По онова време едно твърдение че има човечество преди Адам би било абсурдно, никой не би го приел като нормално и затова го няма. Така, още тук, в най-простата историческа справка, еволюционният процес се явява хипотетичен, недоказуем и недостоверен. Той е фантом и с това съвременния еволюционен „Ваал” е нелегитимен.
Г а в а о н с к и я т с и н д р о м
Вместо да представи убедителни доказателства, или поне някакви следи за народи, живели непосредствено преди тези които знаем, съвременният „Ваал” изважда от земните пластове едва крепящи се останки от кости, вкаменелости и мъчно-разпознаваеми части от организми. Именува ги: неандерталски човек , кроманьонски човек, явайски и пилтдаунски човек и какъвто и да е друг човек. После ги датира /дори и да е радиоактивно/ със съмнителна възраст, която при нужда коригира с по няколко стотин хиляди години и с този архаичен арсенал доказва себе си. По липса на нещо по-добро, това се приема като достатъчно, но твърде много напомня историята на „гаваонците”, записана в Стария Завет, Исус Навин 9:3-16. При Исус Навин и израелските старейшини дошли от „много далеч” едни изтощени, окъсани хора, извадили мухлясал хляб и овехтели мехове с вино… И с тази „ неоспорима древност”, сключили един много съвременен и навременен договор – опазили си живота.
Да, тази хитрост в миналото,вече добре забравена, може да се ползва с успех и днес. Но тя не прави измамата истина. И не дава легитимност.
Прирастът на земното население е друг зрителен ъгъл, от който достигаме до същите заключения.От осемте души преживели потопа е могло да се развие днешното население на света. И за 16-те века преди това, се стига спокойно до първата човешка двойка, сътворена от Бога.Но къде е „светът” преди Адам? Ако го имаше, нашият свят отдавна би бил пренаселен.
Еволюционизмът е една теория, която се крепи на много хипотези, най-главната от които е че н я м а Бог. Но и самата тя не може да бъде „богът”, който да Го замести. Днес ние отново сме изправени пред дилемата „Йеова или Ваал”И фактите, не са в полза на „Ваал”.
2.Пр о г р е с ъ т , ц и в и л и з а ц и я т а, благоденствието.
Научно-техническият прогрес на човечеството, развитието на цивилизацията, очакванията за благоденствие, са друг мощен фактор в отклоняване вниманието подир съвременния Ваал .Може ли този фактор, този култ към неща, които сами по себе си са добри, да бъде път на спасение за човечеството? Може ли да бъде „бог” и „религия „ на съвременния човек? Да видим.
С в е т ъ т т ъ р с и с п а с е н и е
„Спасението” е вечна човешка тема. Тя придобива различни звучения и измерения в различните времена. В своята хилядолетна история, човешкият род е бивал изправян пред всякакви опасности и заплахи: Кръвопролитни войни и вражди; смъртоносни болести и морове; страшни природни бедствия и катаклизми; робовладелчество и диктатура, расови и други дискриминации и икономическо неравенство; тъмни векове на невежество, схоластика и фанатизъм, религиозни гонения и нетърпимости. Уморено и отегчено, то е очаквало своето време на пълен въ зход,всестранен разцвет и благоденствие – един съвършен свят, без недостатъците и несъвършенствата на познатия. Редица социални мечтатели и реформатори като например: Платон, ”За държавата”, Монахът бунтовник Кампанела „Слънчево царство”, Томас Моор”Утопия” и др. създават свой модел на такъв един свят. Ренесансът отваря широка врата към тази въжделена мечта на човечеството. Стартът, даден в областта на наука, хуманизъм и изкуство, очаква от по-новото време да прибави, научно-техническия прогрес към започналото зазоряване.- Като че ли вече се задава ерата на благоденствието, златният ден на човечеството – просвета, култура и духовен възход.Светът би могъл да си позволи да очаква своето желано време на нов живот. През втората половина на 19 в. и началото на 20 в. това време като че ли било дошло. Науката бурно се развивала. Учените правели откритие след откритие и подобрявали бита, транспорта, съобщенията с непознати до тогава улеснения и удобства.С парната машина, електричеството, радиото и телефона, с двигателите с вътрешно горене , автомобила, флота, въздухоплаване, човекът ставал пълен господар не само на земята, но и на водата и въздуха. Към това се прибавили и откритията в областта на радиоактивността и вече прозирали необятните перспективи на ядрената енергия и енергетика, извеждани теоретично чрез трудовете на Айнщайн. За много оптимистично и мечтателски настроени умове, идвало онова отдавна ожидано време, когато машините ще отменят човека в тежкия му труд, а той, освободен, оборудван и въоръжен, ще може да се отдаде на по-висши занимания – творчество в наука, изкуство и уреждане на един по-щастлив живот.
Научно-техническият прогрес обаче, не се оказа истински верен приятел, а коварен съюзник, който обърна оръжието срещу онзи, който го бе създал. Първата и втората световни войни станаха възможни именно поради високото развитие на техниката.
След разгрома на хитлерофашизма, оставил дълбоки рани в тялото и душата на измамения жител на планетата изгря нова надежда. Появи се слънцето на социалната революция. Социалистическите идеи за равенство, справедливост, мир и максимално увеличение на материалните блага, завладяха една голяма част от света.
Бях в детско-юношеските си години, когато тази вълна заливаше и нашата страна. Новият революционен строй прекрояваше обществения живот, изпълваше мислите и идеите и вещаеше „сияйните върхове” на социалистическото благоденствие. Още звучи в ушите ми припева на една масова песен, която отразяваше същността на тази „нова вяра”:
„Гърмете могъщи юзини,
Люлейте се буйни жита!~
Настъпват чудесни години
На труд, на подем, красота!. . .
Трогателно! С детинска доверчивост пеехме и вярвахме. . . Докато този мираж избледня, разложи се пред нас и трябваше да бъде погребан. Днес, в началото на двадесет и първото столетие, живеем в реципрочната стойност на цитираното четиристишие.
Не само, че социализъм, наука и техника, образование, възпитание и религия не донесоха спасение на нашата цивилизация, но 21-ят век влезе с още по-остри, заплетени и застрашителни проблеми: Екологични, етнически, социални и политически, икономически и здравни. И като връх на този тревожен конгломерат се роди световният тероризъм!
Има ли място въпросът за с п а с е н и е т о ? Той не е вече личен, нито групов, нито национален или континентален въпрос, а всеобщ, глобален въпрос на цялото човечество,въпрос номер едно на планетата! Нашият свят показва симптоми на крайна фаза на неизлечимо заболяване . Той спешно се нуждае от първа помощ и спасение. Но има едно много особено обстоятелство. „Пациентът”, натрупал толкова много диагнози, истории на заболяването и злополучен опит , сам не е убеден в състоянието си. Той се държи двузначно, като ту проявява признаци на тежко, безнадеждно боледуване, ту пък изявява претенции за пълноценност, добро здраве и невмешателство в личния му живот… Може би, е станало най-лошото – нашият свят е изгубил своята идентичност. Човечеството не знае кое всъщност е то,откъде произлиза, на какъв ред трябва да се подчинява и какъв закон трябва да го управлява. В това си състояние, то не е способно да определи каква цел трябва да преследва и ако е в беда как трябва да се спасява.
Оцеляване и с п а с е н и е не са едно и също. Първото е приложимо за всеки биологичен вид и може да се постигне по пътя на неговото историческо развитие. Второто е над-биологично и касае всяка завършена личност, която има свобода на мисълта и волята и упражнява правото си да търси своето начало в едно сродно и още по-висше измерение. КОЙ КАК поставя въпроса за спасението, проличава от това КОЙ КАК подхожда към него.
Читателят сам може да прецени на какъв култ или на какво „божество” би поверил живота, сигурността и спасението си. СПАСЕНИЕТО, а не просто „оцеляването”!
3. Л и ч н и я т с в я т на човека – живот и щ а с т и е ,
т в о р ч е с т в о и с л а в а .
„Хляб и зрелища”, тази прочута латинска максима отразява общочовешкия нагон на всички времена за силни усещания и преживявания.Когато варварското нашествие вече разкъсвало великата римска империя, някои мислели само за едно - да не престанат зрелищата. Били готови да загубят войната, но не и да се лишат от зрелищата по арените. Този дял от човешката психика, апостол Йоан е окачествил с думите: похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота” 1 Йоан. 2:16-……В този свят на алчност, гордост и мегаломания, всеки се стреми да има един олтар или олтарче, пред които да се „кланя”. Библията го нарича още „богът на този свят”.
Когато човек заживее устремно и се включи всеотдайно в световната надпревара, борба за надмощие, творческа изява и слава, той въвежда в себе си един култ и един безмилостно взискателен „Ваал”. Но ако животът премине само така, „горивото” изгаря, времето свършва и в края личността се чувства ощетена от нещо. Душата остава лишена от „водата на живота”, бива измамена и ограбена. Нещо подобно се е случило в живота на великият композитор Джакомо Пучини. Един негов биограф пише:
„Вечер сяда пред голямото си радио. Върти копчетата: Бохеми… Бътерфлай…. Тоска…. Манон Леско…… навсякъде по света. Забележително! Неговата музика грабва милиони сърца….. Неговата любов шества. Горд ли е? Щастлив ли е? На един лист хартия пише, а може би сам не знае какво: Изкачих се на върха, но не намерих убежище в голата и пуста висота на славата. Заведи ме, о Провидение при толкова лесно изчезващата светлина, в тихата долна на спокойствието, където със златна мъдрост мога да видя жътвата на зрелия живот…..”Следното стихотворение потвърждава това състояние:
Останал без другари, потънах в самота
И музиката даже, не радва ме сега
Напредва с тихи стъпки блажения покой
Честит ще ме направи най-сетне вече той.
Животът ми е мъка и станах аз страхлив,
А все твърдят за мене, че много съм щастлив!
Големите успехи, ликуване, любов,
навеки отлетяха, за края съм готов.
Тук всичко става нищо. Животът си тече,
Несетно отминава, към гроба ме влече.
Победата те следва, догде си още млад –
От нищо се не плашиш, душевно си богат.. . .
Аз влача се прегърбен, тежи ми старостта,
Пред мене зее бездна и дебне ме смъртта.
Джакомо Пучини
Творческият гений, опиянението пред прекрасното и съвършеното, любими занимания и привързаности, таланти, „звезди”и идоли пред които се прекланяме, могат ли те да заемат мястото на „бог” в сърцето ни? Да, могат, но само в наша вреда. Могат да го заемат, ако им позволим, но не могат да го изпълнят. Жалки величия, блесващи като метеори на небосвода и потъващи в мрака на забвението, те сами не могат да защитят себе си. Затова имат нужда от екзалтацията на обожанието и славата. Но останат ли сами, се свиват в конвулсия на безсилие и повтарят : Суета, суета, суета!
ДНЕС толкова много хора живеят със стадионите; вълнуват се по стадионите; работят и воюват по стадионите; дори умират по стадионите. Но БОГ НЕ Е НА СТАДИОНИТЕ.
Толкова много хора посещават концертни зали,естради, шоута и места за развлечение. НО БОГ НЕ Е В МЕСТАТА ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ.
Толкова много хора имат своите любимци, залагат на тях и печелят или губят с тях. НО БОГ НЕ Е В ТЕХНИТЕ ЛЮБИМЦИ.
Толкова много хора имат нужда един от друг,сближават се под различни форми или създават семейства, но БОГ НЕ Е В ТЕХНИТЕ СБЛИЖЕНИЯ И ДОРИ СЕМЕЙСТВА.
Не са малко и онези, които се затварят в себе си , в свой личен свят на отчуждение или някаква дейност. НО БОГ НЕ ПРОНИКВА И НЕ ПОСЕЩАВА ТЕХНИЯ „СВЯТ”.
ВСИЧКИ си създават свой „бог”и живеят със свой „бог”. Но знаят, че нещо там липсва и затова пазят едно незапълнено място за
„н е п о з н а т и я Б о г ”
А Този „непознат” Бог иска повече от всичко да стане познат на мен и теб!
НЯКОЙ се е помолил с безсмъртна молитва,която насочва към истинската посока за намиране Бога - истинският Бог, Онзи Когото единствено можем да наречем: МОЯТ БОГ:
„Господи, помогни ми да помня, че зад всяка усмивка се крие сълза; във всяка прегръдка – самотност; във всяко приятелство – разстояние; и зад всички форми на светлината –мрак ; че без ТЕБ и Твоята л ю б о в, съществуват само сълзата, самотата, разстоянието и мрака.”
Изкуството не е Бог. Красотата не е Бог.Властта и славата не са Бог.Възторгът и опиянението не са най-висшето морално удовлетворение. Същността е само в едно – л ю б о в т а!
БОГ е ЛЮБОВ!
4.Езическите религии и християнското м н о г о л и ч и е
МОЖЕ ЛИ съвременният „Ваал” да се яви с религиозно лице? Разбира се. Та той исторически и оригинално си е религия. Но тъй като Б о г - и с т и н а е само един, то и религията трябва да е само една. Затова: Религия, култ или учение, които нямат един празен гроб, един възкръснал Господ, един Спасител от греха и силата да възстановява Божия образ в човека, като го освещава, не са истински.Те могат да бъдат относително полезни, като спомагателни учения. Обаче в тях няма в е ч е н ж и в о т .
„Един Бог, една вяра, едно кръщение” Ефес.4:5,6.
Но какво да кажем за многоличието в самото християнство? Няма друго учение, което да е подразделено на толкова много църковни фракции. Да не би и „Ваал” да е станал християнин?
Истинската религия е била официална народна религия само при теокрацията на древния Божий народ евреите. След като Месия беше отхвърлен и разпнат от собствения Му народ, основаната от Него християнска църква не е вече общонародна, държавна и официална. Нейната автентичност се определя не от позициите й в държавата и обществото, а от верността й към заветите на Христос, изявени в Божието Слово – Библията. По силата на това обстоятелство се е получавал парадоксът християни да бъдат гонени от християни, измъчвани от тях и дори убивани:
„Ще ви отлъчат от синагогите; даже иде час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан 16:2.
Такъв е случаят с онази женица, която се почувствала подбудена да допринесе за изгарянето на Ян Хус, като еретик, прибавяйки малко съчки към кладата му. Той я забелязал и казал: O, sancta simplicitas! О, свещена простота!С невежествени подбуди няма да угодим на Бога, дори и когато изглеждат „свещени”.
Още приживе, Божият Син изобличи фалша в съществуващата религиозна система:
„Лицемери, добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им отстои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”
Мат. 15:7-9
След демократичните промени в края на 20-я век и нашата страна се отвори за посещение от страна на много гостуващи евангелизатори, които разясняваха библейските учения. В един град се провеждаше такава евангелизация.При госта-проповедник от друга страна, дойдоха представители на местни националистически организации и му поставиха въпрос:
-Защо сте дошли? Ние си имаме християнство. Отдавна сме го приели и го знаем.Идете в Африка, или на друго място, където хората не знаят и имат повече нужда.
Най-добрият възможен отговор на такъв един провокационен въпрос беше:
„Идете по целия свят и научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал…”
Мат.28:19,20.
Ако някой се чувства „научен”, няма защо да се дразни, а сам трябва да учи неуките. Ако пък има още какво да научи, няма защо да го възпрепятства. Официалният юдеизъм по времето на Христос, Го посрещаше със същия въпрос: Защо си тук? Ние си имаме всичко . . . . Но се заблуждаваха. И Той им го каза:
„Заблуждавате се, тъй като не познавате Писанията.”
Мат. 22:29
Точно в тези „Писания” ние днес четем:
„И това евангелие на царството ще се проповядва по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.”
Мат. 24:14
Слабото място на една утвърдена държавна църква е в нейната „държавност”. Истинското християнство трябва да е свободно от политически, национални и партийни обвързаности. Исус каза: „Моето царство не е от този свят.” Принципът на разделение между църква и държава е божествен. Сам Христос потвърди неговата валидност с думите „Отдайте Божието Богу и кесаревото на кесаря.”Марк12:1
Една традиционна, номинална религиозност не способства за опознаване живия Бог и приемането Му като личен Бог, защото:
1.Не черпи своите учения от единствения автентичен и боговдъхновен източник - Божието Слово, а си служи с много предания, поверия, странични учения и езически заемки.
2. Въвежда човешко посредничество по въпросите на съвестта и вярата, респективно изповядването и опрощаване грехове пред свещеник и ходатайството на майката на Исус - Мария.
3. Не просвещава достатъчно народа по въпросите на вярата и спасението. Така, личната отговорност пред Бога и грижата на душата за спасение чрез вяра, благочестие, придобиване опрощение и освещение се възлага върху човеци, а това е грях. Един е Ходатаят между Бога и човеците – Исус Христос.” 1 Тим 2:5.
4. Традиционните и официални религии са лесно податливи на манипулации, политически, национални и други давления, защото са зависими от светската власт и имат общи интереси.
5. Във истинската вяра се влиза чрез опознаване истината и кръщение, което е доброволен акт на съгласие и „завет” с Бога. В традиционната вяра се влиза по силата на рождението, националната принадлежност и без тест за библейска обученост и готовност.
6. Предсказаното” отстъпление” в редиците на християнската църква /2 Сол.2:3/ е намерило своето изпълнение в исторически план и ще го запази до края на времето. Съвременният „Ваал”ще запази характера си, дори и когато е приел християнски вид и е „покръстен”.
ЧИТАТЕЛЮ, На какъв „бог” ще се довериш? За кого ще отвориш сърцето си? Към КОГО ще се обърнеш с думите: ГОСПОД МОЙ И БОГ МОЙ!?
Твоят Бог, истински твой и жив Бог ти казва:
„ Аз Съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мен!
Изх.20:3
„Защото така казва Всевишният и превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е „Светият”: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да оживявам сърцето на съкрушилите се. Исая 57:15.
„Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда, като младоженец украсен, подобно на първосвещеник с венец и като невеста, накитена с украшенията си” Исая 61:10.
Нека спонтанният ответ на сърцето ми бъде:
Г О С П О Д М О Й И Б О Г М О Й !
А м и н !