ТРИТЕ ТАЙНИ НА СЪВЪРШЕНТВОТО
/Проповед за 80-годишният ми юбилей/
П. Харбов
Уводен текст:Мат.19:16-22; Лука 18:18-27.
„Какво добро да сторя?” Младият човек не познава благодатта. Той идва от позицията на старозаветната теология – д е л а т а . Получава отговор според същата теология. Но не се чувства удовлетворен и уверен, пита: „Какво още не ми достига?” Тогава чува думите: „Ако искаш да бъдеш с ъ в ъ р ш е н . . . „
СЪВЪРШЕНСВОТО е смисълът на великата борба, на спасителния план и на цялото благовестие. То не се вмества в материалния свят:
Псал. 119:93 – На всяко съвършенство видях предел, но Твоята заповед е твърде широка.”
„Несъвършенството на характера е грях . . . „ Е.Г.Вайт
Ако несъвършенството е синоним на греха, тогава какво е съвършенството?
Ако този момък беше послушал съвета на Христа, бе продал имота си и го раздадеше на бедните . . . после се зачислеше между Исусовите ученици и Го следваше навред, щеше ли с това автоматично да стане съвършен?
Не, разбира се, защото всички ученици имаха вече този статус, а все пак, бяха далеч от съвършенството – караха се, завиждаха си, мислеха плътски и се разбягаха, когато Учителят им беше арестуван. Те не познаваха себе си. Не знаеха колко са несъвършени!
Тогава, защо Исус казва това? Само защото знае, че няма да го направи ли? Това просто риторика ли е? Нещо като съвета на Езоп: „Ще изпия морето, но първо спри всички реки, които се вливат в него”? . . . „
Накъде водят Исусовите думи? Към нещо непознато, към трите тайни на СЪВЪРШЕНСТВОТО, които младият човек щеше да открие, ако бе решил да последва съвета на Учителя-Бог.За да го направи трябваше да се сблъска с тях и този сблъсък щеше да доведе до израстването му в съвършенството, за което говори Христос.
За съжаление,/ а може би и за наше насърчение/ той избегна този сблъсък тогава. Но дали е било вън от възможностите на Бога да го доведе до него по-късно? Не твърдя, че е станало, но пък и Исус не отрече такава възможност: „за Бога всичко е възможно . . .”
Какви са тези три „тайни”, с които това симпатично момче щеше да се сблъска и които сами ние вече вярвам искаме да научим? Тайната е сладко нещо . . .
Представете си, че сега стане земетресение . . . или внезапно влязат представители на властта, свалят мен от амвона, а на вас наредят да напуснете незабавно салона . . . проповедта се прекъсва още в самото начало! Ще можете ли да си отговорите, кои са трите тайни? Ще искате ли да си отговорите? Или вече въпросът за съвършенството ще остане на заден план,изместен от въпроса за сигурността? Помислете за това, когато осъждате младия човек. Та неговата сигурност беше много по-застрашена от вашата!
Мислите, че блъфирам? Очертавам изкуствено нереални неща? Кой ще дойде и ще ни прекъсне събранието? Тогава чуйте нещо, което беше факт, макар, че вие тогава може да не сте мислили за съвършенство, или пък въобще още не ви е имало!
Случаят с покупката на еврейската синагога в София /около 1957 г/. Църковната ни сграда на ул. Солунска беше станала недостатъчна и Съюзът на адвентистите в България предприе закупването на еврейската синагога на ул. Екзарх Йосиф. Сделката бе сключена с консисторията / административното управление на еврейската общност в България/. Държавните органи не се намесиха, докато евреите си прибраха парите. И тогава, когато щяхме тържествено да я откриваме, дойде като гръм от ясно небе: Не може! Аз бях с хористите на най-високия балкон и се готвех да пея за слава на Бога!. .Никога повече в тази сграда не прозвуча адвентна вест, молитва или песен! Беше превърната в някакъв производствен цех, а парите, внушителна сума – загубени за адвентното общество.
Тези неща ще се завърнат с още по-голяма сила! Скоро, много скоро. Затова, всеки, който може да прави нещо за Господа, да го прави сега!
„Това, което не сме извършили в благоприятно време и добри условия, ще трябва да свършим при най-неблагоприятни, обезсърчителни обстоятелства и съпротива! Е.Г.Вайт.
Дали това не се отнася и за интереса ни по въпроса за с ъ в ъ р ш е н с т в о т о ?
Далеч по-благоприятно ще е за нас да развием тази тема сега, отколкото тогава! . . .
Първа тайна: СМИРЕНИЕ. Тъй като не стана земетресение и никой не дойде да прекъсне събранието ни, можем да продължим с въпроса за трите тайни. Богатият младеж не можа да ги научи, и Исус не ги е обявил в докладваната случка. Но те съществуват и ние трябва сами да ги открием и научим за себе си.
Съвършенство! Красива дума, но май не можем да я видим реализирана в този свят! Няма я в абсолютен смисъл дори в непадналите светове, където няма грях. Казано ни е ,че Бог дори в ангелите си намира несъвършенство /Йов 4:17,18/. Абсолютното съвършенство няма да намерим нито в ангели, нито в „печата на съвършенство”, който стана печат на падението и злото. Съвършен е само Бог.Само Той е „учебникът” по съвършенство, примерът и образецът, от Който можем да се учим.
Но защо „ т а й н а „? Бог може да е скрит и непознат за нас, поради греха, но онези, които живеят в Неговото присъствие, гледат лицето Му и Го хвалят, кланят се лично пред трона Му, служат Му , и са блажени, че Го познават, какво още може да остане скрито за тях? Те не са ли очевидци всеки миг на Неговото съвършенство?
Ние виждаме делата, но не винаги можем да четем подбудите. Ами ако Бог не е просто това, което показва, а има и Свои скрити черти? Той е съвършен пред творението Си, но ако това само така изглежда? . . В някой, който е бил най-близо до Него се е породило съмнението: Да Бог е върховен по сила и възможности, но значи ли това че е съвършен и по характер и намерения? Ами ако е властолюбив, горд и надменен, ако пази своето положение на върховенство и е готов да накаже всеки, който Му се съпротиви? Това съвършенство ли е? Къде остава любовта и какво е тя, ако не един висш егоизъм? Дали Бог не брани Своето недосегаемо величие с най-великия автократизъм във вселената? Тогава, може ли такъв Бог да бъде съвършен?
Когато се е достигнало до този извод в една трета от небесните ангели, начело с Луцифер, Бог е бил принуден да отговори с разкриване първата тайна от Божия характер –една изненадваща и непозната черта на Божията личност : СМИРЕНИЕТО.
Филип. 2:5-8
Ст. 8 – „. . . смири Себе Си . . . в образ на слуга. . . „
Мат. 11:29 – „ . . . научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце.”
Бог не отговаря на предизвикателството за автократизъм с аргументация на Своите прерогативи, а чрез смирение. Той разкрива Себе С и в нова светлина. Той изненадва Вселената и своите обвинители чрез неочаквана реакция – облича одеждата на смирението и идва в образ на слуга.Блаженият Августин, този първоразряден авторитет на западната църква бил запитан веднъж: Кое според вас, е първото нещо в религията? Той отговорил: Смирението. А кое бихте поставили на второ място до него? Отговорът бил пак: Смирението. Добре, а като трето по значение? Отговорът бил отново: Смирението! Смирение, смирение, смирение . . . Това е божествената стълба към съвършенството.
Смиреният човек не е този който стиска зъби и успява да замълчи, когато е предизвикан. Не е този който се малтретира и самобичува. Не е този, който би дал имота и живота си, когато е предизвикан и мотивиран да го стори. . .
Смиреният човек е този, който може да приеме неправдите с достоинство и да не си наруши мира. Смиреният казва в деня на злощастието си: „Господ даде, Господ отне. Да бъде благословено името Господне! .. .Смиреният човек не се заслепява и замайва от успеха. Смиреното сърце тихо уповава на Господа и е блажено, че Го има.
Завидно качество! Противопоказни на него са : гордостта, докачливостта, амбицията и лесната наранимост, възбудимост, малодушие . . .
Смиреният човек не е лесен за превзимане от врага на душата.
Той е силна крепост, макар да не дава вид за това.
„Фортис ест, кви се негат есе фортем” Силен е който знае, че е слаб!
Дълбоката вода е тиха. Смирението е дълбока вода. То е Божи дар, оставен ни от Него.
Йоан 14:27 - . . . Моят МИР ви давам . . .
За да приемем Божия мир, трябва да се лишим от оръжията на този свят: алчност,гордост, надменност, властолюбие, самолюбие, и самата любов към света.
Свидетелството на три забележителни личности за Исус Христос: Паскал, Наполеон Бонапарт и Достоевски:
„Ние познаваме Бога само чрез Исус Христос. Без този Посредник не е възможно никакво общуване с Бога. Всички ония, които са се домогвали да познаят Бога и да Го докажат без Исус Христос са имали само безсилни доказателства. А за да докажем Исус Христос, ние имаме пророчествата, които са здрави и осезателни доказателства. Тия пророчества, които са се изпълнили и са били потвърдени от събитията сочат сигурността на тия истини и доказват божествеността на Исус Христос.
Така в Него и чрез Него ние познаваме Бога. . . Чрез Исус Христос и във Исус Христос ние доказваме Бога и проповядваме морала и учението Му.Исус Христос е истинският Бог на човеците.”
Блез Паскал
„. . . Аз познавам хората, но казвам ви, Исус Христос не е човек. Той ни заповядва да вярваме и не ни дава други причини за това освен трудно разбираемото „Аз Съм Бог”. Философите се опитват да разрешат загадките на Вселената чрез своите празни дисертации. Глупци, те са като малко дете, което плаче и иска луната за играчка. Христос никога не се променя. Той говори с авторитет. Вярата в Него е загадка, но притежава своя собствена сила. Той търси и абсолютно изисква любовта на хората – най-трудното за получаване на този свят. Александър, Цезар, Анибал победиха света но нямаха приятели. Аз съм може би единственият човек от моето време , който обича Александър, Цезар и Анибал.
Александър, Цезар и аз самия основахме империи. Но как! Чрез сила. Христос основа Своята империя чрез л ю б о в . И в този час, след толкова столетия, мнозина са готови да умрат за Него. Аз самият съм вдъхновявал тълпите с такава сила, че са били готови да умрат за мене. Беше необходимо обаче моето лично присъствие. Но сега, когато съм на Света Елена, къде са приятелите ми? Аз съм забравен. Скоро ще се върна в земята и ще стана храна на червеите. Каква бездна между моята мизерия и вечното царство на Христос, което е прокламирано, обичано, възхвалявано, което се извисява над цялата Земя!
Това ли е смъртта? Казвам ви, смъртта на Христос е смърт на Бог! Казвам ви:
ИСУС ХРИСТОС Е БОГ!
/ Из последното писмо на Наполеон Бонапарт, написано на остров Света
Елена, 1821 година./ Писмото е публикувано в книгата „Исус те обича”, Любомир Бозмаров, София, 1992 г.
Големият руски писател Ф.М. Достоевски се е изказал много оригинално за Исус Христос. В едно свое писмо до видна дама в Европа, той прави изявление, което ще предам на памет и по смисъл: За мен Той /Исус Христос/ е олицетворение на най- доброто, най-благородното, съвършеното . . т.е. самата ИСТИНА. Но ако все пак, някой би могъл да ми докаже, че истината е друга, аз бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.И това е свидетелство, дадено векове след Него.
Бихте ли предположили какво ще е свидетелството за вас лично, след време? А сега?
Смирението е сила не от този свят. То е в основата на Божието величие и сила.
Смирението е най-сладкия аромат на любовта. Дори любовта не може да ухае без него.
Негов опасен двойник е лъжливото смирение:
Колос. 2:18 – произволно смирение . . виж и ст. 23.
Апел: Колос. 3:12
Притчи 16:18,19 – гордостта предшества погибелта и падението.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Няма съвършенство без тази първа тайна: СМИРЕНИЕТО. Тя е в основата на Божието съвършенство и е първата стъпка към постигането му за всеки от нас.
Нейното усвояване е в приемането на Христос в сърцето: Колос.1:26-28.Галатяни 2:20
Втора тайна: СЕБЕОТРИЦАНИЕ
Ако с м и р е н и е т о е благоуханието на л ю б о в т а, то с е б е о т р и ц а н и е т о е нейната действена мощ, нейната сила. Тя се измерва с готовността за жертва.
Йоан 3:16. Бог „толкоз” възлюби света , щото даде . . . Втората тайна, разкрита пред всемира е Божият дар и рискът вложен в него. Небето е гледало с изумление на жертвата и себежертвата на Божеството. Този Бог и ангелите не са познавали!
Не Го познава и богатия младеж, когато предлага своите „достоинства”, в борбата за спасение. Бог е дошъл до него, като е оставил богатството си в небето, а той не може да дойде при Бога, като остави своето по-малко и временно богатство! В тази светлина, това, което „не му достига” е много повече от всичко, което има.Той не познава Божията любов.
Фил. 2:6,7. „. . . отказа се от в с и ч к о и стана слуга . . . „
Исус е въплъщение на закона на любовта. Той казва: Лука 9:23:
„Ако иска някой да Ме следва, нека се отрече от себе си . . .”
Какво би станало, ако този млад човек, за когото говорим и мислим сега, бе последвал съвета на Учителя? Какво щеше да се промени в живота му? Първо, това би променило неговия статус в обществото. Ореолът на богата, влиятелна и елитна фигура, би паднал. Но неговият потенциал пред Бога би нарастнал. Той би станал един от онези, за които е казано: „Велики пред Бога”.
Любовта не може да остане любов, ако не се отрича и не дава. Тя неминуемо ще се изроди в егоизъм и себелюбие.
„Във тебе себе си обичам аз . . . „
Шекспир, сонети.
Великата борба е един задочен спор за естеството на СЪВЪРШЕНСТВОТО. Сатана го разбира по един начин. Бог го разкрива по друг. Ставаме свидетели на един „дуел” на идеи.Тезата на Сатана е спечелила една трета от небесните ангели. Кризата е била голяма. Докладва ни се за „таен съвет” между трите лица на Божеството. Не сме присъствали. Ако бяхме там и още не знаехме за спасителния план, дали нямаше и ние да се подхлъзнем?!! . . Да благодарим, че имаме един решен спор! Един жив пример на един доказан в любовта Си Бог: Рим. 5:7,8. Но дори и така вече „решен” проблемът за съвършенството изпитва нашата готовност и желание за него. Исус и днес казва на всеки един от нас: „Ако искаш да бъдеш съвършен . . . ” научи се на себеотрицание!
Рим. 14:7,8 – „ . . никой не живее сам за себе си. . . за Господа живеем!
Както кръвните телца на един организъм имат свой живот но той се осмисля в службата им към организма. Вън от това се изражда в злокачество и болест.
Грехът е отклонение от Божия живот. Парадоксът на живота по Бога е, че той не е в себецентрирането , а в себеотричането:
„… с вяра Мойсей… се отрече…” Евреи 11:24-27.
ЖИВОТЪТ НИ ДОБИВА СТОЙНОСТ И СТАВА ВЕЛИК, когато достигнем до великото СЕБЕОТРИЧАНЕ. ВСЕКИ СЕ ОТРИЧА, ИЛИ „ ЗА” ИЛИ „ОТ” ХРИСТОС.
КОГА СЕ ОТРИЧАМЕ „от” ХРИСТОС?
Петър се отрече в нощта на предаването. А ние?
Отричаме се от Христос, когато:
Знаем правото, а не го правим или не желаем да го научим.
Правим Исус да се засрамва от постъпките ни.
Обещаваме, а не изпълняваме обещаното.
Търсим спасение с вяра без дела или в дела без вяра.
Когато правим плътта своя мишца и разчитаме на плътска сигурност.
Завиждаме, мразим или си отмъщаваме.
Претендираме за Божиите обещания, а не изпълняваме своите задължения.
Мат. 19:27. Петър декларира: Оставих всичко. Съвършен съм. Това не му попречи да се отрече три пъти. Съвършен не значи „непогрешим”, а податлив на осъвършенстване. Филип. 1:6. То значи съвършено предаден на Бога, напълно на разположение на Бога.И един добър белег за това, е че Бог ни дава изпитания и ни наказва:
Откр. 3:19 – Които любя Аз изобличавам и ги наказвам. Работи ли Бог с вас така?
ЛАОДИКИЯ И СЕБЕОТРИЦАНИЕТО
Като какъв е охарактеризиран младият човек от Мат. 19 гл? Много богат.
А как вижда Лаодикия себе си?”Богат съм, нямам нужда от нищо.
Кое пречеше на богатия младеж, богатството ли? Или привързаността към богатството? Той не може да си представи и преживее една загуба. Животът губи смисъл за него.
Кое пречи на Лаодикия? Знанията по теология ли? Университетите, книгоиздаването и здравното дело ли? Или разпечатаните свитъци на апокалиптичните пророчества?
Или привързаността към този свят! Към неговия начин на виждане, чувстване, мислене и оценяване на нещата? Казано с едно изречение: На Лаодикия пречи нейната „идея фикс”, че е богата, че има много. . . а всъщност това е заблуждение, плод на духовно болно въображение. Тя няма! . . . Отчаяно се нуждае, бедна е , сляпа е, гола е! . . .
Какво е потребно? СТ. 18 – лек за слепотата й!!!
И този лек съществува, посочен е, но той ще й струва нещо. Ако мисли, че е богата, ще трябва да си го купи.Или, ако е потребно, ще продаде своите „богатства”и ще се снабди, с онова, което Бог счита за богатство.
Богатият млад и благороден човек спря до тук.Цената му се видя много висока.
Да се разделим с него и се изправим пред себе си. Сега ултиматумът е към Лаодикия.На нея се дава шанс за какво ? . . . за нещо превъзходно, велико и славно! За СЪВЪРШЕНСТВО! Ще се възползва ли Лаодикия от своя съдбовен шанс? Или . . . ?
Исус стои пред сърдечната врата и чука. Чака и напомня: ПОМНЕТЕ ЛОТОВАТА ЖЕНА! Тя излезе от Содом, но не влезе в друг дом. Защото сърцето й не беше съвършено с Господа. То беше в Содом!
„Спасението ще ни струва всичко! ”. . . Е.Г. В.
Сега е твоят и моят шанс да решим: Много ли е това?
В милостта Си, Бог ще ни помогне, като ни отнеме някои неща, с които сами не можем доброволно да се разделим! /Видението за пътуващи към небето./
Трета тайна: СЛУЖЕНЕ
Към нея ще ни отведат изумително красивите, безкомпромисно правдивите и божествено истинните слова, записани в Евреи 5:7-9 !
Тук намираме ключа към третата тайна на СЪВЪРШЕНСТВОТО, според божествения критерий:
„ . . . ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада и като се усъвършенства, стана причинител на вечно спасение за всички. . . „
Научаваме, че сам Божият Син е трябвало да се усъвършенства чрез страдания и служене, да се квалифицира за уникалното си звание „Спасител от греха”. Страданията, сами по себе си не усъвършенстват. Много хора, подлагани на мъчения са ставали по-зли и са се отдалечавали, а не приближавали към съвършенството. Страданията могат да озлобяват, да ожесточават и да натрупват омраза.
Защо страда Христос? Защото се бунтува против окупацията на Рим ли? Или, защото е извършил престъпление и е обявен като злодей? Или, защото живее недостойно, хули Бога и Го отрича? Разбира се, че НЕ! Той се обърна безответно към обвинителите Си:
„ . . . Кой от вас ме обвинява в грях?” Йоан 8:46
Покажете ми нещо в което греша. Какъв е грехът ми? Само Той единствен можеше да зададе такъв въпрос. Тогава? Няма разумна причина и смислен повод за страданията на Христос!
Но има мистична причина и трансцендентен повод за това – божествената мярка за съвършенство.
ХРИСТОС СТРАДА, ЗАЩОТО С Л У Ж И НА БОГА! На Бога, а не на човешките амбиции, гордост и заблуждения. И това СЛУЖЕНЕ Го довежда до СЪВЪРШЕНСТВО! Квалифицира Го за титла, каквато , макар и Бог не е имал преди това : ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ,ЦАР НА ЦАРЕТЕ И СПАСИТЕЛ ОТ ГРЕХА!
Има ли това отношение и връзка с нас? Да, Исус каза на богатия момък: „Ела, и Ме последвай”. . . Аз дойдох да служа, ела и ти да участваш в служенето. И служенето ще ти донесе съвършенството, което търсиш. Иначе, няма как да го постигнеш.
Бедният „богат” младеж! Не можа да вкуси от радостта на служенето, от благословението, от широтата на Божия закон! И от любовта, която достига до съвършенството, когато служи, защото: Да живееш, значи да обичаш, а да обичаш, значи да служиш!
Бедният „хладък” лаодикиец! Той си е внушил, че е богат и че спасението му е осигурено веднъж завинаги, дори без неговото участие в служба. Той не търси съвършенство.
А думите в Мат 25:32-46 са все по повод на пренебрегнато служене. Служене, което очаква от нас, Онзи, Който дойде „да послужи . . . „
СЛУЖЕНЕТО е изява на л ю б о в т а . Само в него тя се възпроизвежда и дава плод по свой образ и подобие. Любовта без служенето е само добро желание, което никога не става дело. Пътят към ада е покрит с такива! Тя е като нарисуван огън, който не сгрява, като вяра без дела и като религия без Бог. Религия без служене е култ към себе си, идолопоклонство и благовиден егоизъм.
„ Аз Съм сред вас, като един, който с л у ж и !” Исус в Лука 22:27
„Син човешки не дойде да Му служат, но да послужи . . . ” Мат. 20:28
В Своето величие и слава, на Своя превъзвишен трон във третото небе, Бог не изглежда, като служещ някому. Там Той е Цар и Бог, на Него Му служат. Но в горницата, когато препасан с престилка, измива нозете на учениците Си, Той е в „образ на слуга”. Чрез Великата борба и спасителния план, Бог възпитава вселената и открива в Своя неизменим характер – л ю б о в т а, едно непознато дотогава качество – с л у ж е н е т о .
Без служене и съвършенството не е съвършено.
С м и р е н и е т о ухае, С е б е о т р и ц а н и е т о дава, но с л у ж е н е т о пресъздава. То предава щафетата на друг и създава още една личност по Божий образ и подобие. То завладява целокупната личност за Бога. 2 Кор. 5:20. В него е възраждащата сила и безсмъртието. Служенето т в о р и !
Светият Дух, продължител на Христовото дело е подбуждащата към дейност и служене сила:
„. . . който няма Христовия Дух, не е Негов.” Рим. 8:9
Това, което липсва на богатия младеж е с л у ж е н е . Но до него той би достигнал само чрез смирение и себеотрицание. Иначе казано, и той като всички , не би могъл да служи на двама господари, защото този на когото сега служи не го пуска. Той трябва да се освободи от него за да може да служи на Бога.
Ако искаш да бъдеш съвършен . . . този въпрос, поставен днес пред теб и мен, към какво ни води? Към изливането на „късния дъжд”, към тайната стаичка и към горницата, към тройната ангелска вест и към „великия ден Господен”. Към живата среща с живия Исус чрез тройното тайнство на СМИРЕНИЕ, СЕБЕОТРИЦАНИЕ и СЛУЖЕНЕ.
Първото е нужно за очистването ни. Второто е нужно за обличането ни в сила. Третото е необходимо за да проявим тази сила и да предадем щафетата на други около нас.
„Щафетата” е в нас! Не в католиците, не в православните, не в мормоните, йеховистите и петдесятниците, нито в коя да е от двете хиляди деноминации и християнски общества.
ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ – БОЖИЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ СВЕТА е у нас! Блажени сме, ако сами отговорим на това предизвикателство и го предадем на някой до нас. Длъжни сме да го предадем на всеки до нас. Способни сме да го направим- всеки час, с време и без време!
„Щафетата” е в нас, но имаме ли духа чрез който можем да я предадем?Нека размислим върху следното:
„Президентът Роналд Рейгън говори от овалния кабинет на Белия дом и докосва сърцето на нацията, когато цитира думите от горната стая на Исус през нощта след трагичния сблъсък на Еър Флорида в ледените води на река Потомак. Самолетът излиза от пистата на Националното летище, /което сега се нарича Роналд Рейгън Уошингтън Нешънъл/ във Вашингтон Д.С . Хеликоптери и камери витаят над студената и брулена от вятъра река, когато оцелелите от катастрофата се борят да излязат на повърхността сред леда и ледените късове.Спасително въже е спуснато към един от подаващите се над повърхността пътници, мъж без коса. Но вместо да се хване здраво за това въже, което би го отвело до безопасността, той хвърля спасителния пояс към друга бореща се жертва, която след това е изтеглена от хеликоптера на сигурно място.Въжето се връща към същия плешив мъж, който отново го подава на друг, носещ се по водата оцелял. Драмата на живота и смъртта се разиграва отново и отново. Но когато хеликоптерът се връща за последен път, за да спаси несебелюбивия непознат, него го няма – най-накрая е отнесен от студените води на смъртта.Не скривайки емоционалната си реакция към този факт, в обръщение към нацията, президентът Рейгън цитира думите на Исус: „Никой няма по-голяма любов от тази да даде живота си за приятелите си”/Евангелие от Йоан 15:13/.”
Дуайт Нелсън, „Божията мечта за нас избраните”
АКО НЯКОЙ ЗНАЕ КОЕ Е ДОБРОТО, А НЕ ГО ПРАВИ, ТОЙ ВЪРШИ ГРЯХ!
Яков 4:17
К р а й