Третата Ангелска Вест
Тема 2
"ТУК СА ТЕЗИ, КОИТО ПАЗЯТ БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ . . ."
Има два вида набожни хора: Едни, които се интересуват предимно какво могат да искат от Бога и други - които питат първо: Какво иска Бог от мен? Бог се интересува и от двете групи вярващи, но не по еднакъв начин. От онези, които искат само временни неща за временния си живот, Той проявява интерес по съответен начин, като създава временни връзки и отношения с тях. Към онези, които ценят вечните неща, търсят Бога и непреходните ценности на битието, Той се отнася така, че да могат да достигнат копнежа на сърцето си, да познаят Бога и да получат вечния живот. Връзката с тях е по-стойностна и има вечни измерения.Делото на Светия Дух предшества Божието откровение. Духът дава жаждата, а Бог я утолява. Предвид на тази лична човешка свобода да има свое индивидуално търсене и мечти, се оказва, че човек има такъв Бог, какъвто заслужава и желае да има. Разбира се, Бог е един и същ в Себе Си, но когато влезе в нас чрез вяра, ние Го прекрояваме по наш образ и подобие.
"Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, към непорочния, непорочен ще се явиш. Към чистия чист ще се покажеш, а към развратния, противен ще се покажеш. Защото оскърбени люде Ти ще спасиш, а очи горделиви ще смириш."Псалом 18:25-27.
В това есе ще бъде подчертано, че критерият за определяне какъв вид връзка имаме с Божеството не са нашите знания, нито нашите чувства, нито нашият сан или позиция в обществото, също така, не и нашето добротворство или щедрост, а нещо още по-показателно и съкровено - нашето отношение към Божиите заповеди.
" Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река; и правдата ти като морските вълни." Исая 48:18.
"Който казва: "Познавам Го", а заповедите Му не пази - л ъ ж е ц е и истината не е в него.
1 Йоан. 2:4
"Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди." Йоан 14:15.
КОИ СА БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ?
В желанието си да избегнат една пряка среща с Божиите заповеди, редица набожни хора, било то миряни, религиозни учители или известни теолози, обичат да се самозатрудняват с въпроса: Но кои са Божиите заповеди? В Библията има толкова много заповеди и наредби, все "Божии", а много от тях сам Бог е отменил и потвърдил, че днес те вече не са валидни. Как да ги различаваме? И да не би този израз "божии заповеди" да е условно понятие със символично значение, което дава място за една по-широка преценка и води към едно по-широко тълкуване с по-актуално значение? Без да влизаме в спор с когото и да било, ще трябва да кажем само, че Исус е отговорил конкретно и еднозначно на този въпрос с думите:
Заблуждавате се понеже не познавате Писанията . . ." Марко 12:24; Мат. 22:29.
Ако не искаме да изпаднем в положението на хората, споменати тук, ще трябва да изследваме Писанията, които имаме в лицето на нашата Библия. А ако изследваме внимателно Библията, ще видим, че тя сама се тълкува и дели Божиите заповеди на две основни групи: Условни и безусловни. Още при самото им съпоставяне по название, проличава че между тях има р а з л и к а , г о л я м а р а з л и к а ! И по-трудно е да бъдат смесени, отколкото разграничени. Ако някои хора избират да правят по-трудното, не е изключено да имат някои други интереси, освен Божиите заповеди. Но ние се интересуваме от Божиите заповеди и затова ще ги разграничим.
УСЛОВНОСТ И БЕЗУСЛОВНОСТ НА БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ
За да не подходим едностранчиво към проблема, нека още в начало отбележим, че отношенията между Бог и Неговото творение, респективно човека, са по начало у с л о в н и . Бог и което да е друго творение не са съдружници на равни начала, с равен брой акции и дялов капитал. Бог е Творец, човек е творение. Условието за равновесие в тези отношения е да се зачита статуса на всяка от страните - Бог, като Създател и Творец и в нашия случай, човек, като създание или творение. Знаем, че условието за пълна хармония и паритет между автора и Неговите творения е заложено в Неговия закон и свободната воля на всеки от нас. Божият закон урежда отношенията на двете страни. Той доставя удовлетворение и върховна наслада на любящия Създател и Баща-Бог и гарантира същото за обгриженото и обгърнато с божествена любов създание. За живото същество, облечено в образ и подобие на своя Създател няма по-голям шанс за пълноценно развитие и щастие. Без своя Бог-Създател, то пада от висотата на своя ранг и по никакъв начин не може да достигне изгубеното си щастие. Това е условието на сътворението по Божи образ и подобие.
Но условността, при която се развиват сега отношенията между Твореца-Бог и Неговото творение човекът, не е условността на сътворението, а условността на грехопадението. Още по-правилно би било да кажем, че това е условността на изкуплението, защото грехопадението слага край на отношенията между Творец и творение, а с това и на всички условия между тях.
"Заплатата на греха е смърт" Рим. 6:23
Следователно, ако, все пак, можем да продължим да говорим за условност в отношенията между Бог и човек, то е защото тези отношения са подновени чрез Божия спасителен план, изразен в БЛАГОВЕСТИЕТО. При Евангелието или Благовестието, Бог въвежда нов начин на общуване с нас, който се нарича БЛАГОДАТ. Отразява ли се това някак на "условността" в отношенията между Бог и човека? Да, защото положението на свободния пред закона и това на осъдения не е еднакво. Непадналата Вселена и падналата в грях планета нямат еднакъв статус пред закона. Непадналите светове се радват на свободата си, а осъдената планета се надява и се старае да си я възвърне. Това е възможно при определено условие - да се приеме Божият изкупителен план с всички условия, които са заложени в него.
Сега вече можем да пристъпим към разглеждане Божиите заповеди, като условни и безусловни, т.е временни и преходни и вечни, неподчинени на условия, независими от условията, а трайни и непроменими. За целта трябва да ги разглеждаме в рамката на Божия спасителен план, който се е развивал постепенно тук на земята и ще се развива още не много дълго. Божият спасителен план не е бил изявен и открит изведнъж пред Вселената. Той е съществувал като велика "тайна", грандиозно начинание от вечността, но постепенно е израствал до пълния си ръст, като е започнал с отделни Божии откровения с отделни личности, патриарсите на човешкия род. Връзката, установена с тях, "заветът", е била предавана на идващите родове и при оформяне на еврейската нация се е превърнала в национално избранничество с образно и ритуално богослужение. Това Богослужение е наречено още "сянково", защото е било образно и видимо отражение на нещо, което е надобразно и невидимо.
При тази форма на богооткриване и богослужение Бог е давал множество наредби, правила и предписания със сила на заповеди, които са изиграли спомагателна роля в отношенията с Бога, но като кофраж са отпадали, когато времето им е отминавало. Те са били условни и са действали само под определено условие. Без да се стремим към изчерпателност, нека споменем някои такива образни и временни наредби.
1. Обрязването на всяко новородено дете от мъжки пол е една такава заповед.
"И Бог каза на Авраам: Пази завета Ми, ти и потомците ти след теб през всичките им поколения. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след тебе: Всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. . . . Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения да се обрязва като стане на осем дни . . . .Моят завет в плътта ви ще бъде в е ч е н з а в е т ." Битие 17:9-13.
Да, вечен завет, но този завет е бил "вечен", доколкото е била "вечна" системата при която е бил сключен. Когато този обреден знак изиграва ролята си, при старозаветните отношения между Бог и потомците на Авраам, той отпада и бива обявен за нищожен от Божия Дух чрез апостолите. За възникването и решаването на проблема за обрязването между апостолската църква, докладва 15-та глава от Деяния на апостолите:
"А някои слязоха от Юдея и учеха братята: Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите. Същото твърдели и някои от сектата на фарисеите, които били повярвали в Христос. Бил свикан апостолски събор в Ерусалим и на него бил поставен за разрешение нововъзникналия проблем: Задължително ли е обрязването за християните? След много молитва и разисквания и взимайки под внимание делото на Св. Дух, Който вече не призовавал езичниците към спасение по старите юдейски норми, апостолите излезли с резолюция, която освобождавала християнското общество от старите юдейски практики. Виж ст. 28,29.
По-късно апостол Павел заявява определено в писмо до църквата в Рим:
"Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно на плътта, а юдеин е онзи, който е вътрешно такъв и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата." Рим. 2:28,29.
А за някои, които упорито искали да наложат обрязването и на новата християнска църква, той пише с предупредителни слова:
"Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването! Защото, ние сме обрязаните, които служим в Божия Дух и се хвалим с Христос Исус, а не се уповаваме на плътта." Фил. 3:2,3.
Това е било единственото правилно решение, предвид на факта, че същността е дошла и поглъща сянката. Заветът със Авраам прераства в заветът с Христос и продължава своето дело в Дух и Истина.. Идеята излиза от формата и се въдворява в съдържанието.
2. Кръвните жертвоприношения. Кръвните жертви съпътстват навред номадския живот на патриарсите и религиозния живот на евреите, като народ. И това е било "сянка". Спасителният план е изисквал жертва и то от най-висш порядък - саможертвата на Самия Бог в полза на провиненото човечество. Но докато се изпълни времето, когато Бог ще "прати Сина Си . . ." /Гал. 4:4/, идеята за и з к у п л е н и е т о е била подържана чрез жертването на животни. Поколение след поколение, генерация след генерация, век след век са следвали този ритъм на жертвоприношения. Него е наблюдавало и в него е участвало и детето Исус, докато само не става "Божият Агнец". Крайно драматичен е моментът, когато същността измества сянката и заема нейното място. Това става на Голгота, когато Исус издъхва. Става силен трус, завесата на храма се раздира отгоре до долу и обезсмисля свещеното разделение на храма. Дори свещенослужителят, който трябва да принесе обичайната жертва, изпуска ножа и не може да изпълни обреда. Словото Божие красноречиво докладва, че сега вече поклонникът идва при Бога с нещо по-добро от кръвта на животни - кръвта на Божия Агнец!
Кое е било условието на тези наредби или заповеди? Очевидно, да си член на Божието общество в стария завет, което сега наричаме "църква", да живееш във времената преди Христовото идване на земята и да искаш да влезеш във връзка с Божеството, т.е. да се покланяш. Но днес, когато това условие вече е невъзможно, а има друго по-добро условие при което Бог приема истинските поклонници, старата наредба остава само с документална стойност и служи за поучение.
3. Празнични дни и сянкови "съботи".
"И тъй, никой да не ви осъжда за ястие или питие или във връзка с някой празник, или новолуние или съботи, които са сянка на бъдещето, но тялото е Христово." Колос. 2:16,17.
Други условни наредби и заповеди, които са отменени а изобилствали в еврейската нация, такава каквато е била при едно теократично управление под водителството на Йеова, са някои известни празници и фестивали. Като държава, еврейският народ е могъл да съчетава и гражданските и религиозните си потребности под една власт - Божията. Сам Бог им е учредявал много от тези народни празненства, в които общия дух, общата вяра и социално общение са били повод за всенародно тържество,обща радост и братско сближение. Разпръснати в различни сезони през годината, тези празници са отговаряли както на природния ритъм, така и на дружески отношения и са сближавали млади и стари, родители и деца. Те са оцветявали преживяванията и до дълбока старост са оставяли трайни следи в душите, което също е обогатявало народностното чувство. Във много библейски пасажи са отразени такива свещени и всенародни преживявания, които обикновено са завършвали като благодарствени посещения и в Божия храм. Отвежданите в плен на Вавилон евреи оплакват незабравимите си преживявания в родината и Ерусалим. Псалом 137./136/.
Но във Вавилон не е могло да бъде така и след падането на еврейската държава не е могло да бъде така. Бог не го е и искал, защото е знаел че то върви с времето си.Тези "заповеди" са били прекратени заедно с условията, които са ги правили необходими и възможни. Като анахронизъм по времето на апостолите, някои измъчвани от носталгия по отминалите времена се опитвали да правят изискуеми тези наредби и под римския протекторат и при разпаднатата юдейска държава. Те осъждали всеки който не мисли и не чувства като тях. Затова Павел пише на колосяните: "Никой да не ви осъжда . . " Сега сме в същността на Христовото служене, и Христовото тяло, а тези неща са "сянка". Една сянка може да се доближава до обекта, който я хвърля, и да се слее с него, след което престава да съществува. Някои по-главни празници и сянкови "съботи" които са били погълнати от явяването на Христос и новозаветната църква са както слдва:
1. ПАСХА – Възпоменателен празник за изхода от Египет.
2. ПЕТДЕСЯТНИЦА - НАЧАЛОТО НА ЖЕТВАТА
3. ШАТРИ
4. ОМИЛОСТИВЕНИЕ
5.ДРУГИ ПРАЗНИЦИ /СЪБОТИ/ като "Пурим", годишни отпуски и събирания по разни поводи, новолуния и др.
Нито един от тези специфично юдейски празници не надхвърля времето и пределите на юдейската държава, разбираемо защо - защото не са морални и вечни принципи, а наредби, подчинени на условието "юдейска държава".
4. Здравни и хигиенни разпоредби. И тези правила са имали сила на заповеди. Но и тяхната сила е била подчинена на същото условие - юдейската държава и юдейското общество. Тъй като не е имало здравни министерства, както днес и специализирани здравни служби, въпросите на здравеопазването и лечението са се решавали по тези разпоредби. Тук свещеникът е бил оторизирано лице, което установявало състоянието на пациентите, особено при заразни болести като проказа, кел и др.Бог е давал чрез Мойсей практични хигиенни и естетични съвети, като този във Второз 23:13. за носене лопатка между личните вещи. Разбира се, днес няма нужда от тази наредба. Но това не значи,, че ние днес нямаме нужда от здравни съвети и наредби. Тъй като тялото ни и днес си остава "храм на Св. Дух", Бог и днес се е погрижил да имаме навременна светлина относно здравословния начин на живот и хранене, тъй като много основни принципи са общи. Все пак буквалното им и педантично копиране не са уместни, като напр. случаят с лопатката.
5. Съдебно процедурни въпроси из гражданския живот. В старозаветното юдейско общество, Бог беше дал един вид "Процесуален Кодекс", по който да се уреждат делови, имотни, криминални и инцидентни казуси. И това са били наредби със силата на закони, но приложими, валидни само в еврейското общество. В подкрепа на правосъдието при възникващи спорове и вражди между отделни личности са били създадени така наречените "прибежищни градове". Те давали подслон и закрила на обвинено и преследвано лице, докато съдът се събере и разгледа случаят му по официално съдебен ред. И този вид закони, макар и по Божия наредба, са били в сила докато е съществувала еврейската теократична държава . Типична такава наредба е била заповедта при случай на смърт на главата на едно семейство, неговото място да заеме братът на покойния и да възстанови името и потомството му в Израил. Това днес не се прави и няма защо да се прави. Днес в международното право и гражданските закони е залегнала християнската правна система, утвърдена през вековете, но съдебните дела се водят като граждански и по гражданското право. Еврейска държава съществува вече след много векове на бездържавие, но тя не е теократична, а се управлява по гражданските закони като всяка друга държава.
Изобщо, всички тези закони или заповеди с условно значение се явяват като една специфично юдейска система, създадена за един особен избран народ с месианска мисия. Тези условни заповеди и наредби и предвидените за нарушението им санкции са били съсредоточени в една "книга на закона", която е била държана отвън до ковчега на завета, готова винаги да бъде използвана, когато стане нужда. Нея има предвид апостол Павел, когато употребява израза: "враждебния нам списък /закон/ с постановленията, защото е съдържала санкции, забрани и наказания за провинения.
На тази к н и г а трябва да обърнем особено внимание и ние, защото тя е стояла близо до ковчега със з а п о в е д и т е , но не е била вътре в ковчега. Следните стихове дават документално свидетелство, как е възникнала тази "книга на закона":
Втор. 17:18 направи си в една книга препис от това...
Втор. 28:58-61; 29:20-27; 30:10; 31:24,26
Новият завет променя отношението между грешника и Бога. Той амнистира грешника, като условното в Божия закон отпада, а трайното и вечното в него не само остава, но се внася на още по свято място - вътре в сърцето. Там то просветлява и очиства съвестта за послушание, не вече под страх от наказание, а под въздействието на най-възвишения принцип и най-благородния подтик - ЛЮБОВТА.
"Той изличи написаното в постановленията на закона, което беше против нас и го отстрани от нас, като го прикова на кръста. Колос. 2:14.
"Радвам се да върша волята ти, Боже мой,
и Твоят закон е вътре в сърцето ми." Псалом 40:8
"Не съм дошъл да разруша, а да изпълня" . . .Мат. 5:17.
КЪМ СЪЩНОСТТА НА БОЖИЯ ЗАКОН
Божиите заповеди и Светилището. След всичко казано до тук, с право можем да си зададем въпроса: Еврейското Богослужение не е ли невежествено, щом е пълно с условни наредби и условна религия? Наистина, Христос внася нова парадигма в отношенията ни към Бога и Неговите заповеди, но еврейският народ само един макет и модел на несъвършена религия ли е бил? С това ли се изчерпва ролята на избрания Израел, който даде на света монотеизма, патриарсите и пророците, свещените Писания и Месия? Не прозира ли от древната с к и н и я вечния блясък на Вечното Благовестие?
Ако има нещо такова, то трябва да се търси не другаде, а в СВЕТИЛИЩЕТО, свещената институция, която сам Бог установява за общение с народа Си:
И да Ми направят СВЕТИЛИЩЕ за да обитавам сред тях.". . .Изх.25:8
Нека се приближим към този походен храм, установен в центъра на израилевия стан. Нека влезем през единствения главен вход. Какво виждаме? Нещо като двор.Терен под открито небе чисто подържан, олтар за принасяне на жертви, умивалник с достатъчно количество вода . . .Тук няма нищо, което да не е част от старозаветната сянкова и ритуална система. Оглеждаме се за нещо повече. Пред нас стои неголям покрит шатър. Входът му е закрит със завеса. Отместваме завесата и пред погледа ни се открива уютно помeщение с много приятно декорирани стени от разноцветни тъкани и платове. На погледа ни веднага се налага странната мебелировка: Маса с 12 хляба на нея, Светилник със седем светила и олтар за кадене с тамян който има забележителни рогове на него. Един по изпитателен поглед ни разкрива, че зад олтара има друга завеса, която води към друго помещение - Светая Светих. Предметите, които току що видяхме са свещени предмети на същата сянкова символична система. Тук няма нищо, което да е вън или отвъд старозаветните религиозни наредби.
В търсене на нещо повече от условните преходни форми на богослужение, принудени сме да повдигнем и втората завеса. Пред нас се открива най-святото и съкровено място в цялото светилище - Светая Светих, или Пресвятото Място. Тук ставаме свидетели на нещо, което до сега не сме видели. В сакрална тишина и пределна чистота на жадния взор се налага най-значимата и свещена вещ в цялото Светилище-Ковчегът на Завета с десетте Божии заповеди. Това скъпоценно съоръжение, на вид като някакъв правоъгълен сейф с височина 122 см и квадратна основа с размери 76 см. има вид на завършено произведение на изкуството. Отгоре е покрито със златен капак от двете страни на който има два ангела от чисто злато, с повдигнати криле и гледащи надолу. Това изображение символизира вниманието и интереса на небето към съдържанието в ковчега - Божият Закон на десетте заповеди. Да, 10-те заповеди, издълбани на камък, за които не споменахме при изброяване условните, преходни заповеди. Вътре в к о в ч е г а има още два предмета: една стомна с манна и един жезъл, на който е написано едно от имената на дванадесетте израилеви племена.
Понеже само в тези каменни плочи с издълбаните в тях 10 заповеди, може да се намери това, което търсим - Божието лично присъствие, изразено в неусловни и непроменими норми, за всички времена и не тясно национални, а общочовешки отношения, нека видим това в самото присъствие на тези три предмета. Втор. 10:1-5
1. Стомната с манната е един увековечен експонат, който свидетелства, че Бог е водил един народ през пустинята и го е хранил 40 години с небесен хляб.
2. Жезълът на Аарон е един документ за избраничество, чрез чудото, което направи Бог този жезъл да процъфти за една нощ, Той им говореше: Бог царува и управлява сред вашия стан и днес
3. А десетте заповеди, на камъка говореха, че Той остава непроменим, Вечният "Аз Съм", който не е Бог само на един, а на в с и ч к и н а р о д и .
БОГ Е СЪЩИЯТ ВЧЕРА, ДНЕС И ЗАВИНАГИ!
СРЕЩА СЪС ЗАКОНОДАТЕЛЯ В ПРЕСВЯТОТО МЯСТО
Ако живеехме в онези отдалечени времена, никога не бихме имали достъп до свещения център на израилевата светиня, но откакто завесата на храма се раздра при смъртта на Христос, тайните на Светилището станаха открити и достъпни за целия свят
Време е да освободим вниманието си от всичко видяно до тук и да го насочим към същността - свещения текст върху "плочите на завета".Посланието, записано върху скрижали, въвежда директно в присъствието на живия Бог:
Аз Съм Йеова, твоят Бог, Който те изведох из египетската земя, из дома на робството . . . "
Въпреки, че това обръщение визира на първо място народа, който беше избран да Го представлява в света, скоро става ясно, че този Бог не е само тясно юдейски, но всесветски, общочовешки, защото е сътворил света и човечеството и защото се интересува от всички човеци.
САМО евреите ли имат родители?
САМО евреите ли трябва да не лъжат, да не крадат, да не прелюбодействат?
САМО евреите ли могат да бъдат честни или безчестни.
САМО евреите ли имат нужда от вяра в един истински Бог?
САМО евреите ли имат нужда от красота, чистота, щастие, мир и добри отношения?
САМО за евреите ли е истинската любов, която сближава, облагородява и обединява човешкия род?
САМО евреите ли имат нужда от Небесен Баща, ако земните им родители ги оставят? Псалом 27:10. А дори и да ги подържат!
АЗ СЪМ ЙЕОВА, ТВОЯТ БОГ . . . САМО за евреите ли е тази привилегия? НЕ! Бог сам е отговорил отрицателно с думите:
"Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи." Ис:56:7; Мат. 21:13.
Не бяха ли евреите избрани тъкмо за това - да запознаят езичниците с истинския Бог?
ВИНАГИ и навсякъде, Йеова има предвид и другите народи, когато, прави нещо със Своя народ: Исая 56:3-7; Деяния 10:34,35.
Даже пред самия провал на Израел в общочовешката му мисия, Христос видя една приливна вълна от чужденци да заема местата, овакантени от собствения Му народ:
"Ще дойдат от изток и запад . . . . "Мат. 8:11,12.
КОЕ подържа или разтрогва отношенията между светия Бог и човека? Послушанието или непослушанието към Божиите заповеди:Ис. 59:1,2.Човек се променя, а не Бог.
Тази вечна истина е блестящо потвърдена още при самото даване на Божия Закон. Получил заповедите пряко от Божията ръка, написани лично с Божия пръст, Мойсей слиза с плочите от планината Синай и какво заварва долу в стана? Държавен преврат! Всеобщо отстъпление. Идолопоклонска оргия пред едно златно теле. Обзет от възмущение и свещен гняв, той разбива каменните плочи в скалата. Няма на кого да ги даде! Пред него пирува и празнува един чужд, езически народ пред едно чуждо езическо божество. Какво прави Бог? Неговият народ се е променил. Променил е бога и поклонението си. Но Бог не се променя. Той няма друг закон, по добър и подходящ от този! "Издялай си ... други плочи и Аз ще напиша същия закон, Моя закон ... закона за Моя народ и за всички народи! Да за всички народи и за всички времена. И за нас!
И днес Бог няма друг закон с който да ни посочи кое е грях и кое е правда. Ако не харесваме Неговия закон, да не би да е защото не искаме да виждаме разликата?
Не, приятели! Това не са условни и временни отношения! Това не са условни и преходни заповеди. Според тези заповеди Бог все още определя и ще определя, кое е право и кое е грях. По тях ще се вижда кои имат жива вяра и на кои вярата е мъртва. Те ще разграничават кои могат да бъдат допуснати в царството Му, където "няма да влезе нищо нечисто" и кои ще останат вън. Може да ви се виждат "малки" за да зависи спасението ви от тях, но "малки" неща ще покажат кой е достоен да бъде поставен над по-големи:
"Добре, добри и верни служителю, понеже си бил верен в малкото, ще те поставя над много" Мат. 25:21,23.
Пазенето на Божиите заповеди по буква и форма, няма да спаси никого, но когато е с вяра и любов, то ще го квалифицира за по-голямо доверие и по-голяма отговорност. Христос няма да каже на никого: Спасен си, защото си опазил Божиите заповеди, но мнозина ще чуят думите: "Махнете се от Мен, вие, които вършите беззаконие.Мат. 7:23
А тези /десетте заповеди/са заповедите, които показват греха и беззаконието.
"Всеки, който върши грях, върши беззаконие, защото грехът е беззаконие." 1 Йоан 3:4.
Тези заповеди посочи Христос пред онзи благороден младеж, който питаше за вечен живот. Мат. 19:16-19. И защо, тогава, "едно" не му достигало? Ами, може да е имал и някой друг "бог" в живота си? А без първата заповед, другите са неизпълними.
Десетте Божии заповеди не се изключват от завета на спасение по благодат и затова, защото последните заветни думи на Христос към Неговите ученици са:
"Идете прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят в с и ч к о що съм ви заповядал."
Кога Христос е заповядал да нарушаваме някоя от десетте Божи заповеди?
Кога ни е освободил от някоя от тях? Къде намираме най-вярната характеристика на народа на Тройната ангелска вест? Кой е белегът на църквата, която развива антивавилонска квалификация? Кои са Божиите вестители, които изпълняват Неговата поръчка?
"Тук са тези, които пазят Божиите заповеди!" Откр. 14:12.
НЕПРОМЕНИМОСТТА НА БОЖИЯ ЗАКОН
Божият закон е непроменим, защото Бог е непроменим. Той отразява Неговия характер, Неговата мъдрост и Неговата воля. В най-синтезиран вид, отразява Неговата ЛЮБОВ. Любовта не е произволно, безотговорно чувство. Божията любов е вечен,съзидателен, сплотяващ, защитаващ и спасяващ принцип. И макар че текстуалната формулировка на този принцип е пригодена за конкретните човешки отношения, и звучи с човешки език, той отразява най-доброто, което можем да искаме в състоянието в което се намираме. Докато се раждаме, живеем и умираме като мъже и жени; докато живеем в тази плът и общуваме в социални отношения; докато има ден и нощ, седмици, месеци и години, лични, семейни, социални и международни отношения; докато стареем, борим се с греха, умираме и се надяваме за един по-добър свят, това е законът, който показва кое е добро и зло, криво или право. Това е к о н с т и т у ц и я т а на Божието царство тук на земята. Този е критерият по който трябва да се оценяват и съобразяват всички закони. Тази е Божията мярка, която показва греха във фактически измерения. Когато един ден, ВЕЛИКАТА БОРБА приключи и вече не съществува грях, тогава и Божият закон ще влезе в своята истинска форма. Той няма вече да се редактира като забрани, показващи греха, а ще бъде "закон на свободата" , който извира от сърцето и действа като подтик на сърцето. Но ако желаем да бъдем честни, трябва да признаем, че още не сме готови за това.
МОЖЕ ЛИ БОЖИЯТ ЗАКОН ДА БЪДЕ ОСЪВЪРШЕНСТВАН?
Както не може да се позлати златото, така и съвършеното не може да се усъвършенства. Такъв опит би бил някаква фалшификация, някаква измама. Но тъй като измамите и самоизмамите са типично човешка черта, случва се, че здравомислящи и влиятелни иначе хора се одързостяват да мислят, че могат да предложат нещо по-добро от Божия закон, такъв какъвто ни е познат в Синайския Кодекс. От уважение и респект към истината, да ги последваме в тяхната самоуверена и дръзка претенция и да видим до къде ще ни доведе този нов експеримент.
Опит 1, върху първата Божия заповед.
За да подобрим първата Божия заповед, трябва първо да я отречем, да приемем,че не е вярно това, което е писано в нея. Това означава, че не е Йеова, Този Който говори, а някой друг. В такъв случай, Той не е истински Бог, защото л ъ ж е . Или трябва да има някой по-истински, или въобще да няма Бог. При допускане последното, истината трябва да е в безбожието и атеизма, религията да е заблуда и "опиум за народа". В такъв случай евреите не трябва да са изведени от Египет, а да са още там. Или, ако са били изведени, к о й ги е извел? И как го е направил при онази силна египетска държава, че чак издавил армиите на фараона? Те сигурно не са били чак такива приятели с евреите, че да им помагат и не са яздили плътно зад тях, с намерение да ги "изпратят" и се простят трогателно с тях! Очевидно, някой е помогнал на бягащите роби. Който и да е той, защо е допуснал друг да му вземе славата и да се представя от негово име? А тъкмо този факт въвежда не само един народ, а цял свят в м о н о т е и з ъ м . Този "н я к о й " е създал нещо повече от себе си, създал е божество, което е токова висше, че надминава всичко познато и не позволява повече усъвършенстване или дублиране.А е останал скрит и в неизвестност! Как му е дошла идеята за такъв върховен "Бог на боговете", непознат дотогава сред езичниците?
И как е могъл да го направи да воюва за една попаднала в робство нация, да я храни 40 години с хляб от небето, да я облича и опази сред безброй неприятели и опасности? Как я е направил над два милиона и я е населил в земята на исполини като ги изгонил от собствените им предели? И не само това, но как после е създал култура и история от този народ-чудо, така че да даде на света най-великата книга - Библията, най-силната религия - християнството и най-възвишената и обаятелна личност -богочовекът Исус Христос?.
ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, за да се повярва всичко това е нужна много повече вяра или по-точно неверие, отколкото да се приеме така както пише:
"Аз Съм Йеова, твоят Бог, да нямаш други богове освен Мене!..."
АКО все пак, някой е успял да подобри първата Божия заповед, нека я представи за общо ползване. Аз лично, не можах да намеря подобрение на тази импозантна, въведителна Божия заповед и си оставам с нея като незаменим глас Божий.
Опит 2, върху втората Божия заповед.
Втората Божия заповед от "плочите на завета" гласи:
"Не си прави кумир . . ." Изх. 20:4-6. Тя изисква поклонение в дух и истина за разлика от много други разпространени форми на фетишизъм, символизъм, образности и обожествяване на природни сили, животни или дори хора, като се прибягва до изображения и произведения на изкуството. Първо нека си помислим печели или губи една идея за "бог" и поклонение пред божество, когато се превърне в изображение - икона, скулптура и всеки друг образ или символ? Вие много ли обогатявате вашите мили близки, ако вместо лично посещение им изпратите една снимка, бележка или автограф? Е, и това е нещо, ако няма друго, но много напомня за онези мили хора, които ни гледат от възпоменателните хартии, но никога не могат да дойдат лично при нас, да се видим и да си поприказваме. Такъв "бог" ли искаме - издялан, или избродиран, ням, глух и неподвижен - с една дума - мъртъв бог? И докато една фотография, скулптура, образ на човек могат да бъдат все пак автентични и правдоподобни, едно изображение на божество е фантастично, плагиаторско творчество, копирано от някъде, наподобяващо нещо, а всъщност несъществуващо. То е изкуствено божество и ни предлага някакъв заместител на истинската ни потребност от жив и истински Бог. Вижте какво пише пророк Исая за такива измайсторени божества: Исая 44:9-18.
С право трябва да се запитаме: Кое е повече - оригиналът или неговото отражение в материален образ? Да, дори да можехте да отразите оригинала с най-изкусни средства и материали, отражението само ще понижава представата за оригинала. Бог казва, че такива подходи предизвикват в Него ревност, защото заменят личностното отношение с предметно. Когато се открива на Своя народ, Бог не им се открива в конкретен образ /Втор. 4:12/. Привилегията да видим, да гледаме този славен образ, Той е запазил за деня, когато, ако сме живели кат победители, ще бъдем в присъствието Му и ще гледаме лицето Му. Бог не иска да Го гледаме в ръкотворен образ. Това правят фалшивите божества и наподобяващите ги горделиви властелини, които очакват обожание. Римският диктатор Калигула, напр. нареждал да монтират на изящни мраморни статуи глава с неговия образ и да го почитат като бог. Бог не иска такова поклонение. Той не подчертава, а скрива славата и величието Си зад една мъдра, правдива и незаменима заповед:
"Не си прави образи и подобия... и да не им се кланяш".
МОЖЕМ ли да прибавим нещо към това, без да развалим Божията заповед?
Опит 3 с третата Божия заповед.
Аха! Ето едно място, където Божият закон от Синай, записан на две каменни плочи, може да бъде критикуван! Та тази заповед няма никаква практична стойност! Тя е само едно гордо, автократично изискване, което би обеднило нашият цветист български език и би ни лишило от колорита на словото. Та нали "Бог е българин!" Поне когато ни върви в нещо, така казваме... А когато не ни върви, /което не се случва много рядко/, тогава Той се е отрекъл от българското си поданство и проблемът е Негов. Но това не е причина да Го изхвърлим от речника си . Та нали най-цветистите ни вицове, поговорки и сентенции са свързани с Него! Нали с Неговото име благославяме и кълнем ближния!. . .Спомнете си как Бай Ганю хем се кръсти, хем лукаво се подсмихва.
"Не взимай божието име напразно!" . . .Изх. 20:7
Ах тази празнота! Тази празнота в мислите ни, в идеите ни, в думите ни, в отношенията и действията ни ... Ах тази празнота в мечтите ни! Ах тази предпотопна празнота в душите ни, в обществото ни, в живота ни, в отстъплението ни от живия Бог!
"И видя Господ, че се умножава нечестието на човечеството по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха , беше само зло, всеки ден."Бит.6:5.
ТРЕТАТА Божия заповед поставя въпроса за почтителността. А почтителността поставя въпроса за нашата ценностна система. Хора без почтителност съм срещал, но човек без ценностна система няма, защото и самият му егоизъм е вид ценностна система. Ценностна система имаш и ти читателю,, или си принуден да имаш при многото случаи на избор, които животът ти предлага. Ще избереш ли отношения и живот, в които отсъства почтителността? Това би те изолирало много в живота, да не кажа, че някъде би ти струвало дори и живота. Не го считай силно казано, защото почтителност и уважение изискват владетели и управители, началници и работодатели, учители и педагози, родители, мили близки и приятели. Признание, внимание, зачитане изисква всяка нормална майка и ако я имаш все още, навярно и оказваш някаква почит... поне на осми март!
Незачитане, пренебрежение, подценяване и подигравки никой не обича, дори лошите хора, които не зачитат другите. Спомни си какво стана неотдавна във Франция с екип на една редакция на сатиричен вестник! /Шарли Ебдо, 12 убити при терористична атака, заради обида и засегнати чувства./ Ответната реакция на почувствалите се засегнати отне живота на 12 души в разцвета на творческите им сили.
Да, светът, добър или лош, признава, отдава и изисква почит и уважение.
А Бог? Дали трябва да очаква нещо от нас? При раждането на очаквано дете, ние се радваме на новия живот, който обогатява дома и средата ни, но откъде идва силата на живота? При последно изпращане на скъп покойник, ние се прекланяме с безмерно благоговение и почит пред тленните му останки. Но пред кого трябва да се преклони и да благодари самия той? Защото човек нищо не донася на света с раждането си, а събира и усвоява цял живот. С какво може и трябва да се похвали човек? Ерем. 9:23,24.
Да, ценностна система трябва да има! Почит и уважение трябва да има!... Но къде почитта, уважението, признанието, благодарността и хвалението трябва да преминат в п о к л о н е н и е ? Вече два пъти чухме: При живия Бог, а не при идолите. И сега за трети път чуваме това - в отношението ни към святото Му име.
Не изговаряй напразно Божието име! Не Го петни в лекомислени словоизлияния! Не се шегувай, не клевети, не злослови и не се кълни в това име, защото струваш грях и не ще останеш ненаказан. Ако ти не почиташ Божието име, загубата остава само твоя. Безчислени небесни същества Го почитат, благодарят Му и Го хвалят, а ти оставаш вън от всемирната ценностна система.
Откр. 5:11-14; 4:8-11.
МОЖЕМ ЛИ да променим тази Божия заповед? Можем ли да я подобрим и допълним някак? Ако искаме да го направим, трябва да представим нещо по-голямо, по-велико и по-достойно за почит. Дали ще можем да представим такова нещо, предизвикващо и заслужаващо по-голям респект, не зная, но че можем да представим нещо позорящо Бога и унизяващо Неговото име, в това съм сигурен. И няма да бъдем първите, защото вече е правено: Езекил 36:20-22.
Да, Божието име се хули в нашия свят поради нас /Рим. 2:24/. които се наричаме Божии представители и свидетели сред народите. Затова и в Своята молитва-образец, сам Господ ни връща към вечната и насъщна молитва: "Отче наш... да се свети името Ти" Можем да отвърнем само с "Амин" и да търсим "онова освещение", без което никой няма да види Бога."Евр.12:14.
Опит 4 с четвъртата Божия заповед.
Стигнахме до четвъртата Божия заповед. Дали пък тя не съдържа някакви улики, че Божият закон от Синай, известен като "10-те Божии заповеди" е изживял времето си, станал е вече неактуален и не ни обвързва със спазване. Тази заповед касае времето, една седма част от времето ни, като твърди, че то е по.различно от останалите 6/7 части време. Опитваме се да си изясним откъде произлиза седмицата. Това природен закон ли е ? Граждански закон ли е ? Или някакво стечение на обстоятелствата, народен обичай и традиция? Де да беше! Щяхме лесно да го обявим за човешко дело или природен факт и да не му придаваме морално обвързващо значение. Нали има дни, месеци и години, защо да няма и седмици? Но оказва се, че не е така просто. Всъщност, правилният въпрос е не защо да няма седмица и седмици, а ЗАЩО ДА ГИ ИМА? Защо да има седмица, като нищо в природата не изисква това. Денонощието ДА, то се получава от околоосното въртене на земята. Годината, ДА, тя се получава от обиколката на земята около слънцето. И месецът може да се разглежда като сезонен ритъм, като съответствие на фазите на луната и като една дванадесета част от годината.
Но седмицата от какво се получава? На какво отговаря? Какво налага или изисква да има седмица? Може би някой голям законодател или владетел е положил основите на тази общочовешка практика? Сега насочваме поглед към общочовешката история. Взираме се в близкото и далечно минало, Кой би могъл? Цялата нова ера приема седмицата от предците и се води по нея. Може би в древността, преди новата ера, но КОЙ? Солон? Аристотел? Платон? Давид и Соломон, или още по-далечния назад в историята велик законодател - Хамурапи? Никой от тях не е автор на седмицата, иначе щеше да бъде записано. Тогава КОЙ? Защо има седмица?Напразно бихме ровили историята. Тя няма да ни посочи автора на седмичния цикъл
Но има ЕДНА СТАРА КНИГА, която отговаря точно и изчерпателно на възникналия въпрос. Това е Библията и по-точно 4-та Божия заповед, упомената в Библията: "Помни Съботния ден за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа . . . защото в шест дни направи Господ небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети." Изх. 20:8-11.
Тук стоим пред едно законодателство от висш тип. Съботата е част от творчеството на един свят, на една планета и на една цивилизация - човешката раса. И Законодател има - Той е самият Творец и Създател - Бог. До тук всичко е в изключителна полза на Божията заповед за отделяне и освещаване на седмия ден от седмицата - с ъ б о т а . Може би в съзнанието ни се прокрадва мисълта, че това ако и да е библейски вярно, практически не е актуално и не е за 21 век? Логично е да ни дойде такава мисъл и пак логично е да я съпоставим с действителността: Интересува ли се някой от спазване четвъртата Божия заповед днес? Не я ли е изхвърлил деловия ритъм на обществения живот като архаична отживялост на миналото? Застъпва ли се някой за почивния ден на седмицата от религиозна гледна точка? Да, и то не спорадично и частично, а от най-висшата инстанция на християнските общества днес. Не е случаен или еднократен призивът на главата на римокатолическата църква - негово светейшество папата да се възстановят правата на Божията заповед и седмичният почивен ден да бъде отново възстановен и наложен със закон. Само че, Божията заповед от Библията малко се е променила като е влязла в католическия катехизис. Там тя е станала н е д е л я , т.е. първият ден от седмицата. И странно защо, дали защото Бог вече е приел еволюционната теория и се е отказал от претенциите си за творчество на света, или пък защото тази промяна е предсказана в пророчествата на Библията и трябва да се изпълни, но фактът си е факт: в САЩ отдавна съществуват така наречените "Сини закони", според които в най-скоро време в САЩ а от там и в целия свят, н е д е л я , първият ден от седмицата трябва да се зачита като седми и да се налага като всеобщ държавен закон със силата и авторитета на Божията заповед от Библията.
Какво трябва да мислим в лицето на тези най-съвременни факти? Това, че четвъртата Божия заповед не е нито архаична отживелица, нито забравено учение на миналото. Тя и днес е жива, но променена, манипулирана, изкривена! Откажете се от мисълта да променяте или усъвършенствате Божията заповед.! Ще сгрешите много! Някой вече е направил това, но той е наречен "човекът на греха" и синът на погибелта. Не приемайте този грях на себе си и не се нареждайте под неговото знаме. Застанете под Божието намерение и Божията заповед, която гласи: Помни съботния ден, да го осветиш" Изх. 20:8.
Драги читателю и братко или сестро, в тази заповед е Божието упокоение за теб, Божието благословение, мир и почивка. В него е твоята радост в настоящия тревожен свят. И в него е сладостната предвкуса за още по-голямата радост на бъдещия свят. Исая 58:13,14. Исая 66:22,23.
Тази заповед е толкова важна, че изпълва цялата трета ангелска вест и бележи прелюдията към нея с думите на ангела:
"Тук са тези, които пазят Божиите заповед . . ."
Опит 5 с петата Божия заповед
До тук хвърлихме поглед върху първите четири заповеди, които касаят отношенията Бог-човек, или както се казва "вертикалното" отношение. Следващите шест заповеди са в хоризонтална посока и касаят отношенията между човек и ближния му съчовек. Петата от 10-те Божии заповеди гласи:
"Почитай баща си и майка си за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог ти дава." Изх. 20:12
Едно забележително благословение следва условието на тази заповед - дълголетие, утвърждаване в живота и преуспяване. Пак следва да си зададем въпроса: Важна ли е тази заповед? Навременна и актуална ли е? Или времето вече я е изхвърлило зад борда , както някои други заповеди и наредби? В нашето постмодерно общество не можем ли да минем и без родителска заповед? Правени са такива опити, но естествено не са довели до добри резултати за човечеството като цяло. Едно цивилизовано общество има ценности и между тях уважението, почитта и любовта към родителите е една от най-големите. Човек може да има само една родна майка и един биологичен баща. Възможно е дори, този баща да не е добър и етичен, но заповедта не е бащинска , а синовна. Старият човек е минал живота си и може вече да не може да поправи грешките си, но синът или дъщерята могат да направят още много в живота. И едно много важно нещо сред тях е да спазят Божията заповед и отдадат дължимата почит на родителите си, за да могат да очакват и Божието благословение.
Последен опит - шеста до девета Божии заповеди.
Следващите четири заповеди са толкова познати, толкова човешки, толкова практични и древни, че са залегнали във всяко законодателство, всяка съдебна система, на всяко време, независимо дали се отнася за демократична или тиранична, религиозна или атеистична система. Всеки наказателен кодекс съдържа санкции против лъжа, кражба, изневери, блудства и насилия. Макар, че обществото днес до крайност е размило границите на тези престъпления и ги върши безогледно, все пак, закони има и те се прилагат, на общо основание, ако някоя "по-силна" причина не ги отменя. И да бихме искали, не можем да премахнем основните закони на обществения ред и етика. Обществото ще ги иска и ще ги брани, въпреки, че ги нарушава, защото те пазят и неговите лични интереси.
А що се касае до подобряването на тези закони, това е още по-непостижимо. При Бога заповедите са духовни и проникват по-дълбоко от външната форма, достигайки чак до скритите подбуди на сърцето. По наш човешки начин, не само че не можем да ги усъвършенстваме, но не можем дори да достигнем до висотата и пълнотата на изискването им. Разбрал тази истина от личен опит, Давид възкликва:
"На всяко съвършенство видях предел, но Твоята заповед е твърде широка! . . ."
Псалом 119:98.
А хиляда години по-късно един истински апостол признава:
"И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, присъства и злото. . Окаян аз човек, кой ще ме избави от тлението в мен?"Рим. 7:21,24.
Читателю, не е ли време и ние с теб да се откажем да допълваме и подобряваме Божия закон, а по-скоро да го приемем и признаем, въпреки, че ни изобличава и осъжда? Ако това божествено огледало ни показва не много атрактивен образ, нека не му се сърдим, нека не го чупим или изменяме, а да започнем да променяме себе си. Да позволим на Божия закон да се въдворява в сърцата ни и да възстановява Божия образ в нас. Само така ще можем да си възвърнем изгубеното достоинство. Само така ще можем да бъдем от "тези, които пазят Божиите заповеди."
Последен опит - десетата Божия заповед.
Не мога да поставя тази Божия заповед наравно с предходните четири, защото тя не е в сила при човешките съдебни системи и съдопроизводства. Не съм чул някой да е осъден и лежал в затвора, само защото си е позволил да пожелава и прегръща в сърцето си нещо, което не му принадлежи. А всъщност, тази вина е по-голяма, защото от там започва всичко.
Тази заповед е свръхчовешка. Тя е Божия и завършва декалога подобаващо, тъй както и започна - с неотразимото, макар и неписано обръщение: "АЗ СЪМ . . . " Бог присъства в тази заповед, която без Него би била недействителна и неприложима. Никой земен закон не би създал такава заповед и не би я прилагал, не би определял санкции по нея. Земните закони са отражение, извод и мъдрост, придобита от злополучен опит. Божията заповед е мъдрост и всезнание преди фактите. Тя е творческата воля на един Творец, Който е направил всичко МНОГО, МНОГО ДОБРО! Развита в личен план И в най-съвременен и актуален контекст, тя и сега ни товори:
АЗ СЪМ ГОСПОД, ТВОЯТ БОГ!
АЗ СЪМ там, където са твоите мисли ...
АЗ СЪМ там, където са твоите чувства и желания...
АЗ СЪМ ТАМ където грехът дебне и причаква душата ти.
АЗ СЪМ до теб, когато мислиш, че си сам.
АЗ СЪМ в теб за да те уча какво трябва да искаш, да обичаш и да правиш.
"АЗ СЪМ ГОСПОД, ТВОЯТ БОГ, Който те учи за твоя полза, Който те води по пътя, по който трябва да ходиш." Исая 48:17
В края на земната му мисия, Бог заведе Мойсей на един висок връх и му показа отдалеч обещаната ханаанска земя. Той му каза: Виж я, но няма да влезеш в нея заедно с народа, който си водил. Пред този народ ти си водител и свят човек, но пред Мен си извършил грях. Ти си си позволил нещо, което не ти е било позволено. Мойсей знаеше какво. То излезе от сърцето му и не беше за Божията прослава. Беше само един удар върху скалата, един жест, но беше в нарушение на Божията мисъл и Неговата заповед. Беше много различно от това, което трябваше да бъде. Беше желание, произлязло от човешки гняв, не по Божията воля. И Бог го забеляза.
Мислиш ли, че Бог не забелязва желанията на сърцето ти? Моли се да Му бъдат угодни:
"Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Тебе, Господи, Канаро моя и Изкупителю мой." Псалом 19:14
Да направим едно кратко обобщение на тази тема. Тя вижда една особена група вярващи хора, които имат "търпението на светиите и пазят Божиите заповеди". Тези християни очакват реално завръщането на своя Господ в слава и прогласяват последната вест на Божията благодат към света. Божиите заповеди за тях са актуални. Те са неделими от връзката им, от пребъдването им в Онзи чрез Когото и за Когото живеят. Те са църквата на "остатъка", кандидатстваща за вечен живот, който е обещал, Бог, Който не лъже. Те са онези, които се кланят в Дух и Истина и тяхното светилище не е нито на изток, нито на запад, а вътре в тях, там където "Хлопащият на вратата" е намерил прием. Когато светът се превръща все повече във "Великият Вавилон", те все повече се освещават чрез послушание на истината от Неговото Слово и не се боят да излязат от света. Те са, които пазят Божиите заповеди, защото обичат Бога и Неговия закон.
"В любовта няма страх но съвършената любов изгонва вън страха..." 1 Йоан. 4:18
"Ето, ида скоро ; и у Мен е наградата, която давам да отплатя на всекиго, според каквито са делата му." Откр. 22:12.
Амин!
Дойди, Господи, Исусе!
Откр. 22:20
Тема 2
"ТУК СА ТЕЗИ, КОИТО ПАЗЯТ БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ . . ."
Има два вида набожни хора: Едни, които се интересуват предимно какво могат да искат от Бога и други - които питат първо: Какво иска Бог от мен? Бог се интересува и от двете групи вярващи, но не по еднакъв начин. От онези, които искат само временни неща за временния си живот, Той проявява интерес по съответен начин, като създава временни връзки и отношения с тях. Към онези, които ценят вечните неща, търсят Бога и непреходните ценности на битието, Той се отнася така, че да могат да достигнат копнежа на сърцето си, да познаят Бога и да получат вечния живот. Връзката с тях е по-стойностна и има вечни измерения.Делото на Светия Дух предшества Божието откровение. Духът дава жаждата, а Бог я утолява. Предвид на тази лична човешка свобода да има свое индивидуално търсене и мечти, се оказва, че човек има такъв Бог, какъвто заслужава и желае да има. Разбира се, Бог е един и същ в Себе Си, но когато влезе в нас чрез вяра, ние Го прекрояваме по наш образ и подобие.
"Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, към непорочния, непорочен ще се явиш. Към чистия чист ще се покажеш, а към развратния, противен ще се покажеш. Защото оскърбени люде Ти ще спасиш, а очи горделиви ще смириш."Псалом 18:25-27.
В това есе ще бъде подчертано, че критерият за определяне какъв вид връзка имаме с Божеството не са нашите знания, нито нашите чувства, нито нашият сан или позиция в обществото, също така, не и нашето добротворство или щедрост, а нещо още по-показателно и съкровено - нашето отношение към Божиите заповеди.
" Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река; и правдата ти като морските вълни." Исая 48:18.
"Който казва: "Познавам Го", а заповедите Му не пази - л ъ ж е ц е и истината не е в него.
1 Йоан. 2:4
"Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди." Йоан 14:15.
КОИ СА БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ?
В желанието си да избегнат една пряка среща с Божиите заповеди, редица набожни хора, било то миряни, религиозни учители или известни теолози, обичат да се самозатрудняват с въпроса: Но кои са Божиите заповеди? В Библията има толкова много заповеди и наредби, все "Божии", а много от тях сам Бог е отменил и потвърдил, че днес те вече не са валидни. Как да ги различаваме? И да не би този израз "божии заповеди" да е условно понятие със символично значение, което дава място за една по-широка преценка и води към едно по-широко тълкуване с по-актуално значение? Без да влизаме в спор с когото и да било, ще трябва да кажем само, че Исус е отговорил конкретно и еднозначно на този въпрос с думите:
Заблуждавате се понеже не познавате Писанията . . ." Марко 12:24; Мат. 22:29.
Ако не искаме да изпаднем в положението на хората, споменати тук, ще трябва да изследваме Писанията, които имаме в лицето на нашата Библия. А ако изследваме внимателно Библията, ще видим, че тя сама се тълкува и дели Божиите заповеди на две основни групи: Условни и безусловни. Още при самото им съпоставяне по название, проличава че между тях има р а з л и к а , г о л я м а р а з л и к а ! И по-трудно е да бъдат смесени, отколкото разграничени. Ако някои хора избират да правят по-трудното, не е изключено да имат някои други интереси, освен Божиите заповеди. Но ние се интересуваме от Божиите заповеди и затова ще ги разграничим.
УСЛОВНОСТ И БЕЗУСЛОВНОСТ НА БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ
За да не подходим едностранчиво към проблема, нека още в начало отбележим, че отношенията между Бог и Неговото творение, респективно човека, са по начало у с л о в н и . Бог и което да е друго творение не са съдружници на равни начала, с равен брой акции и дялов капитал. Бог е Творец, човек е творение. Условието за равновесие в тези отношения е да се зачита статуса на всяка от страните - Бог, като Създател и Творец и в нашия случай, човек, като създание или творение. Знаем, че условието за пълна хармония и паритет между автора и Неговите творения е заложено в Неговия закон и свободната воля на всеки от нас. Божият закон урежда отношенията на двете страни. Той доставя удовлетворение и върховна наслада на любящия Създател и Баща-Бог и гарантира същото за обгриженото и обгърнато с божествена любов създание. За живото същество, облечено в образ и подобие на своя Създател няма по-голям шанс за пълноценно развитие и щастие. Без своя Бог-Създател, то пада от висотата на своя ранг и по никакъв начин не може да достигне изгубеното си щастие. Това е условието на сътворението по Божи образ и подобие.
Но условността, при която се развиват сега отношенията между Твореца-Бог и Неговото творение човекът, не е условността на сътворението, а условността на грехопадението. Още по-правилно би било да кажем, че това е условността на изкуплението, защото грехопадението слага край на отношенията между Творец и творение, а с това и на всички условия между тях.
"Заплатата на греха е смърт" Рим. 6:23
Следователно, ако, все пак, можем да продължим да говорим за условност в отношенията между Бог и човек, то е защото тези отношения са подновени чрез Божия спасителен план, изразен в БЛАГОВЕСТИЕТО. При Евангелието или Благовестието, Бог въвежда нов начин на общуване с нас, който се нарича БЛАГОДАТ. Отразява ли се това някак на "условността" в отношенията между Бог и човека? Да, защото положението на свободния пред закона и това на осъдения не е еднакво. Непадналата Вселена и падналата в грях планета нямат еднакъв статус пред закона. Непадналите светове се радват на свободата си, а осъдената планета се надява и се старае да си я възвърне. Това е възможно при определено условие - да се приеме Божият изкупителен план с всички условия, които са заложени в него.
Сега вече можем да пристъпим към разглеждане Божиите заповеди, като условни и безусловни, т.е временни и преходни и вечни, неподчинени на условия, независими от условията, а трайни и непроменими. За целта трябва да ги разглеждаме в рамката на Божия спасителен план, който се е развивал постепенно тук на земята и ще се развива още не много дълго. Божият спасителен план не е бил изявен и открит изведнъж пред Вселената. Той е съществувал като велика "тайна", грандиозно начинание от вечността, но постепенно е израствал до пълния си ръст, като е започнал с отделни Божии откровения с отделни личности, патриарсите на човешкия род. Връзката, установена с тях, "заветът", е била предавана на идващите родове и при оформяне на еврейската нация се е превърнала в национално избранничество с образно и ритуално богослужение. Това Богослужение е наречено още "сянково", защото е било образно и видимо отражение на нещо, което е надобразно и невидимо.
При тази форма на богооткриване и богослужение Бог е давал множество наредби, правила и предписания със сила на заповеди, които са изиграли спомагателна роля в отношенията с Бога, но като кофраж са отпадали, когато времето им е отминавало. Те са били условни и са действали само под определено условие. Без да се стремим към изчерпателност, нека споменем някои такива образни и временни наредби.
1. Обрязването на всяко новородено дете от мъжки пол е една такава заповед.
"И Бог каза на Авраам: Пази завета Ми, ти и потомците ти след теб през всичките им поколения. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след тебе: Всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. . . . Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения да се обрязва като стане на осем дни . . . .Моят завет в плътта ви ще бъде в е ч е н з а в е т ." Битие 17:9-13.
Да, вечен завет, но този завет е бил "вечен", доколкото е била "вечна" системата при която е бил сключен. Когато този обреден знак изиграва ролята си, при старозаветните отношения между Бог и потомците на Авраам, той отпада и бива обявен за нищожен от Божия Дух чрез апостолите. За възникването и решаването на проблема за обрязването между апостолската църква, докладва 15-та глава от Деяния на апостолите:
"А някои слязоха от Юдея и учеха братята: Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите. Същото твърдели и някои от сектата на фарисеите, които били повярвали в Христос. Бил свикан апостолски събор в Ерусалим и на него бил поставен за разрешение нововъзникналия проблем: Задължително ли е обрязването за християните? След много молитва и разисквания и взимайки под внимание делото на Св. Дух, Който вече не призовавал езичниците към спасение по старите юдейски норми, апостолите излезли с резолюция, която освобождавала християнското общество от старите юдейски практики. Виж ст. 28,29.
По-късно апостол Павел заявява определено в писмо до църквата в Рим:
"Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно на плътта, а юдеин е онзи, който е вътрешно такъв и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата." Рим. 2:28,29.
А за някои, които упорито искали да наложат обрязването и на новата християнска църква, той пише с предупредителни слова:
"Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването! Защото, ние сме обрязаните, които служим в Божия Дух и се хвалим с Христос Исус, а не се уповаваме на плътта." Фил. 3:2,3.
Това е било единственото правилно решение, предвид на факта, че същността е дошла и поглъща сянката. Заветът със Авраам прераства в заветът с Христос и продължава своето дело в Дух и Истина.. Идеята излиза от формата и се въдворява в съдържанието.
2. Кръвните жертвоприношения. Кръвните жертви съпътстват навред номадския живот на патриарсите и религиозния живот на евреите, като народ. И това е било "сянка". Спасителният план е изисквал жертва и то от най-висш порядък - саможертвата на Самия Бог в полза на провиненото човечество. Но докато се изпълни времето, когато Бог ще "прати Сина Си . . ." /Гал. 4:4/, идеята за и з к у п л е н и е т о е била подържана чрез жертването на животни. Поколение след поколение, генерация след генерация, век след век са следвали този ритъм на жертвоприношения. Него е наблюдавало и в него е участвало и детето Исус, докато само не става "Божият Агнец". Крайно драматичен е моментът, когато същността измества сянката и заема нейното място. Това става на Голгота, когато Исус издъхва. Става силен трус, завесата на храма се раздира отгоре до долу и обезсмисля свещеното разделение на храма. Дори свещенослужителят, който трябва да принесе обичайната жертва, изпуска ножа и не може да изпълни обреда. Словото Божие красноречиво докладва, че сега вече поклонникът идва при Бога с нещо по-добро от кръвта на животни - кръвта на Божия Агнец!
Кое е било условието на тези наредби или заповеди? Очевидно, да си член на Божието общество в стария завет, което сега наричаме "църква", да живееш във времената преди Христовото идване на земята и да искаш да влезеш във връзка с Божеството, т.е. да се покланяш. Но днес, когато това условие вече е невъзможно, а има друго по-добро условие при което Бог приема истинските поклонници, старата наредба остава само с документална стойност и служи за поучение.
3. Празнични дни и сянкови "съботи".
"И тъй, никой да не ви осъжда за ястие или питие или във връзка с някой празник, или новолуние или съботи, които са сянка на бъдещето, но тялото е Христово." Колос. 2:16,17.
Други условни наредби и заповеди, които са отменени а изобилствали в еврейската нация, такава каквато е била при едно теократично управление под водителството на Йеова, са някои известни празници и фестивали. Като държава, еврейският народ е могъл да съчетава и гражданските и религиозните си потребности под една власт - Божията. Сам Бог им е учредявал много от тези народни празненства, в които общия дух, общата вяра и социално общение са били повод за всенародно тържество,обща радост и братско сближение. Разпръснати в различни сезони през годината, тези празници са отговаряли както на природния ритъм, така и на дружески отношения и са сближавали млади и стари, родители и деца. Те са оцветявали преживяванията и до дълбока старост са оставяли трайни следи в душите, което също е обогатявало народностното чувство. Във много библейски пасажи са отразени такива свещени и всенародни преживявания, които обикновено са завършвали като благодарствени посещения и в Божия храм. Отвежданите в плен на Вавилон евреи оплакват незабравимите си преживявания в родината и Ерусалим. Псалом 137./136/.
Но във Вавилон не е могло да бъде така и след падането на еврейската държава не е могло да бъде така. Бог не го е и искал, защото е знаел че то върви с времето си.Тези "заповеди" са били прекратени заедно с условията, които са ги правили необходими и възможни. Като анахронизъм по времето на апостолите, някои измъчвани от носталгия по отминалите времена се опитвали да правят изискуеми тези наредби и под римския протекторат и при разпаднатата юдейска държава. Те осъждали всеки който не мисли и не чувства като тях. Затова Павел пише на колосяните: "Никой да не ви осъжда . . " Сега сме в същността на Христовото служене, и Христовото тяло, а тези неща са "сянка". Една сянка може да се доближава до обекта, който я хвърля, и да се слее с него, след което престава да съществува. Някои по-главни празници и сянкови "съботи" които са били погълнати от явяването на Христос и новозаветната църква са както слдва:
1. ПАСХА – Възпоменателен празник за изхода от Египет.
2. ПЕТДЕСЯТНИЦА - НАЧАЛОТО НА ЖЕТВАТА
3. ШАТРИ
4. ОМИЛОСТИВЕНИЕ
5.ДРУГИ ПРАЗНИЦИ /СЪБОТИ/ като "Пурим", годишни отпуски и събирания по разни поводи, новолуния и др.
Нито един от тези специфично юдейски празници не надхвърля времето и пределите на юдейската държава, разбираемо защо - защото не са морални и вечни принципи, а наредби, подчинени на условието "юдейска държава".
4. Здравни и хигиенни разпоредби. И тези правила са имали сила на заповеди. Но и тяхната сила е била подчинена на същото условие - юдейската държава и юдейското общество. Тъй като не е имало здравни министерства, както днес и специализирани здравни служби, въпросите на здравеопазването и лечението са се решавали по тези разпоредби. Тук свещеникът е бил оторизирано лице, което установявало състоянието на пациентите, особено при заразни болести като проказа, кел и др.Бог е давал чрез Мойсей практични хигиенни и естетични съвети, като този във Второз 23:13. за носене лопатка между личните вещи. Разбира се, днес няма нужда от тази наредба. Но това не значи,, че ние днес нямаме нужда от здравни съвети и наредби. Тъй като тялото ни и днес си остава "храм на Св. Дух", Бог и днес се е погрижил да имаме навременна светлина относно здравословния начин на живот и хранене, тъй като много основни принципи са общи. Все пак буквалното им и педантично копиране не са уместни, като напр. случаят с лопатката.
5. Съдебно процедурни въпроси из гражданския живот. В старозаветното юдейско общество, Бог беше дал един вид "Процесуален Кодекс", по който да се уреждат делови, имотни, криминални и инцидентни казуси. И това са били наредби със силата на закони, но приложими, валидни само в еврейското общество. В подкрепа на правосъдието при възникващи спорове и вражди между отделни личности са били създадени така наречените "прибежищни градове". Те давали подслон и закрила на обвинено и преследвано лице, докато съдът се събере и разгледа случаят му по официално съдебен ред. И този вид закони, макар и по Божия наредба, са били в сила докато е съществувала еврейската теократична държава . Типична такава наредба е била заповедта при случай на смърт на главата на едно семейство, неговото място да заеме братът на покойния и да възстанови името и потомството му в Израил. Това днес не се прави и няма защо да се прави. Днес в международното право и гражданските закони е залегнала християнската правна система, утвърдена през вековете, но съдебните дела се водят като граждански и по гражданското право. Еврейска държава съществува вече след много векове на бездържавие, но тя не е теократична, а се управлява по гражданските закони като всяка друга държава.
Изобщо, всички тези закони или заповеди с условно значение се явяват като една специфично юдейска система, създадена за един особен избран народ с месианска мисия. Тези условни заповеди и наредби и предвидените за нарушението им санкции са били съсредоточени в една "книга на закона", която е била държана отвън до ковчега на завета, готова винаги да бъде използвана, когато стане нужда. Нея има предвид апостол Павел, когато употребява израза: "враждебния нам списък /закон/ с постановленията, защото е съдържала санкции, забрани и наказания за провинения.
На тази к н и г а трябва да обърнем особено внимание и ние, защото тя е стояла близо до ковчега със з а п о в е д и т е , но не е била вътре в ковчега. Следните стихове дават документално свидетелство, как е възникнала тази "книга на закона":
Втор. 17:18 направи си в една книга препис от това...
Втор. 28:58-61; 29:20-27; 30:10; 31:24,26
Новият завет променя отношението между грешника и Бога. Той амнистира грешника, като условното в Божия закон отпада, а трайното и вечното в него не само остава, но се внася на още по свято място - вътре в сърцето. Там то просветлява и очиства съвестта за послушание, не вече под страх от наказание, а под въздействието на най-възвишения принцип и най-благородния подтик - ЛЮБОВТА.
"Той изличи написаното в постановленията на закона, което беше против нас и го отстрани от нас, като го прикова на кръста. Колос. 2:14.
"Радвам се да върша волята ти, Боже мой,
и Твоят закон е вътре в сърцето ми." Псалом 40:8
"Не съм дошъл да разруша, а да изпълня" . . .Мат. 5:17.
КЪМ СЪЩНОСТТА НА БОЖИЯ ЗАКОН
Божиите заповеди и Светилището. След всичко казано до тук, с право можем да си зададем въпроса: Еврейското Богослужение не е ли невежествено, щом е пълно с условни наредби и условна религия? Наистина, Христос внася нова парадигма в отношенията ни към Бога и Неговите заповеди, но еврейският народ само един макет и модел на несъвършена религия ли е бил? С това ли се изчерпва ролята на избрания Израел, който даде на света монотеизма, патриарсите и пророците, свещените Писания и Месия? Не прозира ли от древната с к и н и я вечния блясък на Вечното Благовестие?
Ако има нещо такова, то трябва да се търси не другаде, а в СВЕТИЛИЩЕТО, свещената институция, която сам Бог установява за общение с народа Си:
И да Ми направят СВЕТИЛИЩЕ за да обитавам сред тях.". . .Изх.25:8
Нека се приближим към този походен храм, установен в центъра на израилевия стан. Нека влезем през единствения главен вход. Какво виждаме? Нещо като двор.Терен под открито небе чисто подържан, олтар за принасяне на жертви, умивалник с достатъчно количество вода . . .Тук няма нищо, което да не е част от старозаветната сянкова и ритуална система. Оглеждаме се за нещо повече. Пред нас стои неголям покрит шатър. Входът му е закрит със завеса. Отместваме завесата и пред погледа ни се открива уютно помeщение с много приятно декорирани стени от разноцветни тъкани и платове. На погледа ни веднага се налага странната мебелировка: Маса с 12 хляба на нея, Светилник със седем светила и олтар за кадене с тамян който има забележителни рогове на него. Един по изпитателен поглед ни разкрива, че зад олтара има друга завеса, която води към друго помещение - Светая Светих. Предметите, които току що видяхме са свещени предмети на същата сянкова символична система. Тук няма нищо, което да е вън или отвъд старозаветните религиозни наредби.
В търсене на нещо повече от условните преходни форми на богослужение, принудени сме да повдигнем и втората завеса. Пред нас се открива най-святото и съкровено място в цялото светилище - Светая Светих, или Пресвятото Място. Тук ставаме свидетели на нещо, което до сега не сме видели. В сакрална тишина и пределна чистота на жадния взор се налага най-значимата и свещена вещ в цялото Светилище-Ковчегът на Завета с десетте Божии заповеди. Това скъпоценно съоръжение, на вид като някакъв правоъгълен сейф с височина 122 см и квадратна основа с размери 76 см. има вид на завършено произведение на изкуството. Отгоре е покрито със златен капак от двете страни на който има два ангела от чисто злато, с повдигнати криле и гледащи надолу. Това изображение символизира вниманието и интереса на небето към съдържанието в ковчега - Божият Закон на десетте заповеди. Да, 10-те заповеди, издълбани на камък, за които не споменахме при изброяване условните, преходни заповеди. Вътре в к о в ч е г а има още два предмета: една стомна с манна и един жезъл, на който е написано едно от имената на дванадесетте израилеви племена.
Понеже само в тези каменни плочи с издълбаните в тях 10 заповеди, може да се намери това, което търсим - Божието лично присъствие, изразено в неусловни и непроменими норми, за всички времена и не тясно национални, а общочовешки отношения, нека видим това в самото присъствие на тези три предмета. Втор. 10:1-5
1. Стомната с манната е един увековечен експонат, който свидетелства, че Бог е водил един народ през пустинята и го е хранил 40 години с небесен хляб.
2. Жезълът на Аарон е един документ за избраничество, чрез чудото, което направи Бог този жезъл да процъфти за една нощ, Той им говореше: Бог царува и управлява сред вашия стан и днес
3. А десетте заповеди, на камъка говореха, че Той остава непроменим, Вечният "Аз Съм", който не е Бог само на един, а на в с и ч к и н а р о д и .
БОГ Е СЪЩИЯТ ВЧЕРА, ДНЕС И ЗАВИНАГИ!
СРЕЩА СЪС ЗАКОНОДАТЕЛЯ В ПРЕСВЯТОТО МЯСТО
Ако живеехме в онези отдалечени времена, никога не бихме имали достъп до свещения център на израилевата светиня, но откакто завесата на храма се раздра при смъртта на Христос, тайните на Светилището станаха открити и достъпни за целия свят
Време е да освободим вниманието си от всичко видяно до тук и да го насочим към същността - свещения текст върху "плочите на завета".Посланието, записано върху скрижали, въвежда директно в присъствието на живия Бог:
Аз Съм Йеова, твоят Бог, Който те изведох из египетската земя, из дома на робството . . . "
Въпреки, че това обръщение визира на първо място народа, който беше избран да Го представлява в света, скоро става ясно, че този Бог не е само тясно юдейски, но всесветски, общочовешки, защото е сътворил света и човечеството и защото се интересува от всички човеци.
САМО евреите ли имат родители?
САМО евреите ли трябва да не лъжат, да не крадат, да не прелюбодействат?
САМО евреите ли могат да бъдат честни или безчестни.
САМО евреите ли имат нужда от вяра в един истински Бог?
САМО евреите ли имат нужда от красота, чистота, щастие, мир и добри отношения?
САМО за евреите ли е истинската любов, която сближава, облагородява и обединява човешкия род?
САМО евреите ли имат нужда от Небесен Баща, ако земните им родители ги оставят? Псалом 27:10. А дори и да ги подържат!
АЗ СЪМ ЙЕОВА, ТВОЯТ БОГ . . . САМО за евреите ли е тази привилегия? НЕ! Бог сам е отговорил отрицателно с думите:
"Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи." Ис:56:7; Мат. 21:13.
Не бяха ли евреите избрани тъкмо за това - да запознаят езичниците с истинския Бог?
ВИНАГИ и навсякъде, Йеова има предвид и другите народи, когато, прави нещо със Своя народ: Исая 56:3-7; Деяния 10:34,35.
Даже пред самия провал на Израел в общочовешката му мисия, Христос видя една приливна вълна от чужденци да заема местата, овакантени от собствения Му народ:
"Ще дойдат от изток и запад . . . . "Мат. 8:11,12.
КОЕ подържа или разтрогва отношенията между светия Бог и човека? Послушанието или непослушанието към Божиите заповеди:Ис. 59:1,2.Човек се променя, а не Бог.
Тази вечна истина е блестящо потвърдена още при самото даване на Божия Закон. Получил заповедите пряко от Божията ръка, написани лично с Божия пръст, Мойсей слиза с плочите от планината Синай и какво заварва долу в стана? Държавен преврат! Всеобщо отстъпление. Идолопоклонска оргия пред едно златно теле. Обзет от възмущение и свещен гняв, той разбива каменните плочи в скалата. Няма на кого да ги даде! Пред него пирува и празнува един чужд, езически народ пред едно чуждо езическо божество. Какво прави Бог? Неговият народ се е променил. Променил е бога и поклонението си. Но Бог не се променя. Той няма друг закон, по добър и подходящ от този! "Издялай си ... други плочи и Аз ще напиша същия закон, Моя закон ... закона за Моя народ и за всички народи! Да за всички народи и за всички времена. И за нас!
И днес Бог няма друг закон с който да ни посочи кое е грях и кое е правда. Ако не харесваме Неговия закон, да не би да е защото не искаме да виждаме разликата?
Не, приятели! Това не са условни и временни отношения! Това не са условни и преходни заповеди. Според тези заповеди Бог все още определя и ще определя, кое е право и кое е грях. По тях ще се вижда кои имат жива вяра и на кои вярата е мъртва. Те ще разграничават кои могат да бъдат допуснати в царството Му, където "няма да влезе нищо нечисто" и кои ще останат вън. Може да ви се виждат "малки" за да зависи спасението ви от тях, но "малки" неща ще покажат кой е достоен да бъде поставен над по-големи:
"Добре, добри и верни служителю, понеже си бил верен в малкото, ще те поставя над много" Мат. 25:21,23.
Пазенето на Божиите заповеди по буква и форма, няма да спаси никого, но когато е с вяра и любов, то ще го квалифицира за по-голямо доверие и по-голяма отговорност. Христос няма да каже на никого: Спасен си, защото си опазил Божиите заповеди, но мнозина ще чуят думите: "Махнете се от Мен, вие, които вършите беззаконие.Мат. 7:23
А тези /десетте заповеди/са заповедите, които показват греха и беззаконието.
"Всеки, който върши грях, върши беззаконие, защото грехът е беззаконие." 1 Йоан 3:4.
Тези заповеди посочи Христос пред онзи благороден младеж, който питаше за вечен живот. Мат. 19:16-19. И защо, тогава, "едно" не му достигало? Ами, може да е имал и някой друг "бог" в живота си? А без първата заповед, другите са неизпълними.
Десетте Божии заповеди не се изключват от завета на спасение по благодат и затова, защото последните заветни думи на Христос към Неговите ученици са:
"Идете прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят в с и ч к о що съм ви заповядал."
Кога Христос е заповядал да нарушаваме някоя от десетте Божи заповеди?
Кога ни е освободил от някоя от тях? Къде намираме най-вярната характеристика на народа на Тройната ангелска вест? Кой е белегът на църквата, която развива антивавилонска квалификация? Кои са Божиите вестители, които изпълняват Неговата поръчка?
"Тук са тези, които пазят Божиите заповеди!" Откр. 14:12.
НЕПРОМЕНИМОСТТА НА БОЖИЯ ЗАКОН
Божият закон е непроменим, защото Бог е непроменим. Той отразява Неговия характер, Неговата мъдрост и Неговата воля. В най-синтезиран вид, отразява Неговата ЛЮБОВ. Любовта не е произволно, безотговорно чувство. Божията любов е вечен,съзидателен, сплотяващ, защитаващ и спасяващ принцип. И макар че текстуалната формулировка на този принцип е пригодена за конкретните човешки отношения, и звучи с човешки език, той отразява най-доброто, което можем да искаме в състоянието в което се намираме. Докато се раждаме, живеем и умираме като мъже и жени; докато живеем в тази плът и общуваме в социални отношения; докато има ден и нощ, седмици, месеци и години, лични, семейни, социални и международни отношения; докато стареем, борим се с греха, умираме и се надяваме за един по-добър свят, това е законът, който показва кое е добро и зло, криво или право. Това е к о н с т и т у ц и я т а на Божието царство тук на земята. Този е критерият по който трябва да се оценяват и съобразяват всички закони. Тази е Божията мярка, която показва греха във фактически измерения. Когато един ден, ВЕЛИКАТА БОРБА приключи и вече не съществува грях, тогава и Божият закон ще влезе в своята истинска форма. Той няма вече да се редактира като забрани, показващи греха, а ще бъде "закон на свободата" , който извира от сърцето и действа като подтик на сърцето. Но ако желаем да бъдем честни, трябва да признаем, че още не сме готови за това.
МОЖЕ ЛИ БОЖИЯТ ЗАКОН ДА БЪДЕ ОСЪВЪРШЕНСТВАН?
Както не може да се позлати златото, така и съвършеното не може да се усъвършенства. Такъв опит би бил някаква фалшификация, някаква измама. Но тъй като измамите и самоизмамите са типично човешка черта, случва се, че здравомислящи и влиятелни иначе хора се одързостяват да мислят, че могат да предложат нещо по-добро от Божия закон, такъв какъвто ни е познат в Синайския Кодекс. От уважение и респект към истината, да ги последваме в тяхната самоуверена и дръзка претенция и да видим до къде ще ни доведе този нов експеримент.
Опит 1, върху първата Божия заповед.
За да подобрим първата Божия заповед, трябва първо да я отречем, да приемем,че не е вярно това, което е писано в нея. Това означава, че не е Йеова, Този Който говори, а някой друг. В такъв случай, Той не е истински Бог, защото л ъ ж е . Или трябва да има някой по-истински, или въобще да няма Бог. При допускане последното, истината трябва да е в безбожието и атеизма, религията да е заблуда и "опиум за народа". В такъв случай евреите не трябва да са изведени от Египет, а да са още там. Или, ако са били изведени, к о й ги е извел? И как го е направил при онази силна египетска държава, че чак издавил армиите на фараона? Те сигурно не са били чак такива приятели с евреите, че да им помагат и не са яздили плътно зад тях, с намерение да ги "изпратят" и се простят трогателно с тях! Очевидно, някой е помогнал на бягащите роби. Който и да е той, защо е допуснал друг да му вземе славата и да се представя от негово име? А тъкмо този факт въвежда не само един народ, а цял свят в м о н о т е и з ъ м . Този "н я к о й " е създал нещо повече от себе си, създал е божество, което е токова висше, че надминава всичко познато и не позволява повече усъвършенстване или дублиране.А е останал скрит и в неизвестност! Как му е дошла идеята за такъв върховен "Бог на боговете", непознат дотогава сред езичниците?
И как е могъл да го направи да воюва за една попаднала в робство нация, да я храни 40 години с хляб от небето, да я облича и опази сред безброй неприятели и опасности? Как я е направил над два милиона и я е населил в земята на исполини като ги изгонил от собствените им предели? И не само това, но как после е създал култура и история от този народ-чудо, така че да даде на света най-великата книга - Библията, най-силната религия - християнството и най-възвишената и обаятелна личност -богочовекът Исус Христос?.
ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, за да се повярва всичко това е нужна много повече вяра или по-точно неверие, отколкото да се приеме така както пише:
"Аз Съм Йеова, твоят Бог, да нямаш други богове освен Мене!..."
АКО все пак, някой е успял да подобри първата Божия заповед, нека я представи за общо ползване. Аз лично, не можах да намеря подобрение на тази импозантна, въведителна Божия заповед и си оставам с нея като незаменим глас Божий.
Опит 2, върху втората Божия заповед.
Втората Божия заповед от "плочите на завета" гласи:
"Не си прави кумир . . ." Изх. 20:4-6. Тя изисква поклонение в дух и истина за разлика от много други разпространени форми на фетишизъм, символизъм, образности и обожествяване на природни сили, животни или дори хора, като се прибягва до изображения и произведения на изкуството. Първо нека си помислим печели или губи една идея за "бог" и поклонение пред божество, когато се превърне в изображение - икона, скулптура и всеки друг образ или символ? Вие много ли обогатявате вашите мили близки, ако вместо лично посещение им изпратите една снимка, бележка или автограф? Е, и това е нещо, ако няма друго, но много напомня за онези мили хора, които ни гледат от възпоменателните хартии, но никога не могат да дойдат лично при нас, да се видим и да си поприказваме. Такъв "бог" ли искаме - издялан, или избродиран, ням, глух и неподвижен - с една дума - мъртъв бог? И докато една фотография, скулптура, образ на човек могат да бъдат все пак автентични и правдоподобни, едно изображение на божество е фантастично, плагиаторско творчество, копирано от някъде, наподобяващо нещо, а всъщност несъществуващо. То е изкуствено божество и ни предлага някакъв заместител на истинската ни потребност от жив и истински Бог. Вижте какво пише пророк Исая за такива измайсторени божества: Исая 44:9-18.
С право трябва да се запитаме: Кое е повече - оригиналът или неговото отражение в материален образ? Да, дори да можехте да отразите оригинала с най-изкусни средства и материали, отражението само ще понижава представата за оригинала. Бог казва, че такива подходи предизвикват в Него ревност, защото заменят личностното отношение с предметно. Когато се открива на Своя народ, Бог не им се открива в конкретен образ /Втор. 4:12/. Привилегията да видим, да гледаме този славен образ, Той е запазил за деня, когато, ако сме живели кат победители, ще бъдем в присъствието Му и ще гледаме лицето Му. Бог не иска да Го гледаме в ръкотворен образ. Това правят фалшивите божества и наподобяващите ги горделиви властелини, които очакват обожание. Римският диктатор Калигула, напр. нареждал да монтират на изящни мраморни статуи глава с неговия образ и да го почитат като бог. Бог не иска такова поклонение. Той не подчертава, а скрива славата и величието Си зад една мъдра, правдива и незаменима заповед:
"Не си прави образи и подобия... и да не им се кланяш".
МОЖЕМ ли да прибавим нещо към това, без да развалим Божията заповед?
Опит 3 с третата Божия заповед.
Аха! Ето едно място, където Божият закон от Синай, записан на две каменни плочи, може да бъде критикуван! Та тази заповед няма никаква практична стойност! Тя е само едно гордо, автократично изискване, което би обеднило нашият цветист български език и би ни лишило от колорита на словото. Та нали "Бог е българин!" Поне когато ни върви в нещо, така казваме... А когато не ни върви, /което не се случва много рядко/, тогава Той се е отрекъл от българското си поданство и проблемът е Негов. Но това не е причина да Го изхвърлим от речника си . Та нали най-цветистите ни вицове, поговорки и сентенции са свързани с Него! Нали с Неговото име благославяме и кълнем ближния!. . .Спомнете си как Бай Ганю хем се кръсти, хем лукаво се подсмихва.
"Не взимай божието име напразно!" . . .Изх. 20:7
Ах тази празнота! Тази празнота в мислите ни, в идеите ни, в думите ни, в отношенията и действията ни ... Ах тази празнота в мечтите ни! Ах тази предпотопна празнота в душите ни, в обществото ни, в живота ни, в отстъплението ни от живия Бог!
"И видя Господ, че се умножава нечестието на човечеството по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха , беше само зло, всеки ден."Бит.6:5.
ТРЕТАТА Божия заповед поставя въпроса за почтителността. А почтителността поставя въпроса за нашата ценностна система. Хора без почтителност съм срещал, но човек без ценностна система няма, защото и самият му егоизъм е вид ценностна система. Ценностна система имаш и ти читателю,, или си принуден да имаш при многото случаи на избор, които животът ти предлага. Ще избереш ли отношения и живот, в които отсъства почтителността? Това би те изолирало много в живота, да не кажа, че някъде би ти струвало дори и живота. Не го считай силно казано, защото почтителност и уважение изискват владетели и управители, началници и работодатели, учители и педагози, родители, мили близки и приятели. Признание, внимание, зачитане изисква всяка нормална майка и ако я имаш все още, навярно и оказваш някаква почит... поне на осми март!
Незачитане, пренебрежение, подценяване и подигравки никой не обича, дори лошите хора, които не зачитат другите. Спомни си какво стана неотдавна във Франция с екип на една редакция на сатиричен вестник! /Шарли Ебдо, 12 убити при терористична атака, заради обида и засегнати чувства./ Ответната реакция на почувствалите се засегнати отне живота на 12 души в разцвета на творческите им сили.
Да, светът, добър или лош, признава, отдава и изисква почит и уважение.
А Бог? Дали трябва да очаква нещо от нас? При раждането на очаквано дете, ние се радваме на новия живот, който обогатява дома и средата ни, но откъде идва силата на живота? При последно изпращане на скъп покойник, ние се прекланяме с безмерно благоговение и почит пред тленните му останки. Но пред кого трябва да се преклони и да благодари самия той? Защото човек нищо не донася на света с раждането си, а събира и усвоява цял живот. С какво може и трябва да се похвали човек? Ерем. 9:23,24.
Да, ценностна система трябва да има! Почит и уважение трябва да има!... Но къде почитта, уважението, признанието, благодарността и хвалението трябва да преминат в п о к л о н е н и е ? Вече два пъти чухме: При живия Бог, а не при идолите. И сега за трети път чуваме това - в отношението ни към святото Му име.
Не изговаряй напразно Божието име! Не Го петни в лекомислени словоизлияния! Не се шегувай, не клевети, не злослови и не се кълни в това име, защото струваш грях и не ще останеш ненаказан. Ако ти не почиташ Божието име, загубата остава само твоя. Безчислени небесни същества Го почитат, благодарят Му и Го хвалят, а ти оставаш вън от всемирната ценностна система.
Откр. 5:11-14; 4:8-11.
МОЖЕМ ЛИ да променим тази Божия заповед? Можем ли да я подобрим и допълним някак? Ако искаме да го направим, трябва да представим нещо по-голямо, по-велико и по-достойно за почит. Дали ще можем да представим такова нещо, предизвикващо и заслужаващо по-голям респект, не зная, но че можем да представим нещо позорящо Бога и унизяващо Неговото име, в това съм сигурен. И няма да бъдем първите, защото вече е правено: Езекил 36:20-22.
Да, Божието име се хули в нашия свят поради нас /Рим. 2:24/. които се наричаме Божии представители и свидетели сред народите. Затова и в Своята молитва-образец, сам Господ ни връща към вечната и насъщна молитва: "Отче наш... да се свети името Ти" Можем да отвърнем само с "Амин" и да търсим "онова освещение", без което никой няма да види Бога."Евр.12:14.
Опит 4 с четвъртата Божия заповед.
Стигнахме до четвъртата Божия заповед. Дали пък тя не съдържа някакви улики, че Божият закон от Синай, известен като "10-те Божии заповеди" е изживял времето си, станал е вече неактуален и не ни обвързва със спазване. Тази заповед касае времето, една седма част от времето ни, като твърди, че то е по.различно от останалите 6/7 части време. Опитваме се да си изясним откъде произлиза седмицата. Това природен закон ли е ? Граждански закон ли е ? Или някакво стечение на обстоятелствата, народен обичай и традиция? Де да беше! Щяхме лесно да го обявим за човешко дело или природен факт и да не му придаваме морално обвързващо значение. Нали има дни, месеци и години, защо да няма и седмици? Но оказва се, че не е така просто. Всъщност, правилният въпрос е не защо да няма седмица и седмици, а ЗАЩО ДА ГИ ИМА? Защо да има седмица, като нищо в природата не изисква това. Денонощието ДА, то се получава от околоосното въртене на земята. Годината, ДА, тя се получава от обиколката на земята около слънцето. И месецът може да се разглежда като сезонен ритъм, като съответствие на фазите на луната и като една дванадесета част от годината.
Но седмицата от какво се получава? На какво отговаря? Какво налага или изисква да има седмица? Може би някой голям законодател или владетел е положил основите на тази общочовешка практика? Сега насочваме поглед към общочовешката история. Взираме се в близкото и далечно минало, Кой би могъл? Цялата нова ера приема седмицата от предците и се води по нея. Може би в древността, преди новата ера, но КОЙ? Солон? Аристотел? Платон? Давид и Соломон, или още по-далечния назад в историята велик законодател - Хамурапи? Никой от тях не е автор на седмицата, иначе щеше да бъде записано. Тогава КОЙ? Защо има седмица?Напразно бихме ровили историята. Тя няма да ни посочи автора на седмичния цикъл
Но има ЕДНА СТАРА КНИГА, която отговаря точно и изчерпателно на възникналия въпрос. Това е Библията и по-точно 4-та Божия заповед, упомената в Библията: "Помни Съботния ден за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа . . . защото в шест дни направи Господ небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети." Изх. 20:8-11.
Тук стоим пред едно законодателство от висш тип. Съботата е част от творчеството на един свят, на една планета и на една цивилизация - човешката раса. И Законодател има - Той е самият Творец и Създател - Бог. До тук всичко е в изключителна полза на Божията заповед за отделяне и освещаване на седмия ден от седмицата - с ъ б о т а . Може би в съзнанието ни се прокрадва мисълта, че това ако и да е библейски вярно, практически не е актуално и не е за 21 век? Логично е да ни дойде такава мисъл и пак логично е да я съпоставим с действителността: Интересува ли се някой от спазване четвъртата Божия заповед днес? Не я ли е изхвърлил деловия ритъм на обществения живот като архаична отживялост на миналото? Застъпва ли се някой за почивния ден на седмицата от религиозна гледна точка? Да, и то не спорадично и частично, а от най-висшата инстанция на християнските общества днес. Не е случаен или еднократен призивът на главата на римокатолическата църква - негово светейшество папата да се възстановят правата на Божията заповед и седмичният почивен ден да бъде отново възстановен и наложен със закон. Само че, Божията заповед от Библията малко се е променила като е влязла в католическия катехизис. Там тя е станала н е д е л я , т.е. първият ден от седмицата. И странно защо, дали защото Бог вече е приел еволюционната теория и се е отказал от претенциите си за творчество на света, или пък защото тази промяна е предсказана в пророчествата на Библията и трябва да се изпълни, но фактът си е факт: в САЩ отдавна съществуват така наречените "Сини закони", според които в най-скоро време в САЩ а от там и в целия свят, н е д е л я , първият ден от седмицата трябва да се зачита като седми и да се налага като всеобщ държавен закон със силата и авторитета на Божията заповед от Библията.
Какво трябва да мислим в лицето на тези най-съвременни факти? Това, че четвъртата Божия заповед не е нито архаична отживелица, нито забравено учение на миналото. Тя и днес е жива, но променена, манипулирана, изкривена! Откажете се от мисълта да променяте или усъвършенствате Божията заповед.! Ще сгрешите много! Някой вече е направил това, но той е наречен "човекът на греха" и синът на погибелта. Не приемайте този грях на себе си и не се нареждайте под неговото знаме. Застанете под Божието намерение и Божията заповед, която гласи: Помни съботния ден, да го осветиш" Изх. 20:8.
Драги читателю и братко или сестро, в тази заповед е Божието упокоение за теб, Божието благословение, мир и почивка. В него е твоята радост в настоящия тревожен свят. И в него е сладостната предвкуса за още по-голямата радост на бъдещия свят. Исая 58:13,14. Исая 66:22,23.
Тази заповед е толкова важна, че изпълва цялата трета ангелска вест и бележи прелюдията към нея с думите на ангела:
"Тук са тези, които пазят Божиите заповед . . ."
Опит 5 с петата Божия заповед
До тук хвърлихме поглед върху първите четири заповеди, които касаят отношенията Бог-човек, или както се казва "вертикалното" отношение. Следващите шест заповеди са в хоризонтална посока и касаят отношенията между човек и ближния му съчовек. Петата от 10-те Божии заповеди гласи:
"Почитай баща си и майка си за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог ти дава." Изх. 20:12
Едно забележително благословение следва условието на тази заповед - дълголетие, утвърждаване в живота и преуспяване. Пак следва да си зададем въпроса: Важна ли е тази заповед? Навременна и актуална ли е? Или времето вече я е изхвърлило зад борда , както някои други заповеди и наредби? В нашето постмодерно общество не можем ли да минем и без родителска заповед? Правени са такива опити, но естествено не са довели до добри резултати за човечеството като цяло. Едно цивилизовано общество има ценности и между тях уважението, почитта и любовта към родителите е една от най-големите. Човек може да има само една родна майка и един биологичен баща. Възможно е дори, този баща да не е добър и етичен, но заповедта не е бащинска , а синовна. Старият човек е минал живота си и може вече да не може да поправи грешките си, но синът или дъщерята могат да направят още много в живота. И едно много важно нещо сред тях е да спазят Божията заповед и отдадат дължимата почит на родителите си, за да могат да очакват и Божието благословение.
Последен опит - шеста до девета Божии заповеди.
Следващите четири заповеди са толкова познати, толкова човешки, толкова практични и древни, че са залегнали във всяко законодателство, всяка съдебна система, на всяко време, независимо дали се отнася за демократична или тиранична, религиозна или атеистична система. Всеки наказателен кодекс съдържа санкции против лъжа, кражба, изневери, блудства и насилия. Макар, че обществото днес до крайност е размило границите на тези престъпления и ги върши безогледно, все пак, закони има и те се прилагат, на общо основание, ако някоя "по-силна" причина не ги отменя. И да бихме искали, не можем да премахнем основните закони на обществения ред и етика. Обществото ще ги иска и ще ги брани, въпреки, че ги нарушава, защото те пазят и неговите лични интереси.
А що се касае до подобряването на тези закони, това е още по-непостижимо. При Бога заповедите са духовни и проникват по-дълбоко от външната форма, достигайки чак до скритите подбуди на сърцето. По наш човешки начин, не само че не можем да ги усъвършенстваме, но не можем дори да достигнем до висотата и пълнотата на изискването им. Разбрал тази истина от личен опит, Давид възкликва:
"На всяко съвършенство видях предел, но Твоята заповед е твърде широка! . . ."
Псалом 119:98.
А хиляда години по-късно един истински апостол признава:
"И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, присъства и злото. . Окаян аз човек, кой ще ме избави от тлението в мен?"Рим. 7:21,24.
Читателю, не е ли време и ние с теб да се откажем да допълваме и подобряваме Божия закон, а по-скоро да го приемем и признаем, въпреки, че ни изобличава и осъжда? Ако това божествено огледало ни показва не много атрактивен образ, нека не му се сърдим, нека не го чупим или изменяме, а да започнем да променяме себе си. Да позволим на Божия закон да се въдворява в сърцата ни и да възстановява Божия образ в нас. Само така ще можем да си възвърнем изгубеното достоинство. Само така ще можем да бъдем от "тези, които пазят Божиите заповеди."
Последен опит - десетата Божия заповед.
Не мога да поставя тази Божия заповед наравно с предходните четири, защото тя не е в сила при човешките съдебни системи и съдопроизводства. Не съм чул някой да е осъден и лежал в затвора, само защото си е позволил да пожелава и прегръща в сърцето си нещо, което не му принадлежи. А всъщност, тази вина е по-голяма, защото от там започва всичко.
Тази заповед е свръхчовешка. Тя е Божия и завършва декалога подобаващо, тъй както и започна - с неотразимото, макар и неписано обръщение: "АЗ СЪМ . . . " Бог присъства в тази заповед, която без Него би била недействителна и неприложима. Никой земен закон не би създал такава заповед и не би я прилагал, не би определял санкции по нея. Земните закони са отражение, извод и мъдрост, придобита от злополучен опит. Божията заповед е мъдрост и всезнание преди фактите. Тя е творческата воля на един Творец, Който е направил всичко МНОГО, МНОГО ДОБРО! Развита в личен план И в най-съвременен и актуален контекст, тя и сега ни товори:
АЗ СЪМ ГОСПОД, ТВОЯТ БОГ!
АЗ СЪМ там, където са твоите мисли ...
АЗ СЪМ там, където са твоите чувства и желания...
АЗ СЪМ ТАМ където грехът дебне и причаква душата ти.
АЗ СЪМ до теб, когато мислиш, че си сам.
АЗ СЪМ в теб за да те уча какво трябва да искаш, да обичаш и да правиш.
"АЗ СЪМ ГОСПОД, ТВОЯТ БОГ, Който те учи за твоя полза, Който те води по пътя, по който трябва да ходиш." Исая 48:17
В края на земната му мисия, Бог заведе Мойсей на един висок връх и му показа отдалеч обещаната ханаанска земя. Той му каза: Виж я, но няма да влезеш в нея заедно с народа, който си водил. Пред този народ ти си водител и свят човек, но пред Мен си извършил грях. Ти си си позволил нещо, което не ти е било позволено. Мойсей знаеше какво. То излезе от сърцето му и не беше за Божията прослава. Беше само един удар върху скалата, един жест, но беше в нарушение на Божията мисъл и Неговата заповед. Беше много различно от това, което трябваше да бъде. Беше желание, произлязло от човешки гняв, не по Божията воля. И Бог го забеляза.
Мислиш ли, че Бог не забелязва желанията на сърцето ти? Моли се да Му бъдат угодни:
"Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Тебе, Господи, Канаро моя и Изкупителю мой." Псалом 19:14
Да направим едно кратко обобщение на тази тема. Тя вижда една особена група вярващи хора, които имат "търпението на светиите и пазят Божиите заповеди". Тези християни очакват реално завръщането на своя Господ в слава и прогласяват последната вест на Божията благодат към света. Божиите заповеди за тях са актуални. Те са неделими от връзката им, от пребъдването им в Онзи чрез Когото и за Когото живеят. Те са църквата на "остатъка", кандидатстваща за вечен живот, който е обещал, Бог, Който не лъже. Те са онези, които се кланят в Дух и Истина и тяхното светилище не е нито на изток, нито на запад, а вътре в тях, там където "Хлопащият на вратата" е намерил прием. Когато светът се превръща все повече във "Великият Вавилон", те все повече се освещават чрез послушание на истината от Неговото Слово и не се боят да излязат от света. Те са, които пазят Божиите заповеди, защото обичат Бога и Неговия закон.
"В любовта няма страх но съвършената любов изгонва вън страха..." 1 Йоан. 4:18
"Ето, ида скоро ; и у Мен е наградата, която давам да отплатя на всекиго, според каквито са делата му." Откр. 22:12.
Амин!
Дойди, Господи, Исусе!
Откр. 22:20