Е Д Н А Т Р О Й Н А В Е С Т Д О Ц Я Л О Т О Ч О В Е Ч Е С Т В О
В цялата Библия няма друга такава вест, която да е отправена до цялото човечество и да звучи с такъв ултимативен, привличащ цялото внимание тон. Тя е обръщение към целия свят в неговия пълен и развит вид в края на човешката история. Защо е така различна от другите вести, отправяни в други времена и носещи толерантност и умоление,като например:
„Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища!Ис. 45:22 или :
„Защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси” Рим. 10:13 и особено:
„ И така, ние сме посланици от Христова страна, като че Бог чрез нас умолява: Молим ви от страна на Христос: Примирете се с Бога. оссподаГосподаГ2 Кор. 5:20.
Последната вест е друга, тя е спешна, защото . . . Защото тук Бог говори на едно човечество, което вече би трябвало да е зряло, да е пораснало, да е способно да прави разлика между добро и зло, да е намерило себе си. Краят на времето е дошъл. Историята следва своя предвиден и предначертан пророчески път на развитие и клони към финала на великата земна драма. Няма повече време за отлагане. Исус идва и „ще о види всяко око”Го Го види всяко око” Откр. 1:7.Но преди това, Той хлопа на всяко сърце и иска да бъде приет като Приятел и Свой.
А може да бъде оставен вън и обявен за непознат и чужд. Срещу такава фатална грешка предупреждава Божията вест. Тя е настоятелна. Тя е тревожна. Тя е предизвикателна. . . Тя е шансът на човечеството преди той да бъде безвъзвратно загубен.
Светът има толкова злополучен опит зад себе си! Опитал е какви ли не времена, строеве и системи,режими, обществени форми на управление, философии, и учения, култове и религии . . . Платил е какви ли не данъци на своите заблуждения, амбиции и страсти . Вече би трябвало да извлече поука от грешките си. Той просто няма вече право на повече грешки! Преживял е възход и падение, плащал е не само кръвен данък на насилия, войни и робство. . . Преживял е и просветлението на разума – ренесанса, идеите на свободата, реформацията . . . пял е Одата на Радостта и ораторията Месия, чул е за Божията любов, трептял е под изявата на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ! Но е останал непроменен в сърцето си. Продължава да прави старите грешки и е на път да извърши последната, най-голямата и фаталната грешка – да срине всичко хубаво, което е създал или е имал и да се самоунищожи. Така, стигнал до ръба на пропастта, само стряскащ вик би могъл все още да го предупреди и спаси.
Това прави Бог. Той изпраща последната предупредителна и спасителна вест чрез три Свои силни вестители: Откр. 14:6-12.
Покана за диалог
Диалогът „Бог – човек” или „човек – Бог”съпътства обитателя на планетата Земя през всичките му познати исторически времена, въпреки, че негови представители са го обявили за продукт на собствения му интелект: Първият такъв докладван диалог е записан в Битие 3:17-33. Той започва с въпроса: „Човече, къде си?”. В края на времената, този богочовешки диалог,е придобил контра вид:” Боже, къде си?” Свещените Писания изобилстват с докладвани разговори между Бог и човека. Ето някои примери:
Бит. 4:6-15. Бог разговаря с Каин след първото братоубийство.
Бит. 18:17-33. В личен разговор с Бог, Авраам се застъпва за жителите на Содом и Гомор.Разговорът е много искрен и благороден. Авраам спечелва позиция. Но няма за кого.
Патриархът Йов, притискан от сполетелите го страдания, изявява желание за среща с Него и в края получава отговор:
„ О, да бих знаел къде да Го намеря! . . .” „Тогава Господ отговори на Йов от бурята …” Йов 23:3 и Йов 38:1. Йов е удовлетворен: „Слушал бях за Теб, но сега окото ми Те вижда!”Йов 42:5.
Книгата на пророк Йона ни представя един своеобразен, оригинален диалог . Йона изповядва: „ . . . аз знаех, че Ти Си Бог милостив и състрадателен, дълго търпелив и много милостив и се разкайваш за злото.”Йона 4:2
В Исая 1:18 – 20 сам Бог отправя покана към човеците: „Елате сега да разискваме . . . „
Живото въплъщение на невидимия Бог в човешки вид , второто лице на Божеството,Синът или Исус Христос провежда редица разговори със Свои съвременици: С Никодим, който Го посещава през нощта, със самарянката на Якововия кладенец , Закхей, с учениците си и др. .В края на самия Му живот и дейност сред юдеите, един неуспешен опит за постигане на желания диалог, завършва като монолог: Мат. 23:37-39.
А ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ? Има ли в нея елементи на такъв диалог? О, да! Тя цялата е зов за възстановяване на един прекъснат диалог. Средата на 19 век е време, когато той е официално прекъснат. Не че няма вярващи хора и църкви, които да ги обединяват, но интелектуалната водеща част на човечеството се е отдала на новите рационалистични, социалистически и научни идеи, и гледа с недоверие на библейските писания . Рационализъм, материализъм, висша критика са поставили под съмнение и разклатили вярата в Библията и Бога. С еуфорията пред научните постижения, с еволюционната теория и социалистическите идеи, мирогледът на съвремения човек е станал прагматичен и безличен. Той бива отворен за всякакви идеи и теории, които поглъща в себе си и примирява една с друга. Моралът на обществото е последвал този безличен мироглед и е омаломощил или напълно убил „страха от Бога”. Обществото няма ясни критерии за добро и зло, за истина и неистина, за право и неправо. Относителността във възгледите прави от „всичко” „нищо”. „Бог” е риторична дума. Всъщност, няма Бог! И ако някъде, най-вече в християнските среди, това не се заявява открито, съдържанието му се подменя със завоалирани понятия като:Висша сила, космически разум , трансцендентност, мистика, окултност, вътрешно чувство и екстрасензитивност. Но това не е Бог на Библията.
ДИАЛОГЪТ с живия Бог е станал невъзможен поради промяна в условията за такъв диалог:
А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.” Евр. 11:6
Необходимо е да се възстанови позицията на тези условия. В отговор на тази необходимост идва ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Нейният определен, силен и ясен зов: „Убойте се от Бога”, поставя началото на ново отношение към Божеството и подновява един прекъснат диалог.
В е с т т а н а в р е м е т о и в р е м е т о н а в е с т т а
Времето за прозвучаване на тази вест съвпада с развитието на обществото от средата на 19 в. и продължава до края на благодатното време. Тя е обръщение към света на последното и най-последното време. С какво това време е по-различно от другите и защо започва от средата на 19 в? Това не е произволно определение, а заключение, произтичащо от синхронът в развитието между историческите събития и библейските пророчества. Тогава / на 22 Октомври 1844 г./ изтича най-дългия пророчески период от 2300 дни-години /Дан 8:14/, и влиза в сила пророчеството на Даниил за началото на съда /Дан.7:9,10/. Вече са се изпълнили много от апокалиптичните видения и пророчески персонажи са влезли в своите роли. Тогава се пораждат социалистическите идеи, довели до пролетарските революции и световният социален ред и комунизъм / През 1848 г. излиза „Комунистически Манифест” на Фридрих Енгелс, и крилатият призив: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” Изнизали са се пророкувани събития, появили са се тръби и печати, звярът е получил смъртоносна рана, книгата на пророк Даниил е изследвана и знанието се е увеличило/ Дан. 12:4/ , светът е назрял за последните развръзки и все повече навлиза във дните „ както преди потопа”Мат.24:37-39/.
Забележка: Пълното текстуално проучване и тълкувание на тези пророчества е подробно изложено в много литературни източници. Те са достъпни за всеки желаещ, както в адвентната литература, така и по интернет. Тук за краткост и по-бързо придвижване по идеите, ще си послужа с готовите резултати. Но не препоръчвам на читателя да направи същото, защото самото изследване и разтълкуване на библейските пророчества е не само вълнуващо и удовлетворяващо действие, а и белег на лично отговорно отношение, и зачитане Божието Слово/ Деян. 17:11/.
Времето на вестта
Призивът на Тройната Ангелска Вест е предназначен за споменатото последно време и не фигурира в никое от Старозаветните пророчески изявления. Няма го и в свидетелството на Исус. Отсъства и в шампионската Новозаветна благовестителска дейност на апостола на езичниците – Павел. За отделни елементи , наподобяващи на нея, се говори тук и там, но това не е ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Тогава тя още не е била дадена. И дори когато Йоан я получава на Патмос, към края на първия век, тя не прозвучава и не се проповядва, така както други пасажи от Откровението.Повече от 1700 години, тя стои „капсулирана”в свещените страници, безмълвна и незабележима и чака своето време. Средновековието не я познава. Реформацията не залага на нея. Тя /реформацията/ пали своите светила и запява своите химни на духовно възраждане и просвета, но гласът на ангелите от Откровение 14 глава не се чуват, нито силни , нито тихи величествената им осанка не се очертава на небосклона. Един след друг идват Божии вестители –реформатори: Лутер, Калвин, Цвингли, Нокс, Уесли, Спърджън, Мууди и Тори . . . и плеада по-нови. Тези богобоязливи и проницателни умове, между които е бил и сър Исаак Нютон изследват, проучват и назовават : Антихриста, змея, звяра, тръбите и печатите. Но за трите ангели не се чуват тълкувания и никой не ги прилага за своето време. Защо? Тази специална вест не е за тях. Тя е вестта, дадена на „остатъка”, за да представи чрез нея „Вечното благовестие” на света и да го призове към подновяване диалога с всемогъщия Бог. Като луковичка на късно есенно цвете, като великолепна хризантема, тя е била скрита в браздите на Божията книга и е чакала своето време. Чакала е да преминат историческите сезони, горещините и зноя на световното лято и да дойде есента. Чакала е да дойде онова ”модерно” време, когато „няма да търпят здравото учение”, ще загубят вярата си и ще се вслушват в „прелъстителни духове”. Чакала е времето, за което Исус каза: „ ще намеря ли вяра?”Но тя не е създадена да стои долу в браздите, а да лети! Поръчано й е да се издигне високо над целия свят и от там да прогласи своята стряскаща вест: „Убойте се от бога и Му въздайте слава! Дойде часът на неговия съд!” Този неин висок полет е повече от очевиден: Световни евангелизаторски мисии, книгопечатане, здравно служене и просвета, радио и телевизия и накрая интернет, освобождават тройната ангелска вест от нейната пророческа кодираност, уединеност , затвореност и скритост и откриват нейната всесветска мисия, правят я да „лети” и да каца дори до леглото на болните, самотните, или умиращите. Всъщност, целият свят е умиращ за надежда, светлина и спасение. А тя има точно това и го има на точно определеното време.
ТЕСТ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ И ПРИНАДЛЕЖНОСТ
„ И дяволът пак Го заведе на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му рече: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш! Тогава Исус му каза: Махни се, сатана, защото е писано: „На Господа своя Бог да се покланяш и само на Него да служиш.” Мат. 4:8-10.
Този текст поражда много въпроси: Кой Го заведе? Къде Го заведе? Кога Го заведе?Защо Го заведе? Ще ги обобщим в един, който не е обстоятелствен, а принципен въпрос: КОГО ЗАВЕДЕ? Отговорът е един –ИСУС. Но въпросите продължават: Кой Исус? Синът на Мария. По-точно? Детето, Което намериха на 12 години в храма? Или синът на дърводелеца? Братът на Яков и Юда? . . . Не. А кой? Помазаникът на Бога, Месия! Току що кръстеният на Йордан Исус и обявен от небето: Този е Моят възлюблен Син. Мат. 3:16,17. Заявеният от небето Изкупител, пратен да спаси човеците от греха. Исус –„ пълен със Светия Д ух” Лука 4:1.
Този Исус, /на около 30 годишна възраст тогава/, току що е влязъл в качеството Си на Помазаник, или Месия , Дан. 9:25. Той е влязъл в ролята на „Син човешки” т.е. представител на човешкия род. Той е „Човекът”, Когото Пилат ще представи след три и половина години. Той е „Царят, Чието царство не е от този свят”. Какво иска от Него князът на този свят?
ПОКЛОНЕНИЕ! ПОКЛОНЕНИЕ!! ПОКЛОНЕНИЕ!!!
Защо Исус отказва да му се поклони? „Писано е:” . . на Господа, своя Бог да се покланяш и само на Него да служиш”. Къде е писано? В книгата на Мойсей, Изход 20:1- 6. По точно? . .
Но това са скрижалите, каменните плочи, които Бог написа със Собствения си пръст, 10-те заповеди! Не е ли минало вече времето им? Христос не дойде ли да ни освободи от онзи „противен” закон? Да беше се поклонил! . . . Нямаше да има трудности. Можеше да стане Цар и да поведе народа срещу римляните!Йоан 6:15. Евреите нямаше да имат такава съдба!
Читателят добре разбира какво нямаше да има. Нямаше да има благовестие
към човешкия род. Нямаше да има Голгота, нямаше да има прощение на грехове и изкупление. Нямаше да има спасение и вечен живот. Щяхме да се раждаме и умираме „чужди на Божиите обещания”, „мъртви в грехове и престъпления”, щяхме да живеем „без Бога и без надежда на света” Ефес. 2:1, 12. Ако се беше поклонил, Христос би абдикирал от Своята мисия, аз и вие нямаше да имаме никакъв избор. Никакъв избор и никакъв шанс за спасение!
ТЕСТ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ В РАВНИНАТА „ДУРА”.
Пет века преди това, във Вавилон, в равнината Дура е бил проведен подобен тест за поклонение и висша принадлежност. Цар Навухдоносор, опиянен от своите успехи като монарх, завоевател, строител и блестящ интелигент, пожелава да увековечи името си, като го увенчае и с ореола на божествеността.
„Цар Навуходоносор направи образ от злато; височината му беше 60 лакътя, а широчината му - шест лакътя. Изправи го в равнината Дура , във вавилонската област. . . . И глашатаят извика силно: На вас се заповядва народи, племена и езици: Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира , на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е направил. А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ. Дан. 3:1-6.
Този златен образ-идол, издигнат за поклонение, идва като продължение на съня му от Дан. Глава 2, където той е посочен като златната глава. Очевидно мисълта за преходността на неговото царство не го удовлетворява и той се ласкае от идеята да остане завинаги в историята. Така сам лесно става изразител и въплъщение на духа, който всъщност иска поклонение т.е. Сатана.
Поклонението, описано в глава трета е впечатляващо, всенародно и тържествено, но не съвсем пълно. Трима младежи стоят прави и не се покланят. Защо? Те имат една вяра и един Бог, Който не им позволява да се покланят на друг бог. Хвърлени са в огнената пещ вързани, но излизат от там свободни. Изпитът е взет блестящо. Сега и самият цар се покланя на техния Бог.
Подобна е и опитността на самия пророк Даниил. Той продължава да се моли на своя Бог, дори и когато това е официално забранено и се наказва със смърт. Неговият Бог не го избавя от присъдата на закона, но застава до него в рова с лъвовете и го избавя там. Цар Дарий издава указ, с който признава Данииловия Бог и поклонението Му.Дан. гл. 6.
А ДНЕС? Ще има ли такъв тест за поклонение и верност към истинския Бог? Има ли го през всички времена, включително и нашето „най” последно време?
„И ще му се поклонят всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създаването на света.” Откр. 13:8
Това, което стои пред нас се намира в следващите стихове 11-18.Нужна ви е Библията за да го прочетете. Нужна ви е и вяра за да го приемете.Нужна ви е любов към истината и Бога за да го изпълните.
Светът се приготвя за глобален империализъм. Такава форма на управление не е имало до сега в човешката история . Сега образът-идол на антибожественото поклонение няма да бъде издигнат в равното поле Дура, нито в пределите на някое световно царство или нация,или религиозна система, а в цялото комуникационно пространство на планетата. Той ще бъде навсякъде, където има отношение към висша сила, поклонение или култ; навсякъде където има проява на разум и човешки взаимоотношения, активност и труд: в науката, изкуството, политиката, човешките отношения, чувства и взаимовръзки, всеки вид творческа дейност, дори в тайната ви стаичка за молитва! Вие ще трябва да избирате и преизбирате вашия олтар за поклонение и вашия Бог.Това е предизвикателство, което Бог ви отправя.Но залогът в него – душата и нейната принадлежност е твърде голям, за да не го уважите!
ДА НЕ СЪМ АЗ , ГОСПОДИ? . . .
На прощалната вечеря, през нощта, когато бе предаден, Исус обяви пред учениците си: „Един от вас ще ме предаде!” Тогава стреснати и смутени те започват да се питат: „ кой ли от тях ще е този, който ще стори това?”Лука 22:23. Въпросът пред всеки един е: Да не съм аз Господи? . . . Как Исус знаеше, че ще бъде предаден от Юда? Ами ако съвестта му бе заработила предварително и той се бе отказал от сделката? Бог ли го „опази” от такъв развой? Как Божият Дух знае, че цял свят ще се поклони на звяра? И как знае кои няма да се поклонят? Това предрешено и предопределено ли е? Така ли им е „писано” , както обикновено се казва, или има нещо друго?
ВЪТРЕШНИЯТ ЧОВЕК
„. . . да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек.”
Ефес. 3:16
„ Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.” 2 Кор. 4:16
Много неща в нашето „последно” време са се променили. Но те са главно във външния облик на живота: формата, механизмите, техническите средства и прийоми. Но „вътрешният човек” е запазил познатата ни още от най-древни времена направа, природа, настройка, субективност и непредсказуема променливост. Психология, психоанализа и всички науки, изкуства , битови порядки, свидетелстват че вътрешният човек си е „вътрешен”, потаен, скрит и несъответстващ съвсем на външния. Най-злободневните съобщения, достигащи до нас чрез медиите , пресата или устно, а и от личния ни опит, разкриват старата позната истина:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде болно /безсилно/; кой може да го познае?” Еремия 17:9
Битката за моята и твоята душа започва далеч преди още ние да я почувстваме и вземем отношение към нея. Сеячът на плевели е извършил своята сеитба по генетичен път още преди рождението ни и продължава да дозасява тази „нива на съдбата” успоредно с развитието ни, чрез възприятията и комуникациите или общуванията ни. Ние носим в себе си „бремето” на този свят и посредством тази вътрешна инвестиция, той има власт над нас. Чрез многобройните си позиции в нашите мисли, чувства, воля и навици, князът на този свят изгражда своята база – олтар в сърцата ни. Приели ги като наши и част от самите нас, ние фактически го признаваме и му се кланяме. Той не се безпокои особено за такава личност, която подържа неговите правила в живота си. Не се опасява особено, че тя би му отказала един официален поклон в случай на нужда, защото в действителност прави това всеки ден по разни поводи.
Има обаче, друга категория хора, които макар че по природа не са различни от другите хора, все пак се отличават съществено от тях. По своя начин на мислене, чувстване , постъпване, те се различават , защото допускат Христос да ръководи живота им:
„Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, а Той живее в мен . . . Гал. 2:20
„Който е роден от Бога не съгрешава . . . „ 1 Йоан. 5:18
„Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премине, ето всичко стана ново.” 2 Кор 5:17
ТАКИВА, /т.е. “стари човеци”/ с високо самочувствие, култура, просвета ерудиция и заслуги ни намира Божията вест и като не обръща никакво внимание на тези наши претенции и отличия, апелира към вътрешния ни човек: Има нещо повече от това, което сте или мислите че сте. Има нещо много повече, пред което сте недостатъчни и малки. Погледнете нагоре. Потърсете Бога. Но не този на който сте се кланяли до сега, а истинския, живия, Твореца, вашия Спасител!
Искате да растете? Да бъдете велики? Да бъдете богове? Сверете мирогледа си с Божията истина. Проверете себе си! Вътрешния си човек! И допуснете Божия образ в него!
ЩЕ УСТОИМ ЛИ?
„Понеже си опазил словото на Моето търпение и Аз ще те опазя от часа на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена, за да изпита земните жители.” Откр. 3:10.
„Изпитвайте себе си дали сте във вярата.” 2 Кор. 13:5
Тъй като живях през целия половин вековен период на атеизъм в България, аз с изненада забелязвам, как хората изведнъж станаха много набожни. Това не беше така в онези времена. Не беше никак удобно и изгодно да изповядваш вярата си в Бог и да защитаваш или заставаш зад такава „реакционна” идеология. Беше признак на „изостаналост”, невежество, неблагонадеждност, вражеско мислене и обществото се настройваше по всякакъв начин против него. Упорито държащия за вярата си човек, се подлагаше на прикрито или явно преследване. За него нямаше жителство където иска, работа каквато може и иска, отворени врати в учебните заведения и институти, условия да напредва и се развива според талантите и призванието си. И това се прилагаше с особена последователност спрямо децата му. Не беше изгодно, престижно и дори безопасно да се водиш като представител на Бога и апологет и пропагандатор на такова учение. В плановете и програмата на правителството за нацията, религията трябваше да „отмре”, а носителите й – да се стопят и прелеят в новото прогресивно общество.
Понеже, въпреки тази действителност и затворените врати пред мен като младеж, аз все пак запазих убежденията и вярата си, изненадата ми беше наистина голяма, когато след промените видях изтъкнати „марксисти” и лидери в социалистическата държава, да се появяват в църква, да участват в богослуженията и да се молят. Чудо ли беше станало? Едва ли. . . Просто беше станало „модерно” да си вярващ и да се покланяш на Бога.
Всеки, който следи динамичните събития по света, /а то вече не може да не ги следиш/, знае, че големият политик, държавник, бизнесмен или деятел на науката и изкуството е „вярващ човек”Държавата вече не е против Църквата, а търси нейното съдействие в най-важните проблеми на обществото.
Е, „нищо ново под слънцето!” . Така е било и по времето на император Константин
/4 в. пр. Хр./ . Християнството излязло от арените и катакомбите, станало държавна религия и се издигнало до двореца, властта и славата. Само че, точно тогава почнало „отстъплението” , предсказано от апостол Павел в 2 Сол. 2:1-4.
Онези, които четат и изследват без предразсъдък Библията и нейните пророчества, знаят добре: Христос ще се завърне, както е обещал, на определеното време. Ще бъдат смутни и безпокойни времена. Религии и вярвания ще има много , но вяра, каквато Той иска, ще се намира много малко. Моралният упадък в обществото ще съперничи на Содом и Гомор. Хората „няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните” 2 Тим. 4:3,4. Ще слушат и следват „измамителни духове”, беззаконието ще расте, а в обратна пропорция любовта между хората ще намалява и изчезва. Страхът от Бога ще бъде заменен от дързост, гордост, суеверие; копнежът за спасение - от любов към света и удоволствията; чудото на покаянието и новия живот – от атракции и лъжливи чудеса; очакването на Господното Пришествие – от приспивни теории за фалшив мир. Накратко: Вместо Божията сила, в духовния живот на човечеството ще парадира „вид на благочестие”. 2 Тим. 3:1-5.
Сред този идеен хаос, сред тази „вавилония”, посред този демоно-човешки кипеж и апокалиптичен синдром , над всичко се извисява един съдбовен въпрос: Кой ще устои? Кой ще устои, но не просто в смисъл на оцеляване или приспособяване, а кой ще издържи изпита за поклонение и принадлежност. Кой ще преодолее себе си и бариерата на този свят, за да се класира за онова общество, където няма грях и смърт, т.е. ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ в един по-добър свят. Нали за това дойде Исус и това обеща? Йоан 14:1-3.
„Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при о г ъ н п о я ж д а щ ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари? Исая 33:14
Божието Слово казва:” Който устои до край, ще бъде спасен”Но кой е той и кой не е . . . това е въпросът.
Ние не знаем кой е, но почваме да съзираме какъв е онзи, който ще устои на изпита на живота и ще може да се класира за „слава, почест и безсмъртие” пред непогрешимото „жури” и неговия съвършен Председател.Псалм 15 очертава контурите на неговия вътрешен облик:
„Господи, кой ще обитава в Твоята скиния?Кой ще живее на святата Ти планина? Онзи, който ходи непорочно и върши правда и говори истина от сърцето си; с езика си не клевети, нито прави зло на приятеля си, нито хвърля позор върху ближния си. В очите му подлецът е презрян, но почита онези, които се боят от ГОСПОДА. Ако се е заклел в своя вреда, не се отмята, не дава парите си с лихва, нито приема подкуп против невинния. Който прави това, няма да се поклати до века.”
Ще ми покаже ли Божието огледало такъв образ, когато се обърна към него?
КОНТРОЛЕН АВТОТЕСТ ЗА „ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК”
„Обърнете се към Моите изобличения. Ето, Аз ще излея Духа Си на вас и ще ви известя словата Си.” Притчи 1:23
„До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истинен Свидетел, началото на Божието творение: Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше или студен, или горещ! А така, понеже си хладък - нито студен, нито горещ – ще те избълвам из устата Си. Защото ти казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол; то съветвам те да си купиш от Мен злато, пречистено през огън, за да забогатееш и бели дрехи за да се облечеш и да не стане явен срама на твоята голота; и очен мехлем , да помажеш очите си за да виждаш. Онези, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен и се покай !”
КАКВО е това? Лаодикийската вест! Преценката на Верния Свидетел! Зовът за истинско поклонение и съвършенство! Ето това е актуалната вест към ЦЪРКВАТА днес!
Възможни ли са по-голямо внимание и чест от тези? Възможно ли е по-голямо провинение, ако бъдат пренебрегнати?
ЗОВ ЗА СЕБЕИЗПИТВАНЕ
„Изпитайте себе си, да! Изпитайте се, народе безсрамни, преди да влезе указът в сила . . . преди да ви сполети лютия гняв Господен, преди да ви постигне деня на гнева Му!” Софония 2:1, 2.
„Изпитвайте себе си, дали сте във вярата” 2 Коринтяни 13:5
Да последваме този зов, в най-личен план: Нека застанем пред Божиите критерии и се изпитаме в светлината на следните въпроси:
1.Доволен ли си от себе си?
2.Дразни ли те изискването да се съобразяваш с Божия закон?
3.Дразни ли те, когато някой съвестно го прави, или ти напомня и ти да го правиш?
4.Дразни ли те успеха на непокаяни хора, завиждаш ли им?
5.Намираш ли „тесния път” за м н о г о тесен?
6.Чувстваш ли се по-добре между хора, които не са чак толкова предадени на верските си убеждения, че да привличат внимание и предизвикват евентуални реакции?
7. Считаш ли за пресилени цитати като:
„Който не расте в благодатта и не се стреми към това да постигне най- висшето стъпало на божественото съвършенство, сигурно ще бъде победен. Този свят трябва да бъде за християнина една страна на чужденци и неприятели. Ако той не вземе за своя защита божественото въоръжение и не носи меча на Духа, той става плячка на силите на тъмнината. Вярата на всички ще бъде изпитана и то точно така, както златото се изпитва в огъня.”Свид. за църквата”, българска, 1928 г.
„Спасението ще ни струва всичко.”
„Не всички, които са проповядвали първата и втората ангелски вести, ще трябва да проповядват и третата, макар и да са я напълно приели. Мнозина са изпадали в такива заблуждения и измами, че едвам могат да спасят само собствените си души; когато такива се заемат да напътват други, те ще станат средство за тяхната погибел. Но аз видях, че някои които са затънали дълбоко във фанатизъм , ще избързат първи, преди Бог да ги е пратил и преди да бъдат очистени от заблужденията си.”
„Опитности и видения” стр. 46, бълг. Печ. Гладстон
„Най-голямата нужда на света е нуждата от хора,които не ще могат да бъдат купени или продадени; хора, които са честни и верни до дълбините на душата си, чиято съвест е така вярна на дълга, както стрелката към полюса; хора, които ще застанат зад правото, дори и небесата да падат.””Възпитание”, стр. 51.
„Само тези, които обичат нашия небесен Баща и Неговия възлюбен син с цялото си сърце, ще устоят през последните дни и няма да боготворят „звяра” и да получат неговия „белег” .” Ян Маркусен, „Съдбоносният неделен закон”.
„По-добре смърт, отколкото предателство и безчестие”
„Съдилищата са покварени. Управниците се ръководят от желанието за печалба и любовта към чувствени удоволствия. Невъздържанието е замъглило способностите на много хора, така че Сатана почти напълно ги контролира. Юристите стават жертва на поквара, подкупи и измами. Пиянство и гуляи, страсти, завист, безчестие от всякакъв вид се ширят сред онези, които прилагат законите.„. . . правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правото не може да влезе.” Исая 59:14.”В. Борба, стр. 360.
„Всички, които не са закриляни особено от Бога, са контролирани от Сатана. Той ще облагодетелства някои за да постигне собствените си намерения, а други ще обремени с трудности и ще ги принуждава да вярват, че Бог ги изтезава.
Пред човешките чада се явява като велик лекар, способен да излекува всичките им болести, а в същото време ще предизвиква болести и бедствия дотогава докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и пустини.”
„В. Борба, стр. 362
„Да си послушен на Божието Слово по съвест , ще бъде смятано за бунт и упорство. Заслепени от Сатана родители ще се отнасят с насилие и жестокост към вярващото си дете; господари или господарки ще угнетяват пазещите заповедите служители. Любовта ще охладнее; деца ще бъдат лишавани от наследство и изпъждани от дома. Ще се изпълнят буквално думите на апостол Павел: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.”2 Тим. 3:12. „В.Борба”, стр. 372, 373.
„Когато бурята наближи, една голяма група хора, изповядвали че вярват в третата ангелска вест, но неосветени чрез послушание към истината, ще се откажат и ще се присъединят към редиците на противниците. Като са се уеднаквявали със света и са участвали в неговия дух, те са стигнали до там, че да виждат нещата почти в същата светлина; и когато изпитанието дойде, са вече готови да изберат леката, общоприетата страна. Талантливи и с приятна външност хора, радвали се някога на истината, сега ще вложат силите си да измамват и заблуждават души. Те ще станат най-жестоките врагове на предишните си братя.” „В. Борба”, стр. 373.
Ако отговорът ти е навсякъде „ДА” , тогава бъди сигурен, че и едно поклонение пред „звяра” няма да те затрудни много, когато бъде официално поискано. Ти всъщност го имаш в себе си и един благоприятстващ за изявата му случай, би го изявил.
Но не станах ли много дързък и нападателен? О, чакай, чакай малко! Все пак не съм съвсем сигурен, защото там в стих 19 на лаодикийската вест имаше едно „Покай се” и едно „онези, които обичам . . . ” А когато тези две неща се съберат, всичко може да се обърне с главата надолу и да приеме обратен знак. Да, едно „ДА” на стих 19 би те изпратило в другия лагер на поклонници, в стана на онези „чиито имена са записани в книгата на живота на закланото Агне” Откр. 13:8.
Това твое „ДА” има голяма , толкова голяма тежест, че и царството на мрака трепери от него! Но ще можеш ли да го преместиш от неудобните за съвестта ти въпроси върху стих 19 от лаодикийската вест /Откр. 3:19/? Би било обрат, равен на победа. Цялото небе с трепет очаква тази победа!
„На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.” Откр. 3:21.
А м и н !
„Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища!Ис. 45:22 или :
„Защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси” Рим. 10:13 и особено:
„ И така, ние сме посланици от Христова страна, като че Бог чрез нас умолява: Молим ви от страна на Христос: Примирете се с Бога. оссподаГосподаГ2 Кор. 5:20.
Последната вест е друга, тя е спешна, защото . . . Защото тук Бог говори на едно човечество, което вече би трябвало да е зряло, да е пораснало, да е способно да прави разлика между добро и зло, да е намерило себе си. Краят на времето е дошъл. Историята следва своя предвиден и предначертан пророчески път на развитие и клони към финала на великата земна драма. Няма повече време за отлагане. Исус идва и „ще о види всяко око”Го Го види всяко око” Откр. 1:7.Но преди това, Той хлопа на всяко сърце и иска да бъде приет като Приятел и Свой.
А може да бъде оставен вън и обявен за непознат и чужд. Срещу такава фатална грешка предупреждава Божията вест. Тя е настоятелна. Тя е тревожна. Тя е предизвикателна. . . Тя е шансът на човечеството преди той да бъде безвъзвратно загубен.
Светът има толкова злополучен опит зад себе си! Опитал е какви ли не времена, строеве и системи,режими, обществени форми на управление, философии, и учения, култове и религии . . . Платил е какви ли не данъци на своите заблуждения, амбиции и страсти . Вече би трябвало да извлече поука от грешките си. Той просто няма вече право на повече грешки! Преживял е възход и падение, плащал е не само кръвен данък на насилия, войни и робство. . . Преживял е и просветлението на разума – ренесанса, идеите на свободата, реформацията . . . пял е Одата на Радостта и ораторията Месия, чул е за Божията любов, трептял е под изявата на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ! Но е останал непроменен в сърцето си. Продължава да прави старите грешки и е на път да извърши последната, най-голямата и фаталната грешка – да срине всичко хубаво, което е създал или е имал и да се самоунищожи. Така, стигнал до ръба на пропастта, само стряскащ вик би могъл все още да го предупреди и спаси.
Това прави Бог. Той изпраща последната предупредителна и спасителна вест чрез три Свои силни вестители: Откр. 14:6-12.
Покана за диалог
Диалогът „Бог – човек” или „човек – Бог”съпътства обитателя на планетата Земя през всичките му познати исторически времена, въпреки, че негови представители са го обявили за продукт на собствения му интелект: Първият такъв докладван диалог е записан в Битие 3:17-33. Той започва с въпроса: „Човече, къде си?”. В края на времената, този богочовешки диалог,е придобил контра вид:” Боже, къде си?” Свещените Писания изобилстват с докладвани разговори между Бог и човека. Ето някои примери:
Бит. 4:6-15. Бог разговаря с Каин след първото братоубийство.
Бит. 18:17-33. В личен разговор с Бог, Авраам се застъпва за жителите на Содом и Гомор.Разговорът е много искрен и благороден. Авраам спечелва позиция. Но няма за кого.
Патриархът Йов, притискан от сполетелите го страдания, изявява желание за среща с Него и в края получава отговор:
„ О, да бих знаел къде да Го намеря! . . .” „Тогава Господ отговори на Йов от бурята …” Йов 23:3 и Йов 38:1. Йов е удовлетворен: „Слушал бях за Теб, но сега окото ми Те вижда!”Йов 42:5.
Книгата на пророк Йона ни представя един своеобразен, оригинален диалог . Йона изповядва: „ . . . аз знаех, че Ти Си Бог милостив и състрадателен, дълго търпелив и много милостив и се разкайваш за злото.”Йона 4:2
В Исая 1:18 – 20 сам Бог отправя покана към човеците: „Елате сега да разискваме . . . „
Живото въплъщение на невидимия Бог в човешки вид , второто лице на Божеството,Синът или Исус Христос провежда редица разговори със Свои съвременици: С Никодим, който Го посещава през нощта, със самарянката на Якововия кладенец , Закхей, с учениците си и др. .В края на самия Му живот и дейност сред юдеите, един неуспешен опит за постигане на желания диалог, завършва като монолог: Мат. 23:37-39.
А ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ? Има ли в нея елементи на такъв диалог? О, да! Тя цялата е зов за възстановяване на един прекъснат диалог. Средата на 19 век е време, когато той е официално прекъснат. Не че няма вярващи хора и църкви, които да ги обединяват, но интелектуалната водеща част на човечеството се е отдала на новите рационалистични, социалистически и научни идеи, и гледа с недоверие на библейските писания . Рационализъм, материализъм, висша критика са поставили под съмнение и разклатили вярата в Библията и Бога. С еуфорията пред научните постижения, с еволюционната теория и социалистическите идеи, мирогледът на съвремения човек е станал прагматичен и безличен. Той бива отворен за всякакви идеи и теории, които поглъща в себе си и примирява една с друга. Моралът на обществото е последвал този безличен мироглед и е омаломощил или напълно убил „страха от Бога”. Обществото няма ясни критерии за добро и зло, за истина и неистина, за право и неправо. Относителността във възгледите прави от „всичко” „нищо”. „Бог” е риторична дума. Всъщност, няма Бог! И ако някъде, най-вече в християнските среди, това не се заявява открито, съдържанието му се подменя със завоалирани понятия като:Висша сила, космически разум , трансцендентност, мистика, окултност, вътрешно чувство и екстрасензитивност. Но това не е Бог на Библията.
ДИАЛОГЪТ с живия Бог е станал невъзможен поради промяна в условията за такъв диалог:
А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.” Евр. 11:6
Необходимо е да се възстанови позицията на тези условия. В отговор на тази необходимост идва ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Нейният определен, силен и ясен зов: „Убойте се от Бога”, поставя началото на ново отношение към Божеството и подновява един прекъснат диалог.
В е с т т а н а в р е м е т о и в р е м е т о н а в е с т т а
Времето за прозвучаване на тази вест съвпада с развитието на обществото от средата на 19 в. и продължава до края на благодатното време. Тя е обръщение към света на последното и най-последното време. С какво това време е по-различно от другите и защо започва от средата на 19 в? Това не е произволно определение, а заключение, произтичащо от синхронът в развитието между историческите събития и библейските пророчества. Тогава / на 22 Октомври 1844 г./ изтича най-дългия пророчески период от 2300 дни-години /Дан 8:14/, и влиза в сила пророчеството на Даниил за началото на съда /Дан.7:9,10/. Вече са се изпълнили много от апокалиптичните видения и пророчески персонажи са влезли в своите роли. Тогава се пораждат социалистическите идеи, довели до пролетарските революции и световният социален ред и комунизъм / През 1848 г. излиза „Комунистически Манифест” на Фридрих Енгелс, и крилатият призив: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” Изнизали са се пророкувани събития, появили са се тръби и печати, звярът е получил смъртоносна рана, книгата на пророк Даниил е изследвана и знанието се е увеличило/ Дан. 12:4/ , светът е назрял за последните развръзки и все повече навлиза във дните „ както преди потопа”Мат.24:37-39/.
Забележка: Пълното текстуално проучване и тълкувание на тези пророчества е подробно изложено в много литературни източници. Те са достъпни за всеки желаещ, както в адвентната литература, така и по интернет. Тук за краткост и по-бързо придвижване по идеите, ще си послужа с готовите резултати. Но не препоръчвам на читателя да направи същото, защото самото изследване и разтълкуване на библейските пророчества е не само вълнуващо и удовлетворяващо действие, а и белег на лично отговорно отношение, и зачитане Божието Слово/ Деян. 17:11/.
Времето на вестта
Призивът на Тройната Ангелска Вест е предназначен за споменатото последно време и не фигурира в никое от Старозаветните пророчески изявления. Няма го и в свидетелството на Исус. Отсъства и в шампионската Новозаветна благовестителска дейност на апостола на езичниците – Павел. За отделни елементи , наподобяващи на нея, се говори тук и там, но това не е ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Тогава тя още не е била дадена. И дори когато Йоан я получава на Патмос, към края на първия век, тя не прозвучава и не се проповядва, така както други пасажи от Откровението.Повече от 1700 години, тя стои „капсулирана”в свещените страници, безмълвна и незабележима и чака своето време. Средновековието не я познава. Реформацията не залага на нея. Тя /реформацията/ пали своите светила и запява своите химни на духовно възраждане и просвета, но гласът на ангелите от Откровение 14 глава не се чуват, нито силни , нито тихи величествената им осанка не се очертава на небосклона. Един след друг идват Божии вестители –реформатори: Лутер, Калвин, Цвингли, Нокс, Уесли, Спърджън, Мууди и Тори . . . и плеада по-нови. Тези богобоязливи и проницателни умове, между които е бил и сър Исаак Нютон изследват, проучват и назовават : Антихриста, змея, звяра, тръбите и печатите. Но за трите ангели не се чуват тълкувания и никой не ги прилага за своето време. Защо? Тази специална вест не е за тях. Тя е вестта, дадена на „остатъка”, за да представи чрез нея „Вечното благовестие” на света и да го призове към подновяване диалога с всемогъщия Бог. Като луковичка на късно есенно цвете, като великолепна хризантема, тя е била скрита в браздите на Божията книга и е чакала своето време. Чакала е да преминат историческите сезони, горещините и зноя на световното лято и да дойде есента. Чакала е да дойде онова ”модерно” време, когато „няма да търпят здравото учение”, ще загубят вярата си и ще се вслушват в „прелъстителни духове”. Чакала е времето, за което Исус каза: „ ще намеря ли вяра?”Но тя не е създадена да стои долу в браздите, а да лети! Поръчано й е да се издигне високо над целия свят и от там да прогласи своята стряскаща вест: „Убойте се от бога и Му въздайте слава! Дойде часът на неговия съд!” Този неин висок полет е повече от очевиден: Световни евангелизаторски мисии, книгопечатане, здравно служене и просвета, радио и телевизия и накрая интернет, освобождават тройната ангелска вест от нейната пророческа кодираност, уединеност , затвореност и скритост и откриват нейната всесветска мисия, правят я да „лети” и да каца дори до леглото на болните, самотните, или умиращите. Всъщност, целият свят е умиращ за надежда, светлина и спасение. А тя има точно това и го има на точно определеното време.
ТЕСТ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ И ПРИНАДЛЕЖНОСТ
„ И дяволът пак Го заведе на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му рече: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш! Тогава Исус му каза: Махни се, сатана, защото е писано: „На Господа своя Бог да се покланяш и само на Него да служиш.” Мат. 4:8-10.
Този текст поражда много въпроси: Кой Го заведе? Къде Го заведе? Кога Го заведе?Защо Го заведе? Ще ги обобщим в един, който не е обстоятелствен, а принципен въпрос: КОГО ЗАВЕДЕ? Отговорът е един –ИСУС. Но въпросите продължават: Кой Исус? Синът на Мария. По-точно? Детето, Което намериха на 12 години в храма? Или синът на дърводелеца? Братът на Яков и Юда? . . . Не. А кой? Помазаникът на Бога, Месия! Току що кръстеният на Йордан Исус и обявен от небето: Този е Моят възлюблен Син. Мат. 3:16,17. Заявеният от небето Изкупител, пратен да спаси човеците от греха. Исус –„ пълен със Светия Д ух” Лука 4:1.
Този Исус, /на около 30 годишна възраст тогава/, току що е влязъл в качеството Си на Помазаник, или Месия , Дан. 9:25. Той е влязъл в ролята на „Син човешки” т.е. представител на човешкия род. Той е „Човекът”, Когото Пилат ще представи след три и половина години. Той е „Царят, Чието царство не е от този свят”. Какво иска от Него князът на този свят?
ПОКЛОНЕНИЕ! ПОКЛОНЕНИЕ!! ПОКЛОНЕНИЕ!!!
Защо Исус отказва да му се поклони? „Писано е:” . . на Господа, своя Бог да се покланяш и само на Него да служиш”. Къде е писано? В книгата на Мойсей, Изход 20:1- 6. По точно? . .
Но това са скрижалите, каменните плочи, които Бог написа със Собствения си пръст, 10-те заповеди! Не е ли минало вече времето им? Христос не дойде ли да ни освободи от онзи „противен” закон? Да беше се поклонил! . . . Нямаше да има трудности. Можеше да стане Цар и да поведе народа срещу римляните!Йоан 6:15. Евреите нямаше да имат такава съдба!
Читателят добре разбира какво нямаше да има. Нямаше да има благовестие
към човешкия род. Нямаше да има Голгота, нямаше да има прощение на грехове и изкупление. Нямаше да има спасение и вечен живот. Щяхме да се раждаме и умираме „чужди на Божиите обещания”, „мъртви в грехове и престъпления”, щяхме да живеем „без Бога и без надежда на света” Ефес. 2:1, 12. Ако се беше поклонил, Христос би абдикирал от Своята мисия, аз и вие нямаше да имаме никакъв избор. Никакъв избор и никакъв шанс за спасение!
ТЕСТ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ В РАВНИНАТА „ДУРА”.
Пет века преди това, във Вавилон, в равнината Дура е бил проведен подобен тест за поклонение и висша принадлежност. Цар Навухдоносор, опиянен от своите успехи като монарх, завоевател, строител и блестящ интелигент, пожелава да увековечи името си, като го увенчае и с ореола на божествеността.
„Цар Навуходоносор направи образ от злато; височината му беше 60 лакътя, а широчината му - шест лакътя. Изправи го в равнината Дура , във вавилонската област. . . . И глашатаят извика силно: На вас се заповядва народи, племена и езици: Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира , на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е направил. А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ. Дан. 3:1-6.
Този златен образ-идол, издигнат за поклонение, идва като продължение на съня му от Дан. Глава 2, където той е посочен като златната глава. Очевидно мисълта за преходността на неговото царство не го удовлетворява и той се ласкае от идеята да остане завинаги в историята. Така сам лесно става изразител и въплъщение на духа, който всъщност иска поклонение т.е. Сатана.
Поклонението, описано в глава трета е впечатляващо, всенародно и тържествено, но не съвсем пълно. Трима младежи стоят прави и не се покланят. Защо? Те имат една вяра и един Бог, Който не им позволява да се покланят на друг бог. Хвърлени са в огнената пещ вързани, но излизат от там свободни. Изпитът е взет блестящо. Сега и самият цар се покланя на техния Бог.
Подобна е и опитността на самия пророк Даниил. Той продължава да се моли на своя Бог, дори и когато това е официално забранено и се наказва със смърт. Неговият Бог не го избавя от присъдата на закона, но застава до него в рова с лъвовете и го избавя там. Цар Дарий издава указ, с който признава Данииловия Бог и поклонението Му.Дан. гл. 6.
А ДНЕС? Ще има ли такъв тест за поклонение и верност към истинския Бог? Има ли го през всички времена, включително и нашето „най” последно време?
„И ще му се поклонят всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създаването на света.” Откр. 13:8
Това, което стои пред нас се намира в следващите стихове 11-18.Нужна ви е Библията за да го прочетете. Нужна ви е и вяра за да го приемете.Нужна ви е любов към истината и Бога за да го изпълните.
Светът се приготвя за глобален империализъм. Такава форма на управление не е имало до сега в човешката история . Сега образът-идол на антибожественото поклонение няма да бъде издигнат в равното поле Дура, нито в пределите на някое световно царство или нация,или религиозна система, а в цялото комуникационно пространство на планетата. Той ще бъде навсякъде, където има отношение към висша сила, поклонение или култ; навсякъде където има проява на разум и човешки взаимоотношения, активност и труд: в науката, изкуството, политиката, човешките отношения, чувства и взаимовръзки, всеки вид творческа дейност, дори в тайната ви стаичка за молитва! Вие ще трябва да избирате и преизбирате вашия олтар за поклонение и вашия Бог.Това е предизвикателство, което Бог ви отправя.Но залогът в него – душата и нейната принадлежност е твърде голям, за да не го уважите!
ДА НЕ СЪМ АЗ , ГОСПОДИ? . . .
На прощалната вечеря, през нощта, когато бе предаден, Исус обяви пред учениците си: „Един от вас ще ме предаде!” Тогава стреснати и смутени те започват да се питат: „ кой ли от тях ще е този, който ще стори това?”Лука 22:23. Въпросът пред всеки един е: Да не съм аз Господи? . . . Как Исус знаеше, че ще бъде предаден от Юда? Ами ако съвестта му бе заработила предварително и той се бе отказал от сделката? Бог ли го „опази” от такъв развой? Как Божият Дух знае, че цял свят ще се поклони на звяра? И как знае кои няма да се поклонят? Това предрешено и предопределено ли е? Така ли им е „писано” , както обикновено се казва, или има нещо друго?
ВЪТРЕШНИЯТ ЧОВЕК
„. . . да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек.”
Ефес. 3:16
„ Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.” 2 Кор. 4:16
Много неща в нашето „последно” време са се променили. Но те са главно във външния облик на живота: формата, механизмите, техническите средства и прийоми. Но „вътрешният човек” е запазил познатата ни още от най-древни времена направа, природа, настройка, субективност и непредсказуема променливост. Психология, психоанализа и всички науки, изкуства , битови порядки, свидетелстват че вътрешният човек си е „вътрешен”, потаен, скрит и несъответстващ съвсем на външния. Най-злободневните съобщения, достигащи до нас чрез медиите , пресата или устно, а и от личния ни опит, разкриват старата позната истина:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде болно /безсилно/; кой може да го познае?” Еремия 17:9
Битката за моята и твоята душа започва далеч преди още ние да я почувстваме и вземем отношение към нея. Сеячът на плевели е извършил своята сеитба по генетичен път още преди рождението ни и продължава да дозасява тази „нива на съдбата” успоредно с развитието ни, чрез възприятията и комуникациите или общуванията ни. Ние носим в себе си „бремето” на този свят и посредством тази вътрешна инвестиция, той има власт над нас. Чрез многобройните си позиции в нашите мисли, чувства, воля и навици, князът на този свят изгражда своята база – олтар в сърцата ни. Приели ги като наши и част от самите нас, ние фактически го признаваме и му се кланяме. Той не се безпокои особено за такава личност, която подържа неговите правила в живота си. Не се опасява особено, че тя би му отказала един официален поклон в случай на нужда, защото в действителност прави това всеки ден по разни поводи.
Има обаче, друга категория хора, които макар че по природа не са различни от другите хора, все пак се отличават съществено от тях. По своя начин на мислене, чувстване , постъпване, те се различават , защото допускат Христос да ръководи живота им:
„Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, а Той живее в мен . . . Гал. 2:20
„Който е роден от Бога не съгрешава . . . „ 1 Йоан. 5:18
„Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премине, ето всичко стана ново.” 2 Кор 5:17
ТАКИВА, /т.е. “стари човеци”/ с високо самочувствие, култура, просвета ерудиция и заслуги ни намира Божията вест и като не обръща никакво внимание на тези наши претенции и отличия, апелира към вътрешния ни човек: Има нещо повече от това, което сте или мислите че сте. Има нещо много повече, пред което сте недостатъчни и малки. Погледнете нагоре. Потърсете Бога. Но не този на който сте се кланяли до сега, а истинския, живия, Твореца, вашия Спасител!
Искате да растете? Да бъдете велики? Да бъдете богове? Сверете мирогледа си с Божията истина. Проверете себе си! Вътрешния си човек! И допуснете Божия образ в него!
ЩЕ УСТОИМ ЛИ?
„Понеже си опазил словото на Моето търпение и Аз ще те опазя от часа на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена, за да изпита земните жители.” Откр. 3:10.
„Изпитвайте себе си дали сте във вярата.” 2 Кор. 13:5
Тъй като живях през целия половин вековен период на атеизъм в България, аз с изненада забелязвам, как хората изведнъж станаха много набожни. Това не беше така в онези времена. Не беше никак удобно и изгодно да изповядваш вярата си в Бог и да защитаваш или заставаш зад такава „реакционна” идеология. Беше признак на „изостаналост”, невежество, неблагонадеждност, вражеско мислене и обществото се настройваше по всякакъв начин против него. Упорито държащия за вярата си човек, се подлагаше на прикрито или явно преследване. За него нямаше жителство където иска, работа каквато може и иска, отворени врати в учебните заведения и институти, условия да напредва и се развива според талантите и призванието си. И това се прилагаше с особена последователност спрямо децата му. Не беше изгодно, престижно и дори безопасно да се водиш като представител на Бога и апологет и пропагандатор на такова учение. В плановете и програмата на правителството за нацията, религията трябваше да „отмре”, а носителите й – да се стопят и прелеят в новото прогресивно общество.
Понеже, въпреки тази действителност и затворените врати пред мен като младеж, аз все пак запазих убежденията и вярата си, изненадата ми беше наистина голяма, когато след промените видях изтъкнати „марксисти” и лидери в социалистическата държава, да се появяват в църква, да участват в богослуженията и да се молят. Чудо ли беше станало? Едва ли. . . Просто беше станало „модерно” да си вярващ и да се покланяш на Бога.
Всеки, който следи динамичните събития по света, /а то вече не може да не ги следиш/, знае, че големият политик, държавник, бизнесмен или деятел на науката и изкуството е „вярващ човек”Държавата вече не е против Църквата, а търси нейното съдействие в най-важните проблеми на обществото.
Е, „нищо ново под слънцето!” . Така е било и по времето на император Константин
/4 в. пр. Хр./ . Християнството излязло от арените и катакомбите, станало държавна религия и се издигнало до двореца, властта и славата. Само че, точно тогава почнало „отстъплението” , предсказано от апостол Павел в 2 Сол. 2:1-4.
Онези, които четат и изследват без предразсъдък Библията и нейните пророчества, знаят добре: Христос ще се завърне, както е обещал, на определеното време. Ще бъдат смутни и безпокойни времена. Религии и вярвания ще има много , но вяра, каквато Той иска, ще се намира много малко. Моралният упадък в обществото ще съперничи на Содом и Гомор. Хората „няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните” 2 Тим. 4:3,4. Ще слушат и следват „измамителни духове”, беззаконието ще расте, а в обратна пропорция любовта между хората ще намалява и изчезва. Страхът от Бога ще бъде заменен от дързост, гордост, суеверие; копнежът за спасение - от любов към света и удоволствията; чудото на покаянието и новия живот – от атракции и лъжливи чудеса; очакването на Господното Пришествие – от приспивни теории за фалшив мир. Накратко: Вместо Божията сила, в духовния живот на човечеството ще парадира „вид на благочестие”. 2 Тим. 3:1-5.
Сред този идеен хаос, сред тази „вавилония”, посред този демоно-човешки кипеж и апокалиптичен синдром , над всичко се извисява един съдбовен въпрос: Кой ще устои? Кой ще устои, но не просто в смисъл на оцеляване или приспособяване, а кой ще издържи изпита за поклонение и принадлежност. Кой ще преодолее себе си и бариерата на този свят, за да се класира за онова общество, където няма грях и смърт, т.е. ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ в един по-добър свят. Нали за това дойде Исус и това обеща? Йоан 14:1-3.
„Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при о г ъ н п о я ж д а щ ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари? Исая 33:14
Божието Слово казва:” Който устои до край, ще бъде спасен”Но кой е той и кой не е . . . това е въпросът.
Ние не знаем кой е, но почваме да съзираме какъв е онзи, който ще устои на изпита на живота и ще може да се класира за „слава, почест и безсмъртие” пред непогрешимото „жури” и неговия съвършен Председател.Псалм 15 очертава контурите на неговия вътрешен облик:
„Господи, кой ще обитава в Твоята скиния?Кой ще живее на святата Ти планина? Онзи, който ходи непорочно и върши правда и говори истина от сърцето си; с езика си не клевети, нито прави зло на приятеля си, нито хвърля позор върху ближния си. В очите му подлецът е презрян, но почита онези, които се боят от ГОСПОДА. Ако се е заклел в своя вреда, не се отмята, не дава парите си с лихва, нито приема подкуп против невинния. Който прави това, няма да се поклати до века.”
Ще ми покаже ли Божието огледало такъв образ, когато се обърна към него?
КОНТРОЛЕН АВТОТЕСТ ЗА „ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК”
„Обърнете се към Моите изобличения. Ето, Аз ще излея Духа Си на вас и ще ви известя словата Си.” Притчи 1:23
„До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истинен Свидетел, началото на Божието творение: Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше или студен, или горещ! А така, понеже си хладък - нито студен, нито горещ – ще те избълвам из устата Си. Защото ти казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол; то съветвам те да си купиш от Мен злато, пречистено през огън, за да забогатееш и бели дрехи за да се облечеш и да не стане явен срама на твоята голота; и очен мехлем , да помажеш очите си за да виждаш. Онези, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен и се покай !”
КАКВО е това? Лаодикийската вест! Преценката на Верния Свидетел! Зовът за истинско поклонение и съвършенство! Ето това е актуалната вест към ЦЪРКВАТА днес!
Възможни ли са по-голямо внимание и чест от тези? Възможно ли е по-голямо провинение, ако бъдат пренебрегнати?
ЗОВ ЗА СЕБЕИЗПИТВАНЕ
„Изпитайте себе си, да! Изпитайте се, народе безсрамни, преди да влезе указът в сила . . . преди да ви сполети лютия гняв Господен, преди да ви постигне деня на гнева Му!” Софония 2:1, 2.
„Изпитвайте себе си, дали сте във вярата” 2 Коринтяни 13:5
Да последваме този зов, в най-личен план: Нека застанем пред Божиите критерии и се изпитаме в светлината на следните въпроси:
1.Доволен ли си от себе си?
2.Дразни ли те изискването да се съобразяваш с Божия закон?
3.Дразни ли те, когато някой съвестно го прави, или ти напомня и ти да го правиш?
4.Дразни ли те успеха на непокаяни хора, завиждаш ли им?
5.Намираш ли „тесния път” за м н о г о тесен?
6.Чувстваш ли се по-добре между хора, които не са чак толкова предадени на верските си убеждения, че да привличат внимание и предизвикват евентуални реакции?
7. Считаш ли за пресилени цитати като:
„Който не расте в благодатта и не се стреми към това да постигне най- висшето стъпало на божественото съвършенство, сигурно ще бъде победен. Този свят трябва да бъде за християнина една страна на чужденци и неприятели. Ако той не вземе за своя защита божественото въоръжение и не носи меча на Духа, той става плячка на силите на тъмнината. Вярата на всички ще бъде изпитана и то точно така, както златото се изпитва в огъня.”Свид. за църквата”, българска, 1928 г.
„Спасението ще ни струва всичко.”
„Не всички, които са проповядвали първата и втората ангелски вести, ще трябва да проповядват и третата, макар и да са я напълно приели. Мнозина са изпадали в такива заблуждения и измами, че едвам могат да спасят само собствените си души; когато такива се заемат да напътват други, те ще станат средство за тяхната погибел. Но аз видях, че някои които са затънали дълбоко във фанатизъм , ще избързат първи, преди Бог да ги е пратил и преди да бъдат очистени от заблужденията си.”
„Опитности и видения” стр. 46, бълг. Печ. Гладстон
„Най-голямата нужда на света е нуждата от хора,които не ще могат да бъдат купени или продадени; хора, които са честни и верни до дълбините на душата си, чиято съвест е така вярна на дълга, както стрелката към полюса; хора, които ще застанат зад правото, дори и небесата да падат.””Възпитание”, стр. 51.
„Само тези, които обичат нашия небесен Баща и Неговия възлюбен син с цялото си сърце, ще устоят през последните дни и няма да боготворят „звяра” и да получат неговия „белег” .” Ян Маркусен, „Съдбоносният неделен закон”.
„По-добре смърт, отколкото предателство и безчестие”
„Съдилищата са покварени. Управниците се ръководят от желанието за печалба и любовта към чувствени удоволствия. Невъздържанието е замъглило способностите на много хора, така че Сатана почти напълно ги контролира. Юристите стават жертва на поквара, подкупи и измами. Пиянство и гуляи, страсти, завист, безчестие от всякакъв вид се ширят сред онези, които прилагат законите.„. . . правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правото не може да влезе.” Исая 59:14.”В. Борба, стр. 360.
„Всички, които не са закриляни особено от Бога, са контролирани от Сатана. Той ще облагодетелства някои за да постигне собствените си намерения, а други ще обремени с трудности и ще ги принуждава да вярват, че Бог ги изтезава.
Пред човешките чада се явява като велик лекар, способен да излекува всичките им болести, а в същото време ще предизвиква болести и бедствия дотогава докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и пустини.”
„В. Борба, стр. 362
„Да си послушен на Божието Слово по съвест , ще бъде смятано за бунт и упорство. Заслепени от Сатана родители ще се отнасят с насилие и жестокост към вярващото си дете; господари или господарки ще угнетяват пазещите заповедите служители. Любовта ще охладнее; деца ще бъдат лишавани от наследство и изпъждани от дома. Ще се изпълнят буквално думите на апостол Павел: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.”2 Тим. 3:12. „В.Борба”, стр. 372, 373.
„Когато бурята наближи, една голяма група хора, изповядвали че вярват в третата ангелска вест, но неосветени чрез послушание към истината, ще се откажат и ще се присъединят към редиците на противниците. Като са се уеднаквявали със света и са участвали в неговия дух, те са стигнали до там, че да виждат нещата почти в същата светлина; и когато изпитанието дойде, са вече готови да изберат леката, общоприетата страна. Талантливи и с приятна външност хора, радвали се някога на истината, сега ще вложат силите си да измамват и заблуждават души. Те ще станат най-жестоките врагове на предишните си братя.” „В. Борба”, стр. 373.
Ако отговорът ти е навсякъде „ДА” , тогава бъди сигурен, че и едно поклонение пред „звяра” няма да те затрудни много, когато бъде официално поискано. Ти всъщност го имаш в себе си и един благоприятстващ за изявата му случай, би го изявил.
Но не станах ли много дързък и нападателен? О, чакай, чакай малко! Все пак не съм съвсем сигурен, защото там в стих 19 на лаодикийската вест имаше едно „Покай се” и едно „онези, които обичам . . . ” А когато тези две неща се съберат, всичко може да се обърне с главата надолу и да приеме обратен знак. Да, едно „ДА” на стих 19 би те изпратило в другия лагер на поклонници, в стана на онези „чиито имена са записани в книгата на живота на закланото Агне” Откр. 13:8.
Това твое „ДА” има голяма , толкова голяма тежест, че и царството на мрака трепери от него! Но ще можеш ли да го преместиш от неудобните за съвестта ти въпроси върху стих 19 от лаодикийската вест /Откр. 3:19/? Би било обрат, равен на победа. Цялото небе с трепет очаква тази победа!
„На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.” Откр. 3:21.
А м и н !