„Земята е люлка на човечеството, но не може да се живее вечно в люлка”
Циолковски
Човек е създаден да гледа лицето на Бога и да общува с ангелите. Но срещата под забраненото дърво му отнема небето и насочва погледа му към земята. Тръни и бодили и изнурителен труд! Много пот и скръб! Накрая: „Пръст си и в пръста ще се върнеш!” Бит. 3:19. Човекът става „земен”. Но не остава земен. Небето е не само над него, то е и в него. Той го носи в делниците си, празнува го в празниците си, сънува го в сънищата си копнее за него в мечтите си. Гледа към него през всичките си дни и мислите му се издигат към него заедно с дима на жертвите и молитвите му. Той ожида деня, когато ще се върне там в своя първи дом и отново ще стане „небесен”, ще общува с ангелите и ще гледа лицето на Бога.
Но в това лице ще има нещо, което преди нямаше. То ще бъде лице на Един, Който е бил тук на земята, станал е „земен”, минал е през тръни бодили, през пот и кръв и през жестока смърт, но е превъзмогнал, победил е смъртта и е станал Господарят на небето, имащ в себе си „всяка власт” на небето и земята. Повече от всичко, Него ще иска да види човекът, върнал се в своята небесна родина:
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята.
И като изтлее след кожата ми това тяло, пак във плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят вътре в мен!” Йов 19:25-27.
Човекът следва своя изнурителен път по земята, но гледката на небето не го напуска. Като пътеводна звезда, тя го води. Олтарите, които Авраам съгражда на всяко ново място, където отиде са неговото земно представителство на небето. И небето отговаря. То подържа тази телепатична връзка с изгнаника, когото очаква да се върне. Стълбата на Яков, която сънува във Ветил, жертвата на Авраам на Мория, жезълът на Мойсей, който пресушава морето и прави да избликне вода в пустинята, огънят на Кармил, който пояжда жертвата и дъждът, който идва след три и половина години на суша . . . Звездата, която води мъдреците от изток до Витлеемската ясла и гласът, който обявява от самото небе: „Този е Моят възлюбен Син!”Всички те са залогът и уверението, че дългото странстване през пустинята един ден ще свърши и земното проклятие ще се замени с небесен дом. А над всичко се извисява обещанието . . . Ах, какво обещание!
„ Да не се смущава сърцето ви! Вие вярвате в Бога, вярвайте и Мен. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие.” Йоан 14:1-3.
Да, като първа, последна и вечна надежда остава небето . Небето, което Стефан вижда отворено преди да „заспи”, като мъченик. Небето, което вижда Савел след обръщането си в апостолско звание, Небето, което отстъпление, гонения, катакомби и арени скриха от погледа на вековете, но което отново проблесна след времената на мрака и озари с вечното си сияние погледите на търсещите „с вяра” показвайки им небесното светилище
Към Него ни призовава днес и небето над нас. Небето, което все още обгръща един загиващ свят със своята замъглена синева. Небето по което летят реактивни самолети,зеят озонни дупки и се изобразява един неизследван и необятен Космос! . Това небе е небето от което трябва да прозвучи последната вест към света. Поколението под това небе трябва да чуе Божия глас, отправен лично и конкретно към него . А това поколение има един нов въпрос. То гледа нагоре, следва своя заложен инстинкт към Космоса и пита: Има ли някой там горе?
ЗЕМЯТА ЗОВЕ НЕБЕТО
До самия край на втората световна война, а с т р о н о м и я т а е проучвателна дисциплина , природо-изследвателна наука. Тя се базира на наблюдения и изчисления и разглежда Космоса като обект, едностранно, от земна гледна точка. На никого не идва на ум да праща послания и да получава отговори от други светове. Наистина, след Галилей, Коперник и Кеплер, астрономията е напреднала много, излязла е от средновековната геоцентрична система на древния Александрийски учен Птоломей. Небето придобива съвременен, реален и научно издържан, планетарен и космически облик. Но да „разговаря” с други светове, такава мечта още няма никой учен. Затова, събитие от голямо значение е че втората половина на 20 в. още в самото си начало прави от астрономията комуникативна и експериментална наука. Учените изведнъж биват обзети от желание да се свържат с други населени светове и открият евентуални космически цивилизации.
Как така изведнъж ги обхваща такава „лудост”? Причината е пак в разрастването на астрономията.Установено е че на една планета, кръжаща около звездата Епсилон от съзвездието Еридан, може да има антена няколко пъти по-голяма от бейзболно игрище. От там може да се излъчват вести, обявяващи съществуването на висша цивилизация в системата на Epsilon, Eridan. Земята може да е един от тези обекти, към които са насочени сигналите.Ето какво пише дописник на тези събития: „От подобна материя са изградени мечтите, но в този случай, мечтата е споделена от високо интелигентни и опитни учени. Сред тях е Доктор Франк Дрейк.”
Става дума за един от първите експерименти на SETI, започнал през м. Май на 1960 г. Той е проведен в националната астрономическа обсерватория в Гриин Бенк, западна Виржиния. Водещ астроном е Франк Дрейк, от Корнелския Университет. Радиоприемникът е бил настроен на дължина на вълната 21 см., която съответства на излъчванията на междузвездния водород. Този опит носи названието „Проектът Озма.”
Въпреки липсата на какъвто и да е резултат, опитите на Франк Дрейк биват повторени с друга стратегия в Проекта Озма II /1972 – 1975 г./ но отново без успех.
Следват редица опити по програмата SETI /Изследване и търсене на извънземен разум/ на В. Троцки от 1968 г., на12 най-близки звезди, с Франк Дрейк и Карл Сейгън, с обогатени честоти /линията на водорода, хидроксилната група и водата/. . .
Десетте най-известни опита от програмата СЕТИ обхващат около 1800 отделни звезди и няколко галактики.
Националната астрономическа обсерватория в САЩ проучва с 90 метров телескоп над 200 звезди от слънчев тип.
Най-продължително наблюдение е направила радиоастрономическата обсерватория в щата Охайо . . . . Непрекъснато търсене от Декември 1973г. …..
Този нов почин довежда до създаване на супер модерни астрономически Системи: VLA – Сащ, МАР ЛИН – Англия, MARK IV, САЩ. От очакванията лъха оптимизъм:
„При сегашното ниво на техниката астрономите от центъра за космически изследвания на НАСА "Амес" в Калифорния имат само едно изискване към извънземните цивилизации в близката на Слънцето околност: да имат добре развити сетива за комуникации и да са телемани. Ако около планетите на извънземните кръжат телевизионни радарни спътници, заплануваното ново подслушване ще се увенчае с успех..”
Устремът към Космоса е неудържим и необратим. Върху тези проучвания биват хвърлени огромни средства и усилия:
„Новата система МАРК IV притежава система за запис на данните от радиотелескопите, лента със 512 писти и скорост на записа 256 мегабайта в секунда. На всяка касета от тази система с ширина на лентата 40,64 мм. И дължина 8 километра се прави запис, продължаващ 12 часа и съдържащ 7 трилиона бита информация. Всеки ден, всяка касета е превозвана със самолет до центъра за управление,където централния компютър сумира данните от всички антени, като се прослушва информацията от всички касети едновременно.”
Интернет ,Статия ”Защо се налага търсенето на извънземен разум в космоса.”
Днес, този проект, разраснал се много в онези години, е в застой, защото не се получи нито един ясен отговор по строго научния начин на търсене.А позициите на Библията все още не са критерият, по който науката се води. В едно интервю, нашумелият астробиолог Карл Сейгън заяви: „Аз бих искал да има Бог, но нямаме чисто научни данни за това.”
Няма и да имате, господин Сейгън! Бог не може да влезе в епруветка, дори и да е голяма колкото Космоса! Но Той влиза в човешки сърца, дори и да са малки като синапово зърно! Исая 57:15.
Извънземни същества не можаха да бъдат открити чрез такива изследвания, но не може да не ни прави впечатление появата на нещо друго в тази област. Имам предвид синдромът на много зачестилите и реално документирани наблюдение на НЛО. Те озадачиха много човечеството, но пак не можаха да дадат ясен „научен” отговор. Защото, очевидно не искаха! Да, ако това бяха най-преките и близки до нас представители на небето, те показаха , че ни познават и имат отношение към нас, но не желаят да се разкриват напълно. Винаги избягваха това и не отговаряха на въпросите ни за Космоса.
Едно е сигурно, интересът към Космоса се запази и дори става по-голям след надвисналото изчерпване ресурсите на земята, икономическите и политически кризи, природните бедствия и несигурността, която владее над планетата. Големи умове виждат една надежда за спасение в посока към Космоса. И не подлежи на съмнение, че ако би се открил такъв път за емиграция, населението на земята рязко би намаляло!
МЪЛЧИ ЛИ НЕБЕТО?
„Наистина, Господ Йеова няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.” Амос 3:7
„Защото сигурно, Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава.”Йов 33:14
Виждали ли сте малко дете, което се тръшка и вика : Мамо! Мамо! . . А майката мълчи и не отговаря. Защото е лоша, безсърдечна майка ли? Не, а защото е казала вече каквото трябва. Но малкият човек иска не да чуе какво му казват, а да бъде чуто това което той казва.
Може ли да стане така между човека и Бог? Бог е говорил веднъж, два пъти, може би много пъти, но ние Го обявяваме, че мълчи, а може би и че не съществува. Защо се получава така? Склонен съм да виждам две основни причини:
Първо: Ако това, което Бог говори не ми е приятно, противоречи на основни мои вкусове, намерения и желания, изобличава ме или ме осъжда и ме прави да „губя”, според моите преценки за печалби и загуби, нищо чудно да не искам да го чуя. Точно такъв е случаят между цар Ахав и пророк Михей.:
„ И израилевият цар рече на Йосафат: Има още един човек чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мен, а само зло.” 2 Летописи 18:7.
Цар Ахав правеше само зло, а очакваше да говорят добро за него.Той не е единствен. Космосът се изследва и приема какъвто е, но Бог се преценява и избира, какъвто Го искаме,нали?
Второ: Това, което Бог говори достига непълно, изопачено и невярно до мен.
Спомням си, по време на втората световна война и последвалата я студена война след това, имаше забранени за слушане радиостанции. Някои не се съобразяваха със забраната и слушаха такива станции. Но пак не можеха да чуят много нещо, защото предаването беше погълнато от заглушителен шум и смущения. Друга радиостанция работеше нарочно на същата вълнова честота, излъчвайки всякакви смущения за да не могат да се разбират предаванията. Този е по-скритият и коварен начин, по който „някой” обработва Божиите думи за да станат чужди и неразбираеми за хората.Такава е борбата на врага срещу истината. Било с научни аргументи, или с философски доводи и атеизъм, било с „религия” от съмнителен източник, или с хумор, сатира и забави, чрез саркастични истории вицове, шеги и анекдоти съзнанието се притъпява за Божия глас и мислите се отклоняват от истината. А общ закон за всички нас е, че където вървят мислите, там вървят и чувствата, натам отива и цялата личност.
МЪЛЧИ ли НЕБЕТО или ГОВОРИ? Преди да отговорим на този въпрос, нека чуем думите на вдъхновената Давидова поезия:
„Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласа им , тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на Вселената. Псалм 19:1-3.
Не по-малко от това денонощно свидетелство чрез природата, са идвали и словесни, вербални Божии вести до хората през всички времена.
Битие 3:15 е първото записано Божие обещание, че грехът ще бъде победен и небето отново ще се отвори за изгонените от Божието присъствие.
Макар и запазена чрез огнен ангелски меч, портата на Едем става свидетел на едно действие, което вещае онзи ожидан ДЕН!
„Едемската градина остана на земята дълго след изгонването на човека от нейните прелестни пътеки /Бит. 4:16/. На падналия човешки род бе позволено дълго да съзерцава дома на своята невинност, чийто вход беше пазен единствено от бдящите ангели. При охраняваните от херувими врати на Рая се разкриваше Божествената слава. Адам и неговите синове идваха тук да се покланят на Бога и да подновяват своя завет на послушание към закона, чието престъпване ги бе прокудило от Едем”
Елън Уайт, „Патриарси и Пророци” стр. 28, Бълг.
Майката на човечеството, Ева, е очаквала, че първият й син ще бъде „човекът” на избавлението. Времената тръгват по начертания им път, но на всяка измината историческа миля и на всеки кръстопът, небето потвърждава своето присъствие и ръководство в постигане на крайната цел.
ОТВОРЕНО НЕБЕ ЗА ОТВОРЕНИ УМОВЕ И СЪРЦА
Представям си първата човешка двойка след изгонването от Едемския Рай. Те водят своята изкупителна жертва до олтара, принасят я и чакат Бог да я приеме. Огънят слиза отгоре, от небето. Пада като мълния върху жертвения олтар и жертвата пламва, гори и изгаря. Към небето се издига дим, а заедно с него и погледите на поклонниците, техните молитви и надежди. Те се връщат в земния си дом, но мислите им са все още нависоко, отправени към небето , там откъдето ще дойде очаквания ДЕН на реабилитация и спасение. Те са доволни, защото днес небето им е говорило.
Два вида поклонение. Техните деца се раждат и живеят под същото очакване. Те също принасят жертви, но гледат по различен начин. Каин гледа със „земни” очи, отправени към неговите преки интереси и притежания. Авел гледа нагоре, към небето с погледа на вярата. Каин е земеделец. Неговият олтар прилича на добре подредена витрина на показен магазин за плодове и зеленчуци. Авел е овчар. Той води едно агне от своето стадо. Каин бере и излага своите продукти. Авел жертва своето агне. Бог приема жертвата му.
Небето не се постига чрез труд и пот, нито чрез умение и вкус, а чрез жертва! Бог не остава безразличен към „жертвата” на Каин:
„Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, г р е х ъ т лежи пред вратата и към теб се стреми; но ти трябва да го в л а д е е ш .”
НОЙ И НЕБЕСНИЯТ ЗАВЕТ. Прекомерното увеличение на злото по земята става причина за Божия гняв и потопа. Бит. 6:5-8.Ной е човекът, когото небето избира да го представлява в предпотопния сят. Той става Божий вестител пред една силна цивилизация. Мълчи ли Ной? Мълчи ли небето? Повече от век Ной проповядва, говори. Повече от един век онзи с в я т слуша предупреждението от небето, но гледа надолу и се устройва на земята и за земята.
„Могат ли двама да ходят заедно, ако не са съгласни?” Амос 3:3
Потопът ги разделя. Който е гледал само земята и градил само за земята, губи всичко. Който е гледал нагоре и мислил за небето, запазва и земята под нозете си. Неговата позиция се обогатява с един нов знак, един нов завет – дъгата.Бит. 9:11-17.
ДЪГАТА! Кой не я вижда ярка, многоцветна след дъжд? Тя и сега говори. Бог говори чрез нея. Небето говори!
АВРААМ – ПЪРВИЯТ „АСТРОНОМ”. Бит. 15:5,6. Бог му показва звездите и благословенията на земята, ако продължи да гледа „нагоре”. Той гледа и тогава, когато е на път да изгуби всичко на земята, в лицето на сина си. И когато го „изгуби”, тогава го намери.
„Който изгуби живота си заради Мен, ще го намери . . . ” Мат. 10:39.
2000 години по-късно Аврамови потомци ще кажат: „Ние сме чада Аврамови”. Но ще гледат надолу към земните си позиции, име и притежания, не като Аврам, който вървеше „с вяра”.
БРАТЯТА АНТИПОДИ – ЯКОВ И ИСАВ
Синовете на Исаак олицетворяват два типа човеци, два начина на мислене, две съдби. Яков се обрича на Бога, гледа нагоре и търси „Бога на бащите си”. Исав се устройва плътски, има имущество и войници да го защитава. Яков има сън, получава видение и небето се отваря пред него. Бит. 28:11-15.Яков вижда стълба, висока до самото небе.
Исав няма такъв сън. Той вижда само материалните неща. А беше човекът , на когото небето трябваше да говори, беше природно първороденият. Небето ли е несправедливо към него? Не, той така е поискал. Продал е небето за късче земя, за паница леща! . .
ЗА МНОЗИНА през вековете небето ще продължи да говори и да ги обсипва с вниманието си. За още по-мнозина, то ще мълчи, и ще мълчи! Защото не искат да го чуят.
КАКВО НЕБЕ ИСКАМЕ НАД СЕБЕ СИ?
Наблюдавал съм как разни личности мечтаят, защото и самия аз обичам да мечтая. В живота има толкова много проза, толкова много сиви тонове и възмутителни неправди, толкова много разочарования! Защо да не си позволиш, в този свят, където всичко е възможно – въображението - да станеш поне за малко щастлив, свободен, и различен от това, което си? Това влива живителна струя в съзнанието и окриля жаждата за живот! Човек, който няма мечти за нещо хубаво, не заслужава да го има и в реалния живот! С една уговорка: Освен ако е толкова добродетелен, че ще го оцени правилно и ще благодари на Бога за него. Но мечтите, които аз наблюдавах и наблюдавам, не довеждаха мечтателите при Бога, а най-вече на другия полюс , дори против Бога!
Хората искат да са родени под „щастлива звезда”, да имат късмет, да им върви, да печелят, да са щастливи, да ги хвалят,. . . да напредват и да са първи. Може би и аз исках това, но вече се съмнявам, че го искам.
Някога, още като млад проповедник, ми попадна една история, която силно ме впечатли: Млад човек, мечтател, точно такъв за какъвто говорим, сключил странен облог. Обзаложил се с много богато лице , че може да прекара доброволно 20 години в затвора, но след това да бъде финансово осигурен за цял живот. Ставало дума за милиони. Облогът бил сключен и „излежаването” започнало. Затворите тогава били по-хуманни и може да не е било чак толкова тежко да се живее в тях. Все пак, затворът си е затвор! Лишава от много неща и в сравнение със свободата е наказание. Годините минавали, младежът бил упорит. Той броял не само дните, но и колко е спечелил през тях и постоянствал. Но бил все пак, добродетелен младеж. Не се отдал на „затворнически” навици и порядки, а общувал с хората, попаднали там, помагал им. А те били не само непоправими престъпници, но и добри и положителни личности,невинно осъдени, от които научавал много неща за живота вън от затвора, за държавата и отношенията между хората. Създал си връзки, каквито никога не би създал, ако не бил в затвора. Израснал в своите знания, разбирания и мироглед. Нещо като Йосиф от Библията, бил уважаван и ценен от всички. Когато дошла последната година, бившият авантюрист – мечтател, бил станал зрял мъж, с богати знания и опит и особено мироглед и духовни ценности. Тогава той решил да направи нещо неочаквано. Обявил, че ще излезе един ден преди срока за да покаже, колко това, което е придобил в себе си надвишава онова, което очаква вън от себе си, т.е. парите. Случката приключваше така, като алтруистичен отказ от материалната награда, за сметка на моралната. Повече не знам за тази случка, нито знам дали е истинска. Но поуката от нея е сто процента истина! Дайте на някого много пари и само с тях, той сигурно ще се провали. Дайте му характер, добродетели и сила на духа и той неминуемо ще придобие и материални блага.
Знам, че някои ще си кажат: Нашето време не прилича на ония времена! Днес печели неправдата, насилието, амбицията, гъвкавостта, свободата от скрупули и измамата. Може да си кажат и да са прави, но само частично. А какво мисли Бог по това? Той, Който вижда всичко и самия край от началото? Отговорът на тези въпроси се намира в Библията и то много доказано практически и исторически. Намираме го в историята и съдбата на еврейския народ.
ПРОРОЧЕСКИЯТ ЗАВЕТ НА ЙЕОВА С ИЗРАЕЛ
Първата ангелска вест, представена като носена от летящ посред небето ангел и прогласяване със силен глас, е всесветска. Тя има своя далечен прецедент и прототип в обръщението на Йеова към Неговия избран народ, Израел.
„Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията. Затова изберете ж и в о т а , за да жиееш ти и потомството ти.” Второзаконие 30:19.
Цялата „програма” на онази Божия вест към избрания от Него народ е изложена във Второзаконие, гл.2 8 и фактически съдържа самоопределянето му за благополучие или провал, за живот или смърт. Тематично, тя е разделена на две. Първите 14 стиха са условно предсказание за благополучие и успех във всичко, ако Израел се бои от своя Бог и Му е послушен. Това подробно изложено благополучие и благоденствие е обобщено в стих 12 с думите:
„Господ ще ти отвори доброто си съкровище, н е б е т о, за да дава дъжд на земята ти на времето му и да благославя всичките дела на ръцете ти. И ти ще заемаш на много народи, а няма да взимаш назаем.”Второзаконие 28:12
От ст.15 до края на глава 28, с жив, образен и много реалистичен език, са описани бедите, проклятията и страданията, които ще постигнат еврейския народ, ако се отклони от линията на своята всесветска мисия и Месианско избраничество. Те са обобщени в ст. 23 с думите:
„Небето над главата ти ще бъде мед и земята под теб желязо.”
Струва си да се дочете глава 28 от ст. 15 до края и да се проследят предсказанията за разпръскване по света и униженията в робско положение, които историята богато е потвърдила. Защото н е б е т о е говорило, но не е било послушано!
ПОСЕЩЕНИЕ ОТ КОСМОСА
Идва време, когато небето се снижава до земята. Раждането на детето Исус е най-забележителното посещение на земята от небесен пратеник:
„А когато се изпълни времето, Бог прати Сина Си, Който се роди от жена ,
роди се и под закона.” Галатяни 4:4.
„И рече им: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят, а Аз не съм от този свят.”Йоан 8:23
Не земята потърси небето, а небето потърси земята. И пак ангели предизвестиха събитието:
„А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража, около стадото си. И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не се бойте, защото ето аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ.И това ще ви бъде знакът – ще намерите един младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно, заедно с ангела се появи едно многобройно небесно воинство, което хвалеше Бога като казваше: Слава на Бога във висините и на земята мир, между хората, в които е Неговото благоволение. Лука 2:8-14.
И пак някои виждат, чуват и знаят, а други не виждат, не чуват и не знаят! Пак някои държат погледа си високо нагоре и очакват, а други слухтят за врагове и кроят интриги. Звезда води влъхвите от изток до Витлеемската ясла. Звезда озарява витлеемските полета и овчарите. Звезда съпровожда песента на ангелите , която чуват овчарите Звезда, виждат очите, отворени и насочени нагоре, към небето! Не и Божиите представители и настойници на Неговата Благодат – Учители, равини, фарисеи, книжници и законници! Не и Ирод !. Той вижда само заплаха за трона си и успява да убие хиляди невинни младенци ! Чистотата, светлината, истината, вярата и Божията любов, - това са неща, на които той не може да се зарадва!
Небето! Небето! Небето!!! То е тъй близо, когато сърцето е в него, когато сърцето е чисто и умът отворен. Но все по-трудно доловимо за душата, която е продала свободата си и отстъпила правата си срещу нещо желано от този свят!
„Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” Мат. 6:21.
„Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Лука 16:2.
Стефан, първият мъченик на християнството позна това в часа на раздяла с този свят и видя „небесата отворени”, макар че беше сам в това, което вижда! Деяния 7:55,56.
Тъмните средни векове скриват” небето” от погледа на измъчените и духовно недохранени поклонници за дълго . . . Но зората на Реформацята показва, че Бог и небето са на мястото си и може отново да се гледа към тях чрез в я р а . Лутер открива, че „Праведният ще живее чрез вяра”. Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово. Рим. 10:17.
ТАКА навлизаме във времената, близки до нас. А после? После идва най-интересното от развитието на Църквата. И то започва пак с насочване погледа към небето !
РАЗОЧАРОВАНИЕ И ОЧАРОВАНИЕ
ИСУС никога не е посочвал година или дата на Своето завръщане. Но Той никога не е давал повод да се мисли, че това може да не стане. В съзвучие с разглежданите ангелски вести, не убягва от вниманието и това, че Второто Пришествие бе заявено, потвърдено и дори завещано на Църквата от а н г е л и .Деяния 1:6-11.
Да, нищо конкретно относно насрочване събитието, но не и нищо относно разпознаване времето, в което то ще стане.
Един бегъл поглед върху пророческата панорама, открита на Йоан, когато е бил заточен на остров Патмос, разкрива, че ще мине един дълъг период от време /около 13 века/ когато Църквата ще бъде потискана и преследвана, а Божието Слово - отнемано от нея.
Това време, наречено „време на езичниците”, фиксирано исторически от 538-1798 г. е времето на средните или „тъмни” векове. Тогава църквата официално е християнска, но по същност и действия е езическа, т.е. антихристиянска. В Откр. 11:1-4 ангелът казва на Йоан: „Не измервай двора на храма, което подсказва, че той не съответства по измерения на Божията мярка за Негова църква. Това е времето на Антицърквата, която царува и управлява по един противобожествен начин, като преследва Божиите Свидетели, т.е. Библията и онези, които си служат с нея.
Логично и разбираемо е че до края на 18 в. връзката между Христос и Неговата Църква на земята е ако не прекъсната, то обсебена,манипулирана, подправена и злоупотребена. Като един най-показателен и явен белег за това служи факта, че през споменатия пророчески период, Христос не се очаква да дойде и за това не се говори.
Но също така, ярък и недвусмислен белег, че това време е отминало е възраждането през 19 в. на интереса към Христовото идване и зачестяващите спонтанни пробуждания за „блаженнта надежда” на вярващите. Като цяло, това е едно почти всесветско движение. Ще го засегнем в най-ярката му част – Милеризмът и адвентното очакване в САЩ. Пак от съображение за пряко придвижване по главните идеи, тук няма да направя подробно изложение на личността и делото на Уйлям Милър и движението водено от него през 30-40-те години на 19 в. Върху това има богата библиография и достатъчно изчерпателни данни в интернет.
Задължително, все пак, е да се спомене, че сърцевината на неговата дейност е от 1833 до 1844 г. През това време около него се събира едно общество от вярващи хора, които очакват Исус Христос да изпълни обещанието Си и да се завърне на тази земя през 1844 г. и по-точно на 22 Октомври през нея. От къде идва това очакване? То е резултат на изследванията на Уйлям Милър върху библейските пророчества, респективно книгата на пророк Даниил. Там в глави 7 и 8, където се сплита сложен пророкоисторически възел, е закодиран един тайнствен период
от 2300 денонощия, които според шифъра за тълкуване пророческото време, отговарят на 2300 буквални календарни години. Стъпвайки върху Даниил 8:14, Милър изчислява, че 2300-та години започват от 457 г. пр. Хр. Това е годината през която персийският цар Артаксеркс /Лонжиман/ издава заповед за съграждане отново на разрушения Ерусалим. Наложени върху скалата на времето 2300 години водят до 1844 г. Тези данни са исторически стабилни и библейски издържани и на това основание се прогласява всенародно: „Исус идва! Пригответе се да Го посрещнете. Освободете се от всичко, което ви свързва с този свят!” Еуфорията е била голяма, вълнението – велико и въодушевлението – неудържимо. . . Но и разочарованието било неописуемо! Денят дошъл и отминал, а Христос не дошъл. „Измамените” очакващи били съкрушени. Освен собственото си разочарование, те трябвало да носят и срама от подигравките, на които били подложени. Така приключил този толкова велик и толкова противоречив ден – ден на възторг и отчаяние, на очакване и разочарование!
Колкото и неприятно да било това преживяване, то изпълнило едно пророчество:
„. . . Аз отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. Той ми каза: Вземи и я изяж. В корема ти ще се вгорчи, но в устата ти ще бъде сладка. Откр. 10:9.
Тази „книжка” представлява пророчеството на Даниил. Колкото било сладко, докато дошъл деня, толкова се вгорчило, като не се изпълнило. Но думите на ангела в следващия ст. 11 показват, че той не е изненадан от събитията, а очаква още да се проповядва и животът на земята да продължи.
ОЧАРОВАНИЕТО
„Вечер може да влезе плач и да пренощува, но на сутринта идва радост.”
Псалм 30:5
Денят 23 Октомври, 1844 г. донесъл противоречиви преживявания на очакващите. Някои бързо се адаптирали към действителността. Те всъщност си отдъхнали, защото краят на света, точно сега, не бил много желан за тях. Имали още много ангажименти, които ги свързвали с живота по земята. А той не бил толкова лош и предлагал още по хубави неща.
Една по-малка група обаче, не можела да гледа така леко на фактите. Те очаквалиистински и били разочаровани истински. Христос бил за тях по-нужен от този свят. Те се събирали на малки групи и се молели за повече светлина. Нощта изминала безсънна, а утрото изгряло морно и неприветливо. Земята изглеждала навсякъде негостоприемна и враждебна. Където и да се спре, погледът срещал разочарованието. То било в деловите отношения, които вървели по старому, в интригите, които жилели по старому, в саркастичните забележки на съгражданите им и в многозначителните им погледи . . . дори в техните плантации, където картофите оставали неизвадени! Те наистина били изгубили всичките си позиции на земята!
Така, в тази тягостна утрин, един от тях, като решил да избегне укора по официалните пътища, минал през своята още необрана царевична нива. Минал за да не гледа това, което е на земята, но видял това, което е на небето! Един случаен поглед нагоре, бил достатъчен.Вместо обикновена синева, облаци и реещи се птици, вместо познатото и обикновено небе, той видял истинското и вечното.
Хайрам Едсън видял онова, за което пише и сам вижда Божият любим ученик, Йоан:
„И отвори се Божият храм, който е на н е б е т о и там можеше да се види Ковчега на Божия завет.” Откровение 11:19.
В Откр. 21:22, когато описва Божия град, Новия Ерусалим, Йоан казва „не видях храм в него”, а тук вижда храм „на небето”. За какво става дума?Какъв „храм” може да има на небето?
Има само един отговор: С в е т и л и щ е т о ! На небето има светилище – небесното светилище, оригиналът, по който Мойсей построи земното светилище. Земното е макет, подобие, образ и сянка на небесния оригинал, където е истинската сцена и тече истинското действие. Тогава? . .
Един поглед, отправен неволно от човек към небето, става свидетел на неземна сцена: Исус, облечен като първосвещеник, влиза от „светая” в „светая светих”.
„ . . . До 2300 денонощия, тогава светилището ще се очисти.” Дан. 8:14
Очакването донася своята богата награда – ОЧАРОВАНИЕТО! Да, изчисленията са верни! Да, на вчерашния ден, Светилището бива отворено за последното очистване, без отклонение. И това не става тук на тази земя, а на небето, горе в НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ! Великата драма за спасение продължава. Погледът на „очакващите” трябва да се насочи н а г о р е , там където отиде и служи истинският ПЪРВОСВЕЩЕНИК на Новия завет, нашият прославен и жив Господ , ИСУС ХРИСТОС! Предизвикателството идва от горе, от небето!
За онова „небе” говори Павел в 2 Коринтяни 12:2,4:
„ Познавам един човек в Христос, който преди 14 години. . . беше грабнат и занесен до третото небе, в рая и чу неизразими думи, които на човек не е дадено да изговори. . .
ПОВДИГНЕТЕ ОЧИТЕ СИ НАГОРЕ!
Уважаеми, читателю, мислителю и изследователю на битието, на природата, на Космоса! Всеки нов ден ти разкрива един свят , устроен за твоите нужди. Всяка нощ ти разкрива далечни светове, приготвени за жаждата и мечтите ти! Ти не си сам, или сама !
Може би нямаш свободата да ги постигнеш, но имаш ли желание за това? Ако нямаш желание, никога няма да ги постигнеш. Ако имаш желание, вече си ги постигнал наполовина. Защото желанието не е нищо! То е зов от един далечен и по-добър свят към ДУШАТА! Ако тя може да го долавя, ако тя иска да го приеме и постигне, тя вече не е сама, а притежава посланието на онзи „по-добър” свят. Всеки светъл лъч, идващ през някоя пролука е зов за повече светлина. Всеки малък къс небе, синеещ през дима между комини и бетон е послание на небето. Всяка блещукаща звездичка на нощния небосклон отправя покана за очите и душата ти: Погледни по-нагоре!Всяка ярка звезда вести: Има и по-ярка от мен! Всяко оформено съзвездие ти казва: Виж галактиката! Всяка галактика с предизвикателство ти казва: Виж мегагалактиката! Всички звезди, съзвездия и галактики ти казват: Виж Космоса! Виж Вселената! А Космоса и Вселената ти казват: Виж Невидимия! Виж Създателя! Виж Бога!
Отеква ли това предизвикателство в теб? Поражда ли някакъв отговор? Води ли те там, където трябва ? Ще му отговориш ли?
„Дигнете очите си нагоре та вижте: Кой е създал тези светила? Кой извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име. Поради величието на силата Му и понеже е мощен във власт, нито едно от тях не липсва. Защо говориш, Якове и казваш Израилю: Пътят ми е скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог? Не знаеш ли, не си ли чул, че вечният Бог Йеова, Създателят на земните краища не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим! Той дава сила на уморените и умножава мощта на немощните.
Даже младите ще отслабнат и ще се уморят и отбраните момци съвсем ще паднат. Но ония, които чакат Господа ще подновят силата си , ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да изнемощеят.” Исая 40:26-31
Уважаеми, читателю, не оставай само читател!
Вземи отношение!
Приеми предизвикателството!
Първата ангелска вест е твоята официална покана за Божия по-добър свят. Тя съдържа твоето резервирано място, платено, осигурено и гарантирано! Не го отстъпвай на друг! Ако ти е близък и мил, доведи и него. С неговата радост и твоята ще бъде по-голяма!
„Аз, Исус, изпратих ангела Си, да ви засвидетелства това за църквите . . . „
„И Духът и невестата казват: Ела! И който чуе нека каже: Ела! И който е жаден, нека дойде! И който иска, нека вземе даром от водата на живота!”