Първата ангелска вест
Тема 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА В Р Е М Е Т О
Драги мой читателю, нито те познавам, нито знам дали съществуваш. Но позволи ми да си внуша и да приема, че съществуваш и четеш моите писания. Така ще бъда не само по-мотивиран и по-оправдан, но и по-истински в посланието си. Защото само за себе си, мисля, че не бих писал.
До къде стигнахме миналия път? От малката Вселена, каквато е нашето съзнание, погледът ни се отправи към необятния Космос. Вселената съществува! Тя пулсира в ясна нощ над нас, като огромно сърце и зове . . . Нейният зов е предизвикателство към жадния ни за изследване и познания , дух. Не можеш да гледаш към откритото небе и да не се вълнуваш от въпроси. Един от тях, който има отношение към разглежданата първа ангелска вест е следната гатанка:
„Аз съм навред, където става нещо. Без мене нищо не става и нищо не се движи. Аз съм неспирен поток, тека през необятния Универс и се вливам в себе си. Аз съм чародей – разхубавявам грозните и загрозявам красивите. Аз съм най-великия алхимик, правя от пръста злато и от златото пръст. Аз съм любимецът на мъдрите и съкровище на благоразумните. Но за безумния съм безводен облак и празна трапеза. От мен се храни утрешния ден и всичко, което иде. Аз съм най-големия ваятел – творя величавите планини и могъщите им върхове. Аз сменям декора на природата. Аз повиквам сезоните. Приятел съм на онези, които ме ценят и обичат, но наказвам всички, които са небрежни към мен. Загадка съм за физиците и тема за философите. Нямам начало и край, но и аз съм Божие творение. Кой съм аз?”
Читателю мой, Предполагам, че вече си дал верния отговор, макар и да ти е помогнало малко заглавието.Да, ВРЕМЕТО! Тази абсолютна категория в която сме и която е в нас. Тя присъства в бита и битието, в науката, историята и изкуството; в преживяванията, вярата и надеждата. В л ю б о в т а, където името й е вечност. И всички тези са в нея, за да стане пак вечност !
Ах, времето !. . . Дълги години из моите архивни бележки и изрезки имаше една графика с това название. Не бях достатъчно предвидлив и старателен да я запазя и тя се загуби. Съжалявам, защото бих искал сега да я гледаме заедно. Но аз все още като че ли я виждам – хоризонтална, силно удължена картина, в черно и бяло, като нарисувана с туш. Там времето е представено като бързоходец, на който се виждат в увеличен план само ходилата, но снабдени с крила, знак за бързина. Представени са динамично в широко отворена крачка, като на бягащ човек.А в тази широко отворена крачка на времето е поместена цялата „драма” на човешкия живот. Защото в една единствена „крачка” на времето е дошъл и си е отишъл цял един човешки рода, една генерация, едно поколение! Да разгледаме картината. По пътя на времето, преди съдбоносната „крачка” се вижда малко дете, което щастливо си подскача и гони пеперудите. То като че ли още е вън от главното действие на картината,не е навлязло във времето. Но през следващия момент, в самия разкрач на „бързоходеца „време” са станали толкова много промени! Детството се е превърнало в угрижена зрялост и настъпваща старост. Млада жена кърши ръце в отчаяние пред избягващата й младост, Стар цар, с корона на главата се е вкопчил в хвърковатото ходило и с всички сили иска да го спре. Тълпи се боричкат за първенство в живота и падат стъпкани, загубили битката. Това си спомням вътре в пространството очертано между предния и задния крак на бързоходеца. А след това? Какво остава по пътя, който вече е отминат? Прахът на времето – гробове, кръстове, вихрушка и пустеещ хоризонт!
„Как бързо премина дареното време ,
невинни години на детски възторг! . . . „
Да, бързо! Само в една крачка на този неуморим маратонец, времето!
Да, бързо, защото и аз съм вътре в тази крачка и изгубих вече повечето от това което имах!
Да, бързо, защото мнозина от тези, които ги имаше, вече ги няма! А някои от тях не ми бяха безразлични!
Да, бързо, защото има още много път . . . а няма време!
И сега какво? Да седна спокойно да си чета вестник, да играя на карти или шах и да си пуша цигара? Да убивам времето си, докато накрая то мен убие? Или да се захласна в работохолизъм и придобиване материални ценности, докато стана като онзи „щастливец”от притчата, който тъкмо забогатял и у м р я л ? Лука 12:16-21.
Как не! Само това ли има времето за мен!? А живота? А красотата? А творчеството? А общението и любовта?А битката за душата? А борбата за спасение и вечност?
Времето може да е много важно, но без своето истинско съдържание е празен лист, запис на „нищо”, което си остава нищо! В такъв случай, не е ли времето „слуга” на нещо по-висше? Не е ли „нива”, в която засяваш плодоносно зърно? И няма ли да дойде Земеделецът в края на лятото да потърси плода?
Времето е ценно с това, че произвежда плод . . . че предизвиква промени, че прави невидими неща да се откриват и стават видими. Но то е и справедлив съдия за всичко.
Времето е най-сигурният критерий за истинността на нещата. То измерва всичко и определя истинската му стойност. Всичко се измерва с времето. То е Божият правдив свидетел пред съда и неговото свидетелство е истинско. Във времето мислите стават действия, а действията – дела и факти. Така, то складира в себе си житейската истина.
ЛИЧНОСТТА И ВРЕМЕТО
Времето е едно предизвикателство за личността. Готови личности не се раждат. Те се създават във времето. Животът е един шанс за индивида да стане личност. Човек може да има огромен вътрешен потенциал, но без „времето” няма да се роди нищо. Както е казал Фоербах:
„Няма талант, там където няма условия за неговото развитие.”
Времето е първият и основен талант, залог за всички други.Затова пред всеки човек, дошъл на света, който иска да бъде разумен, да расте и да оправдае званието „човек”стои дилемата:
ВРЕМЕТО – СЪЮЗНИК ИЛИ ВРАГ?
„Времето е моята нива.” Гьоте
„Някога аз губех времето си, сега то губи мен.” Шекспир
„Нищо не може да се сравни с времето, което сме изгубили. Микеланжело Буанароти
„Разликата която съществува между мъдрите и неразумните, между богатите и бедните, светиите и грешните, спасените и изгубените – обикновено не произтича от лошите обстоятелства и от изходната точка на съществуването на всеки , но от различното използване на времето им! Едните са го използвали за да достигнат до целта, която са си поставил, а другите са го п р о п и л я в а л и ! Едните са били скъперници на минутите, а другите са били прахосници на дните, месеците и годините !”
С.Л.Бренгъл, служител от армията на Спасението,
в „Тайната на душеспасителя”
Златният прах на времето! Кой разбира неговата цена? Кой събира тези златни минути и часове, които се губят обикновено между набелязаните работи и задължения? В пътуване, в чакане, в безполезни разговори и забавления, плащаме доброволния данък времеядство! Оставаме кръвта на живота да изтича неоползотворена. Пропускаме да растем, оставаме джуджета.Прекъсваме полета, развитието си като личности и оставаме безименна статистическа човешка единица! Времето ни е предлагало да бъде наш съюзник, а ние сме го превърнали във враг.
„Мина се лятото, мина се жетвата, а ние не се избавихме.” Еремия 8:20
Апостолът на езичниците се оплаква от изоставането на някои християни :
„Докато според изтеклото време трябваше да сте станали учители, вие имате нужда някой да ви учи отново.” Евр. 5:12-14
„И аз, братя, не можах да ви говоря, като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос. Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, а и сега още не можете.” 1 Кор. 3:1-3
Това е валидно и за всички нас: невярващи, полувярващи, номинални християни и дори истински християни:. Затова той апелира:
„И така, внимавайте добре как се държите – не като глупави, а като мъдри,
като изкупвате благоприятното време, понеже дните са лоши /лукави/.”
Ефес. 5:15,16
„От всичко, което имах, остана ми само това, което посветих на Бога” М.Лутер.
„Ако всеки момент беше оценяван и правилно използван, ние бихме имали време за всичко, което трябва да направим за нас или за света.” Здравно служене, 208.
„Дълг на всеки християнин е да си създаде навици на ред, сръчност и бързина в работата. Този, който извършва небрежно която и да е работа е неизвиняем. Ако някой все работи и все не може да завърши работата си, това става защото не я върши от цяло сърце и душа. Този комуто липсва сръчност и който трудно си пробива път в живота, трябва да си припомни, че е подържал някакъв лош обичай, от който е необходимо да се освободи. Такъв трябва да се постарае да използва времето си по възможно най-добър начин. С такт и правилен метод на действие, някои личности ще извършат толкова работа в пет часа, колкото други ще извършат в десет часа.”Притчите на Ис. Христос, 257.
„Преценете необходимото време за дадена задача. След това направете усилия да я извършите в определеното време. Упражнението на волята ще даде похватност на ръцете.” Стр. 257
„Много деца и младежи пропиляват достатъчно време, което биха могли да посветят на домашни работи. Чрез такава работа, те биха засвидетелствали обичта си към своите родители. Младежта би могла да изнесе на своите силни рамене много от бремената, които някой би трябвало да носи.”Пак там, 257.
А какво има да ни каже живота на детето Исус?
„Христовият живот, още от най-нежното му детство, бе един деятелен живот. Той не живееше за Свое собствено удоволствие. Макар да беше Син на безконечния Бога, Той упражняваше занаята на дърводелец заедно със баща си Йосиф. Исусовият занаят беше със значение. Той беше дошъл в света за да издигне характери; затова и всяко Негово дело носеше печата на съвършенството. Всичките Му ръчни работи се отличаваха с онова съвършенство, което Той привнесе по-късно в характерите, които преобразяваше чрез божествената сила. Затова, Исус е нашият образец. Дълг на родителите е да поучават децата си за значението и стойността на времето, а също така и как да употребяват времето си. Учете ги, че заслужава човек да се бори да извърши нещо, което ще прослави Бога и ще бъде от известна полза за човечеството. Те могат да бъдат мисионери още от най-ранните си години.” Стр. 257.
Поговорката „ Ора е лабора” – „Моли се и работи” идва да ни убеди, че времето употребено в молитва не само че не е загубено, но то печели, доставя ни повече време, защото организира нашето налично време, разпределя го и го освещава.
„Нека всеки християнин да моли Бог да го ръководи в използването на времето му.”
„Лъчи на здравето”, 170
ТАЛАНТЪТ НА ТАЛАНТИТЕ
„ Няма друг талант,за който Бог ще ни поиска по-точна сметка от в р е м е т о!”
ЕГВ
В Мат.25:14-30 е представена притчата за талантите.Поверените таланти са в различен размер при всеки от надарените.Но има един общ талант, който се дава на всички по равно: Времето. Никой не получава повече или по малко от него.В царството на времето няма имотна или интелектуална аристокрация. Геният не е възнаграден с нито един извънреден час на ден.
Какво съкровище е дарът на времето! В една година от живота на всеки човек има 12 месеци, 52 седмици, 365 дни, 8,760 часа, 525,600 минути и 31, 536,000 секунди.
Коя е „орбитата” в която кръжи и действа този талант? Личният живот? Семейството? Социалната среда, колегиума, широкото общество на целия свят? О, не! Много повече!Не мога точно тук да не спомена Екл. 3:11, макар и да се повтаря:
„Той е направил всяко нещо хубаво на времето му.
Положил е и в е ч н о с т т а в сърцето им!”
КАК „вечността” е положена в сърцето ми? Като копнеж, като простор и дълбочина на всичките ми прояви. Но не само това. В краткото и ограничено време, което имам като човек е заложено неограниченото време на вечността. Даден ми е шансът да придобия безсмъртие. Бог ми казва:”Хвани се за вечния живот!” 1 Тим. 6:12.За това не са нужни дълги години, а
ново рождение!
„Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.” Йоан 3:6
„Духът е който дава живот, плътта нищо не ползва.” Йоан 6:63
Ето го времето, ето я вечността – нов живот с ново поданство:Поданик на Божието царство!
„Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, но радвайте се, че имената ви са записани на небеса.”Лука 10:20
Едничкото нещо, което времето не може да заличи е един нов, изграден в страх от Бога характер. Един „нов човек” е неподвластен на „зъба на времето” Той „ходи по Бога”, живее по Бога и ще остане с Бога.
Характерът е едничкото нещо, което ще устои на изпита на времето. Времето е безсилно пред един съвършен характер. То не може да го заличи, защото той не е в материята, не е в енергията, не е и във времето, а в Божието сърце!
„Ще бъдат Мои . . . „ Малахия 3:17
„Моите овци слушат гласа Ми и Аз ги познавам и те ме следват.
И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми!” Йоан 10:27,28
Възможно ли е човек да се промени коренно още сега в този живот?Следната случка ни кара да се замислим:
Двама братя били заловени в кражба на свини.На деянието им било погледнато много сериозно и им били наложени строги присъди. Освен това, те били жигосани по челата си с надпис: „Св-ц”, което означавало: Свинекрадец”. Когато изтърпели другите наказания, останал само надписа „Св-ц” Той бил за цял живот, врязан неизличимо в челата им. Хората ги познавали и навред се говорело за постъпката им. Единият брат не издържал на това, натоварил багажа си и се изселил , отишъл да живее на друго място. Но понеже не променил характера си, хората скоро научавали какво значи клеймото и пак се държали с него зле. Бил принуден отново да се мести на друго място.
Другият брат не предприел такива действия. Той останал да живее на същото място. Но променил начина си на живот. Станал честен, трудолюбив, внимателен и услужлив към околните, държал се дружелюбно с всички и обичал хората. С течение на времето някои от тези, които го познавали измрели, други забравили случката и виждали в него вече съвсем друг човек. Децата пораствали и нови се раждали. Те познавали и обичали тоз човек, но никой не знаел какво значи белегът „СВ-ц” на челото му. В желанието да си го обяснят, веднъж си казали: Знаем, че той е много добър, честен и справедлив човек и ние го обичаме, като светец. Сигурно този надпис на челото му означава: „Светец”!
„Ако е някой в Христос, той е ново създание;
старото премине, ето всичко стана ново.” 2 Кор. 5/17
„Истина ви казвам, който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот”Йоан 5:24
ЧУВАШ ЛИ ГЛАСА НА ИДЕЩАТА БУРЯ?
„Тогава Илия каза на Ахав: Качи се, яж и пий, защото се чува гласа на изобилен дъжд!” 3 Царе 18:41
Когато пророк Илия прави тази прогноза, страната е опустошена от продължителна суша. Не месец, не два, не половин година и не една цяла, а суша, суша, суша . . . цели три и половина години! Това ми напомня стихотворението на Яворов „Градушка”:
„ Една, че две, че три . . . все сушави години!”. . .
А след такава опустошителна суша, може да се говори за глад, за мор, за война, болести и смърт. . . Но да се вижда или „чува гласа” на изобилен дъжд – това би било дързост, или по-скоро знак на умопомрачение! На ясното и като че ли нажежено небе няма нито облаче, няма ни най-малък полъх на прохлада, вещаещ промяна, когато Илия казва на цар Ахав: „Бягай, идва голям дъжд!”
НЯМА нито знак за събитията, които Христос предсказва на своите съвременици, когато обрисува съдбата на еврейския народ и в нарастващо „кресчендо” сочи съдбата на света в дните в които живеем. Думите отправени с върховно огорчение към Ерусалим: „Ти не позна деня /времето/ на своето посещение!”, не трябва да се повторят за нас! Но няма да се повторят само ако чуем „гласа на бурята”, в която ще се разбие и потъне корабът на човешката общност. Познаваме ли това тревожно, неспокойно,бързо, изненадващо, деструктивно и апокалиптично време? Чуваме ли „гласа” на идещата буря?
„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Хората ще премират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.” Лука 21:25,26.
Външно, времето на „края” е време на постижения, развита техника и материални ресурси, но вътрешно то е време на духовна бедност, морален упадък и израждане на ценностите:
„И това да знаеш, че в последните дни ще настанат тежки /усилни/ времена. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни , горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни,свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни , надути, повече обичащи удоволствията, а не Бога.
Ще имат вид на благочестие, но от силата Му ще са отречени.” 2 Тим. 3:1-5
МОЖЕМ ли да сме сигурни че виждаме всичко това, че чуваме гласа на едни събития, непознати за никое друго време от историята? Че живеем в края на крайното време?
„ А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.” Лука 21”28
„Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.” Ст. 33
ИСУСОВИТЕ думи ни изправят пред най-великото предизвикателство на всички времена: времето на последния човешки род и последната Божия вест за спасение.
Понеже сме съвременици на това време и то в най-динамичната му част, нека му направим един по-задълбочен ретроспективен обзор.
ВРЕМЕТО на Тройната Ангелска Вест съвпада с великия поврат в историята на човечеството. Няма друго такова време и по размах на събитията, и по ръста на развитие в материален и научно технически прогрес и по степента на постижения.Ренесансът и Реформацията са две успоредни течения, които променят света, бил с векове и хилядолетия непроменим. Едното го обновява в интелектуалния, научния и граждански аспект. Другото го преобразява духовно.Деветнадесети и двадесети векове са като че ли гребена на тази вълна, която трябва да донесе на човечеството богати дивиденти от благополучие, благоденствие и мир. Но тъкмо този период се оказва парадоксът на историята и се превръща в бумеранг – бумерангът, който разбива човешките мечти и амбиции за по-добър живот и щастие.
Най-хубавото от човешките мечти донася най-лошото в човешкия живот: двете световни войни, студената война след тях и безкрайните регионални войни и военни действия, бунтове, смутове, междуособици, етнически и религиозни конфликти и цялата конюнктура, с която започна 21 век.Постепенно чувството на увереност и очакване се превърна в разочарование, в неувереност и страх.През 19 в. и началото на 20 , учените с възторг регистрираха и патентоваха своите открития. Със сарказъм и жестока ирония, воюващите ги използваха един срещу друг. Едните градяха, другите рушаха. Така светът придоби лицемерен образ: Той говори за мир, а се готви за война, възпява истината, а служи на измамата, кланя се и се кълне във верност, а се отрича официално и върши предателство; . . . . Предявява претенции за цивилизованост, култура,хуманност и справедливост, а си служи с девалвирали стойности без покритие.Изтъква своята морална, духовно етична традиция, а сам не я зачита и не вярва в нея! Всъщност, той живее противозаконно с променена самоличност и сам е най-голямата заплаха за себе си. Този фалшив образ на човека на нашето време, този негов провал и падение, които иска да компенсира с търсене права,материална сигурност и нормален живот, с протести,преврати и политика , с търсене на „виновници”, свалянето им от власт и възмездие, се дължи главно на неговия морален колапс. Макар и неохотно, всички трябва да признаем, че „бумерангът” само ни е ощетил материално, но ни е убил морално!
ИЗПИТЪТ НА ВРЕМЕТО. ВАЙМАР ИЛИ БУХЕНВАЛД?
Беше по времето когато студената война набираше скорост. След края на Втората световна война, светът запази разделението си в два лагера. Започна надпревара в ядреното въоръжаване, борба за надмощие в космоса и идеологическо превъзходство. Във вестник „Култура” излезе една статия, озаглавена: „Ваймар или Бухенвалд. Авторът, съпоставяше две имена, емблематични на две епохи, две култури, два начина на мислене и всъщност – два мирогледа и две съдби: Ваймар и Бухенвалд.
Ваймар –градът на Гьоте и Шилер, люлка на класика и творчески гений, център на духовна светлина, наука, изкуство и красота, дълбоко философска мисъл и прозрение; градът дал Фауст и Одата на радстта! И от друга страна
Бухенвалд, лагерът на смъртта, телените мрежи, газовите камери и крематориумите. Две места, отредени географски да са толкова близо, колкото доброто и злото са в мисълта на всеки от нас.
С тази статия, авторът поставяше въпроса накъде ще тръгне светът след втората световна война. От тогава са изминали над 50 години. А сякаш беше в ч е р а ! . .
КАКЪВ Е СВЕТЪТ ДНЕС?
Няма я студената война, желязната завеса, идеологическите диверсии, страха от надвиснала ядрена война; Няма я диктатурата на мисълта и словото, цензурата и лагерите на смъртта! НЯМА го Бухенвалд!
Но няма го и Ваймар! Човечеството не създава вече ценности! Не върви напред, а деградира, губи ценности и качество във всичко: Бит, семейство, общество, личност, култура, етика, политика, цивилизованост и граждански отношения. Губи и собственото си достоинство и себеуважение. Нашите политици са ярка илюстрация на това.
А в Църквата? Как е там? Тази крепост и стълб на истината”, този Божи прибежищен град и представителство на Неговата слава! Може би тя следва съвета на Учителя, когато Той каза на Марта: Мария избра добрата част? Де да беше така! . . .
Днес н я м а гоненията от първите векове: Нерон, Калигула, Диоклетиян, арените, зверовете и катакомбите. . . Няма ги и инквизицията, вартоломеевите нощи, кладите. . . Лягаме си и спим спокойно като в демокрация. . .Но н я м а м е и духа на ранното християнство, силата на благочестието, огъня на петдесятницата! Нямаме свидетелството на „ужилени в сърцето” от Светия Дух, н я м а го „очакването”, копнежа за „Онзи, когото душата обича”. Не се създават вече духовни ценности и не се чува плач на новородени в църквата. Не се раждат и не растат „светии”.
Църквата на 21 век е станала туристически обект, дом за мистична атракция и душевна релаксация, освен лицемерието, което винаги е у дома си там!. Влизат в нея по шорти и джапанки, дъвчат дъвки, идват неизкъпани и вмирисани, скачат и се кълчат индивидуално или на групи и преживяват всичко друго, но не и „страх Божий” в Божието присъствие. . Като че ли Господ е барман, който трябва да търпи всичко и всички , само защото са благоволили да Му станат „клиенти”! . .
КАКВО й е на „църквата”? Тя пак е посещавана и подържана, но н я м а г о свещения трепет! Н я м а я жаждата за Бога и изгарящото чувство за покаяние. Диагнозата? Хладкост. Безразличие, апатия и чувство за себедостатъчност.В този вид, църковният член не е годен нито да служи на някого, нито да го спасява, защото сам не познава спасението.
БОГ ПРОГОВАРЯ ИЗСРЕД БУРЯТА
„Тогава Бог отговори на Йов изсред бурята и каза: Кой е този, който помрачава моя съвет с неразумни думи? Опаши сега кръста си като мъж и ще те попитам, а ти ми отговаряй. Где беше ти, когато основах земята? . . . Йов 38:1-4
Светът , по онова време, преди повече от 3500 години не е бил още толкова „манипулиран” и „осъвършенстван” т.е. засегнат от човешка дейност. Но природата е била в завършен вид и Бог се позовава на нея.
Днес, когато и човекът е прибавил своя принос към Божието творение и е довел и природата и себе си до прага на катастрофата, до последната „буря”, в която няма да оцелее, Бог отново го пита: „Где беше ти?” Къде беше когато избухна атомната бомба, когато се появиха озоновите дупки и замърсяванията във въздуха, водата и по земята? Къде беше, когато избухваха братоубийствени конфликти, когато рухнаха сградите на търговския център на 11 Септември 2002 г, когато се водеха войните във Виетнам, Босна, Хърватия и арабския свят? Аз ли направих тези неща? А ти къде беше? Да не би и ти да имаш участие в тези неща, от които се оплакваш? И бурята, която виждам, че идва над теб, да не би да я приписваш на Мен?
Да пренесем действието на родна земя, тук в България. Изминха 23 години от промените към демокрация. Изминаха в „мир”, който не е мир, в „успех”, който не е успех, в надежди, които винаги са близо и никога не се сбъдват. Вече и оптимистите започнаха да не си вярват: Има ли мир на земята? Има ли прогрес, развитие към по-добро, щастие и благоденствие? Трета световна война все още няма, но . . . д а л и н я м а ? Дали не сме в затишие пред буря? Дали човешкото море не събира сили за един последен пристъп на гняв, едно последно титанично изригване? Дали не идва времето на онова демонично „трио”, което ще обедини силите на природата, силите на човешките армии, смъртоносно въоръжени и силите на „поднебесната” и мрака, за да нанесе последния неотвратим смъртен удар на планетата? И виждайки този неизбежен, сигурен, неотвратим развой на събитията, Господ все още пита човека: А тогава? Къде ще бъдеш? Къде искаш да бъдеш?
ИМАМ ЛИ И З Б О Р ?
Срещу това явно, непосредствено и осезателно предизвикателство на събитията, Бог противопоставя Своето т р о й н о п р е д и з в и к а т е л с т в о : Вестта от небето, Тройната Ангелска Вест. Да, избор имаме! И той се свежда само до едно: На кого да вярваме?На себе си, или на Бога? Нека отново съпоставим двете алтернативни възможности: Аз или Бог? Нека ги съпоставим във времето им.
ВРЕМЕТО,което съвпада със прогласяването на Тройната ангелска Вест е забележително със своя противоречив характер.
Най-много и големи открития – най-много злоупотреби с тях!
Най-големи надежди и очаквания – най-силни разочарования от тях!
Най-големи възможности за благоденствие, мир и просперитет – най-низка реализация на тези възможности.
Огромни богатства и ресурси, а тотална бедност, глад, мизерия,болести и смърт!
Най-голяма потребност от МИР, а най-големи разходи за въоръжаване и войни!
Това е времето „парадокс” в историята, „бумерангът” който превръща постижения и придобивки в заплаха!
Бях още ученик в прогимназията. Войната току що беше завършила. Войната в която бяхме изпитали лишенията, купонната система,бомбардировките и страха . . . Имаше някакъв полъх на облекчение, на очакване. . . Един от учителите ни се подаде на това настроение веднъж и каза пред класа: „Вие сте щастливо поколение! Настъпват хубави времена за вас! И както държеше тебешира в ръката си показа го и каза: Ето с това парче тебешир ще се кара цял влак! Няма да има вече кризи, недоимъци и скъпотии . . .” Златни му уста! Онези от нас, които го слушахме и все още сме живи, знаем колко сме богати, задоволени и щастливи днес! Знаем, че влаковете са на път да спрат и тези, които ги има, а и тебеширите станаха дефицитни! Вместо това, днес са на мода и изобилват протестни демонстрации и шествия пред народното събрание, президентството и навсякъде където се заговори по икономически въпроси. В онези „романтични” времена се пееше една песен, която отдавна вече не съм чувал някой да пее:
„Гърмете могъщи юзини,люлейте се буйни жита,
Настъпват чудесни години на труд, на подем, к р а с о т а !”
Да, не се пее вече тази песен! Защо ли?
БОЖИЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
В тези превратни, драматични, б у р е н о с н и времена, Бог не ни пуска манна от небето, не ни праща космически посланици и оферти, не задоволява нашите политически, спортни или просто човешки амбиции и страсти. Той ни дава нещо по-добро! Много по-добро! Несравнимо по голямо и добро! Той ни дава Своята навременна, човеколюбива, предупредителна и спасителна вест - ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.
Още ПЪРВАТА от трите ангелски вести носи своето предизвикателство във ВРЕМЕТО - времето на времената, последното благодатно време, преди да се каже последното „Свърши се!”
То е предизвикателство с неотложна важност и неотменима спешност. Човекът на 21 век е призован да чуе, да размисли и да реши: КОЕ е по-важно за него:
Моментът или в е ч н о с т т а ?Плътта или д у х а,Илюзията или и с т и н а т а ?
М о л и т в а : „Господи, дай ми сили да променя, това което мога да променя;
да приема, това, което не мога да променя;
и мъдрост да правя разлика между двете!
А м и н !
Забележка: Във връзка с разглежданото историческо време,препоръчително е читателят да съпостави казаното със събитията, постиженията и откритията на 19в., също и на 20 в., изложени в интернет, съответно: 19 век и 20 век.
Авторът
Тема 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА В Р Е М Е Т О
Драги мой читателю, нито те познавам, нито знам дали съществуваш. Но позволи ми да си внуша и да приема, че съществуваш и четеш моите писания. Така ще бъда не само по-мотивиран и по-оправдан, но и по-истински в посланието си. Защото само за себе си, мисля, че не бих писал.
До къде стигнахме миналия път? От малката Вселена, каквато е нашето съзнание, погледът ни се отправи към необятния Космос. Вселената съществува! Тя пулсира в ясна нощ над нас, като огромно сърце и зове . . . Нейният зов е предизвикателство към жадния ни за изследване и познания , дух. Не можеш да гледаш към откритото небе и да не се вълнуваш от въпроси. Един от тях, който има отношение към разглежданата първа ангелска вест е следната гатанка:
„Аз съм навред, където става нещо. Без мене нищо не става и нищо не се движи. Аз съм неспирен поток, тека през необятния Универс и се вливам в себе си. Аз съм чародей – разхубавявам грозните и загрозявам красивите. Аз съм най-великия алхимик, правя от пръста злато и от златото пръст. Аз съм любимецът на мъдрите и съкровище на благоразумните. Но за безумния съм безводен облак и празна трапеза. От мен се храни утрешния ден и всичко, което иде. Аз съм най-големия ваятел – творя величавите планини и могъщите им върхове. Аз сменям декора на природата. Аз повиквам сезоните. Приятел съм на онези, които ме ценят и обичат, но наказвам всички, които са небрежни към мен. Загадка съм за физиците и тема за философите. Нямам начало и край, но и аз съм Божие творение. Кой съм аз?”
Читателю мой, Предполагам, че вече си дал верния отговор, макар и да ти е помогнало малко заглавието.Да, ВРЕМЕТО! Тази абсолютна категория в която сме и която е в нас. Тя присъства в бита и битието, в науката, историята и изкуството; в преживяванията, вярата и надеждата. В л ю б о в т а, където името й е вечност. И всички тези са в нея, за да стане пак вечност !
Ах, времето !. . . Дълги години из моите архивни бележки и изрезки имаше една графика с това название. Не бях достатъчно предвидлив и старателен да я запазя и тя се загуби. Съжалявам, защото бих искал сега да я гледаме заедно. Но аз все още като че ли я виждам – хоризонтална, силно удължена картина, в черно и бяло, като нарисувана с туш. Там времето е представено като бързоходец, на който се виждат в увеличен план само ходилата, но снабдени с крила, знак за бързина. Представени са динамично в широко отворена крачка, като на бягащ човек.А в тази широко отворена крачка на времето е поместена цялата „драма” на човешкия живот. Защото в една единствена „крачка” на времето е дошъл и си е отишъл цял един човешки рода, една генерация, едно поколение! Да разгледаме картината. По пътя на времето, преди съдбоносната „крачка” се вижда малко дете, което щастливо си подскача и гони пеперудите. То като че ли още е вън от главното действие на картината,не е навлязло във времето. Но през следващия момент, в самия разкрач на „бързоходеца „време” са станали толкова много промени! Детството се е превърнало в угрижена зрялост и настъпваща старост. Млада жена кърши ръце в отчаяние пред избягващата й младост, Стар цар, с корона на главата се е вкопчил в хвърковатото ходило и с всички сили иска да го спре. Тълпи се боричкат за първенство в живота и падат стъпкани, загубили битката. Това си спомням вътре в пространството очертано между предния и задния крак на бързоходеца. А след това? Какво остава по пътя, който вече е отминат? Прахът на времето – гробове, кръстове, вихрушка и пустеещ хоризонт!
„Как бързо премина дареното време ,
невинни години на детски възторг! . . . „
Да, бързо! Само в една крачка на този неуморим маратонец, времето!
Да, бързо, защото и аз съм вътре в тази крачка и изгубих вече повечето от това което имах!
Да, бързо, защото мнозина от тези, които ги имаше, вече ги няма! А някои от тях не ми бяха безразлични!
Да, бързо, защото има още много път . . . а няма време!
И сега какво? Да седна спокойно да си чета вестник, да играя на карти или шах и да си пуша цигара? Да убивам времето си, докато накрая то мен убие? Или да се захласна в работохолизъм и придобиване материални ценности, докато стана като онзи „щастливец”от притчата, който тъкмо забогатял и у м р я л ? Лука 12:16-21.
Как не! Само това ли има времето за мен!? А живота? А красотата? А творчеството? А общението и любовта?А битката за душата? А борбата за спасение и вечност?
Времето може да е много важно, но без своето истинско съдържание е празен лист, запис на „нищо”, което си остава нищо! В такъв случай, не е ли времето „слуга” на нещо по-висше? Не е ли „нива”, в която засяваш плодоносно зърно? И няма ли да дойде Земеделецът в края на лятото да потърси плода?
Времето е ценно с това, че произвежда плод . . . че предизвиква промени, че прави невидими неща да се откриват и стават видими. Но то е и справедлив съдия за всичко.
Времето е най-сигурният критерий за истинността на нещата. То измерва всичко и определя истинската му стойност. Всичко се измерва с времето. То е Божият правдив свидетел пред съда и неговото свидетелство е истинско. Във времето мислите стават действия, а действията – дела и факти. Така, то складира в себе си житейската истина.
ЛИЧНОСТТА И ВРЕМЕТО
Времето е едно предизвикателство за личността. Готови личности не се раждат. Те се създават във времето. Животът е един шанс за индивида да стане личност. Човек може да има огромен вътрешен потенциал, но без „времето” няма да се роди нищо. Както е казал Фоербах:
„Няма талант, там където няма условия за неговото развитие.”
Времето е първият и основен талант, залог за всички други.Затова пред всеки човек, дошъл на света, който иска да бъде разумен, да расте и да оправдае званието „човек”стои дилемата:
ВРЕМЕТО – СЪЮЗНИК ИЛИ ВРАГ?
„Времето е моята нива.” Гьоте
„Някога аз губех времето си, сега то губи мен.” Шекспир
„Нищо не може да се сравни с времето, което сме изгубили. Микеланжело Буанароти
„Разликата която съществува между мъдрите и неразумните, между богатите и бедните, светиите и грешните, спасените и изгубените – обикновено не произтича от лошите обстоятелства и от изходната точка на съществуването на всеки , но от различното използване на времето им! Едните са го използвали за да достигнат до целта, която са си поставил, а другите са го п р о п и л я в а л и ! Едните са били скъперници на минутите, а другите са били прахосници на дните, месеците и годините !”
С.Л.Бренгъл, служител от армията на Спасението,
в „Тайната на душеспасителя”
Златният прах на времето! Кой разбира неговата цена? Кой събира тези златни минути и часове, които се губят обикновено между набелязаните работи и задължения? В пътуване, в чакане, в безполезни разговори и забавления, плащаме доброволния данък времеядство! Оставаме кръвта на живота да изтича неоползотворена. Пропускаме да растем, оставаме джуджета.Прекъсваме полета, развитието си като личности и оставаме безименна статистическа човешка единица! Времето ни е предлагало да бъде наш съюзник, а ние сме го превърнали във враг.
„Мина се лятото, мина се жетвата, а ние не се избавихме.” Еремия 8:20
Апостолът на езичниците се оплаква от изоставането на някои християни :
„Докато според изтеклото време трябваше да сте станали учители, вие имате нужда някой да ви учи отново.” Евр. 5:12-14
„И аз, братя, не можах да ви говоря, като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос. Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, а и сега още не можете.” 1 Кор. 3:1-3
Това е валидно и за всички нас: невярващи, полувярващи, номинални християни и дори истински християни:. Затова той апелира:
„И така, внимавайте добре как се държите – не като глупави, а като мъдри,
като изкупвате благоприятното време, понеже дните са лоши /лукави/.”
Ефес. 5:15,16
„От всичко, което имах, остана ми само това, което посветих на Бога” М.Лутер.
„Ако всеки момент беше оценяван и правилно използван, ние бихме имали време за всичко, което трябва да направим за нас или за света.” Здравно служене, 208.
„Дълг на всеки християнин е да си създаде навици на ред, сръчност и бързина в работата. Този, който извършва небрежно която и да е работа е неизвиняем. Ако някой все работи и все не може да завърши работата си, това става защото не я върши от цяло сърце и душа. Този комуто липсва сръчност и който трудно си пробива път в живота, трябва да си припомни, че е подържал някакъв лош обичай, от който е необходимо да се освободи. Такъв трябва да се постарае да използва времето си по възможно най-добър начин. С такт и правилен метод на действие, някои личности ще извършат толкова работа в пет часа, колкото други ще извършат в десет часа.”Притчите на Ис. Христос, 257.
„Преценете необходимото време за дадена задача. След това направете усилия да я извършите в определеното време. Упражнението на волята ще даде похватност на ръцете.” Стр. 257
„Много деца и младежи пропиляват достатъчно време, което биха могли да посветят на домашни работи. Чрез такава работа, те биха засвидетелствали обичта си към своите родители. Младежта би могла да изнесе на своите силни рамене много от бремената, които някой би трябвало да носи.”Пак там, 257.
А какво има да ни каже живота на детето Исус?
„Христовият живот, още от най-нежното му детство, бе един деятелен живот. Той не живееше за Свое собствено удоволствие. Макар да беше Син на безконечния Бога, Той упражняваше занаята на дърводелец заедно със баща си Йосиф. Исусовият занаят беше със значение. Той беше дошъл в света за да издигне характери; затова и всяко Негово дело носеше печата на съвършенството. Всичките Му ръчни работи се отличаваха с онова съвършенство, което Той привнесе по-късно в характерите, които преобразяваше чрез божествената сила. Затова, Исус е нашият образец. Дълг на родителите е да поучават децата си за значението и стойността на времето, а също така и как да употребяват времето си. Учете ги, че заслужава човек да се бори да извърши нещо, което ще прослави Бога и ще бъде от известна полза за човечеството. Те могат да бъдат мисионери още от най-ранните си години.” Стр. 257.
Поговорката „ Ора е лабора” – „Моли се и работи” идва да ни убеди, че времето употребено в молитва не само че не е загубено, но то печели, доставя ни повече време, защото организира нашето налично време, разпределя го и го освещава.
„Нека всеки християнин да моли Бог да го ръководи в използването на времето му.”
„Лъчи на здравето”, 170
ТАЛАНТЪТ НА ТАЛАНТИТЕ
„ Няма друг талант,за който Бог ще ни поиска по-точна сметка от в р е м е т о!”
ЕГВ
В Мат.25:14-30 е представена притчата за талантите.Поверените таланти са в различен размер при всеки от надарените.Но има един общ талант, който се дава на всички по равно: Времето. Никой не получава повече или по малко от него.В царството на времето няма имотна или интелектуална аристокрация. Геният не е възнаграден с нито един извънреден час на ден.
Какво съкровище е дарът на времето! В една година от живота на всеки човек има 12 месеци, 52 седмици, 365 дни, 8,760 часа, 525,600 минути и 31, 536,000 секунди.
Коя е „орбитата” в която кръжи и действа този талант? Личният живот? Семейството? Социалната среда, колегиума, широкото общество на целия свят? О, не! Много повече!Не мога точно тук да не спомена Екл. 3:11, макар и да се повтаря:
„Той е направил всяко нещо хубаво на времето му.
Положил е и в е ч н о с т т а в сърцето им!”
КАК „вечността” е положена в сърцето ми? Като копнеж, като простор и дълбочина на всичките ми прояви. Но не само това. В краткото и ограничено време, което имам като човек е заложено неограниченото време на вечността. Даден ми е шансът да придобия безсмъртие. Бог ми казва:”Хвани се за вечния живот!” 1 Тим. 6:12.За това не са нужни дълги години, а
ново рождение!
„Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.” Йоан 3:6
„Духът е който дава живот, плътта нищо не ползва.” Йоан 6:63
Ето го времето, ето я вечността – нов живот с ново поданство:Поданик на Божието царство!
„Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, но радвайте се, че имената ви са записани на небеса.”Лука 10:20
Едничкото нещо, което времето не може да заличи е един нов, изграден в страх от Бога характер. Един „нов човек” е неподвластен на „зъба на времето” Той „ходи по Бога”, живее по Бога и ще остане с Бога.
Характерът е едничкото нещо, което ще устои на изпита на времето. Времето е безсилно пред един съвършен характер. То не може да го заличи, защото той не е в материята, не е в енергията, не е и във времето, а в Божието сърце!
„Ще бъдат Мои . . . „ Малахия 3:17
„Моите овци слушат гласа Ми и Аз ги познавам и те ме следват.
И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми!” Йоан 10:27,28
Възможно ли е човек да се промени коренно още сега в този живот?Следната случка ни кара да се замислим:
Двама братя били заловени в кражба на свини.На деянието им било погледнато много сериозно и им били наложени строги присъди. Освен това, те били жигосани по челата си с надпис: „Св-ц”, което означавало: Свинекрадец”. Когато изтърпели другите наказания, останал само надписа „Св-ц” Той бил за цял живот, врязан неизличимо в челата им. Хората ги познавали и навред се говорело за постъпката им. Единият брат не издържал на това, натоварил багажа си и се изселил , отишъл да живее на друго място. Но понеже не променил характера си, хората скоро научавали какво значи клеймото и пак се държали с него зле. Бил принуден отново да се мести на друго място.
Другият брат не предприел такива действия. Той останал да живее на същото място. Но променил начина си на живот. Станал честен, трудолюбив, внимателен и услужлив към околните, държал се дружелюбно с всички и обичал хората. С течение на времето някои от тези, които го познавали измрели, други забравили случката и виждали в него вече съвсем друг човек. Децата пораствали и нови се раждали. Те познавали и обичали тоз човек, но никой не знаел какво значи белегът „СВ-ц” на челото му. В желанието да си го обяснят, веднъж си казали: Знаем, че той е много добър, честен и справедлив човек и ние го обичаме, като светец. Сигурно този надпис на челото му означава: „Светец”!
„Ако е някой в Христос, той е ново създание;
старото премине, ето всичко стана ново.” 2 Кор. 5/17
„Истина ви казвам, който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот”Йоан 5:24
ЧУВАШ ЛИ ГЛАСА НА ИДЕЩАТА БУРЯ?
„Тогава Илия каза на Ахав: Качи се, яж и пий, защото се чува гласа на изобилен дъжд!” 3 Царе 18:41
Когато пророк Илия прави тази прогноза, страната е опустошена от продължителна суша. Не месец, не два, не половин година и не една цяла, а суша, суша, суша . . . цели три и половина години! Това ми напомня стихотворението на Яворов „Градушка”:
„ Една, че две, че три . . . все сушави години!”. . .
А след такава опустошителна суша, може да се говори за глад, за мор, за война, болести и смърт. . . Но да се вижда или „чува гласа” на изобилен дъжд – това би било дързост, или по-скоро знак на умопомрачение! На ясното и като че ли нажежено небе няма нито облаче, няма ни най-малък полъх на прохлада, вещаещ промяна, когато Илия казва на цар Ахав: „Бягай, идва голям дъжд!”
НЯМА нито знак за събитията, които Христос предсказва на своите съвременици, когато обрисува съдбата на еврейския народ и в нарастващо „кресчендо” сочи съдбата на света в дните в които живеем. Думите отправени с върховно огорчение към Ерусалим: „Ти не позна деня /времето/ на своето посещение!”, не трябва да се повторят за нас! Но няма да се повторят само ако чуем „гласа на бурята”, в която ще се разбие и потъне корабът на човешката общност. Познаваме ли това тревожно, неспокойно,бързо, изненадващо, деструктивно и апокалиптично време? Чуваме ли „гласа” на идещата буря?
„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Хората ще премират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.” Лука 21:25,26.
Външно, времето на „края” е време на постижения, развита техника и материални ресурси, но вътрешно то е време на духовна бедност, морален упадък и израждане на ценностите:
„И това да знаеш, че в последните дни ще настанат тежки /усилни/ времена. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни , горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни,свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни , надути, повече обичащи удоволствията, а не Бога.
Ще имат вид на благочестие, но от силата Му ще са отречени.” 2 Тим. 3:1-5
МОЖЕМ ли да сме сигурни че виждаме всичко това, че чуваме гласа на едни събития, непознати за никое друго време от историята? Че живеем в края на крайното време?
„ А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.” Лука 21”28
„Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.” Ст. 33
ИСУСОВИТЕ думи ни изправят пред най-великото предизвикателство на всички времена: времето на последния човешки род и последната Божия вест за спасение.
Понеже сме съвременици на това време и то в най-динамичната му част, нека му направим един по-задълбочен ретроспективен обзор.
ВРЕМЕТО на Тройната Ангелска Вест съвпада с великия поврат в историята на човечеството. Няма друго такова време и по размах на събитията, и по ръста на развитие в материален и научно технически прогрес и по степента на постижения.Ренесансът и Реформацията са две успоредни течения, които променят света, бил с векове и хилядолетия непроменим. Едното го обновява в интелектуалния, научния и граждански аспект. Другото го преобразява духовно.Деветнадесети и двадесети векове са като че ли гребена на тази вълна, която трябва да донесе на човечеството богати дивиденти от благополучие, благоденствие и мир. Но тъкмо този период се оказва парадоксът на историята и се превръща в бумеранг – бумерангът, който разбива човешките мечти и амбиции за по-добър живот и щастие.
Най-хубавото от човешките мечти донася най-лошото в човешкия живот: двете световни войни, студената война след тях и безкрайните регионални войни и военни действия, бунтове, смутове, междуособици, етнически и религиозни конфликти и цялата конюнктура, с която започна 21 век.Постепенно чувството на увереност и очакване се превърна в разочарование, в неувереност и страх.През 19 в. и началото на 20 , учените с възторг регистрираха и патентоваха своите открития. Със сарказъм и жестока ирония, воюващите ги използваха един срещу друг. Едните градяха, другите рушаха. Така светът придоби лицемерен образ: Той говори за мир, а се готви за война, възпява истината, а служи на измамата, кланя се и се кълне във верност, а се отрича официално и върши предателство; . . . . Предявява претенции за цивилизованост, култура,хуманност и справедливост, а си служи с девалвирали стойности без покритие.Изтъква своята морална, духовно етична традиция, а сам не я зачита и не вярва в нея! Всъщност, той живее противозаконно с променена самоличност и сам е най-голямата заплаха за себе си. Този фалшив образ на човека на нашето време, този негов провал и падение, които иска да компенсира с търсене права,материална сигурност и нормален живот, с протести,преврати и политика , с търсене на „виновници”, свалянето им от власт и възмездие, се дължи главно на неговия морален колапс. Макар и неохотно, всички трябва да признаем, че „бумерангът” само ни е ощетил материално, но ни е убил морално!
ИЗПИТЪТ НА ВРЕМЕТО. ВАЙМАР ИЛИ БУХЕНВАЛД?
Беше по времето когато студената война набираше скорост. След края на Втората световна война, светът запази разделението си в два лагера. Започна надпревара в ядреното въоръжаване, борба за надмощие в космоса и идеологическо превъзходство. Във вестник „Култура” излезе една статия, озаглавена: „Ваймар или Бухенвалд. Авторът, съпоставяше две имена, емблематични на две епохи, две култури, два начина на мислене и всъщност – два мирогледа и две съдби: Ваймар и Бухенвалд.
Ваймар –градът на Гьоте и Шилер, люлка на класика и творчески гений, център на духовна светлина, наука, изкуство и красота, дълбоко философска мисъл и прозрение; градът дал Фауст и Одата на радстта! И от друга страна
Бухенвалд, лагерът на смъртта, телените мрежи, газовите камери и крематориумите. Две места, отредени географски да са толкова близо, колкото доброто и злото са в мисълта на всеки от нас.
С тази статия, авторът поставяше въпроса накъде ще тръгне светът след втората световна война. От тогава са изминали над 50 години. А сякаш беше в ч е р а ! . .
КАКЪВ Е СВЕТЪТ ДНЕС?
Няма я студената война, желязната завеса, идеологическите диверсии, страха от надвиснала ядрена война; Няма я диктатурата на мисълта и словото, цензурата и лагерите на смъртта! НЯМА го Бухенвалд!
Но няма го и Ваймар! Човечеството не създава вече ценности! Не върви напред, а деградира, губи ценности и качество във всичко: Бит, семейство, общество, личност, култура, етика, политика, цивилизованост и граждански отношения. Губи и собственото си достоинство и себеуважение. Нашите политици са ярка илюстрация на това.
А в Църквата? Как е там? Тази крепост и стълб на истината”, този Божи прибежищен град и представителство на Неговата слава! Може би тя следва съвета на Учителя, когато Той каза на Марта: Мария избра добрата част? Де да беше така! . . .
Днес н я м а гоненията от първите векове: Нерон, Калигула, Диоклетиян, арените, зверовете и катакомбите. . . Няма ги и инквизицията, вартоломеевите нощи, кладите. . . Лягаме си и спим спокойно като в демокрация. . .Но н я м а м е и духа на ранното християнство, силата на благочестието, огъня на петдесятницата! Нямаме свидетелството на „ужилени в сърцето” от Светия Дух, н я м а го „очакването”, копнежа за „Онзи, когото душата обича”. Не се създават вече духовни ценности и не се чува плач на новородени в църквата. Не се раждат и не растат „светии”.
Църквата на 21 век е станала туристически обект, дом за мистична атракция и душевна релаксация, освен лицемерието, което винаги е у дома си там!. Влизат в нея по шорти и джапанки, дъвчат дъвки, идват неизкъпани и вмирисани, скачат и се кълчат индивидуално или на групи и преживяват всичко друго, но не и „страх Божий” в Божието присъствие. . Като че ли Господ е барман, който трябва да търпи всичко и всички , само защото са благоволили да Му станат „клиенти”! . .
КАКВО й е на „църквата”? Тя пак е посещавана и подържана, но н я м а г о свещения трепет! Н я м а я жаждата за Бога и изгарящото чувство за покаяние. Диагнозата? Хладкост. Безразличие, апатия и чувство за себедостатъчност.В този вид, църковният член не е годен нито да служи на някого, нито да го спасява, защото сам не познава спасението.
БОГ ПРОГОВАРЯ ИЗСРЕД БУРЯТА
„Тогава Бог отговори на Йов изсред бурята и каза: Кой е този, който помрачава моя съвет с неразумни думи? Опаши сега кръста си като мъж и ще те попитам, а ти ми отговаряй. Где беше ти, когато основах земята? . . . Йов 38:1-4
Светът , по онова време, преди повече от 3500 години не е бил още толкова „манипулиран” и „осъвършенстван” т.е. засегнат от човешка дейност. Но природата е била в завършен вид и Бог се позовава на нея.
Днес, когато и човекът е прибавил своя принос към Божието творение и е довел и природата и себе си до прага на катастрофата, до последната „буря”, в която няма да оцелее, Бог отново го пита: „Где беше ти?” Къде беше когато избухна атомната бомба, когато се появиха озоновите дупки и замърсяванията във въздуха, водата и по земята? Къде беше, когато избухваха братоубийствени конфликти, когато рухнаха сградите на търговския център на 11 Септември 2002 г, когато се водеха войните във Виетнам, Босна, Хърватия и арабския свят? Аз ли направих тези неща? А ти къде беше? Да не би и ти да имаш участие в тези неща, от които се оплакваш? И бурята, която виждам, че идва над теб, да не би да я приписваш на Мен?
Да пренесем действието на родна земя, тук в България. Изминха 23 години от промените към демокрация. Изминаха в „мир”, който не е мир, в „успех”, който не е успех, в надежди, които винаги са близо и никога не се сбъдват. Вече и оптимистите започнаха да не си вярват: Има ли мир на земята? Има ли прогрес, развитие към по-добро, щастие и благоденствие? Трета световна война все още няма, но . . . д а л и н я м а ? Дали не сме в затишие пред буря? Дали човешкото море не събира сили за един последен пристъп на гняв, едно последно титанично изригване? Дали не идва времето на онова демонично „трио”, което ще обедини силите на природата, силите на човешките армии, смъртоносно въоръжени и силите на „поднебесната” и мрака, за да нанесе последния неотвратим смъртен удар на планетата? И виждайки този неизбежен, сигурен, неотвратим развой на събитията, Господ все още пита човека: А тогава? Къде ще бъдеш? Къде искаш да бъдеш?
ИМАМ ЛИ И З Б О Р ?
Срещу това явно, непосредствено и осезателно предизвикателство на събитията, Бог противопоставя Своето т р о й н о п р е д и з в и к а т е л с т в о : Вестта от небето, Тройната Ангелска Вест. Да, избор имаме! И той се свежда само до едно: На кого да вярваме?На себе си, или на Бога? Нека отново съпоставим двете алтернативни възможности: Аз или Бог? Нека ги съпоставим във времето им.
ВРЕМЕТО,което съвпада със прогласяването на Тройната ангелска Вест е забележително със своя противоречив характер.
Най-много и големи открития – най-много злоупотреби с тях!
Най-големи надежди и очаквания – най-силни разочарования от тях!
Най-големи възможности за благоденствие, мир и просперитет – най-низка реализация на тези възможности.
Огромни богатства и ресурси, а тотална бедност, глад, мизерия,болести и смърт!
Най-голяма потребност от МИР, а най-големи разходи за въоръжаване и войни!
Това е времето „парадокс” в историята, „бумерангът” който превръща постижения и придобивки в заплаха!
Бях още ученик в прогимназията. Войната току що беше завършила. Войната в която бяхме изпитали лишенията, купонната система,бомбардировките и страха . . . Имаше някакъв полъх на облекчение, на очакване. . . Един от учителите ни се подаде на това настроение веднъж и каза пред класа: „Вие сте щастливо поколение! Настъпват хубави времена за вас! И както държеше тебешира в ръката си показа го и каза: Ето с това парче тебешир ще се кара цял влак! Няма да има вече кризи, недоимъци и скъпотии . . .” Златни му уста! Онези от нас, които го слушахме и все още сме живи, знаем колко сме богати, задоволени и щастливи днес! Знаем, че влаковете са на път да спрат и тези, които ги има, а и тебеширите станаха дефицитни! Вместо това, днес са на мода и изобилват протестни демонстрации и шествия пред народното събрание, президентството и навсякъде където се заговори по икономически въпроси. В онези „романтични” времена се пееше една песен, която отдавна вече не съм чувал някой да пее:
„Гърмете могъщи юзини,люлейте се буйни жита,
Настъпват чудесни години на труд, на подем, к р а с о т а !”
Да, не се пее вече тази песен! Защо ли?
БОЖИЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
В тези превратни, драматични, б у р е н о с н и времена, Бог не ни пуска манна от небето, не ни праща космически посланици и оферти, не задоволява нашите политически, спортни или просто човешки амбиции и страсти. Той ни дава нещо по-добро! Много по-добро! Несравнимо по голямо и добро! Той ни дава Своята навременна, човеколюбива, предупредителна и спасителна вест - ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.
Още ПЪРВАТА от трите ангелски вести носи своето предизвикателство във ВРЕМЕТО - времето на времената, последното благодатно време, преди да се каже последното „Свърши се!”
То е предизвикателство с неотложна важност и неотменима спешност. Човекът на 21 век е призован да чуе, да размисли и да реши: КОЕ е по-важно за него:
Моментът или в е ч н о с т т а ?Плътта или д у х а,Илюзията или и с т и н а т а ?
М о л и т в а : „Господи, дай ми сили да променя, това което мога да променя;
да приема, това, което не мога да променя;
и мъдрост да правя разлика между двете!
А м и н !
Забележка: Във връзка с разглежданото историческо време,препоръчително е читателят да съпостави казаното със събитията, постиженията и откритията на 19в., също и на 20 в., изложени в интернет, съответно: 19 век и 20 век.
Авторът