РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И ПЪРВАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ
Първата ангелска вест
Тема 7
Това заглавие ще ви изненада. Ще изненада първо погледа ви, после мисленето ви, а най-после и сърцето ви. Защото Божиите вести произтичат от сърцето, предават се чрез сърцето и се приемат от сърцето.
СЪРЦЕТО – този удивителен център на личността! Там всички идеи намират своето място, своята йерархия и своя трон; своето утвърждение или отхвърляне, оправдание или осъждане, своята форма и съдържание; намират своята реална и надреална същност, защото сърцето е не само чувство, съвест и арбитър на живота, но нещо много повече от това. То е
ИВОРЪТ НА ЖИВОТА „Повече от всичко що пазиш пази сърцето си,
Защото от него са изворите на живота.” Притчи 4:23
И редом до тази сентенция за хранилището на ценностите, стои застрашителното предупреждение:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и страшно болно,
Кой може да го познае?” Еремия 17:10
Когато Бог говори на сърцето ни, можем да Му се доверим, защото Той познава човешкото сърце:
„Аз, Господ, изследвам с ъ р ц е т о , изпитвам вътрешностите, за да дам на всекиго според пътищата му, плода на делата му.” Еремия 17:10
Празникът „Рождество Христово” е залегнал и в моето сърце още от най-ранни детски години. Бяха много радостни дни! Няма училище, а е ваканция, много светлини отвън и отвътре, украсени витрини, празнично настроение и песни . . . лакомства дразнещи апетита и полет на въображението в света на вълшебното . . . а мелодията на песента „Тиха нощ! Свята нощ!” звучеше като символ на светлина и радост. . .
Сега, когато анализирам тази трепетна и празнична възбуда, виждам, че тя не ме е доближавала много до същността на събитието и неговия абсолютен център - Христос. Може да преживяваш празника и все пак това да е нещо друго, а не истинското Рождество Христово.
По-късно, Рождество Христово стана за мен предмет на по-задълбочени размисли върху живота и делото на Исус Христос и върху самия факт на Неговото рождение. Това събитие ми се разкри в нова светлина и съвсем нови измерения. Поводът да го свържа с първата ангелска вест, не е просто съвпадение на две идеи – поредицата ми върху първата ангелска вест и предстоящото празнуване на този светъл християнски празник през 2013 година, от което ни делят вече броени дни. Връзката между тези две велики библейски събития е навременна, жива, пророчески обоснована, благословена, окриляща, вдъхновяваща . . . и себеизпитваща! Делят ги две хиляди години, а сякаш са една и съща реч, едно и също слово, изказано на един дъх! Дали незащото идват от един източник, имат една цел и носят една и съща любов?
Паралелът между вестта на ангелите от преди 2000 години и вестта на ангелите от наши дни е върху нещо много съществено, което ще се постарая да изложа, макар че в началото не мисля да започна с най-същественото. Това с което започнах е че може да празнуваш Р.Хр. можеш да участваш в неговите тържества и да споделяш емоциите на хората, но въпреки това, да не си вникнал в същността на събитието. Същото е и с ангелската вест, която сега разглеждаме. Може да си чувал за нея, може да си я чел в Библията, може да ти е излагана подробно писмено или устно, а възможно е дори да си я проповядвал и излагал подробно на други и все пак вестта от небето да не е проникнала в сърцето ти, да не го е просветила и променила. А това ще рече, че вестта не е постигнала целта си, не е приета и усвоена.
Затова нека пренебрегнем на първо време всяко навлизане в детайлите и си изясним в най-общ план какво иска или предлага вестта. При така поставения въпрос, отговорът става прост и еднозначен, можем да го изразим само с една дума: ОТНОШЕНИЕ. Така първата ангелска вест придобива императивното значение: Променете отношението си към Бога!
ПОГРЕШНО ОТНОШЕНИЕ ПОРАДИ ПОГРЕШНИ УБEЖДЕНИЯ „Когато Христос дойде на земята, човечеството достигаше своята най-ниска точка.Самите основи на обществото бяха подкопани. Животът бе станал фалшив и изкуствен. Евреите, лишени от силата на Божието Слово, даваха на света предания и тълкувания, които затъпяваха ума и умъртвяваха ‘душата. Божието поклонение „в Дух и във истина”, бе заменено с прославянето на човеци, чрез един безкраен кръг на наредени от човеци церемонии. Всички религиозни системи по света губеха своето влияние над ума и душата. Отвратени от басните и лъжите, и мъчейки се да заглушат мислите, човеците се обръщаха към безверието и материализма. Изключвайки ВЕЧНОСТТА от сметките си, те живееха за настоящето.”
„Възпитание”, стр. 77.
Първото идване на Исус Христос и първата ангелска вест имат като обща черта това, че заварват света с погрешни убеждения и неправилно отношение към Бога. Когато условието на една задача е сбъркано, цялата задача е сбъркана – дори правилното мислене и процедиране води до погрешни резултати. Сатана е полагал много усилия и е работил упорито за да застане в отношенията между човека и Бог и да ги изкриви. Така са възникнали разделения, фалшиви учения, ереси и облечени във вид на достоинство и чест, заблуждения.
„Но напразно Ме почитат , като преподават за поучение човешки заповеди.”Мат. 15:9
Тази картина е била ясно изразена по времето, когато Христос се роди и е още по-ясно изразена в дните преди Неговото повторно идване на тази земя. Защото:
„Където няма видение, народът се покварява . . . „ Притчи 29:18 Когато Исус се ражда, в израилевия народ отдавна няма пророци и пророческо наставление. Последният библейски автор, пророк Малахия, е останал вече 400 години назад в миналото. Този, така наречен „междузаветен” период от 400 години е слабо време за евреите, като царство и държава и като представителен Божий народ. Те оцеляват като народ и държава, падат в робство и водят освободителни войни, но влиянието им постепенно запада.Времето на Христовото рождение ги заварва под властта на Рим и с един тираничен държавен глава, като Ирод Велики, който дори не е и техен сънародник. Най-лошото е че постепенно те загубват истинската и ясна представа за характера на своя Бог и възприемат много неправилни възгледи за отношението, което Той иска да подържат с Него, като избран народ-богоносец.
Между тези неправилни възгледи, стои разбирането, че те са незаменими в избраничеството си. Веднъж избрани – завинаги избрани! Всички други народи са нечисти, вън от Божията любов и грижа и могат да бъдат достигани само поединично като прозелити и то чрез тяхното посредничество. Природно ощетените, непълноценните, нещастните и бедстващите те считали, като наказани за извършен грях и се държали с тях, като такива. Въвели си норми до колко пъти да прощават на някого, колко крачки да извървяват в съботен ден, какъв товар могат да носят и какъв не . . . Научили се как да се изплъзват от задължението да се грижат за родителите си материално, като обричали имота си на храма, след тях и т.н.
Най-популярно и всенародно било очакването на Месия,като национален освободител, велик и победоносен цар, който ще им върне отминалото величие и слава и ще установи Божието Царство тук на земята.Могат да се изброят много техни разбирания и чужди заемки, от които личи едно чуждо на Свещените Писания и Божията воля отношение. Сам Христос ги изобличи в свещено невежество:
„Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията . . . „Марк 12:24
А Йоан дава тъжната равносметка на едно недопустимо отношение:
„При своите Си дойде, но своите Му не Го приеха.” Йоан 1:11 Сега, когато вече усещаме предпразничната възбуда и чуваме празничните песни, нека помним миналото и внимаваме да не би сами да се окажем негостоприемни домакини за Онзи, Който сега отново търси прием за да се „роди” в човешкото СЪРЦЕ!
АНГЕЛСКАТА ВЕСТ НЯКОГА И СЕГА „ . . . и съвършенство в мрак и неизвестност!” Шекспир, Сонети
„Божият дар в лицето на ХРИСТОС, открива Бащиното сърце. . . . Той доказва, че макар Бог да мрази греха като смъртта, все пак любовта Му към грешника е по-силна от смъртта.
КАТО СЪБРА БОГАТСТВАТА НА ВСЕЛЕНАТА И ОТКРИ ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ВЕЧНАТА СИЛА, ТОЙ ГИ ДАДЕ В РЪЦЕТЕ НА ХРИСТОС И КАЗА: ВСИЧКО ТОВА Е ЗА ЧОВЕКА. УПОТРЕБИ ТЕЗИ ДАРОВЕ ЗА ДА ГО УБЕДИШ, ЧЕ НА ЗЕМЯТА И НЕБЕТО НЯМА ПО-ГОЛЯМА ЛЮБОВ ОТ МОЯТА И ЧЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО МУ ЩАСТИЕ СЕ КРИЕ В ЛЮБОВТА МУ КЪМ МЕН.”
ЕГВ „Животът на Исус”.
Да Си Бог, а да станеш човек! Да слезеш от небето на земята! Да се родиш за да умреш! Да Си Цар, а да трябва да се родиш в обор! Да носиш спасение на света,а да трябва да бягаш, защото искат да те убият! Да те очакват с хилядолетия, а когато дойдеш, да не могат да Те познаят и да не те приемат! Парадокси, парадокси, парадокси . . . един след друг! За това трябва да има причина, Да! Много голяма п р и ч и н а !
„И без противоречие, велика е тайната на благочестието:
Бог се яви в плът,доказан бе чрез Духа,
Видян бе от ангели, проповядван бе между народите,
Повярван бе в света, възнесе се в слава.” 1 Тимот. 3:16
„Защото израсна пред Него, като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да ни привлече, нито изглед, че да Го харесаме – презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.
Но Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го мислехме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия м и р и
с Неговите рани ние се изцелихме.” Исая 53:2-5
Голямата причина за най-големия парадокс във вселената е тайнствената личност на
Б о ж е с т в о т о . Това, което ни е открито кратко и ясно е: „Бог е любов”.Ние не разбираме достатъчно л ю б о в т а, затова не разбираме и още много неща. Но това говори на сърцето ни.
Ние следим събитията и чрез тях дешифрираме онова, което не виждаме и не разбираме:
„И когато бяха там, се навършиха дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.
А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия, а те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не се бойте, защото ето аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. Защото днес ви се роди в града на Давид СПАСИТЕЛ, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите един младенец повит и лежащ в ясли.
И внезапно, заедно с ангела се появи едно многобройно небесно воинство, което хвалеше Бога като казваше:Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!” Лука 2:6-14
Две хиляди години след това, небето отново е изпратило вест до цялото човечество, в която ударението пада върху отношението между небето и земята:ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ , записана в Откровение 14:6,7.
Като представители на нашето „последно време”, две вести са обект на нашето внимание. И двете касаят цялото човечество. И двете имат нещо много общо помежду си. И двете са поверени на скромни, малко на брой и не най-влиятелни личности. И двете не са провеждани от най-авторитетните теологии и водещи теолози в света. И двете са категорични и разделят човечеството по един непреодолим начин , както е казано в притчата за богаташа и бедния Лазар:
„И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че да не може да се минава от нас към вас и обратно . . . Лука 16:26
И двете вести предавани от ангели имат един общ признак, който по същество е : отношение!
Кой е този признак?Този признак е същият, по който се изяви „тайната на беззаконието” и се възпламени голямата война на небето . Той е същият, под който тече цялата интрига на света и скритите му конфликти. Той е онзи, по който ще се съберат далечни и непознати, а ще се отдалечат и разделят близки и свои. Той е знакът, по който Бог ще разпознае „Своите”. Той е белегът, който ще определи твоята и моята съдба читателю! Той е онова, което трябва да знаем, да приемем и да изпълняваме с неразделено сърце. Той е нещо, което трябва да бъде наше и ние – негови. Кой е този знак? Този „знак”, „белег” или „признак се нарича: ПОКЛОНЕНИЕ.
С Бог не можеш да се държиш като с равен. С Бог не се става съдружник, бизнес партньор или какъвто и да е друг партньор. На Бог не се обявява война, защото една открита война на Божеството е „кауза пердута”. Тя предварително е обречена на загуба.Това ще ви кажат Волтер,Нитше, Ингерсол и всички атеисти, които рано или късно остават осакатени сираци.
С Бог се общува чрез п о к л о н е н и е . Но в истинското поклонение на истинския Бог се съдържат всички споменати и неспоменати отношения, чрез, които търсим реализация, успех и щастие в живота:
„Ще се напоят от най-доброто на дома Ти и от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. Защото у Теб е извора на живота, в Твоята светлина ще видим с в е т л и н а „
Псалм 36:8,9
„Вкусете и вижте, че Господ е благ! Блажен онзи, който уповава на Него.” Псалм 34:8.
Поклонението е отношение. То е признание на личност от личност и то признание най-върховно и единствено по рода си. Бог е име, което трябва да се произнася със страхопочитание, благоговение и свято преклонение. Ангелите, които стоят в Божието присъствие и гледат Божието лице, дават външен израз на своето обожание, чрез знаци на благоговение и почит. Исая 6:1-3.
Божието присъствие задължава всяка твар да отдаде подобаващо отношение към Създателя:
„А като видя Господ че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и каза: Мойсей! Мойсей! А той каза: „Ето ме!” И Бог рече:” Да не се приближиш тук! Събуй обувките от нозете си, защото мястото на което стоиш е свята земя.”Каза още: „Аз Съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.” А Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. Изход 3:4-6.
Сега следва да се запитаме: Такова ли е отношението на съвременния човек към Бога? Такова ли е било, когато Исус се роди? И стигнали ли са 2000 години за да стане такова? Времето тече . . . Приближава ли ни то до отношението на непадналите ангели? Или, по-скоро ни доближава до падналите? Живеем в последните „гневни” времена. Отношението на човека към Бог е станало негативно, дръзко, агресивно. Бог е виновен за всичко: За болестите, за войните, за престъпността, за безработицата и безпаричието, за малшанса и неуспехите ни, за загубите и липсата на късмет . . . за това, че има изкушения, които ни вкарват в грях . . . Щом Бог е навсякъде, Той е виновен за всичко! Накрая целият свят ще хули Бога поради бедствията, които ще го постигнат, защото ще бъдат големи! Откр. 16:10,11.Така бунтът на човечеството ще бъде пълен!
КОЛКО далеч е това от онова, което ангелите виждат и преживяват всеки ден в своя дом и родина на небеса! . . И колко близо е то до това, което ние всеки ден виждаме, чуваме и сами изпитваме!
„Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те г л у п е е х а ! . . Римляни 1:21,22.
Вестта на ангелите някога и сега носи друго послание.Тя възвръща мислите и чувствата към истинското поклонение. Самата тя е покана за ново отношение между човеците и Бог, между човек и неговия ближен. Призивът на небето към всички земни жители е зов за хвала, благодарност и поклонение в дух и истина.
Няма нищо по-хубаво за нашия свят – настръхнал, измъчен, уплашен от събитията по него и от самия себе си, - от рождественото послание. Идващите дни на възпоменателно празнуване са добър повод да прекъснем непрестанната битка на живота и да си отдъхнем в присъствието на ангелите. Тези небесни пратеници, идващи от един по-добър свят, носят една по-добра вест от вестите, които ни заливат всеки ден. Те казват: Царството Божие започва отвътре. То е във вас. Променете отношението си към Бога и Му отдайте с л а в а! Поклонете Му се „в дух и истина”! Изпълнете мислите си със б л а г о д а р н о с т и Му я поднесете от сърце! За вас не може да се случи нещо по-лошо от това да се отчуждите от извора на живота, да сте „без Бога на света”!
От небето достига до нас вест на светлина, топлина и радост: Ние не сме сами! Над дола на „мрачната сянка” грее СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА! Над света на насилието, греха и скръбта, ечи песента на победата и вдъхва вярата в новия живот. Нека и ние вдъхнем дълбоко атмосферата на небето, което не е паднало и няма да падне!
Като въведение към Рождество Христово и водещ тон в този мажорен, тържествен х и м н на победата чрез вяра стоят два живи примера, съпътстващи рождението на младенеца от Витлеем:
1.Лука 2:25-34. СИМЕОН, светията, който взе на ръце в храма детето Исус, преди да си отиде от този свят.Той бе щастлив, че държи обещанието, което бе чакал.
2.Лука 2:36-38. АННА, пророчицата, която в своята много напреднала възраст даде пример на хваление, благодарност към Бога и живо свидетелство.
Прочетете тези два текста от вашата Библия и ги носете в сърцето си, когато навлизате в рождествените празници и когато сте навлезли вече под призива на първата ангелска вест!
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА БЪДЕШ „АНГЕЛ”! До сега разглеждаме рождествената вест и първата от трите ангелски вести под знака на сходството между тях. Те имат някои общи черти, които споменахме. Но сега ще се спрем на една съществена разлика, която би трябвало да ни заинтересува. Тя съществува, тя ни засяга, тя ни предизвиква и задължава. Коя е тя?
Съществената разлика между вестта на ангелите при рождението на Исус и вестта на ангелите при тройната ангелска вест е, че първата се предава от действителни ангели, а втората е поверена на човеци.Църквата на „Остатъка”е опълномощена да стори това, защото е пророчески избрана, доказана и библейски квалифицирана, имайки „Духа на Пророчеството и Исусовата вяра” Откр. 14:12; Откр. 19:10. Читателят би могъл да проследи появата и развитието на Църквата, която носи последната вест. Тя е повече от интересна и води към убеждението, че Бог работи с човеци и чрез човеци. Но това ще оставим на всеки отделно и лично, според интереса и усърдието му да търси истината, а ние ще продължим тази провокираща мисъл: Какво значи да си Божий вестител и пратеник и какви качества правят индивида годен да бъде употребен от Бога за Негов вестител, или „ангел”?
Читателят навярно вече си мисли за ерудиция, блестяща риторика,изключителна харизма и медийна и интернет намеса. Той едва ли се сеща за Божието отношение при сходни отговорни въпроси:
„Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, говори Господ . . . „Захария 4:6.
Онова, което може да ни квалифицира за Божии вестители е силата на Божия Дух, действаща в нас.Как да очакваме да ни осени? Като изблик на вдъхновение и възбуда? Като дарба да говорим незнайни езици и да вършим велики дела? Всичко това може да има своето място и време, но то трябва да се предшества от нещо друго, много по-съществено, лично и незаменимо.Чуйте неговата история в разказа за
СЪКРУШЕНОТО СЪРЦЕ
Навсякъде, където Исус присъства, става нещо, ражда се събитие със смисъл и значение. Всичко, до което се докосне Той, засиява с необикновена светлина. Но събитието, описано в Марк 14:3 и случката, станала във Витания, се откроява над всички случки и блести с неотразим и вечен блясък. Там Исус присъства на едно домашно тържество в дома на един излекуван от проказа човек – Симон. В разгара на това угощение на ученици и приятели на Исус, докато Той още седи на трапезата, става нещо необикновено. В стаята влиза една жена, която всички познават като славеща се с недобро минало. Тя изважда изпод дрехата си красив алабастрен съд, с много скъпо и благоуханно миро в него.Строшава горната част на съда, защото той е херметизиран и не може да се отвори по друг начин. Стаята се изпълва с благоухание на чист и скъпоценен нард, а жената излива част от мирото върху Исусовата глава. После измива нозете Му с останалата част и ги изтрива с косата си. Виж още Лука 7:36-50 и Йоан 11:2
Този непредвиден по програма, самороден и импровизиран „ритуал”възбужда коментари, критика и възражения сред присъстващите, начело с домакина. Те клонят да прераснат в обвинение за разточителство , но Исус се намесва. Той коригира тръгналите в погрешна посока съждения и обяснява истинския смисъл на това действие. То е външен, видим израз на едно вътрешно, невидимо преживяване. То е тайнствен диалог между душата и Бога, откровение пред Всевишния! Докато другите задоволяват апетита си и се наслаждават на оказаната им почит, едно с ъ р ц е носи своето бреме и го поставя пред нозете на Великия Бременосец , Докато развеселените сътрапезници обхождат в мислите си страната, и водят разговор незащитен от градските клюки, едно благодарно сърце търси своята изгубена идентичност и се хваща за подадената му ръка . Мария участва в друга трапеза, която присъстващите не знаят и не споделят! Едно отсъждане от Господната уста оценява жеста и го възнаграждава моментално:
„И като се обърна към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена?Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за нозете ми, а тя със сълзи обля нозете ми и ги изтри с косата си. Ти целувка не ми даде, а тя не е престанала да целува краката ми, откакто съм влязъл. Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката ми. Затова ти казвам: прощават й се многото грехове; защото тя възлюби м н о г о ; а на когото малко се прощава, той малко обича. И й каза: Прощават ти се греховете!
Читателю, и ти си включен в Божията последна вест за това време. Тя е верижна вест, която се приема и предава лично:
„И Духът и невястата казват: Ела! И който чуе, нека каже:Ела! И който е жаден нека дойде. И който иска, нека вземе даром от водата на живота! Отк. 22:17.
Готов ли си да откликнеш на зова на небето?
Готов ли си да предадеш Божията вест към света днес?
Готов ли си да бъдеш „ангел”?
В небето има много ангели, но Бог търси „ангела”, от който светът се нуждае. Дали не си ти?Ти имаш нещо, което и ангелите нямат – твоята опитност, твоята индивидуалност, твоето СЪРЦЕ . . . То е като алабастрен съд, пълен с много скъпоценно миро, но затворено в себе си е неизвестно и не ползва никого. Само любовта може да открие това съкровище, макар и това да става с удар и болка. Само любовта може да отприщи онази жизнена енергия, която е скрита там и надвишава ядрената сила, скрита в атома! Познава ли сърцето ти това „съкрушение”, което води в нов живот, безкрайно по-ценен от материалния?Твоето „съкрушено сърце”, може да достигне друго сърце и да предизвика реакцията, която освобождава Божията с и л а . Силата от която цял свят се нуждае и Божията вест –също, е силата на съкрушеното сърце. А съкрушеното сърце е сърцето, в което Христос се е родил. И само то е истински честито.
Читателю, да се поздравим ли вече с поздрава на деня?
Честито Рождество Христово! Честито сърцето, което го притежава!
Честито поклонението и Божията слава в него!
Честито твоето участие в ангелската вест!
Честито новото звание, което Бог ти дава: Да бъдеш „Ангел” на Неговите вести!
Честита и вестта, която ти е поверена: „Убойте се от Бога и Му въздайте слава!
И поклонете Му се в „дух и истина”!Честито Рождество Христово!
Може би е време да приключим вече . . .Но Казахме ли най-важното? Не пропускаме ли нещо съществено?
Мнозина, които са били при Исус са го пропускали. Мнозина са Го чакали да се роди във Витлеем, но не са отворили сърцето си да Му окажат прием. Мнозина са получавали нещо от Него и са забравяли да Му дадат нещо. . . Така ли ще направим и ние? Да не бъде!
ОТНОШЕНИЕТО ОСТАВА. ДЪЛГЪТ ДА БЛАГОДАРИМ! В Лука 17:11-19 е описана една друга впечатляваща случка от живота на Исус – излекуването на 10-тимата прокажени. Исус пътува за Ерусалим. Минава през населени места между Самария и Галилея. На пътя Му се появяват десетима прокажени и от далеч, според закона, просят изцеление.Исус им казва, пак от разстояние, да отидат и се покажат на свещеника. Когато отиват, още по пътя те оздравяват. Тогава става нещо забележително. Групата продължава радостно пътя си към свещеника, а един се отделя от нея,връща се при Исус, пада на колене, хвали Бога и Му благодари.За него не е казано нищо повече, освен това, че бил самарянин! Въпросът на Исус : „Къде са другите?” чака още своя отговор. И ще го чака, докато и ти не вземеш о т н о ш е н и е и постъпиш, като онзи „презрян” с а м а р я н и н !
И в нашия живот има много събития, връзки, сделки, процедури, вземания и давания.Те всички са във времето и преминават с времето. Онова, което е нетленно в тях и остава е ОТНОШЕНИЕТО! Отношенията, които създаваме един със друг и поотделно с Бога, ще определят истинските стойности, с които е богата или бедна душата ни.
Годината 2013 си отива вече. Тя даде на всеки от нас по 365 дни и много часове, минути и секунди. Проведени са стотици разговори, извършени множество действия, сделки, реализирани са печалби или загуби. Къде са те? Отминали! Но отношенията остават!
Какво е отношението ни към Бога? Дължим ли нещо в тази насока? Може би през годината имаше огорчения, неуспехи, загуби или болести и падения . . . Въпреки това, дължим ли благодарност за живота и силата си? Личен въпрос. Въпрос на свободен избор. В крайна сметка – въпрос на отношение. Но ако има още много неща, които показват, че Бог не ни е забравил,какво ще направим в края на годината?
Можем да продължим пътя си към „ с в е щ е н и к а „, който ще ни освидетелства, че вече сме здрави, пълноценни членове на обществото и ще ни отвори вратите за още по-успешна изява. Но ако намерим за необходимо, можем да се „върнем” и да благодарим на Онзи, Който има пръст в живота ни преди „свещеника” и повече от целия свят!
Да чуем края на това слово:
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И ПЪРВАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ – И ДВЕТЕ СА АПЕЛ ЗА НОВО ОТНОШЕНИЕ! И ДВЕТЕ ИДВАТ ОТ ГОРЕ, ОТ „ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ”! И ДВЕТЕ ИЗПИТВАТ СЪРЦЕТО И ПРОВОКИРАТ СВОБОДНАТА ВОЛЯ!
И ДВЕТЕ ПРЕДЛАГАТ ПРАВОТО НА ИЗБОР!
И ДВЕТЕ СДЪРЖАТ ПО ДВЕ РАЗЛИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ! НО ВСЕКИ ОТ НАС СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ИЗБЕРЕ САМО ЕДНАТА!
ЗАЩОТО ТЯ Е О Т Н О Ш Е Н И Е ! „Изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!”
Исус Навин 24:15
А м и н !
Тема 7
Това заглавие ще ви изненада. Ще изненада първо погледа ви, после мисленето ви, а най-после и сърцето ви. Защото Божиите вести произтичат от сърцето, предават се чрез сърцето и се приемат от сърцето.
СЪРЦЕТО – този удивителен център на личността! Там всички идеи намират своето място, своята йерархия и своя трон; своето утвърждение или отхвърляне, оправдание или осъждане, своята форма и съдържание; намират своята реална и надреална същност, защото сърцето е не само чувство, съвест и арбитър на живота, но нещо много повече от това. То е
ИВОРЪТ НА ЖИВОТА „Повече от всичко що пазиш пази сърцето си,
Защото от него са изворите на живота.” Притчи 4:23
И редом до тази сентенция за хранилището на ценностите, стои застрашителното предупреждение:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и страшно болно,
Кой може да го познае?” Еремия 17:10
Когато Бог говори на сърцето ни, можем да Му се доверим, защото Той познава човешкото сърце:
„Аз, Господ, изследвам с ъ р ц е т о , изпитвам вътрешностите, за да дам на всекиго според пътищата му, плода на делата му.” Еремия 17:10
Празникът „Рождество Христово” е залегнал и в моето сърце още от най-ранни детски години. Бяха много радостни дни! Няма училище, а е ваканция, много светлини отвън и отвътре, украсени витрини, празнично настроение и песни . . . лакомства дразнещи апетита и полет на въображението в света на вълшебното . . . а мелодията на песента „Тиха нощ! Свята нощ!” звучеше като символ на светлина и радост. . .
Сега, когато анализирам тази трепетна и празнична възбуда, виждам, че тя не ме е доближавала много до същността на събитието и неговия абсолютен център - Христос. Може да преживяваш празника и все пак това да е нещо друго, а не истинското Рождество Христово.
По-късно, Рождество Христово стана за мен предмет на по-задълбочени размисли върху живота и делото на Исус Христос и върху самия факт на Неговото рождение. Това събитие ми се разкри в нова светлина и съвсем нови измерения. Поводът да го свържа с първата ангелска вест, не е просто съвпадение на две идеи – поредицата ми върху първата ангелска вест и предстоящото празнуване на този светъл християнски празник през 2013 година, от което ни делят вече броени дни. Връзката между тези две велики библейски събития е навременна, жива, пророчески обоснована, благословена, окриляща, вдъхновяваща . . . и себеизпитваща! Делят ги две хиляди години, а сякаш са една и съща реч, едно и също слово, изказано на един дъх! Дали незащото идват от един източник, имат една цел и носят една и съща любов?
Паралелът между вестта на ангелите от преди 2000 години и вестта на ангелите от наши дни е върху нещо много съществено, което ще се постарая да изложа, макар че в началото не мисля да започна с най-същественото. Това с което започнах е че може да празнуваш Р.Хр. можеш да участваш в неговите тържества и да споделяш емоциите на хората, но въпреки това, да не си вникнал в същността на събитието. Същото е и с ангелската вест, която сега разглеждаме. Може да си чувал за нея, може да си я чел в Библията, може да ти е излагана подробно писмено или устно, а възможно е дори да си я проповядвал и излагал подробно на други и все пак вестта от небето да не е проникнала в сърцето ти, да не го е просветила и променила. А това ще рече, че вестта не е постигнала целта си, не е приета и усвоена.
Затова нека пренебрегнем на първо време всяко навлизане в детайлите и си изясним в най-общ план какво иска или предлага вестта. При така поставения въпрос, отговорът става прост и еднозначен, можем да го изразим само с една дума: ОТНОШЕНИЕ. Така първата ангелска вест придобива императивното значение: Променете отношението си към Бога!
ПОГРЕШНО ОТНОШЕНИЕ ПОРАДИ ПОГРЕШНИ УБEЖДЕНИЯ „Когато Христос дойде на земята, човечеството достигаше своята най-ниска точка.Самите основи на обществото бяха подкопани. Животът бе станал фалшив и изкуствен. Евреите, лишени от силата на Божието Слово, даваха на света предания и тълкувания, които затъпяваха ума и умъртвяваха ‘душата. Божието поклонение „в Дух и във истина”, бе заменено с прославянето на човеци, чрез един безкраен кръг на наредени от човеци церемонии. Всички религиозни системи по света губеха своето влияние над ума и душата. Отвратени от басните и лъжите, и мъчейки се да заглушат мислите, човеците се обръщаха към безверието и материализма. Изключвайки ВЕЧНОСТТА от сметките си, те живееха за настоящето.”
„Възпитание”, стр. 77.
Първото идване на Исус Христос и първата ангелска вест имат като обща черта това, че заварват света с погрешни убеждения и неправилно отношение към Бога. Когато условието на една задача е сбъркано, цялата задача е сбъркана – дори правилното мислене и процедиране води до погрешни резултати. Сатана е полагал много усилия и е работил упорито за да застане в отношенията между човека и Бог и да ги изкриви. Така са възникнали разделения, фалшиви учения, ереси и облечени във вид на достоинство и чест, заблуждения.
„Но напразно Ме почитат , като преподават за поучение човешки заповеди.”Мат. 15:9
Тази картина е била ясно изразена по времето, когато Христос се роди и е още по-ясно изразена в дните преди Неговото повторно идване на тази земя. Защото:
„Където няма видение, народът се покварява . . . „ Притчи 29:18 Когато Исус се ражда, в израилевия народ отдавна няма пророци и пророческо наставление. Последният библейски автор, пророк Малахия, е останал вече 400 години назад в миналото. Този, така наречен „междузаветен” период от 400 години е слабо време за евреите, като царство и държава и като представителен Божий народ. Те оцеляват като народ и държава, падат в робство и водят освободителни войни, но влиянието им постепенно запада.Времето на Христовото рождение ги заварва под властта на Рим и с един тираничен държавен глава, като Ирод Велики, който дори не е и техен сънародник. Най-лошото е че постепенно те загубват истинската и ясна представа за характера на своя Бог и възприемат много неправилни възгледи за отношението, което Той иска да подържат с Него, като избран народ-богоносец.
Между тези неправилни възгледи, стои разбирането, че те са незаменими в избраничеството си. Веднъж избрани – завинаги избрани! Всички други народи са нечисти, вън от Божията любов и грижа и могат да бъдат достигани само поединично като прозелити и то чрез тяхното посредничество. Природно ощетените, непълноценните, нещастните и бедстващите те считали, като наказани за извършен грях и се държали с тях, като такива. Въвели си норми до колко пъти да прощават на някого, колко крачки да извървяват в съботен ден, какъв товар могат да носят и какъв не . . . Научили се как да се изплъзват от задължението да се грижат за родителите си материално, като обричали имота си на храма, след тях и т.н.
Най-популярно и всенародно било очакването на Месия,като национален освободител, велик и победоносен цар, който ще им върне отминалото величие и слава и ще установи Божието Царство тук на земята.Могат да се изброят много техни разбирания и чужди заемки, от които личи едно чуждо на Свещените Писания и Божията воля отношение. Сам Христос ги изобличи в свещено невежество:
„Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията . . . „Марк 12:24
А Йоан дава тъжната равносметка на едно недопустимо отношение:
„При своите Си дойде, но своите Му не Го приеха.” Йоан 1:11 Сега, когато вече усещаме предпразничната възбуда и чуваме празничните песни, нека помним миналото и внимаваме да не би сами да се окажем негостоприемни домакини за Онзи, Който сега отново търси прием за да се „роди” в човешкото СЪРЦЕ!
АНГЕЛСКАТА ВЕСТ НЯКОГА И СЕГА „ . . . и съвършенство в мрак и неизвестност!” Шекспир, Сонети
„Божият дар в лицето на ХРИСТОС, открива Бащиното сърце. . . . Той доказва, че макар Бог да мрази греха като смъртта, все пак любовта Му към грешника е по-силна от смъртта.
КАТО СЪБРА БОГАТСТВАТА НА ВСЕЛЕНАТА И ОТКРИ ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ВЕЧНАТА СИЛА, ТОЙ ГИ ДАДЕ В РЪЦЕТЕ НА ХРИСТОС И КАЗА: ВСИЧКО ТОВА Е ЗА ЧОВЕКА. УПОТРЕБИ ТЕЗИ ДАРОВЕ ЗА ДА ГО УБЕДИШ, ЧЕ НА ЗЕМЯТА И НЕБЕТО НЯМА ПО-ГОЛЯМА ЛЮБОВ ОТ МОЯТА И ЧЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО МУ ЩАСТИЕ СЕ КРИЕ В ЛЮБОВТА МУ КЪМ МЕН.”
ЕГВ „Животът на Исус”.
Да Си Бог, а да станеш човек! Да слезеш от небето на земята! Да се родиш за да умреш! Да Си Цар, а да трябва да се родиш в обор! Да носиш спасение на света,а да трябва да бягаш, защото искат да те убият! Да те очакват с хилядолетия, а когато дойдеш, да не могат да Те познаят и да не те приемат! Парадокси, парадокси, парадокси . . . един след друг! За това трябва да има причина, Да! Много голяма п р и ч и н а !
„И без противоречие, велика е тайната на благочестието:
Бог се яви в плът,доказан бе чрез Духа,
Видян бе от ангели, проповядван бе между народите,
Повярван бе в света, възнесе се в слава.” 1 Тимот. 3:16
„Защото израсна пред Него, като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да ни привлече, нито изглед, че да Го харесаме – презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.
Но Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го мислехме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия м и р и
с Неговите рани ние се изцелихме.” Исая 53:2-5
Голямата причина за най-големия парадокс във вселената е тайнствената личност на
Б о ж е с т в о т о . Това, което ни е открито кратко и ясно е: „Бог е любов”.Ние не разбираме достатъчно л ю б о в т а, затова не разбираме и още много неща. Но това говори на сърцето ни.
Ние следим събитията и чрез тях дешифрираме онова, което не виждаме и не разбираме:
„И когато бяха там, се навършиха дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.
А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия, а те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не се бойте, защото ето аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. Защото днес ви се роди в града на Давид СПАСИТЕЛ, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите един младенец повит и лежащ в ясли.
И внезапно, заедно с ангела се появи едно многобройно небесно воинство, което хвалеше Бога като казваше:Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!” Лука 2:6-14
Две хиляди години след това, небето отново е изпратило вест до цялото човечество, в която ударението пада върху отношението между небето и земята:ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ , записана в Откровение 14:6,7.
Като представители на нашето „последно време”, две вести са обект на нашето внимание. И двете касаят цялото човечество. И двете имат нещо много общо помежду си. И двете са поверени на скромни, малко на брой и не най-влиятелни личности. И двете не са провеждани от най-авторитетните теологии и водещи теолози в света. И двете са категорични и разделят човечеството по един непреодолим начин , както е казано в притчата за богаташа и бедния Лазар:
„И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че да не може да се минава от нас към вас и обратно . . . Лука 16:26
И двете вести предавани от ангели имат един общ признак, който по същество е : отношение!
Кой е този признак?Този признак е същият, по който се изяви „тайната на беззаконието” и се възпламени голямата война на небето . Той е същият, под който тече цялата интрига на света и скритите му конфликти. Той е онзи, по който ще се съберат далечни и непознати, а ще се отдалечат и разделят близки и свои. Той е знакът, по който Бог ще разпознае „Своите”. Той е белегът, който ще определи твоята и моята съдба читателю! Той е онова, което трябва да знаем, да приемем и да изпълняваме с неразделено сърце. Той е нещо, което трябва да бъде наше и ние – негови. Кой е този знак? Този „знак”, „белег” или „признак се нарича: ПОКЛОНЕНИЕ.
С Бог не можеш да се държиш като с равен. С Бог не се става съдружник, бизнес партньор или какъвто и да е друг партньор. На Бог не се обявява война, защото една открита война на Божеството е „кауза пердута”. Тя предварително е обречена на загуба.Това ще ви кажат Волтер,Нитше, Ингерсол и всички атеисти, които рано или късно остават осакатени сираци.
С Бог се общува чрез п о к л о н е н и е . Но в истинското поклонение на истинския Бог се съдържат всички споменати и неспоменати отношения, чрез, които търсим реализация, успех и щастие в живота:
„Ще се напоят от най-доброто на дома Ти и от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. Защото у Теб е извора на живота, в Твоята светлина ще видим с в е т л и н а „
Псалм 36:8,9
„Вкусете и вижте, че Господ е благ! Блажен онзи, който уповава на Него.” Псалм 34:8.
Поклонението е отношение. То е признание на личност от личност и то признание най-върховно и единствено по рода си. Бог е име, което трябва да се произнася със страхопочитание, благоговение и свято преклонение. Ангелите, които стоят в Божието присъствие и гледат Божието лице, дават външен израз на своето обожание, чрез знаци на благоговение и почит. Исая 6:1-3.
Божието присъствие задължава всяка твар да отдаде подобаващо отношение към Създателя:
„А като видя Господ че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и каза: Мойсей! Мойсей! А той каза: „Ето ме!” И Бог рече:” Да не се приближиш тук! Събуй обувките от нозете си, защото мястото на което стоиш е свята земя.”Каза още: „Аз Съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.” А Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. Изход 3:4-6.
Сега следва да се запитаме: Такова ли е отношението на съвременния човек към Бога? Такова ли е било, когато Исус се роди? И стигнали ли са 2000 години за да стане такова? Времето тече . . . Приближава ли ни то до отношението на непадналите ангели? Или, по-скоро ни доближава до падналите? Живеем в последните „гневни” времена. Отношението на човека към Бог е станало негативно, дръзко, агресивно. Бог е виновен за всичко: За болестите, за войните, за престъпността, за безработицата и безпаричието, за малшанса и неуспехите ни, за загубите и липсата на късмет . . . за това, че има изкушения, които ни вкарват в грях . . . Щом Бог е навсякъде, Той е виновен за всичко! Накрая целият свят ще хули Бога поради бедствията, които ще го постигнат, защото ще бъдат големи! Откр. 16:10,11.Така бунтът на човечеството ще бъде пълен!
КОЛКО далеч е това от онова, което ангелите виждат и преживяват всеки ден в своя дом и родина на небеса! . . И колко близо е то до това, което ние всеки ден виждаме, чуваме и сами изпитваме!
„Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те г л у п е е х а ! . . Римляни 1:21,22.
Вестта на ангелите някога и сега носи друго послание.Тя възвръща мислите и чувствата към истинското поклонение. Самата тя е покана за ново отношение между човеците и Бог, между човек и неговия ближен. Призивът на небето към всички земни жители е зов за хвала, благодарност и поклонение в дух и истина.
Няма нищо по-хубаво за нашия свят – настръхнал, измъчен, уплашен от събитията по него и от самия себе си, - от рождественото послание. Идващите дни на възпоменателно празнуване са добър повод да прекъснем непрестанната битка на живота и да си отдъхнем в присъствието на ангелите. Тези небесни пратеници, идващи от един по-добър свят, носят една по-добра вест от вестите, които ни заливат всеки ден. Те казват: Царството Божие започва отвътре. То е във вас. Променете отношението си към Бога и Му отдайте с л а в а! Поклонете Му се „в дух и истина”! Изпълнете мислите си със б л а г о д а р н о с т и Му я поднесете от сърце! За вас не може да се случи нещо по-лошо от това да се отчуждите от извора на живота, да сте „без Бога на света”!
От небето достига до нас вест на светлина, топлина и радост: Ние не сме сами! Над дола на „мрачната сянка” грее СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА! Над света на насилието, греха и скръбта, ечи песента на победата и вдъхва вярата в новия живот. Нека и ние вдъхнем дълбоко атмосферата на небето, което не е паднало и няма да падне!
Като въведение към Рождество Христово и водещ тон в този мажорен, тържествен х и м н на победата чрез вяра стоят два живи примера, съпътстващи рождението на младенеца от Витлеем:
1.Лука 2:25-34. СИМЕОН, светията, който взе на ръце в храма детето Исус, преди да си отиде от този свят.Той бе щастлив, че държи обещанието, което бе чакал.
2.Лука 2:36-38. АННА, пророчицата, която в своята много напреднала възраст даде пример на хваление, благодарност към Бога и живо свидетелство.
Прочетете тези два текста от вашата Библия и ги носете в сърцето си, когато навлизате в рождествените празници и когато сте навлезли вече под призива на първата ангелска вест!
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА БЪДЕШ „АНГЕЛ”! До сега разглеждаме рождествената вест и първата от трите ангелски вести под знака на сходството между тях. Те имат някои общи черти, които споменахме. Но сега ще се спрем на една съществена разлика, която би трябвало да ни заинтересува. Тя съществува, тя ни засяга, тя ни предизвиква и задължава. Коя е тя?
Съществената разлика между вестта на ангелите при рождението на Исус и вестта на ангелите при тройната ангелска вест е, че първата се предава от действителни ангели, а втората е поверена на човеци.Църквата на „Остатъка”е опълномощена да стори това, защото е пророчески избрана, доказана и библейски квалифицирана, имайки „Духа на Пророчеството и Исусовата вяра” Откр. 14:12; Откр. 19:10. Читателят би могъл да проследи появата и развитието на Църквата, която носи последната вест. Тя е повече от интересна и води към убеждението, че Бог работи с човеци и чрез човеци. Но това ще оставим на всеки отделно и лично, според интереса и усърдието му да търси истината, а ние ще продължим тази провокираща мисъл: Какво значи да си Божий вестител и пратеник и какви качества правят индивида годен да бъде употребен от Бога за Негов вестител, или „ангел”?
Читателят навярно вече си мисли за ерудиция, блестяща риторика,изключителна харизма и медийна и интернет намеса. Той едва ли се сеща за Божието отношение при сходни отговорни въпроси:
„Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, говори Господ . . . „Захария 4:6.
Онова, което може да ни квалифицира за Божии вестители е силата на Божия Дух, действаща в нас.Как да очакваме да ни осени? Като изблик на вдъхновение и възбуда? Като дарба да говорим незнайни езици и да вършим велики дела? Всичко това може да има своето място и време, но то трябва да се предшества от нещо друго, много по-съществено, лично и незаменимо.Чуйте неговата история в разказа за
СЪКРУШЕНОТО СЪРЦЕ
Навсякъде, където Исус присъства, става нещо, ражда се събитие със смисъл и значение. Всичко, до което се докосне Той, засиява с необикновена светлина. Но събитието, описано в Марк 14:3 и случката, станала във Витания, се откроява над всички случки и блести с неотразим и вечен блясък. Там Исус присъства на едно домашно тържество в дома на един излекуван от проказа човек – Симон. В разгара на това угощение на ученици и приятели на Исус, докато Той още седи на трапезата, става нещо необикновено. В стаята влиза една жена, която всички познават като славеща се с недобро минало. Тя изважда изпод дрехата си красив алабастрен съд, с много скъпо и благоуханно миро в него.Строшава горната част на съда, защото той е херметизиран и не може да се отвори по друг начин. Стаята се изпълва с благоухание на чист и скъпоценен нард, а жената излива част от мирото върху Исусовата глава. После измива нозете Му с останалата част и ги изтрива с косата си. Виж още Лука 7:36-50 и Йоан 11:2
Този непредвиден по програма, самороден и импровизиран „ритуал”възбужда коментари, критика и възражения сред присъстващите, начело с домакина. Те клонят да прераснат в обвинение за разточителство , но Исус се намесва. Той коригира тръгналите в погрешна посока съждения и обяснява истинския смисъл на това действие. То е външен, видим израз на едно вътрешно, невидимо преживяване. То е тайнствен диалог между душата и Бога, откровение пред Всевишния! Докато другите задоволяват апетита си и се наслаждават на оказаната им почит, едно с ъ р ц е носи своето бреме и го поставя пред нозете на Великия Бременосец , Докато развеселените сътрапезници обхождат в мислите си страната, и водят разговор незащитен от градските клюки, едно благодарно сърце търси своята изгубена идентичност и се хваща за подадената му ръка . Мария участва в друга трапеза, която присъстващите не знаят и не споделят! Едно отсъждане от Господната уста оценява жеста и го възнаграждава моментално:
„И като се обърна към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена?Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за нозете ми, а тя със сълзи обля нозете ми и ги изтри с косата си. Ти целувка не ми даде, а тя не е престанала да целува краката ми, откакто съм влязъл. Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката ми. Затова ти казвам: прощават й се многото грехове; защото тя възлюби м н о г о ; а на когото малко се прощава, той малко обича. И й каза: Прощават ти се греховете!
Читателю, и ти си включен в Божията последна вест за това време. Тя е верижна вест, която се приема и предава лично:
„И Духът и невястата казват: Ела! И който чуе, нека каже:Ела! И който е жаден нека дойде. И който иска, нека вземе даром от водата на живота! Отк. 22:17.
Готов ли си да откликнеш на зова на небето?
Готов ли си да предадеш Божията вест към света днес?
Готов ли си да бъдеш „ангел”?
В небето има много ангели, но Бог търси „ангела”, от който светът се нуждае. Дали не си ти?Ти имаш нещо, което и ангелите нямат – твоята опитност, твоята индивидуалност, твоето СЪРЦЕ . . . То е като алабастрен съд, пълен с много скъпоценно миро, но затворено в себе си е неизвестно и не ползва никого. Само любовта може да открие това съкровище, макар и това да става с удар и болка. Само любовта може да отприщи онази жизнена енергия, която е скрита там и надвишава ядрената сила, скрита в атома! Познава ли сърцето ти това „съкрушение”, което води в нов живот, безкрайно по-ценен от материалния?Твоето „съкрушено сърце”, може да достигне друго сърце и да предизвика реакцията, която освобождава Божията с и л а . Силата от която цял свят се нуждае и Божията вест –също, е силата на съкрушеното сърце. А съкрушеното сърце е сърцето, в което Христос се е родил. И само то е истински честито.
Читателю, да се поздравим ли вече с поздрава на деня?
Честито Рождество Христово! Честито сърцето, което го притежава!
Честито поклонението и Божията слава в него!
Честито твоето участие в ангелската вест!
Честито новото звание, което Бог ти дава: Да бъдеш „Ангел” на Неговите вести!
Честита и вестта, която ти е поверена: „Убойте се от Бога и Му въздайте слава!
И поклонете Му се в „дух и истина”!Честито Рождество Христово!
Може би е време да приключим вече . . .Но Казахме ли най-важното? Не пропускаме ли нещо съществено?
Мнозина, които са били при Исус са го пропускали. Мнозина са Го чакали да се роди във Витлеем, но не са отворили сърцето си да Му окажат прием. Мнозина са получавали нещо от Него и са забравяли да Му дадат нещо. . . Така ли ще направим и ние? Да не бъде!
ОТНОШЕНИЕТО ОСТАВА. ДЪЛГЪТ ДА БЛАГОДАРИМ! В Лука 17:11-19 е описана една друга впечатляваща случка от живота на Исус – излекуването на 10-тимата прокажени. Исус пътува за Ерусалим. Минава през населени места между Самария и Галилея. На пътя Му се появяват десетима прокажени и от далеч, според закона, просят изцеление.Исус им казва, пак от разстояние, да отидат и се покажат на свещеника. Когато отиват, още по пътя те оздравяват. Тогава става нещо забележително. Групата продължава радостно пътя си към свещеника, а един се отделя от нея,връща се при Исус, пада на колене, хвали Бога и Му благодари.За него не е казано нищо повече, освен това, че бил самарянин! Въпросът на Исус : „Къде са другите?” чака още своя отговор. И ще го чака, докато и ти не вземеш о т н о ш е н и е и постъпиш, като онзи „презрян” с а м а р я н и н !
И в нашия живот има много събития, връзки, сделки, процедури, вземания и давания.Те всички са във времето и преминават с времето. Онова, което е нетленно в тях и остава е ОТНОШЕНИЕТО! Отношенията, които създаваме един със друг и поотделно с Бога, ще определят истинските стойности, с които е богата или бедна душата ни.
Годината 2013 си отива вече. Тя даде на всеки от нас по 365 дни и много часове, минути и секунди. Проведени са стотици разговори, извършени множество действия, сделки, реализирани са печалби или загуби. Къде са те? Отминали! Но отношенията остават!
Какво е отношението ни към Бога? Дължим ли нещо в тази насока? Може би през годината имаше огорчения, неуспехи, загуби или болести и падения . . . Въпреки това, дължим ли благодарност за живота и силата си? Личен въпрос. Въпрос на свободен избор. В крайна сметка – въпрос на отношение. Но ако има още много неща, които показват, че Бог не ни е забравил,какво ще направим в края на годината?
Можем да продължим пътя си към „ с в е щ е н и к а „, който ще ни освидетелства, че вече сме здрави, пълноценни членове на обществото и ще ни отвори вратите за още по-успешна изява. Но ако намерим за необходимо, можем да се „върнем” и да благодарим на Онзи, Който има пръст в живота ни преди „свещеника” и повече от целия свят!
Да чуем края на това слово:
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И ПЪРВАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ – И ДВЕТЕ СА АПЕЛ ЗА НОВО ОТНОШЕНИЕ! И ДВЕТЕ ИДВАТ ОТ ГОРЕ, ОТ „ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ”! И ДВЕТЕ ИЗПИТВАТ СЪРЦЕТО И ПРОВОКИРАТ СВОБОДНАТА ВОЛЯ!
И ДВЕТЕ ПРЕДЛАГАТ ПРАВОТО НА ИЗБОР!
И ДВЕТЕ СДЪРЖАТ ПО ДВЕ РАЗЛИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ! НО ВСЕКИ ОТ НАС СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ИЗБЕРЕ САМО ЕДНАТА!
ЗАЩОТО ТЯ Е О Т Н О Ш Е Н И Е ! „Изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!”
Исус Навин 24:15
А м и н !