Тема 8
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА В ДЕЙСТВИЕ
"В Божието Слово се съдържат много скъпи истини, но точно НАСТОЯЩАТА ИСТИНА е това, от което се нуждае стадото сега. Видях опасността вестителите да изоставят някои от важните точки на истината и да се задълбочават върху неща не допринасящи за обединението на стадото и за освещаването на душата. Сатана ще използва тук всеки удобен случай за да навреди на стадото.
Но такива теми като Светилището, свързано с 2300 денонощия, Божия закон и Исусовата вяра, могат напълно да обяснят миналото адвентно движение и да покажат каква е нашата днешна позиция, да затвърдят вярата на съмняващите се и да предадат сигурност на славното бъдеще. Често съм виждала, че това са главните теми, с които трябва да се занимават вестителите."
Елън Уайт, "Ранни писания", стр. 85
Щом като Исус е в небесното светилище на подобаващото Му място и служене, тук на земята трябва да има Църква, която отразява това. Тя трябва да е "Неговата Църква", защото Той я назова така . . . и това остава в сила до края. Тази "Негова църква" трябва да има НАСТОЯЩАТА ИСТИНА и да я разкрива навсякъде пред човеците. Видяхме, знаем и сме убедени че има такава църква. Тя е пророчески, исторически и фактически показана и нейното "верую" е и с т и н а т а , библейската истина, истината в Х р и с т о с .
Достатъчно ли е това? Достатъчно ли е да бъдем просто просветени, информирани, осведомени християни? Достатъчно ли е да познаваме НАСТОЯЩАТА ИСТИНА? То е толкова достатъчно, колкото, ако сте си приготвили хубав обед, наредили сте го грижовно и естетично на масата, където сте поканили и други близки и познати. После сядате в кръг около тази привлекателна трапеза и почвате да й се радвате: Ах, каква чудесна трапеза! Виж как апетитно ухае всичко в нея! И колко подканящо действа тази салата! Ами ястията . . . връх на кулинарното изкуство! Такова меню никъде няма да намерите! А пък десерта - да не говорим! Той надминава всяко очакване! Супер, който не знае тази трапеза, нищо не знае! Така, вашата уникална трапеза обира овациите и стои пред вас като торта на витрина, хубава и прехубава.
Но вие сте гладни. Гладни, жадни, обаче не го съзнавате вие стоите пред трапезата и й се възхищавате. Стига ви, че я имате и можете да й се наслаждавате. Все пак гладът си е глад и ви прави нервни. Почвате да недоволствате за това онова и да се заяждате с този и онзи. . .НО от време на време, например в събота сутрин, отивате при трапезата. Там очите ви се пълнят, умът и душата ви се пълнят и започвате да си мислите: Какво богатство е тази трапеза! Нашата църква е по-богата от другите със знания и духовни истини. Слава на Бога, че ни е открил тези неща! И се втурвате да доведете и други при обекта на вашето възхищение. Раздавате по някоя книжка, казвате по някоя дума, каните по някоя гладна душица на трапезата и мистичния "обед" продължава. . . . Но щастливи ли сте? Нахранени ли сте? Обогатени ли сте, не с илюзии, а с истината? Е, кой знае! . .
Черкуването понякога е доста подвеждащо действие. Дошъл си да чуеш истината, а слушаш половината от нея, примесена с умотворения и басни. Очакваш да се срещнеш с Бога, а те срещат със човешки авторитети, или със собствените ти недостатъци, макар и в друг образ. Жадуваш да се наситиш с хляба на живота и да пиеш от живата вода, а ти сервират подсладени истории и те напояват с оцет! . . . Искаш да се изправиш пред трона на благодатта и да се поклониш в дух и истина, а вместо това, ти дават изповедник-интерпретатор в костюм и вратовръзка. Понякога даже вместо да благоговееш и се преклониш в молитва, се изправяш, пляскаш с ръце и искриш, като на мач! . . И се питаш: На богослужение ли съм, или на гастролиращ рок-ансамбъл? Очакваш да чуеш "звънчетата" по дрехата на Великия Първосвещеник, т.е. събитията, които вещаят края на света и греха, а чуваш обнадеждаващи новини че света все пак го очакват добри времена. Успокояват те и с това, че икуменическото движение е на път да разреши кризата между религиозните групировки, да сближи хората и да ги приближи до Бога. . .И пак се питаш: Знае ли Църквата днес, че такива мечти са имали и други преди нея, напр. една известна артистка от миналия век : "Аз не ходя на църква, защото вярвам в сътворението на света от Бога, нито във възкресението на Христос от мъртвите, нито в непорочното зачатие на Дева Мария, както и във всички чудеса като Второто Пришествие, и съда над мъртвите . Мен ме привличат тържествените служби, музиката и песните, оживлението, блясъка и свещите, срещите с хората. Самата мистика ми действа благотворно.Там е тържествено и приятно." Е, да, такава "църква" няма защо да се страхува от намаляване на членството си! И от гонения няма защо да се страхува. Все пак, трябва да се страхува от нещо, ако държи на него и то е: Бог присъства ли тук в тази църква? Защото Бог си е посочил ясно координатите и те май не съвпадат с гореописаното поклонение. Пророкът казва:
"Търсете Господа, докато може да бъде намерен; призовавайте Го докато е близо."Ис. 55:6.
Къде и кога може да бъде намерен Бог?
"Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся - да живя в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го диря в ХРАМА МУ." Псалм 27:4
"В утеснението си призовах Господа и към Бога мой викнах; От ХРАМА СИ Той чу гласа ми и викането ми пред Него стигна в ушите Му."
Псалм 18:6.
"Господ е в светия Си храм, да мълчиш пред Него цяла земя!
"Млъкнете и знайте, че Аз Съм Бог! Псалм 46:10.
А Исая 1:11-18 е г р ъ м от небето върху фалшиви богомолци и богослужения!
Ако ме запитате, какво очаквам от една служба в името на Бога, ето моето мнение: Аз ходя на църква за да изграждам моята вяра, а не да я руша. Искам, когато си отида у дома да занеса чувството за среща с Бога, усета за Неговото присъствие, трепета от Неговото докосване. Това няма да ме направи чудак. Пак ще се смея, пак ще се шегувам и ще коментирам, но ще бъда "под покрова на Всевишния и под сянката на Всемогъщия". Ще бъда поклонник "в дух и истина" и няма да се доближавам до греха. Исус е в Светая Светих на небесното светилище и ако съм истински поклонник, "в дух и истина", ще Го търся там и ще Му се кланям пак там
Христос е приготвил една славна духовна трапеза за целия свят, който е гладен, жаден и беден откъм НАСТОЯЩАТА ИСТИНА . Той отново кани всички: Ис. 55:1-3.
. .Йоан 7:37-39; Откр. 22:16,17; Йоан 10:9; Йоан 6:63. . . .
Истината има живот и тя го предлага даром. Но истината не е хипноза, нито опиянение, нито моментно впечатление. Тя е истина, която убеждава, задължава и спасява.
"Това като знаете, блажени сте ако го правите" Йоан 13:17
Не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани." ... Рим. 2:13
Един, който е намерил Божията трапеза и вкусил от нея изповядва:
"Като намерих Твоите думи, изядох ги и Твоето Слово ми беше
радост и веселие на сърцето. Еремия 15:16.
И ние почваме да разбираме, че религия, която не дава Божията "радост и веселие" не е задоволяване на глад и жажда, а си е просто гладна религия..
Радост и веселие могат да ви дадат макар и временно и други неща, но ако вие търсите ИСТИНАТА последвали сте НАСТОЯЩАТА ИСТИНА и искате радост и веселие в Господа, приемете Божията покана! Последвайте Истината. Ще видите, че Христос е в нея и вие сте в Христос. Защото едно най-славно име, което Светите Писания дават на Божия Син е: Амин, Верен Свидетел, Истина. Откр. 3:14. Ако искате да видите настоящата истина в действие, не ходете далеч, а почнете от себе си.
ИСТИНАТА ЗА ТЯЛОТО И ДУХА
Може би, най-логично и най-практично е да започнем не от Вселената, а от себе си, от собственото си тяло и дух. Не бива да разглеждаме тялото без духа и духа без тялото, защото те са така свързани, че не можеш съвсем да ги разделиш. Има и такава древна римска поговорка: "Здрав дух в здраво тяло". Какво е здраво тяло, вероятно по-лесно ще си представите, но какво е "здрав дух", няма да можете да определите правилно без помощта на настоящата истина. Дръзко ли ви прозвучава? Някак си предизвикателно и самохвално ли ви изглежда? Тогава, определете вие какво е "дух". И ако мислите, че е по силите ви, тогава определете какво е "Бог"! Защото Бог е Дух. Йоан 4:24.
Вече дадохме практична насока на тези размисли. Искаме не само да се любуваме на красиво наредена трапеза, а и да вкусваме от нейните ястия, да добиваме сила и да изпитваме радост и веселие, истинска р а д о с т и в е с е л и е . Това е тема за тялото и духа. Все пак, ще започнем с тялото. Грижата за него ни е най-позната и когато загубим здравето си, губим и настроението си, тръгваме да го търсим, даваме мило и драго и ако успеем да възстановим драгоценното физиологично богатство, не жалим за усилията, а духът ни се радва и пее.
Днес грижата за човешкото тяло е грижа от първа величина, и не касае само медицинската наука и здравеопазването. Интересът към човешката физика и здраве прониква във всички сфери на живота: социални отношения, трудова дейност, военно дело, спорт, изкуство и наука. Той се излъчва от древните учения и религии, присъства в международните отношения и политиката и лети далеч в Космоса.
Обаче, НАСТОЯЩАТА ИСТИНА има един само неин подход, който липсва , в която и да било от изброените сфери. Избликваща на свежи струи направо от Светилището, тя разглежда тялото като част от л и ч н о с т т а , а личността, като част от Божеството. В такъв план, здравето и здравото тяло, не са само личен проблем на индивида, а са част от неговото отношение към Бога, т.е. неговата религия.
Рим 14:7,8; 1Кор. 10:31; 1 Кор. 3:16,17; 1 Кор. 6:19.
Настоящата истина не гледа на вас, като на гладиатори, които имат нужда от здрава физика и силни мускули за да спечелят една гладиаторска победа. Тя ви вижда като наследници на един безконечен, съвършен живот, като синове и дъщери на Бога.
И ако става въпрос за участие в битка и победа, тя ви подготвя за участие в битката на живота ви, битката за спасение от греха и смъртта. В тази битка вие ще имате нужда от целия си телесен, нервен и жизнен потенциал. Тя ви сочи дома на вашия прославен Господ и ви очаква там като победители. Средновековната схоластика и мистика не познават това. Там тялото е третирано като затвор и враг, който трябва да се измъчва и наказва.
Здравната информация е богато застъпена в съвременното общество. Тя идва от разни източници и от личен опит. Не винаги е универсална и не винаги е еднакво пригодна за всеки. Тук най-подходящият ръководен принцип е: "Всичко изпитвайте, дръжте доброто." 1 Сол. 5:21. Има правила и норми, дадени от Бога. Добре е да ги зачитаме и да не се съмняваме в тях. Има правила и норми, открити и достигнати от човеците. Добре е да ги проверяваме и се възползваме от тях. Има правила и норми, открити чрез личен опит. Добре е да ги сравняваме с другите и ги ползваме разумно.
От значение е диетата, от значение е мярката, умереността и въздържанието; от значение са чистия въздух и водата. От голямо значение е и движението, защото движението може да замени и достави всичко, но нищо не може да замени движението!
Не съм лекар и не изнасям здравна лекция. Обаче, само с присъствие на здравни семинари, курсове и лекции едва ли ще постигнете пълно здраве. Е, нека не е пълно, нека е задоволително и достатъчно функционално. Но то все пак трябва да ви доставя радост и веселие. Трябва да може да в носи на здрави крака, а трябва да ви прави способни и вие да носите някого понякога. Не се подсмихвайте като Сара, благоверната съпруга на Авраам! Тя имаше уважителна причина за това - нейната възраст. Но и нейните аргументи не са абсолютен закон, както и преждевременната смърт не е абсолютен закон. Може да сте се отегчили вече, затова ще ви разкажа една моя лична преживелица: Беше ранна предпролет. Дърветата скрито напъпваха и придаваха на въздуха и пейзажа някакъв необясним чар. Чудно време за ранна утринна разходка беше и имах привилегията да съм сред природата. Трябва да уточня, че тогава, преди няколко десетки години, живеехме в София, Горна Баня, близо до минералния извор с топла вода. Нагоре по посока Люлин има малка борова горичка, която ме беше привлякла тази сутрин. Вървях си, както е писал поета: "безоблачно ведър и сам" и се зареждах с физическа и психична енергия. Наоколо нямаше жива душа, но по едно време очите ми съзряха някаква фигура, която слизаше надолу по алеите и ме приближаваше- възрастен човек, очевидно добре възрастен, но много бодър и с такава стъпка, че просто да му завидиш! Бяхме на съседни алеи, но толкова близки, че можеше да се разговаря. Поздравих го и той отговори на поздрава ми. Сигурно щеше да мине само с това, но някак си ми дойде отвътре и му викнах достатъчно силно: "Да живееш сто години!" Той се спря, погледна ме и каза: "Че аз съм на 98!" Сега този мой хвалебствен поздрав прозвуча като обида И аз си мислех, че му пожелавам дълъг живот!. . . На свой ред се спрях и вече силно заинтригуван запитах: "Как постигаш това? Как ги правиш тези години?" Отговорът му беше кратък и ясен: "Ходене", каза той, "Много съм ходил. . . изминавал съм по 30 километра на ден". Бащите ми живяха по-дълго, но аз няма да ги стигна, защото имам много разправии с децата си." Това беше всичко. Всеки отиде по пътя си. И аз нямам какво повече да кажа. Но това "ходене" остана да звучи в мислите ми и до днес. Предавам го и на вас, опитайте!
ДУХЪТ Е КОЙТО ДАВА ЖИВОТ . . .
"Духът е който дава живот, плътта нищо не ползва. Думите,
които ви говоря са дух и живот. Йоан 6:63
Духът е тайнственият елемент в човешката личност. Той е най-висшето, същността, смисълът и съдържанието на личността. На "духа" трябва да се подчиняват и да служат всички изграждащи личността компоненти. Той е сродството и връзката ни с Бога. Материята ще ни напусне един ден, но "духът" изобразен в "характер" ще определи дали сме годни да продължим да живеем, т.е. да придобием вечен живот.
Затова, като най-унизителна присъда звучат думите:
"Тия са които правят разцепления, душевни хора, които нямат Духа." Юда 19.
Тук хората са разделени на "душевни" и "духовни". Душевният човек е движим от инстинкти и влага интелекта и волята си пак в същата посока. Духовният човек не е сам и не е част от глутница. Той е Божие творение и поддържа връзка с Твореца си чрез познанието за Него и съвестта. Никой не може да се извини или оправдае, че по-висшето духовно начало не му е дадено. То се дава на всеки със самото раждане, но човек или го развива, или го убива в себе си. Това "убийство" ще бъде най-големият грях в съдния ден за онези, които ще погинат. Напротив, когато не само знаем за Божията трапеза и не само я имаме, но се храни и поим от нея, тя ще ни доставя "радост и веселие"и душите ни ще преливат от Божието блаженство. Тогава ще ходим не "по плът", а "по дух"и ще бъдем истински Христови последователи, защото сам Христос в човешкото си тяло живееше "по дух":
"В същия час Исус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а Си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти Се видя угодно." Лука 10:21 .
"Плодът на Духа е РАДОСТ . . ." Гал. 5:22
Божият Син завеща тази неземна радост на всички нас, които Го обичаме и искаме да Го следваме. Но човек със закърнял или ампутиран дух е смъртно осакатен човек. И до такова осакатяване най-вече се стига чрез самоцелна грижа за тялото. Човек с такова осакатяване, дори да пращи от здраве е "мъртъв" духовно. Исус каза веднъж по този повод: "Остави мъртвите да погребват мъртъвците си " Духът е който дава живот!
Съвременното общество е претоварено с проблеми и страхове. То е описано така
"И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят." Лука 21:25,26.
ДНЕС, с пълна сила се търсят разумни причини и обяснение за неадекватно поведение на личности и злокачественост в човешките отношения, масова миграция на огромни човешки маси, необясними ожесточения и тероризъм, опасни прояви в света на малолетните и израждане на нормалните човешки отношения във и вън от семейството. Едни казват едно, други друго. . . А търси ли някой причината в боледуването на "духа" на нашето време? Да не би "хомо сапиенс" да се връща в своите изходни форми, само че облечен и натоварен с всичките си технически, културни и цивилизовани завоевания? Би била странна, ретроградна еволюция! Не, еволюция няма, но има нещо друго. От небесния, непогрешим източник на информация ни е дадено много важно сведение. Духат на Пророчеството твърди: "Божият Дух се оттегля, напуска земята." И точно това "оттегляне" е най-голямата причина за смута и агонията на човешкия род. Няма значение колко технически развито, културно богато и материално задоволено е едно общество. Ако то загуби духовното си начало и своята връзка с Бога, то ще изстине като звезда, ще се срине и ще загине. Този срив започва отвътре, от духа:
"Поради умножаване на беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее." Мат. 24:12
Нарушението на Божия закон е престъпност. Престъпността има обратно действие върху престъпника. Тя руши неговия морал, т.е. неговото духовно начало. А от общество, лишено от "духа" може да се очаква всичко.
Духът дава живот, бездушието носи смърт. НАСТОЯЩАТА ИСТИНА е последният шанс и последното средство, което небето предлага за спасението на света.
Точно СЕГА светът има нужда от настоящата истина в действие!
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА И ПРОИЗХОДЪТ НА СВЕТА
"Cogito ergo sum" , "мисля, следователно съществувам", казва философът Рене Декарт. Не го доказва с нищо друго, но и никой не му го оспорва. Очевидно, може да мисли само онова, или онзи, който съществува. Ако можете опровергайте го. Ако ли не - вие го потвърждавате! Нашият свят, заедно с цялата вселена, от която той е част, са нещо дадено. И то, така "д а д е н о ", че никой не може да го отнеме. Добре, че е "дадено", дадено е в смисъл налично, съществуващо, но все пак, как така е "дадено" - от само себе си, или от някого е дадено? Това е въпросът на всеки, който мисли и всеки който съществува. Аз съществувам, но как съм дошъл в това съществуване? Популярният, шаблонен отговор-клише, че това е станало по силата на съществуващи физични и биологични закони е плитък и обиден, не само защото се изплъзва без да може да даде истински отговор, но и защото създава една хипотеза, основана на вяра. Такъв отговор декларира една нова "вяра" и тя си остава "вяра" докато не бъде доказана експериментално. Създават се нови светове, възниква нов живот, работи един всемирен "часовник", но той има ли си "часовникар" или няма? Привеждат се доказателства и в двете посоки и е необходима вяра и в двете посоки. Никой не трябва да се присмива на своя опонент , защото самият той в я р в а ! И двете "вери" в нагледен план се свеждат до две противоположни "вeруюта": Има часовникар - няма часовникар. Трета възможност? Ако има такава, тя е : Да "не мислиш!" Който не мисли, може и да не вярва. Но той никога няма да достигне до някаква истина, защото истината е нещо, смислено, а според формулата на Декарт, той трябва и да не съществува.
Небитието няма проблеми за решаване, няма истини за приемане и доказване, няма олтари за поклонение и идеали за поддържане. Но аз, честно казано не съм много привлечен от небитието. Предпочитам живота с неговите закони и движение, мисли и действия, вяра и съмнения. Въпросът за произхода на вселената не е много лесен. Не е лесен, защото когато това е станало, нас не ни е имало. А ако не си бил свидетел на нещо, трябва да го научиш някак. И когато ставаш свидетел на някакъв разговор, не може да не проявиш доверие или съмнение в него. На какво или на кого трябва да се доверим по така поставения въпрос "Произход на Вселената."
Дори и не мисля тук да ви въвеждам в класическия спор "Еволюция или сътворение". За мен лично, едно мислещо, разумно и творческо начало във произхода на всичко е по-приемливо от една сляпа случайност или уникален шанс. Но това си е мое мнение . . . Уважавам опонентите и ако някой мисли, че не може да приеме мисълта за Бог и Създател, а предпочита да си обяснява нещата като "атеист", свободен е да го прави. Такова разделение и без това съществува отдавна и един честен, последователен спор е престижен и удовлетворяващ и за двете страни.. Или има Бог, или няма. Битието няма алтернатива, освен небитието.
До тук добре, но сега идва нещо, което, много ме притеснява и аз искрено ви моля, помогнете ми! Аз съм в голямо затруднение, защото виждам хора които се разхождат свободно и в двете посоки, т.е. преминават ту в лагера на креационистите, ту в лагера на еволюционистите, където явно се чувстват еднакво добре. Какво да правя с тях? Свои ли да ги чувствам, или чужди? На Бога ли служат, или на безбожието? И откъде идват те, след като алтернативата има Бог - няма Бог, не познава трета възможност? Да е от "небитието"? Няма признаци за това, те са толкова реални и много реално се интересуват от живота! Да, наистина, голям проблем са ми! А на вас?
И се чудя, вярващи ли са или невярващи? Ако бяха атеисти, рационалисти, скептици и чисти материалисти, безбожници, щяха да говорят като такива. Щяхме да им противопоставим Божието Слово и здравия разум . . . Може пък да не са чули за Божията сила и евангелието . . Но не, те знаят какво пише в Божията книга и го проповядват, призовават грешници във вярата и ги кръщават в името на Господа! „И прогласяват Божията любов и Божията благодат, значи са на Божията страна и се държат като Божии вестители и свидетели.
А между тях има такива, които са познавали Божията сила и са служили на Неговата кауза, борили са се и са страдали за вярата си. Какво стана, че Библията им не е вече същата? Как така преминаха към друг начин на четене и разбиране Божието Слово? И как Космосът, който очевидно много порасна напоследък, така ги изплаши с размерите си, че те не само смалиха своя Бог, но Го и подчиниха на законите му? Уви, явно не е бил толкова голям!!! Как иначе не биха разкрили съвременното неверие, предрешено като служител на светлината?
Но ние не сме от онези, които се дръпват назад в неверие. Не сме от онези, които не знаят плановете на Сатана и попадат в примките му. Ние познаваме НАСТОЯЩАТА ИСТИНА за това време и тя ни разкрива друг изглед. Да оставим усилията на Божия враг и онези, които му се поддават. Исус Христос е по-голям от видимия и невидимия космос. Той е на третото небе, там където е Божият трон и Божието Светилище. Той е ИСТИНАТА на всички времена и НАСТОЯЩАТА ИСТИНА за това време. Той изпраща три ангели с три вести и призив: Убойте се от Бога! Поклонете се на Създателя! Отделете се от падението на Вавилон! Приемете свидетелството на Верния Свидетел и Божия печат на челата си! Станете синове и дъщери на Бога!
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА обикаля света и влиза от дом в дом, от сърце в сърце, от съдба в съдба...
Ще намери ли прием в твоя дом, твоето сърце и твоята съдба?
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА И ДУШЕВНИЯТ ХРАМ
Всяка сграда има свой външен облик и свое вътрешно обзавеждане. Тялото е външният вид на човешката сграда, а душата - нейното вътрешно обзавеждане. Те не винаги са съответстващи едно на друго. Хубава е поговорката: "По дрехите посрещат, по ума изпращат." Още по близо до същността е изразът: Тяло без душа е огнище без огън. Човек трябва да е много, много вътрешно опустошен и ограбен, за да живее само с инстинктите си за самосъхранение и да не познава богатството и радостите на душевния живот. Достойното, великото в човека е в неговите мисли, чувства и воля. Дали човек ще звучи гордо, или жалко, зависи от вътрешното му съдържание.
СВЕТИЛИЩЕТО И ХАРАКТЕРЪТ
Светът през последния век от своята история, като че ли е износил всичките си идеали, опитал е всичко и вече няма какво да го ентусиазира, възпламени и стимулира към истински творчески живот. Той деградира, губи своя строй и височина, не създава вече нещо красиво, велико и достойно за всеобщо признание. Представите му за "ценност" се снижават и сриват. Отношенията между членовете на човешкото семейство са лишени от вътрешен трепет, от усета за възвишеност, щедрост, красота, великодушие и от милосърдие и човеколюбие. Въпреки многото реклами, атракции и блясъци по нея, планетата Земя изглежда, че застива и се готви да угасне. Дори онези, които не са съгласни с това и твърдят, че "живеят" пълноценно, защото са задоволени, скрито се страхуват за себе си, за децата си, за имуществото си . . . и за д у ш и т е си, които все повече обедняват. В банките може все още да има пари, но д у ш и т е обедняват. Земята вече е препълнена с "бедни души"!
Но най-бедни, най-ощетени остават малките д у ш и ц и , които сега идват на света и искат да се изградят, да се заредят и да израснат в среда - семейство, училище, църква. За тях няма и това, което ние , много или по- малко получихме от по-богати с духовност времена. Тях ги изграждат медиите, електронната техника, обездушеното семейство и общество; техните примери са криминални герои и роботи и те стават криминални герои и роботи. Пред олтара на детската душа няма истински пламък от истинска жертва, тя запустява и се изпълва със сурогати. Затова пропастта между родители и деца расте и става бездна, бездна в която потъват и мира и щастието и радостта на живота. Това е валидно за целия много милиарден свят днес. А за вашия по-тесен кръг?
От поета Николай Лилиев съм запомнил кратка фраза:
"Като утеха сетна, проблясват н е б е с а т а . . ."
НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ, ИЗТОЧНИК НА СИЛА И НАДЕЖДА
"Настоящата истина" е предвидената от Бога противоотрова за ухапванията на греха, съмнението и неверието. В нея е липсващата на света вяра. Вяра, "както казва Писанието", живата вяра, "Исусовата вяра". Исус и днес отново ни казва от самото Небесно Светилище: "Понеже Аз живея и вие ще живеете." Йоан 14:19. Лъчите на Исусовия живот пронизват тъмната завеса, която обвива света и вливат живот в човешката душа.
И ако небето ни се струва понякога високо и далечно, имаме уверението:
"Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свято място, а също така и с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се." Исая 57:15.
Днес този Бог е Исус от Светилището!
Не Исус от иконите!
Не Исус от литературата и писателството;
Не Исус на теологията и теолозите;
Не Исус на мистиката,чудесата и знаменията;
Не Исус от вчерашния ден и миналите преживявания;
А Исус днес! Исус от Светилището и небесната Светая Светих!
Исус, вечният хляб за душата! "Като намерих Твоето Слово, изядох го."
Исус, Който живее и дава живот на теб и на мен, живот в който има "радост и веселие", защото това е Неговата радост и веселие.
Исус е с теб в часа на посвещение:
Исус е в утринното бдение, с което започваш деня;
Исус е в молитвата в ранния час;
Исус е във в я р а т а, с която посрещаш борбата днес;
Исус е в думите, които казваш за утеха и насърчение;
Исус е в лептата за бедстващия, страдащия и гладния;
Исус е в достойнството, с което посрещаш ударите на живота;
Исус е в търпението, което те прави "светия".
Исус е в теб, когато пребъдваш в Него и служиш за Него. Той го каза някога и продължава да го казва и сега: "Аз Съм с вас! Аз Съм с вас!" Аз Съм с вас, До края! . . .
ИДИ С ТАЗИ ТВОЯ СИЛА . . .
Когато сме на Божията трапеза, не само като зрители и слушатели, а като истински сътрапезници, това ни изпълва със сила - духовна енергия, в която има наслада, радост и веселие. Обаче, както още в началото бе споменато, тази "трапеза" може да се превърне в мистификация, да създаде илюзия за ситост и доволство, а зад това да се крие истински глад. Специално нашата църква - Лаодикия е известна с такива парадокси. Дали не би било полезно за нея да се върне назад в библейските времена на своеволието, когато "всеки правеше това, което му се вижда добро" и жънеше според това, което прави"? Да извлечем и ние поука за себе си!
В библейската книга "Съдии", глава 6, намираме Божия народ, навлякъл си Божия гняв поради отстъпление, да изпада в бедствено положение. Бог е отдръпнал от него Своята защита и той е предаден в ръцете на мадиамци, филистимци и други източни жители. Тези нашественици идвали на големи пълчища, ограбвали труда на еврейските земеделци и си отивали оставяйки страната в бедност, мизерия и глад. Затова историята започва представяйки ни Гедеон, който очуква жито за да го скрие от мадиамците. Внезапно пред него се явява небесен пратеник и той чува неочакван поздрав: "Господ е с тебе, силен храбрецо! . . "
Колкото и да е хубав този поздрав, той отеква болезнено в съзнанието на младия човек, на фона на плачевната действителност. Той събужда възражение в него, от което лъха огорчение, недоумение и скептицизъм. Къде е Бог? Къде са древните му прояви и чудеса, за които сме слушали? Защо сме така безизходно изоставени? Защо от първи сме станали последни? Не прилича ли това много на онези адвентисти, които са богати със знание за Бога и Неговата сила, но все пак въздишат в сянката на агресивни "мадиамци", бедни и гладни? Не ни ли заварва 21 век без сила? Без готовност да приведем НАСТОЯЩАТА ИСТИНА в действие? Не беше ли цялата история на адвентизма подготовка и прелюдия към "нещо", което внезапно изчезна? Не беше ли цялата ни пионерска и пророческа история бременност, която вещаеше раждането на "нещо", което очаквахме с любов, с радост и веселие и в което се радвахме с "неизказана и преславна радост"? А когато трябваше да се появи, да го приемем и прегърнем в обятията си, някой ни го отне? Мъртво ли се роди някъде далеч от тук "Детето", което "жената" имаше и за нас, нейните потомци, или тайнствено и незаконно тя изхвърли плода на утробата си в ущърб и загуба на всички ни? Защо ДНЕС, СЕГА когато е време за раждане, няма сила да се роди? ЗАЩО? Ис. 26:18; Ис. 37:3.
Не е ли днес светът пълен с религия? Няма ли олтар на Ваал във всеки народ, всяка църква и всеки дом? И не стои ли до него "Ашера" , богато украсена и дръзко предизвикателна! Не ни ли посещават пак "мадиамци", "филистимци" и разни други "източни жители" и не сме ли пак под игото на нашествениците, изоставени от Бога?
КАКТО и да сме, КАКВОТО и да сме , ние сме ГЕДЕОН в Израел! Ние сме онзи, към когото Бог се обръща с поздрава: "Господ е с теб, силни и храбри! И пак НИЕ сме онзи, на когото казва: "Иди с тази твоя сила, и ще освободиш Израел от ръката на Мадиам. Не те ли изпратих Аз?
НО ДНЕС сценарият с "мадиамците" е по различен. Трапезата ни е богата. Менюто ни е уникално. Имаме една завидна светлина, която е сила: Светилището! Там е Христос, ходещ между седемте светилника; там е Божият храм и хранилището на Божия закон - ковчгът със заповедите.; там е Духът на пророчството и Тройната ангелска Вест; там е славната истина,че тялото е храм на Светия Дух и душата има безсмъртие само в Христос; там е истината за "оправданието чрез вяра" и любовта само в послушание на закона!
Само че, ние днес сме в добри отношения с "мадиамците", с "филистимците" и с още много други "източни жители", а те не обичат тази трапеза! Тя някак си ги стряска и плаши. Те имат по-друг вкус, към който и ние постепенно се нагаждаме - масовата религия, общоприетия стандарт, толерантността към всичко и към всички. Защо да ставаме "законници" или "фанатици"?! Достатъчни са ни общочовешките и всепризнати истини за Бога, приятелство с всички хора, прощение и забравяне на прегрешенията . . . Само че, въвлечени във великото прощение и икуменическо сближение, забравяме кои сме и защо сме. Забравяме, че сме "Вестители" и предаваме не свои, а Божии вести. Забравяме, че сме под клетва да говорим не свои, а само Божиите думи. Забравяме, че грешникът все пак ще погине в греха си, но за кръвта и живота му ще ни се иска сметка. Езекил 33:7-9. И забравяме, че Бог поругаем не бива!
Сеем . . ., а мислим ли за жетвата? Който сее вятър, жъне бури; който сее либерализъм, жъне отстъпление; А който сее "хладкост", няма как да не пожъне Божието отвращение и да не бъде повърнат!
Бог се доверява на Гедеон днес, поздравява го за неговите качества и разчита на неговата сила. Той казва: "Иди с тази твоя сила!" и ще победиш! Но Гедеон има основания да бъде въздържан. Кой съм аз? Такава мисия! ... Такъв риск? ... и къде е Божията сила? Само в Библиятя! Вън от нея всичко решават "мадиамците", "филистимците" и още колко други ! Пък и обстоятелствата днес са коренно различни! Ние не сме във война, а в дружелюбни, толерантни отношения! Ние печелим позиции така. . . Залагаме на приятелството, а не на враждата. Нашата стратегия е по-зряла!
Понякога Бог се опитва да заговори чрез някого: Приятелство с всички? И с Вавилон ли? Приятелство с целия свят ли? И с греха ли? И ни цитира Яков 4:4:
"Прелюбодейци и прелюбодейки, не знаете ли че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога."
"Гедеон" колебливо стои на своята позиция. Дали това е Божий глас? Няма никакъв конкретен знак, че Бог стои зад тези внушения. Ами ако са народни вълнения и възбуди? Да, няма дори едно "руно" за изпит! На това Бог отвръща: Погледни света! Виж събитията около себе си! Не са ли много повече от едно руно? Виж и олтара на Ваал сред твоя народ и ашерата до него. Не се колебай, но стани и събори олтара на Ваал! Съсечи "ашерата" при него и премахни преградата между теб и твоя Бог!
Гедеон, Божият вестител днес, през 21 век е на кръстопът. Той има сила, но не смее да я използва, защото ще си развали отношенията с "мадиамците". Те все пак, са коректни към него, дори го ласкаят, дружелюбни са и не ограбват неговата богата духовна трапеза - неговата гордост! Да събори олтарите им? Да отхвърли ценностите им? Но това е не етично! Това е сблъсък на интереси и е равносилно на война! Та то е не само враждебен акт спрямо едомците, но е провинение и към собствените му сънародници и едноверци! Те сами ще се вдигнат против него и ще искат да го убият. Защото те отдавна са приели и олтара на Ваал и ашерата, като част от себе си и това ще бъде посегателство против самите тях! . .
Да, "Гедеон" днес е в затруднено положение! Той е пред най-драматичния избор в живота си! Той има сила, но не иска да бъде "Йероваал". Не иска съд с Ваал! А небесният пратеник, пратеник и представител на Небесното Светилище през 21-я век на световната история, седи още "под дъба в Офра" и чака. Неговият глас още звучи в ушите му и прониква до дълбините на сърцето му:
"Иди с тази твоя сила! .. Не съм ли Аз, Който те пращам?!"
Ще отиде ли Гедеон? Ще влезе ли НАСТОЯЩАТА ИСТИНА в действие? Това сега е въпрос към теб и само към теб!
А м и н !
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА В ДЕЙСТВИЕ
"В Божието Слово се съдържат много скъпи истини, но точно НАСТОЯЩАТА ИСТИНА е това, от което се нуждае стадото сега. Видях опасността вестителите да изоставят някои от важните точки на истината и да се задълбочават върху неща не допринасящи за обединението на стадото и за освещаването на душата. Сатана ще използва тук всеки удобен случай за да навреди на стадото.
Но такива теми като Светилището, свързано с 2300 денонощия, Божия закон и Исусовата вяра, могат напълно да обяснят миналото адвентно движение и да покажат каква е нашата днешна позиция, да затвърдят вярата на съмняващите се и да предадат сигурност на славното бъдеще. Често съм виждала, че това са главните теми, с които трябва да се занимават вестителите."
Елън Уайт, "Ранни писания", стр. 85
Щом като Исус е в небесното светилище на подобаващото Му място и служене, тук на земята трябва да има Църква, която отразява това. Тя трябва да е "Неговата Църква", защото Той я назова така . . . и това остава в сила до края. Тази "Негова църква" трябва да има НАСТОЯЩАТА ИСТИНА и да я разкрива навсякъде пред човеците. Видяхме, знаем и сме убедени че има такава църква. Тя е пророчески, исторически и фактически показана и нейното "верую" е и с т и н а т а , библейската истина, истината в Х р и с т о с .
Достатъчно ли е това? Достатъчно ли е да бъдем просто просветени, информирани, осведомени християни? Достатъчно ли е да познаваме НАСТОЯЩАТА ИСТИНА? То е толкова достатъчно, колкото, ако сте си приготвили хубав обед, наредили сте го грижовно и естетично на масата, където сте поканили и други близки и познати. После сядате в кръг около тази привлекателна трапеза и почвате да й се радвате: Ах, каква чудесна трапеза! Виж как апетитно ухае всичко в нея! И колко подканящо действа тази салата! Ами ястията . . . връх на кулинарното изкуство! Такова меню никъде няма да намерите! А пък десерта - да не говорим! Той надминава всяко очакване! Супер, който не знае тази трапеза, нищо не знае! Така, вашата уникална трапеза обира овациите и стои пред вас като торта на витрина, хубава и прехубава.
Но вие сте гладни. Гладни, жадни, обаче не го съзнавате вие стоите пред трапезата и й се възхищавате. Стига ви, че я имате и можете да й се наслаждавате. Все пак гладът си е глад и ви прави нервни. Почвате да недоволствате за това онова и да се заяждате с този и онзи. . .НО от време на време, например в събота сутрин, отивате при трапезата. Там очите ви се пълнят, умът и душата ви се пълнят и започвате да си мислите: Какво богатство е тази трапеза! Нашата църква е по-богата от другите със знания и духовни истини. Слава на Бога, че ни е открил тези неща! И се втурвате да доведете и други при обекта на вашето възхищение. Раздавате по някоя книжка, казвате по някоя дума, каните по някоя гладна душица на трапезата и мистичния "обед" продължава. . . . Но щастливи ли сте? Нахранени ли сте? Обогатени ли сте, не с илюзии, а с истината? Е, кой знае! . .
Черкуването понякога е доста подвеждащо действие. Дошъл си да чуеш истината, а слушаш половината от нея, примесена с умотворения и басни. Очакваш да се срещнеш с Бога, а те срещат със човешки авторитети, или със собствените ти недостатъци, макар и в друг образ. Жадуваш да се наситиш с хляба на живота и да пиеш от живата вода, а ти сервират подсладени истории и те напояват с оцет! . . . Искаш да се изправиш пред трона на благодатта и да се поклониш в дух и истина, а вместо това, ти дават изповедник-интерпретатор в костюм и вратовръзка. Понякога даже вместо да благоговееш и се преклониш в молитва, се изправяш, пляскаш с ръце и искриш, като на мач! . . И се питаш: На богослужение ли съм, или на гастролиращ рок-ансамбъл? Очакваш да чуеш "звънчетата" по дрехата на Великия Първосвещеник, т.е. събитията, които вещаят края на света и греха, а чуваш обнадеждаващи новини че света все пак го очакват добри времена. Успокояват те и с това, че икуменическото движение е на път да разреши кризата между религиозните групировки, да сближи хората и да ги приближи до Бога. . .И пак се питаш: Знае ли Църквата днес, че такива мечти са имали и други преди нея, напр. една известна артистка от миналия век : "Аз не ходя на църква, защото вярвам в сътворението на света от Бога, нито във възкресението на Христос от мъртвите, нито в непорочното зачатие на Дева Мария, както и във всички чудеса като Второто Пришествие, и съда над мъртвите . Мен ме привличат тържествените служби, музиката и песните, оживлението, блясъка и свещите, срещите с хората. Самата мистика ми действа благотворно.Там е тържествено и приятно." Е, да, такава "църква" няма защо да се страхува от намаляване на членството си! И от гонения няма защо да се страхува. Все пак, трябва да се страхува от нещо, ако държи на него и то е: Бог присъства ли тук в тази църква? Защото Бог си е посочил ясно координатите и те май не съвпадат с гореописаното поклонение. Пророкът казва:
"Търсете Господа, докато може да бъде намерен; призовавайте Го докато е близо."Ис. 55:6.
Къде и кога може да бъде намерен Бог?
"Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся - да живя в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го диря в ХРАМА МУ." Псалм 27:4
"В утеснението си призовах Господа и към Бога мой викнах; От ХРАМА СИ Той чу гласа ми и викането ми пред Него стигна в ушите Му."
Псалм 18:6.
"Господ е в светия Си храм, да мълчиш пред Него цяла земя!
"Млъкнете и знайте, че Аз Съм Бог! Псалм 46:10.
А Исая 1:11-18 е г р ъ м от небето върху фалшиви богомолци и богослужения!
Ако ме запитате, какво очаквам от една служба в името на Бога, ето моето мнение: Аз ходя на църква за да изграждам моята вяра, а не да я руша. Искам, когато си отида у дома да занеса чувството за среща с Бога, усета за Неговото присъствие, трепета от Неговото докосване. Това няма да ме направи чудак. Пак ще се смея, пак ще се шегувам и ще коментирам, но ще бъда "под покрова на Всевишния и под сянката на Всемогъщия". Ще бъда поклонник "в дух и истина" и няма да се доближавам до греха. Исус е в Светая Светих на небесното светилище и ако съм истински поклонник, "в дух и истина", ще Го търся там и ще Му се кланям пак там
Христос е приготвил една славна духовна трапеза за целия свят, който е гладен, жаден и беден откъм НАСТОЯЩАТА ИСТИНА . Той отново кани всички: Ис. 55:1-3.
. .Йоан 7:37-39; Откр. 22:16,17; Йоан 10:9; Йоан 6:63. . . .
Истината има живот и тя го предлага даром. Но истината не е хипноза, нито опиянение, нито моментно впечатление. Тя е истина, която убеждава, задължава и спасява.
"Това като знаете, блажени сте ако го правите" Йоан 13:17
Не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани." ... Рим. 2:13
Един, който е намерил Божията трапеза и вкусил от нея изповядва:
"Като намерих Твоите думи, изядох ги и Твоето Слово ми беше
радост и веселие на сърцето. Еремия 15:16.
И ние почваме да разбираме, че религия, която не дава Божията "радост и веселие" не е задоволяване на глад и жажда, а си е просто гладна религия..
Радост и веселие могат да ви дадат макар и временно и други неща, но ако вие търсите ИСТИНАТА последвали сте НАСТОЯЩАТА ИСТИНА и искате радост и веселие в Господа, приемете Божията покана! Последвайте Истината. Ще видите, че Христос е в нея и вие сте в Христос. Защото едно най-славно име, което Светите Писания дават на Божия Син е: Амин, Верен Свидетел, Истина. Откр. 3:14. Ако искате да видите настоящата истина в действие, не ходете далеч, а почнете от себе си.
ИСТИНАТА ЗА ТЯЛОТО И ДУХА
Може би, най-логично и най-практично е да започнем не от Вселената, а от себе си, от собственото си тяло и дух. Не бива да разглеждаме тялото без духа и духа без тялото, защото те са така свързани, че не можеш съвсем да ги разделиш. Има и такава древна римска поговорка: "Здрав дух в здраво тяло". Какво е здраво тяло, вероятно по-лесно ще си представите, но какво е "здрав дух", няма да можете да определите правилно без помощта на настоящата истина. Дръзко ли ви прозвучава? Някак си предизвикателно и самохвално ли ви изглежда? Тогава, определете вие какво е "дух". И ако мислите, че е по силите ви, тогава определете какво е "Бог"! Защото Бог е Дух. Йоан 4:24.
Вече дадохме практична насока на тези размисли. Искаме не само да се любуваме на красиво наредена трапеза, а и да вкусваме от нейните ястия, да добиваме сила и да изпитваме радост и веселие, истинска р а д о с т и в е с е л и е . Това е тема за тялото и духа. Все пак, ще започнем с тялото. Грижата за него ни е най-позната и когато загубим здравето си, губим и настроението си, тръгваме да го търсим, даваме мило и драго и ако успеем да възстановим драгоценното физиологично богатство, не жалим за усилията, а духът ни се радва и пее.
Днес грижата за човешкото тяло е грижа от първа величина, и не касае само медицинската наука и здравеопазването. Интересът към човешката физика и здраве прониква във всички сфери на живота: социални отношения, трудова дейност, военно дело, спорт, изкуство и наука. Той се излъчва от древните учения и религии, присъства в международните отношения и политиката и лети далеч в Космоса.
Обаче, НАСТОЯЩАТА ИСТИНА има един само неин подход, който липсва , в която и да било от изброените сфери. Избликваща на свежи струи направо от Светилището, тя разглежда тялото като част от л и ч н о с т т а , а личността, като част от Божеството. В такъв план, здравето и здравото тяло, не са само личен проблем на индивида, а са част от неговото отношение към Бога, т.е. неговата религия.
Рим 14:7,8; 1Кор. 10:31; 1 Кор. 3:16,17; 1 Кор. 6:19.
Настоящата истина не гледа на вас, като на гладиатори, които имат нужда от здрава физика и силни мускули за да спечелят една гладиаторска победа. Тя ви вижда като наследници на един безконечен, съвършен живот, като синове и дъщери на Бога.
И ако става въпрос за участие в битка и победа, тя ви подготвя за участие в битката на живота ви, битката за спасение от греха и смъртта. В тази битка вие ще имате нужда от целия си телесен, нервен и жизнен потенциал. Тя ви сочи дома на вашия прославен Господ и ви очаква там като победители. Средновековната схоластика и мистика не познават това. Там тялото е третирано като затвор и враг, който трябва да се измъчва и наказва.
Здравната информация е богато застъпена в съвременното общество. Тя идва от разни източници и от личен опит. Не винаги е универсална и не винаги е еднакво пригодна за всеки. Тук най-подходящият ръководен принцип е: "Всичко изпитвайте, дръжте доброто." 1 Сол. 5:21. Има правила и норми, дадени от Бога. Добре е да ги зачитаме и да не се съмняваме в тях. Има правила и норми, открити и достигнати от човеците. Добре е да ги проверяваме и се възползваме от тях. Има правила и норми, открити чрез личен опит. Добре е да ги сравняваме с другите и ги ползваме разумно.
От значение е диетата, от значение е мярката, умереността и въздържанието; от значение са чистия въздух и водата. От голямо значение е и движението, защото движението може да замени и достави всичко, но нищо не може да замени движението!
Не съм лекар и не изнасям здравна лекция. Обаче, само с присъствие на здравни семинари, курсове и лекции едва ли ще постигнете пълно здраве. Е, нека не е пълно, нека е задоволително и достатъчно функционално. Но то все пак трябва да ви доставя радост и веселие. Трябва да може да в носи на здрави крака, а трябва да ви прави способни и вие да носите някого понякога. Не се подсмихвайте като Сара, благоверната съпруга на Авраам! Тя имаше уважителна причина за това - нейната възраст. Но и нейните аргументи не са абсолютен закон, както и преждевременната смърт не е абсолютен закон. Може да сте се отегчили вече, затова ще ви разкажа една моя лична преживелица: Беше ранна предпролет. Дърветата скрито напъпваха и придаваха на въздуха и пейзажа някакъв необясним чар. Чудно време за ранна утринна разходка беше и имах привилегията да съм сред природата. Трябва да уточня, че тогава, преди няколко десетки години, живеехме в София, Горна Баня, близо до минералния извор с топла вода. Нагоре по посока Люлин има малка борова горичка, която ме беше привлякла тази сутрин. Вървях си, както е писал поета: "безоблачно ведър и сам" и се зареждах с физическа и психична енергия. Наоколо нямаше жива душа, но по едно време очите ми съзряха някаква фигура, която слизаше надолу по алеите и ме приближаваше- възрастен човек, очевидно добре възрастен, но много бодър и с такава стъпка, че просто да му завидиш! Бяхме на съседни алеи, но толкова близки, че можеше да се разговаря. Поздравих го и той отговори на поздрава ми. Сигурно щеше да мине само с това, но някак си ми дойде отвътре и му викнах достатъчно силно: "Да живееш сто години!" Той се спря, погледна ме и каза: "Че аз съм на 98!" Сега този мой хвалебствен поздрав прозвуча като обида И аз си мислех, че му пожелавам дълъг живот!. . . На свой ред се спрях и вече силно заинтригуван запитах: "Как постигаш това? Как ги правиш тези години?" Отговорът му беше кратък и ясен: "Ходене", каза той, "Много съм ходил. . . изминавал съм по 30 километра на ден". Бащите ми живяха по-дълго, но аз няма да ги стигна, защото имам много разправии с децата си." Това беше всичко. Всеки отиде по пътя си. И аз нямам какво повече да кажа. Но това "ходене" остана да звучи в мислите ми и до днес. Предавам го и на вас, опитайте!
ДУХЪТ Е КОЙТО ДАВА ЖИВОТ . . .
"Духът е който дава живот, плътта нищо не ползва. Думите,
които ви говоря са дух и живот. Йоан 6:63
Духът е тайнственият елемент в човешката личност. Той е най-висшето, същността, смисълът и съдържанието на личността. На "духа" трябва да се подчиняват и да служат всички изграждащи личността компоненти. Той е сродството и връзката ни с Бога. Материята ще ни напусне един ден, но "духът" изобразен в "характер" ще определи дали сме годни да продължим да живеем, т.е. да придобием вечен живот.
Затова, като най-унизителна присъда звучат думите:
"Тия са които правят разцепления, душевни хора, които нямат Духа." Юда 19.
Тук хората са разделени на "душевни" и "духовни". Душевният човек е движим от инстинкти и влага интелекта и волята си пак в същата посока. Духовният човек не е сам и не е част от глутница. Той е Божие творение и поддържа връзка с Твореца си чрез познанието за Него и съвестта. Никой не може да се извини или оправдае, че по-висшето духовно начало не му е дадено. То се дава на всеки със самото раждане, но човек или го развива, или го убива в себе си. Това "убийство" ще бъде най-големият грях в съдния ден за онези, които ще погинат. Напротив, когато не само знаем за Божията трапеза и не само я имаме, но се храни и поим от нея, тя ще ни доставя "радост и веселие"и душите ни ще преливат от Божието блаженство. Тогава ще ходим не "по плът", а "по дух"и ще бъдем истински Христови последователи, защото сам Христос в човешкото си тяло живееше "по дух":
"В същия час Исус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а Си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти Се видя угодно." Лука 10:21 .
"Плодът на Духа е РАДОСТ . . ." Гал. 5:22
Божият Син завеща тази неземна радост на всички нас, които Го обичаме и искаме да Го следваме. Но човек със закърнял или ампутиран дух е смъртно осакатен човек. И до такова осакатяване най-вече се стига чрез самоцелна грижа за тялото. Човек с такова осакатяване, дори да пращи от здраве е "мъртъв" духовно. Исус каза веднъж по този повод: "Остави мъртвите да погребват мъртъвците си " Духът е който дава живот!
Съвременното общество е претоварено с проблеми и страхове. То е описано така
"И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят." Лука 21:25,26.
ДНЕС, с пълна сила се търсят разумни причини и обяснение за неадекватно поведение на личности и злокачественост в човешките отношения, масова миграция на огромни човешки маси, необясними ожесточения и тероризъм, опасни прояви в света на малолетните и израждане на нормалните човешки отношения във и вън от семейството. Едни казват едно, други друго. . . А търси ли някой причината в боледуването на "духа" на нашето време? Да не би "хомо сапиенс" да се връща в своите изходни форми, само че облечен и натоварен с всичките си технически, културни и цивилизовани завоевания? Би била странна, ретроградна еволюция! Не, еволюция няма, но има нещо друго. От небесния, непогрешим източник на информация ни е дадено много важно сведение. Духат на Пророчеството твърди: "Божият Дух се оттегля, напуска земята." И точно това "оттегляне" е най-голямата причина за смута и агонията на човешкия род. Няма значение колко технически развито, културно богато и материално задоволено е едно общество. Ако то загуби духовното си начало и своята връзка с Бога, то ще изстине като звезда, ще се срине и ще загине. Този срив започва отвътре, от духа:
"Поради умножаване на беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее." Мат. 24:12
Нарушението на Божия закон е престъпност. Престъпността има обратно действие върху престъпника. Тя руши неговия морал, т.е. неговото духовно начало. А от общество, лишено от "духа" може да се очаква всичко.
Духът дава живот, бездушието носи смърт. НАСТОЯЩАТА ИСТИНА е последният шанс и последното средство, което небето предлага за спасението на света.
Точно СЕГА светът има нужда от настоящата истина в действие!
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА И ПРОИЗХОДЪТ НА СВЕТА
"Cogito ergo sum" , "мисля, следователно съществувам", казва философът Рене Декарт. Не го доказва с нищо друго, но и никой не му го оспорва. Очевидно, може да мисли само онова, или онзи, който съществува. Ако можете опровергайте го. Ако ли не - вие го потвърждавате! Нашият свят, заедно с цялата вселена, от която той е част, са нещо дадено. И то, така "д а д е н о ", че никой не може да го отнеме. Добре, че е "дадено", дадено е в смисъл налично, съществуващо, но все пак, как така е "дадено" - от само себе си, или от някого е дадено? Това е въпросът на всеки, който мисли и всеки който съществува. Аз съществувам, но как съм дошъл в това съществуване? Популярният, шаблонен отговор-клише, че това е станало по силата на съществуващи физични и биологични закони е плитък и обиден, не само защото се изплъзва без да може да даде истински отговор, но и защото създава една хипотеза, основана на вяра. Такъв отговор декларира една нова "вяра" и тя си остава "вяра" докато не бъде доказана експериментално. Създават се нови светове, възниква нов живот, работи един всемирен "часовник", но той има ли си "часовникар" или няма? Привеждат се доказателства и в двете посоки и е необходима вяра и в двете посоки. Никой не трябва да се присмива на своя опонент , защото самият той в я р в а ! И двете "вери" в нагледен план се свеждат до две противоположни "вeруюта": Има часовникар - няма часовникар. Трета възможност? Ако има такава, тя е : Да "не мислиш!" Който не мисли, може и да не вярва. Но той никога няма да достигне до някаква истина, защото истината е нещо, смислено, а според формулата на Декарт, той трябва и да не съществува.
Небитието няма проблеми за решаване, няма истини за приемане и доказване, няма олтари за поклонение и идеали за поддържане. Но аз, честно казано не съм много привлечен от небитието. Предпочитам живота с неговите закони и движение, мисли и действия, вяра и съмнения. Въпросът за произхода на вселената не е много лесен. Не е лесен, защото когато това е станало, нас не ни е имало. А ако не си бил свидетел на нещо, трябва да го научиш някак. И когато ставаш свидетел на някакъв разговор, не може да не проявиш доверие или съмнение в него. На какво или на кого трябва да се доверим по така поставения въпрос "Произход на Вселената."
Дори и не мисля тук да ви въвеждам в класическия спор "Еволюция или сътворение". За мен лично, едно мислещо, разумно и творческо начало във произхода на всичко е по-приемливо от една сляпа случайност или уникален шанс. Но това си е мое мнение . . . Уважавам опонентите и ако някой мисли, че не може да приеме мисълта за Бог и Създател, а предпочита да си обяснява нещата като "атеист", свободен е да го прави. Такова разделение и без това съществува отдавна и един честен, последователен спор е престижен и удовлетворяващ и за двете страни.. Или има Бог, или няма. Битието няма алтернатива, освен небитието.
До тук добре, но сега идва нещо, което, много ме притеснява и аз искрено ви моля, помогнете ми! Аз съм в голямо затруднение, защото виждам хора които се разхождат свободно и в двете посоки, т.е. преминават ту в лагера на креационистите, ту в лагера на еволюционистите, където явно се чувстват еднакво добре. Какво да правя с тях? Свои ли да ги чувствам, или чужди? На Бога ли служат, или на безбожието? И откъде идват те, след като алтернативата има Бог - няма Бог, не познава трета възможност? Да е от "небитието"? Няма признаци за това, те са толкова реални и много реално се интересуват от живота! Да, наистина, голям проблем са ми! А на вас?
И се чудя, вярващи ли са или невярващи? Ако бяха атеисти, рационалисти, скептици и чисти материалисти, безбожници, щяха да говорят като такива. Щяхме да им противопоставим Божието Слово и здравия разум . . . Може пък да не са чули за Божията сила и евангелието . . Но не, те знаят какво пише в Божията книга и го проповядват, призовават грешници във вярата и ги кръщават в името на Господа! „И прогласяват Божията любов и Божията благодат, значи са на Божията страна и се държат като Божии вестители и свидетели.
А между тях има такива, които са познавали Божията сила и са служили на Неговата кауза, борили са се и са страдали за вярата си. Какво стана, че Библията им не е вече същата? Как така преминаха към друг начин на четене и разбиране Божието Слово? И как Космосът, който очевидно много порасна напоследък, така ги изплаши с размерите си, че те не само смалиха своя Бог, но Го и подчиниха на законите му? Уви, явно не е бил толкова голям!!! Как иначе не биха разкрили съвременното неверие, предрешено като служител на светлината?
Но ние не сме от онези, които се дръпват назад в неверие. Не сме от онези, които не знаят плановете на Сатана и попадат в примките му. Ние познаваме НАСТОЯЩАТА ИСТИНА за това време и тя ни разкрива друг изглед. Да оставим усилията на Божия враг и онези, които му се поддават. Исус Христос е по-голям от видимия и невидимия космос. Той е на третото небе, там където е Божият трон и Божието Светилище. Той е ИСТИНАТА на всички времена и НАСТОЯЩАТА ИСТИНА за това време. Той изпраща три ангели с три вести и призив: Убойте се от Бога! Поклонете се на Създателя! Отделете се от падението на Вавилон! Приемете свидетелството на Верния Свидетел и Божия печат на челата си! Станете синове и дъщери на Бога!
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА обикаля света и влиза от дом в дом, от сърце в сърце, от съдба в съдба...
Ще намери ли прием в твоя дом, твоето сърце и твоята съдба?
НАСТОЯЩАТА ИСТИНА И ДУШЕВНИЯТ ХРАМ
Всяка сграда има свой външен облик и свое вътрешно обзавеждане. Тялото е външният вид на човешката сграда, а душата - нейното вътрешно обзавеждане. Те не винаги са съответстващи едно на друго. Хубава е поговорката: "По дрехите посрещат, по ума изпращат." Още по близо до същността е изразът: Тяло без душа е огнище без огън. Човек трябва да е много, много вътрешно опустошен и ограбен, за да живее само с инстинктите си за самосъхранение и да не познава богатството и радостите на душевния живот. Достойното, великото в човека е в неговите мисли, чувства и воля. Дали човек ще звучи гордо, или жалко, зависи от вътрешното му съдържание.
СВЕТИЛИЩЕТО И ХАРАКТЕРЪТ
Светът през последния век от своята история, като че ли е износил всичките си идеали, опитал е всичко и вече няма какво да го ентусиазира, възпламени и стимулира към истински творчески живот. Той деградира, губи своя строй и височина, не създава вече нещо красиво, велико и достойно за всеобщо признание. Представите му за "ценност" се снижават и сриват. Отношенията между членовете на човешкото семейство са лишени от вътрешен трепет, от усета за възвишеност, щедрост, красота, великодушие и от милосърдие и човеколюбие. Въпреки многото реклами, атракции и блясъци по нея, планетата Земя изглежда, че застива и се готви да угасне. Дори онези, които не са съгласни с това и твърдят, че "живеят" пълноценно, защото са задоволени, скрито се страхуват за себе си, за децата си, за имуществото си . . . и за д у ш и т е си, които все повече обедняват. В банките може все още да има пари, но д у ш и т е обедняват. Земята вече е препълнена с "бедни души"!
Но най-бедни, най-ощетени остават малките д у ш и ц и , които сега идват на света и искат да се изградят, да се заредят и да израснат в среда - семейство, училище, църква. За тях няма и това, което ние , много или по- малко получихме от по-богати с духовност времена. Тях ги изграждат медиите, електронната техника, обездушеното семейство и общество; техните примери са криминални герои и роботи и те стават криминални герои и роботи. Пред олтара на детската душа няма истински пламък от истинска жертва, тя запустява и се изпълва със сурогати. Затова пропастта между родители и деца расте и става бездна, бездна в която потъват и мира и щастието и радостта на живота. Това е валидно за целия много милиарден свят днес. А за вашия по-тесен кръг?
От поета Николай Лилиев съм запомнил кратка фраза:
"Като утеха сетна, проблясват н е б е с а т а . . ."
НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ, ИЗТОЧНИК НА СИЛА И НАДЕЖДА
"Настоящата истина" е предвидената от Бога противоотрова за ухапванията на греха, съмнението и неверието. В нея е липсващата на света вяра. Вяра, "както казва Писанието", живата вяра, "Исусовата вяра". Исус и днес отново ни казва от самото Небесно Светилище: "Понеже Аз живея и вие ще живеете." Йоан 14:19. Лъчите на Исусовия живот пронизват тъмната завеса, която обвива света и вливат живот в човешката душа.
И ако небето ни се струва понякога високо и далечно, имаме уверението:
"Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свято място, а също така и с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се." Исая 57:15.
Днес този Бог е Исус от Светилището!
Не Исус от иконите!
Не Исус от литературата и писателството;
Не Исус на теологията и теолозите;
Не Исус на мистиката,чудесата и знаменията;
Не Исус от вчерашния ден и миналите преживявания;
А Исус днес! Исус от Светилището и небесната Светая Светих!
Исус, вечният хляб за душата! "Като намерих Твоето Слово, изядох го."
Исус, Който живее и дава живот на теб и на мен, живот в който има "радост и веселие", защото това е Неговата радост и веселие.
Исус е с теб в часа на посвещение:
Исус е в утринното бдение, с което започваш деня;
Исус е в молитвата в ранния час;
Исус е във в я р а т а, с която посрещаш борбата днес;
Исус е в думите, които казваш за утеха и насърчение;
Исус е в лептата за бедстващия, страдащия и гладния;
Исус е в достойнството, с което посрещаш ударите на живота;
Исус е в търпението, което те прави "светия".
Исус е в теб, когато пребъдваш в Него и служиш за Него. Той го каза някога и продължава да го казва и сега: "Аз Съм с вас! Аз Съм с вас!" Аз Съм с вас, До края! . . .
ИДИ С ТАЗИ ТВОЯ СИЛА . . .
Когато сме на Божията трапеза, не само като зрители и слушатели, а като истински сътрапезници, това ни изпълва със сила - духовна енергия, в която има наслада, радост и веселие. Обаче, както още в началото бе споменато, тази "трапеза" може да се превърне в мистификация, да създаде илюзия за ситост и доволство, а зад това да се крие истински глад. Специално нашата църква - Лаодикия е известна с такива парадокси. Дали не би било полезно за нея да се върне назад в библейските времена на своеволието, когато "всеки правеше това, което му се вижда добро" и жънеше според това, което прави"? Да извлечем и ние поука за себе си!
В библейската книга "Съдии", глава 6, намираме Божия народ, навлякъл си Божия гняв поради отстъпление, да изпада в бедствено положение. Бог е отдръпнал от него Своята защита и той е предаден в ръцете на мадиамци, филистимци и други източни жители. Тези нашественици идвали на големи пълчища, ограбвали труда на еврейските земеделци и си отивали оставяйки страната в бедност, мизерия и глад. Затова историята започва представяйки ни Гедеон, който очуква жито за да го скрие от мадиамците. Внезапно пред него се явява небесен пратеник и той чува неочакван поздрав: "Господ е с тебе, силен храбрецо! . . "
Колкото и да е хубав този поздрав, той отеква болезнено в съзнанието на младия човек, на фона на плачевната действителност. Той събужда възражение в него, от което лъха огорчение, недоумение и скептицизъм. Къде е Бог? Къде са древните му прояви и чудеса, за които сме слушали? Защо сме така безизходно изоставени? Защо от първи сме станали последни? Не прилича ли това много на онези адвентисти, които са богати със знание за Бога и Неговата сила, но все пак въздишат в сянката на агресивни "мадиамци", бедни и гладни? Не ни ли заварва 21 век без сила? Без готовност да приведем НАСТОЯЩАТА ИСТИНА в действие? Не беше ли цялата история на адвентизма подготовка и прелюдия към "нещо", което внезапно изчезна? Не беше ли цялата ни пионерска и пророческа история бременност, която вещаеше раждането на "нещо", което очаквахме с любов, с радост и веселие и в което се радвахме с "неизказана и преславна радост"? А когато трябваше да се появи, да го приемем и прегърнем в обятията си, някой ни го отне? Мъртво ли се роди някъде далеч от тук "Детето", което "жената" имаше и за нас, нейните потомци, или тайнствено и незаконно тя изхвърли плода на утробата си в ущърб и загуба на всички ни? Защо ДНЕС, СЕГА когато е време за раждане, няма сила да се роди? ЗАЩО? Ис. 26:18; Ис. 37:3.
Не е ли днес светът пълен с религия? Няма ли олтар на Ваал във всеки народ, всяка църква и всеки дом? И не стои ли до него "Ашера" , богато украсена и дръзко предизвикателна! Не ни ли посещават пак "мадиамци", "филистимци" и разни други "източни жители" и не сме ли пак под игото на нашествениците, изоставени от Бога?
КАКТО и да сме, КАКВОТО и да сме , ние сме ГЕДЕОН в Израел! Ние сме онзи, към когото Бог се обръща с поздрава: "Господ е с теб, силни и храбри! И пак НИЕ сме онзи, на когото казва: "Иди с тази твоя сила, и ще освободиш Израел от ръката на Мадиам. Не те ли изпратих Аз?
НО ДНЕС сценарият с "мадиамците" е по различен. Трапезата ни е богата. Менюто ни е уникално. Имаме една завидна светлина, която е сила: Светилището! Там е Христос, ходещ между седемте светилника; там е Божият храм и хранилището на Божия закон - ковчгът със заповедите.; там е Духът на пророчството и Тройната ангелска Вест; там е славната истина,че тялото е храм на Светия Дух и душата има безсмъртие само в Христос; там е истината за "оправданието чрез вяра" и любовта само в послушание на закона!
Само че, ние днес сме в добри отношения с "мадиамците", с "филистимците" и с още много други "източни жители", а те не обичат тази трапеза! Тя някак си ги стряска и плаши. Те имат по-друг вкус, към който и ние постепенно се нагаждаме - масовата религия, общоприетия стандарт, толерантността към всичко и към всички. Защо да ставаме "законници" или "фанатици"?! Достатъчни са ни общочовешките и всепризнати истини за Бога, приятелство с всички хора, прощение и забравяне на прегрешенията . . . Само че, въвлечени във великото прощение и икуменическо сближение, забравяме кои сме и защо сме. Забравяме, че сме "Вестители" и предаваме не свои, а Божии вести. Забравяме, че сме под клетва да говорим не свои, а само Божиите думи. Забравяме, че грешникът все пак ще погине в греха си, но за кръвта и живота му ще ни се иска сметка. Езекил 33:7-9. И забравяме, че Бог поругаем не бива!
Сеем . . ., а мислим ли за жетвата? Който сее вятър, жъне бури; който сее либерализъм, жъне отстъпление; А който сее "хладкост", няма как да не пожъне Божието отвращение и да не бъде повърнат!
Бог се доверява на Гедеон днес, поздравява го за неговите качества и разчита на неговата сила. Той казва: "Иди с тази твоя сила!" и ще победиш! Но Гедеон има основания да бъде въздържан. Кой съм аз? Такава мисия! ... Такъв риск? ... и къде е Божията сила? Само в Библиятя! Вън от нея всичко решават "мадиамците", "филистимците" и още колко други ! Пък и обстоятелствата днес са коренно различни! Ние не сме във война, а в дружелюбни, толерантни отношения! Ние печелим позиции така. . . Залагаме на приятелството, а не на враждата. Нашата стратегия е по-зряла!
Понякога Бог се опитва да заговори чрез някого: Приятелство с всички? И с Вавилон ли? Приятелство с целия свят ли? И с греха ли? И ни цитира Яков 4:4:
"Прелюбодейци и прелюбодейки, не знаете ли че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога."
"Гедеон" колебливо стои на своята позиция. Дали това е Божий глас? Няма никакъв конкретен знак, че Бог стои зад тези внушения. Ами ако са народни вълнения и възбуди? Да, няма дори едно "руно" за изпит! На това Бог отвръща: Погледни света! Виж събитията около себе си! Не са ли много повече от едно руно? Виж и олтара на Ваал сред твоя народ и ашерата до него. Не се колебай, но стани и събори олтара на Ваал! Съсечи "ашерата" при него и премахни преградата между теб и твоя Бог!
Гедеон, Божият вестител днес, през 21 век е на кръстопът. Той има сила, но не смее да я използва, защото ще си развали отношенията с "мадиамците". Те все пак, са коректни към него, дори го ласкаят, дружелюбни са и не ограбват неговата богата духовна трапеза - неговата гордост! Да събори олтарите им? Да отхвърли ценностите им? Но това е не етично! Това е сблъсък на интереси и е равносилно на война! Та то е не само враждебен акт спрямо едомците, но е провинение и към собствените му сънародници и едноверци! Те сами ще се вдигнат против него и ще искат да го убият. Защото те отдавна са приели и олтара на Ваал и ашерата, като част от себе си и това ще бъде посегателство против самите тях! . .
Да, "Гедеон" днес е в затруднено положение! Той е пред най-драматичния избор в живота си! Той има сила, но не иска да бъде "Йероваал". Не иска съд с Ваал! А небесният пратеник, пратеник и представител на Небесното Светилище през 21-я век на световната история, седи още "под дъба в Офра" и чака. Неговият глас още звучи в ушите му и прониква до дълбините на сърцето му:
"Иди с тази твоя сила! .. Не съм ли Аз, Който те пращам?!"
Ще отиде ли Гедеон? Ще влезе ли НАСТОЯЩАТА ИСТИНА в действие? Това сега е въпрос към теб и само към теб!
А м и н !