РАЗМИСЛИ И ПРОЗРЕНИЯ ВЪРХУ ТАЙНАТА НА ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА
Започнато на 17.07.2020, Сливен
П-р Пейчо Харбов
Тайна! Пленително, неидентифицирано явление, или идея, загадка, в която човеци и ангели желаят да надникнат. Най-великата тайна на битието, Вселената и вечността не е научна, военна или политическа. Тя не е космическа, социална или лична. Тайната на тайните, пряко след личността и същността на Божеството е тайната на Неговата изява в населената Вселена, тайната на Неговото о т н о ш е н и е към разумните личности и цивилизации. В Божието Слово, Библията, тя е назована по два начина в зависимост от изходното начало – Бог или човек, Творецът или творението. От гледна точна на Божеството, като първопричина, тя е:
Тайната на благочестието. 1 Тим.3:16. От гледна точка на човека, тя е :
Тайната на в я р а т а . 1 Тим. 3:9. Това не са две тайни, а две отправни начала на една и съща тайна. Причина и следствие, зов и отзив, една тайна, протичаща в две направления, но обуславяща едно и също нещо, едно и също отношение. И ако има един най-превъзходен начин, по който Божеството да разкрива Себе Си, и да свързва Себе Си с разумното творене, той е тайната на вярата. Тази „тайна” е била поверена на човеци, като свещена ценност и отговорност, за да бъде съхранявана и развивана:
1 Кор. 4:1. „Нека всеки човек да ни счита като Христови служители и настойници на Божиите тайни!
Най-основната и всеобхватна тайна, в която се включват всички други е тайната на отношението между Божеството и Неговите разумни творения. За нас тя е тайната на вярата.
ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ В Я Р А
Оправданието чрез вяра е основно библейско учение, но множеството , изповядващи се за християни, в нашето съвремие не го включват в своето ежедневно верую и християнско бдение, защото то не се проповядва и застъпва в църквите където членуват. А дори и там където се проповядва и застъпва, от него се извлича предимно резултата и ползата. Дълбоката същност и причинност в него се заобикалят и предоставят на професионално действащите теолози. Редовият член на съвременната християнска църква е достатъчно обременен с текущи проблеми и не чувства потребност от повече задълбочаване. Но с това той не прави правилния избор, както и Марта не го правеше в сравнение със сестра си Мария. Лука 10:42.
Да мислиш върху оправданието чрез вяра е като да седиш при нозете на Учителя и да поглъщаш тайните на спасението. Тогава очите ти се отварят по друг начин и цялата ти концепция, преценка и стойности се изявяват в други измерения. В теб се пораждат нови въпроси с нова сила и настоятелност. Ще се запиташ: Живея ли аз истински или просто консумирам един даден ми живот? Познавам ли Бога или просто имам религиозна култура? Търся ли спасение, или само се лутам между учения, култове и идеи? Що е в я р а? И как така вярата може да даде оправдание? Как така правда, съвършенство и святост, които Някой има, могат да бъдат прехвърляни, не само приписани но и придадени на друг, който ги няма? По силата на какъв тайнствен закон, блудният син може да бъде приет и да стане отново любимецът на Баща си? И как може да защити и оправдае Бащата тази Своя постъпка пред лицето на цялата разумна Вселена? Този спектър от прелестни духовни лъчи произлиза от един единствен и вседостатъчен източник – ТАЙНАТА НА ОПРАВДАНВИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА.
ВЯРАТА В ИСТОРИЯТА, ТРАДИЦИЯТА И СЪВРЕМЕНОТО ПОКЛОНЕНИЕ.
Прояви на вяра, верски практики и култове съпътстват човечеството през всички времена. Древният историк Плутарх е отбелязал тази черта на човечеството, валидна за всяко време и всяко място по много очебиен начин: „Може да обиколите света на шир и длъж. Ще намерите разни заселища на различни групи хора. В някои от тези градове може да няма училища, библиотеки, места за развлечение и театър, и спортни събития, административни центрове на управление, болници, учреждения и т.н. Но никъде няма да намерите град, село или паланка без място за поклонение, молитва или някакъв култ, КЪДЕТО СЕ ПРОЯВЯВА ВЯРА!” Цитатът е свободно предаден… . Идването на по-нови времена с повече просвета и научни познания коригира като погрешни някои верски разбирания, облича ги в нови по-съвременни форми, но запазва мястото на вярата. Тя е в неизвестното, в тайнственото, в мистичното, а то вместо да намалява – расте! Само това ли? Онази вътрешна потребност на душата за удовлетворение, мир, възторг, полет на духа и очакване на нещо несравнимо хубаво, все още живее и очаква своя ден! Вярата живее!
Вярата живее, но като че ли нещо се изпречва на пътя на вярата ни: Вместо да ни сближава и свързва, тя ни разделя. Вместо да ни изведе от един свят на зло и да ни въведе в друг, по-съвършен и единен, тя само усъвършенства претенциите ни за доброто, но не ни извежда от злото, а ни оставя там с всичките ни илюзии и разочарования. Вярата ни може да ни вдъхновява, но не ни спасява.
Уморени от борбите на живота, неправдите и огорченията, мнозина застават на някаква своя философия и примирено очакват да изживеят дните си. Други се хвърлят смело напред където все още имат мечти, докато и те отидат при първите. А вие? Вярата, само попътен вятър ли е за кораба ви, или наистина води някъде?
БОГ, ИСТИНА И МИРОГЛЕД
Ако сте млад човек и сега градите своя мироглед, нужно ви е да имате правилно разбиране за смисъла на категориите Бог и истина. Ако сте стар адвентист с много опит във вярата си, не е излишно да се запитате: Аз познавам ли Бога? Аз в истината ли съм, или само имам адвентен мироглед? Който и да сте, вие трябва да решите въпроса за Бога и истината. Само така можете да градите вашата вяра. Времето за определяне се простира от онова „Не познавам Йеова: на фараон до онова „Не ви познавам” на Христос Мат. 7:22, 23. То трае един цял живот, но само един. А той не винаги е дълъг!
Вярата на Волтер, вярата на Хитлер и Ницше, вярата на Вапцаров и Христо Ботев, на Мартин Лутер Кинг, на Маркс или Папата, вярата на милиони знаменити личности през всички времена, а може би и вашата собствена вяра е нещо лично. Прави ви чест да я имате. Но тя няма да отиде по-далеч от вас, ако не е вярата на Исус Христос и вярата в Исус Христос. Сверявайки собствената си вяра с вярата образец, дадена за всички времена, чест ни прави да кажем като онзи баща: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие! Марко 9:24. Да, и във вярата си, вие пак сте невярващ, ако за вас не може да се засвидетелства: ”Блажен си защото плът и кръв не са ти открили това!” Мат. 16:16,17. Вярата, която носите в себе си, ще ви удовлетвори напълно и ще бъде приета от Онзи, Който я поражда и изгражда, само когато стане о т н о ш е н и е, отношение както между роден Баща и син. Това е тайната на вярата, предадена веднъж завинаги на светиите. Юда 3; Отк. 12:17.
В търсене на ОТНОШЕНИЕТО, в което вярата ни става спасителна и силна, срещаме следната декларация:„Аз Съм Пътят, Истината и Живота.” Йоан 14:6„Защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез, което да се спасим.” Деян. 4:12.
Три ориентира, отговарящи на нашето търсене: Бог, истина и мироглед – Исус Христос, вечната истина и спасение за вечен живот!
ТЕМА 1. ШЕДЬОВЪР БЕЗ А В Т О Р ?
Исая 40:26. Повдигнете очите си нагоре и вижте: Кой е създал тези звезди?
Човек не е устроен да седи затворен в себе си. Неговите сетива: Зрение, слух, осезание, обоняние и паралелно специализиран усет, интуиция и координирано осмисляне на възприетото го извеждат навън към един друг свят, към необятната Вселена. Неговите милиарди мозъчни клетки, всяка от които може да осъществи десет хиляди връзки с другите…..и безброй комбинации помежду им, не са му дадени просто да преживее и да се възпроизведе по вида си. Той е устроен да излезе от себе си, като какавида от пашкул и да се въдвори в света на необятната Вселена. Там го очаква задачата на неговото съществуване: Да намери своето място, да познае себе си и причината за своето съществуване. Ако не успее да го направи, той не достига до пълното съдържание на думата ЖИВОТ. Остава несполучлив опит, незавършен експеримент, мъртво родена личност от категорията на онези за които Христос каза: „Остави мъртвите да погребват мъртъвците си.” Излизането започва с навлизане в непознатото около нас...
Някаква неописана магия е Космосът! Той привлича, увлича, пленява, извиква възторг, разсъждения и преклонение. Той мълчи и в мълчанието си говори. Той говори и в говоренето мълчи. Тайна! Бездна от тайни! Музика от звездни вълнения, симфония от багри, шедьовър от красота и съвършенство! Творение без Творец, послание без име и шедьовър без Автор? Срещата с Универса поражда въпроса за ПРИЧИНАТА, извиква мисълта за БОГ.
„Небесата разказват славата Божия и просторът възвестява делото на ръцете Му ...” Пс. 19:1-4
Идеята за Божеството е вечна общочовешка тема. Скептични умове, които се съпротивляват на вярата в едно божествено начало на Универса, са се опитвали да обяснят идеята за Божеството като плод на човешкото невежество и страх от природните сили. Те посочват множеството божества в древните религии и култове, специализирани към дадени природни сили или явления. Но в най-древните документи и поверия на народите е залегнала идеята, че някога са имали вяра в един Бог, която после се е разклонила до много култове и божества. От всички такива записани и незаписани свидетелства, най-близка и най достъпна до нас е Библията. Нейното оцеляване през превратностите на историята е едно чудо и определено свидетелство, че има Бог и Той присъства в развитието на историята. Колкото до многото религии и божества, те са сурогат, подобие на оригинала и негов изопачен образ. Една по нисша форма на вяра може да търси съответно божество за съответни прояви на битието, като: плодородие, война, мир, любов и щастие, страх, природни сили, мистика и съдба, Но една здрава представа за един единен Универс с общи и установени закони и с една универсална цялост в цялото си разнообразие, не може да си позволи такова субективно кредо. То е наивно и нелогично. Представата ни за Всемира, такава каквато я имаме днес в началото на 21 век, изисква единно начало, един разум и една воля, иначе казано ЕДИН БОГ.. Ако има истински Бог, който да запазва Своя ранг и роля при всички условия на битието, времето и мястото във Вселената, Той трябва да бъде само Един, както и Вселената е само една.
Идеята за Бога не е тясно култова и поклонническа, а всемирна, научна и общочовешка. Само Християнството, базирано на Св. Писания, Библията, има ясна и определена доктрина за Всемира, като творение на Бога. Всички други религии и култове дават повод да се мисли, че са творение на човеци, на човешки ум и човешки страсти. Самите им богове са човекоподобни, с човешки слабости и грешки. Примерно гръцката митология.
Всемирът, такъв какъвто го познаваме, и какъвто той реално
съществува, изисква или пълно и убедително опровержение, на идеята за Бога, или нейното пълно и недвусмислено приемане. Или има Бог, или няма. До сега никой не е решил тази дилема, така че да няма повече спор и съмнение. Явно проблемът не е само в аргументи, а и в лично отношение . Дали ключът тук не е в я р а т а ?
Обективно погледнато, Вселената, Светът, Природата си стои, следва своите закони, дръзко ги нарушава понякога без да държи сметка за протестите и недоуменията на учените демонстрира една изява, която удивлява и предизвиква възхищение, жажда за повече знание и обяснение. Спонтанното питане на мислещото човечество намира своя обобщен израз в добре познатата ни дилема: СЪТВОРЕНИЕ ИЛИ САМОСЪТВОРЕНИЕ? КАК е станало всичко, или КОЙ стои в основата на всичко? Такъв въпрос не е за подценяване и ще му обърнем внимание и по-нататък. Но нека отсега бъдем наясно, че строго научни познания и факти няма да ни доведат до пълната истина за „Битието”. Ще трябва да се задоволим с догадки, хипотези и все пак ще трябва да проявим ВЯРА.
Блез Паскал, мислейки върху това, е направил една впечатляваща забележка:
„В какви ли не нелепости трябва да вярват невярващите
за да могат да останат невярващи!”
Предизвикателството е неотразимо: Трябва да се вярва! Ако не вярваш в Бог, ще вярваш в нещо друго, но пак ще вярваш! Защо? Защото светът около теб те задължава. Той съществува, звездите над теб съществуват и блестят всяка нощ, природата около теб съществува, диша и пулсира в цялото си разнообразие и динамика. Космосът около теб расте с всяка измината секунда! Но най-вече, защото самия ти съществуваш и от теб се очаква да дадеш задоволителен и ясен отговор на вечния въпрос, който един голям ум е изразил с думите: Часовника виждам, но къде е часовникарят? До сега никой не е дал пълен и ясно аргументиран отговор на въпроса за Бога, или самосътворението, така че да няма място за съмнение и въпроси, колебания и недоумения. Това навежда на мисълта, че въпросът за Бога не е просто в аргументи, а в отношение. Разумът работи с аргументите, но вярата е о т н о ш е н и е .
РАЗУМЪТ И АРГУМЕНТИТЕ НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ ЗА ОТНОШЕНИЕТО
Дори да имате всички данни за някого –име, образ, ръст, възраст, образование , професия, семейно положение, творчески способности, темперамент и характер, това пак не ви прави п р и я т е л с него. Той може да е цял целиничък пред вас, и все пак помежду ви да няма истинска връзка и отношение. Отношението е друг вид познание – вътрешно, което не се възприема чрез сетивата, но чрез общение и душевно проникване.
Докато Вселената съществува, докато има раждане и умиране, докато звездите блестят над нас, и Всемирът пулсира пред нас, ще питаме Кой направи всичко това? Кой стои зад реда, точността и законите във Вселената? А може да стигнем и до още по-личния въпрос: Кой смущава моя вътрешен свят с въпроса за Себе Си? Въпросът за Бога ще стои докато има и един човек. Човекът е създаден за Бога и той няма да може да се освободи от повелята на в я р а т а . Той трябва да вярва! Съществуването на Вселената го задължава, собственото му същество го задължава. И ако все пак не иска, той трябва да намери друга вяра, която да запълни вакуума в него.
ВЯРАТА НА НЕВЯРВАЩИТЕ
Не можейки да отрекат съществуването на видимия свят и не желаейки да приемат Създателя му, човешки умове и воли са създали една вяра-заместител, с която да обясняват съществуването на Природата и живота.
САМОЗАРАЖДАНЕ И ЕВОЛЮЦИЯ
И двете тези думи са противни на вярата. Те са от арсенала на безверието. Но тъй като безверие няма, те са от арсенала на заместителя на вярата, вярата без БОГ. На която и страна да застанем в този верски конфликт, ще говорим на различни езици и няма да достигнем до съгласие. Няма ли нещо, което да е общо и за двете страни и да ни въведе в един езиков диалог? Като че ли има! Има една дума, която всички видове вери и вярващи разбират и не оспорват. Тази ключова дума е ИНФОРМАЦИЯ.
Ако посеете един желъд, ще поникне дъб – отначало малко нежно храстче, а по-късно дърво и вековен дъб. Нямате друг начин да получите вековния дъб, освен чрез природно начертания – желъда. За да се сдобиете с желъда, трябва да го вземете от дървото, което ражда желъди – дъба. Няма друг начин да получите желъд. Затворен кръг! Какво има в желъда, че може да създаде едно точно копие на дървото, което може би вече е умряло? ИНФОРМАЦИЯ! В малкото жълъдче има програма на развитие. Тя се задвижва при определени условия и започва да гради, докато изгради големия дъб. Но откъде идва информацията?
Тук няма да влизаме в полемика с разните официални учения за произхода на Вселената и живота: космогонни и космологични теории, самозараждане и еволюция, палеонтологични находки и скелети на отдавна измрели животни, фосили, радиоактивно датиране с С14, мутанти или панспермията. Това са термини от наръчника на заместителя на вярата. Там няма Бог и няма откъде да дойде и н ф о р м а - ц и я т а.
С Ъ З Д А Т Е Л Я Т
ВСЕМИРЪТ е пред нас, жив и истински, но безстопанствен! Самородно творение, феномен безличен, смислен, но незамислян! Просто факт, който сам се управлява, изменя, гради и разпада, расте и изчезва, създава и руши и накрая „сам осъзнава себе си” в лицето на човека или друго извънземно същество. Това не е ли култ? Не е ли вяра? Хипотетична вяра и научно изглеждащ култ! Е да, би възразил всеки, но като няма претендент за авторство и авторско право? Творение има а творец няма който да предяви претенции за него.
Следва да проверим дали наистина няма. Проверихте ли добре за себе си? Или се доверихте на някого той да провери и да ви каже? Това не е сериозен подход към такъв сериозен въпрос.? Може да ви струва много и то в космически измерения! Ами ако има Вселената има Автор? И ако Той държи на авторското си право? Не ставате ли жертва на измама, колкото и да изглежда безобидна? Ами ако това ви уличи в злоупотреба с чужда собственост и на чужда територия ? Защото такава претенция за авторско право има и то не само върху Природата, но и върху самите вас! Такъв претендент има, и Той отдавна е заявил Своето авторско право над Всемира и живота в него. Чуйте това: Исая 45:5 Аз Съм Бог и няма друг . . . Ст. 12, 17 - Аз направих Земята и създадох човека на нея . . .
Неземни същества от висш ранг признават и изповядват това:
Откр. 4:11 Достоен Си, защото Си създал всичко . . .
Откр. 10:6. И се закле в Този, който е създал всичко.
От гледна точка на позициите на такъв Автор, как биха изглеждали отрицателите Му? Псалм 14:1. „Рече безумният в себе си: Няма Бог!”
МОЖЕМ да не се доверим на тези думи, но имаме един категоричен претендент за авторството на Вселената. Длъжни сме да Го имаме предвид. Още повече че Той твърди, че „вижда”, „чува” има „разум”, познава ни и притежава необятна мощ. Ис. 29:11; 40:20
Тъй като основната тема тук е оправданието чрез вяра, ние само бегло преминаваме, като през облак през разните идеи за самовъзникване и населяване на Вселената с живи същества и продължаваме по същество с темата за живия Бог и отношението Му към
Живите същества, респективно разумните Негови творения. Успоредно с това възниква и се разраства интересът ни към същността на Божеството и Неговата личностна изява..
От необятните пространства, от неизследимите космически бездни, от неизброимите светлинни години , мъглявини, съзвездия и галактики, от ТРЕТОТО НЕБЕ, където е Неговият трон, Авторът на Вселената изпраща Своето послание: „Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища!”
Ис. 45:22
Тема 2. БОГ В ОТНОШЕНИЕ
И така, ЕДИН БОГ! Един във воля, сила, ранг, мисъл и намерение, но изявяващ се като три отделни личности. Това звучи невъзможно за всяко живо същество от плът и кръв. Но Бог не е плът и кръв, а Дух /Йоан 4:24/и за Духа това се оказва възможно. Духът не е обвързан с времето и пространството. Той е висш интелектуален, силов, морален и тотален личностен потенциал, който може да се прелива в един или друг вид, да запази Своето единство, дори и като е в три отделни личности. Бог е Бог и нека си бъде такъв! Слава на името Му! Амин!
Подържа ли Библията такова състояние на множественост и триличие при Божеството? Нека не забравяме, че целта ни тук не е трактат за триединството, а изключване на противното чрез Библейски текстове.
ЯХВЕ ЕЛОХИМ
Още в първите страници на книгата Битие прави впечатление че Бог е пред ставен не като една личност, а в множествено число с думата „ЯХВЕ ЕЛОХИМ” Няколко примери са достатъчни да се уверим в това: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие” Бит. 1:26
„Елате да слезем и там да разбъркаме езика им. Бит. 11::7.
„Господ Бог /Яхве Елохим/ каза: Ето човекът стана като един от Нас да познава доброто и злото. Бит. 3:22. „Кого да пратя и кой ще отиде за Нас?” Исая 6:8
А в Йов 38:1,2 Бог пита: „Кой е този, който помрачава с ъ в е т а М и ?”
Само като личност-съвет, Бог е могъл да каже: Да направим, да разбъркаме, човекът стана като един от нас, да отиде за нас и т.н.
Да обобщим: Множествеността, триличието на Божеството разширява представата ни за Неговата личностна единност. В едно лице не може да се създаде о т н о ш е н и е , не може да се изяви Божия характер в неговите най-съществени съкровени черти: Правда, отговорност, съгласие, съчувствие, милост и любов. БОГ Е ЛЮБОВ! Само в една личност, Лишена от диалог и партньорство, затворена само в една себичност, в едно „Аз”, Божията любов би останала без покритие и би стигнала най-много до себелюбие. Последствията от това са неизбежни: Не би могло да има СПАСИТЕЛЕН ПЛАН, НЕ БИ ИМАЛО ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА, НЕ БИ ИМАЛО ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ НА ЕВЕНТУАЛЕН ГРЕШНИК, ЗАЩОТО НЕ БИ ИМАЛО ОТНОШЕНИЕ ВЪТРЕ В Божеството, отношение, което да поражда и да подържа Божествената гама на истината, правдата, мъдростта и л ю б о в т а . А не би имало и такъв ПРАВЕН ОРГАН, или „съвет”, КОЙТО ДА ОСИГУРИ НА БОЖЕСТВЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ СОЦИАЛЕН КРИТЕРИЙ, КАКТО ОБВИНИТЕЛНА ВЛАСТ, ТАКА И ЗАЩИТА!
Най-силната страна на Вечното Благовестие е Божията любов. Но Божията любов винаги е в равновесие с Неговата правда. Най-висшето откровение на Исус Христос е не просто Божията любов, а Божията любов в съпровод с Неговата ПРАВДА. Той МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПОСЛУШЕН ДОРИ ДО СМЪРТ, Фил. 2:8, САМО УБЕДЕН В БОЖИЯТА НЕПОГРЕШИМА ПРАВДА! Неговото обръщение към Отец е: „Отче свети и праведни!”. И Той мисли, чувства и действа като равностоен член на Божието ЕДИНСТВО. Йоан 17:5; Йоан 17:24 .
БОГ САМ ИЛИ БОГ В ЕКИП
Не защото доктрината за Божието Триединство не е ясно изложена в Свещените Писания, а защото нашето човешко мислене се спъва във всичко, което не може да си обясни по естествен начин, нека подходим към проблема малко умозрително. Нека се запитаме: Ако Бог е трябвало да избира в какъв вид да съществува, какво би избрал? Коя форма на съществуване, еднолична или трилична би била по-достойна, по-пълноценна, по-функционална и по-божествено представителна? Кое състояние би било по-удовлетворяващо за Божеството: Един недосегаем върховен трон или едно божествено семейство, един екип от равни по божественост личности? Ако трябва да се избира между една божествена самотност и едно върховно божествено общение, кое би било за предпочитане? Мислите ли че Бог, на Когото се молите да ви дари щастие, Сам не може да изпитва щастие и не го желае? И мислите ли че цялата Му творческа мощ и цялото Му живо творение биха могли да му го дадат? В дълбочината на въпроса Бог би могъл да бъде напълно задоволен само от Бог. И затова Той е пожелал да бъде в ТРИ ЛИЦА.
БОЖИЕТО ИМЕ
Когато Бог трябва да се представи някъде със Своето име, то винаги съдържа освен Неговата върховна сила и власт и Неговата личностна същност, Неговия характер. От опит знаем, че характерът не се дава наготово с раждането. Някои водещи черти се наследяват, но характерът се изгражда през целия живот. И върху него най-силно влияние има средата. Човек се оформя чрез взаимодействие с хората около него. Качества като: уважение, съчувствие, приятелство, отговорност, взаимопомощ, споделяне себеотрицание, саможертва и любов не се раждат в уединение и изолация. А Бог? Как би могъл да бъде извор на цялата гама на доброто начело с любовта, ако никога не Му се е налагало да я изпитва към някого? Този въпрос е в пълна сила за личността на Божеството, преди да създаде светове и цивилизации. ПРЕДИ ДА Е ИМАЛО ВРЕМЕ, Исая 43:13, КАКЪВ Е БИЛ БОГ? Може би всичко друго, но не и любов? Щом не имало към кого да я проявява? Моля, не ограбвайте Бога поне от любовта Му! Не го правете справедлив и строг Автократ, неузрял себелюбив Баща, който трябва да учи любовта чак когато децата му го подсетят и подтикнат към това! Изворът е преди реката, а не обратно!
БОЖЕСТВЕН ДИАЛОГ
Многоличностната същност на Божеството прозира от някои диалогови форми или реплики, записани в Свещените Писания: Напр. Как другояче бихте обяснили записаното в Пс.110:1, ако не така, както звучи:
„Господ каза на моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти в Твое подножие.” Или:
„Той Ми каза: Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих.” Пс. 2:7
Също Евр.5:5. и Деян. 13:33.
Думите от небето за Божия Агнец при кръщението Му на Йордан/Мат 3:16,17/, звучат с пълна сила и утвърдително при вика на Голгота: Боже Мой, Боже Мой, за що Си Ме оставил? Мат. 27:6. Агонията в Гетсимания, мракът около кръста, раздраната завеса, и разтърсената в смут природа, са симптоми на едно Божествено страдание, на едно съкровено лично ОТНОШЕНИЕ. Отношение вътре в Божеството, отношение между Бог и Бог.
ПРЕДИСТОРИЧЕСКА И ПРЕДВЕЧНА ОСНОВА НА ВЯРАТА
Дефиницията в Евр. 11:1-6, с която най-често си служим, е достатъчна и пълна само в контекста на времето и събитията за които е дадена – епизодите от Великата Борба, протичащи тук на тази земя. Тя обаче мълчи и не казва нищо за тайнственото присъствие на вярата в предисторически времена, в условията преди грехопадението и възможно най-далеч, в онова състояние, когато не е имало време, не е имало никакви сътворени разумни същества. Тогава, всичко във всичко е било само Божеството и то в Неговото целокупно състояние, познато ни като триличие или триединство. Имал ли е прототипът на вярата място в това състояние и в какъв вид е могла да присъства тя, когато не е имало обект, когото да свързва с Бога? Възможна ли е в я р а без вярващи? Тайнствен въпрос, достоен за тайнственият феномен, наречен в я р а !
ВЯРАТА Е ОТНОШЕНИЕ И ТО Е ПРЕДВЕЧНО
Познатото ни определение на вярата от Евр. 11:1-6 засяга отношението Човек – Бог, но не включва отношението Бог – Бог. Известно е, че на някои богослови не им се иска да има такова отношение, но нито сам Христос, Нито Бог Отец, нито Светият Дух го отричат, а напротив, потвърждават го. Да спрем нашето внимание върху ОТНОШЕНИЕТО „Бог – Бог”
Тъй като въпросът за естеството на Бога и вярата са така неделимо свързани, както обекта и сянката му, длъжни сме, макар и до известна степен умозрително, да си отговорим на един въпрос: Един Бог, само като една личност ли може да съществува, или може да бъде в две, три лица и пак да е един Бог? Първо, кое би било -по-възвишаващо и по-удовлетворяващо за самия Бог? Вече бяхме на този пункт и виждаме, че дори нашата ограничена идея за Бог, става много по-богата, когато Го приемем в три личности. Доказателствата за това продължават по много засягащ ни начин:
„Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас а не на света? Исус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази Словото Ми и Отец Ми ще го възлюби. И ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.” Йоан 14:22,23.
Бог не идва „Сам” в теб и мен. Той идва целокупно в Своята пълнота. И внася тази пълнота във вътрешния ни свят Затова в „пребъдването” няма чувство на самота, на несигурност, страх и съмнение, а дух на сила и свята радост. Божието присъствие не е просто отделен знак, жест, и галещ тон, а е Божествен акорд, който реабилитира душата, като й дава синовна увереност и дръзновение.
Многоличностната изява на Божеството разширява представата ни за Неговата същност. Ако Бог съществуваше и се изявяваше само в едно единствено лице, не би могло да съществува отношението Бог – Бог. Тогава грехът на осеняващия херувим, Луцифер не би изглеждал толкова грешен, а по-скоро – благонамерен и градивен. Та Бог е имал нужда от такава близост! При едноличие на Божеството не би могло да се създаде изкупителен план и не би имало жертва за него. Бог би бил Автократ, може би справедлив, но непознаващ качествата, с които се открива на Мойсей. Изх. 34:6 , не би имало онзи висш божествен съвет, който прозира във всичко разкрито ни за Бога. Йов 38:1,2. Отношението Бог – Бог не би съществувало и думите в Псал. 110:1: биха били безсмислени. Само като личностно трио Бог е могъл да провежда Своя съвет и да проведе спасителния план. Ако човекът бе оставен да ползва дървото на живота след съгрешаването, и бе станал безсмъртен, не би имало спасителен план. Божият Агнец, Човешкият Син, не би могъл да стане изкупителна жертва и да умре на кръст за греховете на света защото не би имал Богочовешка квалификация и не би бил Бог. Всемирът би се превърнал в :”царство разделено против себе си” и би бил обречен на вечни войни. За да запази все пак някакъв ред, Бог би трябвало да действа от позиция на силата, а не на убеждението, дълготърпението и любовта. Божията премъдрост не се е движила по такива абсурдни координати!
Единството на Божеството в о т н о ш е н и е намира своята проекция върху разумното творение. Връзката, която тази проекция създава с Божеството е тайната на вярата. В нея е заложена идентичността на всяка личност, като белег за родство с Бога. Това е образно казано, нашата „ДНК”, като знак за богосиновност. Творението трябва да съществува под този знак и да се развива в ритъма на това единение с Божеството, следвайки Божия образ и подобие. Това е същността на тайната на благочестието.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА
КАТО ОЩЕ ЕДИН зрителен ъгъл, от който можем да погледнем въпроса за личността на Божеството е изразът на Мойсей, употребен в Бит. 1:27 „Бог създаде човека по Свой образ и подобие.” За Божеството не знаем почти нищо, освен че е „ДУХ”. Но за човека все пак знаем повече. Ако тръгнем по обратния път, т.е. от подобието към Оригинала, дали няма някак да разширим представата си за Единния и Истинен, Велик и Тайнствен, но личностен и обитаващ в ОТНОШЕНИЕ, жив Бог? Да опитаме. За човека знаем, че е сътворен на два етапа: Първо, като еднолично създание, обособен индивид със свое „АЗ”. И второ: Като тандем от мъж и жена, които са еднородни по плът и различни като личности, но така свързани под званието „човек”, че то става невъзможно без присъствието и на двамата. В този двуличностен съюз е заложена и трета компонента, която оформя окончателно модела на живото същество „човек”, в рамката на семейството и децата. Имайки свое „АЗ”, човекът е бил човек и когато е бил сам. Но Адам не е можел да влезе в равностойно отношение с никое от множеството живи твари. Да си припомним остроумната забележка на Е. Кант: „Когато моят кон ми каже „АЗ”, ще сляза от него и ще му сваля шапка.” Своето истинско и пълно „АЗ”, Адам намира едва, когато става част от своето семейство.
Не е за пренебрегване налагащата се мисъл, че ако това е така при „подобието”, то ще е така с още по-голяма сила при ОРИГИНАЛА!
Бог е Бог освен всичко и над всичко в Своето ОТНОШЕНИЕ.
„Освен Отец, никой не познава Сина
И никой не познава Отец, освен Сина.” Мат. 11:27
ТЕМА 3. ТАЙНАТА НА ВЯРАТА
Отделеното до тук внимание върху отношението вътре в Божеството не е случайно или самоцелно. То е жизнено важно за проследяване устоите на вярата до самия й първоизточник. Преди да има откровение за Бога, знамения и чудеса или впечатляващи и чудодейни опитности, преди създаването на световете е имало онова безначално „АЗ СЪМ”, което живее в Себе Си и в онова тайнствено отношение, което Христос нарича „ЕДНО”.
Аз и Отец едно сме . . . „Който е видял Мене, видял е Отца…” Йоан 14:9 да бъдат едно, както Ние . . . „Йоан 17:21 Тайната на вярата пренася това божествено отношение върху човешка основа Живецът на тайната на вярата е в това претворяване на човешките отношения в божествени. Именно това претворяване чака на прага на всеки сблъсък на душата с някой повод за вяра, насока към вяра и спиране вниманието към нещо, което ще запали огъня на вярата. Когато това очакване вън от нас се срещне с очакването вътре в нас, се задвижва силата на благовестието. Идете и научете, проповядвайте, благовестете, носете тайната на вярата, това е заветът на Христос към Неговите последователи. Нищо в този свят не може да създаде и предаде отношението на вярата. Никаква идея, обща цел, взаимно преследвана кауза или общ идеал, не могат да заместят делото на вярата, да родят отношението заложено в тайната на вярата. Това е патент само на Божеството. Този продукт се произвежда само на небето в отношението Бог и Бог.
БЛАЖЕНСТВОТО НА ВЯРАТА
Вероятно на всеки от нас е бил задаван въпросът: Как си повярвал? Тогава ние привеждаме факти, случки, обстоятелства, срещи и контакти с личности оказали влияние в живота ни, пробудили и затвърдили вярата вътре в нас. Писано е: „Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово” Рим. 10:17. Да, това е пътят на вярата, тук на този свят, където човек се ражда „в грях” и далеч, отчужден от живота в Бога. Ефес. 2:1- --Обикновено вярата намира нас, а не ние нея. Но дори и да е взаимна една такава среща, тя е само една първа среща с вярата. Един документ, един акт за раждане, не е още описание на един живот и не е самия живот. Вярата трябва да се живее! Вярата трябва да се преживее! Вярата трябва да даде блаженство, защото тя е блаженство! Чуйте пак нещо познато: Йоан 20:26-29. „Тома, ти ме видя и повярва, но блажен, който без да види вярва”. Нека се запитаме, кое е по голямо чудо: Христос ли да възкръсне от мъртвите, или аз да бъда въведен в безсмъртието и вечния живот? Аз, който съм плът и кръв, обременен с грехове и падения, с хиляди злополучни опитности, с редовни провали в борбата на вярата, аз който може би съм предавал Господа не веднъж и съм се отричал от Него повече от Петър? Аз, който съм „син на гърма” и се чувствам по-добре в бурята, отколкото в тишината и мира на Божието присъствие? Аз, който по природа съм „Гадаринец” и непредсказуем бяс, да бъда обявен за „светия” и да съм такъв, защото вече нищо не ме измъчва, нищо не ме гнети, а моето самочувствие е само едно: БЛАЖЕНСТВО? Кое „възкресение” е по-трудно за възприемане? И в двете има блаженство, но кое блаженство изглежда по-невероятно и по-важно, по-близко до мен?
Йоан 14:19 „Понеже аз живея и вие ще живеете” Виждането на Тома го довежда до убеждение, че Христос е възкръснал. Вярата на всеки от нас ни довежда далеч по-нагоре – до съвъзкресение с Христос и БЛАЖЕНСТВО в Него! 1Петр.1:8,9.
Ефес2:4-6 И като ни съвъзкреси с Христос, постави ни в небесни места . . .
Това е грандиозна декларация! Това е статус! Това е виза за вечността и въдворяване в Божието царство. Псалмистът възклицава: „Един ден в Твоите дворове е по-добър от хиляди други. Предпочел бих да стоя на прага на дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на безбожието.” Пс.84:10 . И там е блаженството. ст.4-6.
Затова Исус казва: „Не се радвайте, че бесовете ви се покоряват, но радвайте се за това, че имената ви са записани на небеса” Лука 10:20. Той и днес говори: Не се впечатлявайте, че виждате МЕНЕ ВЪЗКРЪСНАЛ, НО удивлявайте се че вие от мъртви в грехове и престъпления сте станали нови човеци и живеете нов живот! Това „виждане” е далеч, далеч по-дълбоко. Неговото „блаженство” е далеч, далеч по-голямо! Него никой не може да ти отнеме, затова стой в него!
Сам Исус признава това блаженство на Своя ученик Петър, който изповядва вяра, която не е взел от този свят: Мат. 16:16,17.
ПРЕВЪЗХОДНОТО ДЕЛО НА ВЯРАТА
Евреи 11:3. „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието Слово, така че видимото не стана от видими неща”. Сега ние не казваме: Преди милиони години, някъде по някакъв начин при някакви обстоятелства се зародил животът, пак преди неизвестно колко години и в непроверимо далечни времена протичал еволюционен процес, докато дошъл днешният ден, а с него и ние. Сега ние имаме друга история, друго изповедание, друго отношение и пеем друга песен. Сега ние казваме: Рим 8:15; Гал 4:6,7: „Авва, Отче, Татко мой!” От подхвърлени деца на природата и незаконно родени и сираци, сме станали деца на Бога! Имаме дом, семейство на небеса и любещ Баща – Царят на цялата Вселена! Сега ние сме деца на вярата, а вярата ни сродява с Бога. Такава е ТАЙНАТА НА ВЯРАТА. И ние сме настойници на тази велика тайна! Тя не ни е посрамила!
„И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Той, Който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? КОЙ ще обвини Божиите избрани? Бог е Който ги оправдава. Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Исус е Който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който се застъпва за нас. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов, скръб ли или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овци за клане.” Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус нашия Господ.” Рим. 8:31-39.
НЕОЧАКВАНО ПОСЕЩЕНИЕ /По действителна случка/
Било преди много години, в началото на 20 век. В едно немско училище, някъде към улица „Врабча” в столицата, царяло оживление. Времето било слънчево и ведро. Настъпвали Великденски празници. Пролетта вече била тук тържествено, облечена в зеленина и, първите си цветя. На двора на училището група деца репетирали някаква сценка за празниците. Това били щастливи деца, добре облечени, нахранени и задоволени от заможни семейства. Жизнерадост бликала от всички тях, излъчвала се в ефира и се вливала в пролетния химн на радостта. От една голяма съседна къща, две очи наблюдавали картината и действието през едно малко кухненско прозорче. Втренчено и заинтересовано следели всеки изблик на творчество и непринуден възторг. Но в тези очи не се четяла радост. В тях тегнела мъглата на най-тъжния есенен ден. Пролетта не можела да влезе през малкото прозорче и да развесели тез тъжни очи. Там владеела скръбта и разяждало чувството за малоценност:
– Ето, от тези деца ще стане нещо. Те имат бъдеще! Ще се радват не само в своята игра, но и в целия си живот. Ще бъдат щастливи, ще бъдат успешни, ще дадат нещо на света! А аз какво ще постигна и от мен какво ще стане? Бедно селско момиче дошло тук да търси работа при стопаните на таз голяма и богата къща! Сега и те заедно пътуват някъде и празнуват, доволни от живота си. А за мен няма празници, няма приятели, нямам свои с които дори да споделя какво чувствам. Мога само да гледам през това малко прозорче ! Да гледам, да гледам и да гледам ! . . . .Момичето отвърна очи от гледката и тръгна да излезе някъде в голямата и празна къща. Но се спря, като закована на мястото си. На отворената кухненска врата я очакваше друга неочаквана гледка. О, каква гледка! В очертанията на отворената врата стоеше някаква светла и славна личност. Тя никога не беше виждала такава личност, а и всички които познаваше не са я виждали защото в този свят няма такива личности.
- Ти мислиш, че тези долу са по-щастливи от теб? Не притежаваш ли ти нещо, което те нямат?
Личността не говореше с думи, които се чуват с ухото, а с яснота, която прониква в съзнанието по-дълбоко и от самите думи. Този език не се говори никъде по цялата земя и все пак е най-богатият от всички!
-Ти имаш една малка Библия, от която си четеш понякога. Какво пише там?
Непознатият гост постъпваше странно. Той направи да оживеят библейски чудеса, красоти, величия и слави, посочи изпълнени пророчества и чакани обещания, показа неща, които ще станат. Там имаше край на болките и скръбта, там се очертаваше един друг свят от който лъхаше безсмъртие и вечна радост!
Пролетна вълна, по-животворна и свежа от онази вън нахлу в печалното човешко сърце. То заби с триумфа на победата. Неочакваният посетител още не си бе отишъл. Той като че ли чакаше нещо. Момичето също чакаше.
- Кой е по-богатият и по-щастливият? – чу се гласът дълбоко в съзнанието й.
- Разбира се, че АЗ, отвърна сърцето й. Аз, аз, аз съм по-щастливата! Поиска да каже още нещо на посетителя, но той си беше отишъл. Макар и като в унес, тя се зае с домакинската си работа. И никога вече не изпита онази мъка, дори и когато гледаше през малкото прозорче.
ВЕЧНОСТ И ВЕЧЕН ЖИВОТ! Ах, какво необятно море в което може да плува само роденият от Бога! Един ден в твоите дворове струва повече от хиляди години в земята на сенките и нечестието. А Ти ми предлагаш ВЕЧНОСТ? Ето това е блаженство!
Боже, вярвам в Твоето оправдание и спасение! Благодаря за предвкусата на б л а ж е н с т в о т о ! А м и н !
Не бихме се отнесли с подобаващото му внимание към въпроса за „тайната на вярата”, ако не засегнем загатнатия още в увода на това изложение крайно интригуващ въпрос: Защо вярата в Божия Син, Христос, има такава чудодейна мощ, че да промени съдбата? С какво право тя дава прощение на грехове? Как може да се прехвърли Правдата на един върху досието, сметката на друг, която е негативна – неправда и вина? И ако го прави, не е ли това произвол и пристрастие от страна на Всемогъщото Божество? Не биха ли основателно възроптали всички грешници, престъпници и рецидивисти, начело с цялото бунтовно войнство на тъмните сили: О, Боже, не можеш да правиш това и да останеш праведен, чист и свят?!
Победата на Христос е единствена и абсолютна. Но как това може да ползва мен, който съм роден в грях и нося греха в себе си? Давид е победил Голиат и това автоматически е придало победата на неговия народ над филистимците. Но тук нямаме такава уговорка. Вината на греха е лична и отговорността е лична. Правдата не е предмет, артикул, стока, която може да се разменя и придава. Законът осъжда грешника и оправдава праведния. Той не търпи манипулации и пристрастни отношения. В противен случай, цялото войнство на паднали ангели, начело с техния предводител и вдъхновител, сам Сатана, биха поискали да бъдат върнати на своите изгубени позиции в небето. Да, жертвата на Голгота е жертва надхвърляща големината на всеки грях, достатъчна да заплати всеки грях. НО НА КАКВАО ОСНОВАНИЕ ТЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛИ НА СМЕТКАТА НА друга личност и да се зачита, като негова заслуга?
Тук навлизаме в същината на разглеждания въпрос за оправдание чрез вяра – тайнствения механизъм на този трансфер на морален статус и придаване на лични достойнства от една личност на друга. Той е възможен и осъществим само чрез един единствен агент – ВЯРАТА!
Без в я р а не е възможно да се угоди на Бога. Без вяра не може да се отключи отново заключената врата. Без вяра въобще не може да се влезе в диалог с Божеството. Без вяра няма Бог и застъпничество за виновния грешник! У нас започва да се заражда скрития въпрос: ЗАЩО? Защо на вярата е дадена такава незаменима роля, че от нея да зависи „всичко? Не можеше ли Бог да направи така че хората да видят разликата между този свят, където отдавна само рекламите са хубави и Божието царство, където няма грях.? Както Сатана показа на Христос славата на земните царства, ако Бог би показал славата на Своето царство! …. Това сигурно би променило представите в този свят и би дало предимство на Благовестието пред всяка друга оферта. . . . Разбира се, Бог би спечелил спора и …. небето би се напълнило с грешници! Без да са „изработвали” спасението си, спасените биха били непокаяни грешници! И ВВЕЛИКАТА БОРБА би трябвало да започне отново. Тези спасени грешници никога не биха могли да влязат в отношението на ЕДИНСТВО, в което живее Божеството. Те никога няма да знаят как да постигнат това единство и за себе си. Защото не са се оправдали чрез ВЯРА, а са били спасени без вяра.
Нека сега си припомним отношението „Бог – Бог. Нека си припомним отношението Бог –човек. НЕКА си припомним отношението Бог – ангели, херувими, серафими и небесни цивилизации. Има ли разлика? В следващата тема ще се спрем повече на тези отношения. Тук обаче ще подчертаем един многозначителен факт: Бог не е приел да проведе „Изкупителен план”, да помогне на ангелите, а го е направил за човека. Евреи 2:16. Защо? Защото ангелите са били в позиция да избират и съзнателно да съгрешат или не. Пред тях е бил изложен пределно ясно проблемът за греха и те са могли да се върнат, дори и след като са се разбунтували. Имало е благодатен срок за оценка и преоценка на проблема. Бог е щял да ги приеме ако изповядат заблуждението си. ЧОВЕКЪТ Е БИЛ ПОДВЕДЕН, ИЗМАМЕН, ЗАВЕРБУВАН В ЛАГЕРА НА НЕПОКОРСТВОТО ПО НЕЧЕСТЕН НАЧИН. Той не подписа декларация за капитулация, но практически предаде своето верноподанство към Бога в ръцете на друг владетел, като абдикира от ролята си на Божи наместник на земята и я предостави на друг господар, поддавайки се на неговите внушения. Тук той загуби позицията си на владетел на този свят. НО и тук влезе в положението което приведе в действие Божия Спасителен, или Изкупителен план. „Където се умножи греха, преумножи се благодатта . Рим. 15:20. Божият Спасителен План е имал двояка роля: Да спаси човека и да разкрие същността на Божия характер пред целия Универс. Така проблемът за греха би намерил разрешение веднъж завинаги.
БОГ не би останал справедлив и свят, ако провеждаше Спасителния План и опрощаваше грешници произволно по Свое желание. За да може да влезе в ролята на Изкупител, Бог трябваше да плати цената на греха, а тя вече знаем е с м ъ р т . Но Бог не можеше да пожертва едно животно, нито дори един ангел, за да изкупи грешника, защото такава жертва не би имала изкупителна стойност. Изкупителна стойност би могла да има само смъртта на Самия Законодател – Бог. Тъй като Бог е безсмъртен в Своето Божествено състояние, Той е трябвало да снижи Себе Си до нивото на виновното творение, човека. И не само да снижи Себе си до това творение, но и да се квалифицира за да бъде приет, като съвършената, непорочна жертва. С други думи, Той трябваше да бъде съвършен като човек, без нито един единствен грях. Чак тогава е могъл да влезе в ролята на ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА.
„Имам власт да дам живота Си и имам власт пак да го взема.”
Йоан 10:17,18
НИКОЙ не би могъл да възрази против такъв ценностен трансфер и такава форма на откуп, защото платената цена е безкрайно по-висока от стойността на самия виновник, ч о в е к а , осъден на смърт.
ТАЙНАТА НА ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА СПОРЕД 1 ТИМ. 3:16.
Тук тя е разчленено изложена, както следва: Цитира се. Нека минем по всеки член по отделно.
Чл. 1. „Този” /Бог, Исус Христос/ се яви в плът. Първият ход на Божеството в провеждане спасителната акция на Земята е В ъ п л ъ щ е н и е . В Бит 3:15 пророчески е посочено как ще продължи Великата Борба тук на земята: Чрез „семето” или потомството на жената. Това е намек, алюзия за Божия Син, станал „Син Човешки” по силата на едно тайнствено вселяване в човешка плът. С картинен език и вълнуващ чар е описана историята за Витлеемската ясла, овчарите, поклонението на влъхвите, ангелският хор и гнева и омразата на Ирод . . . Той се роди! Той дойде и драматичната, решителна битка за Ч о в е к а започна.
СТАТУСЪТ НА НОВИЯ ЧЛЕН НА ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО
Детето Исус е записано не само в регистъра на населението във Витлеем. Регистърът на Вселената също прибави едно ново звание към онова общество, което става център на внимание за цялото небе. Човешката раса се сдобива с Младенеца, Който вековете очакват: Исая 9:6
Какви са правата на това Дете. Носейки царска кръв като потомък на цар Давид, и общочовешка кръв от майка си Мария, този нов жител на планетата идва като пълноправен член на човешкия род, на цялото човечество. НО Той носи още нещо в Себе Си, нещо извън човешката генеалогия, достигащо до предвечното предисторическо ЕДИНСТВО и ОТНОШЕНИЕ НА ЕДИНСТВО. Ис. 53:8. ”В утеснителен съд бе грабнат, а за рода Му кой ще разкаже?” Този въпрос е зададен с неотразима мощ, защото отговорът може да даде само ЕДИН Онзи, Който Го доведе и всели в този свят. За истинската идентичност на това лице с двойно гражданство светът още нищо не знае. Не знаят и Неговите сънародници, не знаят водителите на нацията, нито свещеници, равини книжници и законници. Не знаят дори членовете на Неговото семейство, нито дори майка Му и Баща Му, въпреки, че са предупредени от небето за Неговата мисия. Но има НЯКОЙ който знае, който Го познава и не е спокоен от Неговото присъствие. Цитат: Знаем Те Кой Си …” Марко 5:7; Лука 8:28. Какво виждат в Него тъмните сили на поднебесната, управителите на нечестието в този свят? Претендент! Претендент за трона на целия свят заеман в момента от „Княза на този свят. той е дошъл да откупи Своето узурпирано владение и носи в Себе Си ц е н а т а , цената, способна да откупи целия свят.
КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ ПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА НЕ СЕ СТИГНЕ ДО официалния процес, при който Претендентът ще откупи целия свят. Той предлага друга сделка: Лука 4:5-7. КОЙ не би приел такава оферта? Нимрод, Навуходоносор, Ал. Велики, Наполеон или Хитлер? Или пък Папата? А може би дори Вие, читателю? Но Той не я прие. Той беше Син Човешки, но и Син Божий. Той беше Онзи, Който каза:
АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ! Той имаше мисия за изпълнение и тя не беше в тази сделка. Той приключи преговорите с онова: „Махни се Сатана!” Така Христос запази целия потенциал на Своята мисия з а да го хвърли в решителното сражение на Голгота и да съсипе делата на Дявола. Когато нашият Представител, Посредник и Застъпник издъхна на Голгота без грях, храмовата завеса се раздра отгоре до долу и откри пътя на изгнаника обратно към неговата родина. Сключен бе НОВ ЗАВЕТ.
Чл. 2. ОПРАВДАН/ДОКАЗАН/ ЧРЕЗ ДУХА
В земната човешка мисия на СИНА , най-тясно и близко до Него стои третото лице на Божеството, СВЕТИЯТ ДУХ. Той е в зачатието, Той е в израстването и възпитанието Му, Той Го води в пустинята при изкушението Му от Сатана. Той се явява като гълъб при кръщението на река Йордан и пак Той Го изпълва навред при сложната Му и отговорна задача като Учител, благовестител, лечител, изобличител, Наставник и Приятел на хората. Исус от Назарет е достатъчно доказан като представител на Божеството и Пророк, чрез Духа.
Но има още нещо, незаменимо важно и съществено при Неговото „оправдаване в Духа”. И то е Неговата квалификация като застъпник и Ходатай за грешниците. Христос не донесе това качество със Себе Си от небето, а го придоби тук, по време на земната Си мисия: Евр. 2:9,10.
Успоредно със страданията, чрез които се усъвършенства, Точно тук и в тялото на човек, Той придоби имунитета против греха: Евр. 4:15.
Чл. 3. ВИДЯН ОТ АНГЕЛИ
Ангелите са по-високо издигната формация от нас човеците. Те са по-висши същества и между тях съществува йерархия. Те обаче, са пряко ангажирани със събитията, свързани с Божия Спасителен план, където имат ролята на „служебни духове”.Евр. 1:14. По отношение на Бог-Син, те знаят много повече от нас, защото винаги са гледали лицето Му отблизо и са изпълнявали Неговите заповеди . Онова обаче, което касае техния повишен интерес „да надникнат” . . . . е онази част от Спасителния План, където Бог става човек и живее като човек. Това придобива още по-голямо значение поради борбата със злите сили, където МИХАИЛ като представител на падналия човешки род, е приел да бъде по-слабата страна. Спорът, започнал в небето и прекъснат след първия тур на небесната война, където Михаил става победител, бива задочно подновен и следен от ангелите, не само добри , но и зли, които искат да видят какъв всъщност е Бог, лишен от божествената Си сила и облечен в човешка немощ.
Това знание и признание на демонските сили виждаме изявено и потвърдено в Деян 19:13-17, където падналите ангели показват, че много ясно правят разлика между истинското благочестие и произволни претенции. Исус бе гледан и „видян” от ангелите и приет с класата, която любимият ученик Му определя: Йоан 1:14.
Чл. 4. ПРОПОВЯДВАН МЕЖДУ НАРОДИТЕ
Името на Исус Христос е заорано в историята.” Емесон
Няма друго име, толкова популярно, толкова общочовешко, толкова свръхчовешко, толкова божествено и същевременно толкова провокиращо, толкова противоречиво действащо, толкова свързващо или разделящо хората!
Какво самият Христос казва за Себе Си?
”Аз дойдох за съдба на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.” Йоан 9:39
Мат. 24:14 е пророчество, което винаги е било в сила, но неговата кулминация и апогей са нашето време. То е било изпълнявано през всички времена, затова е наречено „Вечно Благовестие” Обаче, в най-актуалната му част, т.е. 21 в., сме свидетели на безпрецедентно изпълнение по съвременен начин и със съвременна техника чрез съвременна аргументация и благовестители. Съвременните опитности и чудеса надхвърлят архивите на цялата християнска история и вещаят завръщането на живия ХРИСТОС!
Чл.5. ПОВЯРВАН В СВЕТА
Вечното Благовестие, начело с неговата централна личност, Господ Исус Христос, е пробивно, завоевателно учение, но то не се състои в пропаганда и завербуване на членове. То е „сила Божия за спасение на всеки, който вярва” Рим 1:16. Да повярваш в Исус Христос, значи да промениш мисленето си, навиците си, приятелите си, дори най-близките си привързаности и приоритети. Както Исус каза на Никодим, то значи да се ”родиш отново”. А за да се родиш отново, трябва да умреш за живота който си живял като ”стар човек”. Това е да повярваш в Христос и то изглежда доста трудно и неприемливо на пръв поглед. И все пак, изненадващо е колко много последователи има Исус Христос, които са готови да Го обичат, да Го следват да живеят и да умират за Него и да възкръсват, да се трудят, да страдат и да се радват с Него!
Исус е „повярван в света” защото е представител на един по-добър свят, свят на истината. Ние носим в себе си копнежа по този по-добър свят и той ни липсва, дори когато мислим, че сме най-добре. А и нашият земен свят става все по-лош. Той плаши, всява несигурност и все повече изпълнява прогнозите за „усилни времена в последните дни” 1 Тим 3:1-5.
И точно ДНЕС, в тези усилни времена, Исус продължава настоятелно да призовава целия свят към ВЯРА и ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА. А нас, които вече сме изповядали, че сме Го приели пита: Ще устоите ли във вярата си? Имаме готов отговор от първите Му ученици: „Господи, при кого да отидем? ТИ имаш думи на вечен живот!” Йоан 6:67-69
Член 6. ВЪЗНЕСЕН В СЛАВА
Мисията на Христос не завършва с кръста и гроба. Той мина през кръста и гроба но продължи с триумфално завръщане в небето. Псалм 24:7-10 предава сцената при завръщането в небето. Там е посрещнат като ПОБЕДИТЕЛ И ЦАР НА СЛАВАТА. Следващият Го с вяра днес, преминава също през Голгота и евентуално, гроба, но той е участник в едно победно шествие, което достига до ВЕЧНИТЕ ДВЕРИ на Божия град. Тази е вярата в Христос, която оправдава и спасява.
„Не се радвайте, че бесовете ви се покоряват , но радвайте се затова, че имената ви са записани в книгата на живота.” Лука 10:20
„Едно голямо име между човеците е като написана в пясъка буква”. ЕГВ
Празният гроб е най-силното свидетелство за невярващите. Няма друг такъв празен гроб: С грижливо сгъната плащеница и с двама ангели край него, които да казват: „Няма Го тук! Той възкръсна!”
А за вярващите, които приемат оправданието чрез вяра, непрестанното свидетелство е Неговото присъствие в тях и Неговите заветни слова: Мат 28:18-20. А м и н !
ТЕМА 4. ОРГАНИЗАЦИЯ И РЕД ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Живеем в свят, в който спорът за Бога е вечен и няма да престане докато светът не свърши. Философията, като „царица на науките” е заангажирала ума и усилията на най-добрите свои представители, като всеки е давал най-доброто от себе си и така са довели нещата само до по-много философии. Ще бъде ли дръзко и неразумно, ако потърсим е д н а философия, която да ни даде ЕДНИЧКАТА ИСТИНА, по въпроса, който сам по себе си и по същество е също ЕДИН?
Този път няма да говоря като теолог и пастор, защото много вероятно е това да постави бариера помежду ни и някой да си каже: „Те са безнадеждно надъхани и библейски консервирани, лишени от свобода на духа и полет на мисълта! Какво друго да очакваш от тях?” Ще пренеса проблема по-далеч от себе си и от вас. А той ще си остане същия, колкото и далеч да го пренесем.
Беше преди най-малко 60 години. Бях стажант в софийската църква на Адвентистите, при един уважаван и духовно издигнат пастор.По някакви причини бяха му устроили среща с един ерудиран професор и действащ лекар, който проявяваше интерес към вярата и вярващите хора, но запазваше своето самочувствие на учен материалист. Срещата свършила и всичко, което научих за нея бяха думите на моя наставник: „Говорим на различни езици! Не можем да се доближим за един конструктивен диалог. На него му трябва нещо, като това описано в Деяния гл. 9.”
Това, което е описано в Деяния гл. 9, не се случва често и на всеки. А има не малко личности в света на науката, които и без да са ставали свидетели на ”чудеса” са приели в мирогледа си съществуването на категориите „Бог” и „Божество”. Нещо повече: Приели са ги не само информативно, а са намерили в тях своето кредо. Значи те си служат с два езика щом могат да се разбират и на двата.
Да се опитаме и ние да минем на езика на науката и научната логика без Бог. Ще стъпим на „здраво” и на ”сигурно”. Кое е това „здраво” и „сигурно”? Ами напр. самите ние. Мисля, че сме достатъчно реални и неоспорими във времето, пространството а и в самите себе си. Възражения? Едва ли! Реалните хора няма да възразят. Фантомите също не биха възразили!
Значи ние съществуваме, като научен факт! Как е станал този научен факт? Ами, строго научен отговор няма. Може би еволюция, може би извънземно преселение . . . може би имате предвид нещо друго? Моля, Прибавете и него към причините. И така, Природата е имала „способ” да създаде човека, човечеството и многообразния животински и растителен свят. Какъв точно е бил този „способ” не знаем, но резултатът е определено реален и научен – ние научно съществуваме и дори имаме водеща роля в науката. Понеже общоприетото название на този творчески способ е „еволюция”, ще го оставим да служи и на нас. Значи еволюцията ни е довела до това, което сме. Има ли причина да мислим, че тя вече е свършила работата си и няма да отиде по-нататък? Би било дръзко вмешателство в нейната природа. Тя ще продължи своето дело и ще създава нови и нови форми. Ще създаде още по-усъвършенствани живи същества, по-малко телесни и повече енергетични, които могат да живеят дори без кислород, без храна, могат да се телепортират, да пътуват из Космоса и да притежават къде, къде по-висш интелект.
Тези космически обитатели ще се организират в общества, държави и отношения, където ще има ред, организация и йерархия, а ако това е неизбежно, и конфликти и войни. Пред нас е една населена Вселена, където някой ще има и претенцията и способността да бъде пръв ръководител и разпоредител в отношенията. Някакъв „цар” или владетел някаква свръхмощна личност, която ще може да твори чрез собствените си мисли и слово, а даже да създава живи същества не по традиционния биологичен начин. Щом енергията може да се материализира при дадени условия и да заема материални форми, защо мисловната и волева енергия да не може да преминава също в желани материални състояния и форми? Ако звучи фантастично за науката на 19 век, не би трябвало да е така за нас хората на 21 век. Имаме повече познания и опит, нали? Пък и вече сме приели чудото на Природата да сътвори самите нас. Тя си знае работата, само дайте й достатъчно време и тя ще надмине очакванията ви! Това не е фантастика, а логично очакване на основата на научни факти.
Остава само да добавим още нещо и този научно умозрителен експеримент оживява пред нас: Това, което ще стане, вече е станало, защото „времето” е толкова голямо назад, в миналото, колкото и напред в бъдещето, практически неизчислимо. Тогава, честита ви една нова Вселена, в която вие без Библия и без вяра в Бог, се съобразявате с личности и чудеса, които са реални, колкото и да са ви странни , неочаквани или непознати. Ще спра до тук, за да видя дали сме заедно. И дали сме „доволни” от резултата. Наистина, удовлетворява ли ви един такъв свят и един такъв „Бог”, какъвто току-що произведохме? Аз честно казано, не съм много доволен от една Вселена и един „бог”, който е продукт на времето. По бих бил респектиран от един Бог, Който е Създател и Господар на времето!
СПОР ЗА БОГА ИЛИ СПОР СЪС БОГА?
Спорът за Бога е параван, зад който се крие спорът със Бога.
ЗАЩО да има спор за Бог? Ако няма Бог, една такава „фикс” идея би отшумяла с времето и би изчезнала от съзнанието на съвременния човек, оставайки само своите следи в историята. От друга страна, ако има Бог, защо ние да решаваме проблема за съществуванието му? Той сам би трябвало да засвидетелства себе си и да прекрати всякакво спорене. Нито едното, нито другото. Милиони хора продължават да си вярват и да спорят с други милиони, които не вярват. Спорът винаги е наличен, и Бог не предприема онова, което е във възможностите Му за да убеди човечеството и да сложи край на всеки спор. Защо така?
КРИЕЩИЯТ СЕ БОГ
В Библията, която има претенцията да е Божие Слово, Бог не веднъж е представен като „криещ се”. Той не винаги е наличен, не всякога присъства, където Го търсят и не всеки може да влезе във връзка с Него, когато Го потърси. Пророк Исая обобщава: „Наистина, Ти Си Бог, Който се криеш, Боже Израилев, Спасителю! Исая 45:15.
Прочетете в книгата Йов 23:3-9 за един такъв ревностен търсител на живия Бог и неговия неуспех да се добере до среща с Него. Вълнуващо, въпреки, че се е случило преди повече от 3,500 години!
Този искрен и истински търсител на Бога е бил благополучен, богат, влиятелен и вярващ в Бога човек.
Мислел е че познава Бога и е в добри отношения с Него. Така са мислели и неговите съвременници. Бил е на върха на социалната стълба, доволен, признат, щастлив и почитан. Изведнъж загубва всичко. Пада болен, беден, изоставен, объркан и чака смъртта си като последно избавление. В дългите дни на страдание копнее за среща с Божеството, малко внимание, разбиране, морална подкрепа..., но такъв случай не му се удава. Разсъдъкът му е запазен здрав все още и той решава: ... Какво бихте решили вие на негово място? Какво бих решил аз? Мнозина са взимали и взимат своето решение: „Няма Бог! Ако имаше, щеше да обърне внимание на усърдието и неотложността с която Го търся!” Така го съветва и жена му:
Отърви се от тази беда! За теб вече няма Бог! Похули го! Възроптай против Него и ако поне в това те чуе, ще ти спести излишните страдания! Йов няма повече аргументи за Бога, но той не влиза в спор с Него. За Йов Бог все още е Бог и той все още е в ОТНОШЕНИЕ с Него: Вижте стихове 10 и 11.
„Знае обаче пътя ми ”, Изпитва ме и ще изляза като злато.” Той прави нещо с мен и аз не съм свършен за Него. Този търсител на Бога при още по-безнадеждни обстоятелства от нашите има чиста съвест: „Кракът ми е следвал здраво Неговите стъпки и пътя Му съм държал без да се отклоня.„ ст. 11
ЗАЩО ЙОВ е така различен от много от нас?
СПОР ЗА БОГА ИЛИ СПОР СЪС БОГА?
Можеш ли да кажеш същото ти който търсиш Бога днес? Не си ли Му дал някога повод да се „провини” към теб, като се отдръпва безответно? Готов ли си да насочиш оръжието към Него като превръщаш изследователския дебат за Бога в спор и критика срещу самия Бог?
СПОРЪТ ЗА БОГА, не е ли той параван зад който се крие спорът със самия Бог? НО: „Горко на онзи, който се препира със Създателя Си!”
Исая 45:9
Да, Бог се крие, но най-главната причина за това сме ние:
Исая 59:1,2.
Отнесено глобално към цялото човечество това откровение обуславя статуквото за отношенията Бог – човек. Земята е в прекъснати дипломатически отношения с небето.. Ние сме в конфликт и на територия враждебна за Божието присъствие. Затова Бог Го „няма”!
ВЕЛИКАТА БОРБА НА ВСЕЛЕНАТА е отговорът на проблема „Спор за Бога” и на неговото пренасочване в спор със Бога.
БОГ, УНИВЕРС, ЙЕРАРХИЯ И ЗАКОН
Всичко е започнало с едно „начало”, наречено СЪТВОРЕНИЕ. Невидимата мисъл на Божеството е преминала във видими форми. От невидимото е станало видимото. „Той рече и стана”. Псалм 33:9 Евр. 11:3;
Шедьовърът на Божието творческо дело са разумни същества – ангели, подчинени на висш ред и йерархия. Смисълът на този висш ред е да обогатят Бога и себе си чрез общение, служене и висши отношения. Те трябва да спазват статуквото на своето предназначение – личности със свободна воля, които отразяват славата, силата и характера на Създателя. Техният върховен морал и висш култ е да изявят и утвърдят личността на Създателя. Бог е любов, Бог е свят и те трябва да бъдат вградени в тази основна характеристика на Божеството. Тяхната реализация и лично щастие е да съпричастват в живота на Божеството, да го развиват в личностния план на своя живот и така да участват пряко във висшия живот на своя Създател, където намират и своя висш живот. Даден им е най-висшия ранг да бъдат наречени Божии Синове и „богове”. Но между тях и Божеството е поставена разлика, каквато има между причината и следствието. Като следствие, те не трябва да пристъпват границата към Причината и да си приписват заслугите и правата на ПРИЧИНАТА. Този основен закон на тяхното съществуване е изразен чрез поклонение. Така те признават инициаторството и върховенството на Бога, Който ги обича, и Му отвръщат със същото - обичат Го и Му служат.
СВОБОДА, ЗАКОН И БЕЗЗАКОНИЕ
Бог е пълният смисъл, обем и съдържание на категорията „свобода”.
„Където е Господният Дух, там е свобода” 2Кор.3:17. Висшата форма в която свободата се изявява е законът, защото вън от определението на закона, свободата губи себе си и се превръща в хаос, т.е. беззаконие. Тя няма облик, няма характер и достойнство, няма градивна роля, а става произволна, деструктивна и пагубна стихия, или става беззаконие. Беззаконието е грях, а заплатата на греха е смърт. Рим. 6:23.
Свободата, която всяко живо творение получава по сътворение, включва и свободата за отклонение от закона. Но при такъв избор, личността приема всички последствия на беззаконието върху себе си. Заплатата на греха е смърт. Библейския доклад за предисторията и историята на греха, описва злополучния избор на осеняващия херувим Луцифер, който си е позволил да надникне в беззаконието и да вкуси от неговия непознат вкус. Той е загубил своето достойнство, чест и идентичност, превърнал се е във враг на Бога и истината и е станал САТАНА.
Езекил 28:15 Ти бе съвършен, докато в теб се намери беззаконие”
Исая 14: 12-14 Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората? .
По думите на Христос в Йоан 8:44, той е напуснал истината и се е предал на борба против нея. Така е потвърдил заявлението в Яков2:12, че свобода и закон си съпринадлежат.
ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО е отклонение от този ред и въвеждане в режим на несъгласие, неподчинение и бунт против него. Моралната свобода на разумните същества им позволява да съгрешат, но не и да избегнат последствията на греха. Заплатата на греха е с м ъ р т .
ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО И ПЪРВРОДНИЯ ГРЯХ
Бог е рискувал при сътворението на разумни същества със свободна воля. Но най-много е рискувал, създавайки Своя шедьовър ангелът на светлината, осеняващият херувим, Луцифер. При него изкушението е било най-силно, защото той е стоял пряко в Божието присъствие и е гледал върховната слава на Създателя. Главозамайващо откровение! Раждане на нови светове и Галактики! Сътворение на живот и животински видове! И поклонение на ангели! Божествени хорове и музика не от този свят! А той бе главният диригент! Имал ли е някой повече светлина? Херувимът няма причина да е недоволен, но по някакъв тайнствен начин, той е. НЯКОЙ има повече! Има НЯКОЙ на Когото и той трябва да се поклони. Има Някой, Който не само възпява творението но Сам твори! Бог Отец? Не, Той е Бащата! Без Него няма нищо. Светият Дух? Не. Той присъства навсякъде. Той изпълва и него, печатът на съвършенство, ангелът на светлината, преливащ от божествено дарование. Тогава КОЙ? СИНЪТ! Единственият, Който има ранг „БОГ” и в Когото е върховното благоволение на Отец. СЛОВОТО, което твори от нищо, защото е Бог. Центърът на Божието внимание и безусловността на Неговата любов. Онзи, Който обитава в непристъпна светлина и участва в тайния съвет на Божеството, КЪДЕТО НИКОЙ НЯМА ДОСТЪП. Онзи, за Когото е писано: „Ти Си Мой Син, Аз днес те родих”! Само Той Един познава Отец и само Отец познава Него. Мат. 11:27. Величието на небето, пълнотата на Божията любов. Само за Него Бог Отец може да каже: „Този е моят възлюбен СИН!”
Тайната на беззаконието се промъква в подсъзнанието, дълбоко, дълбоко. Като песъчинка попаднала под мантията на бисерна мида, тя гложди, смущава и расте. И постепенно изгражда и оформя перлата на з л о т о - г р е х ъ т !
„Ти беше съвършен, докато в теб се намери б е з з а к о н и е !” Какво е името на първородния грях? Пожелание? Съмнение? Себелюбие? Или гордост То е проникване в Светая Светих на личността, там, където е най-висшата връзка с Божеството –ОТНОШЕНИЕТО. То не е промяна във видимия свят наоколо, а в невидимата връзка между две личности – ОТНОШЕНИЕТО! Бог вече не може да се обича като преди. Формата и етикетът се спазват, но сърцето е раздвоено. То иска ранга на Божеството: Ще бъда подобен на Всевишния! Във Вселената, в света на безсмъртието, в тайната на съвършенството и съвършените отношения, се е появило нещо ново и непознато до сега. Появила се е нова претенция и тя е създала ново отношение, но изненадващо и неочаквано, това не е било отношението: БОГ към БОГ!
РАЖДАНЕТО НА АНТИХРИСТА
Интригата на Великата борба между Христос и Сатана започва от там, когато претендентът за равенство с Бога прегръща тази идея като своя и заживява с нея в най интимния център на своето съзнание. Поражда се лъжата и тя обсебва личността, като я изменя и превръща в „баща на лъжата”. Защо лъжа? Защото шедьовърът на Божието творческо дело заживява в раздвоен, двуличен свят. Външно той остава това, което е бил и с което е познат – ангел на светлината, пръв представител на Божеството пред разумните светове и служебни духове, пазител на Неговия закон и защитник на Неговата чест, осеняващ херувим на Неговата слава, в когото е върховното доверие на Божеството. Но тайно в себе си, той е рушител на това доверие, което се руши в самия него и се придава на небесни същества и ангели, при всеки контакт с тях. Неговата оригинална стратегия на измамата е тази, която далеч в по-късно време е заимствана от Авесалом в неговия бунт против баща му Давид. Това е записано в 2Царе15:1-6. ”Открадваше сърцата на народа”.
От позицията на своя висш ранг той неусетно е предавал своите агресивни амбиции, накърнени чувства, своето неудовлетворение, своите съмнения в справедливостта на Бога и Неговия закон. С отсенка на съжаление е чертаел някакъв по-висш ред, при който ангелите ще получат пълна свобода защото няма да са подчинени на закон. Запалвал в тях жаждата за постигане нещо по-добро и непознато. Той се е държал като свой и приятел, но е действал като чужд и като враг. В него все повече се оформял характера и личността на антихриста. Това поведение на лицемерно притворство и предателство не можело задълго да остане незабелязано, особено за Божеството.
НАПРАВИЛ ЛИ Е БОГ ОПИТ ДА ПОМОГНЕ?
Вероятно не веднъж. На претендента за Бог е било дадена достатъчно информация за опасния път по който тръгва. Той е видял безсмислието и несъстоятелността на своите амбиции. И когато небесните хорове са гръмвали във величествено хвалебствие, почти е бил готов да се приобщи към тях в подобаващия му ранг на осеняващ херувим, но нещо го е задържало. Какво ли? Това несъмнено е била неговата г о р д о с т . Той вече бил разкрил себе си. Имал своите немалко съмишленици, които споделяли неговото мислене чувства, желания. Те го следвали като свой вожд и го обожавали като свой Бог. Всяко отстъпление и признаване на грях би било унизително падение и в техните очи. Той решил да остане верен на себе си, каквото и да става. Неговата позиция станала негово кредо: Враг на Бога, антихрист.
При непадналите светове „тайната на вярата” е пребъдване в БОЖИЯ ред, запазване доверието в Бога. При падналото в грях човечество, тя е завръщане в този ред и възстановяване нормалните отношения с Бога.
Този процес е водене на война, участие в най-грандиозната война във Вселената – Великата Борба, между Христос и Сатана!
ИЗКУПИТЕЛНИЯТ /СПАСИТЕЛНИЯТ/ ПЛАН
Свободната воля, с която Бог дарява Своите висши разумни творения е голяма привилегия, но и отговорност. Това им дава право да упражнят своята свобода неправомерно и да съгрешат. Тогава виновникът попада под лична отговорност и вина. А ако инициаторът на злото увлече и някой друг в своя бунт, тогава увлеченият става жертва на измама. Реакцията на злото може да стане верижна. Конфликтът би създал два полюса - на истината и на греха. Но макар и разобличен, лагерът на греха би хвърлил петно върху Създателя обвинявайки Го в несправедливост и диктатура към Неговите творения. Така, имало е три основни причини, поради които Бог е трябвало да има план за противодействие.
Първо, самият оригинален нарушител на небесния закон е трябвало да бъде неутрализиран, като или бъде лично убеден в своето заблуждение и се отрече от него пред всички пред които го е изповядвал, или да понесе изискването на закона за греха.
Второ, евентуално подведени и увлечен в бунта жители на небето, който стават жертва на измамата на греха, т.е. биват подведени, да бъдат просветени и доведени до доброволно напускане позицията на бунта и
Трето, Реабилитация на самия Бог и възстановяване чистотата на опетненото Му име. В таен предвечен съвет на Божеството, в Неговият триличностен състав е бил изготвен така нареченият СПАСИТЕЛЕН ПЛАН или ИЗКУПИТЕЛЕН ПЛАН. Той предвиждал започнатата титанична борба между Христос, второто лице на Божеството и Сатана да се проведе нагледно пред целия Всемир, така че всяко живо същество да може да проследи двете воюващи каузи и да реши веднъж завинаги за себе си проблема за греха.
ЗАЩО САМО БОГ МОЖЕ ДА ОТКУПИ ГРЕШНИКА
В закона и реда управляващи Божията Вселена, отношението между Създателя и всяко Негово създание е лично. То почива на междуличностен завет между Бог и Неговата творба. Тази връзка не може да се прехвърля на трето лице защото е въпрос на личностен морал и лично ОТНОШЕНИЕ. Привилегиите и отговорностите на личността са лични, както между баща и неговата рожба..
По силата на това родство, което е повече от кръвна връзка, Бог има моралното право да се застъпи за Своята „рожба” и да я откупи от смъртната присъда, но само с цената на с е б е ж е р т в а . Бог е трябвало да даде тази цена и Той я е дал: Йоан 3:16. Така, цената платена веднъж завинаги е валидна за всеки, който идва с вяра при Бога за спасение.
Така тя е дадена в предплата за всички поколения, които ще дойдат след Голгота и за всеки, който представи редовен документ за участие – вяра.
ПРЕОТКРИВАНЕ НА ВЯРАТА
Създаден да живее в условия на невинност, човекът е имал в я р а т а като доверие в Божиите думи. Затова атаката на рушителя на вярата е била върху тях: „Истина ли рече Бог? Бит. 3:1. Врагът не се съмнява в съществуването на Бога. Той подлага на съмнение думите Му. Когато съмнението е прието, последва действие на съмнение, а действието под съмнение е грях. То е отстъпване от вярата. Божият Спасителен план е предвидил такова злополучно развитие и е включил начин за завръщане към вярата и спасение. Първият знак на спасителна вяра са били жертвите, които Адам и Ева принасят редовно след изгонването им от Рая. Техните потомци, които приемат и практикуват този външен белег на вярата са наречени БОЖИИ СИНОВЕ.
АВРААМ БАЩАТА НА ВЯРАТА.. Бит. 15:6
Изгонен от прякото присъствие на Бога и лишен от привилегиите на това състояние, човекът трябва да постига целите си с помощта на природните закони. Но над природата лежи проклятие и това не го приближава към Бога. Бог прави опит да събуди отново вярата в човека:
Бит.15:6 Авраам повярва в Бога. Божиите думи са в разрез със природните закони, но Авраам приема Божиите думи. Това му се вмени за правда.
Такава вяра не е само знание, информация, съгласие. Тя е „отношение” към Някого, водещо към действие, стъпване на нещо, което го няма, нова опора. Върху такава вяра Бог може да гради. Векове по-късно, Мойсей ще трябва да преоткрива в я р а т а и за това не му стигат Божиите думи и знамения. Виждаме с каква неохота приема той да върви по пътя на вярата. Обаче, приел веднъж пътя на следване Невидимия, води по него цял народ. И този път извежда самия него в един по-добър свят.
Като обобщение на това, можем да кажем: Ние не сме сами в огромната Вселена. Има и други светове, има и команден център. Там е седалището на Онзи, Който се представя, като „Аз съм” и заявява че е Авторът на тайнствената и голяма Вселена. Той Се „крие”, когато е необходимо, но Се „открива” когато иска. Записаното в Деяния гл. 9 е случай на такова „откриване” и потърпевшият, или „героят” на тази необикновена среща с „трансцендентното” нарича мястото на Неговото обиталище” „ТРЕТОТО НЕБЕ”. 2 Кор. 12:2.
Така, нашата представа за Вселената се обогатява с три степени за названието „небе”:
Първото НЕБЕ е атмосферата около нашата планета, където летят птичките и облаците до където има въздух.
Второто НЕБЕ е стратосферата или Космическото пространство където са звездите, съзвездията и галактиките.
Третото НЕБЕ е центърът на „непристъпна светлина”/1 Тим. 6:15,16/, където обитава Бог и никаква наука не може да открие и изследва.
КАКВА УДИВИТЕЛНА и грандиозна панорама! През телескопа на ВЯРАТА ние виждаме невидимото! И очакваме славното: Да видим ЦАРЯ В КРАСОТАТА МУ! Ис. 33:16.
Тема 5. НЕБЕСНАТА ВОЙНА
„И стана война на небето: Михаил и Неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели, но те не надвиха и не се намери място за тях на небето. И беше хвърлен големият змей, старовременната змия, наричан Дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него. И чух силен глас на небето, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог.” Откр. 12:7-12.
КОГАТО всички средства за миролюбиво решение на конфликта били изчерпани, в небесните селения избухнала война. Това, което Йоан вижда на Патмос е обобщена картина на една продължителна война, която започва в предисторически времена и завършва с триумфа на Голгота където врагът на Бога е окончателно разкрит пред цялата Вселена и окончателно декласиран от претенциите си. От тогава, той вече е прикован само тук на земята, където все още държи като заложници онези от човеците, които чрез вяра се обявяват като поданици на небесното царство. Той вече няма достъп до небесните селения и не може да работи повече с непадналите светове. Затова гневът му е насочен към тях, които приемат и продължават каузата на Божия Син Исус Христос.
Апостол Петър предупреждава: 1Петр.5:8.” Противникът ви дявола като ревящ лъв обхожда и търси кого да погълне”.
Изгубил битката със прекия си съперник, духът на съпротивата насочва вниманието си към Църквата. Тя едничка не е под неговата власт. Исус заяви пред Петър, че на неговата вяра ще основе Своята църква и силите на ада няма да й надвият. Мат. 16:18. Как да се разбира това? Църквата ще приеме тайната на вярата и ще стане стълб и крепост на истината. Тя ще е свидетел на истината и ще изобличава измамата. Тя ще прогласява „вечното благовестие”, ще пази себе си от влиянието на света, ще обича и чака своя Господ да се завърне, както обеща. НО. . . Но ще бъде мразена и гонена от все още владетеля на този свят.
ЕДИНСТВОТО НА ВЯРАТА. Ефес.4:11-13.
Войната, започнала на небето се пренася тук на земята. Сега на фронтовата линия е Неговата Църква. Тя е изпратена във враждебна среда да свидетелства за истината, която по същество е сам Исус Христос. Йоан 14:6. Ще бъде мразена, гонена, преследвана, но ще бъде непобедима, докато е в ЕДИНВСТВОТО НА ВЯРАТА. За първата апостолска християнска църква четем: Деян. 2:44-47.
Сега, тук на планетата Земя е присадена една небесна култура, едно ново насаждение, което показва чудни качества, непознати на земните владетели и историци. Без революции, без насилие, без война, а съвсем доброволно и хуманно, в братски дух, се създава един СОЦИАЛИЗЪМ, едно общество, което надминава утопията на Томас Моор и то при едни напълно реални, социални и исторически условия!)Ще успее ли то да противостои на реакцията на един враждебeн свят? Ще може ли да се съпротиви на „змея” който е върховния управител на този свят?
ВРАГЪТ ПРОТИВ ИСТИНАТА
В своя таен съвет с легиони, били някога светли, но сега паднали ангели, князът на този свят обсъжда своята стратегия. Тя е насочена против носителите на истината – християните. Вече имат историята на ранната християнска църква. Те са били отлъчвани от синагогата, затваряни и измъчвани от езически жреци и императори, горени на клади и хвърляни на зверовете за зрелище по арените, имуществото им е било разграбвано, разделяни са били от семействата си и убивани. И какво? Само се умножаваха, растяха, славеха Бога си и печелеха симпатиите на всички порядъчни хора сред езичниците. Самите им врагове можеха да се учат от тях на граждански ред и отношения. Те имаха само една голяма вина, която ги правеше виновни: Поклонението на техния Бог и пазенето на тяхната в я р а, вярата, предадена веднъж завинаги на светиите и свързваща с единството на Божество.” Един Бог, една вяра, едно кръщение”. Ефес.4:5. На тази КАНАРА ще основа Моята Църква и силите на ада няма да й надвият. Мат. 16:18.
Врагът наблюдава крепостта на и с т и н а т а и иска само едно: Да влезе вътре в нея и да я завладее. Но как?
РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ
Този крилат девиз ни е познат от историята, но там той е дошъл от един друг свят, където е нанесъл непоправими поражения. Римските завоеватели са го използвали при своите войни, но неговото оригинално приложение е било горе, в света откъдето дойде князът на този свят. Там той раздели много невинни и щастливи личности от тяхната вяра, и от техния Бог, раздели ги от истината. Раздели ги и един от друг, като ги накара да се обвиняват един други и дори да се мразят, въпреки че действат в един екип и вървят в един път. DIVIDO ET TEMPERA! Колко силен беше този ход в небето! Цяла армия от ангели последваха Луцифер. Колко резултатен стана и тук в човешката история:. Държави и царства падаха под неговата мощ. Железният Рим съкрушаваше и завладяваше света. Картаген, Юдея, Египет, Гърция . . . . А сега тези християни! Не са никаква военна сила, а са така задружни и единодушни! До вчера бяха като всички други, а като приемат тази нова вяра стават други, променят се и не зачитат вече традиционните божества и култове. Не са и удобни за политиката на държавата. Всички се променят, като станат християни! . . . Променят ли? Как не! Човекът си е човек независимо от изповеданието. Той може само да бъде временно опиянен от някаква идея, но всичките му инстинкти са в него и могат отново да бъдат задвижени. Църквата! . . Със сила не можа да бъде разбита и превзета, но дали . . . Геният на злото прави своя прецизен и безкомпромисен анализ: Учениците на Христос не се ли караха помежду си? Не си ли завиждаха и не се ли бореха за първенство? Един не се ли отрече от своя Господ? Друг не Го ли предаде за пари? Да, те носят в себе си разделението. Необходимо е само то да се поощри и активира вътре сред тях Тогава пътят за проникване в Църквата ще бъде открит. Сатана черпи своята нова стратегия от своя опит в небето. Там заговорът беше разкрит и прекъснат, но тук е Земята където всичко е под негов контрол- власт, влияние, средства и утвърдената традиция на историята. Ами ако вместо да се превзема отвън, Църквата се промени отвътре? Историята ни докладва за един странен обрат в живота на великата римска империя.
Изведнъж един езически император решава да приеме християнството като официална религия. Дори с цената на съпротива той успява да се наложи и да покръсти цялата огромна държава. В началото на 4 век гоненията спират. Храмовете и общественият живот се отварят за християнското благовестие. Независимо от това, че причините за този обрат не са евангелски, а политически и държавнически, официалната религия в Римската империя става християнска. Разбира се, християнска само по име, защото в регистъра на светиите и светите празници и обичаи влизат всички доскоро действащи езически имена, примесват се с християнски и се получава едно „покръстено езичество” Сега служителите на църквата са с друг статус. Те са привилегировани, влиятелни и добре платени. Новата християнска църква бързо забогатява материално, но обеднява духовно. Енориашите се предават на светско преуспяване, а грижата за духовна просвета и благочестие се предоставя на професионалното духовенство. Грижата за вероучението е поета от църковните отци, а народът се черкува далеч от примера на беряните в Деян.17:11. Така бива подготвен пътя за следващия решителен удар против чистото християнство – превръщането на църквата в папска. При този вид църква врагът не само влиза сред Христовото общество, но и оглавява църквата, като я превръща в свой инструмент за борба против истината. Това е триумф на доктрината „Разделяй и владей, защото този вид църква наистина разделя:
1. Миряните от клира. Не са вече братя и сестри с равни права, а водещи и водени.
2. Вярващите от Божието Слово. Отнема Библията и я забранява за лично ползване. Притежаването и тълкуването на Божието Слово е право само на свещениците и то на един от трите езика: Гръцки, латински и еврейски.
3. Личния достъп на поклонника до Бога, като го праща при изповедник, който може да опрости греха му, след като го чуе и научи.
4. Самите миряни един от друг, като им отнема братското общение, споделяне и молба един за друг, а ги заменя с обреди, литургии и меси. Поклонникът вече няма личен религиозен живот, а друг го прави за него. Накратко:
Папската богослужебна система ОТНЕМА ТАЙНАТА НА ВЯРАТА И ВЪВЕЖДА ВЯРАТА В ТАЙНСТВАТА. Силата на благовестието бива обезсилена от:
Молитва и поклонение на светии, опрощение на грехове от човеци, мистика и мистични учения, Индулгенции и търговия с такива, изкупление чрез дела и жертви, самоизтезания, обети и свети пътувания, чистилище и застъпничество за мъртви, търговия с авоарите на светиите, заплащане за бъдещи грехове, учението за транссубстанцията . . . И всичко това начело със принципа на Йезуитите: Целта оправдава средствата!
Така, в продължение на много векове, принципът „Разделяй и владей” е господствал над Божия дом, Църквата. Светилището Му е било тъпкано и сквернено. Апостолите са отправили предупреждение против такъв развой на събитията в Църквата още през първия век: 2 Сол. 2:1-4.
Във всичко това, принципът за оправдание чрез вяра е изместен и заменен от опита за оправдание чрез дела. С езика на книгата Битие, това трябва да се нарече: Каинова жертва.
КРАЯТ НА НЕБЕСНАТА ВОЙНА
Започнала на небето и пренесена тук на земята, ВЕЛИКАТА Борба между Христос и Сатана е в разгара си. Тя вече не е за позиции на небето, а за решаване на всемирния конфликт тук в последното убежище на злото. Силите на мрака се готвят за отчаян отпор против силите на светлината. Исус иде в тройна слава за да изпълни обещанието Си за ново небе и нова земя, в които ще царува правда.2 Петр. 3:13 Какъв ли е последният ход на врага на истината, с който той не може да предотврати тържеството на истината, но може да прибави още някоя душа към своите трофеи, с които ще бъде хвърлен в огненото езеро? Този въпрос придобива изключителна важност, когато го отнесем към моята и твоята душа. На чия страна ще сме в края на войната?
СПАСЕН ИЛИ ИЗГУБЕН?
При засягане въпроса за мирогледа в началото на това и изложение, не казахме всичко. Не съпоставихме преходността на човешкия живот със жаждата му за вечност. Не застанахме пряко пред дилемата на Христос за реализацията на човека като човек. Тук вече сме длъжни да го направим. Мат.16:26 . „Каква полза, ако спечели човек целия свят, а изгуби душата си?” Животът не е само печалби. Той е и загуби. Последната загуба е самият живот. А после? Ще чуем разни отговори, но добре е да чуем и Божието Слово:
„Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро или зло.” 2 Кор. 5:10
„Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.” Римл. 14:10.
„И както на хората е определено веднъж да умрат, а после – съд”.
Евр. 9:27
Смъртта не е краят. След нея идва Божият съд. А знаете ли какво значи да си на съд пред Бога? Да си на съд пред Онзи, Който знае всичко за теб и е направил всичко за теб да се спасиш, а ти да си направил всичко за да го избегнеш? Да нямаш защита и оправдание пред Онзи, Който няма да допусне нищо нечисто да влезе в Неговото Царство? Готов ли си за такъв съд? По-добре навреме чуй истината: „Страшно е да падне някой в ръцете на живия Бог!” Евр. 10:31. Във Великата Борба няма неутралитет. Животът ни е воюване на една от двете страни. Не можем да служим на двама господари. А знаем ли на кого служим? Как можем да разберем?
ТЕСТ ЗА СИНОВНОСТ
Нека си припомним един текст от Библията: 3 Царе 3:16-28. Там се разказва как веднъж при цар Соломон се явили две жени за да искат правосъдие от него. Случаят бил уникален за съдебната практика във всички времена. Двете жени – майки, спорели за това чие е едно малко бебе. И двете го обявявали за свое. Необходима била кръвна ДНК проба. Но тъй като по онова време такава не се правела, царят прибягнал до един много оригинален тест за майчинство. Той поискал да му донесат остър меч и заповядал да разсекат кърмачето и да дадат по половин от него на всяка от жените. Този тест се оказал по-показателен и от ДНК проба. Истинската майка не издържала на това хирургическо решение и се отказала от претенциите си, само и само детето да остане живо. Другата приела с безразличие решението. Майчиното чувство помогнало на царя да вземе правилното решение и той отсъдил да й дадат живо детето.
Божият тест за синовност, с който Той познава кои са Негови е ВЯРАТА. Но не вярата на Вааловите пророци и моавските жрици, не вярата на тълпата, която търси хляб и риба и днес вика Осанна, а утре „Разпни Го!”, „Разпни Го!” А вярата на Ной, който строи ковчег, вярата на Авраам, който жертва сина си и на Стефан, който вижда небесата отворени и сияе дори когато го убиват с камъни.
„С вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове, угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слаби ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски, жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение. А други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници . . .
„Те, за които светът не бе достоен се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята Евр. 11:33-38.
Това е Исусовата вяра, която е същата и днес в 21 век. Тя може да започне със случайно действие, с нищожна искра и да е като дрезгавината на разсъмване, но която расте и преобразява личността и съдбата; вярата която побеждава този свят и ни въвежда в царството на светлината. Тя ни прави синове и дъщери на Бога, деца на светлината. Това е Божият тест за синовност, чрез който Той разпознава Своите Си и ги приема в Своето лоно: „ Твърдото основание Божие стои и има този печат: Който призовава името Господне, да отстъпи от неправдата.” 2 Тим. 2:19.
И днес, спасителната вяра казва: ”Ще стана да ида при Баща сиосп. „ Лука 15:18. И днес тя довежда блудния син у дома, а оставя считания за порядъчен син вън от радостта на спасението.
Децата на вярата отговарят на един вътрешен зов за синовност и небесно сродство. Гал. 4:6.Те няма да бъдат разочаровани от най-добрия Баща, който е създал родителското чувство. Исая 49:15. Той копнее да чуе гласа на истинската СИНОВОНОСТ, НА СВОЕТО ТЪРСЕНО И НАМЕРЕНО ДЕТЕ.
Чрез вярата си и делото на Христовия Дух в тях, верните са не само реабилитирани от греховете си, но са станали ново създание, поданици на Божието Царство.
При все това, ТЕСТЪТ ОЩЕ НЕ Е ЗАВЪРШИЛ с обявяването ни за деца на Бога. Ако сме удостоени да носим името на небесния ни Баща, длъжни сме да го носим достойно, като показваме приликата си с Бащата. Длъжни сме да влезем в отношението, в което Той ни е въвел, а то е: ВЕРНОСТТА, ПОСЛУШАНИЕТО ОТ ЛЮБОВ. Вяра без любов е фанатизъм. И бесовете вярват и треперят, но не обичат и не проявяват послушание. Вярата не само ни въвежда в ново звание, но тя е стълба, водеща в нов живот: 2 Петр. 1:3-8.Тази част на теста би дисквалифицирала мнозина, които са преминали успешно първата част.
Когато вярата ни не е облечена в съответни дела, а е само показност, самоцелна декларация, тя показва липса на живот. Апостол Яков я нарича: „мъртва”. Дали това още веднъж не помага да разберем думите на Исус в Лука 18:8?
НЕБЕСНАТА ВОЙНА В ЛИЧЕН ПЛАН И НА „ТИ”
МОЖЕ да се съмняваш в небесната война, но в нейната проекция в себе си не можеш да се съмняваш. Тя е в теб и ти си в нея. Всеки ден, всеки час, всеки миг ти воюваш. Но КОЙ си ти? Войната започва още тук в подлога на изречението. КОЙ воюва? Едно „Аз” не е достатъчно да се идентифицира личност. И злото има свое „Аз”, както и доброто, обаче те не са едно и също нещо. Когато воюваш, уточни първо КОЙ воюва и за какво. Казвам това не от риторика, а от личен опит, защото може да се окаже, че воюваш под чужда идентичност и то против себе си. Небесната война е започнала от този пункт и на това ниво-подмяна на съзнанието за идентичност. НЯКОЙ допуснал промяна в съзнанието си и тя го е довела до промяна в ОТНОШЕНИЯТА МУ. Промяната в отношенията му е затвърдила в него съзнанието за друга личност, друг образ, който той приема за свой и влиза в ролята на опонент, съперник, антипод и враг.
Такава е тайната на греха.
Ти си си ти, но за теб се борят две противни сили, две съзнания, две съдби. И ти можеш да избереш да бъдеш „себе си” под всяка една от двете, но не винаги усещаш как се определяш като една или друга идентичност. Понякога казваш за нещо, което неблагоразумно си направил: Как можах да го направя! А си бил пак „ти”. Тогава защо се чудиш? Какво има в теб, което се променя? Един център, от който се управляват всички подбуди, чувството за идентичност и ОТНОШЕНИЯТА. Библията нарича този център „СЪРЦЕ” и ни съветва:
„С най-голямо пазене пази с ъ р ц е т о си, защото от него са изворите на живота!” Притчи 4:23
Победата на Исус, като представител на човешкия род, Син Човешки, се дължи на това, че Той опази съзнанието за Своята идентичност и не отстъпи от нея. Това Му позволи да бъде в непрестанна връзка с небесния център и да получава съвети и сила за всяко създадено положение. В това Той е единствен и идеален пример за следване от нас. Всички ние постъпваме „смесено” ту като „нов” човек, ту като „стар човек”. И затова имаме ту победи, ту поражения. При положението ни като борещи се за спасение грешници, това е неизбежно. Праведният седем пъти пада и става. Пр. 24:16.
Падания и грешки са докладвани за почти всички признати за верни Божии служители. И от тях ние се учим, както и те самите са се учили. Добре, че е така, защото се убеждаваме, че има промяна, идва време, когато грешките намаляват и намаляват до пълното им изчезване.
В нашата борба с греха и несъвършенството, имаме уверението, че небето е на наша страна и ни разкрива опасните планове на противника за да не попадаме в неговите примки. Не сме в неизвестност за тях. 2 Кор. 2:11
В духа на разглежданата тема ударението пада върху онази форма на душевна агресия, когато врагът атакува нашия статус като духовни личности и нашия „имидж” като такива. Достатъчна е една пролука в нашето съзнание за да активира там друго „АЗ”, да ни накара да го проявим някак, а после да ни накара да го приемем за свое неизменно качество или дело и да започнем да го защитаваме като такова. Тогава ние сме променили себе си и воюваме против себе си.
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ТОВА СВОЕ „АЗ” В СЕБЕ СИ, което ще ви съпътства през целия живот! И ако не сте се опазили не му давайте място и време да се настани там трайно и да се чувства „у дома си”. Поканете го или доброволно да напусне личната ви територия, или го изхвърлете насила. Тук насилието е чест и дълг! Така е постъпил Бог със злото, така постъпвайте и вие.
ЗАЛАГА ЛИ врагът на тази манипулация и обсебване на съзнанието за идентичност? И още как! Заради него, Давид нямаше сила да респектира синовете си, защото в тяхното „Аз” имаше нещо от неговото „АЗ”. Заради това Ирод обезглави Йоан Кръстител, въпреки симпатията си към него, защото идентичността му беше разделена от неговото фалшиво чувство за чест и слабостта към неговата дъщеря Саломе. Заради това Исус беше подложен на обществен позор и поругание с трънен венец, с наметало за подигравка в сцени на сарказъм и унижение. Онзи, Който докрай запази Своята връзка на достойнство и вярност към Божеството, бе насилван да помисли и повярва, че се е провалил и е отхвърлен.
„В угнетителен съд бе грабнат, а за рода Му, кой ще разкаже” Ис. 53:8
СПОДЕЛЯНЕ НА ЕДИН СЪН . . .
Беше снощи, събота вечер на 28 Ноември, 2020 година. Бях току що написал по-горните редове и станах да се раздвижа из къщи и свърша някои дребни неща. Телевизорът беше пуснат и по него течеше едно старо интервю на Кеворк Кеворкян с професор Александър Чирков. Забележителният сърдечен хирург беше съвсем наскоро починал и това беше в негова памет. Разделях вниманието си между моите работа и екрана, така че не помня всичко. Обаче нещо спря вниманието ми и го запомних по смисъл. Той говореше за два вида отношения между хората, които бяха формулирани в две фрази:
„Споделяме едно легло, но не споделяме един сън”
Другата фраза беше в реципрочен, обратен ред:
„Не споделяме едно легло, но споделяме един сън”
Не можах да чуя подробностите около произхода и приложението на тази сентенция и не зная поводът за споменаването й. Но тя ме впечатли. Аз просто я пренесох в реда на мислите с които работех и бях крайно приятно изненадан от огъня който излезе от нея, огън какъвто ми бе нужен за финала на тази тема.
ОГЪН! Да, вечния о г ъ н на вечните неща! Огънят на Духа и безсмъртието! На жаждата за живот и съвършенство! Огънят на онова, което не гасне, не се износва и не остарява! Огънят на победа над ГРЕХА И смъртта и възкресение за НОВ ЖИВОТ!
ЛЕГЛОТО остарява, запустява и остава празно. . . Но СЪНЯТ не остарява, не боледува и не умира! Той живее вечно и води към безсмъртие! Да споделяш легло и да споделяш с ъ н - колко близо на вид, а колко далеч едно от друго са тези неща! . . Аз нямам предвид сън в който Яков сънува Рахил, а сънят който той сънува във Ветил. Бит. 28:11-17. Няма такава стълба в целия живот на Яков. Има я само в съня му – СЪН, по-истински от всичките дни на живота му! СЪН, чието споделяне е БЛАЖЕНСТВО И което остава БЛАЖЕНСТВО, колкото и далеч да е този с когото го споделяте!
Сънувайте този СЪН, внушавам ви, СЪНУВАЙТЕ ГО!
Сънувайте вечната красота, докато сърцето ви премалее!
Сънувайте и с т и н а т а , която търсите!
Сънувайте ПРАВДАТА, която ви о п р а в д а в а !
Сънувайте близостта топлината и радостта, от които винаги се нуждаете!
Сънувайте ЛЮБОВТА, която ви обогатява, дори когато е само сън!
Сънувайте всеки ден, всеки час и всеки миг, докато сънят ви се сбъдне в живота ви, а животът ви стане най-хубавият СЪН!
Сънувайте СЪНЯ, който винаги е БЛАЖЕНСТВО, но е БЛАЖЕНО БЛАЖЕНСТВО, КОГАТО ГО СПОДЕЛИТЕ! СЪНУВАЙТЕ БОЖИЯ СЪН! А м и н !
ТЕМА 6. ВЕСТ ЗА ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА:
ВЯРАТА ПРЕЗ 21 ВЕК
Някои не вярваха, че ще има 21 век. Но той дойде и вече една пета от него изминава. Каква е равносметката за отделния човек и човечеството като цяло? Спечелихме ли или загубихме? Зависи от гледната точка. Но най-основното, което беше и в миналото си стои: Пак страдаме, пак има недоимък и световен глад, пак воюваме един срещу друг, пак остаряваме и умираме. И пак живеем със страх и страхове, които ни прояждат от вътре и отвън. И пак не знаем къде отиваме. . . Спомням си един стих от поезията на автор от детските ми години:
„Като утеха сетна, проблясват небесата . . . ” Николай Лилиев
Това беше отдавна. А днес? В навлезлия вече чувствително 21 век, може ли жителят на планетата да погледне нагоре и да каже: Все пак, там ми е надеждата и утехата? Едва ли. Той все по-малко гледа към небето и очаква от небето. А е в криза! Разкъсван е от проблеми, болен е от болест, чиято диагноза не смее да произнесе на глас, но таи в себе си като смътна присъда: Човекът е изчерпан! Човечеството е изчерпано! Творческите сили на света са изчерпани! Не се създава вече нищо велико, стойностно и голямо. Всяко вълнение и голямо да е, не е трайно, крие в себе си неудовлетворение, разочарования и съмнения. Не носи наслада, мир и блаженство.
СВЕЪТ ДНЕС НЯМА ИДЕАЛИ – ВЪЗВИШЕНИ, ВЪЗВИСЯВАЩИ И ДАРЯВАЩИ ЩАСТИЕ. А от това следва пълен декаданс в култура, наука и изкуство. Идеалите на древността, записали името си в историята и изживени със сила за своето време, не бяха заменени с нещо по-добро. Напротив, те бяха погребани! Да, погребани, но не под развалините на двете световни войни, а под разцвета на новото постмодерно време и съвременна демокрация. Животът все още се цени, най-вече собствения, но като привилегия да се консумира, а не като шанс да се гради характер. Ценностната ни система страда, лишена от нещо съществено. Не ни вълнува вече вечното , а прехвърляме усилията и целите си върху „днес” и „сега”. Опитахме всичко и отрекохме всичко. Изследвахме земята и морето до дъно и не намерихме нито мир, нито сигурност. Животът свършва бързо, а нерешените проблеми растат и се трупат върху нас . . .
„Като утеха сетна проблясват небесата” . . . Натам поглеждаме вече много сериозно. Хвърляме огромни средства за да се свържем с извънземни цивилизации. В представите си вече населяваме Космоса със собствените си болести: недоверие, страх, алчност и звездни войни. . . От такива небеса обаче, не идва утеха. Населението расте, а земята става все по-малка, все по-тясна и по-замърсена. Корона вирусът промени поведението ни, но не промени характера и отношенията ни. Редуват се изобилие и недоимък, но и в изобилието пак сме ограбени: Хлябът и храните, които консумираме не са вече същите, нямат вкус и сладост. Идеите, с които живеем са странно обеднели на идейност, на облагородяване духа и не ни задоволяват.
А в религията и християнската ВЯРА няма вече небе! Всичко е тук на този свят и Бог се подчинява на лидери и духовни водачи. Те са се самоопълномощили да създадат нов ред на земята и Божие царство от нов тип. Това време и това състояние на света вижда Христос, когато казва: „Ще намеря ли в я р а на земята?” Лука 18:8.
За наша утеха, насърчение и висша радост, това е времето когато вестта за оправдание чрез вяра намира своя фокус, пълнота на развитие и завършек.
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА И ВЕСТТА ЗА ТОВА ВРЕМЕ
Бог е същият през всички времена /Евр. 13:8/ но знанието за Бога не е едно и също в хода на времето. То е развиваща се тайна и разрастваща се светлина, която расте от нула до безкрайност. То е като утринния здрач, който просветва постепенно докато стане съвършен ден. Притчи 4:18. Апостол Павел нарича „невежество” в Деян. 17:30, традиционните религиозни познания на атиняните, когато им благовести истината за истинския Бог и възкръсналия Исус. Самият „нов завет” е една нова степен на развитие във вярата на Божия народ, спрямо патриархалното и юдейското богопознание в Стария Завет.
Това ново, по-добро познание за Бога и Неговия изкупителен план с човеците, не отхвърля старата по-малка светлина, но я поглъща в себе си и заедно с нея въвежда в по-голямата светлина на надлежното време. Така истината расте и води истинския поклонник в истинско поклонение, както казва Исус в Йоан 4:23,24. Апостол Петър нарича тази координираност на богопознанието в синхрон и контекст със съответното време, НАСТОЯЩА ИСТИНА. 1 Петр.1:12.
Една и съща вяра в един и същи Бог е разполагала с различна „настояща истина” през различните исторически моменти. Например, времето на Ной, Авраам, древния Израил са имали своя конкретна вест към човечеството, а в своето време Христос и апостолите, без да отричат миналото, градят една нова, много по-пълна картина на богопознанието. Всяка „настояща истина” за своето време е срещала съпротива от утвърдените системи на поклонение, но се е налагала като се е оказвала права както във фактите, така и със своята боговдъхновеност и подкрепа от писаното Слово.
А ДНЕС, 2000 години след старта на Новия Завет и неговата вест за оправдание чрез вяра във възкръсналия и възнесъл се в слава Христос, имаме ли съответна вест, която да стои на дадената до сега и да я надгражда със своята актуалност, навременност и да отговаря на потребностите на съвременния човек от 21 век? Имаме ли днес НАСТОЯЩА ИСТИНА? Би трябвало, защото Христос обеща да дойде пак и завеща да бъдем будни за хода на събитията и времето: „А когато видите всичко това, изправете се и повдигнете главите си, защото избавлението ви наближава.” Лука21:28.
ИМА ЛИ, това последно време, което е нашето време, своя „Настояща истина”? И има ли съответна ВЕСТ към човечеството? ДА и тя е закодирана в книгата Откровение на Библията и представена образно, като ТРИ АНГЕЛИ, летящи един след друг и прогласяващи съответна част от едно послание към световното население: Откр. 14:6-12.
КАКВО по същество е съдържанието на тази вест? Тя е зов за завръщане от настъпило отстъпление. Това включва:
Поклонение към един жив Бог – Творец и Създател на всичко.
Възстановяване авторитета на Божия закон, включително съботната заповед.
Обявяване на световните официални християнски църкви за въведени в езически небиблейски учения и практики под названието „Вавилон”.
Зов за напускане номиналните традиционни и всенародни изповедания и приемане вярата, която е легитимна пред Бога, библейска и единствено годна да даде оправдание.
Подновяване и активиране на” Блажената надежда” за среща на вярващите с Господ Исус Христос и живот вечен с Него.
Христос не е мит, срещата с Него не е химера. Викът на времето е: Христос иде! И този аспект на вестта не е просто пропаганден, а реформаторски. Народът на ВЕСТТА я подкрепя с промени в практиката и навиците на живота си. Той предлага нагледен модел на вестта си.
ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ И ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА
На пръв поглед възниква въпроса: Какво общо имат трите ангелски вести с оправданието чрез вяра? Не ги ли делят 2000 години и не са ли те „настояща истина” в различно време? Нека се отнесем до Духа на Пророчеството, който е в основата на създаването и поддържането на адвентната доктрина.
„Третата ангелска вест е прогласяването на Божиите заповеди и вярата на Исус Христос. Божиите заповеди са били прогласявани, но „вярата на Исус Христос” не е била прогласявана като такава с равностойна важност, законът и благовестието вървящи ръка за ръка. Нямам думи да изразя тази тема в пълнотата й. ИСУСОВАТА ВЯРА, за нея се говори без да бъде разбрана.”
3 SM 172.2
„Няколко души ми писаха, интересувайки се дали проблемът за оправдание чрез вяра е вестта на третият Ангел и аз отговорих: Наистина, това е вестта на третия Ангел.” Избр. Вести т.1
Могат да се добавят още не малко цитати, от които става ясно, че вестта на трите Ангели засяга едно тотално отстъпление от истинската вяра в последното време и поставя в несъстоятелност и фалшива сигурност оправданието на онези, които разчитат на него. Ако няма истинска вяра, не може да има истинско оправдание. Днес, в 21 в. решаваща духовна потребност на човечеството, начело с обществото, което се нарича „християни” е придобиване „Исусовата вяра” и оправдание чрез тази вяра.
Приемането на вестта и истината за това време става изпитът за вярата ни. Онези, които я приемат, внасят промени в живота си, действат. Вестта не звучи само религиозно информативно, а императивно и подбуждащо: Убойте се! Поклонете се! Излезте от Вавилон! Изберете: Звярът или Бог! В своя върхов момент, третата ангелска вест е ултиматум за определяне: ЗА ИЛИ ПРОТИВ ИСТИНАТА?
Как ще приемеш тази вест, ако не я вярваш? Как ще я прогласиш, ако не си я приел? Как ще се поклониш на Бога, като не смееш да се съпротивиш на дявола? И как ще се съпротивиш на дявола, като не искаш да си развалиш приятелството със света? Как ще се оправдаеш чрез вяра, която знае какво трябва да прави, но не иска да го прави? Такава вяра имат и бесовете, но това не е Исусовата вяра. В нея няма силата да спасява, колкото и да е красива и привлекателна на глед. Писано е: 2 Тим. 3:1-5.
И пак си припомняме думите: „Когато дойде Син човешки ще намери ли вяра на земята?” Сред много вярвания и вери, ще намери ли В Я Р А ? Отговорът на този въпрос се съдържа в отношението към Тройната Ангелска Вест и НАСТОЯЩАТА ИСТИНА, която тя носи. Всяка друга „християнска” изповед и принадлежност, ще се окаже „чужд огън”, който няма място в Светилището. Отк. 14:12.
Тогава какво иска от нас вестта, изпратена чрез трите ангели? Нищо по-малко от ДЕЛА НА ВЯРА. Исусовата вяра не беше просто мисъл, чувство, съзерцание и красиви преживявания. Тя беше верност: Труд, борба, себеотрицание и жертва. Тя беше кръст и победа! И днес Бог иска дела на вяра. И Днес Бог не може да бъде доволен от една вяра, която само приема, че Христос е възкръснал и казва: „Христос воскресе! Да, воскресе, но това какво промени в теб? С какво ти стана нов човек? Какви слабости надви и какви добродетели разви? Ако бъдеш пуснат в Божието царство, така както си, дали там ще си щастлив? И дали тези около теб ще са щастливи? Дали Христос ще се почувства удовлетворен, или ще мисли че не е достатъчно умрял за теб? Дали това не го праща отново на кръста?
Днес, Божията вест към човека от планетата, който приема Христос и вярата в Него е: Вяра, която се доказва чрез дела на послушание, към Божиите заповеди. Но такава вяра не може да се заучи и практикува формално. Тя има само един огън за възпламеняване и това е огънят на любовта и послушанието от любов, взети от Божия олтар. „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” Йоан 14:15. Затова съветът на Христос към Неговата църква е: Отк. 3:18
При тази формулировка, вестта за оправдание чрез вяра не е приета, а е отхвърлена от мнозинството изповядващи се за християни. „Когато дойде Син човешки, ще намери ли вяра на земята? Многозначителен въпрос! Можем да предвидим своя отговор по отношението ни към Тройната Ангелска вест.
Който не приеме първата ангелска вест, няма да приеме и другите две, защото ще бъде задължен към своето традиционно поклонение. За да приеме вестта, човек трябва да я повярва. Отхвърлянето й показва недоверие към Вестителя и причислява отхвърлящия към кръга на невярващите. Такова отношение към Божията вест за това време-и НАСТОЯЩАТА ИСТИНА, включена в нея, осуетява Христовото застъпничество за личността и я причислява към категорията на неверните. За нея не може да се приложи ОПРАВДАНИЕТО, КОЕТО ИДВА ЧРЕЗ ВЯРА.
Вълнува ли ви въпросът за оправданието, което идва чрез вяра? Започвате ли да прониквате в същината на тази Божия тайна? Нека завършим с думите на Онзи, Който иска и може да я реализира в нас:
„И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и селата и поучаваше. И някой си Му каза: „Господи, малцина ли са онези, които ще се спасят? А Той им каза: Старайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: Мнозина ще искат да влязат и няма да могат. След като стане домакинът и затвори вратата и вие като останете навън и започнете да хлопате и да казвате: Господи, отвори! Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам кои сте. Махнете се от Мен, всички вие, които вършите неправда” Лука 13:22-30.
С напомняне и предупреждение за вечната съдбовна раздяла завършва и книгата Откровение:
„Който върши неправда, нека продължи да върши неправда и който е нечист нека си остане нечист. А праведният, нека продължи да върши правда, и светият, нека още се освещава.” Откр. 22:11,12
тема 7. ПОБЕДАТА НА ВЯРАТА
„Тя е която е победила света, нашата ВЯРА.”1Йоан.5:4.
Никой никога не е победил „света” в светски смисъл. Световните владетели са се изкачвали до върховете на властта, но само като протежета и наемници на „Княза на този свят” и пак са си отивали, оставяйки света под властта на падналата ангелска формация. Сам „Князът на този свят” заяви: „Този свят е под мое владение и аз го преотстъпвам по свой избор и желание.” Лука 4:6,7. Дори и когато са били на върха на славата си, земните владетели не са били победители на света, защото са били владени от собствените си грехове и страсти, и сами не са били свободни. Тогава, за каква победа на вярата можем да говорим? И кой някога е имал такава победа? Да, има Един и Той не е от този свят. Той е дошъл на този свят за да го победи и да съсипе делата на Дявола. 1 Йоан .3:8 . Всички знаем Кой е Той, Който каза: „В света скръб ще имате, но дерзайте, Аз победих света.” Йоан 16:33 . Победата на Княза на небесното царство е такава, че може да отнеме правата и властта на претендента за този свят.
„Видях Сатана да пада като светкавица” Лука 10:18. Неговото поражение е сигурно и неговото последно задържане на власт е малко. Излизането на Луцифер от отношението на единство с Божеството, роди греха, разделението и смъртта. Завръщането на човека чрез вяра в единство с Бога, донася оправдание, реабилитация и спасение. „Тя е която е победила света, нашата вяра”1йоан 5:4. Победата е извоювана от Христос и ни се придава чрез вяра. „Дерзайте, Аз победих света!” Йоан16:33.
ПОВЕЧЕ ОТ ПОБЕДИТЕЛИ
В Рим. 8:31-39 ап. Павел с възторжен език изтъква позицията в която ни поставя нашата вяра в победата на Христос. Тя е „повече от победители”, ст37, защото вярата е свързана с любовта. Това не е просто завоевание, позиция, статус, а е ОТНОШЕНИЕ. Пълнотата на Божеството е на наша страна. Ние сме въведени в интимния кръг на Божеството, сродени сме с Него и сме едно с Бога, повече отколкото, ако не бяхме падали! Удивлявай се, небе и земя! Ликувайте небесни жители и ангели! Прекланяй се, цяла Вселена! Възхищавай се история и вечност! Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?
ВЯРАТА носи в себе си победата. Във вярата няма поражение. Поражението е в отстъпването от вярата, в маловерието и в неверието. Затова нашата молитва постоянно трябва да бъде: Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!
ОТ ВЯРА КЪМ ВЯРА И ОТ СИЛА В СИЛА
Псалм 84:5,6
Значи ли това, че вече няма път за изминаване? О, не!
Още сме на бойното поле! Още сме „страници и пришълци” на вражеска земя. Още очакваме градът, чийто архитект и строител е Бог” Евр. 11:10. Още ни очакват битки, в които да устоим и победим. Но сме въоръжени с „щитът на вярата” Ефес. 6:16 и облечени в Божието всеоръжие. Имаме ли духът на победата в себе си? Откр. 3:21 „На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол”.
ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ НА ВРАГА
Нека не подхождаме само емоционално, но да подходим отговорно и практично към борбата. Най-великата победа ще изисква най-добрите ни усилия и старания. Той даде всичко за да противостои и победи. Ние повече от Него ли имаме, че да ни се свиди да го заложим? Ето първата огнена стрела на врага:
Не рискувай, може да загубиш! И да се вслушаш в това внушение, пак ще загубиш. Ние сме загубили по рождение всичко, щом ще умрем! Загубата ни става необратима с всяка измината секунда. Но парадоксът на Исус Христос открива друг път: „Който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.” Мат. 10:39. Изгуби ли Той веднъж живота Си? Много по-зле от теб и мен. Намери ли го отново? Далеч повече, отколкото ние бихме могли. Не казвай само „Христос воскресе” на Великден, а съвъзкръсни с Него и живей истински живот! Колко истински и вярно звучат думите, на онзи, който от гонител стана благовестител: Всичко считам за измет, само Христос да придобия!” . . Фил. 3:8.
Виж как други живеят по-добре от теб. Може би само изглежда че живеят. Но те са заложници на чужди интереси. Когато изпълнят ролята си, си отиват с бедни и празни души. Ницше, Джек Лондон, Хемингуей, Яворов, Майкъл Джексън и още и още други не искаха да изживеят живота си докрай. Дали от щастие? Не пожелавайте съдбата на нещастните „щастливци”!
Бог е милостив, накрая ще спаси всички. Тогава защо е „страшно да падне някой в ръцете на живия Бог”? Защо да се лъжем, че като сеем тръни ще жънем банани? И дали без вреда за себе си можем да изменяме писаното: Нищо нечисто няма да влезе там”? Ами за кого е приготвен „вечния огън”? Не, не! Ако можеше така, Бог щеше да избави най-първо Сина Си от страдания, опозоряване и смърт на кръста на Голгота! Заплатата на греха никога няма да бъде друго освен с м ъ р т !
Страхът. Има страх и страх. Светът в който живеем крие страшни неща. Но вярата има противоотрова и срещу страха. Тя се издига над страха и се хваща за победата, която вече е извоювана и е сигурна. Думите на извора на вярата са: „Не се страхувайте от тези които убиват тялото и повече нищо не могат да сторят.” Мат 10:28.
ИЗКУШЕНИЕТО
Защо съвременният човек не се хване за ръката, която небето му протяга? Защо не може да оцени реалната стойност на безсмъртието? Защо се задоволява с онова, което не може да го задоволи? Защо се разминава с истината? Защото е под влиянието на силна хипноза. Някой манипулира мислите и чувствата му и не му позволява да остане сам със себе си, така че да чуе гласа на собствената си съвест, а с това и гласа на Бащата Бог, Който търси достъп към него самия като личност. Човекът днес се бои да влезе в отношение с Божеството. Дори и когато го иска, иска го така, че да не му струва това, което вече има и счита за свой капитал. Той се моли така, че ако Бог е на негова страна, нека го покаже, като сбъдне желанията и мечтите му. Нека му провърви в живота, нека извърши чудо и чудеса, за да Му се доверим и да го следваме! . . . Това е гласът на врага: Поклони ми се и ще ти дам всичко …СДЕЛКА! А после ще ти взема душата, защото на мен тя ми трябва повече, отколкото на теб! Не е ли така, щом я продаваш за паница леща? Да съпоставим това с думите на Онзи който не прие такава оферта и не приема да е приета от онези, които са с Него: „Ако някой не се отрече от себе си, не може да бъде Мой ученик.” Лука 9:23 и др.
Когато четем тези думи, възможно е сянка на смущение да надвисне над душата ни и огорчение да пропълзи в нея. Та кой иска да върви против себе си? Кой не желае радост, щастие и добри отношения с хората? Кой не се стреми към успехи, възход, растеж и полет на мечтите? Не попарват ли думите на Исус всичко това като люта слана в ранна есен? Вечно срещу общото течение ли трябва да вървим? На кръста ли трябва да отидем всички за да станем Негови последователи? Псалм 16 е директен отговор на тези и други подобни въпроси. Авторът говори от личен опит и той не изглежда мрачен, нещастен, депресиран човек! Той беше цар и можеше да живее по царски. Обаче дълбочината на неговата хвалебна изповед разкрива, Някой Друг, Който „няма да види изтление” ст. 10. И Този „Някой друг” премина през такава борба, каквато никой от нас не познава и няма да познае. Това е Самият Господ Исус Христос. Исая го предсказва, като ”човек на скърби” Ис. 53:3, а Пс. 45:7 го венчава с най голямата радост на земята и небето. Изводът е , че радостта е несравнимо повече от скръбта. Скръбта се стопява в нея и се превръща във висша радост! 2 Кор. 4:17. Винаги се радвайте! Фил.4:4.
ЖАЖДА ЗА БОГА
Ако някога ме запитат: Кое е онова у човека, което най-много го издига и коя е най-всеобхватната му духовна, душевна, и интелектуална потребност, нека я наречем „жажда”, ще се замисля доста. И понеже вече го направих, мога да ви съобщя резултата: Това е жаждата за Бога. В нейният спектър се включват: Наука, изкуство, религия, дом и семейство, личност и обществени отношения, планове, амбиции, мечти... Всичко, което човечеството е създало и притежава е подчинено на това трансцендентно и същевременно иманентно ОТНОШЕНИЕ, отношението ЧОВЕК – БОГ. На цялата планета Земя има само едно същество, което олицетворява и подържа това отношение – ЧОВЕКЪТ. Никоя теория, колкото и да е белязана като „научна”, не може да обясни това явление, този божествен инстинкт в човека. И ако някой дръзне и настоява че той е възникнал при стечение на някакви обстоятелства, все пак няма да може да обясни устойчивостта и неунищожимостта му в лицето на всички противни факти и обстоятелства. Стремежът, копнежът и жаждата за Бога е феномен, който избухва от н и щ о ! По-точно казано, има за своя първопричина Бог, Който реално съществува.
Жаждата за живата вода е реална и утоляването й е реално и проверимо. В разговора Си със самарянката, Исус се позовава на живата вода, като произтичаща от Него, а в Йоан 7:37,38 казва, че и човек може да стане извор на тази жива вода.
Не ни ли връща това в „началото”, когато връзката с Извора бе прекъсната и отношението Бог – Човек бе изменено? Според Божия изкупителен план, Бог дойде да потърси човека и да му върне изгубеното. Врагът на Бога, станал такъв по собствено желание знае, че не може да премахне „жаждата”, заложена в съзнанието подсъзнанието и интуицията на човешкия вид. Човек е създаден от Бога, за Бога и с Бога в себе си. Той е пригоден да пие жива вода, да бъде извор на жива вода и да жадува за Бога. Врагът не може да заличи тази програма, затова прави това, което може – манипулира я. При неговата манипулация жаждата пак е жажда, но подправена с изменен ефект на удовлетворение. Водата пак е вода, но мътна и нездравословна, тя е заразена, в нея плуват вируси. Резултатът от консумирането е болестотворен – фалшив възторг и възбуда, а вътрешна празнота и глад, изменени критерии, неосъзнато заблуждение, духовна слабост, боледуване и смърт. Налице е измамно самочувствие за духовен възход, плътска сигурност и себедоволство. Това е състоянието на църквите до което е доведено световното християнство под символичното название „ВАВИЛОН”. Такова „християнство” носи името на Христос, но в него Христос не може да познае Себе Си. Още преди 2000 години Той постави диагнозата на човешкия род през 21век: „Когато дойде Син Човешки, ще намери ли вяра на земята”.
ЖИВАТА ВОДА
Нека отворим Божието Слово, Библията и да сравним преживяванията на съвременният постмодерен човек с тези на хора живели преди стотици и хиляди години които са жадували и пили от живата вода:
ЕНОХ „ходи по Бога” 300 години” Можем ли да си представим това „ходене по Бога”? Можем ли да го сравним с днешното ходене по Бога, всъщност ходене без Бога?
НОЙ проповедникът на правдата . .. Единствен сред една епоха! А тя е била близка до нашата. Христос направи паралел с онова време. Мат. 24:37-39.
МОЙСЕЙ И КАНАРАТА Мойсей удари канарата и тя даде вода. Христос е живата канара, която още блика жива вода и пои жадните.
ДАВИД, ЧОВЕКЪТ ПО СЪРЦЕТО НА БОГА Давид се извисява в нашите очи с това че осъди себе си и не остави място на Бог да го съди. Той не прекъсна отношението си с Бога след изобличението, а го затвърди още повече.
Псалмите са АПОТЕОЗ И ВЪЗХВАЛА НА ТАЗИ ЖАЖДА.
Пс. 42:1,2. Както еленът желае водните потоци, така душата ми жадува за Тебе, Боже . . .
Пс. 84:1-7.
Исая 55:1-3.
ВЕЧНОТО „ОТНОШЕНИЕ” И ВЕЧНАТА ЖАЖДА
ИЗВОРЪТ на Божествената жажда е във вечното отношение на единство между трите лица на Божеството. Това е най-фундаменталната константа във Универса, по-стабилна и трайна от всички закони във физиката. Това е което Духът внася в нас за да ни обяви за Божии синове и дъщери. Това е живецът и живата сила на вярата. То е изявено, демонстрирано и най-категорично проявено в живота на Исус още като дете. Вместо да бъде като всички други деца, които минават през много подготвителни стадии докато станат пълноценни личности с определен мироглед и характер, детето ИСУС показва своята принадлежност към Божеството още като едвам съзряващо 12- годишно момче. Лука 2:49. „Не знаете ли, къде трябва да Ме търсите? Не ви ли обяви небето Моята мисия? Аз дойдох да събудя жаждата за Бога и да я утоля с ЖИВА ВОДА. Религия без това е „черкуване” „занаятчийство” и безнадеждна, мъчителна жажда!
В Своето служене като Учител, Исус сам пиеше от Живата Вода, радваше се и благодареше за това на Своя Отец: Мат 11:25,26; Лука 10:21,22
ЦЕНАТА НА ЖИВАТА ВОДА
Световното благовестие протича днес под знака на „евтина благодат.” С лека ръка човешкият инструмент, бил той теолог, благовестител, свещеник, ентусиаст или разпален пропагандатор на евангелските истини, раздава небесните съкровища навред, без да държи сметка за цената на Божията благодат. И учениците някога раздаваха хляб на гладните, но той беше предварително благословен и разчупен от Исус. Исус беше сред тях и физическото благословение идваше след като бяха приели духовното. Политиката и светските амбиции обаче бяха държани далеч от това. Стичането на масите с други интереси, за да се нахранят и евентуално да си изберат вожд против римляните, не беше одобрено и насърчено от Исус. Йоан 6:15.
ДРАМАТА, разиграла се на Голгота е показна демонстрация пред цялата Вселена за това колко непримирим е Бог с греха. Там грехът раздели Божеството от Божеството, от Неговото вечно единство. Там Онзи, Който не познаваше греха, беше обявен за виновен и осъден като престъпник. Там Онзи, Който донесе живата вода на света, изпита най-жестоката жажда, която е отдръпване на благоволението на Отец. Той умря не от гвоздеите и кръста, а от ЖАЖДА ЗА БОГА! Той нямаше ИЗВОР от който да пие. Сърцето Му нямаше повече сила да бие и се разби. Христос умря убит от твоя и моя грях! Със Неговата жажда ние се засищаме и ЖИВАТА ВОДА потича към нас. Това е цената на БЛАГОДАТТА!
И ТОВА Е ТАЙНАТА НА ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА!
Ако приемеш това с вяра, ти умираш заедно с Христос. Ако си умрял заедно с Христос, твоят греховен дълг е изплатен и ти си оправдан от вината си. Ако си оправдан от вината си, ти не можеш вече да живееш виновно. Имаш нов ум, нови чувства, нов мироглед. Имаш и нов живот, защото Христос Който възкръсна, се вселява в теб и живее в теб. Твоята вяра те изцелява ден след ден, докато от новороден младенец станеш зрял и силен светия. Ти ставаш победител и повече от победител..
Въпрос: Значи ли това, че няма да се случи някога пак да сгрешиш?
Отговор: 1 Йоан. 1:1-5. Допускането на грешка, която не измества отношението ни към Бога е поправимо нарушение. И да паднеш, ставай и продължавай напред, като че не си падал! Едно ново падане става все по трудно след такъв подход. И обратно. Затова пази се и не падай!
ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ПРЕОБРАЗЯВАНЕ И НОВ ЖИВОТ
Обръщането е дело на един момент или на един етап. Освещението е дело на цял живот. По отношение на ХАРАКТЕРА, БОГ не прави магии и чудодейни трансформации. Той следва собственото ни развитие и израстване. Този процес, макар и незабележим води до забележими промени в личността и характера. Човек става все по-друг и по различен от стария човек – израства. С течение на времето той се оформя в нов човек. Мирогледът му се променя, чувствата му се променят, желанията му се променят, вкусът му се променя, навиците му се променят, подборът на приятелите му се променя. Той става нов човек по сърцето и угодата на Бога. Това донася висше наслаждение и удовлетворение на личността. Душата изпитва нескрит възторг и благодарност към Бога.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ВЪВ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
„Цялото небе се радва за един каещ се грешник.” Но небето ще приеме за свой поданик и желан съгражданин само един обновен човек, който носи със себе си своето досие на победител.
Делото на Христос не е завършено, докато Неговият образ не е отпечатан в нашия характер. Тук е шансът на Сатана. Той иска Христовата Църква да е Христова по име, но да не е Негова по характер. „Който няма Христовия дух, той не е Негов”. Рим. 8:9.
ИЗПИТВАЙТЕ СЕБЕ СИ! 2 Кор. 13:5.
Съдете сами себе си за да не бъдете съдени. Имате образеца, имате и пример. Следвайте го! Проверявайте се по-често дали старият човек не се е върнал в старата си квартира и не съжителствате пак с него. Молете се по-усърдно до победа! Такава има и тя ви очаква!
ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО
На стената в малката, скромна, но с вкус и чисто подредена стая бе окачен портрет. Той беше единственото нещо, което „излизаше” от контурите на скромния интериор – портрет на млада хубава жена. Впечатляваше този портрет, произведение на една фотография, със стари мегапикселни обективи и плаки, които ваят образа и предават красотата му повече от сегашните дигитални апарати. Какъв одухотворен образ! Високо интелигентно и вдъхновено чело, симетрично конструиран череп, свежи и жизнени страни, от които лъха свежест, буйна, разпусната коса, сякаш стихия от волни ветрове! А погледът? - Горящи и сияещи звезди, прозорец към бъдещето, зов за безсмъртие, емблема на жаждата за живот и символ на самия живот! . . . В стаята влезе някой. Очертанията показваха суха слаба фигура на немощна старица – изпита, уморена с изгасващ поглед. Тя вдигна очи нагоре към портрета, задържа ги така известно време, после се срина пред него и избухна в плач. От този плач няма избавление, както няма връщане от старостта към младостта!
Историята на човешкото падение в грях започва с един въпрос: Адаме, къде си? С какъв въпрос би трябвало да приключи тя, защото е време за последната равносметка? Не би ли запитал Бог Своето творение днес: Адаме, щастлив ли си? Чувстваш ли се като „бог” с тези отворени очи, които имаш? Доволен ли си от себе си като познаваш добро и зло? Виж се в огледалото, приличаш ли на себе си както тогава, когато беше господар на планетата? Отговорът на днешния „Адам” ми прилича много на думите на един съвременник, с когото разговаряхме преди години. Той каза: „Нямам угризения за грях. Съжалявам само за едно - че не бях по-силна личност, та да извърша повече грехове ” Как ви се струва, щастлив ли беше? Мисля, че не. Той си отиваше като грешник с непълен актив – недоволен. Грях не се поправя с грях и заблуда не се лекува с друга заблуда. Щастие не се постига с пресищания. Бог знае колко сме щастливи всички, затова ни праща Своята вест чрез Своя ангел: Поклонете се на Бога! Сменете поклонението си! Стига сте се кланяли пред идоли! Елате при живия Бог, истинския Бог и намерете себе си в това! Ще намерите мир и спокойствие на душите си. Ще си върнете самочувствието, ще изживеете нещо повече от чувственото щастие, ще се докоснете до б л а ж е н с т в о- т о ! От плещите ви ще падне бремето на празнотата и езикът ви ще пее нова песен. А душата ви няма вече да се измъчва от жажда, но ще стане извор, извор на ЖИВА ВОДА!
О, вие, които сте жадни, дойдете . . . Ис.55:1-3
Йоан 7:37,38 .
ПОСЛЕДНИЯТ УЛТИМАТУМ
„Ето идват дни, заявява Господ Бог, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на Господа. Ще се скитат от море до море и от север до изток; ще обикалят да търсят словото на Господа, но НЯМА ДА ГО НАМЕРЯТ! Амос 8:11,12.
ВРЕМЕТО на тези страшни, съдбовни думи не е далеч! Вижте пропусналите благодатния си шанс, поради небрежие. Какво не биха дали те за още една милостива покана! Но няма такава. Присъдата, която сами са си избрали, сами трябва да понесат. „Бог поругаем не бива! Каквото посее човек, това ще пожъне!
СТАНИ, ако спиш! Събуди се и не си давай покой, докато не се убедиш, че си отвътре вратата, а не отвън, защото: „…вън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците, и всеки, който обича лъжата и лъже.” Откр. 22:15. .”Там ще бъде плач и скърцане със зъби.” Лука 13:28.
СЪБУДИ СЕ! Забрави всичко и влез през ВРАТАТА! Тя е е д н а и все още те чака – широко отворена, светла и благосклонна!
Влез не крадешком и със страх, а с достойнство и дръзновено.
Поканата е за теб! Йоан 10:7,9. Цената е платена, а ти имаш документ на твое име: Т В О Я Т А В Я Р А .
Бъди победител и бъди оправдан чрез вяра!
А м и н!
ПОГЛЕД КЪМ КРАЙНИЯ ТРИУМФ НА ВЯРАТА
Истинско откровение е онова, което Духът на Пророчеството показва за крайния триумф на вярата. Цитатът е от Великата Борба стр. 405-408. /Със съкращения/.
„Сега Христос още един път се явява пред своите неприятели. Високо над града върху основа от блестящо злато, се издига величествен и възвишен престол. На него седи Божият Син, а наоколо са поданиците на царството Му. Език не може да опише мощта и величието на Христос. Славата на вечния Баща обкръжава Сина. Блясъкът на присъствието Му изпълва Божия град и преминава отвъд портите, заливайки цялата земя със сиянието си.
Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на Сатана, но изтръгнати като главни от огън, са последвали своя Спасител с дълбоко, горещо посвещение. До тях са развилите съвършени християнски характери сред лъжа и неверие, тези, които са почитали Божия закон, когато целият християнски свят го е обявявал за невалиден, и милионите от всички векове убити мъченици заради вярата си. Непосредствено зад тях е „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си.” /Отк. 7:9/. Борбата им е свършена, победата- спечелена. Извоювали са надбягването и са получили наградата. Палмовата клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха –знак на непорочната Христова правда, станала сега тяхна.
Изкупените запяват хвалебна песен, която отеква в небесните сводове: „Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!” И ангели и серафими се присъединяват към песента на преклонение към Бога. Изкупените познават властта и злобата на Сатана и съзнават, както никога до тогава, че никаква друга сила не би могла да ги направи победители, освен Христос. В цялото блестящо множество няма нито един, който може да каже, че е победил сам чрез сила и доброта. Нищо не се говори за онова, което са извършили или изстрадали; но съдържанието на всяка песен, основният тон на всеки химн е: спасението е от нашия Бог и от Агнето.
В присъствието на жителите на земята и на небето се извършва окончателното коронясване на Божия Син. И сега, облечен с върховно величие и мощ, Царят на царете произнася присъда над бунтовниците срещу Неговото управление и отдава справедливост над престъпвалите Неговия закон и потискалите народа Му. Божият пророк казва: ”След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си, по написаното в книгите” Отк.20:11,12.
Щом книгите с докладите бъдат отворени и Исус погледне нечестивите, те си спомнят всеки свой грях. Виждат точно къде нозете им са се отклонили от пътеката на чистотата и светостта, къде точно ги е отвела тяхната гордост и бунт в нарушаването на Божия закон. Съблазнителните изкушения, които са подържали, отдавайки се на греха, благословенията с които са злоупотребили, Божиите пратеници, които са презирали, отхвърлените предупреждения, вълните на милост, отблъсквани от упоритото им непокаяно сърце – всичко това се изписва пред тях с огнени букви. . .
Сатана е като парализиран от славата и величието на Христос. Осеняващият някога херувим си спомня откъде е паднал. Блестящ серафим, „син на зората”, колко се е променил, как е деградирал! Изключен е завинаги от небесния съвет, където някога бе толкова почитан! Сега вижда друг да стои до Отец и да прикрива славата Му. Вижда ангел с благородна фигура и величествен вид да поставя короната на Христовата глава. Високото положение на този ангел можеше да бъде негово.
Сам вижда, че самоволният му бунт го е направил негоден за небето. Упражнявал е силите си за война против Бога; чистотата, мирът и хармонията в небето биха били за него върховно мъчение. Сега обаче всичките му обвинения срещу Божията милост и справедливост са смълчани. Укорът, който се стараеше да хвърли върху Йехова, пада изцяло върху него самия. И Сатана се прекланя пред Бога и признава справедливостта на присъдата си. ”
„Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти Си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.” Откр. 15:4.
К Р А Й
Започнато на 17.07.2020, Сливен
П-р Пейчо Харбов
Тайна! Пленително, неидентифицирано явление, или идея, загадка, в която човеци и ангели желаят да надникнат. Най-великата тайна на битието, Вселената и вечността не е научна, военна или политическа. Тя не е космическа, социална или лична. Тайната на тайните, пряко след личността и същността на Божеството е тайната на Неговата изява в населената Вселена, тайната на Неговото о т н о ш е н и е към разумните личности и цивилизации. В Божието Слово, Библията, тя е назована по два начина в зависимост от изходното начало – Бог или човек, Творецът или творението. От гледна точна на Божеството, като първопричина, тя е:
Тайната на благочестието. 1 Тим.3:16. От гледна точка на човека, тя е :
Тайната на в я р а т а . 1 Тим. 3:9. Това не са две тайни, а две отправни начала на една и съща тайна. Причина и следствие, зов и отзив, една тайна, протичаща в две направления, но обуславяща едно и също нещо, едно и също отношение. И ако има един най-превъзходен начин, по който Божеството да разкрива Себе Си, и да свързва Себе Си с разумното творене, той е тайната на вярата. Тази „тайна” е била поверена на човеци, като свещена ценност и отговорност, за да бъде съхранявана и развивана:
1 Кор. 4:1. „Нека всеки човек да ни счита като Христови служители и настойници на Божиите тайни!
Най-основната и всеобхватна тайна, в която се включват всички други е тайната на отношението между Божеството и Неговите разумни творения. За нас тя е тайната на вярата.
ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ В Я Р А
Оправданието чрез вяра е основно библейско учение, но множеството , изповядващи се за християни, в нашето съвремие не го включват в своето ежедневно верую и християнско бдение, защото то не се проповядва и застъпва в църквите където членуват. А дори и там където се проповядва и застъпва, от него се извлича предимно резултата и ползата. Дълбоката същност и причинност в него се заобикалят и предоставят на професионално действащите теолози. Редовият член на съвременната християнска църква е достатъчно обременен с текущи проблеми и не чувства потребност от повече задълбочаване. Но с това той не прави правилния избор, както и Марта не го правеше в сравнение със сестра си Мария. Лука 10:42.
Да мислиш върху оправданието чрез вяра е като да седиш при нозете на Учителя и да поглъщаш тайните на спасението. Тогава очите ти се отварят по друг начин и цялата ти концепция, преценка и стойности се изявяват в други измерения. В теб се пораждат нови въпроси с нова сила и настоятелност. Ще се запиташ: Живея ли аз истински или просто консумирам един даден ми живот? Познавам ли Бога или просто имам религиозна култура? Търся ли спасение, или само се лутам между учения, култове и идеи? Що е в я р а? И как така вярата може да даде оправдание? Как така правда, съвършенство и святост, които Някой има, могат да бъдат прехвърляни, не само приписани но и придадени на друг, който ги няма? По силата на какъв тайнствен закон, блудният син може да бъде приет и да стане отново любимецът на Баща си? И как може да защити и оправдае Бащата тази Своя постъпка пред лицето на цялата разумна Вселена? Този спектър от прелестни духовни лъчи произлиза от един единствен и вседостатъчен източник – ТАЙНАТА НА ОПРАВДАНВИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА.
ВЯРАТА В ИСТОРИЯТА, ТРАДИЦИЯТА И СЪВРЕМЕНОТО ПОКЛОНЕНИЕ.
Прояви на вяра, верски практики и култове съпътстват човечеството през всички времена. Древният историк Плутарх е отбелязал тази черта на човечеството, валидна за всяко време и всяко място по много очебиен начин: „Може да обиколите света на шир и длъж. Ще намерите разни заселища на различни групи хора. В някои от тези градове може да няма училища, библиотеки, места за развлечение и театър, и спортни събития, административни центрове на управление, болници, учреждения и т.н. Но никъде няма да намерите град, село или паланка без място за поклонение, молитва или някакъв култ, КЪДЕТО СЕ ПРОЯВЯВА ВЯРА!” Цитатът е свободно предаден… . Идването на по-нови времена с повече просвета и научни познания коригира като погрешни някои верски разбирания, облича ги в нови по-съвременни форми, но запазва мястото на вярата. Тя е в неизвестното, в тайнственото, в мистичното, а то вместо да намалява – расте! Само това ли? Онази вътрешна потребност на душата за удовлетворение, мир, възторг, полет на духа и очакване на нещо несравнимо хубаво, все още живее и очаква своя ден! Вярата живее!
Вярата живее, но като че ли нещо се изпречва на пътя на вярата ни: Вместо да ни сближава и свързва, тя ни разделя. Вместо да ни изведе от един свят на зло и да ни въведе в друг, по-съвършен и единен, тя само усъвършенства претенциите ни за доброто, но не ни извежда от злото, а ни оставя там с всичките ни илюзии и разочарования. Вярата ни може да ни вдъхновява, но не ни спасява.
Уморени от борбите на живота, неправдите и огорченията, мнозина застават на някаква своя философия и примирено очакват да изживеят дните си. Други се хвърлят смело напред където все още имат мечти, докато и те отидат при първите. А вие? Вярата, само попътен вятър ли е за кораба ви, или наистина води някъде?
БОГ, ИСТИНА И МИРОГЛЕД
Ако сте млад човек и сега градите своя мироглед, нужно ви е да имате правилно разбиране за смисъла на категориите Бог и истина. Ако сте стар адвентист с много опит във вярата си, не е излишно да се запитате: Аз познавам ли Бога? Аз в истината ли съм, или само имам адвентен мироглед? Който и да сте, вие трябва да решите въпроса за Бога и истината. Само така можете да градите вашата вяра. Времето за определяне се простира от онова „Не познавам Йеова: на фараон до онова „Не ви познавам” на Христос Мат. 7:22, 23. То трае един цял живот, но само един. А той не винаги е дълъг!
Вярата на Волтер, вярата на Хитлер и Ницше, вярата на Вапцаров и Христо Ботев, на Мартин Лутер Кинг, на Маркс или Папата, вярата на милиони знаменити личности през всички времена, а може би и вашата собствена вяра е нещо лично. Прави ви чест да я имате. Но тя няма да отиде по-далеч от вас, ако не е вярата на Исус Христос и вярата в Исус Христос. Сверявайки собствената си вяра с вярата образец, дадена за всички времена, чест ни прави да кажем като онзи баща: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие! Марко 9:24. Да, и във вярата си, вие пак сте невярващ, ако за вас не може да се засвидетелства: ”Блажен си защото плът и кръв не са ти открили това!” Мат. 16:16,17. Вярата, която носите в себе си, ще ви удовлетвори напълно и ще бъде приета от Онзи, Който я поражда и изгражда, само когато стане о т н о ш е н и е, отношение както между роден Баща и син. Това е тайната на вярата, предадена веднъж завинаги на светиите. Юда 3; Отк. 12:17.
В търсене на ОТНОШЕНИЕТО, в което вярата ни става спасителна и силна, срещаме следната декларация:„Аз Съм Пътят, Истината и Живота.” Йоан 14:6„Защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез, което да се спасим.” Деян. 4:12.
Три ориентира, отговарящи на нашето търсене: Бог, истина и мироглед – Исус Христос, вечната истина и спасение за вечен живот!
ТЕМА 1. ШЕДЬОВЪР БЕЗ А В Т О Р ?
Исая 40:26. Повдигнете очите си нагоре и вижте: Кой е създал тези звезди?
Човек не е устроен да седи затворен в себе си. Неговите сетива: Зрение, слух, осезание, обоняние и паралелно специализиран усет, интуиция и координирано осмисляне на възприетото го извеждат навън към един друг свят, към необятната Вселена. Неговите милиарди мозъчни клетки, всяка от които може да осъществи десет хиляди връзки с другите…..и безброй комбинации помежду им, не са му дадени просто да преживее и да се възпроизведе по вида си. Той е устроен да излезе от себе си, като какавида от пашкул и да се въдвори в света на необятната Вселена. Там го очаква задачата на неговото съществуване: Да намери своето място, да познае себе си и причината за своето съществуване. Ако не успее да го направи, той не достига до пълното съдържание на думата ЖИВОТ. Остава несполучлив опит, незавършен експеримент, мъртво родена личност от категорията на онези за които Христос каза: „Остави мъртвите да погребват мъртъвците си.” Излизането започва с навлизане в непознатото около нас...
Някаква неописана магия е Космосът! Той привлича, увлича, пленява, извиква възторг, разсъждения и преклонение. Той мълчи и в мълчанието си говори. Той говори и в говоренето мълчи. Тайна! Бездна от тайни! Музика от звездни вълнения, симфония от багри, шедьовър от красота и съвършенство! Творение без Творец, послание без име и шедьовър без Автор? Срещата с Универса поражда въпроса за ПРИЧИНАТА, извиква мисълта за БОГ.
„Небесата разказват славата Божия и просторът възвестява делото на ръцете Му ...” Пс. 19:1-4
Идеята за Божеството е вечна общочовешка тема. Скептични умове, които се съпротивляват на вярата в едно божествено начало на Универса, са се опитвали да обяснят идеята за Божеството като плод на човешкото невежество и страх от природните сили. Те посочват множеството божества в древните религии и култове, специализирани към дадени природни сили или явления. Но в най-древните документи и поверия на народите е залегнала идеята, че някога са имали вяра в един Бог, която после се е разклонила до много култове и божества. От всички такива записани и незаписани свидетелства, най-близка и най достъпна до нас е Библията. Нейното оцеляване през превратностите на историята е едно чудо и определено свидетелство, че има Бог и Той присъства в развитието на историята. Колкото до многото религии и божества, те са сурогат, подобие на оригинала и негов изопачен образ. Една по нисша форма на вяра може да търси съответно божество за съответни прояви на битието, като: плодородие, война, мир, любов и щастие, страх, природни сили, мистика и съдба, Но една здрава представа за един единен Универс с общи и установени закони и с една универсална цялост в цялото си разнообразие, не може да си позволи такова субективно кредо. То е наивно и нелогично. Представата ни за Всемира, такава каквато я имаме днес в началото на 21 век, изисква единно начало, един разум и една воля, иначе казано ЕДИН БОГ.. Ако има истински Бог, който да запазва Своя ранг и роля при всички условия на битието, времето и мястото във Вселената, Той трябва да бъде само Един, както и Вселената е само една.
Идеята за Бога не е тясно култова и поклонническа, а всемирна, научна и общочовешка. Само Християнството, базирано на Св. Писания, Библията, има ясна и определена доктрина за Всемира, като творение на Бога. Всички други религии и култове дават повод да се мисли, че са творение на човеци, на човешки ум и човешки страсти. Самите им богове са човекоподобни, с човешки слабости и грешки. Примерно гръцката митология.
Всемирът, такъв какъвто го познаваме, и какъвто той реално
съществува, изисква или пълно и убедително опровержение, на идеята за Бога, или нейното пълно и недвусмислено приемане. Или има Бог, или няма. До сега никой не е решил тази дилема, така че да няма повече спор и съмнение. Явно проблемът не е само в аргументи, а и в лично отношение . Дали ключът тук не е в я р а т а ?
Обективно погледнато, Вселената, Светът, Природата си стои, следва своите закони, дръзко ги нарушава понякога без да държи сметка за протестите и недоуменията на учените демонстрира една изява, която удивлява и предизвиква възхищение, жажда за повече знание и обяснение. Спонтанното питане на мислещото човечество намира своя обобщен израз в добре познатата ни дилема: СЪТВОРЕНИЕ ИЛИ САМОСЪТВОРЕНИЕ? КАК е станало всичко, или КОЙ стои в основата на всичко? Такъв въпрос не е за подценяване и ще му обърнем внимание и по-нататък. Но нека отсега бъдем наясно, че строго научни познания и факти няма да ни доведат до пълната истина за „Битието”. Ще трябва да се задоволим с догадки, хипотези и все пак ще трябва да проявим ВЯРА.
Блез Паскал, мислейки върху това, е направил една впечатляваща забележка:
„В какви ли не нелепости трябва да вярват невярващите
за да могат да останат невярващи!”
Предизвикателството е неотразимо: Трябва да се вярва! Ако не вярваш в Бог, ще вярваш в нещо друго, но пак ще вярваш! Защо? Защото светът около теб те задължава. Той съществува, звездите над теб съществуват и блестят всяка нощ, природата около теб съществува, диша и пулсира в цялото си разнообразие и динамика. Космосът около теб расте с всяка измината секунда! Но най-вече, защото самия ти съществуваш и от теб се очаква да дадеш задоволителен и ясен отговор на вечния въпрос, който един голям ум е изразил с думите: Часовника виждам, но къде е часовникарят? До сега никой не е дал пълен и ясно аргументиран отговор на въпроса за Бога, или самосътворението, така че да няма място за съмнение и въпроси, колебания и недоумения. Това навежда на мисълта, че въпросът за Бога не е просто в аргументи, а в отношение. Разумът работи с аргументите, но вярата е о т н о ш е н и е .
РАЗУМЪТ И АРГУМЕНТИТЕ НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ ЗА ОТНОШЕНИЕТО
Дори да имате всички данни за някого –име, образ, ръст, възраст, образование , професия, семейно положение, творчески способности, темперамент и характер, това пак не ви прави п р и я т е л с него. Той може да е цял целиничък пред вас, и все пак помежду ви да няма истинска връзка и отношение. Отношението е друг вид познание – вътрешно, което не се възприема чрез сетивата, но чрез общение и душевно проникване.
Докато Вселената съществува, докато има раждане и умиране, докато звездите блестят над нас, и Всемирът пулсира пред нас, ще питаме Кой направи всичко това? Кой стои зад реда, точността и законите във Вселената? А може да стигнем и до още по-личния въпрос: Кой смущава моя вътрешен свят с въпроса за Себе Си? Въпросът за Бога ще стои докато има и един човек. Човекът е създаден за Бога и той няма да може да се освободи от повелята на в я р а т а . Той трябва да вярва! Съществуването на Вселената го задължава, собственото му същество го задължава. И ако все пак не иска, той трябва да намери друга вяра, която да запълни вакуума в него.
ВЯРАТА НА НЕВЯРВАЩИТЕ
Не можейки да отрекат съществуването на видимия свят и не желаейки да приемат Създателя му, човешки умове и воли са създали една вяра-заместител, с която да обясняват съществуването на Природата и живота.
САМОЗАРАЖДАНЕ И ЕВОЛЮЦИЯ
И двете тези думи са противни на вярата. Те са от арсенала на безверието. Но тъй като безверие няма, те са от арсенала на заместителя на вярата, вярата без БОГ. На която и страна да застанем в този верски конфликт, ще говорим на различни езици и няма да достигнем до съгласие. Няма ли нещо, което да е общо и за двете страни и да ни въведе в един езиков диалог? Като че ли има! Има една дума, която всички видове вери и вярващи разбират и не оспорват. Тази ключова дума е ИНФОРМАЦИЯ.
Ако посеете един желъд, ще поникне дъб – отначало малко нежно храстче, а по-късно дърво и вековен дъб. Нямате друг начин да получите вековния дъб, освен чрез природно начертания – желъда. За да се сдобиете с желъда, трябва да го вземете от дървото, което ражда желъди – дъба. Няма друг начин да получите желъд. Затворен кръг! Какво има в желъда, че може да създаде едно точно копие на дървото, което може би вече е умряло? ИНФОРМАЦИЯ! В малкото жълъдче има програма на развитие. Тя се задвижва при определени условия и започва да гради, докато изгради големия дъб. Но откъде идва информацията?
Тук няма да влизаме в полемика с разните официални учения за произхода на Вселената и живота: космогонни и космологични теории, самозараждане и еволюция, палеонтологични находки и скелети на отдавна измрели животни, фосили, радиоактивно датиране с С14, мутанти или панспермията. Това са термини от наръчника на заместителя на вярата. Там няма Бог и няма откъде да дойде и н ф о р м а - ц и я т а.
С Ъ З Д А Т Е Л Я Т
ВСЕМИРЪТ е пред нас, жив и истински, но безстопанствен! Самородно творение, феномен безличен, смислен, но незамислян! Просто факт, който сам се управлява, изменя, гради и разпада, расте и изчезва, създава и руши и накрая „сам осъзнава себе си” в лицето на човека или друго извънземно същество. Това не е ли култ? Не е ли вяра? Хипотетична вяра и научно изглеждащ култ! Е да, би възразил всеки, но като няма претендент за авторство и авторско право? Творение има а творец няма който да предяви претенции за него.
Следва да проверим дали наистина няма. Проверихте ли добре за себе си? Или се доверихте на някого той да провери и да ви каже? Това не е сериозен подход към такъв сериозен въпрос.? Може да ви струва много и то в космически измерения! Ами ако има Вселената има Автор? И ако Той държи на авторското си право? Не ставате ли жертва на измама, колкото и да изглежда безобидна? Ами ако това ви уличи в злоупотреба с чужда собственост и на чужда територия ? Защото такава претенция за авторско право има и то не само върху Природата, но и върху самите вас! Такъв претендент има, и Той отдавна е заявил Своето авторско право над Всемира и живота в него. Чуйте това: Исая 45:5 Аз Съм Бог и няма друг . . . Ст. 12, 17 - Аз направих Земята и създадох човека на нея . . .
Неземни същества от висш ранг признават и изповядват това:
Откр. 4:11 Достоен Си, защото Си създал всичко . . .
Откр. 10:6. И се закле в Този, който е създал всичко.
От гледна точка на позициите на такъв Автор, как биха изглеждали отрицателите Му? Псалм 14:1. „Рече безумният в себе си: Няма Бог!”
МОЖЕМ да не се доверим на тези думи, но имаме един категоричен претендент за авторството на Вселената. Длъжни сме да Го имаме предвид. Още повече че Той твърди, че „вижда”, „чува” има „разум”, познава ни и притежава необятна мощ. Ис. 29:11; 40:20
Тъй като основната тема тук е оправданието чрез вяра, ние само бегло преминаваме, като през облак през разните идеи за самовъзникване и населяване на Вселената с живи същества и продължаваме по същество с темата за живия Бог и отношението Му към
Живите същества, респективно разумните Негови творения. Успоредно с това възниква и се разраства интересът ни към същността на Божеството и Неговата личностна изява..
От необятните пространства, от неизследимите космически бездни, от неизброимите светлинни години , мъглявини, съзвездия и галактики, от ТРЕТОТО НЕБЕ, където е Неговият трон, Авторът на Вселената изпраща Своето послание: „Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища!”
Ис. 45:22
Тема 2. БОГ В ОТНОШЕНИЕ
И така, ЕДИН БОГ! Един във воля, сила, ранг, мисъл и намерение, но изявяващ се като три отделни личности. Това звучи невъзможно за всяко живо същество от плът и кръв. Но Бог не е плът и кръв, а Дух /Йоан 4:24/и за Духа това се оказва възможно. Духът не е обвързан с времето и пространството. Той е висш интелектуален, силов, морален и тотален личностен потенциал, който може да се прелива в един или друг вид, да запази Своето единство, дори и като е в три отделни личности. Бог е Бог и нека си бъде такъв! Слава на името Му! Амин!
Подържа ли Библията такова състояние на множественост и триличие при Божеството? Нека не забравяме, че целта ни тук не е трактат за триединството, а изключване на противното чрез Библейски текстове.
ЯХВЕ ЕЛОХИМ
Още в първите страници на книгата Битие прави впечатление че Бог е пред ставен не като една личност, а в множествено число с думата „ЯХВЕ ЕЛОХИМ” Няколко примери са достатъчни да се уверим в това: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие” Бит. 1:26
„Елате да слезем и там да разбъркаме езика им. Бит. 11::7.
„Господ Бог /Яхве Елохим/ каза: Ето човекът стана като един от Нас да познава доброто и злото. Бит. 3:22. „Кого да пратя и кой ще отиде за Нас?” Исая 6:8
А в Йов 38:1,2 Бог пита: „Кой е този, който помрачава с ъ в е т а М и ?”
Само като личност-съвет, Бог е могъл да каже: Да направим, да разбъркаме, човекът стана като един от нас, да отиде за нас и т.н.
Да обобщим: Множествеността, триличието на Божеството разширява представата ни за Неговата личностна единност. В едно лице не може да се създаде о т н о ш е н и е , не може да се изяви Божия характер в неговите най-съществени съкровени черти: Правда, отговорност, съгласие, съчувствие, милост и любов. БОГ Е ЛЮБОВ! Само в една личност, Лишена от диалог и партньорство, затворена само в една себичност, в едно „Аз”, Божията любов би останала без покритие и би стигнала най-много до себелюбие. Последствията от това са неизбежни: Не би могло да има СПАСИТЕЛЕН ПЛАН, НЕ БИ ИМАЛО ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА, НЕ БИ ИМАЛО ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ НА ЕВЕНТУАЛЕН ГРЕШНИК, ЗАЩОТО НЕ БИ ИМАЛО ОТНОШЕНИЕ ВЪТРЕ В Божеството, отношение, което да поражда и да подържа Божествената гама на истината, правдата, мъдростта и л ю б о в т а . А не би имало и такъв ПРАВЕН ОРГАН, или „съвет”, КОЙТО ДА ОСИГУРИ НА БОЖЕСТВЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ СОЦИАЛЕН КРИТЕРИЙ, КАКТО ОБВИНИТЕЛНА ВЛАСТ, ТАКА И ЗАЩИТА!
Най-силната страна на Вечното Благовестие е Божията любов. Но Божията любов винаги е в равновесие с Неговата правда. Най-висшето откровение на Исус Христос е не просто Божията любов, а Божията любов в съпровод с Неговата ПРАВДА. Той МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПОСЛУШЕН ДОРИ ДО СМЪРТ, Фил. 2:8, САМО УБЕДЕН В БОЖИЯТА НЕПОГРЕШИМА ПРАВДА! Неговото обръщение към Отец е: „Отче свети и праведни!”. И Той мисли, чувства и действа като равностоен член на Божието ЕДИНСТВО. Йоан 17:5; Йоан 17:24 .
БОГ САМ ИЛИ БОГ В ЕКИП
Не защото доктрината за Божието Триединство не е ясно изложена в Свещените Писания, а защото нашето човешко мислене се спъва във всичко, което не може да си обясни по естествен начин, нека подходим към проблема малко умозрително. Нека се запитаме: Ако Бог е трябвало да избира в какъв вид да съществува, какво би избрал? Коя форма на съществуване, еднолична или трилична би била по-достойна, по-пълноценна, по-функционална и по-божествено представителна? Кое състояние би било по-удовлетворяващо за Божеството: Един недосегаем върховен трон или едно божествено семейство, един екип от равни по божественост личности? Ако трябва да се избира между една божествена самотност и едно върховно божествено общение, кое би било за предпочитане? Мислите ли че Бог, на Когото се молите да ви дари щастие, Сам не може да изпитва щастие и не го желае? И мислите ли че цялата Му творческа мощ и цялото Му живо творение биха могли да му го дадат? В дълбочината на въпроса Бог би могъл да бъде напълно задоволен само от Бог. И затова Той е пожелал да бъде в ТРИ ЛИЦА.
БОЖИЕТО ИМЕ
Когато Бог трябва да се представи някъде със Своето име, то винаги съдържа освен Неговата върховна сила и власт и Неговата личностна същност, Неговия характер. От опит знаем, че характерът не се дава наготово с раждането. Някои водещи черти се наследяват, но характерът се изгражда през целия живот. И върху него най-силно влияние има средата. Човек се оформя чрез взаимодействие с хората около него. Качества като: уважение, съчувствие, приятелство, отговорност, взаимопомощ, споделяне себеотрицание, саможертва и любов не се раждат в уединение и изолация. А Бог? Как би могъл да бъде извор на цялата гама на доброто начело с любовта, ако никога не Му се е налагало да я изпитва към някого? Този въпрос е в пълна сила за личността на Божеството, преди да създаде светове и цивилизации. ПРЕДИ ДА Е ИМАЛО ВРЕМЕ, Исая 43:13, КАКЪВ Е БИЛ БОГ? Може би всичко друго, но не и любов? Щом не имало към кого да я проявява? Моля, не ограбвайте Бога поне от любовта Му! Не го правете справедлив и строг Автократ, неузрял себелюбив Баща, който трябва да учи любовта чак когато децата му го подсетят и подтикнат към това! Изворът е преди реката, а не обратно!
БОЖЕСТВЕН ДИАЛОГ
Многоличностната същност на Божеството прозира от някои диалогови форми или реплики, записани в Свещените Писания: Напр. Как другояче бихте обяснили записаното в Пс.110:1, ако не така, както звучи:
„Господ каза на моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти в Твое подножие.” Или:
„Той Ми каза: Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих.” Пс. 2:7
Също Евр.5:5. и Деян. 13:33.
Думите от небето за Божия Агнец при кръщението Му на Йордан/Мат 3:16,17/, звучат с пълна сила и утвърдително при вика на Голгота: Боже Мой, Боже Мой, за що Си Ме оставил? Мат. 27:6. Агонията в Гетсимания, мракът около кръста, раздраната завеса, и разтърсената в смут природа, са симптоми на едно Божествено страдание, на едно съкровено лично ОТНОШЕНИЕ. Отношение вътре в Божеството, отношение между Бог и Бог.
ПРЕДИСТОРИЧЕСКА И ПРЕДВЕЧНА ОСНОВА НА ВЯРАТА
Дефиницията в Евр. 11:1-6, с която най-често си служим, е достатъчна и пълна само в контекста на времето и събитията за които е дадена – епизодите от Великата Борба, протичащи тук на тази земя. Тя обаче мълчи и не казва нищо за тайнственото присъствие на вярата в предисторически времена, в условията преди грехопадението и възможно най-далеч, в онова състояние, когато не е имало време, не е имало никакви сътворени разумни същества. Тогава, всичко във всичко е било само Божеството и то в Неговото целокупно състояние, познато ни като триличие или триединство. Имал ли е прототипът на вярата място в това състояние и в какъв вид е могла да присъства тя, когато не е имало обект, когото да свързва с Бога? Възможна ли е в я р а без вярващи? Тайнствен въпрос, достоен за тайнственият феномен, наречен в я р а !
ВЯРАТА Е ОТНОШЕНИЕ И ТО Е ПРЕДВЕЧНО
Познатото ни определение на вярата от Евр. 11:1-6 засяга отношението Човек – Бог, но не включва отношението Бог – Бог. Известно е, че на някои богослови не им се иска да има такова отношение, но нито сам Христос, Нито Бог Отец, нито Светият Дух го отричат, а напротив, потвърждават го. Да спрем нашето внимание върху ОТНОШЕНИЕТО „Бог – Бог”
Тъй като въпросът за естеството на Бога и вярата са така неделимо свързани, както обекта и сянката му, длъжни сме, макар и до известна степен умозрително, да си отговорим на един въпрос: Един Бог, само като една личност ли може да съществува, или може да бъде в две, три лица и пак да е един Бог? Първо, кое би било -по-възвишаващо и по-удовлетворяващо за самия Бог? Вече бяхме на този пункт и виждаме, че дори нашата ограничена идея за Бог, става много по-богата, когато Го приемем в три личности. Доказателствата за това продължават по много засягащ ни начин:
„Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас а не на света? Исус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази Словото Ми и Отец Ми ще го възлюби. И ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.” Йоан 14:22,23.
Бог не идва „Сам” в теб и мен. Той идва целокупно в Своята пълнота. И внася тази пълнота във вътрешния ни свят Затова в „пребъдването” няма чувство на самота, на несигурност, страх и съмнение, а дух на сила и свята радост. Божието присъствие не е просто отделен знак, жест, и галещ тон, а е Божествен акорд, който реабилитира душата, като й дава синовна увереност и дръзновение.
Многоличностната изява на Божеството разширява представата ни за Неговата същност. Ако Бог съществуваше и се изявяваше само в едно единствено лице, не би могло да съществува отношението Бог – Бог. Тогава грехът на осеняващия херувим, Луцифер не би изглеждал толкова грешен, а по-скоро – благонамерен и градивен. Та Бог е имал нужда от такава близост! При едноличие на Божеството не би могло да се създаде изкупителен план и не би имало жертва за него. Бог би бил Автократ, може би справедлив, но непознаващ качествата, с които се открива на Мойсей. Изх. 34:6 , не би имало онзи висш божествен съвет, който прозира във всичко разкрито ни за Бога. Йов 38:1,2. Отношението Бог – Бог не би съществувало и думите в Псал. 110:1: биха били безсмислени. Само като личностно трио Бог е могъл да провежда Своя съвет и да проведе спасителния план. Ако човекът бе оставен да ползва дървото на живота след съгрешаването, и бе станал безсмъртен, не би имало спасителен план. Божият Агнец, Човешкият Син, не би могъл да стане изкупителна жертва и да умре на кръст за греховете на света защото не би имал Богочовешка квалификация и не би бил Бог. Всемирът би се превърнал в :”царство разделено против себе си” и би бил обречен на вечни войни. За да запази все пак някакъв ред, Бог би трябвало да действа от позиция на силата, а не на убеждението, дълготърпението и любовта. Божията премъдрост не се е движила по такива абсурдни координати!
Единството на Божеството в о т н о ш е н и е намира своята проекция върху разумното творение. Връзката, която тази проекция създава с Божеството е тайната на вярата. В нея е заложена идентичността на всяка личност, като белег за родство с Бога. Това е образно казано, нашата „ДНК”, като знак за богосиновност. Творението трябва да съществува под този знак и да се развива в ритъма на това единение с Божеството, следвайки Божия образ и подобие. Това е същността на тайната на благочестието.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА
КАТО ОЩЕ ЕДИН зрителен ъгъл, от който можем да погледнем въпроса за личността на Божеството е изразът на Мойсей, употребен в Бит. 1:27 „Бог създаде човека по Свой образ и подобие.” За Божеството не знаем почти нищо, освен че е „ДУХ”. Но за човека все пак знаем повече. Ако тръгнем по обратния път, т.е. от подобието към Оригинала, дали няма някак да разширим представата си за Единния и Истинен, Велик и Тайнствен, но личностен и обитаващ в ОТНОШЕНИЕ, жив Бог? Да опитаме. За човека знаем, че е сътворен на два етапа: Първо, като еднолично създание, обособен индивид със свое „АЗ”. И второ: Като тандем от мъж и жена, които са еднородни по плът и различни като личности, но така свързани под званието „човек”, че то става невъзможно без присъствието и на двамата. В този двуличностен съюз е заложена и трета компонента, която оформя окончателно модела на живото същество „човек”, в рамката на семейството и децата. Имайки свое „АЗ”, човекът е бил човек и когато е бил сам. Но Адам не е можел да влезе в равностойно отношение с никое от множеството живи твари. Да си припомним остроумната забележка на Е. Кант: „Когато моят кон ми каже „АЗ”, ще сляза от него и ще му сваля шапка.” Своето истинско и пълно „АЗ”, Адам намира едва, когато става част от своето семейство.
Не е за пренебрегване налагащата се мисъл, че ако това е така при „подобието”, то ще е така с още по-голяма сила при ОРИГИНАЛА!
Бог е Бог освен всичко и над всичко в Своето ОТНОШЕНИЕ.
„Освен Отец, никой не познава Сина
И никой не познава Отец, освен Сина.” Мат. 11:27
ТЕМА 3. ТАЙНАТА НА ВЯРАТА
Отделеното до тук внимание върху отношението вътре в Божеството не е случайно или самоцелно. То е жизнено важно за проследяване устоите на вярата до самия й първоизточник. Преди да има откровение за Бога, знамения и чудеса или впечатляващи и чудодейни опитности, преди създаването на световете е имало онова безначално „АЗ СЪМ”, което живее в Себе Си и в онова тайнствено отношение, което Христос нарича „ЕДНО”.
Аз и Отец едно сме . . . „Който е видял Мене, видял е Отца…” Йоан 14:9 да бъдат едно, както Ние . . . „Йоан 17:21 Тайната на вярата пренася това божествено отношение върху човешка основа Живецът на тайната на вярата е в това претворяване на човешките отношения в божествени. Именно това претворяване чака на прага на всеки сблъсък на душата с някой повод за вяра, насока към вяра и спиране вниманието към нещо, което ще запали огъня на вярата. Когато това очакване вън от нас се срещне с очакването вътре в нас, се задвижва силата на благовестието. Идете и научете, проповядвайте, благовестете, носете тайната на вярата, това е заветът на Христос към Неговите последователи. Нищо в този свят не може да създаде и предаде отношението на вярата. Никаква идея, обща цел, взаимно преследвана кауза или общ идеал, не могат да заместят делото на вярата, да родят отношението заложено в тайната на вярата. Това е патент само на Божеството. Този продукт се произвежда само на небето в отношението Бог и Бог.
БЛАЖЕНСТВОТО НА ВЯРАТА
Вероятно на всеки от нас е бил задаван въпросът: Как си повярвал? Тогава ние привеждаме факти, случки, обстоятелства, срещи и контакти с личности оказали влияние в живота ни, пробудили и затвърдили вярата вътре в нас. Писано е: „Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово” Рим. 10:17. Да, това е пътят на вярата, тук на този свят, където човек се ражда „в грях” и далеч, отчужден от живота в Бога. Ефес. 2:1- --Обикновено вярата намира нас, а не ние нея. Но дори и да е взаимна една такава среща, тя е само една първа среща с вярата. Един документ, един акт за раждане, не е още описание на един живот и не е самия живот. Вярата трябва да се живее! Вярата трябва да се преживее! Вярата трябва да даде блаженство, защото тя е блаженство! Чуйте пак нещо познато: Йоан 20:26-29. „Тома, ти ме видя и повярва, но блажен, който без да види вярва”. Нека се запитаме, кое е по голямо чудо: Христос ли да възкръсне от мъртвите, или аз да бъда въведен в безсмъртието и вечния живот? Аз, който съм плът и кръв, обременен с грехове и падения, с хиляди злополучни опитности, с редовни провали в борбата на вярата, аз който може би съм предавал Господа не веднъж и съм се отричал от Него повече от Петър? Аз, който съм „син на гърма” и се чувствам по-добре в бурята, отколкото в тишината и мира на Божието присъствие? Аз, който по природа съм „Гадаринец” и непредсказуем бяс, да бъда обявен за „светия” и да съм такъв, защото вече нищо не ме измъчва, нищо не ме гнети, а моето самочувствие е само едно: БЛАЖЕНСТВО? Кое „възкресение” е по-трудно за възприемане? И в двете има блаженство, но кое блаженство изглежда по-невероятно и по-важно, по-близко до мен?
Йоан 14:19 „Понеже аз живея и вие ще живеете” Виждането на Тома го довежда до убеждение, че Христос е възкръснал. Вярата на всеки от нас ни довежда далеч по-нагоре – до съвъзкресение с Христос и БЛАЖЕНСТВО в Него! 1Петр.1:8,9.
Ефес2:4-6 И като ни съвъзкреси с Христос, постави ни в небесни места . . .
Това е грандиозна декларация! Това е статус! Това е виза за вечността и въдворяване в Божието царство. Псалмистът възклицава: „Един ден в Твоите дворове е по-добър от хиляди други. Предпочел бих да стоя на прага на дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на безбожието.” Пс.84:10 . И там е блаженството. ст.4-6.
Затова Исус казва: „Не се радвайте, че бесовете ви се покоряват, но радвайте се за това, че имената ви са записани на небеса” Лука 10:20. Той и днес говори: Не се впечатлявайте, че виждате МЕНЕ ВЪЗКРЪСНАЛ, НО удивлявайте се че вие от мъртви в грехове и престъпления сте станали нови човеци и живеете нов живот! Това „виждане” е далеч, далеч по-дълбоко. Неговото „блаженство” е далеч, далеч по-голямо! Него никой не може да ти отнеме, затова стой в него!
Сам Исус признава това блаженство на Своя ученик Петър, който изповядва вяра, която не е взел от този свят: Мат. 16:16,17.
ПРЕВЪЗХОДНОТО ДЕЛО НА ВЯРАТА
Евреи 11:3. „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието Слово, така че видимото не стана от видими неща”. Сега ние не казваме: Преди милиони години, някъде по някакъв начин при някакви обстоятелства се зародил животът, пак преди неизвестно колко години и в непроверимо далечни времена протичал еволюционен процес, докато дошъл днешният ден, а с него и ние. Сега ние имаме друга история, друго изповедание, друго отношение и пеем друга песен. Сега ние казваме: Рим 8:15; Гал 4:6,7: „Авва, Отче, Татко мой!” От подхвърлени деца на природата и незаконно родени и сираци, сме станали деца на Бога! Имаме дом, семейство на небеса и любещ Баща – Царят на цялата Вселена! Сега ние сме деца на вярата, а вярата ни сродява с Бога. Такава е ТАЙНАТА НА ВЯРАТА. И ние сме настойници на тази велика тайна! Тя не ни е посрамила!
„И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Той, Който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? КОЙ ще обвини Божиите избрани? Бог е Който ги оправдава. Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Исус е Който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който се застъпва за нас. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов, скръб ли или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овци за клане.” Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус нашия Господ.” Рим. 8:31-39.
НЕОЧАКВАНО ПОСЕЩЕНИЕ /По действителна случка/
Било преди много години, в началото на 20 век. В едно немско училище, някъде към улица „Врабча” в столицата, царяло оживление. Времето било слънчево и ведро. Настъпвали Великденски празници. Пролетта вече била тук тържествено, облечена в зеленина и, първите си цветя. На двора на училището група деца репетирали някаква сценка за празниците. Това били щастливи деца, добре облечени, нахранени и задоволени от заможни семейства. Жизнерадост бликала от всички тях, излъчвала се в ефира и се вливала в пролетния химн на радостта. От една голяма съседна къща, две очи наблюдавали картината и действието през едно малко кухненско прозорче. Втренчено и заинтересовано следели всеки изблик на творчество и непринуден възторг. Но в тези очи не се четяла радост. В тях тегнела мъглата на най-тъжния есенен ден. Пролетта не можела да влезе през малкото прозорче и да развесели тез тъжни очи. Там владеела скръбта и разяждало чувството за малоценност:
– Ето, от тези деца ще стане нещо. Те имат бъдеще! Ще се радват не само в своята игра, но и в целия си живот. Ще бъдат щастливи, ще бъдат успешни, ще дадат нещо на света! А аз какво ще постигна и от мен какво ще стане? Бедно селско момиче дошло тук да търси работа при стопаните на таз голяма и богата къща! Сега и те заедно пътуват някъде и празнуват, доволни от живота си. А за мен няма празници, няма приятели, нямам свои с които дори да споделя какво чувствам. Мога само да гледам през това малко прозорче ! Да гледам, да гледам и да гледам ! . . . .Момичето отвърна очи от гледката и тръгна да излезе някъде в голямата и празна къща. Но се спря, като закована на мястото си. На отворената кухненска врата я очакваше друга неочаквана гледка. О, каква гледка! В очертанията на отворената врата стоеше някаква светла и славна личност. Тя никога не беше виждала такава личност, а и всички които познаваше не са я виждали защото в този свят няма такива личности.
- Ти мислиш, че тези долу са по-щастливи от теб? Не притежаваш ли ти нещо, което те нямат?
Личността не говореше с думи, които се чуват с ухото, а с яснота, която прониква в съзнанието по-дълбоко и от самите думи. Този език не се говори никъде по цялата земя и все пак е най-богатият от всички!
-Ти имаш една малка Библия, от която си четеш понякога. Какво пише там?
Непознатият гост постъпваше странно. Той направи да оживеят библейски чудеса, красоти, величия и слави, посочи изпълнени пророчества и чакани обещания, показа неща, които ще станат. Там имаше край на болките и скръбта, там се очертаваше един друг свят от който лъхаше безсмъртие и вечна радост!
Пролетна вълна, по-животворна и свежа от онази вън нахлу в печалното човешко сърце. То заби с триумфа на победата. Неочакваният посетител още не си бе отишъл. Той като че ли чакаше нещо. Момичето също чакаше.
- Кой е по-богатият и по-щастливият? – чу се гласът дълбоко в съзнанието й.
- Разбира се, че АЗ, отвърна сърцето й. Аз, аз, аз съм по-щастливата! Поиска да каже още нещо на посетителя, но той си беше отишъл. Макар и като в унес, тя се зае с домакинската си работа. И никога вече не изпита онази мъка, дори и когато гледаше през малкото прозорче.
ВЕЧНОСТ И ВЕЧЕН ЖИВОТ! Ах, какво необятно море в което може да плува само роденият от Бога! Един ден в твоите дворове струва повече от хиляди години в земята на сенките и нечестието. А Ти ми предлагаш ВЕЧНОСТ? Ето това е блаженство!
Боже, вярвам в Твоето оправдание и спасение! Благодаря за предвкусата на б л а ж е н с т в о т о ! А м и н !
Не бихме се отнесли с подобаващото му внимание към въпроса за „тайната на вярата”, ако не засегнем загатнатия още в увода на това изложение крайно интригуващ въпрос: Защо вярата в Божия Син, Христос, има такава чудодейна мощ, че да промени съдбата? С какво право тя дава прощение на грехове? Как може да се прехвърли Правдата на един върху досието, сметката на друг, която е негативна – неправда и вина? И ако го прави, не е ли това произвол и пристрастие от страна на Всемогъщото Божество? Не биха ли основателно възроптали всички грешници, престъпници и рецидивисти, начело с цялото бунтовно войнство на тъмните сили: О, Боже, не можеш да правиш това и да останеш праведен, чист и свят?!
Победата на Христос е единствена и абсолютна. Но как това може да ползва мен, който съм роден в грях и нося греха в себе си? Давид е победил Голиат и това автоматически е придало победата на неговия народ над филистимците. Но тук нямаме такава уговорка. Вината на греха е лична и отговорността е лична. Правдата не е предмет, артикул, стока, която може да се разменя и придава. Законът осъжда грешника и оправдава праведния. Той не търпи манипулации и пристрастни отношения. В противен случай, цялото войнство на паднали ангели, начело с техния предводител и вдъхновител, сам Сатана, биха поискали да бъдат върнати на своите изгубени позиции в небето. Да, жертвата на Голгота е жертва надхвърляща големината на всеки грях, достатъчна да заплати всеки грях. НО НА КАКВАО ОСНОВАНИЕ ТЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛИ НА СМЕТКАТА НА друга личност и да се зачита, като негова заслуга?
Тук навлизаме в същината на разглеждания въпрос за оправдание чрез вяра – тайнствения механизъм на този трансфер на морален статус и придаване на лични достойнства от една личност на друга. Той е възможен и осъществим само чрез един единствен агент – ВЯРАТА!
Без в я р а не е възможно да се угоди на Бога. Без вяра не може да се отключи отново заключената врата. Без вяра въобще не може да се влезе в диалог с Божеството. Без вяра няма Бог и застъпничество за виновния грешник! У нас започва да се заражда скрития въпрос: ЗАЩО? Защо на вярата е дадена такава незаменима роля, че от нея да зависи „всичко? Не можеше ли Бог да направи така че хората да видят разликата между този свят, където отдавна само рекламите са хубави и Божието царство, където няма грях.? Както Сатана показа на Христос славата на земните царства, ако Бог би показал славата на Своето царство! …. Това сигурно би променило представите в този свят и би дало предимство на Благовестието пред всяка друга оферта. . . . Разбира се, Бог би спечелил спора и …. небето би се напълнило с грешници! Без да са „изработвали” спасението си, спасените биха били непокаяни грешници! И ВВЕЛИКАТА БОРБА би трябвало да започне отново. Тези спасени грешници никога не биха могли да влязат в отношението на ЕДИНСТВО, в което живее Божеството. Те никога няма да знаят как да постигнат това единство и за себе си. Защото не са се оправдали чрез ВЯРА, а са били спасени без вяра.
Нека сега си припомним отношението „Бог – Бог. Нека си припомним отношението Бог –човек. НЕКА си припомним отношението Бог – ангели, херувими, серафими и небесни цивилизации. Има ли разлика? В следващата тема ще се спрем повече на тези отношения. Тук обаче ще подчертаем един многозначителен факт: Бог не е приел да проведе „Изкупителен план”, да помогне на ангелите, а го е направил за човека. Евреи 2:16. Защо? Защото ангелите са били в позиция да избират и съзнателно да съгрешат или не. Пред тях е бил изложен пределно ясно проблемът за греха и те са могли да се върнат, дори и след като са се разбунтували. Имало е благодатен срок за оценка и преоценка на проблема. Бог е щял да ги приеме ако изповядат заблуждението си. ЧОВЕКЪТ Е БИЛ ПОДВЕДЕН, ИЗМАМЕН, ЗАВЕРБУВАН В ЛАГЕРА НА НЕПОКОРСТВОТО ПО НЕЧЕСТЕН НАЧИН. Той не подписа декларация за капитулация, но практически предаде своето верноподанство към Бога в ръцете на друг владетел, като абдикира от ролята си на Божи наместник на земята и я предостави на друг господар, поддавайки се на неговите внушения. Тук той загуби позицията си на владетел на този свят. НО и тук влезе в положението което приведе в действие Божия Спасителен, или Изкупителен план. „Където се умножи греха, преумножи се благодатта . Рим. 15:20. Божият Спасителен План е имал двояка роля: Да спаси човека и да разкрие същността на Божия характер пред целия Универс. Така проблемът за греха би намерил разрешение веднъж завинаги.
БОГ не би останал справедлив и свят, ако провеждаше Спасителния План и опрощаваше грешници произволно по Свое желание. За да може да влезе в ролята на Изкупител, Бог трябваше да плати цената на греха, а тя вече знаем е с м ъ р т . Но Бог не можеше да пожертва едно животно, нито дори един ангел, за да изкупи грешника, защото такава жертва не би имала изкупителна стойност. Изкупителна стойност би могла да има само смъртта на Самия Законодател – Бог. Тъй като Бог е безсмъртен в Своето Божествено състояние, Той е трябвало да снижи Себе Си до нивото на виновното творение, човека. И не само да снижи Себе си до това творение, но и да се квалифицира за да бъде приет, като съвършената, непорочна жертва. С други думи, Той трябваше да бъде съвършен като човек, без нито един единствен грях. Чак тогава е могъл да влезе в ролята на ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА.
„Имам власт да дам живота Си и имам власт пак да го взема.”
Йоан 10:17,18
НИКОЙ не би могъл да възрази против такъв ценностен трансфер и такава форма на откуп, защото платената цена е безкрайно по-висока от стойността на самия виновник, ч о в е к а , осъден на смърт.
ТАЙНАТА НА ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА СПОРЕД 1 ТИМ. 3:16.
Тук тя е разчленено изложена, както следва: Цитира се. Нека минем по всеки член по отделно.
Чл. 1. „Този” /Бог, Исус Христос/ се яви в плът. Първият ход на Божеството в провеждане спасителната акция на Земята е В ъ п л ъ щ е н и е . В Бит 3:15 пророчески е посочено как ще продължи Великата Борба тук на земята: Чрез „семето” или потомството на жената. Това е намек, алюзия за Божия Син, станал „Син Човешки” по силата на едно тайнствено вселяване в човешка плът. С картинен език и вълнуващ чар е описана историята за Витлеемската ясла, овчарите, поклонението на влъхвите, ангелският хор и гнева и омразата на Ирод . . . Той се роди! Той дойде и драматичната, решителна битка за Ч о в е к а започна.
СТАТУСЪТ НА НОВИЯ ЧЛЕН НА ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО
Детето Исус е записано не само в регистъра на населението във Витлеем. Регистърът на Вселената също прибави едно ново звание към онова общество, което става център на внимание за цялото небе. Човешката раса се сдобива с Младенеца, Който вековете очакват: Исая 9:6
Какви са правата на това Дете. Носейки царска кръв като потомък на цар Давид, и общочовешка кръв от майка си Мария, този нов жител на планетата идва като пълноправен член на човешкия род, на цялото човечество. НО Той носи още нещо в Себе Си, нещо извън човешката генеалогия, достигащо до предвечното предисторическо ЕДИНСТВО и ОТНОШЕНИЕ НА ЕДИНСТВО. Ис. 53:8. ”В утеснителен съд бе грабнат, а за рода Му кой ще разкаже?” Този въпрос е зададен с неотразима мощ, защото отговорът може да даде само ЕДИН Онзи, Който Го доведе и всели в този свят. За истинската идентичност на това лице с двойно гражданство светът още нищо не знае. Не знаят и Неговите сънародници, не знаят водителите на нацията, нито свещеници, равини книжници и законници. Не знаят дори членовете на Неговото семейство, нито дори майка Му и Баща Му, въпреки, че са предупредени от небето за Неговата мисия. Но има НЯКОЙ който знае, който Го познава и не е спокоен от Неговото присъствие. Цитат: Знаем Те Кой Си …” Марко 5:7; Лука 8:28. Какво виждат в Него тъмните сили на поднебесната, управителите на нечестието в този свят? Претендент! Претендент за трона на целия свят заеман в момента от „Княза на този свят. той е дошъл да откупи Своето узурпирано владение и носи в Себе Си ц е н а т а , цената, способна да откупи целия свят.
КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ ПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА НЕ СЕ СТИГНЕ ДО официалния процес, при който Претендентът ще откупи целия свят. Той предлага друга сделка: Лука 4:5-7. КОЙ не би приел такава оферта? Нимрод, Навуходоносор, Ал. Велики, Наполеон или Хитлер? Или пък Папата? А може би дори Вие, читателю? Но Той не я прие. Той беше Син Човешки, но и Син Божий. Той беше Онзи, Който каза:
АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ! Той имаше мисия за изпълнение и тя не беше в тази сделка. Той приключи преговорите с онова: „Махни се Сатана!” Така Христос запази целия потенциал на Своята мисия з а да го хвърли в решителното сражение на Голгота и да съсипе делата на Дявола. Когато нашият Представител, Посредник и Застъпник издъхна на Голгота без грях, храмовата завеса се раздра отгоре до долу и откри пътя на изгнаника обратно към неговата родина. Сключен бе НОВ ЗАВЕТ.
Чл. 2. ОПРАВДАН/ДОКАЗАН/ ЧРЕЗ ДУХА
В земната човешка мисия на СИНА , най-тясно и близко до Него стои третото лице на Божеството, СВЕТИЯТ ДУХ. Той е в зачатието, Той е в израстването и възпитанието Му, Той Го води в пустинята при изкушението Му от Сатана. Той се явява като гълъб при кръщението на река Йордан и пак Той Го изпълва навред при сложната Му и отговорна задача като Учител, благовестител, лечител, изобличител, Наставник и Приятел на хората. Исус от Назарет е достатъчно доказан като представител на Божеството и Пророк, чрез Духа.
Но има още нещо, незаменимо важно и съществено при Неговото „оправдаване в Духа”. И то е Неговата квалификация като застъпник и Ходатай за грешниците. Христос не донесе това качество със Себе Си от небето, а го придоби тук, по време на земната Си мисия: Евр. 2:9,10.
Успоредно със страданията, чрез които се усъвършенства, Точно тук и в тялото на човек, Той придоби имунитета против греха: Евр. 4:15.
Чл. 3. ВИДЯН ОТ АНГЕЛИ
Ангелите са по-високо издигната формация от нас човеците. Те са по-висши същества и между тях съществува йерархия. Те обаче, са пряко ангажирани със събитията, свързани с Божия Спасителен план, където имат ролята на „служебни духове”.Евр. 1:14. По отношение на Бог-Син, те знаят много повече от нас, защото винаги са гледали лицето Му отблизо и са изпълнявали Неговите заповеди . Онова обаче, което касае техния повишен интерес „да надникнат” . . . . е онази част от Спасителния План, където Бог става човек и живее като човек. Това придобива още по-голямо значение поради борбата със злите сили, където МИХАИЛ като представител на падналия човешки род, е приел да бъде по-слабата страна. Спорът, започнал в небето и прекъснат след първия тур на небесната война, където Михаил става победител, бива задочно подновен и следен от ангелите, не само добри , но и зли, които искат да видят какъв всъщност е Бог, лишен от божествената Си сила и облечен в човешка немощ.
Това знание и признание на демонските сили виждаме изявено и потвърдено в Деян 19:13-17, където падналите ангели показват, че много ясно правят разлика между истинското благочестие и произволни претенции. Исус бе гледан и „видян” от ангелите и приет с класата, която любимият ученик Му определя: Йоан 1:14.
Чл. 4. ПРОПОВЯДВАН МЕЖДУ НАРОДИТЕ
Името на Исус Христос е заорано в историята.” Емесон
Няма друго име, толкова популярно, толкова общочовешко, толкова свръхчовешко, толкова божествено и същевременно толкова провокиращо, толкова противоречиво действащо, толкова свързващо или разделящо хората!
Какво самият Христос казва за Себе Си?
”Аз дойдох за съдба на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.” Йоан 9:39
Мат. 24:14 е пророчество, което винаги е било в сила, но неговата кулминация и апогей са нашето време. То е било изпълнявано през всички времена, затова е наречено „Вечно Благовестие” Обаче, в най-актуалната му част, т.е. 21 в., сме свидетели на безпрецедентно изпълнение по съвременен начин и със съвременна техника чрез съвременна аргументация и благовестители. Съвременните опитности и чудеса надхвърлят архивите на цялата християнска история и вещаят завръщането на живия ХРИСТОС!
Чл.5. ПОВЯРВАН В СВЕТА
Вечното Благовестие, начело с неговата централна личност, Господ Исус Христос, е пробивно, завоевателно учение, но то не се състои в пропаганда и завербуване на членове. То е „сила Божия за спасение на всеки, който вярва” Рим 1:16. Да повярваш в Исус Христос, значи да промениш мисленето си, навиците си, приятелите си, дори най-близките си привързаности и приоритети. Както Исус каза на Никодим, то значи да се ”родиш отново”. А за да се родиш отново, трябва да умреш за живота който си живял като ”стар човек”. Това е да повярваш в Христос и то изглежда доста трудно и неприемливо на пръв поглед. И все пак, изненадващо е колко много последователи има Исус Христос, които са готови да Го обичат, да Го следват да живеят и да умират за Него и да възкръсват, да се трудят, да страдат и да се радват с Него!
Исус е „повярван в света” защото е представител на един по-добър свят, свят на истината. Ние носим в себе си копнежа по този по-добър свят и той ни липсва, дори когато мислим, че сме най-добре. А и нашият земен свят става все по-лош. Той плаши, всява несигурност и все повече изпълнява прогнозите за „усилни времена в последните дни” 1 Тим 3:1-5.
И точно ДНЕС, в тези усилни времена, Исус продължава настоятелно да призовава целия свят към ВЯРА и ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА. А нас, които вече сме изповядали, че сме Го приели пита: Ще устоите ли във вярата си? Имаме готов отговор от първите Му ученици: „Господи, при кого да отидем? ТИ имаш думи на вечен живот!” Йоан 6:67-69
Член 6. ВЪЗНЕСЕН В СЛАВА
Мисията на Христос не завършва с кръста и гроба. Той мина през кръста и гроба но продължи с триумфално завръщане в небето. Псалм 24:7-10 предава сцената при завръщането в небето. Там е посрещнат като ПОБЕДИТЕЛ И ЦАР НА СЛАВАТА. Следващият Го с вяра днес, преминава също през Голгота и евентуално, гроба, но той е участник в едно победно шествие, което достига до ВЕЧНИТЕ ДВЕРИ на Божия град. Тази е вярата в Христос, която оправдава и спасява.
„Не се радвайте, че бесовете ви се покоряват , но радвайте се затова, че имената ви са записани в книгата на живота.” Лука 10:20
„Едно голямо име между човеците е като написана в пясъка буква”. ЕГВ
Празният гроб е най-силното свидетелство за невярващите. Няма друг такъв празен гроб: С грижливо сгъната плащеница и с двама ангели край него, които да казват: „Няма Го тук! Той възкръсна!”
А за вярващите, които приемат оправданието чрез вяра, непрестанното свидетелство е Неговото присъствие в тях и Неговите заветни слова: Мат 28:18-20. А м и н !
ТЕМА 4. ОРГАНИЗАЦИЯ И РЕД ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Живеем в свят, в който спорът за Бога е вечен и няма да престане докато светът не свърши. Философията, като „царица на науките” е заангажирала ума и усилията на най-добрите свои представители, като всеки е давал най-доброто от себе си и така са довели нещата само до по-много философии. Ще бъде ли дръзко и неразумно, ако потърсим е д н а философия, която да ни даде ЕДНИЧКАТА ИСТИНА, по въпроса, който сам по себе си и по същество е също ЕДИН?
Този път няма да говоря като теолог и пастор, защото много вероятно е това да постави бариера помежду ни и някой да си каже: „Те са безнадеждно надъхани и библейски консервирани, лишени от свобода на духа и полет на мисълта! Какво друго да очакваш от тях?” Ще пренеса проблема по-далеч от себе си и от вас. А той ще си остане същия, колкото и далеч да го пренесем.
Беше преди най-малко 60 години. Бях стажант в софийската църква на Адвентистите, при един уважаван и духовно издигнат пастор.По някакви причини бяха му устроили среща с един ерудиран професор и действащ лекар, който проявяваше интерес към вярата и вярващите хора, но запазваше своето самочувствие на учен материалист. Срещата свършила и всичко, което научих за нея бяха думите на моя наставник: „Говорим на различни езици! Не можем да се доближим за един конструктивен диалог. На него му трябва нещо, като това описано в Деяния гл. 9.”
Това, което е описано в Деяния гл. 9, не се случва често и на всеки. А има не малко личности в света на науката, които и без да са ставали свидетели на ”чудеса” са приели в мирогледа си съществуването на категориите „Бог” и „Божество”. Нещо повече: Приели са ги не само информативно, а са намерили в тях своето кредо. Значи те си служат с два езика щом могат да се разбират и на двата.
Да се опитаме и ние да минем на езика на науката и научната логика без Бог. Ще стъпим на „здраво” и на ”сигурно”. Кое е това „здраво” и „сигурно”? Ами напр. самите ние. Мисля, че сме достатъчно реални и неоспорими във времето, пространството а и в самите себе си. Възражения? Едва ли! Реалните хора няма да възразят. Фантомите също не биха възразили!
Значи ние съществуваме, като научен факт! Как е станал този научен факт? Ами, строго научен отговор няма. Може би еволюция, може би извънземно преселение . . . може би имате предвид нещо друго? Моля, Прибавете и него към причините. И така, Природата е имала „способ” да създаде човека, човечеството и многообразния животински и растителен свят. Какъв точно е бил този „способ” не знаем, но резултатът е определено реален и научен – ние научно съществуваме и дори имаме водеща роля в науката. Понеже общоприетото название на този творчески способ е „еволюция”, ще го оставим да служи и на нас. Значи еволюцията ни е довела до това, което сме. Има ли причина да мислим, че тя вече е свършила работата си и няма да отиде по-нататък? Би било дръзко вмешателство в нейната природа. Тя ще продължи своето дело и ще създава нови и нови форми. Ще създаде още по-усъвършенствани живи същества, по-малко телесни и повече енергетични, които могат да живеят дори без кислород, без храна, могат да се телепортират, да пътуват из Космоса и да притежават къде, къде по-висш интелект.
Тези космически обитатели ще се организират в общества, държави и отношения, където ще има ред, организация и йерархия, а ако това е неизбежно, и конфликти и войни. Пред нас е една населена Вселена, където някой ще има и претенцията и способността да бъде пръв ръководител и разпоредител в отношенията. Някакъв „цар” или владетел някаква свръхмощна личност, която ще може да твори чрез собствените си мисли и слово, а даже да създава живи същества не по традиционния биологичен начин. Щом енергията може да се материализира при дадени условия и да заема материални форми, защо мисловната и волева енергия да не може да преминава също в желани материални състояния и форми? Ако звучи фантастично за науката на 19 век, не би трябвало да е така за нас хората на 21 век. Имаме повече познания и опит, нали? Пък и вече сме приели чудото на Природата да сътвори самите нас. Тя си знае работата, само дайте й достатъчно време и тя ще надмине очакванията ви! Това не е фантастика, а логично очакване на основата на научни факти.
Остава само да добавим още нещо и този научно умозрителен експеримент оживява пред нас: Това, което ще стане, вече е станало, защото „времето” е толкова голямо назад, в миналото, колкото и напред в бъдещето, практически неизчислимо. Тогава, честита ви една нова Вселена, в която вие без Библия и без вяра в Бог, се съобразявате с личности и чудеса, които са реални, колкото и да са ви странни , неочаквани или непознати. Ще спра до тук, за да видя дали сме заедно. И дали сме „доволни” от резултата. Наистина, удовлетворява ли ви един такъв свят и един такъв „Бог”, какъвто току-що произведохме? Аз честно казано, не съм много доволен от една Вселена и един „бог”, който е продукт на времето. По бих бил респектиран от един Бог, Който е Създател и Господар на времето!
СПОР ЗА БОГА ИЛИ СПОР СЪС БОГА?
Спорът за Бога е параван, зад който се крие спорът със Бога.
ЗАЩО да има спор за Бог? Ако няма Бог, една такава „фикс” идея би отшумяла с времето и би изчезнала от съзнанието на съвременния човек, оставайки само своите следи в историята. От друга страна, ако има Бог, защо ние да решаваме проблема за съществуванието му? Той сам би трябвало да засвидетелства себе си и да прекрати всякакво спорене. Нито едното, нито другото. Милиони хора продължават да си вярват и да спорят с други милиони, които не вярват. Спорът винаги е наличен, и Бог не предприема онова, което е във възможностите Му за да убеди човечеството и да сложи край на всеки спор. Защо така?
КРИЕЩИЯТ СЕ БОГ
В Библията, която има претенцията да е Божие Слово, Бог не веднъж е представен като „криещ се”. Той не винаги е наличен, не всякога присъства, където Го търсят и не всеки може да влезе във връзка с Него, когато Го потърси. Пророк Исая обобщава: „Наистина, Ти Си Бог, Който се криеш, Боже Израилев, Спасителю! Исая 45:15.
Прочетете в книгата Йов 23:3-9 за един такъв ревностен търсител на живия Бог и неговия неуспех да се добере до среща с Него. Вълнуващо, въпреки, че се е случило преди повече от 3,500 години!
Този искрен и истински търсител на Бога е бил благополучен, богат, влиятелен и вярващ в Бога човек.
Мислел е че познава Бога и е в добри отношения с Него. Така са мислели и неговите съвременници. Бил е на върха на социалната стълба, доволен, признат, щастлив и почитан. Изведнъж загубва всичко. Пада болен, беден, изоставен, объркан и чака смъртта си като последно избавление. В дългите дни на страдание копнее за среща с Божеството, малко внимание, разбиране, морална подкрепа..., но такъв случай не му се удава. Разсъдъкът му е запазен здрав все още и той решава: ... Какво бихте решили вие на негово място? Какво бих решил аз? Мнозина са взимали и взимат своето решение: „Няма Бог! Ако имаше, щеше да обърне внимание на усърдието и неотложността с която Го търся!” Така го съветва и жена му:
Отърви се от тази беда! За теб вече няма Бог! Похули го! Възроптай против Него и ако поне в това те чуе, ще ти спести излишните страдания! Йов няма повече аргументи за Бога, но той не влиза в спор с Него. За Йов Бог все още е Бог и той все още е в ОТНОШЕНИЕ с Него: Вижте стихове 10 и 11.
„Знае обаче пътя ми ”, Изпитва ме и ще изляза като злато.” Той прави нещо с мен и аз не съм свършен за Него. Този търсител на Бога при още по-безнадеждни обстоятелства от нашите има чиста съвест: „Кракът ми е следвал здраво Неговите стъпки и пътя Му съм държал без да се отклоня.„ ст. 11
ЗАЩО ЙОВ е така различен от много от нас?
СПОР ЗА БОГА ИЛИ СПОР СЪС БОГА?
Можеш ли да кажеш същото ти който търсиш Бога днес? Не си ли Му дал някога повод да се „провини” към теб, като се отдръпва безответно? Готов ли си да насочиш оръжието към Него като превръщаш изследователския дебат за Бога в спор и критика срещу самия Бог?
СПОРЪТ ЗА БОГА, не е ли той параван зад който се крие спорът със самия Бог? НО: „Горко на онзи, който се препира със Създателя Си!”
Исая 45:9
Да, Бог се крие, но най-главната причина за това сме ние:
Исая 59:1,2.
Отнесено глобално към цялото човечество това откровение обуславя статуквото за отношенията Бог – човек. Земята е в прекъснати дипломатически отношения с небето.. Ние сме в конфликт и на територия враждебна за Божието присъствие. Затова Бог Го „няма”!
ВЕЛИКАТА БОРБА НА ВСЕЛЕНАТА е отговорът на проблема „Спор за Бога” и на неговото пренасочване в спор със Бога.
БОГ, УНИВЕРС, ЙЕРАРХИЯ И ЗАКОН
Всичко е започнало с едно „начало”, наречено СЪТВОРЕНИЕ. Невидимата мисъл на Божеството е преминала във видими форми. От невидимото е станало видимото. „Той рече и стана”. Псалм 33:9 Евр. 11:3;
Шедьовърът на Божието творческо дело са разумни същества – ангели, подчинени на висш ред и йерархия. Смисълът на този висш ред е да обогатят Бога и себе си чрез общение, служене и висши отношения. Те трябва да спазват статуквото на своето предназначение – личности със свободна воля, които отразяват славата, силата и характера на Създателя. Техният върховен морал и висш култ е да изявят и утвърдят личността на Създателя. Бог е любов, Бог е свят и те трябва да бъдат вградени в тази основна характеристика на Божеството. Тяхната реализация и лично щастие е да съпричастват в живота на Божеството, да го развиват в личностния план на своя живот и така да участват пряко във висшия живот на своя Създател, където намират и своя висш живот. Даден им е най-висшия ранг да бъдат наречени Божии Синове и „богове”. Но между тях и Божеството е поставена разлика, каквато има между причината и следствието. Като следствие, те не трябва да пристъпват границата към Причината и да си приписват заслугите и правата на ПРИЧИНАТА. Този основен закон на тяхното съществуване е изразен чрез поклонение. Така те признават инициаторството и върховенството на Бога, Който ги обича, и Му отвръщат със същото - обичат Го и Му служат.
СВОБОДА, ЗАКОН И БЕЗЗАКОНИЕ
Бог е пълният смисъл, обем и съдържание на категорията „свобода”.
„Където е Господният Дух, там е свобода” 2Кор.3:17. Висшата форма в която свободата се изявява е законът, защото вън от определението на закона, свободата губи себе си и се превръща в хаос, т.е. беззаконие. Тя няма облик, няма характер и достойнство, няма градивна роля, а става произволна, деструктивна и пагубна стихия, или става беззаконие. Беззаконието е грях, а заплатата на греха е смърт. Рим. 6:23.
Свободата, която всяко живо творение получава по сътворение, включва и свободата за отклонение от закона. Но при такъв избор, личността приема всички последствия на беззаконието върху себе си. Заплатата на греха е смърт. Библейския доклад за предисторията и историята на греха, описва злополучния избор на осеняващия херувим Луцифер, който си е позволил да надникне в беззаконието и да вкуси от неговия непознат вкус. Той е загубил своето достойнство, чест и идентичност, превърнал се е във враг на Бога и истината и е станал САТАНА.
Езекил 28:15 Ти бе съвършен, докато в теб се намери беззаконие”
Исая 14: 12-14 Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората? .
По думите на Христос в Йоан 8:44, той е напуснал истината и се е предал на борба против нея. Така е потвърдил заявлението в Яков2:12, че свобода и закон си съпринадлежат.
ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО е отклонение от този ред и въвеждане в режим на несъгласие, неподчинение и бунт против него. Моралната свобода на разумните същества им позволява да съгрешат, но не и да избегнат последствията на греха. Заплатата на греха е с м ъ р т .
ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО И ПЪРВРОДНИЯ ГРЯХ
Бог е рискувал при сътворението на разумни същества със свободна воля. Но най-много е рискувал, създавайки Своя шедьовър ангелът на светлината, осеняващият херувим, Луцифер. При него изкушението е било най-силно, защото той е стоял пряко в Божието присъствие и е гледал върховната слава на Създателя. Главозамайващо откровение! Раждане на нови светове и Галактики! Сътворение на живот и животински видове! И поклонение на ангели! Божествени хорове и музика не от този свят! А той бе главният диригент! Имал ли е някой повече светлина? Херувимът няма причина да е недоволен, но по някакъв тайнствен начин, той е. НЯКОЙ има повече! Има НЯКОЙ на Когото и той трябва да се поклони. Има Някой, Който не само възпява творението но Сам твори! Бог Отец? Не, Той е Бащата! Без Него няма нищо. Светият Дух? Не. Той присъства навсякъде. Той изпълва и него, печатът на съвършенство, ангелът на светлината, преливащ от божествено дарование. Тогава КОЙ? СИНЪТ! Единственият, Който има ранг „БОГ” и в Когото е върховното благоволение на Отец. СЛОВОТО, което твори от нищо, защото е Бог. Центърът на Божието внимание и безусловността на Неговата любов. Онзи, Който обитава в непристъпна светлина и участва в тайния съвет на Божеството, КЪДЕТО НИКОЙ НЯМА ДОСТЪП. Онзи, за Когото е писано: „Ти Си Мой Син, Аз днес те родих”! Само Той Един познава Отец и само Отец познава Него. Мат. 11:27. Величието на небето, пълнотата на Божията любов. Само за Него Бог Отец може да каже: „Този е моят възлюбен СИН!”
Тайната на беззаконието се промъква в подсъзнанието, дълбоко, дълбоко. Като песъчинка попаднала под мантията на бисерна мида, тя гложди, смущава и расте. И постепенно изгражда и оформя перлата на з л о т о - г р е х ъ т !
„Ти беше съвършен, докато в теб се намери б е з з а к о н и е !” Какво е името на първородния грях? Пожелание? Съмнение? Себелюбие? Или гордост То е проникване в Светая Светих на личността, там, където е най-висшата връзка с Божеството –ОТНОШЕНИЕТО. То не е промяна във видимия свят наоколо, а в невидимата връзка между две личности – ОТНОШЕНИЕТО! Бог вече не може да се обича като преди. Формата и етикетът се спазват, но сърцето е раздвоено. То иска ранга на Божеството: Ще бъда подобен на Всевишния! Във Вселената, в света на безсмъртието, в тайната на съвършенството и съвършените отношения, се е появило нещо ново и непознато до сега. Появила се е нова претенция и тя е създала ново отношение, но изненадващо и неочаквано, това не е било отношението: БОГ към БОГ!
РАЖДАНЕТО НА АНТИХРИСТА
Интригата на Великата борба между Христос и Сатана започва от там, когато претендентът за равенство с Бога прегръща тази идея като своя и заживява с нея в най интимния център на своето съзнание. Поражда се лъжата и тя обсебва личността, като я изменя и превръща в „баща на лъжата”. Защо лъжа? Защото шедьовърът на Божието творческо дело заживява в раздвоен, двуличен свят. Външно той остава това, което е бил и с което е познат – ангел на светлината, пръв представител на Божеството пред разумните светове и служебни духове, пазител на Неговия закон и защитник на Неговата чест, осеняващ херувим на Неговата слава, в когото е върховното доверие на Божеството. Но тайно в себе си, той е рушител на това доверие, което се руши в самия него и се придава на небесни същества и ангели, при всеки контакт с тях. Неговата оригинална стратегия на измамата е тази, която далеч в по-късно време е заимствана от Авесалом в неговия бунт против баща му Давид. Това е записано в 2Царе15:1-6. ”Открадваше сърцата на народа”.
От позицията на своя висш ранг той неусетно е предавал своите агресивни амбиции, накърнени чувства, своето неудовлетворение, своите съмнения в справедливостта на Бога и Неговия закон. С отсенка на съжаление е чертаел някакъв по-висш ред, при който ангелите ще получат пълна свобода защото няма да са подчинени на закон. Запалвал в тях жаждата за постигане нещо по-добро и непознато. Той се е държал като свой и приятел, но е действал като чужд и като враг. В него все повече се оформял характера и личността на антихриста. Това поведение на лицемерно притворство и предателство не можело задълго да остане незабелязано, особено за Божеството.
НАПРАВИЛ ЛИ Е БОГ ОПИТ ДА ПОМОГНЕ?
Вероятно не веднъж. На претендента за Бог е било дадена достатъчно информация за опасния път по който тръгва. Той е видял безсмислието и несъстоятелността на своите амбиции. И когато небесните хорове са гръмвали във величествено хвалебствие, почти е бил готов да се приобщи към тях в подобаващия му ранг на осеняващ херувим, но нещо го е задържало. Какво ли? Това несъмнено е била неговата г о р д о с т . Той вече бил разкрил себе си. Имал своите немалко съмишленици, които споделяли неговото мислене чувства, желания. Те го следвали като свой вожд и го обожавали като свой Бог. Всяко отстъпление и признаване на грях би било унизително падение и в техните очи. Той решил да остане верен на себе си, каквото и да става. Неговата позиция станала негово кредо: Враг на Бога, антихрист.
При непадналите светове „тайната на вярата” е пребъдване в БОЖИЯ ред, запазване доверието в Бога. При падналото в грях човечество, тя е завръщане в този ред и възстановяване нормалните отношения с Бога.
Този процес е водене на война, участие в най-грандиозната война във Вселената – Великата Борба, между Христос и Сатана!
ИЗКУПИТЕЛНИЯТ /СПАСИТЕЛНИЯТ/ ПЛАН
Свободната воля, с която Бог дарява Своите висши разумни творения е голяма привилегия, но и отговорност. Това им дава право да упражнят своята свобода неправомерно и да съгрешат. Тогава виновникът попада под лична отговорност и вина. А ако инициаторът на злото увлече и някой друг в своя бунт, тогава увлеченият става жертва на измама. Реакцията на злото може да стане верижна. Конфликтът би създал два полюса - на истината и на греха. Но макар и разобличен, лагерът на греха би хвърлил петно върху Създателя обвинявайки Го в несправедливост и диктатура към Неговите творения. Така, имало е три основни причини, поради които Бог е трябвало да има план за противодействие.
Първо, самият оригинален нарушител на небесния закон е трябвало да бъде неутрализиран, като или бъде лично убеден в своето заблуждение и се отрече от него пред всички пред които го е изповядвал, или да понесе изискването на закона за греха.
Второ, евентуално подведени и увлечен в бунта жители на небето, който стават жертва на измамата на греха, т.е. биват подведени, да бъдат просветени и доведени до доброволно напускане позицията на бунта и
Трето, Реабилитация на самия Бог и възстановяване чистотата на опетненото Му име. В таен предвечен съвет на Божеството, в Неговият триличностен състав е бил изготвен така нареченият СПАСИТЕЛЕН ПЛАН или ИЗКУПИТЕЛЕН ПЛАН. Той предвиждал започнатата титанична борба между Христос, второто лице на Божеството и Сатана да се проведе нагледно пред целия Всемир, така че всяко живо същество да може да проследи двете воюващи каузи и да реши веднъж завинаги за себе си проблема за греха.
ЗАЩО САМО БОГ МОЖЕ ДА ОТКУПИ ГРЕШНИКА
В закона и реда управляващи Божията Вселена, отношението между Създателя и всяко Негово създание е лично. То почива на междуличностен завет между Бог и Неговата творба. Тази връзка не може да се прехвърля на трето лице защото е въпрос на личностен морал и лично ОТНОШЕНИЕ. Привилегиите и отговорностите на личността са лични, както между баща и неговата рожба..
По силата на това родство, което е повече от кръвна връзка, Бог има моралното право да се застъпи за Своята „рожба” и да я откупи от смъртната присъда, но само с цената на с е б е ж е р т в а . Бог е трябвало да даде тази цена и Той я е дал: Йоан 3:16. Така, цената платена веднъж завинаги е валидна за всеки, който идва с вяра при Бога за спасение.
Така тя е дадена в предплата за всички поколения, които ще дойдат след Голгота и за всеки, който представи редовен документ за участие – вяра.
ПРЕОТКРИВАНЕ НА ВЯРАТА
Създаден да живее в условия на невинност, човекът е имал в я р а т а като доверие в Божиите думи. Затова атаката на рушителя на вярата е била върху тях: „Истина ли рече Бог? Бит. 3:1. Врагът не се съмнява в съществуването на Бога. Той подлага на съмнение думите Му. Когато съмнението е прието, последва действие на съмнение, а действието под съмнение е грях. То е отстъпване от вярата. Божият Спасителен план е предвидил такова злополучно развитие и е включил начин за завръщане към вярата и спасение. Първият знак на спасителна вяра са били жертвите, които Адам и Ева принасят редовно след изгонването им от Рая. Техните потомци, които приемат и практикуват този външен белег на вярата са наречени БОЖИИ СИНОВЕ.
АВРААМ БАЩАТА НА ВЯРАТА.. Бит. 15:6
Изгонен от прякото присъствие на Бога и лишен от привилегиите на това състояние, човекът трябва да постига целите си с помощта на природните закони. Но над природата лежи проклятие и това не го приближава към Бога. Бог прави опит да събуди отново вярата в човека:
Бит.15:6 Авраам повярва в Бога. Божиите думи са в разрез със природните закони, но Авраам приема Божиите думи. Това му се вмени за правда.
Такава вяра не е само знание, информация, съгласие. Тя е „отношение” към Някого, водещо към действие, стъпване на нещо, което го няма, нова опора. Върху такава вяра Бог може да гради. Векове по-късно, Мойсей ще трябва да преоткрива в я р а т а и за това не му стигат Божиите думи и знамения. Виждаме с каква неохота приема той да върви по пътя на вярата. Обаче, приел веднъж пътя на следване Невидимия, води по него цял народ. И този път извежда самия него в един по-добър свят.
Като обобщение на това, можем да кажем: Ние не сме сами в огромната Вселена. Има и други светове, има и команден център. Там е седалището на Онзи, Който се представя, като „Аз съм” и заявява че е Авторът на тайнствената и голяма Вселена. Той Се „крие”, когато е необходимо, но Се „открива” когато иска. Записаното в Деяния гл. 9 е случай на такова „откриване” и потърпевшият, или „героят” на тази необикновена среща с „трансцендентното” нарича мястото на Неговото обиталище” „ТРЕТОТО НЕБЕ”. 2 Кор. 12:2.
Така, нашата представа за Вселената се обогатява с три степени за названието „небе”:
Първото НЕБЕ е атмосферата около нашата планета, където летят птичките и облаците до където има въздух.
Второто НЕБЕ е стратосферата или Космическото пространство където са звездите, съзвездията и галактиките.
Третото НЕБЕ е центърът на „непристъпна светлина”/1 Тим. 6:15,16/, където обитава Бог и никаква наука не може да открие и изследва.
КАКВА УДИВИТЕЛНА и грандиозна панорама! През телескопа на ВЯРАТА ние виждаме невидимото! И очакваме славното: Да видим ЦАРЯ В КРАСОТАТА МУ! Ис. 33:16.
Тема 5. НЕБЕСНАТА ВОЙНА
„И стана война на небето: Михаил и Неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели, но те не надвиха и не се намери място за тях на небето. И беше хвърлен големият змей, старовременната змия, наричан Дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него. И чух силен глас на небето, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог.” Откр. 12:7-12.
КОГАТО всички средства за миролюбиво решение на конфликта били изчерпани, в небесните селения избухнала война. Това, което Йоан вижда на Патмос е обобщена картина на една продължителна война, която започва в предисторически времена и завършва с триумфа на Голгота където врагът на Бога е окончателно разкрит пред цялата Вселена и окончателно декласиран от претенциите си. От тогава, той вече е прикован само тук на земята, където все още държи като заложници онези от човеците, които чрез вяра се обявяват като поданици на небесното царство. Той вече няма достъп до небесните селения и не може да работи повече с непадналите светове. Затова гневът му е насочен към тях, които приемат и продължават каузата на Божия Син Исус Христос.
Апостол Петър предупреждава: 1Петр.5:8.” Противникът ви дявола като ревящ лъв обхожда и търси кого да погълне”.
Изгубил битката със прекия си съперник, духът на съпротивата насочва вниманието си към Църквата. Тя едничка не е под неговата власт. Исус заяви пред Петър, че на неговата вяра ще основе Своята църква и силите на ада няма да й надвият. Мат. 16:18. Как да се разбира това? Църквата ще приеме тайната на вярата и ще стане стълб и крепост на истината. Тя ще е свидетел на истината и ще изобличава измамата. Тя ще прогласява „вечното благовестие”, ще пази себе си от влиянието на света, ще обича и чака своя Господ да се завърне, както обеща. НО. . . Но ще бъде мразена и гонена от все още владетеля на този свят.
ЕДИНСТВОТО НА ВЯРАТА. Ефес.4:11-13.
Войната, започнала на небето се пренася тук на земята. Сега на фронтовата линия е Неговата Църква. Тя е изпратена във враждебна среда да свидетелства за истината, която по същество е сам Исус Христос. Йоан 14:6. Ще бъде мразена, гонена, преследвана, но ще бъде непобедима, докато е в ЕДИНВСТВОТО НА ВЯРАТА. За първата апостолска християнска църква четем: Деян. 2:44-47.
Сега, тук на планетата Земя е присадена една небесна култура, едно ново насаждение, което показва чудни качества, непознати на земните владетели и историци. Без революции, без насилие, без война, а съвсем доброволно и хуманно, в братски дух, се създава един СОЦИАЛИЗЪМ, едно общество, което надминава утопията на Томас Моор и то при едни напълно реални, социални и исторически условия!)Ще успее ли то да противостои на реакцията на един враждебeн свят? Ще може ли да се съпротиви на „змея” който е върховния управител на този свят?
ВРАГЪТ ПРОТИВ ИСТИНАТА
В своя таен съвет с легиони, били някога светли, но сега паднали ангели, князът на този свят обсъжда своята стратегия. Тя е насочена против носителите на истината – християните. Вече имат историята на ранната християнска църква. Те са били отлъчвани от синагогата, затваряни и измъчвани от езически жреци и императори, горени на клади и хвърляни на зверовете за зрелище по арените, имуществото им е било разграбвано, разделяни са били от семействата си и убивани. И какво? Само се умножаваха, растяха, славеха Бога си и печелеха симпатиите на всички порядъчни хора сред езичниците. Самите им врагове можеха да се учат от тях на граждански ред и отношения. Те имаха само една голяма вина, която ги правеше виновни: Поклонението на техния Бог и пазенето на тяхната в я р а, вярата, предадена веднъж завинаги на светиите и свързваща с единството на Божество.” Един Бог, една вяра, едно кръщение”. Ефес.4:5. На тази КАНАРА ще основа Моята Църква и силите на ада няма да й надвият. Мат. 16:18.
Врагът наблюдава крепостта на и с т и н а т а и иска само едно: Да влезе вътре в нея и да я завладее. Но как?
РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ
Този крилат девиз ни е познат от историята, но там той е дошъл от един друг свят, където е нанесъл непоправими поражения. Римските завоеватели са го използвали при своите войни, но неговото оригинално приложение е било горе, в света откъдето дойде князът на този свят. Там той раздели много невинни и щастливи личности от тяхната вяра, и от техния Бог, раздели ги от истината. Раздели ги и един от друг, като ги накара да се обвиняват един други и дори да се мразят, въпреки че действат в един екип и вървят в един път. DIVIDO ET TEMPERA! Колко силен беше този ход в небето! Цяла армия от ангели последваха Луцифер. Колко резултатен стана и тук в човешката история:. Държави и царства падаха под неговата мощ. Железният Рим съкрушаваше и завладяваше света. Картаген, Юдея, Египет, Гърция . . . . А сега тези християни! Не са никаква военна сила, а са така задружни и единодушни! До вчера бяха като всички други, а като приемат тази нова вяра стават други, променят се и не зачитат вече традиционните божества и култове. Не са и удобни за политиката на държавата. Всички се променят, като станат християни! . . . Променят ли? Как не! Човекът си е човек независимо от изповеданието. Той може само да бъде временно опиянен от някаква идея, но всичките му инстинкти са в него и могат отново да бъдат задвижени. Църквата! . . Със сила не можа да бъде разбита и превзета, но дали . . . Геният на злото прави своя прецизен и безкомпромисен анализ: Учениците на Христос не се ли караха помежду си? Не си ли завиждаха и не се ли бореха за първенство? Един не се ли отрече от своя Господ? Друг не Го ли предаде за пари? Да, те носят в себе си разделението. Необходимо е само то да се поощри и активира вътре сред тях Тогава пътят за проникване в Църквата ще бъде открит. Сатана черпи своята нова стратегия от своя опит в небето. Там заговорът беше разкрит и прекъснат, но тук е Земята където всичко е под негов контрол- власт, влияние, средства и утвърдената традиция на историята. Ами ако вместо да се превзема отвън, Църквата се промени отвътре? Историята ни докладва за един странен обрат в живота на великата римска империя.
Изведнъж един езически император решава да приеме християнството като официална религия. Дори с цената на съпротива той успява да се наложи и да покръсти цялата огромна държава. В началото на 4 век гоненията спират. Храмовете и общественият живот се отварят за християнското благовестие. Независимо от това, че причините за този обрат не са евангелски, а политически и държавнически, официалната религия в Римската империя става християнска. Разбира се, християнска само по име, защото в регистъра на светиите и светите празници и обичаи влизат всички доскоро действащи езически имена, примесват се с християнски и се получава едно „покръстено езичество” Сега служителите на църквата са с друг статус. Те са привилегировани, влиятелни и добре платени. Новата християнска църква бързо забогатява материално, но обеднява духовно. Енориашите се предават на светско преуспяване, а грижата за духовна просвета и благочестие се предоставя на професионалното духовенство. Грижата за вероучението е поета от църковните отци, а народът се черкува далеч от примера на беряните в Деян.17:11. Така бива подготвен пътя за следващия решителен удар против чистото християнство – превръщането на църквата в папска. При този вид църква врагът не само влиза сред Христовото общество, но и оглавява църквата, като я превръща в свой инструмент за борба против истината. Това е триумф на доктрината „Разделяй и владей, защото този вид църква наистина разделя:
1. Миряните от клира. Не са вече братя и сестри с равни права, а водещи и водени.
2. Вярващите от Божието Слово. Отнема Библията и я забранява за лично ползване. Притежаването и тълкуването на Божието Слово е право само на свещениците и то на един от трите езика: Гръцки, латински и еврейски.
3. Личния достъп на поклонника до Бога, като го праща при изповедник, който може да опрости греха му, след като го чуе и научи.
4. Самите миряни един от друг, като им отнема братското общение, споделяне и молба един за друг, а ги заменя с обреди, литургии и меси. Поклонникът вече няма личен религиозен живот, а друг го прави за него. Накратко:
Папската богослужебна система ОТНЕМА ТАЙНАТА НА ВЯРАТА И ВЪВЕЖДА ВЯРАТА В ТАЙНСТВАТА. Силата на благовестието бива обезсилена от:
Молитва и поклонение на светии, опрощение на грехове от човеци, мистика и мистични учения, Индулгенции и търговия с такива, изкупление чрез дела и жертви, самоизтезания, обети и свети пътувания, чистилище и застъпничество за мъртви, търговия с авоарите на светиите, заплащане за бъдещи грехове, учението за транссубстанцията . . . И всичко това начело със принципа на Йезуитите: Целта оправдава средствата!
Така, в продължение на много векове, принципът „Разделяй и владей” е господствал над Божия дом, Църквата. Светилището Му е било тъпкано и сквернено. Апостолите са отправили предупреждение против такъв развой на събитията в Църквата още през първия век: 2 Сол. 2:1-4.
Във всичко това, принципът за оправдание чрез вяра е изместен и заменен от опита за оправдание чрез дела. С езика на книгата Битие, това трябва да се нарече: Каинова жертва.
КРАЯТ НА НЕБЕСНАТА ВОЙНА
Започнала на небето и пренесена тук на земята, ВЕЛИКАТА Борба между Христос и Сатана е в разгара си. Тя вече не е за позиции на небето, а за решаване на всемирния конфликт тук в последното убежище на злото. Силите на мрака се готвят за отчаян отпор против силите на светлината. Исус иде в тройна слава за да изпълни обещанието Си за ново небе и нова земя, в които ще царува правда.2 Петр. 3:13 Какъв ли е последният ход на врага на истината, с който той не може да предотврати тържеството на истината, но може да прибави още някоя душа към своите трофеи, с които ще бъде хвърлен в огненото езеро? Този въпрос придобива изключителна важност, когато го отнесем към моята и твоята душа. На чия страна ще сме в края на войната?
СПАСЕН ИЛИ ИЗГУБЕН?
При засягане въпроса за мирогледа в началото на това и изложение, не казахме всичко. Не съпоставихме преходността на човешкия живот със жаждата му за вечност. Не застанахме пряко пред дилемата на Христос за реализацията на човека като човек. Тук вече сме длъжни да го направим. Мат.16:26 . „Каква полза, ако спечели човек целия свят, а изгуби душата си?” Животът не е само печалби. Той е и загуби. Последната загуба е самият живот. А после? Ще чуем разни отговори, но добре е да чуем и Божието Слово:
„Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро или зло.” 2 Кор. 5:10
„Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.” Римл. 14:10.
„И както на хората е определено веднъж да умрат, а после – съд”.
Евр. 9:27
Смъртта не е краят. След нея идва Божият съд. А знаете ли какво значи да си на съд пред Бога? Да си на съд пред Онзи, Който знае всичко за теб и е направил всичко за теб да се спасиш, а ти да си направил всичко за да го избегнеш? Да нямаш защита и оправдание пред Онзи, Който няма да допусне нищо нечисто да влезе в Неговото Царство? Готов ли си за такъв съд? По-добре навреме чуй истината: „Страшно е да падне някой в ръцете на живия Бог!” Евр. 10:31. Във Великата Борба няма неутралитет. Животът ни е воюване на една от двете страни. Не можем да служим на двама господари. А знаем ли на кого служим? Как можем да разберем?
ТЕСТ ЗА СИНОВНОСТ
Нека си припомним един текст от Библията: 3 Царе 3:16-28. Там се разказва как веднъж при цар Соломон се явили две жени за да искат правосъдие от него. Случаят бил уникален за съдебната практика във всички времена. Двете жени – майки, спорели за това чие е едно малко бебе. И двете го обявявали за свое. Необходима била кръвна ДНК проба. Но тъй като по онова време такава не се правела, царят прибягнал до един много оригинален тест за майчинство. Той поискал да му донесат остър меч и заповядал да разсекат кърмачето и да дадат по половин от него на всяка от жените. Този тест се оказал по-показателен и от ДНК проба. Истинската майка не издържала на това хирургическо решение и се отказала от претенциите си, само и само детето да остане живо. Другата приела с безразличие решението. Майчиното чувство помогнало на царя да вземе правилното решение и той отсъдил да й дадат живо детето.
Божият тест за синовност, с който Той познава кои са Негови е ВЯРАТА. Но не вярата на Вааловите пророци и моавските жрици, не вярата на тълпата, която търси хляб и риба и днес вика Осанна, а утре „Разпни Го!”, „Разпни Го!” А вярата на Ной, който строи ковчег, вярата на Авраам, който жертва сина си и на Стефан, който вижда небесата отворени и сияе дори когато го убиват с камъни.
„С вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове, угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слаби ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски, жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение. А други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници . . .
„Те, за които светът не бе достоен се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята Евр. 11:33-38.
Това е Исусовата вяра, която е същата и днес в 21 век. Тя може да започне със случайно действие, с нищожна искра и да е като дрезгавината на разсъмване, но която расте и преобразява личността и съдбата; вярата която побеждава този свят и ни въвежда в царството на светлината. Тя ни прави синове и дъщери на Бога, деца на светлината. Това е Божият тест за синовност, чрез който Той разпознава Своите Си и ги приема в Своето лоно: „ Твърдото основание Божие стои и има този печат: Който призовава името Господне, да отстъпи от неправдата.” 2 Тим. 2:19.
И днес, спасителната вяра казва: ”Ще стана да ида при Баща сиосп. „ Лука 15:18. И днес тя довежда блудния син у дома, а оставя считания за порядъчен син вън от радостта на спасението.
Децата на вярата отговарят на един вътрешен зов за синовност и небесно сродство. Гал. 4:6.Те няма да бъдат разочаровани от най-добрия Баща, който е създал родителското чувство. Исая 49:15. Той копнее да чуе гласа на истинската СИНОВОНОСТ, НА СВОЕТО ТЪРСЕНО И НАМЕРЕНО ДЕТЕ.
Чрез вярата си и делото на Христовия Дух в тях, верните са не само реабилитирани от греховете си, но са станали ново създание, поданици на Божието Царство.
При все това, ТЕСТЪТ ОЩЕ НЕ Е ЗАВЪРШИЛ с обявяването ни за деца на Бога. Ако сме удостоени да носим името на небесния ни Баща, длъжни сме да го носим достойно, като показваме приликата си с Бащата. Длъжни сме да влезем в отношението, в което Той ни е въвел, а то е: ВЕРНОСТТА, ПОСЛУШАНИЕТО ОТ ЛЮБОВ. Вяра без любов е фанатизъм. И бесовете вярват и треперят, но не обичат и не проявяват послушание. Вярата не само ни въвежда в ново звание, но тя е стълба, водеща в нов живот: 2 Петр. 1:3-8.Тази част на теста би дисквалифицирала мнозина, които са преминали успешно първата част.
Когато вярата ни не е облечена в съответни дела, а е само показност, самоцелна декларация, тя показва липса на живот. Апостол Яков я нарича: „мъртва”. Дали това още веднъж не помага да разберем думите на Исус в Лука 18:8?
НЕБЕСНАТА ВОЙНА В ЛИЧЕН ПЛАН И НА „ТИ”
МОЖЕ да се съмняваш в небесната война, но в нейната проекция в себе си не можеш да се съмняваш. Тя е в теб и ти си в нея. Всеки ден, всеки час, всеки миг ти воюваш. Но КОЙ си ти? Войната започва още тук в подлога на изречението. КОЙ воюва? Едно „Аз” не е достатъчно да се идентифицира личност. И злото има свое „Аз”, както и доброто, обаче те не са едно и също нещо. Когато воюваш, уточни първо КОЙ воюва и за какво. Казвам това не от риторика, а от личен опит, защото може да се окаже, че воюваш под чужда идентичност и то против себе си. Небесната война е започнала от този пункт и на това ниво-подмяна на съзнанието за идентичност. НЯКОЙ допуснал промяна в съзнанието си и тя го е довела до промяна в ОТНОШЕНИЯТА МУ. Промяната в отношенията му е затвърдила в него съзнанието за друга личност, друг образ, който той приема за свой и влиза в ролята на опонент, съперник, антипод и враг.
Такава е тайната на греха.
Ти си си ти, но за теб се борят две противни сили, две съзнания, две съдби. И ти можеш да избереш да бъдеш „себе си” под всяка една от двете, но не винаги усещаш как се определяш като една или друга идентичност. Понякога казваш за нещо, което неблагоразумно си направил: Как можах да го направя! А си бил пак „ти”. Тогава защо се чудиш? Какво има в теб, което се променя? Един център, от който се управляват всички подбуди, чувството за идентичност и ОТНОШЕНИЯТА. Библията нарича този център „СЪРЦЕ” и ни съветва:
„С най-голямо пазене пази с ъ р ц е т о си, защото от него са изворите на живота!” Притчи 4:23
Победата на Исус, като представител на човешкия род, Син Човешки, се дължи на това, че Той опази съзнанието за Своята идентичност и не отстъпи от нея. Това Му позволи да бъде в непрестанна връзка с небесния център и да получава съвети и сила за всяко създадено положение. В това Той е единствен и идеален пример за следване от нас. Всички ние постъпваме „смесено” ту като „нов” човек, ту като „стар човек”. И затова имаме ту победи, ту поражения. При положението ни като борещи се за спасение грешници, това е неизбежно. Праведният седем пъти пада и става. Пр. 24:16.
Падания и грешки са докладвани за почти всички признати за верни Божии служители. И от тях ние се учим, както и те самите са се учили. Добре, че е така, защото се убеждаваме, че има промяна, идва време, когато грешките намаляват и намаляват до пълното им изчезване.
В нашата борба с греха и несъвършенството, имаме уверението, че небето е на наша страна и ни разкрива опасните планове на противника за да не попадаме в неговите примки. Не сме в неизвестност за тях. 2 Кор. 2:11
В духа на разглежданата тема ударението пада върху онази форма на душевна агресия, когато врагът атакува нашия статус като духовни личности и нашия „имидж” като такива. Достатъчна е една пролука в нашето съзнание за да активира там друго „АЗ”, да ни накара да го проявим някак, а после да ни накара да го приемем за свое неизменно качество или дело и да започнем да го защитаваме като такова. Тогава ние сме променили себе си и воюваме против себе си.
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ТОВА СВОЕ „АЗ” В СЕБЕ СИ, което ще ви съпътства през целия живот! И ако не сте се опазили не му давайте място и време да се настани там трайно и да се чувства „у дома си”. Поканете го или доброволно да напусне личната ви територия, или го изхвърлете насила. Тук насилието е чест и дълг! Така е постъпил Бог със злото, така постъпвайте и вие.
ЗАЛАГА ЛИ врагът на тази манипулация и обсебване на съзнанието за идентичност? И още как! Заради него, Давид нямаше сила да респектира синовете си, защото в тяхното „Аз” имаше нещо от неговото „АЗ”. Заради това Ирод обезглави Йоан Кръстител, въпреки симпатията си към него, защото идентичността му беше разделена от неговото фалшиво чувство за чест и слабостта към неговата дъщеря Саломе. Заради това Исус беше подложен на обществен позор и поругание с трънен венец, с наметало за подигравка в сцени на сарказъм и унижение. Онзи, Който докрай запази Своята връзка на достойнство и вярност към Божеството, бе насилван да помисли и повярва, че се е провалил и е отхвърлен.
„В угнетителен съд бе грабнат, а за рода Му, кой ще разкаже” Ис. 53:8
СПОДЕЛЯНЕ НА ЕДИН СЪН . . .
Беше снощи, събота вечер на 28 Ноември, 2020 година. Бях току що написал по-горните редове и станах да се раздвижа из къщи и свърша някои дребни неща. Телевизорът беше пуснат и по него течеше едно старо интервю на Кеворк Кеворкян с професор Александър Чирков. Забележителният сърдечен хирург беше съвсем наскоро починал и това беше в негова памет. Разделях вниманието си между моите работа и екрана, така че не помня всичко. Обаче нещо спря вниманието ми и го запомних по смисъл. Той говореше за два вида отношения между хората, които бяха формулирани в две фрази:
„Споделяме едно легло, но не споделяме един сън”
Другата фраза беше в реципрочен, обратен ред:
„Не споделяме едно легло, но споделяме един сън”
Не можах да чуя подробностите около произхода и приложението на тази сентенция и не зная поводът за споменаването й. Но тя ме впечатли. Аз просто я пренесох в реда на мислите с които работех и бях крайно приятно изненадан от огъня който излезе от нея, огън какъвто ми бе нужен за финала на тази тема.
ОГЪН! Да, вечния о г ъ н на вечните неща! Огънят на Духа и безсмъртието! На жаждата за живот и съвършенство! Огънят на онова, което не гасне, не се износва и не остарява! Огънят на победа над ГРЕХА И смъртта и възкресение за НОВ ЖИВОТ!
ЛЕГЛОТО остарява, запустява и остава празно. . . Но СЪНЯТ не остарява, не боледува и не умира! Той живее вечно и води към безсмъртие! Да споделяш легло и да споделяш с ъ н - колко близо на вид, а колко далеч едно от друго са тези неща! . . Аз нямам предвид сън в който Яков сънува Рахил, а сънят който той сънува във Ветил. Бит. 28:11-17. Няма такава стълба в целия живот на Яков. Има я само в съня му – СЪН, по-истински от всичките дни на живота му! СЪН, чието споделяне е БЛАЖЕНСТВО И което остава БЛАЖЕНСТВО, колкото и далеч да е този с когото го споделяте!
Сънувайте този СЪН, внушавам ви, СЪНУВАЙТЕ ГО!
Сънувайте вечната красота, докато сърцето ви премалее!
Сънувайте и с т и н а т а , която търсите!
Сънувайте ПРАВДАТА, която ви о п р а в д а в а !
Сънувайте близостта топлината и радостта, от които винаги се нуждаете!
Сънувайте ЛЮБОВТА, която ви обогатява, дори когато е само сън!
Сънувайте всеки ден, всеки час и всеки миг, докато сънят ви се сбъдне в живота ви, а животът ви стане най-хубавият СЪН!
Сънувайте СЪНЯ, който винаги е БЛАЖЕНСТВО, но е БЛАЖЕНО БЛАЖЕНСТВО, КОГАТО ГО СПОДЕЛИТЕ! СЪНУВАЙТЕ БОЖИЯ СЪН! А м и н !
ТЕМА 6. ВЕСТ ЗА ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА:
ВЯРАТА ПРЕЗ 21 ВЕК
Някои не вярваха, че ще има 21 век. Но той дойде и вече една пета от него изминава. Каква е равносметката за отделния човек и човечеството като цяло? Спечелихме ли или загубихме? Зависи от гледната точка. Но най-основното, което беше и в миналото си стои: Пак страдаме, пак има недоимък и световен глад, пак воюваме един срещу друг, пак остаряваме и умираме. И пак живеем със страх и страхове, които ни прояждат от вътре и отвън. И пак не знаем къде отиваме. . . Спомням си един стих от поезията на автор от детските ми години:
„Като утеха сетна, проблясват небесата . . . ” Николай Лилиев
Това беше отдавна. А днес? В навлезлия вече чувствително 21 век, може ли жителят на планетата да погледне нагоре и да каже: Все пак, там ми е надеждата и утехата? Едва ли. Той все по-малко гледа към небето и очаква от небето. А е в криза! Разкъсван е от проблеми, болен е от болест, чиято диагноза не смее да произнесе на глас, но таи в себе си като смътна присъда: Човекът е изчерпан! Човечеството е изчерпано! Творческите сили на света са изчерпани! Не се създава вече нищо велико, стойностно и голямо. Всяко вълнение и голямо да е, не е трайно, крие в себе си неудовлетворение, разочарования и съмнения. Не носи наслада, мир и блаженство.
СВЕЪТ ДНЕС НЯМА ИДЕАЛИ – ВЪЗВИШЕНИ, ВЪЗВИСЯВАЩИ И ДАРЯВАЩИ ЩАСТИЕ. А от това следва пълен декаданс в култура, наука и изкуство. Идеалите на древността, записали името си в историята и изживени със сила за своето време, не бяха заменени с нещо по-добро. Напротив, те бяха погребани! Да, погребани, но не под развалините на двете световни войни, а под разцвета на новото постмодерно време и съвременна демокрация. Животът все още се цени, най-вече собствения, но като привилегия да се консумира, а не като шанс да се гради характер. Ценностната ни система страда, лишена от нещо съществено. Не ни вълнува вече вечното , а прехвърляме усилията и целите си върху „днес” и „сега”. Опитахме всичко и отрекохме всичко. Изследвахме земята и морето до дъно и не намерихме нито мир, нито сигурност. Животът свършва бързо, а нерешените проблеми растат и се трупат върху нас . . .
„Като утеха сетна проблясват небесата” . . . Натам поглеждаме вече много сериозно. Хвърляме огромни средства за да се свържем с извънземни цивилизации. В представите си вече населяваме Космоса със собствените си болести: недоверие, страх, алчност и звездни войни. . . От такива небеса обаче, не идва утеха. Населението расте, а земята става все по-малка, все по-тясна и по-замърсена. Корона вирусът промени поведението ни, но не промени характера и отношенията ни. Редуват се изобилие и недоимък, но и в изобилието пак сме ограбени: Хлябът и храните, които консумираме не са вече същите, нямат вкус и сладост. Идеите, с които живеем са странно обеднели на идейност, на облагородяване духа и не ни задоволяват.
А в религията и християнската ВЯРА няма вече небе! Всичко е тук на този свят и Бог се подчинява на лидери и духовни водачи. Те са се самоопълномощили да създадат нов ред на земята и Божие царство от нов тип. Това време и това състояние на света вижда Христос, когато казва: „Ще намеря ли в я р а на земята?” Лука 18:8.
За наша утеха, насърчение и висша радост, това е времето когато вестта за оправдание чрез вяра намира своя фокус, пълнота на развитие и завършек.
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА И ВЕСТТА ЗА ТОВА ВРЕМЕ
Бог е същият през всички времена /Евр. 13:8/ но знанието за Бога не е едно и също в хода на времето. То е развиваща се тайна и разрастваща се светлина, която расте от нула до безкрайност. То е като утринния здрач, който просветва постепенно докато стане съвършен ден. Притчи 4:18. Апостол Павел нарича „невежество” в Деян. 17:30, традиционните религиозни познания на атиняните, когато им благовести истината за истинския Бог и възкръсналия Исус. Самият „нов завет” е една нова степен на развитие във вярата на Божия народ, спрямо патриархалното и юдейското богопознание в Стария Завет.
Това ново, по-добро познание за Бога и Неговия изкупителен план с човеците, не отхвърля старата по-малка светлина, но я поглъща в себе си и заедно с нея въвежда в по-голямата светлина на надлежното време. Така истината расте и води истинския поклонник в истинско поклонение, както казва Исус в Йоан 4:23,24. Апостол Петър нарича тази координираност на богопознанието в синхрон и контекст със съответното време, НАСТОЯЩА ИСТИНА. 1 Петр.1:12.
Една и съща вяра в един и същи Бог е разполагала с различна „настояща истина” през различните исторически моменти. Например, времето на Ной, Авраам, древния Израил са имали своя конкретна вест към човечеството, а в своето време Христос и апостолите, без да отричат миналото, градят една нова, много по-пълна картина на богопознанието. Всяка „настояща истина” за своето време е срещала съпротива от утвърдените системи на поклонение, но се е налагала като се е оказвала права както във фактите, така и със своята боговдъхновеност и подкрепа от писаното Слово.
А ДНЕС, 2000 години след старта на Новия Завет и неговата вест за оправдание чрез вяра във възкръсналия и възнесъл се в слава Христос, имаме ли съответна вест, която да стои на дадената до сега и да я надгражда със своята актуалност, навременност и да отговаря на потребностите на съвременния човек от 21 век? Имаме ли днес НАСТОЯЩА ИСТИНА? Би трябвало, защото Христос обеща да дойде пак и завеща да бъдем будни за хода на събитията и времето: „А когато видите всичко това, изправете се и повдигнете главите си, защото избавлението ви наближава.” Лука21:28.
ИМА ЛИ, това последно време, което е нашето време, своя „Настояща истина”? И има ли съответна ВЕСТ към човечеството? ДА и тя е закодирана в книгата Откровение на Библията и представена образно, като ТРИ АНГЕЛИ, летящи един след друг и прогласяващи съответна част от едно послание към световното население: Откр. 14:6-12.
КАКВО по същество е съдържанието на тази вест? Тя е зов за завръщане от настъпило отстъпление. Това включва:
Поклонение към един жив Бог – Творец и Създател на всичко.
Възстановяване авторитета на Божия закон, включително съботната заповед.
Обявяване на световните официални християнски църкви за въведени в езически небиблейски учения и практики под названието „Вавилон”.
Зов за напускане номиналните традиционни и всенародни изповедания и приемане вярата, която е легитимна пред Бога, библейска и единствено годна да даде оправдание.
Подновяване и активиране на” Блажената надежда” за среща на вярващите с Господ Исус Христос и живот вечен с Него.
Христос не е мит, срещата с Него не е химера. Викът на времето е: Христос иде! И този аспект на вестта не е просто пропаганден, а реформаторски. Народът на ВЕСТТА я подкрепя с промени в практиката и навиците на живота си. Той предлага нагледен модел на вестта си.
ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ И ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА
На пръв поглед възниква въпроса: Какво общо имат трите ангелски вести с оправданието чрез вяра? Не ги ли делят 2000 години и не са ли те „настояща истина” в различно време? Нека се отнесем до Духа на Пророчеството, който е в основата на създаването и поддържането на адвентната доктрина.
„Третата ангелска вест е прогласяването на Божиите заповеди и вярата на Исус Христос. Божиите заповеди са били прогласявани, но „вярата на Исус Христос” не е била прогласявана като такава с равностойна важност, законът и благовестието вървящи ръка за ръка. Нямам думи да изразя тази тема в пълнотата й. ИСУСОВАТА ВЯРА, за нея се говори без да бъде разбрана.”
3 SM 172.2
„Няколко души ми писаха, интересувайки се дали проблемът за оправдание чрез вяра е вестта на третият Ангел и аз отговорих: Наистина, това е вестта на третия Ангел.” Избр. Вести т.1
Могат да се добавят още не малко цитати, от които става ясно, че вестта на трите Ангели засяга едно тотално отстъпление от истинската вяра в последното време и поставя в несъстоятелност и фалшива сигурност оправданието на онези, които разчитат на него. Ако няма истинска вяра, не може да има истинско оправдание. Днес, в 21 в. решаваща духовна потребност на човечеството, начело с обществото, което се нарича „християни” е придобиване „Исусовата вяра” и оправдание чрез тази вяра.
Приемането на вестта и истината за това време става изпитът за вярата ни. Онези, които я приемат, внасят промени в живота си, действат. Вестта не звучи само религиозно информативно, а императивно и подбуждащо: Убойте се! Поклонете се! Излезте от Вавилон! Изберете: Звярът или Бог! В своя върхов момент, третата ангелска вест е ултиматум за определяне: ЗА ИЛИ ПРОТИВ ИСТИНАТА?
Как ще приемеш тази вест, ако не я вярваш? Как ще я прогласиш, ако не си я приел? Как ще се поклониш на Бога, като не смееш да се съпротивиш на дявола? И как ще се съпротивиш на дявола, като не искаш да си развалиш приятелството със света? Как ще се оправдаеш чрез вяра, която знае какво трябва да прави, но не иска да го прави? Такава вяра имат и бесовете, но това не е Исусовата вяра. В нея няма силата да спасява, колкото и да е красива и привлекателна на глед. Писано е: 2 Тим. 3:1-5.
И пак си припомняме думите: „Когато дойде Син човешки ще намери ли вяра на земята?” Сред много вярвания и вери, ще намери ли В Я Р А ? Отговорът на този въпрос се съдържа в отношението към Тройната Ангелска Вест и НАСТОЯЩАТА ИСТИНА, която тя носи. Всяка друга „християнска” изповед и принадлежност, ще се окаже „чужд огън”, който няма място в Светилището. Отк. 14:12.
Тогава какво иска от нас вестта, изпратена чрез трите ангели? Нищо по-малко от ДЕЛА НА ВЯРА. Исусовата вяра не беше просто мисъл, чувство, съзерцание и красиви преживявания. Тя беше верност: Труд, борба, себеотрицание и жертва. Тя беше кръст и победа! И днес Бог иска дела на вяра. И Днес Бог не може да бъде доволен от една вяра, която само приема, че Христос е възкръснал и казва: „Христос воскресе! Да, воскресе, но това какво промени в теб? С какво ти стана нов човек? Какви слабости надви и какви добродетели разви? Ако бъдеш пуснат в Божието царство, така както си, дали там ще си щастлив? И дали тези около теб ще са щастливи? Дали Христос ще се почувства удовлетворен, или ще мисли че не е достатъчно умрял за теб? Дали това не го праща отново на кръста?
Днес, Божията вест към човека от планетата, който приема Христос и вярата в Него е: Вяра, която се доказва чрез дела на послушание, към Божиите заповеди. Но такава вяра не може да се заучи и практикува формално. Тя има само един огън за възпламеняване и това е огънят на любовта и послушанието от любов, взети от Божия олтар. „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” Йоан 14:15. Затова съветът на Христос към Неговата църква е: Отк. 3:18
При тази формулировка, вестта за оправдание чрез вяра не е приета, а е отхвърлена от мнозинството изповядващи се за християни. „Когато дойде Син човешки, ще намери ли вяра на земята? Многозначителен въпрос! Можем да предвидим своя отговор по отношението ни към Тройната Ангелска вест.
Който не приеме първата ангелска вест, няма да приеме и другите две, защото ще бъде задължен към своето традиционно поклонение. За да приеме вестта, човек трябва да я повярва. Отхвърлянето й показва недоверие към Вестителя и причислява отхвърлящия към кръга на невярващите. Такова отношение към Божията вест за това време-и НАСТОЯЩАТА ИСТИНА, включена в нея, осуетява Христовото застъпничество за личността и я причислява към категорията на неверните. За нея не може да се приложи ОПРАВДАНИЕТО, КОЕТО ИДВА ЧРЕЗ ВЯРА.
Вълнува ли ви въпросът за оправданието, което идва чрез вяра? Започвате ли да прониквате в същината на тази Божия тайна? Нека завършим с думите на Онзи, Който иска и може да я реализира в нас:
„И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и селата и поучаваше. И някой си Му каза: „Господи, малцина ли са онези, които ще се спасят? А Той им каза: Старайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: Мнозина ще искат да влязат и няма да могат. След като стане домакинът и затвори вратата и вие като останете навън и започнете да хлопате и да казвате: Господи, отвори! Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам кои сте. Махнете се от Мен, всички вие, които вършите неправда” Лука 13:22-30.
С напомняне и предупреждение за вечната съдбовна раздяла завършва и книгата Откровение:
„Който върши неправда, нека продължи да върши неправда и който е нечист нека си остане нечист. А праведният, нека продължи да върши правда, и светият, нека още се освещава.” Откр. 22:11,12
тема 7. ПОБЕДАТА НА ВЯРАТА
„Тя е която е победила света, нашата ВЯРА.”1Йоан.5:4.
Никой никога не е победил „света” в светски смисъл. Световните владетели са се изкачвали до върховете на властта, но само като протежета и наемници на „Княза на този свят” и пак са си отивали, оставяйки света под властта на падналата ангелска формация. Сам „Князът на този свят” заяви: „Този свят е под мое владение и аз го преотстъпвам по свой избор и желание.” Лука 4:6,7. Дори и когато са били на върха на славата си, земните владетели не са били победители на света, защото са били владени от собствените си грехове и страсти, и сами не са били свободни. Тогава, за каква победа на вярата можем да говорим? И кой някога е имал такава победа? Да, има Един и Той не е от този свят. Той е дошъл на този свят за да го победи и да съсипе делата на Дявола. 1 Йоан .3:8 . Всички знаем Кой е Той, Който каза: „В света скръб ще имате, но дерзайте, Аз победих света.” Йоан 16:33 . Победата на Княза на небесното царство е такава, че може да отнеме правата и властта на претендента за този свят.
„Видях Сатана да пада като светкавица” Лука 10:18. Неговото поражение е сигурно и неговото последно задържане на власт е малко. Излизането на Луцифер от отношението на единство с Божеството, роди греха, разделението и смъртта. Завръщането на човека чрез вяра в единство с Бога, донася оправдание, реабилитация и спасение. „Тя е която е победила света, нашата вяра”1йоан 5:4. Победата е извоювана от Христос и ни се придава чрез вяра. „Дерзайте, Аз победих света!” Йоан16:33.
ПОВЕЧЕ ОТ ПОБЕДИТЕЛИ
В Рим. 8:31-39 ап. Павел с възторжен език изтъква позицията в която ни поставя нашата вяра в победата на Христос. Тя е „повече от победители”, ст37, защото вярата е свързана с любовта. Това не е просто завоевание, позиция, статус, а е ОТНОШЕНИЕ. Пълнотата на Божеството е на наша страна. Ние сме въведени в интимния кръг на Божеството, сродени сме с Него и сме едно с Бога, повече отколкото, ако не бяхме падали! Удивлявай се, небе и земя! Ликувайте небесни жители и ангели! Прекланяй се, цяла Вселена! Възхищавай се история и вечност! Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?
ВЯРАТА носи в себе си победата. Във вярата няма поражение. Поражението е в отстъпването от вярата, в маловерието и в неверието. Затова нашата молитва постоянно трябва да бъде: Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!
ОТ ВЯРА КЪМ ВЯРА И ОТ СИЛА В СИЛА
Псалм 84:5,6
Значи ли това, че вече няма път за изминаване? О, не!
Още сме на бойното поле! Още сме „страници и пришълци” на вражеска земя. Още очакваме градът, чийто архитект и строител е Бог” Евр. 11:10. Още ни очакват битки, в които да устоим и победим. Но сме въоръжени с „щитът на вярата” Ефес. 6:16 и облечени в Божието всеоръжие. Имаме ли духът на победата в себе си? Откр. 3:21 „На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол”.
ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ НА ВРАГА
Нека не подхождаме само емоционално, но да подходим отговорно и практично към борбата. Най-великата победа ще изисква най-добрите ни усилия и старания. Той даде всичко за да противостои и победи. Ние повече от Него ли имаме, че да ни се свиди да го заложим? Ето първата огнена стрела на врага:
Не рискувай, може да загубиш! И да се вслушаш в това внушение, пак ще загубиш. Ние сме загубили по рождение всичко, щом ще умрем! Загубата ни става необратима с всяка измината секунда. Но парадоксът на Исус Христос открива друг път: „Който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.” Мат. 10:39. Изгуби ли Той веднъж живота Си? Много по-зле от теб и мен. Намери ли го отново? Далеч повече, отколкото ние бихме могли. Не казвай само „Христос воскресе” на Великден, а съвъзкръсни с Него и живей истински живот! Колко истински и вярно звучат думите, на онзи, който от гонител стана благовестител: Всичко считам за измет, само Христос да придобия!” . . Фил. 3:8.
Виж как други живеят по-добре от теб. Може би само изглежда че живеят. Но те са заложници на чужди интереси. Когато изпълнят ролята си, си отиват с бедни и празни души. Ницше, Джек Лондон, Хемингуей, Яворов, Майкъл Джексън и още и още други не искаха да изживеят живота си докрай. Дали от щастие? Не пожелавайте съдбата на нещастните „щастливци”!
Бог е милостив, накрая ще спаси всички. Тогава защо е „страшно да падне някой в ръцете на живия Бог”? Защо да се лъжем, че като сеем тръни ще жънем банани? И дали без вреда за себе си можем да изменяме писаното: Нищо нечисто няма да влезе там”? Ами за кого е приготвен „вечния огън”? Не, не! Ако можеше така, Бог щеше да избави най-първо Сина Си от страдания, опозоряване и смърт на кръста на Голгота! Заплатата на греха никога няма да бъде друго освен с м ъ р т !
Страхът. Има страх и страх. Светът в който живеем крие страшни неща. Но вярата има противоотрова и срещу страха. Тя се издига над страха и се хваща за победата, която вече е извоювана и е сигурна. Думите на извора на вярата са: „Не се страхувайте от тези които убиват тялото и повече нищо не могат да сторят.” Мат 10:28.
ИЗКУШЕНИЕТО
Защо съвременният човек не се хване за ръката, която небето му протяга? Защо не може да оцени реалната стойност на безсмъртието? Защо се задоволява с онова, което не може да го задоволи? Защо се разминава с истината? Защото е под влиянието на силна хипноза. Някой манипулира мислите и чувствата му и не му позволява да остане сам със себе си, така че да чуе гласа на собствената си съвест, а с това и гласа на Бащата Бог, Който търси достъп към него самия като личност. Човекът днес се бои да влезе в отношение с Божеството. Дори и когато го иска, иска го така, че да не му струва това, което вече има и счита за свой капитал. Той се моли така, че ако Бог е на негова страна, нека го покаже, като сбъдне желанията и мечтите му. Нека му провърви в живота, нека извърши чудо и чудеса, за да Му се доверим и да го следваме! . . . Това е гласът на врага: Поклони ми се и ще ти дам всичко …СДЕЛКА! А после ще ти взема душата, защото на мен тя ми трябва повече, отколкото на теб! Не е ли така, щом я продаваш за паница леща? Да съпоставим това с думите на Онзи който не прие такава оферта и не приема да е приета от онези, които са с Него: „Ако някой не се отрече от себе си, не може да бъде Мой ученик.” Лука 9:23 и др.
Когато четем тези думи, възможно е сянка на смущение да надвисне над душата ни и огорчение да пропълзи в нея. Та кой иска да върви против себе си? Кой не желае радост, щастие и добри отношения с хората? Кой не се стреми към успехи, възход, растеж и полет на мечтите? Не попарват ли думите на Исус всичко това като люта слана в ранна есен? Вечно срещу общото течение ли трябва да вървим? На кръста ли трябва да отидем всички за да станем Негови последователи? Псалм 16 е директен отговор на тези и други подобни въпроси. Авторът говори от личен опит и той не изглежда мрачен, нещастен, депресиран човек! Той беше цар и можеше да живее по царски. Обаче дълбочината на неговата хвалебна изповед разкрива, Някой Друг, Който „няма да види изтление” ст. 10. И Този „Някой друг” премина през такава борба, каквато никой от нас не познава и няма да познае. Това е Самият Господ Исус Христос. Исая го предсказва, като ”човек на скърби” Ис. 53:3, а Пс. 45:7 го венчава с най голямата радост на земята и небето. Изводът е , че радостта е несравнимо повече от скръбта. Скръбта се стопява в нея и се превръща във висша радост! 2 Кор. 4:17. Винаги се радвайте! Фил.4:4.
ЖАЖДА ЗА БОГА
Ако някога ме запитат: Кое е онова у човека, което най-много го издига и коя е най-всеобхватната му духовна, душевна, и интелектуална потребност, нека я наречем „жажда”, ще се замисля доста. И понеже вече го направих, мога да ви съобщя резултата: Това е жаждата за Бога. В нейният спектър се включват: Наука, изкуство, религия, дом и семейство, личност и обществени отношения, планове, амбиции, мечти... Всичко, което човечеството е създало и притежава е подчинено на това трансцендентно и същевременно иманентно ОТНОШЕНИЕ, отношението ЧОВЕК – БОГ. На цялата планета Земя има само едно същество, което олицетворява и подържа това отношение – ЧОВЕКЪТ. Никоя теория, колкото и да е белязана като „научна”, не може да обясни това явление, този божествен инстинкт в човека. И ако някой дръзне и настоява че той е възникнал при стечение на някакви обстоятелства, все пак няма да може да обясни устойчивостта и неунищожимостта му в лицето на всички противни факти и обстоятелства. Стремежът, копнежът и жаждата за Бога е феномен, който избухва от н и щ о ! По-точно казано, има за своя първопричина Бог, Който реално съществува.
Жаждата за живата вода е реална и утоляването й е реално и проверимо. В разговора Си със самарянката, Исус се позовава на живата вода, като произтичаща от Него, а в Йоан 7:37,38 казва, че и човек може да стане извор на тази жива вода.
Не ни ли връща това в „началото”, когато връзката с Извора бе прекъсната и отношението Бог – Човек бе изменено? Според Божия изкупителен план, Бог дойде да потърси човека и да му върне изгубеното. Врагът на Бога, станал такъв по собствено желание знае, че не може да премахне „жаждата”, заложена в съзнанието подсъзнанието и интуицията на човешкия вид. Човек е създаден от Бога, за Бога и с Бога в себе си. Той е пригоден да пие жива вода, да бъде извор на жива вода и да жадува за Бога. Врагът не може да заличи тази програма, затова прави това, което може – манипулира я. При неговата манипулация жаждата пак е жажда, но подправена с изменен ефект на удовлетворение. Водата пак е вода, но мътна и нездравословна, тя е заразена, в нея плуват вируси. Резултатът от консумирането е болестотворен – фалшив възторг и възбуда, а вътрешна празнота и глад, изменени критерии, неосъзнато заблуждение, духовна слабост, боледуване и смърт. Налице е измамно самочувствие за духовен възход, плътска сигурност и себедоволство. Това е състоянието на църквите до което е доведено световното християнство под символичното название „ВАВИЛОН”. Такова „християнство” носи името на Христос, но в него Христос не може да познае Себе Си. Още преди 2000 години Той постави диагнозата на човешкия род през 21век: „Когато дойде Син Човешки, ще намери ли вяра на земята”.
ЖИВАТА ВОДА
Нека отворим Божието Слово, Библията и да сравним преживяванията на съвременният постмодерен човек с тези на хора живели преди стотици и хиляди години които са жадували и пили от живата вода:
ЕНОХ „ходи по Бога” 300 години” Можем ли да си представим това „ходене по Бога”? Можем ли да го сравним с днешното ходене по Бога, всъщност ходене без Бога?
НОЙ проповедникът на правдата . .. Единствен сред една епоха! А тя е била близка до нашата. Христос направи паралел с онова време. Мат. 24:37-39.
МОЙСЕЙ И КАНАРАТА Мойсей удари канарата и тя даде вода. Христос е живата канара, която още блика жива вода и пои жадните.
ДАВИД, ЧОВЕКЪТ ПО СЪРЦЕТО НА БОГА Давид се извисява в нашите очи с това че осъди себе си и не остави място на Бог да го съди. Той не прекъсна отношението си с Бога след изобличението, а го затвърди още повече.
Псалмите са АПОТЕОЗ И ВЪЗХВАЛА НА ТАЗИ ЖАЖДА.
Пс. 42:1,2. Както еленът желае водните потоци, така душата ми жадува за Тебе, Боже . . .
Пс. 84:1-7.
Исая 55:1-3.
ВЕЧНОТО „ОТНОШЕНИЕ” И ВЕЧНАТА ЖАЖДА
ИЗВОРЪТ на Божествената жажда е във вечното отношение на единство между трите лица на Божеството. Това е най-фундаменталната константа във Универса, по-стабилна и трайна от всички закони във физиката. Това е което Духът внася в нас за да ни обяви за Божии синове и дъщери. Това е живецът и живата сила на вярата. То е изявено, демонстрирано и най-категорично проявено в живота на Исус още като дете. Вместо да бъде като всички други деца, които минават през много подготвителни стадии докато станат пълноценни личности с определен мироглед и характер, детето ИСУС показва своята принадлежност към Божеството още като едвам съзряващо 12- годишно момче. Лука 2:49. „Не знаете ли, къде трябва да Ме търсите? Не ви ли обяви небето Моята мисия? Аз дойдох да събудя жаждата за Бога и да я утоля с ЖИВА ВОДА. Религия без това е „черкуване” „занаятчийство” и безнадеждна, мъчителна жажда!
В Своето служене като Учител, Исус сам пиеше от Живата Вода, радваше се и благодареше за това на Своя Отец: Мат 11:25,26; Лука 10:21,22
ЦЕНАТА НА ЖИВАТА ВОДА
Световното благовестие протича днес под знака на „евтина благодат.” С лека ръка човешкият инструмент, бил той теолог, благовестител, свещеник, ентусиаст или разпален пропагандатор на евангелските истини, раздава небесните съкровища навред, без да държи сметка за цената на Божията благодат. И учениците някога раздаваха хляб на гладните, но той беше предварително благословен и разчупен от Исус. Исус беше сред тях и физическото благословение идваше след като бяха приели духовното. Политиката и светските амбиции обаче бяха държани далеч от това. Стичането на масите с други интереси, за да се нахранят и евентуално да си изберат вожд против римляните, не беше одобрено и насърчено от Исус. Йоан 6:15.
ДРАМАТА, разиграла се на Голгота е показна демонстрация пред цялата Вселена за това колко непримирим е Бог с греха. Там грехът раздели Божеството от Божеството, от Неговото вечно единство. Там Онзи, Който не познаваше греха, беше обявен за виновен и осъден като престъпник. Там Онзи, Който донесе живата вода на света, изпита най-жестоката жажда, която е отдръпване на благоволението на Отец. Той умря не от гвоздеите и кръста, а от ЖАЖДА ЗА БОГА! Той нямаше ИЗВОР от който да пие. Сърцето Му нямаше повече сила да бие и се разби. Христос умря убит от твоя и моя грях! Със Неговата жажда ние се засищаме и ЖИВАТА ВОДА потича към нас. Това е цената на БЛАГОДАТТА!
И ТОВА Е ТАЙНАТА НА ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА!
Ако приемеш това с вяра, ти умираш заедно с Христос. Ако си умрял заедно с Христос, твоят греховен дълг е изплатен и ти си оправдан от вината си. Ако си оправдан от вината си, ти не можеш вече да живееш виновно. Имаш нов ум, нови чувства, нов мироглед. Имаш и нов живот, защото Христос Който възкръсна, се вселява в теб и живее в теб. Твоята вяра те изцелява ден след ден, докато от новороден младенец станеш зрял и силен светия. Ти ставаш победител и повече от победител..
Въпрос: Значи ли това, че няма да се случи някога пак да сгрешиш?
Отговор: 1 Йоан. 1:1-5. Допускането на грешка, която не измества отношението ни към Бога е поправимо нарушение. И да паднеш, ставай и продължавай напред, като че не си падал! Едно ново падане става все по трудно след такъв подход. И обратно. Затова пази се и не падай!
ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ПРЕОБРАЗЯВАНЕ И НОВ ЖИВОТ
Обръщането е дело на един момент или на един етап. Освещението е дело на цял живот. По отношение на ХАРАКТЕРА, БОГ не прави магии и чудодейни трансформации. Той следва собственото ни развитие и израстване. Този процес, макар и незабележим води до забележими промени в личността и характера. Човек става все по-друг и по различен от стария човек – израства. С течение на времето той се оформя в нов човек. Мирогледът му се променя, чувствата му се променят, желанията му се променят, вкусът му се променя, навиците му се променят, подборът на приятелите му се променя. Той става нов човек по сърцето и угодата на Бога. Това донася висше наслаждение и удовлетворение на личността. Душата изпитва нескрит възторг и благодарност към Бога.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ВЪВ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
„Цялото небе се радва за един каещ се грешник.” Но небето ще приеме за свой поданик и желан съгражданин само един обновен човек, който носи със себе си своето досие на победител.
Делото на Христос не е завършено, докато Неговият образ не е отпечатан в нашия характер. Тук е шансът на Сатана. Той иска Христовата Църква да е Христова по име, но да не е Негова по характер. „Който няма Христовия дух, той не е Негов”. Рим. 8:9.
ИЗПИТВАЙТЕ СЕБЕ СИ! 2 Кор. 13:5.
Съдете сами себе си за да не бъдете съдени. Имате образеца, имате и пример. Следвайте го! Проверявайте се по-често дали старият човек не се е върнал в старата си квартира и не съжителствате пак с него. Молете се по-усърдно до победа! Такава има и тя ви очаква!
ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО
На стената в малката, скромна, но с вкус и чисто подредена стая бе окачен портрет. Той беше единственото нещо, което „излизаше” от контурите на скромния интериор – портрет на млада хубава жена. Впечатляваше този портрет, произведение на една фотография, със стари мегапикселни обективи и плаки, които ваят образа и предават красотата му повече от сегашните дигитални апарати. Какъв одухотворен образ! Високо интелигентно и вдъхновено чело, симетрично конструиран череп, свежи и жизнени страни, от които лъха свежест, буйна, разпусната коса, сякаш стихия от волни ветрове! А погледът? - Горящи и сияещи звезди, прозорец към бъдещето, зов за безсмъртие, емблема на жаждата за живот и символ на самия живот! . . . В стаята влезе някой. Очертанията показваха суха слаба фигура на немощна старица – изпита, уморена с изгасващ поглед. Тя вдигна очи нагоре към портрета, задържа ги така известно време, после се срина пред него и избухна в плач. От този плач няма избавление, както няма връщане от старостта към младостта!
Историята на човешкото падение в грях започва с един въпрос: Адаме, къде си? С какъв въпрос би трябвало да приключи тя, защото е време за последната равносметка? Не би ли запитал Бог Своето творение днес: Адаме, щастлив ли си? Чувстваш ли се като „бог” с тези отворени очи, които имаш? Доволен ли си от себе си като познаваш добро и зло? Виж се в огледалото, приличаш ли на себе си както тогава, когато беше господар на планетата? Отговорът на днешния „Адам” ми прилича много на думите на един съвременник, с когото разговаряхме преди години. Той каза: „Нямам угризения за грях. Съжалявам само за едно - че не бях по-силна личност, та да извърша повече грехове ” Как ви се струва, щастлив ли беше? Мисля, че не. Той си отиваше като грешник с непълен актив – недоволен. Грях не се поправя с грях и заблуда не се лекува с друга заблуда. Щастие не се постига с пресищания. Бог знае колко сме щастливи всички, затова ни праща Своята вест чрез Своя ангел: Поклонете се на Бога! Сменете поклонението си! Стига сте се кланяли пред идоли! Елате при живия Бог, истинския Бог и намерете себе си в това! Ще намерите мир и спокойствие на душите си. Ще си върнете самочувствието, ще изживеете нещо повече от чувственото щастие, ще се докоснете до б л а ж е н с т в о- т о ! От плещите ви ще падне бремето на празнотата и езикът ви ще пее нова песен. А душата ви няма вече да се измъчва от жажда, но ще стане извор, извор на ЖИВА ВОДА!
О, вие, които сте жадни, дойдете . . . Ис.55:1-3
Йоан 7:37,38 .
ПОСЛЕДНИЯТ УЛТИМАТУМ
„Ето идват дни, заявява Господ Бог, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на Господа. Ще се скитат от море до море и от север до изток; ще обикалят да търсят словото на Господа, но НЯМА ДА ГО НАМЕРЯТ! Амос 8:11,12.
ВРЕМЕТО на тези страшни, съдбовни думи не е далеч! Вижте пропусналите благодатния си шанс, поради небрежие. Какво не биха дали те за още една милостива покана! Но няма такава. Присъдата, която сами са си избрали, сами трябва да понесат. „Бог поругаем не бива! Каквото посее човек, това ще пожъне!
СТАНИ, ако спиш! Събуди се и не си давай покой, докато не се убедиш, че си отвътре вратата, а не отвън, защото: „…вън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците, и всеки, който обича лъжата и лъже.” Откр. 22:15. .”Там ще бъде плач и скърцане със зъби.” Лука 13:28.
СЪБУДИ СЕ! Забрави всичко и влез през ВРАТАТА! Тя е е д н а и все още те чака – широко отворена, светла и благосклонна!
Влез не крадешком и със страх, а с достойнство и дръзновено.
Поканата е за теб! Йоан 10:7,9. Цената е платена, а ти имаш документ на твое име: Т В О Я Т А В Я Р А .
Бъди победител и бъди оправдан чрез вяра!
А м и н!
ПОГЛЕД КЪМ КРАЙНИЯ ТРИУМФ НА ВЯРАТА
Истинско откровение е онова, което Духът на Пророчеството показва за крайния триумф на вярата. Цитатът е от Великата Борба стр. 405-408. /Със съкращения/.
„Сега Христос още един път се явява пред своите неприятели. Високо над града върху основа от блестящо злато, се издига величествен и възвишен престол. На него седи Божият Син, а наоколо са поданиците на царството Му. Език не може да опише мощта и величието на Христос. Славата на вечния Баща обкръжава Сина. Блясъкът на присъствието Му изпълва Божия град и преминава отвъд портите, заливайки цялата земя със сиянието си.
Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на Сатана, но изтръгнати като главни от огън, са последвали своя Спасител с дълбоко, горещо посвещение. До тях са развилите съвършени християнски характери сред лъжа и неверие, тези, които са почитали Божия закон, когато целият християнски свят го е обявявал за невалиден, и милионите от всички векове убити мъченици заради вярата си. Непосредствено зад тях е „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си.” /Отк. 7:9/. Борбата им е свършена, победата- спечелена. Извоювали са надбягването и са получили наградата. Палмовата клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха –знак на непорочната Христова правда, станала сега тяхна.
Изкупените запяват хвалебна песен, която отеква в небесните сводове: „Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!” И ангели и серафими се присъединяват към песента на преклонение към Бога. Изкупените познават властта и злобата на Сатана и съзнават, както никога до тогава, че никаква друга сила не би могла да ги направи победители, освен Христос. В цялото блестящо множество няма нито един, който може да каже, че е победил сам чрез сила и доброта. Нищо не се говори за онова, което са извършили или изстрадали; но съдържанието на всяка песен, основният тон на всеки химн е: спасението е от нашия Бог и от Агнето.
В присъствието на жителите на земята и на небето се извършва окончателното коронясване на Божия Син. И сега, облечен с върховно величие и мощ, Царят на царете произнася присъда над бунтовниците срещу Неговото управление и отдава справедливост над престъпвалите Неговия закон и потискалите народа Му. Божият пророк казва: ”След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си, по написаното в книгите” Отк.20:11,12.
Щом книгите с докладите бъдат отворени и Исус погледне нечестивите, те си спомнят всеки свой грях. Виждат точно къде нозете им са се отклонили от пътеката на чистотата и светостта, къде точно ги е отвела тяхната гордост и бунт в нарушаването на Божия закон. Съблазнителните изкушения, които са подържали, отдавайки се на греха, благословенията с които са злоупотребили, Божиите пратеници, които са презирали, отхвърлените предупреждения, вълните на милост, отблъсквани от упоритото им непокаяно сърце – всичко това се изписва пред тях с огнени букви. . .
Сатана е като парализиран от славата и величието на Христос. Осеняващият някога херувим си спомня откъде е паднал. Блестящ серафим, „син на зората”, колко се е променил, как е деградирал! Изключен е завинаги от небесния съвет, където някога бе толкова почитан! Сега вижда друг да стои до Отец и да прикрива славата Му. Вижда ангел с благородна фигура и величествен вид да поставя короната на Христовата глава. Високото положение на този ангел можеше да бъде негово.
Сам вижда, че самоволният му бунт го е направил негоден за небето. Упражнявал е силите си за война против Бога; чистотата, мирът и хармонията в небето биха били за него върховно мъчение. Сега обаче всичките му обвинения срещу Божията милост и справедливост са смълчани. Укорът, който се стараеше да хвърли върху Йехова, пада изцяло върху него самия. И Сатана се прекланя пред Бога и признава справедливостта на присъдата си. ”
„Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти Си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.” Откр. 15:4.
К Р А Й