ОТДАЙТЕ БОЖИЕТО НА БОГА
Тема 14
„Отдавайте кесаревото на кесаря и Божието на Бога”. Всички знаят тази крилата библейска максима, излязла от устата на Богочовека Исус Христос. Но моето обръщение днес не е към всички, които знаят, а към тези, които н е з н а я т . Затова, с тяхното любезно съгласие, ще ги заведа при и з в о р а , а там, нека те сами да изберат това, което считат важно за себе си. Разглежданата фраза се намира в : Марк 12:17 и Мат. 22:21
Държейки в ръка данъчната монета, на която се вижда образа на римския държавен глава, Исус изрича тези знаменити паметни слова. Като член на общество и държава, всеки човек има права и задължения. Като член и поданик на Божието царство, той също има права и задължения. Как да се разграничат тези две принадлежности и произтичащите от тях задължения? В горепосоченият пример, Исус прави разграничението по принцип, без да уточнява подробно какво се дължи на земните власти и какво на Бога. Относно първото ни осведомяват законите на държавата, популяризирани чрез медии, печат и гражданска информация. Второто е изложено в Божието слово,Библията и също става широко достъпно чрез съвременните средства за масова информация.
В тази тема, ще се спрем на задълженията ни към Бога, предявени по отношение нашето време, нашите материални средства и нашето ВНИМАНИЕ.
БОЖИЯТА ПРЕТЕНЦИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО
Ние съществуваме не само в пространството, но и във ВРЕМЕТО. Промените около нас и вътре в нас стават именно чрез времето. Какво е в р е м е ? Каква е неговата физическа същност и кои са параметрите на неговата относителност, с това тук няма да се занимаваме. В настоящето проучване то ни интересува само като ТАЛАНТ и ДАРБА.И в тясна връзка с това – като шанс , който небето ни дава за да намерим Бога себе си и пътя към спасението и вечния живот. В този смисъл, времето наистина е капитал и носи висша отговорност. За него ще ни се държи сметка – как сме го ценили, как сме го употребили и как сме почели или ощетили чрез него Създателя, Който щедро ни е поверил този талант.
Има ли Бог отношение към начина, по който изразходваме нашето време? Сигурно да, щом като ни се дават такива тържествени предупредения:
„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко тоа ще се стопи, какви трябва да сте вие в свято живеене и благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи; и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в оято да живее правда.”
2 Петр. 3:10-13
„ И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,
като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.”
Ефес. 5:15, 16
Най-тъжните думи по отношение на времето, изречени в Еремия 8:20, все пак, ще бъдат изречени от някои хора. Бихме могли да избегнем да сме между тях.
А има ли „Божие” време в живота ни, което е по-различно от всичкото ни друго време?
Най-подчертаното в Библията време, което касае отношенията между Създателя и Неговото творение, човека е БОЖИЯТА ПОЧИВКА:
„И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал,
на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.”
Бит. 2:1,2
„Помни съботния ден за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е с ъ б о т а на Господа, твоя Бог , да не вършиш никаква работа ни ти ни синът ти, ни дъщерята ти, ни слугата ти , ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти.
Изх. 20:8-11
Ако разгледаме имената на седемте дни на седмицата в латиноговорящите народи, ще видим, че те са имена на познатите ни небесни тела- Слънце, Луна и божества на които са се кланяли. В Библията обаче, дните на седмицата нямат названия, а са числителни бройни от първия до седмия ден. Там те се наричат: първият, вторият….. или седмият ден на седмицата. За последния, седмия ден се използва още еврейското название „Шабат” или „Събота”, което означава п о ч и в к а .
Седмицата е едно чудо в календара. Тя няма астрономическа обосновка. Нейното право на съществуване се базира върху сътворението. Бог е устроил в шест дни този свят, а в седмия си е починал. Така се сложило началото на седмицата. Със Своята почивка в седмия ден, Бог е положил основа на една практика, която е завещал да се следва от човеците през всички времена.
„..следователно, за Божиите хора остава една съботна почивка.”
Евр. 4:9
Съботната заповед е ясно обявена в теократичното време на еврейската нация. Тя не е условно повеление, съобразено с временните интереси на човека: „Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във
време на сеитба и жетва да си почиваш.”
Изх. 34:21
Съботата на седмия ден не е поставена наравно със сянковите служби и обреди. Тя е общочовешка, защото касае делото на Създателя и е поставена от Самия Него като з н а к за всички времена: Изх. 31:15-18.
Умишленото нарушение на СЪБОТАТА се считаше като оскърбление към самия Бог и трябваше да се санкционира като нарушение спрямо самия Него. Евреите са първия организиран народ, който приема съботата като заветен знак, но тя не е еврейска. Евреите не са съществували като народ, когато тя бива учредена и определена - ЗА ЧОВЕКА!
ЕМБЛЕМА НА РОБСТВО ИЛИ СИМВОЛ НА СВОБОДА?
След като евреите загубват своята Месианска мисия на привилегирован и избран Божий народ, защото отхвърлят и разпъват Христос, те биват подложени на гонения и са разпръснати по целия свят. Техният религиозно-национален празник СЪБОТА става неудобен за покръстените в християнството езичници, които постепенно го заменят с първия ден на седмицата –неделя – в чест на Христовото възкресение.
Но за тази замяна, в Библията няма божествено указание и то си остава религиозно-политическо човешко дело, което всъщност въздига стария римски култ към слънцето – sol invictus т.е. денят на непобедимото слънце. Така, залегнал здраво в практиката на съвременото християнство и изместил от мястото му седмия ден на Божията почивка, първият ден на седмицата става инструмент за противобжествена злоупотреба. Той става „промяна” в Божия закон, която е била пророкувана от пророк Даниил: Дан. 7:25.
Божията почивка, в нейният оригинален замисъл, не е белег на освобождение от робство, а възпоменателен знак за творческо удовлетворение и съвършенство:
„… и видя Бог, че всичко беше много добро…”
В онзи момент, грехът и сенките му още не съществуват на земята. Природата е девствена и чиста. Завършил Своя шедьовър, Творецът Бог се отдава на наслаждението от Своето творение. То не възбужда в Него никакво възражение и Той го приема като „много добро”. Тази първа среща на Твореца със завършеното творение става празник на Богочовешкото ново начало. Бог дава Своята почивка на човека и „за човека”. От Когото сме я приели, на Него сме и ответни, за това дали намираме в нея по-голяма близост с Него до деня на пълната й реализация в Божието Царство.
В посланието към евреите гл. 4 е поставен въпросът за Божията почивка, като крайна цел по пътя , към която Бог е давал обещания и временни напомнители на това упокоение. Такова е било въвеждането на еврейската нация в обетованата Ханаанска земя. Както знаем, този временен заместител на истинския небесен Ханаан, не можа да изпълни очакването за влизане в Божията пълна и окончателна „почивка”. В стих 9 авторът на посланието заключава: „ следователно, за Божият народ остава едно съботно упокоение. Това „остава” потвърждава първоначалната цел – завръщане в изгубения рай и влизане в пълното Божие „упокоение”. Като щафета, предадена при грехопадането, СЪБОТАТА трябва да ни съпровожда до новото битие без грях. Тя е привилегия , дошла от Рая и води пак там, където е нейният истински и вечен дом. В новото битие и новата земя съботата ще запази своя първоначален смисъл:
„… и от с ъ б о т а до с ъ б о т а ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.” Исая 66:23.
Някои са подържали мнението, че всички дни са „еднакви” и няма смисъл да почитаме и освещаваме един ден повече от друг. Освен че не е библейско и противоречи на изричната Божия наредба, такова мнение не устоява и на житейската практика, където виждаме, че природните и биологични ритми изискват прекъсване на деловия цикъл и релаксация.
Наистина, в Римл. 14:6 е казано: „Който пази деня за Господа го пази или не го пази…” Но за какви „дни” става дума тук? Четвъртата Божия заповед въпрос на свободен избор ли е ? И какво ще се получи, ако приложим принципа на свободния избор и за другите заповеди? Напр. Който краде за Господа краде или не краде, който убива за Господа убива или не убива, който прелюбодейства, за Господа го прави или не го прави…Всеки сам да си решава. . . Абсурдно, нали? Така е и с четвъртата заповед. Ако ще трябва да почиваме в един от седемте дни на седмицата, ако Господ заповядва и иска това от човека, то ние нямаме избор. Това трябва да е в седмия ден – с ъ б о т а .
ДА СЕ ЛИШИМ ЛИ ОТ БЛАГОСЛОВЕНИЕТО?
По силата на обявеното заглавие „Божието – на Бога”, ударението би трябвало да падне върху правата на Създателя, обявени чрез четвъртата Божия заповед. Но във верността към тази заповед са вложени съпровождащи я наши лични интереси и облаги, които биха били накърнени и осуетени, ако я пренебрегнем и незачитаме. Исус ясно заявява, че „съботата е станала за човека”Марк 2:27. Тя е „станала”, когато не е имало нито грях, нито робство, нито бреме, което да тежи на плещите на човека. Тя е благодатна възможност и привилегия да се общува с един по-висш свят и по един по-възвишен начин със самия Създател. Божията почивка, пълна с удовлетворението на Твореца и носеща печата на съвършенството, придава на всеки, който всяка седмица влиза чрез вяра в нея същото чувство на благодат и удовлетворение. Какво друго събитие може да въведе душата в такова благодатно време, където тя освободена от ежедневния стрес и грижа, да може да се отдаде на един по-висш живот? Сам Бог, от съображение за нашия личен интерес е запазил този оазис на времето сред пустинята на греха. Той ни очаква на среща в него за възстановяване на нашите физически и душевни сили, за една сладостна предвкуса на бъдещето без грях след завръщането в Рая. В спазването на четвъртата Божия заповед са скрити най-драгоценни обещания и е заложена сила за един по-богат и стойностен живот: Исая 58:12-14 Да се цитира дословно.
Към всичко това се прибавя и факта, че за нашето „последно” в есхатологичен смисъл време, тя придобива значението на особен отличителен б е л е г или з н а к , който ще разграничава истинските поклонници на живия Бог от номиналните и формални такива, които не са напълно сигурни в творческата мощ на Създателя, а търсят помощта на еволюция, самозараждане или панспермия /пренасяне на живота върху земята от други планети/.
Съботната наредба е единствената, която съдържа Божието име, неговата титла на Творец и неговата територия на владичество – небето и земята. Така, тя се явява като Негов авторски з н а к , поставен неизличимо във времето. Отношението към този „знак” ще определя в края на Великата Борба, на коя страна сме: със звяра и неговия белег или със живия Бог и Неговия печат на челата ни, според Откр. 13:8, 16,17.
Бог е дал изключителна важност на четвъртата заповед, като я е включил в последната предупредителна вест към света чрез ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ от Откр. 14:6-12.
Заключението е само едно: Не можем да отречем „Божието”, засвидетелствано в творението Му, въпреки, че то е станало неузнаваемо в падението си. Тогава, нека Му Го отдадем подобаващо:
„ПОМНИ СЪБОТНИЯ ДЕН ДА ГО ОСВЕТИШ!”
ИМА ЛИ БОГ МЯСТО В БЮДЖЕТА НИ?
„Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог,изнесе хляб и вино, та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, създател на небето и на земята. Благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка!
И Авраам му даде ДЕСЯТЪК от всичко.” Битие 14:18-20
Това се случило преди 4000 години. Все още нямало еврейска нация. Нямало организирана в църква религиозна система. Но имало начин по който Божиите хора са почитали своя Бог чрез своите материални приходи и придобивки .Тогава патриарсите са били пряко наставлявани от Провидението и очевидно са били напътени и в тази практика. Това съвсем се потвърждава, като се вземе под внимание, че по-късно, когато еврейската религиозна система е официално установена, въпросът за д е с я т ъ к а е конкретно регламентиран в книгата на пророк Малахия:
„Донесете всички десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми. И опитайте ме сега, дали не ще ви разкрия небесните отвори, та да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.”
Малахия 3:10
И все пак, има място за уточнителни въпроси. Защо е необходимо това? Бог има ли нужда от нашите средства? Нали всичко е Негово! За справка : Изх. 19:5; Йов 41:11; Псалм 50:10,12; Агей 2:8. Какво всъщност можем да Му дадем ние, освен само част от Неговото? Отговорът е ясен: Бог няма нужда от пари и материални средства, но Неговото ДЕЛО за спасение на човеци от греха, има нужда от такива средства. Основен принцип в работата на Бога за спасение на човеци е да си служи с човешки инструменти. А тези Божии сътрудници имат нужда от материална подкрепа. И това е изрично заявено:
„А на Левитите, ето Аз давам в наследство всичките десятъци в Израиля заради службата, която вършат, службата в светилището /шатъра за срещане/. Числа 18:21
Така, сам Бог полага основата на един закон, който трябва да остане в сила и да действа, докато делото на спасение приключи. Виждаме го потвърден и продължен в новозаветната апостолска църква:
„Не знаете ли , че тия, които свещенодействат, се хранят от светилището? И че тия, които служат на олтара, взимат дял от олтара? Така и Господ е наредил щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.” 1 Кор. 9:13,14.
Чест и привилегия е част от парите, които всеки ден харчим за лични нужди, да отиват за Господа и за Неговото велико ДЕЛО, което всъщност е и наше, защото защитава нашите най-висши и вечни интереси. И то, не само в далечно бъдеще, но и в пряка връзка със самото даване: Малахия 3:10.
Ако сме „Божии”, трябва да знаем на Кого дължим не само духовните, но и материалните си успехи:
„Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е Който ти дава сила да придобиваш богатство.” Второзаконие 8:18.
Парите, като самоцел, нямат повече стойност от пясъка. Те са с преходна стойност, която се запазва само ако е вложена и реализирана в непреходни неща. Съветът на Исус към всички нас е: „Събирайте си съкровища на небето” Влагайте своя капитал в банката, която никога няма да фалира! Богатейте в Господа!
И дано това стане начало на верижна реакция между Него и Вас! Нека то отприщи обогатяващата Му мощ, пропорционално на онова, което влагате в Него и за Него!
Псалм 116:12-14. Амин.
ВНИМАНИЕ ВЪРХУ В Н И М А Н И Е Т О
Третото нещо, в което можем да печелим или ощетяваме Бога за своя собствена повреда, това е насочването и поддържането на нашето ВНИМАНИЕ. Като най-ярка илюстрация в това отношение ми се струва случилото се и описано в 4 Царе 2:1-11. . . . „и когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от теб. А Елисей рече: Моля, нека бъде в мен двоен дял от духа ти. А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от теб, ще ти бъде така; но ако не – не ще бъде..”
Това е един много впечатляващ момент от живота на двамата пророци – Илия и неговия приемник, Елисей. Илия се е опитал няколко пъти да отклони вниманието на по-младия си помощник и да се раздели с него. Но Елисей не го оставя. Той плътно върви до него навсякъде. Накрая, пророкът ясно му казва, че ще бъде отнет от него и го пита за най-голямото му желание, което може да изпълни преди раздялата. Елисей поисква двоен дял от духа на пророка. И отново отговорът е: „. . .ако ме видиш. . .” Иска да каже: Ако вниманието ти е съвършено концентрирано върху това, което искаш, ще го получиш. . .`
ВНИМАНИЕ! Кой не е почувствал въздействащата сила на това императивно слово! То стряска, мобилизира и призовава към активно действие.
Навред в живота около нас, важните и значителни неща, опасностите и рисковете са придружени с това предупреждение. . . А има ли то място в отношенията ни с Бога? Говори ли нещо на нас, които не сме нито пророк Илия, нито неговия приемник Елисей? Загатва ли за още нещо, което дължим по съвест или заради вяра? Възможно ли е да се окажем в неверност и провинение поради неправилно разходване нашето ВНИМАНИЕ т.е. насочването му там, където не би трябвало и отклоняването му от там, където трябва ? Определено ДА. Не само е възможно, но е факт, с който ощетяваме Създателя, себе си, а и всички хора около нас.
КАЖИ МИ КЪДЕ ГЛЕДАШ И ЩЕ ТИ КАЖА КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕШ
Както в зрителното ни поле има един център с най-ясно виждане и периферна част със завоалирани форми, така и в съзнанието ни има ц е н т ъ р , огнен център на горящи идеи, в които влагаме най-много от себе си и друга периферна зона с по-второстепенни и неприоритетни идеи. За онзи, който иска да бъде”Божий”, да бъде „Христов”и да царува с Него в слава, почест и безсмъртие, няма нищо по-важно от СПАСЕНИЕТО. В огнения център на неговото ВНИМАНИЕ И в зеницата на този център е ОНЗИ, Който е направил най-много за него, Който го обича най-много и Който може да му даде най-много. За онзи, който иска да бъде „Божий” най-голямата грешка и непростим грях би било да допусне Той да се изгуби от центъра на неговото в н и м а н и е и нещо друго да заеме мястото Му. Цялото и най-добро внимание трябва да бъде върху най-цялостния и най-добрия.
Душата, която няма това в сърцето си, не е достойна да го има и в живота си.
ВНИМАНИЕТО ЗАЛОГ ЗА ПОБЕДА
Връзката с Бога не е маловажно нещо. Нашето положение на нуждаещи се и обречени в един бунтовен свят, изисква пълно насочване на ВНИМАНИЕТО върху средствата за спасение. Нашето личностно оформяне започва с идеите, които постъпват в нас. А те постъпват чрез очите, ушите. . . всички възприятия и оформят мислите ни. Мислите оформят съзнанието чувствата, нашата душевност, цялата личност,мироглед и идентичност.
„. . каквито са мислите му, такъв е и той..” Притчи 23:7
Складът, депото, където се съхраняват всички ценности, придобити от личността е нашата душевност или образно казано нашето СЪРЦЕ. Селекционерът на тези ценности е ВНИМАНИЕТО , затова:
„Сине мой, внимавай на думите ми, приклони ухото си км беседите ми Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си; защото те са живот за тия които ги намират и здраве за цялата им снага.
Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си. Защото от него са изворите на живота!
Притчи 4:20-23
` ` `”Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание
според Твоето Слово.”
Псалм 119:9
Посланието на това есе е: Внимание, внимание и пак внимание!
Внимание върху В Н И М А Н И Е Т О !
И така, колко важно е вниманието? Исус и апостолите са отправяли най-сериозните си предупреждения с обръщението: Внимавайте:
Лука 21:34 - „… да не натегнат сърцата ви от ядене, пиене, житейски грижи.. . „
Лука 12:15 - „ Внимание против користолюбие. . .”
Марк 13:21-23 – „ против лъжепророци и лъжехристи.”
Колос. 2:8 – фалшиви учители. . .
2 Йоаново ст. 8 - Внимавайте да не изгубите постигнатото. . .”
1 Кор. 10:12 – „ . . .който мисли, че стои да внимава да не падне. . .”
Лука 11:35 - . . .Внимавай да не би светлината в теб да е тъмнина.
СИЛАТА НА ВНИМАНИЕТИО
Живял някога велик източен монарх. Царството му било добре уредено и силно. Но имал слабохарактерен син, който петнял честта на баща си и царството. Бил недостоен ие вървял по наклонената плоскост на греха. Животът му бил празен, изпълнен с гуляи, забавления и дори престъпни прояви. Приятелите му били все декласирани младежи гледащи леко и безотговорно на живота.Всичко това пораждало недоволство и изправяло царството пред вътрешно разложение и гибел. Мъдрият цар искал да запази царството и сина си като престолонаследник, но как? Един ден той съставил и провел свой собствен план. Обявил всенародно събиране. Свикал големи и малки да присъстват на него и повикал сина си. Сложил в ръцете му една голяма купа с дървено масло /зехтинІ и му заповядал да мине с нея през целия град, без да разлее нито капка. След това повикал един страж от охраната, дал му своя меч и му наредил така, че всички да чуят:
- Ще вървиш плътно до него и ще гледаш зорко. Там където падне първата капка от тази течност, там ще му отсечеш главата. Момъкът и стражът тръгнали а след тях огромно множество от целия град. Всички искали да видят какво ще стане, защото царската заповед била много истинска! Пътят бил дълъг, понякога неравен и пълната купа потрепервала в ръката на момчето. Но то с всички сили и внимание я крепяло и не позволявало да падне и капка. Най после, измъченият и напрегнат до крайност царски син достигнал финала, сложил пълния съд на предвиденото място и паднал на земята от нервно изтощение. Когато се съвзел, видял до себе си баща си, който го поздравил с успеха и му задал необичаен въпрос:
- - Браво сине! Как успя да постигнеш това? Не срещна ли по пътя приятелите си? Не ги ли чу как те канеха на разни срещи, които обичаш? Аз лично им бях наредил да положат старания и да те отклонят от пътя ти. Нали винаги си ми казвал, че не можеш да им отказваш? Как сега можа?
Отговорът бил изненадващ и необичаен:
- - Татко, никого не съм видял, нищо не съм чул. Аз мислех само за едно – за меча над главата си и в н и м а в а х да не разлея нито капка!
o Приятелю мой по съдба, и ние с теб не сме много по-добре от това момче. И ние имаме нашия „кръг” в който живеем и работим против Божието Царство и против себе си. Но плътно до нас върви „мечът”. Накъде ще насочим ВНИМАНИЕТО СИ?
„Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, моето сърце ти каза:
Лицето Ти ще търся , Господи!”Псалм 27:8
Другото име на ВНИМАНИЕТО е БУДНОСТ. Будни бъдете!
„Внимавайте, б д е т е и молете се, защото не знаете кога ще настане времето.”
Марк 13:33
С Е Г А да упражним правото си на избор!
„И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла. . . И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла. Марк 9:43,45.
СВОБОДНИ СМЕ ДА ИЗБИРАМЕ, НО НЕ СМЕ СВОБОДНИ
ДА НЕ ИЗБИРАМЕ !
КАК ЩЕ УПОТРЕБИШ СВОБОДАТА СИ?
„Отдавайте кесаревото на кесаря и Божието на Бога”. Всички знаят тази крилата библейска максима, излязла от устата на Богочовека Исус Христос. Но моето обръщение днес не е към всички, които знаят, а към тези, които н е з н а я т . Затова, с тяхното любезно съгласие, ще ги заведа при и з в о р а , а там, нека те сами да изберат това, което считат важно за себе си. Разглежданата фраза се намира в : Марк 12:17 и Мат. 22:21
Държейки в ръка данъчната монета, на която се вижда образа на римския държавен глава, Исус изрича тези знаменити паметни слова. Като член на общество и държава, всеки човек има права и задължения. Като член и поданик на Божието царство, той също има права и задължения. Как да се разграничат тези две принадлежности и произтичащите от тях задължения? В горепосоченият пример, Исус прави разграничението по принцип, без да уточнява подробно какво се дължи на земните власти и какво на Бога. Относно първото ни осведомяват законите на държавата, популяризирани чрез медии, печат и гражданска информация. Второто е изложено в Божието слово,Библията и също става широко достъпно чрез съвременните средства за масова информация.
В тази тема, ще се спрем на задълженията ни към Бога, предявени по отношение нашето време, нашите материални средства и нашето ВНИМАНИЕ.
БОЖИЯТА ПРЕТЕНЦИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО
Ние съществуваме не само в пространството, но и във ВРЕМЕТО. Промените около нас и вътре в нас стават именно чрез времето. Какво е в р е м е ? Каква е неговата физическа същност и кои са параметрите на неговата относителност, с това тук няма да се занимаваме. В настоящето проучване то ни интересува само като ТАЛАНТ и ДАРБА.И в тясна връзка с това – като шанс , който небето ни дава за да намерим Бога себе си и пътя към спасението и вечния живот. В този смисъл, времето наистина е капитал и носи висша отговорност. За него ще ни се държи сметка – как сме го ценили, как сме го употребили и как сме почели или ощетили чрез него Създателя, Който щедро ни е поверил този талант.
Има ли Бог отношение към начина, по който изразходваме нашето време? Сигурно да, щом като ни се дават такива тържествени предупредения:
„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко тоа ще се стопи, какви трябва да сте вие в свято живеене и благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи; и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в оято да живее правда.”
2 Петр. 3:10-13
„ И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,
като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.”
Ефес. 5:15, 16
Най-тъжните думи по отношение на времето, изречени в Еремия 8:20, все пак, ще бъдат изречени от някои хора. Бихме могли да избегнем да сме между тях.
А има ли „Божие” време в живота ни, което е по-различно от всичкото ни друго време?
Най-подчертаното в Библията време, което касае отношенията между Създателя и Неговото творение, човека е БОЖИЯТА ПОЧИВКА:
„И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал,
на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.”
Бит. 2:1,2
„Помни съботния ден за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е с ъ б о т а на Господа, твоя Бог , да не вършиш никаква работа ни ти ни синът ти, ни дъщерята ти, ни слугата ти , ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти.
Изх. 20:8-11
Ако разгледаме имената на седемте дни на седмицата в латиноговорящите народи, ще видим, че те са имена на познатите ни небесни тела- Слънце, Луна и божества на които са се кланяли. В Библията обаче, дните на седмицата нямат названия, а са числителни бройни от първия до седмия ден. Там те се наричат: първият, вторият….. или седмият ден на седмицата. За последния, седмия ден се използва още еврейското название „Шабат” или „Събота”, което означава п о ч и в к а .
Седмицата е едно чудо в календара. Тя няма астрономическа обосновка. Нейното право на съществуване се базира върху сътворението. Бог е устроил в шест дни този свят, а в седмия си е починал. Така се сложило началото на седмицата. Със Своята почивка в седмия ден, Бог е положил основа на една практика, която е завещал да се следва от човеците през всички времена.
„..следователно, за Божиите хора остава една съботна почивка.”
Евр. 4:9
Съботната заповед е ясно обявена в теократичното време на еврейската нация. Тя не е условно повеление, съобразено с временните интереси на човека: „Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във
време на сеитба и жетва да си почиваш.”
Изх. 34:21
Съботата на седмия ден не е поставена наравно със сянковите служби и обреди. Тя е общочовешка, защото касае делото на Създателя и е поставена от Самия Него като з н а к за всички времена: Изх. 31:15-18.
Умишленото нарушение на СЪБОТАТА се считаше като оскърбление към самия Бог и трябваше да се санкционира като нарушение спрямо самия Него. Евреите са първия организиран народ, който приема съботата като заветен знак, но тя не е еврейска. Евреите не са съществували като народ, когато тя бива учредена и определена - ЗА ЧОВЕКА!
ЕМБЛЕМА НА РОБСТВО ИЛИ СИМВОЛ НА СВОБОДА?
След като евреите загубват своята Месианска мисия на привилегирован и избран Божий народ, защото отхвърлят и разпъват Христос, те биват подложени на гонения и са разпръснати по целия свят. Техният религиозно-национален празник СЪБОТА става неудобен за покръстените в християнството езичници, които постепенно го заменят с първия ден на седмицата –неделя – в чест на Христовото възкресение.
Но за тази замяна, в Библията няма божествено указание и то си остава религиозно-политическо човешко дело, което всъщност въздига стария римски култ към слънцето – sol invictus т.е. денят на непобедимото слънце. Така, залегнал здраво в практиката на съвременото християнство и изместил от мястото му седмия ден на Божията почивка, първият ден на седмицата става инструмент за противобжествена злоупотреба. Той става „промяна” в Божия закон, която е била пророкувана от пророк Даниил: Дан. 7:25.
Божията почивка, в нейният оригинален замисъл, не е белег на освобождение от робство, а възпоменателен знак за творческо удовлетворение и съвършенство:
„… и видя Бог, че всичко беше много добро…”
В онзи момент, грехът и сенките му още не съществуват на земята. Природата е девствена и чиста. Завършил Своя шедьовър, Творецът Бог се отдава на наслаждението от Своето творение. То не възбужда в Него никакво възражение и Той го приема като „много добро”. Тази първа среща на Твореца със завършеното творение става празник на Богочовешкото ново начало. Бог дава Своята почивка на човека и „за човека”. От Когото сме я приели, на Него сме и ответни, за това дали намираме в нея по-голяма близост с Него до деня на пълната й реализация в Божието Царство.
В посланието към евреите гл. 4 е поставен въпросът за Божията почивка, като крайна цел по пътя , към която Бог е давал обещания и временни напомнители на това упокоение. Такова е било въвеждането на еврейската нация в обетованата Ханаанска земя. Както знаем, този временен заместител на истинския небесен Ханаан, не можа да изпълни очакването за влизане в Божията пълна и окончателна „почивка”. В стих 9 авторът на посланието заключава: „ следователно, за Божият народ остава едно съботно упокоение. Това „остава” потвърждава първоначалната цел – завръщане в изгубения рай и влизане в пълното Божие „упокоение”. Като щафета, предадена при грехопадането, СЪБОТАТА трябва да ни съпровожда до новото битие без грях. Тя е привилегия , дошла от Рая и води пак там, където е нейният истински и вечен дом. В новото битие и новата земя съботата ще запази своя първоначален смисъл:
„… и от с ъ б о т а до с ъ б о т а ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.” Исая 66:23.
Някои са подържали мнението, че всички дни са „еднакви” и няма смисъл да почитаме и освещаваме един ден повече от друг. Освен че не е библейско и противоречи на изричната Божия наредба, такова мнение не устоява и на житейската практика, където виждаме, че природните и биологични ритми изискват прекъсване на деловия цикъл и релаксация.
Наистина, в Римл. 14:6 е казано: „Който пази деня за Господа го пази или не го пази…” Но за какви „дни” става дума тук? Четвъртата Божия заповед въпрос на свободен избор ли е ? И какво ще се получи, ако приложим принципа на свободния избор и за другите заповеди? Напр. Който краде за Господа краде или не краде, който убива за Господа убива или не убива, който прелюбодейства, за Господа го прави или не го прави…Всеки сам да си решава. . . Абсурдно, нали? Така е и с четвъртата заповед. Ако ще трябва да почиваме в един от седемте дни на седмицата, ако Господ заповядва и иска това от човека, то ние нямаме избор. Това трябва да е в седмия ден – с ъ б о т а .
ДА СЕ ЛИШИМ ЛИ ОТ БЛАГОСЛОВЕНИЕТО?
По силата на обявеното заглавие „Божието – на Бога”, ударението би трябвало да падне върху правата на Създателя, обявени чрез четвъртата Божия заповед. Но във верността към тази заповед са вложени съпровождащи я наши лични интереси и облаги, които биха били накърнени и осуетени, ако я пренебрегнем и незачитаме. Исус ясно заявява, че „съботата е станала за човека”Марк 2:27. Тя е „станала”, когато не е имало нито грях, нито робство, нито бреме, което да тежи на плещите на човека. Тя е благодатна възможност и привилегия да се общува с един по-висш свят и по един по-възвишен начин със самия Създател. Божията почивка, пълна с удовлетворението на Твореца и носеща печата на съвършенството, придава на всеки, който всяка седмица влиза чрез вяра в нея същото чувство на благодат и удовлетворение. Какво друго събитие може да въведе душата в такова благодатно време, където тя освободена от ежедневния стрес и грижа, да може да се отдаде на един по-висш живот? Сам Бог, от съображение за нашия личен интерес е запазил този оазис на времето сред пустинята на греха. Той ни очаква на среща в него за възстановяване на нашите физически и душевни сили, за една сладостна предвкуса на бъдещето без грях след завръщането в Рая. В спазването на четвъртата Божия заповед са скрити най-драгоценни обещания и е заложена сила за един по-богат и стойностен живот: Исая 58:12-14 Да се цитира дословно.
Към всичко това се прибавя и факта, че за нашето „последно” в есхатологичен смисъл време, тя придобива значението на особен отличителен б е л е г или з н а к , който ще разграничава истинските поклонници на живия Бог от номиналните и формални такива, които не са напълно сигурни в творческата мощ на Създателя, а търсят помощта на еволюция, самозараждане или панспермия /пренасяне на живота върху земята от други планети/.
Съботната наредба е единствената, която съдържа Божието име, неговата титла на Творец и неговата територия на владичество – небето и земята. Така, тя се явява като Негов авторски з н а к , поставен неизличимо във времето. Отношението към този „знак” ще определя в края на Великата Борба, на коя страна сме: със звяра и неговия белег или със живия Бог и Неговия печат на челата ни, според Откр. 13:8, 16,17.
Бог е дал изключителна важност на четвъртата заповед, като я е включил в последната предупредителна вест към света чрез ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ от Откр. 14:6-12.
Заключението е само едно: Не можем да отречем „Божието”, засвидетелствано в творението Му, въпреки, че то е станало неузнаваемо в падението си. Тогава, нека Му Го отдадем подобаващо:
„ПОМНИ СЪБОТНИЯ ДЕН ДА ГО ОСВЕТИШ!”
ИМА ЛИ БОГ МЯСТО В БЮДЖЕТА НИ?
„Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог,изнесе хляб и вино, та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, създател на небето и на земята. Благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка!
И Авраам му даде ДЕСЯТЪК от всичко.” Битие 14:18-20
Това се случило преди 4000 години. Все още нямало еврейска нация. Нямало организирана в църква религиозна система. Но имало начин по който Божиите хора са почитали своя Бог чрез своите материални приходи и придобивки .Тогава патриарсите са били пряко наставлявани от Провидението и очевидно са били напътени и в тази практика. Това съвсем се потвърждава, като се вземе под внимание, че по-късно, когато еврейската религиозна система е официално установена, въпросът за д е с я т ъ к а е конкретно регламентиран в книгата на пророк Малахия:
„Донесете всички десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми. И опитайте ме сега, дали не ще ви разкрия небесните отвори, та да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.”
Малахия 3:10
И все пак, има място за уточнителни въпроси. Защо е необходимо това? Бог има ли нужда от нашите средства? Нали всичко е Негово! За справка : Изх. 19:5; Йов 41:11; Псалм 50:10,12; Агей 2:8. Какво всъщност можем да Му дадем ние, освен само част от Неговото? Отговорът е ясен: Бог няма нужда от пари и материални средства, но Неговото ДЕЛО за спасение на човеци от греха, има нужда от такива средства. Основен принцип в работата на Бога за спасение на човеци е да си служи с човешки инструменти. А тези Божии сътрудници имат нужда от материална подкрепа. И това е изрично заявено:
„А на Левитите, ето Аз давам в наследство всичките десятъци в Израиля заради службата, която вършат, службата в светилището /шатъра за срещане/. Числа 18:21
Така, сам Бог полага основата на един закон, който трябва да остане в сила и да действа, докато делото на спасение приключи. Виждаме го потвърден и продължен в новозаветната апостолска църква:
„Не знаете ли , че тия, които свещенодействат, се хранят от светилището? И че тия, които служат на олтара, взимат дял от олтара? Така и Господ е наредил щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.” 1 Кор. 9:13,14.
Чест и привилегия е част от парите, които всеки ден харчим за лични нужди, да отиват за Господа и за Неговото велико ДЕЛО, което всъщност е и наше, защото защитава нашите най-висши и вечни интереси. И то, не само в далечно бъдеще, но и в пряка връзка със самото даване: Малахия 3:10.
Ако сме „Божии”, трябва да знаем на Кого дължим не само духовните, но и материалните си успехи:
„Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е Който ти дава сила да придобиваш богатство.” Второзаконие 8:18.
Парите, като самоцел, нямат повече стойност от пясъка. Те са с преходна стойност, която се запазва само ако е вложена и реализирана в непреходни неща. Съветът на Исус към всички нас е: „Събирайте си съкровища на небето” Влагайте своя капитал в банката, която никога няма да фалира! Богатейте в Господа!
И дано това стане начало на верижна реакция между Него и Вас! Нека то отприщи обогатяващата Му мощ, пропорционално на онова, което влагате в Него и за Него!
Псалм 116:12-14. Амин.
ВНИМАНИЕ ВЪРХУ В Н И М А Н И Е Т О
Третото нещо, в което можем да печелим или ощетяваме Бога за своя собствена повреда, това е насочването и поддържането на нашето ВНИМАНИЕ. Като най-ярка илюстрация в това отношение ми се струва случилото се и описано в 4 Царе 2:1-11. . . . „и когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от теб. А Елисей рече: Моля, нека бъде в мен двоен дял от духа ти. А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от теб, ще ти бъде така; но ако не – не ще бъде..”
Това е един много впечатляващ момент от живота на двамата пророци – Илия и неговия приемник, Елисей. Илия се е опитал няколко пъти да отклони вниманието на по-младия си помощник и да се раздели с него. Но Елисей не го оставя. Той плътно върви до него навсякъде. Накрая, пророкът ясно му казва, че ще бъде отнет от него и го пита за най-голямото му желание, което може да изпълни преди раздялата. Елисей поисква двоен дял от духа на пророка. И отново отговорът е: „. . .ако ме видиш. . .” Иска да каже: Ако вниманието ти е съвършено концентрирано върху това, което искаш, ще го получиш. . .`
ВНИМАНИЕ! Кой не е почувствал въздействащата сила на това императивно слово! То стряска, мобилизира и призовава към активно действие.
Навред в живота около нас, важните и значителни неща, опасностите и рисковете са придружени с това предупреждение. . . А има ли то място в отношенията ни с Бога? Говори ли нещо на нас, които не сме нито пророк Илия, нито неговия приемник Елисей? Загатва ли за още нещо, което дължим по съвест или заради вяра? Възможно ли е да се окажем в неверност и провинение поради неправилно разходване нашето ВНИМАНИЕ т.е. насочването му там, където не би трябвало и отклоняването му от там, където трябва ? Определено ДА. Не само е възможно, но е факт, с който ощетяваме Създателя, себе си, а и всички хора около нас.
КАЖИ МИ КЪДЕ ГЛЕДАШ И ЩЕ ТИ КАЖА КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕШ
Както в зрителното ни поле има един център с най-ясно виждане и периферна част със завоалирани форми, така и в съзнанието ни има ц е н т ъ р , огнен център на горящи идеи, в които влагаме най-много от себе си и друга периферна зона с по-второстепенни и неприоритетни идеи. За онзи, който иска да бъде”Божий”, да бъде „Христов”и да царува с Него в слава, почест и безсмъртие, няма нищо по-важно от СПАСЕНИЕТО. В огнения център на неговото ВНИМАНИЕ И в зеницата на този център е ОНЗИ, Който е направил най-много за него, Който го обича най-много и Който може да му даде най-много. За онзи, който иска да бъде „Божий” най-голямата грешка и непростим грях би било да допусне Той да се изгуби от центъра на неговото в н и м а н и е и нещо друго да заеме мястото Му. Цялото и най-добро внимание трябва да бъде върху най-цялостния и най-добрия.
Душата, която няма това в сърцето си, не е достойна да го има и в живота си.
ВНИМАНИЕТО ЗАЛОГ ЗА ПОБЕДА
Връзката с Бога не е маловажно нещо. Нашето положение на нуждаещи се и обречени в един бунтовен свят, изисква пълно насочване на ВНИМАНИЕТО върху средствата за спасение. Нашето личностно оформяне започва с идеите, които постъпват в нас. А те постъпват чрез очите, ушите. . . всички възприятия и оформят мислите ни. Мислите оформят съзнанието чувствата, нашата душевност, цялата личност,мироглед и идентичност.
„. . каквито са мислите му, такъв е и той..” Притчи 23:7
Складът, депото, където се съхраняват всички ценности, придобити от личността е нашата душевност или образно казано нашето СЪРЦЕ. Селекционерът на тези ценности е ВНИМАНИЕТО , затова:
„Сине мой, внимавай на думите ми, приклони ухото си км беседите ми Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си; защото те са живот за тия които ги намират и здраве за цялата им снага.
Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си. Защото от него са изворите на живота!
Притчи 4:20-23
` ` `”Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание
според Твоето Слово.”
Псалм 119:9
Посланието на това есе е: Внимание, внимание и пак внимание!
Внимание върху В Н И М А Н И Е Т О !
И така, колко важно е вниманието? Исус и апостолите са отправяли най-сериозните си предупреждения с обръщението: Внимавайте:
Лука 21:34 - „… да не натегнат сърцата ви от ядене, пиене, житейски грижи.. . „
Лука 12:15 - „ Внимание против користолюбие. . .”
Марк 13:21-23 – „ против лъжепророци и лъжехристи.”
Колос. 2:8 – фалшиви учители. . .
2 Йоаново ст. 8 - Внимавайте да не изгубите постигнатото. . .”
1 Кор. 10:12 – „ . . .който мисли, че стои да внимава да не падне. . .”
Лука 11:35 - . . .Внимавай да не би светлината в теб да е тъмнина.
СИЛАТА НА ВНИМАНИЕТИО
Живял някога велик източен монарх. Царството му било добре уредено и силно. Но имал слабохарактерен син, който петнял честта на баща си и царството. Бил недостоен ие вървял по наклонената плоскост на греха. Животът му бил празен, изпълнен с гуляи, забавления и дори престъпни прояви. Приятелите му били все декласирани младежи гледащи леко и безотговорно на живота.Всичко това пораждало недоволство и изправяло царството пред вътрешно разложение и гибел. Мъдрият цар искал да запази царството и сина си като престолонаследник, но как? Един ден той съставил и провел свой собствен план. Обявил всенародно събиране. Свикал големи и малки да присъстват на него и повикал сина си. Сложил в ръцете му една голяма купа с дървено масло /зехтинІ и му заповядал да мине с нея през целия град, без да разлее нито капка. След това повикал един страж от охраната, дал му своя меч и му наредил така, че всички да чуят:
- Ще вървиш плътно до него и ще гледаш зорко. Там където падне първата капка от тази течност, там ще му отсечеш главата. Момъкът и стражът тръгнали а след тях огромно множество от целия град. Всички искали да видят какво ще стане, защото царската заповед била много истинска! Пътят бил дълъг, понякога неравен и пълната купа потрепервала в ръката на момчето. Но то с всички сили и внимание я крепяло и не позволявало да падне и капка. Най после, измъченият и напрегнат до крайност царски син достигнал финала, сложил пълния съд на предвиденото място и паднал на земята от нервно изтощение. Когато се съвзел, видял до себе си баща си, който го поздравил с успеха и му задал необичаен въпрос:
- - Браво сине! Как успя да постигнеш това? Не срещна ли по пътя приятелите си? Не ги ли чу как те канеха на разни срещи, които обичаш? Аз лично им бях наредил да положат старания и да те отклонят от пътя ти. Нали винаги си ми казвал, че не можеш да им отказваш? Как сега можа?
Отговорът бил изненадващ и необичаен:
- - Татко, никого не съм видял, нищо не съм чул. Аз мислех само за едно – за меча над главата си и в н и м а в а х да не разлея нито капка!
o Приятелю мой по съдба, и ние с теб не сме много по-добре от това момче. И ние имаме нашия „кръг” в който живеем и работим против Божието Царство и против себе си. Но плътно до нас върви „мечът”. Накъде ще насочим ВНИМАНИЕТО СИ?
„Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, моето сърце ти каза:
Лицето Ти ще търся , Господи!”Псалм 27:8
Другото име на ВНИМАНИЕТО е БУДНОСТ. Будни бъдете!
„Внимавайте, б д е т е и молете се, защото не знаете кога ще настане времето.”
Марк 13:33
С Е Г А да упражним правото си на избор!
„И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла. . . И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла. Марк 9:43,45.
СВОБОДНИ СМЕ ДА ИЗБИРАМЕ, НО НЕ СМЕ СВОБОДНИ
ДА НЕ ИЗБИРАМЕ !
КАК ЩЕ УПОТРЕБИШ СВОБОДАТА СИ?