П Ъ Р В А Т А А Н Г Е Л С К А В Е С Т
Текстовото съдържание на първата ангелска вест, както и на другите две, е кратко. Но то не е бедно, плахо или приглушено, а напротив – звучи силно, тържествено и стряскащо. Ето и самата първа ангелска вест, в оригинална редакция:
„И видях друг ангел да лети посред небето, който имаше вечното благовестие за да го благовести на земните жители и да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и люде. И каза със с и л е н глас:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана;
и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята и морето и водните извори!”
Откр. 14:6,7.
Това е един общочовешки и всесветски призив към всяко човешко същество, което живее на планетата от средата на 19 в. до самия край на човешката история, белязана като „последното благодатно време”, в което се предлага спасение. Спасение чрез вяра се е предлагало през всички времена, но „вечното благовестие” никога не е могло да разкрие пълния си обхват, докато не се е развило „отстъплението”, предсказано в Библията.И докато не се е появила „църквата на остатъка”, народът, който ще представлява живия Бог при последната фаза на световно отстъпление във Великата Борба.Финалният сблъсък между истината и заблудата ще се разрази между един обособен в църква народ, който има цялата истина и пълната виделина на „вечното благовестие” и един свят, който е достигнал до пълната степен на падение и отстъпление, които защитава чрез своята усъвършенствана през вековете теологична и верска система. Като работно поле на тези две поляризирани и доведени до върховен конфликт сили, се явява цялата човешка маса, която вече е едно просветено човечество, което има зад себе си опита на своята хилядолетна история, знанията на своето научно изследване и културата и усета за божественото начало, както в природата , така и в себе си. Вестта, която му се отправя, идва от небето, от Бога. Само Бог може да праща ангели с такава вест. И въпреки, че тук те са символи, защото ”ангел” значи „вестител”, тяхната реална роля не е символична и се поема от реални носители, които я прогласяват – Божията църква, която прогласява тройната ангелска вест на земята.
Бог е говорил вече много пъти и по разни начини. Сега говори чрез последната вест към човечеството. И го прави на ясен, разбираем и добронамерен език. Той не търси човеците по начин, който ги разделя, а апелира към онова, което ги свързва – забравеното им родство със Създателя. Апелира към неутолимата им жажда за истинско поклонение в дух и истина ! Неговата вест се свежда до едно: Поклонете се на истинския Бог!
Имаме честта да стоим пред тази вест. И нека я приемем като такава, като чест, оказана ни от самия Създател! Като нещо, отговарящо не само на времето и на предназначението си, но и на бъдещето развитие и съдбата на един объркан, губещ вяра в себе си, свят. Тя е навременна, фундаментална, съдбовна, богоизбрана и спасяваща! Ще я разгледаме в п е т поредни часа или теми, в пет нейни най характерни изяви, или в пет духовни измерения на прекия й предизвикателен досег с човешкото битие и съзнание.
1. Предизвикателството на разума
2. Предизвикателството на Космоса
3. Предизвикателството на Времето /и пророкуваните събития/
4. Предизвикателството на С ъ д а
5. Предизвикателството на С ъ в ъ р ш е н с т в о т о
Текстовото съдържание на първата ангелска вест, както и на другите две, е кратко. Но то не е бедно, плахо или приглушено, а напротив – звучи силно, тържествено и стряскащо. Ето и самата първа ангелска вест, в оригинална редакция:
„И видях друг ангел да лети посред небето, който имаше вечното благовестие за да го благовести на земните жители и да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и люде. И каза със с и л е н глас:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана;
и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята и морето и водните извори!”
Откр. 14:6,7.
Това е един общочовешки и всесветски призив към всяко човешко същество, което живее на планетата от средата на 19 в. до самия край на човешката история, белязана като „последното благодатно време”, в което се предлага спасение. Спасение чрез вяра се е предлагало през всички времена, но „вечното благовестие” никога не е могло да разкрие пълния си обхват, докато не се е развило „отстъплението”, предсказано в Библията.И докато не се е появила „църквата на остатъка”, народът, който ще представлява живия Бог при последната фаза на световно отстъпление във Великата Борба.Финалният сблъсък между истината и заблудата ще се разрази между един обособен в църква народ, който има цялата истина и пълната виделина на „вечното благовестие” и един свят, който е достигнал до пълната степен на падение и отстъпление, които защитава чрез своята усъвършенствана през вековете теологична и верска система. Като работно поле на тези две поляризирани и доведени до върховен конфликт сили, се явява цялата човешка маса, която вече е едно просветено човечество, което има зад себе си опита на своята хилядолетна история, знанията на своето научно изследване и културата и усета за божественото начало, както в природата , така и в себе си. Вестта, която му се отправя, идва от небето, от Бога. Само Бог може да праща ангели с такава вест. И въпреки, че тук те са символи, защото ”ангел” значи „вестител”, тяхната реална роля не е символична и се поема от реални носители, които я прогласяват – Божията църква, която прогласява тройната ангелска вест на земята.
Бог е говорил вече много пъти и по разни начини. Сега говори чрез последната вест към човечеството. И го прави на ясен, разбираем и добронамерен език. Той не търси човеците по начин, който ги разделя, а апелира към онова, което ги свързва – забравеното им родство със Създателя. Апелира към неутолимата им жажда за истинско поклонение в дух и истина ! Неговата вест се свежда до едно: Поклонете се на истинския Бог!
Имаме честта да стоим пред тази вест. И нека я приемем като такава, като чест, оказана ни от самия Създател! Като нещо, отговарящо не само на времето и на предназначението си, но и на бъдещето развитие и съдбата на един объркан, губещ вяра в себе си, свят. Тя е навременна, фундаментална, съдбовна, богоизбрана и спасяваща! Ще я разгледаме в п е т поредни часа или теми, в пет нейни най характерни изяви, или в пет духовни измерения на прекия й предизвикателен досег с човешкото битие и съзнание.
1. Предизвикателството на разума
2. Предизвикателството на Космоса
3. Предизвикателството на Времето /и пророкуваните събития/
4. Предизвикателството на С ъ д а
5. Предизвикателството на С ъ в ъ р ш е н с т в о т о
