М О Я Т Ж И В О Т
Пейчо Харбов
Това е първата публикация на мои творчески усилия, на която се реших, благодарение на ИНТЕРНЕТ. Сега, когато пиша тези встъпителни слова, съм пред прага на моя 80 – годишен юбилей. Могло би да стане много по-рано, но не е станало. Защо ли? Въпреки, че по природа съм творческа личност и винаги съм изпитвал желание да творя, аз нямах подчертана склонност да показвам създаденото. Може би, респектът пред съвършенството потискаше стремежа ми за показност. Аз все нямах нужното самочувствие и убеждението, че е дошъл моят ден да дам признаци на творческа изява. Така дойде осемдесетата ми година и след около месец, на 27 Юли, 2012 г. ще празнувам осемдесетия си рожден ден.
Обаче, дори и сега, когато с убеденост и назряло желание предлагам „МОЯТ ЖИВОТ” , нямам предвид едно животоописание с носталгичен привкус за отминали години,несбъднати мечти, хиперболизирани разкази, нереализирани подвизи или неоценени заслуги. Това не е автобиография или биографичен очерк. Наистина, имам един цял изминат жизнен път зад себе си. Сигурно би имало какво да разкажа и споделя със моите съвременици или да предам на подрастващите поколения. Но това само по себе си едва ли би ме довело до писателство, поне на тоз етап. . . Аз не съм чак толкова възхитен от живота си!
Ако правя най-после нещо, то е защото се чувствам подбуден от времето и скрития заряд в самата дума „живот”. Тази дума съдържа и целия мен и света около мен. Тя ме свързва със всичко и със всички, със земята и с небето. „ЖИВОТ” е термин с абсолютно значение, от общочовешки,космополитичен, транскосмичен, всеобхватен , всемирен порядък. Тази дума прониква във всяко време и място от битието, изпълва всяко пространство във сърцето и пулсира във всяко движение на мисълта и материята. Тя е диханието на вселената и нейното присъствие звучи във всеки тон и акорд на творческото свещенодействие. И все пак, тя е толкова неизчерпаема, многолика и пленяваща! Затова я поставям като най-централен модус на моето послание. Но в кое от многото си лица трябва да бъде приета? Кое е най-пълното и истинско съдържание на тази най-голяма от всички загадки?
ЩО Е „ЖИВОТ”?
Изповядвам, че в отговор на този въпрос,не бих прибегнал нито до философско, или научно обяснение, нито до широко-попопулярно и практично такова. Предпочитам това, което се излъчва от думите на Исус Христос:
„Аз дойдох за да имат ж и в о т и да го имат изобилно.” Йоан 10:10
„Духът е който дава живот; плътта нищо не ползва.” Йоан 6:63
„В Него бе животът и животът бе светлина на човеците” Йоан 1:4
Ето така, в този смисъл искам да виждам и да бъде виждан моят живот. Не в неговата хронология, биология,битова или трудова заетост, възход и падение, а в онова негово тайнствено свойство, което прави живота ЖИВОТ! Да, онова нещо, което прави един природен живот да надрастне себе си, да придобие морална стойност, да допринесе за благото на околните си и да остави трайни следи, като обогатява някого, вливайки се в друг живот. По тази причина вниманието ми е насочено не толкова върху самите факти, събитията и интригата в човешките отношения, а върху резултата от тези фактори. Искам да проследя плода им в развитието на характера, мъдростта, която оставят и израстването, което причиняват в личността, като личност.
Така, бих искал да виждам и да бъде виждан „МОЯТ ЖИВОТ” като нещо, което, макар и нищожно само по себе си, е способно да приеме велик заряд и да го отразява по величествен начин.
Да го „о т р а з я в а „? . . . Да, това е точната дума, когато се има предвид живот и творчество. Един творчески живот, в общочовешки смисъл, това е отразяване на невидимото с видими средства. Духът търси видими форми в които да отрази своето невидимо съдържание.
В съгласие с този неотменим закон на пълноценния, обогатен и „изобилен” живот, представям съдържанието на това изложение от пет зрителни ъгъла, в пет основни пункта:
1. Моята душевност./ Кратко представяне/
2. Моето семейство./Снимков материал/
3. Моето верую или „кредо”./Изложено в 20 теми/
4. Моята поезия./ Стихотворенията/
5. Моите картини./Фотокопия на живописни творби/
1. Моята душевност.
Ще отделя най-малко място на този фактор, но то все пак ще бъде първото място. Без това първо условие, не би имало и всичко друго. Не би имало нито моята личност, нито моето творчество, нито моето развитие и каквото и да е мое т. е. мой живот, защото не би имало и самия мен. Аз съм, каквото съм, само в контекст с моето вътрешно „АЗ” или моята душевност. Вродената личностна кодировка, е която придава стойност на личността и определя нейната оригналност и уникалност. Това е единственият смисъл, в който човек е незаменим. За всичко друго заместнци има и ще има много. Тайната на личността е в нейната вътрешна оригинална цялост и незаменимост. Само на тази основа може да се гради неповторимата връзка между личността и Божеството.
Онова, което мога да кажа, като доминираща черта за моята душевност е че не можах да намеря пълно удовлетворение в нищо, което този живот предлага. Не съм душевно болен, не съм мизантроп и песимист, не съм в нищо екстремист , не съм физически увреден и не ми липсва превъзходен вкус за радостите и сладостите на живота. Не ми е липсвал и реалният шанс, да вкуся всичко, което може да направи човека щастлив, според общоприетите критерии и норми. Но всичко това не се оказа достатъчно.
В мен остава чувството, че има нещо, което нямам; че съществува нещо, което е за мен, но не е при мен; че аз още не съм станал себе си, не съм този, който съм . . . И аз живея с непълна, с условна идентичност. Търся своя о б р а з, страдам и се измъчвам по него. Понякога изпадам в странна „с а м о т а „, като че ли съм сам в света. „Нещо” ми убягва и остава скрито за мен. Мисля, че това „нещо” не е от този свят, не е в живите образи, които познавам или в които се припознавам, а в самия мен в моята идентичност и в моята душевност.
Толкова за тайнствената нишка, която обагря всичко в живота ни. Тя ще премине и през всичко, което ще прочетете или ще видите и пак ще си остане такава: тайнствена, загадъчна и неуловима, но привличаща и странно близка. Не очаквам да ви каже нещо повече , отколкото казва на мен.
Но очаквам да я откриете в себе си. Тогава ще имаме по-общ език и неминуемо по-голям успех в сближението като живи същества, като носители и довереници на ЖИВОТА. Нека завърша с едно спонтанно внушение:
ОТКРИЙТЕ СВОЯТА ДУШЕВНОСТ И ЗАЛОЖЕТЕ НА НЕЯ!
Авторът