"Гордостта предшества погибелта и високоумието - падането"
Притчи 16:18
"И един силен ангел взе камък, голям като воденичен,хвърли го в морето и каза: "Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да го има вече!" Откр. 18:21
"Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: "Що да провъзглася?
- Всяка твар е трева и всичката й слава като полския цвят . . .
Тревата съхне цветът й вехне, но СЛОВОТО на нашия Бог ще остане до века."
Исая 40:6-8
Роден съм в първата третина на 20-ти век. Преживях изцяло втората световна война и получих образование по време на социализма в България. Учеха ни, че мракът, невежеството, експлоатацията и войните са недъзи на обществото, които вече се изживяват и скоро ще настъпи световен ред и мир. Получавахме поздравления, че живеем в ново славно време и пред нас се простира бляна на човечеството - правда, братство, равенство и "сияйните върхове на комунизма".
Сега е 2014 година и нито един от недъзите на света не е премахнат. Светът се раздели на "първи", "втори", "трети" . . . Пак има войни, бедни и богати, експлоатация и насилия, политически и всякакви измами и престъпност, престъпност , престъпност . . . прерастваща в глобален тероризъм. Храните измениха вкуса си, хлябът не ухае и не засища както преди, отношенията между хората се влошиха, семейството стана съжителство по взаимни интереси и потребности, обременяваща традиция, зависеща просто от условията, а някъде и узаконена проституция . . . И заплахата от трета световна война си стои цяла целиничка и показва зъбите си от време на време. . .
Знам, че все някой ще ми възрази: Така си е било от "памти века". Така върви нашият свят и все пак има и хубави неща, за които си струва да се живее. И да стане трета световна война, които останат пак ще градят бит, красота и ще имат мечти! . .Може би . . . но само може би? А който гради на това, зле гради, защото и то ще падне.
По ефира още се носят коментари за това, че пътнически самолет с 300 души елитни пътници е свален в мирно време и с "мирна" ракета! Хората се страхуват от физическите бедствия, които могат да им отнемат труда на цял живот и го отнемат . . . Но задават се бедствия, които могат да отнемат не само труда на един цял живот, но и самия цял живот. И не само самия цял живот, но и цялата "вечност", която Бог е поставил не само във времето, но и в "сърцето ни". /Екл. 3:11/ Исус е казал: "Животът на човека не е в имота му". А тогава къде е животът ни?
Искам да насоча вниманието към нещо ново, което става в света; нещо, което не е познато в историята на света, не е било и нямаме точна представа за него, но то касае изцяло нашата личност, нашата свобода, нашето бъдеще,нашата способност да се радваме и да сме щастливи. А ако сме вярващи - нашата религиозна свобода, нашият статус като членове на обществото, дори връзката ни със самия Бог. Това "нещо" идва в името на "спасител" на човечеството от проблемите на 21 век, но фактически ще стане най-големият проблем на времето. Това нещо се нарича: НОВ СВЕТОВЕН РЕД.
Досега светът никога не е бивал изцяло под един скиптър и под една власт. Имало е управления, държави, власти и диктатори от всякакъв вид, но е имало и свободни места, където да се подслони някой, който е преследван от някакъв режим. А какво би станало, ако светът е под една власт? Къде ще избяга някой, обявен извън законите? Някога в Израел имало прибежищни градове за такива случаи. Там преследваният от отмъстители намирал защита и сигурност, докато казусът му бъде разгледан правно и обективно. Днес все още има правозащитни организации и други страни с други граждански и съдебни закони. Но какво би станало ако в целия свят имаше само една власт и едни закони? Как би се защитил онзи, който бъде справедливо или несправедливо обявен за виновен, нещо толкова лесно и обикновено в съвременното общество? Той е обречен. А ако към типа общество с "една власт" прибавим и с "една религия", тогава какво би се получило? Това, че неминуемо всички други вярвания стават забранени. Да, самото общество би стъпило на фундаментализъм от нов тип, а свободата на съвестта и личността биха били погазени. И ако това "монолитно", тоталитарно общество, реши да изгради някакъв култ или образец на поклонение, кой ще може да му се противопостави? Какво ще стане с онзи, който откаже да се поклони по вътрешни убеждения? Той е обречен!
Може би си мислите, че съм под влияние на негативни чувства и фантазии? Де да беше така, щеше да се разсее като облак и да се стопи като утринна мъгла! Но то не е мое и не зависи от мен. То е преживяло векове и идва, защото времето му е дошло. Защото е предсказано:
"И видях друг звяр, който излизаше от земята. И той имаше два рога като агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше цялата власт на първия звяр пред него и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.
" И вършеше големи знамения, дотолкова, че да направи и огън да слиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. И позволи му се да даде дишане на звяровия образ, така щото той да продума; също и да направи да бъдат избити, ония които не се покланят на образа на звяра. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби да им се тури белег на дясната ръка или на челата. За да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек и числото му е 666." Откр 13:11-18.
Светът отива към изпълнението на това пророчество чрез новия световен ред. Днес нашият свят, който стигна до непреодолими противоречия във всички сфери на живота има нужда от една п а н а ц е я , която да го изведе от неговия колапс и от един "арбитър" който да му върне изгубеният авторитет. И ще го намери в лицето на някой, който отдавна е готов за това. Ето един цитат от GUARDIAN.CO.UK. 2 Януари 2004 година:
"Папата призовава за нов световен ред. Неуспехът на ООН да спре войната на САЩ в Ирак, води към нова инициатива. "Папа Йоан Павел II спусна една от най-важните дипломатически инициативи на своето служене вчера, когато отправи призив за един нов международен ред, който да замени този, създаден след втората световна война."
Друг цитат: . .от RACHEL DONADIO и LAURIE GOODSTEIN. . 8 Юли, 2009 г.:
"Папата настоява да се създаде нов световен икономически ред, който да съдейства за общото благо. VATICAN CITY -" Папа Бенедикт XVI призова във вторник за основно преосмисляне на глобалната икономика и разкритикува растящото разделение между богати и бедни, като внуши създаването на "един истински световен политически авторитет", който да надзирава икономиката и да работи за общото благо."
Има ли връзка "звярът", неговият "образ" и числото 666 с папството? Достатъчен отговор можем да намерим в книгата "Великата Борба" издание на "Нов Живот", стр. 355. Там са приведени съответните изчисления на титлата на папата на три езика: Латински, гръцки и еврейски.
Папата зове за политически авторитет? Не каза ли някога Сам главата на църквата, Исус Христос: Моето царство не е от този свят? Не каза ли:Аз ви изпращам като овци между вълци? Не нареди ли на своя дръзновен и възпламенителен ученик: Върни ножа в ножницата! . . И не е ли апостол Петър патронът на католическата църква? Как тогава, неговите приемници са вадили отново и отново ножа? Как ще искат и ще създадат "ред", в който ще има принуда за поклонение? Как ще представляват Христовата власт и Божието Царство от позицията на силата? Знам, не всеки ще разсъждава така. Добродетелни и правдолюбиви хора може и да се възмутят от недоверието ми към една добра идея. Ами ако тя помогне? Но когато църква се занимава със светски дела и политика, тук има нещо опасно! Най-големите злини и грешки постигали човечеството са ставали все в името на доброто и са изглеждали невинни, обещаващи и привлекателни. Хитлер не започна ли втората световна война в името на "жизнено пространство" и благоденствие за немския народ? Не прегази ли Полша при подписан договор за ненападение? Не изложи ли цвета на нацията на гибел и още безчет други под плющящите ярки знамена, под маршовете на победата и под лозунгите за "нов и справедлив ред"? Сталин не тръгна ли по същия път, като ползваше абсолютна власт и провеждаше "диктатурата на пролетариата"? Не премахваше ли всички конкурентноспособни от своето обкръжение, обявявайки ги за "врагове на народа"? Не награждаваше ли със заточение всички, които някак са оцелели на бойното поле и са ставали военнопленици? Не искаше ли до край всички да му вярват и да умират за тази вяра?
"Има път, който се вижда прав на човека, но краят му извежда в смърт" Притчи 14:12
Следва да се запитаме "к а к в о " ще прегази най-популярната и многочислена църква в християнския свят - католическата, наследник и олицетворение на мистичния "Вавилон",за да осъществи своя начертан маршрут по пътя на своята набелязана цел - световна власт и господство? Отговорът е много близо до въпроса и много определен: Завоеванията на реформацията и "свидетелството за Исуса".
ЗАВЕТЪТ НА ХРИСТОС И АПОСТОЛИТЕ
"Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века."Мат 28:18-20
"А сега братя, препоръчвам ви на Бога и на Словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени ." Деяния 20:32
В тези прощални, заветни слова на самия възкръснал Христос и един Негов първоразряден и отличен апостол, не виждаме никакъв намек за човешко посредничество, Христово заместничество , или делегиране извънредни права на духовно лице - епископ, прелат или папа.
Христос не каза:Предавам ви на грижите на Моя наместник - папата а обяви Своето лично присъствие чрез Св. Дух между тях до края на времето. Подобно и ап. Павел не се позовава на някое човешко светило или авторитет за подържане и опазване на вярата им, а на "словото на Неговата благодат". Така църквата е трябвало да има служители за да расте , да дава плод и да свидетелства за истината, като приютява спасяващите се и ги избавя от злото. Но Христос е бил главата и Словото Му светлината, която води.
ВАВИЛОН ПРОТИВ ЗАВЕТА
Тайната на отстъплението, проникнала и обзела отвътре организацията на Божието представителство на земята - ЦЪРКВАТА, е имала като най-главен прицел два основни пункта: ЖИВОТО СЛОВО и ПИСАНОТО СЛОВО. Нейното падение или възраждане е било поставено в зависимост от отношението й към живото /въплотеното/ и писаното Слово. В контекст с това отношение трябва да разбираме и падането на Вавилон.
Както видяхме, Вавилон в преносен смисъл е система на отстъпление от живия Бог; светско религиозна система, която воюва против истината; църковна система, която въвежда, търпи и изповядва, пропагандира и налага учения, които не са библейски и нямат печата на Божието одобрение. Темата за "Виното на Вавилон", която прескочихме съдържа исторически факти, за вмъкването в християнската доктрина на не библейски практики и езически учения. Тези "ферментирали" учения, тези не свети практики имат упойващо влияние върху ума и душата. Те действат като зависимост и приспиват религиозното чувство, като въвеждат личността в състояние на фалшива набожност и плътска сигурност. За тях може да се приложи изразът от 2 Тим. 3:5,
"имащи вид на благочестие, но отречени от силата Му."
Неизбежен и логичен , в такъв случай е въпросът: Че защо трябва да има специална вест: "Вавилон падна, падна!" Той не си ли е бил винаги "паднал"? Кога "Вавилон" не е бил паднал, от Божия гледна точка? И защо трябва да се подчертава това "падане", като нещо ново, като събитие и новина? Струва си да обърнем внимание на този момент, защото "Вавилон" от времето на апостолите е един; "Вавилон" от средните векове и реформацията е друг, а "Вавилон" от последното време, по време на Изследователния Съд в небето и Тройната Ангелска Вест е съвсем друг, макар да запазва чертите на своите предшественици. И така нека открием този един и същ по дух "Вавилон", в какво е различен.
"Вавилон" от първия век, а и още доста след това е току що сформирал се и продължаващ да се оформя "Вавилон". Спомнете си думите на апостол Петър в 1 Петр. 5:13:
"Поздравява ви и избраната заедно с вас църква във Вавилон." В този "Вавилон", който очевидно представлява римската империя, респективно самия град Рим, има избрана и утвърдена християнска църква! Това е за отбелязване! Макар да си остава "Вавилон" и враг на истината, този "Вавилон" има в себе си и търпи Христовото общество, християнската църква и никой не е поканен да "излезе" от него. Напротив, личи, че Църквата има работа в този "Вавилон" и тя съзнава и приема задачата си. Един поглед върху историята по-нататък ни уверява , че присъствието на Църквата във "Вавилон" има за резултат обръщането на мнозина езичници дори от елита на Рим и "кесаревия дом". Този "Вавилон" е работно поле, в което Църквата трябва да навлиза, а не да излиза!
"Вавилон" от средните векове чак до реформацията, въпреки, че пак си е крепост на отстъплението, вече в "християнски" облик, показва промяна в отношенията, защото не взаимодейства с друговерци , а с едноверци -християни, които нарича еретици. Това е времето на отстъпилата официална християнска църква. Тя се е утвърдила като вселенска, обща църква и управлява с желязна ръка, като има авторитет и влияние над народите и царете им. Падението е очевидно, но и тук няма зов за напускане и излизане. Истинските християни са в немилост и гонени, но "Вавилон" още не е паднал. Отделяне от официалната църква на отделни групи и общества има, но това е като реакция спрямо една църква, която не е невежа по отношение на истината, а по-скоро е невярна. И все пак, не е в състояние на необратимост.Тя има Божието Слово но се разминава с него, докато все пак го изповядва и зачита на думи. Още през 4-5 век Йероним прави латински превод на Библията от еврейски оригинал и от Септуагинтата. Този превод се пази като светиня. Още хиляда години от тогава нататък църквата има абсолютна власт и господство , извършва гонения и престъпления, въвежда учения и традиции, но няма и следа от атака срещу писаното Слово или неговата автентичност. Писанията се съхраняват непокътнати, въпреки, че около тях възникват добавки от традиции, легенди и подправени документи. Все пак, там където проникне лъч от Писаното Слово, там възникват нелегални групи, общества, и църкви като: Павликяни, Богомили, Албигойци, Катари и Валденси, които оформят "жената" от Откр. гл.12, " или църквата на пустинята."
Отстъплението в официалната християнска църква е пълно. Христовият дух е изпъден и заменен от друг дух на величие и показ, гордост, лицемерие и власт, корупция и поквара, но странно за разбиране - вестта на последното време я няма. "Вавилон, въпреки всичкото си отстъпление и падение, не е окончателно осъден и отхвърлен. Някаква задържаща протекция стои над него, з а щ о ?„
БИБЛИЯТА," ВАВИЛОН" И РЕФОРМАЦИЯТА.
Библията е отговорът на възникналите въпроси. Средновековната официална християнска църква отстъпи, но не отхвърли Библията. Тя беше забранявана , но и съхранявана. Макар и само на три езика - еврейски, гръцки и латински, тя пазеше своето свидетелство за Бога и истината. Учени бдяха за нейната цялост, автентичност и сигурност. А в резултат на това
БИБЛИЯТА РОДИ РЕФОРМАЦИЯТА
Когато Мартин Лутер за пръв път се среща с Божията книга, в университетската библиотека и по-късно, окована с верига в един манастир, той възкликва: "Да бих имал това съкровище!"Неговата мечта се сбъдва и той придобива достъп до съкровището. Прави превод на Свещеното Писание на немски език и става автор на прочутите крилати фрази: '"Sola fide" и "Sola scriptura". Изследвайки Светото Писание стих по стих и идея по идея, открива, че църквата се е отклонила много от него и има нужда от реформа. Набелязва 95 пункта на отклонение от библейското християнство и ги излага за прочит на вратата на катедралата във Витемберг. Така започва видимата част от Реформацията. Ако не беше Библията, нямаше да има реформация, но нямаше да има и християнство, защото само едно име и една традиция не правят християнството. Лутер стана най-ярък и определен изразител на общото мнение през вековете, че нереформираната християнска църква на средновековието е мистичният библейски"Вавилон".Така будните и търсещите истината души, дори и сред мрака на средновековието имаха нещо неподправено на което да се опрат. Те можеха да сверят убежденията си и да се разграничат от църквата на базата на Божието Слово. И църквата, въпреки, че ги преследваше, гонеше, отлъчваше и погубваше, не посегна на Библията открито и демонстративно. Тя само си присвояваше правото да тълкува и прилага Писанията и да санкционира мислещите различно.
СЪВРЕМЕНИЯТ "ВАВИЛОН" ПРОТИВ БИБЛИЯТА
"ВАВИЛОН" срещу който предупреждава Втората ангелска вест, има нещо различно и ново в своята теология. Той се освобождава от опеката на Библията, като водещо Божие Слово и отваря вратата за неидентифицирани и лъжливи духове. Това характеризиращо новото време течение се развива особено мощно от средата на 19 в. и до сега. Духът на този НЕОВАВИЛОН се разкрива чрез успоредното действие на два главни фактора:
1. Еволюционната теория и
2. Навлизането на с п и р и т у а л и з м а в църквите.
Тези два съвременни фактори оформят съзнанието, мирогледа и философията на съвременния човек през последните два века. Единият действа строго рационално, другият - духовно и религиозно- мистично, така че хората от всички категории да бъдат засегнати.
Общият ефект на тези две влияния е отнемане авторитета на Библията, като Божие Слово и заобикалянето й като правило за отношенията между човеците и Бога.
ТРИДЕНТСКИЯТ ЦЪРКОВЕН СЪБОР
За първи път в своята история католическата Църква променя статуквото на Свещените Писания на Тридентския Църковен Събор. Подтикът към това дава Реформацията.
Мистичният средновековен "Вавилон" съхрани Библията, уж само за себе си, но "Словото Божие не се връзва", тя все пак роди Реформацията и разкри отстъпленията му. Заветът на Христос и апостолите, църквата да се позовава на писаното Божие Слово а не на човешки авторитети, постави официално господстващата църква в неблагоприятно положение. Реформацията се разрасна в Европа и застрашаваше да помете устоите и авторитета й. Тогава исторически последва к о н т р а р е ф о р м а ц и я т а с нейното ново оръжие насочено против Христовия и апостолски завет. То атакува Реформацията в два пункта: Писаното Слово - чрез Тридентския събор и Живото Слово - чрез един вид заместител в лицето на ордена на Йезуитите. Ето някои кратки исторически данни:
"За да закрепи средновековните църковни догми и да се противопостави на новооткритите истини на реформаторите, както и да попречи на по-нататъшното разпространение на реформацията, папата / Пий IV /свикал великия Тридентски събор /1545-1563/. Съборът бил свикан през 1545 г. в малкото градче Трент, Австрия. Повечето от присъстващите били италианци. Съборът бил под контрола на Рим. Протестантите разбрали, че делегатите ще гласуват под диктата на Рим, поради което отхвърлили процедурата на събора.
На първото заседание се разисквало върху протестантското гледище, че Свещените Писания съдържат истините, необходими за спасение и че е светотатство Библията да бъде приравнявана с традицията, че някои книги, включени във Вулгата били апокрифни, че смисълът на Свещените Писания е ясен и всеки може да го разбере без специален църковен коментар, само с помощта на Св. Дух. Съборът осъдил тези протестантски схващания, приравнил Библията с традицията, като за единствен автентичен превод приел Вулгата и потвърдил, че Библията не би могла да бъде разбрана без църковен коментар. Той осъдил и учението за оправдание чрез вяра, както било представено от Лутер. Решил в бъдеще да не допуска отпечатване на каквито и да било религиозни книги без одобрението на църквата. В заключение съборът декларирал че средновековният католицизъм е единственият пазител на истината и го свързал с желязна верига с твърдата система от учения, която повече не можела да се изменя."
"История на християнската църква", М. Голубич
Това на което най-много трябва да наблегнем тук е ударът срещу Библията като Божие Слово. Тя бива приравнена с традицията, т.е. предания, легенди, мнения на църковни отци и други не библейски поверия. Така на Писанията бива отнето най-важното достоинство - авторитета на единствено и боговдъхновено Божие Слово. Това, което в решенията на събора не е казано е че от сега нататък, когато има спор между канона и традицията, традицията винаги може да бъде предпочетена. Не е казано, но е доказано в историята на църквата и религиозните борби. А това е отстъпление, което в наше време ще доведе до пълния разцвет на "Вавилон" и до неговото голямо падане.
ОРДЕНЪТ НА ЙЕЗУИТИТЕ
"От всички средства, които папството използвало в борбата против Реформацията, най-силно се оказало Йезуитският монашески орден. Основател на ордена бил Игнасио де Лойола /1491 - 1556/, испански благородник на служба в двореца на Фердинанд и Изабела. При една битка бил ранен и станал негоден за военна кариера. По време на лечението си прочел "Животът на Исус" от Лудолфуз Саксонски и популярната книга "Светът на светиите". Тези книги му направили силно впечатление, особено живота на Франциск и Доминик. Решил да последва техния пример, да се откаже от светските съблазни и удоволствия и да стане войник на Христос. Заминал на поклонение в Ерусалим. След завръщането си в 1523 година продължил следването си, а през 1528 г. се записал в колежа "Монтегю" в Париж. Постъпил в този колеж тогава, когато Калвин го напуснал.
В Париж Лойола заедно със шестима свои приятели основал ново общество, наречено "Общество на Исус". През 1534 г. тези седем души се събрали в една парижка църква и си дали обет за бедност и целомъдрие, като решили да отидат в Светата земя като мисионери. Лойола написал правилник на новообразуваното общество. Били приети от папа Павел III като на аудиенцията, освен Лойола присъствали още Франсоа Ксавер и Пиер Фабер. Папата утвърдил устава на ордена. Лойола го запознал с целта, която са си поставили: да покорят на Бога всичките царства на този свят. Това означавало всички народи да бъдат доведени под крилото на римската църква и папският авторитет да бъде издигнат над всички земни владетели. Окончателното утвърждение на ордена станало през 1540 г. с папска була. Била формирана папска войска, чиято задача била да се бори против враговете на папството - навсякъде и на всяка цена."
Пак там
Ние, които гледаме тези факти,отлежали във времето и пречистени от историята, не можем да не възразим: Е да, за тях , Йезуитите, "целта оправдава средствата" и обещание дадено със вътрешно несъгласие не е задължително, може да бъде нарушавано! Но Христос не правеше така. Той не си служеше със всички средства да покори всички царства на този свят, нито издигаше някой човешки авторитет "над всички земни владетели." Той не постигаше влияние, обличайки се в бедност и не печелеше симпатии, придавайки си измъчен и свят вид, а беше "кротък и смирен" по сърце и служеше на Бога и ближния с л ю б о в . В Йезуитите Негово остава само името, но това е г р я х , защото е нарушение на една заповед, която казва: "Не взимай Божието име напразно!"
СМЪРТНИЯТ ГРЯХ НА "В А В И Л О Н "
Не в зората на християнството, не и през дългите средни векове, нито по времето на Реформацията, дори не и през тези 150 години, с които приключва второто хилядолетие, "Вавилон" ще направи фаталната стъпка и ще извърши своя смъртен грях, а СЕГА! В началото на третото хилядолетие, под тръбния глас на АНГЕЛСКАТА ВЕСТ "Вавилон"прави последната стъпка на своя избор и извършва своя смъртен грях!
В началото поставихме въпроса: Какво трябва да прегази "Вавилон" / т.е. обединеното и обединяващо се официано християнство под призива на Католицизма./ за да осъществи своята набелязана цел - световно господство? И отговорът бе: Завоеванията на Реформацията и "Свидетелството за Исус".Той трябва да се отрече от Реформацията, да асимилира протестантизма и го включи във "Вавилонията", да подцени Божието писано слово и го подчини на своите авторитети и традиции. И в крайна сметка, да се отрече от живия ХРИСТОС, ЖИВОТО СЛОВО, като провъзгласи Негов пълномощник и заместник и му се поклони. А това е г р я х , защото има една заповед, която казва: "Да нямаш други богове освен МЕН и да не им се кланяш!
Папа Лъв XIII заявява: "На тази земя ние заемаме мястото на всемогъщия Бог."
Само той ли? Архивите на Светия престол са пълни с човешко ласкателство, човекопоклонение и богохулство!
"Във в-к "Сащ Днес" неотдавна излезе статия, в която папа Бенедикт дръзновено обяви, написано е в националния в-к, а също и в енцикликите, които той пусна, където каза: "Спасението е само - иска ви се да чуете, "само в Исус Христос", но той каза, че "Спасението може да се намери само в една единствена църква, в Римокатолическата църква." Тези думи бяха записани в енциклика и разпратени през последните година или две."
"КАК могат евангелските църкви да остават протестантски и да приемат това твърдение?" Из интервюто с Бил Хюз върху темата "Ролята на Ватикана в Новия Световен Ред.
"В наши дни, крайната цел на Ордена на Йезуитите е проникване във всички църкви и присъединяването им към к а т о л и ц и з м а . " На логичния въпрос, "Защо изтъкнати протестантски пастори като Били Грейъм, Робърт Шулер, Пол Крауч, Хол Линдзи, Пат Робъртсън, Джеймс Добсън и много други мълчат? , адвентният пастор Бил Хюз отговаря косвено с историята на Алберто Ривера.
"Обученият йезуитски свещеник, Алберто Ривера, докато още бил под клетва при ордена на Йезуитите забягнал в САЩ и разкрил много неща. В малкото списание "Кръстници", издадено в издателство CHICK PUBLICATIONS, Алберто Ривера направил изумително твърдение, в което казал, че на Йезуитите в целия свят ще бъде даден знак, след който ще започне улавянето на всички църкви в Йезуитския орден. Твърдението е следното: Този знак ще бъде направен, когато поредният президент на САЩ приеме своята клетва за вярност, гледайки обелиска. За пръв път в историята на САЩ, клетвата била произнесена на западната страна на Капитолия и президентът Рейгън гледал към монумента на Джордж Вашингтон. Това се случило на 20 Януари, 1981 г."
Алберто Ривера умрял не много след сензационното си изявление при определено необичайни обстоятелства. . . " Из интервюто с Бил Хюз."
ЗАБЕЛЕЖКА: За още подробности, за "белия" и "черния" папа, За значението на името "Ватикана" и др. търсете в интернет: Бил Хюз, "Ролята на Ватикана в Новия Световен Ред."
ИКУМЕНИЗМЪТ - ДЕЛО НА ХРИСТОС ИЛИ НА АНТИХРИСТА?
"Свидетели сме как християните се обединяват не чрез доктрини или човешки традиции, а чрез Божия Дух. Лидерът и основателят на ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ е Исус Христос."
Думи на Тони Палмър, епископ от англиканската църква.
"Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина." Думи на Исус Христос, глава на християнската църква, Изкупител, Господ Бог и Цар на вечността. Що е икуменизмът? Божие дело ли е или АнтиБожие? За почитаемия съвременен англикански епископ Тони Палмър, това е решен въпрос. Той ни е казал своето мнение. Нека му позволим да ни каже нещо повече по този толкова "ясен" въпрос:
"Римокатолическото харизматично обновление започна в далечната 1967 г.когато преди 50 години в университета Дюкейн, северна Америка, шепа католически християни се събрали за да прекарат един обичаен уикенд. Те били чували за обновлението на Петдесятницата и затова поканили няколко петдесятници на този уикенд. По-късно те положили ръце на тях, така че и те - католическите им братя и сестри да приемат кръщението, изпълването със Светия Дух. Така и станало. И тъй, тези няколко християни, католици, приемайки по такъв начин Светия Дух през далечната 1967 г.били кръстени в Него. Сега това движение дотолкова е нараснало, че надвишава 200 000 000 новородени и изпълнени с Духа католически християни по целия свят."
"Аз съобщавам факта, че от 1999 г. протестът на Лутер е приключен. По силата на тази причина, сега ние живеем в постпротестантска епоха. . . Ние всички сме католици! . . "
"Мнозина християни все още страдат от духовен расизъм . . ."
Подписано: 1999 г. от лютерани
2004 г. от методисти . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . Тони Палмър
ИМА ЛИ място за друго мнение? Възможно ли е да има друго мнение?
Може би това:
"Чрез двете големи заблуди - безсмъртието на душата и светостта на неделния ден, Сатана ще подчини народа на измамите си. Докато първата заблуда е основа на спиритизма, втората изразява съгласие с Рим. Протестантите от Съединените Щати ще бъдат първите, които ще прострат ръце над пропастта за да сграбчат ръката на спиритизма; ще се протегнат над бездната за да се хванат за римската мощ. И под влиянието на този троен съюз страната ще последва Рим в погазване на правата на съвестта." "Великата Борба", 362/2.
Две мнения, напълно противоположни! Едното е на съвременен изтъкнат духовник. Другото - на автор, който има претенцията , че го дължи на пророческо откровение. Едното е от наши дни, другото е преживяло повече от един век. И не се е изменило нито в един знак. Коя е истината? Кое ще подкрепят събитията?
Наистина, някои християни страдат от духовен "расизъм",
а други от духовна "слепота"- всеки според болестта си!
Но Един, Който не страда от заблуждения и не прави грешки, казва:
Пазете се да не ви заблуди Някой! Ето, ида като крадец. Блажен, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да гледат срамотата му!