„. . . А САМ Т И ЗА Б О Г А !”
Тема 8
Когато влезем в стая, където има креватче или люлка, пелени, дрешки и играчки, знаем че това е за малко бебе, дори и него да го няма. Но за кого е бебето? Първо, то е за родителите си. Но не остава вечно при тях, пораства, свързва се с други хора и създава свое семейство. Обаче, не е и само за него, защото семейства се разпадат, семейни връзки се изживяват и прекъсват, смъртта отнема всеки член на семейството на определеното му време. За кого е човекът в цялост, във и вън от всичките си други обвързаности?
ЗА БОГА! Повече от всичко друго, защото всички други приемат човека предварително набелязан – планиран, кодиран и предвиден. А КОЙ го е планирал, кодирал и предвидил?
„Преди да ти дам образ в корема, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.” Еремия 1:5
„Твоите очи видяха необразуваното ми вещество и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още нито един от тях не съществуваше.” Псалм 139:14-16.
Родословието на човешкия род води до Първопричината да ни има:
„. . . а Адам Божий. Лука 3:38.
Всеки потомък на Адам е „Божий” по сътворение и изкупление. Това е причината Бог да се интересува от нас, да ни търси и да ни спасява.
„Бог до завист /до крайност/ ревнува д у х а , който е турил да живее в нас.” Яков 4:5.
„Така, самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии чада.”
Рим. 8:16
Бог знае „С в о е т о” в нас и го търси. Обаче това не е само Негова едностранна грижа. Той го прави с наше съгласие и съучастие. Позицията ни спрямо Създателя е накърнена и изменена. Има установен ред, по който можем да възстановим правата и положението си в Божието семейство и да станем отново „ Б о ж и и „.
НА ПЯСЪКА, ИЛИ . . .?
„Едно голямо име между човеците е като написана
в пясъка буква” ЕГВ
„Ще им дам име по-добро от синове и дъщери. Ще им дам вечно име, което няма да се изличи. Исая 56:5
„”Призовах те по името ти, дадох ти почтено име, ако и да не Ме познаваш. . .” Исая 45:15.
Човек е устроен, планиран, предопределен за Бога. Всичко в него води към една цел – да намери своя Бог и с това да намери себе си в своя Бог. А Бог да намери Своето изгубено чадо, творение, което е създал по Свой образ и подобие. Всяка друга реализация, която бихме постигнали е частична цел, недостатъчна степен, непълна форма на живот. Към този съдбовен извод ни води факта, че ние сме предвидени, познати и включени в един ВЕЧЕН ЗАВЕТ на мир, любов и спасение.
Ние сме н а с л е д н и ц и, наследници на едно наследство – уникално, несравнимо и вечно.
„. . .наследство н е т л е н о, неосквернимо, неповяхващо, запазено на небето за ВАС.”
„Око не е видяло, ухо не е чуло, на ум някому не е идвало това, което Бог е приготвил за тия които Го любят.” 1 Кор. 2:9.
„ Дръж здраво това, което имаш, да не би да ти отнеме някой
В е н е ц а .” Откр. 2: . . . .
Две възможности: Написана в пясъка буква или написано в Божието сърце име! Но това не е дадено само по себе си. До него ще достигнат само онези, които търсят истината, обичат истината и следват само ИСТИНАТА. Иначе, ще останат написана в пясъка буква.
Отново пред з а г а д к а т а н а б и т и е т о
Много са случаите в които отделни личности взимат самостоятелно решение да напуснат доброволно живота си – това най-висше и основно благо. Причините могат да бъдат различни. Най-подтикваща към размисъл е онази, при която като че ли н я м а п р и ч и н а . Този вид хора не го правят защото нямат пари – някои са много по-богати от мен и вас. Те не го правят защото нямат близки и приятели – някои имат и са имали повече от нас. Не, те не избират смъртта пред живота, защото нямат възможност да продължат да живеят, а защото нямат ЗА КАКВО да живеят. Животът е изгубил привлекателност за тях, няма мотивация за тях, няма какво повече да им даде.
Възможно ли е да се изпадне в такова състояние? Уви, да! И то на върха на успеха и славата, какъвто е случаят с Хемингуей, Стефан Цвайг[H1] , Джек Лондон…. Яворов, Пеньо Пенев, Веселин Андреев… много са!. . .
Имах един съученик в първа мъжка гимназия в София, която завършихме заедно през 1951 година. Разделихме се и почти се забравихме. Един ден, след десет години го срещнах в центъра на София. Разменихме обичайните поздрави и впечатления от живота. Накрая, дали за хубаво, или не, казах: Ами, така е. Минаха десет години. Какво ни остава? Да се завъртим още няколко по десет пъти заедно с земята около слънцето и да слезем от сцената завинаги… .Той ме погледна уплашено и каза:
- Ей, не говори така. Страшно е!
Да, страшно е! Но още по-страшно е ако животът си е в теб и пред теб, а ти нямаш за какво да живееш!
А имаме ли? Или само си мислим, че имаме? Навярно сте слушали една много впечатляваща притча: На моста на самоубийците в Лос Анжелис, стоял човек готов да скочи. Забелязал го патрулиращ полицай и се спуснал да му попречи:
--Човече, не можеш да направиш това, не ти разрешавам!...
Човекът отвърнал поглед от бездната и го насочил към служителя на реда. Гледал сериозно.
--Добре, ще те послушам, но ако можеш да ми кажеш за какво трябва да живея. Ако не можеш, и ти трябва да скочиш заедно с мен. Полицаят се поровил в паметта си и се опитал да представи някои мотивиращи аргументи, като се позовал на собствения си опит: семейството, предизвикателството на обществения живот и общочовешките радости на живота.
--Човече, всичко това отдавна имам повече от теб, но не ме задоволява…Дай ми нещо повече!
Полицаят започнал да чувства несигурност в себе си. Всъщност, с какво да се аргументира – със санкциите към забраната да се скача ли? Той нямал аргумент срещу доброволния отказ от живот. Човекът, стъпил на ръба на бездната настоявал:
--И ти нямаш за какво да живееш! Твоите аргументи не са достатъчни. Щом не можеш да ми предложиш истинска, убедителна причина за живеене, и ти нямаш за какво да живееш! Ти трябва да ме последваш. И ти трябва да скочиш заедно с мен, хайде, дай ръка. . .И минувачите видели как самоубиецът и полицаят скочили заедно в отказ от един живот, на който не могли да намерят достатъчен и пълен смисъл.
Това е само притча. Но проблемите в нея са истински и остават. Докато не намери задоволяващ отговор на въпроса: За какво да живеем? - цялото човечество, всеки Божи ден прави скок към бездната и гибелта. Не искам да всявам песимизъм, обаче традиционните стимули, поддържащи живота, не са самия живот. Животът иска висши стимули и цели, иначе се самоотрича:
Еклисиаст 2:1-11. Цитира се.
Такова е свидетелството на един блестящ монарх, имал всичко и опитал всичко. Живял, градил, творил и се наслаждавал повече от другите. Сигурно повече и от теб и мен, читателю. Да го чуем пак: Суета, суета на суетите, пълна суета!
Един малък празен живот и един голям празен живот са все п р а з е н ж и в о т .
Към търсената ИДЕНТИЧНОСТ
„Битието определя съзнанието” Карл Маркс
В чисто материалистичен план, тази мисъл е блестяща истина. Нейното логично продължение е : … а съзнанието определя о т н о ш е н и я т а . Получава се затворен кръг, защото отношенията имат обратно действие върху битието.
КОЙ съм аз? КОЯ съм аз? С какво се променя светът при появата и изчезването ми? Има ли стойност личността и каква е тя?
ЛИЧНОСТТА е уникат, нещо неповторимо. Но личността не се ражда, тя се изгражда. Не всеки обособен човешки живот достига до степента на завършена човешка личност. Във всеки индивид е потенциално заложена възможността да стане л и ч н о с т . Милиони и милиарди се раждат потенциални личности. Малцина и единици достигат до пълната, съвършена цел. Пълната и съвършена цел, смисълът на живота е човек да надрастне себе си , да излезе от своя малък личен свят обогатен или обременен с обществени връзки или задължения, да се ориентира духовно и да заживее по дух и „по Бога”. В този нов, „над-природен” начин на живот, той с върховно удовлетворение може да расте, да развива богоподобие в себе си и да установи трайна връзка и отношение с Божеството. Самочувствието в такъв нов и пространен свят е несравнимо:
„Всичко считам за измет, само Христос да придобия” Фил. 3:8
„Живеем ли, умираме ли, Господни сме” Рим. 14:7,8.
Над всички усилия и цели в този свят, най-далновидната остава:
„…да т ъ р с я т Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили” Деян. 17:27
Разбира се, всеки скептик или хедонист ще ви възрази:
--И този живот може да бъде хубав. Дали има Бог, все още е спорно; какъв точно е Той, ако Го има, все още е тайна. Но радостта, щастието, красотата – са очевидни. Те са реални и постижими в напълно земен план, затова да направим живота си хубав тук на таз земя, е най-важното. Това е напълно реално, логично и достатъчно.
Реално и логично, макар с известни резерви, може би. . . Но достатъчно – едва ли! Да направим живота си относително хубав е възможно, но да постигнем мечтите си – НЕ!. Мечтите винаги летят над нас. Ако се издигнем до тях, те отиват по-високо и пак са над нас. Ако бихме… /вижте колко условно е това „бихме” – разбира се, че не бихме!/ Но, ако все пак бихме се издигали и десетки и стотици и хиляди пъти до тях, те пак ще отлитат високо и ще са недостижимо над нас, защото неопределеното е винаги над определеното; непостигнатото – винаги над постигнатото и предстоящето винаги е пред настоящето. Иначе не би имало движение, път и цел. За да има „утре”, трябва да има „днес” и обратно.
КЪДЕ животът е в истинската си същност? Къде той става живот, истински живот, пълноценен живот? Богат и изобилен ЖИВОТ?
„Аз дойдох да имат живот и да го имат и з о б и л н о
„ Йоан 10:10
Само в ЛЮБОВТА. Любовта, която е излязла от своите псевдо- -въплъщения, временни форми и функции, патологични модификации и мутанти, инфантилни подстъпи и опити към съвършенството и е навлязла в самото съвършенство – Личността на Божеството.
Бог е ЛЮБОВ. Бог не познава по-висша форма на живот от любовта Си. И жалкият човек няма да намери такава в своя жалък живот. Той или трябва да обича и да твори или да не обича и да руши. Последното не заслужава да се разглежда, защото е само отрицание, затова нека заложим на първото.
СВЯТ НА ПРЕКЪСНАТА ЛЮБОВ
Давид е имал своите пет речни камъчета, в конфликта с Голиат. Исусовите ученици са имали петте хлебчета на едно момче. Човекът през всички времена е имал своите пет форми на развитие:
1. Появяване сред подходяща среда.
2. Организиране в семейство, бит и общество.
3. Усъвършенстване в труд, творчество и социална дейност.
4. Борба за оцеляване, възход и завоевания, дълголетие и смърт.
5. Л ю б о в т а - връх и осмисляне на самия живот и взаимоотношенията
Човечеството намира своята пълна реализация и идентичност единствено в любовта. Тя е многолика. Присъства във всяка възраст, но не се изчерпва с възрастта. Не се изчерпва и със своите общочовешки измерения. Любовта иска в е ч н о с т , може да намери себе си само във вечността, затова инстинктивно я търси и води към нея. Тъй като вечен е само Бог, любовта има убежната си точка в Него. Върховният закон, който я управлява е да Го търси и намира пристан в Него. Първата и най-голяма заповед е : Мат 22:37. Първото и най-голямо послание е:
„Възлюбих те с вечна любов…” Еремия 31:3.
Само любовта може да изпълни вечността. Тя е слънцето, което подържа живота на душата. Под нейния знак се раждаме, под нейния флаг живеем и воюваме, под нейната ласка искаме да се разделим и да заспим.
„Невинно свидно детство, цъфтяща рай -долина
Зад пътника отруден, останала далеч. . . .” Яворов
Възприемаме я с детските очи, уши и жажда за ласки. Тя изпълва празното пространство в нас и ни придава облик, стойност и идентичност. В младостта е в стихията си. Търси себе си със силата си и във времето си. Въплъщава себе си в любим образ и вижда това, което сама носи в себе си, гради образ по свой образ и подобие. Излива се в зов за идеал и всеотдайност и нейният език е поезията.
ЛИРИЧНА ПЕСЕН
Душата ти е лист, а искам аз да пиша,
душата ти е лист, непипнат със ръка!
А аз със почерк чист, там искам да напиша
две думи, що са вечни – „обич” и „съдба”.
И ручей чист си ти, а искам аз да пия;
Да, ручей чист си ти от снежна планина!
А жажда в мен гори, че минах през пустиня,
там снежни висини бленувах в самота. . .
Ти златна арфа си, а искам аз да свиря,
ти златна арфа си със струни що мълчат ;
а песни зная аз – те тъй си в мен умират. . .
Как могли биха с глас на арфа да звучат!
Неизвестен автор
Остава ли любовта такава в нас през цял живот? Много рядко. И никога ако не се съобрази с промените, които настъпват в нас; ако не надрастне себе си , своята инфантилност и не се вкорени в нещо по-дълбоко от чувството на възторг и опиянение; ако не се изпълни с Божеството!
Любовта не е празна дума, суетен фойерверк и безводен облак в този свят. Тя е оставила множества трайни свидетелства за себе си, като културни паметници, шедьоври на творческата мисъл и дела на верност, всеотдайност и саможертва. Висящите градини на Семирамида, мавзолеят Тадж Махал, множество вълнуващи произведения на изкуството и живи истории за сърца, които са туптяли заедно и останали заедно след като са спрели да туптят, ни задължават да й признаем постоянното и неизменно място в съдбата на човека.
Но . . . има едно „Но”, едно голямо НО! И то е записано с главни букви: При всички случаи, човешката любов остава обременена от един непреодолим и неотстраним недостатък – невъзможността да се развие напълно и съхрани в условията на краткия и превратен човешки живот. По същество и в цялост, тя остава ПРЕКЪСНАТА, НЕСБЪДНАТА И НЕИЗЖИВЯНА. Чудно ли е тогава, че отправя мислите ни към един по-добър свят, където и ТЯ и НИЕ да бъдем у дома си з а в и н а г и ?
ЗАЩО не могат да се сбъдват мечтите ни за идеална любов в тоз тъй беден на това свят? Защото има по-добро място за тях – един идеален свят. Кой е той? Има ли го? Онзи, Който е казал: „Не съм от този свят” /Йоан 8:23/, е казал още: „…ще ви взема при Себе Си”. Йоан 14:1-3.
Да Му се доверим ли, както мнозина вече направиха? Да потърсим ли и ние място за несбъднатите си мечти в Неговото царство?
А къде другаде?
„Там безсмъртни умове ще съзерцават с никога непреставащо възхищение чудесата на творческата сила, тайните на изкупителната любов. Няма да има лукав, жесток неприятел, който да изкушава хората да забравят Бога. Всяка дарба ще бъде развита , способностите ще се увеличават. Постиженията на знанието няма да уморяват ума, нито ще изтощават силите. Ще се провеждат и най-големите начинания, ще се осъществяват най-възвишените стремежи, ще се постигат най-висшите амбиции. И все пак, постоянно ще възникват все нови и нови височини за изкачване, ще се явяват все нови и нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране, нови предмети, които да развиват все повече и повече възможностите на ума, душата и тялото.”
„Всички съкровища на вселената ще бъдат открити за изучаване от Божиите изкупени. Освободени от връзките на смъртта, чрез неуморно летене, те достигат до далечни светове, които са изтръпвали и са се изпълвали със скръб при гледката на човешкото нещастие, избухвали са в радостни песни при вестта за една спасена душа. С неизразимо блаженство децата на земята ще навлизат в радостта и мъдростта на непадналите светове. ЩЕ споделят съкровищата на знанието и мъдростта, постигнати през безкрайните векове, като разглеждат делата на Божията десница. С непомрачен поглед ще гледат славата на творението – как всички слънца, звезди и системи кръжат в определения им ред около трона на Божеството. На всички неща, от най-малкото до най-голямото е написано името на Твореца и във всички се изявява богатството на Неговата мощ.”
„А отлитащите във вечността години ще донасят все по-богати и все по –славни откровения за Бога и за Христос. Както ще расте познанието, така ще се увеличава и любовта, преклонението и щастието. Колкото повече опознават Бога, толкова по-голямо ще бъде възхищението на хората от Неговия характер. Когато Исус им разкрие богатството на изкуплението и удивителните постижения във великата борба със Сатана, сърцата на изкупените ще се изпълват с още по-пламенна почит. С още по-пленителна радост засвирват те на златните си арфи; и хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди гласове се присъединяват към мощния хвалебен хор.”
„И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.” Откр. 5:13.
„ВЕЛИКАТА БОРБА е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени или неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ!”
„Великата борба” ЕГВ
От полза би било, ако читателят, прочел този финал, прочете и всичко написано преди него. И преживее всичко следващо след него!
ТАЙНАТА НА ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ
„В надежда за ВЕЧЕН ЖИВОТ, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже” Тит 1:2
„…Послушайте и душата ви ще живее и Аз ще направя с вас
ВЕЧЕН ЗАВЕТ.” Исая 55:3
„Както Моят Отец завещава царство на Мен, така и Аз
з а в е щ а в а м на вас. Лука 22:29
Меланхолията, депресията, отчаянието са неизбежни ако решим да търсим смисъл и цел в един живот, в който няма прозорец към един по-добър свят, няма Бог, Когото можеш да наречеш „МОЙ БОГ”. От своя страна, религия, която не потвърждава и не подпечатва такава връзка с печата на съвършена и пълна сигурност, е опиум, илюзия и измама. Гаранцията за истинска религия и поклонение е в з а в е т а, заветът сключен предисторически от предвечни времена и имащ за прицел след-историческите и „вечни „ времена.
Умолявам читателя да не отминава с досада тези редове, защото те са повече от ДНК тест за неговата самоличност, повече от акта му за раждане или свидетелството му за брак, което може отдавна да е затрупано и обезсмислено под фактите на живота. Тези редове имат да разкрият нещо много по-далновидно от смъртния акт, който рано или късно ще бъде издаден на негово име. Днес, пред неговото пълно съзнание говори с ъ д б а т а и нейният Господар – БОГ.
Това послание започва с думите „Възлюбих те с вечна любов” и гласи: Сключих с теб в е ч е н з а в е т ! Читателят не би могъл да бъде по-поласкан от нещо друго, или по-почетен от нещо друго; нито по-предпочетен по някакъв друг начин. С това послание той е поставен в Божията мисъл още преди да съществува, както той самия, така и светът и световете. Издигнат е до първоизточника на своя род и няма нужда да го търси в мрачните геологични ери, в първични организми и примати, или в теории и хипотези за самозараждане. ТОЙ Е ДЕТЕ НА Б О Г А ! Той има идентичност, която го издига несравнимо над всичко.
Той е наследник на едно несравнимо и неповяхващо наследство.
Той е с т р а н а в един в е ч е н з а в е т .
Той е в центъра на предвечна т а й н а , която се разкрива извън, отвътре и чрез него. Библията затова е „Божия книга”, защото съдържа Божиите послания и тайни. Най-великото послание на Божията Книга е, че Бог ни о б и ч а , а най-дълбоката ТАЙНА е че Той е изработил п л а н за да ни спаси преди още да ни е имало и да бъдем пряко застрашени от падение и грях.
Отразено ли е това в Божието Слово? Да обърнем внимание на следните стихове, споменаващи една „т а й н а „, замълчана и закодирана в библейските пророчества:
„. . .ТАЙНАТА, замълчана от вечни времена” . Рим. 16:25
„. . .ТАЙНАТА, скрита за векове и поколения.” Колос. 1:26,27
„ . . .БЛАГОДАТ, дадена за нас, в предвечни времена. . .” 2 Тим. 1:9
„. . . на небесните началства и власти да стане известна Божията премъдрост, според предвечното Му намерение в Исус Христос, нашият Господ.” Ефес. 3:10,11
„. . .Който беше предопределен преди създанието на света” 1 Петр. 1:20
„ . . . ЕТО ИДА! В свитъка на книгата е отнапред писано за МЕН!”
Псалм 40:6-8
В цитираните стихове прави впечатление една основна идея, изразена с думите „ ТАЙНА”, „БЛАГОДАТ”, ПРЕДВЕЧНО НАМЕРЕНИЕ. Тази тайна, вече разкрита , може да се изрази така: При сътворяването на Вселената и разумни същества в нея, Бог е скрил нещо в Себе Си, което никой не е знаел. То е било „тайна”, която нямало да бъде разкрита, освен в един единствен случай – една върховна к р и з а във в с е м и р а, предизвикана от злоупотреба. Върху нейната същност ще се спрем повече в следващата тема. Тук ще споменем само, че е съдържала вероятност за самобитно зараждане на з л о т о и правилният начин да се противодейства на това за да може редът и целостта във Всемира да бъдат запазени. Това е било Божия тайна, „замълчана” и скрита в предисторическите времена и постепенно разкривана в хода на историята в библейските времена. Скритата същност на този тайнствен божествен ход е БОГ САМ ДА СТАНЕ ИЗКУПИТЕЛ И СПАСИТЕЛ на провиненото в ГРЯХ човечество чрез СЕБЕЖЕРТВА.
Този тайнствен божествен СПАСИТЕЛЕН ПЛАН е бил постепенно разкриван в хода на човешката история чрез символи и жертви в Стария Завет, докато е намерил същностното си изпълнение в личността и мисията на Божия Син Исус Христос.
ПОТВЪРЖДАВАНЕ ЗАВЕТА И РАКРИВАНЕ ЗАВЕТНАТА ТАЙНА
Първото библейско пророчество, загатващо за Един идващ Спасител е в Битие 3:15. Там Христос е представен като „потомството на жената” Кръвните жертви в Стария Завет са били сянката на една идваща действителност:
„Ето Божият Агнец, Който взима греха на света.” Йоан 1:29
Някой си е направил труда да свърже във фраза имената на първите десет патриарси и е получил следното послание:
„На земята ще дойде ч о в е к , заместник в утеснение, достоен за милост. Благословеният на Господа ще дойде и ще даде поучение. Неговата смърт ще донесе на Неговите победени УТЕХА, МИР, ПОЧИВКА.”
ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ е бивал постепенно разкриван и потвърждаван с избраните от Бога патриарси, водители и народ:
С НОЙ – Бит 6:18
С АВРАМ – Бит.15:18
С ИСАК – Бит. 17:21
С МОЙСЕЙ и ИЗРАИЛ – Изход 34:10; Втор. 5:2 и 9:11.
Потвърден е и чрез Еремия: „Ще направя вечен завет”. Ерем.32:40. Ще го напиша в сърцата им /Ерем. 31:33/
Чрез ЕЗЕКИИЛ : „ Вечен ЗАВЕТ на МИР”. /Езекиил 37:26./
Деяния 3:25 –„ Вие сте н а с л е д н и ц и на ЗАВЕТА.”
НОВИЯТ ЗАВЕТ задълбочава Божието заветно отношение чрез личното присъствие на ИСУС ХРИСТОС:
„. . . при Исуса, посредника на НОВИЯ ЗАВЕТ.” Евр 12:24.
В Даниил 9:27 е дадено пророчество за идването на МЕСИЯ. В последната седмица от това символично пророчество, Месия трябва да потвърди ЗАВЕТА чрез смъртта Си на Голгота. Но има нещо забележително, което Той прави в началото на тази последна пророческа седмица: То е отбелязано чрез кръщението Му от Йоан в реката Йордан, когато бе обявен от небето като Месия. С това дава жив пример и на нас днес как трябва да приемем и потвърдим участието си във ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ.
„Който повярва и се кръст, ще бъде спасен.” Марк 16:16.
Този пример следва по-късно и великият апостол Павел:
„. . .и на часа прогледа, стана и се к р ъ с т и . Деян. 9:18
ИСУС и учениците Му кръщаваха и приемаха нови ученици във вярата.
Този е пътят и ЗА НАС, ако искаме да приемем и потвърдим ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ.
И ТАКА, логиката на нашето падение, греховно бреме и нужда от спасение, ни довежда до к р ъ щ .е л н и т е в о д и . Нуждаем се от кръщение за прощение на греховете и влизане във ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ!
ВЪПРОСЪТ от Деян. 2:38 /Що да сторим?/ , се повтаря и днес и даденият тогава отговор остава в сила и днес: Покайте се и всеки от вас да се к р ъ с т и!
ЗАВЕТНОТО КРЪЩЕНИЕ
Нека изясним неговата същност и смисъл. То е външен израз на една вътрешна промяна и едно ново отношение. Човек декларира официално и публично, че се определя на страната на Бога и истината, изповядва, че скъсва с греха като водеща сила в живота си и приема за водеща сила своя Спасител и Бог; че приема каузата на Божието спасение и ще работи за нея през всичките дни на живота си; че е намерил живия Бог и ще живее за Него, като най-висша привързаност, смисъл и съдържание на живота си. Човек намира своя изгубен Баща – БОГ, а Бог намира Своя изгубен син или дъщеря.
КРЪЩЕНИЕТО е велико събитие в живота на спасяващите се, повратен момент, възкресение за нов живот. Извършва се когато човек е готов за това и изяви желание. Готовността за кръщение се засвидетелства от познанията, които лицето е придобило за изискванията на ИСТИНАТА и неговата готовност да ги прилага в живота си.
КРЪЩЕНИЕТО възстановява нашите изгубени позиции, поради греха, в Божието царство и ни въвежда отново в привилегиите на деца – синове и дъщери на Бога. Един пример на новозаветно кръщение имаме в Деяния 8:35-38. То се извършва с много вода и чрез потапяне в нея
ПРИЯТЕЛЮ, който четеш тези редове, как посрещаш заветната покана?
Тя е лична и конкретна. Тя е за ТЕБ. Ще я оставиш ли да те отмине и да отиде при друг? Съгласен ли си друг да заеме твоето място и друг да се сдобие с твоето име? Друг да се радва с радостта, приготвена за теб? И друг да живее живота, който е бил приготвен за теб - ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ? Някои са направили това, в свой ущърб, но ти не го прав! Чуй доброжелателния зов:
„Ето, ида скоро! Дръж здраво това, което имаш за да не ти отнеме някой в е н е ц а ! Откр. 3:11.
Повярвай в Господ Исус Христос и бъди спасен! Приеми кръщелния знак на ЗАВЕТА и влез в него като желан и очакван син на Бога. Направи този ден , ДЕН НА СПАСЕНИЕ и на голяма радост, както горе на небето, така и тук на земята. Влез чрез вяра в своя нов дом. Не се бави, к р ъ с т и с е !
УНИКАЛНИЯТ ШАНС НА ЖИВОТА. МИГ СРЕЩУ В Е Ч Н О С Т
Читателят, навярно е изкушен да ми каже: Твърде много се отделяш от миналите си декларации, не си последователен на себе си. Твърде много залагаш на внушението и емоциите. Нужни са повече аргумент, факти и научна обосновка. И аз самия мислех така и за себе си следвах този принцип. Не пренебрегнах и не отминах нито един разумен лъч светлина, достигнал до мен , било чрез анализ на природата и нейните закони, било чрез идеите и философите на света /Все пак, израснах и живях в материалистично и атеистично време/. Но не искам да обременявам читателя със средствата, а предпочитам ц е л т а . Ако не е минал по пътя на научните аргументации, той може винаги да го стори. Може да усвои всичката научна информация на човечеството, да изследва всички факти и пак ще стигне до фундаменталната истина, че по пътя на знанието не може да реши въпроса за вярата и Бога. Събрана на едно място, всичката ерудиция на света води само до един извод: ИМА МЯСТО ЗА ВЯРА, ИМА МЯСТО И ЗА СЪМНЕНИЕ. Колкото са аргументите в полза на вярата в Бога, толкова са поводите за съмнение!
Моят п о д х о д е друг. Аз искам да почна от там, където сме; от това, което сме… от това, което имаме и да достигна до това, което не сме, това което нямаме, а все пак търсим и с трепет очакваме.
Както вече споменах, в и с ш и я т ж и в о т в нас остава недоразвит, недовършен, прекъснат. Отиваме си отчасти знаещи, недостатъчно можещи и непълно щастливи. Разделяме се принудително. Любовта ни не е изконсумирана, или може би по-точно е „изконсумирана”, а ни е нужна още, още и неизчерпаемо ОЩЕ! В крайна сметка, тя е прекъсната и загубена. Прибягваме до сурогати и ставаме все по-изкуствени. Дори и да запазим вътрешната си цялост, з а г у б а т а е неизбежна. Едвам сме почнали да живеем и вече трябва да спираме, неудовлетворени сме!
-Трябва да има някъде това, което чувстваме в себе си и го търсим – си казваме. Ще дойде ли желаният отговор? Има ли го?
Да, има го! Затова го търсите, защото ГО ИМА….Но въпросът не е рационален, а духовен. С р а з у м а - д о в я р а т а . После вярата води, а разумът я следва.
Аз много съм се съмнявал. Съмнявал съм се във всичко и във всички. Съмнявал съм се в себе си и в Бога. Не дръзнах да отрека съществуването Му, защото това просто е невъзможно чрез аргументи. Но хранех съмнения относно характера Му. Какъв е Той. Щом познава „добро и зло”, Той не е само добър. Не може да бъде невеж в злото. Не казва ли Сам: Творя и зло”? Исая 45:7. Не се ли гневи? Не убива ли? Не подбира ли угодните Си и не прави ли разлика между „свои” и” чужди”? Това раздвоение в представата за Бога, усилвано и подхранвано от несправедливостите, злощастията, недоимъците и страданията в живота, от собствената ми борба със себе си и от провалите в живота на някои хора, които съм имал за пример и съм уважавал, ме е довеждало до разочарование и до апатия, до бунт и непокорство, до антисоциално поведение.
Но след много самонаблюдение и анализи, си казах: Аз ощетявам себе си. Аз разстройвам божествения строй, самохипнотизирам се. Любовта не може да бъде и да не бъде любов. Моята – да, защото съм плътски човек и промените са ми присъщи. Но дори и аз, когато обичам силно, мисълта за зло бяга от мен. Чувствам, че не мога да я поддържам, тя не ме обогатява , а ме ограбва и я пропъждам, ако се появи. Любовта ми е толкова скъпа, че всичко, което не я поддържа, не може да устои. Казах си: Това е слабост за мен – да искам все доказателства, доказателства, доказателства и аргументи. . . Любовта не действа така. Тя се оскърбява и обижда при съмнение. . . .
ТЯ, САМАТА Е ДОКАЗАТЕЛСТВОТО!
Стъпил на това „доказателство”, други вече не ми трябваха. Бог ме обича. Той е доказал това когато и където трябва. Аз трябва да живея и да пребъдвам в Неговото ДОКАЗАТЕЛСТВО И ДА ГО УТВЪРЖДАВАМ В СЕБЕ СИ ЧРЕЗ ВЯРА, а не да го подкопавам чрез СЪМНЕНИЕ! Иначе, не съм достоен за доказателството Му и се лишавам доброволно от най-ценните неща на живота – МИРА, РАДОСТТА и ЛЮБОВТА. Ако нямам мира, радостта и любовта, какво имам? Съкровищата и богатствата на света стават мъртви неща и душата изпълнена с тях е м ъ р т в а . Исус каза на един човек: Остави мъртвите да погребват мъртъвците си, а ти ела с Мен! Сякаш, че го е казал за МЕН! А защо не и за ТЕБ, любезни читателю? Той е въплътената и доказана любов. Той е пълната, съвършената любов. Той е ДОКАЗАТЛСТВОТО, което ти трябва. Допускаш ли че ИСТИНАТА ще те излъже? НЕ. Заблудата и лъжата са в нас. Те ни пречат да виждаме и отнемат свободата ни, но:
„Ще познаете ИСТИНАТА И ИСТИНАТА
ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ”.
Йоан 8:32
А като сме свободни, ще можем да направим своя избор, да намерим себе си . Бог ни предлага Своята „тайна”, Своя ЗАВЕТ. Предлага ни вечност срещу миг от суета. Мигът ще отмине, както и да го изконсумираме. Но само в неговата реализация е избавлението ни, в него е шансът за реабилитацията ни като синове и дъщери на Бога, като ДЕЦА НА ВЕЧНОСТТА!
„Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии ч а д а ! И ТАКИВА СМЕ! 1 Йоан 3:1
В З А К Л Ю Ч Е Н И Е :
Посланието на тази тема беше: „. . .А ТИ ЗА БОГА”. Тя е естествено продължение на предходната „Един Бог за ТЕБ”. Ти и аз намираме пълната си реализация в познанието и общението с живия Бог, станал и „НАШ БОГ” Но какво намира Бог в нас? Защо и за какво сме Му необходим? Половината от отговора е: Заради любовта, която има към нас. Другата половина е заради любовта Му към другите хора. Когато дойдем при Него и заживеем с Него, ние идваме в по-голяма близост и помежду си. Заживяваме по-дружно, с повече доверие един към друг.Нещо ново се появява МЕЖДУ НАС.
Преди години един пътуващ проповедник дошъл в един голям град, където вярата и страха от Бога все повече замирали. Обявил своите проповеди на определено време и място. Но един водещ вестник решил да се пошегува с него. На видно място отпечатал карикатура, в която той бил представен като магаре, което влиза тържествено в техния град. Дошло времето за обявената евангелска среща. Имало добро посещение. Говорителят започнал словото си , като показал вестника с карикатурата и казал: Много съм задължен на редакцията на този вестник и изказвам благодарност за съдействието, което ми оказват. Поласкан съм, че мога да бъда оселът /магарето/, на който моят Господ да влезе и в този град. Дано това стане и в сърцата и в живота ви!
И ДНЕС, в 21 век, Господ все още посещава градове и села и има нужда от някого за да отиде при друг. Би ли могъл да разчита на теб?
„ И други овци имам, не от тази кошара. И тях трябва да доведа. . .
И ще чуят гласа ми и ще станат ЕДНО СТАДО и ЕДИН ПАСТИР.”
Йоан 10:16
Потвърждаваш ли почетното си място там ?
Когато влезем в стая, където има креватче или люлка, пелени, дрешки и играчки, знаем че това е за малко бебе, дори и него да го няма. Но за кого е бебето? Първо, то е за родителите си. Но не остава вечно при тях, пораства, свързва се с други хора и създава свое семейство. Обаче, не е и само за него, защото семейства се разпадат, семейни връзки се изживяват и прекъсват, смъртта отнема всеки член на семейството на определеното му време. За кого е човекът в цялост, във и вън от всичките си други обвързаности?
ЗА БОГА! Повече от всичко друго, защото всички други приемат човека предварително набелязан – планиран, кодиран и предвиден. А КОЙ го е планирал, кодирал и предвидил?
„Преди да ти дам образ в корема, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.” Еремия 1:5
„Твоите очи видяха необразуваното ми вещество и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още нито един от тях не съществуваше.” Псалм 139:14-16.
Родословието на човешкия род води до Първопричината да ни има:
„. . . а Адам Божий. Лука 3:38.
Всеки потомък на Адам е „Божий” по сътворение и изкупление. Това е причината Бог да се интересува от нас, да ни търси и да ни спасява.
„Бог до завист /до крайност/ ревнува д у х а , който е турил да живее в нас.” Яков 4:5.
„Така, самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии чада.”
Рим. 8:16
Бог знае „С в о е т о” в нас и го търси. Обаче това не е само Негова едностранна грижа. Той го прави с наше съгласие и съучастие. Позицията ни спрямо Създателя е накърнена и изменена. Има установен ред, по който можем да възстановим правата и положението си в Божието семейство и да станем отново „ Б о ж и и „.
НА ПЯСЪКА, ИЛИ . . .?
„Едно голямо име между човеците е като написана
в пясъка буква” ЕГВ
„Ще им дам име по-добро от синове и дъщери. Ще им дам вечно име, което няма да се изличи. Исая 56:5
„”Призовах те по името ти, дадох ти почтено име, ако и да не Ме познаваш. . .” Исая 45:15.
Човек е устроен, планиран, предопределен за Бога. Всичко в него води към една цел – да намери своя Бог и с това да намери себе си в своя Бог. А Бог да намери Своето изгубено чадо, творение, което е създал по Свой образ и подобие. Всяка друга реализация, която бихме постигнали е частична цел, недостатъчна степен, непълна форма на живот. Към този съдбовен извод ни води факта, че ние сме предвидени, познати и включени в един ВЕЧЕН ЗАВЕТ на мир, любов и спасение.
Ние сме н а с л е д н и ц и, наследници на едно наследство – уникално, несравнимо и вечно.
„. . .наследство н е т л е н о, неосквернимо, неповяхващо, запазено на небето за ВАС.”
„Око не е видяло, ухо не е чуло, на ум някому не е идвало това, което Бог е приготвил за тия които Го любят.” 1 Кор. 2:9.
„ Дръж здраво това, което имаш, да не би да ти отнеме някой
В е н е ц а .” Откр. 2: . . . .
Две възможности: Написана в пясъка буква или написано в Божието сърце име! Но това не е дадено само по себе си. До него ще достигнат само онези, които търсят истината, обичат истината и следват само ИСТИНАТА. Иначе, ще останат написана в пясъка буква.
Отново пред з а г а д к а т а н а б и т и е т о
Много са случаите в които отделни личности взимат самостоятелно решение да напуснат доброволно живота си – това най-висше и основно благо. Причините могат да бъдат различни. Най-подтикваща към размисъл е онази, при която като че ли н я м а п р и ч и н а . Този вид хора не го правят защото нямат пари – някои са много по-богати от мен и вас. Те не го правят защото нямат близки и приятели – някои имат и са имали повече от нас. Не, те не избират смъртта пред живота, защото нямат възможност да продължат да живеят, а защото нямат ЗА КАКВО да живеят. Животът е изгубил привлекателност за тях, няма мотивация за тях, няма какво повече да им даде.
Възможно ли е да се изпадне в такова състояние? Уви, да! И то на върха на успеха и славата, какъвто е случаят с Хемингуей, Стефан Цвайг[H1] , Джек Лондон…. Яворов, Пеньо Пенев, Веселин Андреев… много са!. . .
Имах един съученик в първа мъжка гимназия в София, която завършихме заедно през 1951 година. Разделихме се и почти се забравихме. Един ден, след десет години го срещнах в центъра на София. Разменихме обичайните поздрави и впечатления от живота. Накрая, дали за хубаво, или не, казах: Ами, така е. Минаха десет години. Какво ни остава? Да се завъртим още няколко по десет пъти заедно с земята около слънцето и да слезем от сцената завинаги… .Той ме погледна уплашено и каза:
- Ей, не говори така. Страшно е!
Да, страшно е! Но още по-страшно е ако животът си е в теб и пред теб, а ти нямаш за какво да живееш!
А имаме ли? Или само си мислим, че имаме? Навярно сте слушали една много впечатляваща притча: На моста на самоубийците в Лос Анжелис, стоял човек готов да скочи. Забелязал го патрулиращ полицай и се спуснал да му попречи:
--Човече, не можеш да направиш това, не ти разрешавам!...
Човекът отвърнал поглед от бездната и го насочил към служителя на реда. Гледал сериозно.
--Добре, ще те послушам, но ако можеш да ми кажеш за какво трябва да живея. Ако не можеш, и ти трябва да скочиш заедно с мен. Полицаят се поровил в паметта си и се опитал да представи някои мотивиращи аргументи, като се позовал на собствения си опит: семейството, предизвикателството на обществения живот и общочовешките радости на живота.
--Човече, всичко това отдавна имам повече от теб, но не ме задоволява…Дай ми нещо повече!
Полицаят започнал да чувства несигурност в себе си. Всъщност, с какво да се аргументира – със санкциите към забраната да се скача ли? Той нямал аргумент срещу доброволния отказ от живот. Човекът, стъпил на ръба на бездната настоявал:
--И ти нямаш за какво да живееш! Твоите аргументи не са достатъчни. Щом не можеш да ми предложиш истинска, убедителна причина за живеене, и ти нямаш за какво да живееш! Ти трябва да ме последваш. И ти трябва да скочиш заедно с мен, хайде, дай ръка. . .И минувачите видели как самоубиецът и полицаят скочили заедно в отказ от един живот, на който не могли да намерят достатъчен и пълен смисъл.
Това е само притча. Но проблемите в нея са истински и остават. Докато не намери задоволяващ отговор на въпроса: За какво да живеем? - цялото човечество, всеки Божи ден прави скок към бездната и гибелта. Не искам да всявам песимизъм, обаче традиционните стимули, поддържащи живота, не са самия живот. Животът иска висши стимули и цели, иначе се самоотрича:
Еклисиаст 2:1-11. Цитира се.
Такова е свидетелството на един блестящ монарх, имал всичко и опитал всичко. Живял, градил, творил и се наслаждавал повече от другите. Сигурно повече и от теб и мен, читателю. Да го чуем пак: Суета, суета на суетите, пълна суета!
Един малък празен живот и един голям празен живот са все п р а з е н ж и в о т .
Към търсената ИДЕНТИЧНОСТ
„Битието определя съзнанието” Карл Маркс
В чисто материалистичен план, тази мисъл е блестяща истина. Нейното логично продължение е : … а съзнанието определя о т н о ш е н и я т а . Получава се затворен кръг, защото отношенията имат обратно действие върху битието.
КОЙ съм аз? КОЯ съм аз? С какво се променя светът при появата и изчезването ми? Има ли стойност личността и каква е тя?
ЛИЧНОСТТА е уникат, нещо неповторимо. Но личността не се ражда, тя се изгражда. Не всеки обособен човешки живот достига до степента на завършена човешка личност. Във всеки индивид е потенциално заложена възможността да стане л и ч н о с т . Милиони и милиарди се раждат потенциални личности. Малцина и единици достигат до пълната, съвършена цел. Пълната и съвършена цел, смисълът на живота е човек да надрастне себе си , да излезе от своя малък личен свят обогатен или обременен с обществени връзки или задължения, да се ориентира духовно и да заживее по дух и „по Бога”. В този нов, „над-природен” начин на живот, той с върховно удовлетворение може да расте, да развива богоподобие в себе си и да установи трайна връзка и отношение с Божеството. Самочувствието в такъв нов и пространен свят е несравнимо:
„Всичко считам за измет, само Христос да придобия” Фил. 3:8
„Живеем ли, умираме ли, Господни сме” Рим. 14:7,8.
Над всички усилия и цели в този свят, най-далновидната остава:
„…да т ъ р с я т Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили” Деян. 17:27
Разбира се, всеки скептик или хедонист ще ви възрази:
--И този живот може да бъде хубав. Дали има Бог, все още е спорно; какъв точно е Той, ако Го има, все още е тайна. Но радостта, щастието, красотата – са очевидни. Те са реални и постижими в напълно земен план, затова да направим живота си хубав тук на таз земя, е най-важното. Това е напълно реално, логично и достатъчно.
Реално и логично, макар с известни резерви, може би. . . Но достатъчно – едва ли! Да направим живота си относително хубав е възможно, но да постигнем мечтите си – НЕ!. Мечтите винаги летят над нас. Ако се издигнем до тях, те отиват по-високо и пак са над нас. Ако бихме… /вижте колко условно е това „бихме” – разбира се, че не бихме!/ Но, ако все пак бихме се издигали и десетки и стотици и хиляди пъти до тях, те пак ще отлитат високо и ще са недостижимо над нас, защото неопределеното е винаги над определеното; непостигнатото – винаги над постигнатото и предстоящето винаги е пред настоящето. Иначе не би имало движение, път и цел. За да има „утре”, трябва да има „днес” и обратно.
КЪДЕ животът е в истинската си същност? Къде той става живот, истински живот, пълноценен живот? Богат и изобилен ЖИВОТ?
„Аз дойдох да имат живот и да го имат и з о б и л н о
„ Йоан 10:10
Само в ЛЮБОВТА. Любовта, която е излязла от своите псевдо- -въплъщения, временни форми и функции, патологични модификации и мутанти, инфантилни подстъпи и опити към съвършенството и е навлязла в самото съвършенство – Личността на Божеството.
Бог е ЛЮБОВ. Бог не познава по-висша форма на живот от любовта Си. И жалкият човек няма да намери такава в своя жалък живот. Той или трябва да обича и да твори или да не обича и да руши. Последното не заслужава да се разглежда, защото е само отрицание, затова нека заложим на първото.
СВЯТ НА ПРЕКЪСНАТА ЛЮБОВ
Давид е имал своите пет речни камъчета, в конфликта с Голиат. Исусовите ученици са имали петте хлебчета на едно момче. Човекът през всички времена е имал своите пет форми на развитие:
1. Появяване сред подходяща среда.
2. Организиране в семейство, бит и общество.
3. Усъвършенстване в труд, творчество и социална дейност.
4. Борба за оцеляване, възход и завоевания, дълголетие и смърт.
5. Л ю б о в т а - връх и осмисляне на самия живот и взаимоотношенията
Човечеството намира своята пълна реализация и идентичност единствено в любовта. Тя е многолика. Присъства във всяка възраст, но не се изчерпва с възрастта. Не се изчерпва и със своите общочовешки измерения. Любовта иска в е ч н о с т , може да намери себе си само във вечността, затова инстинктивно я търси и води към нея. Тъй като вечен е само Бог, любовта има убежната си точка в Него. Върховният закон, който я управлява е да Го търси и намира пристан в Него. Първата и най-голяма заповед е : Мат 22:37. Първото и най-голямо послание е:
„Възлюбих те с вечна любов…” Еремия 31:3.
Само любовта може да изпълни вечността. Тя е слънцето, което подържа живота на душата. Под нейния знак се раждаме, под нейния флаг живеем и воюваме, под нейната ласка искаме да се разделим и да заспим.
„Невинно свидно детство, цъфтяща рай -долина
Зад пътника отруден, останала далеч. . . .” Яворов
Възприемаме я с детските очи, уши и жажда за ласки. Тя изпълва празното пространство в нас и ни придава облик, стойност и идентичност. В младостта е в стихията си. Търси себе си със силата си и във времето си. Въплъщава себе си в любим образ и вижда това, което сама носи в себе си, гради образ по свой образ и подобие. Излива се в зов за идеал и всеотдайност и нейният език е поезията.
ЛИРИЧНА ПЕСЕН
Душата ти е лист, а искам аз да пиша,
душата ти е лист, непипнат със ръка!
А аз със почерк чист, там искам да напиша
две думи, що са вечни – „обич” и „съдба”.
И ручей чист си ти, а искам аз да пия;
Да, ручей чист си ти от снежна планина!
А жажда в мен гори, че минах през пустиня,
там снежни висини бленувах в самота. . .
Ти златна арфа си, а искам аз да свиря,
ти златна арфа си със струни що мълчат ;
а песни зная аз – те тъй си в мен умират. . .
Как могли биха с глас на арфа да звучат!
Неизвестен автор
Остава ли любовта такава в нас през цял живот? Много рядко. И никога ако не се съобрази с промените, които настъпват в нас; ако не надрастне себе си , своята инфантилност и не се вкорени в нещо по-дълбоко от чувството на възторг и опиянение; ако не се изпълни с Божеството!
Любовта не е празна дума, суетен фойерверк и безводен облак в този свят. Тя е оставила множества трайни свидетелства за себе си, като културни паметници, шедьоври на творческата мисъл и дела на верност, всеотдайност и саможертва. Висящите градини на Семирамида, мавзолеят Тадж Махал, множество вълнуващи произведения на изкуството и живи истории за сърца, които са туптяли заедно и останали заедно след като са спрели да туптят, ни задължават да й признаем постоянното и неизменно място в съдбата на човека.
Но . . . има едно „Но”, едно голямо НО! И то е записано с главни букви: При всички случаи, човешката любов остава обременена от един непреодолим и неотстраним недостатък – невъзможността да се развие напълно и съхрани в условията на краткия и превратен човешки живот. По същество и в цялост, тя остава ПРЕКЪСНАТА, НЕСБЪДНАТА И НЕИЗЖИВЯНА. Чудно ли е тогава, че отправя мислите ни към един по-добър свят, където и ТЯ и НИЕ да бъдем у дома си з а в и н а г и ?
ЗАЩО не могат да се сбъдват мечтите ни за идеална любов в тоз тъй беден на това свят? Защото има по-добро място за тях – един идеален свят. Кой е той? Има ли го? Онзи, Който е казал: „Не съм от този свят” /Йоан 8:23/, е казал още: „…ще ви взема при Себе Си”. Йоан 14:1-3.
Да Му се доверим ли, както мнозина вече направиха? Да потърсим ли и ние място за несбъднатите си мечти в Неговото царство?
А къде другаде?
„Там безсмъртни умове ще съзерцават с никога непреставащо възхищение чудесата на творческата сила, тайните на изкупителната любов. Няма да има лукав, жесток неприятел, който да изкушава хората да забравят Бога. Всяка дарба ще бъде развита , способностите ще се увеличават. Постиженията на знанието няма да уморяват ума, нито ще изтощават силите. Ще се провеждат и най-големите начинания, ще се осъществяват най-възвишените стремежи, ще се постигат най-висшите амбиции. И все пак, постоянно ще възникват все нови и нови височини за изкачване, ще се явяват все нови и нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране, нови предмети, които да развиват все повече и повече възможностите на ума, душата и тялото.”
„Всички съкровища на вселената ще бъдат открити за изучаване от Божиите изкупени. Освободени от връзките на смъртта, чрез неуморно летене, те достигат до далечни светове, които са изтръпвали и са се изпълвали със скръб при гледката на човешкото нещастие, избухвали са в радостни песни при вестта за една спасена душа. С неизразимо блаженство децата на земята ще навлизат в радостта и мъдростта на непадналите светове. ЩЕ споделят съкровищата на знанието и мъдростта, постигнати през безкрайните векове, като разглеждат делата на Божията десница. С непомрачен поглед ще гледат славата на творението – как всички слънца, звезди и системи кръжат в определения им ред около трона на Божеството. На всички неща, от най-малкото до най-голямото е написано името на Твореца и във всички се изявява богатството на Неговата мощ.”
„А отлитащите във вечността години ще донасят все по-богати и все по –славни откровения за Бога и за Христос. Както ще расте познанието, така ще се увеличава и любовта, преклонението и щастието. Колкото повече опознават Бога, толкова по-голямо ще бъде възхищението на хората от Неговия характер. Когато Исус им разкрие богатството на изкуплението и удивителните постижения във великата борба със Сатана, сърцата на изкупените ще се изпълват с още по-пламенна почит. С още по-пленителна радост засвирват те на златните си арфи; и хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди гласове се присъединяват към мощния хвалебен хор.”
„И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.” Откр. 5:13.
„ВЕЛИКАТА БОРБА е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени или неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ!”
„Великата борба” ЕГВ
От полза би било, ако читателят, прочел този финал, прочете и всичко написано преди него. И преживее всичко следващо след него!
ТАЙНАТА НА ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ
„В надежда за ВЕЧЕН ЖИВОТ, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже” Тит 1:2
„…Послушайте и душата ви ще живее и Аз ще направя с вас
ВЕЧЕН ЗАВЕТ.” Исая 55:3
„Както Моят Отец завещава царство на Мен, така и Аз
з а в е щ а в а м на вас. Лука 22:29
Меланхолията, депресията, отчаянието са неизбежни ако решим да търсим смисъл и цел в един живот, в който няма прозорец към един по-добър свят, няма Бог, Когото можеш да наречеш „МОЙ БОГ”. От своя страна, религия, която не потвърждава и не подпечатва такава връзка с печата на съвършена и пълна сигурност, е опиум, илюзия и измама. Гаранцията за истинска религия и поклонение е в з а в е т а, заветът сключен предисторически от предвечни времена и имащ за прицел след-историческите и „вечни „ времена.
Умолявам читателя да не отминава с досада тези редове, защото те са повече от ДНК тест за неговата самоличност, повече от акта му за раждане или свидетелството му за брак, което може отдавна да е затрупано и обезсмислено под фактите на живота. Тези редове имат да разкрият нещо много по-далновидно от смъртния акт, който рано или късно ще бъде издаден на негово име. Днес, пред неговото пълно съзнание говори с ъ д б а т а и нейният Господар – БОГ.
Това послание започва с думите „Възлюбих те с вечна любов” и гласи: Сключих с теб в е ч е н з а в е т ! Читателят не би могъл да бъде по-поласкан от нещо друго, или по-почетен от нещо друго; нито по-предпочетен по някакъв друг начин. С това послание той е поставен в Божията мисъл още преди да съществува, както той самия, така и светът и световете. Издигнат е до първоизточника на своя род и няма нужда да го търси в мрачните геологични ери, в първични организми и примати, или в теории и хипотези за самозараждане. ТОЙ Е ДЕТЕ НА Б О Г А ! Той има идентичност, която го издига несравнимо над всичко.
Той е наследник на едно несравнимо и неповяхващо наследство.
Той е с т р а н а в един в е ч е н з а в е т .
Той е в центъра на предвечна т а й н а , която се разкрива извън, отвътре и чрез него. Библията затова е „Божия книга”, защото съдържа Божиите послания и тайни. Най-великото послание на Божията Книга е, че Бог ни о б и ч а , а най-дълбоката ТАЙНА е че Той е изработил п л а н за да ни спаси преди още да ни е имало и да бъдем пряко застрашени от падение и грях.
Отразено ли е това в Божието Слово? Да обърнем внимание на следните стихове, споменаващи една „т а й н а „, замълчана и закодирана в библейските пророчества:
„. . .ТАЙНАТА, замълчана от вечни времена” . Рим. 16:25
„. . .ТАЙНАТА, скрита за векове и поколения.” Колос. 1:26,27
„ . . .БЛАГОДАТ, дадена за нас, в предвечни времена. . .” 2 Тим. 1:9
„. . . на небесните началства и власти да стане известна Божията премъдрост, според предвечното Му намерение в Исус Христос, нашият Господ.” Ефес. 3:10,11
„. . .Който беше предопределен преди създанието на света” 1 Петр. 1:20
„ . . . ЕТО ИДА! В свитъка на книгата е отнапред писано за МЕН!”
Псалм 40:6-8
В цитираните стихове прави впечатление една основна идея, изразена с думите „ ТАЙНА”, „БЛАГОДАТ”, ПРЕДВЕЧНО НАМЕРЕНИЕ. Тази тайна, вече разкрита , може да се изрази така: При сътворяването на Вселената и разумни същества в нея, Бог е скрил нещо в Себе Си, което никой не е знаел. То е било „тайна”, която нямало да бъде разкрита, освен в един единствен случай – една върховна к р и з а във в с е м и р а, предизвикана от злоупотреба. Върху нейната същност ще се спрем повече в следващата тема. Тук ще споменем само, че е съдържала вероятност за самобитно зараждане на з л о т о и правилният начин да се противодейства на това за да може редът и целостта във Всемира да бъдат запазени. Това е било Божия тайна, „замълчана” и скрита в предисторическите времена и постепенно разкривана в хода на историята в библейските времена. Скритата същност на този тайнствен божествен ход е БОГ САМ ДА СТАНЕ ИЗКУПИТЕЛ И СПАСИТЕЛ на провиненото в ГРЯХ човечество чрез СЕБЕЖЕРТВА.
Този тайнствен божествен СПАСИТЕЛЕН ПЛАН е бил постепенно разкриван в хода на човешката история чрез символи и жертви в Стария Завет, докато е намерил същностното си изпълнение в личността и мисията на Божия Син Исус Христос.
ПОТВЪРЖДАВАНЕ ЗАВЕТА И РАКРИВАНЕ ЗАВЕТНАТА ТАЙНА
Първото библейско пророчество, загатващо за Един идващ Спасител е в Битие 3:15. Там Христос е представен като „потомството на жената” Кръвните жертви в Стария Завет са били сянката на една идваща действителност:
„Ето Божият Агнец, Който взима греха на света.” Йоан 1:29
Някой си е направил труда да свърже във фраза имената на първите десет патриарси и е получил следното послание:
„На земята ще дойде ч о в е к , заместник в утеснение, достоен за милост. Благословеният на Господа ще дойде и ще даде поучение. Неговата смърт ще донесе на Неговите победени УТЕХА, МИР, ПОЧИВКА.”
ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ е бивал постепенно разкриван и потвърждаван с избраните от Бога патриарси, водители и народ:
С НОЙ – Бит 6:18
С АВРАМ – Бит.15:18
С ИСАК – Бит. 17:21
С МОЙСЕЙ и ИЗРАИЛ – Изход 34:10; Втор. 5:2 и 9:11.
Потвърден е и чрез Еремия: „Ще направя вечен завет”. Ерем.32:40. Ще го напиша в сърцата им /Ерем. 31:33/
Чрез ЕЗЕКИИЛ : „ Вечен ЗАВЕТ на МИР”. /Езекиил 37:26./
Деяния 3:25 –„ Вие сте н а с л е д н и ц и на ЗАВЕТА.”
НОВИЯТ ЗАВЕТ задълбочава Божието заветно отношение чрез личното присъствие на ИСУС ХРИСТОС:
„. . . при Исуса, посредника на НОВИЯ ЗАВЕТ.” Евр 12:24.
В Даниил 9:27 е дадено пророчество за идването на МЕСИЯ. В последната седмица от това символично пророчество, Месия трябва да потвърди ЗАВЕТА чрез смъртта Си на Голгота. Но има нещо забележително, което Той прави в началото на тази последна пророческа седмица: То е отбелязано чрез кръщението Му от Йоан в реката Йордан, когато бе обявен от небето като Месия. С това дава жив пример и на нас днес как трябва да приемем и потвърдим участието си във ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ.
„Който повярва и се кръст, ще бъде спасен.” Марк 16:16.
Този пример следва по-късно и великият апостол Павел:
„. . .и на часа прогледа, стана и се к р ъ с т и . Деян. 9:18
ИСУС и учениците Му кръщаваха и приемаха нови ученици във вярата.
Този е пътят и ЗА НАС, ако искаме да приемем и потвърдим ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ.
И ТАКА, логиката на нашето падение, греховно бреме и нужда от спасение, ни довежда до к р ъ щ .е л н и т е в о д и . Нуждаем се от кръщение за прощение на греховете и влизане във ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ!
ВЪПРОСЪТ от Деян. 2:38 /Що да сторим?/ , се повтаря и днес и даденият тогава отговор остава в сила и днес: Покайте се и всеки от вас да се к р ъ с т и!
ЗАВЕТНОТО КРЪЩЕНИЕ
Нека изясним неговата същност и смисъл. То е външен израз на една вътрешна промяна и едно ново отношение. Човек декларира официално и публично, че се определя на страната на Бога и истината, изповядва, че скъсва с греха като водеща сила в живота си и приема за водеща сила своя Спасител и Бог; че приема каузата на Божието спасение и ще работи за нея през всичките дни на живота си; че е намерил живия Бог и ще живее за Него, като най-висша привързаност, смисъл и съдържание на живота си. Човек намира своя изгубен Баща – БОГ, а Бог намира Своя изгубен син или дъщеря.
КРЪЩЕНИЕТО е велико събитие в живота на спасяващите се, повратен момент, възкресение за нов живот. Извършва се когато човек е готов за това и изяви желание. Готовността за кръщение се засвидетелства от познанията, които лицето е придобило за изискванията на ИСТИНАТА и неговата готовност да ги прилага в живота си.
КРЪЩЕНИЕТО възстановява нашите изгубени позиции, поради греха, в Божието царство и ни въвежда отново в привилегиите на деца – синове и дъщери на Бога. Един пример на новозаветно кръщение имаме в Деяния 8:35-38. То се извършва с много вода и чрез потапяне в нея
ПРИЯТЕЛЮ, който четеш тези редове, как посрещаш заветната покана?
Тя е лична и конкретна. Тя е за ТЕБ. Ще я оставиш ли да те отмине и да отиде при друг? Съгласен ли си друг да заеме твоето място и друг да се сдобие с твоето име? Друг да се радва с радостта, приготвена за теб? И друг да живее живота, който е бил приготвен за теб - ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ? Някои са направили това, в свой ущърб, но ти не го прав! Чуй доброжелателния зов:
„Ето, ида скоро! Дръж здраво това, което имаш за да не ти отнеме някой в е н е ц а ! Откр. 3:11.
Повярвай в Господ Исус Христос и бъди спасен! Приеми кръщелния знак на ЗАВЕТА и влез в него като желан и очакван син на Бога. Направи този ден , ДЕН НА СПАСЕНИЕ и на голяма радост, както горе на небето, така и тук на земята. Влез чрез вяра в своя нов дом. Не се бави, к р ъ с т и с е !
УНИКАЛНИЯТ ШАНС НА ЖИВОТА. МИГ СРЕЩУ В Е Ч Н О С Т
Читателят, навярно е изкушен да ми каже: Твърде много се отделяш от миналите си декларации, не си последователен на себе си. Твърде много залагаш на внушението и емоциите. Нужни са повече аргумент, факти и научна обосновка. И аз самия мислех така и за себе си следвах този принцип. Не пренебрегнах и не отминах нито един разумен лъч светлина, достигнал до мен , било чрез анализ на природата и нейните закони, било чрез идеите и философите на света /Все пак, израснах и живях в материалистично и атеистично време/. Но не искам да обременявам читателя със средствата, а предпочитам ц е л т а . Ако не е минал по пътя на научните аргументации, той може винаги да го стори. Може да усвои всичката научна информация на човечеството, да изследва всички факти и пак ще стигне до фундаменталната истина, че по пътя на знанието не може да реши въпроса за вярата и Бога. Събрана на едно място, всичката ерудиция на света води само до един извод: ИМА МЯСТО ЗА ВЯРА, ИМА МЯСТО И ЗА СЪМНЕНИЕ. Колкото са аргументите в полза на вярата в Бога, толкова са поводите за съмнение!
Моят п о д х о д е друг. Аз искам да почна от там, където сме; от това, което сме… от това, което имаме и да достигна до това, което не сме, това което нямаме, а все пак търсим и с трепет очакваме.
Както вече споменах, в и с ш и я т ж и в о т в нас остава недоразвит, недовършен, прекъснат. Отиваме си отчасти знаещи, недостатъчно можещи и непълно щастливи. Разделяме се принудително. Любовта ни не е изконсумирана, или може би по-точно е „изконсумирана”, а ни е нужна още, още и неизчерпаемо ОЩЕ! В крайна сметка, тя е прекъсната и загубена. Прибягваме до сурогати и ставаме все по-изкуствени. Дори и да запазим вътрешната си цялост, з а г у б а т а е неизбежна. Едвам сме почнали да живеем и вече трябва да спираме, неудовлетворени сме!
-Трябва да има някъде това, което чувстваме в себе си и го търсим – си казваме. Ще дойде ли желаният отговор? Има ли го?
Да, има го! Затова го търсите, защото ГО ИМА….Но въпросът не е рационален, а духовен. С р а з у м а - д о в я р а т а . После вярата води, а разумът я следва.
Аз много съм се съмнявал. Съмнявал съм се във всичко и във всички. Съмнявал съм се в себе си и в Бога. Не дръзнах да отрека съществуването Му, защото това просто е невъзможно чрез аргументи. Но хранех съмнения относно характера Му. Какъв е Той. Щом познава „добро и зло”, Той не е само добър. Не може да бъде невеж в злото. Не казва ли Сам: Творя и зло”? Исая 45:7. Не се ли гневи? Не убива ли? Не подбира ли угодните Си и не прави ли разлика между „свои” и” чужди”? Това раздвоение в представата за Бога, усилвано и подхранвано от несправедливостите, злощастията, недоимъците и страданията в живота, от собствената ми борба със себе си и от провалите в живота на някои хора, които съм имал за пример и съм уважавал, ме е довеждало до разочарование и до апатия, до бунт и непокорство, до антисоциално поведение.
Но след много самонаблюдение и анализи, си казах: Аз ощетявам себе си. Аз разстройвам божествения строй, самохипнотизирам се. Любовта не може да бъде и да не бъде любов. Моята – да, защото съм плътски човек и промените са ми присъщи. Но дори и аз, когато обичам силно, мисълта за зло бяга от мен. Чувствам, че не мога да я поддържам, тя не ме обогатява , а ме ограбва и я пропъждам, ако се появи. Любовта ми е толкова скъпа, че всичко, което не я поддържа, не може да устои. Казах си: Това е слабост за мен – да искам все доказателства, доказателства, доказателства и аргументи. . . Любовта не действа така. Тя се оскърбява и обижда при съмнение. . . .
ТЯ, САМАТА Е ДОКАЗАТЕЛСТВОТО!
Стъпил на това „доказателство”, други вече не ми трябваха. Бог ме обича. Той е доказал това когато и където трябва. Аз трябва да живея и да пребъдвам в Неговото ДОКАЗАТЕЛСТВО И ДА ГО УТВЪРЖДАВАМ В СЕБЕ СИ ЧРЕЗ ВЯРА, а не да го подкопавам чрез СЪМНЕНИЕ! Иначе, не съм достоен за доказателството Му и се лишавам доброволно от най-ценните неща на живота – МИРА, РАДОСТТА и ЛЮБОВТА. Ако нямам мира, радостта и любовта, какво имам? Съкровищата и богатствата на света стават мъртви неща и душата изпълнена с тях е м ъ р т в а . Исус каза на един човек: Остави мъртвите да погребват мъртъвците си, а ти ела с Мен! Сякаш, че го е казал за МЕН! А защо не и за ТЕБ, любезни читателю? Той е въплътената и доказана любов. Той е пълната, съвършената любов. Той е ДОКАЗАТЛСТВОТО, което ти трябва. Допускаш ли че ИСТИНАТА ще те излъже? НЕ. Заблудата и лъжата са в нас. Те ни пречат да виждаме и отнемат свободата ни, но:
„Ще познаете ИСТИНАТА И ИСТИНАТА
ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ”.
Йоан 8:32
А като сме свободни, ще можем да направим своя избор, да намерим себе си . Бог ни предлага Своята „тайна”, Своя ЗАВЕТ. Предлага ни вечност срещу миг от суета. Мигът ще отмине, както и да го изконсумираме. Но само в неговата реализация е избавлението ни, в него е шансът за реабилитацията ни като синове и дъщери на Бога, като ДЕЦА НА ВЕЧНОСТТА!
„Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии ч а д а ! И ТАКИВА СМЕ! 1 Йоан 3:1
В З А К Л Ю Ч Е Н И Е :
Посланието на тази тема беше: „. . .А ТИ ЗА БОГА”. Тя е естествено продължение на предходната „Един Бог за ТЕБ”. Ти и аз намираме пълната си реализация в познанието и общението с живия Бог, станал и „НАШ БОГ” Но какво намира Бог в нас? Защо и за какво сме Му необходим? Половината от отговора е: Заради любовта, която има към нас. Другата половина е заради любовта Му към другите хора. Когато дойдем при Него и заживеем с Него, ние идваме в по-голяма близост и помежду си. Заживяваме по-дружно, с повече доверие един към друг.Нещо ново се появява МЕЖДУ НАС.
Преди години един пътуващ проповедник дошъл в един голям град, където вярата и страха от Бога все повече замирали. Обявил своите проповеди на определено време и място. Но един водещ вестник решил да се пошегува с него. На видно място отпечатал карикатура, в която той бил представен като магаре, което влиза тържествено в техния град. Дошло времето за обявената евангелска среща. Имало добро посещение. Говорителят започнал словото си , като показал вестника с карикатурата и казал: Много съм задължен на редакцията на този вестник и изказвам благодарност за съдействието, което ми оказват. Поласкан съм, че мога да бъда оселът /магарето/, на който моят Господ да влезе и в този град. Дано това стане и в сърцата и в живота ви!
И ДНЕС, в 21 век, Господ все още посещава градове и села и има нужда от някого за да отиде при друг. Би ли могъл да разчита на теб?
„ И други овци имам, не от тази кошара. И тях трябва да доведа. . .
И ще чуят гласа ми и ще станат ЕДНО СТАДО и ЕДИН ПАСТИР.”
Йоан 10:16
Потвърждаваш ли почетното си място там ?