ТРОЙНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Под това заглавие продължава излъчването на този сайт. Той възникна спонтанно по силата на насъбрани мисли и чувства, които имаха нужда от външен израз. Основната му движеща сила бе преживяването. Бях под влияние на един духовен копнеж, изблик и порив за един по-висш живот, жажда за Бога и божественото. Бях пленен от идеята за съвършенството и вечния живот. Той протичаше предимно като монолог. Новата рубрика, с която искам да продължа, излиза от границите на един монолог и цели да се превърне в диалог. По своята същност тази рубрика е предизвикателство. Всяко предизвикателство има обект и създава отношения.
Големият, неизбежният, вечният въпрос на битието е „Защо”? Прави чест на човека да задава този въпрос, макар че той не винаги помага. Но ако има отговор по причината, в него винаги се съдържа и „помощта” или поне поуката по следствието. Защо има смърт? Защо има зло? Защо рухват планове и мечти? Защо не сме доволни да живеем как да е, а търсим по-доброто? Защо печелим или губим? Защо вярваме или не? Защо обичаме или мразим?. . . И още много, много, стотици, хиляди превъплъщения на коварния въпрос: „Защо”?
А отговорът е само един: Защото има ВОЙНА! На война всичко върви не както в мирно време. А ние, цялото човечество сме във война.
„Животът на човека на земята не е ли воюване и дните му не са ли като дните на наемник”? Йов 7:1
„Затова веселете се, небеса, и вие които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.”Откр. 12:12,17.
Две много важни неща научаваме от тези думи: Че на небесата има и други обитатели освен нас земните жители и че при нас е слязъл някакъв много разярен противник:
„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.”
В тази „война”ние имаме определен статус.Не можем да избираме родителите си, времето и мястото на раждане,наследствеността и гените си, изобщо – съдбата си. Искаме или не искаме, знаем или не знаем, можем или не можем, ние сме във войната, ние воюваме!
Едничкото, което можем да изберем е:На чия страна сме? Имаме правото, свободата и задължението да изберем: На чия страна воювам?Ето един пример за упражняване това право:
„Но ако не можете да служите на ГОСПОДА , изберете си днес на кого ще служите : дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката или на боговете на аморейците в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА. ”Ис. Навин 24:15
Към този свободен, но задължителен избор, Бог насочва вниманието ни посредством една лична и актуална вест, която съдържа едно тройно предизвикателство към земните жители в последните времена на световната история. Известна е като ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ от Откровение 14:6-12.Тази вест е знамето на църквата на остатъка,тази църква, която ще трябва да устои на „портите на ада” и да победи тъмните сили на поднебесната. Нейните градивни единици са тези, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса, които проявяват „търпението на светиите”. Те са , които са „призвани, избрани и верни”, срещу които отива да воюва з м е я т /Откр. 12:17/.
Развяването на едно знаме не означава непременно принадлежност към една кауза. Но ако някой е приел една кауза, а сгъва знамето й и не застава под него, какво прави? Той напуска каузата, заявявайки, че се срамува от нея. Който не застава под с в о е т о знаме, ще застане,рано или късно под Ч у ж д о .
„И ще му се поклонят всички земни жители, всеки чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създанието на света.” Откр. 13:8
Вестта от Откровение14:6-12 е пряко предизвикателство първо към християнина и християнството от последните дни, а после и към целия свят. Тя идва в отговор на едно объркване сред човечеството и едно всеобщо отстъпление в позициите на Църквата, която носи свещеното име на Божия Помазаник и претендира да е Неговата възлюбена и вярна невеста.
Основното съдържание на това Божие предизвикателство, заложено в трите ангелски вести е както следва:
1. Първата, предизвикваща човешкото внимание и воля вест има за цел до възстанови авторитета и правата на Създателя и Твореца Бог. Тя прозвучава в едно време, когато светът вече е свикнал с хипотетичната космология на учените и еволюционната теория и ги е направил свой мироглед и верую. Това е времето от средата на 19 в. и до сега.
Небето обаче, не е съгласно с човешките наука и теории. То призовава в нарастващо „кресчендо”:
„И видях друг ангел да лети посред небето, който имаше вечното евангелие за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, език и народ. И каза със силен глас: Убойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се Този, Който е направил небето и земята и морето и водните извори.”стихове 6 и 7.
2. Второто предизвикателство насочва вниманието към Божиите критерии за чисто и нечисто, право и погрешно, добро и зло. Тази вест поставя демаркационна линия между редиците на Божиите избрани и верни и „Вавилон” символичният град на отстъплението и греха. Нейната кулминация е в призива към онези Божии чада, които все още се намират във Вавилон и за тях не е безопасно да останат там: Откр. 18:1-4.
Бог няма да приеме смесено и двузначно поклонение:
„Не се впрягайте с невярващите ; защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има тъмнината със светлината?И какво съгласие има между Христос и Велиал? )Или какво съучастие има вярващия с невярващия ? И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат народ”
Затова излезте изсред тях и се отделете” казва Господ, „ и не се допирайте до нечисто” и „Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери” казва всемогъщия Господ 2Кор. 6:14-18
Господ забави обещаното Си Второ Идване, докато се разгъне напълно „свитъка”т.е. да се изобразят напълно пророкуваните в Библията исторически фигури. Необходимо бе позициите на „Божия град” и „Вавилон”да стигнат до пълна поляризация и разграничение. От тук нататък, събитията ще бъдат бързи. Втората ангелска вест, второто Божие предизвикателство, не е само оповестяване на едно падение. Тя е същевременно и призив към Божия народ за завръщане към първоначалното благочестие , ЗОВ ЗА СВЯТОСТ!
3. Третото и последно предизвикателство е последният шанс за един, отделил се от Бога свят. Бог отправя Своето последно предупреждение или ултиматум. Царят на Вселената е дал всичко, което е можело да се даде. Проявил е благосклонност, великодушие, щедрост, благост и непознато дълготърпение.Неговата божествена толерантност е бивала криво разбирана, волята Му манипулирана и изкривявана, а Сам Той – обиждан, наскърбяван и огорчаван.Човеците са достигнали до там да мислят, че такава е природата Му, че така МОЖЕ и така ТРЯБВА. Повярвали са, че Той просто така ИСКА . . . И с това са изчерпали едничкото, поради което Той все още е това, което виждат – Неговата БЛАГОДАТ.Но те не знаят, че едничкото което радушно приемат и на което стоят е тази БЛАГОДАТ! Отишли са твърде далеч, извън нейния обсег. Те отдавна не вярват, че Бог е сътворил този свят, като го е устроил в шест дни. Отдавна не трепват в свещен трепет, когато настъпва седмия ден, денят на Неговото упокоение. Не приемат на сериозно неговият интерес грижа и претенция към начина им на живот.Не считат че Му дължат нещо от това, което им дава! Не вярват в свръхестественото зачатие, нито във възкресението на мъртвите. Не искат Неговия закон в живота си и не вярват в неизменността на този закон и неговата святост. Свикнали са с греховете си и не полагат усилия да ги премахнат.Те не Го очакват, не копнеят да се срещнат с Него и не „бързат” в ожидане на Неговия ден!Имат много време! Имат в запасите си много храна и облекло и говорът на поведението им е :
Исая 4:1.
В тази кондиция очакват мир – хилядагодишен мир на земята, когато дяволът ще бъде вързан светът ще стане красив и добър, вълкът ще пасе с агнето и малко дете ще ги води! А те ще седнат на престоли , ще царуват и ще съдят! Е да, тези неща ги има в Библията, но всичко на времето и мястото си, защото Бог вижда мира по различен начин:
„ Няма МИР за нечестивите, казва моят Бог.Исая 57:21
„. . . Господният ден ще дойде като крадец през нощта. Когато казват : Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел . . . „ 1 Сол. 5:1-3
Мир и безопасност?. . . Не мир, а Божият гняв се приготвя и иска да прелее от чашите на седемте ангели, натоварени с него. Докато Вавилон се обгражда с плътска сигурност и се опива с богохулство и дръзко нечестие, над него се произнася присъдата: Претеглен си на Божиите везни и си намерен недостатъчен.Лек си!
Последният конфликт е върху поклонението. Ваал или Йеова? Живият Бог или богът на този свят! Христос или Сатана! Йеова е готов да действа без повече милост и задръжки. Бог е любов но и правда! А правдата е плашеща, когато се отдели от милостта!
„Страшно е да падне някой в ръцете на живия Бог!” Евр. 10:31.
Кой може да предотврати този ужасен гняв? Твоят и моят избор. Избор, направен отговорно,ясно, определено, категорично. Безрезервно и безусловно, като никога! Всеотдайно и пълно, като пред Бога. Истински, като пред живота и смъртта! Божият ход е заявен предварително от Него:
„И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопа и завлече всички, - така ще бъде и пришествието на човешкия Син.Мат. 24:37-39.
Но сега ТИ И АЗ сме на ход!
Времето напредва неудържимо бързо. Все по-неотложно, настойчиво и неотразимо става Божието предизвикателство. Под кое знаме заставаш? С кой белег и знак си подпечатан? На кой Бог се кланяш? Какво и Кого очакваш? Има само две възможности:
„И в онзи ден ще кажат: Ето Този е нашият Бог! Чакахме Го и Той ще ни спаси. Това е Господ! Чакахме Го, Ще се радваме и веселим в спасението Му!”Исая 25:9 . . . или:
„Премина жетвата, свърши се лятото, а ние не се спасихме! Еремия 8:20
ДНЕС Исус стои пред сърдечната врата и все още хлопа. Това е шансът на твоето сърце, на живота ти! След Него ще дойде погубващият ангел и ще отнеме правото на живот, което не е било навременно използвано. Той няма да пита млад ли си или стар, живял ли си или не, известен и богат ли си или не. Ще иска да види само едно – знакът, дали си приел предизвикателството или не; дали си защитен от кръвта на вечния завет или не. Както някога в Египет, ще иска да види има ли кръв на твоя праг или не. В тази кръв е твоята свобода от закона и никъде другаде! Да я отхвърлиш, значи да отхвърлиш
л ю б о в т а !
Това е последното Божие предизвикателство и няма да има друго!
ОПРАВДАЙТЕ СЕ ЧРЕЗ ВЯРА И ПОТВЪРДЕТЕ ВЯРАТА СИ ЧРЕЗ ДЕЛА!
Амин! Дойди, Господи Исусе!
Следва трилогия с първа част: ТАЙНАТА И СВЕТИЛИЩЕТО
САМАРЯНИ
Самаряни, самаряни,
отхвърлени и презрени,
без родина и без цар!
Имали сте вий титани,
сам Исус ви е нахранил
и гостувал на Сихар!
Кой откри „водата жива”,
що духа пои и влива
нов живот в умиращ свят?
Кой поиска сам да пие
и живот на срам да скрие
в онзи ден на зной и жад?
Една скромна самарянка -
таз безименна гатанка,
тя откри на свойте братя
живия и вечен ЦАР!
Кой отби от път начален
и побърза с жест похвален
люти рани да превърже?
Кой намери своя „ближен”
в свят нечестен и безгрижен
и показа милост бърже?
Големият, неизбежният, вечният въпрос на битието е „Защо”? Прави чест на човека да задава този въпрос, макар че той не винаги помага. Но ако има отговор по причината, в него винаги се съдържа и „помощта” или поне поуката по следствието. Защо има смърт? Защо има зло? Защо рухват планове и мечти? Защо не сме доволни да живеем как да е, а търсим по-доброто? Защо печелим или губим? Защо вярваме или не? Защо обичаме или мразим?. . . И още много, много, стотици, хиляди превъплъщения на коварния въпрос: „Защо”?
А отговорът е само един: Защото има ВОЙНА! На война всичко върви не както в мирно време. А ние, цялото човечество сме във война.
„Животът на човека на земята не е ли воюване и дните му не са ли като дните на наемник”? Йов 7:1
„Затова веселете се, небеса, и вие които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.”Откр. 12:12,17.
Две много важни неща научаваме от тези думи: Че на небесата има и други обитатели освен нас земните жители и че при нас е слязъл някакъв много разярен противник:
„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.”
В тази „война”ние имаме определен статус.Не можем да избираме родителите си, времето и мястото на раждане,наследствеността и гените си, изобщо – съдбата си. Искаме или не искаме, знаем или не знаем, можем или не можем, ние сме във войната, ние воюваме!
Едничкото, което можем да изберем е:На чия страна сме? Имаме правото, свободата и задължението да изберем: На чия страна воювам?Ето един пример за упражняване това право:
„Но ако не можете да служите на ГОСПОДА , изберете си днес на кого ще служите : дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката или на боговете на аморейците в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА. ”Ис. Навин 24:15
Към този свободен, но задължителен избор, Бог насочва вниманието ни посредством една лична и актуална вест, която съдържа едно тройно предизвикателство към земните жители в последните времена на световната история. Известна е като ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ от Откровение 14:6-12.Тази вест е знамето на църквата на остатъка,тази църква, която ще трябва да устои на „портите на ада” и да победи тъмните сили на поднебесната. Нейните градивни единици са тези, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса, които проявяват „търпението на светиите”. Те са , които са „призвани, избрани и верни”, срещу които отива да воюва з м е я т /Откр. 12:17/.
Развяването на едно знаме не означава непременно принадлежност към една кауза. Но ако някой е приел една кауза, а сгъва знамето й и не застава под него, какво прави? Той напуска каузата, заявявайки, че се срамува от нея. Който не застава под с в о е т о знаме, ще застане,рано или късно под Ч у ж д о .
„И ще му се поклонят всички земни жители, всеки чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създанието на света.” Откр. 13:8
Вестта от Откровение14:6-12 е пряко предизвикателство първо към християнина и християнството от последните дни, а после и към целия свят. Тя идва в отговор на едно объркване сред човечеството и едно всеобщо отстъпление в позициите на Църквата, която носи свещеното име на Божия Помазаник и претендира да е Неговата възлюбена и вярна невеста.
Основното съдържание на това Божие предизвикателство, заложено в трите ангелски вести е както следва:
1. Първата, предизвикваща човешкото внимание и воля вест има за цел до възстанови авторитета и правата на Създателя и Твореца Бог. Тя прозвучава в едно време, когато светът вече е свикнал с хипотетичната космология на учените и еволюционната теория и ги е направил свой мироглед и верую. Това е времето от средата на 19 в. и до сега.
Небето обаче, не е съгласно с човешките наука и теории. То призовава в нарастващо „кресчендо”:
„И видях друг ангел да лети посред небето, който имаше вечното евангелие за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, език и народ. И каза със силен глас: Убойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се Този, Който е направил небето и земята и морето и водните извори.”стихове 6 и 7.
2. Второто предизвикателство насочва вниманието към Божиите критерии за чисто и нечисто, право и погрешно, добро и зло. Тази вест поставя демаркационна линия между редиците на Божиите избрани и верни и „Вавилон” символичният град на отстъплението и греха. Нейната кулминация е в призива към онези Божии чада, които все още се намират във Вавилон и за тях не е безопасно да останат там: Откр. 18:1-4.
Бог няма да приеме смесено и двузначно поклонение:
„Не се впрягайте с невярващите ; защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има тъмнината със светлината?И какво съгласие има между Христос и Велиал? )Или какво съучастие има вярващия с невярващия ? И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат народ”
Затова излезте изсред тях и се отделете” казва Господ, „ и не се допирайте до нечисто” и „Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери” казва всемогъщия Господ 2Кор. 6:14-18
Господ забави обещаното Си Второ Идване, докато се разгъне напълно „свитъка”т.е. да се изобразят напълно пророкуваните в Библията исторически фигури. Необходимо бе позициите на „Божия град” и „Вавилон”да стигнат до пълна поляризация и разграничение. От тук нататък, събитията ще бъдат бързи. Втората ангелска вест, второто Божие предизвикателство, не е само оповестяване на едно падение. Тя е същевременно и призив към Божия народ за завръщане към първоначалното благочестие , ЗОВ ЗА СВЯТОСТ!
3. Третото и последно предизвикателство е последният шанс за един, отделил се от Бога свят. Бог отправя Своето последно предупреждение или ултиматум. Царят на Вселената е дал всичко, което е можело да се даде. Проявил е благосклонност, великодушие, щедрост, благост и непознато дълготърпение.Неговата божествена толерантност е бивала криво разбирана, волята Му манипулирана и изкривявана, а Сам Той – обиждан, наскърбяван и огорчаван.Човеците са достигнали до там да мислят, че такава е природата Му, че така МОЖЕ и така ТРЯБВА. Повярвали са, че Той просто така ИСКА . . . И с това са изчерпали едничкото, поради което Той все още е това, което виждат – Неговата БЛАГОДАТ.Но те не знаят, че едничкото което радушно приемат и на което стоят е тази БЛАГОДАТ! Отишли са твърде далеч, извън нейния обсег. Те отдавна не вярват, че Бог е сътворил този свят, като го е устроил в шест дни. Отдавна не трепват в свещен трепет, когато настъпва седмия ден, денят на Неговото упокоение. Не приемат на сериозно неговият интерес грижа и претенция към начина им на живот.Не считат че Му дължат нещо от това, което им дава! Не вярват в свръхестественото зачатие, нито във възкресението на мъртвите. Не искат Неговия закон в живота си и не вярват в неизменността на този закон и неговата святост. Свикнали са с греховете си и не полагат усилия да ги премахнат.Те не Го очакват, не копнеят да се срещнат с Него и не „бързат” в ожидане на Неговия ден!Имат много време! Имат в запасите си много храна и облекло и говорът на поведението им е :
Исая 4:1.
В тази кондиция очакват мир – хилядагодишен мир на земята, когато дяволът ще бъде вързан светът ще стане красив и добър, вълкът ще пасе с агнето и малко дете ще ги води! А те ще седнат на престоли , ще царуват и ще съдят! Е да, тези неща ги има в Библията, но всичко на времето и мястото си, защото Бог вижда мира по различен начин:
„ Няма МИР за нечестивите, казва моят Бог.Исая 57:21
„. . . Господният ден ще дойде като крадец през нощта. Когато казват : Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел . . . „ 1 Сол. 5:1-3
Мир и безопасност?. . . Не мир, а Божият гняв се приготвя и иска да прелее от чашите на седемте ангели, натоварени с него. Докато Вавилон се обгражда с плътска сигурност и се опива с богохулство и дръзко нечестие, над него се произнася присъдата: Претеглен си на Божиите везни и си намерен недостатъчен.Лек си!
Последният конфликт е върху поклонението. Ваал или Йеова? Живият Бог или богът на този свят! Христос или Сатана! Йеова е готов да действа без повече милост и задръжки. Бог е любов но и правда! А правдата е плашеща, когато се отдели от милостта!
„Страшно е да падне някой в ръцете на живия Бог!” Евр. 10:31.
Кой може да предотврати този ужасен гняв? Твоят и моят избор. Избор, направен отговорно,ясно, определено, категорично. Безрезервно и безусловно, като никога! Всеотдайно и пълно, като пред Бога. Истински, като пред живота и смъртта! Божият ход е заявен предварително от Него:
„И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопа и завлече всички, - така ще бъде и пришествието на човешкия Син.Мат. 24:37-39.
Но сега ТИ И АЗ сме на ход!
Времето напредва неудържимо бързо. Все по-неотложно, настойчиво и неотразимо става Божието предизвикателство. Под кое знаме заставаш? С кой белег и знак си подпечатан? На кой Бог се кланяш? Какво и Кого очакваш? Има само две възможности:
„И в онзи ден ще кажат: Ето Този е нашият Бог! Чакахме Го и Той ще ни спаси. Това е Господ! Чакахме Го, Ще се радваме и веселим в спасението Му!”Исая 25:9 . . . или:
„Премина жетвата, свърши се лятото, а ние не се спасихме! Еремия 8:20
ДНЕС Исус стои пред сърдечната врата и все още хлопа. Това е шансът на твоето сърце, на живота ти! След Него ще дойде погубващият ангел и ще отнеме правото на живот, което не е било навременно използвано. Той няма да пита млад ли си или стар, живял ли си или не, известен и богат ли си или не. Ще иска да види само едно – знакът, дали си приел предизвикателството или не; дали си защитен от кръвта на вечния завет или не. Както някога в Египет, ще иска да види има ли кръв на твоя праг или не. В тази кръв е твоята свобода от закона и никъде другаде! Да я отхвърлиш, значи да отхвърлиш
л ю б о в т а !
Това е последното Божие предизвикателство и няма да има друго!
ОПРАВДАЙТЕ СЕ ЧРЕЗ ВЯРА И ПОТВЪРДЕТЕ ВЯРАТА СИ ЧРЕЗ ДЕЛА!
Амин! Дойди, Господи Исусе!
Следва трилогия с първа част: ТАЙНАТА И СВЕТИЛИЩЕТО
САМАРЯНИ
Самаряни, самаряни,
отхвърлени и презрени,
без родина и без цар!
Имали сте вий титани,
сам Исус ви е нахранил
и гостувал на Сихар!
Кой откри „водата жива”,
що духа пои и влива
нов живот в умиращ свят?
Кой поиска сам да пие
и живот на срам да скрие
в онзи ден на зной и жад?
Една скромна самарянка -
таз безименна гатанка,
тя откри на свойте братя
живия и вечен ЦАР!
Кой отби от път начален
и побърза с жест похвален
люти рани да превърже?
Кой намери своя „ближен”
в свят нечестен и безгрижен
и показа милост бърже?