Любов
ТЕМА №3
Измерения на пълноценният ЖИВОТ
,,Бог е любов”
1Йоан.4:8.
,,И тъй, остават тия трите: Вяра, надежда и ЛЮБОВ;
Но най-голямата от тях е ЛЮБОВТА.”
1Кор.13:13
,,Ако зная всички тайни и имам всяко знание…
а нямам любов, аз съм НИЩО.”
1Кор.13:2
,,Всички сили в природата не могат да се сравнят с една едничка мисъл; и всички мисли в света не могат да се сравнят
с един жест на ЛЮБОВТА.!”
Блез Паскал
Любовта е върховният смисъл на битието. Само ТЯ може да направи живота ЖИВОТ. Без тази висша цел не е възможна нито ИСТИНА нито ВЯРА.
,,Пустиня е душа без идеал, съгрян от ЛЮБОВТА. Едничка нея благий Бог създал да бъде дар в света.”
Иван Вазов
Любов и Вечност – два свята, неделими един от друг. Вечността осмисля своята необятност в ЛЮБОВТА – най висшата форма на мислене, най-силната изява на духа, най-сладостната ценност на съзнанието.
Дървото се мери, когато е повалено, човекът също. Не колко си живял, а какво си дал в живота си. И не просто какво си дал, а КАК си го дал… Само даденото с любов въвежда в безсмъртието.
Обичам… значи живея !!!
Любовта не само спечелва – тя задържа. И не само задържа, тя ТЪРСИ, когато изгуби… (Лука 19:19)
Любовта, която остава,когато всичко, в което е била облечена я напуска, е любовта, за която си струва да се ЖИВЕЕ.
Може да си живял цял живот и да си събрал само една шепа ЛЮБОВ. Може да си обичал само един ден и тази любов да не може да заличи ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ.
Можеш да отсечеш хиляди дървета и от тях да остане само пепел. Но ако си посял само едно дръвче върху ЛЮБОВТА, то може да преживее вековете.
Любовта е чудна! Тя може да те преобрази повече от всички възпитателни средства и повече от амбицията , гордостта и дарованието. Знам едно растение, което превъзхожда всички други. Неговата подземна част е скрита и вкоренена дълбоко в сърцето, а надземната е толкова разклонена, че прониква навсякъде в живота. Плодовете му са познати като радост, щастие, дълг, верност, щедрост, жертва, великодушие, сладост и красота. Едни го култивират, но не винаги вкусват сладостта му. Други го похищават, но в ръцете им то губи сладостта си.
Щастлив е градинарят, който познавайки го, полага грижи за него и го култивира. Той е и царят, който само може да му се наслади и да бъде обдарен със щастието, че го има.
По име много известно. По същност – така малко познато. Нарича се ЛЮБОВ.
Велико е да се опазиш и да избегнеш смъртта. Но още по-велико е да преживееш ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
Така е в живота; така е и в ЛЮБОВТА.
Да мечтаем ли за един по-добър свят?
Уместен ли е този въпрос? В началото на 21-ви век, можем ли все още да бъдем мечтатели? Не сме в Ренесанса, не сме във времената на Хуманизма и Романтиката… Земята се тресе от проблеми – национални и етнически, екологични, криминални, здравословни, социални, личностни и семейни… , тотален драматизъм и световен тероризъм!
Да мечтаем ли? Не е ли вече анахронично? Апокалиптично ли да се настроим или романтично? Едното би било съгласие с гибелта, а другото – заслепение пред нея. Има ли алтернатива?
Нека попитаме СЪРЦЕТО. То е едно и също през всички времена. Независимо, че времената са се променили, човешката природа не се е променила. Сърцето е създадено за любов и макар, че непрестанно е било хранено със сурогати, си иска любовта.
Искаме ли да бъдем щастливи? Трябва да си върнем любовта. Трябва да обичаме по-дълбоко от преди, по-силно от преди, по-всеотдайно от преди, по-безкористно от преди… по-общочовешки и по-лично от преди… по-истински от преди.
Това ще промени света. Ще го промени първо вътре в нас, но след това и наоколо защото любовта е ,,квас”. Тя е сила, която се предава. Крилатата мисъл на Достоевски: ,,Красотата ще спаси света” може да намери реализация единствено чрез ЛЮБОВТА.
Любовта твори красота. Тя преобразява. Тя е съзидателна сила в живота, която сплотява, омиротворява, обезопасява, пречиства, лекува, извисява, прониква навсякъде и преобразява.
Това е имал предвид руския класик като е писал:
,,Будь гражданин, служа искусству ,
для благо ближнего живи,
Свои гений подчиняя чувству
всеобнимающей любви.”
Обществото има нужда от този ,,квас”. Човек има нужда от любовта, която да създаде красота и чар в живота.
Можем ли да си представим един свят, в който любовта,а не омразата и егоизмът властват?
Един свят, над който звучи ,,Одата на радостта”. Един свят на МИР,в който войната е непозната? Един свят, в който слънцето на живота не залязва; един свят, в който поривът на младостта не пресъхва; един свят, в който Венецът на красотата не повяхва; един свят, в който силата на доброто не намалява,а расте; един свят, във който няма болници, защото няма болни; един свят,в който няма пазители на реда, защото няма нарушители; един свят, в който няма класови борби, сегрегации, геноцид. Един свят, в който всеки работи за щастието на другите; един свят, в който хората се надпреварват да си отдават почит; един свят, в който по-големите служат на по-малките и по-силните помагат на по-слабите; един свят, в който няма богати и бедни защото всички са богати.
Боя се,че на мнозина няма да им хареса такъв свят. Боя се,че ще има врагове, които ще искат да го променят. Боя се,че ще бъдат много.
Защото ако хората искаха такъв свят, биха могли да си го създадат. Но на някого не се харесва такъв свят и затова всички живеем в ДРУГ свят, не този, който желаем и обичаме!
А ИСТИНСКИЯТ свят, в който живеем е този, който носим в себе си.
,,Защото, както са мислите в душата му, такъв е и той.” (Пр.23:7а)
,,Царството Божие е вътре във вас…”
,,Ако раят не е в теб, ти никога няма да влезеш в него.”(Ангелус)
Светът, над който имаш власт, не е този, в който живееш, а този, който живее в теб. От там започни!
Допусни ЛЮБОВТА в сърцето си! Отстрани съмнението, недоверието и завистта, прогласи деня на свободата! Възвести победата на МИРА над войната. Изгони търговците от храма и очисти сърцето си от ИДОЛИ. Прости, забрави и съгради нови отношения. Вземи си поука от грешките и направи слабите си места силни. Развей знамето на доброто и отпразнувай победата над злото!
Възцари Царя на Царете в сърцето си и премини от смърт към живот!
,,Затова, ако е някой в Христа той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново” (2Кор.5:17)
Градивна Романтика
или:
Съзидателната сила на ЛЮБОВТА
Искаме в живота ни да навлезе нова творческа сила. Дали ще я наречем Градивна Романтика или Втори живот, Скрита резерва, еликсир и панацея, революция и обрат… тя е единствена – чудодейната и чародейна мощ на любовта, спектъра на любовта в пълната гама на неговото многоизмерно лъчение, върху всички страни на живота.
Ще разгледаме този вид романтика в четиристранен план:
1 Романтика на чувствата.
2 Романтика в практическия живот – действията, постъпките, жеста.
3 Романтика на съдбата – удари, загуби и жертви в живота. Достойнство при посрещането им.
4 Романтика в посвещението и служенето.
Въпреки въведеният термин ,,романтика”, ударението не е върху романтиката, а върху живота и отношенията в него. Идеята е в нашият живот да има красота. В отношенията ни да има сърдечност и чувства, да постигнем един по- богат пълноценен и ползотворен живот. Да живеем не само сами в себе си, но ,,един в друг”. И когато дойдат ударите на съдбата загуби и раздяла, да ги посрещнем достойно. Да не им позволим да ни отнемат съкровищата на сърцето, ценностите на духа, които през целия си живот сме събирали и пазили. Да останем богати дори и в смъртта си. Да научим великия закон, който крепи вселената и управлява, радва и ощастливява непадналите светове, че: ДА ЖИВЕЕШ ЗНАЧИ ДА ОБИЧАШ, А ДА ОБИЧАШ ЗНАЧИ ДА СЛУЖИШ…
І. Романтика на чувствата
Обитателите на един остров имали странен обичай. През пролетта правели празненства. Окършвали нацъфтелите клони на дърветата, свивали венци, веселели се и пирували. После мълчали и гладували защото по дърветата нямало плод…
Младостта е пролетта на живота. Чувствата са цветя в градината на душата. Но когато чувствата са прибързано изконсумирани преди да са дошли мъдростта и опита, сърдечната градина запустява и настъпват лишения и глад. Самите чувства се изменят. Те придобиват повехнал, негативен и нещастен вид.
,,И щастие възможно беше,
възможно беше – не мечта;
Едничък Бог над нази бдеше,
а днес… най-черна самота!”
П.Яворов
Разграничения на любовта
В Гръцкия език има три основни думи за любовта. Ерос, Филиус и Агапе. Значението им не е равнозначно, макар че в известни случаи може да се прелива едно в друго. За разглежданата в случая Романтична емоция най-подходящо е първото споменато название.
Ерос – Това е младежката, страстната и пълнокръвна любов на жизнения организъм и пробудена душевност, възхитени и възбудени от красотата. Опиянението от любовта ,,Ерос” е отразено в творчеството на най-великите световни творци и любовната им лирика.
,,Теб всяка възраст е покорна,
любов, любов… но в младостта
си тръпна, дръзка, благотворна;
си буря пролетна в степта!”
А.С.Пушкин ,,Евгени Онегин”
Като потенциал и творческа сила, любовта ,,Ерос” е заложена от Твореца в основите на човешкото общество и осигурява един великолепен старт на бъдещото семейство. Затова не прави изключение в нейното отразяване и Библията, чрез ,,Песен на песните”
,,… Ето хубава си, любезна моя, ето, хубава си!” (Пес.4:1)
,, Възлюбеният ми е бял и румен, личи и между десет хиляди.”
(Пес.5:10)
Както пролетта не може без цвят, така и животът не може без чувства. Те придават вкус, създават привързаност и обещават щастие. Човек без чувства би бил още по-ощетен, отколкото без сетива.Чувствата са струните на най-прекрасния музикален инструмент – човешката душа. Чрез тях се осъществява и онагледява връзката между разумните творения и Твореца. Чувствата правят човека уникален и личностен. Те придават Божия образ и подобие на човека, защото и Бог има чувства.
,,Онзи, който е направил ухото не чува ли? Който е създал окото не вижда ли?” (Пс.94:9)
А който е устроил душата и струните й, не чувства ли? Много определено в Стария Завет Бог е представен, като чувствителен и чувстващ. На това станаха свидетели и съвременниците и учениците на Исус, въплътеният Божий Син.
,,…И като се приближи и видя града, плака за него” (Лук.19:41)
,,…Исус се разтъжи и смути…” ,,…Исус се просълзи…” (Йоан 11:33.35)
,,…възлюбих те с вечна любов” (Еремия 31:3) и т.н. и т.н.
За съжаление ние се променяме, нашите чувства - също. Причината за това е грехът. Грехът разстройва Божествената програма в човека и я превръща в порочна и злокачествена. Под нейното влияние любовта се изражда, деградира и отваря път на изпепеляващи страсти, злоупотреби, излишества и изневери. Под този знаменател, любовта ,,Ерос” е много нетрайна. Тя бързо повяхва, изменя се и нерядко носи горчиви разочарования. Предупреждението е: Прелестта е измамлива и красотата е лъх” (Пр.31:30)
Два примера:
1 Самсон. Залюби една Филистимка. Опитаха се да го отклонят и насочат към някоя сънародничка. Непреодолимият му аргумент беше: ,,Тя ми е угодна на очите”. Накрая трябваше сам да признае пред себе си: ,,Тя ми избоде очите…”
2 Амнон. Разви еротични влечения към сестра си. Не се вслуша в разума и разумните съвети. Когато извърши грях, любовта му се превърна в омраза. Никога вече не изпита истинска любов. Накрая умра от насилствена смърт чрез отмъщение.
Чувствата са ДАР и БОГАТСТВО. Те ни разкриват красотата, но не ни казват КАК да се ползваме от нея или кога тя е капан или стръв в ръката на ловеца. Това прави Божият закон:
,,Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.” (Пс.119:9)
,,По-мъдър съм от всичките си учители, защото се поучавам от Твоите Свидетелства.” (Пс. 119:99)
,,…Не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал: ,,Не пожелавай” (Римл.7:7)
Романтиката на чувствата е безопасна само когато е съобразена с Божия закон. Само тогава тя е послание от света на красотата и води към сигурност и щастие.
В заключение: Поставете чувствата на сигурна основа и не се страхувайте от тях. Не ги потискайте. Ако обичате – обичайте! Дайте да се разбере, че е така. Изразявайте го, пейте го и го изявявайте. Направете го свое знаме и го развявайте високо. Но първо, уверете се, че няма да е знаме на позор, а на чест!
Любовта е СИЛА. Не я обличайте в слабост!
,,Весели се младежо в младостта си и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти; и ходи по пътищата на сърцето си и според каквото [обичат да ] гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.” (Екл.11:9)
2. Романтика на ежедневието
или:
Красота в отношения, постъпки, жест
,,Човек е възел от отношения”
,,Единственият истински разкош са човешките отношения”
Екзюпери
На отсрещната страна на улицата, където живеем, през една две къщи, на една врата има неизменно възпоменателна жалейка. На нея, освен текста, има портрет на млад човек с изразителни и подчертано удължено лице. Запомних го вече добре – покойният й мъж.
От 15 години сме в Сливен. Там я заварихме, там е и до днес. Виновник за това явление е една жена. Една тиха жена – вдовица. От 18 години е сама със сина си, когото подържа в учението, като студен в София.
Висока на ръст, стройна, с изразителни, артистични очи и движеща се тихо като сянка. Облечена е предимно в тъмни тонове, близки до траура. Осемнадесет години вече тя подържа този човек близо до себе си по този начин. Така той ,,живее” на нашата улица и навява мисли…и чувства… Колко хора са си отишли от онова време… Те се появиха един, два или няколко пъти на подобни възпоменателни жалейки… Под имената имаше клишета… каквито съм срещал на много места. И изчезнаха, вече ги няма. Момъкът от онази жалейка още ,,живее на нашата улица и гледа с гледащи очи. Сякаш пита случайния минувач: ,,Кой е по-живият?”
Живият е онзи, който живее в теб. Който е станал толкова част от теб, че не можеш да го отделиш, нито да го изличиш, нито да забравиш.
Не е импозантен паметник на любовта. Не е Тадж Махал… а скромен жест на привързаност и верност… Но събужда чувства от порядъка на онези, с които е обгърнат величественият мавзолей.
Да опознаеш един човек, да се сближиш с него, да се прелееш в него и той в тебе е необходимо много време… Но и това не е гаранция. Възможно ли е в малко време да се привържеш за цял живот и цял живот да си останете свързани с някого? Нека смекча удара и прибавя едно ,,почти”.
Между многобройните живи примери в живота онагледяващи тази истина, показателен е случая за приятелството между Давид и Йонатан.
,,… Душата на Йонатан се свърза с душата на Давид; и Йонатан го обикна като собствената си душа.” (1Царе 18:1)
По-късно, когато смъртта ги разделя Давид дава израз на най-чистите си и съкровени чувства: ,,Преоскърбен съм за теб…” (2Царе 1:26)
Възможно ли е същото благородно, фино и възвишено градивно чувство да проникне в сивото ежедневие и да го оживи с присъствието си? Възможна ли е романтика сред прозата, еднообразието и задължителните отношения? Това е важен въпрос, особено като се вземе под внимание, че по-голямата част от живота ни е такава.
Приятелство при всички условия
Подзаглавието ,,Романтика на ежедневието” обхваща широкия диапазон на човешките отношения – приятелство, колегиалност, ежедневни, делови и културни контакти, общочовешки отношения и връзки. В тях статистически са възможни и позитивни и негативни нагласи. Възможно е да владее студенина, недоверие, формалност и бездушие, но възможно е и да се влее топлота, сърдечност, симпатия и любов.
Подходящата гръцка дума за този вид отношение е ФИЛИУС.
С този термин се бележи приятелската връзка между двама души. Тази любов е взаимна. Тя привлича две сърца едно към друго, облагодетелства и ощастливява онези, които свързва. Базира се предимно на душевни, сърдечни, кръвни, физически или естетически черти.
,,…Има приятел, по-близък и от брат” (Пр.18:24)
Приятелството се създава и подържа
В своята книга ,,Как да печелим приятели и да влияем на хората” Дейл Карнеги държи много на познаване и правилно произнасяне на името на човека, с който искаме да се сприятелим. Името е нещо много лично и интимно за човека. Човек обича да го чува, особено от близки хора, които обича. Произнесено от непознат предизвиква особено внимание. То е първата официална стъпка към сближаване, първият удар с длетото, ако искаме да изграждаме приятелство с непозната личност.
Не чакай да срещнеш красотата, създай я!
Веднъж, минавайки покрай един голям мраморен блок, флорентинският ваятел Микеланджело казал: ,,В този камък е затворен един прекрасен ангел, но аз ще го освободя.”
Всеки ден животът ни предлага множество необработени случаи от срещи с личности, отношения, задължения, програми и задачи, рутинни контакти и чисти случайности. Те сами по себе си не съдържат нищо необикновено. Можем ли да създадем от тях ценност и красота?
Например, отивам на магазина, на пазара, или където и да е. Купувам нещо за 3 лв. и давам 5 лв. Продавачът е разсеян, работи и с други клиенти, мисли кой знае за какво. Дава ми моята покупка и ми брои още 17 лв. като мисли, че съм му дал 20 лв. Прибирам си покупката и парите и се прибирам доволен от сделката. Може ли да стане така? ,,Ами как иначе?! – ще възкликнат някои. Но след като съм излязъл ми идва друга мисъл. Никой не ме знае, нищо не ме принуждава, но аз решавам сам! Връщам се при човека, връщам му надвзетите пари и изповядвам грешката – вече и моя. Обеднях ли или забогатях? Спечелих аз, спечели продавачът, спечели и доброто в света. Той стана малко по-хубав.
Аз лично преживях такова нещо, когато веднъж отивах да си взема пенсията. Даваха ги още в старата поща в Сливен. Бяха едни от най-нестабилните финансово години. След промените, семейството ми беше в остра материална криза. Всяко левче беше капка живот. През порталната врата влизаха и излизаха много хора. Изведнъж някаква хартийка се мерна пред погледа ми и като отронен лист падна в краката ми. Наведох се и я взех. Беше новичка банкнота от 50 лв. Няма да ви разказвам колко добре стоеше в ръцете ми… Но мястото й не беше там. Огледах се бързо, на кого да я дам? Най-вероятният собственик в навалицата ми се видя зачервен, видимо „почерпан” човек, който още държеше в ръцете си някакви пари. Говореше оживено и се смееше. Приближих го.
- Нещо да си загубил?
- Аз ли? Не, ето пенсията ми е тук…
- Преброй ги…
- А-а-а 50 лева липсват!
- Не липсват. Ето, вземи си ги.
Дотук сценарият водех аз, но по-нататък нещата тръгнаха непредвидено. Човекът се оказа известен архитект, който имаше много познати. Върна се в залата и възкликна: ,,Ей, имало още честни хора! Гледайте, гледайте, ето човека! Даде ми изгубените пари! Познавате ли го?...Това е Харбов!...” Видях непознати лица да се вглеждат в мен и чух непознати гласове да казват: ,,Да, познаваме го… познаваме го!” От тогава винаги ме поздравява, когато се срещнем. Мисля, че аз спечелих най-много от това. Но си мисля също: Колко бих загубил, ако си бях премълчал… и аз и светът около мен!
Кариерата на живота е огромна. В нея има множество необработени каменни блокове, непредвидени случаи и шансове, които чакат длетото на някой ваятел да освободи ,,ангела” затворен в тях. Една малка постъпка, един жест, може да влее живот и красота в сивото ежедневие.
А ето и вдъхновените думи, с които пророкът е обявил Божието благоволение и благословение над онези, които работят за един по-добър свят:
,, Не това ли е постът, който Аз съм избрал, -Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема,
Да пускаш на свобода угнетените,
И да счупваш всеки хомот?Не е ли да разделяш хляба си с гладния,
И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне;
Правдата ти ще върви пред тебе,И славата Господна ще ти бъде задна стража.Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря!
Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,Ако даруваш на гладния желаното от душата ти,И насищаш наскърбената душа,
Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината,И мракът ти ще бъде като пладне;Господ ще те води всякога,Ще насища душата ти в бездъждие,И ще дава сила на костите ти;И ти ще бъдеш като напоявана градина,И като воден извор, чиито води не пресъхват.”
(Исая 58:6-11)
Малките неща водят до големите. Съвършенството се състои от малки неща, но то не е малко нещо. Малките неща, които са постоянни, създават големите. Мисълта ражда дело; делото – навик; навикът – характер; а характерът – съдбата!
На един строеж работели работници. Неслучаен минувач се приближил и запитал един от тях:
- Ти какво правиш тук?
- Изкарвам 20 франка – бил отговорът.
Отишъл при друг работник и го запитал:
- Ти какво правиш тук?
- Работя върху една носеща колона.
Отишъл и при трети работник. Попитал и него:
- А ти какво правиш тук?
- Участвам в изграждането на един величествен храм!
Кой отговор ви хареса най-много? Къде има най-много смисъл и красота?
Така е навсякъде в живота. Едни виждат разхвърлени камъни, досадни задължения, повод за недоволство, а други правят от това красота, създават шедьоври и градят стъпала към небето.
Може да се работи за заплата. Може да се работи за квалификация и звание… Но може да се работи и за ЖИВОТА, за неговата цялост, за красотата и радостта в него! Може да се работи за любов, и може да се работи със ЛЮБОВ!
Дори при най-невзрачните, обезсърчаващи и неблагоприятни моменти на живота, дори и в твоята загуба, скръб, болка… един прекрасен ангел очаква от теб да бъде освободен. Ето още един библейски пример:
,, И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата? тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.” 2 Царе 23:14-17.
Това е една впечатляваща случка от живота на Давид, като воюващ. При едно обсадно положение, когато е разположен със своята войскова група в една пещера, а Филистимците са на лагер във Витлеем, той поисква някой да му донесе вода от Витлеемския извор. Трима силни войни, с риск за живота си, пробиват охраната и му донасят вода. Трогнат, Давид не пие водата, а я излива ,,пред Господа” с думите: ,,Да пия ли кръвта на тези мъже?” Жаждата и водата са забравени, но жестът остава да събужда благородни чувства и мисли и днес!
Какво да кажем за силата на влиянието, когато е предизвикано от един живот? Случката в Рут 1:16,17 е показателна: ,, А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог; гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.”
Прочетете Рут първа глава. Свекървата Ноемин е спечелила така своята снаха, че след като съпругът на последната е починал скоропостижно, тя отказва да има друг живот и се привързва към Ноемин с думите: ,,Не ме умолявай да те оставя и да не дой да подире ти; защото където отидеш ти и аз ще ида и където останеш и аз ще остана; твоите люде, ще бъдат мои люде и твоят Бог мой Бог” (16 ст.)
Съвместният живот е довел до опознаване. Опознаването е породило доверие и привързаност. Доверието и привързаността са прераснали в любов, а любовта се е превърнала в СЪДБА.
Вълнуващо и красиво! Това е красотата, която може да СПАСИ СВЕТА! Светът се нуждае от такива личности, които излизат от рамката на ежедневието и шаблона, устройват се в сърцата на околните, живеят там и променят света! Светът иска живи светии, не икони!
Животът може да бъде жестока, мръсна война, но може да бъде и вълнуващо преживяване, велико свещенодействие и неземна красота. Ние го правим такъв, каквито сме ние.
,, Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача,
Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд я покрива с благословения.Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.» Псалм 84:5-7.
,,Плодът на праведния е дърво на живот и който е мъдър придобива души.» Притчи 11:30.
Да не забравяме: Във всяко грубо човешко същество е заложен един светъл ангел, и ,,на небето има повече радост за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.” (Лука 15:7)
,,Всичко у вас да става с любов” (1Кор.16:14)
3. РОМАНТИКА НА С Ъ Д Б А Т А
или:Достойнство при посрещане ударите в живота, загубите,жертвите, които правим
,,Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е МАЛКА”
(Пр.24:10)
,,Душевната ни сила се измерва не с чувствата, които ни владеят, а с чувствата, които владеем.” ЕГВ
Съдбата не щади никого. Не е възможно да се избегнат ударите й, но те могат или да обогатят и възвисят, или да съсипят и убият.
Романтика и реалност! Два свята, два полюса, две съдби! Има ли нещо, което ги свързва?
,,В литературата, в изкуството всичко е красиво… В живота, в реалността, всичко е несъвършено и грозно” (Митко, тежко болен млад човек в предсмъртните си дни – около 1960 – 1962 г.)
Затова светът познава ,,Мировата скръб”, скръбта от несъвършенството на живота. Един от най-ярките романтици и неин представител е Джордж Гордън Байрон:
,,Лети корабе мой, лети…
Усилвай своя бяг,
където щеш ме отведи,
но не на родний бряг.”
Бягство от себе си, бягство от своите. Накъде? Където и да е, само не тук, където страдам и където скръбта ме убива. Следващата стъпка е много лесна – направили са я мнозина – все светила на човечеството:Шопенхауер, Нитше, Хемингуей, Яворов, Пеньо Пенев, Владимир Висотски, Джек Лондон, Стефан Цвайг и т.н и т.н. Тази армия от милиони по света е могла да живее и да се радва на победа, но не е знаела КАК.
,,Людете Ми загиват от нямане ЗНАНИЕ!” (Осия 4:6)
Най-необходимото знание: Какво значи да живееш? Как да живеем? Може би в началото стои друг въпрос: ,,КАК ДА МИСЛИМ?”
,,Както небето е по-високо от Земята, така и Моите мисли… от вашите.” (Исая 55:9)
,,Има време за всичко… време за раждане и време за умиране, време за обич и време за омраза…” (из Екл.3:1-8)
Всеки, който идва на света, идва като обвързан с един доживотен дълг – да върне, което е взел и да остави, каквото е имал.
Значи ли това, че трябва да се освободим колкото е възможно по-скоро от обвързаността, или да увеличим още повече дълга и да не мислим за изплащането му?
Ако сме приели веруюто на атеизма, след смъртта не трябва да чакаме нищо. Ако сме приели вярата в Бога, можем да гледаме дори на ударите, загубите и страданията, като на пречистващ огън и стъпала към съвършенството, към един по-истински и стойностен живот.
А Г А П Е
Най-силното оръжие против злото в света е ЛЮБОВТА! Но не Ерос или Филиус, а АГАПЕ!
Адмет и Алсетис
Древните Гърци знаели превъзходството на АГАПЕ над Ерос и Филиус, затова, когато искали да го изразят емблематично и нагледно го олицетворявали с една история, която действителност или легенда, е достигнала до нас.
Адмет бил способен млад човек, когото съгражданите му високо ценели. Те държали да го имат в живота и службите на своя град. Но имало едно огромно препятствие. Адмет бил под някакво тежко проклятие на съдбата и трябвало да умре. Не можело да му се помогне с никакви средства или лекарства. Имало само един единствен шанс – някой доброволно да го замести и да умре вместо него като откуп. Градските старейшини се заели да намерят търсения доброволец. Отишли първо при родителите му:
- Не бихте ли желали да ни дадете нужния заместник?
- Не можем. Ние обичаме Адмет, но сме нужни и на другите си деца… Не можем.
Отишли и при други роднини, приятели, колеги… Все същият отговор: ,,Не можем.” Най-накрая отишли при неговата любима приятелка и годеница:
- Не е редно да го искаме от теб, но вече няма друг. Би ли могла да се жертваш, за да спасиш Адмет?
- О,да! – отвърнала девойката – Аз го обичам и с радост ще заема неговото място, за да го спася!
Тогава цялата мъдрост на древността възкликнала:
- Ето това е АГАПЕ, съвършенството в любовта – да си готов да се жертваш за някого, когото силно обичаш!
И Агапе станала върховен еталон с това съдържание. Но не завинаги. Когато апостолите проникнали в езическия свят със силата на своето благовестие и прогласили АГАПЕ така както им е била открита от Бога в лицето на Исус Христос, те смълчали езическата философия и й възвестили божественото, пълно съдържание на любовта:
,, Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);
Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”
Това е идеалната любов, безусловната любов, любовта ,,сама в себе си”, оригиналът. Не любовта ,,капка” или поток, нито дори водоем или езеро, а любовта ИЗВОР! Извор, който блика, независимо дали някой го иска или не, дали някой го цени и приема, или не. Изворът дава, защото е извор и ако го запушат от едно място, избликва от друго. Това е любовта, която: ,,не търси своето си, не завижда, не се гордее…, не се дразни…, не се радва на неправдата. Всичко понася и претърпява…”
(1Кор.13:4-7)
Тя е оръжието и противоотровата срещу всички злини в света, а срещу нея НЯМА оръжие.
Силните хора, посрещат бедите и ударите в живота с философско спокойствие или чувство за хумор.
Примери:
1 .Леонардо да Винчи и статуята на граф Сфорца. Когато разгневена тълпа в една нощ разрушила скъпоценното произведение на изкуството – статуята, изработена от Леонардо да Винчи, той без изблик на гняв заявил на сутринта: Всеки прави това, което може. Тяхната работа е да рушат, а нашата – да създаваме!
2 .Френският пленник в лазарета, който забавлявал другарите си по съдба, че сега като му ампутират и двата крака, неговият обущар ще остане много изненадан и разочарован,като разбере, че е загубил такъв редовен клиент. Помещението се тресяло от смях, и привлекло вниманието на минаващия отвън военен лекар Пирогов.
3. Томас Мор, който казал на палача: ,,Изпълни дълга си и се мери добре, защото вратът ми е къс – да не се посрамиш” и други и други…
Но любовта се извисява далеч повече от стоицизма, героизма или шегата със страданията. Любовта не ги заобикаля, а стъпва на тях и израства още повече с тях.
Такъв е случаят с великия пример на всички времена – патриархът Йов. Изгуби всичко само в един единствен ден, имот, деца и положение, той се покланя с думите, които не са чужди на отношението към най-голямата от всички заповеди: ,,Господ даде, Господ взе, да бъде благословено името Му!” (Йов 1:21)
Йов е пример на верност в любовта към Бога. Тази верност рефлектира по подобен начин и в любовта към ближния: Тук живият пример е Савел от Тарс, който бе преобразен чрез Божията спасителна благодат в най плодотворния апостол – Павел:
,, А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.”
(Деян.20:17-36)
Трогателно прощаване на апостола в Милит. Той е обречен да стане жертва, но от прощалните му слова и прегръдки лъхат повече живот отколкото имат живите.
Дал ли си нещо доброволно, без оглед на полза и интерес? Жертвал ли си заради любовта и от ЛЮБОВ? Тогава имаш нещо, което никой неможе да ти даде и никой неможе да ти отнеме. Имаш едно богатство, едно блаженство, което осмисля живота ти!
,,Любовта, която остава, когато всичко, в което е била облечена я напуска е ЛЮБОВТА, за която си струва да се живее!”
Романтиката на съдбата е невъзможна без вярата, а вярата – обезсмислена без любовта.
,,Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.” (Пр.14:32)
4. Романтика на посвещението и служенето
Ако човек умре за една кауза, ще умре веднъж. Но ако иска да живее за нея, ще трябва да умира цял живот за себе си.
Тази мисъл ме е държала далеч от този вид живот. Аз не исках да живея за каузи, а за себе си. Може би бях готов в някои моменти да умра веднъж за каузата, която изповядвах; но да умирам за нея всеки ден, като върша неща, чужди на природата ми, определено не бях готов. Думата ,,посвещение” натрупваше адреналин в кръвта ми, действаше ми като червен плащ на разярен бик… Отнемаше ми свободата и помрачаваше всичко, на което се радвах или преследвах. Аз исках да живея ,,СВОЙ” живот, а не чужд! И живях. Но всъщност никога не стигнах до живота. Никога, с изключение на малко единични случаи, когато ,,изневерих” на себе си, забравих кой съм и отидох да правя нещо за някого и направих нещо за някого и вкусих, че има нещо по-добро от моя ,,Олимп” на недосегаемост. Никой не ме задължаваше, никой не ми налагаше и никой незнаеше, че го правя. А аз го правех и не държах сметка за времето, не броях часовете, нито дните, нито усещах, че го правя. Аз живеех в друго измерение и исках само едно: Да остана там завинаги!
Моята драма, моето заблуждение, не е само мое. Хиляди, милиони в света живеят живот, който всъщност не е живот. Те стискат здраво своето ,,богатство”, бранят своя интерес и защитават своето ,,право” да живеят. Но въпреки това не живеят живота, за който сърцето им копнее. Не са щастливи. Защо?
Големият флорентински ваятел на Ренесанса Микел Анжело Буанароти направил много великолепни мраморни статуи. Те всички били изложени на публични места и предизвиквали всеобщо възхищение. Но една по-малка статуетка той държал винаги при себе си и не се разделил с нея до самия край на живота си. Тя носела заглавието ,,Победителят” и представлявала сцена от живота на гладиаторите. Един гладиатор бил успял да повали своя противник, стъпил с единия крак на гърдите му. С меч в ръка и вдигната нагоре глава, той трябвало да олицетворява триумфа на победата. Но когато човек се вгледа в израза на лицето му, той забелязвал нещо странно. Това не било изражение на триумф и победа, а по-скоро, на разочарование и агония. Посланието било недвусмислено: Победителят е неудовлетворен човек, който не се радва на своята победа, а сякаш сам е победеният.
Авторът на неговата романизирана биография Ромен Ролан счита, че в тази скулптура той е изобразил самия себе си. Ето някои лични признания в подкрепа на това:
,,Уви! Уви! Аз съм измамен от дните, които ми се изплъзнаха… Премного чаках… Времето ми избяга и ето, че съм стар. Не мога да се разкайвам, нито да се съсредоточа пред смъртта, която е до мен… Напразно плача.
Никое нещастие не може да се сравни с в р е м е т о , което сме изгубили.
Уви! Уви! Когато обръщам поглед към миналото, не намирам нито един ден, който да ми е принадлежал! Измамни надежди, неосъществени желания – сега го признавам – ме държаха плачещ, изгарящ и въздишащ… далеч от ИСТИНАТА.”
Микел Анжело (Стихотворения)
,,Когато миналото възкръсва пред очите ми, а това се случва на всеки час, о, лъжовен свят, тогава разбирам заблуждението и грешката на човешкия род.Този, който най-после приеме твоите ласкателства и твоите празни наслади, той подготвя за душата си мъчителни скърби. Онзи, който е изпитал това, знае колко често ти обещаваш мир и блага, които НЯМАШ и никога няма да имаш.”
Стихотворения, Септември
,,И днес виждам колко страстното заблуждение, което за мен правеше от изкуството ,,кумир” и владетел, е пълно с измами.
И виждам ясно това, което всеки човек желае за собственото си нещастие. Любовните мисли, празните и весели мисли, какво са сега, когато се приближавам до две смърти? За едната съм сигурен, другата ме заплашва. Нито живописта, нито ваятелството са вече в състояние да успокоят душата, отправена към онази Божествена любов, която за да ни грабне, разтваря своите обятия на кръста.”
Стихотворения – 1555 – 1556 г.
За теб и мен читателю, остава поуката. Намери ли себе си в дните, които си живял до сега? И намери ли онова, което без някой да ти налага, да го иска, дори да знае, че го правиш, ти сам да правиш и когато го правиш, да забравиш себе си; да навлезеш в свят, в който времето не тече и да имаш само едно желание: ДА ОСТАНЕШ ВЕЧНО ТАМ! Ако не си го намерил, твоите ,,победи” ще бъдат твоето поражение и твоите постижения – твоето нещастие. Защото един ден ще те напуснат и ще ти покажат, че друго си искал и от друго си имал нужда!
,, О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите;
И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища?
Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто.”
(Исая 55:1,2)
,, Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си; Но който се хвали нека се хвали с това,
Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,”
(Еремия 9:23,24)
,, Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.”( Мат.11:28)
Животът е като празен лист. На него можем да напишем всичко, но не всичко си струва да се пише, чете и запази. Няма стойност и листа, върху който няма нещо ценно, хубаво и достойно да остане.
Бог ни е дал ЧУВСТВА. Можем да ги изхабим, или да ги направим безсмъртни. Могат да бъдат изпепеляващ огън и огън върху олтар на велика идея.
Бог ни е дал ВРЕМЕ и възможност да го изпълним с дела, постъпки, отношения. В малките неща – с голямото, съвършеното; в преходното – с вечното! Един ден всички ще застанем пред съдебния престол и ще трябва да даваме отчет за своята роля в най-великата драма, наречена ЖИВОТ. Чувстваме ли се готови за това?
Бог ни е отредил СЪДБА и ни е направил съучастници и съавтори в нея. Как си сътрудничим?
Бог ни е дал ПРАВО НА ИЗБОР и свобода да изберем нашият идеал, нашето верую и олтара, на който да служим. Намерихме ли го? Служим ли му? Кой е главният двигател в принадлежността и служенето ни: Интересът и страха, или ВЯРАТА и ЛЮБОВТА?
Кой е истинският ни интерес – временния или вечния?
,,… Днес поставих пред вас живота и смъртта… ИЗБЕРЕТЕ ЖИВОТА!” (Второзаконие 30:19,20)
,,Паси агънцата Ми…!”
Няма по-сигурен белег за истинско прощение от възвърнатото доверие. Симон-Петър, ученикът на Исус, имаше нужда от това. Той се бе отрекъл три пъти от своя Господ, когато дружбата с Него носеше опасност.
Не познаващ себе си, като всички нас, беше изрекъл тържествени декларации на верност. Но в онази страшна нощ ги забрави и се отрече: ,,Не Го познавам!...” Раздели се с Него като предател. Да беше само това?... А имаше нещо още по-мъчително – отношението към предателя. Погледът, който Христос му отправи, след като петелът пропя, беше особен. Не гневен, не мрачен, не и осъдителен. Това беше погледът на Пастир към изоставащо, спъващо се малко агънце – загрижен, тревожен, любещ!... Петър видя в него прошката, преди да бъде поискана.
Какъв позор! Точно той, различният от другите! Първият до Него!Готовият да го защити с цената на живота си! АЗ-ът му се срина изведнъж. Но един безкрайно по-голям АЗ го възстанови също така в лицето на най-отговорно и поверително поръчение: ,,Паси агънцата Ми!” Сякаш му каза: ,,Заеми мястото си, което никога не съм ти отнемал и няма да отнема. Паси агънцата, овцете, стадото Ми! Поверявам ти ги! Грижи се за тях и ги доведи при Мен!
Твоето досие пред Мен е чисто. Ти си Моят пръв помощник в работата, която трябва заедно да вършим. Влез в ролята си и служи! Служи! Служи! Паси агънцата Ми!”
Прие ли апостолът поръчението? Изпълни ли го в живота си?
Дори предаде щафетата на други, които щяха да го продължат:
,, Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото. И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.”
Какъв обрат! Какво тайнство! Какво откровение! Какво сътворение!ввв
В основата на всичко имаше една причина – АГАПЕ! Той беше научил най-важното, че стадото не се води с тояга и нож, а с ”АГАПЕ.”
И още: Че с агапе, дори смъртта е прекрасна!
,,В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха.”
(1Йоан.4:18)
,,Който живее, за да прави добро на себеподобните си, влиза в общение с Христос. Законът на служенето е съединителната халка, която ни свързва с Бога.”
Притчи Христови 242 стр.
НА БОЖИЯТА ВЕЗНА
„Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки, според каквото е правил в тялото, било добро или зло” 2 Коринтяни 5:10.
Бог ни е дал в р е м е т о, за да се реализираме в три измерения, които осмислят ДАРА НА ЖИВОТА. Разгледахме ги поотделно, те са: ИСТИНА, ВЯРА и ЛЮБОВ. Във в р е м е т о е шансът ни да станем личности по Божий образ и подобие. Времето е нивата на твоя живот.
Но времето е и съдия. То е Божията везна, на която се поставя и претегля всичко:
„Времето измерва всичко и определя истинската стойност на всичко.”
Когато призове всички народи пред Своето съдилище, Бог ще преценява всеки един поотделно по Своя троен критерий:
В истината ли си?
Опазил ли си вярата си?
Обичал ли си повече, отколкото са те обичали?
Тогава Божията везна ще покаже кой колко тежи; кой има право на живот и то истински живот и кой е недостатъчен и недостоен за това.
Прочетете цялата Даниил глава 5 и обърнете внимание на израза: Претеглен си на везните и си намерен л е к !”Така ще бъде претеглен всеки един от нас.
Прочетете Матей 25:14-30 и обърнете внимание на израза:
„Хубаво, добри и верни , служителю! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на Господаря си.”
Матей 25:21
НИКОЙ не може да наклони Божията везна в деня на великия съд.
Но ДНЕС , всеки може да го направи. И ТИ МОЖЕШ!
НАПРАВИ ГО!
А м и н !
Измерения на пълноценният ЖИВОТ
,,Бог е любов”
1Йоан.4:8.
,,И тъй, остават тия трите: Вяра, надежда и ЛЮБОВ;
Но най-голямата от тях е ЛЮБОВТА.”
1Кор.13:13
,,Ако зная всички тайни и имам всяко знание…
а нямам любов, аз съм НИЩО.”
1Кор.13:2
,,Всички сили в природата не могат да се сравнят с една едничка мисъл; и всички мисли в света не могат да се сравнят
с един жест на ЛЮБОВТА.!”
Блез Паскал
Любовта е върховният смисъл на битието. Само ТЯ може да направи живота ЖИВОТ. Без тази висша цел не е възможна нито ИСТИНА нито ВЯРА.
,,Пустиня е душа без идеал, съгрян от ЛЮБОВТА. Едничка нея благий Бог създал да бъде дар в света.”
Иван Вазов
Любов и Вечност – два свята, неделими един от друг. Вечността осмисля своята необятност в ЛЮБОВТА – най висшата форма на мислене, най-силната изява на духа, най-сладостната ценност на съзнанието.
Дървото се мери, когато е повалено, човекът също. Не колко си живял, а какво си дал в живота си. И не просто какво си дал, а КАК си го дал… Само даденото с любов въвежда в безсмъртието.
Обичам… значи живея !!!
Любовта не само спечелва – тя задържа. И не само задържа, тя ТЪРСИ, когато изгуби… (Лука 19:19)
Любовта, която остава,когато всичко, в което е била облечена я напуска, е любовта, за която си струва да се ЖИВЕЕ.
Може да си живял цял живот и да си събрал само една шепа ЛЮБОВ. Може да си обичал само един ден и тази любов да не може да заличи ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ.
Можеш да отсечеш хиляди дървета и от тях да остане само пепел. Но ако си посял само едно дръвче върху ЛЮБОВТА, то може да преживее вековете.
Любовта е чудна! Тя може да те преобрази повече от всички възпитателни средства и повече от амбицията , гордостта и дарованието. Знам едно растение, което превъзхожда всички други. Неговата подземна част е скрита и вкоренена дълбоко в сърцето, а надземната е толкова разклонена, че прониква навсякъде в живота. Плодовете му са познати като радост, щастие, дълг, верност, щедрост, жертва, великодушие, сладост и красота. Едни го култивират, но не винаги вкусват сладостта му. Други го похищават, но в ръцете им то губи сладостта си.
Щастлив е градинарят, който познавайки го, полага грижи за него и го култивира. Той е и царят, който само може да му се наслади и да бъде обдарен със щастието, че го има.
По име много известно. По същност – така малко познато. Нарича се ЛЮБОВ.
Велико е да се опазиш и да избегнеш смъртта. Но още по-велико е да преживееш ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
Така е в живота; така е и в ЛЮБОВТА.
Да мечтаем ли за един по-добър свят?
Уместен ли е този въпрос? В началото на 21-ви век, можем ли все още да бъдем мечтатели? Не сме в Ренесанса, не сме във времената на Хуманизма и Романтиката… Земята се тресе от проблеми – национални и етнически, екологични, криминални, здравословни, социални, личностни и семейни… , тотален драматизъм и световен тероризъм!
Да мечтаем ли? Не е ли вече анахронично? Апокалиптично ли да се настроим или романтично? Едното би било съгласие с гибелта, а другото – заслепение пред нея. Има ли алтернатива?
Нека попитаме СЪРЦЕТО. То е едно и също през всички времена. Независимо, че времената са се променили, човешката природа не се е променила. Сърцето е създадено за любов и макар, че непрестанно е било хранено със сурогати, си иска любовта.
Искаме ли да бъдем щастливи? Трябва да си върнем любовта. Трябва да обичаме по-дълбоко от преди, по-силно от преди, по-всеотдайно от преди, по-безкористно от преди… по-общочовешки и по-лично от преди… по-истински от преди.
Това ще промени света. Ще го промени първо вътре в нас, но след това и наоколо защото любовта е ,,квас”. Тя е сила, която се предава. Крилатата мисъл на Достоевски: ,,Красотата ще спаси света” може да намери реализация единствено чрез ЛЮБОВТА.
Любовта твори красота. Тя преобразява. Тя е съзидателна сила в живота, която сплотява, омиротворява, обезопасява, пречиства, лекува, извисява, прониква навсякъде и преобразява.
Това е имал предвид руския класик като е писал:
,,Будь гражданин, служа искусству ,
для благо ближнего живи,
Свои гений подчиняя чувству
всеобнимающей любви.”
Обществото има нужда от този ,,квас”. Човек има нужда от любовта, която да създаде красота и чар в живота.
Можем ли да си представим един свят, в който любовта,а не омразата и егоизмът властват?
Един свят, над който звучи ,,Одата на радостта”. Един свят на МИР,в който войната е непозната? Един свят, в който слънцето на живота не залязва; един свят, в който поривът на младостта не пресъхва; един свят, в който Венецът на красотата не повяхва; един свят, в който силата на доброто не намалява,а расте; един свят, във който няма болници, защото няма болни; един свят,в който няма пазители на реда, защото няма нарушители; един свят, в който няма класови борби, сегрегации, геноцид. Един свят, в който всеки работи за щастието на другите; един свят, в който хората се надпреварват да си отдават почит; един свят, в който по-големите служат на по-малките и по-силните помагат на по-слабите; един свят, в който няма богати и бедни защото всички са богати.
Боя се,че на мнозина няма да им хареса такъв свят. Боя се,че ще има врагове, които ще искат да го променят. Боя се,че ще бъдат много.
Защото ако хората искаха такъв свят, биха могли да си го създадат. Но на някого не се харесва такъв свят и затова всички живеем в ДРУГ свят, не този, който желаем и обичаме!
А ИСТИНСКИЯТ свят, в който живеем е този, който носим в себе си.
,,Защото, както са мислите в душата му, такъв е и той.” (Пр.23:7а)
,,Царството Божие е вътре във вас…”
,,Ако раят не е в теб, ти никога няма да влезеш в него.”(Ангелус)
Светът, над който имаш власт, не е този, в който живееш, а този, който живее в теб. От там започни!
Допусни ЛЮБОВТА в сърцето си! Отстрани съмнението, недоверието и завистта, прогласи деня на свободата! Възвести победата на МИРА над войната. Изгони търговците от храма и очисти сърцето си от ИДОЛИ. Прости, забрави и съгради нови отношения. Вземи си поука от грешките и направи слабите си места силни. Развей знамето на доброто и отпразнувай победата над злото!
Възцари Царя на Царете в сърцето си и премини от смърт към живот!
,,Затова, ако е някой в Христа той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново” (2Кор.5:17)
Градивна Романтика
или:
Съзидателната сила на ЛЮБОВТА
Искаме в живота ни да навлезе нова творческа сила. Дали ще я наречем Градивна Романтика или Втори живот, Скрита резерва, еликсир и панацея, революция и обрат… тя е единствена – чудодейната и чародейна мощ на любовта, спектъра на любовта в пълната гама на неговото многоизмерно лъчение, върху всички страни на живота.
Ще разгледаме този вид романтика в четиристранен план:
1 Романтика на чувствата.
2 Романтика в практическия живот – действията, постъпките, жеста.
3 Романтика на съдбата – удари, загуби и жертви в живота. Достойнство при посрещането им.
4 Романтика в посвещението и служенето.
Въпреки въведеният термин ,,романтика”, ударението не е върху романтиката, а върху живота и отношенията в него. Идеята е в нашият живот да има красота. В отношенията ни да има сърдечност и чувства, да постигнем един по- богат пълноценен и ползотворен живот. Да живеем не само сами в себе си, но ,,един в друг”. И когато дойдат ударите на съдбата загуби и раздяла, да ги посрещнем достойно. Да не им позволим да ни отнемат съкровищата на сърцето, ценностите на духа, които през целия си живот сме събирали и пазили. Да останем богати дори и в смъртта си. Да научим великия закон, който крепи вселената и управлява, радва и ощастливява непадналите светове, че: ДА ЖИВЕЕШ ЗНАЧИ ДА ОБИЧАШ, А ДА ОБИЧАШ ЗНАЧИ ДА СЛУЖИШ…
І. Романтика на чувствата
Обитателите на един остров имали странен обичай. През пролетта правели празненства. Окършвали нацъфтелите клони на дърветата, свивали венци, веселели се и пирували. После мълчали и гладували защото по дърветата нямало плод…
Младостта е пролетта на живота. Чувствата са цветя в градината на душата. Но когато чувствата са прибързано изконсумирани преди да са дошли мъдростта и опита, сърдечната градина запустява и настъпват лишения и глад. Самите чувства се изменят. Те придобиват повехнал, негативен и нещастен вид.
,,И щастие възможно беше,
възможно беше – не мечта;
Едничък Бог над нази бдеше,
а днес… най-черна самота!”
П.Яворов
Разграничения на любовта
В Гръцкия език има три основни думи за любовта. Ерос, Филиус и Агапе. Значението им не е равнозначно, макар че в известни случаи може да се прелива едно в друго. За разглежданата в случая Романтична емоция най-подходящо е първото споменато название.
Ерос – Това е младежката, страстната и пълнокръвна любов на жизнения организъм и пробудена душевност, възхитени и възбудени от красотата. Опиянението от любовта ,,Ерос” е отразено в творчеството на най-великите световни творци и любовната им лирика.
,,Теб всяка възраст е покорна,
любов, любов… но в младостта
си тръпна, дръзка, благотворна;
си буря пролетна в степта!”
А.С.Пушкин ,,Евгени Онегин”
Като потенциал и творческа сила, любовта ,,Ерос” е заложена от Твореца в основите на човешкото общество и осигурява един великолепен старт на бъдещото семейство. Затова не прави изключение в нейното отразяване и Библията, чрез ,,Песен на песните”
,,… Ето хубава си, любезна моя, ето, хубава си!” (Пес.4:1)
,, Възлюбеният ми е бял и румен, личи и между десет хиляди.”
(Пес.5:10)
Както пролетта не може без цвят, така и животът не може без чувства. Те придават вкус, създават привързаност и обещават щастие. Човек без чувства би бил още по-ощетен, отколкото без сетива.Чувствата са струните на най-прекрасния музикален инструмент – човешката душа. Чрез тях се осъществява и онагледява връзката между разумните творения и Твореца. Чувствата правят човека уникален и личностен. Те придават Божия образ и подобие на човека, защото и Бог има чувства.
,,Онзи, който е направил ухото не чува ли? Който е създал окото не вижда ли?” (Пс.94:9)
А който е устроил душата и струните й, не чувства ли? Много определено в Стария Завет Бог е представен, като чувствителен и чувстващ. На това станаха свидетели и съвременниците и учениците на Исус, въплътеният Божий Син.
,,…И като се приближи и видя града, плака за него” (Лук.19:41)
,,…Исус се разтъжи и смути…” ,,…Исус се просълзи…” (Йоан 11:33.35)
,,…възлюбих те с вечна любов” (Еремия 31:3) и т.н. и т.н.
За съжаление ние се променяме, нашите чувства - също. Причината за това е грехът. Грехът разстройва Божествената програма в човека и я превръща в порочна и злокачествена. Под нейното влияние любовта се изражда, деградира и отваря път на изпепеляващи страсти, злоупотреби, излишества и изневери. Под този знаменател, любовта ,,Ерос” е много нетрайна. Тя бързо повяхва, изменя се и нерядко носи горчиви разочарования. Предупреждението е: Прелестта е измамлива и красотата е лъх” (Пр.31:30)
Два примера:
1 Самсон. Залюби една Филистимка. Опитаха се да го отклонят и насочат към някоя сънародничка. Непреодолимият му аргумент беше: ,,Тя ми е угодна на очите”. Накрая трябваше сам да признае пред себе си: ,,Тя ми избоде очите…”
2 Амнон. Разви еротични влечения към сестра си. Не се вслуша в разума и разумните съвети. Когато извърши грях, любовта му се превърна в омраза. Никога вече не изпита истинска любов. Накрая умра от насилствена смърт чрез отмъщение.
Чувствата са ДАР и БОГАТСТВО. Те ни разкриват красотата, но не ни казват КАК да се ползваме от нея или кога тя е капан или стръв в ръката на ловеца. Това прави Божият закон:
,,Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.” (Пс.119:9)
,,По-мъдър съм от всичките си учители, защото се поучавам от Твоите Свидетелства.” (Пс. 119:99)
,,…Не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал: ,,Не пожелавай” (Римл.7:7)
Романтиката на чувствата е безопасна само когато е съобразена с Божия закон. Само тогава тя е послание от света на красотата и води към сигурност и щастие.
В заключение: Поставете чувствата на сигурна основа и не се страхувайте от тях. Не ги потискайте. Ако обичате – обичайте! Дайте да се разбере, че е така. Изразявайте го, пейте го и го изявявайте. Направете го свое знаме и го развявайте високо. Но първо, уверете се, че няма да е знаме на позор, а на чест!
Любовта е СИЛА. Не я обличайте в слабост!
,,Весели се младежо в младостта си и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти; и ходи по пътищата на сърцето си и според каквото [обичат да ] гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.” (Екл.11:9)
2. Романтика на ежедневието
или:
Красота в отношения, постъпки, жест
,,Човек е възел от отношения”
,,Единственият истински разкош са човешките отношения”
Екзюпери
На отсрещната страна на улицата, където живеем, през една две къщи, на една врата има неизменно възпоменателна жалейка. На нея, освен текста, има портрет на млад човек с изразителни и подчертано удължено лице. Запомних го вече добре – покойният й мъж.
От 15 години сме в Сливен. Там я заварихме, там е и до днес. Виновник за това явление е една жена. Една тиха жена – вдовица. От 18 години е сама със сина си, когото подържа в учението, като студен в София.
Висока на ръст, стройна, с изразителни, артистични очи и движеща се тихо като сянка. Облечена е предимно в тъмни тонове, близки до траура. Осемнадесет години вече тя подържа този човек близо до себе си по този начин. Така той ,,живее” на нашата улица и навява мисли…и чувства… Колко хора са си отишли от онова време… Те се появиха един, два или няколко пъти на подобни възпоменателни жалейки… Под имената имаше клишета… каквито съм срещал на много места. И изчезнаха, вече ги няма. Момъкът от онази жалейка още ,,живее на нашата улица и гледа с гледащи очи. Сякаш пита случайния минувач: ,,Кой е по-живият?”
Живият е онзи, който живее в теб. Който е станал толкова част от теб, че не можеш да го отделиш, нито да го изличиш, нито да забравиш.
Не е импозантен паметник на любовта. Не е Тадж Махал… а скромен жест на привързаност и верност… Но събужда чувства от порядъка на онези, с които е обгърнат величественият мавзолей.
Да опознаеш един човек, да се сближиш с него, да се прелееш в него и той в тебе е необходимо много време… Но и това не е гаранция. Възможно ли е в малко време да се привържеш за цял живот и цял живот да си останете свързани с някого? Нека смекча удара и прибавя едно ,,почти”.
Между многобройните живи примери в живота онагледяващи тази истина, показателен е случая за приятелството между Давид и Йонатан.
,,… Душата на Йонатан се свърза с душата на Давид; и Йонатан го обикна като собствената си душа.” (1Царе 18:1)
По-късно, когато смъртта ги разделя Давид дава израз на най-чистите си и съкровени чувства: ,,Преоскърбен съм за теб…” (2Царе 1:26)
Възможно ли е същото благородно, фино и възвишено градивно чувство да проникне в сивото ежедневие и да го оживи с присъствието си? Възможна ли е романтика сред прозата, еднообразието и задължителните отношения? Това е важен въпрос, особено като се вземе под внимание, че по-голямата част от живота ни е такава.
Приятелство при всички условия
Подзаглавието ,,Романтика на ежедневието” обхваща широкия диапазон на човешките отношения – приятелство, колегиалност, ежедневни, делови и културни контакти, общочовешки отношения и връзки. В тях статистически са възможни и позитивни и негативни нагласи. Възможно е да владее студенина, недоверие, формалност и бездушие, но възможно е и да се влее топлота, сърдечност, симпатия и любов.
Подходящата гръцка дума за този вид отношение е ФИЛИУС.
С този термин се бележи приятелската връзка между двама души. Тази любов е взаимна. Тя привлича две сърца едно към друго, облагодетелства и ощастливява онези, които свързва. Базира се предимно на душевни, сърдечни, кръвни, физически или естетически черти.
,,…Има приятел, по-близък и от брат” (Пр.18:24)
Приятелството се създава и подържа
В своята книга ,,Как да печелим приятели и да влияем на хората” Дейл Карнеги държи много на познаване и правилно произнасяне на името на човека, с който искаме да се сприятелим. Името е нещо много лично и интимно за човека. Човек обича да го чува, особено от близки хора, които обича. Произнесено от непознат предизвиква особено внимание. То е първата официална стъпка към сближаване, първият удар с длетото, ако искаме да изграждаме приятелство с непозната личност.
Не чакай да срещнеш красотата, създай я!
Веднъж, минавайки покрай един голям мраморен блок, флорентинският ваятел Микеланджело казал: ,,В този камък е затворен един прекрасен ангел, но аз ще го освободя.”
Всеки ден животът ни предлага множество необработени случаи от срещи с личности, отношения, задължения, програми и задачи, рутинни контакти и чисти случайности. Те сами по себе си не съдържат нищо необикновено. Можем ли да създадем от тях ценност и красота?
Например, отивам на магазина, на пазара, или където и да е. Купувам нещо за 3 лв. и давам 5 лв. Продавачът е разсеян, работи и с други клиенти, мисли кой знае за какво. Дава ми моята покупка и ми брои още 17 лв. като мисли, че съм му дал 20 лв. Прибирам си покупката и парите и се прибирам доволен от сделката. Може ли да стане така? ,,Ами как иначе?! – ще възкликнат някои. Но след като съм излязъл ми идва друга мисъл. Никой не ме знае, нищо не ме принуждава, но аз решавам сам! Връщам се при човека, връщам му надвзетите пари и изповядвам грешката – вече и моя. Обеднях ли или забогатях? Спечелих аз, спечели продавачът, спечели и доброто в света. Той стана малко по-хубав.
Аз лично преживях такова нещо, когато веднъж отивах да си взема пенсията. Даваха ги още в старата поща в Сливен. Бяха едни от най-нестабилните финансово години. След промените, семейството ми беше в остра материална криза. Всяко левче беше капка живот. През порталната врата влизаха и излизаха много хора. Изведнъж някаква хартийка се мерна пред погледа ми и като отронен лист падна в краката ми. Наведох се и я взех. Беше новичка банкнота от 50 лв. Няма да ви разказвам колко добре стоеше в ръцете ми… Но мястото й не беше там. Огледах се бързо, на кого да я дам? Най-вероятният собственик в навалицата ми се видя зачервен, видимо „почерпан” човек, който още държеше в ръцете си някакви пари. Говореше оживено и се смееше. Приближих го.
- Нещо да си загубил?
- Аз ли? Не, ето пенсията ми е тук…
- Преброй ги…
- А-а-а 50 лева липсват!
- Не липсват. Ето, вземи си ги.
Дотук сценарият водех аз, но по-нататък нещата тръгнаха непредвидено. Човекът се оказа известен архитект, който имаше много познати. Върна се в залата и възкликна: ,,Ей, имало още честни хора! Гледайте, гледайте, ето човека! Даде ми изгубените пари! Познавате ли го?...Това е Харбов!...” Видях непознати лица да се вглеждат в мен и чух непознати гласове да казват: ,,Да, познаваме го… познаваме го!” От тогава винаги ме поздравява, когато се срещнем. Мисля, че аз спечелих най-много от това. Но си мисля също: Колко бих загубил, ако си бях премълчал… и аз и светът около мен!
Кариерата на живота е огромна. В нея има множество необработени каменни блокове, непредвидени случаи и шансове, които чакат длетото на някой ваятел да освободи ,,ангела” затворен в тях. Една малка постъпка, един жест, може да влее живот и красота в сивото ежедневие.
А ето и вдъхновените думи, с които пророкът е обявил Божието благоволение и благословение над онези, които работят за един по-добър свят:
,, Не това ли е постът, който Аз съм избрал, -Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема,
Да пускаш на свобода угнетените,
И да счупваш всеки хомот?Не е ли да разделяш хляба си с гладния,
И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне;
Правдата ти ще върви пред тебе,И славата Господна ще ти бъде задна стража.Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря!
Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,Ако даруваш на гладния желаното от душата ти,И насищаш наскърбената душа,
Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината,И мракът ти ще бъде като пладне;Господ ще те води всякога,Ще насища душата ти в бездъждие,И ще дава сила на костите ти;И ти ще бъдеш като напоявана градина,И като воден извор, чиито води не пресъхват.”
(Исая 58:6-11)
Малките неща водят до големите. Съвършенството се състои от малки неща, но то не е малко нещо. Малките неща, които са постоянни, създават големите. Мисълта ражда дело; делото – навик; навикът – характер; а характерът – съдбата!
На един строеж работели работници. Неслучаен минувач се приближил и запитал един от тях:
- Ти какво правиш тук?
- Изкарвам 20 франка – бил отговорът.
Отишъл при друг работник и го запитал:
- Ти какво правиш тук?
- Работя върху една носеща колона.
Отишъл и при трети работник. Попитал и него:
- А ти какво правиш тук?
- Участвам в изграждането на един величествен храм!
Кой отговор ви хареса най-много? Къде има най-много смисъл и красота?
Така е навсякъде в живота. Едни виждат разхвърлени камъни, досадни задължения, повод за недоволство, а други правят от това красота, създават шедьоври и градят стъпала към небето.
Може да се работи за заплата. Може да се работи за квалификация и звание… Но може да се работи и за ЖИВОТА, за неговата цялост, за красотата и радостта в него! Може да се работи за любов, и може да се работи със ЛЮБОВ!
Дори при най-невзрачните, обезсърчаващи и неблагоприятни моменти на живота, дори и в твоята загуба, скръб, болка… един прекрасен ангел очаква от теб да бъде освободен. Ето още един библейски пример:
,, И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата? тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.” 2 Царе 23:14-17.
Това е една впечатляваща случка от живота на Давид, като воюващ. При едно обсадно положение, когато е разположен със своята войскова група в една пещера, а Филистимците са на лагер във Витлеем, той поисква някой да му донесе вода от Витлеемския извор. Трима силни войни, с риск за живота си, пробиват охраната и му донасят вода. Трогнат, Давид не пие водата, а я излива ,,пред Господа” с думите: ,,Да пия ли кръвта на тези мъже?” Жаждата и водата са забравени, но жестът остава да събужда благородни чувства и мисли и днес!
Какво да кажем за силата на влиянието, когато е предизвикано от един живот? Случката в Рут 1:16,17 е показателна: ,, А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог; гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.”
Прочетете Рут първа глава. Свекървата Ноемин е спечелила така своята снаха, че след като съпругът на последната е починал скоропостижно, тя отказва да има друг живот и се привързва към Ноемин с думите: ,,Не ме умолявай да те оставя и да не дой да подире ти; защото където отидеш ти и аз ще ида и където останеш и аз ще остана; твоите люде, ще бъдат мои люде и твоят Бог мой Бог” (16 ст.)
Съвместният живот е довел до опознаване. Опознаването е породило доверие и привързаност. Доверието и привързаността са прераснали в любов, а любовта се е превърнала в СЪДБА.
Вълнуващо и красиво! Това е красотата, която може да СПАСИ СВЕТА! Светът се нуждае от такива личности, които излизат от рамката на ежедневието и шаблона, устройват се в сърцата на околните, живеят там и променят света! Светът иска живи светии, не икони!
Животът може да бъде жестока, мръсна война, но може да бъде и вълнуващо преживяване, велико свещенодействие и неземна красота. Ние го правим такъв, каквито сме ние.
,, Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача,
Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд я покрива с благословения.Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.» Псалм 84:5-7.
,,Плодът на праведния е дърво на живот и който е мъдър придобива души.» Притчи 11:30.
Да не забравяме: Във всяко грубо човешко същество е заложен един светъл ангел, и ,,на небето има повече радост за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.” (Лука 15:7)
,,Всичко у вас да става с любов” (1Кор.16:14)
3. РОМАНТИКА НА С Ъ Д Б А Т А
или:Достойнство при посрещане ударите в живота, загубите,жертвите, които правим
,,Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е МАЛКА”
(Пр.24:10)
,,Душевната ни сила се измерва не с чувствата, които ни владеят, а с чувствата, които владеем.” ЕГВ
Съдбата не щади никого. Не е възможно да се избегнат ударите й, но те могат или да обогатят и възвисят, или да съсипят и убият.
Романтика и реалност! Два свята, два полюса, две съдби! Има ли нещо, което ги свързва?
,,В литературата, в изкуството всичко е красиво… В живота, в реалността, всичко е несъвършено и грозно” (Митко, тежко болен млад човек в предсмъртните си дни – около 1960 – 1962 г.)
Затова светът познава ,,Мировата скръб”, скръбта от несъвършенството на живота. Един от най-ярките романтици и неин представител е Джордж Гордън Байрон:
,,Лети корабе мой, лети…
Усилвай своя бяг,
където щеш ме отведи,
но не на родний бряг.”
Бягство от себе си, бягство от своите. Накъде? Където и да е, само не тук, където страдам и където скръбта ме убива. Следващата стъпка е много лесна – направили са я мнозина – все светила на човечеството:Шопенхауер, Нитше, Хемингуей, Яворов, Пеньо Пенев, Владимир Висотски, Джек Лондон, Стефан Цвайг и т.н и т.н. Тази армия от милиони по света е могла да живее и да се радва на победа, но не е знаела КАК.
,,Людете Ми загиват от нямане ЗНАНИЕ!” (Осия 4:6)
Най-необходимото знание: Какво значи да живееш? Как да живеем? Може би в началото стои друг въпрос: ,,КАК ДА МИСЛИМ?”
,,Както небето е по-високо от Земята, така и Моите мисли… от вашите.” (Исая 55:9)
,,Има време за всичко… време за раждане и време за умиране, време за обич и време за омраза…” (из Екл.3:1-8)
Всеки, който идва на света, идва като обвързан с един доживотен дълг – да върне, което е взел и да остави, каквото е имал.
Значи ли това, че трябва да се освободим колкото е възможно по-скоро от обвързаността, или да увеличим още повече дълга и да не мислим за изплащането му?
Ако сме приели веруюто на атеизма, след смъртта не трябва да чакаме нищо. Ако сме приели вярата в Бога, можем да гледаме дори на ударите, загубите и страданията, като на пречистващ огън и стъпала към съвършенството, към един по-истински и стойностен живот.
А Г А П Е
Най-силното оръжие против злото в света е ЛЮБОВТА! Но не Ерос или Филиус, а АГАПЕ!
Адмет и Алсетис
Древните Гърци знаели превъзходството на АГАПЕ над Ерос и Филиус, затова, когато искали да го изразят емблематично и нагледно го олицетворявали с една история, която действителност или легенда, е достигнала до нас.
Адмет бил способен млад човек, когото съгражданите му високо ценели. Те държали да го имат в живота и службите на своя град. Но имало едно огромно препятствие. Адмет бил под някакво тежко проклятие на съдбата и трябвало да умре. Не можело да му се помогне с никакви средства или лекарства. Имало само един единствен шанс – някой доброволно да го замести и да умре вместо него като откуп. Градските старейшини се заели да намерят търсения доброволец. Отишли първо при родителите му:
- Не бихте ли желали да ни дадете нужния заместник?
- Не можем. Ние обичаме Адмет, но сме нужни и на другите си деца… Не можем.
Отишли и при други роднини, приятели, колеги… Все същият отговор: ,,Не можем.” Най-накрая отишли при неговата любима приятелка и годеница:
- Не е редно да го искаме от теб, но вече няма друг. Би ли могла да се жертваш, за да спасиш Адмет?
- О,да! – отвърнала девойката – Аз го обичам и с радост ще заема неговото място, за да го спася!
Тогава цялата мъдрост на древността възкликнала:
- Ето това е АГАПЕ, съвършенството в любовта – да си готов да се жертваш за някого, когото силно обичаш!
И Агапе станала върховен еталон с това съдържание. Но не завинаги. Когато апостолите проникнали в езическия свят със силата на своето благовестие и прогласили АГАПЕ така както им е била открита от Бога в лицето на Исус Христос, те смълчали езическата философия и й възвестили божественото, пълно съдържание на любовта:
,, Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);
Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”
Това е идеалната любов, безусловната любов, любовта ,,сама в себе си”, оригиналът. Не любовта ,,капка” или поток, нито дори водоем или езеро, а любовта ИЗВОР! Извор, който блика, независимо дали някой го иска или не, дали някой го цени и приема, или не. Изворът дава, защото е извор и ако го запушат от едно място, избликва от друго. Това е любовта, която: ,,не търси своето си, не завижда, не се гордее…, не се дразни…, не се радва на неправдата. Всичко понася и претърпява…”
(1Кор.13:4-7)
Тя е оръжието и противоотровата срещу всички злини в света, а срещу нея НЯМА оръжие.
Силните хора, посрещат бедите и ударите в живота с философско спокойствие или чувство за хумор.
Примери:
1 .Леонардо да Винчи и статуята на граф Сфорца. Когато разгневена тълпа в една нощ разрушила скъпоценното произведение на изкуството – статуята, изработена от Леонардо да Винчи, той без изблик на гняв заявил на сутринта: Всеки прави това, което може. Тяхната работа е да рушат, а нашата – да създаваме!
2 .Френският пленник в лазарета, който забавлявал другарите си по съдба, че сега като му ампутират и двата крака, неговият обущар ще остане много изненадан и разочарован,като разбере, че е загубил такъв редовен клиент. Помещението се тресяло от смях, и привлекло вниманието на минаващия отвън военен лекар Пирогов.
3. Томас Мор, който казал на палача: ,,Изпълни дълга си и се мери добре, защото вратът ми е къс – да не се посрамиш” и други и други…
Но любовта се извисява далеч повече от стоицизма, героизма или шегата със страданията. Любовта не ги заобикаля, а стъпва на тях и израства още повече с тях.
Такъв е случаят с великия пример на всички времена – патриархът Йов. Изгуби всичко само в един единствен ден, имот, деца и положение, той се покланя с думите, които не са чужди на отношението към най-голямата от всички заповеди: ,,Господ даде, Господ взе, да бъде благословено името Му!” (Йов 1:21)
Йов е пример на верност в любовта към Бога. Тази верност рефлектира по подобен начин и в любовта към ближния: Тук живият пример е Савел от Тарс, който бе преобразен чрез Божията спасителна благодат в най плодотворния апостол – Павел:
,, А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.”
(Деян.20:17-36)
Трогателно прощаване на апостола в Милит. Той е обречен да стане жертва, но от прощалните му слова и прегръдки лъхат повече живот отколкото имат живите.
Дал ли си нещо доброволно, без оглед на полза и интерес? Жертвал ли си заради любовта и от ЛЮБОВ? Тогава имаш нещо, което никой неможе да ти даде и никой неможе да ти отнеме. Имаш едно богатство, едно блаженство, което осмисля живота ти!
,,Любовта, която остава, когато всичко, в което е била облечена я напуска е ЛЮБОВТА, за която си струва да се живее!”
Романтиката на съдбата е невъзможна без вярата, а вярата – обезсмислена без любовта.
,,Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.” (Пр.14:32)
4. Романтика на посвещението и служенето
Ако човек умре за една кауза, ще умре веднъж. Но ако иска да живее за нея, ще трябва да умира цял живот за себе си.
Тази мисъл ме е държала далеч от този вид живот. Аз не исках да живея за каузи, а за себе си. Може би бях готов в някои моменти да умра веднъж за каузата, която изповядвах; но да умирам за нея всеки ден, като върша неща, чужди на природата ми, определено не бях готов. Думата ,,посвещение” натрупваше адреналин в кръвта ми, действаше ми като червен плащ на разярен бик… Отнемаше ми свободата и помрачаваше всичко, на което се радвах или преследвах. Аз исках да живея ,,СВОЙ” живот, а не чужд! И живях. Но всъщност никога не стигнах до живота. Никога, с изключение на малко единични случаи, когато ,,изневерих” на себе си, забравих кой съм и отидох да правя нещо за някого и направих нещо за някого и вкусих, че има нещо по-добро от моя ,,Олимп” на недосегаемост. Никой не ме задължаваше, никой не ми налагаше и никой незнаеше, че го правя. А аз го правех и не държах сметка за времето, не броях часовете, нито дните, нито усещах, че го правя. Аз живеех в друго измерение и исках само едно: Да остана там завинаги!
Моята драма, моето заблуждение, не е само мое. Хиляди, милиони в света живеят живот, който всъщност не е живот. Те стискат здраво своето ,,богатство”, бранят своя интерес и защитават своето ,,право” да живеят. Но въпреки това не живеят живота, за който сърцето им копнее. Не са щастливи. Защо?
Големият флорентински ваятел на Ренесанса Микел Анжело Буанароти направил много великолепни мраморни статуи. Те всички били изложени на публични места и предизвиквали всеобщо възхищение. Но една по-малка статуетка той държал винаги при себе си и не се разделил с нея до самия край на живота си. Тя носела заглавието ,,Победителят” и представлявала сцена от живота на гладиаторите. Един гладиатор бил успял да повали своя противник, стъпил с единия крак на гърдите му. С меч в ръка и вдигната нагоре глава, той трябвало да олицетворява триумфа на победата. Но когато човек се вгледа в израза на лицето му, той забелязвал нещо странно. Това не било изражение на триумф и победа, а по-скоро, на разочарование и агония. Посланието било недвусмислено: Победителят е неудовлетворен човек, който не се радва на своята победа, а сякаш сам е победеният.
Авторът на неговата романизирана биография Ромен Ролан счита, че в тази скулптура той е изобразил самия себе си. Ето някои лични признания в подкрепа на това:
,,Уви! Уви! Аз съм измамен от дните, които ми се изплъзнаха… Премного чаках… Времето ми избяга и ето, че съм стар. Не мога да се разкайвам, нито да се съсредоточа пред смъртта, която е до мен… Напразно плача.
Никое нещастие не може да се сравни с в р е м е т о , което сме изгубили.
Уви! Уви! Когато обръщам поглед към миналото, не намирам нито един ден, който да ми е принадлежал! Измамни надежди, неосъществени желания – сега го признавам – ме държаха плачещ, изгарящ и въздишащ… далеч от ИСТИНАТА.”
Микел Анжело (Стихотворения)
,,Когато миналото възкръсва пред очите ми, а това се случва на всеки час, о, лъжовен свят, тогава разбирам заблуждението и грешката на човешкия род.Този, който най-после приеме твоите ласкателства и твоите празни наслади, той подготвя за душата си мъчителни скърби. Онзи, който е изпитал това, знае колко често ти обещаваш мир и блага, които НЯМАШ и никога няма да имаш.”
Стихотворения, Септември
,,И днес виждам колко страстното заблуждение, което за мен правеше от изкуството ,,кумир” и владетел, е пълно с измами.
И виждам ясно това, което всеки човек желае за собственото си нещастие. Любовните мисли, празните и весели мисли, какво са сега, когато се приближавам до две смърти? За едната съм сигурен, другата ме заплашва. Нито живописта, нито ваятелството са вече в състояние да успокоят душата, отправена към онази Божествена любов, която за да ни грабне, разтваря своите обятия на кръста.”
Стихотворения – 1555 – 1556 г.
За теб и мен читателю, остава поуката. Намери ли себе си в дните, които си живял до сега? И намери ли онова, което без някой да ти налага, да го иска, дори да знае, че го правиш, ти сам да правиш и когато го правиш, да забравиш себе си; да навлезеш в свят, в който времето не тече и да имаш само едно желание: ДА ОСТАНЕШ ВЕЧНО ТАМ! Ако не си го намерил, твоите ,,победи” ще бъдат твоето поражение и твоите постижения – твоето нещастие. Защото един ден ще те напуснат и ще ти покажат, че друго си искал и от друго си имал нужда!
,, О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите;
И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища?
Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто.”
(Исая 55:1,2)
,, Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си; Но който се хвали нека се хвали с това,
Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,”
(Еремия 9:23,24)
,, Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.”( Мат.11:28)
Животът е като празен лист. На него можем да напишем всичко, но не всичко си струва да се пише, чете и запази. Няма стойност и листа, върху който няма нещо ценно, хубаво и достойно да остане.
Бог ни е дал ЧУВСТВА. Можем да ги изхабим, или да ги направим безсмъртни. Могат да бъдат изпепеляващ огън и огън върху олтар на велика идея.
Бог ни е дал ВРЕМЕ и възможност да го изпълним с дела, постъпки, отношения. В малките неща – с голямото, съвършеното; в преходното – с вечното! Един ден всички ще застанем пред съдебния престол и ще трябва да даваме отчет за своята роля в най-великата драма, наречена ЖИВОТ. Чувстваме ли се готови за това?
Бог ни е отредил СЪДБА и ни е направил съучастници и съавтори в нея. Как си сътрудничим?
Бог ни е дал ПРАВО НА ИЗБОР и свобода да изберем нашият идеал, нашето верую и олтара, на който да служим. Намерихме ли го? Служим ли му? Кой е главният двигател в принадлежността и служенето ни: Интересът и страха, или ВЯРАТА и ЛЮБОВТА?
Кой е истинският ни интерес – временния или вечния?
,,… Днес поставих пред вас живота и смъртта… ИЗБЕРЕТЕ ЖИВОТА!” (Второзаконие 30:19,20)
,,Паси агънцата Ми…!”
Няма по-сигурен белег за истинско прощение от възвърнатото доверие. Симон-Петър, ученикът на Исус, имаше нужда от това. Той се бе отрекъл три пъти от своя Господ, когато дружбата с Него носеше опасност.
Не познаващ себе си, като всички нас, беше изрекъл тържествени декларации на верност. Но в онази страшна нощ ги забрави и се отрече: ,,Не Го познавам!...” Раздели се с Него като предател. Да беше само това?... А имаше нещо още по-мъчително – отношението към предателя. Погледът, който Христос му отправи, след като петелът пропя, беше особен. Не гневен, не мрачен, не и осъдителен. Това беше погледът на Пастир към изоставащо, спъващо се малко агънце – загрижен, тревожен, любещ!... Петър видя в него прошката, преди да бъде поискана.
Какъв позор! Точно той, различният от другите! Първият до Него!Готовият да го защити с цената на живота си! АЗ-ът му се срина изведнъж. Но един безкрайно по-голям АЗ го възстанови също така в лицето на най-отговорно и поверително поръчение: ,,Паси агънцата Ми!” Сякаш му каза: ,,Заеми мястото си, което никога не съм ти отнемал и няма да отнема. Паси агънцата, овцете, стадото Ми! Поверявам ти ги! Грижи се за тях и ги доведи при Мен!
Твоето досие пред Мен е чисто. Ти си Моят пръв помощник в работата, която трябва заедно да вършим. Влез в ролята си и служи! Служи! Служи! Паси агънцата Ми!”
Прие ли апостолът поръчението? Изпълни ли го в живота си?
Дори предаде щафетата на други, които щяха да го продължат:
,, Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото. И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.”
Какъв обрат! Какво тайнство! Какво откровение! Какво сътворение!ввв
В основата на всичко имаше една причина – АГАПЕ! Той беше научил най-важното, че стадото не се води с тояга и нож, а с ”АГАПЕ.”
И още: Че с агапе, дори смъртта е прекрасна!
,,В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха.”
(1Йоан.4:18)
,,Който живее, за да прави добро на себеподобните си, влиза в общение с Христос. Законът на служенето е съединителната халка, която ни свързва с Бога.”
Притчи Христови 242 стр.
НА БОЖИЯТА ВЕЗНА
„Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки, според каквото е правил в тялото, било добро или зло” 2 Коринтяни 5:10.
Бог ни е дал в р е м е т о, за да се реализираме в три измерения, които осмислят ДАРА НА ЖИВОТА. Разгледахме ги поотделно, те са: ИСТИНА, ВЯРА и ЛЮБОВ. Във в р е м е т о е шансът ни да станем личности по Божий образ и подобие. Времето е нивата на твоя живот.
Но времето е и съдия. То е Божията везна, на която се поставя и претегля всичко:
„Времето измерва всичко и определя истинската стойност на всичко.”
Когато призове всички народи пред Своето съдилище, Бог ще преценява всеки един поотделно по Своя троен критерий:
В истината ли си?
Опазил ли си вярата си?
Обичал ли си повече, отколкото са те обичали?
Тогава Божията везна ще покаже кой колко тежи; кой има право на живот и то истински живот и кой е недостатъчен и недостоен за това.
Прочетете цялата Даниил глава 5 и обърнете внимание на израза: Претеглен си на везните и си намерен л е к !”Така ще бъде претеглен всеки един от нас.
Прочетете Матей 25:14-30 и обърнете внимание на израза:
„Хубаво, добри и верни , служителю! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на Господаря си.”
Матей 25:21
НИКОЙ не може да наклони Божията везна в деня на великия съд.
Но ДНЕС , всеки може да го направи. И ТИ МОЖЕШ!
НАПРАВИ ГО!
А м и н !