Б О Ж И Я Т А П О Ч И В К А И Б О Ж И И Т Е С Ъ Б О Т И
„Видях, че всичко, което прави Бог ще бъде в е ч н о „ Екл. 3:14
Цялата писмено документирана история на човечеството е т е и с т и ч н а .Идеята за божества, богове или Б о г присъства във всяка следа от обществен живот, епоха или цивилизация. Като че ли човечеството не познава време от своето съществуване, което да е свободно от това измерение – трансцендентното, невидимото, духовното.
Миналият 20-ти век поиска да направи изключение, като създаде така нареченият „Научен материализъм”, според който материята и законите й са вечни, самосъществуващи и не се направляват от никого. Той отрече невидимите интелигентни сили и поиска да обясни всичко с класическите закони на Нютоновата механика. Този мироглед се крепеше не толкова на емпирични научни доказателства, отколкото на една политика, в която атеизмът беше заел мястото на религията. Този опит за освобождаване от вродения в човека инстинкт „да вярва”, практически не издържа пред динамичните промени във времето, знанието и опита. Развитието на науката след Айнщайн и квантовата механика, археологията и разширеното изучаване на Космоса, в съпровод с редица паранормални явления, направиха доверието в абсолютния материализъм недостатъчно, дори наивно и нереално.
От друга страна, Библията, така упорито нападана, гонена и критикувана, осмивана, мразена и злепоставяна, остана вярна на себе си, без да промени и един ред от своето съдържание. Днес тя е повече от всякога популярна и издавана книга, която милиони четат, изучават, вярват и поставят като ръководна светлина пред себе си. Тя никога не достига в задънена улица, защото е проспект към вечността и Онзи, Който обитава в нея.
„Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми” Псалм 119:105
„Тревата изсъхна, цветът й окапа, но словото на нашия Бог ще трае до века” Исая 40:8
Нека отминем като анахронизъм възгледа за един абсолютен, неизменим и универсален материализъм, който се държи като религия и догма, и да насочим вниманието си към библейския доклад за сътворението. Библията е най-рентабилната мина за висше познание и възпитание. Тя е неизчерпаем източник на божествени откровения. Дали докладът за Сътворението, седмицата и самият седми ден, не крие нещо, което е убягвало от вниманието ни до сега?
Това ще се опитаме да проверим в предлаганото четиво, но преди това, една много навременна и житейски потвърдена забележка: Откритият атеизъм не е най-големият враг на
в я р а т а. Най-коварният и успешен начин за борба против истината е непълната истина. Тя прави поглъщането на измамата по-незабележимо и по-приемливо.
Темата за Божията почивка в седмия ден е ключова, възлова тема по въпросите на вярата и спасението. Тя засяга връзката между Бог и човека от сътворението, през греха и изкуплението до победата и спасението, когато потомците на Адам ще се завърнат в изгубения Рай и ще живеят отново в Божието присъствие един живот без грях и смърт. Бог не е създал човека произволно и самоцелно. Той е бил движен от възвишеното и благородно намерение да го има като Свой Себеподобен сътрудник, обект на великата Му любов, когото да направи съучастник, във върховното Си удовлетворение, като го въведе във Своето божествено общение, наречено още у п о к о е н и е .
Съботата е основен крайъгълен камък в изявата на Бога, като Автор, Творец и Бог. Затова тя става основен прицел в борбата на врага срещу Истината, Бога и връзката Му с ч о в е к а .Прахът на забравата, натрупан през много векове е скривал съботният феномен от погледа на вярващите, но определено последното време в което живеем изисква яснота по библейската истина за неунищожимата, винаги присъстваща и благословена ,ВЕЧНА СЪБОТА!
„Съботата ще бъде големият изпит за верност, защото тя е оспорваната точка от истината. В това изпитание ще бъде теглена разграничителната линия между хората, които служат на Бога и които не Му служат.” Е Уайт, „Великата Борба”
Г О С П О Д А Р Я Т Н А С Ъ Б О Т А Т А
Един съботен ден, Исус и учениците Му вървели през ниви с налети, люлеещи се житни класове. Както е известно, в този си вид класовете на всички зърнени посеви са изкусително примамливи и вкусни. Учениците започнали да късат от най-близките до тях класове, стривали ги между дланите си и ядели отделените зърна. Може би случаят не би бил отбелязан в Евангелието, ако не била намесата на фарисеите. Те като сянка следвали всяко движение и изява на всеобщо впечатляващия самобитен Учител от Галилея, като не пропускали всеки благоприятен случай да влязат в ролята на „висша критика” и да порицаят влиянието Му върху народа.
-Защо твоите ученици вършат непозволено нещо в съботен ден – казали те - не те ли е грижа за това?
Какво е отговорил Исус и на какво е наблегнал, няма да коментираме сега. То е записано в Евангелието от Марк 2:23-28. Добросъвестният читател /слушател/ сигурно няма да го отмине непрочетено. Но онова, което не можем да поверим само на добрата съвест на читателя или слушателя са две впечатляващи изявления на най-авторитетния Учител по теология и Изявител на Божието царство сред човеците:
1. Съботата е направена за човека, а не човек за съботата – ст.27
2. Син човешки е Господар на съботата – ст. 28
И в двете Си изявления Христос не се дистанцира от с ъ б о т а т а и не дава повод за критика против нея. Той по-скоро насочва вниманието върху същинския смисъл на съботната заповед, нейното оригинално и първоначално предназначение.
И в двете ярки и впечатляващи изявления на Господаря на Съботата стои подтикът да потърсим и намерим какво съдържат, какво искат да кажат тези паметни думи.
ЗАЩО БОГ СЪЗДАДЕ СЕДМИЦАТА?
Най-старите, исторически верни и писмено документирани сведения за произхода на седмицата, идват от Библията. Ако някой знае нещо повече за седемдневния цикъл, който и днес ползваме и то е по-древно от сътворението на света, моля да го представи – ще бъде прието с благодарност и взето под внимание. А до тогава, имаме и оставаме със сигурния доклад на Божието Слово.
Мойсей, който живее около 1500 години преди Христос и който има особена водеща роля, като Божи пророк и служител /Числа 12:5-8/ е имал честта да запише отговорно нещо дадено му като откровение, относно сътворението на света:
„Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден Си почина от цялото дело, което беше създал. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него Си почина от цялото Си дело, което беше създал и сътворил.” Бит. 2:1-3.
Това е автентичният доклад за произхода на седмицата. Няма защо да го търсите в древни цивилизации, извънземни посещения, или праисторически на скални надписи, които са по-късни източници. Нека хвърлим един достатъчно обстоен, внимателен, дори критичен поглед върху доклада за сътворението, така, както е даден в Библията. Може би ще видим неща, които са убягвали от вниманието ни до сега.
Седмицата „виси” в бездната
За нас днес е лесно да отброим седем поредни дни, защото те идват като неспирен поток във времето. Факт е че живеем в една Слънчева система и на една планета, които обуславят денонощието и промяната на деня с нощ. Околоосното въртене на земята в обсега на слънчевото огряване изменя постоянно огряваните части от земята и така се сменят часовете, дните и нощите. Но това, което се докладва в книгата Битие не е действие, развиващо се на една готова Слънчева система и ползване на нейните установени механизми. Бог не взима от там няколко поредни дни за да се устрои едно населено място за разните видове живот, включително и човека. Ако беше така, „ден първи” нямаше да е ден първи, а някой произволен от многото минали до тогава. И ако беше така, докладът за сътворението много би приличал на една съвременна космогонна и еволюционна теория, според която при стечение на благоприятни обстоятелства и неограничено време, е възникнал, създал се е някак си животът.
Далеч от това, Бог започва да твори в Своята лаборатория, която не е активна и известна част от огромния Универс, а една б е з д н а, обгърната в мрак. Планетарната маса вече съществуваща по силата на Бит. 1:1, е „неустроена и пуста”. Бог има пред Себе Си едно „тесто” от което иска да направи нещо. Какво ли?
Без много колебание всеки от нас би отговорил: Земята и човека. Разбира се, че да, но все пак, дали този отговор е най-пълен и изчерпателен? Няма ли нещо, което стои зад Земята и Човека и в което картината на Земята и Човека намира своята истинска, незаменима и предначертана рамка? И ако има, кое е то? Да, кое е?
Спомнете си паметните думи на Богочовека, Учителя от Назарет, Господ Исус Христос:
Съботата е направена за човека . . .
Син човешки е Господар на съботата ! . .
Бог започна да строи нещо ново, непознато, но неделимо от Човека и Съботата. Той положи основите на седмицата. Тук вниманието ни отново се връща към седмицата. Преди да има Човек и Събота, БОГ положи основите на седмицата. Положи ги в мисълта Си, в плана Си, вгради ги в творбата си. Постави Човека във времето и времето в Човека. Седмицата беше едно оригинално начало. Така започна тя и така завърши с нещо уникално: Бог издълба и вряза Своя авторски знак във времето . Съботата стана вечен знак, че Бог е Творецът на Земята и живота по нея. Така Той стана Господарят на с ъ б о т а т а .
Седмицата не е необходима от астрономична гледна точка. Няма физическа или научно теоретична причина за създаването на седмичния цикъл. А той е заложен още в началото на един ф е н о м е н, в който ще стои и ще се развива цялата човешка раса и цивилизация. Нещо повече,: Целият шестдневен труд на Създателя, като че ли ще се свърже, ще се осмисли в един „седми ден”, който е „очакван” през цялото броене на творческото време на шестте дни.
Какво ли крие в себе си този добавен 7-ми ден, който всъщност е оформителят на седмицата? Без него, всяка еволюционна теория би могла да си припише направеното в шестте дни, както го и прави. Но седмият ден има нещо друго, което не позволява това. Той е „табу” за всяко самородно творчество, той е знак за запазено право. Той е Божий печат за собственост! Да не би това да искат да кажат думите на Христос: Син човешки е господар на съботата?
СТАНА ВЕЧЕР И СТАНА УТРО . . .
Не би било нито последователно, нито коректно да отминем текста за творческите дни, без необходимото минимално внимание и анализ. Той е кратък, нека го чуем:
ДЕН ПЪРВИ Бит.1:2-5 „А Земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината д е н , а тъмнината нарече н о щ. И стана вечер и стана утро : ДЕН ПЪРВИ”
КАКВО Ви прави впечатление тук? Ами, това, че първият ден не е астрономически слънчев ден! Бог не избира една съществуваща планетарна система, респективно Слънчевата и не започва да я устройва. Той започва да строи в мрака и бездната върху суровината, която в начало е създал. Ст.1.
Защо ли? Не знаем. Но ни минава мисълта, че поставена, в която и да е завършена система, където има хронология и тече време, седмицата вече не би била Божието уникално творение. Тя би била само едно подразделение в съществуващия вече времеви ритъм. Колкото до Божия творчески метод, той не следва модела и образеца на популярните хипотетични небуларни и космогонни теории, а използва творческата мощ на Своето Слово:
„Аз направих земята и създадох човека на нея – Аз. Моите ръце разпростряха небесата, Аз заповядах на цялото им войнство.” Исая 45:12.
„Защото Той каза и стана; Той заповяда и се утвърди. Псалм 33:9.
ДЕН ВТОРИ Бит. 1:6-8 Тук става разграничение на атмосферното „небе” от общата планетарна водниста маса. Библията говори за три небеса, от които това е първото.
ДЕН ТРЕТИ Бит. 1:9-13 Тук биват разграничени сушата от морето. По сушата се появява растителност. Светлината е все още нестандартна, не слънчева светлина. Седмицата отброява вече три такива нестандартни дни. Те са нестандартни от съвременна астрономична гледна точка, но са стандартна част от общото цяло, с е д м и ц а т а, където става вечер и утро при отброяването на веки следващ ден. Така, седмицата започва от „нищото”, в бездната, но само на следващия четвърти ден ще влезе в ритъма на космическия порядък и ще остане там за в е ч н о с т т а, бременна със седмия ден, който носи в себе си - в е ч н а т а с ъ б от а !
Тук би могла да се направи една съпоставка между двете коренно противоположни, несъвместими и по същество непримирими схващания за произхода на Вселената и живота – Еволюцията и Сътворението. Еволюцията приема че има всичко, което имат шестте дни на сътворението. Дайте й достатъчно време, дайте й милиони непроверими години и тя ще ви „произведе” всякакъв вид материци, растителност и животни, включително и човек . . Но тя няма седмица и „седми ден”. И не може да ги има, защото няма кой да твори в шестте дни и да си почине в седмия. Няма кой да се наслади на делото на ръцете си и да поеме и да поведе своето творение към един по-смислен, по-висш живот, който въвежда творението в почивката на Твореца и го приобщава към непадналите светове.
Затова светът на еволюционната теория е неспокоен, тревожен, объркан и нещастен. Затова все търси и все не може да намери себе си:
„А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал Няма мир за нечестивите, казва моят Бог. Исая 57:20,21.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ Бит. 1:14-19
Библията не е учебник по астрономия. Не е и сборник от точни науки – физика, математика, история, археология, биология и т.н.. Тя не съдържа подробните познания от всеки дял на науката, придобити чрез продължителни наблюдения и опит. Но тя има нещо, което всички науки, взети заедно нямат : Родословното дърво на човечеството. Библията има своя АДАМ, чието фамилно име е „БОЖИЙ”. Лука 3:38.
В съответствие на това, науката на днешното време, респективно 21 век, има своя Хомо сапиенс, чието фамилно име се губи в множеството хипотези и теории, наречени „еволюционни”. Когато пристъпваме към анализ на четвъртия от шестте творчески дни, ние трябва да сме наясно по законите на коя творческа система ще го правим: Библейската или самобитно-природната. До тук стигнахме, следвайки библейската творческа система, в която главният движещ принцип е: Бог рече и стана. Пс. 33 6,9.
И ще продължим пак така, но успоредно с това, в съзнанието ни витае и надига глас знанието за практическия ред и закономерности, владеещи в Слънчевата система. Там Слънцето е в центъра; девет планети, включително и Земята обикалят около него и на тях се редуват денонощия с различна големина. Астрономично погледнато, тук Земята е сгушена в сянката на Слънцето и на заобикалящите го планети. Съдейки по разположението на Земята в Слънчевата система, лесно бихме й отредили второстепенно място и нашият анализ би тръгнал по популярния хипотетичен еволюционен сценарий.
Обаче не напълно. Защото Земята, единственото космическо тяло, населено с разумни същества, излиза на първо място по важност и значение във цялата Слънчева система. Тя, като че ли опровергава „люлката” в която са я повили непроверими, съчинени истории и предявява един иск, една претенция, в която има авторско право, родителско право и в я р а в един жив Бог! И така, кое е вярно - Хомо сапиенс или Адам? През всички времена, дори до ден днешен, еволюцията няма изявена програма на развитие, план за бъдещето, обяснение на това, което прави. Ако въобще съществува, тя е непоследователна и непредсказуема. Тя не е експериментално проверима. За нея също се изисква в я р а и още каква вяра! Вяра в нищо и в никой. Вяра напосоки. Вяра заради самата в я р а , само и само да не е в я р а т а в Бога на Библията! Вяра, наложена от фактите, защото светът все пак съществува!
От своя страна, творческата седмица, която проследяваме, върви уверено към осъществяване на един предварително набелязан план. Тя реализира себе си и утвърждава своето място в бъдещето, в безкрайната в е ч н о с т . Дали не трябва да я последваме и да приемем четвъртия ден така, както е даден в текста на библейския доклад? Тогава, това, което там е казано с изразните средства и езика на едно невръстно дете, трябва да бъде възприето от нас сега с езика и изразните средства на едно малко по-отраснало дете: В четвъртия творчески ден се появява Слънцето. Земята бива включена в Слънчевата система. Един започнат в „нищото” и без астрономическа причина феномен – седмицата, бива въведен в ритъма на Вселената, довършен там и става част от нея, като понася в себе си завинаги Божия авторски знак – с ъ б о т а т а .
ДЕН ПЕТИ Бит.1:20-23
Петият ден изпълва водите и въздуха с живи твари. Те не са еднократно явление – фойерверк – а животински видове със способност за възпроизвеждане и развиване на вътрешновидови модификации..
ДЕН ШЕСТИ Бит. 1:24-31
Шестият творчески ден довежда в съществуване цялото многообразие от животни населяващи сушата. Като венец и завършек на това Си дело, Бог създава по „Свой образ и подобие” Човека, когото поставя начело в тази йерархия , обличайки го във върховенство и власт над цялата земя.
ДЕН СЕДМИ Бит. 2:1-3
БОЖИЯТА ПОЧИВКА.
В бялото поле, отредено за Божията почивка, не се говори нищо за някакво творчество. Но там е казано повече, отколкото, казаното за предходните шест дни . В шестте предходни дни е описано с ъ с т о я н и е, промените, които стават във видимия материален свят. В седмият, почивен ден е оставено място за нещо по-стойностно от материята – отношението. В седмия ден Бог установява о т н о ш е н и е т о между Себе Си и човека: Съботата е направена за човека, а Бог е Господар на Съботата.
Достигаме до въпроса за с ъ щ н о с т а на Божията почивка. Още от самото начало е ясно, че Бог не е сътворил и населил една прелестно хубава Земя, само за да се оттегли в недостъпна изолираност и от там да се наслаждава на делото на ръцете Си. Бог е любов. Той е движен от този Свой върховен атрибут, в който намира Своето върховно и пълно удовлетворение. Дали л ю б о в т а не е в самата същност на Неговата почивка? Четем:
„Бог ми се яви отдавна и каза: „ наистина те възлюбих с вечна любов! ” Ерем.31:3
„Може ли жена да забрави кърмачето си, и майка да не се смили над рожбата на утробата си? Но дори и ако те забравят, Аз пак няма да те забравя!” Исая 49:15.
„..Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син. . .” Йоан 3:16
Създавайки човека по Свой, Божий образ, Бог очаква да намери същество, с което да общува на едно най-висше и свято ниво. Любовта е общение, висше общение! Неговата емоционалност и лиричен патос бликат от думи като:
„Господ, твоят Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни.” Софония3:17
Какво означава това „ще се успокои в любовта Си”, ако не: Ще си почине в любовта Си? Божията почивка е била възможна само във взаимното общение с ч о в е к а !
ПРАЗНИКЪТ НА СЪТВОРЕНИЕТО
Седмият ден, Събота е денят на първата изява на Божията любов към човека. Ако Божията любов е в е ч н а, тогава и денят на нейната първа изява носи този белег в себе си завинаги. Това е паметен знак! Това е неповторимо време! То е като рожден ден, който става и остава веднъж завинаги! Докато трае Божията любов към ч о в е к а , с ъ б о т а т а ще бъде нейният паметен отпечатък във времето!
Първата с ъ б о та е била жадувания от Твореца момент да въведе своята нова рожба в обществото на Своето голямо семейство. Съботата е направена за човека и Син Човешки е Господар на съботата – ето ги двата вечни стълба, на които се крепи Божието УПОКОЕНИЕ ! Ето я неразривната връзка между Бог и човек още от с ъ т в о р е н и е т о ! Съботната институция повежда човешкия род още от Рая, от Едем и минавайки през долината на мрачната сянка на греха и отстъплението, трябва да го доведе пак там – в пристана на Божието присъствие, в прибежището на Неговото вечно у п о к о е н и е. Затова, през всички времена за Божия народ остава една блажена надежда на очакване, едно съботно успокоение. Евр.4:9.
ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕДИ ПАДЕНИЕТО
Първата с ъ б о т а на Божия нов свят и последвалите я в ритъма на времето съботи не са минавали делнично и незабележимо. Веднъж получил Божието освещение и благословение, седмият ден е представял идеална възможност за едно тържествено п о к л о н е н и е в Едем. Бог не само е зачитал с присъствието си този акт на общение, но към него несъмнено са се прибавяли гости и представители на непадналите светове. Така общата радост е била споделяна с приятели и е разширявала обсега на всемирното поклонение. Сам Бог е бил в центъра на това тържествено общение и се е радвал и веселил със суперлативите от Софония 3:17. Това е бил празника на мира, на благословението и общата радост на един нов свят.
„ ..когато звездите на зората пееха заедно и всички Божи снове възклицаваха от радост” Йов 38:7
Не знаем колко време точно, първата човешка двойка е престояла в Едем. Но ако е било, примерно, една година, това са 52 съботи. Дори и една малка част от тях биха били достатъчни за един изчерпателен семинар по най-актуалните проблеми на Вселената. Такава информация би била наложителна, предвид съществуващия вече конфликт между двата лагери във Всемира – силите на доброто и злото. В информативната част на Съботните съвместни Богослужения, те биха могли да чуят разкази от други светове и да се запознаят с техни представители. В синтезиран вид, това, което е станало е обхващало:
Представяне и регистриране като редовни членове на Божието семейство, много преди евангелист Лука да направи това в Лука 3:38.
Запознаване със своите права и задължения в обсега на владяната от тях част от Божието царство.
Запознаване с Божия закон, ограничено на първо време върху дървото за познаване добро и зло.
Информиране относно съществуващата война между Христос и Луцифер, силите на верността и бунта и водещият ги противник –Сатана.
Изкупителният план бива загатнат и разкрит по-късно, когато провинението в грях е било вече свършен факт. Бит. 3:15.
Тези обогатяващи всестранно съботни срещи на поклонение и познание са протичали при всеобхватен интерес, върховно удовлетворение и наслада. Така ч о в е к ъ т участвал в Божията п о ч и в к а и това се повтаряло всеки следващ седми ден.
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ЗАЛОЖЕНИ ЛИ СА Г Р Е Х Ъ Т И ВИНАТА?
От позицията на днешното състояние на света и богатата информация, идваща от развитието на християнството в света; от самото развитие на света в историята му, както и от светлината, хвърлена от Духа на Пророчеството, се поражда един логичен въпрос: Сценарият в Едем експериментален ли е?
По начало, всеки тест на морална основа е експериментален. Само при липсата на свободна воля и право на избор, няма експеримент. Там всичко е предрешено. Но все пак, не е категорично ясно дали случаят с ч о в е к а и падането му в грях, има връзка с Макрокосмоса и паралелните събития на конфликт във Всемира, за които Библията ясно говори: Исая 14:12-15; Езекил 28:12-19; Откр. 12:7-12. Случаят в Едем сам за себе си ли е или трябва да бъде разглеждан в контекст с развиващите се събития на голямата сцена на Божия всемирен театър? Иначе казано: Дали случаят Земя – човек не е някаква пресечна точка от всемирно значение във великия конфликт, течащ вече във Вселената и познат ни като: Великата борба между Христос и Сатана?
Тези мисли са маргинални. Нямаме дадено авторитетно, божествено потвърдено мнение, че ч о в е к ъ т е бил създаден като най-слабото звено, където нишката е трябвало да се скъса за да се отвори пътя на Божия спасителен план и великият конфликт на Всемира да бъде доведен до пълен завършек. И без намесата на каузална зависимост обаче, не може да се отрече че двата казуса се обединяват в Едем и от тогава текат заедно. Можем да обобщим по следния начин: Конфликтът в небето, решен частично чрез директен сблъсък / война/ е имал нужда от още развитие за да изясни напълно позициите на двата лагера. Ангелите са били взели своето решение за, или против каузата на Луцифер, но неговият характер и скрити подбуди все още са били забулени в тайна и са носили ореола на тайнствен и още непознат чар. Лагерът на бунтовната фракция е имал своя идеологичен облик, но не е имал своя територия и царство откъдето да продължи своята борба за място и права във Всемира. Една победа във Едем би му осигурила точно това.
С тези размисли в периферното ни полезрение се връщаме отново към фактическия разказ, където не чрез фронтална атака, а чрез хитрост и измама, врагът е успял.
БОЖИЯТА ПОЧИВКА ОТНЕТА
В Битие глава 3 е изложена историята за първия г р я х на земята. Тя е написана като за деца, а в нея има истини, недостъпни за мъдреци! Тя крие до днес тайните на човешката съдба.
„Море, вълни, стихия, в е ч н о с т ,
дълбоки бездни, безконечност,
кажете ми: Що е човек? Защо той мре, защо се ражда,
коя е висшата му цел? Дали в задгробния предел,
или в борбите на живота, или на страстите в хомота?
Защо е той безсилен роб от люлката до самий гроб,
проклет за битка непрестайна?
Морето рече: Т а й н а ! Т а й н а ! . . .
Иван Вазов, „Ековете”
Съдбата на човечеството очаква своето обяснение; търси своето откровение; жадува за реабилитация и с п а с е н и е ! Има нещо сбъркано в статуса на това гордо същество, което не се задоволява с нищо по-малко от ранг богоподобие! Къде е причината за жалкото му декласиране и провал? Дали не е в онова „ще ви се отворят очите и ще познавате добро и зло?” Да, това познание не липсва на никоя генерация, на никоя, епоха, на никоя личност! И със сигурност, и на теб и мен, читателю! Онова, което ни липсва е БОЖИЯТА ПОЧИВКА!
Нямаме МИР! И да го имаме за малко, той бяга от нас и ни оставя във властта на проклятието от Едем! В общество сме, а страдаме от САМОТА; Имаме достъп до огромни енергии, а чувстваме недоимък на жизнени сили! Радваме се на консумации без ситост и придобивки без сладост! Изпитваме празнота в изобилието и сещаме бедност в притежаването! Печалбите ни имат стойност на загуби и победите ни носят ореол на поражения! Чувството на Едемския дискомфорт и г о л о т а прилепва плътно около нас и ни кара да се крием зад онова, което не скрива .. . А във всичко заедно прониква и витае с т р а х ,
с т р а х от нещо неизвестно, от невидим враг! Устоите на мира и щастието ни се разклащат. Хората са подложени на напрежение, усилия и страдание; блуждаят в недоумение и търсене, умират, без вяра и надежда! КОЙ може да ни върне там откъдето сме тръгнали но сме изгубили пътя?
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и АЗ ще ви дам почивка!” Мат. 11:28-30
„МИР ви оставям, Моят МИР ви давам; Аз не ви давам както дава светът: Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои . Йоан 14:27
„ Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища, защото Аз Съм Бог и няма друг!” Исая 45:22
Изгонен от Рая, човекът се лиши от блаженството на Божието присъствие и Неговата почивка. Огнен меч, въртящ се препречи пътя обратно към Едем . Любимецът на Бога вече не е в Неговото присъствие, увенчан с венеца на благоволение и слава, а на едно враждебно работно поле, борещ се за оцеляване. Какъв обрат! Ето откъде започва „Мировата скръб на земята”! Ето го плодът на „тайната на беззаконието”! Ето я „заплатата на греха, която е с м ъ р т!“ . . .
И смъртта би била избавление от това състояние на в е ч е н у ж а с , ако не беше Божият предвечен ПЛАН ЗА ОМИЛОСТИВЕНИЕ И СПАСЕНИЕ!
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да и ма ж и в о т в е ч е н ! Йоан 3:16
„ А където се умножи грехът, преумножи се благодатта” Рим.5:20
СВЕТЛИНА СРЕД МРАКА
Една врата се затвори, друга се отвори. Влезе в сила Божият предвечен ПЛАН ЗА ОМИЛОСТИВЕНИЕ И СПАСЕНИЕ. 2 Тим.1:9; Тит 1:2; Еф. 1:4; 1 Петр. 1:18-20
От земята на изгнанието и наказанието започна да се издига ж е р т в е н дим. Започнаха .да се строят о л т а р и. Кръвната жертва стана прозорец, през който изгнаникът можеше да вижда своята родина. Олтарът и жертвите подържаха жив спомена и надеждата. Връщаха мисълта и чувството в пределите на Божието присъствие, в блаженството на Божията любов – почиваща в триумфа на силата си и ликуваща в покоя на пълнотата си. Божията п о ч и в к а, с която наистина започна ж и в о т ъ т Жертвените поклонения въвеждаха, макар и чрез в я р а в предвкусване на завръщането в Рая, в очакваната Б о ж и я П о ч и в к а!
СВИДЕТЕЛИ ОТ ЕДЕМ
Съботата и семейството не са продукт на човешка воля, естествено развитие или еволюция. Те са институции, които Бог учреди в начало за благословение в Рая. Когато Раят беше изгубен и те изгубиха райския си облик, но не изгубиха основния си смисъл и съдържание. Те запазиха своето присъствие в живота на човека и го последваха в земята на изгнанието му. И до днес, те са живи с в и д е т е л и, че е имало Рай и блажена Божия почивка в него.
След г р е х а Адам и Ева навлязоха в една чужда и враждебна територия. Там потомството им се умножи и изпълни земята.. Те си съградиха градове, създадоха бит и култура, увлякоха се в собствените си нужди и развитие и забравиха Божията Почивка. Седмицата все още съществуваше, но тя нямаше благотворното ползване и освещение на седмия ден. Човеците постепенно загубиха навика да общуват с Бога всеки ден и да Го срещат в деня на Неговата Почивка. Тя беше изоставена и забравена.
Бог не допусна едно пълно отчуждение за Своето паднало, и все пак желано и обичано творение. Той преглътна братоубийството на Каин и намери продължение на връзката Си със земните жители в лицето на Сит и неговите потомци. Бит 6:1-4: .. Тази отличаваща се група , станала известна като „Б о ж и и т е с и н о в е ” продължи да подържа завета на вяра и послушание, предаден им от родителите им. Те се съпротивляваха на всеобщото отстъпление и пазеха съзнанието, че са ”Божии”. Обаче все повече намаляваха всред увеличаващото се население. Заедно с тяхното намаляване и Божията Почивка все повече избледняваше и се губеше всред всеобщия упадък..
Грехът и насилието определяха характера на човечеството в онова време. Онова време, познато ни като „предпотопно” е отбелязано като време на разюздана свобода, когато мислите на човеците са били „само зло всеки ден” Бит. 6:5. Около 15 века време човечеството се развива така в една богопротивна свобода, която довежда накрая Божия гняв и тази предпотопна формация на света бива унищожена чрез ВСЕМИРНИЯ ПОТОН. Бит. 7:22,23.
ЕДНО ЧОВЕЧЕСТВО – ДВА ОЛТАРА
Историята на света, още от времето на Адам, показва едно раздвоение в поклонението. Две враждуващи сили стоят зад два емблематични олтара –олтарът на Каин и олтара на Авел. На единия олтар гори огън на приета жертва, но до него има труп – трупа на поклонника. На другия олтар има пищно великолепие и показ, но там отсъства огънят на Божието одобрение. Не е за чудене. Светът вече има друг господар и неговото присъствие е ясно подчертано. Историята за Потопа идва да потвърди безизходното положение на човечеството и безсилието му да се върне в първоначалния си богоподобен статус. Избрани и запазени са само осем души – Ной и домашните му. Те населяват земята отново и тя отново е доведена до падение в грях. След Потопа бързо се развиват цивилизации, в които има култура, познания, възход и култ, но в поклонението им няма познание за истинския жив Бог. Древните цивилизации: Шумер, Акад, Вавилон, Асирия, Египет, както и ханаанските народи развиват едно езическо поклонение, в което не само че няма познание за Ж и в и я Б о г и спасение от греха, но има и съзнателно въвеждане в греха. Древните езически поклонения са известни със своите жестокости, развратни ритуални оргии и човешки жертвоприношения. Ще бъде ли с ъ б о т а т а завинаги изгубена за човека и за Господаря на с ъ б о т а т а ?
ГОСПОДАРЯТ НА СЪБОТАТА И ЦЪРКВАТА
Следващата картина, на която ще се спрем е много контрастна. Тя представя едно видение, което Йоан, любимият ученик на Исус има в далеч по-късни времена: Откр. 1:9-20.
Видението е впечатляващо. То е дадено в съботен ден и касае отношението между Христос, главата на Църквата и Неговата Църква. Споменато е че е дадено в „Господния ден”, на оригиналния гръцки : „curiace hemera”, „Кириаки Хемера”. Има само един ден от седмицата, на който ГОСПОД е господар и който Той нарича „Моят ден” Това е седмият ден, С ъ б о т а :
„И на седмия ден, Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. И Бог благослови седмия ден и го освети.” Бит. 2:2,3
„И така, израиляните да пазят с ъ б о т а т а , като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дни направи Господ небето и земята, а на седмия ден Си почина и се успокои.”Изх. 31:16,17.
„Дадох им и с ъ б о т и т е С и да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.” Езекил 20:12
„Ако отдръпнеш ногата си в с ъ б о т а , за да не вършиш своята воля в светия Ми ден . И наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа. .. „Исая 58: 13,14
„И като се върнаха, приготвиха аромати и миро, а в с ъ б о т а т а си почиваха според заповедта.” Лука 23:56
Не само учениците си почиваха, според заповедта. Заедно с тях почиваше и НЯКОЙ ДРУГ. Положен в новия гроб на Йосиф, изсечен в скалата, почиваше и ГОСПОДАРЯТ НА СЪБОТАТА. Той беше мъртъв. Беше извършил останалата част От Своята работа: бе приел човешко тяло и беше пренесен като изкупителна жертва за греховете на целия свят. В превала на шестия седмичен ден, петък, Той бе обявил от кръста: „Свърши се!” Онова, което се свърши в онзи петък беше по-велико от свършеното през първата творческа с е д м и ц а . То бе победа над силите на злото и амнистия за пленниците на смъртта. Със затаен дъх целият Всемир следеше развиващата се драма. Сега всички въпросителни отпаднаха. Делото на ИЗКУПЛЕНИЕТО получи своя пълен завършек. Тогава стана вечер и стана утро, д е н с е д м и ! Господарят на Съботата отново потвърди нейната святост, макар и от гроба.
Няма и намек някъде, че Господарят на съботата се е освободил от връзката си със нея и така е освободил и нас. Делото на ИЗКУПЛЕНИЕТО не отменя делото на СЪТВОРЕНИЕТО. Направена за човека в Едем, Съботата си остана за човека и на Голгота. А Господарят на Съботата си остана такъв и в Новозаветните времена:
„ Исус Христос е същият в ч е р а , д н е с и з а в и н а г и ! Евр.13:8
Тази блестяща личност, която Йоан вижда сред седемте светилника е същият Исус, който ходеше с учениците си из Галилея и Юдея, когато късаха класове един съботен ден. Същият Исус, Когото юдеи и римляни разпнаха, само че тук е възкресен, преобразен и прославен. Това е същият Исус, който каза на Петър: „На тази канара ще съградя Моята Църква и портите на Ада няма да й надвият” Мат. 16:18. Сега Той е Алфа и Омега, живият, победител на смъртта, Който каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и земята” Той е Онзи Който живее сред Църквата Си през всички времена и на всяко място. Той изпраща Църквата Си в свидетелство за Неговата победа по целия свят. И подкрепя това поръчение с обещанието: Аз Съм с вас до края на света! Мат. 28:18 -20.
Сега Той не е презрян и отхвърлен, човек на скърби, навикнал на печал и натоварен с греха на целия свят, а Царят на царете, пълен със силата на Божеството. Един пред Когото човек не може да устои. Той е Онзи Който казва: Не бой се! Аз имам властта и ключовете на Изгубения Рай!
„На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.” Откр. 3:21.
„Коя е висшата му цел?” питаше поетът от цитираното стихотворение.” Какво ще получим ние, които Те последвахме”, питат апостолите. Мат.19:27-29. И Господарят не само на седмичната еднодневна почивка, но и на вечната блажена почивка на спасението отговаря: Ще ви въведа в Моята и вашата истинска почивка, която никой няма да ви вземе!
„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен. В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където Съм Аз да бъдете и вие. А вие знаете къде отивам и пътя знаете. Йоан 14:1-4 .
„И видях ново небе и нова земя ; защото първото небе и първата земя преминаха и море нямаше вече. И видях и светия град, новия Ерусалим , да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше : Ето скинията на Бога е с човеците и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък , нито болка; първото премина. Отк.21:1-4.
ПОСЛЕДНАТА ПОКАНА
Вечността стои пред вратата на съвременното общество. Ние сме последната генерация на последното време. Странстването в земята на изгнанието привършва. Числото на търсещите слава, почест и безсмъртие чрез постоянство в добри дела /Рим. 2:7/наближава своето окончателно попълване . Проповядва се ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ и се дава заявка за вход в Божията вечна п о ч и в к а . Условието за спасение е ВЯРА и ПОСЛУШАНИЕ. Думите на Човешкия Син горят с неугасим огън: ”Не всеки, който Ми казва Господи, Господи ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небеса.” Мат. 7:21
Мнозина, които мислят, че познават Бога, ще чуят: Не ви познавам. Махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие! Божият з а к о н не е прикован на кръста - приковани са греховете! Но на теб и мен Спасителят казва: Не съгрешавай повече!
Последната7 покана е със всесветска мощ и власт. Тя лети посред небето като ТРИ АНГЕЛИ, носещи три вести. И още първата от тях насочва вниманието към Създателя, Твореца. Тя апелира не само да Го признаем, и да Го познаем , а да Му се п о к л о н и м ! Откр. 14:6-12.
НЯМА по-ясен и по-синтезиран вид на това поклонение от четвъртата Божия заповед. Бог казва: Ако Ми се кланяш като Създател и Бог, Помни седмия ден да го осветиш! Съботата е Моят свят ден в който Аз Си починах и искам и ти да си почиваш с Мен! Очаквам да влезеш в Моята почивка сега, когато не си у дома, за да останеш в нея завинаги, когато се върнеш у дома. Ако Моята почивка не е в теб сега, ти няма да влезеш в нея после. Разчиташ на Моята л ю б о в ? И Аз разчитам на твоята! „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди!“ Йоан 14:15.
Има ли в това нещо сянково? Има ли нещо, което да лишава спасението от ореола на благодатта? Има ли нещо , което да е само старозаветно и да остане приковано на кръста? Има ли по-пълно съдържание на идеята за Божия п о ч и в к а от това, което беше вложено в нея в седмия ден на първата седмица? А от онова, което ще я продължи в новото битие, където „те ще гледат лицето Му и името Му ще бъде на челата им”? Където славата ще заличи следите на изгнанието и слънцето на Божието вечно присъствие няма никога да залезе ?
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята. И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят вътре в мене. Йов 19:25 - 27.
И ТАКА, ЗА БОЖИЯ НАРОД ОСТАВА ЕДНА СЪБОТНА ПОЧИВКА! Евр. 4:9.
Да, за Божия народ остава една съботна почивка, в която „Съботата е направена за човека” и „Син човешки е Господар на съботата” Създадена при сътворението в Едем, Съботата е придружавала човека в земята на изгнанието и странстването му в историята на греха. Тя е знак на Божия вечен завет, грижа и верност и знаме на неговото войнстване до завръщането у дома. Там от пътеводен знак и паметен ден по време на изгнанието, ще заеме отново своето място на най-скъп дар от Твореца и Изкупителя, въвеждащ спасените във вечното блаженство на Божията Почивка!
„ Защото, както новото небе и новата земя, които ще направя, ще пребъдат пред Мен, заявява Господ, така ще пребъде потомството ви и името ви
И от новолуние до новолуние, и от събота до събота, ще идва всяка плът да се покланя пред Мен, казва ГОСПОД” Исая 66:22,23.
И съботата в е ч н о ще бъде за човека, а Господарят на съботата неин Господар! Господи, въведи ни още днес чрез в яр а в Твоята В е ч н а П о ч и в к а ! Амин и Амин!
П. Харбов, 20 Април, 2023 С л и в е н
ПАРАЛЕЛНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
Въпрос:
Защо трябва да свързваме влизането в Божията Почивка с определен д е н ? Не е ли това анахронизъм и връщане в теологията на образите и сенките?
Отговор:
Защото влизането в Божията Почивка стана в седмия ден и без седмия ден няма Божия Почивка. В първия, втория и до петия ден н я м а Ч о в е к. В шестия ден има човек, но той е религиозно неориентиран, атеист – Може да създава поколение и да твори, но атеистично, или езически – не познава Бога. В седмия ден е Божията Почивка и в Божията Почивка човек познава Създателя. В седмият ден Раят става Рай и Божието творение заживява пълноценно.
Бог завеща със заповед това да се зачита и тя започва с: ПОМНИ. . . ! Изх. 20:8-11.
Въпрос:
Какво трябваше да „пази” човекът според Битие 2:15?
Отговор:
Не самата градина и плодовете й от посегателство. Застрашена е била не самата градина, а Божията почивка в нея.Всичко би било загубено с г р е х а , както и стана. Но Божията Почивка остана във влезлия в действие „Спасителен План” за „изкупление”. Там тя остана неразривно свързана със Съботата, 7-я ден. Така Съботната почивка стана една предвкуса и знак за пълното възстановяване на Божията Почивка.
Възражение:
В историята на Християнската църква има пълна изява и откровение на Божията благодат, без това да е свързано със спазване на седмодневната събота. Дори Реформацията, която върна светлината на Евангелието и възвести О п р а в д а н и е т о ч р е з в я р а , не върна С ъ б о т а т а в доктрината си и не повдигна въпрос, не влезе в спор за нея.
Отговор:
Нощта не идва изведнъж и денят не изгрява изведнъж. Съботата, като почивен ден беше изместена постепенно и възстановяването й като такъв става постепенно. Това става в лицето на „Остатъка”, Божият народ-църква на последното време, който пази Божиите заповеди и прогласява последната, наречена ТРОЙНА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Отк. 12:17; Отк. 14:6-12
Преди да дойде Исус, според обещанието Си, Той трябва да запознае и въведе Своята невеста в пълнотата на Своята Почивка.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Б О Ж И Я Т А П О Ч И В К А И Б О Ж И И Т Е С Ъ Б О Т И
/Обобщение и заключение/
„Божията почивка” не е почивен ден, а с ъ б и т и е , станало в определен ден – седмият ден на седмицата. Тя е първата авторска и Бащино-синовна среща на Създателя –Бог с Неговото творение, човека , носещ Неговия образ и подобие. Тя е празник на Божията любов и Неговата радост, даваща удовлетворение и мир. Бог е отделил седмия ден в памет на това преживяване и го е завещал на човешкия род за всички времена. Бог е благословил този ден и го е дал на човека за благословение през всичките му родове.
Господната събота е втъкана в Неговия непроменим морален закон. Тя стои там като вечен свидетел и авторски знак на Неговата творческа мощ. Когато г р е х ъ т беше допуснат, в отношенията между Създателя и Неговото творение настъпи промяна. Бог не общуваше с човека вече пряко, а според изискванията на Своя Спасителен план. В основата на това общение беше жертвената система и кръвните жертви, които човекът трябваше да принася.
В провеждане и изпълнение на този спасителен план, Бог избра патриарха Аврам и от неговото потомство създаде един „Свой народ”, който по вида на своето управление беше Т е о к р а ц и я . Този народ, воден по-късно от Мойсей, получи на Синай скрижалите, написани с Божия пръст и сред десетте заповеди, на централно място беше заповедта за седмия ден – с ъ б о т а . Тази „събота”, щеше да се повтаря на всеки седем дни през цялата история и се отличава от всичко друго, споменато като почивни дни, празници или „съботи” в Библията. Бог сам я отличава, като я нарича „моят свят ден”, „Моята събота” или „Господните съботи” . За нея заръката Му към Израил, а чрез него и към нас днес е:
„Съботите Ми непременно да пазите” :Изх 31:13-17
Тъй като израилтяните съществуват почти 15 века като Божи народ, теокрация, те служеха на Бога под една типично сянкова, символична система сочеща очаквания Месия. Тя беше само тяхна, защото само те бяха избрания Божи народ, който имаше познание за Живия Бог и поддържаше с в е т и л и щ е на Неговото присъствие. Изх. 25:8. В тази система на всекидневно служене имаше ритуали и празници, освен заповедта за Господната събота. Те бяха задължителни за всички израилтяни, докато бяха Божият избран народ и подържаха служене в Неговото Светилище. Тези други празници или „съботи” бяха вън от 4-та заповед и бяха символични или сянкови.
В Левит глава 23 е изброен достатъчен списък от тези „съботи”, на гръцки
‘”Sabbata” и на арамейски “Shabbata”, например: ПАСХА, БЕЗКВАСНИ ХЛЯБОВЕ, ПЕТДЕСЯТНИЦА, ДЕН НА ОМИЛОСТИВЕНИЕ, ШАТРОРАЗПЪВАНЕ… Те са се падали на различни дни от седмицата, траели са и повече от един ден, а годишната „събота” за почивка на земята е траела дори цяла година. Левит 25:4.
Всички тези церемониални празници и сянкови тържества са разграничени от седмия ден, денят на Божията почивка с израза:
„Освен Господните съботи.” Левит 23:38
Тези „съботи” престанаха, когато Израил престана да бъде богоизбран народ за спасение на света, очакващ М е с и я. Като символи, сенки , на истинското спасение в жертвата на Божия Агнец, Исус Христос, те бяха образно казано п р и к о в а н и на кръста и вече нямаха роля.
За тях апостол Павел пише на църквата в Колос: „Никой да не ви осъжда …” Кол.2:16. По онова време влиянието на юдеизма е било силно и негови защитници, са работили за внедряването му в християнската доктрина.
Законът с 10-те заповеди няма нищо общо с това. Той е морална конституция за всички времена. Абсурдно и зловредно е дори да се мисли, че той е сянка и символ. Ако приемем, че на кръста е била прикована 4-та Божия заповед, тогава приковани трябва да са и първата и втората, прикована трябва да е и петата и шестата и всичките десет, защото те са един морал на един Бог. Ако би могло да се процедира така, нямаше нужда Христос да умира. Той просто можеше да промени закона си. Не би имало нужда от Спасителен План и от Спасител. Но като мислим така, май ние Го разпъваме повторно, защото Христос умря за да изпълни закона, а не да го отмени! Мат.5:17
Наистина, Мойсей строши веднъж Божиите скрижали, когато слезе от срещата с Бога на планината и завари народа в пищно отстъпление да се весели пред нов идол – златното теле . Изх. 32:1-19. Хвърли ги и те се строшиха, но това бе в тяхна защита. То бе свещен гняв и негодувание пред предателството спрямо техния Бог. То значеше: Не заслужавате това, което пише тук! Бог обаче нямаше друго за тях. Той накара Мойсей да издяла нови плочи и написа на тях същото както на първите – същото до йота с четвъртата заповед в центъра. Той нямаше друго и за Своя народ векове по-късно, когато обеща да го напише на сърцата им: Ерем.31:31-33. Той няма друг закон и за нас днес, които пребъдваме под благодатта и любовта Му: Йоан 14:15
Срещу това е само един – Врагът на Бога и на човека – З м е я т ! Отк. 12:17
Нека го победим и влезем в Божията почивка! А м и н !
П-р Пейчо Харбов, 2023 г. С л и в е н
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ж И В О Т Ъ Т
Животът веднъж само идва при теб,
веднъж само и си отива . . .
а в него д у ш а т а във роли безчет
опитва се да е щастлива . . .
Животът, животът – таз тайна велика
таз болка и този възторг!
В душата ми нейде не спира да вика,
че има го някъде Бог!
Ж и в о т ъ т – море с брегове непознати,
привлича, владей и опива;
Ж и в о т ъ т - идеи и призиви святи
за в я р а в душата що влива!
Животът – загадка от спорещи бездни –
и тя е във мене и в нея съм аз,
когато се взирам в съзвучия звездни,
и пристан намирам в последния час . . .
Животът, животът, да беше случаен,
не би трябвало да се пита,
дали носи в себе си смисъл потаен
и да се скърби, че отлита!. . .
Но тъкмо ж и в о т ъ т смъртта не приема,
той вижда в убийството враг
и носи във себе си вечна дилема:
С л у ч а й н о с т или Б о г в с е б л а г? . . .
Животът, животът. . . да бе само пъзел
за разум тревожен в природния ход,
разсякъл би мечът тоз Гордиев възел,
създал би от нищото нещо – живот!
Но в него – животът Вселената диша
и в него е всичко – начало и край;
във него душата гори и въздиша,
изгубила дома си – Божия Рай!
Животът ли? Той има образ и име --
Ч о в е ш к о и в е ч н о – едно на света -
Ч о в е к ъ т, успял през смъртта да премине,
и на Възкресение дал радостта!
Животът, да, чуй Го и днес как говори
на твоя познат и жив майчин език !
Ж и в о т ъ т , Той иска в теб чудо да стори,
и ти да възкръснеш в ж и в о т по-велик!
02.12.2023.Сливен
„Видях, че всичко, което прави Бог ще бъде в е ч н о „ Екл. 3:14
Цялата писмено документирана история на човечеството е т е и с т и ч н а .Идеята за божества, богове или Б о г присъства във всяка следа от обществен живот, епоха или цивилизация. Като че ли човечеството не познава време от своето съществуване, което да е свободно от това измерение – трансцендентното, невидимото, духовното.
Миналият 20-ти век поиска да направи изключение, като създаде така нареченият „Научен материализъм”, според който материята и законите й са вечни, самосъществуващи и не се направляват от никого. Той отрече невидимите интелигентни сили и поиска да обясни всичко с класическите закони на Нютоновата механика. Този мироглед се крепеше не толкова на емпирични научни доказателства, отколкото на една политика, в която атеизмът беше заел мястото на религията. Този опит за освобождаване от вродения в човека инстинкт „да вярва”, практически не издържа пред динамичните промени във времето, знанието и опита. Развитието на науката след Айнщайн и квантовата механика, археологията и разширеното изучаване на Космоса, в съпровод с редица паранормални явления, направиха доверието в абсолютния материализъм недостатъчно, дори наивно и нереално.
От друга страна, Библията, така упорито нападана, гонена и критикувана, осмивана, мразена и злепоставяна, остана вярна на себе си, без да промени и един ред от своето съдържание. Днес тя е повече от всякога популярна и издавана книга, която милиони четат, изучават, вярват и поставят като ръководна светлина пред себе си. Тя никога не достига в задънена улица, защото е проспект към вечността и Онзи, Който обитава в нея.
„Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми” Псалм 119:105
„Тревата изсъхна, цветът й окапа, но словото на нашия Бог ще трае до века” Исая 40:8
Нека отминем като анахронизъм възгледа за един абсолютен, неизменим и универсален материализъм, който се държи като религия и догма, и да насочим вниманието си към библейския доклад за сътворението. Библията е най-рентабилната мина за висше познание и възпитание. Тя е неизчерпаем източник на божествени откровения. Дали докладът за Сътворението, седмицата и самият седми ден, не крие нещо, което е убягвало от вниманието ни до сега?
Това ще се опитаме да проверим в предлаганото четиво, но преди това, една много навременна и житейски потвърдена забележка: Откритият атеизъм не е най-големият враг на
в я р а т а. Най-коварният и успешен начин за борба против истината е непълната истина. Тя прави поглъщането на измамата по-незабележимо и по-приемливо.
Темата за Божията почивка в седмия ден е ключова, възлова тема по въпросите на вярата и спасението. Тя засяга връзката между Бог и човека от сътворението, през греха и изкуплението до победата и спасението, когато потомците на Адам ще се завърнат в изгубения Рай и ще живеят отново в Божието присъствие един живот без грях и смърт. Бог не е създал човека произволно и самоцелно. Той е бил движен от възвишеното и благородно намерение да го има като Свой Себеподобен сътрудник, обект на великата Му любов, когото да направи съучастник, във върховното Си удовлетворение, като го въведе във Своето божествено общение, наречено още у п о к о е н и е .
Съботата е основен крайъгълен камък в изявата на Бога, като Автор, Творец и Бог. Затова тя става основен прицел в борбата на врага срещу Истината, Бога и връзката Му с ч о в е к а .Прахът на забравата, натрупан през много векове е скривал съботният феномен от погледа на вярващите, но определено последното време в което живеем изисква яснота по библейската истина за неунищожимата, винаги присъстваща и благословена ,ВЕЧНА СЪБОТА!
„Съботата ще бъде големият изпит за верност, защото тя е оспорваната точка от истината. В това изпитание ще бъде теглена разграничителната линия между хората, които служат на Бога и които не Му служат.” Е Уайт, „Великата Борба”
Г О С П О Д А Р Я Т Н А С Ъ Б О Т А Т А
Един съботен ден, Исус и учениците Му вървели през ниви с налети, люлеещи се житни класове. Както е известно, в този си вид класовете на всички зърнени посеви са изкусително примамливи и вкусни. Учениците започнали да късат от най-близките до тях класове, стривали ги между дланите си и ядели отделените зърна. Може би случаят не би бил отбелязан в Евангелието, ако не била намесата на фарисеите. Те като сянка следвали всяко движение и изява на всеобщо впечатляващия самобитен Учител от Галилея, като не пропускали всеки благоприятен случай да влязат в ролята на „висша критика” и да порицаят влиянието Му върху народа.
-Защо твоите ученици вършат непозволено нещо в съботен ден – казали те - не те ли е грижа за това?
Какво е отговорил Исус и на какво е наблегнал, няма да коментираме сега. То е записано в Евангелието от Марк 2:23-28. Добросъвестният читател /слушател/ сигурно няма да го отмине непрочетено. Но онова, което не можем да поверим само на добрата съвест на читателя или слушателя са две впечатляващи изявления на най-авторитетния Учител по теология и Изявител на Божието царство сред човеците:
1. Съботата е направена за човека, а не човек за съботата – ст.27
2. Син човешки е Господар на съботата – ст. 28
И в двете Си изявления Христос не се дистанцира от с ъ б о т а т а и не дава повод за критика против нея. Той по-скоро насочва вниманието върху същинския смисъл на съботната заповед, нейното оригинално и първоначално предназначение.
И в двете ярки и впечатляващи изявления на Господаря на Съботата стои подтикът да потърсим и намерим какво съдържат, какво искат да кажат тези паметни думи.
ЗАЩО БОГ СЪЗДАДЕ СЕДМИЦАТА?
Най-старите, исторически верни и писмено документирани сведения за произхода на седмицата, идват от Библията. Ако някой знае нещо повече за седемдневния цикъл, който и днес ползваме и то е по-древно от сътворението на света, моля да го представи – ще бъде прието с благодарност и взето под внимание. А до тогава, имаме и оставаме със сигурния доклад на Божието Слово.
Мойсей, който живее около 1500 години преди Христос и който има особена водеща роля, като Божи пророк и служител /Числа 12:5-8/ е имал честта да запише отговорно нещо дадено му като откровение, относно сътворението на света:
„Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден Си почина от цялото дело, което беше създал. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него Си почина от цялото Си дело, което беше създал и сътворил.” Бит. 2:1-3.
Това е автентичният доклад за произхода на седмицата. Няма защо да го търсите в древни цивилизации, извънземни посещения, или праисторически на скални надписи, които са по-късни източници. Нека хвърлим един достатъчно обстоен, внимателен, дори критичен поглед върху доклада за сътворението, така, както е даден в Библията. Може би ще видим неща, които са убягвали от вниманието ни до сега.
Седмицата „виси” в бездната
За нас днес е лесно да отброим седем поредни дни, защото те идват като неспирен поток във времето. Факт е че живеем в една Слънчева система и на една планета, които обуславят денонощието и промяната на деня с нощ. Околоосното въртене на земята в обсега на слънчевото огряване изменя постоянно огряваните части от земята и така се сменят часовете, дните и нощите. Но това, което се докладва в книгата Битие не е действие, развиващо се на една готова Слънчева система и ползване на нейните установени механизми. Бог не взима от там няколко поредни дни за да се устрои едно населено място за разните видове живот, включително и човека. Ако беше така, „ден първи” нямаше да е ден първи, а някой произволен от многото минали до тогава. И ако беше така, докладът за сътворението много би приличал на една съвременна космогонна и еволюционна теория, според която при стечение на благоприятни обстоятелства и неограничено време, е възникнал, създал се е някак си животът.
Далеч от това, Бог започва да твори в Своята лаборатория, която не е активна и известна част от огромния Универс, а една б е з д н а, обгърната в мрак. Планетарната маса вече съществуваща по силата на Бит. 1:1, е „неустроена и пуста”. Бог има пред Себе Си едно „тесто” от което иска да направи нещо. Какво ли?
Без много колебание всеки от нас би отговорил: Земята и човека. Разбира се, че да, но все пак, дали този отговор е най-пълен и изчерпателен? Няма ли нещо, което стои зад Земята и Човека и в което картината на Земята и Човека намира своята истинска, незаменима и предначертана рамка? И ако има, кое е то? Да, кое е?
Спомнете си паметните думи на Богочовека, Учителя от Назарет, Господ Исус Христос:
Съботата е направена за човека . . .
Син човешки е Господар на съботата ! . .
Бог започна да строи нещо ново, непознато, но неделимо от Човека и Съботата. Той положи основите на седмицата. Тук вниманието ни отново се връща към седмицата. Преди да има Човек и Събота, БОГ положи основите на седмицата. Положи ги в мисълта Си, в плана Си, вгради ги в творбата си. Постави Човека във времето и времето в Човека. Седмицата беше едно оригинално начало. Така започна тя и така завърши с нещо уникално: Бог издълба и вряза Своя авторски знак във времето . Съботата стана вечен знак, че Бог е Творецът на Земята и живота по нея. Така Той стана Господарят на с ъ б о т а т а .
Седмицата не е необходима от астрономична гледна точка. Няма физическа или научно теоретична причина за създаването на седмичния цикъл. А той е заложен още в началото на един ф е н о м е н, в който ще стои и ще се развива цялата човешка раса и цивилизация. Нещо повече,: Целият шестдневен труд на Създателя, като че ли ще се свърже, ще се осмисли в един „седми ден”, който е „очакван” през цялото броене на творческото време на шестте дни.
Какво ли крие в себе си този добавен 7-ми ден, който всъщност е оформителят на седмицата? Без него, всяка еволюционна теория би могла да си припише направеното в шестте дни, както го и прави. Но седмият ден има нещо друго, което не позволява това. Той е „табу” за всяко самородно творчество, той е знак за запазено право. Той е Божий печат за собственост! Да не би това да искат да кажат думите на Христос: Син човешки е господар на съботата?
СТАНА ВЕЧЕР И СТАНА УТРО . . .
Не би било нито последователно, нито коректно да отминем текста за творческите дни, без необходимото минимално внимание и анализ. Той е кратък, нека го чуем:
ДЕН ПЪРВИ Бит.1:2-5 „А Земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината д е н , а тъмнината нарече н о щ. И стана вечер и стана утро : ДЕН ПЪРВИ”
КАКВО Ви прави впечатление тук? Ами, това, че първият ден не е астрономически слънчев ден! Бог не избира една съществуваща планетарна система, респективно Слънчевата и не започва да я устройва. Той започва да строи в мрака и бездната върху суровината, която в начало е създал. Ст.1.
Защо ли? Не знаем. Но ни минава мисълта, че поставена, в която и да е завършена система, където има хронология и тече време, седмицата вече не би била Божието уникално творение. Тя би била само едно подразделение в съществуващия вече времеви ритъм. Колкото до Божия творчески метод, той не следва модела и образеца на популярните хипотетични небуларни и космогонни теории, а използва творческата мощ на Своето Слово:
„Аз направих земята и създадох човека на нея – Аз. Моите ръце разпростряха небесата, Аз заповядах на цялото им войнство.” Исая 45:12.
„Защото Той каза и стана; Той заповяда и се утвърди. Псалм 33:9.
ДЕН ВТОРИ Бит. 1:6-8 Тук става разграничение на атмосферното „небе” от общата планетарна водниста маса. Библията говори за три небеса, от които това е първото.
ДЕН ТРЕТИ Бит. 1:9-13 Тук биват разграничени сушата от морето. По сушата се появява растителност. Светлината е все още нестандартна, не слънчева светлина. Седмицата отброява вече три такива нестандартни дни. Те са нестандартни от съвременна астрономична гледна точка, но са стандартна част от общото цяло, с е д м и ц а т а, където става вечер и утро при отброяването на веки следващ ден. Така, седмицата започва от „нищото”, в бездната, но само на следващия четвърти ден ще влезе в ритъма на космическия порядък и ще остане там за в е ч н о с т т а, бременна със седмия ден, който носи в себе си - в е ч н а т а с ъ б от а !
Тук би могла да се направи една съпоставка между двете коренно противоположни, несъвместими и по същество непримирими схващания за произхода на Вселената и живота – Еволюцията и Сътворението. Еволюцията приема че има всичко, което имат шестте дни на сътворението. Дайте й достатъчно време, дайте й милиони непроверими години и тя ще ви „произведе” всякакъв вид материци, растителност и животни, включително и човек . . Но тя няма седмица и „седми ден”. И не може да ги има, защото няма кой да твори в шестте дни и да си почине в седмия. Няма кой да се наслади на делото на ръцете си и да поеме и да поведе своето творение към един по-смислен, по-висш живот, който въвежда творението в почивката на Твореца и го приобщава към непадналите светове.
Затова светът на еволюционната теория е неспокоен, тревожен, объркан и нещастен. Затова все търси и все не може да намери себе си:
„А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал Няма мир за нечестивите, казва моят Бог. Исая 57:20,21.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ Бит. 1:14-19
Библията не е учебник по астрономия. Не е и сборник от точни науки – физика, математика, история, археология, биология и т.н.. Тя не съдържа подробните познания от всеки дял на науката, придобити чрез продължителни наблюдения и опит. Но тя има нещо, което всички науки, взети заедно нямат : Родословното дърво на човечеството. Библията има своя АДАМ, чието фамилно име е „БОЖИЙ”. Лука 3:38.
В съответствие на това, науката на днешното време, респективно 21 век, има своя Хомо сапиенс, чието фамилно име се губи в множеството хипотези и теории, наречени „еволюционни”. Когато пристъпваме към анализ на четвъртия от шестте творчески дни, ние трябва да сме наясно по законите на коя творческа система ще го правим: Библейската или самобитно-природната. До тук стигнахме, следвайки библейската творческа система, в която главният движещ принцип е: Бог рече и стана. Пс. 33 6,9.
И ще продължим пак така, но успоредно с това, в съзнанието ни витае и надига глас знанието за практическия ред и закономерности, владеещи в Слънчевата система. Там Слънцето е в центъра; девет планети, включително и Земята обикалят около него и на тях се редуват денонощия с различна големина. Астрономично погледнато, тук Земята е сгушена в сянката на Слънцето и на заобикалящите го планети. Съдейки по разположението на Земята в Слънчевата система, лесно бихме й отредили второстепенно място и нашият анализ би тръгнал по популярния хипотетичен еволюционен сценарий.
Обаче не напълно. Защото Земята, единственото космическо тяло, населено с разумни същества, излиза на първо място по важност и значение във цялата Слънчева система. Тя, като че ли опровергава „люлката” в която са я повили непроверими, съчинени истории и предявява един иск, една претенция, в която има авторско право, родителско право и в я р а в един жив Бог! И така, кое е вярно - Хомо сапиенс или Адам? През всички времена, дори до ден днешен, еволюцията няма изявена програма на развитие, план за бъдещето, обяснение на това, което прави. Ако въобще съществува, тя е непоследователна и непредсказуема. Тя не е експериментално проверима. За нея също се изисква в я р а и още каква вяра! Вяра в нищо и в никой. Вяра напосоки. Вяра заради самата в я р а , само и само да не е в я р а т а в Бога на Библията! Вяра, наложена от фактите, защото светът все пак съществува!
От своя страна, творческата седмица, която проследяваме, върви уверено към осъществяване на един предварително набелязан план. Тя реализира себе си и утвърждава своето място в бъдещето, в безкрайната в е ч н о с т . Дали не трябва да я последваме и да приемем четвъртия ден така, както е даден в текста на библейския доклад? Тогава, това, което там е казано с изразните средства и езика на едно невръстно дете, трябва да бъде възприето от нас сега с езика и изразните средства на едно малко по-отраснало дете: В четвъртия творчески ден се появява Слънцето. Земята бива включена в Слънчевата система. Един започнат в „нищото” и без астрономическа причина феномен – седмицата, бива въведен в ритъма на Вселената, довършен там и става част от нея, като понася в себе си завинаги Божия авторски знак – с ъ б о т а т а .
ДЕН ПЕТИ Бит.1:20-23
Петият ден изпълва водите и въздуха с живи твари. Те не са еднократно явление – фойерверк – а животински видове със способност за възпроизвеждане и развиване на вътрешновидови модификации..
ДЕН ШЕСТИ Бит. 1:24-31
Шестият творчески ден довежда в съществуване цялото многообразие от животни населяващи сушата. Като венец и завършек на това Си дело, Бог създава по „Свой образ и подобие” Човека, когото поставя начело в тази йерархия , обличайки го във върховенство и власт над цялата земя.
ДЕН СЕДМИ Бит. 2:1-3
БОЖИЯТА ПОЧИВКА.
В бялото поле, отредено за Божията почивка, не се говори нищо за някакво творчество. Но там е казано повече, отколкото, казаното за предходните шест дни . В шестте предходни дни е описано с ъ с т о я н и е, промените, които стават във видимия материален свят. В седмият, почивен ден е оставено място за нещо по-стойностно от материята – отношението. В седмия ден Бог установява о т н о ш е н и е т о между Себе Си и човека: Съботата е направена за човека, а Бог е Господар на Съботата.
Достигаме до въпроса за с ъ щ н о с т а на Божията почивка. Още от самото начало е ясно, че Бог не е сътворил и населил една прелестно хубава Земя, само за да се оттегли в недостъпна изолираност и от там да се наслаждава на делото на ръцете Си. Бог е любов. Той е движен от този Свой върховен атрибут, в който намира Своето върховно и пълно удовлетворение. Дали л ю б о в т а не е в самата същност на Неговата почивка? Четем:
„Бог ми се яви отдавна и каза: „ наистина те възлюбих с вечна любов! ” Ерем.31:3
„Може ли жена да забрави кърмачето си, и майка да не се смили над рожбата на утробата си? Но дори и ако те забравят, Аз пак няма да те забравя!” Исая 49:15.
„..Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син. . .” Йоан 3:16
Създавайки човека по Свой, Божий образ, Бог очаква да намери същество, с което да общува на едно най-висше и свято ниво. Любовта е общение, висше общение! Неговата емоционалност и лиричен патос бликат от думи като:
„Господ, твоят Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни.” Софония3:17
Какво означава това „ще се успокои в любовта Си”, ако не: Ще си почине в любовта Си? Божията почивка е била възможна само във взаимното общение с ч о в е к а !
ПРАЗНИКЪТ НА СЪТВОРЕНИЕТО
Седмият ден, Събота е денят на първата изява на Божията любов към човека. Ако Божията любов е в е ч н а, тогава и денят на нейната първа изява носи този белег в себе си завинаги. Това е паметен знак! Това е неповторимо време! То е като рожден ден, който става и остава веднъж завинаги! Докато трае Божията любов към ч о в е к а , с ъ б о т а т а ще бъде нейният паметен отпечатък във времето!
Първата с ъ б о та е била жадувания от Твореца момент да въведе своята нова рожба в обществото на Своето голямо семейство. Съботата е направена за човека и Син Човешки е Господар на съботата – ето ги двата вечни стълба, на които се крепи Божието УПОКОЕНИЕ ! Ето я неразривната връзка между Бог и човек още от с ъ т в о р е н и е т о ! Съботната институция повежда човешкия род още от Рая, от Едем и минавайки през долината на мрачната сянка на греха и отстъплението, трябва да го доведе пак там – в пристана на Божието присъствие, в прибежището на Неговото вечно у п о к о е н и е. Затова, през всички времена за Божия народ остава една блажена надежда на очакване, едно съботно успокоение. Евр.4:9.
ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕДИ ПАДЕНИЕТО
Първата с ъ б о т а на Божия нов свят и последвалите я в ритъма на времето съботи не са минавали делнично и незабележимо. Веднъж получил Божието освещение и благословение, седмият ден е представял идеална възможност за едно тържествено п о к л о н е н и е в Едем. Бог не само е зачитал с присъствието си този акт на общение, но към него несъмнено са се прибавяли гости и представители на непадналите светове. Така общата радост е била споделяна с приятели и е разширявала обсега на всемирното поклонение. Сам Бог е бил в центъра на това тържествено общение и се е радвал и веселил със суперлативите от Софония 3:17. Това е бил празника на мира, на благословението и общата радост на един нов свят.
„ ..когато звездите на зората пееха заедно и всички Божи снове възклицаваха от радост” Йов 38:7
Не знаем колко време точно, първата човешка двойка е престояла в Едем. Но ако е било, примерно, една година, това са 52 съботи. Дори и една малка част от тях биха били достатъчни за един изчерпателен семинар по най-актуалните проблеми на Вселената. Такава информация би била наложителна, предвид съществуващия вече конфликт между двата лагери във Всемира – силите на доброто и злото. В информативната част на Съботните съвместни Богослужения, те биха могли да чуят разкази от други светове и да се запознаят с техни представители. В синтезиран вид, това, което е станало е обхващало:
Представяне и регистриране като редовни членове на Божието семейство, много преди евангелист Лука да направи това в Лука 3:38.
Запознаване със своите права и задължения в обсега на владяната от тях част от Божието царство.
Запознаване с Божия закон, ограничено на първо време върху дървото за познаване добро и зло.
Информиране относно съществуващата война между Христос и Луцифер, силите на верността и бунта и водещият ги противник –Сатана.
Изкупителният план бива загатнат и разкрит по-късно, когато провинението в грях е било вече свършен факт. Бит. 3:15.
Тези обогатяващи всестранно съботни срещи на поклонение и познание са протичали при всеобхватен интерес, върховно удовлетворение и наслада. Така ч о в е к ъ т участвал в Божията п о ч и в к а и това се повтаряло всеки следващ седми ден.
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ЗАЛОЖЕНИ ЛИ СА Г Р Е Х Ъ Т И ВИНАТА?
От позицията на днешното състояние на света и богатата информация, идваща от развитието на християнството в света; от самото развитие на света в историята му, както и от светлината, хвърлена от Духа на Пророчеството, се поражда един логичен въпрос: Сценарият в Едем експериментален ли е?
По начало, всеки тест на морална основа е експериментален. Само при липсата на свободна воля и право на избор, няма експеримент. Там всичко е предрешено. Но все пак, не е категорично ясно дали случаят с ч о в е к а и падането му в грях, има връзка с Макрокосмоса и паралелните събития на конфликт във Всемира, за които Библията ясно говори: Исая 14:12-15; Езекил 28:12-19; Откр. 12:7-12. Случаят в Едем сам за себе си ли е или трябва да бъде разглеждан в контекст с развиващите се събития на голямата сцена на Божия всемирен театър? Иначе казано: Дали случаят Земя – човек не е някаква пресечна точка от всемирно значение във великия конфликт, течащ вече във Вселената и познат ни като: Великата борба между Христос и Сатана?
Тези мисли са маргинални. Нямаме дадено авторитетно, божествено потвърдено мнение, че ч о в е к ъ т е бил създаден като най-слабото звено, където нишката е трябвало да се скъса за да се отвори пътя на Божия спасителен план и великият конфликт на Всемира да бъде доведен до пълен завършек. И без намесата на каузална зависимост обаче, не може да се отрече че двата казуса се обединяват в Едем и от тогава текат заедно. Можем да обобщим по следния начин: Конфликтът в небето, решен частично чрез директен сблъсък / война/ е имал нужда от още развитие за да изясни напълно позициите на двата лагера. Ангелите са били взели своето решение за, или против каузата на Луцифер, но неговият характер и скрити подбуди все още са били забулени в тайна и са носили ореола на тайнствен и още непознат чар. Лагерът на бунтовната фракция е имал своя идеологичен облик, но не е имал своя територия и царство откъдето да продължи своята борба за място и права във Всемира. Една победа във Едем би му осигурила точно това.
С тези размисли в периферното ни полезрение се връщаме отново към фактическия разказ, където не чрез фронтална атака, а чрез хитрост и измама, врагът е успял.
БОЖИЯТА ПОЧИВКА ОТНЕТА
В Битие глава 3 е изложена историята за първия г р я х на земята. Тя е написана като за деца, а в нея има истини, недостъпни за мъдреци! Тя крие до днес тайните на човешката съдба.
„Море, вълни, стихия, в е ч н о с т ,
дълбоки бездни, безконечност,
кажете ми: Що е човек? Защо той мре, защо се ражда,
коя е висшата му цел? Дали в задгробния предел,
или в борбите на живота, или на страстите в хомота?
Защо е той безсилен роб от люлката до самий гроб,
проклет за битка непрестайна?
Морето рече: Т а й н а ! Т а й н а ! . . .
Иван Вазов, „Ековете”
Съдбата на човечеството очаква своето обяснение; търси своето откровение; жадува за реабилитация и с п а с е н и е ! Има нещо сбъркано в статуса на това гордо същество, което не се задоволява с нищо по-малко от ранг богоподобие! Къде е причината за жалкото му декласиране и провал? Дали не е в онова „ще ви се отворят очите и ще познавате добро и зло?” Да, това познание не липсва на никоя генерация, на никоя, епоха, на никоя личност! И със сигурност, и на теб и мен, читателю! Онова, което ни липсва е БОЖИЯТА ПОЧИВКА!
Нямаме МИР! И да го имаме за малко, той бяга от нас и ни оставя във властта на проклятието от Едем! В общество сме, а страдаме от САМОТА; Имаме достъп до огромни енергии, а чувстваме недоимък на жизнени сили! Радваме се на консумации без ситост и придобивки без сладост! Изпитваме празнота в изобилието и сещаме бедност в притежаването! Печалбите ни имат стойност на загуби и победите ни носят ореол на поражения! Чувството на Едемския дискомфорт и г о л о т а прилепва плътно около нас и ни кара да се крием зад онова, което не скрива .. . А във всичко заедно прониква и витае с т р а х ,
с т р а х от нещо неизвестно, от невидим враг! Устоите на мира и щастието ни се разклащат. Хората са подложени на напрежение, усилия и страдание; блуждаят в недоумение и търсене, умират, без вяра и надежда! КОЙ може да ни върне там откъдето сме тръгнали но сме изгубили пътя?
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и АЗ ще ви дам почивка!” Мат. 11:28-30
„МИР ви оставям, Моят МИР ви давам; Аз не ви давам както дава светът: Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои . Йоан 14:27
„ Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища, защото Аз Съм Бог и няма друг!” Исая 45:22
Изгонен от Рая, човекът се лиши от блаженството на Божието присъствие и Неговата почивка. Огнен меч, въртящ се препречи пътя обратно към Едем . Любимецът на Бога вече не е в Неговото присъствие, увенчан с венеца на благоволение и слава, а на едно враждебно работно поле, борещ се за оцеляване. Какъв обрат! Ето откъде започва „Мировата скръб на земята”! Ето го плодът на „тайната на беззаконието”! Ето я „заплатата на греха, която е с м ъ р т!“ . . .
И смъртта би била избавление от това състояние на в е ч е н у ж а с , ако не беше Божият предвечен ПЛАН ЗА ОМИЛОСТИВЕНИЕ И СПАСЕНИЕ!
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да и ма ж и в о т в е ч е н ! Йоан 3:16
„ А където се умножи грехът, преумножи се благодатта” Рим.5:20
СВЕТЛИНА СРЕД МРАКА
Една врата се затвори, друга се отвори. Влезе в сила Божият предвечен ПЛАН ЗА ОМИЛОСТИВЕНИЕ И СПАСЕНИЕ. 2 Тим.1:9; Тит 1:2; Еф. 1:4; 1 Петр. 1:18-20
От земята на изгнанието и наказанието започна да се издига ж е р т в е н дим. Започнаха .да се строят о л т а р и. Кръвната жертва стана прозорец, през който изгнаникът можеше да вижда своята родина. Олтарът и жертвите подържаха жив спомена и надеждата. Връщаха мисълта и чувството в пределите на Божието присъствие, в блаженството на Божията любов – почиваща в триумфа на силата си и ликуваща в покоя на пълнотата си. Божията п о ч и в к а, с която наистина започна ж и в о т ъ т Жертвените поклонения въвеждаха, макар и чрез в я р а в предвкусване на завръщането в Рая, в очакваната Б о ж и я П о ч и в к а!
СВИДЕТЕЛИ ОТ ЕДЕМ
Съботата и семейството не са продукт на човешка воля, естествено развитие или еволюция. Те са институции, които Бог учреди в начало за благословение в Рая. Когато Раят беше изгубен и те изгубиха райския си облик, но не изгубиха основния си смисъл и съдържание. Те запазиха своето присъствие в живота на човека и го последваха в земята на изгнанието му. И до днес, те са живи с в и д е т е л и, че е имало Рай и блажена Божия почивка в него.
След г р е х а Адам и Ева навлязоха в една чужда и враждебна територия. Там потомството им се умножи и изпълни земята.. Те си съградиха градове, създадоха бит и култура, увлякоха се в собствените си нужди и развитие и забравиха Божията Почивка. Седмицата все още съществуваше, но тя нямаше благотворното ползване и освещение на седмия ден. Човеците постепенно загубиха навика да общуват с Бога всеки ден и да Го срещат в деня на Неговата Почивка. Тя беше изоставена и забравена.
Бог не допусна едно пълно отчуждение за Своето паднало, и все пак желано и обичано творение. Той преглътна братоубийството на Каин и намери продължение на връзката Си със земните жители в лицето на Сит и неговите потомци. Бит 6:1-4: .. Тази отличаваща се група , станала известна като „Б о ж и и т е с и н о в е ” продължи да подържа завета на вяра и послушание, предаден им от родителите им. Те се съпротивляваха на всеобщото отстъпление и пазеха съзнанието, че са ”Божии”. Обаче все повече намаляваха всред увеличаващото се население. Заедно с тяхното намаляване и Божията Почивка все повече избледняваше и се губеше всред всеобщия упадък..
Грехът и насилието определяха характера на човечеството в онова време. Онова време, познато ни като „предпотопно” е отбелязано като време на разюздана свобода, когато мислите на човеците са били „само зло всеки ден” Бит. 6:5. Около 15 века време човечеството се развива така в една богопротивна свобода, която довежда накрая Божия гняв и тази предпотопна формация на света бива унищожена чрез ВСЕМИРНИЯ ПОТОН. Бит. 7:22,23.
ЕДНО ЧОВЕЧЕСТВО – ДВА ОЛТАРА
Историята на света, още от времето на Адам, показва едно раздвоение в поклонението. Две враждуващи сили стоят зад два емблематични олтара –олтарът на Каин и олтара на Авел. На единия олтар гори огън на приета жертва, но до него има труп – трупа на поклонника. На другия олтар има пищно великолепие и показ, но там отсъства огънят на Божието одобрение. Не е за чудене. Светът вече има друг господар и неговото присъствие е ясно подчертано. Историята за Потопа идва да потвърди безизходното положение на човечеството и безсилието му да се върне в първоначалния си богоподобен статус. Избрани и запазени са само осем души – Ной и домашните му. Те населяват земята отново и тя отново е доведена до падение в грях. След Потопа бързо се развиват цивилизации, в които има култура, познания, възход и култ, но в поклонението им няма познание за истинския жив Бог. Древните цивилизации: Шумер, Акад, Вавилон, Асирия, Египет, както и ханаанските народи развиват едно езическо поклонение, в което не само че няма познание за Ж и в и я Б о г и спасение от греха, но има и съзнателно въвеждане в греха. Древните езически поклонения са известни със своите жестокости, развратни ритуални оргии и човешки жертвоприношения. Ще бъде ли с ъ б о т а т а завинаги изгубена за човека и за Господаря на с ъ б о т а т а ?
ГОСПОДАРЯТ НА СЪБОТАТА И ЦЪРКВАТА
Следващата картина, на която ще се спрем е много контрастна. Тя представя едно видение, което Йоан, любимият ученик на Исус има в далеч по-късни времена: Откр. 1:9-20.
Видението е впечатляващо. То е дадено в съботен ден и касае отношението между Христос, главата на Църквата и Неговата Църква. Споменато е че е дадено в „Господния ден”, на оригиналния гръцки : „curiace hemera”, „Кириаки Хемера”. Има само един ден от седмицата, на който ГОСПОД е господар и който Той нарича „Моят ден” Това е седмият ден, С ъ б о т а :
„И на седмия ден, Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. И Бог благослови седмия ден и го освети.” Бит. 2:2,3
„И така, израиляните да пазят с ъ б о т а т а , като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дни направи Господ небето и земята, а на седмия ден Си почина и се успокои.”Изх. 31:16,17.
„Дадох им и с ъ б о т и т е С и да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.” Езекил 20:12
„Ако отдръпнеш ногата си в с ъ б о т а , за да не вършиш своята воля в светия Ми ден . И наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа. .. „Исая 58: 13,14
„И като се върнаха, приготвиха аромати и миро, а в с ъ б о т а т а си почиваха според заповедта.” Лука 23:56
Не само учениците си почиваха, според заповедта. Заедно с тях почиваше и НЯКОЙ ДРУГ. Положен в новия гроб на Йосиф, изсечен в скалата, почиваше и ГОСПОДАРЯТ НА СЪБОТАТА. Той беше мъртъв. Беше извършил останалата част От Своята работа: бе приел човешко тяло и беше пренесен като изкупителна жертва за греховете на целия свят. В превала на шестия седмичен ден, петък, Той бе обявил от кръста: „Свърши се!” Онова, което се свърши в онзи петък беше по-велико от свършеното през първата творческа с е д м и ц а . То бе победа над силите на злото и амнистия за пленниците на смъртта. Със затаен дъх целият Всемир следеше развиващата се драма. Сега всички въпросителни отпаднаха. Делото на ИЗКУПЛЕНИЕТО получи своя пълен завършек. Тогава стана вечер и стана утро, д е н с е д м и ! Господарят на Съботата отново потвърди нейната святост, макар и от гроба.
Няма и намек някъде, че Господарят на съботата се е освободил от връзката си със нея и така е освободил и нас. Делото на ИЗКУПЛЕНИЕТО не отменя делото на СЪТВОРЕНИЕТО. Направена за човека в Едем, Съботата си остана за човека и на Голгота. А Господарят на Съботата си остана такъв и в Новозаветните времена:
„ Исус Христос е същият в ч е р а , д н е с и з а в и н а г и ! Евр.13:8
Тази блестяща личност, която Йоан вижда сред седемте светилника е същият Исус, който ходеше с учениците си из Галилея и Юдея, когато късаха класове един съботен ден. Същият Исус, Когото юдеи и римляни разпнаха, само че тук е възкресен, преобразен и прославен. Това е същият Исус, който каза на Петър: „На тази канара ще съградя Моята Църква и портите на Ада няма да й надвият” Мат. 16:18. Сега Той е Алфа и Омега, живият, победител на смъртта, Който каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и земята” Той е Онзи Който живее сред Църквата Си през всички времена и на всяко място. Той изпраща Църквата Си в свидетелство за Неговата победа по целия свят. И подкрепя това поръчение с обещанието: Аз Съм с вас до края на света! Мат. 28:18 -20.
Сега Той не е презрян и отхвърлен, човек на скърби, навикнал на печал и натоварен с греха на целия свят, а Царят на царете, пълен със силата на Божеството. Един пред Когото човек не може да устои. Той е Онзи Който казва: Не бой се! Аз имам властта и ключовете на Изгубения Рай!
„На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.” Откр. 3:21.
„Коя е висшата му цел?” питаше поетът от цитираното стихотворение.” Какво ще получим ние, които Те последвахме”, питат апостолите. Мат.19:27-29. И Господарят не само на седмичната еднодневна почивка, но и на вечната блажена почивка на спасението отговаря: Ще ви въведа в Моята и вашата истинска почивка, която никой няма да ви вземе!
„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен. В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където Съм Аз да бъдете и вие. А вие знаете къде отивам и пътя знаете. Йоан 14:1-4 .
„И видях ново небе и нова земя ; защото първото небе и първата земя преминаха и море нямаше вече. И видях и светия град, новия Ерусалим , да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше : Ето скинията на Бога е с човеците и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък , нито болка; първото премина. Отк.21:1-4.
ПОСЛЕДНАТА ПОКАНА
Вечността стои пред вратата на съвременното общество. Ние сме последната генерация на последното време. Странстването в земята на изгнанието привършва. Числото на търсещите слава, почест и безсмъртие чрез постоянство в добри дела /Рим. 2:7/наближава своето окончателно попълване . Проповядва се ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ и се дава заявка за вход в Божията вечна п о ч и в к а . Условието за спасение е ВЯРА и ПОСЛУШАНИЕ. Думите на Човешкия Син горят с неугасим огън: ”Не всеки, който Ми казва Господи, Господи ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небеса.” Мат. 7:21
Мнозина, които мислят, че познават Бога, ще чуят: Не ви познавам. Махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие! Божият з а к о н не е прикован на кръста - приковани са греховете! Но на теб и мен Спасителят казва: Не съгрешавай повече!
Последната7 покана е със всесветска мощ и власт. Тя лети посред небето като ТРИ АНГЕЛИ, носещи три вести. И още първата от тях насочва вниманието към Създателя, Твореца. Тя апелира не само да Го признаем, и да Го познаем , а да Му се п о к л о н и м ! Откр. 14:6-12.
НЯМА по-ясен и по-синтезиран вид на това поклонение от четвъртата Божия заповед. Бог казва: Ако Ми се кланяш като Създател и Бог, Помни седмия ден да го осветиш! Съботата е Моят свят ден в който Аз Си починах и искам и ти да си почиваш с Мен! Очаквам да влезеш в Моята почивка сега, когато не си у дома, за да останеш в нея завинаги, когато се върнеш у дома. Ако Моята почивка не е в теб сега, ти няма да влезеш в нея после. Разчиташ на Моята л ю б о в ? И Аз разчитам на твоята! „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди!“ Йоан 14:15.
Има ли в това нещо сянково? Има ли нещо, което да лишава спасението от ореола на благодатта? Има ли нещо , което да е само старозаветно и да остане приковано на кръста? Има ли по-пълно съдържание на идеята за Божия п о ч и в к а от това, което беше вложено в нея в седмия ден на първата седмица? А от онова, което ще я продължи в новото битие, където „те ще гледат лицето Му и името Му ще бъде на челата им”? Където славата ще заличи следите на изгнанието и слънцето на Божието вечно присъствие няма никога да залезе ?
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята. И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят вътре в мене. Йов 19:25 - 27.
И ТАКА, ЗА БОЖИЯ НАРОД ОСТАВА ЕДНА СЪБОТНА ПОЧИВКА! Евр. 4:9.
Да, за Божия народ остава една съботна почивка, в която „Съботата е направена за човека” и „Син човешки е Господар на съботата” Създадена при сътворението в Едем, Съботата е придружавала човека в земята на изгнанието и странстването му в историята на греха. Тя е знак на Божия вечен завет, грижа и верност и знаме на неговото войнстване до завръщането у дома. Там от пътеводен знак и паметен ден по време на изгнанието, ще заеме отново своето място на най-скъп дар от Твореца и Изкупителя, въвеждащ спасените във вечното блаженство на Божията Почивка!
„ Защото, както новото небе и новата земя, които ще направя, ще пребъдат пред Мен, заявява Господ, така ще пребъде потомството ви и името ви
И от новолуние до новолуние, и от събота до събота, ще идва всяка плът да се покланя пред Мен, казва ГОСПОД” Исая 66:22,23.
И съботата в е ч н о ще бъде за човека, а Господарят на съботата неин Господар! Господи, въведи ни още днес чрез в яр а в Твоята В е ч н а П о ч и в к а ! Амин и Амин!
П. Харбов, 20 Април, 2023 С л и в е н
ПАРАЛЕЛНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
Въпрос:
Защо трябва да свързваме влизането в Божията Почивка с определен д е н ? Не е ли това анахронизъм и връщане в теологията на образите и сенките?
Отговор:
Защото влизането в Божията Почивка стана в седмия ден и без седмия ден няма Божия Почивка. В първия, втория и до петия ден н я м а Ч о в е к. В шестия ден има човек, но той е религиозно неориентиран, атеист – Може да създава поколение и да твори, но атеистично, или езически – не познава Бога. В седмия ден е Божията Почивка и в Божията Почивка човек познава Създателя. В седмият ден Раят става Рай и Божието творение заживява пълноценно.
Бог завеща със заповед това да се зачита и тя започва с: ПОМНИ. . . ! Изх. 20:8-11.
Въпрос:
Какво трябваше да „пази” човекът според Битие 2:15?
Отговор:
Не самата градина и плодовете й от посегателство. Застрашена е била не самата градина, а Божията почивка в нея.Всичко би било загубено с г р е х а , както и стана. Но Божията Почивка остана във влезлия в действие „Спасителен План” за „изкупление”. Там тя остана неразривно свързана със Съботата, 7-я ден. Така Съботната почивка стана една предвкуса и знак за пълното възстановяване на Божията Почивка.
Възражение:
В историята на Християнската църква има пълна изява и откровение на Божията благодат, без това да е свързано със спазване на седмодневната събота. Дори Реформацията, която върна светлината на Евангелието и възвести О п р а в д а н и е т о ч р е з в я р а , не върна С ъ б о т а т а в доктрината си и не повдигна въпрос, не влезе в спор за нея.
Отговор:
Нощта не идва изведнъж и денят не изгрява изведнъж. Съботата, като почивен ден беше изместена постепенно и възстановяването й като такъв става постепенно. Това става в лицето на „Остатъка”, Божият народ-църква на последното време, който пази Божиите заповеди и прогласява последната, наречена ТРОЙНА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Отк. 12:17; Отк. 14:6-12
Преди да дойде Исус, според обещанието Си, Той трябва да запознае и въведе Своята невеста в пълнотата на Своята Почивка.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Б О Ж И Я Т А П О Ч И В К А И Б О Ж И И Т Е С Ъ Б О Т И
/Обобщение и заключение/
„Божията почивка” не е почивен ден, а с ъ б и т и е , станало в определен ден – седмият ден на седмицата. Тя е първата авторска и Бащино-синовна среща на Създателя –Бог с Неговото творение, човека , носещ Неговия образ и подобие. Тя е празник на Божията любов и Неговата радост, даваща удовлетворение и мир. Бог е отделил седмия ден в памет на това преживяване и го е завещал на човешкия род за всички времена. Бог е благословил този ден и го е дал на човека за благословение през всичките му родове.
Господната събота е втъкана в Неговия непроменим морален закон. Тя стои там като вечен свидетел и авторски знак на Неговата творческа мощ. Когато г р е х ъ т беше допуснат, в отношенията между Създателя и Неговото творение настъпи промяна. Бог не общуваше с човека вече пряко, а според изискванията на Своя Спасителен план. В основата на това общение беше жертвената система и кръвните жертви, които човекът трябваше да принася.
В провеждане и изпълнение на този спасителен план, Бог избра патриарха Аврам и от неговото потомство създаде един „Свой народ”, който по вида на своето управление беше Т е о к р а ц и я . Този народ, воден по-късно от Мойсей, получи на Синай скрижалите, написани с Божия пръст и сред десетте заповеди, на централно място беше заповедта за седмия ден – с ъ б о т а . Тази „събота”, щеше да се повтаря на всеки седем дни през цялата история и се отличава от всичко друго, споменато като почивни дни, празници или „съботи” в Библията. Бог сам я отличава, като я нарича „моят свят ден”, „Моята събота” или „Господните съботи” . За нея заръката Му към Израил, а чрез него и към нас днес е:
„Съботите Ми непременно да пазите” :Изх 31:13-17
Тъй като израилтяните съществуват почти 15 века като Божи народ, теокрация, те служеха на Бога под една типично сянкова, символична система сочеща очаквания Месия. Тя беше само тяхна, защото само те бяха избрания Божи народ, който имаше познание за Живия Бог и поддържаше с в е т и л и щ е на Неговото присъствие. Изх. 25:8. В тази система на всекидневно служене имаше ритуали и празници, освен заповедта за Господната събота. Те бяха задължителни за всички израилтяни, докато бяха Божият избран народ и подържаха служене в Неговото Светилище. Тези други празници или „съботи” бяха вън от 4-та заповед и бяха символични или сянкови.
В Левит глава 23 е изброен достатъчен списък от тези „съботи”, на гръцки
‘”Sabbata” и на арамейски “Shabbata”, например: ПАСХА, БЕЗКВАСНИ ХЛЯБОВЕ, ПЕТДЕСЯТНИЦА, ДЕН НА ОМИЛОСТИВЕНИЕ, ШАТРОРАЗПЪВАНЕ… Те са се падали на различни дни от седмицата, траели са и повече от един ден, а годишната „събота” за почивка на земята е траела дори цяла година. Левит 25:4.
Всички тези церемониални празници и сянкови тържества са разграничени от седмия ден, денят на Божията почивка с израза:
„Освен Господните съботи.” Левит 23:38
Тези „съботи” престанаха, когато Израил престана да бъде богоизбран народ за спасение на света, очакващ М е с и я. Като символи, сенки , на истинското спасение в жертвата на Божия Агнец, Исус Христос, те бяха образно казано п р и к о в а н и на кръста и вече нямаха роля.
За тях апостол Павел пише на църквата в Колос: „Никой да не ви осъжда …” Кол.2:16. По онова време влиянието на юдеизма е било силно и негови защитници, са работили за внедряването му в християнската доктрина.
Законът с 10-те заповеди няма нищо общо с това. Той е морална конституция за всички времена. Абсурдно и зловредно е дори да се мисли, че той е сянка и символ. Ако приемем, че на кръста е била прикована 4-та Божия заповед, тогава приковани трябва да са и първата и втората, прикована трябва да е и петата и шестата и всичките десет, защото те са един морал на един Бог. Ако би могло да се процедира така, нямаше нужда Христос да умира. Той просто можеше да промени закона си. Не би имало нужда от Спасителен План и от Спасител. Но като мислим така, май ние Го разпъваме повторно, защото Христос умря за да изпълни закона, а не да го отмени! Мат.5:17
Наистина, Мойсей строши веднъж Божиите скрижали, когато слезе от срещата с Бога на планината и завари народа в пищно отстъпление да се весели пред нов идол – златното теле . Изх. 32:1-19. Хвърли ги и те се строшиха, но това бе в тяхна защита. То бе свещен гняв и негодувание пред предателството спрямо техния Бог. То значеше: Не заслужавате това, което пише тук! Бог обаче нямаше друго за тях. Той накара Мойсей да издяла нови плочи и написа на тях същото както на първите – същото до йота с четвъртата заповед в центъра. Той нямаше друго и за Своя народ векове по-късно, когато обеща да го напише на сърцата им: Ерем.31:31-33. Той няма друг закон и за нас днес, които пребъдваме под благодатта и любовта Му: Йоан 14:15
Срещу това е само един – Врагът на Бога и на човека – З м е я т ! Отк. 12:17
Нека го победим и влезем в Божията почивка! А м и н !
П-р Пейчо Харбов, 2023 г. С л и в е н
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ж И В О Т Ъ Т
Животът веднъж само идва при теб,
веднъж само и си отива . . .
а в него д у ш а т а във роли безчет
опитва се да е щастлива . . .
Животът, животът – таз тайна велика
таз болка и този възторг!
В душата ми нейде не спира да вика,
че има го някъде Бог!
Ж и в о т ъ т – море с брегове непознати,
привлича, владей и опива;
Ж и в о т ъ т - идеи и призиви святи
за в я р а в душата що влива!
Животът – загадка от спорещи бездни –
и тя е във мене и в нея съм аз,
когато се взирам в съзвучия звездни,
и пристан намирам в последния час . . .
Животът, животът, да беше случаен,
не би трябвало да се пита,
дали носи в себе си смисъл потаен
и да се скърби, че отлита!. . .
Но тъкмо ж и в о т ъ т смъртта не приема,
той вижда в убийството враг
и носи във себе си вечна дилема:
С л у ч а й н о с т или Б о г в с е б л а г? . . .
Животът, животът. . . да бе само пъзел
за разум тревожен в природния ход,
разсякъл би мечът тоз Гордиев възел,
създал би от нищото нещо – живот!
Но в него – животът Вселената диша
и в него е всичко – начало и край;
във него душата гори и въздиша,
изгубила дома си – Божия Рай!
Животът ли? Той има образ и име --
Ч о в е ш к о и в е ч н о – едно на света -
Ч о в е к ъ т, успял през смъртта да премине,
и на Възкресение дал радостта!
Животът, да, чуй Го и днес как говори
на твоя познат и жив майчин език !
Ж и в о т ъ т , Той иска в теб чудо да стори,
и ти да възкръснеш в ж и в о т по-велик!
02.12.2023.Сливен