ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В АДВЕНТЕН ФОРУМ
Скъпи, братя и сестри, участващи във този форум, поздрав с Рим. 12:21! От известно време и аз следя и споделям проблемите, излагани от името на Адвентизма. Живеем в такова време, че имаме нужда от пряка, бърза и пълна информация. Имаме нужда от всенароден, изчерпателен диалог по актуалните проблеми на нашето общество в нашето време. Частични и сепаративни дискусии тук и там, не са достатъчен отговор на проблемите на времето, възникващи в нашето общество.
За жалост, тези проблеми, до сега, се поставят само в частични и сепаративни дискусии. Адвентен форум е също една такава частична инициатива, която не ангажира и не приобщава всички авторитетни ръководни личности и институции на адвентното общество в света. Причината за това е също един нерешен проблем в търсене на най-доброто. Но, ако имаме в себе си желанието да постигнем най-доброто, ние можем да го търсим и от там, където сме чрез нашето участие във форума. Ако нашият принос, изразяващ се в мнения, препоръки и диалози, протича в градивен тон, форумът може да увеличава своето престижно влияние и да доведе до желаният всенароден диалог, както направиха апостолите в Деян. гл. 15. Но ако той се изроди в лични препирни, нападки и хапане, ще стане още по-сепаративен и ще губи авторитет като глас народен и глас Божий.
За издигане градивната функция на форума и повишаване стойностното му съдържание, предлагам в него да се застъпва по-широк кръг от идеи в индивидуално пречупване на основната адвентна идея - ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Имам предвид включването на творби и факти с художествено или документално съдържание, също и лични опитности, които да прогласяват и тласкат напред уникалната а д в е н т н а в е с т
и да обединяват подвизаващите се под нея.
Като мой пръв принос и пример в това начинание, прилагам стихотворението "Разминаване" и живописната творба "Тройната ангелска вест".
Ваш в службата на "Вечното благовестие":
Пастор: Пейчо Динев Харбов
У Т Р Е Ш Н И Я Т Д Е Н . . .
У т р е ш н и я т д е н - всеки жив го има,
с несбъднато ”у т р е”, щедро надарен;
той в модел желан, вид и образ взима
на всичко що липсва в днескашния ден.
У т р е ш н и я т д е н - срещата със него
нивга не се сбъдва – той не е роден;
а когато дойде, търсиш го, но де го?
Той е в нещо друго вече претворен!
У т р е ш н и я т д е н - непознат, потаен,
криещ страшна сила в образ неявен;
У т р е ш н и я т д е н - тоз товар безкраен
който, Господ казва: Остави на Мен!
У т р е ш н и ят д е н е само прозорец . . .
Той не става „днеска”нито в теб ни в мен;
някога навъсен, друг път лъчезарен –
от мечти човешки ц я л е изграден.
Но през тоз прозорец влиза с в е т л и н а т а
и те озарява с з а р б л а г о с л о в е н . . .
Нека е отворен винаги в д у ш а т а ,
докато се сбъдне в И с т и н с к и я Д е н !
05.02.2023, С л и в е н
П А Р И . . .
Пари ! -панацея, ключ универсален,
пред който отстъпват железни врати;
П а р и – символ вечен, проблем социален
и лост, що световния бизнес върти!
Те ходят навред, обикалят земята,
купуват, продават, градят и рушат
проникват и в х р а м а, подкупват д у ш а т а
и дават оценка за н и щ и б о г а т !
П а р и – във съюз със доброто и злото
човешката драма неспирно творят;
във общ впряг обвързват комфорта с теглото
и правят за тях милиони да мрат!
Скъперникът вижда във всичко п а р и т е ,
от устрема алчен, обзет без предел,
а мъдрият с поглед висок кат звездите,
във в е ч н о т о търси върховната ц е л !
Оръжие силно е в тоз свят п а р а т а ,
способна и зло и добро да твори;
да служи на ближния кат светлината
и да се превръща в з л о д е й с к и п а р и !
Но иде денят, в който ще се изпита
вальорът на всичко, на „лепта” дори
и тя ще разкрие цената си скрита,
а свят с милиарди в о г ъ н щ е г о р и !
П а р и ! - панацея, ключ универсален,
пред който отстъпват железни врати;
п а р и , символ вечен, проблем социален
и л о с т що световния бизнес върти
П а р и ! В своя ход и към тебе ще свърнат –
послушни, готови добро да дарят . . .
Недей ги оставя в в р а г да се превърнат
и утре в н е в я р н о с т да те обвинят!
09.02.2023, С л и в е н
С Ъ К Р О В И Щ Е
С ъ к р о в и щ е има – не в земни недра,
не в сейфове тайни, или авоари –
съкровище има и то е с ъ д б а,
която със теб и със мен разговаря.
Съкровище не във далечна страна,
високо издигнато нейде в небето,
а близо, на прага на твойта врата,
очакващо достъп и прием в с ъ р ц е т о .
То идва понякога в нощния сън,
Занича в душата – небесен вестител!
Защо ли, защо ли остава все в ъ н ?
Защо не намира там своя обител?
Знай, то те очаква … и ти го очакваш…
Без него и празен и пуст е светът!..
Знай, всичко, което горчиво оплакваш
е липса, в която отсъства Д у х ъ т !
Той сам е залог, че си царски наследник
със и м е в регистър на по-добър свят;
че твоята титла е ц а р и с в е щ е н и к ,
със в я р а и м ъ д р о с т да бъдеш богат!
Знай, р о д с т в о т о с Б о г а, това е богатство,
което не гине в ръжда и не тлей;
не сее вражда и не жъне с злорадство,
а с твърдост в доброто и с в я р а живей!
Не се разминавай с ч а с а на с ъ д б а т а –
п о к а н а т а щедра е в твой интерес!
Несметно богатство очаква д у ш а т а -
приемното време на Бога е „ДНЕС”!
С ъ к р о в и щ е има – не в земни недра,
не в сейфове тайни, или авоари –
съкровище има и то е с ъ д б а,
която със теб и със мен разговаря.
Съкровище не във далечна страна,
високо издигнато нейде в небето,
а близо, на прага на твойта врата,
очакващо достъп и прием в с ъ р ц е т о.
03. 01. 2023, Сливен
Д И Л Е М А Безумният рече в сърцето си: Няма Бог!
Псалм 14:1
Ако няма Бог, няма и с п а с е н и е –
всички сме с присъда да се развратим!
Ако няма Бог, няма и п р о щ е н и е -
длъжни сме с омраза дружно да вървим!
Ако няма Бог, няма отговорност,
няма висша ценност, щастие и мир!
Ако няма Бог, всякаква злосторност
би била полезна и любим кумир
„Ако няма Бог…” - тоз абсурд безумен,
от порочна воля и греха роден,
прави теб и мен беден и изгубен
и отнема в я р а в утрешния ден!
„Ако няма Бог…”- ф и к ц и я , д и л е м а ,
без право на избор и живот блажен!...
…………………………………………………………….
„Ако и м а Бот . . „.- рожба на съмнение,
но с интрига скрита и велик залог;
з о в към вечността и към откровение
ражда мисълта : „Ако има Бог . . .”
Ако има Бог, Словото е вярно . . .
Словото е в Него, СЛОВОТО е Бог!
Ако има Бог, щастие безмерно
изведнъж открива в теб несметен влог!
Сънища бледнеят, блянове отстъпват
пред страшната сила – сила в „Има Бог”!
И култури древни и нови милеят
почетното място на „незнаен Бог”
…………………………………………………………..
Един Бог – две класи във една д и л е м а -
eдните изграждат, другите рушат;
едните прибавят, другите отнемат,
но във крайна сметка и двете грешат!
Ако в Бог не вярваш – друг ще създадеш. . .
Ако го признаваш – ще го предадеш!
Бог не е в д и л е м а, нито в труд и пот ,
а в послушна воля за в е ч е н ж и в о т !
07.01. 2023. С л и в е н
В Е Д Н Ъ Ж З А В И Н А Г И ! . . .
„ …. В я р а т а , предадена веднъж завинаги на светиите” Юда:3
Със мойта Ч и т а н к а от детските дни
аз тръгнах по пътя, наречен „ п о з н а н и е „
и буква след буква и реч подир реч,
достигнах до орбита в земното знание.
И тоз „в о а й а ж” не бе кратък и скучен -
до днес той ме води във приказен свят -
изгражда във мен мирогледа научен
и жажда поражда за „още”. . . и глад! . . .
Но аз не видях нещо истински в е ч н о –
животът се ражда, умира и тлей . . .
Или както вярно е казал мъдрецът:
В природата всичко тече . . . Панта рей! . . .
Тогава къде е целта в б и т и е т о -
безкраен, безсмислен, без цел кръговрат? . .
Тогава, дали не е право с ъ р ц е т о,
когато създава, любим собствен свят?
Законите звездни отчасти са верни –
космичните бездни в нов вид ги редят,
тъй както с ъ р ц е т о в пориви метежни
безспирно се лута и търси нов път!
Навярно тоз ритъм, присъщ на безкрая,
отеква в душите – във теб и във мен. . .
Дали за добро да го взема, не зная,
но чувствам се в криза. . . и доста смутен! . . .
А В Я Р А Т А сякаш твърди друго нещо,
тя има идея с начало без край –
във свят на промени подържа горещо,
че има с в я т в е ч е н и истински Рай;
че трябва веднъж с Н Я К О Г О да се срещнеш
във среща велика с начало, без край,
във среща, която в с ъ д б а се превръща:
В е д н ъ ж и з а ви н а г и, в и н а г и трай!
„Исус Христос е същият: вчера, днес и завинаги!” Евреи 13:8
09.01.2023. С л и в е н
Н И К О Й Н Е Е Б Л А Г . . .
„Никой не е б л а г – освен Един Бог”-
тоз отговор кратък ми се вижда с т р о г !
Как да няма б л а г и хора и добри?
Аз познавам много, може би и ти? . . .
Артисти във роли, филмови звезди
и във всяка вяра – с ореол светци . . .
От сърце прощават, милват с блага реч
и любов раздават близо и далеч . . .
……………………………………………………..
Но когато някак ролята сменят,
в друго се превръщат и искри хвърчат! . .
Едно лице мило не е верен знак,
че любов е скрило, че някой е б л а г ;
има благост –маска, има благост с грим –
доброта човешка, но със малко дим . . .
И злият обича – своя интерес;
в благостта се врича, но само за д н е с ;
утре друго вярва, за друго мечтай
и по друго тича, променен без край! . .
С ъ р ц е т о , с ъ р ц е т о ражда благостта,
но щом то е болно, болна е и тя . . .
И ако го има, този мистър „Б л а г „
и той се топи като на слънце сняг;
под враждебни сили, в час не мил и драг
и той се превръща от приятел в в р а г !
Право го е казал б л а г и я т Х р и с т о с ,
случаят е ясен и е много прост:
Само в Него можеш б л а г о с т да твориш,
с Неговата б л а г о с т да се промениш!
…………………………………………………………
Никой не е благ, освен Един Бог;
Той в е р е н остава, защото е БОГ!
14.01. 2023 С л и в е н
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т
Б л а г о д а р н о с т - дума близка,
родствена със б л а г о д а т;
близка като звук и ехо,
сродна като п л о д със ц в я т !
Бог я няма на небето,
сътворена в образ свят;
Той я чака от сърцето,
гдето сее б л а г о д а т !
Б л а г о д а р н о с т - знак на вярност
и започнат диалог;
мост над бездна – б л а г о д а р н о с т -
път към ближния и Бог!
Б л а г о д а р н о с т - дъще Божа,
тъй оскъдна в този свят! . .
Но с произход на велможа,
пълна си със б л а г о д а т ! . . .
Б л а г о д а р н о с т , б л а г о д а р н о с т –
парадокс и феномен!
Не там гдето те очакват
си във образ извисен!
Ти мълчиш във израиляни
и народ благословен,
но ликуваш в с а м а р я н и н ,
от проказа изцелен!
Б л а г о д а р н о с т - дума близка,
родствена със б л а г о д а т ;
близка като звук и ехо,
сродна като плод със цвят!
Бог я няма на небето,
сътворена в образ свят;
Той я чака от с ъ р ц е т о ,
гдето сее б л а г о д а т !
20.01.2023, С л и в е н
Д А Л И С Ъ М А З ?
В Ерусалим на тайната вечеря,
в притихналия и прощален час,
където „любовта докрай” отмерва
„безсмъртното”, се чува нечий глас:
Дали съм а з ?
Дали съм АЗ . . . Кой? Може би приятел,
по- извисен, или по-близък, драг?
Да беше то! . . .Но реч е за п р е д а т е л,
укрил коварно себе си във мрак!
Облечен като мил доброжелател,
във образ на загрижен роден брат;
под маската на верен притезател,
в целувка скрил предателския яд! . .
Дали съм АЗ? . . Минават вековете . . .
Щафетата предава род на род;
под вечния товар на греховете
и със копнеж за по-добър живот,
вървиш във своя земен, бързащ час,
а с теб върви това „Дали съм АЗ?”
Дали съм АЗ тоз който би могъл
да защитава истината днес,
но премълчава замисъла зъл,
предал любов, достойнство и чест?
Той би могъл да подаде ръка
на падналия и да го спаси,
но не подава, спрян от мисълта,
че сам на себе си ще навреди . .
Дали съм АЗ,отминал страдалеца,
увлечен в празничния карнавал
и скрил лицето си от чужденеца,
в когото Себе Си Бог е видял?
Във моя град, във моя свят преходен
и в тихия и в бурен, върхов час,
все същата „любов до край” отмерва,
п р е д а т е л или Б о ж и й с и н съм АЗ !
„ … като възлюби Своите Си, до край ги възлюби” Йоан 13:1
25.01.2023, С л и в е н
И С Т И Н С К И Т Е Н Е Щ А . . .
В тоз свят няма вече истински неща –
промяна във всичко: б и т, х р а н и, м о р а л . . .
Няма дори вече истинска м е ч т а -
не знаем какво е с в и д е н и д е а л !
Тоз свят, тъй прекрасен, е тъй обеднял,
станал е ужасен и е жив умрял!
Този свят, от Бога тъй благословен,
гърчи се в тревога, смъртно наранен!
В речника, все още, думите стоят,
стойностни и чудни, недостижно святи,
но в свят на промени, фалшиво звучат,
с фарса принизени и със сурогати :
Мирът е война, трудът – надпревара;
и с т и н а т а - стойност със условен знак,
а пък л ю б о в т а – полза с изневяра
и „приятел „ днеска, значи утре „враг”!
И в я р а т а в Б о г а не е изключение,
уж вярваме всички в е д и н и я Б ог,
с молитва усърдна и във поклонение,
което за жалост е чист монолог!
Не питаме как Бог и ДНЕС ни говори
чрез вечното СЛОВО за верния път;
боим се таз КНИГА-ЗАВЕТ да отворим,
боим се . . . Какво ли ще каже с в е т ъ т ?
И следваме пътя, отъпкан от други,
с поверия, басни и норми от плът;
с п а с е н и е търсим в човешки заслуги,
където е светло, но липсва Д у х ъ т !
В такъв „етикет”няма истинска с и л а ;
традиция само, фалшив сурогат . . .
Таз „вяра” на думи не би сътворила
великото чудо на пълен обрат!
В тоз свят няма вече и с т и н с к и н е щ а –
промяна във всичко: бит, храни, морал . . .
Тоз свят няма вече и с т и н с к а м е ч т а,
не знае какво е с в и д е н и д е а л .„ . .
Но ЖИВОТО СЛОВО е Божия глас:
Да намерим п ъ т я и да го вървим!
Да върнем отново истинския к в а с ,
с и с т и н а т а с в я т а да се променим!
28.01.2023, С л и в е н
И М А Ш Л И ? . . .
Имаш ли малък прозорец,
отворен към Ерусалим,
където в молитва принасяш
пречистена жертва без дим?
Имаш ли Бог на небето,
Ж и в и насъщен кат хляб?
Имаш ли в я р а в сърцето,
колкото зрънце с и н а п ?
Тогава, върви по вълните
и те ще ти се покорят;
не ще те погълнат водите
по пътя към Божия град!
Тогава, з о в и във разгара
на бурята в страшния час
и отговор ще изпреваря
з о в а ти, облечен във власт!
……………………………………………
Имаш ли б р е м е , което
носиш потайно цял ден?
Имаш ли г р я х на сърцето,
който тежи непростен?
Стани, потърси свойто име
във списъка на р а д о с т т а ;
със сигурност там ще го има,
изписано в Б Л А Г О Д А Т А !
29.01. 2023 . С л и в е н
А К О Б О Г Н Е Б Е Ш Е . . .
Ако Бог не беше дълготърпелив;
ако Бог не беше благ и милостив,
нямаше да има плод благословен;
нямаше да има нито теб и мен!
Мина ранна буря, скърши цъфнал цвят . . .
Листите обрули и довърши г р а д !
Ако Бог не беше дълго търпелив,
к ой би оцелявал и останал жив?
Много пъти виждах „края на света”;
много пъти слизах сам във пропастта,
но пак се завръщах в слънчевия дн,
и с любов прегръщах света обновен . . . -
С утрото се раждах, пеех с пролетта,
със възторг изграждах свят на красота! . .
Ако Бог не беше благ и милостив,
Никога не бих бил . . .знам го . . .АЗ щастлив!
Ако Бог не беше, туй което е:
Източник на с и л а , враг за грехове;
ако Бог не беше дълго търпелив
и във любовта Си – в е р н о издръжлив,
нямаше да има м и р и б л а г о д а т;
щеше вечна зима да скове тоз свят!
Ако Бог не беше дълго търпелив
и над нас не бдеше -- краят би бил срив!.
Ако Бог не беше и мене спасил,
никога със тебе не бих се сближил;
щяхме да сме чужди, без Бог и без род –
мъртви във омраза и грешен живот!
Ако Бог не беше сложил Свой печат
на мен и на тебе, че си Му познат,
нямаше да има нито Б л а г о д а т ,
нито пък надежда за по-добър с в я т !
…………………………………………………………..
Ако Бог не беше . . .що за парадокс,
в Космоса възникнал като „еквинокс” !
Но денят веднъж е равен на нощта,
а Бог преизпълва даже в е ч н о с т т а !
Забележка: Equinox - равноденствие
30.01.2023 С л и в е н
Б Е З П Р Е Д Е Л Н О С Т
По Псалм 119:96
Видях предел на всяко съвършенство –
във багри, форма, светлина и звук;
в изящна реч и творческо блаженство,
но с неизбежен епилог: „До тук”!
Видях предел на пориви младежки;
на детските мечти и поглед зрял;
видях предел на блянове човешки,
притихнали в несбъднат и д е а л !
Но Твоята п о в е л я е безмерна –
в преходността тя в е ч н о т о твори;
в промените безкрай остава вярна,
в изгасващ свят със ярък плам гори!
Повелята Ти е ж и в о т в ж и в о т !
Кат семе тя пустинята засява
и ражда в нея изобилен плод
и и с т и н а завинаги остава!
Видях предел на всяко съвършенство
във багри, форма, светлина и звук;
в изящна реч и творческо блаженство,
но с неизбежен епилог: „До тук”!
Повелята Ти вечно продължава –
Не се износва и не се хаби!
Тя вън и вътре в мен ж и в о т с ъ з д а в а ,
Ж и в о т на радост и на веселби!
14.12.2022, Сливен
У Н И В Е Р С Ъ Т
Един огромен Универс пулсира,
разраства се, избухва и замира . . .
Един огромен Универс запява:
небесна песен: Слава, слава, слава!
Кой слуша със удива тази песен,
от грижи и борби отвъд пренесен?
Кой вижда зад светлинните години
свой дом, обител вечна и р о д и н а ?
Един огромен Универс те пита:
Кой сътвори и в р е м е т о и б и т а ;
дали възникна Космосът случайно
и подреди съзвездия безкрайни
в г а л а к т и к и несметни да се вплитат;
Тоз механизъм с колела астрални,
със звездна точност в р е м е да отчита
и да твори видения сакрални?
Една п л а н е т а само замълчава
и блясъка тържествен помрачава;
една планета – крепост на войната
и на г р е х а седалище – ЗЕМЯТА!
Познаваш ли бунтовната планета
и в себе си – бунтовния заряд?
Съзнаваш ли м е ч т а т а с и отнета
за истински и вечно хубав с в я т ?
Едно н е б е над теб е за да дишаш,
да гледаш синевата, да въздишаш –
прозорец твой към нови брегове. . .
Зад него там сияе пак н е б е -
обсипано със чудни цветове –
космична работилница на Бога,
където Той изгражда с в е т о в е
без грях, без смърт, без ужас и тревога!
Но най-отвъд е т р е т о т о н е б е ,
Където Сам Творецът обитава;
където в непристъпна светлина,
живее Той и всичко направлява . . .
Един огромен Универс пулсира
и диша непрестанно и расте . . .
Той сякаш нуждата на моя свят разбира,
защото сочи ТРЕТОТО НЕБЕ!
2 Коринт. 12:2
10.12.2022, С л и в е н
В О Ч А К В А Н Е . . .
ХРИСТОС обвърза Своя с л а в е н д е н
Със б у д н о с т и готовност за спасение.
Дали светът е вече променен,
очакващ Го със най-усърдно б д е н и е ?
Далеч, далеч от Него е светът,
обрекъл се на самоизтребление;
готов да вижда в б л и ж н и я в р а г ъ т
и п р а в д а т а - във своето падение.
Светът отдавна вече не твори
шедьоври и хуманен Ренесанс;
наследството си свято той гори
в огън на постмодерен декаданс.
И в устрема на Ноевите дни,
и в ритъма на нов фалшив романс
изгражда илюзорни бъднини
и проиграва сетния си шанс . . .
Възторгът на изминалия век
погребаха световните войни
и обезсилен днешният човек
без в я р а и без обща цел върви . . .
Обезверена и на риск решена –
каква мишена е за в р а г душата!
А би могла да е благословена,
а би могла да вдишва р а д о с т свята! . .
Историята, този б у м е р а н т ,
ни връща инфантилни заблуждения
и култът към позиция и ранг
е във прогресия и умножение.
Светът – това не сме ли Ти и Аз?
А Ти и Аз в единство ли живеем?
Прозира тука друга тъмна власт,
която с глас да назовем не смеем?
Дойде часът на крайната измама:
Сам Сатана във образ на Христос,
да се всели в човеческата драма,
да поднови прадревния въпрос:
Дали е истина, че има г р я х ?
Дали ще има с ъ д по строг закон?
Дали не е грехът във моя страх
да съм свободен в д е л о и п о к л о н ?
Пази се от коварното с ъ м н е н и е !
Христос умря, защото и м а г р я х
Той може да дари на теб с п а с е н и е ,
само ако Го следваш в Божи страх!
Пази душата си от раздвоение;
не казвай: Безусловно съм спасен!
Свободен съм и даже в нарушение,
и даже в г р я х , аз пак ще съм блажен!
Това е гавра, рецидив, разпятие
повторно на Спасителя любим!
То носи Каиновото проклятие -
грехът против Духа е непростим!
При Бога няма „гратисно” спасение,
а жертва откупна за теб и мен!
Помни: Грехът преди да е простен,
Той е п л а т е н – със кръстна смърт п л а т е н !
Христос обвърза Своя славен ден
Със будност и завет на вярно бдение.
Очакваш ли Го с порив обновен,
готов за НОВ ЖИВОТ и в ъ з к р е с е н и е?
Далеч, далеч от Бога е светът,
обрекъл се на самоизтребление;
но в път на вярност верните вървят
в о ч а к в а н е на СЛАВНОТО ЯВЛЕНИЕ!
03.12.2022 С л и в е н
О С Е М М И Л И А Р Д А . . .
/Днес населението на света достигна осем милиарда
15 Ноември, 2022 година/
О с е м м и л и а р д а ! Каква н и в а , Боже,
да се сее семе за в е ч е н ж и в о т !
Осем милиарда! От тях кой ще може
през реката с м ъ р т н а да намери б р о д ?
Раждаме се смъртни, знаем – ще умрем -
а все пак живеем, като че сме в е ч н и -
вплетени в борби всеки идващ ден,
гонещи мечти – блянове далечни . . .
И вървим н а п р е д . . . Вървим щем, не щем! . .
О с е м м и л и а р д а е чудесен брой
за един свят хубав и без разнобой:
Би била по-много р а д о с т т а навред;
би била по-смела крачката напред;
би била по-ясна и е д н а ц е л т а,
гдето всички имат като с в о й с в е т а;
гдето неподкупна диша с ъ в е с т т а
и мечтата следва сбъдната м е ч т а! . . .
Биха грели ярко те като звезди –
о с е м м и л и а р д а с б ъ д н а т и м е ч т и !
Но не би ! . . .Животът в цял свят е смутен,
не от болест страшна, бедствие и глад,
а от с и л а т а й н а, скрита в теб и мен,
която погубва този хубав свят!
Грях незрим витае над село и град,
превръща ч о в е к а в образ извратен
със нечиста мисъл вместо благодат
и от образ Божий, в демон претворен . . .
В този строй битува днешният проблем -
о с е м м и л и а р д а пъти умножен! . .
Помниш ли П о т о п а- истински, не сън –
с осем души в ъ т р е и безброй о т в ъ н ?
Помниш ли к о в ч е г а с праведния Ной,
когото единствен Бог избра за Свой?
Днес е случай сходен, в реципрочен план:
Осем милиарда ! . .. . и н а р о д и з б р а н !
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
О с е м м и л и а р д а – каква н и в а , Боже,
да се сее семе за ВЕЧЕН ЖИВОТ!
Но кой ще упъти ДУШАТА да може
през реката с м ъ р т н а да намери б р о д ?
Ноември, 2022, Сливен
Р О М А Н Т И К А
РОМАНТИКА, не си за този свят,
макар да имаш ч а р и вдъхновение;
нетрайна си, повяхваш като цвят
и боледуваш в грях и престъпления!
РОМАНТИКА, не си за този свят!
Не е във него твойто измерение . . .
И твоят автограф и твой печат
най-често са горчиви заблуждения!
РОМАНТИКА, рекламен експонат,
в живота можеш ли ж и в о т да влееш?
Да излекуваш този болен свят,
да го нахраниш, да го завладееш?
Абстрактен блян, наркоза, опиат,
проекция във нереален свят . .
Ти, все пак, някъде на „ТИ” живееш!
Романтика, дете на идващ свят,
предвестник на о б р а т и обновление!
Сияеща неземна б л а г о д а т
и бликаш, извор вечен на с п а с е н и е!
Р о м а н т и к а , е л а във този с в я т,
и въведи го в ново измерение!
Всели в с ъ р ц е т о твоя лик пресвят
и възроди го с НОВОТО РОЖДЕНИЕ!
21.11. 2022. С л и в е н
С Ъ С Т О Я Н И Е
Понякога съм сам обект
на личностно познание,
изследващ себе си субект
в различно състояние.
Под мене – п р ъ с т, във мене – к р ъ с т ,
над мен сияй небето -
дали да виждам Божий пръст,
в тоз вид на б и т и е т о ?
Пръста е пръст – подземен свят,
но ражда плодове ! . .
Във пазвите й б л а г о д ат
към нов живот зове .. .
Без фундамента з е м н а п р ъ с т
не идва в ъ з к р е с е н и е ;
без бреме и житейски кръст,
не би дошло с п а с е н и е !
А аз дори и от пръста,
ще гледам към н е б е т о ,
а с к р ъ с т а съм на висота
по-близо до сърцето!
Под мене – п р ъ с т, във мене – к р ъ с т,
над мен сияй н е б е т о -
но знам, че има Божий пръст
в тоз вид на б и т и е т о ! . .
04.09. 2022 С л и в е н
И З М Е Р Е Н И Я
Н е б е с н и и с т и н и със земни измерения –
са п р и т ч а т а и д о б р о д е л т а,
облечени не в бляскави видения,
а в силата на м а л к и т е н е щ а.
Те раждат подтик жив и вдъхновение,
откриват свят невидим за света.
Бог сам използва тоз велик похват,
за да разкрие вечното спасение
и теб и мене, сътворил обрат,
да въведе във ново и з м е р е н и е –
небесни истини да прозвучат,
от воплите да се роди х в а л е н и е!
Небесна истина е к р а с о т а т а
и тя говори в тоз преходен свят;
небесна истина е д о б р о т а т а,
тъй щедро изявена в сладък плод!
Небесна истина твори б л а г а т а
и прави скучния живот – ж и в о т !
Небесна истина е п р а в о т а т а,
а жило на смъртта е сам грехът,
и в я р а т а неземна и пресвята
е към н е б е т о истинския път!
НО знай, че и с т и н а т а и лъжата
една до друга в този свят вървят!
Небесни и с т и н и със земно измерение –
не ги отхвърляй, нека да звучат!
Те носят в твоя свят п ре с ъ т в о р е н и е ,
във смъртното б е з с м ъ р т и е творят!
И з е м н и и с т и н и с н е б е с н о и з м е р е н и е
във непреходен свят ще въведат!
22.10.2022, Сливен
С Ъ З Е Р Ц А Н И Е
Вървиш все тъй, като че ли Си С а м ,
а м н о ж е с т в а Те следват и до днес,
със бич за скверностите в Твоя х р а м ,
а за душите с л е к и със б а л с а м !
Вървиш до нас предрешен, непознат –
случаен спътник или чужденец,
осанката Ти лъха полъх свят,
словата Ти позната радост ваят
и ни развеждат пак във път познат,
с ъ р ц а т а в нас пак трепнат и горят! . .
Морето пак е бурно и бучи,
брегът пустее и потъва в мрак,
пак сън затваря морните очи,
н о щ над света се спуска като в р а г !
Вълнува се човешкото море,
стихиите разбунени фучат
и бедствия и ужаси вестят!
Народите са пенести вълни,
играещи над морски дълбини,
а Ти Един и С а м вървиш по тях! . .
Не Си Ти сам във численост, а в к л а с а –
сред множествата в род непостижим:
И Син Човешки сред човешка раса,
и с чин Мелхиседеков – несравним!
И с ранг от в е ч н о с т т а непроменим,
Ти идеш тъй желан от вековете,
о, Изкупителю от греховете
и на с ъ р ц е т о Господ най-любим!
27.10. 2022, Сливен
В К У С Е Т Е И В И Ж Т Е . . .
Вкусете и вижте, че Господ е благ !
Той милва и щедро прощава!
Развейте на кораба Божия флаг
и пейте за Божия слава!
Вкусете и вижте . . . Опитайте пак,
опитайте – Господ е б л а г !
Горчи ли животът, тежи ли хомота,
съдбата заклет ли е враг
и тъмната сянка надвисва на з л о т о,
прекрачва сърдечния праг. . .
Спомни си за Него, спомни за Голгота
и вярвай, че Господ е благ!
Не всичко е б л а г о , когато е сладко –
И з м а м а т а също сладни!
Не тичай към гибел във щастие кратко,
не влагай в измамливи дни!
Но търсиш ли б л а г о с т, да, истинска благост,
във Него я само търси!
Вкусете и вижте таз блага покана,
която кат огън в огнище гори;
която в сърцето извършва п р о м я н а
и радост тъй чудна във него твори!
Вкусете, вкусете! . . Опитайте пак!
Вкусете и вижте, че Господ е благ!
Вкусете и вижте – не в чужда изява,
а в опитност своя, под свой личен знак,
че в болката даже у т е х а остава
и Бог се явява и близък и драг!
Той случай за среща ви тайнствена дава
да вкусите лично, че Господ е б л а г ! Псалм 34:8
31.10. 2022, С л и в е н
Д У Ш А Т А
Отколе търговци търгуват с д у ш а т а –
изпращат я в Ада, в Чистилище, в Рай
и грижи полагат да бъде призната
в о т в ъ д н о т о гдето безплътно витай . . .
Но има ли мисъл и чувство и дело
във н е б и т и е т о, без време, без край . . . ?
Или пък е истина с л о в о т о смело,
че спи в сън мъртвецът и нищо не знай?
Не е безразлично… с м ъ р т т а е р а з д я л а
с човек, който лично и в теб е живял
и в който д у ш а т а с д у ш а се е сляла,
с ъ р ц е т о е било, духът е копнял . . .
Би искал да чуеш пак дума благата,
би искал да зърнеш приятел и брат
и пак де прегърнеш с прегръдка позната
ч о в е к а бил свиден на белия свят!
Д у ш а т а, д у ш а т а . . . таз книга богата,
която и живи и мъртви четат ,
дали е отворена сред тъмнината
и м и с л и и ч у в с т в а, дали още бдят?
Добре би било да са в м и р приютени
от скръб и тревога във грешния свят. . .
Добре би било да са в с ъ н защитени
от г р и ж а и б о л к а - б л а ж е н о д а с п я т !
Добре би било . . . и Бог тъй е направил -
д у ш а т а от пръст да се върне в п р ъ с т а,
където ни скръб, нито болка ни знание
смущават и няма от грижа следа!
Но Бог ще отвори и тази врата -
ще има за мъртвите пак посещение -
Той пак ще ги върне, дори от с м ъ р т т а
със глас на победа и на ВЪЗКРЕСЕНИЕ!
Отколе търговци търгуват с д у ш а т а ,
приписват й роля потайна отвъд;
устройват си срещи със нея самата,
макар и незрима, макар и без плът! . . .
Но ВЕЧНОТО СЛОВО друг ред повелява:
Човеците трябва веднъж да умрат
и тъй да прекарат във пълна забрава -
до съдния ден непробудно да спят!
Евреи 9:27
07.11.2022, Сливен
Т Ъ Р С Е Н И Я Т О Б Р А З
Тоз образ, който търся, в Природата го н я м а –
възвишен, неподвластен на тление и г р я х ;
модел на в е ч н о с т а, свободен от измама,
излъчващ светлина, пропъждащ всеки страх!
И нивга огледало в тоз свят не го е дало,
не го е сътворила ни лира, ни п с а л о м . .
В свещена висота ЕДИН ТОЙ обитава
и скрито във с ъ р ц е т о е Неговия дом!
Аз минах по света тъй някак си – набързо - .
световните царства видял и не видял,
а казваше ми глас дълбоко в мен, че търся
във образ въплътен самия и д е а л !
Тоз образ, който търся, в Природата го няма;
в архивите прадревни, що гений е създал,
но Неговата власт над мен е по-голяма
от образи фалшиви и идоли от кал!
Тоз образ, който търся е о б и ч въплътена,
в съзвучие със п р а в д а и с и л а и з а к о н ! . .
Тоз образ с мен очаква и цялата В с е л е н а,
запазила за Него най-висшия поклон!
Той явно съществува, щом толкова Го искам,
Той явно ме познава щом аз за Него знам . . .
Това да замълча не м о г а и н е и с к а м –
огънят е о г ъ н , когато е със п л а м ! . .
Тоз образ, който търся, в Природата го няма
И все пак тя за н е г о подсказва и шепти,
тъй както младенец, когато казва „м а м а „
за тайнствената сила на л ю б о в т а вести!
Порядък, красота, талант и съвършенство,
все пак си имат мярка и време и предел . . .
Но тази пълнота! . . Тоз извор на б л а ж е н с т в о –
не са ли в е ч н о с т а и висшата й цел?
Тоз образ, който търся, в Природата го няма,
Но ТОЙ в човешки вид все пак се е явил
и с непозната мощ във таз човешка драма
обратен път към Бога за всички е открил
Ако е Божество, Той е и Победител,
воюващ редом с мен във моята борба
и ако е м о й Б о г , ще бъде мой Спасител,–
от стария човек, създал н о в а т в о р б а !
Тоз образ, който търся, в Природата го няма,
но и м а Г о във м е н и моята м е ч т а !
Дали не съм блажен, че вместо със измама,
със в я р а съм дарен във Г о с п о д а Х р и с т а ?
14 Август 2022, С л и в е н
П Р О М Я Н А
Промяна, промяна! – ечи глас народен –
да бъде промяна в държава и власт!
Да бъде човекът щастлив и свободен,
сполука да грее над всичките нас!
Промяна, промяна, но никой не пита:
А как ще изглеждам в п р о м я н а т а аз?
Промяна, промяна, от всички желана,
от всекиго искана вчера и днес
и винаги виждана в нова премяна
и винаги търсена в свой интерес. . .
Във дни на тревога съдбовно призвана
спасител да бъде на благо и чест -
дали е промяна да седнеш на стола,
на който и друг преди теб е седял?
Дали е промяна да цъфнеш на ствола,
на който и друг преди теб е цъфтял?
Не! Ти би извършил велика промяна,
ако от сърцето си нещо си дал! . .
Промяната всъщност е и изненада,
която очакват и зли и добри;
във себе си носи тя вечна награда,
от себе си чудо върховно твори!
Промяна! – туй Божие тайнство в душата
което със огън божествен гори! . .
Но само с интриги промяна не става -
със яростни битки и люти вражди! . .
Себичната воля м и р а разрушава
И ражда промяна с обратни черти!
Голямата битка в с ъ р ц е т о решава,
дали ще е слънце, или ще вали!
19.08.2022 г., С л и в е н
Ж А Ж Д А З А Ж И В О Т
Аз имам нужда да творя –
тогава чувствам, че живея . . .
Олтар аз искам – да горя
и за прекрасното да пея!
Не е то тежък труд научен,
под който падаш уморен,
не е и подвиг, станал скучен,
нито продукт, добре платен.
Аз искам небеса над мене
и небесата вътре в мен;
омая болката да вземе
и огън да гори свещен . . .
Аз искам вечно да копнея
с копнеж велик, неустоим
и в я р а т а с и там да влея
в един завет н е о т м е н и м ! . .
Аз искам истинската радост,
дошла, но не от този свят
и не преходна, като младост,
превърнала се в вехнещ цвят! . .
Аз търся красота, която
победно ще срази смъртта
и не със сила и със злато,
а с обич ще спаси света!
Вълнувам се и не напразно –
р е к а тече, без спир и брод
и в нея всичко ми подсказва,
че има и з в о р на ж и в о т !
Ще стана и ще го намеря,
очаква ме той с мойта жад!
Там всичко в мене ще измеря
с неизмерима б л а г о д а т !
19.12.2021, С л и в е н
ЗАВЕТНА РЕЧ
Да чуем свършекът на всяко слово;
да чуем крайният му резултат:
Кое под слънцето остава и е ново
във вечния неспирен кръговрат?
То има име, то е твоят влог
във банката, която не фалира.
Блажен си, ако имаш вяра в Бог
и истина, която не умира!
Ако си срещнал твоя Цар предрешен
във образ клет и си Го подкрепил;
на грешника във пътя му погрешен
опора и спасение си бил;
тогава ти си вложил там където
се пази тайната на радостта
и твоето сърце от плам обзето,
навлязло е в света на вечността.
Житейската гатанка е голяма
и в нея вред доброто среща враг;
наместо истина стои измама
и правдата е със обратен знак.
Човешката мечта лети опиянена,
но с вид от който сякаш че боли
и в устрема си цял към цялата Вселена,
не вярва тя на себе си дори.
А времето във нас изпитва всичко;
измерва кой какво е взел и дал
и слага то във сметката едничко
твоето КРЕДО, твоят ИДЕАЛ!
Да чуем свършекът на всяко слово:
Бой се от Бога, от грях се пази
и нека е сърцето ти готово
с доброто всяко зло да порази!
27.07.2021, Сливен
В О Й Н А Т А
Войната, войната . . .до болка позната
на майки, бащи и деца ! . . .
Войната, на д я в о л а с т а р занаята,
разбила тъй много с ъ р ц а ! . . .
Да, мразим в о й н а т а! И „НЕ” НА ВОЙНАТА,
противна, жестока и зла,
която превръща във пустош земята
и носи печал и тегла! . . .
Анатема, призрак на адска омая,
проклятие вечно за теб!
Животът не иска война, а б е з к р а я ;
усмивка, не траурен креп!
И той ще прокуди ликът ти омразен
безследно, макар и ранен . . .
И детският смях пак ще бъде опазен
в сияещ нов творчески ден!
Войната рушител остава рушител,
Но има тя край и забрава
И в р е м е т о неин е в край заличител,
то нова надежда посява . . .
Но как да се справим с войната коварна,
която във себе си носим,
войната себична и неблагодарна,
която и л ю б и м и п р о с и м ?!
Войната на „Егото”- в нас всеприсъща
на възраст и раса и пол;
войната, която пламти вездесъща
в човека нещастен и гол!
Войната на скритото в нас безпокойство
и алчност и завист и страх . . .
Войната със необяснимото свойство
да прави пресвятото г р я х !
Войната дори и в мира продължава,
дори и да се веселим,
но в тази война се с л ю б о в побеждава,
щом злото с добро п о б е д и м!
05.04.2022 г.
С л и в е н
С Л О В О З А Д Н Е С
ДНЕС има ли с л о в о да храни д у ш а т а –
интрига да буди и жив интерес?
Заслушай се само и чуй новината:
Бог верен остава и същия д н е с !
Прииждат водите – дълбок и мътни –
заливат с ъ р ц е т о с тревога и стрес,
нечестност лудува в стремежи безпътни -
Бог верен остава и с ъ щ и я д н е с !
Променят се дните, летят времената,
упадъка явен наричат „п р о г р е с „ . . .
Родина и свой дом строят в суетата -
Бог верен остава и същия д н е с !
Двуличният грешката с грешка поправя
и злият приема позора за чест. . .
Понякога майка детето забравя -
Бог верен остава – н а в е к и и ДНЕС!
16.02.2022
А К Т У А Л Н О
Човеци се раждат, живеят, умират,
безспирно изграждат, печелят, фалират . . .
Създават наука, култура и бит
и казват, че стават народ по-развит . . .
Човеци се раждат, израстват, пътуват
навред по земята – общуват, търгуват
обменят идеи, във мир и вражди
и водят големи и малки войни . . .
Човеци се раждат, живеят, умират,
история пишат и с фалш я гримират. . .
Кой вижда отвътре тоз пъстър спектакъл,
и мъдрост и глупост от него извлякъл?
Все още се сменят епоха с епоха,
години минават във труд, суматоха . . .
Нелепо се смесва м и р ъ т с революция,
А в я р а т а модна е днес е в о л ю ц и я! . . .
Все още самотен в просторите звездни
и бродещ сред праисторически бездни,
достигнал разцвета в провала на в е к а
сам себе си търси и търси човека!. . .
Защото и днес още търсим дома си,
и днес сме прокудени рожби от Рая
и носим стаена в гърди печалта си,
която изпълва и нас и безкрая. . . .
Защото и днес ощe търсим рода си--
не знаем кого да наричаме „Т а т к о „!
Ограбени сеем и жънем плода си -
сиротна надежда за щастие сладко!
Обличаме дреха разкошна – п р о г р е с а,
наричаме себе си ц и в и л и з а ц и я,
издигаме в знаме и култ и н т е р е с а
и жънем провали в семейство и нация!
Човек към Вселената поглед отправя
и търси подобни далеко в безкрая,
а своята роля на „Божий” забравя,
и скита – изгнаник без Бога и Рая
Човеци се раждат, свой образ избират,
догдето самите превърнат се в сянка. . .
но мъдрите знаят, и г р а т а разбират -
с ъ к р о в и щ е трупат в небесната б а н к а !
13.02.2022, С л и в е н
В Е Л И К А Т А Б О Р Б А
Всемирът е спокоен – върви по своя път,
но в контрапункт устроен, заражда се г р е х ъ т . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
На б и т и е т о вечно във тайнствения ход,
където светлината е с името ж и в о т ;
където световете излъчват красота
и служат духовете на Бога с л ю б о в т а;
където „да живееш”,то значи да твориш,
където да копнееш, то значи да гориш,
печална сянка пада и в мрак сени света –
настъпва изненада – заражда се г р е х а !
И не във образ мрачен, враждебен, нелюбим,
и като враг вторачен , реално различим,
или всеобща криза, заплаха и беда,
която с шум навлиза и стряска битието . . .
Заражда се грехът – петното на Всемира,
тъй както се заражда звукът в омайна лира
и сладостно трепти и весели с ъ р ц е т о . . .
Далеко от реда, владеещ на небето,
без видима причина, в синдром неуловим,
заражда се г р е х ъ т в ума на х е р у в и м !
Появата на злото – с геном непредвидим,
в одежда на доброто и с лик на херувим,
загадка чародейна сред ангелски среди,
вещаеща промяна, възход и свободи !. . .
Дали не е то порта към звездни чудеса -
отключващото ч у д о към нови небеса?
Ще бъда като Бога! - живеещ сред огън,
живота ще направя да е вълшебен сън!
От служба под закон и ред - в освобождение -
нов ангелски псалом ще прозвучи с хваление!
Заражда се грехът и то за първи път
в светилището лично, където е духът;
отстъпва свята мисъл на порива лъстив,
прониква разнобоя в светаята светих!
И не във явен грях – грехът още го няма!
И не под смъртен страх, принуда и измама,
а в лична скрита тайна, под прелестна мечта,
която става знайна чрез злото и смъртта!
Нарича се „ВЕЛИКАТА БОРБА”
защото е конфликта на Всемира -
конфликт между Христос и Сатана,
където в отдих битката не спира!
Нарича се ВЕЛИКАТА БОРБА
и в нея са живота и смъртта;
свидетел неподкупен е к р ъ в т а ,
а спорът е за и с т и н а т а свята:
Какъв е Бог и що е л ю б о в т а?
Сценарият пророчески гласи,
че във конфликт са Бог и Сатана,
но бойното поле сме АЗ и ТИ
и във конфликта – винаги страна!
Да, бойното поле сме аз и ти,
а залогът е смисъл на живота,
в каквато роля и да се явиш,
не ще избегнеш своята Голгота!
Но има к р ъ с т с венец и възкресение
чрез който и смъртта да победиш,
и има кръст злодейски с поражение,
ако по пътя на греха вървиш!
Да, бойното поле сме аз и ти
И вътре в нас борбата продължава
и вътре в нас накрай ще се реши
с погром ли ще завършим, или в с л а в а ?
Христос е сигурният победител –
Без грях, възкръснал, победил смъртта!
И иска Той и ти да станеш жител
на Неговата п о- д о б р а с т р а н а !
Към края е ВЕЛИКАТА БОРБА,
очаква го с затаен дъх Всемира!. . .
тя прави теб и мен нова творба,
когато прием вътре в нас намира!
Ти водиш ли ВЕЛИКАТА БОРБА -
за Бог, за истина и за блаженство?
Или си роб и търсиш свобода?
Бори се във борба за съвършенство!
Не свеждай до с и т о с т и лаври таз бран,
воювай и в мир и в тревога!
Участвай на живо с народа избран,
бъди на страната на БОГА!
22.01.2022
Д В А Т А О Л Т А Р А
Началото на земните вражди -
начало на омраза и гонения
със низ братоубийствени войни,
провеждани из род и поколения,
не е конфликт за злато и межди,
нито борба за власт и за владения. . .
Началото на тъжната история
не е ни мит, ни странна алегория,
нито продукт на творчество - фолклор,
а документ за разиграна драма,
прелюдия към истина голяма,
в която е свидетелство к р ъ в т а,
за истинско и вярно п о к л о н е н и е! . .
Сценарият на сблъсък несравним
между Бог-Син и светъл херувим,
започнал предначално на небето,
поставя нова земна премиера
със нов декор и в нова атмосфера,
но същия сюжет – Бог и с ъ р ц е т о !
Поклонници издигат два олтара,
във показното жертвоприношение,
започва битката за жива в я р а
или д е л а в с а м о с п а с е н и е !
Две жертви – две враждуващи съдби,
през вековете заедно вестят:
На Авел жертвата със плам гори,
а неприет на Каин е дарът!
Две жертви – две враждуващи съдби -
на послушание и в я р а чиста,
която със божествен плам гори
и жертвата на Каин - а н т и х р и с т а !
Какъв поклон на своя Бог поднасяш?
С любов и вяра правиш ли обет?
Или д а р ъ т на дръзка изневяра
стои пред НЕГО – още неприет?
09.01.2022. С л и в е н
У С Е Щ А Н Е . . .
Защо на таз земя, отдавна стара,
при всичкия прогрес или поквара,
о л т а р със ж е р т в а някъде гори?
Защо е мисълта за Божеството,
за истината, вярата в доброто,
за правда и за в е ч н о с т т а дори?
Защото тя от някъде извира
и път към твоето сърце намира
и жаждата ти скрита утолява.
Със чара на небесните звезди
и блясъка на твоите мечти,
усещане за нов ж и в о т създава! . . .
08.01.2022 С л и в е н
К Ъ Д Е С И ?
Къде си? – въпрос на въпросите -
зададен е първо от Бога
и всичко що в себе си носите
е част от въпроса: Къде си?
Къде си? – отмерва с ъ р ц е т о
поредният дял от живота
и удар след удар повтаря:
Къде си? Къде си? Къде си? . . .
Къде си? - в смехът на детето
или във сълзите над гроба
във образ мил виждаш лицето
и питаш безгласно: Къде си?
Къде си? – въпрос на въпросите
и той ще ни върне при Бога!
Защото Духът Му, що носите
ви търси и пита: КЪДЕ СИ? . .
07.01. 2022, С л и в е н
ИСТИНАТА
Скрита кат подземно богатство,
златоносна потайна следа -
в нея е и световното братство
и всяка велика мечта.
Тя е тайна, живее сама
и не влиза в съюз със „подобни”.
Тя е ИСТИНА – само една,
неподвластна на сенките кобни!
Тя е тайна, обвита във мрак
и горяща най-ярка звезда;
неизменна, със същия знак
и в любов и в правдива вражда!
ИСТИНА, ябълка на раздора,
вечен пъзел, приятел и враг!
Как сближаваш ти верните хора
и градиш своя образ в тях драг!
И в калта пак не се омърсяваш,
от калта ти шедьоври твориш.
Ти от хаоса КОСМОС създаваш,
и порядък във него градиш!
Ти си в епос и в лирика, в драма,
но там често потайно мълчиш
защото не искаш с измама,
с лъжата в едно да звучиш!
Ти бродиш сама от века до днес
и търсиш души, що обичат живота;
ти бродиш сама и твоята вест
е винаги вест в съпровод със Голгота!
Безименна или широко позната,
убивана с ярост, но винаги жива,
ТИ пълниш със вяра и обич сърцата
и вливаш им сладост, неземно щастлива!
Единствена ти не боиш се от нищо,
насъщна и вечна кат сол и кат хляб . . .
И слънце, което проблясва лъчисто
след изгрев невзрачен, покрусен и слаб.
О, ИСТИНА свята за цяла Вселена!
О, ИСТИНА цяла, една и свещена!
Коя си, къде и защо отредена?
Дали си безлично в речта породена,
във свят относителен с временна власт?
Или панацея в живот въплътена
и в име над всичките - името „АЗ”?
„Аз съм пътят, истината и живота” Йоан 14:6
Ноември, 2021 г. Сливен
ТРИЕДИНСТВОТО
Бог не е самотник,
Той е Триедин:
Бог Отец в единство
с Свети Дух и Син.
Бог не е без обич -
Той е любовта;
Любовта не може
да живей сама!
Небесата викат: „Възвишен и свет!”
Мъдростта Му блика винаги в съвет.
Божието име „Яхве”, „Елохим”
е на сложна личност знак и синоним.
Бог не е бездомник -
търси теб и мен,
за да ни направи
своя дом свещен!
„ И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него” Йоан 14:23!
21 Ноември, 2021 г.
ОБОЖАНИЕ
О, Господи на радостта ми,
о, Господи на моя блян,
със риск и блян да си остане,
ще търся Твоя лик желан!
Шумят вълните на морето
и гласове в ефир ечат,
но щом Ти огън Си в сърцето,
и вечните звезди мълчат! . . .
О, Господи, незрим и скрит,
Ти всичко вътре в мен познаваш,
макар, че в тайна Си обвит,
духа ми явно просветляваш.
Векът историята пише,
съдби във времето вървят
и вътре в мен преходност диша,
кат есенния листопад. . .
Застана ли пред светостта Ти,
изгубвам всяко оправдание,
изпълвам се със радостта Ти
и сещам о б о ж а н и е !
Ноември, 2021 гр. Сливен
П О В Я Р В А Й !
Повярвай,повярвай, ти нямаш друг шанс-
животът е свещ що догаря! . . .
Повярвай, повярвай – наяве, не в транс,
повярвай в поканата стара!
Повярвай преди да е станало късно,
Спасителят да те отмине,
последната нишка с живот да прекъсне
и твойта душа да загине! . . .
Попитай за онзи „добър път от века”,
за извора с жива вода,
за вярата правеща болката лека
и водеща ярка звезда!
Попитай за смисъла цял на живота,
човешката крайна съдба! . . .
Попитай за драмата там на Голгота –
триумф на Велика Борба!
Поспри, помисли и повярвай в ЧОВЕКА,
станал откуп за теб, за греха!
Проникни във великата тайна и нека
твоят път да е п ъ т – с в е т л и н а !
Не казвай, че вярваш във разум космичен,
във тайнствени сили, в природен закон! . . .
Въпросът за „в я р а" е винаги личен
и винаги води към БОГ и поклон!
Повярвай, повярвай със вярата жива,
която не само твори чудеса,
но прави душата ти нова, красива,
превръща я в х р а м и дори в н е б е с а !
10 Декември, 2021, Сливен
Г Р Е Х Ъ Т
Грехът е днес всеобщия канон
за живите, изпълващи земята,
но кой от нас съзира онзи трон
на к н я з а на греховността – з м и я т а ?
Грехът е сянката на свободата,
но той самият не е с в о б о д а !
Законът пък е границата свята,
предпазваща душата от греха.
Грехът е вирус, враг на личността,
вселяващ в нея странно раздвоение.
Примесва той порока със честта,
и води във невярно поклонение.
Грехът е тайна на душевен мрак,
макар да има вид на светлината;
измамен образ със лъжовен знак
и практика на всички ни позната.
Грехът е той - бащата на страха,
Адам дори и в Рая страх изпита . . .
До днес душата тръпне от греха
и сметката пред съвестта разкрита!
Грехът, това е твойто второ „Аз”,
което иска твойта идентичност
да подчини на тъмната си власт
и да владее твойта самоличност.
Грехът е пълен разрив с Божеството
и отказ от синовна висота;
грехът, това е тайна сделка с злото,
продажба на честта и съвестта!
Грехът владее вместо свободата,
но той е враг от Бога победен
и скоро тържествуваща земята
ще бъде свят от грях освободен!
„Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни”
Йоан 8:36
24 Декември, 2021, Сливен
АДВЕНТНО КРЕДО
Аз вярвам във предвечното н а ч а л о
и в С Л О В О Т О Вселената създало.
Аз вярвам във Един Триличен Бог
Един в любов, макар и в правда строг.
Аз вярвам във Великата Борба
между Христос-Синът и Сатана,
оспорващ Божия правдив закон
и претендент за Неговия трон.
Аз вярвам във Спасителния План,
в предвечни времена роден, избран
и в тайнствения „Агнец”, отреден
да бъде и з к у п л е н и е за мен.
Аз вярвам в доброволния Му жест
да стане „наша правда”, наша чест
и в образ на с л у г а от земна пръст
да победи смъртта чрез смърт на кръст!
Аз вярвам силно във благодатта
и чудната й сила да спасява –
не само да прости с любов греха,
но целия живот да п р е т в о р я в а .
Аз вярвам във безсмъртните слова
за вечността и в е ч н и я ж и в о т ,
във идването близко на Христа,
Спасител на човеческия род.
И вярвам във ТРИАНГЕЛСКАТА ВЕСТ,
„Остатъкът”, която прогласява
и в призивът за подготовка д н е с ,
когато СЪД в небето заседава.
Аз вярвам, че ще видим скоро Ц А Р Я
в заветния и дълго чакан ден
и тази вяра в я р а в мен разгаря,
че ще съм там – с блажените – б ла ж е н !
Аз вярвам в л ю б о в т а за теб и мен,
отречена, непълна всеки ден,
но чакаща божествена изява
в божествен лик и в непостижна СЛАВА!
Обречен съм и твърд във мойто КРЕДО,
даряващо статут на Божйе чедо
и даже цял свят да е против мен –
той е е д и н ! Със мен са всички други светове,
а може би и ти? А м и н !
14.04.2020 г
С л и в е н П. Харбов
Р А З М И Н А В А Н Е
Разминахме се с тебе, време, съюзник верен или враг,
в попътен вятър и под бреме, но никога в единен впряг!
Не беше мое, мое време! Навярно твой и аз не бях -
вървяхме редом, разделени, но в друго време аз живях:
Във спор по вечната енигма, и в недовършен диалог,
за тайнствената парадигма, начело с "истина" и " "Бог".
Разминахме се с тебе, време! Напускаш ме във върхов час,
когато жажда за творене и за възторг изпитвам аз!
Прекъсваш недопята песен, отнемаш порив жив и плам . . .
но ти не можеш да отнемеш безсмъртието в моя храм!
Аз нося нещо неподвластно на твойта властна суета
и то за теб е тъй ужасно, защото има в е ч н о с т т а !
А ти не си таз вечност, време, ти само си отрязан срок
и който в нещо те наеме, ще има в теб наемен влог;
ще има име, че е жив и преуспяващ на земята,
но всъщност унизен Сизиф, ще влага труд във суетата!
Ти идваш в образ на светия, премахващ бича и глада,
но и в уютната килия, човек не е на свобода! . . .
Дете бях, исках някой да ме води в светът на приказните чудеса
и свойта дан със всичките народи във твоя храм и аз да принеса -
да бия с пулс на вяра неуморна, да пея одата на радостта
и с силата на обич чудотворна да претворявам злото в доброта!
Аз исках в мир със тебе да живея и в общ поток със теб да потека,
видение вълшебно, п а н а ц е я на творчеството и на младостта! . . .
Дете бях, исках някой да ме води, с доверие подадох ти ръка,
но ти бе дух в безпътство, който броди, но ти бе мъж, облечен за война!
Войната заедно със теб вървеше, рушеше тя мир, ред и красота
и своя образ на позор градеше в душите ни, в бита и съвестта!
Ръка на майка свята не протегна, ни примера на извисен баща,
как можех, време, в тебе да избегна падение за моята душа? - - -
Войната не щади, но отминава, пак дни на мир и радости настават
и време за мечти . . . Мечтах ли аз? О, да, и още как! . .
Без бряг, без време и без спъващ праг, в небето чак летяха тез мечти! . .
Но, в р е м е , беше ли във тях и ти? Мечтаеше ли с моите мечти?
Изпитваше ли с мен възторг и страх? . . Любимец твой аз никога не бях!
Ти нявга чу ли ме за теб да казвам: "Поспри, о миг желан и остани!"?
Аз помня твойте дълги, дълги дни - като в капан, в бетонова бъркачка . . .
И мойте предрешени младини, без свой живот, дори без своя крачка!
Там някой мисли зорко вместо теб и ти се радваш с радост, но не своя,
а твойта уникалност на човек, се счита за комплекс и параноя!
Не ми е жал за тебе, мое време, за онзи плен в "далечната страна",
където носех свойто скрито бреме и имах рошковите за храна!
Не аз, ти губиш боя, мое време! Ти нямаш право на последен смях!
Съдът дойде и той ще ти отнеме оръжието, скрито в моя грях!
Часът е близо вече за разплата, гневът на твоя Цар и Господар
ще иска точна сметка за сърцата, отнети му от теб пред чужд олтар.!
.Добре, че се разминах с тебе , време! Изгубих те, но имам вечността!
И вече няма кой да ми отнеме животът изобилен във Христа!
--------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------
Разминахме се с тебе, време, но следва да се срещнем пак
във среща близка и велика, във среща със обратен знак! . .
Авто коментар: Разминахме се с теб, време, защото ти не си ВРЕМЕТО! Ти си преходна форма на образ, който отминава, чернова на истинския живот, при това, много задрасквана и поправяна; несполучлив, провален модел за вечност, който отнема вечността на нищожна цена! Щастлив съм, че се разминах с теб, неправедно богатство, защото опазих душата си! Сега гледам към извора на времето и Господаря на Вечността, вечният АЗ СЪМ!
А м и н !
В памет на моя 85-ти рожден ден. Авторът.
27 Юли, 2017 г.
С л и в е н
О Т Н О Ш Е Н И Е
Преди да бъде първото "начало", на битието плът и образ дало;
преди да има мрак и светлина, движение, пространство или време,
във тайнствено невидимо общение цареше о т н о ш е н и е .
Преди да се разбягат световете във орбити по звездните трасета,
съзвездията в хор да заблестят и в шествие да тръгнат вековете,
преди да има грях или прощение, олтар, поклонник или поклонение,
Бог беше Сам във Себе Си - Един....но в о т н о ш е н и е !
И пак, по силата на о т н о ш е н и е , планира Бог да им сътворение,
галактики, звезди да се явят, да запулсират и да заблестят,
населени с небесни същества. И Своя образ Бог да види в тях -
черти на радост, веселба и смях, сияние на вечна светлина - . .
вселена без страдание и грях, вселена, родствена на вечността
и вечност въдворена във сърцето, където пръв закон е любовта!
Какво е свобода и поклонение? Не е ли то закон и о т н о ш е н и е ?
Не прави ли човека божество? И не въвежда ли го във общение
с най-висшето и свято Същество? Законът е гласът на любовта,
на истината и на радостта, а любовта е израз на закона,
защото само там намира тя и своя дом и своята подслона.
Всемирът е следил със възхищение Творецът със творбата в о т н о ш е н и е .
Защо е тоз жесток, прокълнат свят, където хората воюват, мрат
в безпътица и вечно заблуждение? Каква е таз нестихваща война,
сеитба на горчиви семена и жетва на позор и на смущение?
От где е тази вест на благодат, събуждаща в душата порив свят,
таз жажда за живот и за спасение? Попитах опита и мъдростта,
попитах Божието откровение и чух, че тя е о т н о ш е н и е !
Изгря звезда в нощта над Витлеем - повратен тур на битката в Едем
Там вторият Адам, Емануил с оръжие - невинност и смирение
във тайната на Боговъплощение и бедност в яслата се бе родил!
А за рода Му кой ще възвести? Отец на вечността и княз на мир,
безсмъртие във тлението скрил! Всемирът гледаше със изумление,
какъв е Бог и що е то с п а с е н и е . . . И учеше урок по о т н о ш е н и е !
Когато Божието о т н о ш е н и е смениш със собственото си внушение
и Божият закон - със похотта, тогава ти напускаш светлината,
предаваш се на силата несвята, от ангел се превръщаш в сатана!
Макар и скрито, твоето падение, облечено в набожност и хваление,
да има вид и чар и красота . . . навлязъл си във друго измерение -
грехът започва с малко отстъпление и примес на резерва в любовта! . .
Изпитвай се, изпитвай се, сърце! Не се задоволявай с впечатления!
Свали двулична маска от лице, предай се на молитва и на бдение!
Дойде часът от сън да се събудим, апостолския плам да подновим
и за храна нетленна да се трудим, със вяра и любов да победим!
Обичай Бога, ближния люби с пребъдващо в Христос новорождение
и Божието царство в теб гради със Дух и истина във о т н о ш е н и е !
Януари, 2018 г. Пейчо Харбов
ТЕСТ ЗА ИДЕНТИЧНОСТ
На битието в вечната загадка,
във чуждата и своята съдба,
в присъдата, дошла внезапно, кратка,
или в часа забавен на смъртта,
аз търсех смисъла и мъдростта,
кат утрото, деня и светлината.
Във мисълта неспирна, неуморна
и на сърцето в сложната борба,
във творческата сила чудотворна
където и творец бях и творба,
аз следвах моя тест за идентичност
и в себе си и в моята съдба,
Аз мислех за ч о в е к а . . . .
Той "мисли" в статуята на Роден,
ръка засмукал, в себе си унесен,
звучи в Бетовен, Шилер и Шопен,
звучи навред във таз човешка песен -
владетел на планетата и цар,
или Сизиф, на робски труд обречен.
Откакто скрит от Бога във Едем,
където злото хвърли свойта сянка,
той скита по земята раздвоен,
два свята приобщил в една гатанка -
със Божието име обдарен
и с белега на Каин заклеймен.
Попитах аз царе и генерали,
велики личности тъй много дали
на целия голям човешки род:
Що е живот? И колко сте живели?
На другите от него що сте дали?
Колцина ви очакват с нетърпение
да се завърнете след поколения,
отново да царувате над тях?
Мълчание последва вместо смях,
тъй както е било от памтивека . . .
Остана само онзи странен глас
на съдника Пилат в върховен час:
ЕТО ЧОВЕКА! /Йоан 19:5/.
Небесен тест тече за идентичност,
Небесен съд изследва всяка личност
Бог търси Своя образ в теб и мен!
И в църкви, домове и стадиони,
отминал хиляди и милиони,
на верните поставя Своя знак:
ЗАВИНАГИ СПАСЕН!
В Духа Христов е Божия печат,
в единството: ЗАКОН И БЛАГОДАТ
и в тайнството: ЛЮБОВ И ПОСЛУШАНИЕ!
По този знак ще бъдеш разпознат,
Със този знак реших да съм богат
и той да бъде моето ЖЕЛАНИЕ!
08.01. 2019.
С л и в е н
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Ликувай двадесет и първи век!
Ти имаш нова вяра, нов човек
и нова парадигма за спасение!
Върви, напредвай в свойто заблуждение!
Развивай свойто гибелно умение
на Бога в служба вместо поклонение
да влагаш власт и сила и гонение!
И радвай се на своя нов човек!
Със танци, гърчове и барабани
смълчи зова за "чисти" и "избрани"
за и с т и н а т а и за тесен път!
Стъпчи победата над грях и плът!
Опий се с виното на Вавилон
и обрек на Ваал отдай с поклон!
Ликувай двадесет и първи век,
но знай, че имаш среща с друг ЧОВЕК!
не онзи, вписан в образ на икона,
измъчен, пиетично украсен,
а с Царя на царете и ЗАКОНА,
пред, който ще си гол, незащитен!
Тогаз ще търсиш място да се скриеш,
напразно - и нощта ще бъде ден!
А срещата - най-тежкото ти бреме
за шанса безразсъдно пропилян!
Ликувай двадесет и първи век
или покай се докато е време!
Януари,2019 г.
ПРОНИКНОВЕНИЕ
Животе мой, как в стих да те опиша?
Копнеж по вечното във тебе диша
и жажда за възторг и красота. . .
Но ти бе път, изминат във пустиня,
прокълната в безплодие смокиня,
обречен дух на вечна самота!
Животе наш, откакто в теб сме двама
и мост за отстъплението няма,
в пустинята избликна нов живот.
Отрупа се смокинята със плод,
очите се оглеждат във очи
и одата на радостта звучи,
защото радостта ни е г о л я м а !
18.01.2019
На битието в вечната загадка,
във чуждата и своята съдба,
в присъдата, дошла внезапно, кратка,
или в часа забавен на смъртта,
аз търсех смисъла и мъдростта,
кат утрото, деня и светлината.
Във мисълта неспирна, неуморна
и на сърцето в сложната борба,
във творческата сила чудотворна
където и творец бях и творба,
аз следвах моя тест за идентичност
и в себе си и в моята съдба,
Аз мислех за ч о в е к а . . . .
Той "мисли" в статуята на Роден,
ръка засмукал, в себе си унесен,
звучи в Бетовен, Шилер и Шопен,
звучи навред във таз човешка песен -
владетел на планетата и цар,
или Сизиф, на робски труд обречен.
Откакто скрит от Бога във Едем,
където злото хвърли свойта сянка,
той скита по земята раздвоен,
два свята приобщил в една гатанка -
със Божието име обдарен
и с белега на Каин заклеймен.
Попитах аз царе и генерали,
велики личности тъй много дали
на целия голям човешки род:
Що е живот? И колко сте живели?
На другите от него що сте дали?
Колцина ви очакват с нетърпение
да се завърнете след поколения,
отново да царувате над тях?
Мълчание последва вместо смях,
тъй както е било от памтивека . . .
Остана само онзи странен глас
на съдника Пилат в върховен час:
ЕТО ЧОВЕКА! /Йоан 19:5/.
Небесен тест тече за идентичност,
Небесен съд изследва всяка личност
Бог търси Своя образ в теб и мен!
И в църкви, домове и стадиони,
отминал хиляди и милиони,
на верните поставя Своя знак:
ЗАВИНАГИ СПАСЕН!
В Духа Христов е Божия печат,
в единството: ЗАКОН И БЛАГОДАТ
и в тайнството: ЛЮБОВ И ПОСЛУШАНИЕ!
По този знак ще бъдеш разпознат,
Със този знак реших да съм богат
и той да бъде моето ЖЕЛАНИЕ!
08.01. 2019.
С л и в е н
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Ликувай двадесет и първи век!
Ти имаш нова вяра, нов човек
и нова парадигма за спасение!
Върви, напредвай в свойто заблуждение!
Развивай свойто гибелно умение
на Бога в служба вместо поклонение
да влагаш власт и сила и гонение!
И радвай се на своя нов човек!
Със танци, гърчове и барабани
смълчи зова за "чисти" и "избрани"
за и с т и н а т а и за тесен път!
Стъпчи победата над грях и плът!
Опий се с виното на Вавилон
и обрек на Ваал отдай с поклон!
Ликувай двадесет и първи век,
но знай, че имаш среща с друг ЧОВЕК!
не онзи, вписан в образ на икона,
измъчен, пиетично украсен,
а с Царя на царете и ЗАКОНА,
пред, който ще си гол, незащитен!
Тогаз ще търсиш място да се скриеш,
напразно - и нощта ще бъде ден!
А срещата - най-тежкото ти бреме
за шанса безразсъдно пропилян!
Ликувай двадесет и първи век
или покай се докато е време!
Януари,2019 г.
ПРОНИКНОВЕНИЕ
Животе мой, как в стих да те опиша?
Копнеж по вечното във тебе диша
и жажда за възторг и красота. . .
Но ти бе път, изминат във пустиня,
прокълната в безплодие смокиня,
обречен дух на вечна самота!
Животе наш, откакто в теб сме двама
и мост за отстъплението няма,
в пустинята избликна нов живот.
Отрупа се смокинята със плод,
очите се оглеждат във очи
и одата на радостта звучи,
защото радостта ни е г о л я м а !
18.01.2019