Тройната Ангелска Вест
Тема 3
" И ИМАТ ИСУСОВАТА В Я Р А . . . "
"Тук е нужно търпението на светиите, тук са тези, които пазят Божиите заповеди и имат Исусовата вяра." Откр. 14:12.
Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро." Евр. 11:38-40.
"Когато Син Човешки дойде, ще намери ли ВЯРА на земята? Лука 18:8.
ВЯРА - най-старата тема на Библията! Човекът е паднал чрез съмнение и ще се спаси чрез в я р а ! Пред нас стои за разглеждане третият отличителен белег на носителите на тройната ангелска вест - ИСУСОВАТА ВЯРА. Коя е тя?
Гръцкият оригинален текст, както е записан от Йоан позволява този израз да се тълкува двояко: "Вярата в Исус" и "Вярата на Исус." За да не пропуснем нещо съществено важно, най-добре ще направим ако приемем и двете значения и ги разгледаме поотделно. Още повече и затова, че те и двете съществуват обективно в учението за спасението. Да се спрем първо на израза със значение ВЯРАТА ВЪВ ИСУС.
Без всяко колебание, тук водещият стих трябва да бъде Йоан 3:16:
"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има в е ч е н ж и в о т ."
Абсолютна формула! Тотално решение! Спасението е възможно за всеки земен жител, дори и ако броят им е не милиарди, а трилиони! Вярата в Божия Син е входната виза за вечния живот и безсмъртието. Няма друго име, няма друга вяра, която да спасява!
Мартин Лутер изкачва Пилатовата стълба на опрощението в Рим, когато чува Божия глас от един библейски стих: "... а праведният ще живее чрез вяра." Авакум 2:4; Рим. 1:17; Гал. 3:11 и Евр. 10:38,39. Тогава слиза от стълбата на спасението чрез дела и тръгва по пътя на вярата.
Но да тръгнеш по пътя на вярата, това означава да засвидетелстваш съгласие със статуса на Исус, като Божи Син и Спасител и със собствения си статус като осъден грешник. Една вяра без това най-първо условие, би била опит за самоспасение, или Каинова жертва, т.е. недействителна и невалидна. Този факт е демонстриран недвусмислено и пълно в последния акт на спасение от земния живот на Божия Син, докладван в Лука 23:39-43. Това е случаят с двамата разбойници, разпнати от двете страни на Исус. Двама злодеи, две еднакви съдби, а две различни класи хора - единият не вярва, другият - вярва. Последният чрез вяра отправя молба за спасение: "Господи, когато дойдеш в царството Си, спомни Си за мен!"
Да повярваш в Исус Христос, значи да повярваш в царството Му и да поискаш вход в него. Само така, очакваната среща с Христос носи "неизказана и преславна радост на вярващия. 1 Петр. 1:8,9. Исус Сам потвърди тази радост. Йоан 16:22.
Когато повярва в Исус, човек се включва в най-грандиозната борба във Вселената между доброто и злото, между Христос и Сатана. Неговата в я р а го противопоставя на порядките в този свят и го принуждава да вземе участие в борбата, на страната на истината.
Истински приелият Христос чрез вяра, не се срамува от Него, а Го изповядва и се хвали с Него:
"Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника." Рим. 1:16.
Савел, който от враг и гонител на Христос стана Негов апостол, заявява: "А далеч от мене да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез Когото светът за мене е разпнат, и аз за света. Гал. 6:14.
Когато поставим на везните на тази контрола вярата на мнозина, носещи името "християни", с прискърбие виждаме, че тя не достига дадения образец. Затова Исус задава въпроса: "Когато дойда, ще намеря ли вяра на земята?"
РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗВАНИЕТО "ХРИСТИЯНИН" НЯКОГА И СЕГА
За да не си помислим, че ако сме родени в християнска среда и сме получили кръщелно свидетелство с изповедание "християнско", или работим в някой отрасъл на християнската църква, това вече ни прави християни, наложително е да изтъкнем тази разлика. Званието "Християни", произлизащо от първите християни в Антиохия /Деян. 11:26/ е било придобивано с цената на много показателен теоретичен и практичен изпит. Кандидатите за членове на християнската църква е трябвало да повярват, че Исус е Божият Помазаник или Месия. Това по онова време не е било популярно, а по-скоро осъждано, преследвано и опасно. Вследствие на това, присъединяващите се към християнската църква не са имали никакви други подбуди и интереси, освен вярата, убеждението и копнежа за спасение. Да изповядаш: Вярвам в Исус, е било равно на признание, че си запознат със Светите Писания и приемаш Исус като единствен Спасител. То е изисквало и готовност за спазване Исусовото учение и заповеди:
"Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал." Мат. 28:18-20.
За всеобщо голямо съжаление, днес понятията "вяра в Исус" и "християнин" не се покриват със съдържанието на същите преди 2000 години. Днес християнското изповедание се постига лесно, не изисква съответен изпит за вярност и не задължава към съобразяване живота с Исусовия пример. Това води до едно формално, статистическо християнство, което на практика е само покръстено езичество. Така наречени "християни" не знаят в същност в какво вярват и в какво трябва да вярват. В своята библейска необученост, те много лесно приемат всякакви поверия, предания, легенди и митове, традиции и култови практики и живеят с тях. Но това е суеверие. Това не е "вярата в Исус" която ще има църквата, носеща Божията вест към света и очакваща да се срещне с живия и идващ Христос.
Истинската вяра в Исус преустройва цялата ценностна система на човека, градира неговата личност, разширява неговия кръгозор и изгражда неговия мироглед. Тя събаря изкуствените фалшиви предимства, които този свят издига и установява ценностите на духа, които не повяхват и не гинат. Такава вяра декларира Павел:
"Но това, което за мене беше придобивка, счетох го като загуба за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия."
Фил. 3:7,8
Такава ли е вярата на съвременните християни в Исус? Такава ли е моята вяра?
ТАКАВА е в я р а т а, която ще търси Исус в деня на Своето близко завръщане.
Да я потърсим и ние в себе си своевременно!
Характеристиката на истинската вяра в Исус ни показва, че тя не е вярата на множествата, на традицията и на масовата религиозна практика. Христос затвърждава това разбиране със Своя изпитващ въпрос: "Ще намеря ли вяра?"
Сега ще поставим на разглеждане израза, касаещ вярата на Божия остатък от последното време, според другия възможен начин на тълкуване, или:
"ИСУСОВАТА ВЯРА"
Тук ударението пада не върху това как е вярвал някой в Исус, а как самият Исус е вярвал. Този зрителен ъгъл е също много показателен, защото Христос в Своя човешки вид е имал възможност да вярва и да бъде пример на вяра. Затова учениците веднъж се обърнаха към Него с молба: Придай ни вяра! Лука 17:5. Като представител на човешкия род, като "Човешки Син", Исус минава по път, който и ние извървяваме и развива вярата Си по начин, по който и ние можем да я развиваме.
СЕДЕМТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ НА "ИСУСОВАТА ВЯРА"
1.Свещените Писания на Стария Завет и Живото Слово.
"В начало бе Словото. И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог. Йоан 1:1
"И Словото стана плът и всели се между нас ...Йоан 1:14.
"Никой никога не е видял Бога, Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той го изяви." Йоан 1:18.
Явяването на второто лице на Божеството в човешка плът е една тайна. 1 Тим. 3:16. Тя е Божият отговор на тайната на беззаконието, с която грехът навлиза във вселената. По силата на "тайната на благочестието", Исус се ражда като малко дете, което няма никакви спомени от някакъв предварителен живот. Неговата личностна идентичност се оформя както при всяко новородено дете - от възприятията на сетивата му и общуването с членовете на семейство и общество. Това, което е различно е, че при Него Светият Дух работи по уникален начин. Той постепенно събужда в Него съзнанието, че не е само един син на Йосиф и Мария, не е само едно момче, както всички други, а какво? И Той сам още не знае, но допирът с природата, четенето на свещените текстове, участието в храмовите служби и жертвите все повече му придават убеждението, че тези неща имат пряка връзка с Него, и Го засягат лично и неповторимо.
Христос получава пълното признание, че е Божи Син чрез откровение при кръщението Си на р. Йордан. Мат. 3:13-17. Дотогава това убеждение се е изграждало в самия Него, но и най-близките Му не са го споделяли и не са знаели сигурно КОЙ Е.
Виждаме обаче, че Сатана знае, защото при изкушенията в пустинята се обръща към Него с думите: "Ако Си Син Божий. . . "Мат. 4:3; Лука4:3 .
Детето Исус не е било обучавано от учители и възпитавано в школи. Въпреки това, познанията Му върху Св. Писания правеха впечатление върху всички:
" Затова юдеите се чудеха и казваха: Как този Човек е грамотен, като не се е учил?" Йоан 7:15.
Той се запознава с Писанията в домашна обстановка с помощта на майка Си Мария и просветлението на Светия Дух. Чрез внушението на същата Сила, много рано, още на 12 години, добива разбирането за Своята връзка с храма и провежданите там служби. По-късно, слушателите Му се учудват на показваните знания и мъдрост, без да е учил в школи. Неговият категоричен отговор: "Писано е", показва задълбочено познание на Писанията. Той питаше и другите: "Как е писано? Как четеш?" Лука 10:26.
Девствената Му памет, нераздвоявана от нищо, е попивала всяко божествено внушение. За Него в пълна мярка важат думите на Еремия:
"Като намерих Твоето Слово, изядох го и думите Ти бяха радост и веселие на сърцето Ми." Еремия 15:16.
Така закърмен с писаното Божие Слово, Той израства до откриването Си като живото Божие Слово, дошло сред нас и вселило се между нас. За Исус няма съмнения, няма заплетени теологични въпроси, коментари и тълкувания, няма мъчни и неприемливи пасажи. Той приема и цитира Божието Слово, така както то е достигнало до Него и Му говори. И очаква същото от последователите Си, като им отправя строг божествен упрек:
"О, неразумни и късни на сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли така Христос да пострада и да влезе в славата Си? И като почна от Мойсея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания." Лука 24:25-27.
Да, вярата на Исус зачиташе "всичките Писания" без резерва и възражение и се осланяше на тях. Дори когато враждата на юдеите го изправя пред кръста, не приема помощ отвън, за да не се наруши пророческото слово:
"Тогава Исус му каза: Върни ножа на мястото му . . . Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си и Той би Ми изпратил още сега повече от 12 легиона ангели? Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва така да бъде? Матей 26:52-54.
Стъпил върху писаното Слово, Исус върви напред, докато довежда учениците Си до Себе Си - живото Слово. И тогава поставя всички под властта на това Слово и им завещава истината на Новия Завет: "Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди - словото, което говорих, то ще го съди в последния ден." Йоан 12:48.
2.Сътворението, доктрина изповядвана и проповядвана от Исус.
Много вярващи християни от модерното и постмодерното време се срамуват да приемат доклада за сътворението от книгата "Битие". Но не и Исус. Той вярваше в сътворението. По онова време не е съществувал спорът: Еволюция или сътворение, поради което не е отразен в Библията. По-точно, не е отразена еволюционната идея, родена много по-късно. Но сътворението на света е основно учение на Писанията, застъпено и подкрепено от самия Исус.
Представете си, че по някакъв начин Исус допускаше някакъв друг произход на света, освен описания от Мойсей в книгата Битие. Той би изпаднал в противоречие със Себе Си, защото всичките Му поучения, съвети, уверения и твърдения биха рухнали. Той би отрекъл не само Мойсей, пророците и Псалмите, където Бог навсякъде е първо Създателят, Творецът, Отец на всичко и всички и чак тогава Царят на творението и народите. Би отрекъл и Себе Си, защото заяви своето предначално съществуване като едно с Отца, /Йоан 17: 5/; като Михаил, който се е борил със змея/ Откр. 12:7,8/; като "Мъдростта, която движила творческия процес Йов 28 и Пр. 8 глави; като тайната на благочестието /1 Тим.3:16/, която е била скрита у Бога от "предвечни времена";
Би отрекъл Себе Си като "ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА /Йоан 14:6/" и като пророкувания Месия, защото историята не би се движила по Божия предначален план, а от самосебе си. Би отрекъл сътворяването на "Ново небе и земя", очакванията на всички вярващи за желаното завръщане, победата над греха и злото и Сам би бил най-големия лъжец, по-голям и от "бащата на лъжата" /Йоан 8:44/. Какъв чудовищен образ би било това! Какво невероятно заблуждение! Какъв ужас да си жив и да обичаш живота, да вярваш в Исус и да се надяваш на спасение от Него! . .
Приятели мои, сестри и братя, каква о м р а з а и чия омраза ни тласка към такава "в я р а"?
Цялата Библия и целия спасителен план биха изгубили смисъл и всичката ни вяра би била въображение и митове. За такава безпочвеност не би си струвало някой да идва на земята, да страда и се жертва! Че отгоре на всичко - и в името на ЛЮБОВТА!!!
Виждате ли кого ползва тази "научна" теория за самосъздаването? Толкова ли ще обидите Спасителя и Господа, Който умря за вас, че да припишете това падение на интелекта и чувствата Му? До там ли ще паднете и вие, че да приемете бащинството на "Бащата на лъжата"? Пазете се от това, докато още имате право на избор и спасение!
Исус е жив и ще се срещне с всеки един от живите или мъртвите! Човекът, който най-малко очакваше да се срещне с личността Исус Христос, а получи най-много от Него в живота си, Павел от Тарс, изповяда своята вяра, която личната му среща с Исус породи: "Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото -било престоли или господства, или началства или власти - всичко беше създадено чрез Него и за Него. Той е преди всичко и всичко чрез Него се крепи." Колос. 1:15-17
Съмняващият се ученик, Тома, вложи цялото си верую в само едно възклицание:
"Господ мой и Бог мой! . ."
Исус Христос разкрива Своята позиция на "креационист" при още два особени повода: в Своя живот на земята-Отношението Му към съботата и брака.
Отношението към съботата.
Фарисеите често упрекваха Исус, че не пази съботата като тях. Когато един съботен ден Исус и придружаващото Го множество, трябвало да минат през житни ниви, а учениците били гладни, те късали узрели класове, стривали ги между пръстите си и ги ядели. Фарисеите не закъснели да ги обвинят за това.Тогава, заедно с даденото обяснение, Исус изрича неповторими думи с вечно значение:
"Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата"; така че Човешкият Син е Господар и на съботата." Марк 2:27,28.
Към какво навежда мислите ви това? Кой може да е направил Съботата? И как така Човешкият Син е станал неин Господар? Тук е възможно само едно тълкувание и то води до четвъртата Божия заповед. Да си я припомним:
"Помни съботния ден да го осветиш, защото . . . ." Изх. 20:8-11
Само Един може да бъде "Господар" на съботата - Онзи, Който я е създал!
Да Му отречем ли авторското право, заявено така категорично?
Отношението на Исус към брака.
Публичната дейност на Исус започва с едно сватбено тържество в Кана Галилейска. Той не само уважи и почете с присъствието Си едно сватбено тържество, но вложи в него съдържание, което излиза от рамките на конкретния случай и води при началото на човешкия род и сътворението.
Отново фарисеи идват при Исус и Му задават провокационен въпрос:
"Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква /или: не само по една/ причина? А Той в отговор каза: Не сте ли чели, че Онзи Който ги е сътворил, ги е сътворил отначало мъжко и женско и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и двамата ще бъдат една плът." Така, че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва." Мат. 19:3-6 "
КАКВО можем да научим от тези думи? На коя съвременна произходна, или еволюционна теория се спира Исус? На никоя. Той стои на старата библейска истина за сътворението. Той не мърда от писаното Слово, а вярва и изповядва само едно: СЪТВОРЕНИЕТО!
Уважаеми, читатели, може все пак да си имате свои различни и несъгласни с това разбирания .. .. Имайте си ги! Вярвайте си в тях. Но не ги смесвайте с "Исусовата вяра", защото това не е ИСУСОВАТА ВЯРА!
Заключителни думи. Махатма Ганди, освободителят на Индия от колониално робство, без революция и кръвопролитие е запомнен и с едно свое забележително изказване: "Аз щях да стана християнин, ако бях срещнал поне един такъв." Въпреки, че е бил възпитаник на английски университет, той си останал верен на своята индуска религия. Поне външно. Но веднъж, когато пътувал с влак в Индия, трябвало да спре на една голяма гара и да произнесе реч. Голямо множество очаквало с вълнение словата му. Когато влакът спрял, той произнесъл от прозореца кратко слово - прочел осемте блаженства от евангелието на Матей /Мат. 5:1-12/. И това било всичко - осем блаженства за по-малко от осем минути! Влакът тръгнал, а думите останали в души и умове, гладни за нещо по-добро в този свят.
Махатма Ганди не приел християнството от англичаните, но го приел от Библията, от самия Христос, Който живее в нея. Той се бил изкачил, заедно с Христос на Планината на Благословението и лично взел от там своите духовни богатства. Да направим същото и ние в заключение на така вълнуващия всекиго въпрос за произхода на живота и битието. Да се изкачим на планината на "блаженствата". Там стои Един Учител, Който не говори като другите човеци. Той няма други помагала освен природния пейзаж. И обръща вниманието към него: Погледнете природната прелест! Вижте красотата на творението! Съзерцавайте формите, багрите, съзвучието на Божията жива картина! Възхищавайте се от кремовете, лилиите и небесните птици, които без да полагат вашия труд имат храна и свобода!. . . Дори Соломон във всичкия си блясък не може да стигне до тяхното съвършенство! Погледнете сега и себе си, че сте много по-ценни от тях! . . .
Ценни? Пред кого? Коя научна теория доказва, че човекът е "ценност"и по какъв критерий се измерва това? Кой някога е броил истинската цена за човека? Само Един може да изчисли тази цена и да я плати:
"Като знаете, че не с тленни неща - злато или сребро - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист." 1 Петр. 1:18,19.
Само една истинска майка знае най-добре колко струва нейната рожба. . . .
Само един Създател и Творец може да определи стойността на Своето творение.
Само Един Изкупител може да плати цената на един живот със собствения Си живот!
Питайте Исус дали вярва в стойността на човека и защо вярва! И вземете от Неговата вяра!
3. Исусовата вяра и потопа Мат. 24:37,38. Лука 17:26-30
Всемирният Потоп /Бит. 6-8 гл./, за който има достатъчно доказателства в земните пластове, по планините и в океана и не малко възражения или спорове по дискусии, симпозиуми и научни трудове, е не само признат от Исус, но и използван като назидателно предупреждение към човеците преди края.
Наистина ли е вярвал Исус в един всемирен потоп, който е унищожил някога света? Да, наистина!Той говори за него като факт. Мат. 24:37,38. И не само като факт, но като аналог на Второто Пришествие. Според пророческите думи на Исус, състоянието на света днес трябва да бъде аналогично на състоянието на предпотопния свят, за който четем следното:
"И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло . . . и земята се разврати пред БОГА, земята се изпълни с насилие." Бит. 6:5,11,7." Бог бе дал на хората Своите заповеди като правило за живот, но Неговия закон беше престъпен и резултатът бе всякакъв възможен грях. Нечестието на човеците беше открито и дръзко, правдата бе потъпкана в прахта, а виковете на потиснатите стигнаха до небето. Полигамията отдавна бе станала обичай противно на Божественото нареждане в началото. Господ даде на Адам една жена, като показа какъв според Него е редът в това отношение. Но след грехопадението хората избраха да следват собствените си грешни желания, в резултат на което престъпленията и нещастията се разпространиха бързо. Не се уважаваше нито брачната връзка, нито правото на собственост. Пожелаеше ли някой жените или притежанията на своя ближен, вземаше ги с насилие. Хората ликуваха в делата на насилието си. Намираха удоволствие в убиване на животни, а използването на месото за храна ги правеше още по-жестоки и кръвожадни. На човешкия живот гледаха с удивително безразличие.." Патриарси и Пророци, стр. 48.
Един горд, непримирим, консумативен, агресивен, алчен, сластолюбив, нечестен, материалистичен, търпящ насилията и неправдата, безбожен свят! Един свят процъфтяващ на границата на Божието дълготърпение. Нашият съвременен свят вече достойно може да му съперничи, защото е и технически по-усъвършенстван. Нека се огледаме около себе си - напредва ли човечеството? Развиват ли се наука, изкуство, хуманизъм и религия? Създава ли се нещо чисто красиво, благородно и свято? Вълнуват ли се хората от съвършенство? Възпитават ли се децата в почтителност и послушание, ред и дисциплина, скромност и смирение? Всаждат ли се в душите им великите идеали на човеколюбието? И кой да го направи? Родителите ли, които или са разделени, или са делово ангажирани и претоварени, или просто нямат какво да дадат на децата си? Учителите ли, които са изправени пред една "нива", предварително засята с плевели, върху която трябва да работят? А освен това, те сами имат толкова проблеми със собствената си "нива"! Или Църквата, която е запазила иконите и свещите, но е изхвърлила 10-те Божи заповеди и води вътрешни борби за надмощие? "Ноевите дни" отдавна вече са дошли на много места. Но Божието дълготърпение още дава шанс на потъващия кораб, за да не потънат и пътниците му с него.
Когато говори за "Потопа", Исус не говори само за едно събитие, за един факт. Той говори за едно в з а и м о о т н о ш е н и е между човечеството и Божеството. Не се вълнува от хипотетични поверия, сантиментални сказания, митове и легенди, а от съдбата на живи хора. Да, живи, но живи, които така са живели, че са станали духовно мъртви и вече не виждат нито опасността, нито спасителното средство!
"Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли ВЯРА на земята?". .
Спасителното средство е ВЯРА! Не мирни конференции, алианси и пактове. Не по-високи военни бюджети и по-силно въоръжаване; не дискотеки и места за увеселение; не рок групи и концерти, не конкурси за красота и кастинги за нови таланти; и не масови увлечения и враждуващи човешки страсти.
А ВЯРА! Човешкият Син иде за да изпита вярата ни, твоята и моята вяра. Той идва да види каква вяра имаме, с какъв огън пламти светилото на сърцето ни и откъде е запалено - от огньовете на този свят или от небесния олтар?
БЛАЖЕН ОНЗИ, у когото се намери истинската и спасителна вяра -
ИСУСОВАТА ВЯРА!
4. Исусовата вяра и 10-те заповеди
Тази точка е тясно свързана с миналата тема под надслов "Тези, които пазят Божиите заповеди". Там си поставихме за цел, ако е възможно да подобрим някоя от Божиите заповеди или да я изключим като ненужна вече за съвременното общество.
Но уви! Няма ненужна Божия заповед и няма начин да обобщим или да усъвършенстваме, която и да е от дадените ни на Синай морални норми.
Исус заяви в едно Свое изказване: "Говорът ви да бъде "Да" - "Да", "Не" - "Не"! От това повече, от лукавия е". Чули ли сте Исус да излъже някога? Или да прикрие истината с "благородна" лъжа? Но Той каза също: "Бъдете мъдри като змиите и незлобиви като гълъбите." Каза още: "Не хвърляйте бисерите на свинете." Когато нямаше пред себе си отворени за истината уши и буден за доброто ум, Исус мълчеше. Да, в "зло време" може да е по-добре да се мълчи, но когато Го заклеваха да потвърди Своята самоличност и идентичност като Божий Син, Той беше ясен и точен: "Аз Съм". И по отношение на Божиите заповеди, пак беше определен и точен назова и приравни изразът "Божиите заповеди" с декалога - 10-те заповеди, върху каменните плочи. Мат. 19:18,19.
Обаче Исусовата вяра не свършва тук, а по-скоро започва от тук. Като потвърждава, че признава десетте заповеди като основно изискване на вярата и спасението, Исус излиза от "буквата" на закона и въвежда Своя последовател в измерението на д у х а . А там, всяка една заповед оживява, разхубавява се и заговорва с езика на любовта. Тя не е вече само буква, скелет, желязна норма и суха фраза, а красива градина, с дърво на живот обсипано с очарователни цветове, трептящи живи листа и благодатни плодове. Тя е бликащ жив извор, пулс на любящо сърце и Слово, говорещо на по-добър от ангелски език! Тя е ехо на онова, което произтича от сърцето и отива към сърцето, като ни прави синове и дъщери на Бога, деца на светлината. Тя става наш документ за зрялост, който ни прави поданици на Божието Царство и наследници на един живот, който се равнява с Божия.
Когато имате възможност, прочетете думите в Мат. 5:21-48. Колко различно звучи тук все същия закон! Той не е вече забрани, наказания и бреме на душата, отеготена от вина и омраза, а химн на свободата, апотеоз и тържество на духа, намерил себе си!
"Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам волята Ти и законът Ти е сред сърцето ми. Псалм 40:8
"Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия. Пс. 19:7
"Като намерих Твоите думи, изядох ги и Твоето Слово ми беше радост и веселие на сърцето." Еремия 15:16.
Най-голямото постижение на евангелието, най-висшата награда на Исус и най-голямата победа на борещата се душа е новороденият човек, който живее по дух!
Исус беше такъв човек и Той вярваше, че от клетника, потънал в грехове и престъпления може да стане такъв човек. А ти ? Имаш ли Исусовата вяра?
5.Исусовата вяра и библейските пророчества.
Библейските пророчества са изявления за бъдещи събития, които още не са станали факти. И въпреки, че "пророк" не значи само "предсказател" на бъдещи събития, най-решителният тест за истиноста на едно пророческо слово е изпитът на времето, т.е. ще потвърди ли времето даденото пророчество или ще го отрече:
"Когато някой пророк говори от Господното име, а думата му не се сбъдне, нито се изпълни, тогава това не е Божия дума; пророкът е говорил надменно от себе си, да не се боиш от него." Второзаконие 18:22.
Бог признава само един тест за по-меродавен от теста на времето и това е тестът за източника на пророчеството:
"Ако се въздигне сред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, и това знамение или чудо се сбъдне, поради което той ти каже: Нека да отидем след други чужди богове и да им служим - да не слушаш думите на онзи пророк или съновидец; защото Господ, вашият Бог ви изпитва за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. . . . "Второз. 13:1-5
Израел трябваше да познава своя Бог, така лично, че дори и сбъднато пророчество да не може да го измами или отклони. Но след като имаше уверението, че даден пророк не го води към други богове, той трябваше да изпитва едно пророчество чрез изпълнението му във времето .
КАК се отнасяше Исус към канонично утвърдените пророчества на Библията? Той ги зачиташе, цитираше и вярваше:
"Затова, когато видите мерзостта на запустението, предсказана от пророк Даниил, че стои на свято място - който чете нека разбира, тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините . . . " Мат. 24:15,16.
Времето за изпълнение на това пророчество беше наближило и затова Исус го припомни на Своите съвременници. То се отнасяше за обсадата на Ерусалим от римските легиони в 70 г. Сл. Хр. и за краха на еврейската държава.
Още по-впечатляващ в това отношение аргумент е разговора на възкръснали Христос с двамата ученика по пътя за Емаус": "И като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания." Лука 24:25-27.
Мъртвите, погребани надежди на учениците оживяха с помощта на пророческото слово. Уместно би било тук да се вмъкне и едно ново пророчество, което Исус даде относно смъртта и възкресението Си. То се изпълни много скоро, но не само това. То изведе на сцената един друг стар пророк и потвърди казаното от Йона за Ниневия преди векове:
"Защото, както Йона стана знамение за ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение. . . . Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето тук има повече от Йона." Лука 11:30,32.
В Лука 4:16-21 Исус пак прави паралел между думите на Исая преди 700 години и текущите събития в синагогата на Назарет и т. н. и т. н. . . .
Нека не обременяваме пространството с още много възможни доказателства . . . Исус целият върви по пророческите вълни, носен от старозаветните пророци. Той Сам е център, смисъл и същност на библейските пророчества.
Въпросът, който тук се издига над всички други и завладява вниманието е: Защо именно Неговата личност е толкова "пророческа"? Чуйте това:
"За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха кое или какво време посочваше Христовия Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и след това славите." 1 Петр. 1:10,11.
Голямата тайна на Христовата привързаност към пророчествата е, че Сам Той е Авторът и движещата сила на всички истински пророци и пророчества. Това е окончателен и пълен аргумент, че Исусовата вяра е вяра в библейските пророчества.
Готови ли сме за тази ВЯРА?
6. Вярата на Исус в Самия Себе Си.
Въпросът за идентичността на Исус Христос е фундаментален. Вярата в един неистински "Христос" и вярата на един неистински "Христос", биха били фатална измама. Един американски телевизионен журналист заявил веднъж, че човекът, от когото най-много му се иска да вземе интервю е Исус Христос. Той казал: "Бих Му задал само един въпрос: Наистина ли си се родил от девица?" Въпросният журналист не е могъл да вземе желаното интервю, но Сам Христос го е дал пред някои от Своите съвременници и е получил желания отговор още тогава. Дано ние да извлечем повече полза от това, което човеци са казали и Исус е казал:
"А Исус като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си като им каза: "Какво казват хората, КОЙ е Човешкият Син?" А те казаха: "Едни казват, че е Йоан Кръстител, други пък - Илия; а други - Еремия или един от пророците." Но Той ги попита: "А вие какво казвате, КОЙ Съм Аз?" Симон Петър в отговор каза: "Ти Си Христос, Синът на живия Бог."
Приема ли Исус този отговор? Без колебание и с поздравление към Своя ученик:
"Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, Който е на небесата." Матей 16:17
Исус признава Своето месийство и божественост. Той многократно повтаря, че е дошъл на този свят с определена мисия, но че не е от този свят. Вече сме цитирали някои от тези стихове при разни случаи, нека се задоволим сега с отговора даден на Пилат преди разпятието: "Моето царство не е от този свят." Йоан 18:36. Пророк Михей допълва: "От дни вечни"/Михей 5:2/или от вечността. Не е ли изчерпателен този отговор за някой, който би търсил произхода на Месия само по биологичните закони на този свят? Да го посрещнем ли с камъни в ръка, както направиха съвременниците Му? Да не бъде!
Своята увереност в предвечната Си връзка с небесния Отец, Исус потвърждава многократно и на разни места. КАК да съчетаем тази божествена увереност с нашата оскъдност и маловерие? Как приема Той нищожния заряд на вяра, който носим и какво вижда в него? Исус навсякъде държи и набляга на "вярата": "Това ако можеш повярва. . . " "като синапово зърно", "голяма е твоята вяра", "Имайте вяра в Бога!" и пр. и пр... .Вечен живот и безсмъртие са заложени в това синапово зрънце вяра! Да го посеем на "добрата почва" и да жънем от него богата реколта! Нашата вяра да стане "Исусовата вяра"! А Исусовата вяра ще отвори бисерните порти на Божия град и ще ни въведе в обществото на "съвършените", в царството на славата, царството, приготвено за онези, които любят Бога и имат Исусовата вяра!
7. Вярата на Исус и Второто Пришествие.
Въпросът на онзи журналист, който искал интервю с Исус е надминат несравнимо и дори бледнее пред един друг въпрос, много по-съдбовен, който вълнува множества и днес и осмисля живота им: Исусе, ще дойдеш ли пак при нас? Наистина ли и днес в 21 век този въпрос съществува и е актуален ? Като се ровех в интернет, едно друго интервю привлече вниманието ми. Става дума за интервю с Джим Кавийцъл, артистът, който играе ролята на Исус Христос в известният филм на Мел Гибсън, "Страсти Христови". Самото интервю с този артист е много интересно, защото той не само е играл ролята на Исус, но се е вживял в Неговия образ, така че и след завършването на филма го носи в себе си и излъчва в живота си. Има обаче и нещо друго, което искам да споделя относно разглежданата тема и което не е в интервюто, но го обогатява блестящо със съвременен блясък. Джим Кавийцъл посетил един град в Мексико, където всички били гледали филма за живота, дейността и страданията на Исус Христос. Като научили за посещението на същия "Исус", когото били гледали на екрана, жителите на мексиканския град се стекли масово да го посрещнат с болни деца на ръце, с патерици или придружители и с молба да изцери болестите и недъзите им. Горкият артист! Сигурно това е било най-трудното в ролята му на Исус! Развеселяваща история, но многозначителна. Не е ли това красноречив, спонтанен израз на спотаения в мислите и сърцата въпрос: Исусе, ще дойдеш ли пак при нас? Ние имаме нужда от Теб и Твоята помощ! Две хиляди години след Теб, не намерихме кой да Те замести и да отговори на нуждите ни. Исусе, молим те, ЕЛА ОТНОВО ПРИ НАС!
Дали истинският Исус чува този въпрос? Дали ще му отговори? Иска ли Той да вярваме в отговора и Сам вярва ли му? Един, който имаше привилегията да Го срещне лично в една неочаквана и незабравима среща, коментира завръщането на Исус в слава с думи, пронизващи двете хилядолетия и достигащи до нас:
"Ако само в този живот се надяваме на Христос, то ние сме най-окаяните от всички хора..." 1 Кор. 15:19
В края на своя, изминат с вяра жизнен път, Исусовият апостол Павел, заявява:
"Аз се подвизах в доброто воюване, изминах пътя и опазих вярата; отсега нататък за мен се пази в е н е ц ъ т , който Господ, праведният Съдия ще ми въздаде в онзи ден. И не само на мен, но и на всички, които са обикнали неговото явление." 2Тим. 4:7,8.
Да, мили мои, щ е и ма я в л е н и е ! Ще има изпълнение на обещание! Ще има завръщане на Господ, Когото небесата приеха и Когото душите и сърцата на спасените чрез вяра, чакат! Ще има Второ Пришествие и то много скоро!
"А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава." Лука 21:28.
ИСУСОВАТА ВЯРА В ДЕЙСТВИЕ
Засегнахме седем опорни пункта, очертаващи Исусовата вяра в теоретично доктринален план. Не бива да се страхуваме да Го следваме в тях, защото Господ не би сгрешил. Но вярата не е само "верую". Тя е живот и отношения в действие. Как се проявяваше Исусовата вяра в отношенията Му към заобикалящите Го човеци? Нека чуем самия Исус пред гроба на мъртвия Лазар и насъбраното множество:
"И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти Си ме пратил. Като каза това извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе с ръце и нозе повити в саван, а лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си иде. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него." Йоан 11:41-45
Тук Исус ни въвежда в Своя личен кръг и ни прави свидетели на Неговата вяра, като недвусмислено сочи източника на нейната сила БОГ! Изводът от това е много важен за нас, които искаме да опознаем и придобием "Исусовата вяра". Трябва да знаем, че всички чудеса на вярата са възможни не поради някаква вродена в нас сила, а чрез Божията приложена сила. Бог е банката, ние сме титулярът на сметката, който тегли от Божиите авоари. Исус ни демонстрира, как системата би действала безпогрешно, ако сме в правилни отношения с Бога. Така и при нас биха могли да стават чудотворни промени: Болни да оздравяват, гладни да се нахранват, мъртви да възкръсват и невярващи да повярват. Но ако наистина имаме "Исусовата вяра", ще бъдем винаги готови да кажем: Да бъде Твоята воля! И ще бъдем готови също да я приемем!
НАШАТА ВЯРА И ИСУСОВАТА ВЯРА
За да ни даде Своята вяра, Исус иска първо нашата вяра. Както при едно чудо, на Исус бяха нужни пет хлебчета и две риби, за да нахрани 5000 души, така при чудото на снабдяването ни с Неговата вяра, Той иска първо някаква "наша" вяра, каквато и колкото имаме. Върху нея изгражда Своята вяра. Но ако нямаме и този минимум, тогава Исусовата вяра не може да задейства Божията сила:
"И не извърши там много велики дела, поради неверието им." Мат. 13:58.
За да бъдем от Божиите свидетели и представители по времето на Тройната Ангелска Вест, да бъдем носителите на тази вест, трябва да отговаряме на тройното условие, споменато от ангела: търпението на светиите, пазене Божиите заповеди и притежаване Исусовата вяра. Природно погледнато, никой от нас няма тази вяра. Но по силата на Божието действие върху нашата елементарна вяра, тя пораства, преобразява се и става онова, което Бог иска - Исусовата вяра. Този процес е индивидуален и личен, но в Божия план и програма е предвидено разрастването му до едно всесветско и общочовешко явление - обличането на Божия народ в силата и духа на първичното благочестие. Като логичен резултат и последица на това, над църквата на остатъка трябва да се излее в "духа и силата на Илия" късният дъжд - изпълването на вярващите със Светия Дух. Под Негово влияние, имащите "Исусовата вяра" ще могат да вършат Исусовите дела:
"Делото ще бъде подобно на онова в деня на Петдесятницата. Както при изливането на "ранния дъжд" в началото на разпространението на евангелието бе даден Светият Дух, за да подпомогне поникването на скъпоценното семе, така и при приключването му ще бъде даден "късният дъжд", за да подпомогне узряването на жетвата." Великата Борба", стр.374/5.
НЕ ЧРЕЗ СИЛА, НИТО ЧРЕЗ МОЩ, НО ЧРЕЗ ДУХА МИ . . .Захария 4:6
В края на тези размисли върху "Исусовата вяра", можем да заключим, че тя се свежда до едно цялостно изпълване с Божия Свят Дух.. Така сам Исус започна Своето велико дело сред човеците:
"А Исус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни." Лука 4:1.
Исус встъпи в Своята мисия "пълен със светия Дух". Подобно и Неговите свидетели в края на Великата Борба ще бъдат изпълнени със Светия Дух, за да приключат делото.
"Вестта ще бъде разпространявана не толкова чрез привеждане на аргументи, колкото чрез дълбокото убеждение на Светия Дух. Аргументите и доказателствата са били вече представени. Семето е било посято и сега ще пониква и ще дава плод. Печатните материали, разпространени чрез мисионските работници, вече са оказали своето влияние. И все пак, на много хора, чиито умове са били пленени от истината и тя им е направила силно впечатление, им е било пречено да я разберат или да й се отдадат напълно. Сега обаче лъчите на светлината проникват навсякъде, истината се вижда в цялата й яснота и искрените Божии чада разкъсват задържалите ги досега връзки. Семейни, църковни отношения - сега са безсилни да ги спрат. Истината е по-скъпа от всичко друго. Въпреки обединеното действие на силите и оръдията против истината, голям е броят на хората , застанали на страната на Господа." В.Б. 375/3.
Решителното последно сражение за истината няма да бъде проведено чрез високо ерудирана и квалифицирана теология, чрез изкусна риторика и бронирани аргументи, а чрез дълбокото убеждение на Духа. Божията кауза няма да възтържествува чрез силите на тялото или ума, а чрез с ъ р ц е т о . Както Давид се разходи с бойното снаряжение на цар Саул, но го съблече и отиде против Голиат пълен със Божия Дух, така и Божиите свидетели от последните дни ще имат за главно оръжие силата на Духа:
"Божии служители, с лица огрени и сияещи от свято посвещение, ще бързат от място на място за да разгласяват вестта от небето. Чрез хиляди гласове по цялата земя ще бъде разнесено предупреждението. Чудеса ще се вършат, болни ще бъдат излекувани и знамения и свръхестествени явления ще следват стъпките на вярващите." В. Борба 375/2
ИСУСОВАТА ВЯРА И БЛАЖЕНСТВОТО НА "БУДНИТЕ"
"Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; те ходят, Господи в светлината на Твоето лице. В Твоето име се радват всеки ден. И с правдата Ти се въздигат; защото Ти Си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашия рог." Псалм 89:15-17.
Тези думи са написани преди 3000 години и са били верни за времето си, в което са звучали тръби и са се водили военни действия. Неразбиране на тръбните сигнали, незаинтересованост или небрежност към някой от тях, биха могли да бъдат фатални за някого и са бивали... Блаженството е изказано за будните, разбиращите, изпълнителните и бързо реагиращите. Те са знаели кога, какво и защо трябва да правят. Това е блаженството на будността, на постоянната готовност, на онези, които обичат живота.
Днес, тези думи са в още по-голяма приложимост за Божия народ, който трябва да приключи Великата Борба. Днес "тръбите" са знаменията, знаците на времето и събитията, които излъчват тревожен сигнал. Познаваме ли ги? Виждаме ли до къде е стигнал светът? Намираме ли ролята и задачата си в нашето усилно време?
Изпълваме ли се с Духа на очакването?
И придобиваме ли все повече "Исусовата вяра"?
От "блажените" ли сме?
Господи, дай ми будно сърце за да познавам времето на посещението Ти!
А м и н
Тема 3
" И ИМАТ ИСУСОВАТА В Я Р А . . . "
"Тук е нужно търпението на светиите, тук са тези, които пазят Божиите заповеди и имат Исусовата вяра." Откр. 14:12.
Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро." Евр. 11:38-40.
"Когато Син Човешки дойде, ще намери ли ВЯРА на земята? Лука 18:8.
ВЯРА - най-старата тема на Библията! Човекът е паднал чрез съмнение и ще се спаси чрез в я р а ! Пред нас стои за разглеждане третият отличителен белег на носителите на тройната ангелска вест - ИСУСОВАТА ВЯРА. Коя е тя?
Гръцкият оригинален текст, както е записан от Йоан позволява този израз да се тълкува двояко: "Вярата в Исус" и "Вярата на Исус." За да не пропуснем нещо съществено важно, най-добре ще направим ако приемем и двете значения и ги разгледаме поотделно. Още повече и затова, че те и двете съществуват обективно в учението за спасението. Да се спрем първо на израза със значение ВЯРАТА ВЪВ ИСУС.
Без всяко колебание, тук водещият стих трябва да бъде Йоан 3:16:
"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има в е ч е н ж и в о т ."
Абсолютна формула! Тотално решение! Спасението е възможно за всеки земен жител, дори и ако броят им е не милиарди, а трилиони! Вярата в Божия Син е входната виза за вечния живот и безсмъртието. Няма друго име, няма друга вяра, която да спасява!
Мартин Лутер изкачва Пилатовата стълба на опрощението в Рим, когато чува Божия глас от един библейски стих: "... а праведният ще живее чрез вяра." Авакум 2:4; Рим. 1:17; Гал. 3:11 и Евр. 10:38,39. Тогава слиза от стълбата на спасението чрез дела и тръгва по пътя на вярата.
Но да тръгнеш по пътя на вярата, това означава да засвидетелстваш съгласие със статуса на Исус, като Божи Син и Спасител и със собствения си статус като осъден грешник. Една вяра без това най-първо условие, би била опит за самоспасение, или Каинова жертва, т.е. недействителна и невалидна. Този факт е демонстриран недвусмислено и пълно в последния акт на спасение от земния живот на Божия Син, докладван в Лука 23:39-43. Това е случаят с двамата разбойници, разпнати от двете страни на Исус. Двама злодеи, две еднакви съдби, а две различни класи хора - единият не вярва, другият - вярва. Последният чрез вяра отправя молба за спасение: "Господи, когато дойдеш в царството Си, спомни Си за мен!"
Да повярваш в Исус Христос, значи да повярваш в царството Му и да поискаш вход в него. Само така, очакваната среща с Христос носи "неизказана и преславна радост на вярващия. 1 Петр. 1:8,9. Исус Сам потвърди тази радост. Йоан 16:22.
Когато повярва в Исус, човек се включва в най-грандиозната борба във Вселената между доброто и злото, между Христос и Сатана. Неговата в я р а го противопоставя на порядките в този свят и го принуждава да вземе участие в борбата, на страната на истината.
Истински приелият Христос чрез вяра, не се срамува от Него, а Го изповядва и се хвали с Него:
"Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника." Рим. 1:16.
Савел, който от враг и гонител на Христос стана Негов апостол, заявява: "А далеч от мене да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез Когото светът за мене е разпнат, и аз за света. Гал. 6:14.
Когато поставим на везните на тази контрола вярата на мнозина, носещи името "християни", с прискърбие виждаме, че тя не достига дадения образец. Затова Исус задава въпроса: "Когато дойда, ще намеря ли вяра на земята?"
РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗВАНИЕТО "ХРИСТИЯНИН" НЯКОГА И СЕГА
За да не си помислим, че ако сме родени в християнска среда и сме получили кръщелно свидетелство с изповедание "християнско", или работим в някой отрасъл на християнската църква, това вече ни прави християни, наложително е да изтъкнем тази разлика. Званието "Християни", произлизащо от първите християни в Антиохия /Деян. 11:26/ е било придобивано с цената на много показателен теоретичен и практичен изпит. Кандидатите за членове на християнската църква е трябвало да повярват, че Исус е Божият Помазаник или Месия. Това по онова време не е било популярно, а по-скоро осъждано, преследвано и опасно. Вследствие на това, присъединяващите се към християнската църква не са имали никакви други подбуди и интереси, освен вярата, убеждението и копнежа за спасение. Да изповядаш: Вярвам в Исус, е било равно на признание, че си запознат със Светите Писания и приемаш Исус като единствен Спасител. То е изисквало и готовност за спазване Исусовото учение и заповеди:
"Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал." Мат. 28:18-20.
За всеобщо голямо съжаление, днес понятията "вяра в Исус" и "християнин" не се покриват със съдържанието на същите преди 2000 години. Днес християнското изповедание се постига лесно, не изисква съответен изпит за вярност и не задължава към съобразяване живота с Исусовия пример. Това води до едно формално, статистическо християнство, което на практика е само покръстено езичество. Така наречени "християни" не знаят в същност в какво вярват и в какво трябва да вярват. В своята библейска необученост, те много лесно приемат всякакви поверия, предания, легенди и митове, традиции и култови практики и живеят с тях. Но това е суеверие. Това не е "вярата в Исус" която ще има църквата, носеща Божията вест към света и очакваща да се срещне с живия и идващ Христос.
Истинската вяра в Исус преустройва цялата ценностна система на човека, градира неговата личност, разширява неговия кръгозор и изгражда неговия мироглед. Тя събаря изкуствените фалшиви предимства, които този свят издига и установява ценностите на духа, които не повяхват и не гинат. Такава вяра декларира Павел:
"Но това, което за мене беше придобивка, счетох го като загуба за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия."
Фил. 3:7,8
Такава ли е вярата на съвременните християни в Исус? Такава ли е моята вяра?
ТАКАВА е в я р а т а, която ще търси Исус в деня на Своето близко завръщане.
Да я потърсим и ние в себе си своевременно!
Характеристиката на истинската вяра в Исус ни показва, че тя не е вярата на множествата, на традицията и на масовата религиозна практика. Христос затвърждава това разбиране със Своя изпитващ въпрос: "Ще намеря ли вяра?"
Сега ще поставим на разглеждане израза, касаещ вярата на Божия остатък от последното време, според другия възможен начин на тълкуване, или:
"ИСУСОВАТА ВЯРА"
Тук ударението пада не върху това как е вярвал някой в Исус, а как самият Исус е вярвал. Този зрителен ъгъл е също много показателен, защото Христос в Своя човешки вид е имал възможност да вярва и да бъде пример на вяра. Затова учениците веднъж се обърнаха към Него с молба: Придай ни вяра! Лука 17:5. Като представител на човешкия род, като "Човешки Син", Исус минава по път, който и ние извървяваме и развива вярата Си по начин, по който и ние можем да я развиваме.
СЕДЕМТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ НА "ИСУСОВАТА ВЯРА"
1.Свещените Писания на Стария Завет и Живото Слово.
"В начало бе Словото. И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог. Йоан 1:1
"И Словото стана плът и всели се между нас ...Йоан 1:14.
"Никой никога не е видял Бога, Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той го изяви." Йоан 1:18.
Явяването на второто лице на Божеството в човешка плът е една тайна. 1 Тим. 3:16. Тя е Божият отговор на тайната на беззаконието, с която грехът навлиза във вселената. По силата на "тайната на благочестието", Исус се ражда като малко дете, което няма никакви спомени от някакъв предварителен живот. Неговата личностна идентичност се оформя както при всяко новородено дете - от възприятията на сетивата му и общуването с членовете на семейство и общество. Това, което е различно е, че при Него Светият Дух работи по уникален начин. Той постепенно събужда в Него съзнанието, че не е само един син на Йосиф и Мария, не е само едно момче, както всички други, а какво? И Той сам още не знае, но допирът с природата, четенето на свещените текстове, участието в храмовите служби и жертвите все повече му придават убеждението, че тези неща имат пряка връзка с Него, и Го засягат лично и неповторимо.
Христос получава пълното признание, че е Божи Син чрез откровение при кръщението Си на р. Йордан. Мат. 3:13-17. Дотогава това убеждение се е изграждало в самия Него, но и най-близките Му не са го споделяли и не са знаели сигурно КОЙ Е.
Виждаме обаче, че Сатана знае, защото при изкушенията в пустинята се обръща към Него с думите: "Ако Си Син Божий. . . "Мат. 4:3; Лука4:3 .
Детето Исус не е било обучавано от учители и възпитавано в школи. Въпреки това, познанията Му върху Св. Писания правеха впечатление върху всички:
" Затова юдеите се чудеха и казваха: Как този Човек е грамотен, като не се е учил?" Йоан 7:15.
Той се запознава с Писанията в домашна обстановка с помощта на майка Си Мария и просветлението на Светия Дух. Чрез внушението на същата Сила, много рано, още на 12 години, добива разбирането за Своята връзка с храма и провежданите там служби. По-късно, слушателите Му се учудват на показваните знания и мъдрост, без да е учил в школи. Неговият категоричен отговор: "Писано е", показва задълбочено познание на Писанията. Той питаше и другите: "Как е писано? Как четеш?" Лука 10:26.
Девствената Му памет, нераздвоявана от нищо, е попивала всяко божествено внушение. За Него в пълна мярка важат думите на Еремия:
"Като намерих Твоето Слово, изядох го и думите Ти бяха радост и веселие на сърцето Ми." Еремия 15:16.
Така закърмен с писаното Божие Слово, Той израства до откриването Си като живото Божие Слово, дошло сред нас и вселило се между нас. За Исус няма съмнения, няма заплетени теологични въпроси, коментари и тълкувания, няма мъчни и неприемливи пасажи. Той приема и цитира Божието Слово, така както то е достигнало до Него и Му говори. И очаква същото от последователите Си, като им отправя строг божествен упрек:
"О, неразумни и късни на сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли така Христос да пострада и да влезе в славата Си? И като почна от Мойсея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания." Лука 24:25-27.
Да, вярата на Исус зачиташе "всичките Писания" без резерва и възражение и се осланяше на тях. Дори когато враждата на юдеите го изправя пред кръста, не приема помощ отвън, за да не се наруши пророческото слово:
"Тогава Исус му каза: Върни ножа на мястото му . . . Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си и Той би Ми изпратил още сега повече от 12 легиона ангели? Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва така да бъде? Матей 26:52-54.
Стъпил върху писаното Слово, Исус върви напред, докато довежда учениците Си до Себе Си - живото Слово. И тогава поставя всички под властта на това Слово и им завещава истината на Новия Завет: "Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди - словото, което говорих, то ще го съди в последния ден." Йоан 12:48.
2.Сътворението, доктрина изповядвана и проповядвана от Исус.
Много вярващи християни от модерното и постмодерното време се срамуват да приемат доклада за сътворението от книгата "Битие". Но не и Исус. Той вярваше в сътворението. По онова време не е съществувал спорът: Еволюция или сътворение, поради което не е отразен в Библията. По-точно, не е отразена еволюционната идея, родена много по-късно. Но сътворението на света е основно учение на Писанията, застъпено и подкрепено от самия Исус.
Представете си, че по някакъв начин Исус допускаше някакъв друг произход на света, освен описания от Мойсей в книгата Битие. Той би изпаднал в противоречие със Себе Си, защото всичките Му поучения, съвети, уверения и твърдения биха рухнали. Той би отрекъл не само Мойсей, пророците и Псалмите, където Бог навсякъде е първо Създателят, Творецът, Отец на всичко и всички и чак тогава Царят на творението и народите. Би отрекъл и Себе Си, защото заяви своето предначално съществуване като едно с Отца, /Йоан 17: 5/; като Михаил, който се е борил със змея/ Откр. 12:7,8/; като "Мъдростта, която движила творческия процес Йов 28 и Пр. 8 глави; като тайната на благочестието /1 Тим.3:16/, която е била скрита у Бога от "предвечни времена";
Би отрекъл Себе Си като "ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА /Йоан 14:6/" и като пророкувания Месия, защото историята не би се движила по Божия предначален план, а от самосебе си. Би отрекъл сътворяването на "Ново небе и земя", очакванията на всички вярващи за желаното завръщане, победата над греха и злото и Сам би бил най-големия лъжец, по-голям и от "бащата на лъжата" /Йоан 8:44/. Какъв чудовищен образ би било това! Какво невероятно заблуждение! Какъв ужас да си жив и да обичаш живота, да вярваш в Исус и да се надяваш на спасение от Него! . .
Приятели мои, сестри и братя, каква о м р а з а и чия омраза ни тласка към такава "в я р а"?
Цялата Библия и целия спасителен план биха изгубили смисъл и всичката ни вяра би била въображение и митове. За такава безпочвеност не би си струвало някой да идва на земята, да страда и се жертва! Че отгоре на всичко - и в името на ЛЮБОВТА!!!
Виждате ли кого ползва тази "научна" теория за самосъздаването? Толкова ли ще обидите Спасителя и Господа, Който умря за вас, че да припишете това падение на интелекта и чувствата Му? До там ли ще паднете и вие, че да приемете бащинството на "Бащата на лъжата"? Пазете се от това, докато още имате право на избор и спасение!
Исус е жив и ще се срещне с всеки един от живите или мъртвите! Човекът, който най-малко очакваше да се срещне с личността Исус Христос, а получи най-много от Него в живота си, Павел от Тарс, изповяда своята вяра, която личната му среща с Исус породи: "Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото -било престоли или господства, или началства или власти - всичко беше създадено чрез Него и за Него. Той е преди всичко и всичко чрез Него се крепи." Колос. 1:15-17
Съмняващият се ученик, Тома, вложи цялото си верую в само едно възклицание:
"Господ мой и Бог мой! . ."
Исус Христос разкрива Своята позиция на "креационист" при още два особени повода: в Своя живот на земята-Отношението Му към съботата и брака.
Отношението към съботата.
Фарисеите често упрекваха Исус, че не пази съботата като тях. Когато един съботен ден Исус и придружаващото Го множество, трябвало да минат през житни ниви, а учениците били гладни, те късали узрели класове, стривали ги между пръстите си и ги ядели. Фарисеите не закъснели да ги обвинят за това.Тогава, заедно с даденото обяснение, Исус изрича неповторими думи с вечно значение:
"Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата"; така че Човешкият Син е Господар и на съботата." Марк 2:27,28.
Към какво навежда мислите ви това? Кой може да е направил Съботата? И как така Човешкият Син е станал неин Господар? Тук е възможно само едно тълкувание и то води до четвъртата Божия заповед. Да си я припомним:
"Помни съботния ден да го осветиш, защото . . . ." Изх. 20:8-11
Само Един може да бъде "Господар" на съботата - Онзи, Който я е създал!
Да Му отречем ли авторското право, заявено така категорично?
Отношението на Исус към брака.
Публичната дейност на Исус започва с едно сватбено тържество в Кана Галилейска. Той не само уважи и почете с присъствието Си едно сватбено тържество, но вложи в него съдържание, което излиза от рамките на конкретния случай и води при началото на човешкия род и сътворението.
Отново фарисеи идват при Исус и Му задават провокационен въпрос:
"Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква /или: не само по една/ причина? А Той в отговор каза: Не сте ли чели, че Онзи Който ги е сътворил, ги е сътворил отначало мъжко и женско и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и двамата ще бъдат една плът." Така, че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва." Мат. 19:3-6 "
КАКВО можем да научим от тези думи? На коя съвременна произходна, или еволюционна теория се спира Исус? На никоя. Той стои на старата библейска истина за сътворението. Той не мърда от писаното Слово, а вярва и изповядва само едно: СЪТВОРЕНИЕТО!
Уважаеми, читатели, може все пак да си имате свои различни и несъгласни с това разбирания .. .. Имайте си ги! Вярвайте си в тях. Но не ги смесвайте с "Исусовата вяра", защото това не е ИСУСОВАТА ВЯРА!
Заключителни думи. Махатма Ганди, освободителят на Индия от колониално робство, без революция и кръвопролитие е запомнен и с едно свое забележително изказване: "Аз щях да стана християнин, ако бях срещнал поне един такъв." Въпреки, че е бил възпитаник на английски университет, той си останал верен на своята индуска религия. Поне външно. Но веднъж, когато пътувал с влак в Индия, трябвало да спре на една голяма гара и да произнесе реч. Голямо множество очаквало с вълнение словата му. Когато влакът спрял, той произнесъл от прозореца кратко слово - прочел осемте блаженства от евангелието на Матей /Мат. 5:1-12/. И това било всичко - осем блаженства за по-малко от осем минути! Влакът тръгнал, а думите останали в души и умове, гладни за нещо по-добро в този свят.
Махатма Ганди не приел християнството от англичаните, но го приел от Библията, от самия Христос, Който живее в нея. Той се бил изкачил, заедно с Христос на Планината на Благословението и лично взел от там своите духовни богатства. Да направим същото и ние в заключение на така вълнуващия всекиго въпрос за произхода на живота и битието. Да се изкачим на планината на "блаженствата". Там стои Един Учител, Който не говори като другите човеци. Той няма други помагала освен природния пейзаж. И обръща вниманието към него: Погледнете природната прелест! Вижте красотата на творението! Съзерцавайте формите, багрите, съзвучието на Божията жива картина! Възхищавайте се от кремовете, лилиите и небесните птици, които без да полагат вашия труд имат храна и свобода!. . . Дори Соломон във всичкия си блясък не може да стигне до тяхното съвършенство! Погледнете сега и себе си, че сте много по-ценни от тях! . . .
Ценни? Пред кого? Коя научна теория доказва, че човекът е "ценност"и по какъв критерий се измерва това? Кой някога е броил истинската цена за човека? Само Един може да изчисли тази цена и да я плати:
"Като знаете, че не с тленни неща - злато или сребро - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист." 1 Петр. 1:18,19.
Само една истинска майка знае най-добре колко струва нейната рожба. . . .
Само един Създател и Творец може да определи стойността на Своето творение.
Само Един Изкупител може да плати цената на един живот със собствения Си живот!
Питайте Исус дали вярва в стойността на човека и защо вярва! И вземете от Неговата вяра!
3. Исусовата вяра и потопа Мат. 24:37,38. Лука 17:26-30
Всемирният Потоп /Бит. 6-8 гл./, за който има достатъчно доказателства в земните пластове, по планините и в океана и не малко възражения или спорове по дискусии, симпозиуми и научни трудове, е не само признат от Исус, но и използван като назидателно предупреждение към човеците преди края.
Наистина ли е вярвал Исус в един всемирен потоп, който е унищожил някога света? Да, наистина!Той говори за него като факт. Мат. 24:37,38. И не само като факт, но като аналог на Второто Пришествие. Според пророческите думи на Исус, състоянието на света днес трябва да бъде аналогично на състоянието на предпотопния свят, за който четем следното:
"И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло . . . и земята се разврати пред БОГА, земята се изпълни с насилие." Бит. 6:5,11,7." Бог бе дал на хората Своите заповеди като правило за живот, но Неговия закон беше престъпен и резултатът бе всякакъв възможен грях. Нечестието на човеците беше открито и дръзко, правдата бе потъпкана в прахта, а виковете на потиснатите стигнаха до небето. Полигамията отдавна бе станала обичай противно на Божественото нареждане в началото. Господ даде на Адам една жена, като показа какъв според Него е редът в това отношение. Но след грехопадението хората избраха да следват собствените си грешни желания, в резултат на което престъпленията и нещастията се разпространиха бързо. Не се уважаваше нито брачната връзка, нито правото на собственост. Пожелаеше ли някой жените или притежанията на своя ближен, вземаше ги с насилие. Хората ликуваха в делата на насилието си. Намираха удоволствие в убиване на животни, а използването на месото за храна ги правеше още по-жестоки и кръвожадни. На човешкия живот гледаха с удивително безразличие.." Патриарси и Пророци, стр. 48.
Един горд, непримирим, консумативен, агресивен, алчен, сластолюбив, нечестен, материалистичен, търпящ насилията и неправдата, безбожен свят! Един свят процъфтяващ на границата на Божието дълготърпение. Нашият съвременен свят вече достойно може да му съперничи, защото е и технически по-усъвършенстван. Нека се огледаме около себе си - напредва ли човечеството? Развиват ли се наука, изкуство, хуманизъм и религия? Създава ли се нещо чисто красиво, благородно и свято? Вълнуват ли се хората от съвършенство? Възпитават ли се децата в почтителност и послушание, ред и дисциплина, скромност и смирение? Всаждат ли се в душите им великите идеали на човеколюбието? И кой да го направи? Родителите ли, които или са разделени, или са делово ангажирани и претоварени, или просто нямат какво да дадат на децата си? Учителите ли, които са изправени пред една "нива", предварително засята с плевели, върху която трябва да работят? А освен това, те сами имат толкова проблеми със собствената си "нива"! Или Църквата, която е запазила иконите и свещите, но е изхвърлила 10-те Божи заповеди и води вътрешни борби за надмощие? "Ноевите дни" отдавна вече са дошли на много места. Но Божието дълготърпение още дава шанс на потъващия кораб, за да не потънат и пътниците му с него.
Когато говори за "Потопа", Исус не говори само за едно събитие, за един факт. Той говори за едно в з а и м о о т н о ш е н и е между човечеството и Божеството. Не се вълнува от хипотетични поверия, сантиментални сказания, митове и легенди, а от съдбата на живи хора. Да, живи, но живи, които така са живели, че са станали духовно мъртви и вече не виждат нито опасността, нито спасителното средство!
"Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли ВЯРА на земята?". .
Спасителното средство е ВЯРА! Не мирни конференции, алианси и пактове. Не по-високи военни бюджети и по-силно въоръжаване; не дискотеки и места за увеселение; не рок групи и концерти, не конкурси за красота и кастинги за нови таланти; и не масови увлечения и враждуващи човешки страсти.
А ВЯРА! Човешкият Син иде за да изпита вярата ни, твоята и моята вяра. Той идва да види каква вяра имаме, с какъв огън пламти светилото на сърцето ни и откъде е запалено - от огньовете на този свят или от небесния олтар?
БЛАЖЕН ОНЗИ, у когото се намери истинската и спасителна вяра -
ИСУСОВАТА ВЯРА!
4. Исусовата вяра и 10-те заповеди
Тази точка е тясно свързана с миналата тема под надслов "Тези, които пазят Божиите заповеди". Там си поставихме за цел, ако е възможно да подобрим някоя от Божиите заповеди или да я изключим като ненужна вече за съвременното общество.
Но уви! Няма ненужна Божия заповед и няма начин да обобщим или да усъвършенстваме, която и да е от дадените ни на Синай морални норми.
Исус заяви в едно Свое изказване: "Говорът ви да бъде "Да" - "Да", "Не" - "Не"! От това повече, от лукавия е". Чули ли сте Исус да излъже някога? Или да прикрие истината с "благородна" лъжа? Но Той каза също: "Бъдете мъдри като змиите и незлобиви като гълъбите." Каза още: "Не хвърляйте бисерите на свинете." Когато нямаше пред себе си отворени за истината уши и буден за доброто ум, Исус мълчеше. Да, в "зло време" може да е по-добре да се мълчи, но когато Го заклеваха да потвърди Своята самоличност и идентичност като Божий Син, Той беше ясен и точен: "Аз Съм". И по отношение на Божиите заповеди, пак беше определен и точен назова и приравни изразът "Божиите заповеди" с декалога - 10-те заповеди, върху каменните плочи. Мат. 19:18,19.
Обаче Исусовата вяра не свършва тук, а по-скоро започва от тук. Като потвърждава, че признава десетте заповеди като основно изискване на вярата и спасението, Исус излиза от "буквата" на закона и въвежда Своя последовател в измерението на д у х а . А там, всяка една заповед оживява, разхубавява се и заговорва с езика на любовта. Тя не е вече само буква, скелет, желязна норма и суха фраза, а красива градина, с дърво на живот обсипано с очарователни цветове, трептящи живи листа и благодатни плодове. Тя е бликащ жив извор, пулс на любящо сърце и Слово, говорещо на по-добър от ангелски език! Тя е ехо на онова, което произтича от сърцето и отива към сърцето, като ни прави синове и дъщери на Бога, деца на светлината. Тя става наш документ за зрялост, който ни прави поданици на Божието Царство и наследници на един живот, който се равнява с Божия.
Когато имате възможност, прочетете думите в Мат. 5:21-48. Колко различно звучи тук все същия закон! Той не е вече забрани, наказания и бреме на душата, отеготена от вина и омраза, а химн на свободата, апотеоз и тържество на духа, намерил себе си!
"Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам волята Ти и законът Ти е сред сърцето ми. Псалм 40:8
"Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия. Пс. 19:7
"Като намерих Твоите думи, изядох ги и Твоето Слово ми беше радост и веселие на сърцето." Еремия 15:16.
Най-голямото постижение на евангелието, най-висшата награда на Исус и най-голямата победа на борещата се душа е новороденият човек, който живее по дух!
Исус беше такъв човек и Той вярваше, че от клетника, потънал в грехове и престъпления може да стане такъв човек. А ти ? Имаш ли Исусовата вяра?
5.Исусовата вяра и библейските пророчества.
Библейските пророчества са изявления за бъдещи събития, които още не са станали факти. И въпреки, че "пророк" не значи само "предсказател" на бъдещи събития, най-решителният тест за истиноста на едно пророческо слово е изпитът на времето, т.е. ще потвърди ли времето даденото пророчество или ще го отрече:
"Когато някой пророк говори от Господното име, а думата му не се сбъдне, нито се изпълни, тогава това не е Божия дума; пророкът е говорил надменно от себе си, да не се боиш от него." Второзаконие 18:22.
Бог признава само един тест за по-меродавен от теста на времето и това е тестът за източника на пророчеството:
"Ако се въздигне сред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, и това знамение или чудо се сбъдне, поради което той ти каже: Нека да отидем след други чужди богове и да им служим - да не слушаш думите на онзи пророк или съновидец; защото Господ, вашият Бог ви изпитва за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. . . . "Второз. 13:1-5
Израел трябваше да познава своя Бог, така лично, че дори и сбъднато пророчество да не може да го измами или отклони. Но след като имаше уверението, че даден пророк не го води към други богове, той трябваше да изпитва едно пророчество чрез изпълнението му във времето .
КАК се отнасяше Исус към канонично утвърдените пророчества на Библията? Той ги зачиташе, цитираше и вярваше:
"Затова, когато видите мерзостта на запустението, предсказана от пророк Даниил, че стои на свято място - който чете нека разбира, тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините . . . " Мат. 24:15,16.
Времето за изпълнение на това пророчество беше наближило и затова Исус го припомни на Своите съвременници. То се отнасяше за обсадата на Ерусалим от римските легиони в 70 г. Сл. Хр. и за краха на еврейската държава.
Още по-впечатляващ в това отношение аргумент е разговора на възкръснали Христос с двамата ученика по пътя за Емаус": "И като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания." Лука 24:25-27.
Мъртвите, погребани надежди на учениците оживяха с помощта на пророческото слово. Уместно би било тук да се вмъкне и едно ново пророчество, което Исус даде относно смъртта и възкресението Си. То се изпълни много скоро, но не само това. То изведе на сцената един друг стар пророк и потвърди казаното от Йона за Ниневия преди векове:
"Защото, както Йона стана знамение за ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение. . . . Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето тук има повече от Йона." Лука 11:30,32.
В Лука 4:16-21 Исус пак прави паралел между думите на Исая преди 700 години и текущите събития в синагогата на Назарет и т. н. и т. н. . . .
Нека не обременяваме пространството с още много възможни доказателства . . . Исус целият върви по пророческите вълни, носен от старозаветните пророци. Той Сам е център, смисъл и същност на библейските пророчества.
Въпросът, който тук се издига над всички други и завладява вниманието е: Защо именно Неговата личност е толкова "пророческа"? Чуйте това:
"За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха кое или какво време посочваше Христовия Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и след това славите." 1 Петр. 1:10,11.
Голямата тайна на Христовата привързаност към пророчествата е, че Сам Той е Авторът и движещата сила на всички истински пророци и пророчества. Това е окончателен и пълен аргумент, че Исусовата вяра е вяра в библейските пророчества.
Готови ли сме за тази ВЯРА?
6. Вярата на Исус в Самия Себе Си.
Въпросът за идентичността на Исус Христос е фундаментален. Вярата в един неистински "Христос" и вярата на един неистински "Христос", биха били фатална измама. Един американски телевизионен журналист заявил веднъж, че човекът, от когото най-много му се иска да вземе интервю е Исус Христос. Той казал: "Бих Му задал само един въпрос: Наистина ли си се родил от девица?" Въпросният журналист не е могъл да вземе желаното интервю, но Сам Христос го е дал пред някои от Своите съвременници и е получил желания отговор още тогава. Дано ние да извлечем повече полза от това, което човеци са казали и Исус е казал:
"А Исус като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си като им каза: "Какво казват хората, КОЙ е Човешкият Син?" А те казаха: "Едни казват, че е Йоан Кръстител, други пък - Илия; а други - Еремия или един от пророците." Но Той ги попита: "А вие какво казвате, КОЙ Съм Аз?" Симон Петър в отговор каза: "Ти Си Христос, Синът на живия Бог."
Приема ли Исус този отговор? Без колебание и с поздравление към Своя ученик:
"Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, Който е на небесата." Матей 16:17
Исус признава Своето месийство и божественост. Той многократно повтаря, че е дошъл на този свят с определена мисия, но че не е от този свят. Вече сме цитирали някои от тези стихове при разни случаи, нека се задоволим сега с отговора даден на Пилат преди разпятието: "Моето царство не е от този свят." Йоан 18:36. Пророк Михей допълва: "От дни вечни"/Михей 5:2/или от вечността. Не е ли изчерпателен този отговор за някой, който би търсил произхода на Месия само по биологичните закони на този свят? Да го посрещнем ли с камъни в ръка, както направиха съвременниците Му? Да не бъде!
Своята увереност в предвечната Си връзка с небесния Отец, Исус потвърждава многократно и на разни места. КАК да съчетаем тази божествена увереност с нашата оскъдност и маловерие? Как приема Той нищожния заряд на вяра, който носим и какво вижда в него? Исус навсякъде държи и набляга на "вярата": "Това ако можеш повярва. . . " "като синапово зърно", "голяма е твоята вяра", "Имайте вяра в Бога!" и пр. и пр... .Вечен живот и безсмъртие са заложени в това синапово зрънце вяра! Да го посеем на "добрата почва" и да жънем от него богата реколта! Нашата вяра да стане "Исусовата вяра"! А Исусовата вяра ще отвори бисерните порти на Божия град и ще ни въведе в обществото на "съвършените", в царството на славата, царството, приготвено за онези, които любят Бога и имат Исусовата вяра!
7. Вярата на Исус и Второто Пришествие.
Въпросът на онзи журналист, който искал интервю с Исус е надминат несравнимо и дори бледнее пред един друг въпрос, много по-съдбовен, който вълнува множества и днес и осмисля живота им: Исусе, ще дойдеш ли пак при нас? Наистина ли и днес в 21 век този въпрос съществува и е актуален ? Като се ровех в интернет, едно друго интервю привлече вниманието ми. Става дума за интервю с Джим Кавийцъл, артистът, който играе ролята на Исус Христос в известният филм на Мел Гибсън, "Страсти Христови". Самото интервю с този артист е много интересно, защото той не само е играл ролята на Исус, но се е вживял в Неговия образ, така че и след завършването на филма го носи в себе си и излъчва в живота си. Има обаче и нещо друго, което искам да споделя относно разглежданата тема и което не е в интервюто, но го обогатява блестящо със съвременен блясък. Джим Кавийцъл посетил един град в Мексико, където всички били гледали филма за живота, дейността и страданията на Исус Христос. Като научили за посещението на същия "Исус", когото били гледали на екрана, жителите на мексиканския град се стекли масово да го посрещнат с болни деца на ръце, с патерици или придружители и с молба да изцери болестите и недъзите им. Горкият артист! Сигурно това е било най-трудното в ролята му на Исус! Развеселяваща история, но многозначителна. Не е ли това красноречив, спонтанен израз на спотаения в мислите и сърцата въпрос: Исусе, ще дойдеш ли пак при нас? Ние имаме нужда от Теб и Твоята помощ! Две хиляди години след Теб, не намерихме кой да Те замести и да отговори на нуждите ни. Исусе, молим те, ЕЛА ОТНОВО ПРИ НАС!
Дали истинският Исус чува този въпрос? Дали ще му отговори? Иска ли Той да вярваме в отговора и Сам вярва ли му? Един, който имаше привилегията да Го срещне лично в една неочаквана и незабравима среща, коментира завръщането на Исус в слава с думи, пронизващи двете хилядолетия и достигащи до нас:
"Ако само в този живот се надяваме на Христос, то ние сме най-окаяните от всички хора..." 1 Кор. 15:19
В края на своя, изминат с вяра жизнен път, Исусовият апостол Павел, заявява:
"Аз се подвизах в доброто воюване, изминах пътя и опазих вярата; отсега нататък за мен се пази в е н е ц ъ т , който Господ, праведният Съдия ще ми въздаде в онзи ден. И не само на мен, но и на всички, които са обикнали неговото явление." 2Тим. 4:7,8.
Да, мили мои, щ е и ма я в л е н и е ! Ще има изпълнение на обещание! Ще има завръщане на Господ, Когото небесата приеха и Когото душите и сърцата на спасените чрез вяра, чакат! Ще има Второ Пришествие и то много скоро!
"А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава." Лука 21:28.
ИСУСОВАТА ВЯРА В ДЕЙСТВИЕ
Засегнахме седем опорни пункта, очертаващи Исусовата вяра в теоретично доктринален план. Не бива да се страхуваме да Го следваме в тях, защото Господ не би сгрешил. Но вярата не е само "верую". Тя е живот и отношения в действие. Как се проявяваше Исусовата вяра в отношенията Му към заобикалящите Го човеци? Нека чуем самия Исус пред гроба на мъртвия Лазар и насъбраното множество:
"И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти Си ме пратил. Като каза това извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе с ръце и нозе повити в саван, а лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си иде. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него." Йоан 11:41-45
Тук Исус ни въвежда в Своя личен кръг и ни прави свидетели на Неговата вяра, като недвусмислено сочи източника на нейната сила БОГ! Изводът от това е много важен за нас, които искаме да опознаем и придобием "Исусовата вяра". Трябва да знаем, че всички чудеса на вярата са възможни не поради някаква вродена в нас сила, а чрез Божията приложена сила. Бог е банката, ние сме титулярът на сметката, който тегли от Божиите авоари. Исус ни демонстрира, как системата би действала безпогрешно, ако сме в правилни отношения с Бога. Така и при нас биха могли да стават чудотворни промени: Болни да оздравяват, гладни да се нахранват, мъртви да възкръсват и невярващи да повярват. Но ако наистина имаме "Исусовата вяра", ще бъдем винаги готови да кажем: Да бъде Твоята воля! И ще бъдем готови също да я приемем!
НАШАТА ВЯРА И ИСУСОВАТА ВЯРА
За да ни даде Своята вяра, Исус иска първо нашата вяра. Както при едно чудо, на Исус бяха нужни пет хлебчета и две риби, за да нахрани 5000 души, така при чудото на снабдяването ни с Неговата вяра, Той иска първо някаква "наша" вяра, каквато и колкото имаме. Върху нея изгражда Своята вяра. Но ако нямаме и този минимум, тогава Исусовата вяра не може да задейства Божията сила:
"И не извърши там много велики дела, поради неверието им." Мат. 13:58.
За да бъдем от Божиите свидетели и представители по времето на Тройната Ангелска Вест, да бъдем носителите на тази вест, трябва да отговаряме на тройното условие, споменато от ангела: търпението на светиите, пазене Божиите заповеди и притежаване Исусовата вяра. Природно погледнато, никой от нас няма тази вяра. Но по силата на Божието действие върху нашата елементарна вяра, тя пораства, преобразява се и става онова, което Бог иска - Исусовата вяра. Този процес е индивидуален и личен, но в Божия план и програма е предвидено разрастването му до едно всесветско и общочовешко явление - обличането на Божия народ в силата и духа на първичното благочестие. Като логичен резултат и последица на това, над църквата на остатъка трябва да се излее в "духа и силата на Илия" късният дъжд - изпълването на вярващите със Светия Дух. Под Негово влияние, имащите "Исусовата вяра" ще могат да вършат Исусовите дела:
"Делото ще бъде подобно на онова в деня на Петдесятницата. Както при изливането на "ранния дъжд" в началото на разпространението на евангелието бе даден Светият Дух, за да подпомогне поникването на скъпоценното семе, така и при приключването му ще бъде даден "късният дъжд", за да подпомогне узряването на жетвата." Великата Борба", стр.374/5.
НЕ ЧРЕЗ СИЛА, НИТО ЧРЕЗ МОЩ, НО ЧРЕЗ ДУХА МИ . . .Захария 4:6
В края на тези размисли върху "Исусовата вяра", можем да заключим, че тя се свежда до едно цялостно изпълване с Божия Свят Дух.. Така сам Исус започна Своето велико дело сред човеците:
"А Исус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни." Лука 4:1.
Исус встъпи в Своята мисия "пълен със светия Дух". Подобно и Неговите свидетели в края на Великата Борба ще бъдат изпълнени със Светия Дух, за да приключат делото.
"Вестта ще бъде разпространявана не толкова чрез привеждане на аргументи, колкото чрез дълбокото убеждение на Светия Дух. Аргументите и доказателствата са били вече представени. Семето е било посято и сега ще пониква и ще дава плод. Печатните материали, разпространени чрез мисионските работници, вече са оказали своето влияние. И все пак, на много хора, чиито умове са били пленени от истината и тя им е направила силно впечатление, им е било пречено да я разберат или да й се отдадат напълно. Сега обаче лъчите на светлината проникват навсякъде, истината се вижда в цялата й яснота и искрените Божии чада разкъсват задържалите ги досега връзки. Семейни, църковни отношения - сега са безсилни да ги спрат. Истината е по-скъпа от всичко друго. Въпреки обединеното действие на силите и оръдията против истината, голям е броят на хората , застанали на страната на Господа." В.Б. 375/3.
Решителното последно сражение за истината няма да бъде проведено чрез високо ерудирана и квалифицирана теология, чрез изкусна риторика и бронирани аргументи, а чрез дълбокото убеждение на Духа. Божията кауза няма да възтържествува чрез силите на тялото или ума, а чрез с ъ р ц е т о . Както Давид се разходи с бойното снаряжение на цар Саул, но го съблече и отиде против Голиат пълен със Божия Дух, така и Божиите свидетели от последните дни ще имат за главно оръжие силата на Духа:
"Божии служители, с лица огрени и сияещи от свято посвещение, ще бързат от място на място за да разгласяват вестта от небето. Чрез хиляди гласове по цялата земя ще бъде разнесено предупреждението. Чудеса ще се вършат, болни ще бъдат излекувани и знамения и свръхестествени явления ще следват стъпките на вярващите." В. Борба 375/2
ИСУСОВАТА ВЯРА И БЛАЖЕНСТВОТО НА "БУДНИТЕ"
"Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; те ходят, Господи в светлината на Твоето лице. В Твоето име се радват всеки ден. И с правдата Ти се въздигат; защото Ти Си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашия рог." Псалм 89:15-17.
Тези думи са написани преди 3000 години и са били верни за времето си, в което са звучали тръби и са се водили военни действия. Неразбиране на тръбните сигнали, незаинтересованост или небрежност към някой от тях, биха могли да бъдат фатални за някого и са бивали... Блаженството е изказано за будните, разбиращите, изпълнителните и бързо реагиращите. Те са знаели кога, какво и защо трябва да правят. Това е блаженството на будността, на постоянната готовност, на онези, които обичат живота.
Днес, тези думи са в още по-голяма приложимост за Божия народ, който трябва да приключи Великата Борба. Днес "тръбите" са знаменията, знаците на времето и събитията, които излъчват тревожен сигнал. Познаваме ли ги? Виждаме ли до къде е стигнал светът? Намираме ли ролята и задачата си в нашето усилно време?
Изпълваме ли се с Духа на очакването?
И придобиваме ли все повече "Исусовата вяра"?
От "блажените" ли сме?
Господи, дай ми будно сърце за да познавам времето на посещението Ти!
А м и н