В НЕУВЕРЕНОСТ
Часът е късен, няма вече време! Измина времето ми за романтика, за избор също… жребият е хвърлен… Целта е ясна и посоката избрана, би трябвало да съм непоклатим!... А аз съм тръст от вятъра люляна. Живот ли неумело изживян притиска с угризения душата? Копнеж ли непостигнат, неразбран зове със жажда още непозната? Не! Нека бъде ясно, не това! Аз знам за мене този свят умря. Не ми е жал за него никак даже… И аз съм мъртъв, мъртва е скръбта ми, повторно не залюбвам суета – и сянката ми туй ще ви разкаже! Аз се родих със новото рождение на жертва и на кръст се съгласих и в нов живот празнувах възкресение, и чашата горчива с радост пих. Спасителю, в молитва Ти разкрих сърцето си, обрекох се на Тебе! Но нещо ли все още нейде скрих, че сещам в себе странно раздвоение! Духът Ти Свят страни, знам огорчен, затуй е пусто, няма радост в мен, затуй не зная още да живея и с правда да се моля и да пея. Свърни към твоя изоставащ син с Божествена любов и със търпение; и най-подир и него изцели, и възрасти го в Твоето спасение! Ще има много радост и възторг в таз опитност, желана ден и нощ. Как искам да намеря моя Бог и се изпълня с Неговата мощ! Мичурин, 13.08.1979 г. В ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ Животе мой, със тебе пак вървим по друмищата вечно огласени ту в размисъл, ту в спор горещ трептим на истината с вечните проблеми. Ела със мен, погледай тук картини свидетели на минали години. Художникът със жар ги е творил и в тях живот и мъдрост, всичко скрил. Погледай тук, овчарче песен пее; детето още ласкаво се смее, но ето, само крачка, само миг и времето превръща го в старик. Годините как бързо тук вървят! До пролетта е есен, листопад, до юношата с поглед вдъхновен от утрото умира вече ден… Виж трудовия селянин самин до гордия, накичен властелин; ей мирно ежедневие – пазар, до него пък – война и глад и звяр… Контрасти на живота! Вечно те са заедно, все заедно вървят, ту ваят дивна хубост, красота, ту връщат всичко в хаос и рушат. КАК бързо тук животът е летял и всичко в образ, багри пресъздал… Как бързо го разгледахме и ний събран на длан сред сивите стени. Поредицата свършва в полумрака с портрета незавършен, който чака ръката на твореца, но уви! Тя мъртва е, палитрата мълчи! Аз виждам дирята, но живия го няма и пълни се сърце ми с скръб голяма… Животе мой, когато изгориш от пепелта ти що ще ми остане? Излизаме под синьото небе, животът пак край нас тече, тече и радостта и мъката вървят и търси пак човекът своя път… Животе мой, ний двама с теб вървим и неспокойно пак горим, горим във огъня на вечния копнеж и в жажда да творим. Но ВЯРА светла води теб и мен по път към истина и вечен ден, затуй на работа! И да творим ЖИВОТ безсмъртен, докато е ден! Сливен, 24 май 1974 г. |
В СМУЩЕНИЕ…
Понякога си казвам: Бог забрави един живот и сне го от отчет, дали не трябва нещо да прибавя и аз с присъдата Му да съм в ред? Но три неща ме спират всеки път, когато тръгвам с мисли натежали и аз оставам още на брегът със неразбити Божии скрижали. Все ощ сълзи очи ми оросяват – това е знак на вяра в дълбини – ако изчезнат – мъртъв съм тогава, дори и в най-добрите свои дни. Все още радост светла ме спохожда, всред бурята настава тишина; всред мрака светлина небесна блясва и спомням си, че има красота! Все още някъде и „вън” живея, ако си ида, някой ще тъжи… И да прекъсна нишката не смея, макар понякога да ми тежи. София, 17 май 1990 г. ВЕЛИКДЕН ВЕЛИКДЕН, ВЕЛИКДЕН! – отеква край мен как слънчев и ведър е този рефрен! Той песни събужда, живот прогласява и пълни земята с възкресната слава. Във гроба отворен прониква тоз вик и в ехо се връща – по-жив, по- велик. Сърцата сближава, вести нова вест на светлата радост, празнувана днес. Велик ден, но не само с звън на камбани с традиции древни, с обреди втъкани, а ден равносметка, поставил въпрос, забравен тъй както самия Христос: Дори да спечелиш и целия свят, с какво ще откупиш душата си, брат? Кому ще оставиш богатство, имот? Кого ще прославиш с изгубен живот?... Умря и възкръсна, възнесе се даже, а родът Му славен кой ще го изкаже? С слава го венчават родове далечни, царство Му признават времена предвечни. Той беше в начало и в първия ден, когато светът бе с възторг сътворен и ангели пееха с радостен глас от чудна омая и хубост в захлас, когато в Свой образ човек Бог извая и с мъдрост и обич насели го в рая, другар му направи от живо ребро и рече Бог: Всичко е много добро! Той бе в Витлеемската ясла роден Спасител и Господ за теб и за мен; Учител, Лечител, Приятел народен, носител на обич и на дух свободен. Той бе в Галивея, на чуден амвон – люлееща лодка, като цар на трон, хранеше тълпите с хляб и чудеса, всаждаше в душите път към небеса!... А в ответ получи горчивата чаша, с кръст бе натоварен за вината наша. Преди да ни има безкрай ни възлюби, живота си в откуп за нас Той изгуби. Но с смъртта си кръстна победи смъртта в утрото възкръсна и спаси света. Тъй стана начатък на всички спасени, които ще бъдат ведно възкресени. Сега Той приготвя онзи близък ден, в пророчества древни ясно обявен – Ден велик и страшен на ужас и мрак, ден а славна среща със Господа пак. Очакваш ли с мене ВЕЛИКИЯ ДЕН – Христос да възкръсне във теб и във мен? Да станем „Христови” – скъп Негов народ, за вечност готови и вечен живот? Сливен, 1996 г. ВЕЛИКИЯТ ПРЕД БОГА Неговото отмъщение е търпението. Неговата сила е упованието; Неговата гордост е смирението и Неговото богатство – вярата. Той е велик пред Бога, защото се е приближил повече до Него, вникнал е повече в Него, разбрал е повече от Него и е вкусил, и има повече от Него. Той е велик, защото е велика каузата, на която служи и целта, която гони. Той е велик, защото е под Божието знаме, а Бог е любов! 07.09.1993 г. |
ВЕЛИКО СЪЗЕРЦАНИЕ
Той няма нищо, защото е посветен не на нещата, а на ДУХА. А и да има, е като че няма, защото е богат с богатства от друго естество.
Винаги като на път… Той няма време за много неща, в които светът се развлича и бори, но затова пък има време за онова, за което другите нямат. ТОЙ Е КОЛЕКЦИОНЕР НА ДУШИ. Той се устройва в сърца. Той има име, което не гине. Той е велик, макар да изглежда нищожен. Когато след благословен час на свидетелство, си отива с вдигната глава, той е като цар, получил признание и корона от самия небесен Владетел. Той е дал нещо на света – своето влияние, влияние на добро, което обогатява света и му придава живот.
НЕ съм АЗ. Далеч съм от него. Но не ми е и чужд, и непознат. Странно … Той има нещо у мен, може би и аз – у него.
Ако имам – колко? Дори една милионна от него, пак съм богат! Защото, какво са седем цифри спрямо вечността?
А той е неин наследник, неин собственик и владетел. Ходещ често сам, уморен или гладен, обезсърчен или презиран, но радостен и заразяващ и други с радостта си. Изглеждащ нереален и несъвременен? Да, но затова пък безсмъртен и вечен.
Много пъти сам всред преходното, той се равнява по онова, което остава и пребъдва.
От едно се срамувам, че често съм избягвал да го срещна пред ония, които го презират. ТОЙ никога не би постъпил така с мен!
И тъкмо с това ме е спечелил повече, отколкото с всичките си други добродетели.
София, привечер, края на 1989 г.
Той няма нищо, защото е посветен не на нещата, а на ДУХА. А и да има, е като че няма, защото е богат с богатства от друго естество.
Винаги като на път… Той няма време за много неща, в които светът се развлича и бори, но затова пък има време за онова, за което другите нямат. ТОЙ Е КОЛЕКЦИОНЕР НА ДУШИ. Той се устройва в сърца. Той има име, което не гине. Той е велик, макар да изглежда нищожен. Когато след благословен час на свидетелство, си отива с вдигната глава, той е като цар, получил признание и корона от самия небесен Владетел. Той е дал нещо на света – своето влияние, влияние на добро, което обогатява света и му придава живот.
НЕ съм АЗ. Далеч съм от него. Но не ми е и чужд, и непознат. Странно … Той има нещо у мен, може би и аз – у него.
Ако имам – колко? Дори една милионна от него, пак съм богат! Защото, какво са седем цифри спрямо вечността?
А той е неин наследник, неин собственик и владетел. Ходещ често сам, уморен или гладен, обезсърчен или презиран, но радостен и заразяващ и други с радостта си. Изглеждащ нереален и несъвременен? Да, но затова пък безсмъртен и вечен.
Много пъти сам всред преходното, той се равнява по онова, което остава и пребъдва.
От едно се срамувам, че често съм избягвал да го срещна пред ония, които го презират. ТОЙ никога не би постъпил така с мен!
И тъкмо с това ме е спечелил повече, отколкото с всичките си други добродетели.
София, привечер, края на 1989 г.
ВИДЕНИЯ ОТ ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ
Зает бях със толкова много неща, потиснат от толкова грижи, че нищо не можех да почна сега – поисках да спра и замижал с очи покой да потърся в забрава. Това е човешко, нали? Така съм задрямал, унесен във сън, та кой в този свят не заспива? Сам Господ във лодката беше заспал в онази нощ страшно бурлива. Но Той Си е Бог и бурята спря, а мойта душа бе скръблива. Къде бях в онези не много минути на островче сън всред море от печал? Какво съм сънувал – не мога да кажа, не помня какво съм видял. Но знам, че в душата ми имаше мир и някакъв блян бе изгрял. Февруари, 1996 г. ВИСОТА Да бъдеш чист, когато си в калта, когато срещу теб се хвърлят хули и висините падат в пропастта; и гневен вятър твойте листи брули, а подлостта като вода дълбае опората под теб и те терзае, ти да си жив, прегърнал радостта и с жаждата за вечна красота, това е висота! Да имаш мир, обсаждан от съмнения и да излъчваш само доброта за присмехи, нападки и гонения да имаш своя щит на кротостта. Когато за достоинство си мразен и съден за простени грехове, кога съдът ти за любов е празен и твоите мечти са страхове, тогава пак да блика радостта, това е висота! Когато губиш, пак да си богат, с богатството, което се не губи и ценностите ти един печат да носят – на сърце, което люби! И всичката световна празнота да се изпълва с твойта пълнота, със вяра, че си син на висини с достоинство, възторг и яснота – това е висота! Сливен, 18.06.2005 г. ВОПЪЛ И ТЪРЖЕСТВО О, Господи, о, Боже, закъсня, забрави да се съмне моя ден! Залязва слънцето ми неизгряло, тъгува песента замряла в мен. Отивам си, а знам не съм дошeл, замлъквам още слово неизрекъл… Поне да бях без ум, сърце и цел, или дарът Ти в гняв да бях отрекъл! Аз всеки друг, но не и този грях допускам да тежи на съвестта ми, каквото пях, наистина го пях и истината беше в песента ми. Отивам си, но не съвсем без ден, и не безследно дните ми минаха – разсъмваха и гряха те във мен и свойта хубост в песента ми вляха. Не ще залезе нивга този ден на вечното отворил ми вратата, защото аз съм два пъти роден, защото аз съм син на светлината! ВЪВ ВИСИНИТЕ Градя във висините замък, далеч от враг и от огън, издигам камък върху камък… И вярвам в своя светъл сън! Не диря горе самотата, не ме привлича суета! И не възторг от красотата пленява моята мечта… Аз търся дом за скъпи чувства, що само дух от дух твори – и от изящните изкуства по-вечно хубави дори!... Тях само искам в висините! На сейф не бих ги поверил… Те неподвластни са на дните и грях не ги е осквернил! Градя и себе си разграждам… До капка изцедил кръвта! Умирайки, аз пак се раждам в безсмъртие със любовта! Израства моят дивен замък, към висините устремен… И в него всеки взидан камък е от сърцето отломен! Кюстендил, 1989 – 1990 г. ВЪРХЪТ НА ПОЗНАНИЕТО Гори, гори пленителен огън! И в мен твори той жив чудесен сън, повежда ме в нов, необятен свят и вкусил усета да бъда вечно млад, аз гледам, мисля, зная, чувствам, СЪМ… И сещам към познанието жад. Но знанието има свой предел, природата учебник е, не цел. Да бях над всички тайни имал власт, пак щях да зная малко, само част… Пак само капка от море бих взел, щом главното не зная – Кой сам аз? Над тоз въпрос мъчителен стоях и в орбита затворена кръжах… Теории, безброй експерименти – това ли са те мойте „документи” за самоличност? Аз без род ли бях? Или робот с комплексни компоненти? Разгледах тайната на личността, във битието уникум е тя – оригинален, творчески модел, с заряд страхотен и безумно смел, с копнеж по вечност и по красота, създаден явно за велика цел. До тук – религия на философи, изложена в безчет банални строфи, превръщаща духа във сателит на верую неясно или мит и източник на нови катастрофи… Но истинският Бог остава скрит! Не с много труд и с напън и старание се стига до върховното познание, а с много вяра, чистота и бдение, защото то само е откровение… Цената му едничка е желание, а сетнината – радост и спасение. ИСУС ХРИСТОС е извор на прощение и нов живот във ново измерение, учител със божествено признание и залог за изгубеното звание, единствен път към богопомирение и Бог във плът и вечност от познание!... Стрелци, 14 юни 1997 г. |
ВИДЯХ СМЪРТТА
Видях смъртта да ходи по земята. Тя влизаше навред от дом във дом, заета с свойта работа позната проникваше навред и с мир, и с взлом, събираше тя кръвната си дан. Прекъсваше любов и сън мечтан на юноша в зората на живота; разбиваше на хората сърцата… Звучеше вред надгробен реквием… А чувах аз дълбоко вътре в мен: „Гледай си жената!... Видях смъртта, забулена с воал да слага знак съдбовен на челата. Разделяше тя близките без жал, а в сянката й беше самотата. Видях смъртта – изпита, тъмна, бледа към мен и теб настойчиво да гледа, повела своя пищен карнавал и в тръпка на предсмъртните болезни, аз чух и чух… сред ужаса примрял: „Пази в живота своя идеал!”... Видях смъртта да пада като гръм и да прекъсва младост и наслада. Във краткия суетен земен сън видях величия, които падат… Видях живот от всички тъй желан с измами и нечестия постлан и знаех, че във сън кошмарен съм, кат гледам как живот и смърт вървят в единен път и във един хомот. Чух глас зад мен сред хаоса да казва: „Здраво се дръж за вечния живот!” Сливен, септември 2005 г. ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА Безброй звезди блестят във небесата, по-светли сякаш, в таз свещена нощ… Една звезда е слязла над земята и грей над Витлеем с небесна мощ. Една звезда полето озарява, след дълъг път, по-ярко тя блести, чуй, хор от ангели в нощта запява и чудна вест най-радостно вести: Роди се на света велик Спасител! Но не в палат и не на царски трон. Макар и Цар, в най-скромната обител – във яслата намерил е подслон! Да, Той е Цар, властта Му – безгранична! Дошъл с любов да победи смъртта, да стане мост над бездната трагична, да примири с Бащата-Бог света! О, свята нощ на Божията тайна! Да дойде Бог сред нас, роден във плът!... В смирение да скрие слава сяйна и на спасение да стане път! Дете и Цар, човек и Господ славен! – изпрати Бог Дара Си съкровен – надежда за света във грях удавен, спасение за тебе и за мен! Една звезда над Витлеем сияе… Дали е в мрака падаща звезда! О, не! Тя мир и благослов вещае, в душите ни, оставила бразда… Една звезда, различна от звездите, по-ярка и от хиляди слънца, събужда светла радост във гърдите и свързва с обич хиляди сърца! Сливен, 21.11.1997 г., ВРЕМЕ О, време, аз съм в теб! И в мен е твоя бяг… Ти си река без брод, ти си море без бряг! Съюзник всемогъщ или пък смъртен враг – подарък вездесъщ от скъп Приятел благ!... О, време, ти течеш – поток от пълни дни, в неуморим летеж извайваш бъднини! Живителна река от сладост – еликсир и творческа ръка по целия Всемир! Ти свеждаш в суета великите неща и раждаш красота от мрака и нощта. Несметен капитал от Бога, без предел, на всеки що е дал с еднакво висша цел. О, време, ти си в мен – в теб искам да остана! Със теб в съюз свещен и дружба без измяна. По-скоро преведи ме през тоз печален свят и в царство въведи ме на вечна благодат! Сливен, декември - януари 1997 - 98 г. ВЪЗКРЕСЕНИЕ Аз вярвам във една безсмъртна реч, изказана с небесно вдъхновение. Пронизва тя ума кат остър меч, кат висше откровение – аз зная, че е близо краят веч – ЩЕ ИМА ВЪЗКРЕСЕНИЕ! Тъмней ли още траурният креп, измъчва ли сърцето ти раздяла?... Аз искам в обща мисъл мисъл с теб да слея, що небето ми е дало и с нея да прекъсна морно бдение – ЩЕ ИМА ВЪЗКРЕСЕНИЕ! Тежи ли много неживян живот, задъхва те нечестно поражение, грехът държи те в своя зъл хомот и няма избавление… Христос спомни и вечния живот!... ЩЕ ИМА ВЪЗКРЕСЕНИЕ! Голгота в онзи страшен час спомни – разпятието, бесните тълпи… И нека те изпълни озарение!... Омразата – това е заблуждение! Над всичко вечната любов цари – ЩЕ ИМА ВЪЗКРЕСЕНИЕ! Сливен, 1981 – 1982 г. |