И С Т И Н А
Тема 1
Споменах за три НОВИ ИЗМЕРЕНИЯ на живота: Истина,вяра и любов. Днес започвам с първото от тях – и с т и н а т а .
„Купувай истината и не я продавай!”
Притчи 23:23
Истината е скъпа стока, но си струва цената.
Двама души спорят оживено в едно болнично помещение:
- Истина ти казвам, бе човек, самата истина!...
- Айде бе, стига, стига! Истина!... Ти знаеш ли какво е истина, бе?... Истината, братко, е страшна работа! На мен по ми допада лъжата…
Защо у тъй много хора има страх от ИСТИНАТА? Защо не се заемат да я постигнат докрай, а си остават доволни с лъжата? Ами… защото тя не щади любими заблуди, погрешни възгледи, вековно утвърдени измами, красиви илюзии, фалшиви чувства и изкусно скроени лъжи.
Истината е огледало, което не умее да ласкае и лъже. То показва не само какъв е светът вън от нас, но още какъв е той вътре в нас. По тази причина мнозина не обичат огледалото. Те предпочитат да го счупят, а не да си служат с него. Но макар счупено, огледалото показва същото и го показва в повече лица.
Що е истина? Този въпрос поставя на изпитание всичко – от произхода на Вселената и нейния строеж, до произхода на живота, човека, личността и обществото, взаимоотношенията и морала. Истината по кардиналните въпроси на битието може да бъде само е д н а . Взаимоизключващите се теории трябва да оставят само една – вярната!
Универсът – самороден или планиран?
Коя е истината за Вселената? Тя самородна система от закони ли е или творение на разума, продукт и дело на Законодател?
Ако приемем, че Вселената, нашият свят и самите ние сме самосъществуваща всемирна система, без разумен инициатор, ние приемаме едно верую или една вяра, защото това не може да се докаже научно по никакъв начин.
Ако приемем, че Вселената, нашият свят и самите ние имаме разумен причинител, Творец и Законодател, тогава ние приемаме друго верую или друга вяра. Не е възможно и двете да са верни. Наше морално задължение е да издирим и установим коя е истината.
ВАРИАНТ „ А”.
Ако приемем материалистичният атеистичен възглед за Вселената и живота – че са несъздадени, а самосъществуващи и самовъзникващи, от това следват два главни извода, които автоматично обвързват:
1. Това е един вид „вяра”. Няма нито една хипотеза или теория, която научно, експериментално и цялостно да обясни Вселената и да докаже произхода й,а
2. Тази „вяра” води до приемане на една относителност в принципите на човешките отношения. Следствието е, че моралът, етиката, всички нравствени закони и отношения в обществото са относителни. Те са изработени, за да защитават нечии интереси. Добро и зло в абсолютен смисъл няма. Морално, право, законно е това, което служи на интересите, волята и разбиранията на водещата част на обществото. Престъпниците, закононарушителите, насилниците и агресорите, завоевателите и диктаторите са прави за себе си. Ако са силни да наложат волята си, те са прави. Няма по-висш арбитър, пред когото да отговарят; няма по-висш съд, власт или сила, която да им държи сметка. Не би трябвало и да ги осъждаме – могли са – направили са го. Няма Бог, няма грях и вина! Всеки е бог и съдия на себе си. Ако може да се скрие от другите – всичко е позволено! Веднага личи колко опасна е тази „вяра” и колко дори и онези, които я изповядват, не могат да са напълно съгласни и да живеят по нея.
ВАРИАНТ „Б”.
Ако приемем, че Вселената, нашият свят и самите ние, човешкият род, сме дело на разумна сила, на Създател, ние приемаме другата вяра – вярата в Бога. За разлика от първата, към тази вяра има повече доказателства, които не могат да бъдат отминати. Към тях водят и някои логични въпроси, които не могат да намерят задоволителен отговор по строго научен път. Нека споменем някои от тях. Това не е научен труд и аргументите „за” или „против” едно рационално верую няма да бъдат подробно излагани. Но те съществуват и всеки, който желае може да ги проследи и проучи. Ще се задоволя да загатна само някои принципни въпроси, които излизат от обсега на човешката наука и знания и водят към трансцендентното – към Бога.
1. Вселената, както я познаваме е едно закономерно цяло. Единството, хармонията и порядъка в нея водят до извода, че тя е замислена, дело на разумна сила.
2. Съвременните познания за Космоса все повече допускат съществуването и на други цивилизации, на по-високо ниво на развитие. При оформяне на нашите възгледи за Вселената трябва да се съобразяваме и с тях.
3. Идеята за „Бог”, битуваща в човешкото съзнание, история, култура,цивилизация и личен живот, ако е породена от страх и невежество, не би могла да просъществува с напредъка на знанието и културата. Напротив, идеята за „Божеството” намира себе си и се облича в още по-голям блясък с повишаване интелектуалното ниво и информацията.
4. Усетът за надчовешки арбитраж, закон за възмездие, една направляваща и контролираща събитията и съдбата сила, накратко – за Провидение, е дълбоко вкоренен в човешкото съзнание и история. Кой го поражда и какво го поддържа?
5. Пророчествата на Библията и техния идеален център – личността на Исус Христос, (заорана в историята, според Емерсон) не са намерили своето рационално научно обяснение до ден днешен. Тогава къде е то?...
Предвид на това, че точните науки, човешкото умозрение и логика и човешката интуиция, въображение и гений не могат да отговорят на всички въпроси, породени при търсене на ИСТИНАТА, налага се да отворим място за един друг подход, една друга дисциплина и източник на познание – Богопознанието.
Богопознанието – най-висшата форма на познание
Видяхме, че науката като знания само за природата и законите й, не е пълна. Емануил Кант казва: „Две неща ме удивляват: Звездното небе над мен и нравственият закон вътре в мен.”
Това е един друг свят за изследване – човекът с неговия вътрешен живот. Девизът на древността: „Познай себе си!” въвеждал в мисловния душевен свят на човека. Царицата на науките – философията, изследва този вътрешен свят. Но и тя не обхваща всичко. Споменахме вече, че в своето търсене на истината, човек стига и до идеята за Бога. Древните гърци Го наричали „непознатият Бог” и му отредили място сред своите олтари и светилища. Библейските автори Го наричат „Живият Бог” и изразяват своята жажда, своя копнеж по Него: Псалми 63:1; 143:6.
Как да Го наречем ние, земните жители от последните дни – съвременници на най-големия научно-технически прогрес и на най-сложните и проблемни човешки взаимоотношения? Във всеки случай, Той е Онзи, Който ни липсва и Онзи, Когото сме загубили, Онзи, с Когото трябва на всяка цена да се запознаем, ако искаме да избегнем надвисналата гибел и да не се разминем с предлаганото ни СПАСЕНИЕ:
„Към Мене погледнете и спасени бъдете,
всички земни краища!”
Исая 45:22
Космически модел на познанието
Една образна представа за трите нива на познание може да ни даде съвременната астронавтика.
Първо ниво: Природознание и точни науки
Всяко тяло, подхвърлено или изстреляно нагоре, се връща пак и пада на земята. Точните науки – физика, химия, математика, биология и пр., позволяват на човешкия разум да се разходи из чудния свят на физичните закони и явления, но след това го връщат на земята. Той пада и умира, връща се в пръстта. Тази наука е полезна до смъртта, не повече.
Второ ниво. Философията
В астрофизиката е позната такава скорост, която предадена на едно тяло му позволява да преодолее земното притегляне и да се превърне в сателит на Земята. То не се връща обратно, не пада, а кръжи в орбита около Земята, като неин сателит. На това второ, по-високо ниво, отговаря философията. Тя стои по-високо от тясно-точните науки, даващи само информация, прониква в мисълта и чувствата, търси причините и следствията, но все пак си остава „сателитна” наука. И тя не може да изведе в пълното познание на истината.
Трето ниво. Богопознанието
В астрофизиката е позната и друга, по-голяма скорост, при която едно тяло не само напуска земната повърхност, не само достига сателитното ниво, но преодолявайки и него, отвежда ускореното тяло в необятния Космос, свободно от земното привличане. На това трето ниво в сферата на познанието отговаря Богопознанието. То ни запознава с живия Бог и с всичко, което Той има да ни каже.
Еремия 9:23 „Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си
и богатият да не се хвали с богатството си;”
Как да навлезем в Богопознанието?
„Можеш ли с изследване да намериш Бога? … да го издириш напълно? Йов 11:7
Ако Бог не бе благоволил да ни се открие ние никога не бихме достигнали до Него. Но Той е искал да знаем за Него, да Го търсим и да го намерим: Еремия 29:13 „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.”
Методът, чрез който Бог ни позволява да достигнем до Богопознание, е основно двустранен. Той се открива на човеците като иманентен и като трансцендентен.
А. Иманентен
При този вид на изява Бог достига до съзнанието на личността косвено, чрез творението, довежда мисълта ни до Твореца – Автора: Псалм 19:1 „Небесата разказват за славата Божия
и просторът известява делото на ръцете Му.”
Исая 40:26 „Вдигнете очите си нагоре
и вижте: Кой е създал тези светила
и извежда множеството им с брой?
Той ги вика всичките по име;
чрез величието на силата Му
и понеже е мощен във власт,
нито едно от тях не липсва.”
Кеплер: „О, Боже, аз чета твоите мисли по небето!... В творението хващам Бога като с ръце.”
Съвестта е вътрешен глас, чрез който Бог говори. Човек го чува като свой собствен, но той е поставен и контролиран от Бога.
Има ли творение, има и Творец. По творението съдим за величието на Твореца. Вселената всява в душите ни респект, а мисълта за Създателя – благоговение.
Б. Трансцендентен
При трансцендентната форма на изява имаме работа с прякото Божие откровение във визуална, вербална, писмена или всеки друг вид реална форма. Също и комбинирано:
Изход 3:1 – 6 Мойсей при горящата къпина.
Матей 3: 16, 17 – Кръщението на Йордан – гълъбът и гласът.
Деяния 9: 3 – 5 - Савел пред Дамаск.
В личните опитности на мнозина.
Библията като запис на тези Откровения сама нарича себе си Божие слово, свидетел…
Йоан 5:39 „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен”
Йоан 3:16 „защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
Римляни 8:32 „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?”
Йоан 14:6 „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.”
Божието име в думата „ИСТИНА”
Думата „ИСТИНА” съдържа идеята за Бог чрез своя корен. ИСТ-ина, ИСТ-инен, ЕСТ-ество – коренът „ИСТ” или „ЕСТ”, т.е. спомагателният глагол „съм” в 3 л. ед. ч. Ест идва от „ес”, в санскритски „ас”, на латински, „ест”, на немски – „ист” и на английски – „из”.
„Ас” – „ус” значи „дишане”, жизнено дихание. Това е идеята за живот, който пребъдва непроменимо във времето; нещо, съдържащо в себе си всичко, самосъществуващо, оригинално, начално и вечно; нещо идентично, тъждествено само със себе си. С други думи ИСТИНА е Бог – дума, приложима в абсолютен и пълен смисъл само за БОГА.
Онзи, който пръв е изрекъл думата „ИСТИНА” е вложил в нея мисълта за битие, което не се мени. Кое битие може да бъде неподвластно на времето, да не се мени? Само абсолютното, независещо от нищо и от никого. И то може да бъде само едно. Две абсолютни са невъзможни. То обладава всичко в себе си, затова е наречено Бог. От там иде думата ”богат”, а на руски отрицанието й – „убог” т.е. „беден”.
Думата ИСТИНА би могла да се проследи в говора на други народи, например в гръцкия език, език на народ с голяма култура и минало.
Гърците са вложили понятието ИСТИНА в звукосъчетанието alitia. Началната буква „А” е отрицание, както при анормален. Остава коренът, който произлиза от глагола “lantano” – изплъзвам се, оставам незабелязан, забравям. Така например „Litargos” е забравящ, летаргия – дълбок траен сън. „Аlitia” тогава е обратното на тези значения, т.е. онова, което пребъдва в потока на времето неизменно; ценност, която заслужава вечно да бъде помнена. Паметта спира времето и прави изплъзващото се и изменящото се постоянно…
„Истината Господна пребъдва вечно”, казва псалмистът. В класическия митологичен разказ се споменава за река Лета, през която трябвало да премине душата, отделяща се от тялото. Лета е река на забравата, очистване от всичко земно. Обратно, Алета, Алития значи памет, която носи всичко в себе си… абсолютно съзнание, което прониква във всички съзнания, мисли, душевни глъбини, изследва и разкрива, разбулва всички тайни и притежава всяка информация, всяко знание. Пред нея човек застава такъв, какъвто е до подробностите на всеки атом, до изчерпателността на всеки нервен импулс, неуловим биоток или елемент на мисълта. Това превъзхождащо знание, съдържащо пълнота, истина, е атрибут само на Бога. Затова „ИСТИНА” значи и е само БОГ. (Тези данни са по лекция на професор Дюлгеров, изнесена пред студентите на Богословския факултет в София)
Бог – Истина в Стария завет
В Изход, глава 3 е докладван случай на Божие откровение. Мойсей пасе овцете на своя тъст Иотор, мадиамски жрец в пустинната местност, близо до Божията планина Хорив. Правил го е много пъти, но в описания случай забелязва нещо ново: една къпина там отсреща гори, гори не изгаря. . . Приближавайки се чува глас, който го вика по име: Мойсей, Мойсей!... Отзовавайки се той чува същия глас, който го предупреждава, че стои на свято място, в Божието присъствие. Бог му се представя (ст.6) като Бог на бащите му Авраам, Исаак и Яков… Така Мойсей се запознава и със своя Бог и със своята мисия като негов пророк и представител в Египет. Когато поръчението за водителство на Израил приключва, Бог му дава Своята „визитна картичка”, Своето секретно и свято име: (ст.14) Аз съм „СИЙ”, което е пак глаголът „съм” или: Аз съм Този, „Който Съм”). Това име на Бога е по-пълно, защото Той го е имал и преди да съществуват Авраам, Исаак и Яков. Какво е вложеното съдържание в едно такова странно име, което никой друг не е носил и няма да носи? Вече бе изяснено – ИСТИНАТА. Иначе казано то значи: Вечният Онзи, Който Сам има живот в Себе Си и е несъздаден, несътворен. Истинският, единственият и живият Бог. Цяла теологична лекция, цяло откровение само в една дума – СИЙ! Ако бяхме търсили така Бога и градили така религията си, не би имало много „вери”.
Заключение: НЕ „СТРАШНА”, А СЛАВНА РАБОТА
Благодарение на Богопознанието истината от „страшна работа” става славна работа. Тя ни издига до третото небе, до трона на живия Бог. Започвайки с видимото вън от нас тя ни въвежда в невидимото вътре в нас и ни довежда до невидимото вън от нас – Творецът, Бог – Истина.
В условията на земния живот истината е само загатната („отчасти знаем”, І Коринтяни 13:12). Но тя ни е открита достатъчно, за да можем да намерим пътя към пълната ИСТИНА и безсмъртието – ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.
Залог и реално уверение за това е личността на Божия Син – Исус Христос. Той сам е въплъщение на Бога (Колосяни 1:14 – 19) и лично присъствие на Истината в човешки вид сред нас. Неговото свидетелство е едно: „Аз Съм пътят и истината, и животът.” Йоан 14:6
Амин!
Цитат из „Апология” на Лютард:
Похулен и обвинен, че всява раздор и разцепление в църквата, Мартин Лутер отговорил:
„Не е толкова грешно да се съхрани истината и пожертва единството, отколкото да се опази единството, а да се пожертва ИСТИНАТА.”
„Не веднъж и дваж подобни мисли са хрумвали на човека и те отгатват дивната гатанка, която историята на реформацията загатва: от християнина не се изисква да пресмята средствата си за сполука. Нужно му е само да знае, че делото му е дело Божие и че той не се стреми към друго, освен към Божията слава. Без съмнение, ще трябва да се запита, но това ще прави не от друга подбуда, а само да се увери, че върши делото си с добро намерение. Християнинът поглежда на сърцето си, а не на мишцата си. Той гледа правото, а не силата. И след като си е изяснил веднъж от каква подбуда предприема делото си, за него пътят вече е оправен. Той трябва да върви напред смело, па ако ще светът с всичките си войски да му противостои, с пълното убеждение, че сам Бог ще се бори с противниците му.”
ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА ПРИЕМЕМ И С Т И Н А Т А ?
Истината не е просто факт, нито пък закон. Тя е готовност на душата да приеме Бога. Изненадва ли ви такова съждение? Вашата изненада би трябвало да е от това, че в света има толкова малко „истинска” истина! Може би, колкото „истинско” познание за Бога има в различните религии и култове.
Истината не е просто наука, която трябва да се изучи. Тя не е просто външен фактор, който трябва да внесем в себе си. Тя е вътрешен фактор в самите нас, който трябва да се развие под влиянието на друг външен фактор. Тя е живот, скрит вътре в нас, който се развива под въздействието на друг живот, идващ от друг източник, вън от нас.
Човек е кодиран, устроен, създаден за Бога. Ако не следва, не развива и не постига тази божествена програма, заложена в самия него от Твореца, той деградира, изражда се и бива нещастен.
„Ще познаете и с т и н а т а и истината ще ви
направи свободни.”
Йоан 8:32
„Ти не би Ме търсил, ако не беше Ме намерил.”
Блез Паскал, „Мисли”
Ако някой тръгва да търси истината вън от Бога и без Бога, той не желае истината и не търси истината. Такъв човек се обрича на доживотен съюз с лъжата и сключва брак с измамата.
Готови ли сте да приемете ИСТИНАТА? Част от нея е във вас, а другата – вън от вас. Когато вложеното вътре във вас от Бога, почувства зова на живота, който е извън вас, но е сроден и близък на сърцето ви; когато човешкото във вас откликне на божественото, което го призовава, тогава ИСТИНАТА се ражда и вие се раждате с нея, ставате „от истината”. Тогава небето се радва и запява песента на спасението.
А Бог, Който Сам е ИСТИНАТА, казва: Днес ни се роди дете! Днес един Мой син, една Моя дъщеря, намери своя път към истината и бе спасена! Изгубени бяха и се намериха! Мъртви бяха и оживяха!
Да се радваме и да се веселим, защото този е ден велик!
ДЕНЯТ НА И С Т И Н А Т А !
А м и н !
Споменах за три НОВИ ИЗМЕРЕНИЯ на живота: Истина,вяра и любов. Днес започвам с първото от тях – и с т и н а т а .
„Купувай истината и не я продавай!”
Притчи 23:23
Истината е скъпа стока, но си струва цената.
Двама души спорят оживено в едно болнично помещение:
- Истина ти казвам, бе човек, самата истина!...
- Айде бе, стига, стига! Истина!... Ти знаеш ли какво е истина, бе?... Истината, братко, е страшна работа! На мен по ми допада лъжата…
Защо у тъй много хора има страх от ИСТИНАТА? Защо не се заемат да я постигнат докрай, а си остават доволни с лъжата? Ами… защото тя не щади любими заблуди, погрешни възгледи, вековно утвърдени измами, красиви илюзии, фалшиви чувства и изкусно скроени лъжи.
Истината е огледало, което не умее да ласкае и лъже. То показва не само какъв е светът вън от нас, но още какъв е той вътре в нас. По тази причина мнозина не обичат огледалото. Те предпочитат да го счупят, а не да си служат с него. Но макар счупено, огледалото показва същото и го показва в повече лица.
Що е истина? Този въпрос поставя на изпитание всичко – от произхода на Вселената и нейния строеж, до произхода на живота, човека, личността и обществото, взаимоотношенията и морала. Истината по кардиналните въпроси на битието може да бъде само е д н а . Взаимоизключващите се теории трябва да оставят само една – вярната!
Универсът – самороден или планиран?
Коя е истината за Вселената? Тя самородна система от закони ли е или творение на разума, продукт и дело на Законодател?
Ако приемем, че Вселената, нашият свят и самите ние сме самосъществуваща всемирна система, без разумен инициатор, ние приемаме едно верую или една вяра, защото това не може да се докаже научно по никакъв начин.
Ако приемем, че Вселената, нашият свят и самите ние имаме разумен причинител, Творец и Законодател, тогава ние приемаме друго верую или друга вяра. Не е възможно и двете да са верни. Наше морално задължение е да издирим и установим коя е истината.
ВАРИАНТ „ А”.
Ако приемем материалистичният атеистичен възглед за Вселената и живота – че са несъздадени, а самосъществуващи и самовъзникващи, от това следват два главни извода, които автоматично обвързват:
1. Това е един вид „вяра”. Няма нито една хипотеза или теория, която научно, експериментално и цялостно да обясни Вселената и да докаже произхода й,а
2. Тази „вяра” води до приемане на една относителност в принципите на човешките отношения. Следствието е, че моралът, етиката, всички нравствени закони и отношения в обществото са относителни. Те са изработени, за да защитават нечии интереси. Добро и зло в абсолютен смисъл няма. Морално, право, законно е това, което служи на интересите, волята и разбиранията на водещата част на обществото. Престъпниците, закононарушителите, насилниците и агресорите, завоевателите и диктаторите са прави за себе си. Ако са силни да наложат волята си, те са прави. Няма по-висш арбитър, пред когото да отговарят; няма по-висш съд, власт или сила, която да им държи сметка. Не би трябвало и да ги осъждаме – могли са – направили са го. Няма Бог, няма грях и вина! Всеки е бог и съдия на себе си. Ако може да се скрие от другите – всичко е позволено! Веднага личи колко опасна е тази „вяра” и колко дори и онези, които я изповядват, не могат да са напълно съгласни и да живеят по нея.
ВАРИАНТ „Б”.
Ако приемем, че Вселената, нашият свят и самите ние, човешкият род, сме дело на разумна сила, на Създател, ние приемаме другата вяра – вярата в Бога. За разлика от първата, към тази вяра има повече доказателства, които не могат да бъдат отминати. Към тях водят и някои логични въпроси, които не могат да намерят задоволителен отговор по строго научен път. Нека споменем някои от тях. Това не е научен труд и аргументите „за” или „против” едно рационално верую няма да бъдат подробно излагани. Но те съществуват и всеки, който желае може да ги проследи и проучи. Ще се задоволя да загатна само някои принципни въпроси, които излизат от обсега на човешката наука и знания и водят към трансцендентното – към Бога.
1. Вселената, както я познаваме е едно закономерно цяло. Единството, хармонията и порядъка в нея водят до извода, че тя е замислена, дело на разумна сила.
2. Съвременните познания за Космоса все повече допускат съществуването и на други цивилизации, на по-високо ниво на развитие. При оформяне на нашите възгледи за Вселената трябва да се съобразяваме и с тях.
3. Идеята за „Бог”, битуваща в човешкото съзнание, история, култура,цивилизация и личен живот, ако е породена от страх и невежество, не би могла да просъществува с напредъка на знанието и културата. Напротив, идеята за „Божеството” намира себе си и се облича в още по-голям блясък с повишаване интелектуалното ниво и информацията.
4. Усетът за надчовешки арбитраж, закон за възмездие, една направляваща и контролираща събитията и съдбата сила, накратко – за Провидение, е дълбоко вкоренен в човешкото съзнание и история. Кой го поражда и какво го поддържа?
5. Пророчествата на Библията и техния идеален център – личността на Исус Христос, (заорана в историята, според Емерсон) не са намерили своето рационално научно обяснение до ден днешен. Тогава къде е то?...
Предвид на това, че точните науки, човешкото умозрение и логика и човешката интуиция, въображение и гений не могат да отговорят на всички въпроси, породени при търсене на ИСТИНАТА, налага се да отворим място за един друг подход, една друга дисциплина и източник на познание – Богопознанието.
Богопознанието – най-висшата форма на познание
Видяхме, че науката като знания само за природата и законите й, не е пълна. Емануил Кант казва: „Две неща ме удивляват: Звездното небе над мен и нравственият закон вътре в мен.”
Това е един друг свят за изследване – човекът с неговия вътрешен живот. Девизът на древността: „Познай себе си!” въвеждал в мисловния душевен свят на човека. Царицата на науките – философията, изследва този вътрешен свят. Но и тя не обхваща всичко. Споменахме вече, че в своето търсене на истината, човек стига и до идеята за Бога. Древните гърци Го наричали „непознатият Бог” и му отредили място сред своите олтари и светилища. Библейските автори Го наричат „Живият Бог” и изразяват своята жажда, своя копнеж по Него: Псалми 63:1; 143:6.
Как да Го наречем ние, земните жители от последните дни – съвременници на най-големия научно-технически прогрес и на най-сложните и проблемни човешки взаимоотношения? Във всеки случай, Той е Онзи, Който ни липсва и Онзи, Когото сме загубили, Онзи, с Когото трябва на всяка цена да се запознаем, ако искаме да избегнем надвисналата гибел и да не се разминем с предлаганото ни СПАСЕНИЕ:
„Към Мене погледнете и спасени бъдете,
всички земни краища!”
Исая 45:22
Космически модел на познанието
Една образна представа за трите нива на познание може да ни даде съвременната астронавтика.
Първо ниво: Природознание и точни науки
Всяко тяло, подхвърлено или изстреляно нагоре, се връща пак и пада на земята. Точните науки – физика, химия, математика, биология и пр., позволяват на човешкия разум да се разходи из чудния свят на физичните закони и явления, но след това го връщат на земята. Той пада и умира, връща се в пръстта. Тази наука е полезна до смъртта, не повече.
Второ ниво. Философията
В астрофизиката е позната такава скорост, която предадена на едно тяло му позволява да преодолее земното притегляне и да се превърне в сателит на Земята. То не се връща обратно, не пада, а кръжи в орбита около Земята, като неин сателит. На това второ, по-високо ниво, отговаря философията. Тя стои по-високо от тясно-точните науки, даващи само информация, прониква в мисълта и чувствата, търси причините и следствията, но все пак си остава „сателитна” наука. И тя не може да изведе в пълното познание на истината.
Трето ниво. Богопознанието
В астрофизиката е позната и друга, по-голяма скорост, при която едно тяло не само напуска земната повърхност, не само достига сателитното ниво, но преодолявайки и него, отвежда ускореното тяло в необятния Космос, свободно от земното привличане. На това трето ниво в сферата на познанието отговаря Богопознанието. То ни запознава с живия Бог и с всичко, което Той има да ни каже.
Еремия 9:23 „Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си
и богатият да не се хвали с богатството си;”
Как да навлезем в Богопознанието?
„Можеш ли с изследване да намериш Бога? … да го издириш напълно? Йов 11:7
Ако Бог не бе благоволил да ни се открие ние никога не бихме достигнали до Него. Но Той е искал да знаем за Него, да Го търсим и да го намерим: Еремия 29:13 „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.”
Методът, чрез който Бог ни позволява да достигнем до Богопознание, е основно двустранен. Той се открива на човеците като иманентен и като трансцендентен.
А. Иманентен
При този вид на изява Бог достига до съзнанието на личността косвено, чрез творението, довежда мисълта ни до Твореца – Автора: Псалм 19:1 „Небесата разказват за славата Божия
и просторът известява делото на ръцете Му.”
Исая 40:26 „Вдигнете очите си нагоре
и вижте: Кой е създал тези светила
и извежда множеството им с брой?
Той ги вика всичките по име;
чрез величието на силата Му
и понеже е мощен във власт,
нито едно от тях не липсва.”
Кеплер: „О, Боже, аз чета твоите мисли по небето!... В творението хващам Бога като с ръце.”
Съвестта е вътрешен глас, чрез който Бог говори. Човек го чува като свой собствен, но той е поставен и контролиран от Бога.
Има ли творение, има и Творец. По творението съдим за величието на Твореца. Вселената всява в душите ни респект, а мисълта за Създателя – благоговение.
Б. Трансцендентен
При трансцендентната форма на изява имаме работа с прякото Божие откровение във визуална, вербална, писмена или всеки друг вид реална форма. Също и комбинирано:
Изход 3:1 – 6 Мойсей при горящата къпина.
Матей 3: 16, 17 – Кръщението на Йордан – гълъбът и гласът.
Деяния 9: 3 – 5 - Савел пред Дамаск.
В личните опитности на мнозина.
Библията като запис на тези Откровения сама нарича себе си Божие слово, свидетел…
Йоан 5:39 „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен”
Йоан 3:16 „защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
Римляни 8:32 „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?”
Йоан 14:6 „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.”
Божието име в думата „ИСТИНА”
Думата „ИСТИНА” съдържа идеята за Бог чрез своя корен. ИСТ-ина, ИСТ-инен, ЕСТ-ество – коренът „ИСТ” или „ЕСТ”, т.е. спомагателният глагол „съм” в 3 л. ед. ч. Ест идва от „ес”, в санскритски „ас”, на латински, „ест”, на немски – „ист” и на английски – „из”.
„Ас” – „ус” значи „дишане”, жизнено дихание. Това е идеята за живот, който пребъдва непроменимо във времето; нещо, съдържащо в себе си всичко, самосъществуващо, оригинално, начално и вечно; нещо идентично, тъждествено само със себе си. С други думи ИСТИНА е Бог – дума, приложима в абсолютен и пълен смисъл само за БОГА.
Онзи, който пръв е изрекъл думата „ИСТИНА” е вложил в нея мисълта за битие, което не се мени. Кое битие може да бъде неподвластно на времето, да не се мени? Само абсолютното, независещо от нищо и от никого. И то може да бъде само едно. Две абсолютни са невъзможни. То обладава всичко в себе си, затова е наречено Бог. От там иде думата ”богат”, а на руски отрицанието й – „убог” т.е. „беден”.
Думата ИСТИНА би могла да се проследи в говора на други народи, например в гръцкия език, език на народ с голяма култура и минало.
Гърците са вложили понятието ИСТИНА в звукосъчетанието alitia. Началната буква „А” е отрицание, както при анормален. Остава коренът, който произлиза от глагола “lantano” – изплъзвам се, оставам незабелязан, забравям. Така например „Litargos” е забравящ, летаргия – дълбок траен сън. „Аlitia” тогава е обратното на тези значения, т.е. онова, което пребъдва в потока на времето неизменно; ценност, която заслужава вечно да бъде помнена. Паметта спира времето и прави изплъзващото се и изменящото се постоянно…
„Истината Господна пребъдва вечно”, казва псалмистът. В класическия митологичен разказ се споменава за река Лета, през която трябвало да премине душата, отделяща се от тялото. Лета е река на забравата, очистване от всичко земно. Обратно, Алета, Алития значи памет, която носи всичко в себе си… абсолютно съзнание, което прониква във всички съзнания, мисли, душевни глъбини, изследва и разкрива, разбулва всички тайни и притежава всяка информация, всяко знание. Пред нея човек застава такъв, какъвто е до подробностите на всеки атом, до изчерпателността на всеки нервен импулс, неуловим биоток или елемент на мисълта. Това превъзхождащо знание, съдържащо пълнота, истина, е атрибут само на Бога. Затова „ИСТИНА” значи и е само БОГ. (Тези данни са по лекция на професор Дюлгеров, изнесена пред студентите на Богословския факултет в София)
Бог – Истина в Стария завет
В Изход, глава 3 е докладван случай на Божие откровение. Мойсей пасе овцете на своя тъст Иотор, мадиамски жрец в пустинната местност, близо до Божията планина Хорив. Правил го е много пъти, но в описания случай забелязва нещо ново: една къпина там отсреща гори, гори не изгаря. . . Приближавайки се чува глас, който го вика по име: Мойсей, Мойсей!... Отзовавайки се той чува същия глас, който го предупреждава, че стои на свято място, в Божието присъствие. Бог му се представя (ст.6) като Бог на бащите му Авраам, Исаак и Яков… Така Мойсей се запознава и със своя Бог и със своята мисия като негов пророк и представител в Египет. Когато поръчението за водителство на Израил приключва, Бог му дава Своята „визитна картичка”, Своето секретно и свято име: (ст.14) Аз съм „СИЙ”, което е пак глаголът „съм” или: Аз съм Този, „Който Съм”). Това име на Бога е по-пълно, защото Той го е имал и преди да съществуват Авраам, Исаак и Яков. Какво е вложеното съдържание в едно такова странно име, което никой друг не е носил и няма да носи? Вече бе изяснено – ИСТИНАТА. Иначе казано то значи: Вечният Онзи, Който Сам има живот в Себе Си и е несъздаден, несътворен. Истинският, единственият и живият Бог. Цяла теологична лекция, цяло откровение само в една дума – СИЙ! Ако бяхме търсили така Бога и градили така религията си, не би имало много „вери”.
Заключение: НЕ „СТРАШНА”, А СЛАВНА РАБОТА
Благодарение на Богопознанието истината от „страшна работа” става славна работа. Тя ни издига до третото небе, до трона на живия Бог. Започвайки с видимото вън от нас тя ни въвежда в невидимото вътре в нас и ни довежда до невидимото вън от нас – Творецът, Бог – Истина.
В условията на земния живот истината е само загатната („отчасти знаем”, І Коринтяни 13:12). Но тя ни е открита достатъчно, за да можем да намерим пътя към пълната ИСТИНА и безсмъртието – ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.
Залог и реално уверение за това е личността на Божия Син – Исус Христос. Той сам е въплъщение на Бога (Колосяни 1:14 – 19) и лично присъствие на Истината в човешки вид сред нас. Неговото свидетелство е едно: „Аз Съм пътят и истината, и животът.” Йоан 14:6
Амин!
Цитат из „Апология” на Лютард:
Похулен и обвинен, че всява раздор и разцепление в църквата, Мартин Лутер отговорил:
„Не е толкова грешно да се съхрани истината и пожертва единството, отколкото да се опази единството, а да се пожертва ИСТИНАТА.”
„Не веднъж и дваж подобни мисли са хрумвали на човека и те отгатват дивната гатанка, която историята на реформацията загатва: от християнина не се изисква да пресмята средствата си за сполука. Нужно му е само да знае, че делото му е дело Божие и че той не се стреми към друго, освен към Божията слава. Без съмнение, ще трябва да се запита, но това ще прави не от друга подбуда, а само да се увери, че върши делото си с добро намерение. Християнинът поглежда на сърцето си, а не на мишцата си. Той гледа правото, а не силата. И след като си е изяснил веднъж от каква подбуда предприема делото си, за него пътят вече е оправен. Той трябва да върви напред смело, па ако ще светът с всичките си войски да му противостои, с пълното убеждение, че сам Бог ще се бори с противниците му.”
ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА ПРИЕМЕМ И С Т И Н А Т А ?
Истината не е просто факт, нито пък закон. Тя е готовност на душата да приеме Бога. Изненадва ли ви такова съждение? Вашата изненада би трябвало да е от това, че в света има толкова малко „истинска” истина! Може би, колкото „истинско” познание за Бога има в различните религии и култове.
Истината не е просто наука, която трябва да се изучи. Тя не е просто външен фактор, който трябва да внесем в себе си. Тя е вътрешен фактор в самите нас, който трябва да се развие под влиянието на друг външен фактор. Тя е живот, скрит вътре в нас, който се развива под въздействието на друг живот, идващ от друг източник, вън от нас.
Човек е кодиран, устроен, създаден за Бога. Ако не следва, не развива и не постига тази божествена програма, заложена в самия него от Твореца, той деградира, изражда се и бива нещастен.
„Ще познаете и с т и н а т а и истината ще ви
направи свободни.”
Йоан 8:32
„Ти не би Ме търсил, ако не беше Ме намерил.”
Блез Паскал, „Мисли”
Ако някой тръгва да търси истината вън от Бога и без Бога, той не желае истината и не търси истината. Такъв човек се обрича на доживотен съюз с лъжата и сключва брак с измамата.
Готови ли сте да приемете ИСТИНАТА? Част от нея е във вас, а другата – вън от вас. Когато вложеното вътре във вас от Бога, почувства зова на живота, който е извън вас, но е сроден и близък на сърцето ви; когато човешкото във вас откликне на божественото, което го призовава, тогава ИСТИНАТА се ражда и вие се раждате с нея, ставате „от истината”. Тогава небето се радва и запява песента на спасението.
А Бог, Който Сам е ИСТИНАТА, казва: Днес ни се роди дете! Днес един Мой син, една Моя дъщеря, намери своя път към истината и бе спасена! Изгубени бяха и се намериха! Мъртви бяха и оживяха!
Да се радваме и да се веселим, защото този е ден велик!
ДЕНЯТ НА И С Т И Н А Т А !
А м и н !